СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Лондон. В британското ръководство „има висока степен на увереност“, че Русия се стреми да създаде предлог за нахлуване в Украйна. Това заяви пред журналистите представител на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, цитиран от Reuters.„Не мога да коментирам конкретни разузнавателни данни, но имаме висока степен на увереност, че Русия планира да създаде претекст, като о...

4 Февруари 2022 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС

Bloomberg: Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС

Вашингтон. Може би Украйна би била по-добре извън НАТО и ЕС, коментира американската агенция Bloomberg. Споразумение да не бъде допускана Украйна до тези съюзи в обозримо бъдеще може да бъде в неин интерес, пише агенцията в материал, представен без редакторска намеса. Украйна иска да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Руският президент Владимир Путин иска да елиминира тази възможност. Междувременно НАТО и Европейският съюз не се нуждаят от Украйна като член и не искат да я виждат в своите редици в обозримо бъдеще. Наивният наблюдател ще види във всичко това възможен изход от настоящата криза. Всички страни трябва да се споразумеят, че Украйна няма да бъде приета нито в НАТО, нито в Европейския съюз през следващите години. Въпреки това САЩ и техните съюзници отказват дори да обсъждат този въпрос. Тази позиция на Запада: да не приема Украйна в НАТО, но и да не отхвърля този вариант в бъдеще, е нелогична и контрапродуктивна, включително и от гледна точка на Украйна. Членовете на НАТО знаят, че приемането на Украйна в средносрочен план няма да е в интерес на тяхната сигурност. В краткосрочен план те се разминават по въпроса как да се противопоставят на Путин. Разногласия съществуват дори в САЩ (които изглежда са лидер на Алианса). Такова колебливо партньорство няма да влезе във война с Русия в защита на Украйна. Що се отнася до днес, всички разбират, че даването на членство на Украйна означава провокиране на Русия. Това по никакъв начин няма да засили сигурността на новия член, но ясно ще покаже слабостта на Алианса. Просто няма по-лош вариант. Въпреки това държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза миналата седмица: "Ние ще отстояваме политиката на „Отворени врати“ на НАТО... Искам да бъда много ясен: вратите на НАТО са отворени и те ще останат отворени. Това е нашият ангажимент." Но това е озадачаващо. НАТО е договор за взаимна отбрана и Украйна не може просто да се присъедини към него по свое желание. Споразумението за създаване на организацията гласи, че нови членове се канят там с единодушно решение, при условие че допринасят за сигурността на Алианса. През 2008 г. лидерите на страните от НАТО, без разрешението на техните парламенти, заявиха, че някой ден Украйна ще бъде поканена да се присъедини към Алианса. Но дори да приемем, че подобно обещание е правно обвързващо, НАТО все пак може да каже, че Украйна може да получи покана, да речем, не по-рано от 20 години. ЕС не повече иска да види Украйна в редиците си, отколкото НАТО, но изпраща обратните сигнали. Този съюз вече е прекомерно раздут и работи на границата на своите възможности. Той не е в състояние да интегрира своите централноевропейски партньори. Членството на тези страни в Европейския съюз все повече влиза в противоречие с основната цел на ЕС, която е политическата интеграция. Отношенията с Украйна (ако се присъедини) биха били най-голямото предизвикателство за ЕС. ЕС често се отдава на такова показно добротворство, като предлага грандиозни идеи и концепции, без да ги обмисля. Понякога успява навреме да дойде на себе си. Например, въпреки дългата любовна игра, Турция никога не попадна в прегръдките му - и няма да се окаже там. Но понякога катастрофалните идеи стават реалност — като еврото. Неясните обещания на ЕС към Украйна – „Може би един ден те ще Ви приемем…“ , се вписват в тази схема. Радвайте се на възможността, отдайте се на мечти колкото искате - пак няма да стане. Флиртът на НАТО и ЕС с Украйна й направи лоша услуга. Нейният президент Владимир Зеленски може да направи грешка, като уж мисли за интересите на страната си. Може би си мисли, че Путин блъфира. Или може би вярва, че може да се възползва от момента и да принуди Запада да изгради ново политическо и стратегическо партньорство. В същото време рискът от война за Зеленски е приемлива цена, която може да бъде платена. А говоренето за отворени врати е гаранция, че играта си заслужава усилията. Всъщност не е така. Мирът, стабилността и просперитетът на Украйна, еднакво отдалечена от Русия, от една страна, и от НАТО и ЕС, от друга, може да бъде най-добрият от наистина постижимите резултати. Разбира се, „награждаването“ на Путин, дори с отстъпки, които всъщност не са отстъпки, е опасно. Той представлява безмилостна заплаха и отстъпките ще го тласнат към нови действия. Ако сключат с него сделка за Украйна, изпълнявайки желанията му за НАТО и ЕС, като част от широко споразумение, то трябва да включва сериозни отстъпки от негова страна. Трябва да се започне с гаранции за териториалната цялост на Украйна, със съгласието на Москва за по-тесни търговски отношения между ЕС и Украйна, с взаимно ограничаване по въпроса за разполагане на войски, водене на хибридни войни и т.н. Путин трябва да разбере, че в случай на отказ от подобни условия и избухване на военни действия срещу Украйна, както и в случай на отказ да поеме задължения в бъдеще, последствията ще бъдат много болезнени. Ето ги: възможно най-строгите санкции, които да предизвикат осакатяващи икономически щети, с паралелно укрепване на отбраната на НАТО. Може ли да се направи такава сделка? Може би вече е твърде късно. Първо, Украйна трябва да се съгласи с това. Трудно е да се каже какво най-много иска Путин и колко е готов да плати за това. Възможно е фокусът му върху НАТО и Европа е отвличаща маневра. Но отказът да се обсъжда предварително е грешка. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 14:26 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Украйна иска от Германия оръжия, с каквито дори Бундесверът не разполага

Die Welt: Украйна иска от Германия оръжия, с каквито дори Бундесверът не разполага

Берлин. В дискусиите около възможните германски оръжейни доставки за Украйна липсва реализъм, тъй като Киев изисква оръжия от Берлин, с каквито самият Бундесвер (гeрманската армия-бел.ред.) не разполага. За това пише в събота вестник Die Welt. Изданието припомня, че по-рано украинският посланик в Германия Oндрий Мелник призова за предоставяне на страната му на „германски военни кораби, които са сред най-добрите в света“ и „най-модерните системи за противовъздушна отбрана“. И двете желания са нереалистични, тъй като Бундесверът също би искал да получи подобни оръжия, пише Die Welt. Така например, според доклад за ситуацията с въоръжението в германската армия, във военноморските сили на ФРГ не достигат кораби, включително корвети и танкери. Същото е положението и със системите за противовъздушна отбрана. Както Die Welt отбеляза, министърът на отбраната Кристин Ламбрехт е била информирна на 31 януари, че „защитата срещу заплахи от въздуха е тема, която тревожи сухопътните сили“. Системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, тактическите балистични и крилати ракети, с които разполагат, изискват спешна модернизация или дори подмяна. "Дълго време се водят дискусии по този въпрос. Винаги е имало недостиг на средства. Украйна също може да има нужда от боеприпаси, но това изобщо не се разглежда, тъй като складовете на Бундесвера са празни", пише вестникът. Изданието отбеляза, че генералният инспектор на Бундесвера Еберхард Цорн е изчислил, че са необходими 20 милиарда евро за попълване на запасите от боеприпаси. „Всъщност няма нищо, което бихме могли да доставим, което да промени съотношението разходи-ползи“, заяви Карло Мазала, професор в университета на Бундесвера в Мюнхен. Нещо повече, възможностите са ограничени дори по отношение на евентуалните доставки на военна техника. Украйна поиска от германското министерство на отбраната военни каски и бронежилетки. Но, както се оказа, на за самите германци не достигат последните, така че Ламбрехт предложи на Киев само 5000 каски. Списък на исканите оръжия В петък вестник Suddeutsche Zeitung, позовавайки се на документ, който притежава, съобщи, че украинското посолство в Берлин е изпратило вербална нота до германското външно министерство с искане за отбранително оръжие. Украинското правителство иска да получи "военна противовъздушна и противоракетна отбрана" и "боеприпаси за автоматични оръдия с калибър 23 и 30 мм". Списъкът включва зенитно-ракетни системи със среден обсег (ЗРК), преносими системи за противовъздушна отбрана, малки оръжия за борба с дронове, електронни системи за откриване, устройства за нощно виждане и камери за наблюдение. Освен това Украйна се стреми да получи от Германия доставка на бронирана техника, техника за роботизирано разминиране и системи за дистанционно управление за детониране на снаряди, уоки-токита, радари, разузнавателни станции, сонари и линейки. Освен това се казва, че нуждите „не се изчерпват" и списъкът, ако е необходимо, може да бъде допълнен. Позиции на страните Берлин се противопоставя на предоставянето на смъртоносни оръжия на Киев, което както канцлерът Олаф Шолц, така и външният министър Аналена Бeрбок многократно са подчертавали. В същото време Германия е подложена на силен натиск от партньорите си в Европейския съюз, преди всичко Полша и балтийските държави, както и САЩ, които очакват „ясни сигнали“ от Берлин до Москва. Някои представители на Украйна дори обвиниха Германия в „предаването на приятели“. Досега Берлин аргументираше своята позиция, включително факта, че не е имало искания от Киев. Както Suddeutsche Zeitung отбеляза, те вече официално са били изпратени. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2022 | 12:55 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украинската армия се готви за градски боеве в Чернобил

Reuters: Украинската армия се готви за градски боеве в Чернобил

Припят. Украинските сили стреляха по изоставени сгради и стреляха с гранати и минохвъргачки в петък по време на градски бойни учения в град Припят, който бе изоставен след ядрената катастрофа в атомната електроцентрала Чернобил през 1986 г., съобщава Reuters. Специални части, полиция и национална гвардия проведоха ученията по заснежените улици в близост до изоставени съветски хотели и сгради, на някои от които още добре си личат сърпът и чукът. Специален блок за радиационен контрол прави проверки преди и по време на ученията. Украйна проведе учения, докато страната се готви за възможна военна офанзива, след като Русия събра над 100 000 войници близо до границите на Украйна през последните седмици, припомня агенцията. „Това беше битка с нередовни милиции в (градска) среда“, каза войник, облечен в бяла камуфлажна екипировка, който не посочи името си. Русия, която присъедини Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепя сепаратистите в източната част на страната, отрича да планира атака, но настоява за гаранции за сигурност, включително обещание, че военният алианс на НАТО никога няма да приеме Украйна. На 26 април миналата година Украйна отбеляза 35-ата годишнина от катастрофата в Чернобил, когато реактор в централата на около 108 км северно от столицата Киев избухна по време на неуспешен тест за безопасност. Резултатът беше най-тежката ядрена авария в света и изпрати облаци от радиация в голяма част от Европа. Тридесет и един работници и пожарникари загинаха непосредствено след бедствието, предимно от остра лъчева болест. Хиляди други по-късно издъхнаха от заболявания, свързани с радиацията, като рак, въпреки че общият брой на смъртните случаи и дългосрочните последици за здравето остават предмет на дебат. По-голямата част от района около изоставената ядрена централа е пустиня от празни сгради, храсталаци и развалини. Някога Припят е бил дом на 50 000 души, които работят предимно в централата. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2022 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Reuters: Първата група американски военни пристига в Полша в събота

Reuters: Първата група американски военни пристига в Полша в събота

Варшава. В събота се очаква пристигането в Полша на първите американски войски, изпратени за укрепване на страните от НАТО в Източна Европа. Това съобщи Reuters в петък, позовавайки се на свои източници. Според източника на агенцията американската военна техника вече е започнала да пристига на територията на Полша тази седмица. Отбелязва се, че времето за разполагане на американския военен контингент може да се промени. По-рано през деня беше съобщено, че първите американски войски, изпратени за укрепване на страните от НАТО в Източна Европа заради предполагаемата заплаха от инвазия на Русия в Украйна, са пристигнали в Германия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2022 | 09:45 | Агенция "Фокус"

Reuters: Американското военно оборудване пристигна в Полша

Reuters: Американското военно оборудване пристигна в Полша

Варшава. Американската военна техника започна да пристига в Полша, съобщи в петък министерството на отбраната на европейската страна. Предислокацията е част от усилията да се укрепи източния фланг на НАТО, докато Западът и Русия спорят за военното присъствие на Русия близо до украинската граница, съобщава Reuters. Администрацията на президента Джо Байдън обяви в сряда разполагането на близо 3000 американски войници в Източна Европа през следващите дни на фона на сблъсъка с Русия за Украйна. Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обяви снощи, че „военна група“ вече е пристигнала в Полша. „Това е ясен сигнал за солидарност на съюзниците“, написа той в Туитър, публикувайки снимки на войници, разтоварващи оборудване от транспортен самолет C-130 Hercules. Полската телевизия TVN24 показа кацането на два американски самолета в петък на летището Жежов-Йесинка в Южна Полша. Телевизионни репортажи съобщиха, че досега са кацнали шест американски самолета. Все още не е ясно кога ще пристигнат американските войски и къде ще бъдат разположени. Към момента САЩ са изпратили в Полша около 4500 войници в двустранен капацитет, основно разположени в западната част на страната на ротационен принцип. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 17:38 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия и САЩ са задавали тона при разработката на санкциите срещу Русия

