СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Взгляд“: Русия и САЩ провеждат дипломатическо „разузнаване със сила“

„Взгляд“: Русия и САЩ провеждат дипломатическо „разузнаване със сила“

Москва. Ако признаем, че през цялата история на отношенията между народите дипломацията и войната са вървели ръка за ръка, тогава дори най-успешното продължаване на преговорите, които започнаха между Русия и САЩ, не означава всеобщ мир в Европа. Но това, което наистина може да се постигне, е намаляването на заплахата за Русия, където укрепването на Съединените щати наистина е от фунд...

19 Януари 2022 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Reuters: Западът подчерта единството си за Украйна, след като Байдън предизвика объркване на своята реч

Reuters: Западът подчерта единството си за Украйна, след като Байдън предизвика объркване на своята реч

Вашингтон. Западните страни настояха в четвъртък, че ще бъдат единни в категоричния отговор на всяко руско нападение срещу Украйна, преминавайки към контрол на щетите, след като президентът на САЩ Джо Байдън предложи разделения относно това как да реагират на „незначително нахлуване“, пише Reuters. Русия е събрала десетки хиляди войници по границите си с Украйна и западните държави се опасяват, че Москва планира ново нападение срещу страната, отбелязва агенцията. Русия отрича, че планира атака, но казва, че може да предприеме неуточнени военни действия, ако списъкът с искания за гаранции за сигурност не бъде изпълнен, включително обещанието на НАТО никога да не приема Киев за член. На пресконференция в сряда Байдън каза, че очаква руският президент Владимир Путин да предприеме някакви действия и изглежда предполагаше, че Вашингтон и съюзниците му биха могли да влязат в спор относно отговора, ако Москва не реализира голяма инвазия. „Предполагам, че той (Путин) ще нахлуе“, каза Байдън. „Той трябва да направи нещо“. „Русия ще бъде държана отговорна, ако нахлуе – и зависи от това какво прави“, каза Байдън. „Друго ще е, ако това е незначително нахлуване и в крайна сметка (се окаже, че) трябва да се караме какво да правим и какво да не правим и така нататък“, каза Байдън и добави, че нахлуването би било „катастрофа“ за Русия. Малко след края на почти двучасовата пресконференция, Белият дом отхвърли всякакви предположения, че по-мащабно руско военно нахлуване ще срещне по-слаб отговор на САЩ. „Ако някакви руски военни сили преминат през украинската граница, това е подновена инвазия и тя ще бъде посрещната с бърза, сериозна и обединена реакция от Съединените щати и нашите съюзници“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Европейските съюзници направиха подобни забележки, подчертавайки единна позиция и заплашвайки със силни финансови мерки срещу Русия за всяка атака. Европа ще отговори на нова атака „с масивни икономически и финансови санкции. Трансатлантическата общност е твърда в това“, увери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която оглавява изпълнителната власт на ЕС Британският премиер Борис Джонсън каза: „Не се съмнявайте, че ако Русия направи някакъв вид нахлуване в Украйна, в какъвто и да е мащаб, мисля, че това би било катастрофа не само за Украйна, но и за Русия. Това би било катастрофа за света“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен беше в Германия в четвъртък, където се срещна с френски, британски и германски министри преди разговорите в петък с руския външен министър Сергей Лавров. Тъй като западните страни отдавна изтъкваха единната си позиция публично, някои официални лица изразиха насаме разочарование от забележките на Байдън, въпреки че те го описаха като гаф, който е малко вероятно да промени изчисленията на Москва. „Това не беше полезно, всъщност беше подарък за Путин, но не бива да четем твърде много в него. Байдън не е дал зелена светлина на Москва за атака срещу Украйна. Това беше изплъзване на езика му и официалната западна позиция ще надделее“, заяви източник на Reuters. Друг каза: „Мисля, че руснаците ще знаят как да разчетат забележките на Байдън, те ще го класифицират като това, което беше – гаф“. Украинското правителство също омаловажи забележките на Байдън. „Определено не си струва да се оценяват думите, изречени предния ден, като нещо отделно от интегралната политика на американската администрация“, каза Михаил Подоляк, съветник в кабинета на президента Владимир Зеленски. В Берлин Блинкен трябваше да изнесе реч, която ще се опита да представи кризата в Украйна като критичен момент за базирания на правила международен ред, каза служител на Държавния департамент. Москва представи на Запада списък с изисквания за гаранции за сигурност на преговорите миналата седмица, които не доведоха до пробив. Повтарящите се кръгове от икономически санкции, откакто Москва анексира Крим и подкрепи сепаратисткия бунт в Източна Украйна през 2014 г., оказаха слабо влияние върху руската политика, като Москва, основният енергиен доставчик на Европа, изчисли, че Западът няма да се реши на достатъчно сериозни стъпки, за да възпрепятства истински газовите доставки, коментира Reuters. Американски и европейски представители казват, че все още има силни финансови мерки, които не са изпробвани. Германия сигнализира във вторник, че може да спре „Северен поток 2“, ако Русия нахлуе в Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 17:25 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция иска да организира среща по Минските споразумения с участието на ДНР и ЛНР

РИА Новости: Турция иска да организира среща по Минските споразумения с участието на ДНР и ЛНР

Анкара/Москва. Турция планира да организира преговори по Минските споразумения в Истанбул, като покани там представители на непризнатите донбаски републики ДНР и ЛНР и ОССЕ, властите на страната искат да направят тези срещи „чести и редовни“, датата на преговорите все още не е обявена, съобщава РИА Новости, като се позовава на свой източник в турското външно министерство. „Преговорите по Минските споразумения ще се проведат в Истанбул. В тях ще участват същите играчи, както досега: Русия, Украйна, представители на Донбас и ОССЕ. Датата на преговорите все още не е определена “, разкрива събеседникът на агенцията. Отбелязва се, че Турция от самото начало е заела ясна позиция в украинската криза. Анкара смята за необходимо да се намали напрежението и да се избегне въоръжен конфликт. Страната е заинтересована от поддържане и укрепване на диалога между другите държави в бъдеще. „Заемаме тази позиция и в НАТО. Позицията на Турция в момента е много влиятелна“, казва още източникът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Forbes: Невъзможно е да се блокира достъпа на Русия до банките, както и Москва да спре износа на газ за Европа

Forbes: Невъзможно е да се блокира достъпа на Русия до банките, както и Москва да спре износа на газ за Европа

Ню Йорк. Експерти казват, че един от начините да се попречи на руския президент Владимир Путин да превземе Украйна е да се спре достъпа на Русия до глобалната банкова система. Това уж трябва да лиши Русия от достъп до твърда валута и заради това Путин да започне постепенно да изтегля руските войските от украинската граница. Въпреки това, според колумниста на Forbes Джон Тамни, истината е, че нито САЩ, нито която и да е друга страна имат разумен начин да изключат Русия от глобалните финанси. Както продължава авторът на материала, американският долар и други надеждни световни валути, всъщност, както и самите финанси, придават ново значение на стоките и всичко, което може да бъде измерено физически. Разглеждайки всичко това от гледна точка на едно относително свободно от санкции настояще, Русия има достъп до глобалната банкова система и долари, не защото Съединените щати го позволяват, а защото икономиката й е достатъчно силна и източниците на финансиране активно се стремят да превърнат в пари икономическата дейност, която се извършва там. Ето защо, ако приемем, че Съединените щати са в състояние да лишат Русия от достъп до американски източници на финансиране, не трябва да забравяме, че повече от половината от американските долари в обръщение днес циркулират извън Съединените щати. „Парите отиват там, където се отнасят добре с тях и ако смятат, че е безопасно за тях в Русия, те ще се втурнат там, напълно игнорирайки желанията на американския вътрешен и външен политически елит“, пише авторът на „Форбс“. Той отбелязва, че ако например президентът Байдън поиска от банките J.P. Morgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley да спрат операциите си в Русия, това няма да направи голямо впечатление на финансовите институции, с които работят горепосочените банки. Ако Morgan и Goldman Sachs спрат да финансират икономическата дейност в Русия, всички други международни източници на финансиране ще се подредят на опашка, за да заемат мястото им в Русия. Пазарният дял се печели с голяма трудност. В „затворена икономика“ каквато световната икономика е невъзможно да се прекъснат финансовите потоци. Тези, които излизат от бизнеса, бързо ще бъдат заменени, пише Джон Тамни. Той смята, че по същия повод не трябва да има опасения, че в отговор на санкциите Русия ще спре доставките на газ за Европа през зимата. Москва има нужда от пари, така че е малко вероятно да се откаже от толкова ценен пазар, чийто дял ще бъде много трудно да се възвърне. „Всъщност всякакви икономически санкции, насочени към решаване на определени външнополитически проблеми, са символични. С други думи, невъзможно е да се изключи достъпът на Русия до банките и тя не може да спре да изнася своя газ по същия начин. Как всичко това заплашва Украйна? Отговор няма, тъй като няма нито външнополитически знания, нито опит. Но може да се отговори на друг въпрос. Всички опити на експерти, политици и външни политици да си играят на икономика, за да овладеят амбициите на Путин, няма да доведат до нищо“, заключава авторът на материала. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 15:53 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън предизвика объркване със смекчаването на заплахата към Русия

The Hill: Байдън предизвика объркване със смекчаването на заплахата към Русия

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън е предизвикал объркване и интензивни критики с думите си, че Русия ще претърпи по-малки последствия, ако предприеме „малка“ атака срещу Украйна, което след това беше разяснено от Белия Дом, пише The Hill. „От това какво ще направи той (президентът на Русия Владимир Путин - бел. „Фокус“) зависи до каква степен ще успеем да постигнем пълно единство в НАТО“, каза президентът по време на пресконференция в Белия дом, имайки предвид съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор. „Мисля, че това, което ще видите, е, че Русия ще бъде държана отговорна, ако нахлуе, и зависи от това какво ще прави. Друго ще е, ако това е незначително нахлуване и в крайна сметка трябва да се караме какво да правим и какво да не правим“, каза Байдън. Белият дом бързо се опита да изясни позицията на Байдън и да потуши опасенията сред съюзниците и украинските официални лица на фона на предупрежденията, че Русия може да предприеме действия в най-близко бъдеще. „Президентът Байдън беше пределно ясен пред руския президент: Ако някакви руски военни сили преминат през украинската граница, това е подновена инвазия и тя ще бъде посрещната с бърз, сериозен и обединен отговор от Съединените щати и нашите съюзници“, уточни в изявление прессекретарят на Белия дом Джен Псаки веднага след края на пресконференцията. „Президентът Байдън също знае от дългогодишен опит, че руснаците имат дебел учебник по агресия, освен военни действия, включително кибератаки и паравоенни тактики. И днес той потвърди, че тези актове на руска агресия ще бъдат посрещнати с решителен, реципрочен и единен отговор“, добави Псаки. Изявлението на Псаки дойде малко след като Емили Хорн, говорител на Съвета за национална сигурност, публикува туит, в който се подчертава, че Байдън прави разлика между военни и невоенни действия, като кибератаки, които ще бъдат посрещнати с реципрочен отговор. Самият Байдън се опита да изясни забележките си, когато му беше дадена възможност по време на почти двучасовата си пресконференция, когато репортер попита дали е възнамерявал ефективно да даде зелена светлина на Путин да предприеме настъпателни действия, като каза, че „незначително нахлуване“ може да не е бъде толкова посрещнато толкова категорично. „Сериозното налагане на санкции по отношение на транзакции в долари и други неща са неща, които ще имат отрицателно въздействие върху Съединените щати и негативно въздействие върху икономиките на Европа“, каза Байдън. „Така че трябва да се уверя, че всички са на една и съща страница, за да вървим напред“. Освен това той обясни, че ако Путин не се реши на пълномащабна военна инвазия и, например, предприеме кибератака, отговорът може да бъде ответна кибератака от САЩ и техните съюзници. Все пак забележките предизвикаха объркване и критики сред експертите и отхвърляне от страна на републиканците. Объркването дойде в неподходящ момент за администрацията на Байдън, като държавният секретар Антони Блинкен се готвеше да се срещне с руския си колега в Женева по-късно тази седмица. „Много съм загрижен от слабото, непоследователно съобщение, което току-що чухме от [президента Байдън] относно Украйна“, написа в Туитър сенатор Джеймс Инхоф от Републиканската партия, високопоставен член на комисията по въоръжените сили на Сената и който е направил брифинг на президента по-рано в сряда за неговата двупартийна делегация на Конгреса, която беше в Украйна през почивните дни. CNN съобщи, че украински служител е „шокиран“ от коментарите на Байдън, които изглежда правят разлика между инвазия и незначително нахлуване. Русия беше честа тема за въпроси по време на пресконференцията на Байдън по повод изтичането на първата година от мандата му, а администрацията отправя все по-страшни предупреждения през последните дни, че Москва е готова да нахлуе още повече в Украйна непосредствено. В един момент Байдън прогнозира, че Путин ще нахлуе в Украйна, но по-късно каза, че администрацията му все още не е направила преценка, дали Путин е взел решение в посока дипломация, или конфронтация. Забележките на президента вероятно ще подхранят още повече опасения сред украинските официални лица дали САЩ и техните съюзници ще отговорят с достатъчна сила, ако Русия премине в настъпление. Забележките също изглежда посяват съмнение в единството на съюзниците въпреки повече от седмица интензивна дипломация лице в лице от висши дипломати. САЩ проведоха три срещи в Европа със съюзници и партньори, включително с НАТО, за да призоват за единство срещу руската агресия. Блинкен пътува до Украйна и се срещна с украинския президент Владимир Зеленски в сряда в демонстрация на единство с Киев, като същевременно обяви, че САЩ предоставят 200 милиона долара военна помощ на украинците. Секретарят се срещна в Берлин с германски, британски и френски официални лица, т. нар. трансатлантически четворка, преди дипломатическата среща с високи залози с руския външен министър Сергей Лавров в Женева в петък. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Ако Русия нахлуе Украйна, ще има опустошителни последици

Джо Байдън: Ако Русия нахлуе Украйна, ще има опустошителни последици

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви на пресконференция в Белия дом по повод изтичането на първата година от неговото президентство, че това е година на предизвикателства и напредък, като посочи, че ако Русия посегне на Украйна, това ще има опустошителни последици. Той каза, че Москва ще носи отговорност, ако, както той заяви, „нахлуе в Украйна“, предава Associated Press. „Предполагам, че Путин ще се насочи към Украйна“, каза американският президент и добави, че нахлуване в тази страна обаче ще предизвика отговор, който ще струва скъпо на Русия и нейната икономика. Байдън заяви, че вярва, че Русия подготвя акция в Украйна, въпреки че смята, че Путин все още не е взел окончателно решение. Американският лидер предположи, че ще ограничи достъпа на Русия до международната банкова система, ако тя нахлуе в Украйна. Говорейки за пандемията, той каза, че е наясно, че американците са разочаровани от цялата ситуация и последиците от нея за икономиката. „След почти две години на физически, емоционални и психологически последици от тази пандемия, това беше твърде много за много от нас“, заяви Байдън. „Някои хора може да нарекат това, което се случва сега, „нова нормалност“, но аз го наричам работа, която все още не е приключила. Нещата ще се оправят“, каза той. Байдън посочи, че САЩ ще упорстват с усилията, свързани с ваксинацията срещу коронавируса, тъй като е доказано, че тази практика работи. Президентът подчерта, че Съединените щати няма да се върнат към заключването и затварянето на училища и че вълната на Омикрон не е причина за паника. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Москва: Великобритания от няколко дни изпраща оръжие в Украйна

Москва: Великобритания от няколко дни изпраща оръжие в Украйна

Москва. Великобритания вече няколко дни отправя въоръжение вУкрайна с военно-транспортни самолети на своите ВВС. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС. „От няколко дни Великобритания изпраща оръжия в Украйна с военнотранспортни самолети на своите ВВС. Организирани са най-малко шест полета, всеки самолет може да качи на борда до 77,5 тона товар, тоест общо около 460 тона оръжие“, каза тя. Москва призовава Запада да спре да помага за милитаризирането на Украйна, като я въвлича в НАТО, добави дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: НАТО се готви за най-лошото след диалога с Русия

