СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

Брюксел. Европейският съюз не участва в преки преговори с Русия за гаранции за сигурност поради вътрешни различия по отношение на собствената си отбранителна стратегия и липса на влияние във външната политика, се казва в статия на британския вестник The Financial Times.Припомня се, че следващата седмица руски официални лица ще проведат срещи с делегации на САЩ и НАТО, пренебр...

6 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Берлин. Газопроводът „Северен поток 2“ е важен за Европа и хипотетичното спиране на проекта крие рискове за енергийните доставки на Стария континент. Това предупреди главният изпълнителен директор на енергийната компания Uniper Клаус-Дитер Маубах в интервю за германския вестник Das Rheinische Post. „Северен поток 2“ е важен проект. Спирането му би било икономически риск за нас и риск за доставките на газ в Европа. Тези, които носят политическа отговорност, трябва да знаят това“, добави Маубах. „Германия покрива 90% от нуждите си от газ чрез внос, като половината идва от Русия“, припомни още ръководителят на компанията. Маубах подчерта също, че сертификацията на „Северен поток 2“ в Германия протича в съответствие с необходимите процедури и може да приключи до средата на годината. „Не виждам политическо влияние, Федералната мрежова агенция извършва проверки, както се очаква. До средата на 2022 г. сертифицирането може да бъде завършено“, каза той. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 16:22 | Агенция "Фокус"

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Вашингтон. Републиканците в Сената на САЩ са уверени, че през януари огромното мнозинство от членовете на тази камара ще гласуват в подкрепа на одобрението на законопроекта, предложен от техния съпартиец Тед Круз (от щата Тексас) за санкции срещу „Северен поток-2“, пише американският вестник Politico, позовавайки се на собствени източници. „Ще спечелим този вот с огромно мнозинство“, каза източникът. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За тази цел, за да бъде приета инициативата от горната камара, републиканците ще трябва да привлекат подкрепата на поне 10 демократи. Според Politico редица демократи подкрепят законопроекта. Инициативата ще трябва да бъде одобрена и от Камарата на представителите, след което ще бъде внесена за подпис от президента на страната. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограниченията, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. През декември американските сенатори се съгласиха да разгледат предложения от Круз законопроект за санкции за газопровода, който трябва да бъде гласуван в горната камара на Конгреса не по-късно от 14 януари. Въпреки това, поради пандемията и подобен законопроект от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси), разглеждането може да бъде отложено. Демократът представи инициатива, която задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток;2" само в случай на руска инвазия в Украйна. Процедурният правилник на Сената позволява на управляващата Демократическа партия да представи алтернативни законопроекти, които, въпреки че са представени по-късно, се разглеждат по-рано. Почти всички сенатори преди това подкрепиха налагането на санкции върху газопровода, като тези, посочени в законопроекта на Круз. Американският президент Джо Байдън обаче им отказа, така че подкрепата за инициативата на републиканците би била в противоречие с позицията на президента на демократите. Така, отбелязва Politico, одобрението на инициативата на Менендес ще спаси демократите. Точната дата на разглеждане и на двата законопроекта все още не е известна. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 08:53 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

Москва. Процесът на сертифициране на „Северен поток 2“ може да се проточи до лятото и Министерството на външните работи на Руската федерация не изключва в този период САЩ да въведат нови санкции срещу газопровода. Това подчерта заместник-министърът на външните работи на страната Александър Панкин, отбелязва вестник „Коммерсант“. „Регламентите на процедурата са такива, че позволяват забавяне (на процеса на сертифициране), а именно да се извърши разглеждане на първа, втора условна инстанция, разтягайки го в продължение на много месеци“, обясни Панкин пред медии. Той смята, че по време на сертифицирането на газопровода „интригите може да бъдат на всяка крачка“. „След това може да има американски чук – защо да не си представим, че американците ще кажат на германците да не купуват нито грам руски газ през „Северен поток 2“? Газопроводът може да бъде или да не бъде сертифициран. Те могат да прилагат всичко“, добави дипломатът. През лятото САЩ и Германия сключиха сделка за „Северен поток 2“. Вашингтон обеща да не налага санкции на оператора на тръбопровода, за да насърчи удължаването на транзитното споразумение с Украйна. На 29 декември втората нишка на „Северен поток 2“ беше напълнена с газ и сега газопроводът е готов за експлоатация. Русия очаква сертифициране на газопровода до края на първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:07 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

Москва. По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили руските предложения за гаранции за сигурност, ситуацията в Закавказието, Сирия и Либия, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от РИА Новости „Бяха засегнати и международни теми, включително добре познатите предложения за разработване на юридически формализирани споразумения, гарантиращи сигурността на Руската федерация, ситуацията в Закавказието, въпросите за уреждане на конфликтите в Сирия и Либия“, се казва в съобщението. Освен това руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонен разговор са потвърдили намерението си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция, съобщи пресслужбата на Кремъл. „След като си размениха поздравления по повод Новата година, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган обобщиха основните резултати от двустранното сътрудничество и потвърдиха ангажимента си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция“, се казва в съобщението. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Януари 2022 | 15:04 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжия за Украйна заради възможна военна ескалация. Думите й се цитират от пресслужбата на германското външнополитическо ведомство, пише руският вестник “Известия“. Според министъра сега международната общност е изправена пред важна задача, която е да предотврати по-нататъшна ескалация. В интервю за агенция DPA тя подчерта, че "по-нататъшната военна ескалация няма да донесе допълнително за сигурността на Украйна". Ръководителят на ведомството припомни и позицията на страните от Г-7 и Европейския съюз, според които по-нататъшното влошаване на ситуацията на границата с Украйна ще доведе до „огромни политически и икономически последици за Русия“. По-рано, на 29 декември, руският посланик в Германия Сергей Нечаев разкритикува дискусиите за доставката на оръжие за Украйна. Според него „военното развитие на Украйна е абсолютно вредно и неподходящо“. Той посочи контрапродуктивността на подобни стъпки. Руската страна, във връзка със западните разсъждения за доставките на оръжие за Украйна, изисква гаранции за сигурност във формата, която е заложена в международното право, каза Нечаев. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