DPA: Германия и САЩ са задавали тона при разработката на санкциите срещу Русия

Берлин. Германия и САЩ са играли главните роли при разработването на пакета от възможни санкции срещу Русия в случай на изостряне на ситуацията около Украйна, съобщава в петък DPA, позовавайки се на източник от германските правителствени кръгове. „В този процес сътрудничеството между федералното правителство и американската администрация задава тон, включително за взаимодействието между САЩ и Европа като цяло“, казва източникът на DPA. По-рано в петък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в съвместно интервю за вестниците Les Echos и Handelsblatt, че ЕС, в координация с международните партньори, е подготвил широк пакет от икономически и финансови санкции срещу Русия. В същото време тя не изключи мерки срещу хора от обкръжението на руския президент Владимир Путин. Според нея пакетът от възможни ограничения „се простира от ограничаване на достъпа до чужд капитал до контрол върху износа на технологични продукти“. Говорим за доставка на компоненти в областта на високите технологии, например в областта на изкуствения интелект и оръжията, квантовите компютри, лазерите и космонавтиката. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 17:08 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Байдън и Западът не помагат за разрешаване на украинската криза - дори пречат

Ердоган: Байдън и Западът не помагат за разрешаване на украинската криза - дори пречат

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза, че Съединените щати и други западни държави не са направили нищо, за да помогнат за разрешаването на кризата Русия-Украйна и са просто пречка, предава Reuters, като се позовава на изявление на държавния глава пред турските медии след завръщането му от визита в Киев, където се срещна с украинския си колега Владимир Зеленски. Ердоган, който се стреми да подкрепи претенциите си като потенциален посредник в кризата, каза, че никой европейски лидер не е способен да разреши конфликта и президентът на САЩ Джо Байдън все още не е дал положителен принос. Президентът, който има тесни връзки както с Киев, така и с Москва, каза, че „много цени“ планираното посещение на руския президент Владимир Путин в Турция. Коментарите му дойдоха, след като се срещна с украинския си колега Владимир Зеленски в четвъртък в Киев и повтори предложението на Турция да посредничи в кризата с Москва, което Зеленски приветства. Той също така предложи да бъде домакин на среща на украинския и руския лидери. „Трябва да кажа това много ясно: ако обърнете внимание, Западът за съжаление не допринесе с нищо за решаването на този въпрос“, каза Ердоган пред репортери по време на обратния си полет. „Мога да кажа, че буквално бяха само пречка“. „Сега в Европа има сериозен проблем по отношение на лидерите, които могат да решат тази криза“, след като бившият германски канцлер Ангела Меркел се оттегли, каза той. „Когато погледнем... Съединените щати, Байдън все още не е показал положителен подход към въпроса“, добави Ердоган. Турция, която споделя морска граница с Украйна и Русия в Черно море, заяви, че всеки военен конфликт би бил неприемлив и предупреди Москва, че инвазията би била неразумна. Ердоган каза, че Турция ще направи необходимото като член на НАТО в случай на руска инвазия, но се противопостави на санкциите срещу Русия, с каквито заплашват другите съюзници. Независимо че създава сътрудничество с Русия в областта на отбраната и енергетиката, Турция се противопостави на нейната политика в Сирия и Либия, както и на присъединяването на Кримския полуостров през 2014 г. Тя също продаде съвременни дронове на Украйна и подписа сделка за производство на повече близо до Киев, с което ядоса Русия. Някои западни държави обвиниха Турция, че се отклонява от НАТО заради сътрудничеството й с Русия, което доведе до санкции на САЩ срещу Анкара през 2020 г. Турция отхвърли това и каза, че може да развива положителни връзки с всички страни. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:55 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): САЩ засилват присъствието си в Източна Европа

„Известия“ (Русия): САЩ засилват присъствието си в Източна Европа

Москва. Съединените щати одобриха разполагането на допълнителен контингент от своите войски в Европа. Според източници на руското издание „Известия“ те ще включват парашутисти, артилерийски и противовъздушни части. В същото време приключва подготовката за съвместните руско-белоруски учения „Съюзническа решимост – 2022“. На 3 февруари, на среща с президента на Република Беларус Александър Лукашенко, министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу отбеляза, че прехвърлянето на части и формирования от въоръжените сили на РФ на над 10 000 км е „минало блестящо“. В същия ден военните от Русия и Беларус проведоха първата съвместна тренировка със стрелба на живо. Маневрите привличат вниманието не само на Брюксел и Вашингтон, но и на Киев. Онзи ден в близост до беларуския полигон, където ще се проведе един от етапите на ученията, беше открит и приземен украински разузнавателен дрон, който е преминал беларуската държавна граница. Източници, запознати със ситуацията, съобщават пред „Известия“, че САЩ са подготвили части от 82-ра въздушно-десантна дивизия за прехвърляне в Европа. Тя ще бъде транспортирана от територията на САЩ директно до Полша. Червените барети от 82-ра дивизия ще подсилят личния състав на друга американска въздушно-десантна част - 173-та бригада, която е дислоцирана в Италия. В близко бъдеще 2-ри брониран кавалерийски полк на американската армия трябва да пристигне в Румъния, сега е базиран в Германия. Пентагонът планира да разположи в Европа не само пехота и парашутисти, но и тежки въоръжения. Сред очакваните са реактивни залпове с голям обсег HIMARS на 18-та полева артилерийска бригада и зенитни подразделения на 18-и въздушно-десантни корпуси с комплекси с малък обсег SHORAD и Avenger. Основната част от тях ще бъдат разположени в Полша, на границата с която тече подготовка за мащабни учения „Съюзническа решимост – 2022“. „Съединените щати правят символичен жест, изпращайки няколко хиляди войници в Европа“, обясни военният експерт Владислав Шуригин пред „Известия“. „На фона на повече от 50 хиляди американци, които вече са постоянно разположени там, това не е голяма промяна. Но през последните месеци, заради ситуацията около Украйна, те разпалиха такава истерия, че сега са принудени да успокояват източноевропейските си съюзници, преди всичко Полша, която граничи пряко с Русия и Беларус“. За да покажат сериозността на намеренията си, този път САЩ разполагат противовъздушна отбрана и ракетна артилерия. Но с това няма да може да се впечатли Минск и Москва, сигурен е експертът. „По-миналата година например на ученията бяха прехвърлени повече хора и танкове, а ешелоните с „Ейбрамс“ стигаха до границата. С това не могат да ни впечатлят. За да се покажат възможностите на отбраната на съюзната държава, сега в Беларус се провеждат уникални учения“, припомни Владислав Шуригин. В сряда, 2 февруари, САЩ обявиха, че ще изпратят почти 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния, за да защитят Източна Европа от възможна „руска агресия“. На пресконференция в сряда говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че приблизително 1000 американски войници от 2-ри кавалерийски полк, базиран в германския град Вилсек, ще бъдат разположени в Румъния в близко бъдеще. Други 1700 войници и офицери от 82-ра елитна въздушнодесантна дивизия ще бъдат транспортирани в Полша от Форт Браг в Северна Каролина. Други 300 войници от 18-ти въздушнодесантен корпус ще бъдат прехвърлени от САЩ в Германия. Говорителят на Пентагона припомни, че американските войски няма да се бият в Украйна. По-рано това заяви и министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин. Той каза, че президентът Джо Байдън „е дал да се разбере, че не възнамерява да изпраща бойни войски в Украйна за военни операции“. „Тези сили са предназначени да възпират агресията и да укрепват нашите отбранителни способности в съюзническите държави на фронтовата линия. Очакваме те да се придвижат през следващите дни“, каза Джон Кърби. Той уточни, че Пентагонът не изключва възможността за увеличаване на контингента през следващите дни и седмици, но засега няма планове той да стане постоянен. На 24 януари говорител на Пентагона каза, че 8500 американски войници са в повишена готовност за разполагане в Европа. Освен бойни, те включват медицински и транспортни части, разузнаване и авиация. Ръководителят на полското бюро за национална сигурност Павел Солох потвърди, че САЩ ще изпратят около 2500 войници в Полша, за да подкрепят източния фланг на НАТО. Той отбеляза, че в момента в страната вече има около 5,5 хиляди американски войници. В същото време полското външно министерство отбеляза, че Варшава ще настоява за разполагане на допълнителен контингент в страната на постоянна основа с периодична ротация. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Handelsblatt: Германският канцлер ще посети Киев и Москва на 14 и 15 февруари

Handelsblatt: Германският канцлер ще посети Киев и Москва на 14 и 15 февруари

Берлин. Германският канцлер Олаф Шолц ще посети Киев на 14 февруари точно преди планираното му посещение в Москва на 15 февруари. Това съобщи в петък вестник Handelsblatt, позовавайки се на източници. Все още няма официално потвърждение от германския кабинет. „Канцлерът възнамерява да разсее впечатлението, че е изчезнал по време на [украинската] криза“, пише вестникът. Опозицията в Германия обвинява Шолц, че полага твърде малко усилия за разрешаване на конфликта в Украйна и за успокояване на напрежението между Русия и Запада. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:14 | Агенция "Фокус"

South China Morning Post: Китай ще спечели от руско нахлуване в Украйна и ще загуби, ако Байдън направи отстъпки на Путин

South China Morning Post: Китай ще спечели от руско нахлуване в Украйна и ще загуби, ако Байдън направи отстъпки на Путин

Хонконг. Нахлуване на Русия в Украйна би било от полза за Китай, но поощряването на тази позиция би предизвикало реакцията на ЕС, ще добави международна подкрепа за Тайван и ще остави Пекин без поле за маневриране, освен ако Путин не отстъпи, пише хонконгското издание South China Morning Post. Въпреки че Пекин се намира на 6500 километра от Киев, столицата на Украйна, геополитическите залози на Китай в хода на ескалацията на украинската криза не могат да бъдат по-високи, отбелязва авторътна материала. По думите му, ако Русия нахлуе в Украйна и провокира продължителен конфликт със Съединените щати и техните западни съюзници (въпреки че пряка военна конфронтация е малко вероятна), Китай очевидно ще спечели. Америка ще трябва да преразпредели стратегически ресурси за противодействие на Русия, а европейските съюзници ще станат още по-малко внимателни към исканията за присъединяване към нейната антикитайска коалиция. Но ако президентът на САЩ Джо Байдън предприеме стъпки за облекчаване на кризата, като се съобрази с някои от исканията на руския президент Владимир Путин, Китай вероятно ще се окаже в най-лошото стратегическо положение. Докато Путин жъне наградите от агресивната си дипломация, а Байдън избягва затъване в Източна Европа, Китай ще остане единствената цел на стратегията за национална сигурност на Америка. Още по-лошо, след като Путин умело използва американската мания за Китай, за да възстанови сферата на влияние на Русия, стратегическата стойност на неговия залог върху Китай може да бъде значително намалена. За Путин използването на страха на Байдън да не бъде въвлечен в конфликт с второстепенен противник (Русия), за да извлече важни отстъпки за сигурността на Русия е рискован, но разумен ход. Но разпореждането за инвазия в Украйна — и по този начин ефективно доброволно да се превърне в основен геополитически противник на Америка, поне в краткосрочен до средносрочен план — едва ли е в интерес на Кремъл. Новите парализиращи западни санкции и високите разходи за потушаване на протестите в Украйна почти сигурно значително ще отслабят Русия и ще намалят популярността на Путин у дома, правейки го по-зависим от китайския президент Си Дзинпин. Любопитното е, че въпреки високите залози за Китай в украинската криза, китайското правителство е изключително предпазливо при предприемането на каквито и да било стъпки в тази посока, пише SCMP. Докато напрежението се покачва в заглавията в западните медии, в официалната китайска преса почти отсъства темата за Украйна. Забележително е, че също няма редакционни статии или коментари, изразяващи подкрепата на Китай за Русия. Още по-интригуващо е, че в доклад за срещата Путин-Си, публикуван от Кремъл, се твърди, че Си подкрепя искането на Путин за западни гаранции за сигурност, за да се изключи по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, но китайската версия, публикувана от правителствената информационна агенция Синхуа, не съдържа такава информация. Вместо открито да подкрепя позицията на Путин, изявлението на Си беше неясно и пълно с празни думи за „предоставяне на твърда взаимна подкрепа по въпроси, които засягат основните интереси на другия“. Тази стратегия продължи на 27 януари по време на разговорите между китайския външен министър Ван И и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Западните медии характеризираха изявлението на китайския министър за Украйна като израз на подкрепа към Путин. Всъщност обаче Ван говори само за дипломатическите залози на Китай и в подкрепа на Путин само косвено отбеляза, че „разумните опасения за сигурността на Русия трябва да бъдат взети сериозно и да бъдат разгледани“. Сдържаността на Китай спрямо Украйна означава, че Си иска да се презастрахова. Разбира се, агресивната дипломация на Путин обслужва интересите на Китай, поне засега. Ако той реши да нахлуе в Украйна и да отклони стратегическото внимание на САЩ от Китай, това ще е от полза само за Пекин. Но ако приемем, че Си не знае истинските намерения на Кремъл за Украйна (съмнително е, че Путин ги е споделил с китайския си колега), той също е разумен да държи картите си скрити. Всяко изразяване на безусловната подкрепа на Китай за исканията на Путин може да остави на Пекин малко място за маневри. В най-лошия случай, подтикването на Путин към война може да се тълкува в някои дипломатически кръгове в Москва като дяволски китайски заговор да използва Русия като стратегическа пешка в китайско-американската студена война. Обратно, ако Путин реши да извлече някаква печалба в името на спасяването на престижа си и да се опита да избегне потенциална катастрофа, Китай ще изглежда глупав в подкрепа на невъзможните искания на Кремъл. Ако оставим настрана стратегическата неопределеност, китайските служители знаят, че явната подкрепа за Путин почти сигурно ще предизвика вражда с Европейския съюз, сега вторият по големина търговски партньор на Китай. В стратегическите изчисления на китайските политици е жизненоважно да се попречи на САЩ да вербуват ЕС в своята антикитайска коалиция. Независимостта и сигурността на Украйна са от решаващо значение за ЕС, а усилията на Китай да помогне на Путин ще имат обратен ефект в Европа. Най-малкото, ЕС може да накара Китай да плати висока цена, ако ограничи трансфера на технологии и покаже повече дипломатическа подкрепа за Тайван. По-специално, източноевропейските членки на ЕС, които имат по-малко търговски връзки с Китай, но са най-застрашени от агресивната позиция на Русия, са в много по-добра позиция от по-големите държави членки, за да изиграят успешно тайванската карта в отмъщение. Вероятно малцина от китайското ръководство ще смятат този риск за оправдан. Китайските лидери са реалисти и знаят, че могат да направят малко, за да повлияят на изхода на кризата в Украйна, дори ако решат да се намесят публично. Тъй като Путин държи повечето карти в това противопоставяне, откритата дипломатическа подкрепа на Китай едва ли ще промени стратегическите изчисления на основните играчи във Вашингтон, Брюксел или дори Москва. Влиянието на Пекин ще нарасне рязко само ако Путин реши да нахлуе в Украйна, защото тогава ще се нуждае от пълната икономическа подкрепа на Китай, за да смекчи въздействието на западните санкции. Но засега за президента Си всичко това е само хипотетично. Въпреки факта, че Китай е суперсила, сега той временно се превърна във външен наблюдател, който с тревога и надежда следи развитието на украинската криза. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 16:10 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавният департамент изпраща делегация в София, Букурещ и Брюксел за обсъждане на ситуацията около Украйна

