СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ЕК: „Северен поток 2“ не съответства на енергийните изисквания на ЕС

ЕК: „Северен поток 2“ не съответства на енергийните изисквания на ЕС

Киев. Проектът за газопровод „Северен поток 2“ не е съобразен с политиката на засилено приложение на енергията, която е насочена, наред с други неща, към декарбонизация, каза Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК), цитиран от ТАСС.„Този проект не отговаря на изискванията на слънчевата политика на Европейския съюз“, каза той на пресконферен...

1 Февруари 2022 | 17:42 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Украйна очаква конкретни стъпки по приемането й в НАТО

Der Spiegel: Украйна очаква конкретни стъпки по приемането й в НАТО

Киев. Украйна очаква през следващите десет години от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) конкретни стъпки към приемането й в Алианса. Това заяви вицепремиерът на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина в интервю за германското издание Der Spiegel. „За нас е важно да видим през следващите десет години конкретни стъпки (от страна на организацията) за приемането на Украйна като член“, каза тя. Вицепремиерът добави още, че все още не е ясна точната дата на присъединяването на страната към НАТО. Според Стефанишина „агресивните стремежи" на Русия само ще се увеличават, а влизането на Украйна в Алианса е решаващо средство за тяхното овладяване. НАТО на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. прие политическо изявление, че "Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса", но отказа да предостави на двете страни План за действие за подготовка за членство, което е първата стъпка в правната процедура за присъединяване на държава към организацията. През февруари 2019 г. Върховната Рада на Украйна одобри изменения в конституцията, които фиксират стремежите на страната да се присъедини към НАТО. Украйна също получи статут на партньор на организация с разширени възможности. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Януари 2022 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Авария в химическо предприятие може да стане повод за война в Донбас

„Независимая газета“: Авария в химическо предприятие може да стане повод за война в Донбас