Вашингтон. През март 2014 г. президентът Барак Обама предупреди Владимир Путин да не използва руски войски срещу Украйна и му каза, че ако пренебрегне предупреждението, срещу Русия ще бъдат наложени болезнени икономически контрамерки. Две седмици по-късно Путин нареди на специалните си части да превземат Кримския полуостров, а след това обяви, че това е руска територия, припомня американският вестник The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса. Сега е ред на президента Байдън да премине теста, който руският лидер му дава. Днес залогът е още по-висок. Руските войски са съсредоточени на украинската граница и изглежда са готови да я атакуват веднага щом получат заповед. Путин свали всички карти на масата. Той настоява, че за да премахне заплахата от въоръжен конфликт, Организацията на Северноатлантическия договор трябва да се ангажира да не приема Украйна за пълноправен член, както и да изтегли войските и военното оборудване, разположени в Полша, балтийските държави и други съседни страни които не граничат с Русия. Путин не е глупак. Той знае, че САЩ и НАТО не могат да се съгласят с неговите искания. Следователно остават две възможности. Или ще използва отхвърлянето на Запада като претекст за нахлуване, или ще използва заплахата от нахлуване като лост за постигане на дипломатически отстъпки, които по друг начин не може да постигне. Най-вероятно руският лидер не иска да нахлуе. Неговите войски със сигурност ще победят украинските въоръжени сили за няколко седмици или дори дни. Но това няма да свърши дотук. За да контролират Украйна след инвазията, руските войски ще бъдат принудени да останат там, а възмутените украинци ще започнат партизанска война. Войниците ще се връщат в Русия в ковчези и това ще се отрази негативно на популярността на Путин. Общественото мнение в цяла Европа ще бъде против Русия, призивите за строги икономически санкции срещу нея ще се засилят, а военните разходи на НАТО ще се увеличат. Въпреки това, ако Путин бъде преитиснат в ъгъла, той може да реши да нахлуе, нежелаейки да отстъпи без резултат. За да сведе шансовете за това до минимум, Байдън трябва да направи всичко възможно, за да запази цената на инвазията непосилно висока. Той трябва ясно да демонстрира на Русия и американските съюзници, че всички преговори сега ще се водят със сериозни ограничения. За да бъде тежко възмездието за инвазията, администрацията на Байдън трябва да обяви сурови контрамерки възможно най-скоро. В икономиката това ще бъде отказа от газопровода „Северен поток-2“, положен от Русия до Германия, изключване на Русия от международната банкова система, налагане на санкции срещу олигарси, близки до Путин, чрез които той вероятно крие богатството си. Във военната сфера Съединените щати трябва да увеличат и ускорят доставките на отбранителни оръжия за Украйна, включително хеликоптери, преносими противотанкови и зенитно-ракетни системи и противокорабни ракети, които могат да унищожават руски кораби, които прехвърлят войски и военно оборудване до украинския бряг. Такива стъпки трябва да се предприемат незабавно. Ако инвазията започне, от тях няма да има голяма полза. Освен това администрацията на Байдън трябва да даде да се разбере, че е готова да въоръжи и оборудва украински партизани, които ще се противопоставят на руската окупация. Президентът изключи използването на американски войски, а НАТО също се отказа от пряката военна намеса. Както изтъкна изследователката от института „Брукингс“ Констанце Стелценмюлер, Германия трябва да играе важна роля в международните усилия за ограничаване на руската инвазия с наказателни икономически мерки. Всяка значителна стъпка, било то санкции срещу руски олигарси и финансови институции, изключване на Русия от световната финансова система или временно или окончателно спиране на „Северен поток-2“, ще струва скъпо на новото германско правителство финансово и политически, казва тя. Но ако администрацията на Байдън не успее да убеди канцлера Олаф Шолц в необходимостта от деклариране на германска подкрепа за тези мерки преди инвазията, всички западни усилия за ограничаване на агресията ще загубят тежестта си. Ако сдържането не даде резултат, работата ще се измести в равнината на дипломацията. Съответните параметри за дискусии с Русия са ясни и администрацията на Байдън трябва да се увери, че Путин ги разбира. НАТО не може да даде официална гаранция, че Украйна никога няма да бъде приета в нейно членство. Освен това Алиансът няма да премахва бази и военна техника от своите държави-членки. Съединените щати не признават границите, променени със сила, а Европейският съюз се съгласи да не прави това, като подписа Акта от Хелзинки. Русия и САЩ могат да водят двустранни дискусии, но Украйна трябва да седне на масата за преговори, когато се обсъждат въпроси за нейната сигурност и държавна структура. Никоя държава или група държави нямат право да налагат своите решения на законно избраното украинско правителство. Споразумението от Ялта, сключено през февруари 1945 г. между членовете на Голямата тройка, доведе до поробването на Полша от Съветския съюз. Путин търси "нова Ялта", за да създаде сфера на влияние за страната си през 21-ви век. Администрацията на Байдън трябва да се увери, че Русия няма да го получи този път. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

Москва. Изключването на Русия от SWIFT би довело до спиране на плащанията на ЕС за доставките на петрол, гориво и газ, така че ако бъде взето такова решение, то ще се превърне в "общо главоболие", каза финансовият министър на Русия Антон Силуанов, цитиран от “Российская газета“. "Кой би имал полза от прекъсването на връзката със SWIFT? Никой. Така да се каже ще навредят на себе си", каза той в интервю за телевизионния канал "Россия 24". Министърът припомни, че руските компании изнасят въглеводородни суровини за Европа, както и неенергийни стоки, така че финансовото министерство не разбира „как ще търгуваме с европейците, които влияят на решенията – да ни включат или изключат от SWIFT“. В същото време Силуанов смята, че европейците, в случай на такъв радикален избор, „разбира се, няма да се откажат“ от руски стоки. „Ще трябва ли да се пресмята? Трябва ли. Ще си създават ли проблеми? Разбира се. Не разбирам тези, които говорят за това. Това, разбира се, може да се направи, но тогава всички заедно ще намерим инструменти как да предоставяме информация за тези транзакции един на друг“, заключи Силуанов. Международната банкова система SWIFT осигурява трансфера на информация и плащания между 11 хиляди от най-големите организации в света, включително руски компании. Изключването на Руската федерация от тази система беше многократно споменавано през последните няколко години, последният път, когато дискусията беше подновена в края на тази година. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън възнамерява да накара Европейския съюз да договори широк пакет от санкции срещу Русия, който включва клауза за прекъсване на връзката със SWIFT, пише Bloomberg, но засега самите инициатори на евентуални санкции наричат тази мярка "изключително проблематична." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:57 | Агенция "Фокус"

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Москва. Предстоящият в четвъртък телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън има за цел преди всичко да даде тласък на преговорите между Москва и Вашингтон за гаранции за сигурност на 10 януари в Женева. Това мнение изрази в интервю за ТАСС Фьодор Лукянов, директор по научната дейност на Международния дискусионен клуб „Валдай“. „Преди дипломатическите преговори е необходим импулс на най-високо ниво. Сега като цяло цялата дипломация зависи от най-високото ниво. Преди това дипломатите подготвяха дневния ред, а след това се срещаха държавните глави, но сега, напротив, Държавните глави се споразумяват за нещо, а дипломатите вече се подготвят“, каза той... Съединените щати, както посочи специалистът, са готови на редица отстъпки по руските предложения за гаранции за сигурност, тъй като не ги отхвърлиха веднага. „Ясно е, че има редица позиции, които са неприемливи и няма да бъдат приети, но за това са преговорите, за да се обсъди целия набор и да се разбере къде е възможно да се сближим“, продължи експертът. „Дипломацията е изкуството на маневриране и размяна. Мисля, че някакъв резултат е възможен, но не е гарантиран." Според събеседника на агенцията САЩ не могат напълно да приемат предложенията на Руската федерация, тъй като не е солидно Байдън да влиза в разговор само по руския набор от предложения. „Той трябва да предложи нещо в замяна, а след това идват и уменията за преговори“, каза Лукянов. В четвъртък в 23:30 часа московско време (22:30 часа българско време) е насрочен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:39 | Агенция "Фокус"

