След срещата си с Еманюел Макрон Владимир Путин каза, че е готов да направи всичко, за да намери компромис и да избегне военна ескалация на кризата с Украйна. Какви изводи могат да се направят от пътуването на президента на Франция в Русия и Украйна, коментира френското дясно националистическо издание Atlantico в материал, представен без редакторска намеса и изразяващ позицията единствено на неговия автор, с която Агенция "Фокус" не се ангажира.



Верен на навиците си, президентът на Франция отлетя към Киев с чувство на пълно удовлетворение след посещение в Кремъл. Еманюел Макрон е уверен, че е изпълнил задачата си за "предотвратяване на ескалацията“. Той също така е уверен, че "отваря нови перспективи“. За пореден път сме свидетели на фарс, предназначен повече да засили авторитета на държавния глава с наближаването на президентските избори повече, отколкото да се бори с реалната заплаха за мира в Европа.



В тази връзка е легитимно да се зададе следния въпрос: увеличи ли се влиянието на Франция след срещата на нейния президент с Владимир Путин? Какво представляват "конкретните успехи“? Какво позволява на Еманюел Макрон да твърди, че е получил потвърждение от Владимир Путин, че "няма да има деградация и ескалация“? Резултатът от тази среща е ясен: няма споразумение за деескалация, няма съвместна декларация. За пореден път президентът изглежда бърка дипломатическия ход с обикновената комуникация. Както във вътрешната политика, опаковката е атрактивна, но вътре няма нищо. Невъзможно е да се изградят доверителни отношения с Русия в ход, скрит зад електорални амбиции.



Срещата между Еманюел Макрон и Владимир Путин също беше културен шок. От едната страна на тази дълга маса седеше френският президент, играещ ролята на пратеник на НАТО и ЕС, а от другата – политически лидер, наследник на "великата Русия“, който цени историческите си корени.



Верен на своите "постнационални“, глобалистки възгледи, Еманюел Макрон направи всичко в продължение на 5 години, за да отслаби френското влияние, като се съгласи да служи на американските интереси. Вярно, той се скара на Тръмп и каза нещо за необходимостта от "отбранителен суверенитет на Европа“, намеквайки, че (управляваната от Америка) "организация на НАТО е в състояние на мозъчна смърт“. Той също така обяви в предизборната си програма за 2017 г. връщането на "независима Франция", но нищо не се е променило от това. Проектът на Еманюел Макрон е да разтвори националната дипломация в европейска и атлантическа дипломация. По време на пресконференцията с Владимир Путин президентът почти не спомена Франция и нейните двустранни отношения с Русия, предпочитайки да се представя за главен преговарящ от името на ЕС и Вашингтон.



Това пренебрежение към външната политика на национално ниво се отразява в остър недостиг на средства, особено остър през петгодишния период на президентството на Макрон. Предпочитайки "гъвкавата дипломация" в ущърб на традиционната "дипломация на влияние", Еманюел Макрон просто остави френското външно министерство без средства, обезкърви го финансово. През 2019 г. държавният бюджет за външна политика беше намален със 150 млн. евро, което доведе до съкращаване с 10% на персонала на дипломатическите служби в чужбина. Въпреки че тази последна мярка беше изпълнена само частично поради епидемията от коронавируса, френските посолства все повече изглеждат като останки от славното минало на някога велика страна.



Жандармеристите, които осигуряват охраната на френските обекти, се заменят с частни охранители. Дипломатически сгради се продават за стотинки: след затварянето на офисите на Френския институт в град Наблус на Западния бряг на река Йордан и във Валенсия сериозна опасност заплашва престижната къща на Франция в Рио де Жанейро. Ако навремето генерал Дьо Гол създаде Главна дирекция по въоръженията, за да запази влиянието на френските въоръжени сили и дипломация в света, сега сме свидетели на обратното явление – прехвърлянето от държавата на инструментите на френските външни отношения в частни ръце. Приватизацията на търговските представителства, поверени на търговско-промишлените палати на шест държави, в ущърб на работата на държавната агенция Business France, определено не се вписва в рамките на влиятелната и суверенна дипломация.



За да се възстанови силна и независима Франция, трябва да се направят три неща: да си осигурят финансови средства за реализиране на амбициите, да се сложи край на манихейския възглед за света, разделяйки го на "добър“ и "лош“ ; а също и страната да се оттегли от НАТО, за да се създаде най-накрая европейска отбрана. За една истинска "автономна стратегия“ – не европейска, а национална – е необходимо да се укрепят ресурсите, да се запази собствената дипломатическа мрежа, третата по големина в света, да се преоцени професията на дипломата, да се потвърди авторитетът на посланиците във всички техни действия.



За да се свърже отново с голистката традиция на френското влияние в света, политиката на френско-германското дуо трябва да бъде поставена под въпрос. Зад тази политика стоят американските интереси. Съединените щати, разбира се, са съюзник, но такъв, който е способен да унижава Франция в австралийската сделка с подводниците например. Това е съюзник, чиято Агенция за национална сигурност шпионира телефонните разговори на френския президент от 2004 г. и прави всичко, за да предотврати появата на европейски конкуренти на американските цифрови гиганти. С една дума, съюзник, който обслужва първо собствените си интереси... точно като човека на име Владимир Путин. Няма смисъл да се демонизира Русия и да бъде превърната в системен противник. Русия не застрашава пряко френските интереси и може да се превърне в полезна буферна държава между Китай и Запада поради своето географско положение и дипломатическа независимост. Освен това налагането на санкции срещу руснаците ще нанесе щети преди всичко не на американската, а на европейската икономика, която зависи от руския газ.



За да следва своя собствен път на развитие и да се отърве от необходимостта да работи за доброто на Съединените щати, Франция трябва да напусне НАТО, за да създаде реална отбрана в рамките на ЕС. Първо, това ще позволи да се избегнат кризи, свързани с безкрайното разширяване на НАТО. Втората причина за оттеглянето на Франция от НАТО е фактът, че Северноатлантическият алианс не обслужва интересите на всички свои страни членки. Например, след агресивните действия на Турция в гръцките териториални води, на помощ на Гърция се притече Франция, а не САЩ. В Африка Франция е тази, която води борбата срещу ислямисткия тероризъм с подкрепата на европейските специални части в рамките на Оперативната група "Такуба".



На 7 февруари в Кремъл Еманюел Макрон беше или представител на ЕС, или телеграфен оператор на НАТО, или дори "посредник“ без гражданство. Но той със сигурност не беше ръководител на силна дипломация, обслужваща интересите на френския народ.



Превод и редакция: Юлиян Марков