СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

Вашингтон. Лидерът на НАТО каза, че остават значителни различия между Алианса и Русия, но изрази надежда, че Москва ще се съгласи на по-нататъшни преговори. Това изявление дойде след първото заседание на съвместния съвет Русия-НАТО от 2019 г., пише американският вестник The Wall Street JournalГенералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след дискусиите в сряда, че ще бъд...

13 Януари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия провежда внезапна военна проверка на Източния военен окръг

ТАСС: Русия провежда внезапна военна проверка на Източния военен окръг

Москва. Русия е започнала внезапна проверка на бойната готовност в своя Източен военен окръг (ИВО) в рамките на подготовката за провеждането на стратегическите командно-щабни учения „Восток-2022“. Това съобщиха в петък пред журналисти от руското военно ведомство, предава ТАСС. „Във Въоръжените сили на Руската федерация продължават планираните дейности от зимния период на обучение на войските. В рамките на подготовката за стратегическото командно-щабно учение „Восток-2022“ се извършва внезапна проверка на бойната готовност на войските на Източния военен окръг“, съобщиха от министерството. От Министерството на отбраната подчертаха, че „в определените райони поделенията на Източния военен окръг ще трябва да отработят широк спектър от задачи за организиране на всестранно обезпечение и да изпълнят контролно-изпитателни упражнения по учебни предмети с тактически упражнения и бойна стрелба на отдалечени полигони“. В хода на проверката на бойната готовност на ИВО ще бъдат проверени възможностите на транспортната мрежа на Русия. „Специално внимание ще бъде отделено на оценката на възможностите на транспортната инфраструктура на държавата за осигуряване на транспортиране на войски навреме“, заявяват от военното ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 09:20 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Рябков не изключи действия на руския флот в случай на провокации на САЩ

„Взгляд“: Рябков не изключи действия на руския флот в случай на провокации на САЩ

Москва. Руската страна, в случай на провокации от САЩ, може да извършва дейности по линия на Военноморските сили, каза заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, цитиран от руския вестник “Взгляд“ Заместник-министърът в интервю за руския телевизионен канал RTVI, отговаряйки на въпроса дали се обмисля възможността за разполагане на руска военна инфраструктура във Венецуела или Куба, той каза, че не възнамерява да потвърждава или отхвърля нищо. „В американската стилистика възможността за избор на външна и военна политика е крайъгълният камък за гарантиране на мощното влияние на тази страна в света. Зависи от действията на нашите американски колеги. Президентът на Русия (Владимир Путин) многократно се е изказвал, включително по тази тема, какви мерки биха могли да бъдат например по линията на руския флот, ако се върви изцяло в посока на провокиране на Русия и допълнително засилване на военния натиск от САЩ върху нас“, добави зам.-министърът. Заместник-външният министър подчерта, че Москва не желае подобно развитие на събитията, поради което дипломатите на двете страни трябва да се споразумеят. Рябков също така заяви, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО в никакъв случай не са готови да изпълнят ключовите изисквания на Русия за сигурност. Той отбеляза, че сега в Конгреса на САЩ цари "тотална антируска истерия“ и там не се подкрепят инициативи за установяване на отношения с Москва. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 16:35 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Исканията на САЩ Русия да върне войниците в казармите са неприемливи

Сергей Лавров: Исканията на САЩ Русия да върне войниците в казармите са неприемливи

Москва. Исканията на САЩ Русия да върне войските си в казармите, разположени на собствена територия, са неприемливи, каза руският външен министър Сергей Лавров по руската обществена телевизия, цитиран от РИА Новости. По-рано Държавният департамент на САЩ призова Русия да върне в казармите стоте хиляди военнослужещи, за които се твърди, че са съсредоточени на границата с Украйна. "Не мисля, че има нужда да се обяснява абсолютната неприемливост на подобни искания. И, разбира се, дори няма да ги обсъждаме", каза Лавров в ефира на програмата „Голяма игра“ по „Първи канал“. Русия многократно отрича обвиненията в "агресивни действия" от страна на Запада и Украйна, заявявайки, че не заплашва никого и не възнамерява да атакува никого, а изявленията за "руска агресия" се използват като извинение за разполагане на повече военна техника на НАТО в близост до руските граници. Руското външно министерство по-рано отбеляза, че изявленията на Запада за "руската агресия" и възможността да помогне на Киев да се защити от нея са едновременно нелепи и опасни, коментира РИА Новости. В същото време Киев и западните държави наскоро изразиха загриженост относно предполагаемото засилване на „агресивните действия“ от страна на Русия близо до границите на Украйна. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков каза, че Русия придвижва войски на нейна територия и по своя преценка. Според него това не заплашва никого и не трябва да тревожи никого Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 16:00 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

The Wall Street Journal: Русия и НАТО не успяха да разрешат различията си за Украйна

Вашингтон. Лидерът на НАТО каза, че остават значителни различия между Алианса и Русия, но изрази надежда, че Москва ще се съгласи на по-нататъшни преговори. Това изявление дойде след първото заседание на съвместния съвет Русия-НАТО от 2019 г., пише американският вестник The Wall Street Journal Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза след дискусиите в сряда, че ще бъде трудно да се преодолеят различията, тъй като Русия увеличава натиска върху Запада да се съгласи с исканията й за широки гаранции за сигурност, а Алиансът отказва да отстъпи. Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко също отбеляза наличието на „голям брой различия по фундаментални въпроси“. Ако ситуацията се влоши, каза Грушко пред репортери, това може да доведе до "най-непредвидимите и ужасни последици за европейската сигурност". Срещата между руската делегация и представители на 30-те страни членки на Северноатлантическия договор се състоя два дни след руско-американските преговори в Женева, които не дадоха съществени резултати. Русия е съсредоточила хиляди войници около Украйна и казва, че иска да направи сериозни промени в европейската система за сигурност, при това бързо. Москва настоява НАТО да й предостави правно обвързващи гаранции, че няма да приеме бившите съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от нейната сфера на влияние. От 2008 г. НАТО заявява, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса, но не бърза да им предложи бърз начин за присъединяване. Русия също така иска Алиансът да намали военната си активност в страните членки, които са били част от Съветския съюз и Варшавския договор. Това включва Полша, Унгария и Чехия, както и балтийските републики. Съюзниците от НАТО наричат подобни искания неприемливи. Заместник -държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза след края на преговорите, че те нямат шанс за успех и че съюзниците единодушно са ги отхвърлили. „Няма да сложим край на политиката на отворени врати на НАТО“, каза Шърман пред репортери след среща, която продължи близо четири часа. НАТО покани Русия да продължи преговорите и да обсъди по-ограничени мерки, които съюзниците се надяват да помогнат за облекчаване на опасенията за сигурността. Столтенберг каза, че мерките включват повишаване на прозрачността на военните учения, предотвратяване на опасни инциденти, намаляване на заплахите в Космоса и киберпространството и контрол на оръжията. Руската делегация не даде нито положителен, нито отрицателен отговор, като заяви, че тези предложения ще бъдат разгледани в Москва. Съюзниците от НАТО призоваха Русия да изтегли войските си от Украйна (НАТО признава Крим за част от Украйна-бел.ред.) и от украинските граници. „Има реален риск от нов конфликт в Европа“, каза Столтенберг. Кремъл заяви, че може да разполага войските си на своя територия, както иска. Междувременно администрацията на Байдън в сряда подкрепи законопроект за налагане на задължителни санкции срещу руските ръководства, банки и компании, ако Москва ескалира военните действия или нахлуе в Украйна. Сенаторът демократ Робърт Менендес от Ню Джърси инициира нов законопроект, който предвижда санкции срещу военното и политическото ръководство на Русия. Те са насочени лично срещу руския президент Владимир Путин и неговия близък кръг. В случай на руска инвазия, законопроектът предвижда допълнителни 500 милиона долара военна помощ за Украйна. Той също така поставя изискване към Министерството на отбраната и Държавния департамент да ускорят доставката на оръжия и военно оборудване за Украйна. Законопроектът включва санкции срещу доставчиците на услуги за финансови съобщения в Русия, като глобалната банкова система SWIFT, и забранява транзакции с руски държавни облигации. Законът също така инструктира администрацията да преразгледа решението си през май да отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2“ „Ние казахме ясно и казахме директно на руснаците днес, че ако Русия продължи с агресията си в Украйна, тя ще трябва да плати висока цена и ще се изправи пред последствия, които ще бъдат много по-сериозни от тези през 2014 г.“, каза Шърман пред репортери в сряда в Брюксел. Преди разговорите говорител на Кремъл каза, че Путин не поставя никакви ултиматуми, а просто се притеснява от заплахи за руската сигурност. „Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия“, каза прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери в сряда. „НАТО е инструмент за конфронтация, който представлява заплаха за нас. Във вторник Русия проведе учения с бойна стрелба близо до украинската граница, в които участваха танкове и личен състав. Песков каза, че нямат нищо общо с преговорите. Дипломатите се опасяват, че Русия ще използва бавния темп на преговорите като претекст за започване на нова инвазия в Украйна, ако НАТО не изпълни исканията й. „Нямаме какво да им предложим“, каза европейски дипломат, работещ за НАТО. "Единствената надежда е, че ще успеем да задържим руснаците на масата за преговори." САЩ силно подчертават единството със своите европейски съюзници, но има разногласия. Американското ръководство заявява готовност да преговаря с Русия за взаимни ограничения на броя и мащаба на военните учения в Европа. Според дипломати никой не е предупредил съюзниците за американските съображения за ограничаване на ученията, докато информацията за това не се появи в медиите. Членовете на НАТО на изток се притесняват, че президентът Байдън може да направи отстъпки пред Путин, което ще предизвика апетита му и руският лидер ще иска още. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 15:49 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: НАТО отхвърли главното искане на Москва

„Независимая газета“: НАТО отхвърли главното искане на Москва

Москва. В Брюксел централата на НАТО беше домакин на втората от трите срещи, планирани в рамките на преговорите за сигурност между Руската федерация и Запада. Резултатът от нея: Русия и Северноатлантическият алианс не останаха доволни от предложенията, които си направиха, но страните и не се отказаха и по-нататъшен диалог, пише руският вестник “Независимая газета“. Срещата в Брюксел, която продължи четири часа, се проведе под формата на заседание на Съвета Русия-НАТО, формат, който не беше използван от две години и половина. Всъщност самият състав на руската делегация беше препратка към времето, когато все още се осъществяваше сътрудничеството на Москва със Северноатлантическия алианс. Руската делегация беше оглавявана от заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, последният постоянен представител на Руската федерация в НАТО. Вторият ръководител на руската делегация е заместник-министърът на отбраната Александър Фомин, който дълги години отговаря за международното военно сътрудничество. От друга страна, освен генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, преговорите се водеха от постоянните представители на 30-те страни от този алианс. А американската делегация беше оглавена от същия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, която участва в първия етап от преговорите по руските предложения, който се проведе в Женева в понеделник. „На Съвета НАТО-Русия днес подчертах основните принципи на международната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя собствен път“, написа тя в „Туитър“. На брифинг след разговорите Шърман каза, че съюзниците от НАТО "в пълно единство" подкрепят тази позиция. Просто казано, те решиха да не дават гаранции на Москва, че Алиансът няма да се разшири. Столтенберг от своя страна каза, че Руската федерация все още не е приела предложения за провеждане на широки консултации по въпросите на сигурността, включително ограниченията върху ракетните оръжия. „Русия не се съгласи веднага (на консултации), но те (представителите на Руската федерация) не отказаха. Те казаха, че им трябва време, за да се върнат в НАТО с отговор “, каза той. Сред изявленията, направени непосредствено преди разговорите в Брюксел, се откроява изявлението на заместник- държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. На своя брифинг този куратор на европейското, включително украинското, направление на политиката на Държавния департамент повтори казаното от други американски политици преди това в различни версии. Нюланд каза, че Руската федерация не може да има право да налага вето на приемането на която и да е държава в НАТО, нарече самия Алианс чисто отбранителен съюз и за пореден път сплаши Русия с „безпрецедентни санкции“ в случай на нападение на украинска територия. Но в речта й имаше нещо ново: тя каза, че САЩ се опитват да отложат пускането на „Северен поток-2“. Припомняме си, че сега той е заседнал на етапа на сертифициране. „Това, което правим сега, е да работим с германците, с Европейския съюз, за да забавим тяхното разглеждане на пускането на газопровода. Германското правителство предприе значителни стъпки към това“, каза Нюланд. Това е първото признание на служител на администрацията на американския президент Джо Байдън, че пускането на газопровода е отложено под натиска на Белия дом. Нюланд потвърди, че Германия е готова напълно да се откаже от проекта в случай на руска агресия срещу Украйна. Заплашителното изявление на заместник-държавния секретар, която може би не съвсем заслужено има репутация на човек, способен да налага най-суровите и непопулярни решения на партньорите на САЩ, не е само мярка за психологическо влияние върху руските власти. Нюланд сигнализира на всички американски и европейски привърженици на радикалните мерки срещу Кремъл, че администрацията на Байдън, ако нещо се случи, наистина е готова да не се церемони с Русия. Като цяло срещата в Брюксел остави същото впечатление като преговорите в Женева: опитът на Запада и Руската федерация да се споразумеят няма да даде съществени резултати. Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада, в интервю за НГ като цяло беше изключително скептичен относно възможността за сключване на каквото и да е дългосрочно споразумение за сигурността сега, след събитията в Казахстан. „Руските предложения бяха представени в средата на декември. Тогава се случи това, което се случи в Казахстан. За Кремъл това очевидно беше изненада. Правно обвързващите договори за сигурност се сключват през период на стабилност. Когато настъпят тектонски промени в тази област, стойността на такива споразумения намалява “, каза експертът. Действително вълненията в Казахстан, които Владимир Путин определи като използване на „технологии на Майдана“, още веднъж подчертаха проблема с липсата на доверие в отношенията между Руската федерация и Съединените щати. Когато няма доверие, няма гаранция, че някое споразумение с отстъпки към Русия няма да бъде нарушено не от сегашната администрация, а от следващата администрация на Белия дом, особено ако републиканец стане следващият американски президент. Освен това има такъв пример. Изданието припомня, че Доналд Тръмп разруши споразумението за иранската ядрена програма, което беше сключено от неговия предшественик демократ Барак Обама. Между другото, един от тези, които подготвиха "ядрената сделка", беше Уенди Шърман. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 15:01 | Агенция "Фокус"

Сергей Рябков: САЩ искат „да изпуснат“ парата в разговорите с Русия

Сергей Рябков: САЩ искат „да изпуснат“ парата в разговорите с Русия

Москва. Съединените щати искат да „изпуснат парата" от инициативата разговори за сигурност на Москва, но в същото време се стремят да доближат военната инфраструктура на НАТО до руските граници, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков в интервю за руския телевизионен канал RTVI. „Американците искат да започнат диалог с нас по някои фрагменти от ситуацията със сигурността и по този начин, грубо казано, да изпуснат парата от руската позиция, да облекчат натиска, да облекчат напрежението. А при това прикривайки се зад този диалог да продължат същия този процеса на геополитическо, военно развитие на все повече и повече територии, приближавайки се<...> към Москва“, отбеляза дипломатът. Той предупреди западните страни и Украйна да не се опитват да разрешат конфликта в Донбас с военни средства. В същото време Рябков подчерта, че Русия постоянно е под военен натиск. „Сега Русия е основният враг на НАТО само защото се стреми твърдо и последователно да защитава собствените си интереси“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 13:53 | Агенция "Фокус"

Столтенберг: Ограниченията на руските и натовските ракетни оръжия не трябва да се обсъждат публично

Столтенберг: Ограниченията на руските и натовските ракетни оръжия не трябва да се обсъждат публично

