СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович оцени, че не е възможна европейска стабилност без Русия, цитира думите му македонското електронно издание “Фактор“.„Трябва да се договорите с нея (Русия-бел.ред.)“, каза Миланович пред репортери в Загреб.Миланович оцени, че Великобритания „подтиква“ Киев и че Украйна „няма да бъде щастлива, ако слуша сегашния Лондон".Той повтори,...

2 Февруари 2022 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Брюксел. Потоците на газ от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система през януари 2022 г. поставиха рекорд за този месец от 2011 г., показват данните на Gas Infrastructure Europe. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 28 януари възлизат на 405 милиона кубически метра, което е рекорден показател за тази дата и 2,2 пъти повече от средното за последните пет години. Общо към 28 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската газотранспортна мрежа (ГТМ) вече възлиза на 10,44 милиарда кубически метра. По този начин, предсрочно три дни преди края на януари, доставките на ВПГ за Европа актуализираха рекорда от януари 2019 г. След това, приблизително на 30 януари, падна и абсолютният рекорд за постъпления на газ от ВПГ терминали в ГТМ на Европа от ноември 2019 г. (малко повече от 11 милиарда кубически метра). Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му пренасяне в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 67,4% от максимума. Запасите на европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за края на януари - 5% над средното за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Нивото на запасите от газ в подземните хранилища в Европа спадна до 39,22% предния ден, което е с 15,6 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Сега в европейските складове има около 42,34 милиарда кубически метра газ - с 15,7 млрд. куб.м. по-малко от 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Остин. Некомпетентната и слаба политика на американския президент Джо Байдън може да доведе до Трета световна война. Това мнение изрази бившият президент на САЩ Доналд Тръмп в събота по време на реч пред поддръжниците си в град Конроу (щата Тексас), предава ТАСС. „Слабостта и некомпетентността на Байдън представляват реален риск от трета световна война“, каза той. Тръмп добави, че по време на президентството на Байдън КНДР е увеличила броя на изстрелванията на ракети до рекордни нива и отбеляза слабото управление на изтеглянето на американските войски от Афганистан. По време на речта си републиканецът също така посъветва настоящия ръководител на Белия дом да обърне внимание на ситуацията с нелегалните мигранти на границата между САЩ и Мексико и на първо място да изпрати войски там, а не в Европа. „Преди да изпрати войски за защита на границата на Източна Европа, той трябваше да защити нашата граница тук, в Тексас“, каза Тръмп. „Преди нашите лидери да говорят за нахлуване в други страни, те трябва да спрат нахлуването в нашата страна“, заключи бившият президент. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:35 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

Киев. Украинското разузнаване е преместило секретни документаи от централата си в Киев в западната част на страната. Това се казва в материал, публикуван в събота в The Washington Post. „Украинското разузнаване е преместило секретни документи и оборудване от централата си в столицата на безопасни места в западната част на страната“, твърдят източници на вестника. Според авторите на материала подобни действия на украинското разузнаване са „външни знаци“, че Киев се готви за евентуално изостряне на ситуацията на границата с Русия. Наред с други подобни признаци, изданието отбелязва продължаващите доставки на смъртоносни оръжия в страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

Вашингтон. Съединените щати са готови да намалят мащаба на редица учения в Европа, ако Русия отвърне на реципрочна основа. Това заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби в интервю с американската журналистка Грета ван Състърн, което ще бъде показано в неделя. Откъси от този разговор публикува американския вестник The Hill Кърби коментира преговорите с Русия по предложенията на Москва за гаранции за сигурност. "Когато започнахме тези разговори с него (руския президент Владимир Путин - бел. ред. ), ние бяхме готови да предложим нещо, ако Русия отговори със същото. Например, да намалим, може би, размера и обхвата на някои от нашите учения на континента, но това ще изисква реципрочност от Русия. Те (Русия) не желаеха да го направят", каза той. "Така че, отново, ние не затваряме вратата за преговори. Държавният департамент даде да се разбере, че все още има място за това , но трябва да погледнем до какво ще доведе ." Говорителят добави, че по подобни предложения Вашингтон е готов да работи с Москва, но не е съгласен да се приеме забарана за влизането на Украйна в НАТО. „Владимир Путин не може да налага вето дали дадена страна се присъединява към НАТО или да кандидатства за членство в която организация иска. Не е право на Владимир Путин да решава, че нейният суверенитет може да бъде нарушен толкова лесно. Следователно очевидно има определени принципи, според които ние не планираме да правим компромис,“, добави Кърби. Той заявява, че Русия "продължава да натрупва сили на границата с Украйна и около нея, както и в Беларус". Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 17:42 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Берлин. Германските медии изпаднаха в ярост от последните изявления на хърватския президент Зоран Миланович, който обяви, че ще оттегли всичките войници на страната от Източна Европа в случай на ескалация на ситуацията в Украйна, пише Deutsche Welle. Агенция ДПА предаде ключовите изявления на Миланович - като например, че в настоящия конфликт трябва да се вземат предвид интересите на сигурността на Русия, както и оценката на Миланович, че Украйна е една от най-корумпираните държави. ДПА съобщи, че хърватският премиер Андрей Пленкович се е извинил на украинците за изявлението на президента, като добави, че Хърватия е надежден партньор в Европейския съюз и НАТО и ще спази своите ангажименти. В новината на агенцията се казва, че Миланович е все по-профилиран като „популист“, описвайки го като твърдоглав президент, който се очертава като критик на ограниченията на човешките права, произтичащи от мерките срещу Covid-19, поддръжник на хърватите националисти в Босна и Херцеговина и човек, който насърчава „бруталното отношение“ на хърватската полиция срещу бежанците“. Мнението на Миланович по актуалните въпроси на сигурността е тема на статия в днешния брой на Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ). Под заглавие „Загреб и Западът“ всекидневникът отбелязва, че изявленията на Миланович за изтеглянето на хърватските войски „до последния“ са привлекли голямо внимание в Русия и страните членки на НАТО „и защото могат да бъдат разбрани като оттегляне на Хърватия от Организацията на Северноатлантическия договор, като цяло“. FAZ подчертава, че президентът на Хърватия не може да вземе такова решение сам, напомня, че Хърватия не е военна сила, но също така отбелязва, че политическият сигнал от подобни изявления, особено тези дни, много устройва Москва. Тези изявления в медиите срещнаха противоречиви реакции, пише FAZ. Съобщава се, че Jutarnji List нарече хърватския президент „звезда на руските медии, лоялни към Кремъл“, но също така предаде оценката на руския RT, който пише „Най-накрая един разумен европейски лидер“ и смята, че Миланович казва само това, което мнозина в ЕС мислят, но досега не са се осмелили да говорят публично. Изявленията на Миланович противоречат на линията на хърватското правителство, пише FAZ. Външният министър Гордан Гърлич Радман в изявление пред вестника подчерта, че президентът не говори от името на Хърватия, а от свое име и подчерта, че Хърватия е лоялен член на НАТО. Докато Пленкович е начело на правителството, външнополитическите изказвания на Миланович няма да минат без противоречия в Хърватия, смята FAZ. Но в края на статията вестникът отбелязва: „Вярно е също, че Миланович е най-популярният политик в страната. Може би е по-точно да се каже, че той е най-малко непопулярен.“ Като цяло, заключава FAZ, Хърватия остава страна, чиито жители са ориентирани към Запада. Вестникът цитира резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър, в което 70 процента от респондентите в Хърватия отговориха „да, напълно“ или „да, частично“ на въпроса дали се чувстват граждани на Европейския съюз. По отношение на НАТО картината не е толкова ясна, пише FAZ: 44% от респондентите в Хърватия имат доверие в НАТО, а 47% недоверие. „Изявленията на Миланович вероятно дават плодове сред част от населението. И това може да са калкулирани изявления“, заключава FAZ. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 11:04 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

Ню Йорк. Новият пакет от антируски санкции, които се подготвят във Вашингтон във връзка с възможна руска „военна инвазия“ в Украйна, може да засегне банките, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове, пише The Wall Street Journal, като се позовава на неназовани източници от Белия Дом. В същото време се отбелязва, че този пакет не включва санкции, които биха засегнали износа на енергийни ресурси или изключването на Русия от международната междубанкова система (SWIFT). Администрацията на Байдън стеснява списъка с мишени за икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, като удари големи банки и държавни компании“, съобщава изданието. ВТБ беше посочена сред банките, за които се предвиждат ограничения. Изданието обаче отбеляза, че списъкът може да се промени с финализирането на санкциите. В същото време се подчертава фактът, че тази стратегия е изправена пред същите пречки, които предотвратяваха предишни кампании за натиск върху Русия. Преди това Bloomberg съобщи, че САЩ и Европейският съюз са близо до финализирането на разработването на антируските санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Беше съобщено също, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е провела разговори с представители на най-големите американски банки. Обсъдени са негативните последици от потенциалните антируски санкции за световната финансова система. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Вашингтон. Ако Русия хвърли силите, които е събрала близо до границата с Украйна, за да нахлуе в съседа си, резултатът ще бъде „ужасяващ“ и ще доведе до значителни жертви, каза висшият американски военен офицер в петък, сравнявайки този момент със Студената война, предава Reuters. Армейският генерал Марк Мили, председателят на Обединения комитет на началниците на щабове, направи коментарите на фона на дипломацията между САЩ и Русия в по-широкото противопоставяне между Изтока и Запада за Украйна. Москва поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията от Източна Европа и да гарантира писмено, че Украйна никога няма да влезе в Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъдят други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие, които биха убедили Русия да изтегли войските си близо до границата с Украйна. Говорейки на пресконференция в Пентагона, Мили каза, че като се имат предвид видовете сили, които Русия разполага, „всички те са събрани заедно, ако това бъде отприщено срещу Украйна, би било значително, много значимо и ще доведе до значително количество жертви“. Той добави: „И можете да си представите как може да изглежда това в гъсти градски райони, покрай пътища и така нататък и така нататък. Би било ужасяващо, би било ужасно“. Говорейки заедно с Мили, министърът на отбраната Лойд Остин каза, че макар Съединените щати да не вярват, че руският президент Владимир Путин е взел решение дали да нахлуе, сега той има военни способности да го направи. „[Има] множество опции, които са на разположение на [Путин], включително завземането на градове и значителни територии, но също и принудителни действия и провокативни политически действия като признаването на отцепили се територии“, каза Остин. Той каза, че Съединените щати остават фокусирани върху противодействието на руската дезинформация, включително всичко, което може да бъде използвано като претекст за атаки срещу Украйна. Той добави, че Съединените щати са се ангажирали да помогнат на Украйна да се отбрани, и отбеляза американските позволения за доставка на противотанково оръжие. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Вашингтон. САЩ възнамеряват в близко бъдеще да изпратят малък допълнителен контингент американски войски в Източна Европа, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от ТАСС. „Ще прехвърля американски войски в Източна Европа, в страните от НАТО, в близко бъдеще. Не много“, каза американският лидер, цитиран от пресслужбата на Белия дом. На въпрос дали има нова информация за ситуацията в Украйна, Байдън отговори: „Не, не през последните няколко часа“. В понеделник говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Във вторник Кърби поясни пред CNN, че САЩ нямат планове да разполагат войските си в Европа извън територията на страни, които са съюзници на НАТО. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:06 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

Москва. Москва разшири списъка с представители на ЕС, на които е забранено да влизат в страната, съобщи руското външно министерство, цитирано от РИА Новости. Както следва от изявлението на ведомството, това решение е взето на основата на принципа за реципрочност и паритет. От ведомството припомнят, че ЕС редовно взема решения, които ограничават правата на руснаци и руски организации, в основата на които са необосновани обвинения. „Руските ответни мерки засегнаха преди всичко ръководителите на отделни европейски ЧВК, действащи в различни региони на света, които по някаква причина не предизвикват алергия у европейските чиновници в Брюксел“, се казва в текста. Списъкът включва и представители на правоприлагащите органи, законодателните и изпълнителните органи на някои страни-членки на ЕС, които носят лична отговорност за насърчаването на антируската политика и „налагането“ на мерки, които нарушават законните права на рускоезичните жители и медиите. Министерството на външните работи на Русия е информирало европейската страна за тази стъпка, като е изпратило съответна нота до делегацията на ЕС в Русия. „Приканваме Брюксел да се вслуша във все по-активните гласове на здравомислещи европейци, призоваващи за изоставяне на санкционната политика срещу Русия и нейните съюзници, която подкопава международното право и очевидно е задънена улица“, пишат от ведомството. От министерството заключиха, че това ще бъде важна предпоставка за възстановяване на стабилността и сигурността в евроатлантическото пространство. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

