Корнелия Нинова: Време е да обмислим въвеждането на смесеното гласуване – машинно и хартиено, с право на избор на всеки гражданин

София. Изтеклата 2021-ва година беше наситена с политически събития, беше белязана от ковид епидемия и последвалите я здравна, икономическа и социални кризи. Рязкото увеличение на цените на електрическата енергия доведоха до задълбочаване на проблемите в икономиката и за домакинствата. С тези думи председателят на БСП Корнелия Нинова се обърна към членовете и симпатизантите на партията, в рамките на 50-я конгрес на БСП, предаде репортер на Агенция „Фокус“ . Тя посочи, че 2021-ва може да се определи като годината на политическата нестабилност, на мъчителната раздяла с управлението на ГЕРБ и усилия на опозицията в лицето на БСП и новите партии да осъществят промяната, с подкрепата от мнозинството на българските граждани.

„Проведоха се безпрецедентни три парламентарни избора в една година. Благодаря на всички структури на партията за усилията и труда, които положихме в тези три избора. Не беше лесно, но Вие направихте всичко възможно тези избори да минат добре организирано, въпреки ковид епидемията и тежките условия на общуване помежду ни.

Тези избори показаха, че пред нас като общество стоят открити 4 въпроса.

Първо ще представя въпросите, които стоят на държавно равнище, а след това и такива, които стоят пред нас като партия.

Първо: избирателната активност, която през 2021-ва година беше безпрецедентно ниска. Спад в активността имаше и на трите избора. На 4-ти април 3 334 000 души, на 11 юли 2 775 000 души и на 14 ноември - 2 669 000 души отидоха да дадат своя глас.

Никога в историята ни след 1989-та година, на парламентарни избори не са гласували под 3 млн. българи. Този спад не може да бъде обяснен само с демографската криза в страната ни. В периода от април до ноември правото си на вот български граждани са с над 660 000 по-малко. Подобна е картината и на президентската избори.

Защо обаче казвам всичко това? Защото тези цифри трябва да са много ярък знак към политиците за увеличаващото се недоверие на българите към цялата политическа система. Това е тревожен сигнал за ниска легитимност на институциите в България. И това е една от първите задачи за нас, а именно – да върнем доверието на хората към институциите“, категорична бе Нинова.

Вторият открит въпрос, който лидерът на БСП постави бе относно състоянието на партийната система в България.

„Проведените три избора показаха нарастващо недоверие към традиционната партийна система. По-лошото е обаче, че показаха и нарастващо недоверие към идеологическия облик – дясно-ляво. Този облик беше изместен от статуквото към промяна.

Само за няколко месеца новосъздадената политическа формация „Продължаваме промяната“ спечели първото място на изборите, а друга, която влезе от позиция на първа политическа сила – загуби над 400 000 гласа, имам предвид „Има такъв народ“.

Затова задачата ни е да върнем политиката на полето на идеите.

Третият въпрос, на който искам да обърна внимание е машинното гласуване. То преодоля
проблемът с недействителните бюлетини и фалшификациите на резултатите, ограничи контролирания и купен вот. Това направи последните избори много по-честни и открити. Но истината е, че изцяло машинното гласуване намали избирателната активност. Мнозина от хората го посрещнаха с притеснение и не отидоха до урните. Това беше потвърдено, както от социологическите проучвания, така и от прекия контакт в рамките на кампанията. Ние като партия подкрепихме изцяло машинното гласуване, но може би е време да осмислим ефекта от него и да обмислим въвеждането на смесено – машинно и хартиено, с право на избор на всеки гражданин“, коментира още Нинова.

Четвъртият въпрос, който тя постави бе свързан с ковид епидемията.

„Изборите през миналата година се проведоха в условията на извънредна епидемиологична обстановка. Това повлияя изцяло на процесите в страната, в няколко насоки.
Първо създаде проблеми при провеждането на предизборната кампания, възпрепятства се възможността да се прави кампания очи в очи, което е нашата сила. Второ – оказа влияние върху избирателната активност.
Тези обективни факти се отразиха и на резултатите на БСП“, категорична бе Нинова.

Очаква се на заседанието да бъде констатирана оставката на Нинова, а след това, както е по устав, да се насрочи пряк избор до 60 дена след конгреса. Трябва да се определи и кой зам.-председател на партията ще води БСП във времето, през което трае процедурата по прекия избор.