Брюксел. Конкретните възможности за ограничаване разполагането на руски и натовски ракетни системи не трябва да се обсъждат открито, тъй като това ще намали пространството за преговори. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в Брюксел, цитиран от TACC. „НАТО е готова да обсъди ограниченията на ракетите с Русия, но конкретните прагове на ограниченията не трябва да се обсъждат публично, тъй като това ще намали възможностите за преговори“, каза той. Столтенберг подчерта, че Алиансът е готов да обсъжда не само ограничения, но и пълен отказ от нестратегически ракети. В същото време той повтори позицията на НАТО, че Договорът за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО), който престана да съществува на 2 август 2019 г. след едностранното оттегляне на САЩ от него, е прекратен поради нарушенията му от страна на Русия. В сряда, отговаряйки на въпрос на ТАСС след резултатите от първата от две години и половина среща на Съвета Русия-НАТО в Брюксел, генералният секретар каза, че НАТО е предложило на Москва да проведе поредица от консултации, за да обсъдят подробно проблемите и разногласията, включително договаряне на взаимни и проверими ограничения за ракетите в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 13:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Жозеп Борел каза, че ЕС работи в тясно сътрудничество със САЩ за консултации по сигурността с Русия

ТАСС: Жозеп Борел каза, че ЕС работи в тясно сътрудничество със САЩ за консултации по сигурността с Русия

Брест. Европейският съюз работи много тясно със Съединените щати по отношение на диалога с Русия по въпроса за сигурността в Европа. Това каза върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в четвъртък преди началото на неформалната среща на министрите на отбраната на ЕС в Брест, Франция, предава TACC. „Много се говори, че Европа не участва в (диалога по архитектурата на сигурността с Руската федерация и Съединените щати) и не присъства на масата за преговори, но тези дни поддържаме много тясна координация със Съединените щати. Говорих по телефона с (държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен) няколко пъти и колеги министри също се свързаха с него“, каза Борел. Той добави още, че ЕС е убеден, че никое решение няма да бъде обсъждано и прието без тясно сътрудничество с Европа и без нейно участие. На 13-14 януари в Брест в Западна Франция се провежда неформална среща на министрите на отбраната на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 11:29 | Агенция "Фокус"

Уенди Шърман: Редица предложения на Москва за европейската сигурност са неприемливи

Уенди Шърман: Редица предложения на Москва за европейската сигурност са неприемливи

Брюксел. Редица ключови предложения на Москва за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. Това заяви в сряда първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман на пресконференция след приключилото в Брюксел заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР), предава ТАСС. „Както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза по-рано, това беше много сериозен и директен разговор. Руският заместник-министър на външните работи [Александър] Грушко и [руският] заместник-министър на отбраната Александър Фомин говориха много и споделиха предложенията и вижданията на Руската федерация относно европейската сигурност и бъдещето на НАТО. Съюзниците от НАТО бяха единни в нашите отговори <...>, включително когато става дума за някои ключови руски предложения, които просто не са приемливи“, каза тя. Според Шърман страните-членки на Северноатлантическия алианс на срещата на СНР в сряда са заявили, че всяка страна може да избира свои собствени съюзи и са се изказали изцяло от единна позиция. „Съюзниците в НАТО излязоха в пълно единство в подкрепа на редица основни международни принципи, според които всички страни трябва да могат да избират своята външнополитическа ориентация, че суверенитетът и териториалната цялост са свещени и трябва да се зачитат и че всички страни могат и трябва да са свободни да избират свои собствени съюзи“, каза тя и добави, че срещата е продължила почти четири часа. По думите на Шърман, страните от НАТО са поискали Руската федерация да премине към деескалация и да работи в дипломатическа посока. Според Шърман срещата „завършва с трезво предизвикателство от страна на съюзниците от НАТО към Русия“. Същността на исканията на страните от НАТО, според заместник-държавния секретар на САЩ, е „намаляване на напрежението, избиране на пътя на дипломацията и продължаване на диалога на добросъвестна и реципрочна основа“. Вашингтон и неговите съюзници вярват, че Русия ще трябва да избира между деескалация и конфронтация, подчерта отново тя. „Оставаме готови да се ангажираме с Русия. Високият темп на двустранно и многостранно ангажиране тази седмица показа, че Съединените щати, нашите съюзници и партньори не протакат време. Русия ще трябва да направи труден избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, каза тя. Според заместник-държавния секретар САЩ и техните съюзници се надяват руската страна „да избере мира и сигурността“. НАТО покани Руската федерация да проучи възможността за взаимни стъпки за намаляване на рисковете, прозрачност, подобряване на комуникациите и контрола върху въоръженията. Според представителя на САЩ страните от Северноатлантическия алианс са изразили своите позиции относно това къде НАТО и Русия „могат да постигнат съвместен напредък“. „Това включва реципрочни стъпки за намаляване на рисковете, [осигуряване] на прозрачност, подобряване на комуникацията и контрола върху въоръженията“, каза Шърман. Страните-членки на НАТО вярват, че има място за напредък в работата с Русия в редица области, каза Шърман. „Съединените щати и нашите съюзници от НАТО потвърдиха нашия споделен ангажимент към дипломацията като най-надеждния път към трайна сигурност и нашата готовност да се ангажираме с Русия по въпросите на сигурността в конструктивен и реципрочен процес. В който НАТО и Русия биха могли да работят заедно, за да постигнат напредък, повишаване на сигурността за всички нас и за света. Те включват реципрочни действия за намаляване на рисковете и прозрачност, повишаване на ефективността на взаимодействието и контрола на въоръженията“, каза Шърман. Страните от НАТО на срещата в Брюксел отново предупредиха Русия за строги мерки в случай на инвазия в Украйна, каза Шърман. „Днес отново директно казахме на Русия, че по-нататъшното руско нахлуване в Украйна ще доведе до значителни разходи и последици [за Москва], които [по мащаб] надхвърлят това, с което те [руските власти] се сблъскаха през 2014 г.“, заяви тя. Според Шърман става дума за „икономически мерки“, които ще засегнат руската икономика и финансова система. Военните учения, провеждани от Русия близо до границата с Украйна, не допринасят за дипломатическото решение на настоящата ситуация, подчерта още заместник-държавният секретар. „Те [Русия] са мощна страна. Фактът, че се чувстват застрашени от Украйна - по-малка и все още развиваща се демокрация - е трудно да се разбере, честно казано. Защо им трябват 100 000 войници на границата [с Украйна], които, те [Русия] казват, че не са за нахлуване, а за учения. Тази сутрин имаше съобщения за учения с бойна стрелба. Какво е това? Това нашествие ли е? Това сплашване ли е? Това опит за подкопаване ли е? Не знам, но това не допринася за постигането на дипломатическо решение“, аргументира се Шърман. САЩ няма да се съгласят със забрана за разширяване на НАТО и връщане към ситуацията от 1997 г., каза Шърман. Тя отново повтори, че някои от руските предложения за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. „Няма да се съгласим, че НАТО не може да продължи разширяването. Няма да се съгласим да се върнем към ситуацията от 1997 г.“, каза тя. В същото време заместник-държавният секретар подчерта, че Украйна и Грузия трябва да изминат дълъг път, преди да отговорят на необходимите стандарти за влизане в НАТО. „Не искам да говоря за други държави какви са амбициите им, на какво разчитат, в каква времева рамка. Има процес за присъединяване към НАТО, който е много ясно заложен. <...> Ние сме отворени за всички и без съмнение Украйна е една от онези държави, които искат да станат членове [на Алианса]. И те преминават през този процес, отнема известно време, трябва да се свърши много работа, за да се гарантира, че отговаря на високите стандарти на НАТО. <...> Същото е вярно, ако говорим за Грузия“, каза тя. Освен това Шърман посочи, че газопроводът „Северен поток 2“ застрашава енергийната и националната сигурност на много страни в Евроатлантическото пространство. „Това е руски геополитически проект, който подкопава енергийната и националната сигурност на значителна част от евроатлантическата общност“, категорична е заместник-държавният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ призовават Русия да продължи преговорите за Украйна и контрола над въоръженията

Reuters: САЩ призовават Русия да продължи преговорите за Украйна и контрола над въоръженията

Брюксел. Съединените щати в сряда призоваха Русия да остане на масата за преговори след първия кръг от дискусиите за Украйна тази седмица,, включително по теми като контрол на въоръженията, предава Reuters. „Ако Русия се оттегли... ще бъде съвсем очевидно, че никога не са били сериозни по отношение на дипломацията и затова колективно се подготвяме за всеки евентуален случай“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман пред репортери в Брюксел след срещата на Съвета Русия-НАТО. „Високият темп на двустранни и многостранни ангажименти тази седмица показва, че Съединените щати и нашите съюзници и партньори не протакат. Русия е тази, която трябва да направи категоричен избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, категорична е Шърман. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 17:35 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Русия може да разположи ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО не даде гаранции за неразширение

„Експерт“ (Русия): Русия може да разположи ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО не даде гаранции за неразширение

Москва. Русия може да разположи свои ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО откаже да преговаря с нея за гаранции за сигурност, включително за неразширяване на Северноатлантическия алианс, пише списание „Експерт“. Позовавайки се на свои източници, порталът Avia.Pro съобщава, че през последните два дни самолет на ФСБ на Русия е направил посещение в тези държави. „Вчера и днес във въздушното пространство на Венецуела и Куба беше видян руски самолет Ту-154М, който по всяка вероятност принадлежи на ФСБ на Руската федерация“, пише порталът. В същото време медията отбелязва, че все още не е известно кой и с каква цел е отишъл в тези страни. Журналисти обаче предположиха, че Москва може да преговаря с Куба и Венецуела за създаването на нейни военни съоръжения там и разполагането на оръжия. „Други ведомства и също се занимават с подобни въпроси, което е разбираемо. В крайна сметка Русия по-рано предупреди САЩ и НАТО, че ще даде твърд отговор в случай на провал на преговорите за гаранции за сигурност. Вероятно именно разполагането на руски ракетни оръжия близо до границите на САЩ може да принуди Вашингтон да преразгледа позициите си относно разширяването на НАТО“, обобщиха авторите на материала. По-рано заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков заяви, че преговорите със САЩ не са успели да постигнат напредък по темата за разширението на НАТО на изток. Преговорите между Руската федерация и САЩ започнаха на 10 януари на територията на Постоянното представителство на САЩ към офиса на ООН в Женева. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 16:50 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: НАТО отказа да гарантира на Русия, че няма да приеме Украйна

„Коммерсанть“: НАТО отказа да гарантира на Русия, че няма да приеме Украйна

Москва. НАТО не смята разширяването си за агресия, тъй като то „разпространява демокрация“, каза Йенс Столтенберг, генерален секретар на организацията, след заседанието на Съвета НАТО-Русия. Той каза, че Алиансът е отказал да гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, но е готов да обсъди с Русия взаимното ограничаване на ракетите в Европа и въпроса за ядрената политика. Именно гаранцията, че Украйна и Грузия няма да се присъединят към Алианса, беше едно от основните искания на Русия по въпроса за сигурността, пише руското издание „Коммерсанть“. „Всички членове са съгласни с основния принцип: че всяка държава има право да избере своя собствен път... Съюзниците също са съгласни, че само Украйна и 30-те съюзници могат да решат кога Украйна ще бъде готова да стане член на НАТО, никой друг. Русия не може да наложи вето на присъединяването на Украйна към НАТО“, каза Йенс Столтенберг. Генералният секретар отбеляза, че Алиансът призовава Москва да уважава суверенитета и териториалната цялост на всички съседи. НАТО, каза още той, в случай на ескалация в Украйна може да засили присъствието си на територията на източните съюзници. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО и Русия са готови да възстановят работата на мисиите в Москва и Брюксел, но разногласията за Украйна и европейската сигурност остават

Йенс Столтенберг: НАТО и Русия са готови да възстановят работата на мисиите в Москва и Брюксел, но разногласията за Украйна и европейската сигурност остават

Брюксел. Русия и НАТО са готови да възстановят работата на своите мисии в Москва и Брюксел, но разногласията по темите за Украйна иу европейската сигурност остават. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенбрег на пресконференция след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО в сряда в Брюксел. Алиансът отказва да направи компромис по разширяването и само 30-те страни-членки на Северноатлантическия съюз могат да решават дали една страна ще се присъедини или не, предава ТАСС. Столтенберг отбеляза, че е проведена сложна дискусия в ключов момент за европейската сигурност. По думите му, НАТО и Русия няма да пестят усилия за търсене на пътища, по които ще успеят да се придвижат напред в деескалацията. Сега двете страни възнамеряват да проведат нови срещи за възстановяване на доверието, да повишат прозрачността на военните учения, новито на киберсигурността и контрола над въоръженията, отбеляза още генералният секретар на Алианса. По конкретно, както заяви Йенс Столтенберг, Русия и НАТО са се договорили за провеждане на серия от срещи, на които да се достигне до споразумение за взаимно проверяеми ограничения върху ракетните въоръжения в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието Русия-НАТО в Брюксел завърши

ТАСС: Заседанието Русия-НАТО в Брюксел завърши

Брюксел. Заседанието на Съвета НАТО-Русия (СРН) в Брюксел в сряда приключи. Преговорите продължиха около четири часа, предаде кореспондент на ТАСС. В НАТО беше отделено малко по-малко време за срещата, тъй като първоначално брифингът на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг след срещата беше насрочен за 13:30 часа местно време, докато срещата започна в 10:00 часа. Но в крайна сметка брифингът беше отложен за 14:15 (15:15 българско време). Срещата на СРН стана вторият етап от консултации между Русия и западните държави по руските предложения за европейската сигурност. Първият етап - преговорите между Руската федерация и САЩ се проведоха в Женева на 10 януари, третият етап в рамките на ОССЕ ще се проведе във Виена на 13 януари. Руската делегация в Брюксел се оглавява от руския заместник-министър на външните работи Александър Грушко и заместник-министъра на отбраната на Русия Александър Фомин. От страна на НАТО в преговорите участват първият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман, генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, постоянните представители на 30 държави от Алианса в Брюксел. Както каза по-рано руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, Москва очаква от Брюксел и Вашингтон „реална стъпка към Русия“. „Още повече, това е стъпка на НАТО, а не стъпка на Русия към НАТО по отношение на промяна на позицията си по ключови въпроси“, каза заместник-министърът. На свой ред Столтенберг отбеляза, че Алиансът е готов да изслуша опасенията на Русия, да започне открит и смислен диалог, но не е готов да прави компромис, особено по въпросите за разширяване на НАТО. Изискванията за сигурност на Русия са насочени към Съединените щати и европейските държави; Москва не ги е изпращала до такива международни организации като Европейския съюз (ЕС) и НАТО. В най-опростен вид позицията на Руската федерация се свежда до три точки - изтеглянето на американските ядрени оръжия от Европа, прекратяването на разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Русия и създаването на военна инфраструктура там и официалното отхвърляне на плановете на НАТО да привлече Украйна и Грузия към Алианса. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:45 | Агенция "Фокус"