Москва. Капацитетът на газовите подземни хранилища (ПХГ) в Европа към 27 януари е запълнен на под 40%, показват данните на Gas Infrastrucure Europe (GIE). За първи път от 2011 г. това се случи толкова рано от началото на годината, предава ТАСС. На 27 януари изпомпването на газ от съоръженията на ПХГ в Европа възлиза на около 660 милиона кубически метра. Европейските подземни газови хранилища вече са запълнени само на 39,65% - това е с 15,7 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Преди това най-бързият спад на складовите запаси под 40% от началото на календарната година се случи на 3 февруари 2017 г. Тази година тази цифра беше достигната седмица по-рано. В момента в европейските хранилища има около 42,8 милиарда кубически метра газ - с 15,9 млрд. куб.м. по-малко от миналата година. Най-ниски показатели показват Австрия (23,26%), Нидерландия (27,49%) и България (32,92%). Хранилищата в Германия са запълнени на 38%, Франция - 37,4%, Италия - 50,9%, Великобритания - 67,2%. Газовите потоци от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система продължават да протичат с рекордни темпове. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 27 януари достигнаха около 434 млн. куб.м, което е рекордна цифра за тази дата и 2,4 пъти повече от средното за 20 януари за последните пет години. Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му впръскване в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 72% от максимума. Общо към 27 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската ГТМ възлиза на малко над 10 милиарда кубически метра. Според резултатите от петък ще бъде актуализиран рекордът от януари 2019 г., а до края на месеца вероятно абсолютният рекорд на постъпленията на газ от ВПГ терминали в ГТС на Европа от ноември 2019 г. Запасите от втечнен природен газ в европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за средата на януари, но почти са паднали до средните за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Токио. Служители на вестник Nikkei са анализирали сателитни данни и са установили, че броят на танкерите, превозващи втечнен природен газ (ВПГ), се е увеличил драстично във водите на Европейския съюз. Съответната информация беше публикувана в събота на сайта на изданието. През януари 2021 г. в района е имало 24 танкера, но този януари вече са били средно 40. Освен това над 20 кораба, доставяли ВПГ в азиатския регион през ноември 2020 г., са били забелязани по морските маршрути между Европа и Близкия изток или Северна Америка. Редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които може да включват изоставяне на газопровода „Северен поток 2“. При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с тежка енергийна криза Стария свят. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Ню Йорк. Съединените щати и Европейският съюз са близо до завършване на разработването на антируски санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници и поверителни документи. Според агенцията санкциите могат да засегнат транзакциите с държавния дълг на Руската федерация. Освен това ограниченията предполагат забрана на „най-големите руски банки да извършват някои междубанкови транзакции в долари“. Активите могат да бъдат замразени и достъпът до капиталовите пазари на „определени банки и свързани с правителството предприятия“ ограничен. Ограниченията могат да засегнат и „руските олигарси“ и държавните предприятия. Bloomberg подчертава, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и ръководството на европейските държави от няколко седмици договарят подробностите за евентуални санкции. Сега този процес е „близо до завършване“, отбелязва агенцията. В същото време, според нейната информация, САЩ и европейските им съюзници все още не са съгласни каква точно трябва да е причината за въвеждането на ограничения, както и какви мерки трябва да се предприемат в случай на „агресивни или дестабилизиращи стъпки, които не водят до последващо нахлуване на руски сили в Украйна“. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

Москва. Русия е разположила в Беларус зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“, който ще бъде използван за изпитание на силите за реагиране на съюзната държава. Това съобщиха пред журналисти от руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „Поделенията на руските въоръжени сили, участващи в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, продължават да се преразпределят в Република Беларус. Друг влаков ешелон достави на станцията за разтоварване зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“ от Източния военен окръг“, казаха от министерството. Както казаха по-рано в Министерството на отбраната, проверката ще се проведе на два етапа. На първия етап до 9 февруари ще бъде извършена възможно най-скоро предислокацията и създаването на групировки войски на територията на Беларус, охраната и отбраната на важни държавни и военни съоръжения, охраната на държавната граница във въздушното пространство. Ще се проведе и проверка на готовността и способността на дежурните сили и средства за ПВО да изпълняват задачи за прикриване на важни обекти на територията на републиката. По време на втория етап на проверката, от 10 до 20 февруари, ще се проведат съвместни учения „Съюзническа решимост – 2022“, в рамките на които ще се отработват задачи за потискане и отблъскване на външна агресия, както и противодействие на тероризма и защита на интересите на Съюзната държава. Според Министерството на отбраната по време на ученията ще бъдат предприети мерки за засилване на охраната на държавната граница за предотвратяване на проникването на въоръжени групировки бойци, за блокиране на каналите за доставка на оръжие и боеприпаси, както и за претърсване , блокиране и унищожаване на незаконни въоръжени формирования и диверсионно-разузнавателни групи на условния противник. Практическите действия на войските ще се проведат на полигоните Домановски, Гожски, Обуз-Лесновски, Брест и Осиповичски и летищата Барановичи, Лунинец, Лида и Мачулищи. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович обвини премиера на страната Андрей Пленкович, че се държи като „украински агент“, предава агенция HINA. Миланович заяви, че Пленкович се е държал като „украински агент“, докато самият той действа като хърватски президент. По този начин държавният глава даде да се разбере, че не възнамерява да се откаже от изявлението за изтеглянето на хърватските военни от силите на НАТО в случай на потенциален конфликт между Русия и Украйна и не планира да се извини на властите в Киев, както го направи ръководителят на правителството на републиката. „Слава Богу, че те (Украйна) съществуват, защото тогава ние не сме най-лошите“, каза Миланович. Той отхвърли тезата, пропагандирана от отделни политици, че е проруски политик. „Миналата седмица бях проамерикански настроен, когато призовах правителството да приеме подарък [от САЩ] под формата на 80 и нещо [БМП] „Брадли“. Виждате как това се променя от седмица на седмица“, заяви президентът . Миланович разкритикува позицията на ЕС към Украйна. „Те (украинците) не са получили нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди“, посочи държавният глава. „Не казвам това, за да обидя никого. Аз не съм враг на Украйна и не съм някакъв вид приятел на Русия“. В същото време Миланович обвини Украйна, че прославя участниците в кланетата на поляци и евреи. „Степан Бандера, протестите на Майдана, които имаха явни елементи на държавен преврат и сваляне на законно избраното правителство. Със сърдечната помощ на ЕС <...> и Вашингтон“, подчерта хърватският президент. Миланович каза във вторник, че хърватските власти ще изтеглят войските си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна. Той също така изрази мнение, че Украйна „няма място в НАТО“. След това президентът на Хърватия влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“, а украинските власти поискаха официално извинение от него. Премиерът на Хърватия от името на правителството поднесе официално извинение на Киев и обвини Миланович в подкопаване на авторитета на страната. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:23 | Агенция "Фокус"

Financial Times: ЕС ще поиска от Азербайджан да увеличи доставките на газ за Европа на фона на разногласията с Русия

Financial Times: ЕС ще поиска от Азербайджан да увеличи доставките на газ за Европа на фона на разногласията с Русия

Лондон. Европейският съюз (ЕС) ще проведе разговори с Азербайджан следващата седмица, за да обсъди възможността за увеличаване на доставките на газ за Европа чрез Трансадриатическия газопровод (TAP). Това съобщи британският вестник Financial Times в петък, позовавайки се на източници. Според тях следващата седмица еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон ще посети Баку, където ще се срещне с азербайджанския министър на енергетиката Парвиз Шахбазов и министъра на екологията и природните ресурси на републиката Мухтар Бабаев. "Очакваме преговорите да се съсредоточат върху ролята на Азербайджан в диверсификацията на доставките на газ за Европа", e казал неназован представител на ЕС. "Това включва възможността за увеличаване на доставките на газ през Трансадриатическия газопровод (TAP) за Европа. Капацитетът на TAP в момента е около 10 милиарда кубически метра годишно, (Азербайджан) е стабилен и надежден доставчик за ЕС." Както подчерта вестникът, дискусиите около възможно увеличаване на доставките на азербайджански газ за Европа се засилиха в светлината на напрежението между Европейския съюз и Русия заради ситуацията в Украйна. По-рано редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които могат да включват спиране на газопровода "Северен поток-2". При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с енергийна криза Стария свят. За да предотврати възможна критична ситуация, ЕС преговаря с алтернативни доставчици на горива, включително Катар, за увеличаване на покупките на газ от тях. Азербайджанския газ в Европа Трансадриатическият газопровод е последният сегмент от Южния газов коридор (SGC), който е интегрирана тръбопроводна система, която включва също Южнокавказкия и Трансанадолския газопровод. Строителството на TAP с дължина 878 км и цена от 4,5 милиарда евро започна през май 2016 г. Първоначалният капацитет на тръбопровода е 10 милиарда кубически метра газ годишно с възможност за удвояване. Акционери на газопровода са британската компания BP (20% дял), азербайджанската SOCAR (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%), швейцарската Axpo (5%). Основният източник на газ за SGC е офшорното газово кондензатно находище Шах Дениз в Каспийско море с запаси от 1,2 трилиона кубически метра. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 16:15 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавната Дума ще обсъди в началото на февруари искането за признаване на ДНР и ЛНР

ТАСС: Държавната Дума ще обсъди в началото на февруари искането за признаване на ДНР и ЛНР

Москва. В началото на февруари комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и връзките със сънародниците ще обсъди проекта на обръщение на долната камара, внесен от фракцията на Комунистическата партия до руския президент Владимир Путин за признаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, съобщи ръководителят на комисията Леонид Калашников, цитиран от TACC. „Комисията предложи на всички фракции да дадат своите становища по това, за да можем по-нататък да приемем заключението на Комисията, а отделът за правна помощ да даде своето заключение по това предложение. След това ще обсъдим (документа) на заседание на Комисията и ще го внесем в Съвета на Думата. Това ще стане в началото на февруари“, каза Калашников пред репортери. От своя страна ръководителят на международната комисия на Държавната дума Леонид Слуцки каза, че експерти участват и в обсъждането на обръщението до президента за признаване на ДНР и ЛНР. „Но в никакъв случай не е възможно да се разглежда като тема от първостепенна важност“, подчерта Слуцки. На 19 януари депутати от фракцията на Комунистическата партия на Руската федерация , оглавявана от нейния лидер Генадий Зюганов, внесоха в Държавната дума проект на обръщение на камарата до руския президент Владимир Путин за необходимостта от признаване на независимостта на Донецката и Луганската народни републики. Според документа Държавната дума се обръща към държавния глава с молба да разгледа въпроса за признаването на самопровъзгласените републики „като независими, суверенни и независими държави“. В текста се казва, че депутатите „считат за обосновано и морално оправдано признаването“ на ДНР и ЛНР. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 17:46 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Край Луганск е загинал военнослужещ

„Московский Комсомолец“: Край Луганск е загинал военнослужещ

Луганск. Офицерът от пресслужбата на народната милиция на самопровъзгласилата се Луганска народна република А. Мазейкин каза, че докато ситуацията в Донбас се обсъжда активно на международно ниво и украинските власти уверено декларират своя ангажимент за мирно уреждане , на линията на съприкосновение украинските бойци показват истинските намерения на Киев, в резултат на което е загинал военнослужещ, сражаващ се на страната на сепаратистите, пише руският вестник “Московский Комсомолец“. „Днес украинските сили за сигурност от позициите на 30-та бригада в близост до населеното място Троицкое стреляха с тежки картечници по посока на населеното място Веселогоровка. В резултат на инцидента загина войник,“ е съобщил офицерът. Силите за сигурност на непризнатата републиката са били принудени да открият огън. Точните данни за загубите на противника се уточняват. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 17:28 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ не отговориха на въпроса за неразширение на НАТО

Сергей Лавров: САЩ не отговориха на въпроса за неразширение на НАТО

Москва. Съединените щати в отговора си относно гаранциите за сигурност не са заявили отхвърляне на разширяването на НАТО на изток, каза руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости. В сряда вечерта Вашингтон и Брюксел предадоха писмен отговор на предложенията на Москва. "Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и разполагане на ударни оръжия, които могат да застрашат територията на Руската федерация", каза министърът. В същото време Лавров е подчертал, че САЩ умишлено пренебрегват принципа на неделимостта на сигурността, когато мирното съществуване на една държава не може да бъде постигнато чрез създаване на заплаха за друга. „Показателно е, че сега, когато нашите западни колеги реагират на нашите предложения за споразумение за правно обвързващи гаранции в евроатлантическия регион, те винаги призовават за прилагане на договорените принципи по отношение на архитектурата за сигурност в него. Те веднага казват : това означава, че НАТО има право да се разширява, никой няма право да забранява на НАТО да разглежда желанията на която и да е друга държава“, каза Лавров. Министърът добави, че Москва възнамерява да продължи да се фокусира върху изясняване на „хитрата позиция“ на Вашингтон относно разширяването на Северноатлантическия алианс. "Ако ни обясняваха за 90-те години с липсата на писмени ангажименти за неразширяване на НАТО, сега имаме тези писмени ангажименти. Те са били потвърждавани в рамките на ОССЕ повече от веднъж, включително на най-високо ниво", каза той. . Задълженията не са меню Лавров нарече неприемлива и позицията на САЩ, които разглеждат ангажиментите, поети в рамките на ОССЕ, единствено като меню, от което избират само това, което е „вкусно“ за тях. Външният министър добави, че е посочил това на американския си колега Антoни Блинкен, но той не отговори и само e свил рамене. „Предупредих го, както и другите ни колеги, че в най-близко бъдеще ще им изпратим официално искане да обяснят защо измъкват само една клауза от собствените си задължения, а се опитват да игнорират условията за спазване на същата тази любима за тях клауза.Това ще бъде официално питане към всички страни, чиито лидери са подписали декларациите от Истанбул и Астана. Надявам се, че в този случай няма да отнеме много време да обяснявам защо Западът заема такава позиция", обеща министърът. Ръководителят на руската дипломация подчерта, че Москва ще разгледа отговора на Вашингтон на предложенията за гаранции за сигурност във връзка с реакцията на НАТО, която дойде по същото време. Възможно изтичане Лавров добави, че очевидно съдържанието на отговора на САЩ скоро ще стане известно на обществеността. "Както ни казаха нашите американски колеги, въпреки че предпочитат документът да бъде оставен за поверителен дипломатически диалог, той е договорен с всички съюзници на САЩ и с украинската страна. Затова не се съмнявам, че ще „изтече" в много близко бъдеще“, отбеляза той. Как точно Москва ще реагира на действията на Вашингтон, според Лавров, ще определи лично Владимир Путин. „След междуведомствена координация ще докладваме на президента, а президентът ще вземе решение за по-нататъшните ни стъпки“, подчерта министърът. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 16:42 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Повече от 720 хиляди жители на непризнатите републики в Донбас са получили руско гражданство