Der Spiegel: НАТО се готви за най-лошото след диалога с Русия

Брюксел. Отношенията между Русия и Запада са „по-лоши от всякога“: 100 000 руски войници са разположени близо до границата с Украйна и „не само Киев се страхува от инвазия“, пише Der Spiegel. Говорейки пред списанието в сътрудничество с фондация Кьорбер, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди: „Има реална опасност“. Столтенберг изрази загриженост за „сериозността на ситуацията“. Според него, освен разполагането на войски близо до границата и руското разузнаване е много активно в Украйна. Москва „се опитва да дискредитира украинското правителство по различни начини“, убеден е генералният секретар на НАТО. В случай на ескалация в Европа Северноатлантическият алианс е готов да приведе в бойна готовност голям брой военни части за кратък период от време. Въпреки това, смята Столтенберг, е необходимо да продължим да разчитаме на диалога. „Ние не искаме да водим война, ние искаме да я предотвратим“, подчерта генералният секретар на НАТО. В същото време, предполага Столтенберг, военният алианс „трябва да се подготви за най-лошото“. Русия е в състояние да повлияе на Украйна по много начини: да нанесе ракетен удар, да започне кибератака или да организира дребномащабни събития в Крим. „Трябва да сме готови да реагираме на други сценарии, а не само на голяма офанзивна операция“, отбелязва Столтенберг. Ултиматумът на Русия към НАТО изтича тази седмица: Москва изисква, наред с други неща, гаранции, че Украйна няма да бъде приета във военния съюз. Столтенберг каза, че е готов да се срещне с руската страна и да представи свои предложения. Според него „всичко“ може да се обсъжда, но никой „няма да прави компромис с основните принципи на Алианса“. Те включват правото да защитава своите съюзници и „правото на държавите на самоопределение“. Столтенберг смята, че Русия не трябва да диктува на Украйна към кои съюзи да се присъедини. „Принципът за самоопределение на народите е присъщ на всяка нация“, отбелязва той. Според политика исканията на Русия се отнасят не само за Украйна, но и за Швеция и Финландия. На съвместна пресконференция с канцлера Олаф Шолц Столтенберг каза, че е поканил Русия да участва в поредица от срещи в рамките на Съвета Русия-НАТО. Партньорите от НАТО са готови да внесат конкретни предложения, отбеляза норвежецът. Според него предмет на преговорите може да бъде намаляване на рисковете по време на военни действия, по-голяма прозрачност и подобряване на комуникационните канали. Освен това той спомена контрола на въоръженията, разоръжаването и „украинския конфликт“ като допълнителни теми. По въпроса за общата позиция на страните от НАТО Столтенберг каза, че в съюз с 30 членки винаги има разногласия. „Това не е слабост, това е сила – стига да сме съгласни да се защитаваме един друг“, каза Столтенберг в интервю за Körber Foundation и Der Spiegel. Превод и редакция: Иван Христов

20 Януари 2022 | 10:11 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Великобритания вече изпрати седем самолета, натоварени вероятно с противотанкови ракети в Украйна

„Независимая газета“: Великобритания вече изпрати седем самолета, натоварени вероятно с противотанкови ракети в Украйна

Москва. Поредният, вече седми полет до Украйна, от понеделник насам, беше извършен от тежък военно-транспортен самолет C-17A Globemaster III на британските кралски военновъздушни сили, става ясно от данните на западните сайтове за наблюдение на въздушния трафик, пише руският вестник “Независимая газета“. Друг самолет ZZ178 пристигна в сряда на летище Бориспол край Киев. Британски самолети излитат за Украйна от военновъздушната база Брейз Нортън в Англия. Операцията, в която участват поне половината от осемте тежки транспортни самолета на Кралските военно въздушни сили (RAF), започна в понеделник. Всеки C-17A Globemaster III е в състояние да превозва до 77,5 тона товар. Според изданието The Drive всеки самолет може да достави най-малко 24 палета с по 9 противотанкови системи във всеки от тях. Така от сряда Лондон вече може да е доставил на Украйна повече от 1500 преносими противотанкови управляеми ракети NLAW. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 19:43 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Повече от 127 хиляди войници близо до границите на Украйна и заплаха от ракетни удари - Министерството на отбраната научи за плановете на Русия

„Главред“ (Украйна): Повече от 127 хиляди войници близо до границите на Украйна и заплаха от ракетни удари - Министерството на отбраната научи за плановете на Русия

Киев. Действията на Руската федерация са насочени към разделяне на ЕС с НАТО и блокиране на капацитета на САЩ за контрол на сигурността в Европа, смятат от украинското Министерство на отбраната, пише киевското издание “Главред“. Русия на практика завърши съсредоточаването на войските си близо до границите на Украйна. Повече от 127 000 военнослужещи са разположени в районите, граничещи с украинската държава. Подобни действия са насочени към провокиране на разцепление на Запада и намаляване на способността на САЩ да гарантират сигурността в Европа. Руснаците са разположили и тактически комплекси "Искандер" и могат да използват ракети със среден обсег за унищожаване на стратегически важни обекти. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Украйна. Според CNN, позовавайки се на информация, предоставена от ведомството, руснаците завършват изтеглянето на войски към границите на Украйна и вече са съсредоточили повече от 127 000 войници по границите. "Общата численост на сухопътната групировка на въоръжените сили на РФ в украинското направление е повече от 106 000 души. Заедно с военноморския и въздушния състав, общата численост е над 127 000 военнослужещи", отбелязаха от Министерството на отбраната. Посочва се, че маневрите, извършвани от Русия, целят разцепването на Европейския съюз с НАТО и са опит за ограничаване на възможностите на САЩ да осигуряват сигурност в Европа. Русия подсилва войските си в Донбас Министерството на отбраната поясни още, че Русия подкрепя над 35 000 бойци в Донбас и е разположила около 3000 свои военни в окупираните райони на Украйна. До украинската граница са разположени допълнителни радиокомуникационни звена. Ако сравним ситуацията с миналата година, сега руснаците са утроили броя на полетите, които се извършват с цел разузнавателна дейност. Русия може да нанесе ракетни удари Според министерството на отбраната Русия може да използва ракети със среден обсег за „унищожаване на жизненоважни обекти“. Това се доказва от прехвърлянето от руснаците на допълнителни тактически групи от оперативно-тактическите комплекси "Искандер". Такива ракети са способни да поразяват цели на разстояние 500-700 километра. Могат да летят до Киев. Заплахата от руска военна намеса в Украйна Американският телевизионен канал CNN по-рано съобщи, че американското разузнаване е получило информация, според която Русия работи по подготовката на оперативна група за атака "под фалшив флаг" срещу екстремистите в Донбас. Подобни действия трябва да бъдат мотивацията за военната намеса на Русия в Украйна. Говорителят на Белия дом Джен Псаки потвърди съобщенията на разузнаването, че Русия може да подготвя провокация, за да оправдае новата си военна операция срещу Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че руските войски се намират на руска територия и остават в районите, граничещи с Украйна поради предполагаемата напрегната ситуация в региона и действията на НАТО. Той нарече движението на войските „предпазни мерки“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 19:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Блинкен каза, че САЩ няма да представят писмени отговори на предложенията на Руската федерация в Женева

ТАСС: Блинкен каза, че САЩ няма да представят писмени отговори на предложенията на Руската федерация в Женева

Киев. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че няма да представи на руския външен министър Сергей Лавров на среща в Женева в петък писмени отговори на предложенията за сигурност на Русия. Съответното изявление направи ръководителят на Държавния департамент в сряда на съвместна пресконференция с украинския външен министър Дмитрий Кулеба в Киев, предава TACC. Блинкен отбеляза, че в края на „напрегната седмица“ на преговори САЩ очакват „да оценят ситуацията“. Според него „необходимо е също така да се даде време на преговарящите от Русия да оценят изминалите консултации“. „В момента не смятам да представям никакви документи на външния министър Лавров“, каза Блинкен, отговаряйки на журналистически въпрос дали смята да представи писмен отговор на предложенията на Руската федерация на среща с руския външен министър. . Според държавния секретар той се надява, че на срещата с Лавров ще бъде възможно да се обсъди текущото състояние на нещата и „да се разбере дали все още има възможности за дипломация и диалог“. Ръководителят на Държавния департамент подчерта, че на изминалите консултации САЩ „не са излезли с никакви предложения към Русия“. "Ние само изразихме загрижеността си относно предизвикателствата, които Русия поставя за сигурността на европейския регион. Те също така изразиха собствените си опасения, много от които бяха обявени публично", каза Блинкен. Според него „скоро след срещата в Женева (САЩ) ще информират украинските партньори и ще обсъдят (с тях) по-нататъшни стъпки“. За Вашингтон не е ясно кои руски предложения за сигурност в Европа са централни, някои от които според САЩ са „обречени на провал“, каза Блинкен. "Не е ясно какво е или не е централното искане на Русия. Те (Русия) представиха цял набор от предложения - някои от тях очевидно са обречени на провал, като затваряне на вратите на НАТО за нови членове. Други предложения, ако те наистина допринасят за укрепването на сигурността на всяка от страните на реципрочна основа, за които ние дадохме да се разбере, че можем да ги обсъждаме“, каза ръководителят на американската дипломация. Той изрази надежда, че ситуацията ще се изясни след срещата му в Женева с руския външен министър Сергей Лавров на 21 януари. „Мисля, че тези разговори, които вече проведохме, ни позволяват да изясним какво всъщност е в основата на всичко това и да разберем дали има основания за разрешаване на тези въпроси чрез дипломация, диалог и споразумения. Все още не знаем, мисля, ще ни стане много по-ясно, може би след петък", завърши Блинкен. Според него Съединените щати възнамеряват да продължат дипломатическото сътрудничество с Руската федерация за разрешаване на ситуацията около Украйна толкова дълго, колкото могат. „Възнамеряваме да следваме дипломатическия път в преговорите с Руската федерация възможно най-дълго“, каза той. В същото време Блинкен изрази мнение, че изборът за по-нататъшно развитие на събитията - по пътя на ескалация или намаляване на напрежението - остава за Русия. „Ако няма резултат, това е само защото Русия е избрала различен път“, добави той. "Дипломатическият път ще бъде най-добрият за всички - продължи Блинкен. - Ние няма да се спрем пред нищо в тази работа и ще продължим интензивните дискусии." Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 18:54 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Русия и САЩ провеждат дипломатическо „разузнаване със сила“

„Взгляд“: Русия и САЩ провеждат дипломатическо „разузнаване със сила“

Москва. Ако признаем, че през цялата история на отношенията между народите дипломацията и войната са вървели ръка за ръка, тогава дори най-успешното продължаване на преговорите, които започнаха между Русия и САЩ, не означава всеобщ мир в Европа. Но това, което наистина може да се постигне, е намаляването на заплахата за Русия, където укрепването на Съединените щати наистина е от фундаментално значение. В случай, че стратегическата подготовка на страните стане по-прозрачна за тях, съдбата на Украйна може да се определи вече в работен ред - без да се създава напрежение на най-високо ниво в света, най-вече в контекста на вътрешната еволюция на това държавно образувание, пише руският вестник “Взгляд“. Към момента на писане на този материал не можем да знаем какви конкретни контрапредложения ще получи Русия от Съединените щати по време на срещата на външните министри на двете страни в Женева този петък. Много е вероятно те да бъдат подробни коментари по всяка точка от представените от Русия проекти на споразумения за европейската и не само европейска сигурност. Така Вашингтон вече ще направи крачка напред в своето разбиране и ще покани Русия да продължи разговора. В този момент, между другото, най-вероятни са провокации около Украйна - само за да не бъде „скучно“ на Русия да подготви реакцията си на американския отговор. Това е съвсем в духа на американската дипломация. Досега, въз основа на съществената страна на руските предложения, представени пред Съединените щати през декември, преговорите не доведоха до никакви промени. Първият, но не и последният рунд беше използван от Съединените щати за дипломатически цели – за да се проучи по-добре руската позиция, да се опита в лична комуникация да разбере какви слабости може да има и къде се открива вероятна готовност за компромис. Това открито се признава от американските представители. Публичният резултат от това "разузнаване със сила" в момента е, че Москва няма да преговаря за промяна на изискванията си. Но най-вероятно има закрити изводи, които и двете страни правят въз основа на оценка на поведението на другия. Трябва да се направи веднага една уговорка, че продължаващото дипломатическо общуване е именно разговор между двете столици. Другото поле под формата на НАТО или ОССЕ е частен начин за изучаване на руската позиция от Съединените щати, които просто имат такава колосална инфраструктура за политическо влияние в Европа. Неслучайно руската страна заяви, че като цяло смята диалога по линия на ОССЕ за по-нататъшно безсмислен – вече е обърнато достатъчно внимание на този напълно деградирал реликт от ерата на пълно господство на Запада. Сега най-значимият резултат от руската дипломатическа офанзива, която има публичен характер, е началото на широка политическа дискусия по въпроси, които дори не са били на дневен ред през последните 30 години. Цялата политика на Съединените щати и техните най-важни съюзници в областта на европейската сигурност след Студената война се основаваше на тезата, че те не могат да бъдат предмет за обсъждане. Сега под руски натиск се оказва, че все още има за какво да се говори. В самите Съединени щати общественото мнение, че НАТО е остаряло и вече причинява повече вреда, отколкото полза, остава доста маргинално. Началото на преговорите обаче принуждава партньорите на Русия на Запад да обсъждат онова, което им изглеждаше немислимо още вчера – въпроса дали Москва има свои интереси. Следователно, Русия вече преодоля най-важното следствие от това как завърши Студената война – формалното съществуване в дискусията само на една, западна, гледна точка. Политиката на Европейския съюз стана забележимо раздразнителна. ЕС като цяло, като организация, не играе никаква роля в текущия процес и самите Съединени щати подчертават неговата неуместност. Но желанието по някакъв начин да бъде ангажиран в най-важния процес за съвременна Европа води до факта, че Брюксел започва да променя мирогледа си. И така, преди няколко дни върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел каза нещо за необходимостта от ревизия на европейската архитектура за сигурност. Ясно е, че ЕС има нужда от подобни открития, за да се опита да постави на първо място въпроса за разширяване на кръга на участниците в преговорите за своя сметка. Но в крайна сметка виждаме, че дори Европейският съюз, който тихо седи зад НАТО от десетилетия, признава съществуването на проблема за обективната разлика в интересите на силите, които са важни за мира в Европа. Освен това винаги трябва да се има предвид, че най-фундаменталните въпроси в отношенията между ядрените суперсили все още засягат темата за взаимното възпиране. Преговорите за това са толкова по-значими от всичко друго, че остават на заден план на фона на другата дипломатическа шумотевица. В допълнение към обичайното дипломатическо ниво, отношенията между Русия и Съединените щати се развиват в област, която е наистина „трансцендентална” от гледна точка на други участници в международната политика. Да не забравяме, че един от най-важните, ако не и най-важният фактор в конфликта беше оттеглянето на Съединените щати от Договора за противоракетната отбрана (ПРО) през 2002 г. Това решение на Вашингтон не засягаше толкова символични неща като разширяването на НАТО, а основите на взаимното възпиране - една от големите ядрени сили обяви намерението си да разработи оръжейни системи, които намаляват способностите на втората в единствената област, където сигурността и на двете наистина имат значение. През 2019 г. по инициатива на САЩ беше прекратен Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег. Възобновяването на сериозен разговор за този вид оръжия, вероятността от разполагането им в Европа, както и системите за противоракетна отбрана също може да бъде предмет на преговори между Москва и Вашингтон. При цялата значимост на проблема за разширяване на инфраструктурата на конвенционалните сили на САЩ в Източна Европа, оцеляването на Русия може да бъде застрашено само от постепенна промяна в полза на американците в баланса на силите в областта, където двете държави са непобедими за цялото останало човечество. Именно тук е възможен сблъсък, при който първият удар може да означава шанс за победа - и следователно промяната в баланса на силите в областта на ядрените ракетни оръжия е най-опасна за света. В крайна сметка именно притежаването на ядрени арсенали определя мястото на Русия и САЩ в съвременния свят. И е много вероятно в тази област да се водят интензивни преговори. И накрая, дори напредъкът на диалога между Русия и САЩ по основните параметри на европейския ред не означава, че можем да изключим възможността за въоръжен конфликт на територията на съвременна Украйна. Той може да бъде резултат от вътрешна криза в украинското ръководство и последвали авантюристични действия срещу Донбас. Историята знае много примери, когато слабите режими са започвали привидно самоубийствени войни. Киевските власти са доста способни да започнат подобен конфликт. И тъй като съдбата на украинската държава по вътрешни причини изглежда изключително мътна, подобни ситуации ще се повтарят и в бъдеще. Освен това местен сблъсък за Украйна може да е резултат от опит на САЩ да тества сериозността на руската подготовка, независимо дали има напредък в двустранните преговори между Москва и Вашингтон. В края на краищата самото съществуване на Украйна не е от сериозно значение за националната сигурност на Съединените щати. Така че, дори ако преговорите за общите параметри на европейската сигурност се окажат относително успешни, Съединените щати може да изпратят своите киевски сателити в битка само за да поддържат Русия „в добра форма“ и да наложат допълнителни санкции срещу нея. Малка война или друга мярка за икономически натиск не е пречка за общата дипломация и дори за компромиси. Особено в условия, когато истинските важни въпроси между Русия и САЩ по принцип са свързани с Украйна само приблизително. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 18:29 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Със своето безразсъдство Германия прави войната в Украйна по-вероятна