Reuters: Москва подчерта, че не поставя ултиматуми на Съвета НАТО-Русия

Reuters: Москва подчерта, че не поставя ултиматуми на Съвета НАТО-Русия

Брюксел. Русия изложи исканията си за гаранции за сигурност в Европа на 30-те съюзници от НАТО в сряда, но настоя, че това не са ултиматуми след интензивните разговори със Съединените щати в Женева, които не успяха да преодолеят задънената улица, съобщава Reuters. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг прие заместник-министъра на външните работи на Русия Александър Грушко в съюзническия щаб, за да се опита да намали най-високото напрежение между Изтока и Запада след Студената война заради струпването на руски войски в близост до границата с Украйна. Москва отхвърли опасенията, изразени от Съединените щати, че може да планира нахлуване в съседа си, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ученията с жива стрелба по границата с Украйна във вторник не са свързани с преговорите с НАТО. „Ние не преговаряме от позиция на сила; тук няма и не може да има място за ултиматуми“, каза той в Москва, докато преговорите започваха в Брюксел. Но той каза, че паневропейската сигурност е в критична точка и Западът трябва да отговори на притесненията на Русия относно дейностите на НАТО в бившите комунистически страни, които смята за свой заден двор. Съюзниците от НАТО твърдят, че преговорите, най-сериозният опит на Алианса да превърне потенциалния конфликт за Украйна в политически процес, се провеждат заради руската агресия, а не обратното. „Нека бъдем ясни: руските действия ускориха тази криза. Ние сме ангажирани да използваме дипломация, за да деескалираме ситуацията“, каза пред репортери във вторник вечерта пратеникът на САЩ в НАТО Джулиан Смит. „Искаме да видим... Русия да изтегля назад силите си“, каза тя за 100 000 войници, разположени близо до Украйна. Дипломати от НАТО казват, че западният алианс би счел за успех, ако Русия се съгласи да проведе допълнителни преговори. Съюзниците са готови да преговарят с Москва за увеличаване на откритостта около военните учения и за избягване на случайни сблъсъци, които могат да предизвикат конфликт, както и контрол върху въоръженията по отношение на ракетите в Европа. Но съюзниците от НАТО твърдят, че много от исканията на Русия, изложени в два проекта на договора през декември, са неприемливи, включително призивите за намаляване на дейностите на Алианса до нивата от 90-те години на миналия век и обещания да не приемат нови членове. Във вторник Русия прозвуча мрачно относно перспективите за повече преговори със Съединените щати. Грушко, бивш посланик на Русия в НАТО, каза, че Русия иска да избегне конфронтация. Неговият пряк колега, заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, който проведе разговорите със Съединените щати в Женева, но не беше в Брюксел в сряда, каза, че Украйна никога не трябва да бъде допускана да се присъедини към НАТО. НАТО няма непосредствени планове да приеме Украйна, но казва, че Русия не може да диктува отношенията му с други суверенни държави. Разговорите ще продължат в четвъртък във Виена в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), по-широк орган, в който са представени Русия, Съединените щати и европейците. „Нашата основна цел по принцип е да установим диалог. Мисля, че си струва да се отбележи отделно, че тази седмица няма преговори като такива“, каза посланикът на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър според стенограма на интервюто му с руската телевизия „Дожд“, публикувано в сряда. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:40 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Демократите внасят в Сената жестоки санкции срещу Русия в случай на нахлуване в Украйна

The Washington Post: Демократите внасят в Сената жестоки санкции срещу Русия в случай на нахлуване в Украйна

Вашингтон. Висши сенатори от Демократическата партия на САЩ в сряда ще разкрият нов пакет от санкции, с които ще се сблъска Русия ако нахлуе в Украйна. Инициативата има подкрепа от Белия дом, пише The Washington Post. Оглавяваната от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес инициатива дава ефективно извинение за демократите, които публично се колебаеха дали да гласуват в полза на законопроект, който ще наложи санкции на Русия за „Северен поток 2“. Въпреки че сенаторите от Демократическата партия широко подкрепяха санкциите срещу Москва в миналото, сега това рискува потенциално неудобно поражение за администрацията на Байдън, особено във време, когато тя води чувствителни дипломатически разговори в чужбина, за да спре потенциална инвазия на Русия в Източна Европа, коментира вестникът. В изявление в сряда Менендес каза, че наказанията, посочени в неговия законопроект, „показват абсолютно ясно, че Сенатът на САЩ няма да стои безучастен, докато Кремъл заплашва с повторно нахлуване в Украйна“. Менендес каза, че законодателството изпраща ясно послание към Русия: „Путин не трябва да срива цялата си икономика, нито трябва да жертва живота на собствения си народ в безполезен опит да преначертае картата на Европа“. Законът, получен от The Washington Post преди публикуването му, ще наложи широки санкции на висши руски военни и правителствени служители, включително Путин и други лидери, както и ключови банкови институции, ако Москва се включи във военни действия срещу Украйна. Той също така ще бъде насочен към компании в Русия, които предлагат защитени системи за съобщения като SWIFT, които банките използват за обмен на ключова информация с други финансови институции. Той също така включва разпоредби за подпомагане на сигурността на Украйна. Наричайки „Северен поток 2“ „инструмент за злонамерено влияние на Руската федерация“, законодателството насърчава Съединените щати „да разгледат всички налични и подходящи мерки“, за да гарантират, че газопроводът няма да започне да работи. Малко оптимизъм, докато Русия и НАТО се срещат по повод нарастващото напрежение в Европа Говорител на Съвета за национална сигурност каза пред The Washington Post, че Белият дом подкрепя законопроекта на Менендес — който ще „задейства сериозни разходи за руската икономика“, ако Путин нахлуе в Украйна — и че други мерки, като тази, предложена от Круз, „няма да са достатъчни, за да спрат по-нататъшната руска агресия или да защитят Украйна“. „Вместо това това ще подкопае усилията ни да сдържаме Русия и ще премахне лостовете, които Съединените щати и нашите съюзници и партньори притежават в този момент, за да се спечелят политически точки у дома“, каза говорителят, който говори при условие на анонимност. „И това ще дойде в момент, в който трябва да бъдем тясно обединени с нашите европейски партньори, включително Германия. Няма смисъл“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:33 | Агенция "Фокус"

Представителят на САЩ на Съвета Русия-НАТО: Украйна има право да избира собствения си път

Представителят на САЩ на Съвета Русия-НАТО: Украйна има право да избира собствения си път

Брюксел. Първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман на заседание на Съвета НАТО-Русия в сряда обяви правото на всяка страна да избере своя собствен път. Тя публикува съответното съобщение в „Туитър“, предава ТАСС. „На днешното заседание на Съвета Русия-НАТО отново потвърдих основните принципи на международната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя собствен път“, каза Шърман. Тя добави, че ще разкаже на репортери за „текущата работа на [САЩ] със съюзници и партньори, за да подтикне Русия да деескалира напрежението и да поеме дипломатически ангажимент“. Руско-американските консултации относно гаранциите за сигурност приключиха на 10 януари в Женева. В сряда в Брюксел се провежда заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари въпросите за гаранциите за сигурност на Руската федерация ще бъдат обсъдени на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 15:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Президентът на Румъния се обяви за увеличение на американското военно присъствие в страната

ТАСС: Президентът на Румъния се обяви за увеличение на американското военно присъствие в страната

Букурещ. Въпросът за сигурността ще бъде приоритет в рамките на външната политика на Румъния през 2022 г. Това заяви президентът Клаус Йоханис, изказвайки се в сряда на годишната среща с ръководителите на дипломатически мисии, акредитирани в Букурещ. „Важна цел остава засилването на американското военно присъствие в Румъния“, подчерта той, цитиран от ТАСС. Държавният глава отбеляза, че международната дейност на Румъния ще продължи да се основава на три стълба – „засилване на ролята и влиянието на страната в ЕС и съответно в НАТО, както и развитие и задълбочаване на стратегическото партньорство със САЩ“. „Трябва да направим сътрудничеството по-ефективно с партньори, с които споделяме сходни ценности, възгледи и цели на международно ниво, и да намалим или дори да премахнем зависимостта от участници, които имат противоположни подходи и искат да навредят на способността ни да постигаме целите си“, обясни още президентът на северната ни съседка. Йоханис изрази загриженост относно ситуацията със сигурността, породена, по думите му, „от масовото разполагане на руски войски близо до Украйна и последиците от това за евроатлантическата стабилност“. „От наша гледна точка двойният подход на НАТО към Русия, който ние последователно подкрепяме, трябва да се състои както от твърди и надеждни мерки за сдържане, така и от откритост на тази основа за диалог“, заяви той. „Този диалог трябва постоянно да се основава на принципи, цели и ангажименти, които съставляват основата на Алианса“. „Конкретната деескалация на ситуацията със сигурността е абсолютно необходима“, подчерта румънският президент. „Заплахите за използване на сила, както и изразяването на съмнения относно настоящите параметри на европейската архитектура за сигурност са неприемливи. Ние също така подкрепяме необходимостта от продължаване на укрепването на позицията за сдържане и отбрана по последователен и всеобхватен начин по целия източен фланг, особено в района на Черно море“. Йоханис посочи също, че Румъния ще продължи „активно да подкрепя усилията на Република Молдова за европейска интеграция и програмата за демократични реформи <...> основани на единството на езика, историята и културата“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 14:09 | Агенция "Фокус"

Euronews: Съветът НАТО-Русия се събира на фона на безкомпромисните позиции, заети от Москва и Вашингтон след преговорите

Euronews: Съветът НАТО-Русия се събира на фона на безкомпромисните позиции, заети от Москва и Вашингтон след преговорите

Брюксел. В сряда в Брюксел ще се проведат преговори между НАТО и Русия на фона на песимизма относно напредъка на диалога заради безкомпромисните позиции, заети от Москва и Вашингтон относно напрежението в Източна Европа на 10 декември, информира Euronews. На фона на натрупването на руски войски близо до Украйна, САЩ отхвърлиха искането за спиране на разширяването на НАТО и Кремъл отговори, че бързо ще види дали си струва дори да продължи преговорите. На разговорите между Русия и САЩ в Женева в понеделник Москва настоя за гаранции, които изключват разширяването на НАТО в Украйна и други бивши съветски държави и поиска да отмени разполагането на сили на военния алианс в Източна Европа. САЩ твърдо отхвърлиха исканията, които определиха като „нон-стартъри“. „Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза посланикът на САЩ Джулиан Смит, пратеник на страната в Алианса, като зададе твърдия тон за следващите преговори с Москва и изключи всякакви отстъпки за разширяването на Алианса на изток. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи преговорите в Женева като „открити, всеобхватни и директни“, но подчерта, че Москва иска бързи резултати. „Не виждаме значителна причина за оптимизъм“, каза той пред репортери. Песков каза, че преговорите Русия-НАТО в сряда и срещата на ОССЕ във Виена в четвъртък ще покажат дали по-нататъшните преговори си струват. „Ще стане ясно в каква посока и как да продължим и дали има смисъл“, каза той. „Ние абсолютно не бихме приели да проточваме този процес безкрайно“. Смит каза, че „нито един съюзник в НАТО не желае да отстъпи или да преговаря за нещо, което е свързано с политиката на отворени врати на НАТО“. „Ние ще се противопоставим твърдо на предложенията за сигурност, които просто няма как да започнем“, каза тя пред репортери. „Има широко разпространено единство и консенсус в Алианса относно предизвикателството, което стои пред нас“. САЩ смятат, че Русия е натрупала около 100 000 войници близо до Украйна, натрупване, което подклажда страховете от инвазия. Москва казва, че няма планове за атака и отхвърля искането на Вашингтон да оттегли своите сили, заявявайки, че има право да ги разположи, където иска на своя територия. Президентът Владимир Путин предупреди, че Кремъл ще предприеме неуточнени „военно-технически мерки“, ако САЩ и техните съюзници не изпълнят исканията му. Той разговаря с членове на своя Съвет за сигурност, като каза, че иска да обсъди неуточнени въпроси, свързани със сигурността и инфраструктурата в граничните райони. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза, че е „твърде рано да се каже дали руснаците са сериозни по пътя към дипломацията или не“ или дали ще използват преговорите като „претекст да твърдят, че дипломацията не работи“, с което да оправдаят инвазия. Псаки заобиколи въпросите дали САЩ са съгласни, че преговорите в Женева не дават причини за по-голям оптимизъм. Тя обаче отбеляза, че е имало дискусии за разполагането на ракети в Европа и реципрочни ограничения на военните учения. „Има редица дискусии, които могат да бъдат част от дипломатическия път, но в крайна сметка руснаците трябва да решат дали ще предприемат сериозен подход“, заяви говорителят на Белия Дом. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, който ръководеше руската делегация в Женева, каза след срещата, че ще бъде трудно да се постигне някакъв напредък по други въпроси, ако САЩ и техните съюзници застанат срещу искането на Русия за гаранции, които изключват разширяването на НАТО. САЩ и техните съюзници отхвърлят искането НАТО да не приема нови членове, като подчертават, че ключов принцип на Алианса е, че членството е отворено за всяка отговаряща на изискванията страна и никой външен няма право на вето. Но Вашингтон и НАТО също така заявяват, че са готови да обсъдят контрола върху въоръженията, мерките за изграждане на доверие, по-голяма прозрачност и намаляване на риска, ако Русия заеме конструктивна позиция. Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза, че е информирала Северноатлантическия съвет за преговорите си в Женева. „Съединените щати са ангажирани да работят в крачка с нашите съюзници и партньори, за да настояват за деескалация и да отговорят на кризата със сигурността, причинена от Русия“, написа в „Туитър“ тя. САЩ предупредиха, че Русия ще бъде изправена пред безпрецедентни санкции, ако нападне Украйна. На фона на напрежението руските военни заявиха, че 3000 военнослужещи са задействани в учения на полигони в районите на Воронеж, Белгород, Брянск и Смоленск близо до Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 12:56 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Всяко разширение на НАТО тревожи Русия

Кремъл: Всяко разширение на НАТО тревожи Русия

Москва. НАТО е инструмент за конфронтация, затова Русия е загрижена от всякакво разширяване на този алианс. Това каза пред журналисти в сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроса дали Руската федерация е загрижена за евентуалното присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО, предава ТАСС. „Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия. НАТО не е институция за развитие, НАТО е инструмент за конфронтация“, подчерта Песков. Русия не преговаря със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност от позиция на силата, няма и не може да има място за ултиматуми, заяви представителят на Кремъл. „Просто ситуацията достигна толкова критична точка по отношение на общоевропейската сигурност и по отношение на националните интереси на страната ни, които са неразделна част от Европа и архитектурата на европейската сигурност, че не можем, за съжаление, да се поколебаем. по-нататък и ние трябва конкретно да отговорим на тези опасения, които бяха изразени“, поясни Песков. Руската федерация не би искала да „излива заплахи и ултиматуми“, подобно на американските официални лица, на фона на продължаващите преговори с НАТО и Съединените щати. „Не бихме искали като американските служители да бомбардираме със заплахи, ултиматуми, да предвиждаме висока цена, кой какво ще плати. <...> Ако водим преговори, ние ги водим културно, ние сме отворени за този диалог, нашите дипломатите са запазили дипломатическите традиции въпреки тежката ситуация. Ние все още предпочитаме първо да говорим, а след това да оценяваме и да правим прогнози“, каза говорителят на Кремъл. По думите на Песков, Русия би искала първо да преговаря с НАТО и САЩ и след това да дава оценки. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Русия спаси НАТО от „мозъчна смърт“

Le Monde: Русия спаси НАТО от „мозъчна смърт“

Париж. НАТО „дължи задгробния си живот“ на Владимир Путин, пише Le Monde. Според автора на статията, ако не е била руската заплаха и исканията на Русия за признание на нейната сфера на влияние, то Алиансът още дълго би спорил по своите екзистенциални тревоги. И сега у него изведнъж отново се появи сила, а неговият генерален секретар Йенс Столтенберг дори каза, че опасността от въоръжен конфликт в Европа е реална. Авторът на статията припомня, че през 2019 г. френският президент Еманюел Макрон обяви „мозъчната смърт“ на НАТО. В същото време, когато Доналд Тръмп беше президент в Съединените щати, в Европа имаше постоянни дискусии за приноса на всеки член към общата отбрана. А през 2021 г. имаше изтегляне на контингента от Афганистан. Въпреки това, както отбелязва авторът на статията, в НАТО също така има такива, които защитават целия алианс, и такива, които се застъпват за отделна отбранителна система в Европа. Но докато Европа се превърне във федерация – което според изданието е утопия – НАТО ще продължи да защитава континента. Наскоро започнаха да говорят за присъединяване към НАТО в Швеция и Финландия. Авторът на статията отбелязва, че това също е специален знак, че европейците искат да бъдат в Алианса, особено ако Русия действа активно. По време на френското председателство на ЕС Еманюел Макрон възнамерява да приеме стратегическа концепция за по-нататъшното развитие на Съюза, което да доведе до съвместно разпознаване на заплахите и развитие на способности, включително настъпателни сили. Но проблемът остава, че европейците все още нямат обща култура на сигурност, те се колебаят да използват силите си за противодействие на новите геополитически заплахи, например в индо-тихоокеанското пространство, в киберсферата, в космоса, в борбата срещу климатичните заплахи. Много партньори предпочитат да разчитат на НАТО, а реалните правомощия на ЕС предвиждат изоставяне на голяма част от националния суверенитет. Но ако Владимир Путин несъзнателно помага за укрепване на западния лагер, тогава Джо Байдън може неволно да се противопоставя на това, отбелязва авторът на статията. На първо място има съмнения относно реалното му желание да включи ЕС в преговорите с Москва. Но по този начин той се върна към нормалните отношения между Вашингтон и неговите съюзници. Взети заедно, последните промени са добри за НАТО. Самият Йенс Столтенберг отбелязва, че Алиансът трябва да преразгледа стратегическата си концепция и да се трансформира. И това трябва да се случи на следващата годишна среща на върха, която ще се проведе през юни в Мадрид. Укрепване на колективната отбрана, превъоръжаване, прекалибриране, за да се противопостави не само на Русия, но и да се подготви за евентуален сблъсък с Китай. Ако европейците се съпротивляват на това, вярвайки, че НАТО не си струва да се занимава с китайския въпрос, тогава Съединените щати ще действат независимо, но европейците ще трябва да платят за абдикацията си. Така в Европейския съюз, който все още е крехък, могат да възникнат нови въпроси и нови дилеми, пише Le Monde. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 10:49 | Агенция "Фокус"

