СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Politico: Германия изпраща 350 войника в Литва срещу евентуална руска агресия в Украйна

Politico: Германия изпраща 350 войника в Литва срещу евентуална руска агресия в Украйна

Берлин. Германия ще изпрати до 350 допълнителни войника в Литва в опит да покаже на съюзниците от НАТО, че Берлин е надежден партньор на фона на критиките, че е бил твърде плах в справянето с Русия по повод кризата в Украйна, пише европейската редакция на Politico.„Информирахме парламента преди няколко минути, че ще укрепим бойната група в Литва“, каза министърът на отбраната...

8 Февруари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Ако Русия нападне Украйна, Киев може да падне за 72 часа

„Главред“ (Украйна): Ако Русия нападне Украйна, Киев може да падне за 72 часа

Киев/Вашингтон. Ако има пълномащабна военна инвазия на Руската федерация на територията на Украйна, Киев може да падне след 72 часа. 15 000 украински военнослужещи и 4 000 руски военнослужещи могат да загинат. Конгресът на САЩ е обезпокоен, че администрацията на президента Джо Байдън не е реагирала толкова бързо и не е предоставила на украинската държава противовъздушни ракетни системи и реактивни системи за залпов огън, които да защитят страната от руската военна намеса, пише украинското издание “Главред“. Репортери на Fox News твърдят, че са получили информации от множество източници в Конгреса на САЩ, че началникът на Съвместното командване на началник-щабовете, генерал Марк Мили, е казал на конгресмените на закрити брифинги на 2 и 3 февруари, че Киев може да падне в рамките на 72 часа, ако бъде осъществена пълномащабна руска военна инвазия в Украйна. Според журналистите няколко конгресмени са загрижени, че администрацията на Джо Байдън не е реагирала толкова бързо на ситуацията и не е предоставила на Киев значителна военна помощ, която да защити Украйна от руската военна намеса. Става дума за доставка на зенитни ракети и реактивни системи за залпов огън. В отговор на тези опасения представители на Белия дом са заявили, че значителни доставки могат да бъдат използвани като претекст за руска военна инвазия в Украйна. Освен това се посочва, че САЩ работят за подготовка за сериозна миграционна криза, свързана с възможната поява на бежанци и мигранти. В ЕС се водят и дискусии за мигрантски потоци поради спекулации за възможна поява на бежанци от Украйна в Европа. Американското издание The Washington Post, позовавайки се на източници от американското разузнаване, пише, че Русия е пред завършване на подготовката за военна инвазия в Украйна. Според техните данни Киев може да падне за 2 дни, като в този случай от страната могат да напуснат до 5 милиона души. Журналисти, позовавайки се на актуализирани оценки на американската армия и разузнаване, пишат, че ако Руската федерация нападне Украйна, ситуацията може да доведе до смъртта на до 50 000 украинци. Опасенията на експертите нарастват на фона на факта, че Москва продължава да съсредоточава войски близо до границите на Украйна и Беларус. Причината за евентуална военна инвазия е недоволството на руската държава от желанието на Украйна да се присъедини към Северноатлантическия алианс. Твърди се, че руският президент Владимир Путин обмисля откъде Москва да започне военната инвазия в Украйна – от окупирания Крим или от окупираните райони на Донбас. Изданието припомня, че по-рано агенция Reuters, позовавайки се на официални лица от Съединените щати, публикува материал, че Русия може да предприеме атака срещу Украйна след 15 февруари. Готовността на руските войски за военна интервенция на територията на украинската държава беше оценена на 70%. Германски журналисти подчертаха, че Киев може да бъде превзет до няколко дни. Пълномащабна военна офанзива може да доведе до значителни жертви сред военните и цивилното население на Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Le Journal du Dimanche (Франция): Френският президент каза, че е невъзможна нормализация на международната обстановка без диалог с Русия

Le Journal du Dimanche (Франция): Френският президент каза, че е невъзможна нормализация на международната обстановка без диалог с Русия

Париж. Невъзможнa е нормализация на международната обстановка без диалог с Русия. Това заяви френският президент Еманюел Макрон в навечерието на посещението си в Москва в интервю за парижкия седмичник Le Journal du Dimanche. „Последният период потвърди, че ако се откажем от диалога, какъвто беше изборът на европейците, когато заедно с канцлера Меркел предложихме да проведем среща на върха ЕС-Русия, тогава е невъзможно да се разреши какъвто и да е конфликт“, каза Макрон. „В крайна сметка в този случай ние позволяваме на другите да говорят от наше име и вече не можем да допринасяме за нашата колективна сигурност“, каза той. Коментирайки ситуацията около Украйна, той подчерта, че "сега е необходимо да се намали напрежението чрез диалог, за да се избегне въоръжен конфликт". Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия е на 70% готова за инвазия в Украйна

Reuters: Русия е на 70% готова за инвазия в Украйна

Вашингтон. Русия разполага с около 70% от бойната мощ, която смята, че ще й е необходима за пълномащабна инвазия в Украйна и изпраща още батальонни тактически групи до границата със съседната страна, са заявили двама американски официални представители, цитирани от Reuters. През последните две седмици броят на батальонните тактически групи в граничния район се е увеличил до 83 от 60 и още 14 са на път, са съобщили източниците на Reuters, пожелали анонимност поради чувствителността на информацията. Що се отнася до времето на инвазията, се очаква земята да достигне пик на замръзване около 15 февруари, казаха официалните лица, което ще позволи придвижването на руските военни части. Такива условия ще съществуват до края на март. Този график и нарастващият брой и способности на руските сили в близост до Украйна може да подсказва, че прозорецът за дипломация се затваря. Представителите на САЩ не предоставиха доказателства в подкрепа на своите оценки за руските сили. Въпреки че Русия е струпала повече от 100 хиляди войници близо до границата, тя заяви, че не планира инвазия, но може да предприеме неуточнени военни действия, ако изискванията й за сигурност не бъдат изпълнени. Те включват обещание, че НАТО никога няма да приеме Украйна, искане, за което Вашингтон и НАТО заявиха, че е неприемливо. Вашингтон вярва, че Русия може да избере други варианти освен пълномащабна инвазия, включително ограничено нахлуване, и не вярва, че президентът Владимир Путин е взел окончателно решение, са казали източниците, но според тях Путин създава сила, която може да изпълни всички сценарии. Ако Русия нахлуе в столицата Киев, тя може да падне в рамките на няколко дни, са казали американските представители, но според тях пълномащабна инвазия би причинила големи жертви, каза един от служителите. Украйна може да загуби от 5000 до 25 000 войници, докато загубите на руските войски могат да бъдат между 3000 и 10 000, а цивилните жертви могат да варират от 25 000 до 50 000, според оценките на САЩ е заявил един от източниците. Пълнoмащабна инвазия също би предизвикала бягството на милиони бежанци и вътрешно разселени лица в Европа, смята Вашингтон. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 13:58 | Агенция "Фокус"

Funke (Германия): Германският министър на отбраната изключи оръжейни доставки за Украйна

Funke (Германия): Германският министър на отбраната изключи оръжейни доставки за Украйна

Берлин. Германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт отхвърли доставката на оръжия от Германия за Киев с аргумента, че диалогът за разрешаване на конфликта в Украйна продължава. Тя заяви това в интервю за медийната група Funke. „Германското правителство дълго време, и в предишни законодателни периоди ,се придържаше към ясна позиция, според която ние не доставяме оръжия на кризисни региони, за да влошаваме допълнително ситуацията там“, каза Ламбрехт. Според нея позоваването на факта, че Германия е предоставяла оръжия на кюрдите в Северен Ирак, не е основателно. „Ситуацията беше съвсем различна“, каза министърът. Тя посочи, че "там са били убивани и продавани в робство хора", а германското правителство изобщо не е имало страна - контрагент, с който би било възможно да се проведе диалог за решаване на проблема. „По време на конфликта в Украйна имаме партньори, които отново седят на масата за преговори, например в Съвета Русия-НАТО и в „Нормандския формат“. Следователно нашата задача сега е деескалация. Искаме да разрешим този конфликт мирно“, подчерта Ламбрехт. припомняйки предоставянето на пет хиляди военни каски на Киев и помощта, която Федералната република вече е предоставила на Украйна. В същото време министърът не изключи, че Германия в светлината на изостряне на кризата около Украйна може да изпрати допълнителни сили в Литва. "По принцип силите са готови за изпращане, сега обсъждаме с Литва какво конкретно би имало смисъл. Всеки в НАТО може да разчита на нас", каза тя. В същото време министърът на отбраната отбеляза, че въпросът за влизането на Украйна в Алианса „дори не е на дневен ред в момента“. Ламбрехт отново заплаши Русия със „сериозни последици", ако териториалната цялост на Украйна бъде нарушена. „В този случай се обсъждат всички варианти (на санкции)“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 13:48 | Агенция "Фокус"

Sunday Mirror: Великобритания изпрати отряд специални части в Украйна

Sunday Mirror: Великобритания изпрати отряд специални части в Украйна

London. Обединеното кралство изпрати в Украйна отряд от специалните части с численост повече от 100 души, пише неделното издание на британския вестник The Mirror. Според източниците на вестника основната задача на британските военни ще бъде да обучават украинските войници в разузнавателни и саботажни операции и в снайперистка стрелба, както и „противодействие на бунтовниците“. "Британските специални части бяха изпратени в региона, за да помагат и съветват украинските военни. Те (британските военни - бел. ред.) имат широк спектър от умения, които <...> ще бъдат много полезни за украинските войски", е заявил източникът на информацията пред вестника. Отрядът включва по-специално войници от Специалната въздушно-десантна служба (SAS) и Службата за десантни кораби на специалните сили (SBS). Освен това групата включва войници от специалните разузнавателни части на Обединеното кралство. Според The Mirror прехвърлянето на толкова голям брой британски войски от елитни части в Украйна е станало възможно поради факта, че основните сили на тези части вече не служат в Афганистан. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 12:59 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Русия не би могла да окупира цяла Украйна