The Telegraph: Със своето безразсъдство Германия прави войната в Украйна по-вероятна

Лондон. Отслабен от зависимостта си от руския газ, Берлин пречи на Запада да овладее Путин, пише британският вестник The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса. Празната реторика на Германия, че Русия ще "плати скъпо" за нахлуването в Украйна, е опасна, сигурен е авторът на статията. В същото време Москва многократно е посочвала, че няма да атакува никого. „От встъпването си в длъжност говорих за Украйна и нейната сигурност повече, отколкото за която и да е друга държава“, каза германският външен министър Аналена Бербок пред украинския си колега Дмитро Кулеба в понеделник. Но освен да говори, тя никога не е предлагала нищо на Киев срещу руските ботуши и танкове на украинската граница. Всички заплахи, че Москва ще „плати скъпо“ за инвазията, остават напразни, защото самата Бербок твърди, че дипломацията е единственият път напред. По този начин Германия подкопава опитите на Запада да сдържа Путин и само сближава открития конфликт. Нека Киев не се учудва, че Бербок пристигна с празни ръце. В дните и седмиците преди това Киев отприщи поредица от неистови молби, искания, обвинения и гадни напомняния за нацистките зверства в Украйна срещу Германия, за да играе жертва и да принуди Берлин да действа. Но всичко е напразно. Зависимостта на Германия от руския газ е по-силна от желанието й да се противопостави на агресията на Путин. Въпреки че наскоро Бербок застана рамо до рамо с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, когато нарече газопровода „Северен поток-2“ „европейски лост срещу Русия“, прекъсванията на електрозахранването в Германия едва ли ще бъдат приемлива цена за охрана на украинските граници. Бербок е във властта само от 43 дни и мнозина очакваха, че тя ще заеме по-принципна позиция във външната политика на Германия. Тя каза пред репортери миналия юли, че газопроводът не е бил необходим поради съображения за околната среда и европейската политика. Но сега усеща, че осъзнаването на реалността е дошло. Ако тя и нейните колеги са решени да изключат всички ядрени реактори на Германия тази година, зависимостта от руския газ ще бъде неизбежна последица. По време на вчерашното си посещение в Москва на Бербок със сигурност е била напомнена тази неприятна истина от руския външен министър Сергей Лавров, наречен „Г-н Не“. Заради упоритостта и отказа си да прави компромиси, той е смятан за строг събеседник сред западните дипломати. Междувременно ново проучване показва, че 60% от германците смятат, че сравнително неопитната Бербок не е годна за възложената й работа, което е най-ниското ниво от всеки новозапочващ министър. Бербок се надяваше да убеди Москва да се върне към преговорите между Русия, Германия, Франция и Украйна в така наречения „Нормандски формат“. Въпреки че не е ясно с какви убеждения или заплахи е планирала да постигне това. Независимо от това е несправедливо да се обвинява само Бербок за настоящата ситуация. Дилемата, в която попадна, бе уредена от други - бившите канцлери Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Първият стартира "Северен поток-2" и все още председателства комитета на неговите акционери. Вторият ръководи изграждането му и ускорява затварянето на германските атомни електроцентрали. И сега политическата вина за зависимостта на Германия от Русия падна върху плещите на Бербок. Нейният съпредседател на Зелената партия Робърт Хабек (бивш категоричен привърженик на продажбата на оръжие за Украйна) запазва мълчание, а новият канцлер Олаф Шолц отговаря уклончиво. Той вече нарече "Северен поток 2" "частен икономически проект" и на въпрос за Украйна по време на посещението си в Мадрид в понеделник, той отговори, че "трябва да се вземат всички мерки, за да се предотврати военна ескалация". Без никаква подкрепа от колегите си, да не говорим за канцлера, Бербок по същество отиде в Москва с вързани ръце. Празната реторика на Германия, че Русия ще „плати скъпо“ за нахлуването в Украйна, е опасна за нея и нейните съюзници. Напрежението в отношенията със САЩ и Обединеното кралство е очевидно заради това. Германия се измъкна на косъм от икономическите санкции на САЩ заради "Северен поток 2" и въпросът все още е на дневен ред. Но Обединеното кралство изпраща на Украйна леки противотанкови оръжия - и предизвикателно заобикаля германското въздушно пространство. За Путин е ясно, че Западът няма да се противопостави на руската агресия с единен фронт. Но конфликтът все още може да бъде избегнат чрез сдържане. Германия обаче се държи безразсъдно: само лае, но не хапе. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 17:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Антъни Блинкен заяви, че САЩ не могат да приемат, че Русия се "опитва да създаде своя собствена сфера на влияние"

ТАСС: Антъни Блинкен заяви, че САЩ не могат да приемат, че Русия се "опитва да създаде своя собствена сфера на влияние"

Вашингтон. САЩ не могат да приемат, че Русия се "опитва да създаде своя собствена сфера на влияние", тъй като това може да "отвори кутията на Пандора" и да доведе до хаос в международните отношения. Това изявление направи във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в интервю за онлайн изданието Crooked Media преди да отпътува за Киев, предава TACC „Една държава – Русия – с действията си казва, че може да промени границите на съседа си със сила, вярва, че може да реши за съседната страна с кого да установи отношения, вместо народа й и избраното от него правителство. Тази държава казва, че е нормално да има сфера на влияние и ако оставим подобно поведение ненаказано, тогава според мен ще отворим кутията на Пандора“, изрази позицията си ръководителят на американската дипломация. Той обясни, че в този случай "други автократични държави" могат да заявят своите претенции за сфера на влияние, която е "пряк път към конфликт и хаос" и да подкопаят демократичния ред в други страни. Ето защо САЩ са загрижени за проблеми, които възникват „на хиляди километри от САЩ“, каза Блинкен. Държавният секретар на САЩ направи коментара преди да отлети за Киев, където трябва да се срещне с украинския президент Владимир Зеленски и външния министър Дмитрий Кулеба в сряда. В четвъртък е планирано пътуване до Берлин, а в петък - среща с руския външен министър Сергей Лавров в Женева за продължаване на дипломатическото сътрудничество по въпросите на сигурността - по-специално по неразпространението на НАТО в Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 16:09 | Агенция "Фокус"

„Страна“ (Украйна): Защо се нагнетяват слухове за руска инвазия в Украйна

„Страна“ (Украйна): Защо се нагнетяват слухове за руска инвазия в Украйна

Киев. Не след дълго САЩ и НАТО трябва да дадат на Русия писмен отговор на исканията й за стратегическа стабилност. Поне официално се очаква писмена реакция в Русия. И Западът не отрече, че се готви да ги предостави. Но докато се пише отговорът, напрежението около "руската инвазия в Украйна" ескалира все повече и повече, пише украинското опозиционно издание “Страна“ в материал, представен без редакторска намеса. В края на миналата седмица САЩ заявиха, че Москва готви провокации, които ще се превърнат в претекст за война. Тези и други изявления вече активно сриват гривната (украинската валута-бел.ред.) и генерират в Украйна истинска нестабилност, за чието създаване обвиняват Путин. „Страна" анализира как слуховоте за война около Украйна нарастват през последните дни. Летят самолети, возят оръжия, хем се говори за война, хем се извършват конкретни действия, които само повишават напрежението. В чисто военна сфера. Британски разузнавателни самолети RC-135W Rivet Joint предизвикателно летят над Донбас, като се сменят един друг. А четвъртият военнотранспортен самолет С-17 на Кралските военновъздушни сили кацна в Киев. Британското издание The Guardian пише, че в Киев се внасят противотанкови системи NLAW, аналози на американските „Джевлин“, но не толкова мощни. Интересно е, че доставката, съдейки по услугите за проследяване на въздушния трафик, заобикаля територията на Германия (между другото, германците отричат, че са затворили въздушното си пространство за преминаване на самолети с оръжие, както вече писаха британските медии това). Над украинската територия летя и американски "Боинг" Е-8, самолет за военно управление. Global News съобщи, че малка група канадски специални части на KSOR са пристигнали в Украйна, уж за да помогнат на украинското правителство в случай на „инвазия“, както и за евакуация на канадски дипломати. В същото време руските части започнаха да пристигат в съседна Беларус – на десети февруари там започват ученията „Съюзническа решимост“. Интересното е, че през февруари в Беларус ще се проведе референдум за нова конституция. Следователно е възможно ученията да бъдат фон на това вътрешно събитие. Но има и външен контекст: Александър Лукашенко каза, че броят на украинските военни близо до границите на страната му нараства и повечето от тях са националисти. "Украйна продължава да натрупва силите си, съсредоточавайки части на националната гвардия от "радикални националисти". Това е дори по-лошо от военните на НАТО. И всичко това е в непосредствена близост до държавната граница на страната ни", каза беларуският президент. В същото време в Донбас се активизираха разговорите за подготовка на химическа атака – като провокация за война. Такава вероятност се обявява както в Киев, така и в "републиките". Вярно е, че ОССЕ отрече данните на военното разузнаване на Украйна за изтичане на амоняк в завода "Стирол" в Горловка - според украинското разузнаване това "изтичане" е щяло да бъде използвано за да бъде обвинена Украйна. Всичко това, разбира се, не означава подготовка за „инвазия в Украйна“. Очевидно е обаче, че ситуацията се нажежава в навечерието на финала на руско-американските преговори. "Русия евакуира дипломати" Друг типичен пример за това как ескалира ситуацията е статия в The New York Times, че Москва е започнала да евакуира своите дипломати и семействата им от Украйна. Изданието пише, че седмица преди да започнат преговорите за ситуацията на границата с Украйна, Русия е започнала евакуация на служители на своето посолство в Киев и консулства в в други украински градове. На 5 януари 18 души - предимно деца и съпруги на руски дипломати, които работят в Украйна, са се качиха на автобуси за 15-часовото пътуване до вкъщи до Москва. Според източник от СБУ в следващите дни се очаква 30 души да напуснат Украйна от Киев и консулството в Лвов. Съобщава се, че официален Вашингтон е бил наясно с предстоящата евакуация. Но веднага след тази публикация излязоха две опровержения. Първият е от руското външно министерство. Неговият официален представител Мария Захарова каза, че всички дипломатически представителства на Русия в Украйна работят както обикновено. И тя упрекна The New York Times, че по някаква причина неговите постоянни кореспонденти в Москва не са се свързали с нея за коментар. От което Захарова заключи, че целта на публикацията „подвърляне“, а не установяване на точни факти. Освен това, според Захарова, това може да е е дело на украинските служби. Тогава украинското външно министерство заяви, че не е получавало информация от Русия за евакуацията на служители. Както и от посолствата на други държави. И няма планове за изтегляне на украински дипломати от Руската федерация. Тоест информацията на американското издание наистина прилича повече на „подхвърляне“. И тук трябва да припомним, че The New York Times (изданието се смята за близко до сегашната американска администрация на демократите) е един от най-активните вестоносци на „руската инвазия“ в Украйна. Дипломатически жестове В навечерието на обявеното „нашествие“ се увеличават и дипломатическите пътувания. Зеленски се срещна с група американски сенатори и дори им каза, че причината за инвазията може да бъде защитата на руски граждани в непризнатите републики вДонабас. Въпреки че като цяло украинското правителство отрича подготовката на такова нахлуване и очевидно е решило просто да каже „нещо приятно" за задграничните гости. Също стана известно, че на 12 януари директорът на американското ЦРУ Уилям Бърнс направи тайно посещение в Киев. Той се срещна със Зеленски и разговаря с ръководството на украинското военно разузнаване. Посещението на Бърнс не беше рекламиран, но беше съобщено едва сега, позовавайки се на източници от CNN. Те са обсъдили възможността за „руска инвазия в Украйна.“ Стана известно, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще лети до Киев на 19 януари. Официалната версия е да се подкрепи Киев пред лицето на нарастващата ескалация. Източник от украинските дипломатически кръгове обаче каза за „Страна“, че Зеленски има съвсем други очаквания от посещението на Блинкен. И там, в действията на американците, както се казва, „намирисва на зло“. А именно, че американците ще се опитат да принудят Украйна да изпълни политическата част от Минските споразумения, което Москва отдавна изисква. „Основният дневен ред, който администрацията на Байдън се опитва да наложи на украинските власти, е да приемат политическата част от Минските споразумения и да направят редица отстъпки на Русия във вътрешната политика под предлог за необходимостта от деескалация – това е част от споразумението между САЩ и Путин. По този начин американците искат да ни принудят да предприемем стъпките, описани по-горе, за да изпълним условията на някои от техните големи споразумения с Кремъл. Повтаря се ситуацията от февруари 2015 г., когато Западът принуди Порошенко да се съгласи на вторите Мински споразумения, въпреки че не искаше. И той го направи не само заради изнудване със заем от МВФ, а защото гривната падна и нямаше друг изход да спре колапса. Зеленски също не иска да прави това И икономическата ситуация сега, макар и сложна, не е толкова лоша, както през февруари 2015 г. В момента няма такава критична зависимост от заемите на МВФ. Но благодарение на публикациите в западните медии за предстоящата война ситуацията бързо се влошава. Чужденците масово теглят пари, изхвърлят нашите държавни облигации и еврооблигации, гривната пада. Затова в президентството е все по-популярна версията, че всички тези публикации в западните медии имат за цел икономически да довършат Украйна и да я принудят да прави това, което искат американците. Зеленски казва, че са шокирани от подобен цинизъм и двуличие от страна на Байдън и неговата администрация. Що се отнася до войната с Русия, украинските власти не вярват във вероятността от мащабна инвазия, а възможната ескалация в Донбас не се счита за толкова голям проблем, че да си струва да се правят отстъпки на Русия. Друго нещо е, че ако сривът на гривната се наслагва върху това, тогава ще стане наистина сложно. Така че ситуацията не е лесна и все още не е много ясно какво окончателно решение ще вземе политическото ръководство на Украйна“, казва източникът. Доколко са верни предположенията, че американците наистина се опитват да окажат натиск върху украинските власти за изпълнение на Минските споразумения в рамките на някои глобални споразумения с Русия, ще стане ясно в близко бъдеще. Засега само трябва да се отбележи, че цялата тази ситуация (ескалацията на темата за „бъдещото нахлуване на Русия“, икономическите проблеми на Украйна, историята на „Минск-2“) създава много сериозно политическо напрежение в Украйна. Наслоено върху ескалацията, конфронтацията между властите и различни опозиционни сили, това може да доведе до експлозивна ситуация в страната без външна военна намеса. Решението с изпълнението на Минските споразумения наистина може да бъде изход. На първо място, от гледна точка на прекратяването на войната в Донбас и общата деескалация на ситуацията около (и вътре) Украйна. Но засега нищо не показва, че сегашното украинско правителство е готово да го направи. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 13:05 | Агенция "Фокус"

