"Няма да отстъпя от решението товарните автомобили да заплащат тол такса за второкласните пътища. Това е в обществен интерес и като министър трябва да следя за интереса на всички граждани. Надявам се и правителството да остане на тази позиция.“

Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов за предаването "Нещо повече“ по БНР по повод протеста на превозвачески фирми.

Министърът коментира, че протестът е демократичен начин на изразяване на несъгласие и всеки има право да протестира. Но само поддържането на пътищата струва годишно над 1 млрд. лв. и онези, които рушат повече пътната мрежа, съответно трябва да плащат повече.

По данни на тол системата има годишен ръст с над 20% на товарните превози и реално в момента този бранш, въпреки трудностите, се развива и няма икономически причини за запазване на нулевата ставка за второкласните пътища.

Вицепремиерът припомни, че още през 2020-та година при въвеждането на тол системата в обхвата ѝ е включена и второкласната пътна мрежа. Тогава обаче отново след протести на превозвачите, Министерският съвет решава да има нулева ставка за второкласните пътища. Тя е въведена временно - за три месеца. Това е накарало превозвачите да насочат голяма част от превозите си по пътищата втори клас. Заедно с това този трафик допълнително е разрушил второкласната пътна мрежа, защото тези пътища не са пригодени за тежкотоварен трафик. В случая МРРБ не предлага разширяване на обхвата на тол системата, а изпълнява първоначалното решение.

Караджов направи сравнение с останалите европейски държави, в които се заплащат тол такси, като подчерта, че в тях около две трети от таксите се заплащат от тежкотоварния трафик. Само в България две трети се събират от леките автомобили и винетките.

"Тази несправедливост трябва да бъде решена. Моята работа е да следя за справедливото разпределение на тежестта“, заяви министърът. Той допълни, че дори и след увеличението тол таксите в България пак ще са една трета от европейските цени.

Караджов съобщи, че се обмислят варианти за маршрутизиране на транзитния трафик. Например когато транзитният трафик пътува от Сърбия към Турция да се даде точна маршрутна карта за преминаване само по магистралните пътища. Този маршрут може да е задължителен и да има определена цена. "Така, който използва този маршрут, ще има по-различно таксуване“, поясни още министърът.