Reuters: Вместо да се изтегли, Русия провежда танкови маневри с жива стрелба край границата на Украйна

Reuters: Вместо да се изтегли, Русия провежда танкови маневри с жива стрелба край границата на Украйна

Москва. Русия проведе танкови маневри с жива стрелба в близост до украинската граница във вторник, като същевременно изрази разочарованието си от перспективите на разговорите със САЩ по въпросите на сигурността, които Вашингтон се надява да отстранят възможна заплаха от нахлуване в Украйна, съобщава Reuters. Ден след като американската страна призова Русия по време на преговорите в Женева да изтегли приблизително 100 000 войници от районите до границата, министерството на съобщи, че около 3000 военнослужещи са започнали бойно обучение, включително симулирани битки в четири региона на Югозападна Русия. Ученията показват, че Кремъл няма намерение да облекчава военния натиск, който доведе Съединените щати до масата за преговори, където Москва представи искания за широки гаранции за сигурност от Запада. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че е положително, че разговорите в понеделник са се провели по открит, съществен и директен начин, но че няма реална причина за оптимизъм. Русия иска бързи резултати, каза той. „Тук няма ясни срокове, никой не ги определя – има само руската позиция, че няма да се задоволим с безкрайното протакане на този процес. Песков каза, че ситуацията ще бъде по-ясна след още два кръга от преговори, които Русия трябва да проведе тази седмица - с НАТО в Брюксел в сряда и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) във Виена в четвъртък. Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд каза пред репортери, че е „разочароващо да чуя“, че Кремъл не намира причина за оптимизъм в преговорите и каза, че Вашингтон иска „конструктивният“ обмен на мнения да продължи. Русия, като провежда учения с жив огън, „очевидно върви точно в обратната посока“ на деескалацията, която Вашингтон иска да види, добави Нуланд. Русия многократно е казвала, че няма намерение да атакува Украйна, но има право да разположи силите си, както сметне за добре на собствена територия. Москва настоява САЩ и техните съюзници да изключват възможността Украйна някога да се присъедини към НАТО, която обеща още през 2008 г. да приеме Киев един ден. Кремъл също така иска НАТО да премахне сили и оръжия от бившите комунистически страни, които са се присъединили към него след края на Студената война. Вашингтон заяви, че не може да приеме тези искания, въпреки че е готов да се ангажира с други аспекти на предложенията на Русия, като обсъжда разполагането на ракети или ограниченията на размера на военните учения. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков каза след разговорите в Женева в понеделник, че двете страни имат „в известен смисъл противоположни възгледи“. Той каза пред репортери: „За нас е абсолютно задължително да гарантираме, че Украйна никога, никога, никога няма да стане член на НАТО“. Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза: „Ние бяхме твърди... в отблъскването на предложенията за сигурност, които Съединените щати дори не са готови да започнат“. НАТО няма непосредствени планове да приеме Украйна, но казва, че Русия не може да диктува отношенията му с други суверенни държави - позиция, потвърдена от външния министър на Украйна във вторник. Президентът на САЩ Джо Байдън предупреди Путин в два разговора миналия месец, че всяка нова руска агресия ще предизвика сериозни икономически разходи под формата на безпрецедентни санкции. Путин отговори, че подобни ходове биха били колосална грешка и ще доведат до пълен разрив в отношенията. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 10:38 | Агенция "Фокус"

Independent: Британският военен министър предупреди Путин да не подценява „малкия остров“

Independent: Британският военен министър предупреди Путин да не подценява „малкия остров“

Лондон. Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза, че на фона на напрегнатите преговори с Русия, НАТО трябва да се „готви за най-лошото“. В същото време той обеща, че Лондон „ще отблъсне агресорите“ на фона на опасенията от евентуална инвазия на Москва в Украйна, пише The Independent. Говорейки на събитие, отбелязващо 40-годишнината от войната на Фолклендските острови, Бен Уолъс каза, че разстоянието „не трябва да пречи на Великобритания“ в усилията й да „защити онези, които не могат да се защитят“, докато Западът се изправя срещу руската „агресия“ по отношение на съседна Украйна . Междувременно важните преговори в Женева между САЩ и Русия досега, очевидно, не са довели до никакви резултати поради разногласия между страните както по Украйна, така и по други спорни въпроси. В същото време Москва събра група от десетки хиляди войници на украинската граница. Имайки предвид това, основната цел на преговорите е да се предотврати криза, която заплашва да прерасне в пълномащабен военен конфликт. В предупреждение до руския президент Владимир Путин, Уолъс каза, че страниците на историята са „пронизани с последствията, пред които са изправени онези, които подценяват нашия малък остров“, добавяйки, че Великобритания няма да отстъпи пред „мащаба на проблема“ в Източна Европа. „Всички знаят за събитията в Европа, които се случват тази седмица, а по-рано информирах Камарата на общините за нашите опасения относно продължаващата руска агресия срещу Украйна и безумните опити да се отклони вниманието с фалшиви изявления и истории за експанзионизма на НАТО“, каза министърът на отбраната. „Така че, докато се надяваме на най-доброто по отношение на дипломатическите усилия тази седмица, не трябва да сме прекалено оптимисти и трябва да се подготвим за най-лошото“, добави Уолъс. „Паралелите със събитията отпреди 40 години едва ли се нуждаят от въведение, но според мен заплахите за нашата страна, нашия народ, нашите съюзници и нашата територия, идващи от всяка посока и по всяко време, са от най-голямо значение“. „Нашите врагове не трябва да поставят под съмнение решимостта на Великобритания да се бори срещу агресорите и да защити онези, които не могат да защитят себе си и нашите ценности“, подчерта той. „Разстоянието, както и мащабът на проблема, не трябва да пречат на Великобритания, а страниците на историята са изпъстрени с последствията, пред които са изправени онези, които подцениха нашия малък остров“. Министерството на външните работи и международното развитие също призова Русия „да спре актовете на агресия“, като отбеляза, че всяка инвазия в Украйна би довела до „сериозни последици“. Говорител на министерството също каза: „Обединеното кралство работи в тясно сътрудничество с нашите съюзници и партньори, включително Съединените щати, за да даде да се разбере на Русия, че сме против нейната кампания за подкопаване на нейните демократични съседи. Русия трябва да спре своите актове на агресия и да тръгне по пътя на дипломацията“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 09:11 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Руски и беларуски изтребители провеждат съвместни патрули по границите на Съюзната държава

„Известия“ (Русия): Руски и беларуски изтребители провеждат съвместни патрули по границите на Съюзната държава

Москва. Руски и беларуски пилоти са провели съвместно патрулиране на границите на Съюзната държава с изтребители СУ-30СМ. Това съобщиха на 11 януари от Министерството на отбраната на Беларус, цитирани от руското издание „Известия“. „Беларуски и руски пилоти изпълняват задачи за съвместно патрулиране на въздушните граници на Съюзната държава на многоцелеви изтребители Су-30СМ“, се казва в изявление на министерството, публикувано в Telegram. По-рано, на 5 януари, Беларус и Русия проведоха първите съвместни патрули на границите на съюзната държава през 2022 г. Преди това на 18 декември Русия изпрати далечни бомбардировачи Ту-22МЗ в Беларус, за да патрулират съвместно белоруската държавна граница. В същия ден заместник-държавният секретар на Съвета за сигурност на Беларус генерал-майор Владимир Арчаков съобщи, че самолетите на ВВС на САЩ извършват електронно разузнаване по цялата дълбочина на територията на Беларус Според него американският контингент близо до беларуско-полската граница наброява около 4 хиляди души. В същото време Съединените щати, съгласно споразумението от 15 август 2020 г. за разширено сътрудничество в областта на отбраната между САЩ и Полша, могат да увеличат контингента с още 1000 души, както и да подобрят съществуващата военна инфраструктура за разполагане на около 20 хиляди американски войници. Преди това на 29 ноември ръководителят на Министерството на отбраната на Беларус Виктор Хренин заяви, че ситуацията в близост до западните и южните граници на Беларус се нажежава. Минск е принуден да планира ответни мерки. Освен това Хренин отбеляза, че страните от НАТО изграждат потенциала на въоръжените си сили близо до границите на Беларус: разполагат военни формирования, закупуват модерни оръжия. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 17:33 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Целта на САЩ в преговорите с Русия е да извратят предложението на Москва

„Взгляд“: Целта на САЩ в преговорите с Русия е да извратят предложението на Москва

Москва. „Вашингтон се опитва да изврати и отмени споразумението, което Москва му предлага. Поне такъв извод може да се направи от резултатите от руско-американските консултации, проведени в Женева. Държавният департамент и западните медии се преструват, че на тези преговори не са обсъждани гаранции за сигурност за Русия или разширяването на НАТО“, пише официозното руско издание „Взгляд“ в коментар за преговорите в Женева в понеделник, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. На 10 януари в Женева се проведе важен кръг от руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност. В продължение на почти седем часа и половина руската делегация, водена от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, и представители на САЩ, водени от заместник-държавния секретар Уенди Шърман, обсъждаха бъдещето на двустранните отношения при закрити врата. Без скандали Разговорът беше изключително труден. Първоначално страните седнаха на масата без никакво доверие един към друг. Как иначе, например, да се обяснят призивите на Държавния департамент да не се вярва на Сергей Рябков, които бяха отправени още преди началото на преговорите? „Очакваме, че руската страна след преговорите ще направи изявления, които няма да отразяват истинската същност на дискусията. Призоваваме нашите съюзници и партньори да разглеждат тези коментари изключително скептично и да продължат да участват в дискусии и консултации със Съединените щати“, се казва в изявление на Държавния департамент от 7 януари. „Самият факт на преговорите с Русия предизвика критики от републиканците и източноевропейските съюзници на САЩ. А администрацията на Байдън се опасява, че Рябков, след преговорите, може хипотетично да каже нещо, което да хвърли сянка върху Белия дом. Да намекне, че Америка е направила отстъпки на Русия по фундаментални въпроси“, обяснява пред вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания. „Освен това САЩ се презастраховат в случай, че Русия, за да окаже политически натиск върху Америка, наистина реши да изнесе някои подробности от преговорите при закрити врати за обществено обсъждане. Наскоро Москва, например, публикува съдържанието на закрити преговори за „нормандския формат“. Русия наистина публикува - но в отговор на това, което страните партньори направиха, и което според Сергей Лавров са били „арогантни, не особено етични изявления“ относно хода на преговорите. Тоест те са излъгали за това, което е обсъждано в дискусиите. В резултат на това в настоящите преговори всичко вървеше външно прилично и благородно. След дискусиите Сергей Рябков и Уенди Шърман направиха приблизително същите изявления. „Останахме с впечатлението, че американската страна подхожда много сериозно към руските предложения, провела е задълбочено проучване по тях“, каза Сергей Рябков. „Разговорът беше труден, дълъг, много професионален, дълбок и специфичен. Без да се опити нещо да се украсява, да се заобикалят остри ъгли“. „Имахме сериозни, директни, откровени дискусии в бизнес дух“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман. „И все още имаме много дълъг път“. И двамата дипломати не говориха за компромисите, които са успели да постигнат. Вероятно защото е нямало много за казване. Никакво уважение Очевидно разговорът се оказа не особено продуктивен, тъй като САЩ първоначално реагираха избирателно на руските предложения. Те ги разделиха на т. нар. Нестартиращи (non-srarters), тоест теми, за които е безсмислено дори да започват да се обсъждат, и онези въпроси, по които страните могат да постигнат компромис. „Всъщност Вашингтон предлага да раздели дневния ред на преговорите и да проведе дискусии по онези въпроси, по които, както смятат Съединените щати, може да се постигне положителен резултат. Тези въпроси включват деескалацията на ситуацията около Украйна и контрола върху въоръженията в Европа. Съединените щати са готови да обсъдят създаването на нов режим за контрол на конвенционалните въоръжения (в рамките на който ще бъдат въведени ограничения за разполагането на тези оръжия в редица региони и правилата за провеждане на военни учения), както и възстановяване на предишния или създаване на нов договор за ракетите с малък и среден обсег в Европа. Американците биха искали да оставят извън скобите въпроса за разширяването на НАТО, тъй като тук, според тях, позициите на страните са диаметрално противоположни и няма да може да се постигне компромис. Съединените щати не са готови да се откажат от принципа на отворени врати към НАТО“, казва Дмитрий Суслов. „Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза Уенди Шърман. А нейният пряк началник, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, даде да се разбере още преди началото на преговорите, че Украйна е основната тема на дискусия за САЩ. „Те искат да ни въвлекат в дискусията за НАТО, за да не се фокусираме върху обсъждания въпрос, а именно върху тяхната агресия срещу Украйна. Няма да се разсейваме от този въпрос, защото случващото се в Украйна засяга не само Украйна. Това е част от по-широк модел на дестабилизиращо, опасно и често незаконно поведение на Москва, която се стреми да създаде сфера на влияние, която обхваща страни, които някога са били под съветска власт. За да им попречи да реализират своите демократични стремежи като напълно суверенни, независими нации“, каза ръководителят на Държавния департамент. Освен това „за Съединените щати основното доказателство за напредъка на преговорите е деескалацията на ситуацията в Украйна. Индикаторите за тази деескалация бяха ясно идентифицирани от Уенди Шърман: това е или връщането на руските войски в казармите, или ясно обяснение от Русия на целите и характера на военните учения, които провежда близо до украинските граници“, казва Дмитрий Суслов. Именно през украинската призма преговорите се отразяват в западните медии. New York Times, Washington Post, Wall Street Journal – всички те пишат изключително за украинските резултати от дискусията. Че Русия обещава да не атакува Украйна или че е отказала да изтегли войските. И този акцент е разбираем. За Русия Украйна не е нищо повече от локален проблем в руско-западните отношения. Тесен въпрос, в който Вашингтон е готов да направи отстъпки на „източния варварин“ – или (как ще го възприемат в Източна Европа) въпросът дали САЩ действат като защитник на Украйна от руската агресия. Но дискусията за разширяването на НАТО всъщност е признаване на правото на Москва да участва при равни условия в определянето на базисните основи за съществуването на западния свят и европейската сигурност. Признание, което САЩ не са готови да дадат. Според тях Русия не е нито част от западната цивилизация, нито елемент от европейското пространство, нито играч, с който трябва и може да се съобразява в световен мащаб. Западните медии и политици ясно дават да се разбере, че Москва не трябва да надига повече глава. „Виждам, че руснаците се оплакват от липсата на разбиране на Запад за изискванията за сигурност на Кремъл. И наистина е така. Почти всичко, което руснаците казаха през последните седмици за това, че НАТО или Украйна внезапно се превръщат в заплаха за Русия, е чиста измислица. Грешка във фактурата “, казва бившият шведски външен министър Карл Билд. Без компромис „И сега въпросът за Русия. Ще бъде ли Москва готова да се съгласи със САЩ и да допусне разделяне на дневния ред? Да преговаряме за оръжия, учения и Украйна, без да продължаваме напред по разширяването на НАТО? Ако Русия остане твърда в първоначалната си позиция, тогава по-нататъшните преговори най-вероятно ще бъдат невъзможни и Москва ще бъде принудена да продължи с по-нататъшна ескалация на напрежението. Не под формата на някакви действия срещу Украйна, а ескалация на напрежението между Русия и НАТО със Съединените щати“, казва Дмитрий Суслов. Формално, разбира се, Москва може да бъде удовлетвори американския подход и да направи компромис. Отказ от всякакви писмени гаранции и залог на здравия разум, който съществува през последните години. В крайна сметка Съединените щати може да не затворят официално вратите на НАТО, но в същото време да ги затвори фактически за Украйна, Грузия и Молдова. Това всъщност е да правят това, което правят сега - в края на краищата, след срещата на върха в Будапеща, която се проведе преди почти 14 години, американците не позволиха на Киев, Тбилиси и Кишинев да се доближат крачка по-близо до членство в Алианса . Именно защото не искаха излишна ескалация в отношенията с Руската федерация и разбраха, че за Русия това е червена линия. И накрая, всички са наясно, че влизането в НАТО на която и да е от тези три държави (имащи териториални конфликти, в които Русия е замесена по един или друг начин) може автоматично да инициира война между Запада и Москва. Що се отнася до възможното разполагане на инфраструктура на НАТО в Украйна, този въпрос ще бъде уреден от споразумението за конвенционалните въоръжени сили в Европа, което САЩ се съгласяват да обсъдят. На Русия обаче вероятно липсва „разбиране и осведоменост“. Кремъл, според Сергей Рябков, се нуждае от „железни, правни задължения – не обещания, а гаранции“. И тези изисквания, разбира се, имат своя собствена логика. Москва не е готова да разчита на американския здрав разум, тъй като разумът на Вашингтон намалява всяка година. Отстъпва място на желанието да се играе по забранени по-рано теми, за да се окаже натиск върху неотстъпчив съперник – което сега САЩ, например, правят по въпроса с Тайван. Резултатът от този натиск ще бъде ескалация, ненужна за Москва, и още повече ненужна голяма война. Ето защо Русия предлага да върне отговорността на руско-американските отношения и да ги изгради на основата на твърди, ясно определени гаранции за сигурност. Що се отнася до украинския въпрос, Русия, очевидно, продължава да го разглежда като производно на отношенията между Русия и НАТО. И няма да отговаря за поведението си на Уенди Шърман. „Ние сами решаваме къде и кога да провеждаме военни учения на наша територия. И ние ще продължим да ги провеждаме в интерес на нашата сигурност“, се казва в изявлението на руското посолство във Вашингтон. Както е вероятно, Русия ще продължи да предприема други стъпки за гарантиране на сигурността, ако Съединените щати не променят подхода си към преговорния процес. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 17:26 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: Кремъл засега не вижда поводи за оптимизъм в преговорите със САЩ

