СВЪРЗАНИ НОВИНИ

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

Москва. Москва съжалява, че Съединените щати продължават да настояват за едностранни отстъпки от Русия и предпочитат спекулации вместо конструктивност и това не може да бъде основа за продуктивна дискусия относно гаранциите за сигурност, заяви за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на страната Сергей Рябков.Дипломатът припомни, че на преговорите ще настоява за ...

9 Януари 2022 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Всяко разширение на НАТО тревожи Русия

Кремъл: Всяко разширение на НАТО тревожи Русия

Москва. НАТО е инструмент за конфронтация, затова Русия е загрижена от всякакво разширяване на този алианс. Това каза пред журналисти в сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, отговаряйки на въпроса дали Руската федерация е загрижена за евентуалното присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО, предава ТАСС. „Разбира се, всяко разширяване на НАТО тревожи Русия. НАТО не е институция за развитие, НАТО е инструмент за конфронтация“, подчерта Песков. Русия не преговаря със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност от позиция на силата, няма и не може да има място за ултиматуми, заяви представителят на Кремъл. „Просто ситуацията достигна толкова критична точка по отношение на общоевропейската сигурност и по отношение на националните интереси на страната ни, които са неразделна част от Европа и архитектурата на европейската сигурност, че не можем, за съжаление, да се поколебаем. по-нататък и ние трябва конкретно да отговорим на тези опасения, които бяха изразени“, поясни Песков. Руската федерация не би искала да „излива заплахи и ултиматуми“, подобно на американските официални лица, на фона на продължаващите преговори с НАТО и Съединените щати. „Не бихме искали като американските служители да бомбардираме със заплахи, ултиматуми, да предвиждаме висока цена, кой какво ще плати. <...> Ако водим преговори, ние ги водим културно, ние сме отворени за този диалог, нашите дипломатите са запазили дипломатическите традиции въпреки тежката ситуация. Ние все още предпочитаме първо да говорим, а след това да оценяваме и да правим прогнози“, каза говорителят на Кремъл. По думите на Песков, Русия би искала първо да преговаря с НАТО и САЩ и след това да дава оценки. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Русия спаси НАТО от „мозъчна смърт“

Le Monde: Русия спаси НАТО от „мозъчна смърт“

Париж. НАТО „дължи задгробния си живот“ на Владимир Путин, пише Le Monde. Според автора на статията, ако не е била руската заплаха и исканията на Русия за признание на нейната сфера на влияние, то Алиансът още дълго би спорил по своите екзистенциални тревоги. И сега у него изведнъж отново се появи сила, а неговият генерален секретар Йенс Столтенберг дори каза, че опасността от въоръжен конфликт в Европа е реална. Авторът на статията припомня, че през 2019 г. френският президент Еманюел Макрон обяви „мозъчната смърт“ на НАТО. В същото време, когато Доналд Тръмп беше президент в Съединените щати, в Европа имаше постоянни дискусии за приноса на всеки член към общата отбрана. А през 2021 г. имаше изтегляне на контингента от Афганистан. Въпреки това, както отбелязва авторът на статията, в НАТО също така има такива, които защитават целия алианс, и такива, които се застъпват за отделна отбранителна система в Европа. Но докато Европа се превърне във федерация – което според изданието е утопия – НАТО ще продължи да защитава континента. Наскоро започнаха да говорят за присъединяване към НАТО в Швеция и Финландия. Авторът на статията отбелязва, че това също е специален знак, че европейците искат да бъдат в Алианса, особено ако Русия действа активно. По време на френското председателство на ЕС Еманюел Макрон възнамерява да приеме стратегическа концепция за по-нататъшното развитие на Съюза, което да доведе до съвместно разпознаване на заплахите и развитие на способности, включително настъпателни сили. Но проблемът остава, че европейците все още нямат обща култура на сигурност, те се колебаят да използват силите си за противодействие на новите геополитически заплахи, например в индо-тихоокеанското пространство, в киберсферата, в космоса, в борбата срещу климатичните заплахи. Много партньори предпочитат да разчитат на НАТО, а реалните правомощия на ЕС предвиждат изоставяне на голяма част от националния суверенитет. Но ако Владимир Путин несъзнателно помага за укрепване на западния лагер, тогава Джо Байдън може неволно да се противопоставя на това, отбелязва авторът на статията. На първо място има съмнения относно реалното му желание да включи ЕС в преговорите с Москва. Но по този начин той се върна към нормалните отношения между Вашингтон и неговите съюзници. Взети заедно, последните промени са добри за НАТО. Самият Йенс Столтенберг отбелязва, че Алиансът трябва да преразгледа стратегическата си концепция и да се трансформира. И това трябва да се случи на следващата годишна среща на върха, която ще се проведе през юни в Мадрид. Укрепване на колективната отбрана, превъоръжаване, прекалибриране, за да се противопостави не само на Русия, но и да се подготви за евентуален сблъсък с Китай. Ако европейците се съпротивляват на това, вярвайки, че НАТО не си струва да се занимава с китайския въпрос, тогава Съединените щати ще действат независимо, но европейците ще трябва да платят за абдикацията си. Така в Европейския съюз, който все още е крехък, могат да възникнат нови въпроси и нови дилеми, пише Le Monde. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 10:49 | Агенция "Фокус"

Reuters: Вместо да се изтегли, Русия провежда танкови маневри с жива стрелба край границата на Украйна

Reuters: Вместо да се изтегли, Русия провежда танкови маневри с жива стрелба край границата на Украйна

Москва. Русия проведе танкови маневри с жива стрелба в близост до украинската граница във вторник, като същевременно изрази разочарованието си от перспективите на разговорите със САЩ по въпросите на сигурността, които Вашингтон се надява да отстранят възможна заплаха от нахлуване в Украйна, съобщава Reuters. Ден след като американската страна призова Русия по време на преговорите в Женева да изтегли приблизително 100 000 войници от районите до границата, министерството на съобщи, че около 3000 военнослужещи са започнали бойно обучение, включително симулирани битки в четири региона на Югозападна Русия. Ученията показват, че Кремъл няма намерение да облекчава военния натиск, който доведе Съединените щати до масата за преговори, където Москва представи искания за широки гаранции за сигурност от Запада. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че е положително, че разговорите в понеделник са се провели по открит, съществен и директен начин, но че няма реална причина за оптимизъм. Русия иска бързи резултати, каза той. „Тук няма ясни срокове, никой не ги определя – има само руската позиция, че няма да се задоволим с безкрайното протакане на този процес. Песков каза, че ситуацията ще бъде по-ясна след още два кръга от преговори, които Русия трябва да проведе тази седмица - с НАТО в Брюксел в сряда и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) във Виена в четвъртък. Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд каза пред репортери, че е „разочароващо да чуя“, че Кремъл не намира причина за оптимизъм в преговорите и каза, че Вашингтон иска „конструктивният“ обмен на мнения да продължи. Русия, като провежда учения с жив огън, „очевидно върви точно в обратната посока“ на деескалацията, която Вашингтон иска да види, добави Нуланд. Русия многократно е казвала, че няма намерение да атакува Украйна, но има право да разположи силите си, както сметне за добре на собствена територия. Москва настоява САЩ и техните съюзници да изключват възможността Украйна някога да се присъедини към НАТО, която обеща още през 2008 г. да приеме Киев един ден. Кремъл също така иска НАТО да премахне сили и оръжия от бившите комунистически страни, които са се присъединили към него след края на Студената война. Вашингтон заяви, че не може да приеме тези искания, въпреки че е готов да се ангажира с други аспекти на предложенията на Русия, като обсъжда разполагането на ракети или ограниченията на размера на военните учения. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков каза след разговорите в Женева в понеделник, че двете страни имат „в известен смисъл противоположни възгледи“. Той каза пред репортери: „За нас е абсолютно задължително да гарантираме, че Украйна никога, никога, никога няма да стане член на НАТО“. Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза: „Ние бяхме твърди... в отблъскването на предложенията за сигурност, които Съединените щати дори не са готови да започнат“. НАТО няма непосредствени планове да приеме Украйна, но казва, че Русия не може да диктува отношенията му с други суверенни държави - позиция, потвърдена от външния министър на Украйна във вторник. Президентът на САЩ Джо Байдън предупреди Путин в два разговора миналия месец, че всяка нова руска агресия ще предизвика сериозни икономически разходи под формата на безпрецедентни санкции. Путин отговори, че подобни ходове биха били колосална грешка и ще доведат до пълен разрив в отношенията. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2022 | 10:38 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Руски и беларуски изтребители провеждат съвместни патрули по границите на Съюзната държава

„Известия“ (Русия): Руски и беларуски изтребители провеждат съвместни патрули по границите на Съюзната държава

Москва. Руски и беларуски пилоти са провели съвместно патрулиране на границите на Съюзната държава с изтребители СУ-30СМ. Това съобщиха на 11 януари от Министерството на отбраната на Беларус, цитирани от руското издание „Известия“. „Беларуски и руски пилоти изпълняват задачи за съвместно патрулиране на въздушните граници на Съюзната държава на многоцелеви изтребители Су-30СМ“, се казва в изявление на министерството, публикувано в Telegram. По-рано, на 5 януари, Беларус и Русия проведоха първите съвместни патрули на границите на съюзната държава през 2022 г. Преди това на 18 декември Русия изпрати далечни бомбардировачи Ту-22МЗ в Беларус, за да патрулират съвместно белоруската държавна граница. В същия ден заместник-държавният секретар на Съвета за сигурност на Беларус генерал-майор Владимир Арчаков съобщи, че самолетите на ВВС на САЩ извършват електронно разузнаване по цялата дълбочина на територията на Беларус Според него американският контингент близо до беларуско-полската граница наброява около 4 хиляди души. В същото време Съединените щати, съгласно споразумението от 15 август 2020 г. за разширено сътрудничество в областта на отбраната между САЩ и Полша, могат да увеличат контингента с още 1000 души, както и да подобрят съществуващата военна инфраструктура за разполагане на около 20 хиляди американски войници. Преди това на 29 ноември ръководителят на Министерството на отбраната на Беларус Виктор Хренин заяви, че ситуацията в близост до западните и южните граници на Беларус се нажежава. Минск е принуден да планира ответни мерки. Освен това Хренин отбеляза, че страните от НАТО изграждат потенциала на въоръжените си сили близо до границите на Беларус: разполагат военни формирования, закупуват модерни оръжия. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 17:33 | Агенция "Фокус"

The Hill: Разговорите по сигурността между Вашингтон и Москва дадоха ограничени резултати

The Hill: Разговорите по сигурността между Вашингтон и Москва дадоха ограничени резултати