Москва/Киев. Тази седмица външните министри на Германия и Канада ще посетят Киев. Посещенията ще се проведат на фона на изявления за вероятността от „провокации, които ще доведат до нахлуването на Русия в Украйна“. Владимир Зеленски предложи да се обсъди ситуацията в тристранен формат - с президентите на Руската федерация и Съединените щати. Нито Москва, нито Вашингтон все още са потвърдили подготовката за подобни преговори, пише руският вестник “Независимая газета“. Преди месец държавният министър на германското външно министерство Тобиас Линднер дойде в Киев и се срещна с украинския министър Дмитрий Кулеба. Страните се договориха за посещението на Аналена Бербок. Тя пристигна в Киев на 17 януари, а на 18 ще проведе разговори в Москва. В същото време стана известно за посещението на канадския външен министър Мелани Джоли. Трябва да се отбележи, че миналия вторник се проведоха телефонни разговори между Владимир Зеленски и канадския премиер Джъстин Трюдо, който увери украинския президент, че „всяка военна инвазия в Украйна ще има сериозни последици, включително координирани санкции“. Джоли в интервю за канадския телевизионен канал CTV не даде директен отговор на въпроса дали се планират доставки на оръжие за въоръжените сили на Украйна. Тя каза: "Най-важният въпрос в момента е сътрудничеството с Украйна по отношение на заплахите за нейната сигурност... Министърът на отбраната работи активно по това, водят се преговори със съюзниците." Ръководителят на канадската дипломация обясни, че сигурността на Европа зависи от сигурността на Украйна, което означава сигурността на целия свят, включително и на Канада. Според Reuters след разговори в Киев Мелани Джоли ще пътува до западните региони на Украйна, където от 2015 г. действа мисия на канадски военни инструктори, които обучават украински военнослужещи. Работата на мисията се удължава ежегодно по искане на Киев. В рамките на европейската си обиколка канадският министър ще проведе разговори в Париж с френския си колега Жан-Ив льо Дриан, а в Брюксел ще се срещне с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. „Канада ще работи със своите партньори за поддържане на основания на правила международен ред“, каза Джоли в навечерието на посещението, цитирани от украински медии. Западът е убеден в съществуването на нови заплахи за международната сигурност. Както и преди, има тревожни изявления за вероятността от война на украинска територия. В края на миналата седмица CNN, позовавайки се на високопоставени служители, съобщи, че САЩ са получили информация за подготовката на руската страна за специална операция в Източна Украйна. Предполага се, че се организира атака, за да се обвинят въоръжените сили на Украйна за това и да се използва провокацията като претекст за инвазията. В унисон с това съобщение Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната миналия петък съобщи, че „руските специални служби подготвят провокации срещу военнослужещите на въоръжените сили на Руската федерация, за да обвинят Украйна за това“. В съобщението се казва, че провокацията може да бъде извършена в артилерийските складове на Оперативната група сили на Руската федерация в Приднестровието. В същия ден се появиха и други тревожни новини. Първо, мащабна хакерска атака беше извършена върху няколко десетки украински правителствени уебсайтове, след което хората в Киев започнаха да говорят за заплахите от подобни атаки срещу критични инфраструктурни съоръжения. В тази връзка Европейският съюз свика специално заседание на съответната комисия. Жозеп Борел, по време на брифинг след неформална среща на външните министри на ЕС, каза: „За съжаление, не мисля, че това ще бъде последната хакерска атака, така че сме готови да изпратим специалисти веднага щом Киев ги поиска. Второ, Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна обяви авария в големия химически завод „Концерн Стирол“, намиращ се в Горловка, на територията на Донбас, неконтролирана от Киев. Според официалния доклад от 14 януари в предприятието има изтичане на амоняк поради разхерметизиране на резервоарите. „Химичното замърсяване може да доведе до екологична катастрофа в източната част на страната. Москва може да използва ситуацията, за да разшири военната си агресия срещу Украйна“, такива доклади, позовавайки се на разузнаване, публикуваха украинските медии през уикенда. Освен това беше съобщено, че мисията на ОССЕ е открила военно оборудване и оръжия извън местата на дислокация в райони, които не са контролирани от Киев. И че анализаторите от Conflict Intelligence Team са открили прехвърлянето на ракетни системи „Искандер“ от Далечния изток към границите на Украйна. Като цяло се очертава информационна картина, която подхранваше предишни изявления за вероятността от война. Ръководителят на украинската мисия към НАТО Наталия Галибаренко каза в интервю за Voice of America, че след последната среща напрежението по украинските граници не е спаднало: „Трябва да сме готови да продължим дипломатическите усилия. Но също така трябва да разберете, че Русия може да избере пътя на въоръжен конфликт. Руските новинарски агенции в този момент цитират говорителя на президента Дмитрий Песков, който казва, че Москва все още иска „много конкретен отговор на своите много конкретни предложения“ относно гаранциите за сигурност на Руската федерация. Той обясни: „Имаме твърде много напрежение на границата. Твърде много напрежение в тази част на Европа." В същото време Песков припомни, че Западът не е публикувал доказателства за изявления за подготовка на руска военна инвазия на украинска територия. Бившият ръководител на Службата за външно разузнаване на Украйна генерал Николай Маломуж написа в статия за Главред: „Ясно е, че Русия отново вдига залозите, дори след неуспешните преговори в рамките на САЩ-Русия-НАТО-ОССЕ. Има ескалация на ситуацията, степента е висока, но не се очакват мащабни операции на Русия. В определени региони (например в Донбас) са възможни само специални операции“. Той смята, че никой не е заинтересован от глобална война, в която могат да бъдат замесени страни с ядрени потенциали. Маломуж отбеляза, че страната му трябва да се страхува не толкова от пряка военна инвазия, за която пишат медиите, колкото от операция за дестабилизиране на мирната територия на Украйна: „Русия ще продължи да удря болното място – религиозните, междурегионалните и политическите отношения в Украйна“. В западните столици смятат, че въпросът няма да се ограничи до вътрешна дестабилизация. Показателно е изявлението на Тобиас Елууд, председател на комисията по отбрана на Камарата на общините на британския парламент. Според The Independent той каза, че руската военна агресия срещу Украйна е "неизбежна ". И за това следващата седмица ще бъде решаваща. Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента на Украйна, каза, че Зеленски е предложил да проведе разговори с Путин и Байдън: „... да организираме тристранна среща, вероятно чрез видеоконферентна връзка... Очакваме реакцията на руска страна, но нашите американски партньори приеха предложението с интерес. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза пред репортери, че Москва все още не е получила предложения от Вашингтон за провеждане на такава среща на върха. Говорителят на Белия дом Джен Псаки отбеляза, че няма информация за украинското предложение, но като цяло Съединените щати са готови за различни преговори: „Ако решат, че искат да участват в дипломатически преговори, ние сме отворени за това. Владимир Фесенко, украински политолог и директор на мозъчния тръст Penta, каза, че „засега шансовете да се проведе среща в тристранен формат, меко казано, не са много големи. Мисля, че Русия едва ли ще се съгласи с това.” Според него Владимир Путин е готов да разговаря само с Джо Байдън. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Януари 2022 | 15:55 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Германия заплаши Русия с мерки срещу „Северен поток-2“ в случай на широкомащабна агресия срещу Украйна