Foreign Policy: Русия не би могла да окупира цяла Украйна

Вашингтон. Много американски и европейски анализатори заключиха, че най-вероятният резултат от прехвърлянето на руски войски към украинските граници е инвазия. Някои отидоха още по-далеч и стигнаха до заключението, че президентът Владимир Путин възнамерява да наложи военна окупация на цяла Украйна или поне на части от нея. Те вярват, че руските военни ще се опитат да поставят на власт нови управници в Украйна и да заменят правителството на президента Владимир Зеленски с марионетна администрация, пише американското списание Foreign Policy. Няма съмнение, че прехвърлянето на около 80 батальонни тактически групи с танкове, артилерия и 130 000 души персонал представлява сериозна заплаха за Украйна. Видимото присъствие на въздушнодесантни части и десантни средства показва колко мащабно може да бъде предстоящото настъпление. Може би най-голямото притеснение е разполагането на части от руската гвардия - те ще трябва да осигуряват охрана на територията зад фронтовата линия, да наблюдават военнопленниците и да се занимават с логистика. Всичко това са потенциални сигнали, че може да се осъществи цялостен план за окупация. Въпреки това, когато се обсъждат възможните действия на Русия, не може да се игнорират ресурсите, с които руската държава разполага, както и историята на минали военни окупации – независимо дали от Русия, Съветския съюз или други велики сили. И тук картината става по-малко еднозначна, отколкото изглежда в редица спекулации. Мащабните действия за превземане и задържане на големи градове, включително Киев, Харков и Одеса, ще изискват достатъчно войски за унищожаване на украинската армия, смазване на съпротивата на бунтовниците и поддържане на постоянни сили за сигурност, използвайки местни сътрудници или наети отвън. Само в Киев три милиона души живеят в условия на гъста урбанизация, в Харков - милион и половина, а в Одеса – един милион. Малко по-малките градове на изток от Днепър, като Днепър или Запорожие, наброяват стотици хиляди. Като изключим Крим и окупираните от Русия части на Донбас, официалното население на Украйна е 41 милиона, въпреки че последните оценки на националната статистическа служба са спаднали до около 37 милиона след масовата емиграция. Броят на войските, участващи в предишни окупации от такъв мащаб, ни дава представа за проблемите, пред които Русия неизбежно ще се сблъска, ако окупира цялата или по-голямата част от Украйна. Окупацията на Чехословакия без съпротива през 1968 г. включва почти 250 000 съветски войници и такива от други страни от Варшавския договор. За няколко седмици контингентът нарасна до близо половин милион, за да задържи 14-милионното население. От 1999 до 2003 г., по време на Втората чеченска война, руската армия разположи повече от 90 000 войници в район, населен с по-малко от един милион души, за да ликвидира въоръжената съпротива. Приблизително по същото време, през 2003 г., САЩ нахлуха в Ирак с население от 26 милиона души. Общият контингент на САЩ и съюзниците в Ирак беше 190 000 войници плюс 60 000 кюрдски помощници от пешмергата (кюрдското опълчение-бел. ред.). Анализаторите предупредиха, че тези сили няма да са достатъчни, за да стабилизират Ирак – и бяха прави, тъй като бързата победа над режима на Саддам Хюсеин на бойното поле беше последвана от поредица от бунтове, които в крайна сметка подкопаха американския контрол. Въпреки укрепването на руските въоръжени сили през последното десетилетие и разликите между дадените примери, създадените прецеденти не показват как 130 000 руски войници, концентрирани в момента по границите на Украйна, могат да поддържат стабилен окупационен режим, ако техният брой не бъде увеличен значително. Всяка потенциална политическа печалба за руската държава от окупацията на Украйна ще бъде компенсирана от натиск върху руските военни да задържат значителната територия. Успоредно с това в дългосрочен план ще е необходимо да се финансира икономическото възстановяване на окупираните територии. Дори умерена съпротива при такъв сценарий би струвала висока цена на украинското общество — да не говорим за пълномащабен бунт, както в Сирия — и САЩ и Европейският съюз трябва да обмислят тези варианти по-внимателно. Въпреки това, с толкова много враждебно настроени срещу Русия ветерани в почти всички региони на Украйна, все още се очаква известна степен на съпротива. В Сирия руските военни разчитаха на наемници от частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“ и проирански милиции, които бяха готови да умрат за каузата си. В Украйна тази тежест ще трябва да бъде понесена от професионални войници и дори наборни военнослужещи – докато се появят местни марионетни сили. Както СССР установи в Афганистан, а американците във Виетнам и Ирак, прибързаните ангажименти могат, въпреки всички тактически победи, да се превърнат в тежка борба за стабилен резултат. Освен това Русия през 2022 г. е лишена от военната и икономическа мощ, която Съединените щати все още имат или някога е имал Съветският съюз. Разбира се, важно е да не се отхвърлят подобни най-лоши сценарии. От Виетнам до Афганистан, суперсили редовно обещаваха бързи печалби, но неизбежно установяваха, че реалностите на място не отговарят на техните геополитически фантазии. В миналогодишната си статия за отношенията между Русия и Украйна Путин вече не е само погрешно мислене, а откровено заблуждение. Въпреки това, дори и човек да си затвори очите пред президентските статии, човек не може да пренебрегне интелектуалната мощ и оперативния реализъм на руската армия. От катастрофалното нападение на Борис Елцин и Павел Грачов срещу Грозни през 1994 г. и хаотичната грузинска кампания през 2008 г. до ловкото управление на риска и ресурсите в Сирия през 2015 г., руските генерали са прекарали кариерата си в справяне с тези дилеми. Въпросът е дали руският офицерски корпус със своя дълбок опит е също толкова обсебен от мегаломанията на имперското величие, остава открит. Военните може да обмислят по-малко рискови варианти за връщане на Украйна в своята сфера на влияние. И самият факт, че руските генерали могат да обмислят други пътища, е тревожен. От чисто военна гледна точка, унищожаването на украинските въоръжени сили, както и основите на нейната военна индустрия, би елиминирало заплахата за сигурността по руските граници, защото тогава украинското правителство ще има години работа за възстановяване на отбранителните способности, дори и с поддръжка от НАТО. Докато политическите ползи от една чисто военна операция ще бъдат по-спорни, нестабилността, която тя ще доведе, ще подкопае сериозно усилията на Украйна да изгради силна държава. Друг подход, който не предвижда пълна окупация на страната, предполага продължителна дестабилизация на украинската държава. В този случай военните атаки биха били кулминацията, която да принуди Зеленски да се съгласи с тълкуването от Москва на Минския протокол, подписан през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия. Натрупването на руска военна мощ и заплахата от нападение са шанс да се предотврати реинтеграцията на окупирания Донбас в украинската държава. Структура, която предоставя конституционно право на вето на подставените лица на Москва в Донбас, е малко вероятно да бъде устойчива в дългосрочен план, но ще бъде голям успех за Путин през следващите няколко години. А с възможните последици ще трябва да се справя неговият наследник. Всеки от тези сценарии включва мащабна военна кампания — заедно с по-локализирани военни действия до включително ограничена политическа или икономическа дестабилизация — и във всеки случай ще подкопае украинското общество. Всеки военен ход неизбежно ще причини огромни щети на инфраструктурата, както и трагични цивилни жертви. Дори без война, операциите по дестабилизация ще отслабят и без това уязвимите институции, охраняващи върховенството на закона, а ескалацията ще засили подкрепата за националистически екстремисти, враждебни към демокрацията. Украинската икономика вече е под такъв системен стрес, че Зеленски дори помоли американските си колеги да смекчат предупрежденията за „неизбежността“ на конфликта. Засега системата на западния съюз е наясно само относно степента на военното натрупване на Русия и щетите, които Русия може да нанесе в началната фаза на военна инвазия. Това само по себе си оправдава настоящите действия на НАТО за подкрепа на Украйна и намиране на правилния баланс между възпиране и дипломация и предотвратяване на дестабилизиращите действия на Путин, които биха могли да отекнат в самата Русия. Вместо да се увлича по конкретни спекулативни срокове, Западът трябва да се съсредоточи върху наистина важната информация и да поддържа дисциплина през тези седмици или месеци, докато се намери път за деескалация. Тези стъпки ще позволят на членовете на НАТО да се запознаят със слабостите на руската армия. Когато Путин сложи всички карти на масата, западните анализатори и учени ще разберат кои липсват в тестето му. Така прехвърлянето на толкова значителни сили и средства от Източния военен окръг вече сведе до минимум отбранителната способност на Русия в източните райони. Такова безпрецедентно натрупване може да е показателно за ограниченията на руската армия, особено ако се стигне до точка, след която ще има опустошителни политически и икономически последици за режима на Путин. Ако Украйна, Съединените щати и Европейският съюз успеят да излязат от тази криза невредими, тази информация ще помогне на западните политици да разработят по-точни политики, при които натискът се балансира от положителни. стимули да подтикнат руската държава да се откаже от следващия кръг на ескалация. Руското предизвикателство не е непреодолимо нито за Украйна, нито за нейните приятели в САЩ и Европа. Кризата, пред която е изправено партньорството, навлиза в остър стадий с огромни рискове за стабилността и сигурността на Украйна, но ограниченото естество на руската сила отваря пространство за намиране на начини за деескалация. Докато най-лошите сценарии са всичко във военното планиране, прекомерното политическо внимание към тази предполагаема неизбежност е изпълнено с фатализъм, вместо с мобилизация и координация, които биха попречили това да се случи. Може би, осъзнавайки силните си страни, Западът в крайна сметка ще отвори вратата към общ европейски дом за постпутинска Русия, която да стане партньор на Украйна, ЕС и Обединеното кралство. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2022 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Руски експерт: САЩ използват ситуацията около Украйна за сплотяване на съюзниците си

Руски експерт: САЩ използват ситуацията около Украйна за сплотяване на съюзниците си

Москва. Вашингтон използва ситуацията, свързана с ескалацията на напрежението около Украйна, за да сплоти съюзниците си и да потвърди своето глобално лидерство. Това мнение изрази в интервю за ТАСС ръководителят на руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов. „Ако говорим за американска стратегия, то естествено, кризата около Украйна стана добър повод да се опитат да сплотят западните съюзници около Съединените щати, да потвърдят американското глобално лидерство, като същевременно не поемат сериозни задължения и не поемат прекомерни политически рискове. “, отбеляза той. Според експерта САЩ се стремят да привличат подкрепата на своите партньори, за да предприемат бързи действия в случай на ескалация на ситуацията. Той предположи, че американската страна използва темата за предполагаемо предстоящото нахлуване на Русия в Украйна в своите външнополитически интереси. „Ясно е, че това в известен смисъл е печеливша игра за администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, тъй като за предотвратяването на агресията, за която се твърди, че идва от Русия, ще бъде кредитирана на американската администрация, която ще обяви поредна външнополитическа победа за Съединените щати", каза Кортунов. И тъй като засега няма много такива победи, тогава, естествено, Байдън се нуждае от истории за успехи." Както отбеляза анализаторът, може да изглежда, че ситуацията в Европа отвлича вниманието на САЩ от конфронтацията с Китай, но според него Вашингтон възприема атаката срещу руските интереси и подкопаване на позицията на азиатския си съперник като взаимосвързани. „Може да се каже, че до известна степен тази ситуация отклонява вниманието на Съединените щати от основната стратегическа задача на американската външна политика – конфронтацията с Китай. Но очевидно Вашингтон изхожда от факта, че Русия и Китай вече са в състояние на стратегическо партньорство, следователно всяка офанзива срещу руските позиции е едновременно офанзива и срещу Китай“, добави Кортунов. В същото време той призна, че Вашингтон все пак ще бъде готов да направи някакъв компромис в преговорите с Москва в областта на сигурността. „Всичко това не изключва определени тактически отстъпки и желание за преговори с Москва по въпроси, по които американските интереси съвпадат или се пресичат с руските. Това се отнася преди всичко за въпросите за контрол на въоръженията, повишаване на нивото на стратегическа стабилност както в Европа, така и в световен мащаб“ – каза събеседникът на агенцията. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 17:42 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руското МВнР нарече кампанията срещу Русия способ за нелоялна конкуренция

„Российская газета“: Руското МВнР нарече кампанията срещу Русия способ за нелоялна конкуренция

Москва. Кампанията в западните медии за предполагаемата предстояща „инвазия" на Русия в Украйна е начин за борба в условия, в които няма начин да се устои на конкуренцията с легални средства. Тогава се прилага подходът на информационно-политическия натиск, който вече се превърна в класика, каза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на радиостанцията "Радио Россий", цитирана от руския вестник “Российская газета“. Според нея сега това се е превърнало в глобална кампания под лозунга на предполагаема руска подготовка на „агресия“ срещу Украйна. „Няма логика, няма факти, има голям брой фалшификати, дезинформация, откровена лудост, умножени, струва ми се, от някакви глупости“, характеризира ситуацията Захарова. Изострянето в западните медии е свързано и с провеждането на Олимпийските игри в Китай. Това се случва, когато Олимпийските игри се провеждат "не в тези страни", които Западът одобрява, заключи официалният представител на руското външно министерство. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 17:15 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Изчерпа ли Русия възможностите си за отстъпление

„Независимая газета“: Изчерпа ли Русия възможностите си за отстъпление

Москва. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, не смята, че възможността за появата на руски военни бази в Куба и Венецуела сега трябва да се обсъжда, тъй като подобни разговори предизвикват напрежение в света, пише руският вестник “Независимая газета“. Дмитрий Анатолиевич (Медведев) винаги се е отличавал с мек подход към решаването на вътрешни и външнополитически проблеми. Например, когато той беше президент, договорът със Съединените щати за намаляване на настъпателните оръжия (СТАРТ-3) беше удължен. Още по-интересна е неговата позиция в настоящата външнополитическа криза. По силата на своята позиция Медведев е наясно с потенциала и способностите на руските сили за ядрено възпиране. Медиите са по-малко наясно с това, но според уебсайта на ресурса „Руски стратегически ядрени оръжия“ в началото на 2020 г. Руската федерация има в арсенала си 532 стратегически ракети, способни да доставят 2100 ядрени бойни глави до всяка точка на света за 18- 25 минути. Повечето от тях са с капацитет от 150 килотона (американците хвърлиха бомби с мощност 20 килотона над Хирошима и Нагасаки). Можете да си представите апокалипсиса в случай на използването на този стратегически боеприпас. Пред лицето на несигурността относно гаранциите за сигурност има политици и от двете страни, готови да заложат всичко „ол ин“. За редица американски и европейски политици локалната ядрена война е напълно приемлива: унищожаването на няколко културни или индустриални центъра няма да доведе до преминаване на конфликта на стратегическо ниво и пълно унищожаване на съвременната цивилизация. И в Русия има горещи глави – един от депутатите от Държавната дума на „Единна Русия“ вече предложи превантивен ядрен удар срещу САЩ. През последните години Брюксел с участието на Вашингтон формира „втори фронт“ по границите на Русия. Бази на материално-техническо имущество с военно оборудване и оръжия, внесени по време на многобройни учения в Полша, балтийските държави и Румъния, мащабно превъоръжаване на украинската армия - всичко това прави заплахата от трета световна война по-осезаема от всякога. Може би наистина е време да се вкарат ракети в задния двор на САЩ? Медведев със сигурност е запознат с историята на кубинската ракетна криза, която едва не доведе до избухването на глобална война. Той коментира предпазливо въпроса дали да се разполагат или не руски ракети в Америка, защото очевидно разбира, че това действие е само по себе си безсмислено. Дори само защото стратегическите ракети „Топол-М“, „Ярс“, „Стилет“ с хиперзвуковия ядрен блок „Авангард“, „Сармат“, който е на бойно дежурство от тази година, морските балистични ракети „Синева/Лайнер“, най-новите „Булава“ летят на разстояние повече от 10 хиляди км. Те ще изминат това разстояние до целите за 18-25 минути. Защо тогава да транспортирате ракети някъде? Това е скъпо технически, опасно от гледна точка на тяхната безопасност. Освен това има американски кораби с крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които, ако стане нещо, ще разбият руските позиции в Латинска Америка, както и да ги защитават с „Панцир“, С-300/400/500 или 550. Неслучайно Руската федерация по този начин реагира на опитите на опонентите да се доближи до нейните граници, в частност се бори за невлизането на Украйна в НАТО. От нейна територия до най-близката позиция на "Ярсов" в района на Калуга са само няколко минути за полет. И е ясно защо Русия се намеси в кризата в Казахстан: ако не бяха пристигнали миротворци от страните от ОНД, американските войници щяха да помогнат на Астана и след известно време бъдещето на позициите на сарматите край Оренбург щеше да бъде под въпрос. И Москва няма да пусне никого в Северния морски път– все пак това е магистрала, от която американците могат да достигнат до всички позиции на руските стратегически ракети. Медведев, говорейки за предложения за гаранции за сигурност, отбеляза, че Русия на практика е изчерпала ресурса за отстъпление. „Няма къде да отстъпим зад Москва“, каза той. Но навлизане в Америка в този случай е безсмислено. В тяхното полукълбо позициите на Руската федерация са още по-уязвими. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 16:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Украйна проведе военни учения в района на Чернобил

ТАСС: Украйна проведе военни учения в района на Чернобил

Киев. Украински военни проведоха бойно учение за сражение в градски условия в град Припят, който се намира в „Зоната за ограничен достъп край Чернобил в Киевска област в Украйна. Това съобщиха от Министерството на вътрешните работи на Украйна, предава TACC. „По време на специалните тактически учения на 4 февруари в град Припят гвардейците, полицаите и спасителите отработиха действия при кризисна ситуация и водене на бойни действия в урбанизирана територия“, се казва в канала в „Телеграм“ на ведомството. Силите за сигурност отработиха съгласуваността на действията при изпълнение на задачи по отбраната на населено място, тактиката за провеждане на военни действия в урбанизирана територия и отстраняване на последствията от тях. По-специално ученията се отнасяха до въздушно разузнаване, работата на групи снайперисти, улични боеве и унищожаване на отстъпващия противник. „Последните етапи на ученията бяха оказване на първа помощ, евакуация на ранените и почистване на населеното място от мини и експлозиви и отстраняване на последствията от военните действия“, съобщиха от Министерството. Съобщава се, че това е първото мащабно военно учение в района на Чернобил. На ученията присъстваха посланици на чужди държави, както и на страни партньори на Украйна, допълват от МВР. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 15:40 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Кремъл реагира остро на „погрешна публикация“ на Bloomberg за начало на руската инвазия в Украйна, появила се за кратко на сайта на медията

„Коммерсантъ“: Кремъл реагира остро на „погрешна публикация“ на Bloomberg за начало на руската инвазия в Украйна, появила се за кратко на сайта на медията