„Коммерсантъ“: Повече от 720 хиляди жители на непризнатите републики в Донбас са получили руско гражданство

Ростов на Дон. Повече от 720 000 жители на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) са получили руски паспорти по опростен начин, каза губернаторът на Ростовска област Василий Голубьов. Миграционната служба на непризнатата ДНР съобщи за Донецка информационна агенция, че от 2019 г. насам 365 000 от нейните жители са получили руско гражданство, пише руският вестник “Коммерсантъ“. „Днес броят на тези хора, които са станали граждани на Русия, се оценява на повече от 720 хиляди души. Процесът продължава, хората сами вземат решения. В рамките на нашите правомощия ние осъществяваме този процес съвместно с други структури, включително правоохранителни органи“, каза Голубьов на пресконференция (цитиран от "Дон24"). Той обясни, че в Ростовска област има осем специални пункта, където жителите на ДНР и ЛНР могат да кандидатстват за руско гражданство. Главата на непризнатата ДНР Денис Пушилин заяви през декември, че всички жители на самопровъзгласилата се република ще станат руснаци. През февруари Съветът на Държавната дума ще разгледа проект на парламентарно обръщение на фракцията на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) за признаване на ДНР и ЛНР. Кремъл заяви, че няма да коментира инициативата до гласуването й в долната камара. Ден преди това Андрей Турчак, първи заместник-председател на Съвета на федерацията и секретар на Генералния съвет на партия "Единна Русия", заяви, че Русия трябва да помогне на непризнатите републики в Донбас с оръжие. Дмитрий Козак, заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация, е заявил, че Турчак не се е консултирал с него по този въпрос. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 16:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сърбия предложи посредничеството си между Русия и Украйна

ТАСС: Сърбия предложи посредничеството си между Русия и Украйна

Белград. Сърбия призовава за мирно разрешаване на ситуацията между Русия и Украйна и е готова да предложи посреднически услуги в този процес. Това съобщи държавният секретар (заместник-министър) на Министерството на външните работи на Сърбия Неманя Старович по националната телевизия на страната, цитиран от TACC. „Ние по никакъв начин не сме част от политически или друг конфликт между Руската федерация и Украйна. Но ако има и най-малката възможност да сме част от решението, ние сме готови за това, преди всичко под формата на предоставяне на добри услуги. Нека Ви напомня, че Белград преди три-четири години беше домакин на поредица от срещи между специалните представители на Вашингтон и Москва Кърт Волкър и Владислав Сурков относно изпълнението на Минските споразумения“, каза Старович. "Ако вземем предвид обективните предпоставки и обективните интереси на всички заинтересовани страни, тогава не трябва да има страх от ескалация на широк въоръжен сблъсък между Украйна и Русия. Такава ескалация сега не е в интерес на никого, независимо дали говорим за Москва, Киев или държавите от Централна и Западна Европа „Междувременно проблемът е засилената реторика, която създава впечатлението, че широка ескалация е неизбежна, <...> това може да доведе до ситуация на самоизпълняващо се пророчество. От гледна точка на Сърбия можем само да призоваваме за мир, за мирно решение, ескалация на конфликта между Русия и Украйна би представлявала катастрофа, като се има предвид, че става дума за два славянски и братски народа“, подчерта дипломатът. Специалният представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Кърт Волкър и помощникът на руския президент Владислав Сурков проведоха поредица от срещи през 2017-2018 г. Първата среща се проведе на 21 август 2017 г. в Минск, втората и третата - съответно в Белград на 7 октомври и 13 ноември 2017 г., четвъртата - в Дубай на 26 януари 2018 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Медведев: Украйна се превърна в играчка в ръцете на САЩ и НАТО

Дмитрий Медведев: Украйна се превърна в играчка в ръцете на САЩ и НАТО

Москва. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, заяви със съжаление, че Украйна до известна степен се е превърнала в играчка в ръцете на НАТО и преди всичко в ръцете на Съединените щати и се използва като инструмент за геополитически натиск върху Русия, пише “Российская газета“. „Украйна, колкото и тъжно да звучи за нея, сама по себе си не е нужна на американците, а и на европейците всъщност не им е особено необходима“, каза той. Но страната остава аргумент в геополитическата игра срещу Русия и „до известна степен дори срещу Китай“, каза заместник-ръководителят на Съвета за сигурност в интервю за руски медии. „Следователно това напрежение е свързано преди всичко с тези неща, но от друга страна е свързано с курса, който, разбира се, е следван от ръководството на Украйна през последните години“, уверен е Медведев. В същото време той се надява, че напрежението около региона може да спадне в обозримо бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:27 | Агенция "Фокус"

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

Москва. Руският президент Владимир Путин се договори с лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа да развиват партньорство в редица области, включително засилване на военното сътрудничество, съобщи руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от RT. В изказване в сряда пред Думата – руския парламент – Лавров съобщи, че Путин е разговарял наскоро с лидерите на трите латиноамерикански държави и че те са се договорили да работят заедно за укрепване на стратегическото си сътрудничество. „Президентът Путин проведе скорошни телефонни разговори с колегите си от тези три правителства, с които сме много близки и приятелски настроени, и те се съгласиха да потърсят по-нататъшни начини за задълбочаване на нашето стратегическо партньорство във всички области без изключения“, каза Лавров. Той отбеляза, че Русия вече има близки отношения с тези страни в много сфери, „включително военна и военно-техническа“. На въпрос относно перспективите за засилване на военното сътрудничество с трите държави, Лавров отговори, че „в близко бъдеще разчитаме на редовни заседания на съответните комисии“. По-рано този месец заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков беше попитан за възможността за изпращане на войски в Латинска Америка и той отказа да изключи тази възможност. „Американският стил е да има няколко отворени възможности за външната и военната политика“, каза той. „Това е крайъгълният камък на мощното влияние на тази страна в света“. „Президентът на Русия говори многократно по въпроса какви биха могли да бъдат мерките, например с участието на руския флот, ако нещата отидат към провокации срещу Русия и допълнително увеличаване на военния натиск върху нас от страна на САЩ“, продължи той. „Не искаме това. Дипломатите трябва да постигнат споразумение“. Съветникът по националната сигурност на Съединените щати Джейк Съливан отговори, отбелязвайки, че руската военна дейност в Латинска Америка не е била предмет на дискусия на последните разговори по сигурността, но каза, че САЩ ще действат „решително“, ако това се случи. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Отговорът на САЩ на руските предложения осигурява основа за укрепване на европейската сигурност

Жозеп Борел: Отговорът на САЩ на руските предложения осигурява основа за укрепване на европейската сигурност

Брюксел. Отговорът на САЩ на предложенията на Русия за гаранции за сигурност осигурява солидна основа за укрепване на стабилността в Европа. Това изявление направи на страницата си в „Туитър“ върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, цитиран от TACC. "Отговорът на НАТО на предложенията на Русия подчертава сериозността и отговорността, с които се разглежда настоящата ситуация. Отговорът на САЩ осигурява солидна основа за укрепване на сигурността и стабилността в Европа. Пътят е отворен за преговори от наша страна", пише Борел. Съединените щати и НАТО в сряда предадоха на Русия писмени отговори на предложенияta за гаранции за сигурност, които Москва изисква от Вашингтон и Брюксел. Американската страна поиска текстовете на тези документи да не се оповестяват публично, но държавният секретар на САЩ Антoни Блинкен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изброиха основните моменти в тях. Според тези изявления Западът не е направил принципни отстъпки за Русия, а е очертал насоки за по-нататъшни преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 14:20 | Агенция "Фокус"

Reuters: Китай и САЩ разговаряха за Украйна

Reuters: Китай и САЩ разговаряха за Украйна

Вашингтон/Пекин. Китай е заявил на Съединените щати, че иска да види всички страни, участващи в конфликта около Украйна, да останат спокойни и да избегнат увеличаване на напрежението, докато Съединените щати са подчертали необходимостта от деескалация и предупредиха за рисковете за сигурността и икономиката от руската агресия, предава Reuters. Китайският външен министър Ван И и държавният секретар на САЩ Антони Блинкен са разговаряли за Украйна по време на телефонен разговор късно в сряда. „Призоваваме всички страни да останат спокойни и да се въздържат от извършване на действия, които предизвикват напрежение и разпалват кризата“, е казал Ван пред Блинкен, се казва в изявление на китайското външно министерство. Русия, която от месеци натрупва силите си по границите на Украйна, поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията си от Източна Европа и да не допуска Украйна да се присъедини някога към Алианса. Съединените щати и техните съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъждат други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие. „Секретарят Блинкен... предаде, че деескалацията и дипломацията са отговорният път напред“, се казва в изявление, разпространено от Държавния департамент на САЩ. Глобалната сигурност и икономическите рискове, породени от по-нататъшната руска агресия срещу Украйна, са фигурирали в преговорите, казаха от ведомството. Ван И, очевидно визирайки възраженията на Русия срещу разширяването на НАТО в Източна Европа, е казал пред Блинкен, че сигурността на една страна не може да бъде за сметка на сигурността на други и регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове, съобщиха от ръководеното от него министерство. „За да разрешим украинския въпрос, все пак трябва да се върнем към новото споразумение от Минск – отправната точка“, е казал Ван И. „Новото споразумение от Минск, което беше одобрено от Съвета за сигурност, е основен политически документ, признат от всички страни и трябва да се прилага ефективно. Докато усилията се полагат в съответствие с посоката и духа на споразумението, Китай ще ги подкрепя." Ван И също така е казал пред Блинкен, че Съединените щати "продължават да правят грешки в думите и делата си по отношение на Китай, причинявайки нови сътресения в отношенията". „Основният приоритет в момента е САЩ да спрат да се намесват в Зимните олимпийски игри в Пекин, да спрат да играят с огъня по въпроса за Тайван и да спрат да създават различни антикитайски клики“, каза той, според външното министерство на Китай. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Песков: Кремъл не изпитва особен оптимизъм, но няма да бърза с коментарите на отговорите на САЩ

Дмитрий Песков: Кремъл не изпитва особен оптимизъм, но няма да бърза с коментарите на отговорите на САЩ

Москва. Кремъл смята, че няма много поводи за оптимизъм след отговора на САЩ на предложенията за гарантиране на сигурността на Русия, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от TACC. Отговаряйки на журналистически въпроси в четвъртък, говорителят на руския президент Дмитрий Песков се позова на изявления на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, където „те абсолютно недвусмислено говориха за отхвърлянето на основните опасения, които Руската федерация изказа. Въз основа на това, разбира се, няма много причини за оптимизъм", каза говорителят на Кремъл. В същото време той се въздържа „от каквито и да било концептуални оценки“ относно отговора на САЩ на предложенията на Руската федерация. На въпрос дали има материя за компромис между страните в отговора на САЩ, Песков засега също отказа да даде оценки. „От това, което нашите колеги (в САЩ и НАТО) казаха вчера, става изключително ясно, че по отношение на основните категории, които бяха изложени в тези проектодокументи, които предадохме на нашите контрагенти, не може да се каже, че нашите съображения са взети предвид или че е демонстрирана някаква готовност да бъдат взети предвид нашите опасения“, каза Песков. Той припомни, че САЩ и НАТО поискаха руската страна да не публикува документи с отговорите им. „Но нашите колеги са изложили подробно съдържанието на тези документи, които сега по принцип наистина не трябва да бъдат (публикувани)“, каза говорителят на Кремъл. Кремъл няма да бърза Говорителят добави, че Кремъл няма да бърза да коментира отговорите на САЩ и НАТО и е необходимо време те да бъдат анализирани. "Всички тези документи (са) се намират у президента (на Руската федерация Владимир Путин). Разбира се, ще отнеме известно време, за да ги анализираме. Нека не бързаме с каквито и да било заключения", каза говорителят на Кремъл. Той потвърди, че Путин вече е прочел писмените отговори на Запада на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. "Повтарям още веднъж, нека не бързаме с оценките. Отнема време да се анализира и в крайна сметка нашият президент да формулира подходящата позиция. Ще видим каква ще бъде тя", каза прессекретарят на руския лидер. В същото време Русия няма да отлага да реагира на отговорите на Запада относно гаранциите за сигурност. "Не мога да ви кажа точна дата. Ясно е, че никой няма да отложи реакцията, но вероятно би било глупаво да я очакваме на следващия ден", каза говорителят на Кремъл. Песков припомни, че е отнело около месец на САЩ и Европа да проучат руските документи. „Затова нека не очакваме нашата реакция точно сега“, призова говорителят на руския лидер. Песков беше попитан и дали Путин планира да проведе срещи по тази тема. В отговор той обясни, че при необходимост президентът се консултира с членове на Съвета за сигурност, негови помощници и други представители на ръководството на страната. В същото време решението за това как Москва ще отговори на западните отговори относно гаранциите за сигурност все още не е взето, каза говорителят на Кремъл. Говорейки за това колко публичен би могъл да бъде отговорът на Русия, той обясни: „За това ще бъде взето отделно решение“. Въпроси относно Договора за ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) Обсъждането на темата за ограниченията за разполагане на ракети със среден и по-малък обсег не е жизнеспособно в изолация от цялостната архитектура на сигурността, добави Песков. „Разбира се, може да се каже нещо отделно за Договора за ДРСМО, но само по себе си обсъждането на темата за ДРСМО в изолация от общите проблеми на цялостната архитектура на сигурността и стратегическата стабилност – е, такива контакти едва ли са жизнеспособни“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 13:18 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Блинкен предупреди американците да напуснат Украйна, защото САЩ няма да могат да спасят попадналите в конфликтни зони

