Гражданите на Сърбия подкрепиха промените в конституцията в областта на правосъдието на референдум, проведен в неделя. Това заяви президентът на републиката Александър Вучич в обръщението си към нацията след резултатите от референдума, цитиран от TACC.

"Въз основа на 97,02% от обработените бюлетини, 60,48% от гласувалите граждани гласуваха "за", а 39,52% гласуваха "против". Общо гласуваха над 1,8 милиона души, предимството на гласувалите "за" е повече от 400 хиляди души. Поздравявам гражданите на Сърбия, които гласуваха за промени в конституцията. Сърбия изпрати положителен сигнал към света, вярвам, че ще можем да предприемем стъпки към по-нататъшна демократизация и независимост на съдебната власт в предстоящия период“, каза Вучич.

Сръбският лидер отбеляза, че избирателната активност на референдума е около 30%. "Това е много за референдум, очаквахме избирателна активност от 25%, а избирателната активност беше 30%. Преброяването на останалите гласове няма да повлияе по никакъв начин на резултата", каза президентът. В същото време, според него, в столицата на страната Белград мнозинството от гласувалите са против промените в конституцията.

Референдумът премина с най-ниската избирателна активност от 2014 г. според наблюдатели. Както каза пред репортери в неделя директорът на Републиканския статистически институт Миладин Ковачевич, избирателната активност на референдума за изменение на Конституцията на Сърбия в областта на правосъдието два часа преди затварянето на избирателните секции е била 25,25%. В същото време на парламентарните избори през 2020 г. избирателната активност от 25% беше надвишена шест часа преди затварянето на избирателните секции, а един час преди затварянето беше 45%.

На референдума гражданите отговориха на въпроса: "За потвърждаване ли сте на акта за изменение на Конституцията на Република Сърбия?" Избирателите трябваше да отговорят на въпроса "да“ или "не“.

Промените, внесени на референдума, се отнасят до правосъдието, а именно избора на съдии и прокурори. Съгласно изменението съдиите вече няма да се избират в Националното събрание (парламента), а това ще се прави от Висшия съдебен съвет, състоящ се от 11 души - шестима съдии, избрани от Колегията на съдиите, четирима юристи, избрани от парламента, и председателят на Върховния съд. Министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на парламентарната комисия по правосъдие вече няма да участват в избора на съдии. Тригодишният изпитателен срок за съдиите се отменя.

Държавните прокурори занапред също няма да се избират от парламента по предложение на правителството, а от Висшия прокурорски съвет. Той ще се състои от 11 души - петима прокурори, четирима членове, избрани в парламента с квалифицирано мнозинство (2/3 от всички гласове), както и министърът на правосъдието и главният прокурор. Освен това се премахва длъжността заместник-прокурор.

Референдумът се проведе във връзка с изискванията на ЕС към Белград за реформиране на правосъдието. В замяна Брюксел обеща "най-добрите оценки за напредъка на Сърбия в процеса на европейска интеграция". Гласуването беше проведено в съответствие с нов закон, който премахва задължителния праг от 50% избирателна активност за референдум. По този начин беше необходимо обикновено мнозинство от гласовете, за да се приеме инициативата.

Превод и редакция: Юлиян Марков