Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")

Рим. Италианските парламентаристи ще започнат да гласуват за нов президент в понеделник, като едва в неделя стана ясно, че Силвио Берлускони се отказа от надпреварата, пише британският вестник The Guardian.

Повече от 1000 депутати и регионални делегати ще участват в сложното тайно гласуване, което някои оприличават с избирането на нов папа. Може да се гласува в няколко тура преди наследникът на Серджо Матарела, който трябва да се оттегли на 3 февруари, бъде избран.

Победителят трябва да получи мнозинство от две трети в рамките на първите три тура на гласуване; от четвъртия е достатъчно обикновено мнозинство. Само три пъти в историята на Италия нов президент е избиран на първия тур.

Берлускони, който служи на Италия четири пъти като министър-председател, не успя да събере достатъчно подкрепа за кандидатурата си и в писмо написа, че в духа на „националната отговорност“ е помолил поддръжниците си да „се откажат“ от неговата кандидатура.

В неделя той влезе в болница за „рутинни” изследвания, каза неговият говорител, въпреки че източници са заявили пред Reuters, че той е в болница от четвъртък, а в италианските медии имаше съобщения, че семейството му се тревожи за здравето му.

Отказът му премахна пречката пред преговорите за взаимно приемлив кандидат между лидерите на политическите партии. Самият Берлускони обаче, който ръководи партията „Форца Италия“ наложи вето на одобрението на настоящия министър-председател Марио Драги с аргумента, че бившият ръководител на Европейската централна банка трябва да остане премиер до края срока си през 2023 г.

Драги, на когото се приписва възстановяването на стабилността в италианската политика, се разглежда като фаворит, дори ако широката подкрепа не е гарантирана поради опасенията, че избора му може да предизвика предсрочни парламентарни избори.

Най-важният въпрос е придържането на италианското правителство към реформите, които трябва да бъдат предприети, за да се осигурят вноски от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, от който Италия е най-големият бенефициент.

„За Драги няма толкова много ентусиазъм от името на всички партии“, каза източник от лявоцентристката Демократическа партия (ДП). „Движението „5 звезди“ се опасява, че това ще доведе до предсрочни избори, а някои в ДП се опасяват, че може да загубят министерските си постове.

Президентът на Италия е до голяма степен церемониална роля, макар и с правомощията да си да може да разрешава политически кризи, да избира премиери, да свиква предсрочни избори и да одобрява или отменя закони. Матарела беше принуден да се намеси няколко пъти за разрешаване на кризи, включително, като призова Драги да сформира правителство на единството през февруари миналата година, след като администрацията, ръководена от Джузепе Конте, се срина.

74-годишният Драги нито потвърди, нито отрече интереса си да стане президент. Съобщава се, че ако бъде избран, Виторио Колао, министърът на технологичните иновации и бивш главен изпълнителен директор на ‚Водафон“, е готов да замени Драги като министър-председател.

„Проблемът е, че е малко сложно да се отстрани Драги от премиерския пост и да се изпрати в президентския дворец“, каза Франко Павончело, професор по политически науки и президент на университета „Джон Кабот“ в Рим. „Тук имаме „звезден премиер“, който се смята за един от големите лидери на западния свят. От друга страна, има чувството, че той може да бъде по-ефективен като президент, отколкото като министър-председател, стига да намери добър заместник и затова името на Колао се спряга активно.

Други възможни претенденти за президентския пост включват Пиер Фердинандо Казини, сенатор-центрист, който според съобщенията има добри междупартийни отношения, Марта Картабия, министърът на правосъдието, и Джулиано Амато, бивш премиер. Междувременно фракция на Движението „5 звезди“ настоява Матарела да остане още една година.

„Амато е възможна кандидатура, защото Берлускони го харесва, както и целият ляв център“, каза източник от ДП. „Трудността е да накараш останалата част от дясното крило да приеме името му. Амато може да бъде компромис за „Форца Италия“, но може би не и за „Лигата“.

Матео Салвини, който ръководи „Лигата“, и неговият крайнодесен съюзник Джорджия Мелони, лидерът на „Италианските братя“, заявиха, че няма да приемат повече „вето от левицата“ след оттеглянето на Берлускони от надпреварата. Нито левите, нито дясното обаче не притежават достатъчно гласове в парламента, за да решат сами задачата, така че на „задънената улица ще трябва да бъде намерен изход. Парламентаристите ще гласуват веднъж на ден, докато бъде избран един от кандидатите.
***

Брюксел. Протестите в Брюксел срещу ограниченията заради коронавируса прераснаха в насилие в неделя, когато протестиращите се сблъскаха с полицейски служители и разбиха офисите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), дипломатическото звено на ЕС, пише европейската редакция на Politico.