Москва. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че Кремъл може да замени термина „фалшиви новини“ с „новини на Bloomberg“, след като агенцията погрешно публикува новината за „нападение на Русия срещу Украйна“. Г-н Песков отбеляза, че подобни публикации могат да имат „непоправими последици“. Bloomberg вече се извини за инцидента и обеща разследване, пише руският вестник “Коммерсантъ“. Говорителят на Кремъл каза, че погрешната публикация на агенцията показва опасността от „агресивните изявления“ от страна на САЩ и западните страни. „Това е прекрасна демонстрация колко опасна е ситуацията, провокирана от безкрайните агресивни изявления, които идват от Вашингтон, от Лондон, от други европейски столици. Това е илюстрация за това какви последствия може да има атмосферата на изключително напрежение, която сега се е развила поради тези агресивни действия на нашите контрагенти в Европа“, смята Дмитрий Песков. Прессекретарят на президента подчерта, че подобни съобщения „могат да доведат до непоправими последици“. „Но като цяло, разбира се, (след публикацията в) такава сериозна медия като Bloomberg, вероятно ще можем да казваме не фалшиви новини, а новини на Bloomberg, което ще бъде оправдано“, добави Песков. Съобщението "за атаката на Русия срещу Украйна" се появи на сайта на Bloomberg в първите часове на5 февруари. Това заглавие стоя на сайта на агенцията повече от половин час, преди да бъде свалено. Bloomberg се извини и обясни, че подготвят чернови на заглавия "за различни сценарии". Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС

Bloomberg: Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС

Вашингтон. Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС, коментира американската агенция Bloomberg. Споразумение да не бъде допускана Украйна до тези съюзи в обозримо бъдеще може да бъде в неин интерес, пише агенцията в материал, представен без редакторска намеса. Украйна иска да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Руският президент Владимир Путин иска да елиминира тази възможност. Междувременно НАТО и Европейският съюз не се нуждаят от Украйна като член и не искат да я виждат в своите редици в обозримо бъдеще. Наивният наблюдател ще види във всичко това възможен изход от настоящата криза. Всички страни трябва да се споразумеят, че Украйна няма да бъде приета нито в НАТО, нито в Европейския съюз през следващите години. Въпреки това САЩ и техните съюзници отказват дори да обсъждат този въпрос. Тази позиция на Запада: да не приема Украйна в НАТО, но и да не отхвърля този вариант в бъдеще, е нелогична и контрапродуктивна, включително и от гледна точка на Украйна. Членовете на НАТО знаят, че приемането на Украйна в средносрочен план няма да е в интерес на тяхната сигурност. В краткосрочен план те се разминават по въпроса как да се противопоставят на Путин. Разногласия съществуват дори в САЩ (които изглежда са лидер на Алианса). Такова колебливо партньорство няма да влезе във война с Русия в защита на Украйна. Що се отнася до днес, всички разбират, че даването на членство на Украйна означава провокиране на Русия. Това по никакъв начин няма да засили сигурността на новия член, но ясно ще покаже слабостта на Алианса. Просто няма по-лош вариант. Въпреки това държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза миналата седмица: "Ние ще отстояваме политиката на „Отворени врати“ на НАТО... Искам да бъда много ясен: вратите на НАТО са отворени и те ще останат отворени. Това е нашият ангажимент." Но това е озадачаващо. НАТО е договор за взаимна отбрана и Украйна не може просто да се присъедини към него по свое желание. Споразумението за създаване на организацията гласи, че нови членове се канят там с единодушно решение, при условие че допринасят за сигурността на Алианса. През 2008 г. лидерите на страните от НАТО, без разрешението на техните парламенти, заявиха, че някой ден Украйна ще бъде поканена да се присъедини към Алианса. Но дори да приемем, че подобно обещание е правно обвързващо, НАТО все пак може да каже, че Украйна може да получи покана, да речем, не по-рано от 20 години. ЕС не повече иска да види Украйна в редиците си, отколкото НАТО, но изпраща обратните сигнали. Този съюз вече е прекомерно раздут и работи на границата на своите възможности. Той не е в състояние да интегрира своите централноевропейски партньори. Членството на тези страни в Европейския съюз все повече влиза в противоречие с основната цел на ЕС, която е политическата интеграция. Отношенията с Украйна (ако се присъедини) биха били най-голямото предизвикателство за ЕС. ЕС често се отдава на такова показно добротворство, като предлага грандиозни идеи и концепции, без да ги обмисля. Понякога успява навреме да дойде на себе си. Например, въпреки дългата любовна игра, Турция никога не попадна в прегръдките му - и няма да се окаже там. Но понякога катастрофалните идеи стават реалност — като еврото. Неясните обещания на ЕС към Украйна – „Може би един ден те ще Ви приемем…“ , се вписват в тази схема. Радвайте се на възможността, отдайте се на мечти колкото искате - пак няма да стане. Флиртът на НАТО и ЕС с Украйна й направи лоша услуга. Нейният президент Владимир Зеленски може да направи грешка, като уж мисли за интересите на страната си. Може би си мисли, че Путин блъфира. Или може би вярва, че може да се възползва от момента и да принуди Запада да изгради ново политическо и стратегическо партньорство. В същото време рискът от война за Зеленски е приемлива цена, която може да бъде платена. А говоренето за отворени врати е гаранция, че играта си заслужава усилията. Всъщност не е така. Мирът, стабилността и просперитетът на Украйна, еднакво отдалечена от Русия, от една страна, и от НАТО и ЕС, от друга, може да бъде най-добрият от наистина постижимите резултати. Разбира се, „награждаването“ на Путин, дори с отстъпки, които всъщност не са отстъпки, е опасно. Той представлява безмилостна заплаха и отстъпките ще го тласнат към нови действия. Ако сключат с него сделка за Украйна, изпълнявайки желанията му за НАТО и ЕС, като част от широко споразумение, то трябва да включва сериозни отстъпки от негова страна. Трябва да се започне с гаранции за териториалната цялост на Украйна, със съгласието на Москва за по-тесни търговски отношения между ЕС и Украйна, с взаимно ограничаване по въпроса за разполагане на войски, водене на хибридни войни и т.н. Путин трябва да разбере, че в случай на отказ от подобни условия и избухване на военни действия срещу Украйна, както и в случай на отказ да поеме задължения в бъдеще, последствията ще бъдат много болезнени. Ето ги: възможно най-строгите санкции, които да предизвикат осакатяващи икономически щети, с паралелно укрепване на отбраната на НАТО. Може ли да се направи такава сделка? Може би вече е твърде късно. Първо, Украйна трябва да се съгласи с това. Трудно е да се каже какво най-много иска Путин и колко е готов да плати за това. Възможно е фокусът му върху НАТО и Европа е отвличаща маневра. Но отказът да се обсъжда предварително е грешка. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 14:26 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Украйна иска от Германия оръжия, с каквито дори Бундесверът не разполага

Die Welt: Украйна иска от Германия оръжия, с каквито дори Бундесверът не разполага

Берлин. В дискусиите около възможните германски оръжейни доставки за Украйна липсва реализъм, тъй като Киев изисква оръжия от Берлин, с каквито самият Бундесвер (гeрманската армия-бел.ред.) не разполага. За това пише в събота вестник Die Welt. Изданието припомня, че по-рано украинският посланик в Германия Oндрий Мелник призова за предоставяне на страната му на „германски военни кораби, които са сред най-добрите в света“ и „най-модерните системи за противовъздушна отбрана“. И двете желания са нереалистични, тъй като Бундесверът също би искал да получи подобни оръжия, пише Die Welt. Така например, според доклад за ситуацията с въоръжението в германската армия, във военноморските сили на ФРГ не достигат кораби, включително корвети и танкери. Същото е положението и със системите за противовъздушна отбрана. Както Die Welt отбеляза, министърът на отбраната Кристин Ламбрехт е била информирна на 31 януари, че „защитата срещу заплахи от въздуха е тема, която тревожи сухопътните сили“. Системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, тактическите балистични и крилати ракети, с които разполагат, изискват спешна модернизация или дори подмяна. "Дълго време се водят дискусии по този въпрос. Винаги е имало недостиг на средства. Украйна също може да има нужда от боеприпаси, но това изобщо не се разглежда, тъй като складовете на Бундесвера са празни", пише вестникът. Изданието отбеляза, че генералният инспектор на Бундесвера Еберхард Цорн е изчислил, че са необходими 20 милиарда евро за попълване на запасите от боеприпаси. „Всъщност няма нищо, което бихме могли да доставим, което да промени съотношението разходи-ползи“, заяви Карло Мазала, професор в университета на Бундесвера в Мюнхен. Нещо повече, възможностите са ограничени дори по отношение на евентуалните доставки на военна техника. Украйна поиска от германското министерство на отбраната военни каски и бронежилетки. Но, както се оказа, на за самите германци не достигат последните, така че Ламбрехт предложи на Киев само 5000 каски. Списък на исканите оръжия В петък вестник Suddeutsche Zeitung, позовавайки се на документ, който притежава, съобщи, че украинското посолство в Берлин е изпратило вербална нота до германското външно министерство с искане за отбранително оръжие. Украинското правителство иска да получи "военна противовъздушна и противоракетна отбрана" и "боеприпаси за автоматични оръдия с калибър 23 и 30 мм". Списъкът включва зенитно-ракетни системи със среден обсег (ЗРК), преносими системи за противовъздушна отбрана, малки оръжия за борба с дронове, електронни системи за откриване, устройства за нощно виждане и камери за наблюдение. Освен това Украйна се стреми да получи от Германия доставка на бронирана техника, техника за роботизирано разминиране и системи за дистанционно управление за детониране на снаряди, уоки-токита, радари, разузнавателни станции, сонари и линейки. Освен това се казва, че нуждите „не се изчерпват" и списъкът, ако е необходимо, може да бъде допълнен. Позиции на страните Берлин се противопоставя на предоставянето на смъртоносни оръжия на Киев, което както канцлерът Олаф Шолц, така и външният министър Аналена Бeрбок многократно са подчертавали. В същото време Германия е подложена на силен натиск от партньорите си в Европейския съюз, преди всичко Полша и балтийските държави, както и САЩ, които очакват „ясни сигнали“ от Берлин до Москва. Някои представители на Украйна дори обвиниха Германия в „предаването на приятели“. Досега Берлин аргументираше своята позиция, включително факта, че не е имало искания от Киев. Както Suddeutsche Zeitung отбеляза, те вече официално са били изпратени. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 12:55 | Агенция "Фокус"

PAP: Първите американски войници от контингента за евентуална руска агресия пристигнаха в Полша

PAP: Първите американски войници от контингента за евентуална руска агресия пристигнаха в Полша

Варшава. Първите американски войници, изпратени за засилване на източноевропейските страни от НАТО срещу евентуална руска агресия срещу Украйна, пристигнаха в събота в Полша, съобщава държавната агенция PAP. Самолетът с войници и офицери от 82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, които ще бъдат дислоцирани в Полша, е кацнал на летище Ясионка край Жешов. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2022 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украинската армия се готви за градски боеве в Чернобил

Reuters: Украинската армия се готви за градски боеве в Чернобил

Припят. Украинските сили стреляха по изоставени сгради и стреляха с гранати и минохвъргачки в петък по време на градски бойни учения в град Припят, който бе изоставен след ядрената катастрофа в атомната електроцентрала Чернобил през 1986 г., съобщава Reuters. Специални части, полиция и национална гвардия проведоха ученията по заснежените улици в близост до изоставени съветски хотели и сгради, на някои от които още добре си личат сърпът и чукът. Специален блок за радиационен контрол прави проверки преди и по време на ученията. Украйна проведе учения, докато страната се готви за възможна военна офанзива, след като Русия събра над 100 000 войници близо до границите на Украйна през последните седмици, припомня агенцията. „Това беше битка с нередовни милиции в (градска) среда“, каза войник, облечен в бяла камуфлажна екипировка, който не посочи името си. Русия, която присъедини Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепя сепаратистите в източната част на страната, отрича да планира атака, но настоява за гаранции за сигурност, включително обещание, че военният алианс на НАТО никога няма да приеме Украйна. На 26 април миналата година Украйна отбеляза 35-ата годишнина от катастрофата в Чернобил, когато реактор в централата на около 108 км северно от столицата Киев избухна по време на неуспешен тест за безопасност. Резултатът беше най-тежката ядрена авария в света и изпрати облаци от радиация в голяма част от Европа. Тридесет и един работници и пожарникари загинаха непосредствено след бедствието, предимно от остра лъчева болест. Хиляди други по-късно издъхнаха от заболявания, свързани с радиацията, като рак, въпреки че общият брой на смъртните случаи и дългосрочните последици за здравето остават предмет на дебат. По-голямата част от района около изоставената ядрена централа е пустиня от празни сгради, храсталаци и развалини. Някога Припят е бил дом на 50 000 души, които работят предимно в централата. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2022 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Reuters: Първата група американски военни пристига в Полша в събота

Reuters: Първата група американски военни пристига в Полша в събота

Варшава. В събота се очаква пристигането в Полша на първите американски войски, изпратени за укрепване на страните от НАТО в Източна Европа. Това съобщи Reuters в петък, позовавайки се на свои източници. Според източника на агенцията американската военна техника вече е започнала да пристига на територията на Полша тази седмица. Отбелязва се, че времето за разполагане на американския военен контингент може да се промени. По-рано през деня беше съобщено, че първите американски войски, изпратени за укрепване на страните от НАТО в Източна Европа заради предполагаемата заплаха от инвазия на Русия в Украйна, са пристигнали в Германия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2022 | 09:45 | Агенция "Фокус"