„Коммерсанть“: Кремъл засега не вижда поводи за оптимизъм в преговорите със САЩ

Москва. Все още няма съществени причини за оптимизъм по отношение на преговорите на Русия със САЩ за гаранции за сигурност, каза Дмитрий Песков, прессекретар на президента на Руската федерация. Преговорите се проведоха в Женева предния ден, 10 януари. Руското външно министерство ги нарече трудни, САЩ смятат преговорите за честни и откровени, пише вестник „Коммерсанть“. Песков обсъди тази тема по време на пресконференция. „Засега, да кажем, не виждаме съществена причина за оптимизъм. Заслужава положителна оценка и тази положителна оценка беше дадена от Рябков (заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков) за това как се проведоха тези преговори, имам предвид техния характер, тоест: отворен, съществен и пряк“, каза представителят на Кремъл. Основната тема на разговорите са били исканията на Русия за гарантиране на сигурността от САЩ и НАТО. Москва, по-специално, иска гаранции, че НАТО няма да се разширява и че няма да разположи ударни системи в Европа. Алиансът нарече предложенията на руската страна неприемливи. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 16:39 | Агенция "Фокус"

The Hill: Разговорите по сигурността между Вашингтон и Москва дадоха ограничени резултати

The Hill: Разговорите по сигурността между Вашингтон и Москва дадоха ограничени резултати

Вашингтон. Преговорите с високи залози между САЩ и Русия не успяха да доведат до пробив в понеделник, пише The Hill, като посочва, че това е част от опитите на администрацията на Джо Байдън да предотврати нахлуване в Украйна. Вашингтон отхвърли исканията на Москва НАТО да спре разширяването си и да не бъде позволено на Украйна да се присъедини към Алианса. „Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза заместник-държавният секретар Уенди Шърман след извънредна сесия на Диалога за стратегическа стабилност в Женева. А руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков отхвърли тревогата на САЩ и съюзниците, че струпването на повече от 100 000 войници от Москва на границата с Украйна повишава риска от война. „Обяснихме на нашите колеги, че няма планове или намерения за нападение на Украйна“, каза Рябков пред репортери. „Няма никакви причини да се страхуваме от някакъв ескалационен сценарий в това отношение“. И все пак и двете страни призоваха за по-нататъшни дискусии по други съображения за сигурност, сигнализирайки за възможност за сътрудничество за намаляване на засиленото напрежение. „Днес проведохме дискусия, целяща по-добро разбиране на позициите, приоритетите и загриженостите на страните“, заяви Шърман. Администрацията на Байдън намекна за възможността за двустранно споразумение за ракетните системи, подобно на вече несъществуващия Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), от който САЩ излязоха при администрацията на Тръмп, и потенциално поставяне на ограничения за размера и обхвата на военните учения като средство за убеждаване на Русия да намали натрупването на войски на границата с Украйна. Белият дом заплаши със сурови икономически санкции, ако Русия започне военно нахлуване в Украйна. Шърман, която ръководи дискусиите за САЩ, описа преговорите като „честни и откровени“ и каза, че и двете страни са се съгласили да разговарят отново скоро, без да излагат никакви конкретни планове. Служителите на САЩ понижиха очакванията за преговорите в рамките на срещата, която се проведе след два телефонни разговора между президента Байдън и руския президент Владимир Путин за по-малко от месец. „Не очаквам някакви пробиви да бъдат постигнати в сряда. Не очаквам пробиви в четвъртък“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс на брифинг в понеделник следобед, визирайки новите разговори с Москва, планирани за по-късно тази седмица. „Това е началото на дипломатически процес“. Шърман изрази надежда, че бъдещите преговори ще помогнат за намаляване на напрежението по границата с Украйна, но тя каза, че официалните лица на САЩ не са получили индикация по време на сесията в понеделник, че Русия планира да деескалира, като изтегли войниците си. „Много е трудно за дипломатите да вършат работата, която вършим, ако нямаме надежда“, каза тя пред репортери след разговорите с Рябков, които продължиха повече от седем часа. Междувременно крайната мотивация на Путин е мистерия, коментира The Hill. Експерти и официални лица се съмняват дали той е натрупал войски на границата с Украйна като стъпка към нахлуването или повече като средство за извличане на отстъпки от САЩ и НАТО. „Досега не сме забелязали промяна в позицията на руските сили на границата с Украйна и не е ясно какво би накарало руснаците да направят това“, казва Анджела Стент, експерт по отношенията на САЩ и Европа с Русия. . „Фундаменталният проблем тук е, че никой не е напълно сигурен защо Путин създаде тази криза“. САЩ ще се присъединят към съюзниците от НАТО в сряда в Брюксел за среща на Съвета Русия-НАТО и след това във Виена в четвъртък, където Русия и Украйна ще присъстват на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза пред репортери, че администрацията разглежда срещите като „набор от разговори“ и че служителите ще могат да преценят къде стоят нещата в края на седмицата. Подчертавайки посланието, което администрацията се опитва да наложи пред домашната публика в САЩ, Псаки заяви, че няма да има дискусии за сигурността на съюзниците без тяхно участие. „Няма разговори за Европа без Европа“, каза тя. „Няма разговори за Украйна без Украйна“. Уилям Тейлър, вицепрезидент на Русия и Европа в Института за мир на Съединените щати, каза, че публичните изявления на американски и руски официални лица в понеделник показват известен оптимизъм, че области на сътрудничество могат да бъдат постигнати, по-специално опасения за двете страни на разполагане на ракети на континента и намаляване на риска около военните учения. „Има известен оптимизъм, че ако това наистина е притеснението, което руснаците имат за ракети или евентуално нахлуване на украинците, това може да бъде решено. Звучеше, сякаш има някакво споразумение по това“, каза той. „Надявам се в края на седмицата, след като се проведат всички тези други разговори, че руснаците, американците и европейците и останалите съюзници от НАТО ще се съгласят да следват едното или и двете, в идеалния случай и двата договора“. Тейлър, бивш високопоставен американски дипломат в Украйна, каза още, че въпреки преговорите, които се водят в контекста на масивното военно струпване на Русия срещу Украйна, той не разглежда самите срещи като американска „отстъпка“. „Не виждам разговори, които водят до разбиране на притесненията на всяка страна за другата – не виждам това като отстъпка. Мисля, че е ценно, от дипломатическа гледна точка и от гледна точка на националната сигурност, ценно е да получим информация за това какво мисли другата страна“, каза той. Стент казва, че перспективата за дискусии за ново ракетно споразумение или ново споразумение за конвенционалните сили в Европа има смисъл „докато САЩ твърдо отказват за неща, които са неразумни“, като например спиране на разширението на НАТО. И все пак републиканците се възползваха от атмосферата на срещите, за да атакуват Байдън като слаб на световната сцена, което е ключова тема в тяхната стратегия за междинните избори през есента на 2022 година, на които могат да вземат контрола над Палатата на представителите и Сената на САЩ, ограничавайки силно демократическата администрация на президента Джо Байдън. „Постоянната слабост на президента Байдън спрямо нашите противници по целия свят насърчи последната военна агресия на Путин и застраши територията на Украйна“, каза в изявление в понеделник републиканецът Елиз Стефаник (Ню Йорк), третият по ранг републиканец в Камарата на представителите. Стефаник, заедно с още девет републиканци в Камарата на представителите, внесоха в понеделник законодателство, насочено към увеличаване на подкрепата на САЩ за Украйна в лицето на руската агресия, макар че това също послужи като атака срещу стратегията на администрацията на Байдън. Една разпоредба от законопроекта, наречена „Гарантиране на украинската автономия чрез засилване на нейния закон за отбрана“, има за цел да отмени премахването на санкциите на Байдън, свързани с газопровода „Северен поток 2“, който минава от Русия до Германия, ключова зона на конфликт между републиканците и администрацията, която има мълчалива подкрепа от демократите в Конгреса, които първоначално също се противопоставиха на отмяната на санкциите за газопровода. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Forbes: Защо Байдън ще отстъпи на Путин

Forbes: Защо Байдън ще отстъпи на Путин

Вашингтон. Администрацията на Байдън полага всички усилия, за да изгради коалиция от европейски партньори, които могат да предотвратят руско нахлуване в Украйна. Столиците на съюзническите страни казват каквото е необходимо, но ако се вслушате внимателно, не е трудно да забележите атмосферата на отчаяние, която помрачава всички усилия. Вашингтон знае, че никой от европейците не е готов да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, пише американското списание The Forbes. Руският президент Владимир Путин не иска пряко да окупира Украйна - той лесно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната наполовина - но той се стреми да я неутрализира като военна заплаха. Това означава да се предотврати присъединяването на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до минимум всяко военно сътрудничество между Киев и западните столици. Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, говори смело защо подобни гаранции не се обсъждат, но в крайна сметка администрацията му ще даде на Путин повечето от това, което той иска. Просто публично Байдън и други като него не признават, че това е така. За да разберем защо сплашването на Путин вероятно ще бъде успешно, трябва да разгледаме някои важни точки за ситуацията в Украйна, които рядко се споменават в масовите медии. Никой не иска Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от основно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и слабо развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са много слабо финансирани – миналата година Киев похарчи по-малко от един милиард долара за оръжия, а геополитическите обстоятелства правят страната почти беззащитна. С разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни държави, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да предоставят взаимна военна помощ на дузина източноевропейски държави, които нямат средства за защита. В процеса организацията също претърпя много политически разделения между нови членове, които не сътрудничат. Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон искат днес, е да приемат още един слаб "партньор" в своя вече претъпкан съюз. На американските избиратели им е писнало от призивите за спасяване на света. От поколение на поколение Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, за да подкрепят гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези държави неизменно се управляват от корумпирани елити и Вашингтон по правило не постига целите си там. Всяка военна намеса на САЩ в Украйна би била част от тази тенденция и би дискредитирала администрацията в очите на избирателите. Президентът Тръмп многократно призоваше европейските съюзници да споделят тежестта на съвместната отбрана и ако бе останал за втори мандат, вероятно щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възстановяване на връзките с Европа, но неговата партия вероятно подкрепя чуждестранната намеса дори по-малко, отколкото гръбнакът на Републиканската партия. Трудно е да се разбере дали като цяло има привърженици на военната подкрепа за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и изграждане на бази. Русия остава ядрена суперсила. Когато се отразява украинската криза, на практика не се споменава най-важният военен факт за Русия. Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване в Европа. Така Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа. Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не предполага възможността за тяхното използване. Руската военна доктрина обаче казва друго и най-вероятните сценарии за ескалация на обикновен конфликт в ядрен се отнасят конкретно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна ядрените ангажименти на САЩ до невероятни нива, което прави опасно предложение да влезе в конфликт с Русия заради Украйна. По време на кризи хората са склонни да полудяват. Украйна е твърде близо до сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше убеден демократ, страховете му от западните военни заплахи биха били неоснователни. Но всичко е различно. Автократът Путин вижда геополитическите нужди на страната си като изискващи някакъв буфер между нея и Запада и това е една от причините за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия. Така че реакцията му на възможността за присъствие на сили на НАТО в Украйна не се различава много от реакцията на САЩ към опита на Русия да разположи ракети в Куба. Това не е просто параноя. Киев се намира само на 755 км от Москва, тоест в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за руските радари. Когато тези самолети станат в състояние да носят тактически ядрени оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се превърнат в мощен възпиращ фактор за регионална агресия. Но по този начин те ще засилят страховете на Москва от превантивен удар в случай на криза, така че Путин разумно не желае да пусне базите им близо до границите на страната си. Путин ще спре, ако успее да обяви победа. Някои квалифицирани дипломати и служители на разузнаването предупреждават, че неутрализирането на Украйна е само първата стъпка от големия план на Владимир Путин за възстановяване на Съветския съюз. Може и да е така, но в момента екипът на президента Байдън е зает с предотвратяването на предстояща инвазия много повече от всякакви далечни перспективи. Ако Путин може да представи западния отговор на исканията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега). В края на краищата, действителното нахлуване и окупация на държава с размерите на Украйна може да струва много скъпо, както в парично изражение, така и в човешки животи, да не говорим за санкциите, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници вероятно ще успее да разреши дипломатично ситуацията, мълчаливо съгласявайки се с исканията на Путин, но не и директно. Без членство в НАТО, без бази, минимална военна помощ. Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е поет официален ангажимент. Така кризата ще бъде разрешена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които вероятно ще определят по-нататъшната съдба на неговото президентство. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 16:28 | Агенция "Фокус"