Вашингтон. Преговорите с високи залози между САЩ и Русия не успяха да доведат до пробив в понеделник, пише The Hill, като посочва, че това е част от опитите на администрацията на Джо Байдън да предотврати нахлуване в Украйна. Вашингтон отхвърли исканията на Москва НАТО да спре разширяването си и да не бъде позволено на Украйна да се присъедини към Алианса. „Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“, каза заместник-държавният секретар Уенди Шърман след извънредна сесия на Диалога за стратегическа стабилност в Женева. А руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков отхвърли тревогата на САЩ и съюзниците, че струпването на повече от 100 000 войници от Москва на границата с Украйна повишава риска от война. „Обяснихме на нашите колеги, че няма планове или намерения за нападение на Украйна“, каза Рябков пред репортери. „Няма никакви причини да се страхуваме от някакъв ескалационен сценарий в това отношение“. И все пак и двете страни призоваха за по-нататъшни дискусии по други съображения за сигурност, сигнализирайки за възможност за сътрудничество за намаляване на засиленото напрежение. „Днес проведохме дискусия, целяща по-добро разбиране на позициите, приоритетите и загриженостите на страните“, заяви Шърман. Администрацията на Байдън намекна за възможността за двустранно споразумение за ракетните системи, подобно на вече несъществуващия Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), от който САЩ излязоха при администрацията на Тръмп, и потенциално поставяне на ограничения за размера и обхвата на военните учения като средство за убеждаване на Русия да намали натрупването на войски на границата с Украйна. Белият дом заплаши със сурови икономически санкции, ако Русия започне военно нахлуване в Украйна. Шърман, която ръководи дискусиите за САЩ, описа преговорите като „честни и откровени“ и каза, че и двете страни са се съгласили да разговарят отново скоро, без да излагат никакви конкретни планове. Служителите на САЩ понижиха очакванията за преговорите в рамките на срещата, която се проведе след два телефонни разговора между президента Байдън и руския президент Владимир Путин за по-малко от месец. „Не очаквам някакви пробиви да бъдат постигнати в сряда. Не очаквам пробиви в четвъртък“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс на брифинг в понеделник следобед, визирайки новите разговори с Москва, планирани за по-късно тази седмица. „Това е началото на дипломатически процес“. Шърман изрази надежда, че бъдещите преговори ще помогнат за намаляване на напрежението по границата с Украйна, но тя каза, че официалните лица на САЩ не са получили индикация по време на сесията в понеделник, че Русия планира да деескалира, като изтегли войниците си. „Много е трудно за дипломатите да вършат работата, която вършим, ако нямаме надежда“, каза тя пред репортери след разговорите с Рябков, които продължиха повече от седем часа. Междувременно крайната мотивация на Путин е мистерия, коментира The Hill. Експерти и официални лица се съмняват дали той е натрупал войски на границата с Украйна като стъпка към нахлуването или повече като средство за извличане на отстъпки от САЩ и НАТО. „Досега не сме забелязали промяна в позицията на руските сили на границата с Украйна и не е ясно какво би накарало руснаците да направят това“, казва Анджела Стент, експерт по отношенията на САЩ и Европа с Русия. . „Фундаменталният проблем тук е, че никой не е напълно сигурен защо Путин създаде тази криза“. САЩ ще се присъединят към съюзниците от НАТО в сряда в Брюксел за среща на Съвета Русия-НАТО и след това във Виена в четвъртък, където Русия и Украйна ще присъстват на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза пред репортери, че администрацията разглежда срещите като „набор от разговори“ и че служителите ще могат да преценят къде стоят нещата в края на седмицата. Подчертавайки посланието, което администрацията се опитва да наложи пред домашната публика в САЩ, Псаки заяви, че няма да има дискусии за сигурността на съюзниците без тяхно участие. „Няма разговори за Европа без Европа“, каза тя. „Няма разговори за Украйна без Украйна“. Уилям Тейлър, вицепрезидент на Русия и Европа в Института за мир на Съединените щати, каза, че публичните изявления на американски и руски официални лица в понеделник показват известен оптимизъм, че области на сътрудничество могат да бъдат постигнати, по-специално опасения за двете страни на разполагане на ракети на континента и намаляване на риска около военните учения. „Има известен оптимизъм, че ако това наистина е притеснението, което руснаците имат за ракети или евентуално нахлуване на украинците, това може да бъде решено. Звучеше, сякаш има някакво споразумение по това“, каза той. „Надявам се в края на седмицата, след като се проведат всички тези други разговори, че руснаците, американците и европейците и останалите съюзници от НАТО ще се съгласят да следват едното или и двете, в идеалния случай и двата договора“. Тейлър, бивш високопоставен американски дипломат в Украйна, каза още, че въпреки преговорите, които се водят в контекста на масивното военно струпване на Русия срещу Украйна, той не разглежда самите срещи като американска „отстъпка“. „Не виждам разговори, които водят до разбиране на притесненията на всяка страна за другата – не виждам това като отстъпка. Мисля, че е ценно, от дипломатическа гледна точка и от гледна точка на националната сигурност, ценно е да получим информация за това какво мисли другата страна“, каза той. Стент казва, че перспективата за дискусии за ново ракетно споразумение или ново споразумение за конвенционалните сили в Европа има смисъл „докато САЩ твърдо отказват за неща, които са неразумни“, като например спиране на разширението на НАТО. И все пак републиканците се възползваха от атмосферата на срещите, за да атакуват Байдън като слаб на световната сцена, което е ключова тема в тяхната стратегия за междинните избори през есента на 2022 година, на които могат да вземат контрола над Палатата на представителите и Сената на САЩ, ограничавайки силно демократическата администрация на президента Джо Байдън. „Постоянната слабост на президента Байдън спрямо нашите противници по целия свят насърчи последната военна агресия на Путин и застраши територията на Украйна“, каза в изявление в понеделник републиканецът Елиз Стефаник (Ню Йорк), третият по ранг републиканец в Камарата на представителите. Стефаник, заедно с още девет републиканци в Камарата на представителите, внесоха в понеделник законодателство, насочено към увеличаване на подкрепата на САЩ за Украйна в лицето на руската агресия, макар че това също послужи като атака срещу стратегията на администрацията на Байдън. Една разпоредба от законопроекта, наречена „Гарантиране на украинската автономия чрез засилване на нейния закон за отбрана“, има за цел да отмени премахването на санкциите на Байдън, свързани с газопровода „Северен поток 2“, който минава от Русия до Германия, ключова зона на конфликт между републиканците и администрацията, която има мълчалива подкрепа от демократите в Конгреса, които първоначално също се противопоставиха на отмяната на санкциите за газопровода. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2022 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Forbes: Защо Байдън ще отстъпи на Путин

Forbes: Защо Байдън ще отстъпи на Путин

Вашингтон. Администрацията на Байдън полага всички усилия, за да изгради коалиция от европейски партньори, които могат да предотвратят руско нахлуване в Украйна. Столиците на съюзническите страни казват каквото е необходимо, но ако се вслушате внимателно, не е трудно да забележите атмосферата на отчаяние, която помрачава всички усилия. Вашингтон знае, че никой от европейците не е готов да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, пише американското списание The Forbes. Руският президент Владимир Путин не иска пряко да окупира Украйна - той лесно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната наполовина - но той се стреми да я неутрализира като военна заплаха. Това означава да се предотврати присъединяването на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до минимум всяко военно сътрудничество между Киев и западните столици. Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, говори смело защо подобни гаранции не се обсъждат, но в крайна сметка администрацията му ще даде на Путин повечето от това, което той иска. Просто публично Байдън и други като него не признават, че това е така. За да разберем защо сплашването на Путин вероятно ще бъде успешно, трябва да разгледаме някои важни точки за ситуацията в Украйна, които рядко се споменават в масовите медии. Никой не иска Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от основно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и слабо развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са много слабо финансирани – миналата година Киев похарчи по-малко от един милиард долара за оръжия, а геополитическите обстоятелства правят страната почти беззащитна. С разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни държави, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да предоставят взаимна военна помощ на дузина източноевропейски държави, които нямат средства за защита. В процеса организацията също претърпя много политически разделения между нови членове, които не сътрудничат. Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон искат днес, е да приемат още един слаб "партньор" в своя вече претъпкан съюз. На американските избиратели им е писнало от призивите за спасяване на света. От поколение на поколение Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, за да подкрепят гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези държави неизменно се управляват от корумпирани елити и Вашингтон по правило не постига целите си там. Всяка военна намеса на САЩ в Украйна би била част от тази тенденция и би дискредитирала администрацията в очите на избирателите. Президентът Тръмп многократно призоваше европейските съюзници да споделят тежестта на съвместната отбрана и ако бе останал за втори мандат, вероятно щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възстановяване на връзките с Европа, но неговата партия вероятно подкрепя чуждестранната намеса дори по-малко, отколкото гръбнакът на Републиканската партия. Трудно е да се разбере дали като цяло има привърженици на военната подкрепа за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и изграждане на бази. Русия остава ядрена суперсила. Когато се отразява украинската криза, на практика не се споменава най-важният военен факт за Русия. Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване в Европа. Така Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа. Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не предполага възможността за тяхното използване. Руската военна доктрина обаче казва друго и най-вероятните сценарии за ескалация на обикновен конфликт в ядрен се отнасят конкретно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна ядрените ангажименти на САЩ до невероятни нива, което прави опасно предложение да влезе в конфликт с Русия заради Украйна. По време на кризи хората са склонни да полудяват. Украйна е твърде близо до сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше убеден демократ, страховете му от западните военни заплахи биха били неоснователни. Но всичко е различно. Автократът Путин вижда геополитическите нужди на страната си като изискващи някакъв буфер между нея и Запада и това е една от причините за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия. Така че реакцията му на възможността за присъствие на сили на НАТО в Украйна не се различава много от реакцията на САЩ към опита на Русия да разположи ракети в Куба. Това не е просто параноя. Киев се намира само на 755 км от Москва, тоест в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за руските радари. Когато тези самолети станат в състояние да носят тактически ядрени оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се превърнат в мощен възпиращ фактор за регионална агресия. Но по този начин те ще засилят страховете на Москва от превантивен удар в случай на криза, така че Путин разумно не желае да пусне базите им близо до границите на страната си. Путин ще спре, ако успее да обяви победа. Някои квалифицирани дипломати и служители на разузнаването предупреждават, че неутрализирането на Украйна е само първата стъпка от големия план на Владимир Путин за възстановяване на Съветския съюз. Може и да е така, но в момента екипът на президента Байдън е зает с предотвратяването на предстояща инвазия много повече от всякакви далечни перспективи. Ако Путин може да представи западния отговор на исканията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега). В края на краищата, действителното нахлуване и окупация на държава с размерите на Украйна може да струва много скъпо, както в парично изражение, така и в човешки животи, да не говорим за санкциите, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници вероятно ще успее да разреши дипломатично ситуацията, мълчаливо съгласявайки се с исканията на Путин, но не и директно. Без членство в НАТО, без бази, минимална военна помощ. Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е поет официален ангажимент. Така кризата ще бъде разрешена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които вероятно ще определят по-нататъшната съдба на неговото президентство. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 16:28 | Агенция "Фокус"

The New York Times: В украинския конфликт Путин разчита на недадено обещание

The New York Times: В украинския конфликт Путин разчита на недадено обещание

Вашингтон. Когато руски и американски официални лица сядят на масата за преговори в Женева в понеделник, за да обсъдят поредната война в Европа, един американски дипломат ще присъства невидимо, въпреки че няма да бъде в залата за преговори, пише The New York Times. Изминаха близо 30 години, откакто Джеймс Бейкър се оттегли като държавен секретар на САЩ. Но сегашната конфронтация за Украйна произтича отчасти от дългогодишен спор, че той е дал обещания на Москва в края на Студената война и че САЩ не ги спазват. Президентът Владимир Путин и други руски официални лица твърдят, че когато е бил главен дипломат на президента Джордж Буш, Бейкър е изключил разширяването на НАТО на изток. Според руснаците Западът не e изпълнил обещанието си и това е истинската причина за кризата, която обхвана Европа и по време на която Путин настоява Алиансът да се откаже да приеме Украйна в редиците си и казва, че в противен случай инвазия е неизбежна. Документите обаче показват, че това е много избирателен подход към случилото се, който дълги години се използва като извинение за руската агресия. Да, след падането на Берлинската стена наистина имаше дискусия между Бейкър и съветския лидер Михаил Горбачов за ограничаване на юрисдикцията на НАТО в случай на обединение на Източна и Западна Германия. Но никой не включи тези разпоредби в договора, подписан от американци, европейци и руснаци. „В крайна сметка това е смешен аргумент“, каза Бейкър в интервю през 2014 г., месеци след превземането на Крим от Русия и началото на нейната интервенция в Източна Украйна. „Наистина, в началния етап на преговорите казах „ами ако“ и тогава самият Горбачов подкрепи решението за разширяване на тази граница, за да се включи Германската демократична република в НАТО.“ Тогава Бейкър попита: „След като руснаците подписаха договора , как биха могли да разчитат на това какво съм казал месец преди това? Безсмислено е." Путин обвинява Съединените щати в нарушаване на споразумение, което не съществува. В същото време Русия нарушава споразумението, което сключи по отношение на Украйна. През 1994 г., когато Съветският съюз вече не съществуваше, Русия, заедно със САЩ и Великобритания, подписаха Будапещенския меморандум, според който независима Украйна се отказа от 1900 ядрени бойни глави и в замяна получи обещание от Москва да „зачита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна." и "да се въздържат от използване и заплаха с използване на сила" срещу нея. Русия погази украинския суверенитет, когато анексира Крим и започна да оказва подкрепа на своите марионетни сили във войната срещу украинското правителство в източната част на страната. И сега отново заплашва да използва сила, като съсредоточи 100-хилядна група войски по украинската граница и търси гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Този спор започва в по-късните години на Студената война, когато Изтокът и Западът обсъждаха механизъм, който Буш ще нарече нов световен ред. Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. доведе до началото на преговорите за обединението на Германия, която бе разделена след Втората световна война. Администрацията на Буш беше решена да включи отново обединена Германия в Северноатлантическия съюз, но западните служители се опитаха да успокоят Съветите, които бяха загрижени за собствените си опасения за сигурността. На 31 януари 1990 г. тогавашният министър на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер обявява, че няма да има „разширяване на територията на НАТО на изток или с други думи доближаване до границите на Съветския съюз“. Той говори за това дали войските на НАТО ще бъдат разположени на територията на тогавашна Източна Германия, но не и за това дали ще бъде разгледан въпросът за приемане на други държави в алианса. Въпреки това Бейкър използва формулировката на Геншер по време на посещението си в Москва на 9 февруари. Според разсекретения запис от преговорите, като награда за съгласието за обединението на Германия, Бейкър, , е предложил „железни гаранции, че юрисдикцията и войските на НАТО няма да се движат на изток“. „Юрисдикцията на НАТО и силите на НАТО няма да напреднат с един инч на изток“, е казал Бейкър на Горбачов по време на разговорите, като повтори тази формулировка три пъти. А във Вашингтон служителите на Съвета за национална сигурност бяха сериозно разтревожени. Думата „юрисдикция“ може да означава, че доктрината на НАТО за колективна отбрана се прилага само за част от германска територия и това ограничава германския суверенитет. Едно е да се съгласим да не прехвърляме войски на изток веднага, а съвсем друго е да приемем Германия като цяло в НАТО. „Съветът за национална сигурност бързо се свърза с него и каза, че тази формулировка може да бъде тълкувана погрешно“, припомня си в интервю Кондолиза Райс, която тогава е била съветник на Буш за Съветския съюз и стана държавен секретар при Буш-младши. Бейкър го разбра и премахна думата „юрисдикция“ от всички последващи дискусии. Западногерманският канцлер Хелмут Кол също отхвърли формулировката на Геншер. „Малко прибързах с това, но те го промениха и той знаеше, че са го променили“, каза Бейкър за Горбачов. - През всичките следващи месеци той нито веднъж не повдигна въпроса за разширяване на юрисдикцията на НАТО на изток. И тогава той подписа документи, според които НАТО наистина разшири своята юрисдикция. Когато Бейкър се завърна в Москва през май, той предложи девет гаранции, включително да позволи на съветските войски да останат в Източна Германия за преходен период и да не разполагат войски на НАТО там до изтеглянето на съветските военни. Това едва ли може да се нарече обещание да не се разширява НАТО на изток. Но Бейкър каза на Съветите, че това е максимумът, на който Съединените щати могат да се съгласят. С течение на времето Горбачов се съгласи. Съгласно окончателното споразумение за обединението на Германия, сключено през 1990 г., на чуждестранни войски бе забранено да се разполагат в Източна Германия, но германските войски биха могли да бъдат прехвърлени там след изтеглянето на съветската армия през 1994 г. В този договор нямаше нищо повече за разширяването на НАТО. "Вижте сега. В този момент никой не знаеше, че Съветският съюз ще се разпадне, спомня си Райс. - Никой не знаеше, че Варшавският договор ще се разпадне. Тогава ставаше дума за обединението на Германия. Разширяването на НАТО през 1990-1991 г. просто не беше на дневен ред." Такъв важен свидетел като Горбачов е съгласен с това. "Темата за "разширяването на НАТО" изобщо не се обсъждаше, този въпрос не беше повдиган в онези години", каза той преди седем години след руската инвазия в Украйна. Тогава въпросът беше за чужди войски в Източна Германия. Според Горбачов , изявлението на Бейкър, че „НАТО няма да се движи и сантиметър на изток“ трябва да се разбира в този контекст: „Всичко, което можеше и трябваше да се направи, за да се осигури този политически ангажимент, беше направено. И спазено“. Но в същото време Горбачов каза, че разширяването на НАТО е ненужна и провокативна стъпка. „Това определено беше нарушение на духа на изявленията и обещанията, които ни бяха дадени през 1990 г.“, каза той. Случи се така, че един от хората, които предложиха различен подход, беше Бейкър. През 1993 г., когато НАТО обмисляше въпроса за приемането на Полша, Унгария и Чехия, Бейкър в The Los Angeles Times предлага включването на - самата Русия в НАТО. Намерението на подобно изявление беше да доведе до демократични промени в Русия преди присъединяването, а също и да покаже ясно, че тя не е враг. „Що се отнася до нашите отношения с Русия, това ще улесни реформите и ще бъде гаранция за нас, че няма да се върнем към авторитаризма и експанзионизма“, пише Бейкър. Но това не се случи. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 15:37 | Агенция "Фокус"