Reuters: Американското военно оборудване пристигна в Полша

Reuters: Американското военно оборудване пристигна в Полша

Варшава. Американската военна техника започна да пристига в Полша, съобщи в петък министерството на отбраната на европейската страна. Предислокацията е част от усилията да се укрепи източния фланг на НАТО, докато Западът и Русия спорят за военното присъствие на Русия близо до украинската граница, съобщава Reuters. Администрацията на президента Джо Байдън обяви в сряда разполагането на близо 3000 американски войници в Източна Европа през следващите дни на фона на сблъсъка с Русия за Украйна. Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обяви снощи, че „военна група“ вече е пристигнала в Полша. „Това е ясен сигнал за солидарност на съюзниците“, написа той в Туитър, публикувайки снимки на войници, разтоварващи оборудване от транспортен самолет C-130 Hercules. Полската телевизия TVN24 показа кацането на два американски самолета в петък на летището Жежов-Йесинка в Южна Полша. Телевизионни репортажи съобщиха, че досега са кацнали шест американски самолета. Все още не е ясно кога ще пристигнат американските войски и къде ще бъдат разположени. Към момента САЩ са изпратили в Полша около 4500 войници в двустранен капацитет, основно разположени в западната част на страната на ротационен принцип. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 17:38 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия и САЩ са задавали тона при разработката на санкциите срещу Русия

DPA: Германия и САЩ са задавали тона при разработката на санкциите срещу Русия

Берлин. Германия и САЩ са играли главните роли при разработването на пакета от възможни санкции срещу Русия в случай на изостряне на ситуацията около Украйна, съобщава в петък DPA, позовавайки се на източник от германските правителствени кръгове. „В този процес сътрудничеството между федералното правителство и американската администрация задава тон, включително за взаимодействието между САЩ и Европа като цяло“, казва източникът на DPA. По-рано в петък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в съвместно интервю за вестниците Les Echos и Handelsblatt, че ЕС, в координация с международните партньори, е подготвил широк пакет от икономически и финансови санкции срещу Русия. В същото време тя не изключи мерки срещу хора от обкръжението на руския президент Владимир Путин. Според нея пакетът от възможни ограничения „се простира от ограничаване на достъпа до чужд капитал до контрол върху износа на технологични продукти“. Говорим за доставка на компоненти в областта на високите технологии, например в областта на изкуствения интелект и оръжията, квантовите компютри, лазерите и космонавтиката. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 17:08 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Байдън и Западът не помагат за разрешаване на украинската криза - дори пречат

Ердоган: Байдън и Западът не помагат за разрешаване на украинската криза - дори пречат

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза, че Съединените щати и други западни държави не са направили нищо, за да помогнат за разрешаването на кризата Русия-Украйна и са просто пречка, предава Reuters, като се позовава на изявление на държавния глава пред турските медии след завръщането му от визита в Киев, където се срещна с украинския си колега Владимир Зеленски. Ердоган, който се стреми да подкрепи претенциите си като потенциален посредник в кризата, каза, че никой европейски лидер не е способен да разреши конфликта и президентът на САЩ Джо Байдън все още не е дал положителен принос. Президентът, който има тесни връзки както с Киев, така и с Москва, каза, че „много цени“ планираното посещение на руския президент Владимир Путин в Турция. Коментарите му дойдоха, след като се срещна с украинския си колега Владимир Зеленски в четвъртък в Киев и повтори предложението на Турция да посредничи в кризата с Москва, което Зеленски приветства. Той също така предложи да бъде домакин на среща на украинския и руския лидери. „Трябва да кажа това много ясно: ако обърнете внимание, Западът за съжаление не допринесе с нищо за решаването на този въпрос“, каза Ердоган пред репортери по време на обратния си полет. „Мога да кажа, че буквално бяха само пречка“. „Сега в Европа има сериозен проблем по отношение на лидерите, които могат да решат тази криза“, след като бившият германски канцлер Ангела Меркел се оттегли, каза той. „Когато погледнем... Съединените щати, Байдън все още не е показал положителен подход към въпроса“, добави Ердоган. Турция, която споделя морска граница с Украйна и Русия в Черно море, заяви, че всеки военен конфликт би бил неприемлив и предупреди Москва, че инвазията би била неразумна. Ердоган каза, че Турция ще направи необходимото като член на НАТО в случай на руска инвазия, но се противопостави на санкциите срещу Русия, с каквито заплашват другите съюзници. Независимо че създава сътрудничество с Русия в областта на отбраната и енергетиката, Турция се противопостави на нейната политика в Сирия и Либия, както и на присъединяването на Кримския полуостров през 2014 г. Тя също продаде съвременни дронове на Украйна и подписа сделка за производство на повече близо до Киев, с което ядоса Русия. Някои западни държави обвиниха Турция, че се отклонява от НАТО заради сътрудничеството й с Русия, което доведе до санкции на САЩ срещу Анкара през 2020 г. Турция отхвърли това и каза, че може да развива положителни връзки с всички страни. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:55 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): САЩ засилват присъствието си в Източна Европа

„Известия“ (Русия): САЩ засилват присъствието си в Източна Европа

Москва. Съединените щати одобриха разполагането на допълнителен контингент от своите войски в Европа. Според източници на руското издание „Известия“ те ще включват парашутисти, артилерийски и противовъздушни части. В същото време приключва подготовката за съвместните руско-белоруски учения „Съюзническа решимост – 2022“. На 3 февруари, на среща с президента на Република Беларус Александър Лукашенко, министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу отбеляза, че прехвърлянето на части и формирования от въоръжените сили на РФ на над 10 000 км е „минало блестящо“. В същия ден военните от Русия и Беларус проведоха първата съвместна тренировка със стрелба на живо. Маневрите привличат вниманието не само на Брюксел и Вашингтон, но и на Киев. Онзи ден в близост до беларуския полигон, където ще се проведе един от етапите на ученията, беше открит и приземен украински разузнавателен дрон, който е преминал беларуската държавна граница. Източници, запознати със ситуацията, съобщават пред „Известия“, че САЩ са подготвили части от 82-ра въздушно-десантна дивизия за прехвърляне в Европа. Тя ще бъде транспортирана от територията на САЩ директно до Полша. Червените барети от 82-ра дивизия ще подсилят личния състав на друга американска въздушно-десантна част - 173-та бригада, която е дислоцирана в Италия. В близко бъдеще 2-ри брониран кавалерийски полк на американската армия трябва да пристигне в Румъния, сега е базиран в Германия. Пентагонът планира да разположи в Европа не само пехота и парашутисти, но и тежки въоръжения. Сред очакваните са реактивни залпове с голям обсег HIMARS на 18-та полева артилерийска бригада и зенитни подразделения на 18-и въздушно-десантни корпуси с комплекси с малък обсег SHORAD и Avenger. Основната част от тях ще бъдат разположени в Полша, на границата с която тече подготовка за мащабни учения „Съюзническа решимост – 2022“. „Съединените щати правят символичен жест, изпращайки няколко хиляди войници в Европа“, обясни военният експерт Владислав Шуригин пред „Известия“. „На фона на повече от 50 хиляди американци, които вече са постоянно разположени там, това не е голяма промяна. Но през последните месеци, заради ситуацията около Украйна, те разпалиха такава истерия, че сега са принудени да успокояват източноевропейските си съюзници, преди всичко Полша, която граничи пряко с Русия и Беларус“. За да покажат сериозността на намеренията си, този път САЩ разполагат противовъздушна отбрана и ракетна артилерия. Но с това няма да може да се впечатли Минск и Москва, сигурен е експертът. „По-миналата година например на ученията бяха прехвърлени повече хора и танкове, а ешелоните с „Ейбрамс“ стигаха до границата. С това не могат да ни впечатлят. За да се покажат възможностите на отбраната на съюзната държава, сега в Беларус се провеждат уникални учения“, припомни Владислав Шуригин. В сряда, 2 февруари, САЩ обявиха, че ще изпратят почти 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния, за да защитят Източна Европа от възможна „руска агресия“. На пресконференция в сряда говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че приблизително 1000 американски войници от 2-ри кавалерийски полк, базиран в германския град Вилсек, ще бъдат разположени в Румъния в близко бъдеще. Други 1700 войници и офицери от 82-ра елитна въздушнодесантна дивизия ще бъдат транспортирани в Полша от Форт Браг в Северна Каролина. Други 300 войници от 18-ти въздушнодесантен корпус ще бъдат прехвърлени от САЩ в Германия. Говорителят на Пентагона припомни, че американските войски няма да се бият в Украйна. По-рано това заяви и министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин. Той каза, че президентът Джо Байдън „е дал да се разбере, че не възнамерява да изпраща бойни войски в Украйна за военни операции“. „Тези сили са предназначени да възпират агресията и да укрепват нашите отбранителни способности в съюзническите държави на фронтовата линия. Очакваме те да се придвижат през следващите дни“, каза Джон Кърби. Той уточни, че Пентагонът не изключва възможността за увеличаване на контингента през следващите дни и седмици, но засега няма планове той да стане постоянен. На 24 януари говорител на Пентагона каза, че 8500 американски войници са в повишена готовност за разполагане в Европа. Освен бойни, те включват медицински и транспортни части, разузнаване и авиация. Ръководителят на полското бюро за национална сигурност Павел Солох потвърди, че САЩ ще изпратят около 2500 войници в Полша, за да подкрепят източния фланг на НАТО. Той отбеляза, че в момента в страната вече има около 5,5 хиляди американски войници. В същото време полското външно министерство отбеляза, че Варшава ще настоява за разполагане на допълнителен контингент в страната на постоянна основа с периодична ротация. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Handelsblatt: Германският канцлер ще посети Киев и Москва на 14 и 15 февруари

Handelsblatt: Германският канцлер ще посети Киев и Москва на 14 и 15 февруари

Берлин. Германският канцлер Олаф Шолц ще посети Киев на 14 февруари точно преди планираното му посещение в Москва на 15 февруари. Това съобщи в петък вестник Handelsblatt, позовавайки се на източници. Все още няма официално потвърждение от германския кабинет. „Канцлерът възнамерява да разсее впечатлението, че е изчезнал по време на [украинската] криза“, пише вестникът. Опозицията в Германия обвинява Шолц, че полага твърде малко усилия за разрешаване на конфликта в Украйна и за успокояване на напрежението между Русия и Запада. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:14 | Агенция "Фокус"

South China Morning Post: Китай ще спечели от руско нахлуване в Украйна и ще загуби, ако Байдън направи отстъпки на Путин

South China Morning Post: Китай ще спечели от руско нахлуване в Украйна и ще загуби, ако Байдън направи отстъпки на Путин

Хонконг. Нахлуване на Русия в Украйна би било от полза за Китай, но поощряването на тази позиция би предизвикало реакцията на ЕС, ще добави международна подкрепа за Тайван и ще остави Пекин без поле за маневриране, освен ако Путин не отстъпи, пише хонконгското издание South China Morning Post. Въпреки че Пекин се намира на 6500 километра от Киев, столицата на Украйна, геополитическите залози на Китай в хода на ескалацията на украинската криза не могат да бъдат по-високи, отбелязва авторътна материала. По думите му, ако Русия нахлуе в Украйна и провокира продължителен конфликт със Съединените щати и техните западни съюзници (въпреки че пряка военна конфронтация е малко вероятна), Китай очевидно ще спечели. Америка ще трябва да преразпредели стратегически ресурси за противодействие на Русия, а европейските съюзници ще станат още по-малко внимателни към исканията за присъединяване към нейната антикитайска коалиция. Но ако президентът на САЩ Джо Байдън предприеме стъпки за облекчаване на кризата, като се съобрази с някои от исканията на руския президент Владимир Путин, Китай вероятно ще се окаже в най-лошото стратегическо положение. Докато Путин жъне наградите от агресивната си дипломация, а Байдън избягва затъване в Източна Европа, Китай ще остане единствената цел на стратегията за национална сигурност на Америка. Още по-лошо, след като Путин умело използва американската мания за Китай, за да възстанови сферата на влияние на Русия, стратегическата стойност на неговия залог върху Китай може да бъде значително намалена. За Путин използването на страха на Байдън да не бъде въвлечен в конфликт с второстепенен противник (Русия), за да извлече важни отстъпки за сигурността на Русия е рискован, но разумен ход. Но разпореждането за инвазия в Украйна — и по този начин ефективно доброволно да се превърне в основен геополитически противник на Америка, поне в краткосрочен до средносрочен план — едва ли е в интерес на Кремъл. Новите парализиращи западни санкции и високите разходи за потушаване на протестите в Украйна почти сигурно значително ще отслабят Русия и ще намалят популярността на Путин у дома, правейки го по-зависим от китайския президент Си Дзинпин. Любопитното е, че въпреки високите залози за Китай в украинската криза, китайското правителство е изключително предпазливо при предприемането на каквито и да било стъпки в тази посока, пише SCMP. Докато напрежението се покачва в заглавията в западните медии, в официалната китайска преса почти отсъства темата за Украйна. Забележително е, че също няма редакционни статии или коментари, изразяващи подкрепата на Китай за Русия. Още по-интригуващо е, че в доклад за срещата Путин-Си, публикуван от Кремъл, се твърди, че Си подкрепя искането на Путин за западни гаранции за сигурност, за да се изключи по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, но китайската версия, публикувана от правителствената информационна агенция Синхуа, не съдържа такава информация. Вместо открито да подкрепя позицията на Путин, изявлението на Си беше неясно и пълно с празни думи за „предоставяне на твърда взаимна подкрепа по въпроси, които засягат основните интереси на другия“. Тази стратегия продължи на 27 януари по време на разговорите между китайския външен министър Ван И и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Западните медии характеризираха изявлението на китайския министър за Украйна като израз на подкрепа към Путин. Всъщност обаче Ван говори само за дипломатическите залози на Китай и в подкрепа на Путин само косвено отбеляза, че „разумните опасения за сигурността на Русия трябва да бъдат взети сериозно и да бъдат разгледани“. Сдържаността на Китай спрямо Украйна означава, че Си иска да се презастрахова. Разбира се, агресивната дипломация на Путин обслужва интересите на Китай, поне засега. Ако той реши да нахлуе в Украйна и да отклони стратегическото внимание на САЩ от Китай, това ще е от полза само за Пекин. Но ако приемем, че Си не знае истинските намерения на Кремъл за Украйна (съмнително е, че Путин ги е споделил с китайския си колега), той също е разумен да държи картите си скрити. Всяко изразяване на безусловната подкрепа на Китай за исканията на Путин може да остави на Пекин малко място за маневри. В най-лошия случай, подтикването на Путин към война може да се тълкува в някои дипломатически кръгове в Москва като дяволски китайски заговор да използва Русия като стратегическа пешка в китайско-американската студена война. Обратно, ако Путин реши да извлече някаква печалба в името на спасяването на престижа си и да се опита да избегне потенциална катастрофа, Китай ще изглежда глупав в подкрепа на невъзможните искания на Кремъл. Ако оставим настрана стратегическата неопределеност, китайските служители знаят, че явната подкрепа за Путин почти сигурно ще предизвика вражда с Европейския съюз, сега вторият по големина търговски партньор на Китай. В стратегическите изчисления на китайските политици е жизненоважно да се попречи на САЩ да вербуват ЕС в своята антикитайска коалиция. Независимостта и сигурността на Украйна са от решаващо значение за ЕС, а усилията на Китай да помогне на Путин ще имат обратен ефект в Европа. Най-малкото, ЕС може да накара Китай да плати висока цена, ако ограничи трансфера на технологии и покаже повече дипломатическа подкрепа за Тайван. По-специално, източноевропейските членки на ЕС, които имат по-малко търговски връзки с Китай, но са най-застрашени от агресивната позиция на Русия, са в много по-добра позиция от по-големите държави членки, за да изиграят успешно тайванската карта в отмъщение. Вероятно малцина от китайското ръководство ще смятат този риск за оправдан. Китайските лидери са реалисти и знаят, че могат да направят малко, за да повлияят на изхода на кризата в Украйна, дори ако решат да се намесят публично. Тъй като Путин държи повечето карти в това противопоставяне, откритата дипломатическа подкрепа на Китай едва ли ще промени стратегическите изчисления на основните играчи във Вашингтон, Брюксел или дори Москва. Влиянието на Пекин ще нарасне рязко само ако Путин реши да нахлуе в Украйна, защото тогава ще се нуждае от пълната икономическа подкрепа на Китай, за да смекчи въздействието на западните санкции. Но засега за президента Си всичко това е само хипотетично. Въпреки факта, че Китай е суперсила, сега той временно се превърна във външен наблюдател, който с тревога и надежда следи развитието на украинската криза. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:10 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавният департамент изпраща делегация в София, Букурещ и Брюксел за обсъждане на ситуацията около Украйна