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

Киев. Екипът на украинския президент Владимир Зеленски смята, че партньорите на Киев са непоследователни по газопровода "Северен поток 2". Това каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк в интервю за киевското издание „Факти“. Подоляк каза, че екипът на Зеленски, наред с други неща, се притеснява от „непоследователността на външните партньори“. „Един от примерите, а има много от тях, е „Северен поток-2“, който значително укрепи глобалната позиция на Руската федерация“, като даде пример за такава „непоследователност“. Сред другите въпроси, които засегна кабинета на украинския лидер, са конфликтът в Донбас и проблема със сигурността като цяло, свързвайки го с Русия. "Безспорно, тревожат ни ключови предизвикателства. Първото е все още незавършената война, неопределеността с позицията на Русия по отношение на глобалните пазари, тоест европейската сигурност като цяло." Като други проблеми той посочи „енергийните монополи в страната“ и „изкривяването на медийното пространство“. По-специално Подоляк се оплаква, че украинските медии „не поставят положителен дневен ред“, който според него би отразявал „това, с което Украйна може да се гордее стратегически“. Отговаряйки на въпроса дали украинците са започнали да живеят по-добре през изминалата година, Подоляк каза, че „хората са подложени на силен негативен медиен натиск, поради което не са обективни при оценката на нивото си на качество на живот“. „За съжаление, общата нервозна ситуация, създадена от този натиск, не дава на хората усещането, че всичко в страната е стабилно и трябва да продължим напред“, каза той. В същото време той се опита да увери, че екипът на Зеленски контролира всички процеси. „Разбираме накъде върви държавата стратегически“, казва той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

Москва. Анкара би могла да има позитивен принос за отношенията между Москва и НАТО, ако подкрепи предложенията на Русия за предоставяне на гаранции за сигурност. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС. „Подкрепата на последните руски предложения за гаранции за сигурност може да бъде реален принос за подобряване на отношенията между Русия и НАТО“, каза тя, коментирайки изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара е готова да даде положителен принос за отношенията между Русия и НАТО . „Решени сме да поддържаме контакт с нашите турски партньори в интерес на създаване на необходимата политическа и дипломатическа атмосфера и насърчаване на диалога по въпросите на сигурността в евроатлантическото пространство“, добави дипломатът. Чавушоглу каза в понеделник, че Турция ще продължи да се опитва да даде положителен принос за разрешаването на ситуацията в отношенията между Русия и НАТО. Според него Анкара отдава голямо значение на предстоящата среща на върха Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:36 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжие за Киев и предупреди Русия срещу „военна ескалация по украинските граници“. „Нова военна ескалация няма да донесе повече сигурност на Украйна“, каза министърът в интервю, публикувано в четвъртък от агенция ДПА, отговаряйки на въпрос за възможността за доставка на оръжие. Бербок твърди, че Г-7 и ЕС „дадоха много ясно да се разбере“, че по-нататъшното изостряне на ситуацията и най-вече нарушаването на международното право и суверенитета на Украйна ще има широкомащабни политически и икономически последици за Русия. „Ако комбинираме нашите възможности, това ще бъде дълъг списък [от санкции]“, каза Бербок. Според нея обаче в момента „е важно е да не се допуска нова ескалация“. „Това е възможно само чрез дипломация – в рамките на Нормандския формат, но и в рамките на Съвета Русия-НАТО и ОССЕ“, каза Бербок. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:25 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

Берлин. Заместник-канцлерът, министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек не изключи налагането на санкции срещу Северен поток 2 в случай на военен конфликт между Русия и Украйна, като същевременно подчерта, че правителството не възнамерява да се намесва в процеса на одобрение на проекта. Това заяви той в ефира на телевизионния канал ZDF, откъси от който агенция DPA цитира в четвъртък. „Ние сме правова държава и разрешенията се издават в съответствие със закона. Политиците трябва да се съсредоточат върху политическата сфера“, каза Хабек. Въпреки това той твърди, „в светлината на ситуацията в Източна Украйна и натрупването на руската армия там, [може да се наложи] да се вземе политическо решение какви санкции да се наложат при определени обстоятелства, ако се стигне до горещ конфликт отново“. Вицеканцлерът приветства планираните двустранни преговори между Москва и Вашингтон за Украйна на 10 януари. „Ако Съединените щати и Русия говорят помежду си, това е само добре“, каза той. В същото време Хабек призова Европа да „използва собствените си формати, собствените си шансове“ за диалог с Руската федерация. Сред тях той посочи Нормандския формат и Съвета Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 11:54 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

Москва. Газопроводът „Северен поток 2“ е напълно готов за експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на руския енергиен гигант „Газпром“ Алексей Милер по време на среща с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, пише вестник „Ведомости“. „Днес, в 12:58 часа московско време, „Газпром“ завърши пълненето на второто разклонение на газопровода „Северен поток 2“ с природен газ. И сега и първата, и втората нишка на тръбопровода са напълно готови за експлоатация“, увери Милер в ефира на телевизионния канал „Россия 24“. По думите на Путин стартирането на доставките на газ по този маршрут ще окаже влияние върху цените на синьото гориво в Европа. „Сега, разбира се, всичко зависи от нашите партньори, потребители в Европа, във Федералната република Германия. Веднага щом решат да започнат работа, големи допълнителни обеми руски газ веднага ще започнат да постъпват към Европа“, каза Путин. На 16 ноември Федералната мрежова агенция на Германия обяви временното спиране на сертифицирането на оператора на газопровода Nord Stream 2 AG. Обяснявайки решението си, регулаторът се позова на германското законодателство, според което операторът може да бъде сертифициран, само когато е „организиран в правна форма в съответствие с германското законодателство“. Официален Берлин поясни, че докато централата на Nord Stream 2 AG се намира в град Цуг, Швейцария, следователно, за да управлява частта от газопровода, разположена на германска територия, операторът трябва да създаде дъщерно дружество в страната. „Северен поток 2“ е с капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно и преминава от Русия към Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки балтийските държави, Полша и Украйна. Последните, заедно със САЩ, се противопоставят на газопровода, наричайки го „политически“ проект. Русия, от друга страна, многократно е подчертавала неговия търговски характер. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Декември 2021 | 18:53 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: САЩ ще преговаря с Русия въпреки обещанието да не изключва европейските съюзници от преговорите за европейската сигурност

Washington Examiner: САЩ ще преговаря с Русия въпреки обещанието да не изключва европейските съюзници от преговорите за европейската сигурност