ТАСС: Държавният департамент изпраща делегация в София, Букурещ и Брюксел за обсъждане на ситуацията около Украйна

Вашингтон. Американската администрация следващата седмица ще изпрати междуведомствена делегация в София, Букурещ и Брюксел, която ще проведе обсъждания на ситуацията около Украйна, предава ТАСС, като се позовава на прессъобщение от Държавния департамент. Делегацията ще бъде оглавена от съветника на Държавния департамент Дерек Шоле. Позицията му е еквивалентна на поста заместник-ръководител на американското външно министерство. Американски емисари ще бъдат в България, Румъния и Белгия от 7 до 11 февруари. Посещението ще бъде „продължение на мащабните дипломатически усилия“ на Вашингтон, заедно с неговите „европейски съюзници в подкрепа на единен подход“ към Русия в настоящата ситуация около Украйна, уточняват от Държавния департамент. Тези съвместни усилия целят да насърчат Русия „да избере дипломация и деескалация“. В България Шоле и обкръжението му ще проведат нов кръг от двустранния стратегически диалог, в Румъния ще обсъдят, наред с другото, разполагането на допълнителни американски военни части, а в Брюксел ще се срещнат с представители на НАТО и ЕС, за да продължат дискусиите по ситуацията около Украйна, да проучат напредъка по диалога с Москва за сигурността, както и развитието на потенциални нови строги икономически санкции срещу Русия. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:59 | Агенция "Фокус"

„Европейская правда“ (Украйна): Унгария е блокирала присъединяването на Киев към киберцентъра при НАТО

„Европейская правда“ (Украйна): Унгария е блокирала присъединяването на Киев към киберцентъра при НАТО

Будапеща. Унгария блокира присъединяването на Украйна към Съвместния център за върхови постижения в кибернетичната отбрана на НАТО (CCDCOE) - това е заявил Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, цитиран от украинското издание „Европейская правда“. „Има една институция, наречена Кибер-НАТО. И миналото лято ние подадохме съответните документи там, преминахме всички проверки. И там, точно както в НАТО, решенията се вземат с консенсус. И така: една от европейските държави отказа да допусне участие на нашата страна в този уважаван институт“, каза Данилов, цитиран от УНИАН. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана подчерта, че това се е случило въпреки факта, че в Украйна тече война и непрекъснато се извършват кибератаки. „Това е държава от Европейския съюз, това са нашите съседи. Отказаха ни... Една държава от всички членове на този Алианс е против. И тези партньори в кавички ли са или са партньори, които както се казва , са искрени?“- допълни секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана. Събеседник на „Европейская правда“, който е участвал в процеса, потвърди, че именно унгарското правителство говори за блокиране на влизането на Украйна. Процедурата за одобрение на украинската молба започна през октомври и, ако беше успешна, Украйна щеше да стане член на центъра още на 1 януари 2022 г. След известно време обаче Унгария обяви, че блокира влизането на Киев. Унгария все още не е обявила публично своята позиция по този въпрос. Както е известно, след приемането на образователния закон в Украйна през 2017 г. Унгария обяви, че ще блокира заседанията на Комисията Украйна-НАТО на политическо ниво и процедурата за влизане на Украйна в Алианса. Съвместният център на НАТО за върхови постижения за киберотбрана формално не е структура на Северноатлантическия алианс. Центърът оказва голямо влияние върху действията на Северноатлантическия алианс в областта на киберзащитата. Тя е основана от седем държави, а днес има 20 членки - 17 членки на НАТО и три държави партньори. Уникалността на центъра е, че там работят заедно военни, цивилни и представители на правителствата. Работата на центъра е фокусирана в три основни направления: научни изследвания, обучение и образование. През януари унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че Будапеща е недоволна от ситуацията с правата на етническите унгарци в Украйна и затова ще продължи да блокира евроатлантическите стремежи на Киев. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Даунинг стрийт: Има „голяма степен на увереност“, че Русия иска да създаде предлог за нахлуване в Украйна

Лондон. В британското ръководство „има висока степен на увереност“, че Русия се стреми да създаде предлог за нахлуване в Украйна. Това заяви пред журналистите представител на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, цитиран от Reuters. „Не мога да коментирам конкретни разузнавателни данни, но имаме висока степен на увереност, че Русия планира да създаде претекст, като обвини Украйна в атака, за да оправдае руска инвазия в Украйна“, каза говорител на Даунинг стрийт. В четвъртък Пентагонът излезе с твърдение, че Русия уж подготвя изфабрикувано видео на украински сили, които атакуват цивилни в Руската федерация или непризнатите републики Донбас, за да създаде претекст за нахлуване в Украйна. След това британският външен министър Лиз Тръс каза, че се доверява на оценките на САЩ. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в коментар подчерта, че твърденията за плановете за предполагаемо предстоящо нахлуване на Русия в Украйна са разпространявани от САЩ не за първи път, но нищо не е последвало. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ предупреждават, че Русия готви претекст за нахлуване в Украйна

Reuters: САЩ предупреждават, че Русия готви претекст за нахлуване в Украйна

Вашингтон. Русия е формулирала няколко варианта като извинение за нахлуване в Украйна, включително потенциалното използване на пропаганден видеоклип, показващ инсценирана атака, заявиха Съединените щати в четвъртък, докато Кремъл осъди разполагането на американски войски в региона, предава Reuters. Американското разузнаване смята, че Русия може да използва изфабрикувано видео, показващо графичните последици от експлозия, включително оборудване, което изглежда принадлежи на Украйна или съюзни държави, за да оправдае нахлуването. Това „ще включва актьори, играещи опечалени за хора, които са убити в случай, който те (Русия) биха създали сами... (и) разполагане на трупове, за да представляват тела, за които се твърди, че са убити“, заяви пред MSNBC заместник съветникът по националната сигурност на САЩ Джонатан Файнър. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли съобщенията, според агенция ТАСС, като каза, че подобни неща са казвани и преди, но не се е случило нищо такова. но че може да Москва отрече обвиненията, че се опитва да създаде конфликт и казва, че не планира инвазия, предприеме неуточнени военни действия, ако изискванията й за сигурност не бъдат изпълнени. Кремъл обвини Вашингтон в четвъртък, че игнорира призивите му за облекчаване на противопоставянето, ден след като Съединените щати обявиха, че ще изпратят близо 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния. „Очевидно е, че това не са стъпки, насочени към деескалация на напрежението, а напротив, това са действия, които водят до нарастване на напрежението“, каза Песков по време на конферентна връзка в четвъртък. „Ние постоянно призоваваме нашите американски колеги да спрат изострянето на напрежението на европейския континент. За съжаление американците продължават да го правят“, каза той. Парашутисти от американската армия се качиха на самолет в четвъртък, за да заминат за Източна Европа „в подкрепа на уверяването на нашите съюзници от НАТО и нашите партньори във възпирането на Русия“, каза говорителят на американската армия Матю Висер. Войниците трънаха от Форт Браг в Северна Каролина. Около 1700 военнослужещи, главно от 82-ра въздушно-десантна дивизия, са били разположени в Полша, докато други 300 ще се преместят в Германия, каза той. Вашингтон и НАТО изразиха готовност да обсъдят мерките за контрол на въоръженията и за изграждане на доверие. Руският президент Владимир Путин каза по-рано през седмицата, че Москва все още се интересува от диалог. В Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че през последните дни е имало значително движение на руски военни сили към северната съседка на Украйна - Беларус. Съвместните военни учения Русия-Беларус, които ще продължат до 20 февруари, предоставиха на Москва прикритие за допълнително увеличаване на силите близо до Украйна, посочва той. „Това е най-голямото руско разполагане там след Студената война“, каза Столтенберг, добавяйки, че очакваното разполагане включва 30 000 бойци, сили за специални операции, изтребители Су-35, системи за противовъздушна отбрана С-400 и ракети „Искандер“ с ядрена способност. Кремъл определи ученията „Съюзническата решимост“ като репетиция за отблъскване на външната агресия и казва, че силите му ще се изтеглят след ученията. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу пристигна в Беларус в четвъртък, за да инспектира войските. Беларуският министър на отбраната разпространи снимки от ученията, на които се вижда как войски се спускат с парашути на земята, изтребители в небето, войници, слизащи от хеликоптер с оръжие, както и танкове, които стрелят и маневрират. Беларус споделя западната си граница с членовете на НАТО Полша, Литва и Латвия, докато Украйна се намира на юг. Подкрепа за Русия дойде и от Китай. Двамата им външни министри „координираха позициите си“ по време на среща в Пекин в четвъртък, съобщи китайското външно министерство. Китай изрази разбиране и подкрепа за позицията на Русия по отношение на исканията й за гаранции за сигурност от Запада. Путин трябва да се срещне с китайския президент Си Дзинпин в петък, преди да присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Държавният департамент на САЩ предупреди Русия, че по-близките отношения между Москва и Пекин няма да компенсират последствията от нахлуването и само ще направят руската икономика „по-крехка“. В Киев турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе разговори с украинския си колега Владимир Зеленски и предложи да бъде домакин на среща между Путин и Зеленски. Зеленски използва срещата, за да анонсира сделка, позволяваща на украинските фабрики да произвеждат турски дронове. В Париж френският президент Еманюел Макрон каза, че той и полският президент Анджей Дуда са обсъдили възможността за тристранна среща заедно с германския Олаф Шолц през следващите дни относно ситуацията в Украйна. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Русия да се върне на пътя на „мира и диалога“ или да се изправи срещу санкции. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 10:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ предупредиха китайските компании да не помагат на Русия в случай на нови санкции

Reuters: САЩ предупредиха китайските компании да не помагат на Русия в случай на нови санкции

Вашингтон. САЩ предупредиха китайските фирми, че ще се сблъскат с тежки последици, ако се опитат да заобиколят всякакъв експортен контрол, наложен на Москва, в случай на нахлуване на Русия в Украйна, предава Reuters. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс направи забележка, след като китайското външно министерство заяви, че Китай и Русия са координирали позициите си относно Украйна по време на среща между външните си министри в Пекин в четвъртък. „Имаме набор от инструменти, които можем да използваме, ако видим, че чуждестранни компании, включително тези в Китай, правят всичко възможно да заобиколят мерките за контрол на износа на САЩ“, каза Прайс на редовен брифинг за пресата. Западните страни твърдят, че всяка инвазия в Украйна от Русия би довела до санкции срещу Москва, а Вашингтон заяви, че е готов да наложи финансови санкции, както и мерки за контрол на износа. Служителят по националната сигурност на Белия дом Питър Харел каза в сряда, че Вашингтон работи по мерките за контрол на износа със съюзници в Азия, включително Япония и Южна Корея. Прайс каза, че Русия трябва да знае, че по-близките отношения с Пекин няма да компенсират последствията, наложени в отговор на инвазия. „Ако Русия смята, че ще бъде в състояние... да смекчи някои от тези последици чрез по-близки отношения с (Китай), това не е така. Това всъщност ще направи руската икономика в много отношения по-крехка ," той каза. „Ако се откажете от възможността да осъществявате сделки със Запада, да внасяте от Запада, от Европа, от Съединените щати, вие значително ще влошите производствения си капацитет и иновативния си потенциал“, подчерта той. Прайс каза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и китайският външен министър Ван И са провели разширена дискусия за потенциалните последици от руските действия срещу Украйна в телефонен разговор миналата седмица. Помолен да коментира забележките на Прайс, Лиу Пенгю, говорител на китайското посолство във Вашингтон, отговори: „Взели сме под внимание тези съобщения. Създаването на напрежение не помага за облекчаване на кризата в Украйна, а само добавя повече несигурност към региона и целия свят. Китай е твърдо против това“. Китайското външно министерство по-рано заяви, че Ван се е срещнал с руския си колега Сергей Лавров и е изразил „разбиране и подкрепа“ за позицията на Русия в спора със Запада по изискваните от Москва гаранции за сигурност. В него се казва, че и двете страни са координирали позициите си по регионални въпроси от общ интерес, като Украйна, Афганистан и ситуацията на Корейския полуостров. Съветът за сигурност на ООН трябва да се събере в петък по искане на Съединените щати и Великобритания след изстрелването на балистична ракета със среден обсег на Северна Корея миналия уикенд. Съединените щати настояваха за повече международни санкции срещу Северна Корея заради неотдавнашна поредица от ракетни тестове, но миналия месец Китай и Русия отложиха опитите на САЩ да наложат чрез ООН санкции на петима севернокорейци, свързани с оръжейните програми на тяхната страна. Лавров е в Пекин с президента Владимир Путин, който ще се срещне с китайския лидер Си Дзинпин в петък, преди да присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2022 | 10:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Пентагонът потвърди автентичността на отговорите на САЩ на руските предложения, публикувани в медиите

