През декември миналата година украинската криза взе нов обрат и оттогава се наблюдава обезпокоителна разлика във възприятието й от западните страни, пише Le Figaro: докато САЩ и Обединеното кралство са изключително загрижени за настоящата ситуация, в Европа - във Франция, в Украйна - говорят по-сдържано.

От дни президентът Джо Байдън предупреждава за предстояща руска инвазия в Украйна. Той заяви, че при необходимост на помощ на силите на НАТО ще се притекат 8500 американски войници, преведени в състояние на бойна готовност. Освен това държавният глава разпореди семействата на дипломати да бъдат евакуирани от Киев - това решение беше незабавно подхванато в Обединеното кралство и Австралия.

В Париж обаче думите на Байдън предизвикаха известно "недоумение“. "Виждаме същия брой камиони, танкове, военен персонал. Наблюдавахме същите движения, но не можем да заключим от всичко това, че инвазия е неизбежна“, подчерта източник от Елисейския дворец миналата седмица. Той добави, че ако "приятелите от Америка и Великобритания“ имат някакви разузнавателни данни за това, те трябва да ги споделят. В същото време след срещата на дипломатическия съветник на президента Еманюел Бон във Вашингтон със съветника по сигурността на Байдън Джейк Съливан тонът на официалните изявления леко се промени. Сега Елисейският дворец по-скоро посочва "фини различия“ в анализа на настоящата ситуация и настоява, че трябва да се направи всичко възможно, за да не се стигне до "самореализация“ на ситуацията и да не се създава допълнителна неяснота или нестабилност.

Що се отнася до Европа и Украйна, последните решения и все по-острата реторика от Вашингтон ги изненадаха и властите продължават да изчакват. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призова "да не драматизираме“ и да избягваме "паникьорство“. От своя страна Киев смята напускането на семействата на американски дипломати за "преждевременно“ и "прекомерно“ решение. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов не споделя "паниката“, обхванала Запада. Според него няма основание да се смята, че се готви мащабна офанзива срещу Украйна.

Френският вестник смята, че всъщност и двете версии са подходящи за тълкуване на реалността. От ноември все повече и повече признаци сочат предстоящата инвазия в Украйна: натрупването на войски и военна техника по границата надхвърля последния подобен епизод през пролетта на 2021 г. През последните седмици около една трета от тактическите групи на руските въоръжени сили бяха разположени на границата. Западното разузнаване съобщава и за разполагането на мобилни болници и доставката на лодки, които може да са необходими за преминаване на Днепър. Руски войски са разположени в Беларус. Освен това напоследък се увеличи броят на кибератаките, придружени от все по-агресивни изявления на Кремъл. Във вторник в южната част на страната се проведоха нови военни учения. И накрая, Белият дом смята, че исканията на Владимир Путин по време на преговорите в Женева са толкова максималистични и неприемливи, че единствената им цел е, след като бъдат отхвърлени, да послужат като претекст за атака срещу Украйна.

От друга страна, някои дипломати смятат, че нахлуването е малко вероятно, тъй като разузнаването не съобщава за подготовка за тази операция. Освен това 120 000 руски войници, концентрирани в този регион, не са достатъчни за мащабно настъпление. За Кремъл подобна намеса би била твърде рискована от политически, военен и икономически план.

Според изданието обаче основната причина за предпазливост е, че Владимир Путин – поне до днес – не е предупредил предварително, че подготвя военно нахлуване на територията на съседни държави. Освен това, вместо пълно окупиране, което е трудно да се извърши, той предпочита кратки набези. Привържениците на тази гледна точка вярват повече, че всичко, което се случва, е блъф от страна на Путин, целящ да накара западните страни и Украйна да направят отстъпки. Неслучайно в сряда отново ще се водят преговори в Париж в агонизиращия Нормандски формат, създаден за мирно уреждане на конфликта.

Както и да е, Джо Байдън ясно внушава, че твърдостта и повишаването на залозите ще помогнат за възстановяване на по-добрия баланс на силите с Владимир Путин, който в момента е начело. Президентът на САЩ трябва да възобнови сдържането след катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан, неясни, дори противоречиви изявления за кризата в Украйна и знак за слабост, който може да се види в съгласието му да участва в преговорите за европейска сигурност с Русия, но без Европа и Украйна.

Дори и без инвазия, руският президент има всички възможности да постигне целите си: да дестабилизира Украйна, да отслаби НАТО и да контролира бившите съветски републики. Сценариите варират от кратък рейд в Азовско море след няколко седмици, когато напрежението отшуми, до организиране на нови въоръжени сблъсъци в Източна Украйна. Както завършва Le Figaro, само Владимир Путин ще реши кога и какви действия да предприеме.

Превод и редакция: Иван Христов