The New York Times: В украинския конфликт Путин разчита на недадено обещание

The New York Times: В украинския конфликт Путин разчита на недадено обещание

Вашингтон. Когато руски и американски официални лица сядят на масата за преговори в Женева в понеделник, за да обсъдят поредната война в Европа, един американски дипломат ще присъства невидимо, въпреки че няма да бъде в залата за преговори, пише The New York Times. Изминаха близо 30 години, откакто Джеймс Бейкър се оттегли като държавен секретар на САЩ. Но сегашната конфронтация за Украйна произтича отчасти от дългогодишен спор, че той е дал обещания на Москва в края на Студената война и че САЩ не ги спазват. Президентът Владимир Путин и други руски официални лица твърдят, че когато е бил главен дипломат на президента Джордж Буш, Бейкър е изключил разширяването на НАТО на изток. Според руснаците Западът не e изпълнил обещанието си и това е истинската причина за кризата, която обхвана Европа и по време на която Путин настоява Алиансът да се откаже да приеме Украйна в редиците си и казва, че в противен случай инвазия е неизбежна. Документите обаче показват, че това е много избирателен подход към случилото се, който дълги години се използва като извинение за руската агресия. Да, след падането на Берлинската стена наистина имаше дискусия между Бейкър и съветския лидер Михаил Горбачов за ограничаване на юрисдикцията на НАТО в случай на обединение на Източна и Западна Германия. Но никой не включи тези разпоредби в договора, подписан от американци, европейци и руснаци. „В крайна сметка това е смешен аргумент“, каза Бейкър в интервю през 2014 г., месеци след превземането на Крим от Русия и началото на нейната интервенция в Източна Украйна. „Наистина, в началния етап на преговорите казах „ами ако“ и тогава самият Горбачов подкрепи решението за разширяване на тази граница, за да се включи Германската демократична република в НАТО.“ Тогава Бейкър попита: „След като руснаците подписаха договора , как биха могли да разчитат на това какво съм казал месец преди това? Безсмислено е." Путин обвинява Съединените щати в нарушаване на споразумение, което не съществува. В същото време Русия нарушава споразумението, което сключи по отношение на Украйна. През 1994 г., когато Съветският съюз вече не съществуваше, Русия, заедно със САЩ и Великобритания, подписаха Будапещенския меморандум, според който независима Украйна се отказа от 1900 ядрени бойни глави и в замяна получи обещание от Москва да „зачита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна." и "да се въздържат от използване и заплаха с използване на сила" срещу нея. Русия погази украинския суверенитет, когато анексира Крим и започна да оказва подкрепа на своите марионетни сили във войната срещу украинското правителство в източната част на страната. И сега отново заплашва да използва сила, като съсредоточи 100-хилядна група войски по украинската граница и търси гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Този спор започва в по-късните години на Студената война, когато Изтокът и Западът обсъждаха механизъм, който Буш ще нарече нов световен ред. Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. доведе до началото на преговорите за обединението на Германия, която бе разделена след Втората световна война. Администрацията на Буш беше решена да включи отново обединена Германия в Северноатлантическия съюз, но западните служители се опитаха да успокоят Съветите, които бяха загрижени за собствените си опасения за сигурността. На 31 януари 1990 г. тогавашният министър на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер обявява, че няма да има „разширяване на територията на НАТО на изток или с други думи доближаване до границите на Съветския съюз“. Той говори за това дали войските на НАТО ще бъдат разположени на територията на тогавашна Източна Германия, но не и за това дали ще бъде разгледан въпросът за приемане на други държави в алианса. Въпреки това Бейкър използва формулировката на Геншер по време на посещението си в Москва на 9 февруари. Според разсекретения запис от преговорите, като награда за съгласието за обединението на Германия, Бейкър, , е предложил „железни гаранции, че юрисдикцията и войските на НАТО няма да се движат на изток“. „Юрисдикцията на НАТО и силите на НАТО няма да напреднат с един инч на изток“, е казал Бейкър на Горбачов по време на разговорите, като повтори тази формулировка три пъти. А във Вашингтон служителите на Съвета за национална сигурност бяха сериозно разтревожени. Думата „юрисдикция“ може да означава, че доктрината на НАТО за колективна отбрана се прилага само за част от германска територия и това ограничава германския суверенитет. Едно е да се съгласим да не прехвърляме войски на изток веднага, а съвсем друго е да приемем Германия като цяло в НАТО. „Съветът за национална сигурност бързо се свърза с него и каза, че тази формулировка може да бъде тълкувана погрешно“, припомня си в интервю Кондолиза Райс, която тогава е била съветник на Буш за Съветския съюз и стана държавен секретар при Буш-младши. Бейкър го разбра и премахна думата „юрисдикция“ от всички последващи дискусии. Западногерманският канцлер Хелмут Кол също отхвърли формулировката на Геншер. „Малко прибързах с това, но те го промениха и той знаеше, че са го променили“, каза Бейкър за Горбачов. - През всичките следващи месеци той нито веднъж не повдигна въпроса за разширяване на юрисдикцията на НАТО на изток. И тогава той подписа документи, според които НАТО наистина разшири своята юрисдикция. Когато Бейкър се завърна в Москва през май, той предложи девет гаранции, включително да позволи на съветските войски да останат в Източна Германия за преходен период и да не разполагат войски на НАТО там до изтеглянето на съветските военни. Това едва ли може да се нарече обещание да не се разширява НАТО на изток. Но Бейкър каза на Съветите, че това е максимумът, на който Съединените щати могат да се съгласят. С течение на времето Горбачов се съгласи. Съгласно окончателното споразумение за обединението на Германия, сключено през 1990 г., на чуждестранни войски бе забранено да се разполагат в Източна Германия, но германските войски биха могли да бъдат прехвърлени там след изтеглянето на съветската армия през 1994 г. В този договор нямаше нищо повече за разширяването на НАТО. "Вижте сега. В този момент никой не знаеше, че Съветският съюз ще се разпадне, спомня си Райс. - Никой не знаеше, че Варшавският договор ще се разпадне. Тогава ставаше дума за обединението на Германия. Разширяването на НАТО през 1990-1991 г. просто не беше на дневен ред." Такъв важен свидетел като Горбачов е съгласен с това. "Темата за "разширяването на НАТО" изобщо не се обсъждаше, този въпрос не беше повдиган в онези години", каза той преди седем години след руската инвазия в Украйна. Тогава въпросът беше за чужди войски в Източна Германия. Според Горбачов , изявлението на Бейкър, че „НАТО няма да се движи и сантиметър на изток“ трябва да се разбира в този контекст: „Всичко, което можеше и трябваше да се направи, за да се осигури този политически ангажимент, беше направено. И спазено“. Но в същото време Горбачов каза, че разширяването на НАТО е ненужна и провокативна стъпка. „Това определено беше нарушение на духа на изявленията и обещанията, които ни бяха дадени през 1990 г.“, каза той. Случи се така, че един от хората, които предложиха различен подход, беше Бейкър. През 1993 г., когато НАТО обмисляше въпроса за приемането на Полша, Унгария и Чехия, Бейкър в The Los Angeles Times предлага включването на - самата Русия в НАТО. Намерението на подобно изявление беше да доведе до демократични промени в Русия преди присъединяването, а също и да покаже ясно, че тя не е враг. „Що се отнася до нашите отношения с Русия, това ще улесни реформите и ще бъде гаранция за нас, че няма да се върнем към авторитаризма и експанзионизма“, пише Бейкър. Но това не се случи. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 15:37 | Агенция "Фокус"

Le Temps (Швейцария): ЕС е неспособен да наложи своята гледна точка за Украйна

Le Temps (Швейцария): ЕС е неспособен да наложи своята гледна точка за Украйна

Женева. Европейският съюз не е в състояние да действа като събеседник, който би могъл да наложи своята гледна точка по украинското досие и това обяснява отсъствието на ЕС на преговорите в Женева между Русия и САЩ на 10 януари, пише швейцарският вестник Le Temps. Според изданието „не е достатъчно да сме официално обединени, за да имаме тежест в стратегическия световен баланс през 2022 г.“. „Каквито и усилия да положи администрацията на (американския президент Джо) Байдън, за да увери европейците, че нищо няма да бъде сключено зад гърба им, дипломатическата реалност всъщност говори за баланса на силите“, отбелязва вестникът, подчертавайки: “Русия вярва, че само ръководителят на Белия дом „може да даде гаранциите, които тя изисква“. От своя страна „американците, които предупредиха Москва в неделя за риска от „конфронтация“, потвърждават, че все още се виждат като крайни гаранти на сигурността в Стария свят“. Според Le Temps „няма нищо неочаквано в тази формула“. „Докато показва достатъчна активност в сферата на сигурността и завоюва своя „суверенитет“ в началото на 2022 г., Европейският съюз все още не е в състояние да предложи военна алтернатива на НАТО – съюз, който е под командването на САЩ от създаването си през 1949 г.,” се казва в статията. Вестникът смята, че ЕС, който „не иска да мисли за себе си като военен съюз“, трябва в настоящия контекст „да се поучи от тази неспособност“ и преди всичко „да поиска спешен двустранен диалог с Москва, така както предложиха миналата година Франция и Германия". След това трябва да си осигурите съгласието на „своя естествен съюзник, Съединените щати“ за участие в „предстоящите дискусии“. И накрая, Европейският съюз трябва да „дефинира бъдещия периметър на своето разширяване“ и по този начин „бъдещите граници, които всички негови държави-членки ще бъдат готови да защитават“, заключава вестникът. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 12:22 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Започнаха консултациите между Русия и САЩ в Женева

„Российская газета“: Започнаха консултациите между Русия и САЩ в Женева

Москва. В Женева започнаха руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност, пише “Российская газета“. Разговорите се провеждат в закрит формат, като за тях не е зададена времева рамка. Възможно е страните да поискат паузи. Предварителната част от преговорите под формата на работна вечеря вече се проведе предния ден. След срещата Рябков каза, че разговорът е бил „труден, но делови“. Както по-рано отбеляза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация, позицията на Русия в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност е категорична, американската страна трябва да се подготви за отстъпки. „Американската страна трябва да се подготви за компромиси. Руската страна дойде тук с ясна позиция, която съдържа редица елементи, според мен, доста разбираеми и формулирани толкова ясно, включително на най-високо ниво, че просто не може да има отклонения от нашите подходи", каза той в ефира на руската обществена телевизия . В интервю за РИА Новости Рябков отбеляза също, че Вашингтон иска да възстанови работата на Съвета НАТО - Русия при неприемливи за Москва условия. Според дипломата Русия „би искала да постигне споразумение със САЩ и да провери доколко те са в състояние да вземат отговорни решения в настоящия труден, ако не и тревожен момент от гледна точка на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 11:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сергей Рябков заяви, че САЩ трябва да са готови за отстъпки в преговорите

ТАСС: Сергей Рябков заяви, че САЩ трябва да са готови за отстъпки в преговорите

Женева. Позицията на Русия в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност в Женева е категорична, американската страна трябва да се подготви за отстъпки. Това заяви заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков в ефира на „Първи канал“ на руската обществена телевизия, цитиран от TACC. „Американската страна трябва да се подготви за компромиси. Руската страна дойде тук с ясна позиция, която съдържа редица елементи, според мен, съвсем разбираеми и формулирани толкова ясно, включително на най-високо ниво, че просто не може да има отклонения от нашите подходи," каза той. На 10 януари в Женева ще започнат преговорите между Москва и Вашингтон по руските проекти на споразумения със САЩ за гаранции за сигурност, както и споразумения за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Руската междуведомствена комисия, която включва представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната, се ръководи от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков и заместник-министъра на отбраната генерал-полковник Александър Фомин. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 09:10 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Преговорите между Русия и САЩ ще започнат в тесен кръг в неделя вечерта

Мария Захарова: Преговорите между Русия и САЩ ще започнат в тесен кръг в неделя вечерта

Москва. Първият кръг от руско-американските преговори за сигурност в Женева е насрочен за неделя вечерта, съобщи официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на предаването „Неделя вечер с Владимир Соловьов“ по телевизионния канал „Россия-1“, цитирана от TACC. „Днес в Женева кацна самолет с нашите дипломати и военни, които ще участват в първия кръг преговори в тесен кръг с американците по въпросите на сигурността тази вечер. Утре тази работа ще бъде продължена в по-широк формат. Съответно, двата дни – 9 и 10 януари –те ще посветят на преговорния процес“, каза тя. Руската делегация пристигна в Женева за разговори със САЩ за гаранции за сигурност с работна нагласа и желание за справяне с конкретни въпроси, каза говорителят на външното министерство. „Имаме най-важното работно настроение, работна нагласа, разбиране на реалностите и желание наистина да се занимаваме с конкретните въпроси на сигурността,“ отбеляза дипломатът. „Това ще бъде разговор между руски професионалисти и американски партньори и ние ще видим кои ще представят американците или кой ще се явят. Отидохме там с желанието да участваме в конкретна работа." По-рано високопоставен представител на американската администрация заяви на брифинг, че САЩ отиват на предстоящите преговори с Руската федерация "с чувство за реализъм, а не с чувство на оптимизъм". Захарова от своя страна препоръча на американската страна по някакъв начин да се развесели. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 15:26 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Съдбата на Украйна зависи от критична седмица на преговори

The Guardian: Съдбата на Украйна зависи от критична седмица на преговори

Лондон. Европа навлиза във важна седмица на дипломация, като съдбата на Украйна, обградена от 100 000 руски войници, виси на косъм, пише британският вестник The Guardian. Висши дипломати от САЩ и Русия ще се срещнат в Женева в неделя и понеделник, за да обсъдят исканията на Москва, изложени миналия месец в два проекта на договори, един със САЩ и един с НАТО. Голяма част от съдържанието им е неприемливо за Вашингтон и Алианса, включително най-важното искане Украйна никога да не става член на НАТО. Администрацията на Байдън настоява, че правото на суверенните държави да кандидатстват за членство в НАТО не подлежи на договаряне, нито пък разполагането на американски войски в Европа, подчертаха представители на администрацията в навечерието на преговорите. Те обаче казаха, че Вашингтон ще обсъди други гаранции за сигурност, като взаимните ограничения за разполагане на ракети на континента. Това далеч не отговаря на всеобхватните промени, които Москва изисква. Малко, ако изобщо има такива дипломатически наблюдатели, очакват бързо споразумение за разрешаване на кризата тази седмица, но обратното - пълен срив - е възможен. Бързо трябва да стане ясно дали Русия се интересува от преговори по нейните предложения или те са предназначени да бъдат отхвърлени, създавайки претекст за война, която Владимир Путин вече е решил. „Намалете очакванията си и след това ги намалете още“, каза Мелинда Харинг, заместник-директор на Евразийския център към Атлантическия съвет. „Внимавайте с исканията на Москва по време на срещите. Ако Русия настоява, че НАТО не може да се разширява никога повече, ние ще знаем, че Москва се готви за война в Украйна, тъй като това е червена линия за Запада. Двете страни в Женева ще бъдат водени от ветерани преговарящи, заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман и заместник-външния министър на Русия Сергей Рябков, придружени от висши служители от съответните министерства на отбраната и на външните работи. Преговорите трябва да започнат в понеделник, но официални лица казаха, че в неделя вечерта ще има неофициална среща между двете делегации. Американски служители настояват, че Шърман и нейният екип ще обсъждат само двустранните елементи на предложенията на Русия, а не всичко, в което други страни имат суверенен дял. Мантрата към столиците на Киев и НАТО е: „Нищо за Вас без Вас“. Преговарящите екипи ще се преместят в Брюксел в сряда за сесия на Съвета НАТО-Русия, в която ще вземат участие всички 30 членове на Алианса. Това ще бъде първото подобно заседание от 2019 г. на Съвета, който беше създаден през 2002 г., за да разсее напрежението и да изгради консенсус. На следващия ден във Виена ще има среща на постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателстван от Полша. Представителите ще бъдат на по-ниско посланическо ниво от сесията на НАТО предния ден. Тази среща обаче ще бъде пропита с особено значение, защото ще включва европейски държави извън НАТО като Финландия и Швеция, които обмислят бъдещето си в светлината на натиска на Русия върху Украйна. По-специално финландските лидери намекнаха ясно през последните няколко дни, че може да погледнат отново на членството в НАТО. „Вярваме, че след двустранни разговори със Съединените щати и след това във формата на НАТО е възможно в този по-широк форум да са възможни някои развития“, каза Никодем Рахон, говорител на полското посолство във Варшава. Вашингтон казва, че срещата между САЩ и Русия в Женева ще бъде преди всичко възможност за представяне на позиции, а не за тяхното разрешаване. „В понеделник ще чуем как Русия обяснява своите предложения и основните опасения, които ги мотивират. Ще отговорим и ще споделим нашите собствени опасения“, каза висш служител на администрацията. „Надяваме се, че това ще доведе до идентифициране на няколко двустранни въпроса, където има достатъчно обща основа, за да продължат дискусиите“. Не е ясно дали Шърман или Рябков са упълномощени да поставят нови идеи на масата. „Те ще говорят за руската позиция, ще говорят за стабилност“, каза европейски дипломат, информиран за подготовката на САЩ. „Те ще говорят за руските искания и ще обяснят защо те не са приемливи и ще изложат някои наши въпроси относно европейската стабилност и руските действия. Очаква се Шърман също да изброи евентуалните „разходи“ за Русия, ако продължи с военни действия в Украйна, включително широки финансови санкции, евентуално изваждане от международната система за електронни плащания Swift и ограничения на способността на нейните граждани да купуват западни технологии. Според The New York Times, председателят на съвместния комитет на началник на щабовете на САЩ генерал Марк Мили, също така е предупредил своя руски колега, генерал Валери Герасимов, че инвазията ще бъде изправена пред дълъг бунт, подкрепен от модерно американско оръжие. Американски служители отказаха да коментират съобщенията, че зенитни ракети Stinger са били изпратени в Украйна в очакване на такава партизанска война. „Дипломацията тази седмица е от решаващо значение. От един момент стана ясно, че Западът няма да каже категорично „не“ на предложението на Москва, защото е заложено твърде много. Въпросът беше докъде са готови да стигнат Вашингтон и европейците с преговорите“, каза Андрей Баклицки, старши научен сътрудник в Московския държавен институт за международни отношения. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 15:05 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