„Главред“ (Украйна): Германия заплаши Русия с мерки срещу „Северен поток-2“ в случай на широкомащабна агресия срещу Украйна

Киев. В случай на мащабна руска агресия срещу Украйна могат да бъдат въведени мерки срещу газопровода „Северен поток-2". Съответното изявление направи германският външен министър Аналена Бербок по време на съвместен брифинг с външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба в Киев, цитира думите й украинското издание “Главред“. Бербок припомни, че процесът по сертифициране на газопровода засега е спрян. "Ние, отчитайки този проект, имаме геополитически нюанси. Подкрепяме позицията на Вашингтон, че ако ескалацията от Руската федерация продължи, ще предприемем съответните мерки", подчерта германският външен министър. Министърът отбеляза, че подкрепя териториалната цялост на Украйна и въпросът за суверенитета на независима държава за нея „не е въпрос за обсъждане“. "Всяка нова агресия ще има висока цена. Ние сме готови да водим сериозен диалог с Русия, защото дипломацията е единственият подходящ начин за разтоварване на напрегнатата ситуация", каза Бербок. В същото време тя добави, че Германия няма да говори за Украйна без Украйна и ще координира тясно всички свои стъпки с НАТО и украинската държава. По-рано беше съобщено, че Сенатът на САЩ не подкрепи законопроекта на републиканеца Тед Круз за санкции срещу "Северен поток-2". Не беше възможно да се съберат необходимите 60 гласа за неговото одобрение по време на заседанието на Сената. Изданието припомня, че по-рано Федералната мрежова агенция на Германия спря процеса на сертифициране на оператора на руския газопровод „Северен поток-2“. Процедурата беше поставена на пауза поради несъответствие на структурата на собствеността на проекта с германското законодателство. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Януари 2022 | 15:20 | Агенция "Фокус"

Suddeutsche Zeitung: САЩ направиха крачка към Берлин и се отказаха от санкции срещу „Северен поток 2“

Suddeutsche Zeitung: САЩ направиха крачка към Берлин и се отказаха от санкции срещу „Северен поток 2“

Берлин/Вашингтон. Белият дом „направи крачка напред“ към германското правителство в спора за газопровода „Северен поток 2“. В четвъртък в Сената на САЩ демократите блокираха републикански законопроект за незабавни санкции срещу тръбопровода. Група демократи, водена от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес, представи алтернативен, „много по-мек“ законопроект, който ще упълномощи Белия дом само да обмисли санкции по газопровода в случай на „руска инвазия в Украйна“, съобщава Süddeutsche Zeitung. Администрацията на Джо Байдън се противопоставя на пускането на газопровода „Северен поток 2“ в Балтийско море. Вашингтон смята газопровода за „опасен геостратегически проект на Москва, който й дава възможност да доставя газ на Запад, заобикаляйки Украйна и по този начин получава средство за политически натиск върху Киев и Европа“. Но в същото време Байдън цени отношенията с Германия и не иска да ги увреди със санкции срещу немски компании, участващи в проекта, особено на фона на текущите преговори с Москва, предназначени да „предотвратят руска атака срещу Украйна“. Затова досега Байдън блокира санкциите. Републиканците не искат да се съобразяват с чувствата на Берлин. Сенаторът републиканец от Тексас Тед Круз представи законопроект, задължаващ президента на САЩ да наложи санкции на всички компании, участващи в руско-германския проект, в рамките на 15 дни след приемането му. В четвъртък обаче Круз беше победен - инициативата на сенатора не успя да спечели необходимите 60 гласа за одобрение на документа. Тъй като много сенатори от демократите изразиха загриженост относно „заплахите от Москва“ и „присъствието на руски войски близо до границата с Украйна“, Белият дом се опасява, че „тежкият законопроект“ на Круз може да получи необходимото мнозинство. Въпреки факта, че поддръжниците на Байдън активно лобираха срещу законопроекта, броят на потенциалните дисиденти в демократическата група остава доста висок. Одобряването на законопроекта на Круз не само би влошило сериозно отношенията на Вашингтон с новото германско правителство, но и би се превърнало в „досадно поражение“ за Байдън. За да осигури алтернатива на потенциалните „отстъпници“ от линията на Байдън, сенатор Менендес, с подкрепата на Белия дом, изготви отделен законопроект. „Удачен ход“: само петима демократи подкрепиха законопроекта на Круз. Това не е достатъчно за приемането на документа, пише авторът на статията. Законопроектът на Менендес предвижда, че в случай на „руска инвазия в Украйна“, администрацията е длъжна само да „обмисли“ всички необходими мерки, за да предотврати пускането на „Северен поток 2“. Документът предвижда санкции срещу Русия в случай на ескалация. Те засягат руското ръководство, включително президента Владимир Путин, и руския финансов сектор, пише Süddeutsche Zeitung. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2022 | 10:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сенатът на САЩ ще гласува законопроекта за санкции за „Северен поток-2“