Washington Examiner: Блинкен предупреди американците да напуснат Украйна, защото САЩ няма да могат да спасят попадналите в конфликтни зони

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ отново би алармата за американците в Украйна и ги призова да напуснат страната възможно най-скоро заради неминуемата заплаха от руска инвазия, пише Washington Examiner. Посолството на САЩ в Украйна също повиши осведомеността, като издаде в сряда препоръка, която насърчава гражданите на САЩ да излязат с търговски полети извън страната и да поддържат връзка с посолството. „Нашето послание към всички американци в Украйна е силно да обмислят напускането си, като използват търговски или други частни транспортни опции“, каза Блинкен по време на пресконференция в сряда вечерта американско време. „Ако Русия нахлуе, цивилни, включително американци, които все още са в Украйна, могат да се окажат в конфликтната зона между воюващи сили. Правителството на САЩ може да не е в състояние да помогне на хора при тези обстоятелства“. Блинкен каза, че все още Съединените щати не са сигурни дали Русия ще нахлуе, но Държавният департамент има задължение да издаде съвет. Той отбеляза, че посолството може да обработва паспорти и да предоставя заеми на американци, които търсят транспорт извън страната. Русия натрупва войски по границата си с Украйна през последните седмици. Представители на САЩ смятат, че над 100 000 руски войници са на границата, което предизвиква опасения относно инвазия или други военни действия срещу Украйна. Русия потърси отстъпки от НАТО в замяна на намаляване на броя на войските си, включително премахване на политиката си на отворени врати и не изпращане на сили или оръжия към страни, които все не са били в Алианса преди май 1997 г. САЩ и НАТО публично отхвърлиха тези искания. Държавният департамент нареди на семействата на американски служители в посолството да напуснат в неделя. Външнополитическото ведомство понастоящем е поставил Украйна в ниво четири за пътуване, което казва на жителите на САЩ да не пътуват там поради опасения за сигурността от Русия. Ведомството също така издаде подобен съвет срещу пътуването до Русия. Някои украински служители изглежда изразиха безпокойство от действията на Държавния департамент в неделя, предполагайки, че са преждевременни или че са играли в ръцете на Русия. „Изключително важно е да се избягва дейност, която може да бъде използвана в информационното пространство за повишаване на напрежението в обществото и дестабилизиране на икономическата и финансовата сигурност на Украйна“, каза в „туийт“ говорителят на външното министерство Олег Николенко. Посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан изпрати писмен отговор до Москва в сряда на техните искания. Докато Блинкен потвърди това по време на пресконференцията си в сряда, той не уточни по същество какво е съдържанието. Той също така застана зад позицията на САЩ срещу промяната на политиката на отворени врати на НАТО. В понеделник Пентагонът обяви, че привежда 8500 войници в повишена готовност за евентуално разполагане в Източна Европа. Администрацията на Байдън заяви, че няма планове за разполагане на американски войски в Украйна преди възможни военни действия от Русия. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент на САЩ: „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна

Държавният департамент на САЩ: „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна

Вашингтон. Газопроводът „Северен поток 2“ ще бъде спрян, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреиха САЩ в сряда вяечерта, след като ръководството на НАТО обсъди засилването на отбраната в Източна Европа, пише The Times. Нед Прайс, говорител на Държавния департамент, каза, че администрацията на Байдън ще работи с Германия, за да гарантира, че проектът ще бъде спрян. „Искам да бъда много ясен: ако Русия нахлуе в Украйна по един или друг начин, „Северен поток 2“ няма да продължи напред“, каза той пред NPR. „Няма да навлизам в подробности. Ще работим с Германия, за да гарантираме, че няма да продължи напред“. Германия беше най-неохотната сила, която заема твърда позиция спрямо Русия, но нарастващият натиск от страна на съюзниците променя нейните изчисления относно почти завършения тръбопровод, широко разглеждан като геополитически проект от Кремъл, за да му даде повече лостове за влияние върху Европа. Посланикът на Германия във Вашингтон Емили Хабер сигнализира, че Берлин е готов да направи отстъпката, като написа в „Туитър“: „САЩ и Германия съвместно заявиха миналото лято: ако Русия използва енергията като оръжие или ако има друго нарушение на суверенитета на Украйна, Русия ще плати висока цена. Нищо няма да бъде изключено, включително „Северен поток 2“. Бен Уолъс, министърът на отбраната на Обединеното кралство, каза, че иска Германия да използва „Северен поток 2“ като „лост“ срещу президента Путин, след като той призна, че „не е оптимист“, че конфликтът може да бъде избегнат. По думите му, газопроводът „Северен поток 2“ е „един от малкото козове, които могат да направят разлика“. Уолъс започна двуседмичен дипломатически блиц около Европа, за да убеди съюзниците си да подкрепят тежките санкции срещу Русия и да изпратят смъртоносни оръжия в Украйна. Говорейки преди среща с германския си колега в Берлин, той каза, че иска „по-силен сигнал за санкции“ от правителството. Военният министър на Обединеното кралство също така провежда дискусии със съюзниците от НАТО за изпращане на британски войници, военни кораби и самолети в региона. Западните съюзници се подготвят за реакцията на Русия на писмените отговори от САЩ и НАТО на исканията й Алиансът да се оттегли от Източна Европа и да се откаже официално от присъединяването на Украйна към Алианса. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза пред репортери, че Вашингтон не е направил отстъпки пред исканията на Русия, но е предложил други области, в които биха могли да постигнат реципрочни споразумения. „Топката е в тяхното поле“, каза той. По-рано руският външен министър Сергей Лавров предупреди за „ответни мерки“, ако централните искания на Москва не бъдат изпълнени. Отговорите сега ще бъдат поставени пред Путин за разглеждане на следващата стъпка на Русия. Путин не е коментирал публично кризата в Украйна от 23 декември и американското разузнаване смята, че той все още не е решил дали да нареди военни действия. Президентът на Франция Макрон трябва да говори с Путин по телефона в петък, докато Уолъс потвърди, че ще отиде в Москва през следващите няколко дни в опит да убеди Кремъл да отстъпи. Той ще се срещне с руския си колега Сергей Шойгу в първите подобни преговори от 2013 г. Запитан какво се надява да постигне, министърът каза: „Искам руснаците да разберат, че украинците ще се бият и Русия рискува икономиката си, рискува да бъде изолирана и това не е наследство, с което президентът Путин иска да бъде запомнен“. Той добави, че иска да избегне кръвопролития „за руски семейства или за украинци“. Германия обаче настоява, че е правилно да не се изпращат смъртоносни оръжия в Украйна, защото подобен ход би ескалирал конфликта. Смята се, че САЩ и Обединеното кралство обмислят изпращането на по 1000 войници в Румъния, България и Унгария, за да се допълнят силите на НАТО, разположени в Източна Европа. Великобритания няма сили в тези страни. Уолъс каза: „Определено бихме могли да разположим повече сили на суша, море или въздух“. Една от възможностите е изпращането на фрегата или разрушител в Черно море. След разговори в Нидерландия и в щаба на НАТО в Брюксел, той заяви още: „Това, което искаме от Германия, като най-голямата икономика в Европа, е ясен сигнал за санкциите“. Лиз Тръс, външният министър, който също настоява да посети Москва, каза, че Обединеното кралство не изключва подкрепата за лични санкции срещу Путин в случай на нахлуване, след като президентът Байдън каза, че преценява тази опция. Китайското правителство отхвърли информациите в медиите, че президентът Си е помолил Путин да отложи всяка инвазия в Украйна до след Зимните олимпийски игри в Пекин следващия месец. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Западът заплашва да лиши руснаците от долари и смарфони ако нахлуят в Украйна

ТАСС: Западът заплашва да лиши руснаците от долари и смарфони ако нахлуят в Украйна

Москва. Напрежението между Запада и Русия по повод Украйна увеличава вероятността от въвеждане на нови санкции срещу Москва. Както във Вашингтон, така и в Брюксел, се занимават активно с подготовката на мерките. Засега говорим само за хипотетични ограничения, но някои от тях най-вероятно ще бъдат на въоръжение на Запада, пише ТАСС в материал за възможните санкции срещу Русия в случай на интервенция в Украйна. Европейските мерки В понеделник Европейският съюз обяви готовността си да приложи „масивни“ ограничения. В същото време след срещата на 27 външни министри от общността блокът не представи конкретни мерки. Преди началото на срещата датският външен министър каза, че това са „безпрецедентни“ санкции, а негов колега от Литва отбеляза, че мерките трябва да бъдат „непоносими“. В окончателното изявление на Съвета на ЕС се казва, че всяка „по-нататъшна руска военна агресия“ срещу Украйна ще има значителни последици и висока цена. „Това включва широк набор от секторни и индивидуални ограничителни мерки, които ще бъдат предприети в координация с нашите партньори. ЕС ускорява подготвителната работа в тази посока“, отбелязва съветът. По-късно същата вечер германското списание Der Spiegel съобщи, че България, Дания, Литва, Румъния настояват ЕС да разшири санкциите срещу Русия, наложени във връзка с присъединяването на Крим. Твърди се, че искат да включат още пет лица или организации в списъка със санкции на ЕС, но няма подробности, докато не бъде взето официално решение. Във Великобритания беше изготвен отделен законопроект за санкции. Той обаче все още не е представен пред обществеността. Що се отнася до единния отговор на ЕС, Der Spiegel пише, че все още не е взето решение за евентуален нов пакет от санкции срещу Русия в случай на конфликт с Украйна. САЩ координират мерките си с Европа и се опитват да сведат до минимум собствените си загуби. Проекти за санкции на САЩ Според държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен САЩ смятат, че антируските мерки трябва да се въвеждат само в случай на агресивни действия срещу Украйна, но не и преди те да започнат. Както посочиха във Вашингтон, въпреки факта, че подробностите за санкциите все още се обсъждат с европейците, като цяло антируските мерки „вече са готови“. Още на 12 януари група демократи, водена от председателя на комисията по външни работи Робърт Менендес, представи своя законопроект в Сената, озаглавен Законът за защита на суверенитета на Украйна от 2022 г., който предлага: -санкции срещу руски държавни банки и финансови институции, включително Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк и Руския фонд за преки инвестиции; -ограничаване на участието на чуждестранни компании в руски петролни проекти; -забрана на инвестициите в нови емисии на руския държавен дълг; -да се обмисли изключване на Русия от системата SWIFT; -налагане на лични санкции срещу президента Владимир Путин, както и военни и държавни служители, включително министър-председателя, ръководителите на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ и други представители на военното ръководство; -потенциално да се наложат санкции срещу „Северен поток2“. Подобни мерки, с известни уговорки, се предлагат и от лагера на републиканците. Сенаторът републиканец Марк Рубио е автор на Закона за възпиране на авторитарните военни действия от 2022 г., в който той призовава за разширяване на кръга от страни, бойкотиращи „Северен поток 2“. Друг пакет („Законът за отговорността на Путин“) се появи на 20 януари по инициатива на републиканския конгресмен Джим Банкс, в съавторство с негови съпартийци. В него те предлагат да се признае Русия за държава-спонсор на тероризма, а милициите в Донбас - за терористи. Много точки във всички тези проекти се повтарят взаимно - това е прекъсване на връзката със SWIFT, забрана за операции с руски държавен дълг, лични санкции срещу руски високопоставени служители и бизнесмени, както и лично срещу Владимир Путин. Между другото, Кремъл предупреди, че тези мерки ще означават прекъсване на отношенията. В същото време Емили Хорн, говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом, каза по-рано, че американската администрация подкрепя инициативата на демократите. Това е проектът Менендес. Какви ще са потенциалните последствия от новите санкции САЩ обещават, че инвазията на Русия в Украйна „ще бъде катастрофа“ за Москва (руските власти отхвърлят да имат подобни планове - бел. ТАСС). В същото време президентът Байдън посочва, че мащабът на потенциалните санкции от Вашингтон и съюзниците ще зависи от конкретните руски действия. Говорим за възможно налагане на санкции, свързани с доларови транзакции, които според Байдън ще имат „отрицателно въздействие върху икономиките на Европа“, но „опустошително въздействие върху Русия“. Миналата година Белият дом вече забрани на американските финансови институции да купуват руски държавни облигации директно от държавни агенции. Но санкциите не засегнаха вторичния пазар, оставяйки го като възможна следваща стъпка. Освен това, според вестник Bild, в средата на януари директорът на ЦРУ Уилям Бърнс е предложил санкции на съюзниците, които могат да засегнат износа на суровини и оръжия от Русия. Освен това беше предложено значително да се намали броят на персонала на руските дипломатически мисии в западните страни. Забрана за доставка на полупроводници САЩ говорят и за възможно ограничаване на доставките на полупроводници за Русия, което ще нанесе удар по високотехнологичните сектори на руската икономика. Тези компоненти присъстват в почти всички съвременни електронни устройства. Според съобщения в медиите Белият дом вече е предупредил производителите на чипове да бъдат подготвени за подобен сценарий. Освен САЩ, този пазар е доминиран от Тайван, Южна Корея, Европа и Япония, с които Вашингтон се твърди, че също се консултира за възможни съвместни ограничения. Забраната за износ на американски високотехнологични продукти за Русия може да варира от авионика и инструменти до смартфони, игрови конзоли и телевизори. Според официални лица, цитирани от The Washington Post, тези мерки могат да лишат руснаците от някои модели смартфони, таблети и игрови конзоли. Освен това ограниченията биха могли да засегнат критични сектори на руската индустрия, включително секторите на отбраната и гражданската авиация, което ще навреди на руските „високотехнологични амбиции“. Администрацията все още не е решила дали да наложи ограничения за износ върху стратегически сектори или да ги разшири до ежедневните устройства. Компромиси с Германия Засега САЩ и ЕС продължават да търсят споразумение относно обхвата на мерките. Въпреки изявленията на Запада за готовността му да действа като единен санкционен фронт, ако е необходимо, в пресата има съобщения, че Германия е загрижена за последствията от определени мерки. Така, според съобщение на Bloomberg, германското правителство твърди, че настоява руският енергиен сектор да не подлежи на евентуални финансови ограничения. Германските власти се опасяват, че без такова изключение енергийните доставки за Европа ще бъдат застрашени, а забраната за транзакции с руски банки ще нанесе сериозни щети на финансовите институции на ЕС. „Същата обосновка важи и за изключването на руските банки от системата SWIFT“, цитира агенцията извадка от документа. Според различни експерти САЩ и Германия също ще пострадат от тази мярка, тъй като техните кредитни институции са чести потребители на системата в руските банки. Още на 17 януари германският вестник Handelsblatt, позовавайки се на източници от германското правителство, написа, че властите на САЩ и ЕС уж вече не обмислят да изключат Русия от SWIFT. Служителите обаче казват, че не са изключени никакви действия. Санкциите срещу „Северен поток 2“, който е построен и преминава процес на сертификация, остават друг чувствителен въпрос. Берлин уверява САЩ, че в случай на нахлуване в Украйна руският газ няма да минава през газопровода. Ръководството на Социалдемократическата партия на Германия и канцлерството, според Bloomberg, не са готови по принцип да се откажат от газопровода, което предизвиква раздразнение във Вашингтон. Освен това Берлин продължава да се противопоставя на доставката на оръжие за Украйна. „Всяка от страните има свое мнение и приоритети, но не мисля, че е имало особени търкания с Берлин по този въпрос“, каза Карън Донфрид, помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси. Според нея възгледите на Берлин за случващото се на руско-украинската граница не се различават от позицията на европейските съюзници и САЩ. Какво казва Кремъл за санкциите По-рано прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в интервю за CNN заяви, че санкциите, предложени в САЩ срещу руското ръководство, могат да доведат до прекъсване на отношенията между двете страни. Преди това той също така отбеляза, че Москва е изключително негативно настроена към проектите на различни ограничения. „Особено на фона на продължаваща серия от преговори, макар и неуспешни, но преговори“, подчерта той. Тоест дипломатическата линия все още е приоритет. Според представителя на президента санкционната реторика не допринася за по-нататъшното търсене на взаимноизгодни решения и за формирането на конструктивна атмосфера. Според Песков по отношение на възможните санкции също е по-добре да се съсредоточим не върху медийни спекулации, а върху официални изявления на европейски и американски официални лица. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:28 | Агенция "Фокус"

