Защо американските стратегически интереси не включват Украйна, коментира американското изолационистко списание The National Interest.

Успешната външна политика изхожда от рамка, в която са вписани основните стратегически интереси на страната. Тази структура не е непременно сложна. През периода на международно господство на Великобритания тя има само два принципа: да запази надмощие в морето и да не позволява на никого да се издигне в континентална Европа.

Когато Студената война приключи, Съединените щати не бяха в състояние да формулират подобни принципи. Вместо това те пропиляха своя еднополюсен момент за произволни мерки срещу отделни кризи (Сомалия, Косово) и донкихотски опити да преправят света по свой образ и подобие (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия). Всичко завърши с почти пълен провал: съдбата на тези страни стана още по-трудна, безброй хора загинаха или бяха осакатени, самите Съединени щати пропиляха трилиони долари, а международната система стана нестабилна и ненадеждна.

Сега сме свидетели на може би най-опасния опит за продължаване на този безславен път и представяне на Украйна като жизненоважен национален интерес на Съединените щати и потенциален член на НАТО, за който САЩ дори са готови да влезнат във война.

Ако външната политика на САЩ имаше стратегически принципи, как биха изглеждали те и как Украйна щеше да се впише в тях?

Според автора Съединените щати имат три основни стратегически интереса.

Първо, създаване по-стабилна международна система. Стабилността е най-полезна за този, който е на върха и днес тази позиция се заема от Съединените щати.

Второ, избягване на опозиция под формата на китайско-руски съюз. Ползите за Съединените щати, че втора ядрена суперсила и втора икономическа суперсила няма да се противопоставят на тях в съюз, са съвсем очевидни. Ако един от най-големите външнополитически триумфи на Хенри Кисинджър беше повратът към Китай, който елиминира заплахата от китайско-съветски съюз, как може да се оцени американската политика, която, напротив, доведе до неговото повторно създаване?

И накрая, трето, намаляване на риска от ядрена война. За да се направи това, е необходимо да се избегне въоръжен конфликт с друга ядрена сила в ситуация, когато нейните жизненоважни интереси са застрашени, но собствените американски не са застрашени.

Украйна, като всяка друга държава, иска да оцелее и да просперира като независима държава. Но позицията й, както вътрешна, така и външна, е незавидна. Икономиката изтъкана от корупция и затънала в корупция, и властите трябва да се справят с руското малцинство, натрапчиво и огорчено. Тя има обща, макар и често противоречива история със съседна Русия – която е много по-богата и също така има ядрени оръжия.

Украйна по същество трябва да избере от една от двете възможности: или да се научи да съществува по някакъв начин с Русия, задоволявайки основните интереси на двете страни, или да сключи стратегически съюз с друга сила и да предизвика силния си съсед. Единствените, които са подходящи за тази роля, са САЩ. И именно към тях се стреми Украйна – освен това Америка я насърчава по всякакъв възможен начин.

Защо Украйна предпочита този вариант, не е трудно да се разбере. Тя иска да тръгне по стъпките на своите балтийски и източноевропейски съседи, за които членството в НАТО и ЕС засили националната независимост. Въз основа на стратегическите интереси на САЩ обаче е трудно да си представим по-лош избор. След Виенския конгрес през 1815 г., ако не и по-рано, стана ясно, че една стабилна международна система се нуждае от легитимност и че е възможна само при липса на недоволни сили.

Недоволството на Русия от сегашния международен ред нарасна на фона на разширяването на НАТО и достигна критична точка. Създаването на по-стабилна международна система изисква отчитане на жизнените интереси както на Русия, така и на Украйна. Подпомагането на Киев да балансира копнежа си за по-тесни връзки с Европа с необходимостта от изграждане на приемливи отношения с Русия означава укрепване на основните интереси както на самата Украйна, така и на Съединените щати. Това ще помогне на Украйна да избегне възможна национална трагедия. А Русия – да установи по-ползотворни отношения със Запада, да намали изкушението от военен съюз с Китай и да намали заплахата от конвенционален въоръжен конфликт, който заплашва да прерасне в ядрен.

Превод и редакция: Юлиян Марков