ТАСС: Сенатът на САЩ ще гласува законопроекта за санкции за „Северен поток-2“

Вашингтон. Очаква се Сенатът на Конгреса на САЩ да гласува на 13 януари законопроекта за санкциите на Северен поток 2, предложен от републиканеца Тед Круз (от Тексас). Това сочи съобщението за работното време на горната камара на американския Конгрес, цитирано от TACC. Законопроектът на Круз в Сената изисква 60 гласа, за да бъде приет. За да накарат горната камара да приеме инициативата, републиканците трябва да привлекат подкрепата на поне 10 демократи. Американският вестник Politico по-рано писа, че Сенатът най-вероятно няма да одобри инициативата. Според вестника демократите, които преди това се обявиха в подкрепа на новите ограничения на газопровода, "са сигнализирали за промяна в позицията си". По-специално, в понеделник, заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд и старшият съветник по енергийната сигурност на Държавния департамент на САЩ Еймъс Хокстин се срещнаха със сенаторите-демократи, за да ги убедят да не подкрепят документа. Републиканският законопроект задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение. Ограниченията, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в Съединените щати и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. В сряда група демократи, водена от Робърт Менендес, внесе в Сената на Конгреса на САЩ своя законопроект за ограничения спрямо Русия в случай на ескалация на напрежението около Украйна. Той включва, наред с други неща, налагането на санкции срещу руския президент Владимир Путин, министър-председателя, министрите на външните работи и на отбраната, началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ и други представители на военното ръководство. Освен това ограничителните мерки могат да засегнат газопровода „Северен поток 2“. Емили Хорн, говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом, изрази подкрепа за инициативата на демократите. В същото време тя разкритикува законопроекта на републиканеца Круз, заявявайки, че инициативата „ще подкопае усилията за ограничаване на Русия и ще отнеме лостовете, които в момента имат Съединените щати и техните съюзници и партньори“. „Всичко това се прави точно в момента, когато трябва да бъдем единни с нашите европейски партньори, включително Германия. Това е погрешно“, подчерта тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

La Stampa (Италия): Германският външен министър заяви, че „Северен поток-2“ все още не съответства на изискванията на ЕС

La Stampa (Италия): Германският външен министър заяви, че „Северен поток-2“ все още не съответства на изискванията на ЕС

Берлин/Рим. Германският външен министър Аналена Бербок твърди, че проектът за изграждането на газопровода "Северен поток 2" все още не отговаря на изискванията на Европейския съюз и това според нея е причината за спиране на процеса на сертифициране. Тя заявява това в интервю за италианския вестник La Stampa. „Нашето федерално правителство ясно посочи в коалиционното споразумение, че енергийните проекти в Германия трябва да отговарят на европейските изисквания, което важи и за „Северен поток-2“. Но в момента това не е така, поради което процесът на сертифициране е спрян”, казва Бербок в интервюто, публикувано преди първото й посещение в Италия. Според нея въпросът за пускането на "Северен поток-2" е от геополитически характер. Министърът потвърди, че сегашното германско правителство споделя подхода, заложен в съвместната декларация със САЩ, според която „ще бъдат предприети ефективни строги мерки срещу Русия съвместно с европейските партньори в случай, че Москва използва енергията като оръжие или някакви агресивна действия срещу Украйна“. Германският външен министър смята, че "е политическа отговорност да осигурим на всички в Европа - независимо от нивото на доходите - електричество и отопление". „Следователно е необходимо да се засили европейската енергийна независимост“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 12:54 | Агенция "Фокус"

