Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

Анкара. Войната в Украйна е нужна на САЩ, не на Европа, пише турският вестник Ervenesel материал, представен без редакторска намеса.

Дипломатическото движение, ускорено под черните облаци на войната в небето на Украйна, продължи тази седмица на ново ниво.

По-рано тази седмица германският външен министър Аналена Бербок посети Киев и Москва, за да разбере как вървят нещата. Страстният призив на новоизпечения външен министър на Зелените за необходимостта от повторно свикване на Нормандския формат с участието на Германия, Франция, Украйна, Русия и решаване на проблемите чрез диалог, не беше приет сериозно, особено от такъв "изтънчен дипломат" като руския външен министър Сергей Лавров.

В крайна сметка е очевидно, че предложението за диалог в Москва след заплахите срещу Русия в Киев, няма да има отговор. Като се има предвид, че НАТО се разширява към границите на Русия от самото начало, а Германия напредва по линията, определена от Съединените щати по украинския въпрос, или поне не се противопостави изрично на тази линия, допълнителни призиви от Берлин за „ диалог“ и „политическо уреждане“ няма да променят ситуацията. Защото с разпадането на Нормандския формат инициативата отново премина до голяма степен в ръцете на САЩ.

След обиколката на Бербок "проверка на пулса", държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен направи още едно важно посещение. В сряда, 19 януари, Блинкен се срещна с украинския президент Зеленски и украинския външен министър Кулеба в Киев, а в четвъртък, 20 януари, проведе разговори в Берлин с външните министри на Германия, Франция и Великобритания. Изданието припомня, че на 10 януари руско-американската конференция за сигурност в Женева приключи без резултат.

По време на посещението на Блинкен в Киев вниманието беше привлечено от предупреждението му, че Русия може да удвои числеността на войските си на границата с Украйна, която в момента наброява 100 000 души. В същото време Блинкен не счете за необходимо да предостави конкретни доказателства за това. В същия ден Джо Байдън на пресконференция във Вашингтон изреди една след друга заплахи срещу Русия. Байдън каза, че ако Русия неразрешено влезе или нахлуе в Украйна, санкциите ще бъдат строги във всяко едно отношение. Особено изразът, който той използва "неразрешено влизане", не остана незабелязан от американските консерватори и Украйна. По-късно говорителят на Белия дом уточни.

Докато САЩ твърдят, че става дума за „сигурността на Европа“, не всички европейски държави са на същото мнение. Полша и балтийските страни, обхванати от "русофобията", енергично защитават тази теза. Западноевропейските страни обаче, въпреки че не възразяват срещу тази теза в рамките на НАТО, започнаха да изразяват резерви. Германия е за продължаване на диалога с Русия, независимо от всичко. Сред немските бизнесмени има доста голям брой такива, които смятат, че търговските отношения с Русия не трябва да се нарушават.

От друга страна френският президент Еманюел Макрон, като временен преседател на ЕС, в навечерието на Европейския парламент призова за необходимостта от реформиране на архитектурата за сигурност на Европа. Отбелязвайки, че Франция заедно с Германия ще се опита да възроди нормандския формат, френският лидер каза: „Всяка независима държава трябва свободно да решава към кой съюз да се присъедини“. Така той показа, че вратите за членство на Украйна в НАТО са отворени. Така че между Германия и Франция също няма пълно съвпадение в политиката.

При тези условия може да се каже, че инициативата ще продължи да бъде в ръцете на САЩ. Събитията показват, че Съединените щати трябва да ескалират напрежението около Украйна, главно поради следните причини:

1.Да обградят Русия военно, за да й попречат да участва в империалистическата борба за преразпределение на света като силен играч.

2.Да бъде отслабена Русия чрез възможна война, като й нанесе силен удар от военна и икономическа гледна точка.

3.Да поеме изцяло контрола над регионите и страните, които преди са били под руско влияние, и да ги включи в НАТО.

4.Да нанесе удар по търговските отношения на Русия с други страни, включително Германия, с помощта на трудни решения за санкции в случай на война.

5.Да осигури дисциплина в НАТО и да укрепи лидерството на САЩ, като овладее страните, които намигат на Русия (Турция, Унгария...).