Вашингтон. Представители на САЩ и Русия ще се срещнат за двустранен „стратегически диалог за сигурността“ през януари, точно преди няколко по-широки срещи, които ще включват европейските съюзници, желаещи да възпрепятстват по-широка война между Русия и Украйна, докато Кремъл настоява за спиране на експанзията на НАТО, пише Washington Examiner. „Опитвахме се да обединим алианса зад две направления: сдържане и дипломация“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс във вторник. „Ние сме обединени, като алианс на НАТО, относно последствията, пред които Русия ще бъде изправена, ако нахлуе в Украйна. Но ние също така сме единни в нашата готовност да се ангажираме с принципна дипломация с Русия“. Тази среща на 10 януари може да предвещава облекчаване на геополитическия натиск, натрупан през последните месеци, докато руските сили се струпват около украинските граници. Но това също така поставя европейските служители в позицията да очакват актуална информация за резултатите от среща, която може да засегне тяхната сигурност – макар и такава, която ще бъде последвана от свикване на съвета НАТО-Русия на 12 януари и на 13 януари асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. „Европейците ще бъдат [на срещата] на 12 януари ... но все пак срещата между САЩ и Русия редизвиква учудване“, каза европейски служител. Екипът на президента Джо Байдън обеща, че ще откаже да обсъжда „европейската сигурност без европейци в стаята“, както се изрази висш служител на администрацията на 17 декември, а форматът на преговорите има символично значение за всички страни. „Руснаците не се интересуват от същността на срещата (освен ако Западът не направи немислимо омиротворение)“, каза европейският служител. „Основната им цел е да проведат двустранна среща със САЩ относно европейската сигурност и да ескалират украинския въпрос до такова ниво, така че Западът да забави процеса на интеграция на Украйна“. Прайс се опита да успокои всяко възникващо безпокойство по този въпрос - въпреки предстоящата двустранна дискусия. „Принципът е неприкосновен — нищо за тях, без тях“, каза той пред репортери по време на телефонен брифинг в Държавния департамент. „Разбира се, това е канал, който съществува от известно време. Това е двустранен канал с Руската федерация за обсъждане на въпроси на стратегическата стабилност — въпроси, които са от голямо значение за Съединените щати, но също така и от голямо значение за нашите съюзници от НАТО. И така, в хода на воденето на преговорите за стратегическа стабилност, ние винаги сме информирали напълно и задълбочено нашите съюзници след факта, за да изясним какво точно се стремим да постигнем“. Двама висши руски служители побързаха да определят „двустранните руско-американски консултации“ като стъпка в преговорния процес между бившите съперници от Студената война. „Днес ние съсредоточаваме усилията си върху постигането на максимална ефективност при отстояването на тази политическа линия, отстояването на нашите интереси и отхвърлянето на едностранните отстъпки, които не се коренят в баланса на интересите“, каза руският външен министър Сергей Лавров във вторник. „Това е духът, който ни ръководи, когато се подготвяме за преговорите, предимно със Съединените щати“. Прайс подчерта, че последвалите срещи на НАТО и ОССЕ ще демонстрират, „че Съединените щати са обединени с нашите съюзници от НАТО, с нашите украински партньори, както и с нашите по-широки европейски съюзници и партньори“. И той определи диалога от 10 януари като обикновено упражнение в подготовката за тези разговори. „Нашата задача във всичко това е да определим къде може да има някакъв потенциал за диалог и дискусия и някои области, които заслужават тази дискусия – отново заедно с нашите съюзници и партньори“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"

Newsweek: Ще е лудост САЩ да защитават Украйна

Newsweek: Ще е лудост САЩ да защитават Украйна

Вашингтон. Отношенията между САЩ и Русия изглеждат зле. И не се подобряват. Около 94 хиляди руски войници са разположени сега по източните граници на Украйна. Президентът Джо Байдън заплаши Русия с нови санкции и каза, че няма да спазва „червените линии“, които тя маркира. Разширяването на НАТО към Украйна се превърна в основен въпрос в дневния ред, както заяви руският президент Владимир Путин в открит текст по време на последната си среща с президента Байдън, пише американското списание Newsweek в материал, представен без редакторска намеса. Но тук е необходимо да зададем важен въпрос: какви точно са интересите на националната сигурност на САЩ в Украйна? Отговорът обикновено е, че всичко е свързано със защита на авторитета на Съединените щати и доверието на техните съюзници. Коментирайки настоящата криза в Украйна, Тоомас Хендрик Илвес и Дейвид Дж. Крамер заявиха, че отстъпките към Путин и Русия ще подкопаят доверието на съюзниците в бъдещите обещания и ще подтикнат Русия да продължи да се държи по същия агресивни начини. Фредерик Каган потвърди, че военната сила е най-добрият начин да се предотврати превземане на Украйна от Русия. Говореше се също, че отказът да се конфронтира с Русия е равносилен на опит за помирение с Путин. Ако перифразирам Кристофър Лейн, помирението е проклятие от устните на американските политици. По същество тези аргументи предполагат, че Съединените щати и Западът трябва да се противопоставят твърдо срещу руските маневри в Украйна, за да може Русия да не събере смелост да атакува други страни. Но струва ли си цялата тази защита на украинския суверенитет да се отприщи война с участието на САЩ или НАТО като цяло? Моят отговор е - съжалявам, украинци - не. Аргументите за необходимостта на защита на доверието в Америка не предполагат критичен поглед върху непредвидените последици от това. Усещаната необходимост от непрекъснато доказване на своята надеждност отдавна е и ще бъде проблем за Съединените щати. Войната във Виетнам е един от случаите, когато това се доказа на практика. По същество САЩ останаха във Виетнам, за да демонстрират на Съветския съюз, че са решени да попречат на Съветите да се осмелят да предизвикат САЩ. Всъщност смъртта на 58 000 американци и повече от 500 000 виетнамци, падането на Сайгон през 1975 г., последвано от никакъв международен кръстоносен поход, воден от Съветския съюз, направиха войната във Виетнам безсмислена и трагична. По-скорошен пример на проява на тази борба за авторитет и статут на надежден партньор са протестите срещу изтеглянето на САЩ от Афганистан. Критиците твърдят, че американското изтегляне от Афганистан ще насърчи Русия и Китай и че съюзниците ще загубят доверие в американските обещания. Тези хора обаче не предлагат алтернативно решение на изтеглянето на войските. Те предполагат, че САЩ трябва да останат в Афганистан за неизвестно време? Смъртта на 2448 американски войници, 47 245 афганистански цивилни и разходът от около 2,3 трилиона долара само за да превземат талибаните отново страната около 20 години по-късно, доказват абсурда да останеш в Афганистан. Както стана ясно от Робърт Дж. Макмеън, цената на желанието на САЩ да докажат, че може да им се има доверие в контекста на някакъв несъществен ангажимент, не си струва. В случая с Украйна тези непредвидени последици вероятно ще включват още по-голяма война за украинците и надпревара във въоръжаването за Съединените щати и Русия. Да не забравяме, че Договорът между САЩ и Русия за ракетите със среден обсег на действие вече не съществува. Всъщност увеличаването на ангажиментите на САЩ към Украйна вероятно ще тласне Русия още повече и ще прокара пътя й – класическа версия на дилемата за сигурността. Смисълът на дипломацията е да се отстояват националните интереси, да се търсят възможности за съвместна работа с други сили, а не постоянно да се бодат болните места на друга държава. Нещо повече, това виждане за Украйна като последна крепост на Съединените щати срещу руската агресия не отчита реакцията на други съседни страни, включително Полша и Румъния, на евентуална руска инвазия в Украйна. Полша и Румъния почти сигурно ще започнат активно да изграждат военната си мощ, за да предотвратят по-нататъшна руска агресия. Както показа Стивън М. Уолт, национализмът е една от най-мощните сили в международните отношения. Западното посегателство върху Украйна само ще направи руснаците още по-големи националисти, агресивни към Украйна и Съединените щати. САЩ имат свободна дипломатическа власт да подобрят ситуацията. До този момент американските политици говореха много за факта, че Русия трябва да спре да изгражда военната си мощ близо до Украйна. Въпреки това, като се имат предвид разходите за защита на техния авторитет и доверието във Вашингтон, американските политици трябва да се запитат: готови ли са да преминат от хубави думи към дела по украинския въпрос? Бенджамин Гилтнър е завършил студент в Училището за управление и държавна служба Джордж У. Буш в Тексаския университет A&M. Специализира национална сигурност и дипломация, а също така се интересува от международна политика и национална стратегия, конфликти и развитие. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Условията на Русия за гаранции за сигурност са неприемливи