Вашингтон. Отчитайки нарастването на напрежението между Съединените щати и Русия заради десетки хиляди руски войници, групирани край украинската граница, неотдавнашните телефонни разговори на президента Байдън с руския президент Владимир Путин и обявяването на руско-американски преговори, които ще се проведат в Женева на 10 януари са разумни и дългоочаквани мерки, пише Катрина ван ден Хьовел - издател и редакционен директор на списание Nation, вицепрезидент на Американския комитет за консенсус между САЩ и Русия на страниците на вестник The Washington Post в материал, представен без редакторска намеса. Но облекчаването на напрежението няма да е лесно. Путин принуди американската страна да преговаря с помощта на военно натрупване близо до границите на Украйна и публично поиска определени гаранции: че Украйна няма да стане член на НАТО, че НАТО вече няма да се разширява на изток, че САЩ няма да разполагат ракети близо до руските граници, че НАТО ще намали военното си присъствие в Източна и Централна Европа. Администрацията на Байдън веднага отхвърли тези червени линии. Но вместо да изисквате деескалация, преди страните да постигнат някакъв напредък в преговорите, представете си каква би била ситуацията, ако Байдън направи първите стъпки към преговорите между двете страни. Как може да изглежда разумната политика на Съединените щати? Ще трябва да се започне с сериозно преразглеждане на собствените опасения за сигурността на Съединените щати – и кои от тези опасения са приоритетни във „външната политика за средната класа“. Без съмнение глобалната пандемия, която вече е отнела живота на 824 хиляди американци и продължава, ще се нареди на първо място в този списък. Справянето с това предизвикателство изисква огромни усилия както от Съединените щати, така и от света - усилия за осигуряване на ваксини и системи за обществено здравеопазване, които могат ефективно да тестват, лекуват и проследяват заразените и контактните с тях лица. Следващата точка ще бъде екзистенциалната заплаха от катастрофално изменение на климата, което вече струва милиарди долари и убива много хора в резултат на екстремни метеорологични явления. Това ще изисква не само разработването на нов „зелен“ курс в Съединените щати, но и ангажиране с други страни – по-специално Китай и Индия – за ускоряване на прехода към чисти енергийни източници. Освен това има много вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решени: увеличаване на броя на „смъртните случаи от отчаяние“, намаляването на продължителността на живота, огромното неравенство, междурасовите напрежения, това, че демокрация се намира „под обсада“. За да се решат тези проблеми, е необходимо да се изоставят приключенията в чужбина – тоест да се избегне възобновяването на „вечната“ военна кампания в Афганистан и да се спрат бомбардировките с цел елиминиране на конкретни хора. В този контекст Байдън ще трябва сериозно да преразгледа отношението си към Русия и Украйна. Съединените щати нямат значителни интереси в националната сигурност в Украйна. Гражданската война постепенно придобива международен характер и прераства в геополитическа борба. Украинският народ е разделен, а милиони украинци говорят руски и гледат на изток. Коефициентът на бедност в тази страна е над 50%. САЩ не трябва да пропиляват парите и енергията, необходими за възстановяването на Украйна отвътре. През 1998 г. уважаваният дипломат Джордж Кенан правилно прогнозира, че Русия ще „реагира достатъчно враждебно“, ако НАТО се разшири на изток. „Считам това за трагична грешка“, каза той. „Тази експанзия ще накара бащите-основатели на нашата страна да се обърнат в гробовете си. Ние обещахме да защитим редица държави, въпреки че нямаме нито ресурсите, нито волята за това." Оттогава Алиансът на НАТО прие в редиците си 11 държави, които или са били бивши съветски републики, или са били част от Организацията на Варшавския договор. Не е изненадващо, че разширяването на НАТО сближи Русия и Китай, стратегическо фиаско, което Съединените щати не трябваше да допускат. Ако Байдън беше анализирал ситуацията по-рано, той вероятно щеше да реши да намали напрежението с Русия, за да може да се съсредоточи върху решаването на истинските проблеми със сигурността на Америка. А удължаването на договора START III би било само първата стъпка. Вместо да увеличава военната помощ за Украйна и безотговорните разговори, че Украйна в крайна сметка ще стане член на НАТО, Байдън можеше да призове за съвместни гаранции за независимостта и неутралитета на Украйна. Съединените щати и НАТО биха могли да се споразумеят да не разполагат войски и оръжия в бившите съветски републики, а Русия може да гарантира, че няма да заплашва тези страни във военен план. И двете страни биха могли обещават да не се намесват във вътрешната политика на по-малки държави. Тъй като НАТО вече погълна много от бившите съветски републики - чак до границите на Русия - ще бъде твърде трудно по политически причини да се върне назад. Но дори на този късен етап декларацията за независимост и неутралитет на Украйна съгласно международно споразумение - вероятно под егидата на Съвета за сигурност на ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ще помогне за намаляване на напрежението и ще направи възможно трайното прекратяване на огъня. Байдън вече беше обект на обстрел от двупартийни ястреби за това, че изобщо се съгласи на преговорите. Но въпреки това войнствено бърборене, истинските интереси на Америка за сигурността са ясни. И Украйна не е сред тях. Дори Украйна да беше член на НАТО, нито един американски президент не би се съгласил да влезе във война с Русия, за да я защити. Парадоксално, сега НАТО съществува по много начини, за да управлява рисковете, породени от самото съществуване на този алианс. САЩ са изключително заинтересовани от смекчаване на напрежението в отношенията им с Русия и от запазването на независимостта на държавите, разположени по нейните граници. Това може да не е най-популярната гледна точка в рамките на националната сигурност днес, но несъмнено е по-разумна от общоприетото мнение, което подтиква САЩ да участва в кървавия конфликт близо до границите на Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 14:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

Женева. Руската делегация пристигна в Женева, за да участва в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност, предаде кореспондентът на ТАСС от мястото на събитието. Междуведомствената делегация включва представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Руската федерация. От страна на руското дипломатическо ведомство тя се ръководи от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков. Американската дипломация ще бъде представена от заместник-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман. Основният ден на преговорите е насрочен за понеделник, 10 януари. Но, както се очаква, страните ще проведат "предварителна" част от срещата още тази вечер. На 17 декември 2021 г. руското министерство на външните работи публикува проекти на споразумения със САЩ за гаранции за сигурност, както и на споразумения за мерки за сигурност за Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор. Те бяха предадени на американската страна на 15 декември. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Вашингтон. В проекти на предложения, предадени на Съединените щати и публикувани онлайн в края на миналата година, Кремъл поиска редица гаранции за сигурност от Европа и НАТО: да няма по-нататъшно разширяване на Алианса на изток и да не се разполагат войски или оръжия в страните, които се присъединиха към блока след 1997 г. . Руските искания включват също взаимни ограничения за разполагане на ракети с малък и среден обсег, както и по-широк обмен на информация за военни учения, пише американското списание Foreign Policy На пръв поглед тук няма много ново. Русия отдавна е раздразнена от все по-задълбочените отношения на Украйна със Запада и разширяването на НАТО в Източна Европа, която Москва е свикнала да разглежда като своя сфера на влияние. Това, което се промени, е чувството за неотложност в Кремъл и стъпките, които Москва е готова да предприеме, за да удовлетвори исканията си. Така че въпросът е защо сега? Експертите посочват, че комбинация от фактори, някои от които продължават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни действия с надеждата да облекчи опасенията за баланса на силите в Европа и нарастващото сътрудничество на Украйна със западните страни. „Мислете, че тази криза е свързана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по много начини“, казва Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия на Международната кризисна група. „Пет вълни“ на разширяването на НАТО Дългите корени на настоящата криза водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от бившия Източен блок се присъединиха към НАТО. В реч в края на декември руският президент Владимир Путин обвини Запада във фалшиви обещания да не се разширява на изток. „Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха нагло. Пет вълни на разширяване на НАТО. Ние не заплашваме никого - те дойдоха при нас “, каза Путин на годишната пресконференция в края на годината. Всъщност все още има разгорещен дебат между историци и висши служители, участващи в преговорите относно обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен вид и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от бившия Източен блок се присъединиха към алианса и много от тях все още се страхуват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време все още не се е била възстановила от разпадането на СССР и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието й като съгласие. Промени в Украйна През 2008 г. на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това все още е далечна перспектива и за двете страни, тя все пак предизвика дълбока загриженост в руското правителство. „Те наистина виждат това като заплаха за сигурността си“, каза Оликер. — Имат нужда от послушен буфер.“ Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се засилиха през 2014 г., когато народно въстание свали проруския президент и доведе на власт няколко последователни правителства, настроени към реформи. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 г. на политическия новак Владимир Зеленски, който обеща на избирателите да уреди конфликта с Русия, в Кремъл се появиха надежди, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но въпреки първоначалните опити за възобновяване на мирните преговори, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното сътрудничество с членовете на НАТО САЩ, Великобритания и Турция. „Путин вижда украинската траектория и разбира, че ситуацията не е в негова полза“, каза Андреа Кендъл-Тейлър, директор на трансатлантическата програма в Центъра за нова американска сигурност. „Ако заключението е, че Русия трябва да се намеси, за да възстанови влиянието си, тогава Кремъл е по-добре да действа сега, преди възможностите на Украйна да бъдат укрепени. Докато украинската армия претърпя поредица от мащабни реформи от 2014 г., същото важи и за руските военни. Съсредоточавайки войски и техника в близост до границите на Украйна през пролетта и есента на миналата година, Москва има всички шансове да започне атака в началото на тази - в края на краищата на руските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя . Прагматикът Байдън И накрая, има и международно измерение. „Мисля, че това е комбинация от руски способности и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стереотипа, че САЩ и Западът са в криза и са заети със собствените си проблеми“, каза Кендъл-Тейлър. През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски служители се стремяха да изградят "стабилни и предсказуеми" отношения с Москва, докато страната увеличава силата си, за да се изправи срещу Китай. Байдън не споделя явната симпатия на своя предшественик към Путин, но е уважаван в Москва заради външнополитическия си опит. „Изтеглянето на САЩ от Афганистан се разглежда от Москва като пример за това как Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и сериозно ще обмисли компромис“, каза Майкъл Кофман, експерт по руската армия от Центъра за военноморски анализи. . Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и продължават да обещават непоколебима подкрепа за нейния суверенитет, съдбата на страната в крайна сметка е по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон. „Руското ръководство може да заключи, че заложените на карта интереси на САЩ всъщност са малки и че Вашингтон ще положи всички усилия да ограничи всяка потенциална ескалация. И че ако се случи най-лошото, САЩ ще се опитат да накажат Русия икономически, но Русия е стабилна и умело се адаптира, защото успя да устои на всички предишни санкции“, каза Кофман. Път към разведряване Висшите представители на САЩ и Европа смятат, че Русия все още не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо равнище следващата седмица ще подсказват дали е възможно дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и руски представители ще се срещнат в Женева, за да обсъдят исканията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширяване на изток - вероятно е мъртъв въпрос, тъй като генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса вече потвърдиха правото на Украйна да определя собствената си политика за сигурност . По отношение на мерките за сигурност в Европа като цяло, въпроси като контрол на въоръженията, промяна в подреждането на силите и ограничения на военните учения от двете страни могат да предложат известна възможност за намаляване на напрежението. „Ясен индикатор за това дали вървим към конфликт или не и дали дипломацията работи, е доколко те напредват по въпросите, свързани с НАТО, спрямо европейската сигурност и контрол на въоръженията“, заключи Кендъл-Тейлър. „И ако всичко свързано само с (разширяването на) НАТО, тогава смятам, че сме в задънена улица и изобщо не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е възможно“. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Загреб. В 2022 г. Русия и Китай влизат с много сходни геополитически проблеми. И двете страни са под силен американски натиск и двете имат територии, които САЩ се опитват да използват или вече използват срещу тях. В случая на Русия това е Украйна, а в случая на Китай – Тайван. Трудно е да си представим, че китайските и руските лидери в пряка комуникация не биха обърнали внимание на сходството на позициите си, което означава, че има основание да се очаква, че решението на техните проблеми ще бъде до известна степен координирано, пише хърватското аналитично издание Advance в материал, представен без редакторска намеса. Русия се противопоставя на НАТО, докато Алиансът явно иска да продължи разширяването си и се доближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема само защото никой от представителите на този военен блок не каза нищо лошо в отговор на украинския призив за приемане на Украйна в Алианса възможно най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на исканите от Русия т. нар. „гаранции за сигурност“ и думите, че всяка страна има право сама да решава към кой военен блок да принадлежи. В Азия (все още) няма НАТО, но САЩ формират подобни коалиции там, като четиристранния диалог за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз между САЩ, Великобритания и Австралия). По принцип стратегията е същата: първо се създава блок за целите на сигурността, а след това се разширяват военните му цели и бива обграден Китай. В този смисъл Тайван играе изключително важна роля, тъй като САЩ го подкрепят от години, включително с военно-политически средства, въпреки че де юре не са свързани с Тайван чрез дипломатически отношения, тоест политиката на „един Китай" официално продължава, в рамките на който Тайван е част от Китай. Но в практически смисъл, особено ако погледнете ситуацията през призмата на американската изключително амбициозна стратегия за военно обкръжаване на двата геополитически съперника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е руският Тайван. В същото време много сходна визия се формира сред американските съюзници както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион. Разбира се, „мненията“ на американските съюзници винаги са подчинени на решаващото влияние на САЩ и затова сходството на техните позиции в различните части на света не е никак изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не трябва да се позволява да се държат агресивно и че е необходимо да се постави (червена) линия и с всички средства да се защитава независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван. Влизаме в новата година с много сходни очаквания в тези два различни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това вече е съсредоточила около сто хиляди войници близо до украинската граница. За Китай се казва, че китайските войски активно работят по план за нахлуване в Тайван и затова все повече и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван, за да тестват и „изчерпват“ отбранителната готовност на Тайван. Независимо дали това е вярно или не (или само частично - в единия край на света), факт е, че Китай и Русия са в много сходна ситуация и това допълнително ги сближава. И двете страни са представени като опасни агресори, които трябва да бъдат подложени на силен натиск да се осуетят плановете им (засега само в политически, дипломатически и икономически смисъл). По отношение на плановете и Москва, и Пекин са запознати със съдържанието на публично достъпните документи за стратегията на НАТО 2030. Там черно на бяло пише, че Русия и Китай са „заплахи“, а сега се набляга повече на Китай. Освен това все повече и повече чуваме за разширяването на американските инициативи за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион. В същото време Русия, въпреки че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори срещу разширяването на НАТО по американска инициатива, както и срещу прякото американско военно присъствие в Източна Европа. Затова руският президент Владимир Путин изпрати руски искания за „гаранции за сигурност” към САЩ и НАТО, но големият въпрос е дали поне едно от тях ще бъде удовлетворено, включително основното – да се спре разширяването на НАТО към Русия. Следователно възниква още един интересен въпрос. Ако Русия и Китай координират действията си в отговор на случващото се, възможно ли е двете страни едновременно да нахлуят в онези територии, в които виждат нарастваща опасност за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези поне веднъж не биха се сетили за този вариант. Двоен удар - по един в различните краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят едновременно. Още по-важен е въпросът, свързан с много близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в противопоставянето си на САЩ ще се ограничат само до сътрудничество в политическата сфера или ще разширят взаимодействието си и след това то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което вероятно не би била по Съединените щати и техните съюзници? Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отказа да коментира ситуацията в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай умишлено не говори за Донбас, ситуацията в сирийската провинция Идлиб, газопровода "Северен поток-2" ... Така беше досега, но времената се променят и през 2022 г. всичко може да се промени завинаги. Русия и Китай определено няма да влязат в открита конфронтация със Съединените щати и техните ключови съюзници, но също за тях е необходимо да спрат по-нататъшното засилване на американския натиск върху себе си. За Пекин и Москва е напълно ясно, че през повечето време САЩ ги притискат, разчитайки на своите съюзници и партньори от организации като НАТО, а сега и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изявление, без да се крие зад фрази като „заедно с нашите съюзници и партньори“. Може да си представим колко по-впечатляващи например биха изглеждали сегашните руски искания към САЩ и НАТО, ако зад тях стои и Китай, или ако Русия открито беше застанала на китайската страна по отношение на напрежението в Южнокитайско море . И преди е писано по тази тема и засега не е ясно защо все още не се е осъществил такъв съюз между Русия и Китай. Но ситуацията се променя през цялото време и вече в началото на тази година вероятно ще видим промени. Някои важни отговори на тези въпроси ще получим след преговорите между руски и американски представители относно настоящата криза в Източна Европа. По-нататъшното засилване на американския натиск върху Пекин и Москва ще доведе до още по-голямо изглаждане на различията, които, разбира се, съществуват между тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат друг избор освен да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от сегашното си приятелство, тъй като това, което ги свързва днес, не се приема сериозно от САЩ и те ги притискат в различните краища на света. Разбира се, щом се появи такъв съюз, още на следващия ден ще има истерични заглавия за „края на свободния свят“. Всъщност обединението на силите на Изтока може да доведе до големи глобални промени, включително промяна в доминиращия глобален режим, който все още се диктува от Съединените щати. Разбира се, при такъв сценарий ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат мирно, или ще има голяма война? Не бива обаче да се гмуркате в подобни апокалиптични сценарии, тъй като просто няма нужда от тотална „смяна на световния режим“. Факт е, че и Русия, и Китай подкрепят идеята за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да доминира само една сила. Сега просто Съединените щати трябва да се убедят, че това е единственият разумен изход. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:13 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