Reuters: Борел показа подкрепата на ЕС за Киев с визита на фронта в Донбас

Reuters: Борел показа подкрепата на ЕС за Киев с визита на фронта в Донбас

Киев. Първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел посети фронтовата линия в Донбас в сряда, което в Киев бе отчетено като демонстрация на солидарност срещу предполагаемата заплаха от военен сблъсък с Москва, предава Reuters. Жозеп Борел отиде с хеликоптер до източната област Луганск, първият върховен представител на ЕС, който направи това след избухването на конфликта през 2014 г., като част от мащабния западен дипломатически натиск в подкрепа на Украйна. „Много навременно посещение на фона на руското изнудване, ескалация и заплахи“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба в изявление, докато придружаваше Борел. „Украйна има подкрепата на Европейския съюз в противопоставянето на руската агресия. Всъщност тази подкрепа е най-силната от 2014 г. насам“. Борел се срещна с войници и цивилни на изток, преди да отлети обратно за Киев, където се очаква да проведе разговори с президента Владимир Зеленски в четвъртък. „С нарастването на военните сили на Русия, аз съм тук, за да покажа подкрепата на ЕС за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да подкрепя постоянните усилия за реформи, които са от ключово значение за устойчивостта“, написа Борел в Туитър. През последните седмици Украйна се опита да засили подкрепата на западните съюзници, обвинявайки Русия, че е събрала десетки хиляди войници близо до границите й в подготовка за възможна широкомащабна военна офанзива. Москва отрича твърденията на САЩ, че планира инвазия в Украйна и обвинява Киев в изграждането на собствени ударни сили в източната част на страната. Вашингтон заяви във вторник, че в Европа има силен консенсус относно последствията за Русия, ако Москва ескалира конфликта с Украйна. Отношенията между Киев и Москва се сринаха, след като Русия анексира Крим през 2014 г. и подкрепяните от Москва сили завзеха ключови територии в Източна Украйна, които Киев иска обратно. Москва иска гаранции, че НАТО ще спре разширяването си на изток и ще прекрати военното сътрудничество с Украйна и Грузия, които имат териториални спорове с Русия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Януари 2022 | 18:33 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Конфликтът в Донбас е на границата да се задълбочи

Жозеп Борел: Конфликтът в Донбас е на границата да се задълбочи

Киев. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел каза, че конфликтът в Донбас може отново да се задълбочи, предава ТАСС. „Сега конфликтът е на ръба да се влоши и има нарастващо напрежение дори по отношение на европейската сигурност“, каза той в сряда на брифинг в района на Луганск, след като посети линията на съприкосновение между украинската армия и самопровъзглосените донбаски републики, както и един от контролно-пропускателните пунктове. Брифингът беше излъчен на страницата на украинското външно министерство във „Фейсбук“. Борел каза, че е успял да види от първа ръка последствията от конфликта. „Този конфликт има много висока цена и тази цена са човешки животи“, каза той. Ръководителят на европейската дипломация се възхити от работата на международните организации, както и на правителството на страната в организирането на опростяването на прехода за граждани между Украйна и частта от Донбас, която не е контролирана от Киев. „Ние сме тук, за да подчертаем още веднъж подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Тук сме, за да работим заедно за деескалация. Основната ни цел е да намалим напрежението и това е задачата на следващите преговори и нашите изявления на подкрепа за Украйна“, добави той. Посещението на Борел в Украйна ще продължи до 6 януари. Превод и редакция: Иван Христов

5 Януари 2022 | 17:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Жозеп Борел посети линията на съпрокосновение в Донбас