Le Temps (Швейцария): ЕС е неспособен да наложи своята гледна точка за Украйна

Le Temps (Швейцария): ЕС е неспособен да наложи своята гледна точка за Украйна

Женева. Европейският съюз не е в състояние да действа като събеседник, който би могъл да наложи своята гледна точка по украинското досие и това обяснява отсъствието на ЕС на преговорите в Женева между Русия и САЩ на 10 януари, пише швейцарският вестник Le Temps. Според изданието „не е достатъчно да сме официално обединени, за да имаме тежест в стратегическия световен баланс през 2022 г.“. „Каквито и усилия да положи администрацията на (американския президент Джо) Байдън, за да увери европейците, че нищо няма да бъде сключено зад гърба им, дипломатическата реалност всъщност говори за баланса на силите“, отбелязва вестникът, подчертавайки: “Русия вярва, че само ръководителят на Белия дом „може да даде гаранциите, които тя изисква“. От своя страна „американците, които предупредиха Москва в неделя за риска от „конфронтация“, потвърждават, че все още се виждат като крайни гаранти на сигурността в Стария свят“. Според Le Temps „няма нищо неочаквано в тази формула“. „Докато показва достатъчна активност в сферата на сигурността и завоюва своя „суверенитет“ в началото на 2022 г., Европейският съюз все още не е в състояние да предложи военна алтернатива на НАТО – съюз, който е под командването на САЩ от създаването си през 1949 г.,” се казва в статията. Вестникът смята, че ЕС, който „не иска да мисли за себе си като военен съюз“, трябва в настоящия контекст „да се поучи от тази неспособност“ и преди всичко „да поиска спешен двустранен диалог с Москва, така както предложиха миналата година Франция и Германия". След това трябва да си осигурите съгласието на „своя естествен съюзник, Съединените щати“ за участие в „предстоящите дискусии“. И накрая, Европейският съюз трябва да „дефинира бъдещия периметър на своето разширяване“ и по този начин „бъдещите граници, които всички негови държави-членки ще бъдат готови да защитават“, заключава вестникът. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 12:22 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Започнаха консултациите между Русия и САЩ в Женева

„Российская газета“: Започнаха консултациите между Русия и САЩ в Женева

Москва. В Женева започнаха руско-американски консултации относно гаранциите за сигурност, пише “Российская газета“. Разговорите се провеждат в закрит формат, като за тях не е зададена времева рамка. Възможно е страните да поискат паузи. Предварителната част от преговорите под формата на работна вечеря вече се проведе предния ден. След срещата Рябков каза, че разговорът е бил „труден, но делови“. Както по-рано отбеляза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация, позицията на Русия в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност е категорична, американската страна трябва да се подготви за отстъпки. „Американската страна трябва да се подготви за компромиси. Руската страна дойде тук с ясна позиция, която съдържа редица елементи, според мен, доста разбираеми и формулирани толкова ясно, включително на най-високо ниво, че просто не може да има отклонения от нашите подходи", каза той в ефира на руската обществена телевизия . В интервю за РИА Новости Рябков отбеляза също, че Вашингтон иска да възстанови работата на Съвета НАТО - Русия при неприемливи за Москва условия. Според дипломата Русия „би искала да постигне споразумение със САЩ и да провери доколко те са в състояние да вземат отговорни решения в настоящия труден, ако не и тревожен момент от гледна точка на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 11:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сергей Рябков заяви, че САЩ трябва да са готови за отстъпки в преговорите

ТАСС: Сергей Рябков заяви, че САЩ трябва да са готови за отстъпки в преговорите

Женева. Позицията на Русия в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност в Женева е категорична, американската страна трябва да се подготви за отстъпки. Това заяви заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков в ефира на „Първи канал“ на руската обществена телевизия, цитиран от TACC. „Американската страна трябва да се подготви за компромиси. Руската страна дойде тук с ясна позиция, която съдържа редица елементи, според мен, съвсем разбираеми и формулирани толкова ясно, включително на най-високо ниво, че просто не може да има отклонения от нашите подходи," каза той. На 10 януари в Женева ще започнат преговорите между Москва и Вашингтон по руските проекти на споразумения със САЩ за гаранции за сигурност, както и споразумения за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Руската междуведомствена комисия, която включва представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната, се ръководи от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков и заместник-министъра на отбраната генерал-полковник Александър Фомин. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Януари 2022 | 09:10 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Преговорите между Русия и САЩ ще започнат в тесен кръг в неделя вечерта

Мария Захарова: Преговорите между Русия и САЩ ще започнат в тесен кръг в неделя вечерта

Москва. Първият кръг от руско-американските преговори за сигурност в Женева е насрочен за неделя вечерта, съобщи официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на предаването „Неделя вечер с Владимир Соловьов“ по телевизионния канал „Россия-1“, цитирана от TACC. „Днес в Женева кацна самолет с нашите дипломати и военни, които ще участват в първия кръг преговори в тесен кръг с американците по въпросите на сигурността тази вечер. Утре тази работа ще бъде продължена в по-широк формат. Съответно, двата дни – 9 и 10 януари –те ще посветят на преговорния процес“, каза тя. Руската делегация пристигна в Женева за разговори със САЩ за гаранции за сигурност с работна нагласа и желание за справяне с конкретни въпроси, каза говорителят на външното министерство. „Имаме най-важното работно настроение, работна нагласа, разбиране на реалностите и желание наистина да се занимаваме с конкретните въпроси на сигурността,“ отбеляза дипломатът. „Това ще бъде разговор между руски професионалисти и американски партньори и ние ще видим кои ще представят американците или кой ще се явят. Отидохме там с желанието да участваме в конкретна работа." По-рано високопоставен представител на американската администрация заяви на брифинг, че САЩ отиват на предстоящите преговори с Руската федерация "с чувство за реализъм, а не с чувство на оптимизъм". Захарова от своя страна препоръча на американската страна по някакъв начин да се развесели. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 15:26 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Съдбата на Украйна зависи от критична седмица на преговори

The Guardian: Съдбата на Украйна зависи от критична седмица на преговори

Лондон. Европа навлиза във важна седмица на дипломация, като съдбата на Украйна, обградена от 100 000 руски войници, виси на косъм, пише британският вестник The Guardian. Висши дипломати от САЩ и Русия ще се срещнат в Женева в неделя и понеделник, за да обсъдят исканията на Москва, изложени миналия месец в два проекта на договори, един със САЩ и един с НАТО. Голяма част от съдържанието им е неприемливо за Вашингтон и Алианса, включително най-важното искане Украйна никога да не става член на НАТО. Администрацията на Байдън настоява, че правото на суверенните държави да кандидатстват за членство в НАТО не подлежи на договаряне, нито пък разполагането на американски войски в Европа, подчертаха представители на администрацията в навечерието на преговорите. Те обаче казаха, че Вашингтон ще обсъди други гаранции за сигурност, като взаимните ограничения за разполагане на ракети на континента. Това далеч не отговаря на всеобхватните промени, които Москва изисква. Малко, ако изобщо има такива дипломатически наблюдатели, очакват бързо споразумение за разрешаване на кризата тази седмица, но обратното - пълен срив - е възможен. Бързо трябва да стане ясно дали Русия се интересува от преговори по нейните предложения или те са предназначени да бъдат отхвърлени, създавайки претекст за война, която Владимир Путин вече е решил. „Намалете очакванията си и след това ги намалете още“, каза Мелинда Харинг, заместник-директор на Евразийския център към Атлантическия съвет. „Внимавайте с исканията на Москва по време на срещите. Ако Русия настоява, че НАТО не може да се разширява никога повече, ние ще знаем, че Москва се готви за война в Украйна, тъй като това е червена линия за Запада. Двете страни в Женева ще бъдат водени от ветерани преговарящи, заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман и заместник-външния министър на Русия Сергей Рябков, придружени от висши служители от съответните министерства на отбраната и на външните работи. Преговорите трябва да започнат в понеделник, но официални лица казаха, че в неделя вечерта ще има неофициална среща между двете делегации. Американски служители настояват, че Шърман и нейният екип ще обсъждат само двустранните елементи на предложенията на Русия, а не всичко, в което други страни имат суверенен дял. Мантрата към столиците на Киев и НАТО е: „Нищо за Вас без Вас“. Преговарящите екипи ще се преместят в Брюксел в сряда за сесия на Съвета НАТО-Русия, в която ще вземат участие всички 30 членове на Алианса. Това ще бъде първото подобно заседание от 2019 г. на Съвета, който беше създаден през 2002 г., за да разсее напрежението и да изгради консенсус. На следващия ден във Виена ще има среща на постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателстван от Полша. Представителите ще бъдат на по-ниско посланическо ниво от сесията на НАТО предния ден. Тази среща обаче ще бъде пропита с особено значение, защото ще включва европейски държави извън НАТО като Финландия и Швеция, които обмислят бъдещето си в светлината на натиска на Русия върху Украйна. По-специално финландските лидери намекнаха ясно през последните няколко дни, че може да погледнат отново на членството в НАТО. „Вярваме, че след двустранни разговори със Съединените щати и след това във формата на НАТО е възможно в този по-широк форум да са възможни някои развития“, каза Никодем Рахон, говорител на полското посолство във Варшава. Вашингтон казва, че срещата между САЩ и Русия в Женева ще бъде преди всичко възможност за представяне на позиции, а не за тяхното разрешаване. „В понеделник ще чуем как Русия обяснява своите предложения и основните опасения, които ги мотивират. Ще отговорим и ще споделим нашите собствени опасения“, каза висш служител на администрацията. „Надяваме се, че това ще доведе до идентифициране на няколко двустранни въпроса, където има достатъчно обща основа, за да продължат дискусиите“. Не е ясно дали Шърман или Рябков са упълномощени да поставят нови идеи на масата. „Те ще говорят за руската позиция, ще говорят за стабилност“, каза европейски дипломат, информиран за подготовката на САЩ. „Те ще говорят за руските искания и ще обяснят защо те не са приемливи и ще изложат някои наши въпроси относно европейската стабилност и руските действия. Очаква се Шърман също да изброи евентуалните „разходи“ за Русия, ако продължи с военни действия в Украйна, включително широки финансови санкции, евентуално изваждане от международната система за електронни плащания Swift и ограничения на способността на нейните граждани да купуват западни технологии. Според The New York Times, председателят на съвместния комитет на началник на щабовете на САЩ генерал Марк Мили, също така е предупредил своя руски колега, генерал Валери Герасимов, че инвазията ще бъде изправена пред дълъг бунт, подкрепен от модерно американско оръжие. Американски служители отказаха да коментират съобщенията, че зенитни ракети Stinger са били изпратени в Украйна в очакване на такава партизанска война. „Дипломацията тази седмица е от решаващо значение. От един момент стана ясно, че Западът няма да каже категорично „не“ на предложението на Москва, защото е заложено твърде много. Въпросът беше докъде са готови да стигнат Вашингтон и европейците с преговорите“, каза Андрей Баклицки, старши научен сътрудник в Московския държавен институт за международни отношения. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 15:05 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

