Лидерът на НАТО каза, че остават значителни различия между Алианса и Русия, но изрази надежда, че Москва ще се съгласи на по-нататъшни преговори. Това изявление дойде след първото заседание на съвместния съвет Русия-НАТО от 2019 г., пише американският вестник The Wall Street Journal

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след дискусиите в сряда, че ще бъде трудно да се преодолеят различията, тъй като Русия увеличава натиска върху Запада да се съгласи с исканията й за широки гаранции за сигурност, а Алиансът отказва да отстъпи.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко също отбеляза наличието на "голям брой различия по фундаментални въпроси“.

Ако ситуацията се влоши, каза Грушко пред репортери, това може да доведе до "най-непредвидимите и ужасни последици за европейската сигурност".

Срещата между руската делегация и представители на 30-те страни членки на Северноатлантическия договор се състоя два дни след руско-американските преговори в Женева, които не дадоха съществени резултати.

Русия е съсредоточила хиляди войници около Украйна и казва, че иска да направи сериозни промени в европейската система за сигурност, при това бързо. Москва настоява НАТО да й предостави правно обвързващи гаранции, че няма да приеме бившите съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от нейната сфера на влияние. От 2008 г. НАТО заявява, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса, но не бърза да им предложи бърз начин за присъединяване.

Русия също така иска Алиансът да намали военната си активност в страните членки, които са били част от Съветския съюз и Варшавския договор. Това включва Полша, Унгария и Чехия, както и балтийските републики.

Съюзниците от НАТО наричат подобни искания неприемливи. Заместник -държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза след края на преговорите, че те нямат шанс за успех и че съюзниците единодушно са ги отхвърлили.

"Няма да сложим край на политиката на отворени врати на НАТО“, каза Шърман пред репортери след среща, която продължи близо четири часа.

НАТО покани Русия да продължи преговорите и да обсъди по-ограничени мерки, които съюзниците се надяват да помогнат за облекчаване на опасенията за сигурността. Столтенберг каза, че мерките включват повишаване на прозрачността на военните учения, предотвратяване на опасни инциденти, намаляване на заплахите в Космоса и киберпространството и контрол на оръжията.

Руската делегация не даде нито положителен, нито отрицателен отговор, като заяви, че тези предложения ще бъдат разгледани в Москва.

Съюзниците от НАТО призоваха Русия да изтегли войските си от Украйна (НАТО признава Крим за част от Украйна-бел.ред.) и от украинските граници.

"Има реален риск от нов конфликт в Европа“, каза Столтенберг. Кремъл заяви, че може да разполага войските си на своя територия, както иска.

Междувременно администрацията на Байдън в сряда подкрепи законопроект за налагане на задължителни санкции срещу руските ръководства, банки и компании, ако Москва ескалира военните действия или нахлуе в Украйна.

Сенаторът демократ Робърт Менендес от Ню Джърси инициира нов законопроект, който предвижда санкции срещу военното и политическото ръководство на Русия. Те са насочени лично срещу руския президент Владимир Путин и неговия близък кръг. В случай на руска инвазия, законопроектът предвижда допълнителни 500 милиона долара военна помощ за Украйна. Той също така поставя изискване към Министерството на отбраната и Държавния департамент да ускорят доставката на оръжия и военно оборудване за Украйна.

Законопроектът включва санкции срещу доставчиците на услуги за финансови съобщения в Русия, като глобалната банкова система SWIFT, и забранява транзакции с руски държавни облигации. Законът също така инструктира администрацията да преразгледа решението си през май да отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2“

"Ние казахме ясно и казахме директно на руснаците днес, че ако Русия продължи с агресията си в Украйна, тя ще трябва да плати висока цена и ще се изправи пред последствия, които ще бъдат много по-сериозни от тези през 2014 г.“, каза Шърман пред репортери в сряда в Брюксел.

Преди разговорите говорител на Кремъл каза, че Путин не поставя никакви ултиматуми, а просто се притеснява от заплахи за руската сигурност.

"Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия“, каза прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери в сряда. "НАТО е инструмент за конфронтация, който представлява заплаха за нас.

Във вторник Русия проведе учения с бойна стрелба близо до украинската граница, в които участваха танкове и личен състав. Песков каза, че нямат нищо общо с преговорите.

Дипломатите се опасяват, че Русия ще използва бавния темп на преговорите като претекст за започване на нова инвазия в Украйна, ако НАТО не изпълни исканията й.

"Нямаме какво да им предложим“, каза европейски дипломат, работещ за НАТО. "Единствената надежда е, че ще успеем да задържим руснаците на масата за преговори."

САЩ силно подчертават единството със своите европейски съюзници, но има разногласия. Американското ръководство заявява готовност да преговаря с Русия за взаимни ограничения на броя и мащаба на военните учения в Европа. Според дипломати никой не е предупредил съюзниците за американските съображения за ограничаване на ученията, докато информацията за това не се появи в медиите. Членовете на НАТО на изток се притесняват, че президентът Байдън може да направи отстъпки пред Путин, което ще предизвика апетита му и руският лидер ще иска още.

Превод и редакция: Юлиян Марков