The Daily Telegraph: Великобритания и САЩ може да изпратят по хиляда войници в България, Румъния и Унгария

The Daily Telegraph: Великобритания и САЩ може да изпратят по хиляда войници в България, Румъния и Унгария

Лондон. Обединеното кралство и САЩ обмислят изпращането на по 1000 войници в Румъния, България и Унгария. Това съобщи в сряда, позовавайки се на източници от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, вестник The Daily Telegraph. Според информацията на изданието, така сформираните ударни групи ще съответстват приблизително на тези, които в момента са разположени в балтийските страни и Полша. Източници потвърдиха пред изданието, че Обединеното кралство обмисля изпращането на допълнителни военни сили в Източна Европа, но според вестника може да става дума повече за поставянето им на североизточния фланг на алианса, отколкото на югоизточния. Daily Telegraph уточнява, че вероятното разполагане на сили в случай на инвазия в Украйна все още не е одобрено от правителството. В същото време изданието определя обсъждането на тази тема като втвърдяване на британската позиция по темата за напрежението край украинските граници. По-рано британският премиер Борис Джонсън обеща, че Лондон ще обмисли разполагането на допълнителни сили в Европа. Той каза, че в момента се водят дискусии за разширяване на присъствието на НАТО в Румъния и Унгария с цел „укрепване на източните граници“ на Алианса. В същото време, не за първи път, Джонсън отхвърли възможността за изпращане на британски войски или от друга страна от НАТО в Украйна, като обясни това с думите, че страната не е част от алианса. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 12:06 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Унгария няма да подкрепи Украйна заради политиките й спрямо малцинствата

Euractiv: Унгария няма да подкрепи Украйна заради политиките й спрямо малцинствата

Будапеща. Ако украинците не се оттеглят от политиката си срещу малцинствата, това много ще ограничи способността на унгарското правителство да предоставя каквато и да е подкрепа, дори в този конфликт, заяви първият дипломат на Будапеща Петер Сиярто в интервю за проправителствения вестник Magyar Nemzet в сряда (26 януари), предава Euractiv. Будапеща и Киев са в спор за правата на малцинствата, откакто украинският парламент прие през 2017 г. закона „За осигуряване функционирането на украинския език като държавен език“, който според Будапеща потъпква правата на закарпатското етническо малцинство се учи на унгарски. Броят на етническите унгарци в Украйна, повечето от които живеят в Закарпатската област, се оценява на 140 000 души. На свой ред Унгария продължи да блокира сътрудничеството на Украйна с НАТО и провеждането на преговорите на Комисията Украйна-НАТО. Министърът на външните работи Сиярто каза, че „каквито и жестове да сме правили досега, не сме получили почти никакви положителни отзиви в замяна“. Изброявайки няколко случая на подкрепа на Унгария за Украйна през последните години, Сиярто обвини Украйна, че продължава да лишава от права унгарското етническо малцинство. „Също така в контекста на ситуацията със сигурността в Източна Европа, казах откровено на нашите колеги от ЕС и НАТО, че ако украинците не отстъпят от тази политика, това много ще ограничи способността на унгарското правителство да предоставя каквато и да е подкрепа на Украйна, дори и в този конфликт“, подчерта първият дипломат на Будапеща. Попитан по-рано дали има причина за безпокойство относно ескалиращата ситуация със сигурността между Запада и Русия, Сиярто каза, че Унгария не иска да види „завръщане към Студената война и нейната психоза“. „Виждаме словесната война между Изтока и Запада, виждаме ги да се заплашват един друг и сме загрижени за това. В интерес на нашата национална сигурност е Съединените щати и Русия да говорят помежду си, да се консултират помежду си, защото няма алтернатива на диалога“, каза той. По-късно Сиярто каза, че външната политика трябва да се води въз основа на националните интереси. По думите му, унгарският интерес очевидно е да поддържа прагматични, нормални отношения с Русия, основани на взаимно уважение.. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: САЩ и Европа се разминават в оценките си за плновете на Кремъл спрямо Украйна

Le Figaro: САЩ и Европа се разминават в оценките си за плновете на Кремъл спрямо Украйна

Париж. През декември миналата година украинската криза взе нов обрат и оттогава се наблюдава обезпокоителна разлика във възприятието й от западните страни, пише Le Figaro: докато САЩ и Обединеното кралство са изключително загрижени за настоящата ситуация, в Европа - във Франция, в Украйна - говорят по-сдържано. От дни президентът Джо Байдън предупреждава за предстояща руска инвазия в Украйна. Той заяви, че при необходимост на помощ на силите на НАТО ще се притекат 8500 американски войници, преведени в състояние на бойна готовност. Освен това държавният глава разпореди семействата на дипломати да бъдат евакуирани от Киев - това решение беше незабавно подхванато в Обединеното кралство и Австралия. В Париж обаче думите на Байдън предизвикаха известно „недоумение“. „Виждаме същия брой камиони, танкове, военен персонал. Наблюдавахме същите движения, но не можем да заключим от всичко това, че инвазия е неизбежна“, подчерта източник от Елисейския дворец миналата седмица. Той добави, че ако „приятелите от Америка и Великобритания“ имат някакви разузнавателни данни за това, те трябва да ги споделят. В същото време след срещата на дипломатическия съветник на президента Еманюел Бон във Вашингтон със съветника по сигурността на Байдън Джейк Съливан тонът на официалните изявления леко се промени. Сега Елисейският дворец по-скоро посочва „фини различия“ в анализа на настоящата ситуация и настоява, че трябва да се направи всичко възможно, за да не се стигне до „самореализация“ на ситуацията и да не се създава допълнителна неяснота или нестабилност. Що се отнася до Европа и Украйна, последните решения и все по-острата реторика от Вашингтон ги изненадаха и властите продължават да изчакват. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призова „да не драматизираме“ и да избягваме „паникьорство“. От своя страна Киев смята напускането на семействата на американски дипломати за „преждевременно“ и „прекомерно“ решение. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов не споделя „паниката“, обхванала Запада. Според него няма основание да се смята, че се готви мащабна офанзива срещу Украйна. Френският вестник смята, че всъщност и двете версии са подходящи за тълкуване на реалността. От ноември все повече и повече признаци сочат предстоящата инвазия в Украйна: натрупването на войски и военна техника по границата надхвърля последния подобен епизод през пролетта на 2021 г. През последните седмици около една трета от тактическите групи на руските въоръжени сили бяха разположени на границата. Западното разузнаване съобщава и за разполагането на мобилни болници и доставката на лодки, които може да са необходими за преминаване на Днепър. Руски войски са разположени в Беларус. Освен това напоследък се увеличи броят на кибератаките, придружени от все по-агресивни изявления на Кремъл. Във вторник в южната част на страната се проведоха нови военни учения. И накрая, Белият дом смята, че исканията на Владимир Путин по време на преговорите в Женева са толкова максималистични и неприемливи, че единствената им цел е, след като бъдат отхвърлени, да послужат като претекст за атака срещу Украйна. От друга страна, някои дипломати смятат, че нахлуването е малко вероятно, тъй като разузнаването не съобщава за подготовка за тази операция. Освен това 120 000 руски войници, концентрирани в този регион, не са достатъчни за мащабно настъпление. За Кремъл подобна намеса би била твърде рискована от политически, военен и икономически план. Според изданието обаче основната причина за предпазливост е, че Владимир Путин – поне до днес – не е предупредил предварително, че подготвя военно нахлуване на територията на съседни държави. Освен това, вместо пълно окупиране, което е трудно да се извърши, той предпочита кратки набези. Привържениците на тази гледна точка вярват повече, че всичко, което се случва, е блъф от страна на Путин, целящ да накара западните страни и Украйна да направят отстъпки. Неслучайно в сряда отново ще се водят преговори в Париж в агонизиращия Нормандски формат, създаден за мирно уреждане на конфликта. Както и да е, Джо Байдън ясно внушава, че твърдостта и повишаването на залозите ще помогнат за възстановяване на по-добрия баланс на силите с Владимир Путин, който в момента е начело. Президентът на САЩ трябва да възобнови сдържането след катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан, неясни, дори противоречиви изявления за кризата в Украйна и знак за слабост, който може да се види в съгласието му да участва в преговорите за европейска сигурност с Русия, но без Европа и Украйна. Дори и без инвазия, руският президент има всички възможности да постигне целите си: да дестабилизира Украйна, да отслаби НАТО и да контролира бившите съветски републики. Сценариите варират от кратък рейд в Азовско море след няколко седмици, когато напрежението отшуми, до организиране на нови въоръжени сблъсъци в Източна Украйна. Както завършва Le Figaro, само Владимир Путин ще реши кога и какви действия да предприеме. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:59 | Агенция "Фокус"

Daily Mail: Физически е невъзможно САЩ да заместят руския газ за Европа

Daily Mail: Физически е невъзможно САЩ да заместят руския газ за Европа

Лондон/Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън обяви, че търси алтернативни източници на енергия за ЕС. Европейските съюзници на САЩ се опасяват, че Москва може да им спре газа, ако реши да „нахлуе в Украйна“, пише Daily Mail. Русия доставя големи количества синьо гориво за Европа чрез своята тръбопроводна система през Украйна. Този износ може да бъде сериозно засегнат в случай на потенциален конфликт, обяснява изданието. Американските власти посветиха последните няколко седмици на разработване на глобална стратегия. Те проучват варианти за отклоняване и увеличаване на доставките на газ от цял свят към ЕС, за да уверят съюзниците от НАТО, че Вашингтон няма да ги остави в беда. Въпреки това, според експерти, идеята на Белия дом е обречена на провал. „Ако Русия напълно спре доставките, тогава няма да можем да ги възстановим. Други доставчици няма да могат да ги възстановят. Това е физически невъзможно“, каза в интервю за изданието Саманта Грос, директор на Инициативата за енергийна сигурност и климат в института Брукингс. Тя е скептично настроена към инициативата на администрацията на Байдън, смятайки я за недостатъчна. Грос каза, че Европа е „в затруднение“ и няма достатъчно свободен газ в света, за да има реален ефект. Европейският съюз получава около една трета от доставките на газ от Русия. Въпреки мерките, които се разработват, Белият дом се съмнява, че Путин ще се реши да загуби „надеждна клиентска база и стабилен приток на доходи през период на рекордни печалби“, отбелязва Daily Mail. Германия остава най-големият купувач на руско гориво в света. Тя може да усети недостиг по-остро от другите членки на ЕС. „Газът от Русия не може да бъде заменен в краткосрочен план“, призна Маркус Креббер, ръководител на германската компания RWEAG, на неотдавнашна енергийна среща на върха. Проблемът се задълбочава от факта, че запасите от природен газ в Европа са на рекордно ниско ниво. Към 12 януари запасите от синьо гориво на континента паднаха под ключовия общ капацитет от 50% до 49,33%, според последните данни на браншовата асоциация Gas Infrastructure. Според Европейския център за изследвания на сигурността Джордж Маршал Русия държи 27,5% от световните запаси от природен газ. Тя е следвана от Иран с 15,9% и Катар с 14,9%. Обемите на други държави не надвишават 4%, подчертава изданието. Според Daily Mail САЩ разчитат на Катар да помогне на Европа с доставките, ако Русия ги спре. Но страната от Близкия изток няма да може да направи това, тъй като произвежда газ на пълен капацитет, а по-голямата част от горивото й се изпраща в Азия по дългосрочни договори, които не може да отмени. Държавната Qatar Energy продава част от LNG на спотовия пазар, където европейските купувачи могат да купуват горивото. Но тези обеми не са достатъчни, за да повлияят сериозно на състоянието на нещата, смятат експерти. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не обсъди с репортери възможни споразумения на САЩ с Катар. Тя каза, че Вашингтон обмисля „много опции и непредвидени ситуации“. Високопоставени служители на администрацията на Байдън потвърдиха, че водят преговори за увеличаване на доставките на газ за ЕС, но отказаха да дадат подробности. Те казват, че не искат да „уведомяват и информират“ Путин за своите ходове, заключава Daily Mail. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ призоваха за деескалация в Украйна, предлагат на Русия дипломатически път