6.Да свали „режима на Путин“ чрез разпространение на идеята за „смяна на властта“ сред руснаците на фона на санкционния натиск и вместо него да издигне прозападен режим.

7.Да създаде условия за американските оръжейни монополи да доставят повече оръжия на страните от Източна Европа, предимно на Украйна. Между другото, Държавният департамент на САЩ обяви, че на Великобритания, Естония, Литва и Латвия е разрешено да продават на Украйна оръжия, произведени от американски монополи.

Това са първите неща, които идват на ум. Разбира се, този списък може да бъде продължен.

Както можете да видите, Съединените щати, налагайки сценарии на война в Украйна, се стремят да получат много предимства. Поради тази причина, дори и да няма гореща война, САЩ ще продължат да се стремят към това постигане на целите си чрез поддържане на напрежение.
***

Вашингтон. САЩ са изпратили ръководителя на Централното разузнавателно управление в Берлин и Киев, за да убедят европейските държави да подкрепят твърд отговор на Москва в подкрепа на Украйна, въпреки че тези мерки се усложняват от тесните икономически връзки на страните с Русия, пише американският вестник The Wall Street Journal.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс тайно e посетил германската и украинската столици дни преди посещението и срещата на държавния секретар Антъни Блинкен с европейските съюзници, според официални представители на САЩ и Германия.

Бърнс, бивш посланик на САЩ в Русия, е информирал германския канцлер Олаф Шолц и германското разузнаване за ситуацията между Русия и Украйна и възможните сценарии за нейното развитие. Той е призовал Берлин да затвори наскоро завършения газопровод "Северен поток-2", ако Русия нападне Украйна, са казали официални лица.

Администрацията на Байдън заплаши Русия с широки санкции, ако тя нахлуе в Украйна, а американски служители казват, че Вашингтон и европейските партньори са разработили план за финансови санкции, които биха навредили на уязвимите сектори на руската икономика.

След срещите в Киев по-рано тази седмица, Блинкен проведе серия от срещи в четвъртък с европейските съюзници в Берлин. Така той се срещна с германския външен министър Аналена Бербок, френския външен министър Жан-Ив льо Дриан, британския министър без портфейл Джеймс Клевърли и имаше отделна среща с Шолц.

„Ако руските въоръжени сили преминат границата на Украйна и извършат нови актове на агресия, това ще бъде посрещнато с бърз, твърд и единен отговор от Съединените щати и нашите съюзници и партньори“, каза Блинкен след среща с четирима европейски министри.

Льо Дриан увери колегите си, че Франция "твърдо подкрепя териториалната цялост на Украйна" и припомни ангажимента на лидерите на Европейския съюз да накажат Русия, ако тя (териториалната цялост) бъде нарушена отново. Мнението е било споделено от останалите министри.
.
Германия играе водеща роля в организирането на европейските санкции срещу Русия след анексирането на Крим през 2014 г., но се опасява да провокира източната си съседка, главно защото германската икономика е силно зависима от руския газ.

Русия представлява повече от половината от германския внос на газ (за сравнение, в ЕС е само една трета). След постепенното затваряне на атомните електроцентрали руският газ се използва не само за отопление, но и за производство на електроенергия. Следователно спирането на доставките ще навреди на Германия, тъй като запасите й са изчерпани.

Германия и Русия вече са свързани с два газопровода "Северен поток". В същото време "Северен поток-2", който все още чака сертифициране, ще удвои сегашния обем на доставките.

За Съединените щати затварянето на "Северен поток-2" е "ключов аспект от трансатлантическия отговор на руската агресия", според официални лица, участващи в преговорите. Спорният газопровод беше завършен миналата година въпреки силната съпротива на САЩ и ЕС.

Бърнс е бил изпратен в Берлин, след като Шолц не пожела да обяви публично, че Германия ще замрази "Северен поток-2" в случай на руска инвазия, според американски служител, запознат с въпроса. Според американски дипломати канцлерът и неговите помощници са дали насаме подобни уверения, но не са го обявили публично. През последните дни обаче Шолц предпочете да избягва въпроси за санкциите срещу газопровода.