Financial Times: В ЕС са на различни мнения какво може да се счита за „руска агресия срещу Украйна“

Financial Times: В ЕС са на различни мнения какво може да се счита за „руска агресия срещу Украйна“

Лондон. Страните-членки на Европейския съюз имат различни гледни точки относно това, какво може да се счита за възможна „руска агресия срещу Украйна“. Според британския вестник Financial Times свързаните с това различия рискуват да забавят налагането на санкции срещу Руската федерация в случай на „агресивни действия“ срещу украинските власти. Отбелязва се, че редица страни от ЕС се противопоставят на разглеждането на кибератаки, опити за организиране на провокация в Украйна и други „хибридни действия“ като претекст за прилагане на ограничителни мерки. Според официални лица от страните от Северна и Източна Европа липсата на ясно определени условия за налагане на санкции ще доведе до факта, че политическото решение за ограниченията ще се взема изключително от големите държави-членки на ЕС, като Франция или Германия. Според изданието миналата седмица във Франция се е състояла среща за възможното налагане на санкции срещу Руската федерация в случай на действия в Украйна, което само потвърди разликата в подходите в ЕС към проблема. „Не беше достигнато съгласие относно това какво представлява агресията. Има много голяма разлика в (подходите) на държавите“, каза източник, запознат с дискусиите, цитиран от Financial Times. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Януари 2022 | 11:21 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Великобритания изпраща в Украйна противотанкови системи и инструктори като сигнал за Кремъл

The Guardian: Великобритания изпраща в Украйна противотанкови системи и инструктори като сигнал за Кремъл

Лондон. Обединеното кралство започна да доставя на Украйна нови леки противотанкови оръжия в отговор на „все по-заплашителното поведение на Русия“. Това съобщи на заседание на Камарата на общините министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, пише The Guardian. Лондон засилва военната помощ за Киев, докато Москва продължава да разполага войски по западните си граници. По-специално, Кремъл изпраща войници за обучение в съседна Беларус, която според някои експерти е „най-вероятният път за инвазия“ в Украйна, твърди вестникът. „Решихме да доставяме на Украйна леки противотанкови отбранителни оръжейни системи“, каза министърът. Той добави, че „малък брой“ британски войски ще помогнат на киевските сили да овладеят полученото оборудване. „Нека бъда ясен: тези оръжейни системи са проектирани за малък обсег и очевидно са за отбранителни цели. Те не са стратегически и не заплашват Русия; те трябва да бъдат използвани за самозащита“, каза Уолъс. Тези думи на британския министър обаче едва ли ще убедят Москва. Владимир Путин не толкова отдавна разкритикува Турция, която продаде противотанкови дронове на Украйна, и нарече тази сделка „провокация“, припомня The Guardian. Източници на изданието в британското министерство на отбраната не разкриват подробности кои системи са продадени на Украйна. Но според експертите става дума за ново поколение леки противотанкови оръжия с обсег на стрелба от няколкостотин метра. Британските системи имат подобни възможности, но са по-ниски по мощност от американските Javelins, които Вашингтон доставя на Киев от 2018 г. На теория те са способни да изведат от строя танк при удар отгоре, подчертава изданието. По време на речта Уолъс също обеща да покани руския си колега Сергей Шойгу на двустранни преговори в Лондон, въпреки че все още не е ясно дали тази среща ще се състои. „Готови сме да обсъждаме въпроси, свързани с взаимните опасения за сигурността, и да си взаимодействаме конструктивно и добросъвестно“, каза британският министър. Тобиас Елууд, председател на парламентарната комисия за отбрана на торите, попита Уолъс каква допълнителна подкрепа ще предостави НАТО, ако Путин „даде зелена светлина на инвазията“. В отговор министърът изрази надежда, че съобщението за доставка на британски оръжия за Украйна ще бъде сигнал за Кремъл. „Надявам се – защото мисля, че президентът Путин все още не е взел окончателно решение – но се надявам, че това (продажбата на противотанкови оръжия на Киев) е достатъчно, за да отблъсне Кремъл“, каза Уолъс. Той също така предположи, че „обединен фронт на санкции“ и „устойчивостта на украинците“ ще принудят Москва да мисли за последствията от по-нататъшни действия. „От 2016 г. посетих Украйна пет пъти и знам, че украинците са горд народ, който ще се вдигне и ще се бори за своята страна, за демокрация и свобода“, каза министърът. „Всяко нашествие ще се разглежда не като „освобождение“, а като окупация и се опасявам, че това може да доведе до огромна загуба на живот от всички страни“. Новата продажба на оръжие беше продължение на съществуващите британски военни ангажименти. Доскоро Лондон доставяше на Киев кораби и военноморско оборудване, като миналата година обяви сделка на стойност 1,7 милиарда британски фунта за доставка на два миночистача и съвместно изграждане на осем кораба за Черноморския флот, отбелязва The Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2022 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Global News: Канада е изпратила специални части в Украйна, за да сдържа Москва

Global News: Канада е изпратила специални части в Украйна, за да сдържа Москва

Отава. На фона на нарастващото напрежение между НАТО и Русия бойци на канадските специални части бяха изпратени в Украйна. Това съобщава Global News, позовавайки се на информирани източници. Според събеседниците на канала става дума за малък контингент от канадския полк на специалните сили. Разгръщането му е част от усилията на НАТО за „сдържане на руската агресия“ в Украйна и за подпомагане на правителството на страната. Освен това звеното има за задача да разработи план за евакуация на дипломатите на Отава в случай на „пълномащабна инвазия“. Нито правителството, нито канадската армия са потвърдили официално информацията, с която разполага Global News. Те само заявиха, че бойците от специалните части участват „в по-широката подкрепа“, която Отава предоставя на Киев. Говорителят на командването на специалните операции Амбър Биано каза пред канала, че от 2020 г. канадците споделят „инструкторски и лидерски опит“ с военните на въоръжените сили на Украйна. Но източници на Global News казват, че бойците, изпратени в Украйна в началото на януари, не провеждат тренировки. Дипломатическите преговори между САЩ, ЕС и Москва приключиха миналата седмица без ясен път за разрешение на ситуацията около Украйна. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков каза, че преговорите „са стигнали до задънена улица“, припомня телевизионният канал. Ден преди това канадският външен министър Мелани Джоли пристигна на едноседмично посещение в Киев, за да потвърди подкрепата на Отава. „Натрупването на руски войски и техника в и около Украйна застрашава сигурността в целия регион“, каза дипломатът. „Тези агресивни действия трябва да бъдат овладени. Канада ще работи със своите международни партньори за поддържане на основания на правила международен ред и защита на човешките права и достойнството на украинците“, добави тя. Отава последователно подкрепя Киев откакто Путин „анексира“ Крим. От януари 2014 г. Канада предостави около 700 милиона долара помощ на Украйна, включително под формата на несмъртоносно военно оборудване и 200 военнослужещи, ротирани на всеки шест месеца, за обучение на украински войски, според правителствени данни. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2022 | 13:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на Държавната Дума: НАТО иска да окупира Украйна

Председателят на Държавната Дума: НАТО иска да окупира Украйна

Москва. Разпространението на слухове за предполагаемо предстоящо нахлуване на Русия в Украйна може да се разглежда като подготовка за придвижването на НАТО на украинска територия. Това съобщи във вторник, откривайки пролетната парламентарна сесия, председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин, цитиран от ТАСС. „Всичко това може да се разглежда като информационна подготовка за настъпление на НАТО на украинска територия. Техните съветници вече са там, инструкторите са там и сега мислят как да оправдаят въвеждането на войски“, каза Володин. „С други думи, НАТО се стреми да окупира Украйна“, заяви политикът. Според него през последните месеци ситуацията около Украйна вече напомня на истерия. "Конгресмени и представители на Държавния департамент плашат целия свят с уж предстояща руска инвазия. Очевидно е, че Вашингтон се опитва да оправдае разширяването си и придвижването на войските на НАТО към руските граници", каза Володин. В същото време, подчерта той, Вашингтон действа "по стандартната схема". "Първо измисля образа на врага, после "героично" се бори с него. Така беше в Либия, Ирак, Афганистан, Сирия, Югославия. Нищо ново не беше измислено", подчерта Володин. В тази връзка, отбеляза той, днес е изключително важно депутатите на Държавната дума да водят диалог с парламентите на други страни. „Нашата задача е да предотвратим ужасна трагедия, светът е по-близо от всякога до нея. И в тази връзка трябва да донесем информация до всички парламенти, така че те да осъзнаят своята отговорност и да разберат как може да свърши това. Русия има какво да отговори , но това, разбира се, ще доведе до последствия“, каза Володин, обръщайки се към депутатите. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2022 | 13:40 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Западът вижда в преговорите само началото на процеса, а Русия не планира нови срещи

Le Figaro: Западът вижда в преговорите само началото на процеса, а Русия не планира нови срещи

Париж. След дипломатически срещи в Женева и Брюксел, във Виена в четвтъртък приключи „интензивният дипломатически балет, целящ да намали риска от конфликт в Украйна“, пише Le Figaro. Там призоваха за спешно възстановяване на каналите за диалог. Москва, от своя страна, заяви, че не вижда полза от провеждането на нови преговори със Запада през следващите дни, толкова дълбоки са различията между тях. Според руския външен министър Сергей Лавров западните представители са обещали дадат на Москва писмени отговори на исканията през следващата седмица. „Ситуацията в региона е опасна“, каза генералният секретар на ОССЕ. „Трябва да намерим начин чрез дипломация да спрем ескалацията и да започнем да възстановяваме доверието, прозрачността и сътрудничеството“. Тя припомни, че ОССЕ е уникална платформа за това, защото обединява 57 държави. Тя е създадена по време на Студената война преговори между Изтока и Запада. Авторът на статията отбелязва, че всъщност това е един от онези редки форуми, в които участват както Русия, така и САЩ. Полша председателства ОССЕ тази година и също така изрази загрижеността си по повод страните от Източна Европа. „Изглежда, че опасността от война в зоната на ОССЕ никога не е била толкова висока през последните 30 години“, каза полският външен министър Збигнев Рау. „Това е голямо предизвикателство за организация, чиято цел е точно да предотврати война в Европа“. Генералният секретар на ООН също се изказа по този въпрос, като призова за диалог, за да се избегне всяка конфронтация, която би била катастрофа за Европа и света. Западът обвинява Русия, че е съсредоточила войски близо до границата с Украйна. „Не можете да преговаряте под натиск“, каза ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. „Трябва решително да отхвърлим изнудването и да гарантираме, че агресията и заплахите никога не дават плод“, каза представителят на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър. Русия от своя страна критикува факта, че Западът не дава подходящ отговор на нейните предложения. „Всичко се въртеше около техните опасения и така нареченото агресивно поведение на Русия“, каза с разочарование Александър Лукашевич, представител на Русия в ОССЕ. „Никога не сме очаквали да постигнем някакво споразумение днес“, каза Карпентър. Според него това е само началото на дълъг процес на преговори, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2022 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Виктория Нуланд: САЩ са подготвили 18 варианта при нахлуване на Русия в Украйна

Виктория Нуланд: САЩ са подготвили 18 варианта при нахлуване на Русия в Украйна

Лондон. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е подготвила 18 различни сценария за действие в случай на предполагаема руска инвазия в Украйна. Това заяви заместник-държавният секретар по политическите въпроси Виктория Нуланд в интервю, публикувано в събота за британския вестник Financial Times. „Няма да говоря предварително за 18-те различни сценария. <...> Само ще кажа, че ние и нашите съюзници сме готови бързо да нанесем остра болка, ако Русия предприеме някаква [агресивна] стъпка“, каза дипломатът. Нуланд подчерта, че санкциите срещу Руската федерация от страна на САЩ и европейските страни може да се различават една от друга. „Понякога нещо е по-трудно за нас, отколкото за Европа, а понякога е обратното“, каза тя. В същото време заместник-държавният секретар на САЩ подчерта, че Вашингтон преговаря с европейските съюзници относно възможен отговор на действията на Русия, който да отчита интересите на жителите на западните държави. Коментирайки разговорите за гаранции за сигурност между делегациите на САЩ и Русия, които се проведоха тази седмица, Нуланд каза, че страните са успели да чуят притесненията си, но сериозна дискусия все още не е започнала. „В момента само слушаме [страховете] един на друг“, каза тя. „Ние не сме започнали от типа преговори, които би трябвало да [започнем], за да се опитаме да постигнем споразумения. Особено ако те (РФ) искат тези споразумения да бъдат правно обвързващи, така че ни трябва повече време“. В същото време, както добави Нуланд, Вашингтон е заинтересован от продължаване на преговорите с Москва. „Вярваме, че можем да намалим напрежението и да постигнем напредък по някои от темите чрез дипломация“, каза дипломатът. „Надяваме се и очакваме Москва да остане на масата за преговори и [ще проведем дискусии] по редица въпроси, но изборът е на [президента на РФ Владимир] Путин“. Нуланд също така подчерта, че преговорите „трябва да се водят на основата на реципрочност“. „Те имат искания, но и ние имаме притеснения“, заключи тя. На 17 декември 2021 г. руското външно министерство публикува проекти на договор със САЩ за гаранции за сигурност, както и споразумения за мерки за гарантиране на сигурността на Русия и страните членки на Северноатлантическия договор. На 10 януари в Женева се проведоха консултации по тези въпроси, на 12 януари в Брюксел се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари във Виена се проведе заседание на Постоянния съвет на ОССЕ. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2022 | 14:38 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Путин се готви за сблъсък с НАТО, блъфирането вече не е вариант

„Московский Комсомолец“: Путин се готви за сблъсък с НАТО, блъфирането вече не е вариант