Reuters: САЩ призоваха за деескалация в Украйна, предлагат на Русия дипломатически път

Вашингтон. Съединените щати обявиха в сряда, че са изложили дипломатически път за справяне с широките руски искания в сферата на сигурността в Източна Европа, информира Reuters. В писмен отговор на исканията на Русия, отправени лично от посланика им в Москва, САЩ повториха ангажимента си да поддържат политиката на „отворени врати“ на НАТО, като същевременно предлагат „принципна и прагматична оценка“ на притесненията на Кремъл, заяви държавният секретар Антъни Блинкен . Блинкен разговаря с китайския външен министър Ван И за Украйна в сряда, като подчерта глобалната сигурност и икономическите рискове, които могат да произтекат от по-нататъшната руска агресия, съобщи Държавният департамент. „Секретарят Блинкен... предаде, че деескалацията и дипломацията са отговорният път напред“, каза говорителят на ведомството Нед Прайс в изявление. Русия поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията си от Източна Европа и да забрани на нейната съседка Украйна, бивша съветска република, да се присъедини към Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъждат други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие. „Излагането на нещата в текст е... добър начин да се уверим, че сме възможно най-точни и руснаците разбират нашите позиции, идеите ни възможно най-ясно. В момента документът е при тях и топката е в техния двор“, каза Блинкен пред репортери. Дали президентът Владимир Путин е готов да приеме дневния ред на Вашингтон и неговите съюзници, ще определи следващата фаза на кризата, в която Москва е събрала около 100 000 войници близо до границата с Украйна, като същевременно отрича плановете си за нахлуване. НАТО казва, че поставя сили в готовност и подсилва Източна Европа с повече кораби и бойни самолети, докато САЩ, Великобритания и други предоставят оръжия, за да помогнат на Украйна да се защитава срещу много по-голямата армия на Русия. Запитан колко време ще трябва на Русия, за да проучи отговора на НАТО, заместник-министърът на външните работи Александър Грушко заяви пред „Интерфакс“: „Ще го прочетем. Ще го проучим. Партньорите проучваха нашия проект почти месец и половина“. В Париж дипломати от Русия, Украйна, Франция и Германия проведоха повече от осем часа преговори за прекратяване на конфликта в Източна Украйна, част от по-широката криза между Москва и Киев, която рискува да се превърне в пълномащабна война. Преговорите в „Нормандския формат“ са добър сигнал от Русия и стъпка към намаляване на по-широкото напрежение, въпреки че остават големи различия с по-нататъшните преговори, планирани в Берлин след две седмици, каза френски служител. Разногласията между Запада и Русия излязоха изцяло наяве във вторник, когато президентът на САЩ Джо Байдън каза, че ще обмисли налагането на санкции лично на Путин, ако той нахлуе в Украйна, част от опит на Вашингтон да убеди Москва, че всяко ново действие срещу Украйна ще доведе до огромни разходи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че личните санкции срещу Путин биха били „политически разрушителни“, добавяйки, че на висшите ръководители на Русия е законно забранено да притежават активи, имущество и банкови сметки в чужбина. Личното богатство на Путин е чувствителна тема в Русия. Според последното му официално разкритие, той е спечелил само 10 милиона рубли (126 175 долара) през 2020 г. Песков по-рано каза, че налагането на санкции срещу Путин би означавало прекъсване на дипломатическите отношения. Русия проведе нови военни учения на сушата и в Черно море в сряда и прехвърли нови парашутисти и бойни самолети в Беларус, северно от Украйна, за това, което описва като съвместни учения там следващия месец. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза, че Москва все още не е събрала достатъчно сили за мащабна офанзива, но това не означава, че не може да го направи по-късно. Блинкен каза, че американците в Украйна трябва да обмислят напускането си. Ден след като САЩ доставиха противотанкови ракети, пускови установки и друго оборудване за Javelin на Украйна, Германия беше подложена на критика, защото каза, че ще достави на Киев 5000 военни каски, като обяви категорично, че няма да предостави оръжия на Киев. Кметът на украинската столица Виталий Кличко каза пред вестник Bild, че германските каски са били шега. „Каква подкрепа ще изпрати Германия след това?“ попита той. — Възглавници?“ Спорът подчертава сложната задача, пред която са изправени САЩ в опитите си да изградят споразумение с европейските съюзници, които поддържат силни бизнес отношения с Русия и разчитат в голяма степен на нея за енергия, относно силен пакет от санкции, ако Москва атакува. Най-добрите италиански бизнес лидери, включително UniCredit Bank, проведоха видеоконференция с Путин в сряда, въпреки призива от правителството им да не участват. Украйна не е обсъждана, каза италианският организатор. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс каза в сряда, че газопроводът „Северен поток 2“ между Русия и Германия „няма да продължи напред“, ако Русия нахлуе в Украйна, въпреки че не уточни дали Германия е заела същата позиция. Вашингтон се притеснява, че „Северен поток 2“ ще увеличи зависимостта на Европа от Русия за газ. Представители на САЩ твърдят, че водят преговори с големи производители на енергия и компании по целия свят за потенциално отклоняване на доставките за Европа, ако Русия нахлуе в Украйна. На въпрос за докладите, че индустрията има малък или никакъв капацитет да осигури необходимите доставки, прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза в сряда, че Съединените щати са изправени пред логистични предизвикателства, особено около транспортирането на природен газ. „Това е част от нашите дискусии с много компании и държави“, каза Псаки. „Но отново, тези разговори продължават и ние нямаме намерение да се проваляме.“ Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия прехвърли в Беларус изтребители Су-35С от Далечния Изток

ТАСС: Русия прехвърли в Беларус изтребители Су-35С от Далечния Изток

Москва. Многоцелеви изтребители Су-35С, които ще участват в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, са завършили пребазирането си в Беларус. Това съобщиха пред журналисти в руското министерство на отбраната, цитирани от ТАСС. „Многоцелеви изтребители Су-35С от Източния военен окръг, участващи в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, завършиха пребазирането о си на беларуски летища“, отбелязаха от военното ведомство. Екипажите са преодолели около 8 хиляди километра от летище в Хабаровския край. Те извършиха две междинни кацания на летищата на Централния военен окръг. Маршрутите на полетите на многофункционалните изтребители бяха внимателно разработени от авиационни навигатори и отчитаха възможността за максимален полет нон-стоп на самолетите, както и метеорологичните условия по целия маршрут“, добавят от министерството. Сега екипажите ще трябва да се запознаят с маршрутите на полетите във въздушното пространство на Беларус, след което ще поемат бойно дежурство като част от проверката на функционирането на единната система за противовъздушна отбрана на Съюзната държава. Както съобщиха по-рано в Министерството на отбраната, проверката на силите за реагиране ще се проведе на два етапа. На първия етап до 9 февруари ще бъде извършено възможно най-скоро преразпределението и създаването на групировки войски на територията на Беларус, ще бъде организирана охраната и отбраната на важни държавни и военни съоръжения, охраната на държавната граница и въздушното пространство. Ще се проведе и проверка на готовността и способността на дежурните сили и средства за ПВО да изпълняват задачи за прикриване на важни обекти на територията на републиката. По време на втория етап на проверката, от 10 до 20 февруари, ще се проведе съвместно учение „Съюзническа решимост – 2022“, в рамките на което се разглеждат въпроси за преичане и отразяване на външна агресия, както и противодействие на тероризма и защита на интересите на Съюзната държава. Според Министерството на отбраната по време на ученията ще бъдат предприети мерки за засилване на охраната на държавната граница за предотвратяване на проникването на въоръжени групировки бойци, за блокиране на каналите за доставка на оръжие и боеприпаси, както и за претърсване, блокиране и унищожаване на незаконни въоръжени формирования и диверсионно-разузнавателни групи на условния противник. Практическите действия на войските ще се проведат на полигоните Домановски, Гожски, Обуз-Лесновски, Брестки и Осиповичски и летищата Барановичи, Лунинец, Лида и Мачулищи. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Отговорът на САЩ на предложенията на Русия отваря пътя към преговори за нов ДРСМО

The New York Times: Отговорът на САЩ на предложенията на Русия отваря пътя към преговори за нов ДРСМО

Ню Йорк. Отговорът на САЩ на предложенията за сигурност на Русия проправя пътя за организиране на преговори за ограничения за разполагане на ракети със среден и малък обсег (РСМО). Това съобщи в сряда вестник The New York Times, цитирайки документи, с които разполага. Според сведенията на изданието, в писмения отговор до Русия се посочва, че САЩ са готови да обсъдят взаимни правила за ограничаване на РСМО. Освен това американската страна и нейните съюзници са готови да преговарят за въвеждането на взаимни правила, които ограничават обхвата и местоположението на военните учения, така че движението на военните да не може да се разглежда като изтегляне на сили за потенциална атака. В същото време в отговора ясно се казва, че Русия няма да има право на вето върху разполагането на ядрени оръжия, войски или конвенционални оръжия. По-рано в сряда американската страна предаде на Русия своя писмен отговор на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Съединените щати преустановиха задълженията си по Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) на 2 февруари 2019 г. въз основа на предполагаемо нарушение на споразумението от Русия. Вашингтон за първи път обяви това през юли 2014 г. Според администрацията на САЩ Руската федерация е нарушила договора, създавайки ракетата 9M729. Москва отхвърли тези обвинения, като представи редица насрещни искове, засягащи например елементи от американската система за противоракетна отбрана в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай призова САЩ да се отнесат сериозно към опасенията на Русия в сигурността

ТАСС: Китай призова САЩ да се отнесат сериозно към опасенията на Русия в сигурността

Пекин. Китайското правителство призовава властите на САЩ да приемат сериозно опасенията на Русия в сферата на сигурността и да се съобразят с тях. Това съобщи в четвъртък в телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен външният министър, член на Държавния съвет на Китай Ван И, предава ТАСС. „Рационалните опасения за сигурността на Русия трябва да бъдат взети на сериозно и разрешени“, каза той, цитиран в съобщение от китайското външно министерство. „Сигурността на една държава не може да бъде гарантирана чрез нанасяне на щети на сигурността на друга държава. В същото време регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване и дори разширяване на военните съюзи“, добави министърът. Според него е необходимо да се изостави манталитета на ерата на Студената война и чрез преговори да се създаде балансиран, ефективен и жизнеспособен механизъм за сигурност в Европа. Руското министерство на външните работи на 17 декември миналата година пусна проекти на споразумения за сигурност, които Москва очаква от Съединените щати и НАТО. Двете споразумения - със САЩ и членове на Алианса - предполагат, наред с други неща, отказ от разширяване на НАТО на изток, включително отказ за допускане на Украйна в него, както и въвеждане на ограничения за разгръщане на сериозни настъпателни оръжия, по-специално ядрени. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 09:06 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Германия казва, че зависи от руския газ "около 55%"

ТАСС: Германия казва, че зависи от руския газ "около 55%"

Берлин. Основните обеми газ от Русия за Германия не идват през територията на Украйна и Полша, а през газопровода "Северен поток-1". Това съобщи в сряда на пресконференция вицеканцлерът и министър на икономиката и защитата на климата на Германия Роберт Хабек, цитиран от TACC. „Ние сме в ситуация, в която се използват всички споразумения за доставки. Германия зависи приблизително 55% от руския газ", каза той, като отбеляза, че способността на Германия да диверсифицира маршрутите за доставки се е разширила. „Всички споразумения за доставка на (газ) от Русия се спазват, но (тези доставки се извършват) вече не чрез тръбопровод през Украйна, не през Полша по „Ямал-Европа“, продължи Хабек. „По-голямата част от него идва чрез „Северен поток-1.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Януари 2022 | 17:08 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия няма да публикува отговорите на САЩ, ако постъпи такава молба от американска страна

ТАСС: Русия няма да публикува отговорите на САЩ, ако постъпи такава молба от американска страна

Москва. Русия вярва, че САЩ и НАТО ще изпълнят обещанието си да дадат писмен отговор на предложенията за сигурност. Това заяви в сряда руският външен министър Сергей Лавров по време на пленарното заседание на Държавната дума, цитиран от TACC. "Очакваме отговор тази седмица. Има основание да вярваме, че този път (САЩ) няма да ни подведат и ще удържат на думата си", каза той. Руската федерация няма да публикува отговора на САЩ относно гаранциите за сигурност, ако бъде получено такова искане, но същността на реакцията им ще бъде предадена на обществеността, каза Лавров. Според него Руската федерация е готова за всяко развитие на ситуацията в сферата на сигурността. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Януари 2022 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: САЩ са „инкорпорирали“ възгледите на Украйна в отговора си до Русия