Вашингтон. Отчитайки нарастването на напрежението между Съединените щати и Русия заради десетки хиляди руски войници, групирани край украинската граница, неотдавнашните телефонни разговори на президента Байдън с руския президент Владимир Путин и обявяването на руско-американски преговори, които ще се проведат в Женева на 10 януари са разумни и дългоочаквани мерки, пише Катрина ван ден Хьовел - издател и редакционен директор на списание Nation, вицепрезидент на Американския комитет за консенсус между САЩ и Русия на страниците на вестник The Washington Post в материал, представен без редакторска намеса. Но облекчаването на напрежението няма да е лесно. Путин принуди американската страна да преговаря с помощта на военно натрупване близо до границите на Украйна и публично поиска определени гаранции: че Украйна няма да стане член на НАТО, че НАТО вече няма да се разширява на изток, че САЩ няма да разполагат ракети близо до руските граници, че НАТО ще намали военното си присъствие в Източна и Централна Европа. Администрацията на Байдън веднага отхвърли тези червени линии. Но вместо да изисквате деескалация, преди страните да постигнат някакъв напредък в преговорите, представете си каква би била ситуацията, ако Байдън направи първите стъпки към преговорите между двете страни. Как може да изглежда разумната политика на Съединените щати? Ще трябва да се започне с сериозно преразглеждане на собствените опасения за сигурността на Съединените щати – и кои от тези опасения са приоритетни във „външната политика за средната класа“. Без съмнение глобалната пандемия, която вече е отнела живота на 824 хиляди американци и продължава, ще се нареди на първо място в този списък. Справянето с това предизвикателство изисква огромни усилия както от Съединените щати, така и от света - усилия за осигуряване на ваксини и системи за обществено здравеопазване, които могат ефективно да тестват, лекуват и проследяват заразените и контактните с тях лица. Следващата точка ще бъде екзистенциалната заплаха от катастрофално изменение на климата, което вече струва милиарди долари и убива много хора в резултат на екстремни метеорологични явления. Това ще изисква не само разработването на нов „зелен“ курс в Съединените щати, но и ангажиране с други страни – по-специално Китай и Индия – за ускоряване на прехода към чисти енергийни източници. Освен това има много вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решени: увеличаване на броя на „смъртните случаи от отчаяние“, намаляването на продължителността на живота, огромното неравенство, междурасовите напрежения, това, че демокрация се намира „под обсада“. За да се решат тези проблеми, е необходимо да се изоставят приключенията в чужбина – тоест да се избегне възобновяването на „вечната“ военна кампания в Афганистан и да се спрат бомбардировките с цел елиминиране на конкретни хора. В този контекст Байдън ще трябва сериозно да преразгледа отношението си към Русия и Украйна. Съединените щати нямат значителни интереси в националната сигурност в Украйна. Гражданската война постепенно придобива международен характер и прераства в геополитическа борба. Украинският народ е разделен, а милиони украинци говорят руски и гледат на изток. Коефициентът на бедност в тази страна е над 50%. САЩ не трябва да пропиляват парите и енергията, необходими за възстановяването на Украйна отвътре. През 1998 г. уважаваният дипломат Джордж Кенан правилно прогнозира, че Русия ще „реагира достатъчно враждебно“, ако НАТО се разшири на изток. „Считам това за трагична грешка“, каза той. „Тази експанзия ще накара бащите-основатели на нашата страна да се обърнат в гробовете си. Ние обещахме да защитим редица държави, въпреки че нямаме нито ресурсите, нито волята за това." Оттогава Алиансът на НАТО прие в редиците си 11 държави, които или са били бивши съветски републики, или са били част от Организацията на Варшавския договор. Не е изненадващо, че разширяването на НАТО сближи Русия и Китай, стратегическо фиаско, което Съединените щати не трябваше да допускат. Ако Байдън беше анализирал ситуацията по-рано, той вероятно щеше да реши да намали напрежението с Русия, за да може да се съсредоточи върху решаването на истинските проблеми със сигурността на Америка. А удължаването на договора START III би било само първата стъпка. Вместо да увеличава военната помощ за Украйна и безотговорните разговори, че Украйна в крайна сметка ще стане член на НАТО, Байдън можеше да призове за съвместни гаранции за независимостта и неутралитета на Украйна. Съединените щати и НАТО биха могли да се споразумеят да не разполагат войски и оръжия в бившите съветски републики, а Русия може да гарантира, че няма да заплашва тези страни във военен план. И двете страни биха могли обещават да не се намесват във вътрешната политика на по-малки държави. Тъй като НАТО вече погълна много от бившите съветски републики - чак до границите на Русия - ще бъде твърде трудно по политически причини да се върне назад. Но дори на този късен етап декларацията за независимост и неутралитет на Украйна съгласно международно споразумение - вероятно под егидата на Съвета за сигурност на ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ще помогне за намаляване на напрежението и ще направи възможно трайното прекратяване на огъня. Байдън вече беше обект на обстрел от двупартийни ястреби за това, че изобщо се съгласи на преговорите. Но въпреки това войнствено бърборене, истинските интереси на Америка за сигурността са ясни. И Украйна не е сред тях. Дори Украйна да беше член на НАТО, нито един американски президент не би се съгласил да влезе във война с Русия, за да я защити. Парадоксално, сега НАТО съществува по много начини, за да управлява рисковете, породени от самото съществуване на този алианс. САЩ са изключително заинтересовани от смекчаване на напрежението в отношенията им с Русия и от запазването на независимостта на държавите, разположени по нейните граници. Това може да не е най-популярната гледна точка в рамките на националната сигурност днес, но несъмнено е по-разумна от общоприетото мнение, което подтиква САЩ да участва в кървавия конфликт близо до границите на Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 14:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

Женева. Руската делегация пристигна в Женева, за да участва в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност, предаде кореспондентът на ТАСС от мястото на събитието. Междуведомствената делегация включва представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Руската федерация. От страна на руското дипломатическо ведомство тя се ръководи от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков. Американската дипломация ще бъде представена от заместник-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман. Основният ден на преговорите е насрочен за понеделник, 10 януари. Но, както се очаква, страните ще проведат "предварителна" част от срещата още тази вечер. На 17 декември 2021 г. руското министерство на външните работи публикува проекти на споразумения със САЩ за гаранции за сигурност, както и на споразумения за мерки за сигурност за Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор. Те бяха предадени на американската страна на 15 декември. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Вашингтон. В проекти на предложения, предадени на Съединените щати и публикувани онлайн в края на миналата година, Кремъл поиска редица гаранции за сигурност от Европа и НАТО: да няма по-нататъшно разширяване на Алианса на изток и да не се разполагат войски или оръжия в страните, които се присъединиха към блока след 1997 г. . Руските искания включват също взаимни ограничения за разполагане на ракети с малък и среден обсег, както и по-широк обмен на информация за военни учения, пише американското списание Foreign Policy На пръв поглед тук няма много ново. Русия отдавна е раздразнена от все по-задълбочените отношения на Украйна със Запада и разширяването на НАТО в Източна Европа, която Москва е свикнала да разглежда като своя сфера на влияние. Това, което се промени, е чувството за неотложност в Кремъл и стъпките, които Москва е готова да предприеме, за да удовлетвори исканията си. Така че въпросът е защо сега? Експертите посочват, че комбинация от фактори, някои от които продължават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни действия с надеждата да облекчи опасенията за баланса на силите в Европа и нарастващото сътрудничество на Украйна със западните страни. „Мислете, че тази криза е свързана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по много начини“, казва Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия на Международната кризисна група. „Пет вълни“ на разширяването на НАТО Дългите корени на настоящата криза водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от бившия Източен блок се присъединиха към НАТО. В реч в края на декември руският президент Владимир Путин обвини Запада във фалшиви обещания да не се разширява на изток. „Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха нагло. Пет вълни на разширяване на НАТО. Ние не заплашваме никого - те дойдоха при нас “, каза Путин на годишната пресконференция в края на годината. Всъщност все още има разгорещен дебат между историци и висши служители, участващи в преговорите относно обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен вид и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от бившия Източен блок се присъединиха към алианса и много от тях все още се страхуват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време все още не се е била възстановила от разпадането на СССР и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието й като съгласие. Промени в Украйна През 2008 г. на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това все още е далечна перспектива и за двете страни, тя все пак предизвика дълбока загриженост в руското правителство. „Те наистина виждат това като заплаха за сигурността си“, каза Оликер. — Имат нужда от послушен буфер.“ Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се засилиха през 2014 г., когато народно въстание свали проруския президент и доведе на власт няколко последователни правителства, настроени към реформи. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 г. на политическия новак Владимир Зеленски, който обеща на избирателите да уреди конфликта с Русия, в Кремъл се появиха надежди, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но въпреки първоначалните опити за възобновяване на мирните преговори, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното сътрудничество с членовете на НАТО САЩ, Великобритания и Турция. „Путин вижда украинската траектория и разбира, че ситуацията не е в негова полза“, каза Андреа Кендъл-Тейлър, директор на трансатлантическата програма в Центъра за нова американска сигурност. „Ако заключението е, че Русия трябва да се намеси, за да възстанови влиянието си, тогава Кремъл е по-добре да действа сега, преди възможностите на Украйна да бъдат укрепени. Докато украинската армия претърпя поредица от мащабни реформи от 2014 г., същото важи и за руските военни. Съсредоточавайки войски и техника в близост до границите на Украйна през пролетта и есента на миналата година, Москва има всички шансове да започне атака в началото на тази - в края на краищата на руските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя . Прагматикът Байдън И накрая, има и международно измерение. „Мисля, че това е комбинация от руски способности и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стереотипа, че САЩ и Западът са в криза и са заети със собствените си проблеми“, каза Кендъл-Тейлър. През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски служители се стремяха да изградят "стабилни и предсказуеми" отношения с Москва, докато страната увеличава силата си, за да се изправи срещу Китай. Байдън не споделя явната симпатия на своя предшественик към Путин, но е уважаван в Москва заради външнополитическия си опит. „Изтеглянето на САЩ от Афганистан се разглежда от Москва като пример за това как Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и сериозно ще обмисли компромис“, каза Майкъл Кофман, експерт по руската армия от Центъра за военноморски анализи. . Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и продължават да обещават непоколебима подкрепа за нейния суверенитет, съдбата на страната в крайна сметка е по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон. „Руското ръководство може да заключи, че заложените на карта интереси на САЩ всъщност са малки и че Вашингтон ще положи всички усилия да ограничи всяка потенциална ескалация. И че ако се случи най-лошото, САЩ ще се опитат да накажат Русия икономически, но Русия е стабилна и умело се адаптира, защото успя да устои на всички предишни санкции“, каза Кофман. Път към разведряване Висшите представители на САЩ и Европа смятат, че Русия все още не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо равнище следващата седмица ще подсказват дали е възможно дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и руски представители ще се срещнат в Женева, за да обсъдят исканията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширяване на изток - вероятно е мъртъв въпрос, тъй като генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса вече потвърдиха правото на Украйна да определя собствената си политика за сигурност . По отношение на мерките за сигурност в Европа като цяло, въпроси като контрол на въоръженията, промяна в подреждането на силите и ограничения на военните учения от двете страни могат да предложат известна възможност за намаляване на напрежението. „Ясен индикатор за това дали вървим към конфликт или не и дали дипломацията работи, е доколко те напредват по въпросите, свързани с НАТО, спрямо европейската сигурност и контрол на въоръженията“, заключи Кендъл-Тейлър. „И ако всичко свързано само с (разширяването на) НАТО, тогава смятам, че сме в задънена улица и изобщо не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е възможно“. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Загреб. В 2022 г. Русия и Китай влизат с много сходни геополитически проблеми. И двете страни са под силен американски натиск и двете имат територии, които САЩ се опитват да използват или вече използват срещу тях. В случая на Русия това е Украйна, а в случая на Китай – Тайван. Трудно е да си представим, че китайските и руските лидери в пряка комуникация не биха обърнали внимание на сходството на позициите си, което означава, че има основание да се очаква, че решението на техните проблеми ще бъде до известна степен координирано, пише хърватското аналитично издание Advance в материал, представен без редакторска намеса. Русия се противопоставя на НАТО, докато Алиансът явно иска да продължи разширяването си и се доближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема само защото никой от представителите на този военен блок не каза нищо лошо в отговор на украинския призив за приемане на Украйна в Алианса възможно най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на исканите от Русия т. нар. „гаранции за сигурност“ и думите, че всяка страна има право сама да решава към кой военен блок да принадлежи. В Азия (все още) няма НАТО, но САЩ формират подобни коалиции там, като четиристранния диалог за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз между САЩ, Великобритания и Австралия). По принцип стратегията е същата: първо се създава блок за целите на сигурността, а след това се разширяват военните му цели и бива обграден Китай. В този смисъл Тайван играе изключително важна роля, тъй като САЩ го подкрепят от години, включително с военно-политически средства, въпреки че де юре не са свързани с Тайван чрез дипломатически отношения, тоест политиката на „един Китай" официално продължава, в рамките на който Тайван е част от Китай. Но в практически смисъл, особено ако погледнете ситуацията през призмата на американската изключително амбициозна стратегия за военно обкръжаване на двата геополитически съперника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е руският Тайван. В същото време много сходна визия се формира сред американските съюзници както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион. Разбира се, „мненията“ на американските съюзници винаги са подчинени на решаващото влияние на САЩ и затова сходството на техните позиции в различните части на света не е никак изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не трябва да се позволява да се държат агресивно и че е необходимо да се постави (червена) линия и с всички средства да се защитава независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван. Влизаме в новата година с много сходни очаквания в тези два различни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това вече е съсредоточила около сто хиляди войници близо до украинската граница. За Китай се казва, че китайските войски активно работят по план за нахлуване в Тайван и затова все повече и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван, за да тестват и „изчерпват“ отбранителната готовност на Тайван. Независимо дали това е вярно или не (или само частично - в единия край на света), факт е, че Китай и Русия са в много сходна ситуация и това допълнително ги сближава. И двете страни са представени като опасни агресори, които трябва да бъдат подложени на силен натиск да се осуетят плановете им (засега само в политически, дипломатически и икономически смисъл). По отношение на плановете и Москва, и Пекин са запознати със съдържанието на публично достъпните документи за стратегията на НАТО 2030. Там черно на бяло пише, че Русия и Китай са „заплахи“, а сега се набляга повече на Китай. Освен това все повече и повече чуваме за разширяването на американските инициативи за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион. В същото време Русия, въпреки че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори срещу разширяването на НАТО по американска инициатива, както и срещу прякото американско военно присъствие в Източна Европа. Затова руският президент Владимир Путин изпрати руски искания за „гаранции за сигурност” към САЩ и НАТО, но големият въпрос е дали поне едно от тях ще бъде удовлетворено, включително основното – да се спре разширяването на НАТО към Русия. Следователно възниква още един интересен въпрос. Ако Русия и Китай координират действията си в отговор на случващото се, възможно ли е двете страни едновременно да нахлуят в онези територии, в които виждат нарастваща опасност за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези поне веднъж не биха се сетили за този вариант. Двоен удар - по един в различните краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят едновременно. Още по-важен е въпросът, свързан с много близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в противопоставянето си на САЩ ще се ограничат само до сътрудничество в политическата сфера или ще разширят взаимодействието си и след това то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което вероятно не би била по Съединените щати и техните съюзници? Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отказа да коментира ситуацията в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай умишлено не говори за Донбас, ситуацията в сирийската провинция Идлиб, газопровода "Северен поток-2" ... Така беше досега, но времената се променят и през 2022 г. всичко може да се промени завинаги. Русия и Китай определено няма да влязат в открита конфронтация със Съединените щати и техните ключови съюзници, но също за тях е необходимо да спрат по-нататъшното засилване на американския натиск върху себе си. За Пекин и Москва е напълно ясно, че през повечето време САЩ ги притискат, разчитайки на своите съюзници и партньори от организации като НАТО, а сега и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изявление, без да се крие зад фрази като „заедно с нашите съюзници и партньори“. Може да си представим колко по-впечатляващи например биха изглеждали сегашните руски искания към САЩ и НАТО, ако зад тях стои и Китай, или ако Русия открито беше застанала на китайската страна по отношение на напрежението в Южнокитайско море . И преди е писано по тази тема и засега не е ясно защо все още не се е осъществил такъв съюз между Русия и Китай. Но ситуацията се променя през цялото време и вече в началото на тази година вероятно ще видим промени. Някои важни отговори на тези въпроси ще получим след преговорите между руски и американски представители относно настоящата криза в Източна Европа. По-нататъшното засилване на американския натиск върху Пекин и Москва ще доведе до още по-голямо изглаждане на различията, които, разбира се, съществуват между тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат друг избор освен да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от сегашното си приятелство, тъй като това, което ги свързва днес, не се приема сериозно от САЩ и те ги притискат в различните краища на света. Разбира се, щом се появи такъв съюз, още на следващия ден ще има истерични заглавия за „края на свободния свят“. Всъщност обединението на силите на Изтока може да доведе до големи глобални промени, включително промяна в доминиращия глобален режим, който все още се диктува от Съединените щати. Разбира се, при такъв сценарий ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат мирно, или ще има голяма война? Не бива обаче да се гмуркате в подобни апокалиптични сценарии, тъй като просто няма нужда от тотална „смяна на световния режим“. Факт е, че и Русия, и Китай подкрепят идеята за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да доминира само една сила. Сега просто Съединените щати трябва да се убедят, че това е единственият разумен изход. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:13 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