ТАСС: Пентагонът потвърди автентичността на отговорите на САЩ на руските предложения, публикувани в медиите

Вашингтон. Говорителят на Пентагона Джон Кърби потвърди автентичността на отговорите на Вашингтон на предложенията за сигурност на Русия, които бяха публикувани от испанския вестник El Pais, предава TACC. Както отбеляза представителят на военното ведомство, „предложенията, внесени от САЩ, изтекоха в европейско издание“. "Ние не публикувахме този документ. Но сега е публикуван и това потвърждава пред целия свят това, което винаги сме казвали. Няма разминавания между нашите публични изявления и частни дискусии", добави той. Според него властите на САЩ имат намерение да решават въпросите, свързани със сигурността в Европа с Русия на принципа на реципрочността. Вашингтон няма да обсъжда публично възможността за инспекция на бази в Полша и Румъния. „Няма да преговарям публично“, отговори той на въпроса дали американската страна е готова да позволи на руски представители да посетят военни бази в Полша и Румъния, където се намират системите Aegis Ashore. „Подадохме на Русия редица много сериозни предложения в областта на дипломацията“, добави той. Кърби подчерта, че САЩ "са готови, ръководени от принципа на реципрочност, да решат общи проблеми със сигурността на европейския континент". Според текста на отговора на Вашингтон на предложенията на Руската федерация, публикуван в El Pais, САЩ са готови да обсъдят с Русия възможността за инспектиране на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша в замяна на инспекция на руски съоръжения. НАТО от своя страна не коментира публикацията в испанския вестник El Pais на отговора на Алианса и САЩ на предложенията за сигурност на Русия, които Вашингтон и Брюксел поискаха да не се публикуват. Това заяви за ТАСС източник от централата на Алианса. . Имаме ясна политика, не коментираме течове в медиите“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Февруари 2022 | 09:11 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

„Российская газета“: Кремъл акцентира върху три послания на Путин относно гаранциите за сигурност

Москва. Руският президент Владимир Путин говори със сдържан оптимизъм за възможността за решаване на проблема с гаранциите за сигурност на Русия, ако има желание от страна на САЩ и НАТО. Това коментира неговият прессекретар Дмитрий Песков, цитиран от „Российская газета“. „Все пак той говори с много сдържан оптимизъм и надежда за възможността проблемът с гаранциите за сигурност на Русия да бъде решен, ако има такова желание, и, разбира се, чрез дипломатически преговори“, каза Песков. Ден преди това на пресконференция след разговори с унгарския премиер Виктор Орбан руският лидер оцени хода на преговорите и отговорите на САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Песков отбеляза три основни послания от Путин. Първото е, че навремето Западът е измамил Москва, когато е обещал, че силите на НАТО няма да се разширяват на изток. Президентът на Руската федерация също така обърна внимание на факта, че стратегията за национална сигурност на Украйна директно позволява използването на сила за връщане на територии. Тогава хипотетично може да възникне ситуация, когато тя като бъдещ член на НАТО атакува страната ни, което ще създаде заплаха от война между Русия и НАТО. Третото послание са думите на Владимир Путин за политиката на отворени врати на НАТО, което, според него, не е записано в нито един международен документ. Той обясни, че никъде не е написано, че НАТО ще може да приеме всяка страна, която пожелае да се присъедини към него. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 13:47 | Агенция "Фокус"

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Reuters: Путин обвини САЩ, че се опитват да въвлекат Русия във война

Вашингтон/Москва. Руският президент Владимир Путин обвини Запада във вторник, че умишлено е създал сценарий, предназначен да въвлече Русия във война и игнорира опасенията на страната му за сигурността във връзка с Украйна, предава Reuters. В първите си директни публични коментари за кризата от близо шест седмици Путин не показа никакви признаци за отстъпление от исканията за сигурност, които Западът определи като „неподходящи за старт на преговори“ и възможно извинение за започване на инвазия - нещо, което Москва отрича. „Вече е ясно... че фундаменталните руски опасения бяха пренебрегнати“, каза Путин на пресконференция с гостуващия премиер на Унгария, един от няколкото лидери на НАТО, които се опитват да се ангажират в диалог с него, докато кризата се засилва. Путин описа потенциален бъдещ сценарий, при който Украйна бива приета в НАТО и след това се опита да си върне полуостров Крим, територия, завзета от Русия през 2014 г. "Нека си представим, че Украйна е член на НАТО и започва тези военни операции. Трябва ли да влезем във война с блока на НАТО? Някой мислил ли е за това? Очевидно не", каза той. Русия е събрала повече от 100 000 войници край украинската граница и западните страни казват, че се опасяват, че Путин може да планира да нахлуе. Русия отрича това, но заяви, че може да предприеме неуточнени действия, ако предложенията й за сигурност не бъдат изпълнени. Западните страни в отговор предупреждават , че всяка инвазия ще доведе до санкции срещу Москва. Кремъл иска Западът да спазва споразумение от 1999 г., според което никоя страна не може да укрепва собствената си сигурност за сметка на другите, което според него е в основата на кризата, каза външният министър Сергей Лавров. Той визира хартата, подписана в Истанбул от членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която включва Съединените щати и Канада, по време на разговор с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен. Лавров каза, че Блинкен е приел необходимостта от по-нататъшно обсъждане на въпроса, докато версията на САЩ за разговора се фокусира върху необходимостта Москва да се оттегли. „Ако президентът Путин наистина не възнамерява да води война или да предизвика смяна на властта (в Украйна),“ е казал Блинкен на Лавров, „тогава сега е моментът да оттеглите войските и тежките въоръжения и да се включите в сериозна дискусия“, каза висш служител на Държавния департамент пред репортери. САЩ са готови да обсъдят предоставянето на Кремъл начин да провери отсъствието на крилати ракети „Томахоук" в базите на НАТО в Румъния и Полша, ако Русия сподели подобна информация за ракети в някои руски бази, съобщи Bloomberg. Белият дом и Държавният департамент не отговориха веднага на искания за коментар, но източник, запознат със ситуацията, каза, че Съединените щати само са предложили да проведат разговори по различни проблеми на Русия, като въпросите за контрола на въоръженията в съответните форуми. Путин не е говорил публично за кризата в Украйна от 23 декември, оставяйки неяснота относно личната си позиция, докато дипломати от Русия и Запада са били ангажирани в многократни кръгове от преговори. Изказванията му във вторник отразяват светоглед, според който Русия трябва да се защитава от агресивните и враждебни Съединени щати. Вашингтон не е загрижен преди всичко за сигурността на Украйна, а за контролирането на Русия, каза Путин. „В този смисъл самата Украйна е просто инструмент за постигане на тази цел“, каза той. „Това може да стане по различни начини, като ни въвлече в някакъв вид въоръжен конфликт и, с помощта на техните съюзници в Европа, наложи въвеждането срещу нас на онези сурови санкции, за които говорят сега в САЩ. Унгарският премиер Виктор Орбан, който често спори със западноевропейските лидери относно демокрацията в собствената си страна, каза, че след разговорите си с Путин вярва, че има място за компромис. „Днес се убедих, че съществуващите различия в позициите могат да бъдат преодолени и е възможно да се подпише споразумение, което да гарантира мир, да гарантира сигурността на Русия и да е приемливо и за страните членки на НАТО“, каза Орбан. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

РИА Новости: В Кремъл отказаха да коментират публикуването на отговорите на САЩ и НАТО

Москва. Кремъл не коментира публикуването на отговорите на САЩ и НАТО на предложенията на Руската федерация за гаранции за сигурност, които се появиха в медиите, предава РИА Новости. „Ние не сме публикували нищо и не искам да го коментирам. От Вас зависи да се свържете с вестника или с испанското ръководство, в края на краищата, не с нас. Разбира се, видяхме публикацията. Вчера президентът даде обща концептуална оценка на получените отговори в тази част, която засяга фундаментално важни за Русия въпроси“, каза говорителят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроси на журналисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 12:27 | Агенция "Фокус"

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

El Pais: Какво съдържат отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност

Мадрид. Испанският вестник El País публикува в сряда пълния текст на поверителния отговор на САЩ и НАТО на предложенията за сигурност на Русия. Според изданието става дума за два документа на английски: отговорът на Алианса на четири страници и отговорът на Вашингтон на пет страници. Текстовете съдържат разпоредби, които под една или друга форма вече са казани от западната страна на официално ниво или са се появили в западните медии с позоваване на източници. Американската страна е поискал да не се публикуват клаузите на отговора, изпратен на Руската федерация, и Москва се съгласи с това изискване. Въпреки това, както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, съдържанието на предложенията на САЩ скоро ще стане известно на широката общественост, тъй като са били обсъдени с всички съюзници на Вашингтон в НАТО и с Киев. Съответствие с ДОВСЕ САЩ и НАТО са призовали Русия да се върне към спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), включително да предостави информация за размера и разполагането на силите. „Русия да възобнови прилагането на ДОВСЕ, да се върне към участие в съвместната консултативна група и предоставя подробни годишни данни и информация, предвидени в този Договор“, се казва в документа. Изтегляне на войските от Крим, Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия Съединените щати и НАТО са предложили на Русия диалог за контрол на въоръженията и мерки за предотвратяване на инциденти в замяна на деескалация в Украйна и изтегляне на руските войски и миротворци от Крим, Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия. „Русия да изтегли всички войски от територията на Украйна (НАТО признава Крим за украинска територия – бел. ред), Молдова (има се предвид Приднестровието – бел. ред), Грузия (Южна Осетия и Абхазия – бел. ред), където се намират нейни войски без съгласието на ръководството на тези страни“, се казва в документа. Алиансът също така призовава Русия спешно да деескалира ситуацията в Украйна. Вместо това НАТО и Съединените щати предлагат началото на „смислен диалог“ относно контрола на въоръженията, включително ракетите, предотвратяването на военни инциденти и наблюдението на ученията. Инспекция на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша Съединените щати са готови да обсъдят с Русия възможността за инспектиране на съоръжения за противоракетна отбрана в Румъния и Полша в замяна на инспекция на руски съоръжения. Според El País отговорът на американската страна гласи, че Съединените щати са готови да обсъдят „механизъм за прозрачност, за да потвърдят липсата на крилати ракети „Томахоук“ в съоръжения <...> в Румъния и Полша, при условие че Русия предложи мерки за взаимна прозрачност по отношение на избор на две наземни ракетни бази в Русия. „Трябва да се консултираме по този въпрос със съюзниците от НАТО, включително Румъния и Полша“, се казва в документа. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Reuters: Президентските съветници на САЩ и Турция обсъдиха „руската агресия“ срещу Украйна

Вашингтон/Анкара. Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан и Ибрахим Калън, главен съветник на президента на Турция, говориха във вторник и обсъдиха ангажимента си за „възпиране на по-нататъшната руска агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на Белия дом, цитирано от Reuters И Русия, и Украйна са отворени към идеята Турция да играе роля за облекчаване на напрежението между двете страни, както беше предложено от Анкара през ноември, казаха турски дипломатически източници миналия месец. По-рано във вторник руският президент Владимир Путин обвини Запада, че умишлено е създал сценарий, предназначен да го въвлече във война, и игнорира опасенията на Русия за сигурността, свързани с Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

ТАСС: Блинкен е заявил на Лавров за готовността на САЩ за сериозна дипломатическа работа с Русия

Вашенгтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза на руския външен министър Сергей Лавров, че Вашингтон е готов за сериозна дипломатическа работа с Москва на реципрочна основа. Това съобщи във вторник на редовен брифинг за журналисти ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Нед Прайс, цитиран от TACC. „Държавният секретар заяви ясно на министър Лавров, че сме готови за сериозен дипломатически ангажимент с Руската федерация на реципрочна основа“, каза той. Според него Вашингтон смята, че аспектите на сигурността, които вълнуват Москва, и въпросите, които вълнуват САЩ и техните съюзници в Европа, се пресичат, така че има възможност „да се отговори на тези въпроси, които вълнуват и двете страни, на реципрочна основа“. „Това ще изисква активна, смислена, сериозна и продължителна дипломатическа работа, ако искаме да постигнем това. Готови сме за нея“, добави Прайс. Координация на НАТО Вашингтон приветства дипломатическата ангажираност между своите съюзници и Русия, стига тя да е координирана с НАТО, каза Прайс. „Знаем, че редица наши колеги по света са взаимодействали с Руската федерация, някои с (руския) външен министър (Сергей) Лавров, някои директно с (руския президент Владимир) Путин. Ние последователно заявявахме, че подкрепяме диалога, подкрепяме дипломатическото взаимодействие, което се осъществява по същия начин, както и ние - в пълна координация и в консултация със([Северноатлантическия) алианс. Това беше за нас пътеводна звезда по отношение на взаимодействието ни с руската страна, в която нашите съюзници не вземат пряко участие", каза представителят на американското външнополитическо ведомство. „Така че бихме подкрепили всеки диалог, всяко дипломатическо взаимодействие, осъществявано в същия дух, особено ако може да доведе до осезаеми признаци на деескалация“, добави той. „Ще дам възможност на нашите унгарски съюзници да преценят дали взаимодействието им с Руската федерация е било координирано“, отговори Прайс на уточняващ въпрос във връзка с посещението на унгарски премиер Виктор Орбан в Москва и срещата му с Владимир Путин. По-рано Орбан определи посещението си в Русия като мироопазващо. Той направи това изявление в Москва на съвместна пресконференция с президента на Русия. Американският отговор на руските предложения по сигурността САЩ вярват, че Москва подготвя отговор на изявленията на Вашингтон относно предложенията за сигурност, каза Прайс. „Отново чухме, че работят върху официален отговор на работния документ на САЩ, който беше изпратен преди няколко дни“, каза говорител на външната политика на САЩ. „Както знаем и предполагахме през цялото време, проектодокумента ще отиде при президента Путин. Когато той успее да го прочете и одобри, той (отговорът) ще бъде изпратен в Съединените щати“, каза Прайс. „Разбираме, че руската страна също иска да продължи диалога, когато това се случи“, добави той. Говорителят на Държавния департамент заяви, че форматът на това потенциално взаимодействие все още не е определен и ще зависи от отговора на Москва. Прайс коментира изявлението на руския президент, че САЩ и НАТО в отговорите си на руските предложения за гаранции за сигурност са пренебрегнали фундаменталните искания на Москва. „Чухме различни неща от президента Путин“, каза представител на дипломатическото ведомство. Той каза, че ще даде възможност на политолозите и експертите по Русия да „се опитат да тълкуват и оценят значението на тези изявления“. „Не е нужно да правим това, защото знаем, че ще последва официален отговор от Руската федерация, чухме това днес от руския министър (на външните работи Сергей) Лавров“, каза Прайс. Говорейки за съдържанието на документа, който САЩ преди това изпратиха на Руската федерация, той отбеляза: „Отговорът, който изпратихме на Русия, засяга въпросите, повдигнати от Руската федерация, въпреки че това не означава, че руснаците ще се съгласят с това как е направено." Според говорителя на Държавния департамент в споменатия отговор се отбелязва, че има области, в които според американската страна „дипломацията може да доведе до резултати“. Освен това в него се казва, че някои от предложенията на Москва „се явяват непроходими“. Според Прайс това „не беше изненада за Русия или някой друг“. По искане на журналисти той поясни и изявлението на Държавния департамент в понеделник за получаването на писмо от руската страна в контекста на предложенията на Москва. „Нямаше намерение да се опитаме да твърдим, че това е точно официалният отговор на Руската федерация“, каза ръководителят на пресслужбата. „Както съобщи един от вашите колеги и както чухте от високопоставен служител на Държавния департамент, получихме второ писмо от Руската федерация. Бих дал възможност на външния министър Лавров и руската страна да посочат какви са намеренията им, но <...> Лавров публично говори за това съобщение през уикенда“, добави Прайс. „И както видяхме отново днес, ще получим официален отговор от Руската федерация, когато бъде одобрен от президента Путин“, каза той. Преговори между Путин и Байдън Прайс каза, че Вашингтон е готов за нови контакти между руския и американския президент Владимир Путин и Джо Байдън, но всичко ще зависи от по-нататъшното развитие на нещата. „Оставаме в готовност и се съгласяваме с нов ангажимент на лидерско ниво между президента Байдън и президента Путин“, каза той. „Ако решим, че сме на етап, в който нов контакт на ниво лидери има потенциал да придвижи ситуацията по-далеч по отношение на дипломацията, тогава това, разбира се, е нещо, за което сме готови да се съгласим, ” но добави: „Но това ще зависи от това къде ще стигнем след следващата стъпка“. Руски военни на границата с Украйна Говорителят на Пентагона Джон Кърби добави, че САЩ все още вярват, че над 100 000 руски войници са съсредоточени на границата между Русия и Украйна и броят им се увеличава. "Ние се придържаме към тази цифра <...>. И виждаме допълнителен приток на войски", отговори той на журналистически молба да коментира думите на Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, който в понеделник на заседание на Съвета за сигурност каза, че руската страна не разбира откъде западните страни вземат такива цифри. В същото време представителят на американското ведомство за отбрана не отговори на въпроса на кореспондента как точно и въз основа на какви данни Пентагонът определя числеността на руските въоръжени сили на границата с Украйна. Той също така остави без отговор въпроса доколко са уверени американските власти в своите оценки. Кърби добави, че според Пентагона Русия също така засилва медицинската подкрепа за своите войски по границата, включително „полеви болници, лекари и парамедици“, но подчерта, че „това не е задължително да означава неизбежна инвазия“. Четиристранни контакти Антони Блинкен проведе четиристранен телефонен разговор, за да обсъди ситуацията около Украйна с върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и действащия председател на ОССЕ, полския външен министър Збигнев Рау. Това се казва в съобщението на Държавния департамент на САЩ, публикувано във вторник. В него се отбелязва, че Блинкен отново е потвърдил подкрепата си за украинския суверенитет и е обсъдил дипломатически ангажимент с Русия с партньорите. „Участниците [в разговора] се съгласиха да продължат да координират [усилията] и обещаха да търсят дипломатическо решение за предотвратяване на по-нататъшна агресия срещу Украйна“, се казва в текста. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Февруари 2022 | 09:24 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Държавният департамент: Блинкен е заплашил Русия със сурови последствия в телефонен разговор с Лавров

Вашингтон/Москва. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е заплашил Русия със „сурови последствия“ при евентуално нахлуване в Украйна по време на телефонен разговор с първия дипломат на Москва Сергей Лавров във вторник, съобщават от американското външнополитическо ведомство. „Държавният секретар Антъни Блинкен разговаря днес с руския външен министър Сергей Лавров в продължение на писмения отговор на САЩ на руските предложения за сигурност. Държавният секретар подчерта готовността на САЩ, както двустранно, така и със съюзници и партньори, да продължат съществен обмен с Русия за взаимни опасения в сферата на сигурността“, се казва в прессъобщението. Държавният департамент добави, че САЩ възнамеряват да водят такъв диалог в пълна координация със своите партньори и съюзници. Същевременно „държавният секретар призова за незабавна деескалация на Русия и изтегляне на войските и оборудването от границите на Украйна. Той подчерта, че по-нататъшното нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи и сурови последици и призова Русия да следва дипломатическия път“, гласи прессъобщението на Държавния департамент. Блинкен подчерта ангажимента на САЩ към суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и „правото на всички страни да определят своята външна политика и съюзи“, се казва в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

„Известия“ (Русия): Украйна обяви, че създаването на съюза с Великобритания и Полша се отлага за неопределен срок

Киев. Обявлението за създаване на съюз между Украйна, Великобритания и Полша се отлага за неопределено време. Това съобщи във вторник, 1 февруари, министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба, цитиран от руското издание „Известия“. „Планира се първото официално съобщение за създаването на нов формат да бъде направено от външните министерства на трите държави по време на посещението на британската ни колежка [британският външен министър Лиз Тръс] в Киев. За съжаление тя се е заразила с COVID-19 и отлагаме това съобщение за по-късна дата“, написа той на страницата си във Фейсбук. Кулеба обясни още, че Украйна е поела инициативата за започване на подобно тристранно сътрудничество през октомври миналата година. Той уточни, че новият формат е част от стратегията на малките съюзи като активна външна политика на Украйна. „Същината е в това, че не можем да очакваме сигурност и просперитет някъде в бъдеще, когато станем членове на ЕС и НАТО. Имаме нужда от тях днес. И днес постигаме практическо укрепване, като се обединяваме с приятелски и близки държави в малки съюзи“, обясни министърът. Кулеба подчерта, че Варшава, Киев и Лондон имат не само „реалистично разбиране за заплахите за европейската сигурност и стратегия за противодействие на предизвикателствата от Руската федерация“, но и голям потенциал за тристранно сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и енергетиката. Украинският лидер Владимир Зеленски обяви по-рано през деня, че Украйна, Великобритания и Полша ще сформират нов съюз. Президентът обаче не говори за конкретните детайли на сътрудничеството между трите страни в новия формат. Политикът подчерта, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. насам. Той добави, че страната „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. По-рано същия ден беше съобщено, че Украйна и Полша са се договорили да построят газопровод, за да увеличат обема на синьото гориво, доставяно на изток. В същия ден стана известно, че Варшава ще прехвърли снаряди за системи за противовъздушна отбрана в Киев. На 19 януари британското правителство достави на Украйна няколко хиляди противотанкови управляеми ракети в случай на руско „нашествие“. Заместник-министърът на отбраната на Обединеното кралство Джеймс Хипи отбеляза, че Украйна е изправена пред „екзистенциална заплаха“ от Русия. Два самолета с оръжие от Лондон кацнаха в Украйна на 17 януари, а на 18-и последният самолет достави противотанкови оръжия. Предполага се, че говорим за противотанкови системи NLAW. Западни политици и представители на медиите постоянно предупреждават за възможна руска агресия срещу Украйна. Руската страна многократно отрича подобни изявления. Москва подчерта, че няма планове да „нахлува“ в Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:50 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

РИА Новости: Полша може да доставя на Украйна газ по нов газопровод

Киев. Полша и Украйна са се договорили да построят газопровод, за да увеличат количеството на доставяния на изток газ, заяви полският премиер Матеуш Моравецки, цитиран от РИА Новости. Моравецки каза след среща с украинския си колега Денис Шмигал в Киев, че „говорихме за разширяване на капацитета от запад на изток, изграждане на газопровод, който може да пренася големи обеми газ в близко бъдеще“. Трябва да се отбележи, че преди пътуването до Киев политикът каза, говорейки за бежанците, че украинците „като евтина работна ръка никога няма да са излишни“, отбелязва руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Жозеп Борел: ЕС може да преразгледа въпросите за инвестициите в руската икономика

Брюксел. Въпросите за инвестициите на ЕС в руската икономика „определено ще трябва да бъдат преразгледани"“ Това заяви върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в интервю за руския опозиционен телевизионен канал „Дождь“. „Когато казваме, че ще ударим стратегическите сектори, имаме предвид изключително чувствителните аспекти на дейността на Русия, които са свързани с военни и научни разработки, които изискват инструменти, материали, изискват технологии... които ние (ЕС) частично осигуряваме“, заяви Борел. Той отбеляза, че страните членки на ЕС са най-големият инвеститор в руската икономика. „Може да имаме разногласия, но на практика, от икономическа гледна точка, ние, европейците, сме тези, които инвестираме повече пари в руската икономика от всеки друг. И това определено ще трябва да се преразгледа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС . Европейският съюз заплашва с нови санкции срещу Русия през последните няколко седмици в случай на „инвазия в Украйна“. Както редовно заявява ръководството на ЕС, Брюксел вече е започнал да разработва потенциални ограничителни мерки срещу Москва. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:51 | Агенция "Фокус"

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

САЩ: Считаме заседанието на СС на ООН за Украйна за „абсолютен успех“, нахлуването на Русия не е неизбежно

Ню Йорк. САЩ оценяват проведеното в понеделник заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна като абсолютен успех. Това заяви във вторник постоянният представител на Вашингтон при световната организация Линда Томас-Гринфийлд, цитирана от ТАСС. „Това беше абсолютен успех за нас, в смисъл, че позволихме на света да чуе това, което чухме от руснаците“, каза тя в интервю за NPR. В същото време Томас-Гринфийлд заяви, че САЩ не вярват, че конфронтацията за Украйна е неизбежна и възнамеряват да продължат да се опитват да намерят дипломатическо решение. „Не бих казала, че смятаме това [нашествието] за неизбежно, защото все още се опитваме да намерим дипломатическо решение, за да дадем на Русия изход от ситуацията“, каза тя в отговор на съответстващ въпрос. „Надяваме се, че това ще проработи и че [руският президент Владимир] Путин ще разбере, че пътят на дипломацията е по-добър от пътя на войната и конфронтацията. Ние им даваме възможност да обсъдят своите опасения за сигурността, опасенията на Европа и Украйна в тази област“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:38 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

АНА-МПА: Гърция демонстрира пълна хармонизация със Запада по украинския въпрос

Мариупол. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас във вторник посети районите с гръцко население около украинския град Мариупол, с което демонстрира пълната хармонизация на Атина със Запада по украинския въпрос, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Дендиас поднесе венец пред паметника на жертвите на конфликтите през 2014 г. в Сартана, намиращ се в покрайнините на Мариупол, където се намира и Историко-етнографският музей на гърците от Приазовието. Дендиас разговаря и с украинския си колега Дмитро Кулеба по телефона. Кулеба изрази своята признателност за решението на Гърция да не изтегля персонал от посолството в Киев и за решението на Дендиас да посети страната „в този момент на предизвикателство“. Дендиас отбеляза, че Гърция подкрепя независимостта и териториалната цялост на всички държави. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