Жозеп Борел: Условията на Русия за гаранции за сигурност са неприемливи

Берлин. Върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че представените от Русия условия за предоставяне на гаранции за сигурност са ненприемливи и предупреди, че преговорите по тях не могат да се проведат без участието на представители на блока. Той изложи позицията си в публикувано в сряда интервю пред Die Welt. "Всеки, който иска да преговаря за бъдеща архитектура на сигурността в Европа, разбира се, трябва да говори с европейците. Европейската сигурност е нашата сигурност, става въпрос за нас“, аргументира се Борел. „Само две държави не могат да преговарят за това, тоест САЩ и Русия или НАТО и Русия, дори Москва да си го представя по този начин“, каза той. „Сега не е следвоенният период. Има някои европейски държави, които не са членки на НАТО. Не трябва да има Ялта-2 (има предвид Ялтинската конференция на съюзническите сили през 1945 г.) и ако [се стигне до преговори], тогава това трябва да бъде Хелзинки-2“, смята ръководителят на дипломацията на ЕС. „Ако Москва, както беше обявено, възнамерява да обсъди архитектурата за сигурност в Европа и гаранциите за сигурност от януари, то това е въпрос, който засяга не само Америка и Русия. ЕС трябва да участва в тези преговори, такива преговори имат смисъл само ако ще ще се проведат в тясно сътрудничество и с участието на ЕС“, каза той. „Не искаме и не трябва да бъдем безразличен зрител, зад чийто гръб се взимат решения“, добави Борел, като отбеляза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен споделя това мнение. Ръководителят на дипломацията на ЕС заяви, че Москва от своя страна се стреми към преговори само между САЩ и Русия. „Двама играчи, които споделят сфери на влияние помежду си. Русия иска да говори за европейската архитектура за сигурност, без да включва ЕС - това е абсурд. Ние не приемаме това“, каза той. Борел каза, че „за първи път руската страна представи своя дневен ред в писмен вид, а именно под формата на този договор“. „Преди това никога не се е случвало. Това правят само победителите - казват, че това са моите условия“, каза той. „Изискването на гаранции за сигурност и прекратяването на разширяването на ЕС и НАТО на изток е чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия, особено по отношение на Украйна“, аргументира се Борел. Той отбеляза, че ако преговорите, както е планирано, се проведат, тогава те трябва да обсъдят не само Украйна и разширяването на Алианса. „Трябва да говорим за всички нарушения на договора след приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Не сме съгласни с много събития в руската външна политика и някои събития, които Москва смята за своя вътрешна работа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС. Сред такива събития той посочи въпроса за спазването на правата на човека в Руската федерация и ситуацията около Алексей Навални. „Такива въпроси също трябва да бъдат повдигнати по време на преговорите с Москва“, каза Борел. Позовавайки се на възможните отстъпки към Русия, той каза, че „ще се види“. „Но не можем да правим компромис за фундаментални принципи. Териториалната цялост и правото на суверенна държава да решава сама за себе си въпроса за сътрудничеството с други държави – тези принципи не подлежат на договаряне“, каза Борел. На 17 декември руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Русия с надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като по-рано западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 09:20 | Агенция "Фокус"

Руски военен експерт: Можем да разстреляме Полша от където и както поискаме

Руски военен експерт: Можем да разстреляме Полша от където и както поискаме

Москва. Русия може спокойно и безпрепятствено „да разстреля“ Полша от където и както поиска. Цялата територия на тази страна е много уязвима. Това заяви пред вестник „Взгляд“ военният експерт Константин Сивков. По-рано в Полша обявиха, че могат да победят Русия и без помощта на НАТО, стига Москва да не използва ядрените си оръжия. „Русия има огромно предимство пред Полша. Макар и само защото я превъзхожда елементарно по численост на въоръжените сили, и то няколко пъти“, обясни д-р на военните науки Константин Сивков. Според него полската армия е оборудвана с остарели танкове – Leopard 2, модификация А4. „В случай на пряк боен сблъсък те дори няма да могат да се конкурират с нашия модернизиран Т-72Б3. А „седмата“ версия на Leopard от поляците все още не са получили от западните партньори“, припомня събеседникът на изданието. Експертът добавя, че полските сили за противовъздушна отбрана се състоят от американските системи за противовъздушна отбрана Patriot, но във всички отношения те са по-лоши от руските системи за противовъздушна отбрана. „Освен това в Полша има малко от тях. Така че те няма да защитят територията на Полша от руски ракетни удари“, обяснява анализаторът. „Няма какво да говорим за нашето превъзходство в авиацията – както технически, така и количествено, Въздушно-космическите сили на Русия дори не могат да се сравняват с военновъздушните сили на Полша“, подчерта той. Сивков отбеляза, че Вашингтон може да е прехвърлил оперативно-тактически ракетни системи ATACMS във Варшава, но няма информация за това. „Вероятно единственото нещо, в което Полша превъзхожда Русия, е петото поколение противотанкови ракетни системи Javelin, отново предоставени от американците. Нашите „Корнети“ са ПТУР от второ поколение. Но е смешно дори да се каже, че това предимство може да реши изхода в повече или по-малко важен военен конфликт“, каза експертът. Сивков каза още, че когато се сравнява военната мощ на въоръжените сили на Русия и Полша, дори не си струва да се споменава флота и наличието на хиперзвуково оръжие у Москва. „Като цяло можем спокойно и свободно да разстреляме Полша, както искаме и откъдето искаме. Цялата територия на Полша е абсолютно уязвима от руските тактически ракетни комплекси „Искандер“, хиперзвукови ракети „Кинжал“, крилати ракети „Калибър“, подчертава събеседникът на „Взгляд“. Освен това, според него, от голямо значение е и дълбочината на оперативно-стратегическото формиране на групировките войски. „За Русия тази дълбочина е до хиляда километра, Полша няма такава територия. Между другото, в пряк военен сблъсък Полша ще бъде „разкатана“ и от Беларус, който има предимство в танковете, авиацията и системите за противовъздушна отбрана“, обобщи Сивков. По-рано полският експерт по геополитика Яцек Бартосяк каза в интервю за wPolityce, че Полша е в състояние да спечели военна победа над Русия, ако Москва откаже да използва ядрено оръжие и полската армия бъде реформирана. Той добави, че при хипотетичен конфликт със съвременните въоръжени сили на Полша руската армия много бързо ще вземе превес. В същото време Бартосяк изрази опасения, че Русия е в състояние да се намеси в плановете на Варшава за създаване на боеспособни войски. „Може би това вече се случва, защото те поискаха САЩ да се съгласят на взаимни гаранции в Европа, което всъщност ще блокира развитието на полската армия в посоката, в която бихме искали. Това всъщност предполагат руските изисквания към американците“, подчерта експертът. Миналата седмица руският президент Владимир Путин на пресконференция, отговаряйки на въпрос на журналист от Skynews за „възможността за атака“ от страна на Русия срещу Украйна, каза, че Москва не заплашва никого, за разлика от западните страни. Той припомни продължаващото разширяване на НАТО на изток, до руските граници, и призова за гарантиране на „безусловна“ сигурност за страната. Малко по-рано полският президент Анджей Дуда каза, че страните от НАТО в никакъв случай не трябва да се поддават на „шантаж“ от Русия Алиансът да спре да подкрепя бившите съветски републики. Той е сигурен, че отговорът на това може да бъде само контра ултиматум. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Какво може да се договорят Москва и Вашингтон на преговорите по сигурността