Washington Examiner: САЩ са „инкорпорирали“ възгледите на Украйна в отговора си до Русия

Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън е „инкорпорирала“ възгледите на украинското правителство в предстоящия писмен отговор на исканията на Русия за отказ от разширяване на НАТО на изток и връщането на Алианса към позициите от 1997 година, пише Washington Examiner. „Ние не само ги информирахме и им дадохме предварителен преглед на това, което ще бъде в този доклад, но всъщност изрично поискахме тяхната обратна връзка и включихме тази обратна връзка в нашия доклад“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс пред репортери във вторник в Държавния департамент. „Така че няма да има изненади“. Държавният секретар Антони Блинкен се ангажира миналата седмица да предостави писмен отговор на исканията, които руските служители разкриха дни преди Коледа, документ, който някои американски и европейски политици смятат за „претекст за война“. Официални лица на САЩ направиха жест към преговори по някои клаузи от руското предложение, без да изглежда да правят каквито и да било публични отстъпки, свързани с разширяването на НАТО и сътрудничеството в областта на сигурността, което руските власти описват като „крайъгълен камък“ на своите искания. „Вратата на НАТО винаги трябва да остане отворена за онези страни-кандидатки, които изпълняват изискванията за [членство]“, каза Прайс. „Бяхме много ясни относно областите, в които може да има някаква полза и къде може да се постигне напредък, когато става въпрос за повишаване на трансатлантическата сигурност, когато става въпрос за повишаване на колективната сигурност, когато става въпрос за справяне с някои от опасенията които Русия изтъква“. Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли този подход на САЩ в петък, след срещата си с Блинкен в Женева, дори когато изтъкна обещанието на Блинкен да предостави писмен отговор на исканията на Русия. „Имах чувството, че в крайна сметка, след нашите разяснения, те... разбраха, че трябва да се концентрират върху съдържанието на нашите предложения и обещаха да ни предоставят писмен отговор на нашите предложения следващата седмица“, каза Лавров пред репортери. „Чакаме официален отговор на хартия на нашите предложения, след което ще планираме нов контакт“. Този диалог вдъхна известна доза оптимизъм, че кризата ще се превърне в дипломатически процес, но екипът на Лавров повтори искането си Съединените щати и Западна Европа да спрат сътрудничеството в областта на сигурността с източноевропейските членове на НАТО. Блинкен, от своя страна, впоследствие нареди да се намали американското дипломатическо присъствие в Киев, а САЩ и Балтийските съюзници се надпреварваха да предоставят ново оръжие на украинската армия, докато руските сили продължават да се концентрират по границите на Украйна. „Всичко това трябва да изпрати ясен сигнал на Руската федерация или на всеки друг агресор, че партньорите на Украйна предоставят и са готови да предоставят на Украйна това, от което се нуждае, за да се защити“, каза Прайс. „Разбира се, не описваме подробно всички елементи от тази помощ за отбранителна сигурност, която предоставяме“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 12:36 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Няма да изпращаме американски войници в Украйна

Джо Байдън: Няма да изпращаме американски войници в Украйна

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че американски войници няма да бъдат изпращани в Украйна на фона на голямата заплаха от руска военна инвазия в тази страна, пише вестник The Hill. „Американски сили няма да бъдат изпращани в Украйна“, заяви американският лидер пред журналистите. САЩ и техните съюзници предупредиха, че руска инвазия в Украйна може да бъде неизбежна, тъй като Москва е концентрирала най-малко 100 000 войници близо до границата си с Киев. Коментарите на Байдън идват ден след като Пентагонът обяви в понеделник, че подготвя до 8500 войници за потенциално разполагане в Източна Европа. Повечето от тези войски ще помогнат на Силите за реагиране на НАТО, многонационални сили, които Алиансът може да разположи в кратък срок. Тази сила все още не е активирана. Запитан какво ще доведе до разполагането на 8500-те войници, Байдън каза, че зависи от това „какво направи или не направи Путин“. „Това не е провокативно“, каза президентът, като посочи опасенията сред съюзниците от НАТО в Източна Европа относно концентрацията на руски войски. „Всеки от Полша нататък има причина да се тревожи какво ще се случи и какви странични ефекти биха могли да възникнат“, каза той. „Нямаме намерение да поставяме американски сили или сили на НАТО в Украйна. Но ... ще има сериозни икономически последици, ако той (руският президент Владимир Путин) направи нещо“. По-рано Байдън каза, че изпращането на войски директно в Украйна „не е на масата“, но каза, че инвазията ще накара САЩ да укрепят отбраната на НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също каза във вторник, че Алиансът няма да изпраща войски в Украйна. „НАТО няма да разположи войски на НАТО в Украйна“, каза Столтенберг пред Кристиан Аманпур от CNN във вторник. „Но трябва да сме сигурни, че няма недоразумение относно нашата готовност, нашия ангажимент да защитаваме всички съюзници, особено в източната част на Алианса“, продължи той. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 11:57 | Агенция "Фокус"

„УП“: Хърватският премиер се извини на Украйна за думите на Зоран Миланович

„УП“: Хърватският премиер се извини на Украйна за думите на Зоран Миланович

Загреб. Хърватският премиер Андрей Пленкович се извини на украинците за изявлението на президента на страната Зоран Миланович. Както пише „Украинская правда“, изявлението на премиера е публикувано на страницата на хърватското правителство в „Туитър“. „Като се има предвид, че в Украйна няма наши войници, а контингентът в Полша вече се е върнал, не знам кои военни възнамерява да изтегли президентът. Неговото изявление за корупцията в Украйна не е наша позиция и от името на правителството се извинявам на украинците за подобни абсурди“, каза той. Както припомня изданието, по-рано президентът Миланович каза, че Украйна няма място в НАТО и в случай на ескалация с Русия Загреб ще се дистанцира максимално от събитията. На въпрос как ще реагира Хърватия на ситуацията в Украйна, Миланович каза: „Няма да имаме нищо общо с това. Ако има ескалация, ще изтеглим и последния хърватски войник от региона“. „Украйна няма място в НАТО. Когато Украйна смени властта, тогава това движение, което не беше демократично, беше преврат“, каза между другото той. Украинското външно министерство вече реагира на това изявление, като покани посланика на Хърватия Аница Ямич. „Хърватският президент показа своето пренебрежително отношение и неблагодарност за помощта, която Украйна и украинците оказаха на Хърватия по време на нейната борба за независимост, както и в борбата с опустошителни пожари в миналото. Но сме сигурни, че тази неблагодарност е негова лична черта и не се отнася за хърватския народ, с когото сме обединени от приятелство и взаимно уважение“, заявиха от украинското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 11:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Американските компании предупреждават Байдън да внимава със санкциите срещу Русия

Reuters: Американските компании предупреждават Байдън да внимава със санкциите срещу Русия

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заплаши да наложи опустошителни санкции на Русия, ако тя нахлуе в Украйна, но някои големи компании и бизнес групи в Америка настояват Белия дом и законодателите да бъдат внимателни, пише Reuters. Търговска група, представляваща Chevron, General Electric и други големи американски корпорации, които правят бизнес в Русия, моли Белия дом да обмисли начин, с който да позволи на компаниите да изпълняват договорните си задължения и да помислят за изключването на някои продукти от санкционните списъци. В същото време големите енергийни компании настояват Конгреса да ограничи техния обхват и времеви рамки. Администрацията на Байдън и Конгресът трябва да „определят подробностите, в случай че трябва да изпълнят заплахата за санкции“, каза Джейк Колвин, президент на Националния съвет за външна търговия, пред Reuters в понеделник. „Тези подробности трябва да включват разглеждане на безопасни пристанища или преходни периоди, за да позволят на компаниите да изпълнят съществуващите договори и задължения, както и отделяне на животоспасяващи лекарства и други хуманитарни съображения, съответстващи на дългогодишната политика на САЩ“, каза Колвин. Енергийните компании също се обърнаха директно към американските законодатели, за да настояват за период на „охлаждане“ или „затихване“, така че активите им да не бъдат конфискувани, ако не са в състояние да изпълнят бизнес споразуменията в Русия, заяви пред Reuters сътрудник на Конгреса. Американският петролен институт, най-голямата американска лобистка организация за сондажи за нефт и газ, обсъди санкциите срещу Русия с офисите на Конгреса. „Санкциите трябва да бъдат възможно най-целенасочени, за да ограничат потенциалната вреда за конкурентоспособността на американските компании“, каза говорител на API. Санкциите за износ обикновено се въвеждат поетапно, като се дава време на компаниите да прекратят съществуващия си бизнес или да осигурят пристигане на доставки, каза Уилям Райнш, бивш високопоставен служител на Министерството на търговията на САЩ. Но в този случай санкциите вероятно ще бъдат приложени внезапно, в разгара на криза, което ще направи периодът на „прекратяване“ по-труден за осигуряване, каза той. В миналото Министерството на финансите на САЩ е предоставило някои мерки за смекчаване на финансовите санкции, като например предоставяне на лицензи, защитаващи подателите на хуманитарна помощ и потоци от лични парични преводи към Афганистан въпреки санкциите срещу управляващите талибани. Служител на Министерството на финансите на САЩ отказа да коментира подобни мерки по отношение на потенциални санкции срещу Русия, но добави: „Готови сме да нанесем сериозни разходи за руската икономика, като същевременно сведем до минимум нежеланите явления“. Петролните компании усетиха последиците от санкциите на САЩ в някои от най-скъпите сондажни операции на Русия в продължение на години, след като Русия присъедини Крим през 2014 година. Мерките принудиха Exxon Mobil да напусне руската Арктика и сложи край на сътрудничеството на компанията с руската държавна петролна компания Роснефт, с която тя подписа сделка за 3,2 милиарда долара през 2011 г. за развитие на региона. Exxon твърди, че санкциите, които забавиха работата по голямо откритие в Карско море над Арктическия кръг, несправедливо са наказали американски компании, като същевременно са позволили на чуждестранни компании да работят в страната, един от най-големите производители на петрол в света. Санкциите от 2014 г. удариха най-лесните цели в руските високотехнологични проекти за проучване за нефт и газ в Арктика, сибирски шисти и дълбоководни находища. Новите санкции биха могли да бъдат по-широки, но също така трудни за изпълнение без щети за западните компании. Една възможна мярка за „безопасно пристанище“ може да защити компаниите от правна отговорност за нарушения на санкциите, ако бъдат изпълнени определени условия, каза Райнш, като например показване, че пратка е отишла в санкционираната страна без разрешение, може би от трета страна. Exxon не отговори веднага на искане за коментар относно лобирането, което прави по отношение на потенциалните санкции срещу Русия. Говорител на Търговската камара на САЩ, най-голямата лобистка група за американския бизнес, отказа да коментира темата. Търговията със стоки и услуги на САЩ с Русия възлиза на приблизително 34,9 милиарда долара през 2019 г., според офиса на търговския представител на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 11:21 | Агенция "Фокус"

CNN: Байдън не изключва санкции срещу Путин

CNN: Байдън не изключва санкции срещу Путин

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви че не изключва налагането на санкции на Владимир Путин в случай, че Русия нахлуе в Украйна, предава CNN. Говорейки пред репортери във Вашингтон във вторник, американският държавен глава беше попитан дали вижда възможността за налагане на лични санкции на Путин, ако има нахлуване на руски сили. „Да“, отвърна Байдън, „виждам я“. „Отдавна дадох да се разбере на президента Путин, че ако той влезе в Украйна, ще има тежки последици, включително значителни икономически санкции, и също така ще сметна за необходимо да засилим нашето присъствие, присъствието на НАТО на източния фланг: Полша , Румъния и така нататък“, каза американският лидер. Преди това група демократи, водени от председателя на комисията по външни работи на Сената на САЩ Робърт Менендес, внесоха в горната камара на американския законодател своя законопроект за ограничения срещу Русия в случай на ескалация на напрежението, наречен „Закон за Защита на суверенитета на Украйна 2022 г“. Предложението включва налагане на санкции срещу руския президент, министър-председателя, ръководителите на министерствата на външните работи и на отбраната, началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ и други представители на военното ръководство. Освен това ограничителните мерки могат да засегнат газопровода „Северен поток 2“. Идентичен законопроект по-късно беше внесен и в Камарата на представителите на Конгреса. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 10:46 | Агенция "Фокус"

El Mundo: САЩ и НАТО са слаби

El Mundo: САЩ и НАТО са слаби

Барселона. Развитието на събитията около Украйна е знак за слабост на САЩ. Това мнение изрази френският политолог Жил Кепел в интервю, публикувано в сряда за испанския вестник El Mundo. Според него изтеглянето на американските войски от Афганистан „показва, че САЩ не разполагат с такива глобални властови ресурси, както в миналото“. „НАТО беше създадено, за да сдържа Съветския съюз, но няма същата ефективност срещу Китай“, смята политологът. „НАТО не беше преосмислено след [прекратяването] на Варшавския договор и падането на Берлинската стена, но беше само преориентирано, а днес то достигна своя предел, стана неефективно“. „Това, което виждаме сега, е слабостта на САЩ“, каза Кепел. „Това, което виждаме в Близкия изток, е един знак, а това, което виждаме на границата с Украйна, е друг знак“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Politico: Жозеп Борел призова Европа да намали енергийната си зависимост от Русия

Politico: Жозеп Борел призова Европа да намали енергийната си зависимост от Русия