Москва. Ние само мечтаем за мир – това изглежда е основният неформален лозунг на 2022 г. Веднага след като кризата в Казахстан изчезна на заден план, две ужасни истории от последните седмици на миналата година заеха мястото си - щамът „Омикрон“, заплашващ да увеличи броя на новите случаи на Сovid-19 до астрономически стойности рязка ескалация на конфронтацията на Русия със Запада, пише руският вестник “Московский Комсомолец“. Но тук е основната разлика между тези три кризи. Вилнеенето на „Омикрон" е естествена стихия, за чийто бъдещ обхват човек може само да гадае. Процесът на лавинообразен срив на властта в Казахстан също започна неочаквано за по-голямата част от ръководството на републиката. Но в приближаването на отношенията между Москва и Запада към „часа Х” няма нито грам изненада. Засега всичко върви точно по графика, разработен в Кремъл. Има една такава английска крилата фраза – да преминем през движенията. Това означава извършване на всички необходими действия и движения, но без никаква надежда, че те ще дадат желания резултат. Януарските преговори между Москва и Запада на три места (диалогът Рябков-Шърман в Женева, диалогът с НАТО и диалогът на платформата на ОССЕ) вървят точно по този принцип. В много изявления на руски официални лица има слабо скрито нетърпение. Например, говорихме. Говорихме. Не се получи? Не се получи. Чудесно! Друго не сме и очаквали. Затова нека преминем към това, което всъщност може да проработи – прословутия „План Б“ на Путин. Веднага трябва да се направи едно уточнение: този план все още не е въведен в действие. Сега сме в средата на поредното забавяне. Руската дипломация очаква точен писмен отговор от Съединените щати на своите предложения, където всичко ще бъде изложено точка по точка: какво се приема (да, в името на разнообразието, теоретично може да се случи), какво се отхвърля директно и какво може да бъде предмет за по-нататъшно обсъждане. Но това забавяне изглежда е чисто техническо. Заемайки позицията преди началото на преговорите „или всички наши искания трябва да бъдат приети, или отивайте по дяволите“ и то „без забавяне“, Москва ясно показа предварително, че не разчита на „добро споразумение“. „Търпението ни се изчерпа. Много сме търпеливи, знаете, че обмисляме дълго време. Подготвяхме се много дълго време, сега е време да тръгваме. Чакаме кога ще отговорят конкретно на нашите предложения“, каза на пресконференция Сергей Лавров. Преведено от дипломатически: дайте ни вашия лист хартия възможно най-скоро! Не с нетърпение чакаме да направим нещо истинско, а не това твое безкрайно преливане от пусто в празно. Очакването за това "истинско нещо" наистина е станало болезнено от дълго време. Невъзможно е постоянно да се намирате в състояние на перманентна несигурност и сдържане. Но в същото време чакаме „истинските неща“ без никакво радостно очакване. Постоянното деклариране на тезата „нашата кауза е справедлива“ не е достатъчно за постигане на успех в политиката (няма значение – в международната или вътрешната). Успехът изисква ресурси, съюзници и план, който може да работи. Официална Москва се държи така, сякаш притежава всичко това. Но на какво точно се основава тази вяра? Със съюзниците в Европа сега отношенията са много оскъдни. На пресконференцията Лавров направи и редица други интересни изявления: „САЩ и НАТО пречат на опитите на Европейския съюз да постигне автономия по въпросите на сигурността“. Да така е, те се намесват. Но не помага ли Русия на САЩ и НАТО в тази задача? Не е ли „загубила търпението си“ твърде бързо? Още в началото на есента на миналата година не можеше да става дума за съдбоносна конфронтация със Запада заради разширяването на НАТО. Но изведнъж всичко от руска страна се промени по най-радикалния начин. Сега въпросът е поставен така: или нашето или нищо. Такъв решителен и не напълно разбран обрат на сюжета - защо търпението на Кремъл се изчерпа точно сега, а не преди шест години, допринася за изолацията на Русия в Европа. Ако водолазът се издигне твърде бързо от голяма дълбочина, той може да изпита декомпресия. Сега сме свидетели на политическа декомпресия. По време на миналите сблъсъци с НАТО над военната инфраструктура в стария свят през 70-те и 80-те години, СССР имаше толкова силен съюзник като мощното антивоенно движение в страни, които бяха и все още са съюзници на САЩ. Сега нищо подобно не се наблюдава. Общественото мнение в Европа е консолидирано около антируските позиции. При това самата Русия даде много значителен принос за това консолидиране. По отношение на тласкането на Швеция и Финландия към Северноатлантическия алианс, Москва направи не по-малко от Вашингтон. Кой друг може да се види сред руските надеждни съюзници? Беларус? Е, добре, самата фраза „Лукашенко е надежден съюзник“ съдържа дълбоко вътрешно противоречие. Казахстан? Сега се говори за „разбирането на важността на съюзничеството в отношенията им с Руската федерация”, новият министър на информацията на републиката Аскар Умаров сам по себе си е отговорът на въпроса колко дълбоки са тези отношения. И тези държави не са от този калибър, с цялото ни най-дълбоко уважение към тях. Единственият потенциален сериозен партньор на Русия по отношение на конфронтацията със Запада е Китай. Като обяви преговорите на Путин в Пекин още в началото на февруари, Лавров направи заявка за много сериозна интрига. Но засега няма признаци, че Русия и Китай изигравайки многоходова игра срещу Запада, действайки „съгласувано“, просто няма доказателства за подобно нещо. Вместо това все още виждаме „полет в паралелни курсове“, съчетан с постоянно изразяване на взаимно уважение и морална подкрепа. Разбира се, в известен смисъл е добре, че не се вижда какви карти има в ръцете на Путин. Който е предупреден, е въоръжен. Който предупреди - той се обезоръжава. Но ето това, което наистина липсва, е увереността, че наистина Русия имаме силни козове в ръцете си, които могат да гарантират постигането на стратегическите цели на Москва. Самият Путин вдигна залога в играта толкова много, че блъфирането вече не е опция. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Януари 2022 | 12:37 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ при ескалация ще обучават украински войски на източния фланг на НАТО

The New York Times: САЩ при ескалация ще обучават украински войски на източния фланг на НАТО

Вашингтон. САЩ не изключват възможността за обучение на украински бойци на територията на Полша, Румъния и Словакия в случай на ескалация на напрежението, пише The New York Times, позовавайки се на неназовани представители на американската администрация. Според тях, в случай на предполагаема руска инвазия в Украйна, САЩ ще се „стремят да окажат помощ“ на Киев. Министерството на отбраната на САЩ възнамерява да предприеме действия в тази посока в открит порядък, докато Централното разузнавателно управление (ЦРУ) ще действа тайно. Според източници на вестника Съединените щати "почти сигурно ще доставят на (Украйна) оръжие". Възможно е също Вашингтон и НАТО да осигурят доставки на медицинско оборудване и специалисти и също така да бъдат готови да предоставят убежище. В същото време, според източници на изданието, като част от подкрепата на Киев, САЩ могат да организират обучението на "украински бунтовници" в страни от източния фланг на НАТО - в Полша, Румъния и Словакия. Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви по-рано, че Вашингтон възнамерява да укрепи във военно отношение страните от източния фланг на НАТО в случай на руска инвазия в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също не изключи увеличаване на броя на войските на НАТО по източната му граница. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Януари 2022 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ са обсъдили с енергийните компании доставките за Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна

Reuters: САЩ са обсъдили с енергийните компании доставките за Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна

Вашингтон. Служители на Държавния департамент са провели консултации с международни енергийни компании за възможни планове за доставки на газ за Европа в случай, че съществуващите канали бъдат нарушени в резултат на конфликт между Русия и Украйна, предава Reuters, позовавайки се на представители на правителството на САЩ. „Проведохме (консултации) с енергийни компании, <...> говорихме с тях по въпроси, които ни вълнуваха и говорихме с тях за редица извънредни ситуации“, цитира агенцията един от източниците. В същото време той отбеляза, че властите на САЩ не са поискали от компаниите да увеличават обемите си на производството. Според агенцията представители на американското външнополитическо ведомство са се интересували откъде компаниите могат да получат допълнителни обеми газ, ако е необходимо. В отговор представители на компаниите са казали на американските дипломати, че глобалните доставки на газ са ограничени и има малко наличен газ, който да замени големите количества, доставяни от Русия. Според данните консултациите са водени от старшия съветник по енергийната сигурност на Държавния департамент Еймъс Хокстин. Отбелязва се, че става дума по-специално за възможни прекъсвания на доставките, които биха могли да възникнат, ако САЩ наложат санкции срещу Руската федерация поради избухването на конфликт между Москва и Киев. На свой ред източник от енергийната индустрия е казал на агенцията, че „САЩ обещаха да помогнат на Европа, в случай че има недостиг в енергийния сектор поради конфликт или санкции“. „Еймъс (Хокстин) разговаря с големи компании за втечнен природен газ и страни като Катар, за да види дали могат да помогнат на Съединените щати“, добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Януари 2022 | 09:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ и НАТО са готови да проведат нови разговори с Русия

ТАСС: САЩ и НАТО са готови да проведат нови разговори с Русия

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен проведе телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, по време на който са обсъдили по-нататъшните стъпки в сътрудничество с Руската федерация след заседанието на Съвета НАТО-Русия, проведено на 12 януари. Както заявиха в Държавния департамент, САЩ и НАТО са готови за нова среща с Руската федерация, предава TACC. „Секретарят Антoни Блинкен разговаря днес с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, за да обсъдят следващите стъпки след срещата на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Съединените щати и НАТО са готови да се срещнат отново с Русия и са решени да продължат дипломатическия ангажимент и реципрочен диалог, ", се казва в писменото изявление на говорителя на външното министерство на САЩ Нед Прайс. „Съединените щати и техните съюзници от НАТО са обединени в стремежа си към намиране на дипломатически път и призовават Русия да предприеме незабавни действия за деескалиране на продължаващата си агресия срещу Украйна“, се казва в документа. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Януари 2022 | 09:07 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: ФСБ задържа хакерска група по искане на САЩ

„Взгляд“: ФСБ задържа хакерска група по искане на САЩ

Москва. Руските власти са пресекли дейността на хакерската групировка REvil, чиито членове са точили пари, включително в САЩ, чрез рансъмуеър програми, пише „Взгляд“, позовавайки се на пресслужбата на Федералната служба за сигурност на Русия. „Установен е пълният състав на престъпната общност REvil и участието на нейните членове в нелегалния оборот на платежни средства“, гласи изявлението. 426 милиона рубли, 600 хил. долара, 500 хил. евро и 20 луксозни автомобила, закупени с откраднати пари, бяха иззети от 14 членове на хакерската група на 25 адреса. По-късно стана известно за посегателства на REvil върху информационните ресурси на чуждестранни компании, съобщиха от компетентните американски органи. Предадена беше и информация за лидерите на общността. „В основата на издирвателните дейности е призивът на компетентните органи на САЩ, които докладват за лидера на престъпната общност и участието му в посегателства върху информационните ресурси на чуждестранни високотехнологични компании чрез въвеждане на злонамерен софтуер, криптиране на информация и изнудване на пари за дешифрирането му“, се казва в изявление на ФСБ. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 17:00 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Търпението на Русия свърши

Сергей Лавров: Търпението на Русия свърши

Москва. Министърът на външните работи на Русия в хода на тричасова пресконференция се отчете за резултатите на ведомството си през 2021 година и обозначи плановете му за близките месеци, пише „Коммерсанть“. Повечето от въпросите се отнасяха до искането на Русия към САЩ да й предоставят гаранции за неразширяване на НАТО. Сергей Лавров обясни защо Москва е поставила исканията си точно сега, къде са червените й линии и какво очаква от Вашингтон в близко бъдеще. За това защо Русия точно сега поиска гаранции от САЩ и НАТО „Нещата се натрупаха. Те се натрупват в периода след 90-те години на миналия век, когато дадените обещания за неразширяване на НАТО, неразширяване на военната инфраструктура на изток и неразгръщане на значителни бойни сили на територията на новите членове бяха грубо хвърлени в коша от нашите западни приятели. Търпението ни се изчерпа. Ние сме много търпеливи. Но вие знаете, че търпим твърде дълго? Търпяхме много дълго време и сега е моментът да тръгваме. Тук чакаме кочияшът на този вагон да отговори конкретно на нашите предложения“. Относно очакванията от предложенията към САЩ и НАТО „Ще изчакаме предложенията (на САЩ и НАТО). Обещават да ни ги дадат буквално до седмица, плюс-минус. И ние ги предупредихме, нашите партньори, предимно американски, че това (предложенията, внесени от Русия през декември) не е меню, а пакет. Точно същият пакет, за който говорихме днес по въпроса за избора на съюзи. Този елемент не може да бъде изваден от общата формула, одобрена на най-високо ниво относно неделимостта на сигурността и недопустимостта на засилване на собствената сигурност за сметка на другите. Те трябва да разберат, че ключът към всичко са гаранциите за неразширяване на НАТО на изток. Всичко останало ще се впише в общото споразумение“. „Голяма част от това, което се говори публично днес, вероятно е свързано с изкуствената ескалация на напрежението, с желанието да се създаде такава атмосфера около Руската федерация, включително като допълнителен фон за преговорите, които започнаха в Женева, продължиха в Брюксел и които, надявам се, можем да продължим. Но това ще зависи от отговора на Съединените щати, конкретен, писмен отговор на нашите предложения“. „Знаем, че Западът разчита на сценарий, който ще позволи на американците да се освободят от основната отговорност за решаването на тези въпроси в преговорите с нас. И първо, в Съвета Русия-НАТО, се опитаха да размият всичко това, привличайки своите съюзници, докато в ОССЕ по принцип е невъзможно да се водят никакви преговори“. „Внесохме документите и настояваме основната ни загриженост за неразширяването на НАТО да бъде правно обвързваща. В отговора се надявам да получа нещо разбираемо, в допълнение към аргументите, които се изказват в момента, че това не е подходящо за Запада. Да видим какво ще ни дадат на хартия и тогава ще решим колко искрени са нашите западни колеги не през 90-те, а сега, в отношенията с Руската федерация“. Относно червените линии „Категорично не приемаме появата на Северноатлантическия алианс директно на нашите граници, особено като се има предвид курсът, който следва украинското ръководство, както предишното, така и сегашното. Нещо повече, това е червена линия наистина“. „Дори Украйна да остане извън НАТО, има възможни двустранни споразумения с американците, британците и други западни страни, които създават там военни съоръжения и бази в Азовско море. Това също е неприемливо за нас, защото разполагането на ударни оръжия на територията на нашите съседи, в случая Украйна, което ще представлява заплаха за Руската федерация, е друга червена линия“. „В Украйна има няколкостотин американски и британски военни, участието на западни инструктори в конфликта в Донбас ще пресече всички червени линии и ще означава пряк сблъсък между руския народ и военните на НАТО“. Относно НАТО „Американците кимат към НАТО, казвайки, че биха се радвали да обсъдят с нас най-важното за нас, но те казват: „Все още имаме НАТО, нашите съюзници са там“. Не мисля, че това е много честно представяне на ситуацията. Те казват, че не могат да решават без съюзниците, но Вашингтон като цяло се нуждае от НАТО само като инструмент за самоутвърждаване като лидер на Запада, само за да поддържа всички в съответствие с неговата политика и планове“. За Швеция и Финландия „Русия зачита напълно суверенитета на Финландия и Швеция. Вярваме, че политиката на неутралност на тези страни е един от най-важните приноси към общата европейска архитектура и за осигуряване на стабилност на европейския континент. Тези, които не зачитат суверенитета на Финландия и Швеция, са тези, които с всички истини и неистини искат да провокират присъединяването им към НАТО, а пробуждането на този въпрос започна отдавна, далеч не сега. Да решават (дали да се присъединят към НАТО), разбира се, финландският народ, шведският народ. Ние обсъждаме тези теми със съседите си винаги, когато водим разговори по международни въпроси. И виждаме, че ръководството на Финландия и Швеция разбира всички аспекти на този въпрос“. Относно отношенията с Европейския съюз „Ние наистина искаме Европейският съюз да играе независима роля. Ние наистина искаме да имаме нормални отношения с Европейския съюз, ние не сме ги разрушили. Нека Европейският съюз сам реши колко е готов да ги пресъздаде. За нас това не е проблем, ако това се прави на основа на взаимно уважение, като се търси баланс на интересите“. „Ние се интересуваме от независим Европейски съюз и следим отблизо нееднозначните тенденции, които се развиват в това обединение. Виждаме как Европейският съюз се страхува, че интересите му могат да бъдат игнорирани. Те открито признават това и след Афганистан, и след епопеята с австралийските подводници, и създаването на т.нар (партньорство в областта на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион) АУКУС. Сигналите от някои членове на ЕС за необходимостта от формиране на стратегическа автономия по въпросите на сигурността станаха по-активни, но в същото време в Европейския съюз има много твърдо лоби, което се противопоставя на всякакви опити да се отдели от НАТО по въпросите на сигурността и настоява, че НАТО е ключът към сигурността, включително и на Европейския съюз“. По повод предстоящото посещение на руския президент Владимир Путин в Китай „Ние подготвяме официална рускa-китайска среща на върха. Президентът Путин, по покана на президента Си Дзинпин, ще посети Пекин на 4 февруари, в деня на откриването на Олимпийските игри. И в същия ден ще се проведат пълномащабни преговори на най-високо ниво. Разговорите, както винаги в хода на комуникацията между нашите лидери, ще обхванат целия спектър от отношения. Богат двустранен дневен ред, уникална архитектура на двустранните връзки - ние почти нямаме други такива. Имам предвид годишните срещи на високо равнище, годишните срещи на правителствените ръководители и годишните заседания на петте комисии на ниво вицепремиери, които подготвят заседанията на правителствените ръководители. И този механизъм е доказал своята ефективност – подготвят се решения, които са обмислени в детайли, осъществими и наистина помагат за увеличаване на нашето взаимодействие“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО и Украйна подписват споразумение за сътрудничество в киберпространството

Йенс Столтенберг: НАТО и Украйна подписват споразумение за сътрудничество в киберпространството