ТАСС: Жозеп Борел посети линията на съпрокосновение в Донбас

Киев. Украинският външен министър Дмитро Кулеба и върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел посетиха линията на контакт в Донбас в сряда, предава ТАСС. Там те се запознаха с работата на входно-изходния пункт „Станица Луганская“, разговаряха с граничарите. По-рано Борел каза, че е пристигнал в Украйна, за да демонстрира подкрепата на Европейския съюз за суверенитета и териториалната цялост на страната. Страните съобщиха, че Кулеба и Борел в района на Луганск ще се запознаят със ситуацията в зоната на конфликта, ще проведат преговори, чиито ключови теми ще бъдат „сдържане на Руската федерация от по-нататъшна агресия, по-специално чрез строги икономически санкции, насърчаване на мирно уреждане на основата на зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, изпълнение на хуманитарни проекти в Донбас“. По-рано Европейската външна служба съобщи, че посещението на Борел в Украйна на 4-6 януари демонстрира подкрепа за Киев от страна на Брюксел. Във вторник Борел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъдиха въпроса, свързан с концентрацията на руските сили близо до украинската граница, както и предложенията на РФ в областта на сигурността Превод и редакция: Иван Христов

5 Януари 2022 | 16:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Борел пристигна в Украйна, възнамерява да посети контактната линия в Донбас

ТАСС: Борел пристигна в Украйна, възнамерява да посети контактната линия в Донбас

Брюксел/Киев. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката на сигурност Жозеп Борел пристигна в Украйна, за да демонстрира подкрепата на Брюксел за суверенитета и териториалната цялост на страната, отбелязва TACC. „Първото ми посещение през 2022 г. [година] в Станица Луганска и Киев. С нарастващата военна мощ на Русия, аз съм тук, за да демонстрирам подкрепата на ЕС за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да подкрепя постоянните усилия за реформи“, написа Борел в „Туитър“ при пристигането си в Харков. Очаква се Борел и украинският външен министър Дмитро Кулеба да посетят контактната линия в района на Луганск, където ще се запознаят с обстановката в зоната на конфликта. Страните ще проведат преговори, чиито ключови теми ще бъдат „сдържането на Руската федерация от по-нататъшна агресия, по-специално чрез строги икономически санкции, насърчаване на мирно уреждане, основано на зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, и прилагане на хуманитарни проекти в Донбас“. По-рано Европейската външна служба съобщи, че посещението на Борел в Украйна на 4-6 януари демонстрира подкрепа за Киев от страна на Брюксел. Във вторник Борел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъдиха въпроса за концентрацията на руски сили близо до украинската граница, както и предложенията на Русия в областта на сигурността. Превод и редакция: Тереза Герова

5 Януари 2022 | 10:19 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Въпросът за „Северен поток 2“ сега е в ръцете на германския регулатор; няма да го обсъждам при посещението си в Киев

Жозеп Борел: Въпросът за „Северен поток 2“ сега е в ръцете на германския регулатор; няма да го обсъждам при посещението си в Киев

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел няма да обсъжда „Северен поток 2“ по време на посещението си в Киев на 4-6 януари. „Въпросът за „Северен поток 2“ сега е в ръцете на германския регулатор“, каза Борел в интервю за PAP в отговор на въпрос дали възнамерява да повдигне темата на преговорите в Киев. Борел каза още, че посещението му в Украйна, в рамките на което възнамерява да посети зоната на конфликта в Донбас заедно с първия дипломат на Киев Дмитро Кулеба, „трябва да подчертае силната подкрепа на Европейския съюз за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. „ЕС предостави на Украйна безпрецедентна помощ от 17 милиарда евро от 2014 г. насам“, каза Борел. „ЕС е готов да продължи да предоставя други видове финансова подкрепа, като например вече одобрения пакет от 31 милиона евро за укрепване на въоръжените сили, по-специално на техните способности за кибернетична отбрана“. В интервю дипломатът повтори, че ЕС е готов да наложи строги санкции срещу Руската федерация в случай на предполагаема военна агресия срещу Украйна. Той подчерта, че ситуацията в Украйна „не трябва да се обсъжда без участието на Киев“. Той също така припомни важността на споразумението за асоцииране, което вече донесе „значителни бонуси на народите на Украйна и ЕС“, както и необходимостта от продължаване на реформите в Украйна. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 16:39 | Агенция "Фокус"