Брюксел. Европа е изправена пред „най-опасния момент“ след Студената война на фона на опасенията, че Москва ще нахлуе в Украйна, заяви първият дипломат на Брюксел Жозеп Борел, призовавайки блока да намали енергийната си зависимост от Русия и да се обедини около цялостна стратегия за сигурност, пише европейската редакция на Politico. „През последните две години се наблюдава сериозно влошаване на нашата стратегическа среда до степен, че днес преживяваме най-опасния момент от периода след Студената война“, каза Борел във вторник по време на събитие, организирано съвместно от Европейската служба за външна дейност. и Института на ЕС за изследвания на сигурността. „Русия направи икономиката си по-устойчива на санкции, изгради силна устойчивост. Русия днес е третият притежател на активи в долари — 400 милиарда долара. Но ние не направихме същото в енергийната област и трябва да намалим нашата зависимост върху руската енергетика“, добави Борел. Забележките му идват в момент, когато страните-членки на ЕС се опитват да се споразумеят как да отвърнат на Москва, ако нападне съседа си. Една от спорните точки е газопроводът „Северен поток 2“, минаващ от Русия до Германия, който Берлин не се е ангажирал напълно да отмени, ако Русия нахлуе въпреки натиска от страна на съюзниците. „Кризата Украйна-Русия показа, че сме изправени пред все по-стратегическа среда. Но отново дебатът за европейската сигурност отива далеч отвъд кризата Украйна-Русия“, каза Борел. „Огледайте се около нас: Балканите, Близкия изток, Африка, НАТО, Тихия океан – тези дни заплахите идват отвсякъде и се проявяват във всички стратегически области“. Той добави, че след две десетилетия на планиране на сигурността, които доведоха само до „анализа, инициативи и планове с много акроними“, ЕС трябва да се споразумее за цялостен подход към сигурността, който се превръща в конкретни действия. „Основният факт е, че сигурността и отбраната вероятно са областта, в която интеграцията в Европейския съюз има най-голямата разлика между очакванията на гражданите и резултатите“, каза Борел. Миналата година Борел представи първия проект на нов „Компас за сигурност“ на ЕС, който има за цел да изложи по-силна военна стратегия. Той каза във вторник, че тези планове представляват основния геополитически избор на ЕС между „сериозно инвестиране в способността ни да действаме или приемане да бъдем обект“, а не участник във външната политика. Той добави, че подобно на установяването на валутата на еврото и приемането на единен план за възстановяване от коронавирус, Компасът за сигурност ще изисква ЕС да „скочи заедно“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Германия защитава изключването на енергийния сектор от възможните санкции срещу Русия

Bloomberg: Германия защитава изключването на енергийния сектор от възможните санкции срещу Русия

Берлин. Правителството на ФРГ настоява, че руският енергиен сектор не трябва да бъде обект на ограничителни мерки срещу Руската федерация в случай на ескалация на ситуацията около Украйна, съобщава Bloomberg, позовавайки се на документи, с които разполага. Германските власти се опасяват, че без такова изключение енергийните доставки за Европа ще бъдат застрашени. Това изключение обаче няма да се прилага за потенциални санкции срещу газопровода „Северен поток 2“. Според Берлин замразяването на руски активи и забраната за транзакции с руски банки ще нанесат сериозни щети на финансовите институции на страната и европейската икономика, като например разходите, направени от европейските финансови институции след въвеждането от страна на САЩ на санкции срещу Иран. „Същата обосновка важи и за изключването на руските банки от системата SWIFT“, цитира агенцията документа. Позицията на Германия се подкрепя и от други страни от Западна Европа, твърди агенцията. Някои от тях от своя страна предлагат като алтернатива да се направи преходен период между налагането на санкциите и началото на тяхното изпълнение или да се изключат ограничителни мерки за вече подписани договори. Президентът на САЩ Джо Байдън, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, лидерите на Великобритания, Италия, Полша, Франция и Германия обсъдиха в понеделник чрез видео връзка консултациите с Руската федерация по въпросите на сигурността, както и подготовката на възможни санкции. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2022 | 09:13 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: НАТО отговори на предложенията на Москва с прехвърляне на войски на Изток

„Независимая газета“: НАТО отговори на предложенията на Москва с прехвърляне на войски на Изток

Москва. НАТО започна малки прехвърляния на войски на изток. В същото време Държавният департамент нареди на семействата на служители на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, а също така позволи на част от персонала на дипломатическата мисия да го направи. Лондон също започна да евакуира служителите на посолството, въпреки факта, че няма заплаха за живота им, както казват самите британски служители. ЕС досега отказва да предприеме подобни мерки. Всички тези стъпки се оправдават със страха, че Русия ще нахлуе на украинска територия, пише руската „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. В изявлението на НАТО се посочва, че Дания изпраща една фрегата и четири бойни самолета в Литва, докато Испания изпраща кораби и евентуално бойни самолети към България. В тази страна се кани да изпрати бойни самолети и Нидерландия. Франция изрази готовност да изпрати своите войски в Румъния. А New York Times съобщава, че в бъдеще САЩ са готови да разположат до 10 000 войници в Европа. „НАТО ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на всички съюзници, включително чрез укрепване на източната част на Алианса. Ние винаги ще реагираме на всяко влошаване на нашата среда за сигурност, включително чрез укрепване на нашата колективна отбрана“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Кремъл коментира изявлението на НАТО. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков обвини Алианса, че нагнетява напрежението. „Искам да отбележа, че всичко това не се случва заради това, което ние, Русия, правим. Всичко това се случва заради това, което правят НАТО, Съединените щати и заради информацията, която разпространяват”, каза той пред репортери. В понеделник започнаха ученията на руския Балтийски флот. В тях участват 20 военни кораба. Решението на Великобритания да започне евакуация на служителите на посолството си в Киев дойде почти веднага след изявленията на Държавния департамент за евакуацията на семейства на американски служители от Украйна. В същото време Би Би Си отбелязва, че не е имало заплахи срещу британците. Половината от персонала на британското посолство ще остане в Киев, а Европейският съюз и страните членки изобщо няма да евакуират дипломатическия си персонал. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отбеляза, че Брюксел не знае конкретните причини за решението на САЩ и Великобритания и засега няма да повтори действията им. В същото време той потвърди, че се формира пакет от нови потенциални санкции срещу Русия. В Европейския съюз като цяло възгледите за това как да се отговори на руската заплаха се различават. Полша и балтийските държави са радикални в това отношение. Но Германия се опитва да поеме максимален неутралитет и отказа да доставя оръжие на Украйна. Кметът на Киев Виталий Кличко вече изрази разочарованието си от това. „Белият Дом сам лансира мита за руската заплаха и потенциална инвазия и се опитва да убеди своите съюзници в непредсказуемостта, ненадеждността на Русия и необходимостта от мобилизация. Но в крайна сметка нищо не се случва и Вашингтон трябва да поддържа известно напрежение. Характерно е, че промяната в реториката и обвинението на Москва вече не е в подготовка за атака срещу Украйна, а в „непредвидимо поведение“. В същото време всъщност това е опит да се измести вниманието от предложенията на Москва, които първоначално се отнасяха не до Украйна, а до сигурността като цяло“, каза директорът на Фонда за изследване на САЩФранклин Рузвелт към Московския държавен университет Ломоносов Юрий Рогулев. Експертът подчерта, че Русия изпълнява Минските споразумения, докато Западът непрекъснато подтиква Украйна да предприема активни действия и да нарушава споразуменията. В същото време военните доставки на американците и техните съюзници играят по-скоро информационна роля и символизират подкрепата за Киев, макар че всъщност не се говори за значително повишаване на боеспособността на украинските войски, смята експертът. „Реалната подкрепа е много незначителна, а самият Киев почти не вярва в нейната ефективност. В същото време Европа гледа по-класически на конфликт, който не засяга самата нея и следователно отказва да доставя оръжия“, каза Рогулев. Въпреки това Александър Тевдой-Бурмули, доцент в катедра „Интеграционни процеси“ в МГИМО, има различен поглед върху ситуацията. Той разглежда предложенията на Москва по-скоро като невъзможен ултиматум, който не може да успее. „Структурата за сигурност в Европа започна да се променя след събитията от 2014 г. Следователно инициатор на напрежението е по-скоро Русия. Западът е принуден да действа твърдо, независимо дали Москва блъфира или не. А противопоставянето му срещу Русия вече е по-значително, отколкото преди 7-8 години. Трябва също да се разбере, че САЩ имат подобен проблем с Тайван и затова не могат да се откажат. В същото време Вашингтон все още беше готов да отиде на обсъждане на частни въпроси с участието на военни експерти“, заявява експертът пред НГ. В същото време не може да се говори за преразглеждане на устава на НАТО и връщане на вече заети позиции. Експертът смята, че признаването на ДНР и ЛНР и последващата им интеграция в Руската федерация е друг възможен сценарий. Москва обаче ще трябва да плати много висока цена за това. „Всъщност този вариант би бил губещ за Москва. Първо, това би означавало пълно политическо поражение в Украйна с невъзможност да наложи вето на решения на Киев чрез ДНР и ЛНР. Тоест Украйна окончателно ще напусне зоната на влияние на Кремъл и последният се бори за нея като цяло, а в никакъв случай само за двете непризнати републики. Второ, това е отклонение от Минските споразумения от руска страна, която настояваше за тяхното изпълнение“, смята Тевдой-Бурмули. Той добавя, че в случай на успешна офанзива от страна на Украйна, Кремъл може дори да бъде изправен пред труден избор: да превземе Донецк с големи загуби или не. През последните години украинската армия, не без помощта на Запада, стана по-силна. Сега тя има всичко необходимо, за да атакува Донецк. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Борис Джонсън: Едва ли НАТО ще изпрати войски в Украйна ако Русия я нападне

Борис Джонсън: Едва ли НАТО ще изпрати войски в Украйна ако Русия я нападне

Лондон. Борис Джонсън призова Брюксел да финализира своя отговор на руската агресия спрямо Украйна, за да може да представи единен фронт с Лондон и Вашингтон, пише европейската редакция на Politico. В същото време британският премиер изрази съмнение, че НАТО ще изпрати войска в помощ на Украйна, ако Русия я нападне. В изявление пред парламента на Обединеното кралство във вторник лидерът на Консервативната партия каза, че страната му вече е подготвила „тежък пакет от санкции“ срещу Русия, „готов за действие“, но призова лидерите на ЕС да разрешат вътрешните различия относно отговора си на Москва колкото е възможно по-скоро. „Искаме да видим нашите европейски приятели, готови да пуснат този пакет веднага щом изобщо има руско нахлуване в Украйна“, каза той. Френският президент Еманюел Макрон заминава за Берлин, за да обсъди обща позиция относно санкциите с германския канцлер Олаф Шолц, както и съвместен отговор на исканията на Русия, след като външните министри на ЕС в понеделник не успяха да достигнат до съгласие за общ фронт срещу Москва. Джонсън потвърди, че Великобритания ще разположи повече войски в подкрепа на НАТО в Източна Европа, ако Русия нахлуе в Украйна. Но той каза, че е малко вероятно НАТО да изпрати военен персонал в самата Украйна, тъй като страната не е член на Алианса. Външният министър Лиз Тръс ще посети Украйна следващата седмица, за да обсъди ситуацията с правителството там. Джонсън каза, че санкциите, насочени срещу физически лица, са „най-добрият начин да се привлече вниманието в Кремъл“, но че Великобритания също ще излезе със санкции, насочени срещу компании от „критичен стратегически интерес за Русия“. Той потвърди, че Лондон води дискусии с Вашингтон за спиране на достъпа на Русия до банковата система Swift – мярка, която той описа като „много мощно оръжие“, но такава, която може да бъде разгърната само с помощта на САЩ. Британският премиер каза пред депутатите, че вярва, че „всички страхове на Русия все още могат да бъдат разсеяни“ чрез по-нататъшни дипломатически контакти – стига Москва да се разграничи от всякакво нахлуване. „Можем да намерим път към взаимна сигурност чрез търпелива и принципна дипломация, при условие че президентът Путин избегне капана за започване на ужасна война“, добави той. Джонсън обвини Москва, че планира да „нареже на салам“ Украйна, след като обгради страната с повече от 100 000 руски войници. Той твърди, че Русия се опитва да създаде второ ниво от страни в Източна Европа, на които е забранено да се присъединят към НАТО или други съюзи без одобрението на Русия. „Не можем да се пазарим с визията за цяла и свободна Европа, която се появи в онези невероятни години от 1989 до 1991 г., излекувала разделението на страните ни от Желязната завеса“, каза Джонсън. И добави: „Ние няма да отворим отново това разделение, като се съгласим да отменим европейския ред за сигурност, защото Русия е поставила пистолет в главата на Украйна. Не бихме могли да приемем и доктрината, загатната в предложенията на Русия, че всички държави са суверенни, но някои са по-суверенни от други“. Междувременно Джонсън похвали Шолц за сигнала, че Германия може да спре газопровода „Северен поток 2“ в случай на руско нахлуване в Украйна, както и за неговата решимост „да застане с останалата част от Запада, за да има единен фронт“. Лидерът на опозиционните лейбъристи Кейр Стармър подкрепи правителството в усилията му да засили способността на Украйна да се защитава от Русия, но каза, че Обединеното кралство трябва да направи повече за справяне с руското пране на пари на британска земя - послание, повторено от консерваторите, включително председателя на комисията по външни работи Том Тугендхет. „Не можем да се противопоставим на руската агресия в чужбина, като същевременно улесняваме руската корупция у дома“, каза Стармър. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2022 | 17:33 | Агенция "Фокус"