ТАСС: Държавният департамент изпраща делегация в София, Букурещ и Брюксел за обсъждане на ситуацията около Украйна

Вашингтон. Американската администрация следващата седмица ще изпрати междуведомствена делегация в София, Букурещ и Брюксел, която ще проведе обсъждания на ситуацията около Украйна, предава ТАСС, като се позовава на прессъобщение от Държавния департамент. Делегацията ще бъде оглавена от съветника на Държавния департамент Дерек Шоле. Позицията му е еквивалентна на поста заместник-ръководител на американското външно министерство. Американски емисари ще бъдат в България, Румъния и Белгия от 7 до 11 февруари. Посещението ще бъде „продължение на мащабните дипломатически усилия“ на Вашингтон, заедно с неговите „европейски съюзници в подкрепа на единен подход“ към Русия в настоящата ситуация около Украйна, уточняват от Държавния департамент. Тези съвместни усилия целят да насърчат Русия „да избере дипломация и деескалация“. В България Шоле и обкръжението му ще проведат нов кръг от двустранния стратегически диалог, в Румъния ще обсъдят, наред с другото, разполагането на допълнителни американски военни части, а в Брюксел ще се срещнат с представители на НАТО и ЕС, за да продължат дискусиите по ситуацията около Украйна, да проучат напредъка по диалога с Москва за сигурността, както и развитието на потенциални нови строги икономически санкции срещу Русия. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:59 | Агенция "Фокус"

„Европейская правда“ (Украйна): Унгария е блокирала присъединяването на Киев към киберцентъра при НАТО

„Европейская правда“ (Украйна): Унгария е блокирала присъединяването на Киев към киберцентъра при НАТО

Будапеща. Унгария блокира присъединяването на Украйна към Съвместния център за върхови постижения в кибернетичната отбрана на НАТО (CCDCOE) - това е заявил Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, цитиран от украинското издание „Европейская правда“. „Има една институция, наречена Кибер-НАТО. И миналото лято ние подадохме съответните документи там, преминахме всички проверки. И там, точно както в НАТО, решенията се вземат с консенсус. И така: една от европейските държави отказа да допусне участие на нашата страна в този уважаван институт“, каза Данилов, цитиран от УНИАН. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана подчерта, че това се е случило въпреки факта, че в Украйна тече война и непрекъснато се извършват кибератаки. „Това е държава от Европейския съюз, това са нашите съседи. Отказаха ни... Една държава от всички членове на този Алианс е против. И тези партньори в кавички ли са или са партньори, които както се казва , са искрени?“- допълни секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана. Събеседник на „Европейская правда“, който е участвал в процеса, потвърди, че именно унгарското правителство говори за блокиране на влизането на Украйна. Процедурата за одобрение на украинската молба започна през октомври и, ако беше успешна, Украйна щеше да стане член на центъра още на 1 януари 2022 г. След известно време обаче Унгария обяви, че блокира влизането на Киев. Унгария все още не е обявила публично своята позиция по този въпрос. Както е известно, след приемането на образователния закон в Украйна през 2017 г. Унгария обяви, че ще блокира заседанията на Комисията Украйна-НАТО на политическо ниво и процедурата за влизане на Украйна в Алианса. Съвместният център на НАТО за върхови постижения за киберотбрана формално не е структура на Северноатлантическия алианс. Центърът оказва голямо влияние върху действията на Северноатлантическия алианс в областта на киберзащитата. Тя е основана от седем държави, а днес има 20 членки - 17 членки на НАТО и три държави партньори. Уникалността на центъра е, че там работят заедно военни, цивилни и представители на правителствата. Работата на центъра е фокусирана в три основни направления: научни изследвания, обучение и образование. През януари унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че Будапеща е недоволна от ситуацията с правата на етническите унгарци в Украйна и затова ще продължи да блокира евроатлантическите стремежи на Киев. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Лондон. В британското ръководство „има висока степен на увереност“, че Русия се стреми да създаде предлог за нахлуване в Украйна. Това заяви пред журналистите представител на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, цитиран от Reuters. „Не мога да коментирам конкретни разузнавателни данни, но имаме висока степен на увереност, че Русия планира да създаде претекст, като обвини Украйна в атака, за да оправдае руска инвазия в Украйна“, каза говорител на Даунинг стрийт. В четвъртък Пентагонът излезе с твърдение, че Русия уж подготвя изфабрикувано видео на украински сили, които атакуват цивилни в Руската федерация или непризнатите републики Донбас, за да създаде претекст за нахлуване в Украйна. След това британският външен министър Лиз Тръс каза, че се доверява на оценките на САЩ. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в коментар подчерта, че твърденията за плановете за предполагаемо предстоящо нахлуване на Русия в Украйна са разпространявани от САЩ не за първи път, но нищо не е последвало. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ предупреждават, че Русия готви претекст за нахлуване в Украйна

Reuters: САЩ предупреждават, че Русия готви претекст за нахлуване в Украйна

Вашингтон. Русия е формулирала няколко варианта като извинение за нахлуване в Украйна, включително потенциалното използване на пропаганден видеоклип, показващ инсценирана атака, заявиха Съединените щати в четвъртък, докато Кремъл осъди разполагането на американски войски в региона, предава Reuters. Американското разузнаване смята, че Русия може да използва изфабрикувано видео, показващо графичните последици от експлозия, включително оборудване, което изглежда принадлежи на Украйна или съюзни държави, за да оправдае нахлуването. Това „ще включва актьори, играещи опечалени за хора, които са убити в случай, който те (Русия) биха създали сами... (и) разполагане на трупове, за да представляват тела, за които се твърди, че са убити“, заяви пред MSNBC заместник съветникът по националната сигурност на САЩ Джонатан Файнър. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли съобщенията, според агенция ТАСС, като каза, че подобни неща са казвани и преди, но не се е случило нищо такова. но че може да Москва отрече обвиненията, че се опитва да създаде конфликт и казва, че не планира инвазия, предприеме неуточнени военни действия, ако изискванията й за сигурност не бъдат изпълнени. Кремъл обвини Вашингтон в четвъртък, че игнорира призивите му за облекчаване на противопоставянето, ден след като Съединените щати обявиха, че ще изпратят близо 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния. „Очевидно е, че това не са стъпки, насочени към деескалация на напрежението, а напротив, това са действия, които водят до нарастване на напрежението“, каза Песков по време на конферентна връзка в четвъртък. „Ние постоянно призоваваме нашите американски колеги да спрат изострянето на напрежението на европейския континент. За съжаление американците продължават да го правят“, каза той. Парашутисти от американската армия се качиха на самолет в четвъртък, за да заминат за Източна Европа „в подкрепа на уверяването на нашите съюзници от НАТО и нашите партньори във възпирането на Русия“, каза говорителят на американската армия Матю Висер. Войниците трънаха от Форт Браг в Северна Каролина. Около 1700 военнослужещи, главно от 82-ра въздушно-десантна дивизия, са били разположени в Полша, докато други 300 ще се преместят в Германия, каза той. Вашингтон и НАТО изразиха готовност да обсъдят мерките за контрол на въоръженията и за изграждане на доверие. Руският президент Владимир Путин каза по-рано през седмицата, че Москва все още се интересува от диалог. В Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че през последните дни е имало значително движение на руски военни сили към северната съседка на Украйна - Беларус. Съвместните военни учения Русия-Беларус, които ще продължат до 20 февруари, предоставиха на Москва прикритие за допълнително увеличаване на силите близо до Украйна, посочва той. „Това е най-голямото руско разполагане там след Студената война“, каза Столтенберг, добавяйки, че очакваното разполагане включва 30 000 бойци, сили за специални операции, изтребители Су-35, системи за противовъздушна отбрана С-400 и ракети „Искандер“ с ядрена способност. Кремъл определи ученията „Съюзническата решимост“ като репетиция за отблъскване на външната агресия и казва, че силите му ще се изтеглят след ученията. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу пристигна в Беларус в четвъртък, за да инспектира войските. Беларуският министър на отбраната разпространи снимки от ученията, на които се вижда как войски се спускат с парашути на земята, изтребители в небето, войници, слизащи от хеликоптер с оръжие, както и танкове, които стрелят и маневрират. Беларус споделя западната си граница с членовете на НАТО Полша, Литва и Латвия, докато Украйна се намира на юг. Подкрепа за Русия дойде и от Китай. Двамата им външни министри „координираха позициите си“ по време на среща в Пекин в четвъртък, съобщи китайското външно министерство. Китай изрази разбиране и подкрепа за позицията на Русия по отношение на исканията й за гаранции за сигурност от Запада. Путин трябва да се срещне с китайския президент Си Дзинпин в петък, преди да присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Държавният департамент на САЩ предупреди Русия, че по-близките отношения между Москва и Пекин няма да компенсират последствията от нахлуването и само ще направят руската икономика „по-крехка“. В Киев турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе разговори с украинския си колега Владимир Зеленски и предложи да бъде домакин на среща между Путин и Зеленски. Зеленски използва срещата, за да анонсира сделка, позволяваща на украинските фабрики да произвеждат турски дронове. В Париж френският президент Еманюел Макрон каза, че той и полският президент Анджей Дуда са обсъдили възможността за тристранна среща заедно с германския Олаф Шолц през следващите дни относно ситуацията в Украйна. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Русия да се върне на пътя на „мира и диалога“ или да се изправи срещу санкции. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 10:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ предупредиха китайските компании да не помагат на Русия в случай на нови санкции

Reuters: САЩ предупредиха китайските компании да не помагат на Русия в случай на нови санкции

Вашингтон. САЩ предупредиха китайските фирми, че ще се сблъскат с тежки последици, ако се опитат да заобиколят всякакъв експортен контрол, наложен на Москва, в случай на нахлуване на Русия в Украйна, предава Reuters. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс направи забележка, след като китайското външно министерство заяви, че Китай и Русия са координирали позициите си относно Украйна по време на среща между външните си министри в Пекин в четвъртък. „Имаме набор от инструменти, които можем да използваме, ако видим, че чуждестранни компании, включително тези в Китай, правят всичко възможно да заобиколят мерките за контрол на износа на САЩ“, каза Прайс на редовен брифинг за пресата. Западните страни твърдят, че всяка инвазия в Украйна от Русия би довела до санкции срещу Москва, а Вашингтон заяви, че е готов да наложи финансови санкции, както и мерки за контрол на износа. Служителят по националната сигурност на Белия дом Питър Харел каза в сряда, че Вашингтон работи по мерките за контрол на износа със съюзници в Азия, включително Япония и Южна Корея. Прайс каза, че Русия трябва да знае, че по-близките отношения с Пекин няма да компенсират последствията, наложени в отговор на инвазия. „Ако Русия смята, че ще бъде в състояние... да смекчи някои от тези последици чрез по-близки отношения с (Китай), това не е така. Това всъщност ще направи руската икономика в много отношения по-крехка ," той каза. „Ако се откажете от възможността да осъществявате сделки със Запада, да внасяте от Запада, от Европа, от Съединените щати, вие значително ще влошите производствения си капацитет и иновативния си потенциал“, подчерта той. Прайс каза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и китайският външен министър Ван И са провели разширена дискусия за потенциалните последици от руските действия срещу Украйна в телефонен разговор миналата седмица. Помолен да коментира забележките на Прайс, Лиу Пенгю, говорител на китайското посолство във Вашингтон, отговори: „Взели сме под внимание тези съобщения. Създаването на напрежение не помага за облекчаване на кризата в Украйна, а само добавя повече несигурност към региона и целия свят. Китай е твърдо против това“. Китайското външно министерство по-рано заяви, че Ван се е срещнал с руския си колега Сергей Лавров и е изразил „разбиране и подкрепа“ за позицията на Русия в спора със Запада по изискваните от Москва гаранции за сигурност. В него се казва, че и двете страни са координирали позициите си по регионални въпроси от общ интерес, като Украйна, Афганистан и ситуацията на Корейския полуостров. Съветът за сигурност на ООН трябва да се събере в петък по искане на Съединените щати и Великобритания след изстрелването на балистична ракета със среден обсег на Северна Корея миналия уикенд. Съединените щати настояваха за повече международни санкции срещу Северна Корея заради неотдавнашна поредица от ракетни тестове, но миналия месец Китай и Русия отложиха опитите на САЩ да наложат чрез ООН санкции на петима севернокорейци, свързани с оръжейните програми на тяхната страна. Лавров е в Пекин с президента Владимир Путин, който ще се срещне с китайския лидер Си Дзинпин в петък, преди да присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 10:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Пентагонът потвърди автентичността на отговорите на САЩ на руските предложения, публикувани в медиите