Москва. Москва съжалява, че Съединените щати продължават да настояват за едностранни отстъпки от Русия и предпочитат спекулации вместо конструктивност и това не може да бъде основа за продуктивна дискусия относно гаранциите за сигурност, заяви за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на страната Сергей Рябков. Дипломатът припомни, че на преговорите ще настоява за отказ на НАТО да се разширява на изток и да разполага ударни оръжия близо до руските граници. "Всичко това в правна норма. За съжаление, чуваме всякакви спекулации за това, че Русия трябва да направи това, трябва да направи нещо друго, да направи тази стъпка, онази стъпка. Ние многократно сме реагирали на тази формулировка на въпроса, при това на всички нива и така не може да има основание не само за някакво споразумение, но дори и за продуктивна дискусия“, подчерта той. Рябков допусна, че в хода на дискусиите Москва ще се сблъска с нежеланието на западните си колеги „реално да възприемат“ исканията й, а именно правните гаранции за неразширяване на НАТО, както и „елиминирането на всичко, което Алиансът създаде, воден от антируски фобии и всякакви фалшиви представи за това каква е същността на руската политика от 1997 г.“ „Но ние, разбира се, под потиск и в режим на заплахи, които постоянно се формулират срещу нас от западните участници в предстоящите контакти, няма да правим никакви отстъпки“, каза зам.-министърът. Според него никаква друга тактика в преговорите не отговаря на интересите на сигурността на страната му. Русия и САЩ ще проведат консултации в Женева на 9-10 януари по предложенията на Москва за гаранции за сигурност, последвани от среща на Съвета НАТО-Русия в Брюксел и консултации в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Associated Press: САЩ могат да наложат санкции на Русия, подобни на тези на Куба и Северна Корея

Associated Press: САЩ могат да наложат санкции на Русия, подобни на тези на Куба и Северна Корея

Вашингтон. Съединените щати биха могли да добавят Русия към своя списък на страните с най-строги ограничителни мерки, ако нападне Украйна, съобщи Associated Press, позовавайки се на собствени източници. Според информацията ограниченията за износ в случай на руска агресия срещу Киев могат да бъдат съпоставими с прилаганите от САЩ санкции спрямо Куба, Сирия, Северна Корея и Иран. „Ние, в координация с нашите съюзници и партньори, незабавно ще нанесем тежки и огромни загуби на руската икономика, включително нейната финансова система и сектори, които Кремъл смята за критични“, е казал американски служител, цитиран от агенцията. По-рано Bloomberg съобщи, че американската администрация обмисля варианта за ограничаване на износа на високотехнологични продукти за Руската федерация, както и на микроелектроника, която се произвежда по американски технологии или софтуер. Списъкът с компоненти и стоки може да варира от авионика и инструменти до смартфони, игрови конзоли и телевизори. Високопоставен служител на американската администрация каза в събота на брифинг за предстоящите руско-американски преговори за сигурност, че Русия ще бъде изправена пред "финансови и икономически санкции" и дипломатически последици в случай на агресия срещу Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Леонид Слуцки: Изявленията на Блинкен за НАТО не задават конструктивен тон за Женева

Леонид Слуцки: Изявленията на Блинкен за НАТО не задават конструктивен тон за Женева

Москва. Изявленията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че никой не е обещавал на Русия да не разширява НАТО, едва ли ще зададат конструктивен тон преди преговорите за глобалната сигурност в Женева. Това мнение изрази в събота в своя канал в „Телеграм“ ръководителят на Комисията по международни въпроси на Държавната дума Леонид Слуцки, цитиран от ТАСС. „Като цяло поредицата от изявления на държавния секретар на САЩ, в частност, че Западът, според тях, никога не е обещавал да не разширява НАТО на изток, едва ли задава конструктивен тон в предстоящите преговори за глобалната сигурност. Коментирайки други думи на Блинкен за готовността на Казахстан да се справи сам с вълненията, ръководителят на Комисията отбеляза, че "властите на Сирия и Либия имаха всичко, за да се справят самостоятелно с „протестите", тоест с местните терористи и чуждестранни бойци“. „Но ние, за разлика от Държавния департамент, абсолютно разбираме защо има нужда от външна „помощ“ за „разпространението на демокрацията“, която никой не е искал“, заяви Слуцки, отбелязвайки, че „чрез усилията на миротворците на ОДКБ вече беше възможно да се стабилизира ситуацията” в републиката. Блинкен на 7 януари направи изявление, че Западът не е предоставял на Москва гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток в миналото. Според него Москва "пропагандира фалшива интерпретация". Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 16:45 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Русия е обкръжила Украйна с войски от три страни

The New York Times: Русия е обкръжила Украйна с войски от три страни

Ню Йорк. Русия продължава да държи под напрежение украинската граница. Американското издание The New York Times публикува нова карта на концентрацията на руските войски край Украйна. По предварителни данни там има около 100 000 руски военни. Според вестника най-новата карта е съставена въз основа на информация, получена от украински и западни официални лица, както и от сателитни снимки. Изданието отбелязва, че руските войски обграждат Украйна от три страни. На картата са отбелязани видовете войски и техният брой, посочени са видовете оборудване. По предварителни данни около 100 000 руски войници са разположени в района на украинската граница. Анализатори, анкетирани от NYT, не отговарят еднозначно дали Русия възнамерява да атакува Украйна. В същото време те посочват, че Москва е на път да получи всичко необходимо за масирана инвазия. Картата показва десетки места на концентрация на руски войски с артилерия, тежка техника и танкове. По-специално, три групи са разположени недалеч от Воронеж, две групи са по-близо до границата на Беларус, друга е близо до Волгоград, две са недалеч от окупирания Донбас, по една в Краснодарския край и в окупирания Крим. По-рано Reuters съобщи, че Русия продължава да насочва военни сили към границите на украинската държава. Компанията Maxar Technologies, която работи в областта на разузнаването, пусна нови сателитни снимки, показващи нова концентрация на руски войски близо до границите на Украйна и в превзетия Крим. Руснаците докараха на полуострова стотици бронетранспортьори, танкове, самоходна артилерия и системи за противовъздушна отбрана. Натрупване на сили е регистрирано на полигона Солоти, в град Елня и на полигона Погоново край Воронеж. В допълнение, британската отбранителна и разузнавателна компания Janes също публикува сателитни снимки, показващи продължаващото преместване на руски войски към украинските граници. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 15:19 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Защо американските стратегически интереси не включват Украйна

The National Interest: Защо американските стратегически интереси не включват Украйна

Вашингтон. Защо американските стратегически интереси не включват Украйна, коментира американското изолационистко списание The National Interest. Успешната външна политика изхожда от рамка, в която са вписани основните стратегически интереси на страната. Тази структура не е непременно сложна. През периода на международно господство на Великобритания тя има само два принципа: да запази надмощие в морето и да не позволява на никого да се издигне в континентална Европа. Когато Студената война приключи, Съединените щати не бяха в състояние да формулират подобни принципи. Вместо това те пропиляха своя еднополюсен момент за произволни мерки срещу отделни кризи (Сомалия, Косово) и донкихотски опити да преправят света по свой образ и подобие (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия). Всичко завърши с почти пълен провал: съдбата на тези страни стана още по-трудна, безброй хора загинаха или бяха осакатени, самите Съединени щати пропиляха трилиони долари, а международната система стана нестабилна и ненадеждна. Сега сме свидетели на може би най-опасния опит за продължаване на този безславен път и представяне на Украйна като жизненоважен национален интерес на Съединените щати и потенциален член на НАТО, за който САЩ дори са готови да влезнат във война. Ако външната политика на САЩ имаше стратегически принципи, как биха изглеждали те и как Украйна щеше да се впише в тях? Според автора Съединените щати имат три основни стратегически интереса. Първо, създаване по-стабилна международна система. Стабилността е най-полезна за този, който е на върха и днес тази позиция се заема от Съединените щати. Второ, избягване на опозиция под формата на китайско-руски съюз. Ползите за Съединените щати, че втора ядрена суперсила и втора икономическа суперсила няма да се противопоставят на тях в съюз, са съвсем очевидни. Ако един от най-големите външнополитически триумфи на Хенри Кисинджър беше повратът към Китай, който елиминира заплахата от китайско-съветски съюз, как може да се оцени американската политика, която, напротив, доведе до неговото повторно създаване? И накрая, трето, намаляване на риска от ядрена война. За да се направи това, е необходимо да се избегне въоръжен конфликт с друга ядрена сила в ситуация, когато нейните жизненоважни интереси са застрашени, но собствените американски не са застрашени. Украйна, като всяка друга държава, иска да оцелее и да просперира като независима държава. Но позицията й, както вътрешна, така и външна, е незавидна. Икономиката изтъкана от корупция и затънала в корупция, и властите трябва да се справят с руското малцинство, натрапчиво и огорчено. Тя има обща, макар и често противоречива история със съседна Русия – която е много по-богата и също така има ядрени оръжия. Украйна по същество трябва да избере от една от двете възможности: или да се научи да съществува по някакъв начин с Русия, задоволявайки основните интереси на двете страни, или да сключи стратегически съюз с друга сила и да предизвика силния си съсед. Единствените, които са подходящи за тази роля, са САЩ. И именно към тях се стреми Украйна – освен това Америка я насърчава по всякакъв възможен начин. Защо Украйна предпочита този вариант, не е трудно да се разбере. Тя иска да тръгне по стъпките на своите балтийски и източноевропейски съседи, за които членството в НАТО и ЕС засили националната независимост. Въз основа на стратегическите интереси на САЩ обаче е трудно да си представим по-лош избор. След Виенския конгрес през 1815 г., ако не и по-рано, стана ясно, че една стабилна международна система се нуждае от легитимност и че е възможна само при липса на недоволни сили. Недоволството на Русия от сегашния международен ред нарасна на фона на разширяването на НАТО и достигна критична точка. Създаването на по-стабилна международна система изисква отчитане на жизнените интереси както на Русия, така и на Украйна. Подпомагането на Киев да балансира копнежа си за по-тесни връзки с Европа с необходимостта от изграждане на приемливи отношения с Русия означава укрепване на основните интереси както на самата Украйна, така и на Съединените щати. Това ще помогне на Украйна да избегне възможна национална трагедия. А Русия – да установи по-ползотворни отношения със Запада, да намали изкушението от военен съюз с Китай и да намали заплахата от конвенционален въоръжен конфликт, който заплашва да прерасне в ядрен. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 13:37 | Агенция "Фокус"