Москва. Москва съжалява, че Съединените щати продължават да настояват за едностранни отстъпки от Русия и предпочитат спекулации вместо конструктивност и това не може да бъде основа за продуктивна дискусия относно гаранциите за сигурност, заяви за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на страната Сергей Рябков. Дипломатът припомни, че на преговорите ще настоява за отказ на НАТО да се разширява на изток и да разполага ударни оръжия близо до руските граници. "Всичко това в правна норма. За съжаление, чуваме всякакви спекулации за това, че Русия трябва да направи това, трябва да направи нещо друго, да направи тази стъпка, онази стъпка. Ние многократно сме реагирали на тази формулировка на въпроса, при това на всички нива и така не може да има основание не само за някакво споразумение, но дори и за продуктивна дискусия“, подчерта той. Рябков допусна, че в хода на дискусиите Москва ще се сблъска с нежеланието на западните си колеги „реално да възприемат“ исканията й, а именно правните гаранции за неразширяване на НАТО, както и „елиминирането на всичко, което Алиансът създаде, воден от антируски фобии и всякакви фалшиви представи за това каква е същността на руската политика от 1997 г.“ „Но ние, разбира се, под потиск и в режим на заплахи, които постоянно се формулират срещу нас от западните участници в предстоящите контакти, няма да правим никакви отстъпки“, каза зам.-министърът. Според него никаква друга тактика в преговорите не отговаря на интересите на сигурността на страната му. Русия и САЩ ще проведат консултации в Женева на 9-10 януари по предложенията на Москва за гаранции за сигурност, последвани от среща на Съвета НАТО-Русия в Брюксел и консултации в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Леонид Слуцки: Изявленията на Блинкен за НАТО не задават конструктивен тон за Женева

Леонид Слуцки: Изявленията на Блинкен за НАТО не задават конструктивен тон за Женева

Москва. Изявленията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че никой не е обещавал на Русия да не разширява НАТО, едва ли ще зададат конструктивен тон преди преговорите за глобалната сигурност в Женева. Това мнение изрази в събота в своя канал в „Телеграм“ ръководителят на Комисията по международни въпроси на Държавната дума Леонид Слуцки, цитиран от ТАСС. „Като цяло поредицата от изявления на държавния секретар на САЩ, в частност, че Западът, според тях, никога не е обещавал да не разширява НАТО на изток, едва ли задава конструктивен тон в предстоящите преговори за глобалната сигурност. Коментирайки други думи на Блинкен за готовността на Казахстан да се справи сам с вълненията, ръководителят на Комисията отбеляза, че "властите на Сирия и Либия имаха всичко, за да се справят самостоятелно с „протестите", тоест с местните терористи и чуждестранни бойци“. „Но ние, за разлика от Държавния департамент, абсолютно разбираме защо има нужда от външна „помощ“ за „разпространението на демокрацията“, която никой не е искал“, заяви Слуцки, отбелязвайки, че „чрез усилията на миротворците на ОДКБ вече беше възможно да се стабилизира ситуацията” в републиката. Блинкен на 7 януари направи изявление, че Западът не е предоставял на Москва гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток в миналото. Според него Москва "пропагандира фалшива интерпретация". Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 16:45 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Русия е обкръжила Украйна с войски от три страни

The New York Times: Русия е обкръжила Украйна с войски от три страни

Ню Йорк. Русия продължава да държи под напрежение украинската граница. Американското издание The New York Times публикува нова карта на концентрацията на руските войски край Украйна. По предварителни данни там има около 100 000 руски военни. Според вестника най-новата карта е съставена въз основа на информация, получена от украински и западни официални лица, както и от сателитни снимки. Изданието отбелязва, че руските войски обграждат Украйна от три страни. На картата са отбелязани видовете войски и техният брой, посочени са видовете оборудване. По предварителни данни около 100 000 руски войници са разположени в района на украинската граница. Анализатори, анкетирани от NYT, не отговарят еднозначно дали Русия възнамерява да атакува Украйна. В същото време те посочват, че Москва е на път да получи всичко необходимо за масирана инвазия. Картата показва десетки места на концентрация на руски войски с артилерия, тежка техника и танкове. По-специално, три групи са разположени недалеч от Воронеж, две групи са по-близо до границата на Беларус, друга е близо до Волгоград, две са недалеч от окупирания Донбас, по една в Краснодарския край и в окупирания Крим. По-рано Reuters съобщи, че Русия продължава да насочва военни сили към границите на украинската държава. Компанията Maxar Technologies, която работи в областта на разузнаването, пусна нови сателитни снимки, показващи нова концентрация на руски войски близо до границите на Украйна и в превзетия Крим. Руснаците докараха на полуострова стотици бронетранспортьори, танкове, самоходна артилерия и системи за противовъздушна отбрана. Натрупване на сили е регистрирано на полигона Солоти, в град Елня и на полигона Погоново край Воронеж. В допълнение, британската отбранителна и разузнавателна компания Janes също публикува сателитни снимки, показващи продължаващото преместване на руски войски към украинските граници. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 15:19 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Защо американските стратегически интереси не включват Украйна

The National Interest: Защо американските стратегически интереси не включват Украйна

Вашингтон. Защо американските стратегически интереси не включват Украйна, коментира американското изолационистко списание The National Interest. Успешната външна политика изхожда от рамка, в която са вписани основните стратегически интереси на страната. Тази структура не е непременно сложна. През периода на международно господство на Великобритания тя има само два принципа: да запази надмощие в морето и да не позволява на никого да се издигне в континентална Европа. Когато Студената война приключи, Съединените щати не бяха в състояние да формулират подобни принципи. Вместо това те пропиляха своя еднополюсен момент за произволни мерки срещу отделни кризи (Сомалия, Косово) и донкихотски опити да преправят света по свой образ и подобие (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия). Всичко завърши с почти пълен провал: съдбата на тези страни стана още по-трудна, безброй хора загинаха или бяха осакатени, самите Съединени щати пропиляха трилиони долари, а международната система стана нестабилна и ненадеждна. Сега сме свидетели на може би най-опасния опит за продължаване на този безславен път и представяне на Украйна като жизненоважен национален интерес на Съединените щати и потенциален член на НАТО, за който САЩ дори са готови да влезнат във война. Ако външната политика на САЩ имаше стратегически принципи, как биха изглеждали те и как Украйна щеше да се впише в тях? Според автора Съединените щати имат три основни стратегически интереса. Първо, създаване по-стабилна международна система. Стабилността е най-полезна за този, който е на върха и днес тази позиция се заема от Съединените щати. Второ, избягване на опозиция под формата на китайско-руски съюз. Ползите за Съединените щати, че втора ядрена суперсила и втора икономическа суперсила няма да се противопоставят на тях в съюз, са съвсем очевидни. Ако един от най-големите външнополитически триумфи на Хенри Кисинджър беше повратът към Китай, който елиминира заплахата от китайско-съветски съюз, как може да се оцени американската политика, която, напротив, доведе до неговото повторно създаване? И накрая, трето, намаляване на риска от ядрена война. За да се направи това, е необходимо да се избегне въоръжен конфликт с друга ядрена сила в ситуация, когато нейните жизненоважни интереси са застрашени, но собствените американски не са застрашени. Украйна, като всяка друга държава, иска да оцелее и да просперира като независима държава. Но позицията й, както вътрешна, така и външна, е незавидна. Икономиката изтъкана от корупция и затънала в корупция, и властите трябва да се справят с руското малцинство, натрапчиво и огорчено. Тя има обща, макар и често противоречива история със съседна Русия – която е много по-богата и също така има ядрени оръжия. Украйна по същество трябва да избере от една от двете възможности: или да се научи да съществува по някакъв начин с Русия, задоволявайки основните интереси на двете страни, или да сключи стратегически съюз с друга сила и да предизвика силния си съсед. Единствените, които са подходящи за тази роля, са САЩ. И именно към тях се стреми Украйна – освен това Америка я насърчава по всякакъв възможен начин. Защо Украйна предпочита този вариант, не е трудно да се разбере. Тя иска да тръгне по стъпките на своите балтийски и източноевропейски съседи, за които членството в НАТО и ЕС засили националната независимост. Въз основа на стратегическите интереси на САЩ обаче е трудно да си представим по-лош избор. След Виенския конгрес през 1815 г., ако не и по-рано, стана ясно, че една стабилна международна система се нуждае от легитимност и че е възможна само при липса на недоволни сили. Недоволството на Русия от сегашния международен ред нарасна на фона на разширяването на НАТО и достигна критична точка. Създаването на по-стабилна международна система изисква отчитане на жизнените интереси както на Русия, така и на Украйна. Подпомагането на Киев да балансира копнежа си за по-тесни връзки с Европа с необходимостта от изграждане на приемливи отношения с Русия означава укрепване на основните интереси както на самата Украйна, така и на Съединените щати. Това ще помогне на Украйна да избегне възможна национална трагедия. А Русия – да установи по-ползотворни отношения със Запада, да намали изкушението от военен съюз с Китай и да намали заплахата от конвенционален въоръжен конфликт, който заплашва да прерасне в ядрен. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 13:37 | Агенция "Фокус"

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обвини Русия в „манипулации" и прокарване на „фалшив разказ", че страната е под заплаха от Украйна и НАТО, за да оправдае натрупването на войски близо до границата й с бившата съветска република, предава Reuters. Блинкен се обърна към репортери в Държавния департамент преди срещите на американски и руски дипломати в Европа следващата седмица, насочени към намаляване на напрежението между Русия и Запада, и след виртуална среща с външните министри на НАТО по-рано в петък. Блинкен каза, че Русия е работила години наред, за да подкопае демократичните институции на Украйна, да се намесва в нейната политика, да блокира енергетиката и търговията и да сее недоверие с пропаганда и дезинформация. Русия е позиционирала близо 100 000 войници близо до границата си с Украйна „с планове да мобилизира два пъти повече в много кратки срокове" и оправдава това с „дезинформация", че Украйна се стреми да провокира конфликт, каза Блинкен. „Това е все едно лисицата да каже, че трябва да атакува кокошарника, защото обитателите му по някакъв начин представляват заплаха. Виждали сме такива манипулации и преди“, каза Блинкен, имайки предвид превземането на Крим от Русия през 2014 г. и подкрепата на сепаратистите в региона на Донбас. „Идеята, че Украйна е агресор в тази ситуация, е абсурдна“, каза Блинкен, добавяйки, че Москва „едновременно създава фалшивия разказ, че НАТО заплашва Русия“. Но дипломатическото решение все още е възможно и за предпочитане и има области за потенциален напредък в срещите следващата седмица, каза Блинкен. „Следващата седмица ще потвърдим отново нашата готовност да увеличим прозрачността, да въведем нови мерки за намаляване на риска и да подновим усилията си за справяне с ядрените и конвенционалните заплахи за европейската сигурност“, каза той. "Но отново това трябва да е двупосочна улица." Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 09:43 | Агенция "Фокус"

The Daily Telegraph: НАТО е готово да обсъди изтеглянето на войските от границите с Руската федерация в преговорите за сигурност

The Daily Telegraph: НАТО е готово да обсъди изтеглянето на войските от границите с Руската федерация в преговорите за сигурност

Лондон. НАТО може да се съгласи да изтегли войските си по-далеч от границите с Русия като част от преговорите за сигурност с Москва. Както съобщи британският вестник The Daily Telegraph, Aлиансът е готов да предприеме такава стъпка в случай на намаляване на напрежението на руско-украинската граница. Отбелязва се, че деескалацията на ситуацията в региона означава изтегляне на руските войски от границата с Украйна. В същото време, подчертава вестникът, НАТО на преговорите ще откаже да поеме ангажименти за отказ за разширяване на изток, тъй като уставните документи на Алианса предполагат възможността за присъединяване на други страни. По-рано американската телевизионна компания NBC информира, че дискусиите между САЩ и Русия по въпросите на сигурността в Европа може да обхванат темата за намаляване на броя на силите и честотата на ученията в източната част на региона, но само ако тези действия са реципрочни. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 09:10 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

Брюксел. НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 19:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

Брюксел. Външните министри на НАТО призоваха за диалог, дипломация и деескалация в отношенията с Русия преди срещата на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Това съобщи в „Туитър“ постоянната мисия на САЩ към НАТО след извънредна видеоконференция на външните министри на Алианса, проведена в петък. Постоянното представителство също така отбеляза, че страните от НАТО „изразиха единство“ в контекста на обвиненията срещу Русия в „агресия срещу Украйна“, предава TACC. „В навечерието на предстоящия Съвет Русия-НАТО министрите подчертаха необходимостта от дипломация, диалог и деескалация“, съобщиха от постоянната мисия на САЩ. „Всички външни министри на страните показаха единство в отговор на руската агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на американската мисия към НАТО. Както каза пред ТАСС по-рано в петък дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави, основната цел на тази среща е била да се обсъди „обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия за европейската сигурност въпроси и в контекста на предстоящото заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари“. Официално щабът на НАТО по-рано назова целта на непланираната видеоконференция на външните министри – „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (НАТО има предвид Крим – бел. ТАСС) и около нея и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 18:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

Брюксел. Външните министри на НАТО започнаха извънредна видеоконференция в петък следобед, за да обсъдят исканията на Русия за европейска сигурност и ще се опитат да изработят обща позиция за преговори с Русия на заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Срещата се провежда в закрит формат, за началото на която съобщи на ТАСС дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави. „Видеоконференцията на министрите започна. Те ще изработят обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия по въпросите на европейската сигурност и в контекста на предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 12 януари ," каза той. Официално щабът на НАТО по-рано определи целта на непланираната видеоконференция на външните министри „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (имайки предвид Крим – бел. ТАСС) и около него и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 15:58 | Агенция "Фокус"