Брюксел. Северноатлантическият алианс и Украйна в близките дни ще подпишат споразумение за засилване на сътрудничеството в сферата на киберсигуността. Това се казва в изявление на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, цитирано от ТАСС. „В близките дни НАТО и Украйна ще подпишат споразумение за засилване на кибер сътрудничеството, включително достъпа на Украйна до платформата за обмен на информация за злонамерен софтуер на НАТО“, се отбелязва в изявлението от централата на НАТО в Брюксел, направено в петък. Столтенберг също така подчерта, че „остро осъжда кибератаката, извършена срещу правителството на Украйна“. „НАТО работи в тясно сътрудничество с Украйна от години, за да помогне за укрепването на нейната кибер защита. Киберекспертите на НАТО в Брюксел споделят информация с украинските си колеги за продължаваща злонамерена кибератака. Съюзническите експерти в страната също подкрепят украинските власти на място. Силната политическа и практическа подкрепа на НАТО за Украйна ще продължи“, добави генералният секретар на Алианса. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи в петък, че разследва мащабна хакерска атака срещу редица правителствени уебсайтове, включително Министерството на външните работи и Министерството на образованието, което се случи снощи. Уебсайтът за държавни услуги „Дия“ също временно не е достъпен. Работата на повечето от засегнатите обществени ресурси вече е възстановена, останалите сайтове ще станат достъпни в близко бъдеще. СБУ твърди, че хакери са публикували провокативни съобщения на главната страница на хакнатите сайтове, като съдържанието на сайтовете не е променено и по предварителна информация не е имало изтичане на лични данни. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 15:52 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Лавров предупреди за възможно увеличение на силите на НАТО в близост до Русия

„Известия“ (Русия): Лавров предупреди за възможно увеличение на силите на НАТО в близост до Русия

Москва. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров смята, че има основания да се предполага, че в близките месеци НАТО ще започне да увеличава силите си в близост до Русия под предлог за неминуема ескалация на ситуацията в Украйна, пише руското издание „Известия“. „Имаме основание да смятаме, че тези гръмки изявления, които сега се чуват от Запада, че ако Русия не се подчини на исканията на Запада как да движи войските си на нейна територия, което е абсурдно само по себе си, то в следващия два-три месеца Западът ще увеличи активността на силите за бързо реагиране, силите за специални операции на НАТО около нашите граници“, каза той на пресконференция. Според Лавров САЩ и техните съюзници възнамеряват да създадат военни опорни точки около Русия. Те се стремят да осигурят господство в Европа, убеден е министърът. „Те искат да създадат опорни точки около Руската федерация, военни опори, искат постоянно да създават дразнители за нас, около нашите граници. Още веднъж ще насоча вниманието ви към това, с което започнах – прочетете Хартата за европейска сигурност, приета в Истанбул през 1999 г. Всичко, което сега декларира и прави Западът, е грубо нарушение на поетите тогава задължения“, заключи той. Министърът посочи още, че в плановете на САЩ и НАТО има желание за „замотаване” на процеса по гаранциите за сигурността на Русия. Той подчерта, че ситуацията не се подобрява, конфликтният потенциал се натрупва. Според Лавров „такова негативно развитие на събитията“ решително се насърчава от Запада. На 11 януари говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс каза, че за да деескалират ситуацията около Украйна, САЩ изискват от Русия да гарантира прозрачността на военните учения, провеждани на нейна територия. Според него деескалацията на ситуацията около Украйна би включвала връщането на руските военни в казармите. Лавров нарече подобни искания абсолютно неприемливи. На 14 януари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът няма да направи компромис с разширяването на организацията и разполагането на войски на изток. Той отбеляза, че всяка държава има право да избере свой собствен път и да вземе решение за желанието си да принадлежи към „военния съюз, който е НАТО“. В същото време генералният секретар изрази готовността на НАТО за взаимен контрол върху въоръженията с Русия, включително ядрените. Преговорите за гаранции за сигурност се проведоха на три етапа. На 10 януари в Женева се проведе среща на руската и американската делегации. На 12 януари в Брюксел се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари приключиха консултациите във Виенската площадка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков изрази надежда за способността на НАТО да разбере опасността от задънена улица за диалога за гаранции за сигурност и да направи крачка към руските предложения. Той също така посочи, че въпросът за неразширяването на Алианса е ключов за националната сигурност на Руската федерация и решаването на тази тема не може да бъде отложено по-нататък. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Reuters: Европа се оплаква, че е изолирана от Русия в разговорите със САЩ за Украйна

Reuters: Европа се оплаква, че е изолирана от Русия в разговорите със САЩ за Украйна

Брест. Европейските министри се оплакваха в четвъртък, че са останали с впечатление, че са изолирани от разговорите между САЩ и Русия за бъдещето на континента и заявиха, че Вашингтон никога не е координирал толкова много с ЕС, колкото сега, предава Reuters. Консултациите с участието на американски и руски официални лица продължиха във Виена в четвъртък в 57-членната Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, след като министерските разговори между Москва и Вашингтон в Женева във вторник и между Русия и НАТО в Брюксел в сряда не успяха да доведат до ясен напредък. Русия натрупа войски близо до границата си с Украйна, което тревожи Европейския съюз (ЕС) и Запада като цяло. Докато отрича твърденията на Вашингтон, че подготвя инвазия, Москва търси поредица от гаранции за сигурност, включително спиране на разширяването на атлантическия военен алианс на изток. Травмирани от изтеглянето на Съединените щати от Афганистан, където те не се координираха със съюзниците си, европейските държави се страхуват, че могат да бъдат заобиколени и опасенията им за сигурността им игнорирани, тъй като Русия се стреми да се договори директно с Вашингтон. Докато се водеха разговори във Виена, външните министри на ЕС се срещнаха символично на почти 2000 километра в западния френски град Брест, за да омаловажат отсъствието си през последните няколко дни и да подчертаят единството и координацията си с Вашингтон. „Всички критики, които чух през последните няколко дни, че Европа не съществува, не присъства, е отхвърлена и не е на масата - извинете, но нямат много основа“, заяви върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност пред репортери. „Уверявам ви, че координацията със САЩ е отлична, по-добра от всякога“, каза той. „Русия иска да ни раздели, а САЩ няма да играят тази игра“. Говорейки заедно с него, френският външен министър Жан-Ив льо Дриан повтори коментарите му, заявявайки, че Европа е в челните редици на преговорите за възобновяване на мирните преговори в Източна Украйна и няма да бъде изолирана от неприемливи руски искания. Позовавайки се на конференцията между съюзническите сили от Втората световна война през февруари 1945 г., проведена в Ялта, която даде на Съветския съюз контрол над неговите източноевропейски съседи, Льо Дриан каза, че Русия трябва да се отдалечи от тази логика. „Ако желанието на Русия е да се върне към Ялта, защото когато погледнете основите на двете предложения на Русия, това е връщане към логиката на блоковете и преди 1990 г., тогава това не е приемливо за нас“, каза Льо Дриан. „Но ако зад този жест стои желание да се изгради нещо друго, тогава нека продължим да говорим, защото искаме стабилност в Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 11:17 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Студената война се води в Стария Свят, а бъдещето принадлежи на Азия

Le Monde: Студената война се води в Стария Свят, а бъдещето принадлежи на Азия

Париж. Китай и Русия имат „негативно“ съгласие, пишат в статия за Le Monde политологът Франсоа Годман и бившият дипломат Мишел Дюклоа. Те обясняват: Москва и Пекин съвместно налагат вето върху резолюциите на ООН и не харесват „цветните революции“. Според авторите на статията, въпреки че имат голям търговски оборот, това не пречи на Русия да не се доверява на Китай, а той да се отнася с известна арогантност към бившия си по-голям брат. Китай ще използва армията си само точечно, а Русия ще използва армията си навсякъде от Грузия до Сирия, се отбелязва в статията. Но точно както западните санкции след Крим направиха Путин по-зависим от Пекин, така и Китай може да се тревожи от нарастващата дипломатическа изолация, тъй като САЩ, както обеща Барак Обама, се преориентира към Азия. За Китай изглежда примамливо както трансформирането на общ дипломатически фронт с Русия в съюз, така и ситуация, в която САЩ и техните съюзници биха били изправени пред риск от два конфликта наведнъж: например в Украйна и Тайван. „За първи път от много време Китай вероятно се нуждае от Русия толкова, колкото Русия се нуждае от Китай“, пишат авторите на статията. Путин, заедно със Си Дзинпин, проведоха виртуална среща, след която всяка страна говори за подкрепата на другата. Така в китайското комюнике се казва, че Русия защитава позицията на Китай по въпроса за Тайван, а също така се противопоставя на групировки в азиатския регион, базирани на Съединените щати. А руски служител отбеляза, че Си е предложил подкрепа на Путин по въпроса за гаранциите за сигурност от Запада. Авторите на статията обаче отбелязват, че тези изявления биха били по-убедителни, ако бяха направени в рамките на едно съвместно комюнике. Според авторите на статията тонът на комюникето също показва, че Китай не харесва триъгълника от него Москва и Вашингтон. Те отбелязват, че Китай често се опитва да пропусне руските военни инициативи. А в руската позиция те виждат страха, че Русия ще бъде поставена на второ място след двете суперсили на XXI век: САЩ и Китай. И накрая, един от ключовите фактори в отношенията между Москва и Пекин е пропастта в техните стратегически календари. Китай очевидно няма да започне настъпление срещу Тайван утре: рисковете са твърде високи, а стратегическата стойност на острова за САЩ и техните съюзници е много по-висока от стойността на Киев, пишат авторите на статията. Те предполагат, че в течение на няколко години Китай ще натрупа сили, за да бъде по-способен да устои на САЩ. За Путин, напротив, използването на военна сила вече е станало навик, пишат авторите на статията. А Путин, казват те, не иска да оставя замразени конфликти, докато Си, напротив, има достатъчно време. Путин разчита на подкрепата на Китай в критичен момент, докато понякога усещането, че надценява позициите си, вдига летвата толкова високо, че изглежда, че няма друг изход освен конфликт. Си разчита на покачване на напрежението в Европа. Руските маневри разсейват Вашингтон и колкото по-войнствена става Русия, толкова по-изолирана става, което означава, че става все по-зависима от Китай. Но главният губещ в този процес за авторите на статията е Европа. „Украйна е първата криза на новата Студена война“, казват те, и тази криза е в Стария свят, докато бъдещето принадлежи на Азия. Но все пак Европа има своите козове, смятат експертите. В случая с Москва Европа има по-голяма тежест в санкциите и търговските отношения. В случая с Пекин значението на европейския пазар за него трябва да доведе до диалог. В същото време нито Русия, нито Китай смятат ЕС за пречка за своите цели. Така че в краткосрочен план, за да играе голяма роля в новата Студена война, Европа трябва да поднови отношенията си със САЩ. А авторите на статията в Le Monde са сигурни, че отношенията между Русия и Китай никога няма да достигнат силата, присъща на трансатлантическия съюз. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Съветникът на Байдън по национална сигурност: Заплахата от нахлуване на Русия в Украйна остава

Съветникът на Байдън по национална сигурност: Заплахата от нахлуване на Русия в Украйна остава

Вашингтон. Американската администрация смята, че проведените консултации по руските предложения за сигурност са били полезни. Това заяви Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента на Съединените щати на брифинг за журналисти в четвъртък, предава ТАСС. „Завършихме седмица на интензивно дипломатическо взаимодействие в редица формати: диалог за стратегическата стабилност, Съвета Русия-НАТО и ОССЕ. Русия изрази своята загриженост, ние изразихме нашата, включително относно действията на Руската федерация, които подкопават европейската сигурност, за която държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен говори убедително миналата седмица“, каза той. „Придържахме се към принципа на реципрочност, който е ключов за нас“, каза Съливан. „Бяхме твърди в нашите принципи и бяхме ясни в кои области можем да постигнем напредък и кои са невъзможни за обсъждане (нон-стартърс). Демонстрирахме съюзническо единство и трансатлантическата солидарност“. „Дискусиите бяха откровени и директни. Бяха полезни. Те дадоха на нас и съюзниците нещо, върху което да мислим, и дадоха на Русия нещо за мислене“, каза помощникът на Байдън. „Сега ще помислим и ще се консултираме със съюзниците как да продължим. Готови сме да продължим дипломатическия ангажимент за насърчаване на мира и стабилността в евроатлантическата зона. Също така сме готови Русия да избере различен път“, добави Съливан. Моментът на новите преговори за сигурност между САЩ и Русия все още не е определен, Вашингтон възнамерява първо да се консултира със своите съюзници и партньори, заяви съветникът на Белия Дом. „Няма определена дата за по-нататъшни преговори. Първо трябва да се консултираме със съюзници и партньори“, каза той. „Ние сме в контакт с руската страна и ще видим какво ще се случи по-нататък“, добави Съливан. Заплахата от руска военна инвазия в Украйна остава висока, каза Съливан. Помощникът на президента на Съединените щати подчерта, че разузнавателната общност на САЩ все още не е стигнала до окончателно заключение относно намеренията на Руската федерация. „Определено нещата стоят по такъв начин, че опасността от военна инвазия остава голяма“, аргументира се той. Съливан отбеляза, че в момента все още има възможност за разрешаване на въпросите на европейската сигурност чрез дипломация. „Ако Русия избере да поеме по различен път, ние ще реагираме съответно“, подчерта той. Съединените щати възнамеряват да укрепят военно източния фланг на НАТО в случай на руска инвазия в Украйна, каза Съливан. Той беше помолен да каже какви стъпки са готови да предприемат Съединените щати в случай на нахлуване на Русия в Украйна, в допълнение към следващите санкции. „Ние дадохме ясно, както директно на Русия, така и публично, няколко други варианта и те включват промени във военните сили и способности, които САЩ и НАТО ще разположат на съюзниците на източния фланг, за да укрепят и засилят надеждността на съюзническата отбрана на тяхната територия“, каза Съливан. Според него САЩ ясно са дали да се разбере, че в случай на инвазия „подкрепата, която сега се оказва на Украйна, ще бъде значително увеличена“. Освен това, продължи съветникът на американския лидер, държавите ще работят със съюзниците си в Европа и други части на света „по проблеми на експортния контрол, които могат да засегнат стратегическите индустрии в Русия“. „Това са някои от допълнителните инструменти, които можем да използваме в този контекст. Всички те се свеждат до основното предложение, че Съединените щати ще се стремят да укрепят и засилят нашата позиция и позицията на нашите съюзници, както и да подкрепят Украйна в случай на инвазия“, заключи Съливан. Съединените щати смятат, че Русия може да измисли претекст за нахлуване в Украйна, включително саботажни и информационни операции, каза Съливан. „Нашата разузнавателна общност обработва информация, че Русия работи по измислянето на претекст за нахлуване, включително саботаж и информационни операции, обвинявайки Украйна, че подготвя атака срещу руските сили в Източна Украйна“, каза той. Съливан добави, че събитията вече са се развили по този сценарий през 2014 г. „Ще предоставим на пресата допълнителни подробности за това, което смятаме за такъв потенциален претекст в рамките на 24 часа“, каза той. Въпросът как ще бъде решена ситуацията около Украйна трябва да бъде решен по един или друг начин „в обозримо бъдеще“, каза Съливан. „Готови сме да продължим да се движим по пътя на дипломацията, а също така сме готови да вървим по другия път“, каза той. „Въпросът кой път [ще бъде избран] е пред нас сега. Не след година, не след пет години, той е пред нас в обозримо бъдеще“, подчерта Съливан. „Трудно ми е да кажа как стоят нещата по отношение на дипломацията, тъй като току-що приключихме тези четири дни [преговори с Руската федерация], трябва да си вземем почивка и да се консултираме със съюзници и партньори“, заяви помощникът на Джо Байдън. „Ще обмислим как стоят нещата, ще проведем консултации и тогава ще определим какви ще са следващите ни стъпки. Същото ще трябва да направят и руснаците“, добави той. Съливан беше попитан дали Вашингтон ще е удовлетворен от ситуация, при която няма да се случи руска инвазия в Украйна, от която се опасяват в Съединените щати, но в същото време руските войски ще останат на сегашните си позиции. Помощникът на Байдън беше помолен да уточни дали американската администрация възнамерява да наложи някакви санкции срещу Руската федерация в този случай. „Ако се окажем в ситуацията, която описахте, ще разрешим тези проблеми, когато дойдат. Но няма да обсъждам хипотетична ситуация днес и нашата реакция към нея“, отговори представителят на Белия дом. Руско-американските консултации по въпроси, свързани с гаранциите за сигурност, се проведоха в понеделник в Женева. В сряда в Брюксел се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а в четвъртък във Виена се проведе заседание на Постоянния съвет на ОССЕ. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 10:29 | Агенция "Фокус"