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обвини Русия в „манипулации" и прокарване на „фалшив разказ", че страната е под заплаха от Украйна и НАТО, за да оправдае натрупването на войски близо до границата й с бившата съветска република, предава Reuters. Блинкен се обърна към репортери в Държавния департамент преди срещите на американски и руски дипломати в Европа следващата седмица, насочени към намаляване на напрежението между Русия и Запада, и след виртуална среща с външните министри на НАТО по-рано в петък. Блинкен каза, че Русия е работила години наред, за да подкопае демократичните институции на Украйна, да се намесва в нейната политика, да блокира енергетиката и търговията и да сее недоверие с пропаганда и дезинформация. Русия е позиционирала близо 100 000 войници близо до границата си с Украйна „с планове да мобилизира два пъти повече в много кратки срокове" и оправдава това с „дезинформация", че Украйна се стреми да провокира конфликт, каза Блинкен. „Това е все едно лисицата да каже, че трябва да атакува кокошарника, защото обитателите му по някакъв начин представляват заплаха. Виждали сме такива манипулации и преди“, каза Блинкен, имайки предвид превземането на Крим от Русия през 2014 г. и подкрепата на сепаратистите в региона на Донбас. „Идеята, че Украйна е агресор в тази ситуация, е абсурдна“, каза Блинкен, добавяйки, че Москва „едновременно създава фалшивия разказ, че НАТО заплашва Русия“. Но дипломатическото решение все още е възможно и за предпочитане и има области за потенциален напредък в срещите следващата седмица, каза Блинкен. „Следващата седмица ще потвърдим отново нашата готовност да увеличим прозрачността, да въведем нови мерки за намаляване на риска и да подновим усилията си за справяне с ядрените и конвенционалните заплахи за европейската сигурност“, каза той. "Но отново това трябва да е двупосочна улица." Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 09:43 | Агенция "Фокус"

The Daily Telegraph: НАТО е готово да обсъди изтеглянето на войските от границите с Руската федерация в преговорите за сигурност

The Daily Telegraph: НАТО е готово да обсъди изтеглянето на войските от границите с Руската федерация в преговорите за сигурност

Лондон. НАТО може да се съгласи да изтегли войските си по-далеч от границите с Русия като част от преговорите за сигурност с Москва. Както съобщи британският вестник The Daily Telegraph, Aлиансът е готов да предприеме такава стъпка в случай на намаляване на напрежението на руско-украинската граница. Отбелязва се, че деескалацията на ситуацията в региона означава изтегляне на руските войски от границата с Украйна. В същото време, подчертава вестникът, НАТО на преговорите ще откаже да поеме ангажименти за отказ за разширяване на изток, тъй като уставните документи на Алианса предполагат възможността за присъединяване на други страни. По-рано американската телевизионна компания NBC информира, че дискусиите между САЩ и Русия по въпросите на сигурността в Европа може да обхванат темата за намаляване на броя на силите и честотата на ученията в източната част на региона, но само ако тези действия са реципрочни. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 09:10 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

Брюксел. НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 19:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

Брюксел. Външните министри на НАТО призоваха за диалог, дипломация и деескалация в отношенията с Русия преди срещата на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Това съобщи в „Туитър“ постоянната мисия на САЩ към НАТО след извънредна видеоконференция на външните министри на Алианса, проведена в петък. Постоянното представителство също така отбеляза, че страните от НАТО „изразиха единство“ в контекста на обвиненията срещу Русия в „агресия срещу Украйна“, предава TACC. „В навечерието на предстоящия Съвет Русия-НАТО министрите подчертаха необходимостта от дипломация, диалог и деескалация“, съобщиха от постоянната мисия на САЩ. „Всички външни министри на страните показаха единство в отговор на руската агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на американската мисия към НАТО. Както каза пред ТАСС по-рано в петък дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави, основната цел на тази среща е била да се обсъди „обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия за европейската сигурност въпроси и в контекста на предстоящото заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари“. Официално щабът на НАТО по-рано назова целта на непланираната видеоконференция на външните министри – „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (НАТО има предвид Крим – бел. ТАСС) и около нея и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 18:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

Брюксел. Външните министри на НАТО започнаха извънредна видеоконференция в петък следобед, за да обсъдят исканията на Русия за европейска сигурност и ще се опитат да изработят обща позиция за преговори с Русия на заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Срещата се провежда в закрит формат, за началото на която съобщи на ТАСС дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави. „Видеоконференцията на министрите започна. Те ще изработят обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия по въпросите на европейската сигурност и в контекста на предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 12 януари ," каза той. Официално щабът на НАТО по-рано определи целта на непланираната видеоконференция на външните министри „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (имайки предвид Крим – бел. ТАСС) и около него и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 15:58 | Агенция "Фокус"

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

Лондон. Бивши високопоставени служители на Пентагона призоваха САЩ и техните съюзници от НАТО да предложат на Владимир Путин „път за отстъпление“ в ситуацията на границата с Украйна по време на преговорите за кризата в Женева, пише The Times. Очаква се представители на САЩ и Русия да се срещнат в Женева на 9 и 10 януари, надявайки се да разрешат ситуацията, преди да ескалира в пълномащабен военен конфликт. След това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведе среща на представители на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Както отбелязва вестникът, Русия е разположила около 100 хиляди войници близо до украинската граница, за да принуди НАТО да се съгласи с гаранциите за сигурност, предлагани от Кремъл. В същото време, по време на разговорите чрез видеовръзка, проведени през декември, президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере на Путин, че САЩ могат да наложат антируски санкции и да увеличат военното си присъствие в Европа, ако Русия „предприеме по-нататъшни стъпки“ към Украйна. Според експерти всяка сериозна отстъпка от страна на НАТО може да се разглежда в Москва като „признак на слабост“ на Алианса, който може да се използва в бъдеще. В тази връзка Байдън и колегите му трябва „да намерят формула, която звучи като отстъпка, без да предлага нищо реално по същество“. По-специално предложението за изтегляне на войските от Полша или балтийските страни или отказът да се признае правото на Украйна да се присъедини към НАТО е твърде значителна отстъпка. Байдън обаче, с одобрението на целия Северноатлантически алианс, може да предложи на Путин разширение на преговорите за разширяване на алианса в замяна на намаляване на руските войски на границата с Украйна или дори малки съвместни учения като „демонстрация на добра воля“. Според експерта по сигурността при трима министри на отбраната на САЩ Андрю Крепиневич, НАТО не трябва да прави големи отстъпки на Русия, тъй като това би увеличило „геостратегическото позиционно предимство“ на Москва. Той обаче също така смята изпращането на войски в помощ на Украйна за лоша идея. „На мястото на Байдън бих казал на Путин, че ако той атакува Украйна, НАТО ще направи много, без да изпраща войски, които да помогнат на Киев, например, да предостави разузнавателно оборудване, евентуално да участва в кибер дейности и също така да въведе строги икономически мерки. Но и да намери възможност да предложи на Путин изход, без той да губи достойнството си“, каза Крепиневич. Според заместник-секретаря на отбраната по политическите въпроси администрацията на бившия президент Джордж Буш-младши Ерик Еделман, твърденията на Русия се основават на фалшива предпоставка, „че НАТО по някакъв начин заплашва“ страната. Според The Times Еделман смята, че по този начин руският лидер се опитва да „оправда агресивната си политика пред все по-разтревожената руска общественост, която е уморена от икономическата стагнация и корупцията на клептократичния режим на Путин“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Януари 2022 | 09:31 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Шойгу проведе телефонен разговор с министъра на отбраната на САЩ

„Известия“: Шойгу проведе телефонен разговор с министъра на отбраната на САЩ

Москва. Министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу е провел телефонен разговор с американския си колега Лойд Остин, съобщава вестник „Известия“, като се позовава на изявление от военното ведомство в Москва. „На 6 януари 2022 г. се проведе телефонен разговор между министъра на отбраната на Руската федерация, генералът от армията Сергей Шойгу, и министъра на отбраната на САЩ Лойд Джеймс Остин. Бяха обсъдени въпроси за сигурността от взаимен интерес“, се казва в съобщението. На 31 декември президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че е предупредил държавния глава на Русия Владимир Путин за недопустимостта на евентуални военни действия срещу Украйна. Съгласно думите му, подобен сценарий ще доведе до санкции и увеличаване на присъствието на САЩ в Европа. Путин отговори с предупреждение срещу възможни нови ограничения, като посочи, че това може да доведе до прекъсване на отношенията между двете сили. Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис на свой ред заяви, че заради ситуацията около Украйна Руската федерация може да бъде изправена пред „безпрецедентни санкции“. Руско-американските преговори по въпросите на стратегическата стабилност и сигурността ще се проведат на 10 януари. След това, на 12 януари, въпросите за европейската сигурност и ситуацията в Украйна ще бъдат обсъдени на среща на Съвета НАТО-Русия, а на 13 януари с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 17:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

Москва. Министрите на отбраната на Руската федерация и Съединените щати Сергей Шойгу и Лойд Остин обсъдиха проблемите на сигурността по телефона. Това съобщиха пред репортери в четвъртък от руското военно ведомство, предава ТАСС. „На 6 януари 2022 г. бяха проведени телефонни преговори между министъра на отбраната на Руската федерация генерал от армията Сергей Шойгу и министъра на отбраната на Съединените американски щати Лойд Джеймс Остин. Бяха обсъдени въпроси от сферата на сигурността, представляващи взаимен интерес“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 16:35 | Агенция "Фокус"

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

Брюксел. Европейският съюз не участва в преки преговори с Русия за гаранции за сигурност поради вътрешни различия по отношение на собствената си отбранителна стратегия и липса на влияние във външната политика, се казва в статия на британския вестник The Financial Times. Припомня се, че следващата седмица руски официални лица ще проведат срещи с делегации на САЩ и НАТО, пренебрегвайки исканията на ЕС, че той също има право да участва в преговорите. Ето защо Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел предупреди Руската федерация и САЩ да не създават „сфери на влияние“ в Европа във връзка с предложенията на Москва за гаранции за сигурност, които биха променили структурата на отбраната на континента. Изданието обръща внимание и на позицията на Борел, който смята, че сега не е моментът за сделка като тази от конференцията в Ялта, сключена от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. Според него, както отбелязва вестникът, Брюксел в крайна сметка ще трябва да играе роля в консултациите с Москва. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. На 12 януари представители на Москва ще обсъдят опасенията си за сигурността в Европа, както и руски проекти, свързани с гаранции за сигурност, на заседание на Съвета НАТО-Русия в Брюксел, а на 13 януари - на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните-членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Вашингтон. Ръководството на Демократическата партия на САЩ отдавна се противопоставя на руския загопровод „Северен поток 2“ , но сега законодателите оставят своите притеснения настрана и ще подкрепят президента Джо Байдън, докато той води преговори в сферата на сигурността с Москва, пише Politico. Съгласно сведенията на изданието, демократите, които преди това се обявиха в подкрепа на новите ограничения за тръбопровода, „в сряда сигнализираха за промяна в позицията си“. Те, както се отбелязва в материала, заявиха, че „не искат да се намесват на [президента на САЩ Джо] Байдън във взаимодействието с Русия“ в светлината на изявленията на американската страна за възможността за конфликт между Русия и Украйна. Ако няма изненади, не се очаква законопроектът на Круз да премине прага от 60 гласа, пише вестникът, отбелязвайки, че демократите последователно подкрепят санкциите срещу „Северен поток 2“, но те няма да се противопоставят на президента, докато той води „опасни преговори“ с Русия. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За да накарат горната камара да приеме инициативата, републиканците трябва да привлечат подкрепата на поне 10 демократи. Документът също трябва да бъде одобрен от Камарата на представителите, преди да отиде за подпис от Байдън. „Да, на този етап, когато следим възможните действия на Русия в Украйна, за нас е много важно да работим заедно с нашите съюзници, а Германия е един от много важните съюзници за нас. Затова смятам, че това поправката е ненавременна“, заяви сенатор Жан Шахин (демократ от Ню Хемпшир) за инициативата на Круз. Сенатор Крис Мърфи (демократ от Кънектикът) каза пред репортери, че предприема действия срещу одобрението на споменатия законопроект. Според сенатора горната камара на Конгреса „трябва да покаже солидарност с администрацията в момент, когато се опитва да използва метода на моркова и тоягата, за да предотврати руска инвазия“. „Единствената причина, поради която могат да гласуват против, е ако вземат циничното решение да поставят партийната лоялност пред интересите на националната сигурност на САЩ“, каза Круз пред Politico, говорейки за позицията на демократите. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограничения, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. Според изданието демократите може да подкрепят друга законодателна инициатива, която по-рано беше внесена от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси). Той задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток 2“ само в случай на руска инвазия в Украйна. Строителството на „Северен поток 2“ беше напълно завършено на 10 септември 2021 г. Първоначално се планираше да бъде завършен до края на 2019 г., но строителството беше забавено заради санкциите на САЩ. Газопроводът се състои от две линии с общ капацитет 55 млрд. куб.м. м годишно, които преминават от бреговете на Русия през Балтийско море до Германия. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Вашингтон. Все още няма условия за разполагане на допълнителни американски сили в Източна Европа във връзка със ситуацията около Украйна. Това съобщи на брифинг говорителят на Пентагона Джон Кърби, предава TACC. „Зависи, както казахме по-рано, дали ще има ново нахлуване и дали някой съюзник на НАТО [разгръщане] ще поиска допълнителни способности. Ще разгледаме това искане“, каза Кърби. „Нито едно от тези две условия не е налице“, допълни говорителят на ведомството. Кърби каза още, че съюзниците на САЩ в НАТО все още не са се обърнали към Вашингтон за промени в позиционирането или посоката на допълнителни военни способности на фона на ситуацията около Украйна. „Няма да спекулирам с конкретни оръжия, но досега не е имало искания за позициониране или заявки за допълнителни военни способности от нашите съюзници от НАТО“, заключи говорителят. Превод и редакция: Тереза Герова