„Експерт“ (Русия): Какво може да се договорят Москва и Вашингтон на преговорите по сигурността

Москва. „На Запад не стихва възмущението около руските предложения в сферата на сигурността, които бяха предадени на американците под формата на два проектодокумента (споразумение с НАТО и договор със САЩ). Те вече бяха осъдени като ултиматуми - и то такива, които със сигурност ще бъдат отхвърлени от Запада, което уж ще развърже ръцете на Владимир Путин за нахлуване в Украйна“, пише водещият външнополитически анализатор на руското офизиозно издание „Експерт“ Геворг Мирзаян в материал, представен без редакторска намеса. В действителност обаче руските проекти не са някакви ултиматуми. Всъщност това не са проекти в чист вид, а по-скоро списък с теми, по които Русия иска да говори със Запада, както и позициите на Москва по тези теми. Неслучайно документите, предложени от Владимир Путин, съдържат фрази, започващи със „САЩ/НАТО трябва”, „Русия и САЩ/НАТО трябва”, но нито един елемент от поредицата „Русия трябва”. Очаква се САЩ да добавят последните точки, когато подготвят своя списък по предложените от Русия теми. И дори по-нататък в процеса на преговорите страните могат да стигнат до общи знаменатели. От тази гледна точка думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, че „и двата текста не са съставени на принципа на меню, където можете да избирате едното или другото, но те се допълват и трябва да се разглежда като комплекс” трябва да се тълкува не буквално – като изискване към държавите да приемат всички руски условия. По-скоро този принцип се отнася до теми, по които трябва да се намери компромис. В крайна сметка, ако някои руски предложения са повече или по-малко приемливи за Съединените щати, то за други нито Америка, нито НАТО по принцип са готови да се съгласят с редица искания. Иронията на ситуацията е, че повечето точки, по които Америка не е готова да направи отстъпки, не са критични за Русия. Например Вашингтон принципно не е готов да се откаже от разполагането на ядрени оръжия извън националната територия и да върне вече разположените оръжия в Съединените щати. В крайна сметка става дума не само за изоставянето на отбранителните системи в Източна Европа и Източна Азия, но и за носители (включително тези, които не са междуконтинентални), които се намират по целия свят. Всъщност Москва също не се нуждае от това - Русия се нуждае само от липсата на ядрени оръжия на САЩ в Европа. Въпреки че и тук има една тънкост – например в Германия има само американски ядрени бомби, които не представляват стратегическа заплаха за Руската федерация, но в същото време са източник на постоянно напрежение в германо-американските отношения. Освен това американците няма да се съгласят да върнат войниците си у дома – тоест да откажат „да разположат своите въоръжени сили и оръжия, включително в рамките на международни организации, военни съюзи или коалиции, в области, където такова разполагане би било възприето от друга страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такова разполагане в рамките на националните територии на страните. Това означава изоставяне на амбициите за глобално лидерство, тъй като за Русия всяко разполагане на американски войски в Европа, Азия или Близкия изток може и ще бъде заплаха. В най-добрия случай тук е възможно да се договорим за някакъв аналог на ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа). При това именно в Европа, тъй като Америка има нужда от близкоизточните контингенти на САЩ, за да сдържа Иран и турските амбиции, а в Източна Азия - срещу Китай. Изтеглянето на американските и западноевропейските членове на НАТО от територията на източноевропейските членове (т.е. присъединилите се към Алианса след 1997 г.) също се разглежда като абсолютно нереалистично. Това искане подкопава самата основа на сигурността на Алианса – все едно американците искат от Русия да не разполага войски в страните членки на ОДКБ или (ако гледаме на Запада като колективна единица) в района на Смоленск. Следователно тази клауза първоначално се използва за обмен или ще се трансформира в същия ДОВСЕ. Колкото и да е странно, Алиансът не може да се откаже от принципа „да не се разглеждат един друг като противници“. НАТО се нуждае от Русия именно като противник, тъй като в противен случай възниква резонен въпрос: „Защо ни е нужен НАТО сега?“ Не може да съществува съюз от такъв мащаб, за да се бори с интернет актьори като ислямските терористи. Той се нуждае от истински, осезаем враг. Държавите не искат да разпускат НАТО - те използват структурата на Алианса, за да контролират външната и отбранителната политика на европейските държави. И накрая, Алиансът не е готов да приеме „задължения, които изключват по-нататъшното разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави“. В крайна сметка тогава ще се окаже, че Русия изцяло диктува дневния ред на НАТО. Факт е обаче, че Москва всъщност няма нужда това изискване да бъде изпълнявано. Всъщност в същия проектодоговор с Вашингтон това изискване звучи различно: „Съединените американски щати се задължават да изключат по-нататъшно разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор в източна посока, да откажат да приемат държавите, които преди това са били част от Съюза на съветските социалистически републики в съюза“. Тоест, неразширяването на НАТО на Изток е важно за Кремъл, а приемането на условната Босна и Херцеговина предизвиква протест до голяма степен само защото събужда апетита на Алианса към Изтока. И ако Вашингтон и Москва разработят такива формулировки на споразумението, които, от една страна, няма да унижат американците, посочвайки факта на руско влияние върху външната политика на НАТО, а от друга страна, ще дадат на руското ръководство гаранции за неекспанзия на изток, тогава Руската федерация като цяло ще бъде доволна. Ако говорим за осъществими точки, това е например отказът за разполагане на „ракети със среден и малък обсег с наземно базиране извън националната територия, както и в онези райони на нейната национална територия, на които такива оръжия са в състояние да поразяватцели на националната територия на другата страна“. Кремъл всъщност предлага да се върнем към принципите на ДРСМО, оттеглянето на американците от което предизвика критики не само от Русия, но и от европейските партньори на Вашингтон. Освен това е изпълнима точката за документираната готовност за разреждане на напрежението. „Страните не предприемат действия и не извършват дейности, засягащи сигурността на другата страна, не участват в тях и не ги подкрепят. Не прилага мерки за сигурност, предприети от всяка страна поотделно или в рамките на международна организация, военен съюз или коалиция, които биха подкопали основните интереси на сигурността на другата страна“. Тук, разбира се, основната пречка ще бъде дефинирането и координацията на тези много фундаментални интереси на сигурността - всяка страна ще се опита да вдигне залога. Американците, например, могат да кажат, че ситуацията в Грузия или Украйна засяга фундаменталните интереси на Вашингтон - т.е. условно бъркат Грузия с щата Джорджия. Следователно Москва е изправена пред дълъг процес за намаляване на апетитите на Вашингтон. Теоретично клаузата за ограничаване на военните действия на САЩ в постсъветското пространство също е постижима. Като част от руските изисквания, Съединените щати не трябва да „създават военни бази на територията на държави, които преди това са били членове на Съюза на съветските социалистически републики и не са членове на Организацията на Северноатлантическия договор, да използват тяхната инфраструктура за каквато и да е военна дейност или развиват двустранно военно сътрудничество с тях“. Разбира се, ако изтрием от него „двустранно военно сътрудничество“ и просто установим таван за това сътрудничество. Факт е, че постсъветското пространство не е приоритетен регион за Съединените щати (с изключение на Централна Азия, където американците така или иначе няма да бъдат допуснати от Русия, Китай и Турция, които споделят влияние върху държавите там) . Следователно американците могат да ограничат присъствието си там и да изпълнят клаузата за отказ за създаване на бази. Но именно за ограничаване - следователно искането на Русия към НАТО „да се откаже от провеждането на всякаква военна дейност на територията на Украйна, както и на други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия“ е неосъществимо и трябва да бъде коригирано. Освен това клаузата за намаляване на военната активност на границата на Руската федерация и Алианса е доста реалистична. „За да се изключи възникването на инциденти, Руската федерация и участниците, които са държави членки на Северноатлантическия договор, не провеждат военни учения и други военни дейности над нивото на бригада в ивица с договорена ширина и конфигурация на всяка страна на граничната линия на Руската федерация и държавите, които са във военен съюз с нея, както и участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия договор“, се казва в него. Това включва също и отхвърлянето на демонстративни военни полети и преминаване на кораби в близост до границата, както и отхвърлянето на използването на „територия на други държави за целите на подготовка или извършване на въоръжена атака срещу другата страна, или други действия, засягащи основните интереси на сигурността на другата страна“. В крайна сметка разумни хора има и в Москва, и във Вашингтон. Които разбират, че конфликтните отношения между държавите не могат да бъдат незабавно изкоренени, но могат да бъдат управлявани. Включително чрез разработване на компромисни решения. Алтернативата на споразумението е военна ескалация, включително ядрена ескалация. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 17:29 | Агенция "Фокус"