ТАСС: Пентагонът потвърди автентичността на отговорите на САЩ на руските предложения, публикувани в медиите

Вашингтон. Говорителят на Пентагона Джон Кърби потвърди автентичността на отговорите на Вашингтон на предложенията за сигурност на Русия, които бяха публикувани от испанския вестник El Pais, предава TACC. Както отбеляза представителят на военното ведомство, „предложенията, внесени от САЩ, изтекоха в европейско издание“. "Ние не публикувахме този документ. Но сега е публикуван и това потвърждава пред целия свят това, което винаги сме казвали. Няма разминавания между нашите публични изявления и частни дискусии", добави той. Според него властите на САЩ имат намерение да решават въпросите, свързани със сигурността в Европа с Русия на принципа на реципрочността. Вашингтон няма да обсъжда публично възможността за инспекция на бази в Полша и Румъния. „Няма да преговарям публично“, отговори той на въпроса дали американската страна е готова да позволи на руски представители да посетят военни бази в Полша и Румъния, където се намират системите Aegis Ashore. „Подадохме на Русия редица много сериозни предложения в областта на дипломацията“, добави той. Кърби подчерта, че САЩ "са готови, ръководени от принципа на реципрочност, да решат общи проблеми със сигурността на европейския континент". Според текста на отговора на Вашингтон на предложенията на Руската федерация, публикуван в El Pais, САЩ са готови да обсъдят с Русия възможността за инспектиране на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша в замяна на инспекция на руски съоръжения. НАТО от своя страна не коментира публикацията в испанския вестник El Pais на отговора на Алианса и САЩ на предложенията за сигурност на Русия, които Вашингтон и Брюксел поискаха да не се публикуват. Това заяви за ТАСС източник от централата на Алианса. . Имаме ясна политика, не коментираме течове в медиите“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Февруари 2022 | 09:11 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

Москва. Руският президент Владимир Путин говори със сдържан оптимизъм за възможността за решаване на проблема с гаранциите за сигурност на Русия, ако има желание от страна на САЩ и НАТО. Това коментира неговият прессекретар Дмитрий Песков, цитиран от „Российская газета“. „Все пак той говори с много сдържан оптимизъм и надежда за възможността проблемът с гаранциите за сигурност на Русия да бъде решен, ако има такова желание, и, разбира се, чрез дипломатически преговори“, каза Песков. Ден преди това на пресконференция след разговори с унгарския премиер Виктор Орбан руският лидер оцени хода на преговорите и отговорите на САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Песков отбеляза три основни послания от Путин. Първото е, че навремето Западът е измамил Москва, когато е обещал, че силите на НАТО няма да се разширяват на изток. Президентът на Руската федерация също така обърна внимание на факта, че стратегията за национална сигурност на Украйна директно позволява използването на сила за връщане на територии. Тогава хипотетично може да възникне ситуация, когато тя като бъдещ член на НАТО атакува страната ни, което ще създаде заплаха от война между Русия и НАТО. Третото послание са думите на Владимир Путин за политиката на отворени врати на НАТО, което, според него, не е записано в нито един международен документ. Той обясни, че никъде не е написано, че НАТО ще може да приеме всяка страна, която пожелае да се присъедини към него. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 13:47 | Агенция "Фокус"

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Вашингтон/Москва. Руският президент Владимир Путин обвини Запада във вторник, че умишлено е създал сценарий, предназначен да въвлече Русия във война и игнорира опасенията на страната му за сигурността във връзка с Украйна, предава Reuters. В първите си директни публични коментари за кризата от близо шест седмици Путин не показа никакви признаци за отстъпление от исканията за сигурност, които Западът определи като „неподходящи за старт на преговори“ и възможно извинение за започване на инвазия - нещо, което Москва отрича. „Вече е ясно... че фундаменталните руски опасения бяха пренебрегнати“, каза Путин на пресконференция с гостуващия премиер на Унгария, един от няколкото лидери на НАТО, които се опитват да се ангажират в диалог с него, докато кризата се засилва. Путин описа потенциален бъдещ сценарий, при който Украйна бива приета в НАТО и след това се опита да си върне полуостров Крим, територия, завзета от Русия през 2014 г. "Нека си представим, че Украйна е член на НАТО и започва тези военни операции. Трябва ли да влезем във война с блока на НАТО? Някой мислил ли е за това? Очевидно не", каза той. Русия е събрала повече от 100 000 войници край украинската граница и западните страни казват, че се опасяват, че Путин може да планира да нахлуе. Русия отрича това, но заяви, че може да предприеме неуточнени действия, ако предложенията й за сигурност не бъдат изпълнени. Западните страни в отговор предупреждават , че всяка инвазия ще доведе до санкции срещу Москва. Кремъл иска Западът да спазва споразумение от 1999 г., според което никоя страна не може да укрепва собствената си сигурност за сметка на другите, което според него е в основата на кризата, каза външният министър Сергей Лавров. Той визира хартата, подписана в Истанбул от членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която включва Съединените щати и Канада, по време на разговор с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен. Лавров каза, че Блинкен е приел необходимостта от по-нататъшно обсъждане на въпроса, докато версията на САЩ за разговора се фокусира върху необходимостта Москва да се оттегли. „Ако президентът Путин наистина не възнамерява да води война или да предизвика смяна на властта (в Украйна),“ е казал Блинкен на Лавров, „тогава сега е моментът да оттеглите войските и тежките въоръжения и да се включите в сериозна дискусия“, каза висш служител на Държавния департамент пред репортери. САЩ са готови да обсъдят предоставянето на Кремъл начин да провери отсъствието на крилати ракети „Томахоук" в базите на НАТО в Румъния и Полша, ако Русия сподели подобна информация за ракети в някои руски бази, съобщи Bloomberg. Белият дом и Държавният департамент не отговориха веднага на искания за коментар, но източник, запознат със ситуацията, каза, че Съединените щати само са предложили да проведат разговори по различни проблеми на Русия, като въпросите за контрола на въоръженията в съответните форуми. Путин не е говорил публично за кризата в Украйна от 23 декември, оставяйки неяснота относно личната си позиция, докато дипломати от Русия и Запада са били ангажирани в многократни кръгове от преговори. Изказванията му във вторник отразяват светоглед, според който Русия трябва да се защитава от агресивните и враждебни Съединени щати. Вашингтон не е загрижен преди всичко за сигурността на Украйна, а за контролирането на Русия, каза Путин. „В този смисъл самата Украйна е просто инструмент за постигане на тази цел“, каза той. „Това може да стане по различни начини, като ни въвлече в някакъв вид въоръжен конфликт и, с помощта на техните съюзници в Европа, наложи въвеждането срещу нас на онези сурови санкции, за които говорят сега в САЩ. Унгарският премиер Виктор Орбан, който често спори със западноевропейските лидери относно демокрацията в собствената си страна, каза, че след разговорите си с Путин вярва, че има място за компромис. „Днес се убедих, че съществуващите различия в позициите могат да бъдат преодолени и е възможно да се подпише споразумение, което да гарантира мир, да гарантира сигурността на Русия и да е приемливо и за страните членки на НАТО“, каза Орбан. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

Москва. Кремъл не коментира публикуването на отговорите на САЩ и НАТО на предложенията на Руската федерация за гаранции за сигурност, които се появиха в медиите, предава РИА Новости. „Ние не сме публикували нищо и не искам да го коментирам. От Вас зависи да се свържете с вестника или с испанското ръководство, в края на краищата, не с нас. Разбира се, видяхме публикацията. Вчера президентът даде обща концептуална оценка на получените отговори в тази част, която засяга фундаментално важни за Русия въпроси“, каза говорителят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроси на журналисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:27 | Агенция "Фокус"

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

Мадрид. Испанският вестник El País публикува в сряда пълния текст на поверителния отговор на САЩ и НАТО на предложенията за сигурност на Русия. Според изданието става дума за два документа на английски: отговорът на Алианса на четири страници и отговорът на Вашингтон на пет страници. Текстовете съдържат разпоредби, които под една или друга форма вече са казани от западната страна на официално ниво или са се появили в западните медии с позоваване на източници. Американската страна е поискал да не се публикуват клаузите на отговора, изпратен на Руската федерация, и Москва се съгласи с това изискване. Въпреки това, както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, съдържанието на предложенията на САЩ скоро ще стане известно на широката общественост, тъй като са били обсъдени с всички съюзници на Вашингтон в НАТО и с Киев. Съответствие с ДОВСЕ САЩ и НАТО са призовали Русия да се върне към спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), включително да предостави информация за размера и разполагането на силите. „Русия да възобнови прилагането на ДОВСЕ, да се върне към участие в съвместната консултативна група и предоставя подробни годишни данни и информация, предвидени в този Договор“, се казва в документа. Изтегляне на войските от Крим, Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия Съединените щати и НАТО са предложили на Русия диалог за контрол на въоръженията и мерки за предотвратяване на инциденти в замяна на деескалация в Украйна и изтегляне на руските войски и миротворци от Крим, Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия. „Русия да изтегли всички войски от територията на Украйна (НАТО признава Крим за украинска територия – бел. ред), Молдова (има се предвид Приднестровието – бел. ред), Грузия (Южна Осетия и Абхазия – бел. ред), където се намират нейни войски без съгласието на ръководството на тези страни“, се казва в документа. Алиансът също така призовава Русия спешно да деескалира ситуацията в Украйна. Вместо това НАТО и Съединените щати предлагат началото на „смислен диалог“ относно контрола на въоръженията, включително ракетите, предотвратяването на военни инциденти и наблюдението на ученията. Инспекция на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша Съединените щати са готови да обсъдят с Русия възможността за инспектиране на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша в замяна на инспекция на руски съоръжения. Според El País отговорът на американската страна гласи, че Съединените щати са готови да обсъдят „механизъм за прозрачност, за да потвърдят липсата на крилати ракети „Томахоук“ в съоръжения <...> в Румъния и Полша, при условие че Русия предложи мерки за взаимна прозрачност по отношение на избор на две наземни ракетни бази в Русия. „Трябва да се консултираме по този въпрос със съюзниците от НАТО, включително Румъния и Полша“, се казва в документа. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Вашингтон/Анкара. Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан и Ибрахим Калън, главен съветник на президента на Турция, говориха във вторник и обсъдиха ангажимента си за „възпиране на по-нататъшната руска агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на Белия дом, цитирано от Reuters И Русия, и Украйна са отворени към идеята Турция да играе роля за облекчаване на напрежението между двете страни, както беше предложено от Анкара през ноември, казаха турски дипломатически източници миналия месец. По-рано във вторник руският президент Владимир Путин обвини Запада, че умишлено е създал сценарий, предназначен да го въвлече във война, и игнорира опасенията на Русия за сигурността, свързани с Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

Вашенгтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза на руския външен министър Сергей Лавров, че Вашингтон е готов за сериозна дипломатическа работа с Москва на реципрочна основа. Това съобщи във вторник на редовен брифинг за журналисти ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Нед Прайс, цитиран от TACC. „Държавният секретар заяви ясно на министър Лавров, че сме готови за сериозен дипломатически ангажимент с Руската федерация на реципрочна основа“, каза той. Според него Вашингтон смята, че аспектите на сигурността, които вълнуват Москва, и въпросите, които вълнуват САЩ и техните съюзници в Европа, се пресичат, така че има възможност „да се отговори на тези въпроси, които вълнуват и двете страни, на реципрочна основа“. „Това ще изисква активна, смислена, сериозна и продължителна дипломатическа работа, ако искаме да постигнем това. Готови сме за нея“, добави Прайс. Координация на НАТО Вашингтон приветства дипломатическата ангажираност между своите съюзници и Русия, стига тя да е координирана с НАТО, каза Прайс. „Знаем, че редица наши колеги по света са взаимодействали с Руската федерация, някои с (руския) външен министър (Сергей) Лавров, някои директно с (руския президент Владимир) Путин. Ние последователно заявявахме, че подкрепяме диалога, подкрепяме дипломатическото взаимодействие, което се осъществява по същия начин, както и ние - в пълна координация и в консултация със([Северноатлантическия) алианс. Това беше за нас пътеводна звезда по отношение на взаимодействието ни с руската страна, в която нашите съюзници не вземат пряко участие", каза представителят на американското външнополитическо ведомство. „Така че бихме подкрепили всеки диалог, всяко дипломатическо взаимодействие, осъществявано в същия дух, особено ако може да доведе до осезаеми признаци на деескалация“, добави той. „Ще дам възможност на нашите унгарски съюзници да преценят дали взаимодействието им с Руската федерация е било координирано“, отговори Прайс на уточняващ въпрос във връзка с посещението на унгарски премиер Виктор Орбан в Москва и срещата му с Владимир Путин. По-рано Орбан определи посещението си в Русия като мироопазващо. Той направи това изявление в Москва на съвместна пресконференция с президента на Русия. Американският отговор на руските предложения по сигурността САЩ вярват, че Москва подготвя отговор на изявленията на Вашингтон относно предложенията за сигурност, каза Прайс. „Отново чухме, че работят върху официален отговор на работния документ на САЩ, който беше изпратен преди няколко дни“, каза говорител на външната политика на САЩ. „Както знаем и предполагахме през цялото време, проектодокумента ще отиде при президента Путин. Когато той успее да го прочете и одобри, той (отговорът) ще бъде изпратен в Съединените щати“, каза Прайс. „Разбираме, че руската страна също иска да продължи диалога, когато това се случи“, добави той. Говорителят на Държавния департамент заяви, че форматът на това потенциално взаимодействие все още не е определен и ще зависи от отговора на Москва. Прайс коментира изявлението на руския президент, че САЩ и НАТО в отговорите си на руските предложения за гаранции за сигурност са пренебрегнали фундаменталните искания на Москва. „Чухме различни неща от президента Путин“, каза представител на дипломатическото ведомство. Той каза, че ще даде възможност на политолозите и експертите по Русия да „се опитат да тълкуват и оценят значението на тези изявления“. „Не е нужно да правим това, защото знаем, че ще последва официален отговор от Руската федерация, чухме това днес от руския министър (на външните работи Сергей) Лавров“, каза Прайс. Говорейки за съдържанието на документа, който САЩ преди това изпратиха на Руската федерация, той отбеляза: „Отговорът, който изпратихме на Русия, засяга въпросите, повдигнати от Руската федерация, въпреки че това не означава, че руснаците ще се съгласят с това как е направено." Според говорителя на Държавния департамент в споменатия отговор се отбелязва, че има области, в които според американската страна „дипломацията може да доведе до резултати“. Освен това в него се казва, че някои от предложенията на Москва „се явяват непроходими“. Според Прайс това „не беше изненада за Русия или някой друг“. По искане на журналисти той поясни и изявлението на Държавния департамент в понеделник за получаването на писмо от руската страна в контекста на предложенията на Москва. „Нямаше намерение да се опитаме да твърдим, че това е точно официалният отговор на Руската федерация“, каза ръководителят на пресслужбата. „Както съобщи един от вашите колеги и както чухте от високопоставен служител на Държавния департамент, получихме второ писмо от Руската федерация. Бих дал възможност на външния министър Лавров и руската страна да посочат какви са намеренията им, но <...> Лавров публично говори за това съобщение през уикенда“, добави Прайс. „И както видяхме отново днес, ще получим официален отговор от Руската федерация, когато бъде одобрен от президента Путин“, каза той. Преговори между Путин и Байдън Прайс каза, че Вашингтон е готов за нови контакти между руския и американския президент Владимир Путин и Джо Байдън, но всичко ще зависи от по-нататъшното развитие на нещата. „Оставаме в готовност и се съгласяваме с нов ангажимент на лидерско ниво между президента Байдън и президента Путин“, каза той. „Ако решим, че сме на етап, в който нов контакт на ниво лидери има потенциал да придвижи ситуацията по-далеч по отношение на дипломацията, тогава това, разбира се, е нещо, за което сме готови да се съгласим, ” но добави: „Но това ще зависи от това къде ще стигнем след следващата стъпка“. Руски военни на границата с Украйна Говорителят на Пентагона Джон Кърби добави, че САЩ все още вярват, че над 100 000 руски войници са съсредоточени на границата между Русия и Украйна и броят им се увеличава. "Ние се придържаме към тази цифра <...>. И виждаме допълнителен приток на войски", отговори той на журналистически молба да коментира думите на Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, който в понеделник на заседание на Съвета за сигурност каза, че руската страна не разбира откъде западните страни вземат такива цифри. В същото време представителят на американското ведомство за отбрана не отговори на въпроса на кореспондента как точно и въз основа на какви данни Пентагонът определя числеността на руските въоръжени сили на границата с Украйна. Той също така остави без отговор въпроса доколко са уверени американските власти в своите оценки. Кърби добави, че според Пентагона Русия също така засилва медицинската подкрепа за своите войски по границата, включително „полеви болници, лекари и парамедици“, но подчерта, че „това не е задължително да означава неизбежна инвазия“. Четиристранни контакти Антони Блинкен проведе четиристранен телефонен разговор, за да обсъди ситуацията около Украйна с върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и действащия председател на ОССЕ, полския външен министър Збигнев Рау. Това се казва в съобщението на Държавния департамент на САЩ, публикувано във вторник. В него се отбелязва, че Блинкен отново е потвърдил подкрепата си за украинския суверенитет и е обсъдил дипломатически ангажимент с Русия с партньорите. „Участниците [в разговора] се съгласиха да продължат да координират [усилията] и обещаха да търсят дипломатическо решение за предотвратяване на по-нататъшна агресия срещу Украйна“, се казва в текста. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:24 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Вашингтон/Москва. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е заплашил Русия със „сурови последствия“ при евентуално нахлуване в Украйна по време на телефонен разговор с първия дипломат на Москва Сергей Лавров във вторник, съобщават от американското външнополитическо ведомство. „Държавният секретар Антъни Блинкен разговаря днес с руския външен министър Сергей Лавров в продължение на писмения отговор на САЩ на руските предложения за сигурност. Държавният секретар подчерта готовността на САЩ, както двустранно, така и със съюзници и партньори, да продължат съществен обмен с Русия за взаимни опасения в сферата на сигурността“, се казва в прессъобщението. Държавният департамент добави, че САЩ възнамеряват да водят такъв диалог в пълна координация със своите партньори и съюзници. Същевременно „държавният секретар призова за незабавна деескалация на Русия и изтегляне на войските и оборудването от границите на Украйна. Той подчерта, че по-нататъшното нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи и сурови последици и призова Русия да следва дипломатическия път“, гласи прессъобщението на Държавния департамент. Блинкен подчерта ангажимента на САЩ към суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и „правото на всички страни да определят своята външна политика и съюзи“, се казва в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

Киев. Обявлението за създаване на съюз между Украйна, Великобритания и Полша се отлага за неопределено време. Това съобщи във вторник, 1 февруари, министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба, цитиран от руското издание „Известия“. „Планира се първото официално съобщение за създаването на нов формат да бъде направено от външните министерства на трите държави по време на посещението на британската ни колежка [британският външен министър Лиз Тръс] в Киев. За съжаление тя се е заразила с COVID-19 и отлагаме това съобщение за по-късна дата“, написа той на страницата си във Фейсбук. Кулеба обясни още, че Украйна е поела инициативата за започване на подобно тристранно сътрудничество през октомври миналата година. Той уточни, че новият формат е част от стратегията на малките съюзи като активна външна политика на Украйна. „Същината е в това, че не можем да очакваме сигурност и просперитет някъде в бъдеще, когато станем членове на ЕС и НАТО. Имаме нужда от тях днес. И днес постигаме практическо укрепване, като се обединяваме с приятелски и близки държави в малки съюзи“, обясни министърът. Кулеба подчерта, че Варшава, Киев и Лондон имат не само „реалистично разбиране за заплахите за европейската сигурност и стратегия за противодействие на предизвикателствата от Руската федерация“, но и голям потенциал за тристранно сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и енергетиката. Украинският лидер Владимир Зеленски обяви по-рано през деня, че Украйна, Великобритания и Полша ще сформират нов съюз. Президентът обаче не говори за конкретните детайли на сътрудничеството между трите страни в новия формат. Политикът подчерта, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. насам. Той добави, че страната „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. По-рано същия ден беше съобщено, че Украйна и Полша са се договорили да построят газопровод, за да увеличат обема на синьото гориво, доставяно на изток. В същия ден стана известно, че Варшава ще прехвърли снаряди за системи за противовъздушна отбрана в Киев. На 19 януари британското правителство достави на Украйна няколко хиляди противотанкови управляеми ракети в случай на руско „нашествие“. Заместник-министърът на отбраната на Обединеното кралство Джеймс Хипи отбеляза, че Украйна е изправена пред „екзистенциална заплаха“ от Русия. Два самолета с оръжие от Лондон кацнаха в Украйна на 17 януари, а на 18-и последният самолет достави противотанкови оръжия. Предполага се, че говорим за противотанкови системи NLAW. Западни политици и представители на медиите постоянно предупреждават за възможна руска агресия срещу Украйна. Руската страна многократно отрича подобни изявления. Москва подчерта, че няма планове да „нахлува“ в Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:50 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

Киев. Полша и Украйна са се договорили да построят газопровод, за да увеличат количеството на доставяния на изток газ, заяви полският премиер Матеуш Моравецки, цитиран от РИА Новости. Моравецки каза след среща с украинския си колега Денис Шмигал в Киев, че „говорихме за разширяване на капацитета от запад на изток, изграждане на газопровод, който може да пренася големи обеми газ в близко бъдеще“. Трябва да се отбележи, че преди пътуването до Киев политикът каза, говорейки за бежанците, че украинците „като евтина работна ръка никога няма да са излишни“, отбелязва руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Брюксел. Въпросите за инвестициите на ЕС в руската икономика „определено ще трябва да бъдат преразгледани"“ Това заяви върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в интервю за руския опозиционен телевизионен канал „Дождь“. „Когато казваме, че ще ударим стратегическите сектори, имаме предвид изключително чувствителните аспекти на дейността на Русия, които са свързани с военни и научни разработки, които изискват инструменти, материали, изискват технологии... които ние (ЕС) частично осигуряваме“, заяви Борел. Той отбеляза, че страните членки на ЕС са най-големият инвеститор в руската икономика. „Може да имаме разногласия, но на практика, от икономическа гледна точка, ние, европейците, сме тези, които инвестираме повече пари в руската икономика от всеки друг. И това определено ще трябва да се преразгледа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС . Европейският съюз заплашва с нови санкции срещу Русия през последните няколко седмици в случай на „инвазия в Украйна“. Както редовно заявява ръководството на ЕС, Брюксел вече е започнал да разработва потенциални ограничителни мерки срещу Москва. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:51 | Агенция "Фокус"

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

Ню Йорк. САЩ оценяват проведеното в понеделник заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна като абсолютен успех. Това заяви във вторник постоянният представител на Вашингтон при световната организация Линда Томас-Гринфийлд, цитирана от ТАСС. „Това беше абсолютен успех за нас, в смисъл, че позволихме на света да чуе това, което чухме от руснаците“, каза тя в интервю за NPR. В същото време Томас-Гринфийлд заяви, че САЩ не вярват, че конфронтацията за Украйна е неизбежна и възнамеряват да продължат да се опитват да намерят дипломатическо решение. „Не бих казала, че смятаме това [нашествието] за неизбежно, защото все още се опитваме да намерим дипломатическо решение, за да дадем на Русия изход от ситуацията“, каза тя в отговор на съответстващ въпрос. „Надяваме се, че това ще проработи и че [руският президент Владимир] Путин ще разбере, че пътят на дипломацията е по-добър от пътя на войната и конфронтацията. Ние им даваме възможност да обсъдят своите опасения за сигурността, опасенията на Европа и Украйна в тази област“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:38 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

Мариупол. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас във вторник посети районите с гръцко население около украинския град Мариупол, с което демонстрира пълната хармонизация на Атина със Запада по украинския въпрос, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Дендиас поднесе венец пред паметника на жертвите на конфликтите през 2014 г. в Сартана, намиращ се в покрайнините на Мариупол, където се намира и Историко-етнографският музей на гърците от Приазовието. Дендиас разговаря и с украинския си колега Дмитро Кулеба по телефона. Кулеба изрази своята признателност за решението на Гърция да не изтегля персонал от посолството в Киев и за решението на Дендиас да посети страната „в този момент на предизвикателство“. Дендиас отбеляза, че Гърция подкрепя независимостта и териториалната цялост на всички държави. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