Ако Русия нахлуе, ЕС, Обединеното кралство, САЩ и други съюзници вероятно ще наложат свои санкции, а Вашингтон обеща да удари Русия с финансови мерки, за да нанесе икономически щети на индустрии като енергетиката.

В същото време САЩ и съюзниците едва ли ще настояват за прекъсване на връзката на Русия с банковата система за разплащане SWIFT със седалище в Белгия, тъй като европейците са се отказали от тази идея, твърдят информирани източници.

Байдън каза на пресконференция в Белия дом в сряда, че една от мерките може да бъде забрана за транзакции в долари. По-късно представителят на администрацията уточни, че може да става дума за взаимни безналични плащания, но не даде подробности. По този начин някои руски банки могат да загубят достъп до долари чрез банки-кореспонденти или посредници.
Някои анализатори предполагат, че Кремъл може да коригира плановете си за агресията си в Украйна, за да предотврати сериозни санкции. По-малко явна намеса в работите на Украйна може да предизвика дебат в Брюксел относно целесъобразността на наказанието между твърдолинейни и страни в исторически план близки с Русия.

Европа вече беше разделена в сряда, когато френският президент Еманюел Макрон призова Европа да тръгне по своя път в реч под председателството на ЕС.

Френският лидер каза, че ЕС трябва да прекара следващите седмици в разработването на "нов ред за сигурност и стабилност", като се консултира с НАТО.

Администрацията на Байдън не обезкуражава Европа да поеме водеща роля в собствената си сигурност, но иска Вашингтон и НАТО, в които американската армия играе ключова роля, да продължат да говорят по ключови въпроси на континента.

Някои бивши страни от Варшавския договор, сега членки на ЕС и НАТО, предпочитат Алиансът, а не Брюксел, да поеме водещата роля в ограничаването на Русия, пише изданието.
***

Лондон. Великобритания обмисля да изпрати още стотици войници към съседните на Украйна страни-членки на НАТО, които да действат като „възпиращ фактор“ за Русия, според източници от британското отбранително министерство, пише британският вестник The Times.

Плановете на Обединеното кралство да засили приноса си към мисиите на Aлианса в региона се появиха, когато Лиз Трyс отправи лично предупреждение към Путин да „отстъпи от Украйна, преди да направи огромна стратегическа грешка“.

В реч пред мозъчния тръст на Института „Лоуи“ за външни работи в Сидни, Австралия, външният министър каза, че Кремъл „не е научил уроците на историята“ от предишните военни провали на Русия. „Нашествието ще доведе само до ужасно блато и загуба на живот, както знаем от съветско-афганистанската война и конфликта в Чечения.

Великобритания трябва да работи със съюзници като Австралия, Израел, Индия, Япония и Индонезия, за да се изправи срещу глобални агресори като Китай, Русия и Северна Корея, добави Тръс. „Време е свободният свят да отстоява позициите си.”

Държавите-членки на НАТО проведоха разговори на високо ниво дали да засилят присъствието си в Естония, Латвия, Литва и Полша.

Великобритания ръководи бойна група от 1200 души в Естония, където има 830 войници, танкове, бойни бронирани машини, самоходна артилерия, инженерни войски и средства за противовъздушна отбрана и разузнаване. Повече от 300 френски войници също съставляват бойната група.

В Полша има и 140 британски войници като част от засилената мисия на НАТО за предно присъствие.

Съгласно плановете, които се обсъждат в Министерството на отбраната, Обединеното кралство гледа да подсили тези мисии със „стотици“ войници, които биха могли да бъдат разположени в кратък срок.

Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, потвърди вчера пред CNN, че обмисля увеличаване на разполагането на войски в източната част на Алианса. Той каза, че подобен ход ще „изпрати много ясно послание към Русия“.

Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ, каза в Берлин, че ако Русия нахлуе в Украйна, континентът ще бъде върнат към „по-опасно и нестабилно време“, в което заплахата от тотална война ще надвисне над всички.

Великобритания също има около 100 войници в Украйна като част от тренировъчната мисия Operation Orbital. Около 30 войници от новия полк на рейнджърите бяха разположени там тази седмица, за да обучат силите си как да използват около 2000 противотанкови ракети, предоставени на страната от Великобритания.