5 Януари 2022 | 08:29 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

Москва. Министерството на външните работи на Русия ще бъде представлявано на преговорите с НАТО на 12 януари в Брюксел от заместник-министъра Александър Грушко, пише „Взгляд“. „Делегацията се състои от представители на Министерството на външните работи и военните. Аз ще оглавя Министерството на външните работи“, каза Грушко. Той добави, че изявленията на НАТО за плановете за провеждане на спешна видеоконференция на външните министри ден преди заседанието на Съвета Русия-НАТО (СРН) говорят за опит на Северноатлантическия алианс да повиши напрежението около конфликта в Украйна. „Очакваме такива стъпки от Алианса. Обикновено СРН винаги е бил предшестван или от заседание на Комисията Украйна-НАТО, или от заседание на Северноатлантическия съвет. Това са някои сигнали, които НАТО ни изпраща, че са загрижени за предполагаемата концентрация на руски сили. Всичко това се вписва в тяхната линия, насочена към увеличаване на напрежението около вътрешната украинска криза, линията на позициониране на Русия като страна в конфликта. Тук няма нищо изненадващо“, обясни той. По-рано НАТО обяви, че на 7 януари ще се проведе извънредно заседание на външните министри на Алианса. Беше отбелязано, че министрите ще обсъдят „нарастването на руската военна мощ в и около Украйна, както и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Киев, САЩ и европейски страни твърдят, че Русия подготвя атака срещу Украйна. Съединените щати изразиха загриженост за маневрите на руските войски, които се провеждат близо до украинските граници. Русия многократно отхвърля оценките на САЩ за подготовката за инвазия. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2022 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Берлин. Газопроводът „Северен поток 2“ е важен за Европа и хипотетичното спиране на проекта крие рискове за енергийните доставки на Стария континент. Това предупреди главният изпълнителен директор на енергийната компания Uniper Клаус-Дитер Маубах в интервю за германския вестник Das Rheinische Post. „Северен поток 2“ е важен проект. Спирането му би било икономически риск за нас и риск за доставките на газ в Европа. Тези, които носят политическа отговорност, трябва да знаят това“, добави Маубах. „Германия покрива 90% от нуждите си от газ чрез внос, като половината идва от Русия“, припомни още ръководителят на компанията. Маубах подчерта също, че сертификацията на „Северен поток 2“ в Германия протича в съответствие с необходимите процедури и може да приключи до средата на годината. „Не виждам политическо влияние, Федералната мрежова агенция извършва проверки, както се очаква. До средата на 2022 г. сертифицирането може да бъде завършено“, каза той. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 16:22 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на страните от НАТО ще обсъдят руските искания за европейска сигурност на 7 януари

ТАСС: Външните министри на страните от НАТО ще обсъдят руските искания за европейска сигурност на 7 януари

Брюксел. Министрите на външните работи на страните от НАТО ще проведат спешна видеоконференция на 7 януари, за да обсъдят руските искания по въпросите на европейската сигурност. Това беше съобщено във вторник на официалната страница на Алианса в социалната мрежа „Туитър“, предва TACC. „В петък, 7 януари, ще се проведе извънредна среща на външните министри на НАТО във виртуален формат. Министрите ще обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (има се предвид Крим – бел. ТАСС) и около нея, както и по-широките въпроси на европейската сигурност“, се казва в съобщението. Тази среща беше свикана в навечерието на първия Съвет Русия-НАТО (СРН) от две години и половина, който ще се проведе на 12 януари. На него Руската федерация възнамерява да обсъди своите изисквания за европейска сигурност. Представители на НАТО потвърдиха пред ТАСС провеждането на заседание на Съвета Русия-НАТО на 12 януари и призоваха Москва „да вземе предвид опасенията на Алианса“. За последно съветът се събра през лятото на 2019 г. и завърши без никакви практически резултати. На 12-13 януари Брюксел ще бъде домакин и на заседание на Военния комитет на НАТО на ниво началници на генералните щабове. „Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като председател на Съвета НАТО-Русия, свика заседание на 12 януари 2022 г.“, съобщиха от пресслужбата. В текста се подчертава, че „диалогът с Русия трябва да се води на основата на реципрочност, да отговаря на опасенията на НАТО относно руските действия, да се основава на основни принципи и фундаментални документи за европейската сигурност, и да се провежда успоредно с консултации с европейските партньори на НАТО“. НАТО все още не е изяснило дневния ред на срещата. По-рано Русия обяви намерението си да обсъди своите инициативи в областта на европейската сигурност, които включват искания за изтегляне на ядрените оръжия на САЩ от Европа, отказ от разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Руската федерация и отхвърлянето от страна на Алианса на курса за присъединяване на Украйна и Грузия в НАТО. На свой ред Столтенберг многократно е заявявал през декември, че предлага да свика съвета в началото на 2022 г. „за да обсъди ситуацията в и около Украйна”, както и слуховете за „концентрирането на руски сили близо до границата с Украйна”. В самия край на декември руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джо Байдън проведоха телефонен разговор, който продължи 50 минути. Помощникът на руския лидер Юрий Ушаков каза пред репортери, че Кремъл е доволен от контакта между президентите на двете страни; като цяло посоката на разговора е била конструктивна. По думите му основна тема на разговора са били предстоящите преговори за гаранции за сигурност, а лидерите се договориха да държат напредъка под личен контрол и да поддържат телефонни контакти. Москва очаква, че преговорите със САЩ ще доведат до правни гаранции за отказа на НАТО да се придвижи на изток и да разположи застрашаващи оръжейни системи близо до руските граници. Американският президент, както отбеляза Ушаков, се е съгласил с тази гледна точка. Путин предупреди, че евентуални нови санкции срещу Русия може да доведат до пълно скъсване на отношенията й със САЩ и сериозно да навредят на връзките й със Запада като цяло. На 10 януари се очаква да започнат руско-американските преговори по въпросите на сигурността. Те ще се водят в Женева. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 14:48 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието на Съвета НАТО-Русия ще се проведе на 12 януари

ТАСС: Заседанието на Съвета НАТО-Русия ще се проведе на 12 януари

Брюксел. Северноатлантическият алианс потвърди провеждането на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари и призова Руската федерация „да вземе предвид опасенията на Алианса“. Това се казва в изявление, получено в ТАСС от говорител на пресслужбата на НАТО. „Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като председател на Съвета НАТО-Русия, свика заседание на този Съвет на 12 януари 2022 г.“, съобщиха от пресслужбата. В него се подчертава, че „диалогът с Русия трябва да се води на основата на реципрочност, за да се отговори на опасенията на НАТО относно руските действия“. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 11:33 | Агенция "Фокус"

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Вашингтон. Републиканците в Сената на САЩ са уверени, че през януари огромното мнозинство от членовете на тази камара ще гласуват в подкрепа на одобрението на законопроекта, предложен от техния съпартиец Тед Круз (от щата Тексас) за санкции срещу „Северен поток-2“, пише американският вестник Politico, позовавайки се на собствени източници. „Ще спечелим този вот с огромно мнозинство“, каза източникът. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За тази цел, за да бъде приета инициативата от горната камара, републиканците ще трябва да привлекат подкрепата на поне 10 демократи. Според Politico редица демократи подкрепят законопроекта. Инициативата ще трябва да бъде одобрена и от Камарата на представителите, след което ще бъде внесена за подпис от президента на страната. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограниченията, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. През декември американските сенатори се съгласиха да разгледат предложения от Круз законопроект за санкции за газопровода, който трябва да бъде гласуван в горната камара на Конгреса не по-късно от 14 януари. Въпреки това, поради пандемията и подобен законопроект от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси), разглеждането може да бъде отложено. Демократът представи инициатива, която задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток;2" само в случай на руска инвазия в Украйна. Процедурният правилник на Сената позволява на управляващата Демократическа партия да представи алтернативни законопроекти, които, въпреки че са представени по-късно, се разглеждат по-рано. Почти всички сенатори преди това подкрепиха налагането на санкции върху газопровода, като тези, посочени в законопроекта на Круз. Американският президент Джо Байдън обаче им отказа, така че подкрепата за инициативата на републиканците би била в противоречие с позицията на президента на демократите. Така, отбелязва Politico, одобрението на инициативата на Менендес ще спаси демократите. Точната дата на разглеждане и на двата законопроекта все още не е известна. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 08:53 | Агенция "Фокус"

RND (Германия): Бербок ще посети САЩ на 5 януари за среща с Блинкен

RND (Германия): Бербок ще посети САЩ на 5 януари за среща с Блинкен

Берлин. Новият министър на външните работи на Германия Аналена Бербок ще пътува до САЩ в сряда, за да разговаря с американския си колега Антъни Блинкен за кризата в Украйна, съобщава RND, като уточнява, че това ще бъде втора среща между двамата. При първото си посещение като министър в САЩ, освен с Блинкен Бербок ще се срещне и с други официални лица, съобщи говорител на външното министерство в Берлин. Това е втората лична среща на „зеления“ политик с Блинкен - Бербок се срещна с него малко след като встъпи в длъжност през декември на среща на външните министри на Г-7 в Ливърпул. С пътуването си до Вашингтон Бербок подчерта значението, което германското правителство придава на трансатлантическите отношения. То ще се осъществи малко след заемането на поста в МВнР и малко след началото на германското председателство на Г-7. Преговорите ще обхванат кръга от двустранни отношения, но и ситуацията около украинската граница. Външната политика в областта на климата и съвместният ангажимент за укрепване на демокрациите също ще бъдат във фокуса на разговорите. САЩ от седмици обвиняват Русия в изпращане на войски в райони на границата с Украйна. Има опасения, че руските войски може да нахлуят в бившата съветска република. Русия отрича подобни планове. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:21 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

Москва. Процесът на сертифициране на „Северен поток 2“ може да се проточи до лятото и Министерството на външните работи на Руската федерация не изключва в този период САЩ да въведат нови санкции срещу газопровода. Това подчерта заместник-министърът на външните работи на страната Александър Панкин, отбелязва вестник „Коммерсант“. „Регламентите на процедурата са такива, че позволяват забавяне (на процеса на сертифициране), а именно да се извърши разглеждане на първа, втора условна инстанция, разтягайки го в продължение на много месеци“, обясни Панкин пред медии. Той смята, че по време на сертифицирането на газопровода „интригите може да бъдат на всяка крачка“. „След това може да има американски чук – защо да не си представим, че американците ще кажат на германците да не купуват нито грам руски газ през „Северен поток 2“? Газопроводът може да бъде или да не бъде сертифициран. Те могат да прилагат всичко“, добави дипломатът. През лятото САЩ и Германия сключиха сделка за „Северен поток 2“. Вашингтон обеща да не налага санкции на оператора на тръбопровода, за да насърчи удължаването на транзитното споразумение с Украйна. На 29 декември втората нишка на „Северен поток 2“ беше напълнена с газ и сега газопроводът е готов за експлоатация. Русия очаква сертифициране на газопровода до края на първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:07 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