The Hill: Украинската криза заплашва Инто-Тихоокеанските интереси на САЩ

Вашингтон. „Неумолимата дипломация“ на администрацията на Джо Байдън досега не е довела до значителни успехи. Тя се е провалила в Афганистан с неуспешното си изтегляне през 2021 г. и е близо до провал в Иран заради възобновеното споразумение за ядрени оръжия. Нейните резултати тепърва ще се видят в Украйна, но продължаващото военно натрупване на Русия по границата с Украйна не дава повод за оптимизъм, пишат Сет Кропси, бивш офицер от ВМС на САЩ и основател на Йорктаунския Институт и Хари Халем, специалист по политическа философия от Лоднонското икономическото училище за американското издание The Hill. Материалът е предаден без редакторска намеса. Има обаче резултат от погрешната вяра на администрацията на Байдън в дипломацията вместо силата. Това предотврати голямо нарастване на силите в Европа, което може да постави индо-тихоокеанските интереси на САЩ в опасност. Предвид перспективата за едновременна борба на два фронта, САЩ трябва да обмислят увеличаването на своите индо-тихоокеански сили, за да попречат на Китай да се възползва от очевидната слабост на САЩ. Всъщност тази очевидна слабост и съпътстващият въпрос за едновременността придават на Украйна нейното значение за американските държавници. Украйна де факто е буфер между НАТО и Русия. Въпреки че населението й симпатизира на запада, икономически и диспозиционно, то остава извън защитата на сигурността на НАТО - както трябва. Балтийските страни вече са разширен ангажимент за НАТО; добавянето на Украйна ще разшири допълнително границите на НАТО и ще добави към редиците й полуклептократична „частична демокрация“. Успешна руска инвазия, която откъсна „Новорусия“ – бюрократичен термин от руското имперско минало, който днешният Кремъл възкреси, отнасящ се до региона от Донбас до Приднестровието и на север до Днепропетровск – би позволило на Русия да натисне Румъния и България, застрашавайки южния фланг на НАТО . Но успешното руско нахлуване е малко вероятно, като се има предвид размера на Украйна, огромната враждебност на населението към руското управление и огромния брой войници, необходими за завладяването на градските центрове. По-ограниченото руско нападение, което свързва Донбас и Крим през Мариупол и крайбрежието на Азовско море, има по-голяма вероятност за успех и ще създаде проблеми за НАТО в Черно море. Дори това обаче ще предизвика украински бунт. Следователно САЩ и НАТО имат интерес от оцеляването на Украйна, въпреки разумното им нежелание да предоставят обвързващ военен ангажимент към Киев. Въпреки рисковете Русия може да избере да форсира въпроса. Кризата в Украйна е вторият случай на антиамерикански натиск за пет месеца. Точно както завладяването на Южен Виетнам от Севера предизвика съветската активност в Латинска Америка, Африка и Близкия изток, падането на Афганистан пред талибаните насърчи враговете на Америка. Успешно или неуспешно, нападението на Русия ще постави под въпрос благонадеждността на САЩ, като се имат предвид връзките на Америка с Украйна и реторическия капитал, който администрациите на Обама и Байдън, в по-малка степен, инвестираха в нейното оцеляване От другата страна на Евразия Китай жадно гледа Тайван, надявайки се да погълне островната република, да ограби полупроводниковата й индустрия и да използва този пробив в Първата островна верига, за да изтласка силите на съюзниците във Филипинско море. Руско нападение срещу Украйна може да предизвика - координирано или по друг начин - едновременна китайска атака срещу Тайван. Подобна координирана стратегия е вероятна, като се има предвид ясното сливане на руските и китайските интереси. Наскоро обявените руско-китайско-ирански военни учения са още един пример за планирано сътрудничество между противниците на Америка. По-специално за Китай и Русия, всеки следва целите на другия. Руският натиск отклонява американското внимание и ресурси от Индо-Тихоокеанския регион, докато китайската победа ще ускори способността на Русия да навреди или разбие НАТО. Русия има индо-тихоокеанско присъствие - не толкова силно, колкото съветските си предшественици, но въпреки това значимо. Руските подводници от Тихоокеанския флот, разположени в техните бази, като минимум биха разцепили вниманието на японците и американците и в най-добрия случай, ако стигнат до Тайванския проток, ще изместят тактическия баланс в полза на китайско-руската коалиция. Китайските пропагандни издания се въздържаха от открита подкрепа за руските действия, вместо това дадоха неутрален тон. Това вероятно произтича от желанието на Китай да запази политическа гъвкавост в Източна Европа – в края на краищата Украйна може да бъде ценен участник в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Но китайският такт не трябва да се бърка със съпротива срещу Русия. Ако Русия нахлуе, може да очакваме Китай да подготви информационното пространство за действие срещу Тайван, цитирайки същите разкази, които Кремъл използва, за да оправдае „исторически претенции“ към суверенна Украйна. В по-широк план, американското бездействие ще насърчи нашите индо-тихоокеански съюзници да преосмислят позициите си. Тайванските лидери разбират очевидните паралели между двете страни: докато Тайван е много по-стратегически важен от Украйна, и двете са извън официалните структури на съюзите на САЩ и следователно извън очертания американски отбранителен периметър; други азиатски страни, които обмислят по-големи връзки със САЩ, най-вече Виетнам, ще наблюдават отговора на Америка. А азиатските съюзници, включително партньори като Япония и Австралия, може да погледнат косо на американските ангажименти за отбрана, предвид тенденцията от последните пет месеца. Америка може да предотврати тази ерозия на своята благонадеждност - и да подкрепи позицията си за незабавно възпиране - в Индо-Тихоокеанския регион чрез бързото разполагане на военноморски и въздушни средства там. Четири стъпки са критични. Първо, САЩ трябва да изпрати подводници по-далеч на запад. Военноморската база Гуам е домакин на четири подводници от клас Лос Анджелис; десет са предислоцирани в Пърл Харбър заедно с пет ядрени подводници от клас Вирджиния (SSN) и пет Сан Диего. Въпреки че ВМС използват своите подводници от клас „Морски вълк“ за специални мисии, трите подводници Seawolf са базирани в Бремертън и Бангор, Вашингтон. По този начин Индо-тихоокеанското командване на САЩ разполага с до 27 атакуващи подводници. Кейовите места в Гуам вероятно могат да приемат значителен брой SSN във всеки един момент. По-високото оперативно темпо ще наблегне на двукорабните подводни сили на ВМС, но флотът вероятно би могъл да издържи това темпо в продължение на шест до осем седмици - тоест прозореца на уязвимост, който би създала войната в Украйна. Второ, САЩ трябва да разположат поне една от двете си подводници с управляеми ракети от клас Охайо, базирани на Западното крайбрежие, в Тайванския проток. (USS Nevada беше забелязан в Гуам на 15 януари.) Подводница с балистична ракета е публичен сигнал за американска решимост. Това обаче не е легитимен възпиращ фактор срещу конвенционалните действия. Китай разбира, че неговият арсенал от балистични ракети не е достатъчно голям, за да нанесе фатален удар срещу САЩ; подводницата с управляеми ракети, за разлика от тях, осигурява незабавна конвенционална бойна мощ. 96-те ракетни клетки на разрушител от клас „Арли Бърк“ носят смесица от противовъздушна отбрана, противоповърхностни и наземни ракети. Разрушител с управляеми ракети, действащ в обсега на китайски ракети, ще даде приоритет на противовъздушната отбрана, ограничавайки възможностите за удар до между 16 и 32 ракети, в зависимост от точното натоварване. Но подводница от клас Охайо носи 154 крилати ракети „Томахоук“ в 22 изстрелващи тръби и може да разчита на своята стелт система, за да избегне откриване до изстрелването. Залп от над 100 ракети би попречил на всеки опит за десант на Китай в Тайван. САЩ трябва да докажат, че подводница с управляема ракета е в театъра на бойните действия, в идеалния случай като изпратят такава в или близо до Тайванския проток. Трето, САЩ трябва да насочат стратегически бомбардировачи към Гуам. Това се случваше в миналото, последно по време на кризата в Северна Корея през 2017-2018 г. Бомбардировачите B-1, B-2 и B-52 са идеални платформи за носене на американските ракети с по-голям обсег като AGM-158C. Провеждането на непрекъснати патрули с бомбардировачи, които се приближават до Тайванския проток – особено ако ядрените и конвенционалните приготовления остават необявени – ще осигури допълнително покритие на крилати ракети в случай на китайска атака. Четвърто, САЩ трябва да увеличат противовъздушната отбрана на Гуам. По време на война Гуам ще бъде една от основните цели на Китай, като се има предвид централната му роля в западнотихоокеанската логистика на САЩ. Американската армия се бавеше с разполагането на противоракетна отбрана на Гуам в продължение на близо десетилетие; това е моментът да се разгърне напред система Patriot PAC-3 заедно със системата за противобалистични ракети THAAD, която вече е в Гуам. През следващата година САЩ трябва да преразгледат цялата си евразийска военна позиция, в идеалния случай да я преориентират към противодействие на Китай, което множество администрации одобриха, но нито една не изпълни. Преди този момент — и преди кризата в Украйна да бъде разрешена — остава прозорец на уязвимост. Незабавният прилив на въздушни и военноморски сили в западната част на Тихия океан ще намали тази уязвимост, като същевременно ще увери съюзниците и партньорите на САЩ, че в случай на инвазия те няма да споделят съдбата на Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

„Российская газета“: Украйна укрепва боеспособността на армията си с 20 нови бригади

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви пред Върховната Рада, че е подписал указ за укрепване на боеспособността на въоръжените сили, пише „Российская газета“. Документът предвижда увеличаване на броя на въоръжените сили на Украйна със 100 хиляди души през следващите три години, както и създаване на 20 нови бригади в украинската армия. Освен това Киев планира да прехвърли изцяло въоръжените сили на договорна основа и да увеличи срока на службата на войниците по договор. Привлекателността на военната служба се планира да се постигне чрез увеличаване на надбавката до ниво не по-ниско от три минимални заплати, както и разработване на концепция за осигуряване на военнослужещите с жилище. Освен това Зеленски каза, че „се работи за съгласуване на дата за нова среща на съветниците на държавните глави от Нормандския формат.“ Украинският президент изрази надежда, че „те ще се споразумеят за среща на върха“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Владимир Зеленски: Украйна, Великобритания и Полша създават нов формат на политическо сътрудничество

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна добива формата на нов формат, предава ТАСС. „Създаваме нов формат на политическо сътрудничество в Европа между Украйна, Великобритания и Полша“, каза той, говорейки във вторник при откриването на редовна сесия на Върховната Рада. Предполага се, че съответните споразумения ще бъдат консолидирани във вторник по време на посещението в Киев на премиерите на Великобритания и Полша Борис Джонсън и Матеуш Моравецки. Зеленски каза още, че дипломатическата подкрепа за Украйна е на най-високото си ниво от 2014 г. В същото време той добави, че страната му „оценява подкрепата на всички, но разчита само на себе си“. Първият заместник-председател на Радата Александър Корниенко каза пред репортери, че новият съюз на Украйна, Великобритания и Полша не е замислен като алтернатива на други съюзи. „Това не е някаква алтернатива на нещо. Това не е алтернатива на НАТО или ЕС, дори не е алтернатива на другото регионално формирование - т.нар. Триморие. Това е допълнителна възможност за сътрудничество“, подчерта Корниенко. . Ръководителят на украинското правителство Денис Шмигал отбеляза, че новият формат на сътрудничество ще засили регионалната сигурност. „Надяваме се да приложим новия формат на сътрудничество между Великобритания, Полша и Украйна <...>. Трябва да бъде подписан тристранен документ за укрепване на регионалната сигурност“, каза той на съвместна пресконференция с полския премиер Матеуш Моравецки. На свой ред министърът за реинтеграцията на неконтролирани територии Ирина Верещук заяви пред представители на медиите, че новият съюз на трите страни ще бъде ефективен в противодействието на „руската заплаха“. „Аз съм голям оптимист в това, защото разбирам колко важни са подобни формати днес. И г-н Джонсън, и г-н Моравецки, с които ще се срещнем днес, правят това, което трябва да направят лидерите на свободния свят - обединяват се и помагат Украйна“, каза Верещук. По думите й подобни формати са по-ефективни от по-широките. „Не казвам, че е „тройно НАТО“, но казвам, че този съюз може да има добър ефект както във военен, така и в политически смисъл“, каза още министърът. По-рано медиите съобщиха за създаването на нов формат за взаимодействие между трите страни, позовавайки се на дипломатически източници, но без да уточняват подробности. За първи път британският външен министър Лиз Тръс спомена този вариант на взаимодействие, изказвайки се в Австралия на 21 януари. По думите й сътрудничеството между Великобритания, Полша и Украйна е било обсъдено по време на посещението на Зеленски в Лондон през декември 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Axios: Държавният департамент изтегля семействата на дипломатите от Беларус

Вашингтон. Държавният департамент е наредил на членовете на семействата на служителите на правителството на САЩ в Беларус да се евакуират в понеделник, като е посочил „необичайното и тревожно струпване на руски военни по границата на Беларус с Украйна“, съобщава американският портал Axios. Нареждането идва малко повече от седмица, след като Държавният департамент нареди подобна евакуация от посолството на САЩ в Киев, което накара украинското правителство да обвини САЩ, че предизвикват паника заради заплахата от възможна руска инвазия. Американски служители предупредиха, че Русия може да използва съвместните си военни учения в Беларус като прикритие за инвазия в Украйна от север и така да удари светкавично района на столицата Киев... Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Гринфийлд предупреди в понеделник, че САЩ разполагат с доказателства, че Русия планира да добави допълнителни 30 000 войници близо до границата между Беларус и Украйна до началото на февруари. „Поради увеличаване на необичайната и тревожна руска военна активност край границата с Украйна, гражданите на САЩ, които се намират или обмислят пътуване до Беларус, трябва да са наясно, че ситуацията е непредвидима и има повишено напрежение в региона“, обяснява Държавният департамент. „Способността на правителството на САЩ да предоставя рутинни или спешни услуги на граждани на САЩ в Беларус вече е силно ограничена поради ограниченията на правителството на Беларус относно персонала в американското посолство“, добавят от американското външнополитическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: На визитата си в Киев, Борис Джонсън ще обещае да защитава суверенитета на Украйна

Reuters: На визитата си в Киев, Борис Джонсън ще обещае да защитава суверенитета на Украйна