В една от най-големите демонстрации срещу мерките заради Covid-19 в града, около 50 000 души излязоха на улиците, включително групи, организирани извън Белгия, според говорител на полицията. Демонстрацията беше организирана от мрежата European United for Freedom в целия ЕС и други групи, които се противопоставят на здравните ограничения.

Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разчисти парка Cinquantenaire близо до институциите на ЕС, след като групи протестиращи започнаха да хвърлят предмети по служители и ги атакуваха. Демонстранти с качулки и маски счупиха стъклото отвън на офиса на ЕСВД, докато полицията беше вътре.

„Страничният вход беше разбит вандалски“, каза говорител на Комисията, добавяйки, че никой не е в опасност. Самият ръководител на ЕСВД Жозеп Борел посети офисите, за да инспектира щетите и осъди в „Туитър“„безсмисленото унищожение и насилие“.

Полицията съобщи в неделя вечерта, че трима полицаи и 12 протестиращи са били откарани в болница, но никой с опасност за живота. Задържани са около 70 души.

Говорителят на полицията каза, че ситуацията около сградата на ЕСВД се е успокоила около 17:30 часа. Шестима души са били арестувани преди началото на протеста, според говорителя, а след това са били задържани още хора.

Полицията съобщи, че е започнала да извежда протестиращите от улиците около 16.30 ч., като заяви, че тези, които откажат да напуснат, ще бъдат арестувани. Около 20 ч. местно време, районът е бил напълно разчистен.

Протестиращите организират демонстрации срещу ограниченията на коронавируса в белгийската столица редовно от миналата година, но митингът в неделя отбеляза голям ръст в участието в сравнение с приблизително 5000 протестиращи по-рано този месец и повече от приблизително 35 000 души, които присъстваха на протест миналия ноември, който също прерасна в насилие.

„Основното ни искане е извънредните мерки да бъдат въведени по демократичен и балансиран начин“, пише Том Миърт, председател на Обединените за свобода европейци, на уебсайта на групата.

„Не отричаме, че има болести. Нашите аргументи биха били същите в случай на природно бедствие или всяка друга криза: политиките на една страна трябва да бъдат съзнателни и основани на принципите на демократичното върховенство на закона.
***

Лондон. Британските власти се опасяват, че прилагането на строги икономически санкции срещу Русия ще провокира Москва към ответни мерки, които ще включват прекъсване на доставките на газ за Европа, което ще предизвика енергийна криза в региона, пише британският вестник The Times, позовавайки се на източници от правителството на Обединеното кралство.

Високопоставени членове на британското правителство смятат, че Москва, в случай на налагане на санкции от Запада, може да "използва като оръжие" енергийната зависимост на страните от континентална Европа от Руската федерация и рязко да намали доставките на горива към европейските държави. Както отбелязва изданието, подобни действия биха могли да влошат и без това тежката ситуация в областта на енергетиката в много части на Европа.

В същото време самото Обединено кралство ще пострада повече не толкова заради евентуално намаляване на доставките на руски газ, чийто дял в страната е едва 3%, а заради неизбежния ръст на цените на суровините при такъв сценарий. В момента почти половината от газа, който влиза на пазара на Обединеното кралство, идва от британския шелф на Северно море. Норвегия е най-големият износител на газ за страната. В същото време малко повече от 15% от вноса се заемат от доставки на втечнен природен газ (ВПГ), повечето от които идват от Катар, САЩ и Руската федерация.

Британското правителство е на мнение, че залогът за устойчиви доставки на втечнен природен газ за Европа в случай на евентуални действия на Москва на енергийния пазар може да не е оправдан, тъй като в крайна сметка това ще доведе до бързо увеличение на цената на горивото. Според експерти танкери с втечнен газ при тези обстоятелства ще бъдат готови да доставят газ само до онези страни, където могат да предложат най-изгодните ценови условия на сделката, което за европейските потребители ще означава конкуренция с нарастващия азиатски пазар.

За това според британските медии, ефектът от ограниченията ще се усети не само от Германия и Финландия, традиционно зависими от руския газ, но и от Обединеното кралство, което вече е изправено пред сериозна енергийна криза през последните месеци.