Антъни Блинкен: САЩ очакват Русия да определи по какъв път ще тръгне в ситуацията около Украйна

Антъни Блинкен: САЩ очакват Русия да определи по какъв път ще тръгне в ситуацията около Украйна

Вашингтон. Съединените щати, след преговорите за сигурност с Русия, чакат решение от Москва по какъв път възнамеряват да поемат в ситуацията около Украйна. Това заяви в четвъртък държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в интервю за радиостанция NPR. „Русия трябва да обсъди всичко това у дома. Ние правим същото“, каза държавният секретар. „<...> Има два пътя и те могат да решат кой да поемат." „Има път на дипломация и диалог и ние сме отдадени на него, вярваме, че това е най-добрият път напред, това е най-отговорният път напред по отношение на разрешаването на различията, а също и на ситуацията в Източна Украйна. От друга страна, ако изберат конфронтация, ако изберат агресия, ние сме напълно готови за това“, предупреди ръководителят на американската дипломация. Журналистът на радиостанцията попита дали това всъщност означава, че „топката в момента е в полето“ на Руската федерация. В отговор Блинкен заяви, че Вашингтон и Москва са в настоящата ситуация „по инициатива на Русия“. „В крайна сметка не можем да изберем вместо него [президента Владимир Путин]. Можем само да изложим много ясно какви ще бъдат последствията от избрания от него курс на действие“, каза държавният секретар на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 10:19 | Агенция "Фокус"

The New York Times: НАТО няма да пусне Украйна в Алианса в обозримо бъдеще

The New York Times: НАТО няма да пусне Украйна в Алианса в обозримо бъдеще

Ню Йорк. Украйна няма да може да се присъедини към НАТО в обозримо бъдеще. Това мнение изразиха в четвъртък колумнисти на The New York Times. Според тях влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс е възпрепятствано от няколко причини, една от които е несигурността на европейските членове на НАТО по отношение на влизането на страната в Алианса, което предвид необходимостта от консенсус за приемане на нов член, прави влизането на Украйна нереалистично. Освен това авторите на статията посочват, че въпреки многобройните изявления на американската администрация относно включването на Украйна в НАТО, нейният ръководител Джо Байдън винаги е бил предпазлив в подобни изявления, а от края на 2000-те той е станал по-малко ревностен в позицията си относно разширяването на съюза на изток. Освен това САЩ и други членове не са доволни от напредъка на Киев в борбата с корупцията. Според Transparency International страната се нарежда на 117 от 180 по този показател. В заключение експертите отбелязват, че Русия има значителен икономически лост по отношение на Европа, по-специално доставките на газ, така че много от европейските страни ще предпочетат да не развалят отношенията си с Москва. „Като се има предвид всичко това, Украйна почти сигурно няма да изпълни третия основен критерий за влизане в НАТО: одобрение от всичките 30 членки“, заключават авторите на статията. Северноатлантическият алианс на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. прие политическо изявление, че „Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на НАТО“, но отказа да предостави на двете страни план за действие за подготовка за членство, което е първата стъпка в правната процедура за присъединяване на страната към организацията. През февруари 2019 г. Върховната Рада одобри изменения в конституцията, които закрепват стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО. Украйна също получи статут на партньор на НАТО с разширени възможности. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 09:27 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Рябков не изключи действия на руския флот в случай на провокации на САЩ

„Взгляд“: Рябков не изключи действия на руския флот в случай на провокации на САЩ

Москва. Руската страна, в случай на провокации от САЩ, може да извършва дейности по линия на Военноморските сили, каза заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, цитиран от руския вестник “Взгляд“ Заместник-министърът в интервю за руския телевизионен канал RTVI, отговаряйки на въпроса дали се обмисля възможността за разполагане на руска военна инфраструктура във Венецуела или Куба, той каза, че не възнамерява да потвърждава или отхвърля нищо. „В американската стилистика възможността за избор на външна и военна политика е крайъгълният камък за гарантиране на мощното влияние на тази страна в света. Зависи от действията на нашите американски колеги. Президентът на Русия (Владимир Путин) многократно се е изказвал, включително по тази тема, какви мерки биха могли да бъдат например по линията на руския флот, ако се върви изцяло в посока на провокиране на Русия и допълнително засилване на военния натиск от САЩ върху нас“, добави зам.-министърът. Заместник-външният министър подчерта, че Москва не желае подобно развитие на събитията, поради което дипломатите на двете страни трябва да се споразумеят. Рябков също така заяви, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО в никакъв случай не са готови да изпълнят ключовите изисквания на Русия за сигурност. Той отбеляза, че сега в Конгреса на САЩ цари "тотална антируска истерия“ и там не се подкрепят инициативи за установяване на отношения с Москва. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 16:35 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Исканията на САЩ Русия да върне войниците в казармите са неприемливи

Сергей Лавров: Исканията на САЩ Русия да върне войниците в казармите са неприемливи

Москва. Исканията на САЩ Русия да върне войските си в казармите, разположени на собствена територия, са неприемливи, каза руският външен министър Сергей Лавров по руската обществена телевизия, цитиран от РИА Новости. По-рано Държавният департамент на САЩ призова Русия да върне в казармите стоте хиляди военнослужещи, за които се твърди, че са съсредоточени на границата с Украйна. "Не мисля, че има нужда да се обяснява абсолютната неприемливост на подобни искания. И, разбира се, дори няма да ги обсъждаме", каза Лавров в ефира на програмата „Голяма игра“ по „Първи канал“. Русия многократно отрича обвиненията в "агресивни действия" от страна на Запада и Украйна, заявявайки, че не заплашва никого и не възнамерява да атакува никого, а изявленията за "руска агресия" се използват като извинение за разполагане на повече военна техника на НАТО в близост до руските граници. Руското външно министерство по-рано отбеляза, че изявленията на Запада за "руската агресия" и възможността да помогне на Киев да се защити от нея са едновременно нелепи и опасни, коментира РИА Новости. В същото време Киев и западните държави наскоро изразиха загриженост относно предполагаемото засилване на „агресивните действия“ от страна на Русия близо до границите на Украйна. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков каза, че Русия придвижва войски на нейна територия и по своя преценка. Според него това не заплашва никого и не трябва да тревожи никого Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 16:00 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

Вашингтон. Лидерът на НАТО каза, че остават значителни различия между Алианса и Русия, но изрази надежда, че Москва ще се съгласи на по-нататъшни преговори. Това изявление дойде след първото заседание на съвместния съвет Русия-НАТО от 2019 г., пише американският вестник The Wall Street Journal Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след дискусиите в сряда, че ще бъде трудно да се преодолеят различията, тъй като Русия увеличава натиска върху Запада да се съгласи с исканията й за широки гаранции за сигурност, а Алиансът отказва да отстъпи. Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко също отбеляза наличието на „голям брой различия по фундаментални въпроси“. Ако ситуацията се влоши, каза Грушко пред репортери, това може да доведе до "най-непредвидимите и ужасни последици за европейската сигурност". Срещата между руската делегация и представители на 30-те страни членки на Северноатлантическия договор се състоя два дни след руско-американските преговори в Женева, които не дадоха съществени резултати. Русия е съсредоточила хиляди войници около Украйна и казва, че иска да направи сериозни промени в европейската система за сигурност, при това бързо. Москва настоява НАТО да й предостави правно обвързващи гаранции, че няма да приеме бившите съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от нейната сфера на влияние. От 2008 г. НАТО заявява, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса, но не бърза да им предложи бърз начин за присъединяване. Русия също така иска Алиансът да намали военната си активност в страните членки, които са били част от Съветския съюз и Варшавския договор. Това включва Полша, Унгария и Чехия, както и балтийските републики. Съюзниците от НАТО наричат подобни искания неприемливи. Заместник -държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза след края на преговорите, че те нямат шанс за успех и че съюзниците единодушно са ги отхвърлили. „Няма да сложим край на политиката на отворени врати на НАТО“, каза Шърман пред репортери след среща, която продължи близо четири часа. НАТО покани Русия да продължи преговорите и да обсъди по-ограничени мерки, които съюзниците се надяват да помогнат за облекчаване на опасенията за сигурността. Столтенберг каза, че мерките включват повишаване на прозрачността на военните учения, предотвратяване на опасни инциденти, намаляване на заплахите в Космоса и киберпространството и контрол на оръжията. Руската делегация не даде нито положителен, нито отрицателен отговор, като заяви, че тези предложения ще бъдат разгледани в Москва. Съюзниците от НАТО призоваха Русия да изтегли войските си от Украйна (НАТО признава Крим за част от Украйна-бел.ред.) и от украинските граници. „Има реален риск от нов конфликт в Европа“, каза Столтенберг. Кремъл заяви, че може да разполага войските си на своя територия, както иска. Междувременно администрацията на Байдън в сряда подкрепи законопроект за налагане на задължителни санкции срещу руските ръководства, банки и компании, ако Москва ескалира военните действия или нахлуе в Украйна. Сенаторът демократ Робърт Менендес от Ню Джърси инициира нов законопроект, който предвижда санкции срещу военното и политическото ръководство на Русия. Те са насочени лично срещу руския президент Владимир Путин и неговия близък кръг. В случай на руска инвазия, законопроектът предвижда допълнителни 500 милиона долара военна помощ за Украйна. Той също така поставя изискване към Министерството на отбраната и Държавния департамент да ускорят доставката на оръжия и военно оборудване за Украйна. Законопроектът включва санкции срещу доставчиците на услуги за финансови съобщения в Русия, като глобалната банкова система SWIFT, и забранява транзакции с руски държавни облигации. Законът също така инструктира администрацията да преразгледа решението си през май да отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2“ „Ние казахме ясно и казахме директно на руснаците днес, че ако Русия продължи с агресията си в Украйна, тя ще трябва да плати висока цена и ще се изправи пред последствия, които ще бъдат много по-сериозни от тези през 2014 г.“, каза Шърман пред репортери в сряда в Брюксел. Преди разговорите говорител на Кремъл каза, че Путин не поставя никакви ултиматуми, а просто се притеснява от заплахи за руската сигурност. „Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия“, каза прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери в сряда. „НАТО е инструмент за конфронтация, който представлява заплаха за нас. Във вторник Русия проведе учения с бойна стрелба близо до украинската граница, в които участваха танкове и личен състав. Песков каза, че нямат нищо общо с преговорите. Дипломатите се опасяват, че Русия ще използва бавния темп на преговорите като претекст за започване на нова инвазия в Украйна, ако НАТО не изпълни исканията й. „Нямаме какво да им предложим“, каза европейски дипломат, работещ за НАТО. "Единствената надежда е, че ще успеем да задържим руснаците на масата за преговори." САЩ силно подчертават единството със своите европейски съюзници, но има разногласия. Американското ръководство заявява готовност да преговаря с Русия за взаимни ограничения на броя и мащаба на военните учения в Европа. Според дипломати никой не е предупредил съюзниците за американските съображения за ограничаване на ученията, докато информацията за това не се появи в медиите. Членовете на НАТО на изток се притесняват, че президентът Байдън може да направи отстъпки пред Путин, което ще предизвика апетита му и руският лидер ще иска още. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: НАТО отхвърли главното искане на Москва

„Независимая газета“: НАТО отхвърли главното искане на Москва

Москва. В Брюксел централата на НАТО беше домакин на втората от трите срещи, планирани в рамките на преговорите за сигурност между Руската федерация и Запада. Резултатът от нея: Русия и Северноатлантическият алианс не останаха доволни от предложенията, които си направиха, но страните и не се отказаха и по-нататъшен диалог, пише руският вестник “Независимая газета“. Срещата в Брюксел, която продължи четири часа, се проведе под формата на заседание на Съвета Русия-НАТО, формат, който не беше използван от две години и половина. Всъщност самият състав на руската делегация беше препратка към времето, когато все още се осъществяваше сътрудничеството на Москва със Северноатлантическия алианс. Руската делегация беше оглавявана от заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, последният постоянен представител на Руската федерация в НАТО. Вторият ръководител на руската делегация е заместник-министърът на отбраната Александър Фомин, който дълги години отговаря за международното военно сътрудничество. От друга страна, освен генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, преговорите се водеха от постоянните представители на 30-те страни от този алианс. А американската делегация беше оглавена от същия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, която участва в първия етап от преговорите по руските предложения, който се проведе в Женева в понеделник. „На Съвета НАТО-Русия днес подчертах основните принципи на международната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя собствен път“, написа тя в „Туитър“. На брифинг след разговорите Шърман каза, че съюзниците от НАТО "в пълно единство" подкрепят тази позиция. Просто казано, те решиха да не дават гаранции на Москва, че Алиансът няма да се разшири. Столтенберг от своя страна каза, че Руската федерация все още не е приела предложения за провеждане на широки консултации по въпросите на сигурността, включително ограниченията върху ракетните оръжия. „Русия не се съгласи веднага (на консултации), но те (представителите на Руската федерация) не отказаха. Те казаха, че им трябва време, за да се върнат в НАТО с отговор “, каза той. Сред изявленията, направени непосредствено преди разговорите в Брюксел, се откроява изявлението на заместник- държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. На своя брифинг този куратор на европейското, включително украинското, направление на политиката на Държавния департамент повтори казаното от други американски политици преди това в различни версии. Нюланд каза, че Руската федерация не може да има право да налага вето на приемането на която и да е държава в НАТО, нарече самия Алианс чисто отбранителен съюз и за пореден път сплаши Русия с „безпрецедентни санкции“ в случай на нападение на украинска територия. Но в речта й имаше нещо ново: тя каза, че САЩ се опитват да отложат пускането на „Северен поток-2“. Припомняме си, че сега той е заседнал на етапа на сертифициране. „Това, което правим сега, е да работим с германците, с Европейския съюз, за да забавим тяхното разглеждане на пускането на газопровода. Германското правителство предприе значителни стъпки към това“, каза Нюланд. Това е първото признание на служител на администрацията на американския президент Джо Байдън, че пускането на газопровода е отложено под натиска на Белия дом. Нюланд потвърди, че Германия е готова напълно да се откаже от проекта в случай на руска агресия срещу Украйна. Заплашителното изявление на заместник-държавния секретар, която може би не съвсем заслужено има репутация на човек, способен да налага най-суровите и непопулярни решения на партньорите на САЩ, не е само мярка за психологическо влияние върху руските власти. Нюланд сигнализира на всички американски и европейски привърженици на радикалните мерки срещу Кремъл, че администрацията на Байдън, ако нещо се случи, наистина е готова да не се церемони с Русия. Като цяло срещата в Брюксел остави същото впечатление като преговорите в Женева: опитът на Запада и Руската федерация да се споразумеят няма да даде съществени резултати. Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада, в интервю за НГ като цяло беше изключително скептичен относно възможността за сключване на каквото и да е дългосрочно споразумение за сигурността сега, след събитията в Казахстан. „Руските предложения бяха представени в средата на декември. Тогава се случи това, което се случи в Казахстан. За Кремъл това очевидно беше изненада. Правно обвързващите договори за сигурност се сключват през период на стабилност. Когато настъпят тектонски промени в тази област, стойността на такива споразумения намалява “, каза експертът. Действително вълненията в Казахстан, които Владимир Путин определи като използване на „технологии на Майдана“, още веднъж подчертаха проблема с липсата на доверие в отношенията между Руската федерация и Съединените щати. Когато няма доверие, няма гаранция, че някое споразумение с отстъпки към Русия няма да бъде нарушено не от сегашната администрация, а от следващата администрация на Белия дом, особено ако републиканец стане следващият американски президент. Освен това има такъв пример. Изданието припомня, че Доналд Тръмп разруши споразумението за иранската ядрена програма, което беше сключено от неговия предшественик демократ Барак Обама. Между другото, един от тези, които подготвиха "ядрената сделка", беше Уенди Шърман. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 15:01 | Агенция "Фокус"