Лондон. Британският премиер Борис Джонсън ще обещае да поддържа суверенитета на Украйна по време на визитата си в Киев във вторник като част от дипломатическите усилия на Запада да спре евентуална руска инвазия, за която Москва твърди, че няма доказателства, че планира, информира Reuters. Това идва, след като Съединените щати заявиха, че са в активни дискусии със съюзниците си за възможно разполагане на американски войски на източния фланг на НАТО, отделно от около 8500 военнослужещи, които вече бяха поставени в готовност миналата седмица. Русия, която присъедини Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепя сепаратистите в източната част на страната, настоява за гаранции за сигурност, включително обещание, че НАТО никога няма да приеме Киев. Съединените щати заявиха, че има малък шанс Украйна да се присъедини скоро, но че страната има правото да решава за собственото си бъдеще. Междувременно Вашингтон и Москва се опитват да постигнат споразумения за сигурност в Европа, след като тези, подписани по време на Студената война, спряха да работят. Едновременно с това двете сили са конкуренти на енергийния пазар на ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Матеуш Моравецки: Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни

Варшава. „Руският неоимпериализъм се възражда пред очите ни и дестабилизира ситуацията в Европа. Военната мобилизация на Русия и нейните нереалистични искания за бъдещето на НАТО означават, че отговорът трябва да е ясен: без илюзии и пълна подкрепа за Украйна“, написа в „Туитър“ полският премиер Матеуш Моравецки преди във вторник да замине на визита в Киев, предава електронното издание Onet. В Киев ръководителят на полското правителство ще се срещне с президента и премиера на Украйна. Порталът припомня, че миналата седмица в полския град Висла вече се проведоха тет-а-тет преговори между президентите на Полша Анджей Дуда и Украйна Владимир Зеленски. Ситуацията със сигурността в региона беше основна тема на консултациите на лидерите. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:42 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

The New York Times: САЩ и Русия в „дипломатическа престрелка“ по повод Украйна в СС на ООН

Ню Йорк. Съединените щати и Русия имаха „дипломатическа престрелка“ в Съвета за сигурност на ООН, като се критикуваха едни други заради кризата в Украйна. На срещата, която беше белязана от язвителни коментари и от двете страни, цареше атмосфера, напомняща епохата на Студената война, пише The New York Times. В същото време никой не очакваше, че срещата, инициирана от Вашингтон, ще доведе до някакъв дипломатически пробив: Съветът за сигурност на ООН е по-известен с неуспехите си в предотвратяването на въоръжени конфликти, отколкото с успехите. Въпреки това срещата даде шанс на двете най-големи ядрени сили да повлияят на световното мнение за изостряне на ситуацията около Украйна, смята изданието. Американците, подкрепени от западните си съюзници, обвиниха Русия, че е разположила 100 000 войници на западната граница, както и заплашва мира и дестабилизира глобалната сигурност. В същото време „кремълските дипломати” упрекнаха САЩ, че се занимават с необосновано и истерично всяване на страх, целящо провокиране на въоръжен конфликт, отбелязва вестникът. „Ние сме изправени пред спешна и опасна ситуация в Европа“, каза посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд в своето встъпително слово. „Действията на Русия удрят в самото сърце на хартата на ООН. Според Томас-Грийнфийлд Москва, натрупвайки войски близо до границите на Украйна, следва „познат модел на ескалиращо напрежение“. Вашингтон е ангажиран с мирно разрешение, но ако инвазията се осъществи, „никой не може да каже, че не сме го предвидили“, добави постоянният представител. В отговор руският й колега Василий Небензя отбеляза, че именно американците са се държали като провокатори, „усилвайки напрежението и предизвиквайки ескалация“. В крайна сметка, според него Москва няма планове да нахлуе в Украйна. „Приказките за предстояща война са провокативни сами по себе си. Изглежда, че призовавате за това, искате и чакате да се случи, сякаш искате да превърнете предположенията си в реалност “, каза Небензя, визирайки Томас Грийнфийлд. Той припомни, че Вашингтон и неговите съюзници са създали кризата, за да отслабят Русия и да забият клин между Москва и Киев. Според дипломата именно САЩ стоят зад „Майдана“ от 2014 г., в резултат на който на власт в Украйна дойдоха „националисти, радикали, русофоби и просто нацисти“. Небензия също се опита да направи аналогия с изфабрикуваните от САЩ доказателства за оръжия за масово унищожение в Ирак, които оправдаха инвазията на САЩ през 2003 г. „Какво се случи с тази страна, е известно на всички“, каза постоянният представител. Участниците в заседанието на Съвета за сигурност на ООН настояха за необходимостта от мирно уреждане. Въпреки това тонът на спора между представители на Москва и Вашингтон даде да се разбере, че разделението между двете страни относно Украйна и заплахата от използване на военна сила не отслабва. Заседанието беше прекъснато след два часа без резултат. Небензя „напусна предизвикателно срещата“ преди тя да приключи, когато думата получи постоянният представител на Украйна Сергей Кислица, обръща внимание изданието. Впоследствие Томас-Гринфийлд каза пред репортери, че е разочарована от реакцията на Русия към срещата. „Ние се застъпихме за провеждането на тази среща, за да позволим на руснаците да ни обяснят действията си“, каза тя. „Те не ни дадоха отговорите, на които всеки от нас се надяваше“. Въпреки това администрацията на Байдън вижда срещата като важна демонстрация, че САЩ и техните съюзници са решени да се противопоставят на Москва. „Ако Русия е искрено ангажирана с разрешаването на нашите съответстващи проблеми със сигурността чрез диалог, тогава Съединените щати, нашите съюзници и партньори ще продължат да действат добросъвестно“, обеща ръководителят на Белия дом. „Ако вместо това Русия реши да се откаже от дипломацията и да атакува Украйна, тогава тя ще бъде подведена под отговорност и ще бъде изправена пред бързи и тежки последици“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:33 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Сенатът на САЩ може да съгласува санкции срещу Русия още тази седмица

Bloomberg: Сенатът на САЩ може да съгласува санкции срещу Русия още тази седмица

Ню Йорк. Сенатът на САЩ може да договори пакет от антируски санкции в случай на влошаване на ситуацията около Украйна още тази седмица. Това съобщи в понеделник Bloomberg, позовавайки се на свои събеседници от Конгреса. „Надяваме се да обсъдим няколко последни точки, по които трябва да постигнем споразумение, след което можем да продължим напред“, цитира Bloomberg председателя на комисията по външни работи на Сената на САЩ Робърт Менендес (Д). Сенаторът от Демократическата партия Крис Мърфи вярва, че окончателните детайли могат да бъдат договорени „в следващия ден“. На свой ред сенатор Джим Риш (Р) каза, че е възможно да се „съобщи за напредък“ в дискусиите между двете страни. Според Bloomberg американските законодатели все още не са стигнали до консенсус относно това дали трябва да се въведат ограничителни мерки срещу Руската федерация като превантивна мярка. Освен това депутатите спорят какви мерки могат да предприемат Съединените щати по отношение на газопровода „Северен поток 2“ в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. По-рано Менендес каза, че някои от санкциите, които се обсъждат в Сената на САЩ срещу Русия заради ситуацията срещу Украйна, могат да бъдат въведени преди инвазията, която се твърди, че Русия подготвя. Той не обясни какви санкции могат да бъдат въведени предварително. Американската администрация по-рано се противопоставяше на използването на санкции преди предполагаемата инвазия на Русия в Украйна, тъй като в противен случай те биха загубили възпиращия си ефект. По-рано група демократи, водени от Менендес, внесоха в горната камара на законодателния орган на САЩ законопроект, наречен Закон за защита на суверенитета на Украйна от 2022 г. Той включва налагане на санкции срещу руския президент, министър-председателя, ръководителите на министерствата на външните работи и на отбраната, началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ и други представители на военното ръководство. Освен това ограничителните мерки могат да засегнат газопровода „Северен поток 2“. Идентичен законопроект по-късно беше внесен и в Камарата на представителите на Конгреса. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 10:18 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ обсъждат двустранно с европейските съюзници от НАТО прехвърляне на американски войски в Източна Европа

Пентагонът: САЩ обсъждат двустранно с европейските съюзници от НАТО прехвърляне на американски войски в Източна Европа

Вашингтон. Съединените щати обсъждат със своите европейски съюзници от НАТО възможността за разполагане на американски войски на територията на страните от източния фланг на Алианса, но за момента няма окончателно решение. Това заяви в понеделник на редовен брифинг за журналисти говорителят на Пентагона Джон Кърби, цитиран от ТАСС. „Ние сме в активни дискусии с редица съюзници за американските сили, които те биха искали да [разположат] и биха могли да поискат, но днес не мога да кажа за каквото и да е окончателно решение“, каза представителят на военното ведомство на САЩ. В същото време Кърби отбеляза, че част от американските сили могат да бъдат разположени на територията на страните от източния фланг на НАТО не в рамките на механизмите на самия Алианс, а в рамките на двустранно споразумение между конкретни държави и Съединени щати. „Ако те искат допълнителни сили, особено в страните от източния фланг, за да увеличат способностите си за самоотбрана, тогава искаме да проведем дискусии с тях, искаме да сме готови да ги предоставим“, обясни той. „Тук, в САЩ, има някои части, които са приведени в повишена бойна готовност и които могат да участват в такова едностранно или, по-добре да се каже, двустранно (действие)“, добави говорителят. Коментирайки думите на президента на САЩ Джо Байдън, който преди това обяви намерението си да изпрати малък допълнителен контингент от американски войски в Източна Европа в близко бъдеще, Кърби също така подчерта, че президентът е могъл да има предвид точно такова изпращане на войски на двустранна основа, а не в рамките на НАТО. „Силите за реагиране на НАТО и това, за което говори президентът, не са непременно едно и също нещо“, каза той. „НАТО трябва да гласува за въвеждане на сили за реагиране. Искам да кажа, че трябва да дойде от самия Алианс и това не се случи“, каза говорител на Пентагона. В същото време той поясни, че все още не може да каже нито за конкретни подразделения, които биха могли да бъдат разположени, нито за времето на това прехвърляне. „Нямам какво да обявявам днес“, каза Кърби. По-рано Кърби съобщи, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Той уточни още, че САЩ не планират да разполагат войските си в Европа извън територията на държави, които са съюзници на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 09:48 | Агенция "Фокус"

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Polsat: Полша изпраща на Украйна ПЗРК, дронове и боеприпаси

Варшава. Полската преносима зенитно-ракетна система „Гром“ (Grom), безпилотни летателни апарати и боеприпаси са в списъка на оръжията, които Полша е готова да достави на Украйна. Това обяви във вторник на брифинг преди полета си за Киев премиерът Матеуш Моравецки, предава Polsat. Отговаряйки на журналистически въпроси за планираните доставки, ръководителят на полското правителство каза, че става дума за „боеприпаси, Гром и различни видове дронове, които също са предназначени за отбрана“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2022 | 09:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Киев заяви за готовност за конструктивни преговори с Москва

„Известия“: Киев заяви за готовност за конструктивни преговори с Москва

Киев. „Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че Киев е готов за конструктивни преговори с Москва, но няма да прави отстъпки, цитира думите му руският вестник “Известия“. „Украйна е готова за конструктивни преговори, но никой няма да окаже натиск върху нас, никой няма да ни принуди да правим нищо, защото Украйна вече направи достатъчно за мира. Сега на ход е Русия“, каза той. Министърът отбеляза, че е настъпил моментът, в който Русия трябва да направи отстъпки и да спре „военната си ескалация“. „Нашата цел и говорим откровено за това с нашите партньори, че именно Русия трябва да направи отстъпки, сега е време тя да направи отстъпки и да демонстрира искрен интерес към мира“, каза Кулеба. Според него изявлението на руското министерство на отбраната за началото на изтеглянето на войските от границата се възприема положително, но Киев все още не вижда това на практика. „От една страна, всяко съобщение на Русия за изтеглянето на войските само по себе си е положителен сигнал. От друга страна, все още не се знае откъде точно се изтеглят съответните части, до каква степен и по какъв начин това изтегляне допринася за деескалация на ситуацията“, отбеляза Кулеба. На 28 януари руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия е готова да приеме украинския президент Владимир Зеленски, ако иска да обсъжда двустранните отношения, но не и Донбас. Министърът отбеляза, че ако украинската страна планира да говори за Донбас, тогава тя трябва да се обърне към контактната група, в която според решението на „Нормандския формат“ всички въпроси за урегулирането трябва да се разглеждат директно между Киев и Донецк и Киев и Луганск". На 19 януари беше съобщено, че президентите на Русия и Украйна са поканени в Турция за обсъждане и разрешаване на различията. На следващия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган потвърди желанието на Анкара да проведе среща между Путин и Зеленски на нейна територия. Турският лидер отбеляза, че е разстроен от образувалата се "атмосфера на война" между Москва и Киев. В същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва би приветствала само ако турските партньори успеят да накарат Киев да изпълни Минските споразумения. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 17:24 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган ще посети Украйна в четвъртък

Reuters: Ердоган ще посети Украйна в четвъртък

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще посети Украйна в четвъртък за разговори с президента Владимир Зеленски, които имат за цел да облекчат напрежението между Киев и Москва, каза високопоставен турски служител, цитиран от Reuters. Анкара има добри връзки както с Киев, така и с Москва, но се противопоставя на руската политика в Сирия и Либия, както и на анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. Докато създава сътрудничество с Русия в областта на отбраната и енергетиката, Анкара също продаде високотехнологични дронове на Украйна, ход, който ядоса Москва. „Ердоган ще предаде послания на Зеленски за поддържане на мира в региона и предотвратяване на нарастване на напрежението и горещите конфликти“, каза служителят. Той каза също, че се правят планове руският президент Владимир Путин да посети Турция след Зимните олимпийски игри, които ще се състоят в Китай между 4 и 20 февруари. „Очакваме и двата разговора да бъдат ефективни за намаляване на напрежението между Русия и Украйна“, каза служителят, пожелавайки анонимност. Миналата седмица Ердоган каза, че Русия би било неразумно да атакува Украйна и в такъв случай Турция ще направи необходимото като член на НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Константин Косачов: Раздухването на заплахи по отношение на Украйна се превръща в чисто англосаксонска афера