Вашингтон. „Неумолимата дипломация“ на администрацията на Джо Байдън досега не е довела до значителни успехи. Тя се е провалила в Афганистан с неуспешното си изтегляне през 2021 г. и е близо до провал в Иран заради възобновеното споразумение за ядрени оръжия. Нейните резултати тепърва ще се видят в Украйна, но продължаващото военно натрупване на Русия по границата с Украйна не дава повод за оптимизъм, пишат Сет Кропси, бивш офицер от ВМС на САЩ и основател на Йорктаунския Институт и Хари Халем, специалист по политическа философия от Лоднонското икономическото училище за американското издание The Hill. Материалът е предаден без редакторска намеса. Има обаче резултат от погрешната вяра на администрацията на Байдън в дипломацията вместо силата. Това предотврати голямо нарастване на силите в Европа, което може да постави индо-тихоокеанските интереси на САЩ в опасност. Предвид перспективата за едновременна борба на два фронта, САЩ трябва да обмислят увеличаването на своите индо-тихоокеански сили, за да попречат на Китай да се възползва от очевидната слабост на САЩ. Всъщност тази очевидна слабост и съпътстващият въпрос за едновременността придават на Украйна нейното значение за американските държавници. Украйна де факто е буфер между НАТО и Русия. Въпреки че населението й симпатизира на запада, икономически и диспозиционно, то остава извън защитата на сигурността на НАТО - както трябва. Балтийските страни вече са разширен ангажимент за НАТО; добавянето на Украйна ще разшири допълнително границите на НАТО и ще добави към редиците й полуклептократична „частична демокрация“. Успешна руска инвазия, която откъсна „Новорусия“ – бюрократичен термин от руското имперско минало, който днешният Кремъл възкреси, отнасящ се до региона от Донбас до Приднестровието и на север до Днепропетровск – би позволило на Русия да натисне Румъния и България, застрашавайки южния фланг на НАТО . Но успешното руско нахлуване е малко вероятно, като се има предвид размера на Украйна, огромната враждебност на населението към руското управление и огромния брой войници, необходими за завладяването на градските центрове. По-ограниченото руско нападение, което свързва Донбас и Крим през Мариупол и крайбрежието на Азовско море, има по-голяма вероятност за успех и ще създаде проблеми за НАТО в Черно море. Дори това обаче ще предизвика украински бунт. Следователно САЩ и НАТО имат интерес от оцеляването на Украйна, въпреки разумното им нежелание да предоставят обвързващ военен ангажимент към Киев. Въпреки рисковете Русия може да избере да форсира въпроса. Кризата в Украйна е вторият случай на антиамерикански натиск за пет месеца. Точно както завладяването на Южен Виетнам от Севера предизвика съветската активност в Латинска Америка, Африка и Близкия изток, падането на Афганистан пред талибаните насърчи враговете на Америка. Успешно или неуспешно, нападението на Русия ще постави под въпрос благонадеждността на САЩ, като се имат предвид връзките на Америка с Украйна и реторическия капитал, който администрациите на Обама и Байдън, в по-малка степен, инвестираха в нейното оцеляване От другата страна на Евразия Китай жадно гледа Тайван, надявайки се да погълне островната република, да ограби полупроводниковата й индустрия и да използва този пробив в Първата островна верига, за да изтласка силите на съюзниците във Филипинско море. Руско нападение срещу Украйна може да предизвика - координирано или по друг начин - едновременна китайска атака срещу Тайван. Подобна координирана стратегия е вероятна, като се има предвид ясното сливане на руските и китайските интереси. Наскоро обявените руско-китайско-ирански военни учения са още един пример за планирано сътрудничество между противниците на Америка. По-специално за Китай и Русия, всеки следва целите на другия. Руският натиск отклонява американското внимание и ресурси от Индо-Тихоокеанския регион, докато китайската победа ще ускори способността на Русия да навреди или разбие НАТО. Русия има индо-тихоокеанско присъствие - не толкова силно, колкото съветските си предшественици, но въпреки това значимо. Руските подводници от Тихоокеанския флот, разположени в техните бази, като минимум биха разцепили вниманието на японците и американците и в най-добрия случай, ако стигнат до Тайванския проток, ще изместят тактическия баланс в полза на китайско-руската коалиция. Китайските пропагандни издания се въздържаха от открита подкрепа за руските действия, вместо това дадоха неутрален тон. Това вероятно произтича от желанието на Китай да запази политическа гъвкавост в Източна Европа – в края на краищата Украйна може да бъде ценен участник в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Но китайският такт не трябва да се бърка със съпротива срещу Русия. Ако Русия нахлуе, може да очакваме Китай да подготви информационното пространство за действие срещу Тайван, цитирайки същите разкази, които Кремъл използва, за да оправдае „исторически претенции“ към суверенна Украйна. В по-широк план, американското бездействие ще насърчи нашите индо-тихоокеански съюзници да преосмислят позициите си. Тайванските лидери разбират очевидните паралели между двете страни: докато Тайван е много по-стратегически важен от Украйна, и двете са извън официалните структури на съюзите на САЩ и следователно извън очертания американски отбранителен периметър; други азиатски страни, които обмислят по-големи връзки със САЩ, най-вече Виетнам, ще наблюдават отговора на Америка. А азиатските съюзници, включително партньори като Япония и Австралия, може да погледнат косо на американските ангажименти за отбрана, предвид тенденцията от последните пет месеца. Америка може да предотврати тази ерозия на своята благонадеждност - и да подкрепи позицията си за незабавно възпиране - в Индо-Тихоокеанския регион чрез бързото разполагане на военноморски и въздушни средства там. Четири стъпки са критични. Първо, САЩ трябва да изпрати подводници по-далеч на запад. Военноморската база Гуам е домакин на четири подводници от клас Лос Анджелис; десет са предислоцирани в Пърл Харбър заедно с пет ядрени подводници от клас Вирджиния (SSN) и пет Сан Диего. Въпреки че ВМС използват своите подводници от клас „Морски вълк“ за специални мисии, трите подводници Seawolf са базирани в Бремертън и Бангор, Вашингтон. По този начин Индо-тихоокеанското командване на САЩ разполага с до 27 атакуващи подводници. Кейовите места в Гуам вероятно могат да приемат значителен брой SSN във всеки един момент. По-високото оперативно темпо ще наблегне на двукорабните подводни сили на ВМС, но флотът вероятно би могъл да издържи това темпо в продължение на шест до осем седмици - тоест прозореца на уязвимост, който би създала войната в Украйна. Второ, САЩ трябва да разположат поне една от двете си подводници с управляеми ракети от клас Охайо, базирани на Западното крайбрежие, в Тайванския проток. (USS Nevada беше забелязан в Гуам на 15 януари.) Подводница с балистична ракета е публичен сигнал за американска решимост. Това обаче не е легитимен възпиращ фактор срещу конвенционалните действия. Китай разбира, че неговият арсенал от балистични ракети не е достатъчно голям, за да нанесе фатален удар срещу САЩ; подводницата с управляеми ракети, за разлика от тях, осигурява незабавна конвенционална бойна мощ. 96-те ракетни клетки на разрушител от клас „Арли Бърк“ носят смесица от противовъздушна отбрана, противоповърхностни и наземни ракети. Разрушител с управляеми ракети, действащ в обсега на китайски ракети, ще даде приоритет на противовъздушната отбрана, ограничавайки възможностите за удар до между 16 и 32 ракети, в зависимост от точното натоварване. Но подводница от клас Охайо носи 154 крилати ракети „Томахоук“ в 22 изстрелващи тръби и може да разчита на своята стелт система, за да избегне откриване до изстрелването. Залп от над 100 ракети би попречил на всеки опит за десант на Китай в Тайван. САЩ трябва да докажат, че подводница с управляема ракета е в театъра на бойните действия, в идеалния случай като изпратят такава в или близо до Тайванския проток. Трето, САЩ трябва да насочат стратегически бомбардировачи към Гуам. Това се случваше в миналото, последно по време на кризата в Северна Корея през 2017-2018 г. Бомбардировачите B-1, B-2 и B-52 са идеални платформи за носене на американските ракети с по-голям обсег като AGM-158C. Провеждането на непрекъснати патрули с бомбардировачи, които се приближават до Тайванския проток – особено ако ядрените и конвенционалните приготовления остават необявени – ще осигури допълнително покритие на крилати ракети в случай на китайска атака. Четвърто, САЩ трябва да увеличат противовъздушната отбрана на Гуам. По време на война Гуам ще бъде една от основните цели на Китай, като се има предвид централната му роля в западнотихоокеанската логистика на САЩ. Американската армия се бавеше с разполагането на противоракетна отбрана на Гуам в продължение на близо десетилетие; това е моментът да се разгърне напред система Patriot PAC-3 заедно със системата за противобалистични ракети THAAD, която вече е в Гуам. През следващата година САЩ трябва да преразгледат цялата си евразийска военна позиция, в идеалния случай да я преориентират към противодействие на Китай, което множество администрации одобриха, но нито една не изпълни. Преди този момент — и преди кризата в Украйна да бъде разрешена — остава прозорец на уязвимост. Незабавният прилив на въздушни и военноморски сили в западната част на Тихия океан ще намали тази уязвимост, като същевременно ще увери съюзниците и партньорите на САЩ, че в случай на инвазия те няма да споделят съдбата на Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви пред Върховната Рада, че е подписал указ за укрепване на боеспособността на въоръжените сили, пише „Российская газета“. Документът предвижда увеличаване на броя на въоръжените сили на Украйна със 100 хиляди души през следващите три години, както и създаване на 20 нови бригади в украинската армия. Освен това Киев планира да прехвърли изцяло въоръжените сили на договорна основа и да увеличи срока на службата на войниците по договор. Привлекателността на военната служба се планира да се постигне чрез увеличаване на надбавката до ниво не по-ниско от три минимални заплати, както и разработване на концепция за осигуряване на военнослужещите с жилище. Освен това Зеленски каза, че „се работи за съгласуване на дата за нова среща на съветниците на държавните глави от Нормандския формат.“ Украинският президент изрази надежда, че „те ще се споразумеят за среща на върха“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна добива формата на нов формат, предава ТАСС. „Създаваме нов формат на политическо сътрудничество в Европа между Украйна, Великобритания и Полша“, каза той, говорейки във вторник при откриването на редовна сесия на Върховната Рада. Предполага се, че съответните споразумения ще бъдат консолидирани във вторник по време на посещението в Киев на премиерите на Великобритания и Полша Борис Джонсън и Матеуш Моравецки. Зеленски каза още, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. В същото време той добави, че страната му „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. Първият заместник-председател на Радата Александър Корниенко каза пред репортери, че новият съюз на Украйна, Великобритания и Полша не е замислен като алтернатива на други съюзи. „Това не е някаква алтернатива на нещо. Това не е алтернатива на НАТО или ЕС, дори не е алтернатива на другото регионално формирование - т.нар. Триморие. Това е допълнителна възможност за сътрудничество“, подчерта Корниенко. . Ръководителят на украинското правителство Денис Шмигал отбеляза, че новият формат на сътрудничество ще засили регионалната сигурност. „Надяваме се да приложим новия формат на сътрудничество между Великобритания, Полша и Украйна <...>. Трябва да бъде подписан тристранен документ за укрепване на регионалната сигурност“, каза той на съвместна пресконференция с полския премиер Матеуш Моравецки. На свой ред министърът за реинтеграцията на неконтролирани територии Ирина Верещук заяви пред представители на медиите, че новият съюз на трите страни ще бъде ефективен в противодействието на „руската заплаха“. „Аз съм голям оптимист в това, защото разбирам колко важни са подобни формати днес. И г-н Джонсън, и г-н Моравецки, с които ще се срещнем днес, правят това, което трябва да направят лидерите на свободния свят - обединяват се и помагат Украйна“, каза Верещук. По думите й подобни формати са по-ефективни от по-широките. „Не казвам, че е „тройно НАТО“, но казвам, че този съюз може да има добър ефект както във военен, така и в политически смисъл“, каза още министърът. По-рано медиите съобщиха за създаването на нов формат за взаимодействие между трите страни, позовавайки се на дипломатически източници, но без да уточняват подробности. За първи път британският външен министър Лиз Тръс спомена този вариант на взаимодействие, изказвайки се в Австралия на 21 януари. По думите й сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна е било обсъдено по време на посещението на Зеленски в Лондон през декември 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Вашингтон. Държавният департамент е наредил на членовете на семействата на служителите на правителството на САЩ в Беларус да се евакуират в понеделник, като е посочил „необичайното и тревожно струпване на руски военни по границата на Беларус с Украйна“, съобщава американският портал Axios. Нареждането идва малко повече от седмица, след като Държавният департамент нареди подобна евакуация от посолството на САЩ в Киев, което накара украинското правителство да обвини САЩ, че предизвикват паника заради заплахата от възможна руска инвазия. Американски служители предупредиха, че Русия може да използва съвместните си военни учения в Беларус като прикритие за инвазия в Украйна от север и така да удари светкавично района на столицата Киев... Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Гринфийлд предупреди в понеделник, че САЩ разполагат с доказателства, че Русия планира да добави допълнителни 30 000 войници близо до границата между Беларус и Украйна до началото на февруари. „Поради увеличаване на необичайната и тревожна руска военна активност край границата с Украйна, гражданите на САЩ, които се намират или обмислят пътуване до Беларус, трябва да са наясно, че ситуацията е непредвидима и има повишено напрежение в региона“, обяснява Държавният департамент. „Способността на правителството на САЩ да предоставя рутинни или спешни услуги на граждани на САЩ в Беларус вече е силно ограничена поради ограниченията на правителството на Беларус относно персонала в американското посолство“, добавят от американското външнополитическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Варшава. „Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни и дестабилизира ситуацията в Европа. Военната мобилизация на Русия и нейните нереалистични искания за бъдещето на НАТО означават, че отговорът трябва да е ясен: без илюзии и пълна подкрепа за Украйна“, написа в „Туитър“ полският премиер Матеуш Моравецки преди във вторник да замине на визита в Киев, предава електронното издание Onet. В Киев ръководителят на полското правителство ще се срещне с президента и премиера на Украйна. Порталът припомня, че миналата седмица в полския град Висла вече се проведоха тет-а-тет преговори между президентите на Полша Анджей Дуда и Украйна Владимир Зеленски. Ситуацията със сигурността в региона беше основна тема на консултациите на лидерите. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:42 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

Ню Йорк. Съединените щати и Русия имаха „дипломатическа престрелка“ в Съвета за сигурност на ООН, като се критикуваха едни други заради кризата в Украйна. На срещата, която беше белязана от язвителни коментари и от двете страни, цареше атмосфера, напомняща епохата на Студената война, пише The New York Times. В същото време никой не очакваше, че срещата, инициирана от Вашингтон, ще доведе до някакъв дипломатически пробив: Съветът за сигурност на ООН е по-известен с неуспехите си в предотвратяването на въоръжени конфликти, отколкото с успехите. Въпреки това срещата даде шанс на двете най-големи ядрени сили да повлияят на световното мнение за изостряне на ситуацията около Украйна, смята изданието. Американците, подкрепени от западните си съюзници, обвиниха Русия, че е разположила 100 000 войници на западната граница, както и заплашва мира и дестабилизира глобалната сигурност. В същото време „кремълските дипломати” упрекнаха САЩ, че се занимават с необосновано и истерично всяване на страх, целящо провокиране на въоръжен конфликт, отбелязва вестникът. „Ние сме изправени пред спешна и опасна ситуация в Европа“, каза посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд в своето встъпително слово. „Действията на Русия удрят в самото сърце на хартата на ООН. Според Томас-Грийнфийлд Москва, натрупвайки войски близо до границите на Украйна, следва „познат модел на ескалиращо напрежение“. Вашингтон е ангажиран с мирно разрешение, но ако инвазията се осъществи, „никой не може да каже, че не сме го предвидили“, добави постоянният представител. В отговор руският й колега Василий Небензя отбеляза, че именно американците са се държали като провокатори, „усилвайки напрежението и предизвиквайки ескалация“. В крайна сметка, според него Москва няма планове да нахлуе в Украйна. „Приказките за предстояща война са провокативни сами по себе си. Изглежда, че призовавате за това, искате и чакате да се случи, сякаш искате да превърнете предположенията си в реалност “, каза Небензя, визирайки Томас Грийнфийлд. Той припомни, че Вашингтон и неговите съюзници са създали кризата, за да отслабят Русия и да забият клин между Москва и Киев. Според дипломата именно САЩ стоят зад „Майдана“ от 2014 г., в резултат на който на власт в Украйна дойдоха „националисти, радикали, русофоби и просто нацисти“. Небензия също се опита да направи аналогия с изфабрикуваните от САЩ доказателства за оръжия за масово унищожение в Ирак, които оправдаха инвазията на САЩ през 2003 г. „Какво се случи с тази страна, е известно на всички“, каза постоянният представител. Участниците в заседанието на Съвета за сигурност на ООН настояха за необходимостта от мирно уреждане. Въпреки това тонът на спора между представители на Москва и Вашингтон даде да се разбере, че разделението между двете страни относно Украйна и заплахата от използване на военна сила не отслабва. Заседанието беше прекъснато след два часа без резултат. Небензя „напусна предизвикателно срещата“ преди тя да приключи, когато думата получи постоянният представител на Украйна Сергей Кислица, обръща внимание изданието. Впоследствие Томас-Гринфийлд каза пред репортери, че е разочарована от реакцията на Русия към срещата. „Ние се застъпихме за провеждането на тази среща, за да позволим на руснаците да ни обяснят действията си“, каза тя. „Те не ни дадоха отговорите, на които всеки от нас се надяваше“. Въпреки това администрацията на Байдън вижда срещата като важна демонстрация, че САЩ и техните съюзници са решени да се противопоставят на Москва. „Ако Русия е искрено ангажирана с разрешаването на нашите съответстващи проблеми със сигурността чрез диалог, тогава Съединените щати, нашите съюзници и партньори ще продължат да действат добросъвестно“, обеща ръководителят на Белия дом. „Ако вместо това Русия реши да се откаже от дипломацията и да атакува Украйна, тогава тя ще бъде подведена под отговорност и ще бъде изправена пред бързи и тежки последици“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:33 | Агенция "Фокус"