Сергей Рябков: САЩ искат „да изпуснат“ парата в разговорите с Русия

Сергей Рябков: САЩ искат „да изпуснат“ парата в разговорите с Русия

Москва. Съединените щати искат да „изпуснат парата" от инициативата разговори за сигурност на Москва, но в същото време се стремят да доближат военната инфраструктура на НАТО до руските граници, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков в интервю за руския телевизионен канал RTVI. „Американците искат да започнат диалог с нас по някои фрагменти от ситуацията със сигурността и по този начин, грубо казано, да изпуснат парата от руската позиция, да облекчат натиска, да облекчат напрежението. А при това прикривайки се зад този диалог да продължат същия този процеса на геополитическо, военно развитие на все повече и повече територии, приближавайки се<...> към Москва“, отбеляза дипломатът. Той предупреди западните страни и Украйна да не се опитват да разрешат конфликта в Донбас с военни средства. В същото време Рябков подчерта, че Русия постоянно е под военен натиск. „Сега Русия е основният враг на НАТО само защото се стреми твърдо и последователно да защитава собствените си интереси“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 13:53 | Агенция "Фокус"

Столтенберг: Ограниченията на руските и натовските ракетни оръжия не трябва да се обсъждат публично

Столтенберг: Ограниченията на руските и натовските ракетни оръжия не трябва да се обсъждат публично

Брюксел. Конкретните възможности за ограничаване разполагането на руски и натовски ракетни системи не трябва да се обсъждат открито, тъй като това ще намали пространството за преговори. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в Брюксел, цитиран от TACC. „НАТО е готова да обсъди ограниченията на ракетите с Русия, но конкретните прагове на ограниченията не трябва да се обсъждат публично, тъй като това ще намали възможностите за преговори“, каза той. Столтенберг подчерта, че Алиансът е готов да обсъжда не само ограничения, но и пълен отказ от нестратегически ракети. В същото време той повтори позицията на НАТО, че Договорът за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО), който престана да съществува на 2 август 2019 г. след едностранното оттегляне на САЩ от него, е прекратен поради нарушенията му от страна на Русия. В сряда, отговаряйки на въпрос на ТАСС след резултатите от първата от две години и половина среща на Съвета Русия-НАТО в Брюксел, генералният секретар каза, че НАТО е предложило на Москва да проведе поредица от консултации, за да обсъдят подробно проблемите и разногласията, включително договаряне на взаимни и проверими ограничения за ракетите в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 13:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Жозеп Борел каза, че ЕС работи в тясно сътрудничество със САЩ за консултации по сигурността с Русия

ТАСС: Жозеп Борел каза, че ЕС работи в тясно сътрудничество със САЩ за консултации по сигурността с Русия

Брест. Европейският съюз работи много тясно със Съединените щати по отношение на диалога с Русия по въпроса за сигурността в Европа. Това каза върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в четвъртък преди началото на неформалната среща на министрите на отбраната на ЕС в Брест, Франция, предава TACC. „Много се говори, че Европа не участва в (диалога по архитектурата на сигурността с Руската федерация и Съединените щати) и не присъства на масата за преговори, но тези дни поддържаме много тясна координация със Съединените щати. Говорих по телефона с (държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен) няколко пъти и колеги министри също се свързаха с него“, каза Борел. Той добави още, че ЕС е убеден, че никое решение няма да бъде обсъждано и прието без тясно сътрудничество с Европа и без нейно участие. На 13-14 януари в Брест в Западна Франция се провежда неформална среща на министрите на отбраната на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 11:29 | Агенция "Фокус"

Уенди Шърман: Редица предложения на Москва за европейската сигурност са неприемливи

Уенди Шърман: Редица предложения на Москва за европейската сигурност са неприемливи

Брюксел. Редица ключови предложения на Москва за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. Това заяви в сряда първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман на пресконференция след приключилото в Брюксел заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР), предава ТАСС. „Както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза по-рано, това беше много сериозен и директен разговор. Руският заместник-министър на външните работи [Александър] Грушко и [руският] заместник-министър на отбраната Александър Фомин говориха много и споделиха предложенията и вижданията на Руската федерация относно европейската сигурност и бъдещето на НАТО. Съюзниците от НАТО бяха единни в нашите отговори <...>, включително когато става дума за някои ключови руски предложения, които просто не са приемливи“, каза тя. Според Шърман страните-членки на Северноатлантическия алианс на срещата на СНР в сряда са заявили, че всяка страна може да избира свои собствени съюзи и са се изказали изцяло от единна позиция. „Съюзниците в НАТО излязоха в пълно единство в подкрепа на редица основни международни принципи, според които всички страни трябва да могат да избират своята външнополитическа ориентация, че суверенитетът и териториалната цялост са свещени и трябва да се зачитат и че всички страни могат и трябва да са свободни да избират свои собствени съюзи“, каза тя и добави, че срещата е продължила почти четири часа. По думите на Шърман, страните от НАТО са поискали Руската федерация да премине към деескалация и да работи в дипломатическа посока. Според Шърман срещата „завършва с трезво предизвикателство от страна на съюзниците от НАТО към Русия“. Същността на исканията на страните от НАТО, според заместник-държавния секретар на САЩ, е „намаляване на напрежението, избиране на пътя на дипломацията и продължаване на диалога на добросъвестна и реципрочна основа“. Вашингтон и неговите съюзници вярват, че Русия ще трябва да избира между деескалация и конфронтация, подчерта отново тя. „Оставаме готови да се ангажираме с Русия. Високият темп на двустранно и многостранно ангажиране тази седмица показа, че Съединените щати, нашите съюзници и партньори не протакат време. Русия ще трябва да направи труден избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, каза тя. Според заместник-държавния секретар САЩ и техните съюзници се надяват руската страна „да избере мира и сигурността“. НАТО покани Руската федерация да проучи възможността за взаимни стъпки за намаляване на рисковете, прозрачност, подобряване на комуникациите и контрола върху въоръженията. Според представителя на САЩ страните от Северноатлантическия алианс са изразили своите позиции относно това къде НАТО и Русия „могат да постигнат съвместен напредък“. „Това включва реципрочни стъпки за намаляване на рисковете, [осигуряване] на прозрачност, подобряване на комуникацията и контрола върху въоръженията“, каза Шърман. Страните-членки на НАТО вярват, че има място за напредък в работата с Русия в редица области, каза Шърман. „Съединените щати и нашите съюзници от НАТО потвърдиха нашия споделен ангажимент към дипломацията като най-надеждния път към трайна сигурност и нашата готовност да се ангажираме с Русия по въпросите на сигурността в конструктивен и реципрочен процес. В който НАТО и Русия биха могли да работят заедно, за да постигнат напредък, повишаване на сигурността за всички нас и за света. Те включват реципрочни действия за намаляване на рисковете и прозрачност, повишаване на ефективността на взаимодействието и контрола на въоръженията“, каза Шърман. Страните от НАТО на срещата в Брюксел отново предупредиха Русия за строги мерки в случай на инвазия в Украйна, каза Шърман. „Днес отново директно казахме на Русия, че по-нататъшното руско нахлуване в Украйна ще доведе до значителни разходи и последици [за Москва], които [по мащаб] надхвърлят това, с което те [руските власти] се сблъскаха през 2014 г.“, заяви тя. Според Шърман става дума за „икономически мерки“, които ще засегнат руската икономика и финансова система. Военните учения, провеждани от Русия близо до границата с Украйна, не допринасят за дипломатическото решение на настоящата ситуация, подчерта още заместник-държавният секретар. „Те [Русия] са мощна страна. Фактът, че се чувстват застрашени от Украйна - по-малка и все още развиваща се демокрация - е трудно да се разбере, честно казано. Защо им трябват 100 000 войници на границата [с Украйна], които, те [Русия] казват, че не са за нахлуване, а за учения. Тази сутрин имаше съобщения за учения с бойна стрелба. Какво е това? Това нашествие ли е? Това сплашване ли е? Това опит за подкопаване ли е? Не знам, но това не допринася за постигането на дипломатическо решение“, аргументира се Шърман. САЩ няма да се съгласят със забрана за разширяване на НАТО и връщане към ситуацията от 1997 г., каза Шърман. Тя отново повтори, че някои от руските предложения за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. „Няма да се съгласим, че НАТО не може да продължи разширяването. Няма да се съгласим да се върнем към ситуацията от 1997 г.“, каза тя. В същото време заместник-държавният секретар подчерта, че Украйна и Грузия трябва да изминат дълъг път, преди да отговорят на необходимите стандарти за влизане в НАТО. „Не искам да говоря за други държави какви са амбициите им, на какво разчитат, в каква времева рамка. Има процес за присъединяване към НАТО, който е много ясно заложен. <...> Ние сме отворени за всички и без съмнение Украйна е една от онези държави, които искат да станат членове [на Алианса]. И те преминават през този процес, отнема известно време, трябва да се свърши много работа, за да се гарантира, че отговаря на високите стандарти на НАТО. <...> Същото е вярно, ако говорим за Грузия“, каза тя. Освен това Шърман посочи, че газопроводът „Северен поток 2“ застрашава енергийната и националната сигурност на много страни в Евроатлантическото пространство. „Това е руски геополитически проект, който подкопава енергийната и националната сигурност на значителна част от евроатлантическата общност“, категорична е заместник-държавният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ призовават Русия да продължи преговорите за Украйна и контрола над въоръженията

Reuters: САЩ призовават Русия да продължи преговорите за Украйна и контрола над въоръженията

Брюксел. Съединените щати в сряда призоваха Русия да остане на масата за преговори след първия кръг от дискусиите за Украйна тази седмица,, включително по теми като контрол на въоръженията, предава Reuters. „Ако Русия се оттегли... ще бъде съвсем очевидно, че никога не са били сериозни по отношение на дипломацията и затова колективно се подготвяме за всеки евентуален случай“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман пред репортери в Брюксел след срещата на Съвета Русия-НАТО. „Високият темп на двустранни и многостранни ангажименти тази седмица показва, че Съединените щати и нашите съюзници и партньори не протакат. Русия е тази, която трябва да направи категоричен избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, категорична е Шърман. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 17:35 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Русия може да разположи ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО не даде гаранции за неразширение

„Експерт“ (Русия): Русия може да разположи ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО не даде гаранции за неразширение

Москва. Русия може да разположи свои ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО откаже да преговаря с нея за гаранции за сигурност, включително за неразширяване на Северноатлантическия алианс, пише списание „Експерт“. Позовавайки се на свои източници, порталът Avia.Pro съобщава, че през последните два дни самолет на ФСБ на Русия е направил посещение в тези държави. „Вчера и днес във въздушното пространство на Венецуела и Куба беше видян руски самолет Ту-154М, който по всяка вероятност принадлежи на ФСБ на Руската федерация“, пише порталът. В същото време медията отбелязва, че все още не е известно кой и с каква цел е отишъл в тези страни. Журналисти обаче предположиха, че Москва може да преговаря с Куба и Венецуела за създаването на нейни военни съоръжения там и разполагането на оръжия. „Други ведомства и също се занимават с подобни въпроси, което е разбираемо. В крайна сметка Русия по-рано предупреди САЩ и НАТО, че ще даде твърд отговор в случай на провал на преговорите за гаранции за сигурност. Вероятно именно разполагането на руски ракетни оръжия близо до границите на САЩ може да принуди Вашингтон да преразгледа позициите си относно разширяването на НАТО“, обобщиха авторите на материала. По-рано заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков заяви, че преговорите със САЩ не са успели да постигнат напредък по темата за разширението на НАТО на изток. Преговорите между Руската федерация и САЩ започнаха на 10 януари на територията на Постоянното представителство на САЩ към офиса на ООН в Женева. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 16:50 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: НАТО отказа да гарантира на Русия, че няма да приеме Украйна

„Коммерсанть“: НАТО отказа да гарантира на Русия, че няма да приеме Украйна

Москва. НАТО не смята разширяването си за агресия, тъй като то „разпространява демокрация“, каза Йенс Столтенберг, генерален секретар на организацията, след заседанието на Съвета НАТО-Русия. Той каза, че Алиансът е отказал да гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, но е готов да обсъди с Русия взаимното ограничаване на ракетите в Европа и въпроса за ядрената политика. Именно гаранцията, че Украйна и Грузия няма да се присъединят към Алианса, беше едно от основните искания на Русия по въпроса за сигурността, пише руското издание „Коммерсанть“. „Всички членове са съгласни с основния принцип: че всяка държава има право да избере своя собствен път... Съюзниците също са съгласни, че само Украйна и 30-те съюзници могат да решат кога Украйна ще бъде готова да стане член на НАТО, никой друг. Русия не може да наложи вето на присъединяването на Украйна към НАТО“, каза Йенс Столтенберг. Генералният секретар отбеляза, че Алиансът призовава Москва да уважава суверенитета и териториалната цялост на всички съседи. НАТО, каза още той, в случай на ескалация в Украйна може да засили присъствието си на територията на източните съюзници. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО и Русия са готови да възстановят работата на мисиите в Москва и Брюксел, но разногласията за Украйна и европейската сигурност остават

Йенс Столтенберг: НАТО и Русия са готови да възстановят работата на мисиите в Москва и Брюксел, но разногласията за Украйна и европейската сигурност остават

Брюксел. Русия и НАТО са готови да възстановят работата на своите мисии в Москва и Брюксел, но разногласията по темите за Украйна иу европейската сигурност остават. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенбрег на пресконференция след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО в сряда в Брюксел. Алиансът отказва да направи компромис по разширяването и само 30-те страни-членки на Северноатлантическия съюз могат да решават дали една страна ще се присъедини или не, предава ТАСС. Столтенберг отбеляза, че е проведена сложна дискусия в ключов момент за европейската сигурност. По думите му, НАТО и Русия няма да пестят усилия за търсене на пътища, по които ще успеят да се придвижат напред в деескалацията. Сега двете страни възнамеряват да проведат нови срещи за възстановяване на доверието, да повишат прозрачността на военните учения, новито на киберсигурността и контрола над въоръженията, отбеляза още генералният секретар на Алианса. По конкретно, както заяви Йенс Столтенберг, Русия и НАТО са се договорили за провеждане на серия от срещи, на които да се достигне до споразумение за взаимно проверяеми ограничения върху ракетните въоръжения в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието Русия-НАТО в Брюксел завърши

ТАСС: Заседанието Русия-НАТО в Брюксел завърши

Брюксел. Заседанието на Съвета НАТО-Русия (СРН) в Брюксел в сряда приключи. Преговорите продължиха около четири часа, предаде кореспондент на ТАСС. В НАТО беше отделено малко по-малко време за срещата, тъй като първоначално брифингът на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг след срещата беше насрочен за 13:30 часа местно време, докато срещата започна в 10:00 часа. Но в крайна сметка брифингът беше отложен за 14:15 (15:15 българско време). Срещата на СРН стана вторият етап от консултации между Русия и западните държави по руските предложения за европейската сигурност. Първият етап - преговорите между Руската федерация и САЩ се проведоха в Женева на 10 януари, третият етап в рамките на ОССЕ ще се проведе във Виена на 13 януари. Руската делегация в Брюксел се оглавява от руския заместник-министър на външните работи Александър Грушко и заместник-министъра на отбраната на Русия Александър Фомин. От страна на НАТО в преговорите участват първият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман, генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, постоянните представители на 30 държави от Алианса в Брюксел. Както каза по-рано руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, Москва очаква от Брюксел и Вашингтон „реална стъпка към Русия“. „Още повече, това е стъпка на НАТО, а не стъпка на Русия към НАТО по отношение на промяна на позицията си по ключови въпроси“, каза заместник-министърът. На свой ред Столтенберг отбеляза, че Алиансът е готов да изслуша опасенията на Русия, да започне открит и смислен диалог, но не е готов да прави компромис, особено по въпросите за разширяване на НАТО. Изискванията за сигурност на Русия са насочени към Съединените щати и европейските държави; Москва не ги е изпращала до такива международни организации като Европейския съюз (ЕС) и НАТО. В най-опростен вид позицията на Руската федерация се свежда до три точки - изтеглянето на американските ядрени оръжия от Европа, прекратяването на разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Русия и създаването на военна инфраструктура там и официалното отхвърляне на плановете на НАТО да привлече Украйна и Грузия към Алианса. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:45 | Агенция "Фокус"