Москва. „По всичко личи, че раздухването на заплахи за предполагаема предстоящата атака на Русия срещу Украйна все повече се превръща в чисто англосаксонска афера. Обединеното кралство, Съединените щати и Канада задават (трябва да кажа много истеричен) тон на кампанията за санкциите, с които заплашват Русия," пише заместник-председателят на съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов на своята страница във „Фейсбук“, цитиран от “Российская газета“ в материал, представен дословно без редакторска намеса. И тук обаче ключовите играчи имат различни мотиви. Като цяло и трите страни имат общ интерес – да представят ситуацията като предвоенна, Русия като агресивна, самите себе си като единни и ефективни срещу заплахата. И колкото повече казваме (Русия-бел.прев.) , че никой няма да атакува, толкова повече шум се вдига за това какви последствия ще има тази атака. При известно развитие на ситуацията това може да се счита за добър знак. В крайна сметка трябва да покажат, че Русия се е уплашила и те са спасили света. И Зеленски може най-накрая да получи сигнал, че е възможно да се размине и без провокация, а това е основното за днес. Има обаче нюанси. Да речем, че Канада просто стана заложник на собствената си проукраинска политика, която се формира преди 50-60 години (точно, хората на Бандера от Украйна най-вече се преселиха в Канада). И нейната дипломация в тази посока отдавна не дава признаци на живот. За Великобритания поддържането на висока степен на русофобия е принципен въпрос. Лондон вярва, че ако е най-активният антируски играч в Европа, това ще увеличи значението му като глобален играч и ще се отрази благоприятно на фона на все по-заекващия Европейски съюз. Оттук и все по-страшните заплахи за санкции на фона на едновременни предложения за преговори с Русия – искате ли да намалите напрежението? Говорете не само (или дори не толкова) с Вашингтон. Цинично, но типично за Великобритания. В САЩ, разбира се, има и принципен въпрос - всяко несъгласие с политиката на САЩ трябва да бъде премахнато в зародиш. И точка. Но, от друга страна, там има доста специфични интереси, като тези, за които американският военно-промишлен комплекс лобира в Капитолия. И за тази индустрия например, изтеглянето на САЩ от Афганистан е досадно обстоятелство, но на този фон перспективата за военен конфликт в Европа изглежда много примамлива. Както Тръмп откровено призна, когато беше президент, "те (военно-промишленият комплекс) имат голяма сила. Те харесват военните действия. Те правят големи пари, когато някой се бие." Така че, когато Зеленски се оплаква от Съединените щати, че те вече са отишли твърде далеч с предвоенната пропагандна кампания, която вече може да доведе до загуби за украинската икономика, той просто не взема предвид, че ако нещо е било, то ще бъде пак. Но, при всички случаи, да се надяваме, че англосаксонците скоро ще се наиграят достатъчно на сплашване и ще преминат към победоносни репортажи по темата – „Москва отстъпи“. Това все още е по-малко кървав вариант в сравнение с провокация в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 15:14 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: За какво му е на Борис Джонсън война с Русия

РИА Новости: За какво му е на Борис Джонсън война с Русия

Москва. Делата на британския премиер трябва да вървят изключително зле, ако само войната може да го спаси или по-скоро една въображаема война. Борис Джонсън възнамерява да посвети тази седмица на Русия, оставяйки домашните дела, които не са му носили радост от дълго време. Той се кани да се обади на Владимир Путин, готов е да удвои британския военен контингент в Естония и да разшири пакета от санкции, които Лондон може да предприеме срещу Русия, пише руският журналист Александър Хабаров в материал за РИА Новости, представен без редакторска намеса. Изразените в публикацията мнения и лични оценки са на автора и Агенция „Фокус“ не се ангажира с тях. На министър на външните работи Елизабет (Лиз) Тръс беше поверено да огласи страшните мерки. Ръководителят на британската дипломация, изглежда, все още не е слязла от танка, на който позира близо до руската граница. С артилерийска откровеност в ефира на Sky News тя обеща тежко наказание за „всяка компания, която представлява интерес за Кремъл“. Водещият попита дали британските власти биха отнели лондонските имоти на богатите руснаци (в Англия това е любима тема от много години), на което Лиз Трус отговори: „Възможно е. Сега няма да уточняваме на кого и как ще се отразят санкциите." Но веднага щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, министърът заусуква тя изрече нещо неясно за съдбата на Северна Ирландия, която се превърна в неразрешим проблем в отношенията с Европейския съюз и напълно се смачка, когато стана дума за ситуацията около премиера, като обясни, че мислите й вече са изцяло заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни най-малко от съдбата на шефа на британския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела с удоволствие, пише дословно руският журналист. Сега Джонсън прави отчаяни опити да се спаси. Скандалът с партита в резиденцията му стигна твърде далеч, но тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън обеща да публикува доклад на собствената си подчинена Сю Грей, която разследва "кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли". Всичко се промени, след като Скотланд Ярд внезапно пое управлението на кризата. Началникът Кресида Дик каза, че нейни подчинени ще разпитат дори самия премиер, на което той с радост се съгласи, защото следващото искане на комисаря беше подробностите от доклада, обещан от Джонсън, да не се издават, докато тече разследването. Ясно е, че полицейското разследване ще се проточи с месеци, а премиерът се нуждае от време сега повече от всякога. Очертаващата се пауза трябва спешно да бъде запълнена, в противен случай ще стане неудобно и дори пагубно за Джонсън: гласоподавателите вече се сблъскаха с рязко покачване на цените на газа и тока, а от април ще бъдат изправени и пред увеличение на данъците. А през май в Обединеното кралство ще се проведат местни избори, резултатите от които ще определят бъдещата съдба на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тема: той е готов да изпрати войски на континента и дори смята да отиде сам в Източна Европа. От всички страни му дават окуражаващи съвети. „Този път Путин трябва да разбере, че ако се осмели да докосне някой от съюзниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и трябва да се подготвим сега“, пише във британския вестник The Times Джонатан Пауъл, бивш началник на кабинета на премиера Тони Блеър. Той изглежда ще мълчи, без да си спомня как самият той участва в откровена измама, за да въвлече Великобритания в кампания срещу Ирак. Методите изобщо не са се променили - измислени разузнавателни доклади, мащабна кампания в пресата. През последните седмици британските журналисти, които разпалваха страстите около Украйна, се изчерпаха с идеи и фотобанката им очевидно се изчерпа. Към момента антируската истерия се води там, където има сериозни изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го очакват избори през април. Всеки трябва да се грижи за себе си. Колективните усилия на съюзниците са насочени към разтърсване на германците, които се съмняват в собствените си сили. Отказвайки срамно да доставят оръжия на Украйна, казват те, създават лоши асоциации със средата на миналия век, затова новото германско правителство въпреки това изпрати каски там. Разбира се, от Германия се очаква не да дава каски, а да се откаже от „Северен поток-2“, за да закуца, като се простреля сама в крака. Призивът за подобна саморазправа се отправя преди всичко от Великобритания и САЩ, надявайки се да решат собствените си проблеми, включително и за сметка на германците. Не се знае дали британският премиер ще успее да избегне разправиите сред собствения си народ, като разпалва страсти около Русия. Идеята със сигурност не е нова. Същата техника беше използвана от предшественика му Тереза Мей, завъртайки темата за Скрипал и строгия режим на санкции. Борбата с руския капитал, обещана тогава безславно и доста глупаво, завърши с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За собственика на Челси това беше като ухапване от комар, но самата г-жа Мей напусна резиденцията на премиера. Превод: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 13:58 | Агенция "Фокус"

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

LB.ua: Според украинския министър на отбраната към момента няма пряка заплаха от въоръжен конфликт с Русия

Киев. Украинският министър на отбраната Олексий Резников не вярва, че в момента има каквито и да било признаци за очакваната от Запада руска инвазия в Украйна, цитира думите му киевският портал LB.ua. „Към момента не е сформирана ударната група на въоръжените сили на Руската федерация. Всеки военен експерт може да каже, че ударната група има няколко признака. Днес няма такива признаци", каза Резников в интервю за портала. В същото време той отбеляза, че „това не означава, че тези знаци не могат да се появят утре, ако има съответно решение в Кремъл“. „Може да се формира, техният потенциал дава възможност за формиране на ударна група, но за това е необходимо време. И определено ще видим, че се случват определени събития, които показват началото на формирането на евентуална ударна група. Това ще разберем предварително. Към днешна дата ситуацията не е по-различна от пролетното обостряне“, каза Резников. Министърът също така потвърди, че Западът и Украйна имат еднакви данни за броя на руските войски и оръжия близо до украинската граница, но различни оценки за ситуацията. „Имаме еднакви данни. Оценките наистина са различни", каза министърът. Според него всеки ден, а понякога и няколко пъти на ден, той обсъжда ситуацията с главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и Генералния щаб. Освен това, отбеляза министърът, се провеждат срещи в Съвета за национална сигурност и отбрана с участието на представители на разузнаването, МВР, Гранична служба и Националната гвардия. „Оглеждаме се на всички страни“, увери Резников. Той цитира данните на Киев за броя на руските сили по границите на Украйна. „Говорим за условно 110 хиляди наземен компонент, ако говорим за количествения състав на войниците на въоръжените сили на Руската федерация. Ако добавим въздушния и морския компонент, ще има не повече от 120-125 хиляди по цялата граница на Украйна <...>. Още веднъж повтарям: цифрите са същите като през пролетта на 2021 г.“, подчерта Резников. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 11:55 | Агенция "Фокус"

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

The Times: Правителството на Великобритания ще представи нов пакет от санкции срещу Русия

Лондон. Правителството на Обединеното кралство ще представи в понеделник нов пакет от санкции срещу Русия, които могат да засегнат активите на руските енергийни компании. Това съобщава лондонският вестник The Times, позовавайки се на източници от британския кабинет. Според информацията новите санкции, които предполагат замразяване на активи и забрана за влизане в Обединеното кралство, ще бъдат разширени и за физически и юридически лица със „стратегическо значение“ за руските власти. В неделя британският външен министър Лиз Тръс в интервю за Sky News каза, че властите на страната ще променят действащото законодателство, за да могат да разширят списъка със санкции. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дестабилизационни дейности в Украйна. Ще разширим списъка, така че всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим, да може да бъде обект на санкции“, каза тя. В същото време Тръс отказа да разкрие каквито и да било подробности за това какви ще бъдат новите санкции. „Нищо не е изключено“, каза тя, отговаряйки на въпрос за възможни мерки срещу имуществото на големи руски бизнесмени, живеещи в Лондон. Освен това тя подчерта, че в случай на „руска инвазия в Украйна“ Германия е готова да се откаже от газопровода „Северен поток-2“. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Януари 2022 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Американският анализатор Том Роган: Германия води „абсурдна“ външна политика, играе в полза на Путин

Вашингтон. Американският външнополитически анализатор Том Роган разкритикува остро Германия, като заяви, че тя води „абсурдна“ външна политика и действа в полза на Владимир Путин, пише Daily Express. Това се случи, след като Германия отказа да изпрати оръжие в Украйна и попречи на Естония да изпрати оръжия, произведени в Германия. Роган сочи и отношението на Германия към „Северен поток 2“. Този тръбопровод на стойност 11 милиарда долара може да осигури сравнително евтина топлина на 26 милиона домакинства в Германия. Берлин все още не е дал окончателната си резолюция, но Съединените щати вярват, че Русия може да използва този тръбопровод, за да подкопае енергийната и националната сигурност на страните от ЕС, както и че ще увеличи влиянието на Москва в Европа. Ето защо Роган казва: „В ситуация, в която над европейската сигурност надвисва критична заплаха за идеалите на ЕС и Германия като демократична федерална република, германската политика не само не е в съответствие с тези ценности и интереси, но е в съответствие с интересите на Русия“. Коментаторът обяснява, че: „Не само енергийната й политика е от полза за Владимир Путин и пряко в ущърб на страни като Полша и балтийските държави, и особено Украйна. Същото е в политиката за сигурност, където е налично не само нежелание просто да се предостави на Украйна легално военно оборудване, но и има опит да се попречи на други държави да прехвърлят тези оръжия в Украйна. Според него решението на Германия да изпрати 5000 каски в Украйна е абсурд, доведен до нелепост. Роган не пропуска да отправи критики към Германия и за отношението й към Китай, който той нарече „най-голямата заплаха за международния ред и демокрация“. Според него Германия се отнася към Китай по същия начин като с Русия. По-рано подобни упреци отправи и ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, според когото сдържаната позиция на германските власти по украинската криза е довела до загуба на репутация и доверие в Германия от редица партньори. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Пентагонът: САЩ и ЕС разработват алтернативни доставки на газ за Европа

Вашингтон. Съединените щати и Европейският съюз работят по алтернативни маршрути за доставки на природен газ за Европа в случай, че кризата около Украйна ескалира, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби. „Министерството на отбраната и администрацията на САЩ работят със страни по света и в региона, за да обсъдят вариантите за алтернативни енергийни доставки, в случай че Русия реши да използва енергийните си ресурси като оръжие в конфликта около Украйна“, заяви Кърби в ефира на Fox News, отговаряйки на въпроса за гарантиране на енергийната сигурност на Европа в случай на по-нататъшна ескалация на украинската криза. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 17:48 | Агенция "Фокус"