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Берлин. Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок смята, че газопроводът „Северен поток 2“ има геостратегически характер и подчерта, че за нея той е повече от частен икономически проект, както по-рано го определи канцлерът Олаф Шолц, съобщава DPA. „Последните няколко години, дори като се имат предвид различните възприятия [на проекта] в Европа, ясно показаха геостратегическата роля на Северен поток 2“, каза Бербок. Процесът на сертифициране за Северен поток 2 е от чисто административен характер и Регулаторът на ФРГ взема решения, без изобщо да се ръководи от политика, тъй като това е търговски проект“. Бербок има подобна позиция като Шолц по отношение на сертифицирането на Северен поток 2. „Спазването на законодателството на [ЕС] в момента се извършва от Федералната мрежова агенция. Олаф Шолц и аз използвахме различни думи, за да опишем тази ситуация", обобщи тя. Германският външен министър припомни и споразумението между Германия и САЩ за Северен поток 2. Дори предишното правителство на Германия, заедно с администрацията на САЩ, даде да се разбере, че енергийните ресурси не могат да се използват като оръжие и че това би имало значителни последици. И това също има сила“, заключи Бербок. За да започне да изпомпва газ, операторът на Северен поток 2 трябва да получи одобрение от германския регулатор, който проверява проекта за съответствие с Газовата директива на ЕС. Преди това е необходимо да се съгласува въпроса с Европейската комисия и да се получи становище от съответното министерство на Федерална република Германия за липсата на заплахи за сигурността на доставките на газ за Германия и други европейски страни в случай на сертифициране на оператора. На 26 октомври Министерството на икономиката на Федерална република Германия обяви, че е изпратило становището си за сертифицирането на Северен поток 2 до регулатора и смята, че издаването на лиценз няма да представлява заплаха за доставките на газ за Европа . Сертифицирането в момента е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Германският регулатор предполага, че решението за сертифициране е малко вероятно да бъде взето през първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

AFP: Русия и САЩ ще проведат разговори за сигурността и ситуацията около Украйна на 10 януари

AFP: Русия и САЩ ще проведат разговори за сигурността и ситуацията около Украйна на 10 януари

Москва/Вашингтон. Представители на Русия и САЩ ще проведат разговори на 10 януари за ситуацията около Украйна, сигурността в Европа, както и за контрола върху въоръженията, съобщава AFP, позовавайки се на говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом. „САЩ очакват с нетърпение диалога с Русия“, увери представителят на Вашингтон. Според думите му, на 12 януари може да се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари - преговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. „Когато седнем на масата за преговори, Русия може да заяви своите опасения, а ние нашите, включително от дейността й“, подчерта източникът на агенцията. Двустранните разговори на 10 януари ще се проведат в рамките на диалога за стратегическата сигурност. Според представителя на Съвета по национална сигурност форматът на разговорите ще бъде посветен преди всичко на контрола върху въоръженията, а на срещата ще бъде разгледана и ситуацията на руско-украинската граница. На следващите срещи на 12 и 13 януари ще бъде обсъдена ситуацията около Украйна. Всички споразумения с Русия ще вземат предвид интересите на Украйна, добави американският служител. „Подходът на президента [Джо] Байдън към Украйна е ясен и последователен: да обедини Алианса около два фронта - сдържане и дипломация. Ние сме обединени като съюз относно последствията, пред които Русия ще бъде изправена, ако нахлуе в Украйна“. Събеседникът на агенцията добави, че членовете на НАТО „също са обединени в ангажимента си да водят принципна дипломация с Русия“. Към настоящия момент не е известно кой точно ще участва в преговорите на 10 януари. Белият дом и Държавният департамент на САЩ все още не са отговорили на искането за коментар на информацията. В понеделник руският външен министър Сергей Лавров каза, че основният кръг от преговорите между Русия и САЩ за гаранции за сигурност ще се проведе веднага след новогодишните празници. Министърът добави, че времето на преговорите е от значение за Москва, като отбеляза, че те не могат да бъдат проточени, въпреки факта, че Руската федерация не поставя ултиматуми по този въпрос. Лавров подчерта още, че в тази връзка Вашингтон е основният преговарящ за гаранции за сигурност с Русия. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Декември 2021 | 09:11 | Агенция "Фокус"