Вашингтон. Председателят на комисията по разузнаването на Камарата на представителите на САЩ Адам Шиф, който е и един от лидерите на Демократическата партия, предупреди за високата вероятност от руска инвазия в Украйна, която може да бъде спряна само с помощта на тежки санкции, пише The Guardian. „Страхувам се, че Путин вероятно ще нахлуе. Честно казано, все още не разбирам цялата мотивация защо прави това сега, но той определено е решен да го направи, ако не успеем да го убедим в противното“, коментира американският конгресмен в неделя вероятността от руска инвазия в Украйна. За да бъде убеден руският президент Владимир Путин „в обратното“, според Шиф, няма да помогне „нищо друго освен такова ниво на санкции, което Русия никога не е виждала“. Политикът отбеляза, че одобрява и идеята за въвеждане на лични ограничения срещу руския лидер, но подчерта важността на „секторните санкции“. В същото време ръководителят на разузнавателния комитет призова американските съюзници да действат като единен фронт със Съединените щати по въпроса за антируските санкции. „Русия трябва да разбере, че сме единни в това“, добави политикът. В допълнение към санкциите, според Шиф, нахлуването в Украйна може да доведе до това, което Москва се опитва да предотврати – разширяването на Северноатлантическия алианс до руските граници. „Трябва да разберат, че ако те нахлуят, НАТО не само няма да се отдалечи от нея, а напротив, ще се приближи“ и това, според конгресмена, е „мощен възпиращ фактор“. Както припомня The Guardian, по-късно в неделя Белият дом съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е провел телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски. „Президентът Байдън даде да се разбере, че Съединените щати и техните съюзници и партньори ще отговорят решително, ако Русия нахлуе в Украйна в бъдеще“, каза Джен Псаки, говорител на Белия дом. Междувременно Киев смята, че преговорите „доказват специалния характер на отношенията“ с Вашингтон. На своята страница в Туитър Зеленски отбеляза, че по време на разговора лидерите са обсъдили съвместни действия на Украйна, САЩ и партньори „за поддържане на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшно нарастване на напрежението, реформи и деолигархизация“, подчертавайки, че Украйна цени „непоклатимата подкрепа“ на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 11:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски е обсъдил в неделя по време на телефонен разговор с американския лидер Джо Байдън съвместни действия за гарантиране на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшна ескалация на напрежението, както и въпроси от вътрешната политика в Киев. Той публикува съответното съобщение на страницата си в „Туитър“, предава ТАСС. „Обсъдихме съвместните действия на Украйна, САЩ и партньори за запазване на мира в Европа и предотвратяване на по-нататъшна ескалация, реформи и деолигархизация“, написа Зеленски. Той подчерта, че оценява „непреклонната подкрепа“ за страната си от президента на САЩ и нарече отношенията им специални. „Първият международен разговор за годината с Байдън доказва специалния характер на нашите отношения“, каза украинският лидер. От своя страна пресслужбата на Белия дом информира, че главите на двете държави са обсъдили предстоящите контакти с Русия по гаранциите за сигурност. Отбелязва се, че Байдън и Зеленски „изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [американско-руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаване] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия , както и в ОССЕ“. Президентът на САЩ е уверил, че въпросите, които засягат Украйна, няма да бъдат решени без нейно участие. Той е изразил на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на по-нататъшно руско нахлуване в Украйна“, а също така е посочил подкрепата на Вашингтон за мерки за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас. Както припомня ТАСС, на 30 декември Байдън разговаря с руския президент Владимир Путин. Разговорът продължи 50 минути. Малко преди началото на вторите преговори между двамата лидери през декември прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че разговорът е иницииран от ръководителя на руската държава. След разговора между Путин и Байдън, прессекретарят на президента на Украйна Сергей Никифоров каза, че кабинетът на Зеленски очаква, че след телефонния разговор с руския лидер Байдън ще се свърже с украинския си колега. Последният разговор между президентите на Украйна и САЩ се състоя на 9 декември - два дни след телеконференцията между лидерите на Руската федерация и САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обсъди предстоящите контакти с Русия относно гаранциите за сигурност в телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски в неделя. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом след разговора, предава ТАСС. „Лидерите изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [САЩ-Руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаващ] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия, както и в ОССЕ.Президентът Байдън подчерта ангажимента на Съединените щати към техните съюзници и партньори и принципа „нищо за вас без ваше участие“, отбеляза Белият дом. Ръководителят на администрацията на Вашингтон също изказа на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на руска инвазия в Украйна“. Освен това Байдън посочи подкрепата на Вашингтон за мерките за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас, както и „активна дипломация за напредък на Минските споразумения в подкрепа на Нормандския формат“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:21 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

Москва. По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили руските предложения за гаранции за сигурност, ситуацията в Закавказието, Сирия и Либия, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от РИА Новости „Бяха засегнати и международни теми, включително добре познатите предложения за разработване на юридически формализирани споразумения, гарантиращи сигурността на Руската федерация, ситуацията в Закавказието, въпросите за уреждане на конфликтите в Сирия и Либия“, се казва в съобщението. Освен това руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонен разговор са потвърдили намерението си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция, съобщи пресслужбата на Кремъл. „След като си размениха поздравления по повод Новата година, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган обобщиха основните резултати от двустранното сътрудничество и потвърдиха ангажимента си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция“, се казва в съобщението. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Януари 2022 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Как може да бъде победен Путин

Financial Times: Как може да бъде победен Путин

Лондон. След няколко седмици на заплахи, както на думи, така и на практика, няма никакво съмнение, че Владимир Путин се занимава с изнудване с високи залози. Съсредоточавайки силите си по границите на Украйна, Кремъл постави ултиматум: западните страни трябва по същество да пренапишат европейския ред за сигурност след Студената война и при неговите условия. Можем да кажем, че руският президент говори, като държи пистолет до слепоочието на съседа си. Не трябва да му се позволява да отприщи агресия. Не само европейската сигурност, но и отношенията със сили като Китай зависят от по-нататъшните действия на американския президент Джо Байдън и неговите европейски съюзници, пише британският вестник Financial Тimes в материал, представен без редакторска намеса. Предложените от Москва договори със САЩ и НАТО далеч надхвърлят предишните искания – по-рано Москва поиска гаранции, че НАТО няма да се разширява за сметка на Украйна. Сега Русия иска НАТО да поиска от Москва съгласие за разполагане на войски в бившите комунистически страни, които се присъединиха към алианса след май 1997 г., което предполага изтегляне на разположените в момента там войски. Освен това на НАТО се налагат ограничения за ракетни съоръжения, учения и военни дейности като цяло в Централна и Източна Европа. Кремъл не може да не знае, че Вашингтон и столиците на НАТО никога няма да се съгласят с много от неговите искания в сегашния им вид. И какво е това - максималистична позиция в преговорите или смокиново листо за по-нататъшни военни действия на всяка цена? В действителност руският президент вероятно е готов да започне постепенна военна ескалация, за да получи нови отстъпки от западните страни. Путин може да вижда слабост у Запада: има ново правителство в Германия, президентски избори във Франция, а Белият дом вече частично провали дипломацията си за Украйна, изоставяйки санкциите срещу руския газопровод „Северен поток-2“. Има тревожни съобщения, че Путин се опитва да създаде претекст за военни действия или да примами Киев в капан – както направи с грузинското ръководство през 2008 г. Така Путин твърди, че Украйна планира офанзива, за да си върне пограничните райони в Донбас, контролирани от проруските сепаратисти. Двуканалната стратегия, която Байдън стартира на неотдавнашната си среща на върха с Путин, е напълно смислена. Но това изисква предпазливост, единство на целите и близък контакт с европейските съюзници. Първата посока е да се увеличи максимално цената на агресията, като се даде да се разбере, че ако нещо се случи, Западът ще наложи болезнени санкции на Русия и ще предостави на Украйна допълнителни отбранителни средства. Мащабната война срещу славянска държава, чиито граждани, според многократните уверения на Путин, уж са „един народ“ с руснаците, е изпълнена с огромни вътрешни рискове дори при цялата враждебност, която руската държавна пропаганда разпалва срещу Киев. Заплахата от нови финансови и енергийни санкции не може да не повлияе на изчисленията на руския президент. Втората област са преговорите, както се изрази Байдън, относно „загрижеността за сигурността“ на Путин. Те трябва да спазват строги правила. Западните столици трябва ясно да заявят, че възнамеряват да спазват нормите на 21-ви век и че европейските държави са свободни да избират своя собствена политическа система и съюзници. За връщане към преговорите на суперсилите, оставяйки настрани малките държави - а, изглежда, именно това търси Москва - по принцип не може да се говори. Ако Западът възнамерява да направи някакви отстъпки, трябва да се обсъди незаконното анексиране на Крим и окупацията на Донбас. И за да бъде напълно допуснат до масата за преговори, нека Путин първо свали пистолета и да предприеме стъпки за деескалация около Украйна. Президентът на Русия играе рисково, но картите му са доста слаби. Западът, от друга страна, е силен и не трябва да се отказва да използва руските слабости. Предстои трудна и сложна дипломация. Но е необходимо да се предаде на Путин идеята, че дългите дискусии не са алтернатива, а единственият път напред. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 13:17 | Агенция "Фокус"

Атлантическият съвет: Бивши американски посланици призоваха Съединените щати да очертаят списък с възможни санкции срещу Руската федерация заради Украйна

Атлантическият съвет: Бивши американски посланици призоваха Съединените щати да очертаят списък с възможни санкции срещу Руската федерация заради Украйна

Вашингтон. Бивши посланици и официални лица на САЩ, както и някои експерти, призоваха Вашингтон да информира Москва какви санкции могат да бъдат наложени на Руската федерация в случай на нейна инвазия в Украйна, се посочва на сайта на Атлантическия съвет, базиран във Вашингтон. „Вярваме, че Съединените щати трябва, в тясна консултация със своите съюзници от НАТО и Украйна, да предприемат незабавни стъпки, за да повлияят на изчисленията на Кремъл <...>, преди руското ръководство да избере да продължи военна ескалация“, се казва в изявлението, публикувано в четвъртък вечер. Този призив е подписан от 24 души, включително бившите посланици на САЩ в Руската федерация Майкъл Макфол и Александър Вершбоу, бившите ръководители на американската дипломатическа мисия в Киев Джон Хърбст, Стивън Пайфър, Уилям Тейлър, както и бившият специален представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Кърт Волкър, бившият командващ на НАТО в Европа - пенсионираният генерал Филип Брийдлав и американският философ и политолог Франсис Фукуяма. Според тях администрацията на САЩ, наред с други неща, трябва да продължи да взаимодейства с ЕС и други партньори, за да „осигури съгласие относно елементите на отговор на всяка руска атака срещу Украйна, независимо от степента или формата на ескалация. " „Подобен отговор би включвал пакет от сериозни и болезнени (за руската икономика) санкции, които ще бъдат приложени незабавно, ако Русия нападне Украйна. В идеалния случай същността на тези санкции трябва да бъде предадена на Москва сега, така че Кремъл да има ясна представа от мащаба на удара, с който ще се сблъска, за руската икономиката,. По-специално, Вашингтон трябва да се консултира с Берлин и да постигне споразумение, че Германия ще предотврати пускането на „Северен поток-2“ в случай на руска атака (срещу Украйна)“, се казва в текста. Тези, които са поставили подписите си под писмото, също смятат, че „най-важното нещо, което Западът може да направи сега, е да увеличи възпиращата сила на украинските въоръжени сили, като предоставя на (Киев) военна помощ и оборудване по ускорен начин“. Наред с други неща, такава помощ „може да включва допълнителни противотанкови ракети „Джевлин“, както и зенитно-ракетни системи „Стингър“. Освен това авторите на призива смятат, че „НАТО трябва да действа сега, за да започне да укрепва военното си присъствие на източния фланг“. „Западът също трябва да разшири политическата си офанзива, за да отнеме инициативата от Москва, когато се опитва да използва заплахата със сила, за да сплаши Украйна, Европа и Съединените щати, за да отстъпят на исканията на (Москва), много от които са очевидно неразумни и неприемливи“, се казва в текста. Неговите автори обаче са убедени, че САЩ и техните съюзници „трябва да продължат да декларират ясно готовността си за диалог с Руската федерация“, който ще включва въпроси, вълнуващи НАТО и други страни по отношение на руските военни и други агресивни действия Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 11:51 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

Киев. Закон за забрана руски кораби да влизат във вътрешните води на Украйна влезе в сила от 1 януари 2022 г. Съответният документ, приет от Върховната Рада на 3 декември 2020 г., е публикуван на сайта на парламента, предава РИА Новости. Според текста му кораби, плаващи под флага на "държава-агресор" (както наричат Русия в Украйна – бел.ред.) вече не могат да превозват пътници и товари между речните пристанища. Подобна мярка е въведена и по отношение на товарни превози във вътрешните води на страната. Освен това документът въвежда забрана за регистриране в Държавния корабен регистър на Украйна на плавателни съдове, собственост на руски граждани. Вътрешните речни водни пътища в Украйна включват реки като Днестър, Дунав, Днепър и др. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавният департамент на САЩ обяви готовността на НАТО за смислен диалог с Русия

ТАСС: Държавният департамент на САЩ обяви готовността на НАТО за смислен диалог с Русия

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в петък в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъди предстоящите контакти с Руската федерация. Както отбеляза след разговора пресслужбата на Държавния департамент, НАТО е готов за смислен диалог с Москва и в същото време е единен по въпроса за „сдържането на агресията срещу Украйна“, предава TACC. „Държавният секретар Блинкен разговаря с генералния секретар на НАТО Столтенберг за предстоящото взаимодействие с Руската федерация в рамките на Съвета Русия-НАТО и диалога за стратегическа стабилност между САЩ и Руската федерация. Алиансът е готов за смислен диалог с Русия и в същото време е обединен по въпроса за ограничаване на по-нататъшната агресия срещу Украйна“, се казва в съобщението. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ зан поисканите от Русия гаранции за сигурност. Освен това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведат разговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 19:10 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжия за Украйна заради възможна военна ескалация. Думите й се цитират от пресслужбата на германското външнополитическо ведомство, пише руският вестник “Известия“. Според министъра сега международната общност е изправена пред важна задача, която е да предотврати по-нататъшна ескалация. В интервю за агенция DPA тя подчерта, че "по-нататъшната военна ескалация няма да донесе допълнително за сигурността на Украйна". Ръководителят на ведомството припомни и позицията на страните от Г-7 и Европейския съюз, според които по-нататъшното влошаване на ситуацията на границата с Украйна ще доведе до „огромни политически и икономически последици за Русия“. По-рано, на 29 декември, руският посланик в Германия Сергей Нечаев разкритикува дискусиите за доставката на оръжие за Украйна. Според него „военното развитие на Украйна е абсолютно вредно и неподходящо“. Той посочи контрапродуктивността на подобни стъпки. Руската страна, във връзка със западните разсъждения за доставките на оръжие за Украйна, изисква гаранции за сигурност във формата, която е заложена в международното право, каза Нечаев. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"