Рамзан Кадиров: Готови сме да влезем в Украйна, чакаме заповед

Рамзан Кадиров: Готови сме да влезем в Украйна, чакаме заповед

Грозни. Ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров е уверен, че руският президент Владимир Путин няма да позволи на западните страни да разположат военни бази в Украйна и заяви, че хората са готови да излязат и „да изпълнят заповедта, без проблем“, предава ТАСС. „Ако Киев съществува, ще има място Западът да създаде там военни бази и да диктува условия на държавата ни. Сигурен съм, че нашият президент няма да допусне това. А ние, пехотата, сме готови да излезем и да изпълним заповедта, абсолютно никакъв проблем“, каза Кадиров. Той отбеляза, че Киев води антируска политика. „Украинският проблемен въпрос дори не е на нивото на президента, а на по-ниско ниво. Ако трябваше аз да се произнеса, отдавна да бях решил. Или щях да присъединя Украйна към Чеченската република, или щях да я взема отдавна, решавайки въпроса още там. Все пак има държавни регулаторни и правни споразумения, които не позволяват вземането на такива решения. Но моето убедено мнение е, че ако г-н [президентът на Украйна Владимир] Зеленски и неговият екип се държат по този начин, то Украйна отдавна трябва да бъде присъединена към страната ни“, добави Кадиров, подчертавайки, че изразява личното си мнение. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Daily Express: Лондон готви път за евакуация на военните си от Украйна в случай на руска агресия

Daily Express: Лондон готви път за евакуация на военните си от Украйна в случай на руска агресия

Лондон. Британските военни, заедно с полските, американските и канадските, играят ролята на инструктори и съветници в Украйна. И сега, според Daily Express, след изявлението на британския министър на отбраната Бен Уолъс, че е „крайно малко вероятно“ британците да се бият с руснаците на украинска земя, властите подготвят сценарии за тяхното ранно изтегляне от там. Напрежението около Украйна расте, пише вестникът, сателитни снимки показват, че в руската военна база в Крим има стотици танкове и бронирани машини. Освен това Русия прие нов закон, който позволява загиналите войници да бъдат погребвани в масови гробове, а не да се доставят в родината им. Както отбелязва авторът на статията, мнозина видяха това като сигнал, че Русия крои планове за военна намеса. В същото време Москва, напротив, обяви, че изтегля 10 хиляди войници от границата. Но експертите смятат, че това е само част от въоръжените сили, разположени в региона. Британските военни лидери трябва да извършат пълен анализ на условията на работа в Украйна, за да гарантират, че техните войници могат да бъдат изтеглени безопасно, ако Москва премине в настъпление, пише авторът на статията. По-голямата част от британските военни се намират близо до град Яворов и в случай на опасност те ще отидат до полската граница, която е недалеч от там. По-малка група британски офицери е в столицата на Украйна, които също могат да отидат към границата. Военноморските сили, които обучават моряци в Одеса, сега са на почивка във Великобритания. Решението за евакуация ще бъде взето от ръководителя на отдела за съвместни операции Чарлз Стрикланд. Неговият персонал ще бъде в повишена готовност през празниците, за да следи атмосферата, а самият той ще получава актуализации за състоянието два пъти на ден. Както отбелязват в британските въоръжени сили, британските войници не трябва да бъдат хванати в капан в Украйна. Обединеното кралство предоставя на Украйна краткосрочна помощ в рамките на пакета за международна помощ след конфликта от 2014 г. След него, според вестника, в източната част на Украйна се появиха „мини държави“: ДНР и ЛНР. Оттогава Обединеното кралство провежда медицинско, планиране, логистика и обучение на пехотата с над 21 000 украински военни. През 2019 г. операцията беше удължена до 2023 г. и разширена, за да включи военноморски части за подготовка на украинските военни за справяне със заплахите в Азовско море, пише Daily Express. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 12:05 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Москва не блъфира с изисканите гаранции за сигурност

МВнР на Русия: Москва не блъфира с изисканите гаранции за сигурност

Москва. Руската страна не блъфира, излагайки предложения на САЩ и НАТО за гаранции за сигурност и ще направи всичко възможно, за да внедри това разбиране на Запад. Това каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков в интервю за списание International Affairs. „Ние не блъфираме, когато казваме абсолютно твърдо и категорично, че изискваме официално оттегляне на решението от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО <...>, когато казваме, че по-нататъшното разширяване на НАТО трябва да бъде изключено по принцип, когато казваме, че инфраструктурата на НАТО и всякакви мероприятия, които са провокативни за Русия, трябва да бъдат върнати към позициите, които съществуваха по време на подписването на фундаменталния акт Русия-НАТО през 1997 г. Това са нашите реални предложения. Това трябва да се внедрява (на Запад) с всички сили и ние ще го направим“, каза той. Преговорите между Русия и Запада за гаранции за сигурност може да се водят по различни пътища, но това не трябва да променя същността на предложенията на Москва, отбеляза Рябков. „Не изключваме други линии [на преговорите за сигурността], мисля, че в близко бъдеще тук ще има яснота. ]“, каза той. Рябков отбеляза също спешността на обсъжданията между Руската федерация и Запада по въпросите за сигурността, като подчерта необходимостта от гарантиране на сигурността на Русия и ненапредването на НАТО на изток. „Въпросът е спешен, ескалацията е сериозна, проблемите са големи, трябва да сложим край на напредъка на НАТО, инфраструктурата на НАТО, способностите на НАТО и още на изток“, добави Рябков. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Путин: По въпросите на сигурността  няма накъде да отстъпваме

Путин: По въпросите на сигурността няма накъде да отстъпваме

Москва. Руският президент Владимир Путин каза, че по въпросите на сигурността Русия е била „поставена“ на такава линия, от която няма накъде да отстъпи, цитира думите му руският вестник “Российская газета“. „Искам на всички да стане ясно, както у нас, така и в чужбина, на нашите партньори, за да е ясно: това дори не е границата, която не искаме някой да преминава. Въпросът е, че вече няма къде да отидем, "- каза той в интервю за програмата „ Москва. Кремъл. Путин“ по телевизионния канал „Россия-1“ Президентът отбеляза, че след като Западът достави ракетни системи на Украйна, те ще стигнат за четири до пет минути до Москва. "Е, къде да отидем тогава? Просто ни докараха до такова състояние, че трябва да им кажем: Спрете! Това е целият смисъл", каза Путин. Президентът подчерта, че отговорът на Русия на разширяването на НАТО на изток може да бъде много различен. Окончателното решение зависи от предложенията на руски военни експерти, каза президентът. Но основната цел на Руската федерация е да постигне споразумения със Запада за гарантиране на сигурността на страната. "Нашето предложение е открито и разбираемо. Искахме обществеността както на Русия, така и на Украйна, и обществеността на Европа, Съединените щати, да разберат каква е нашата идея, какво бихме искали да приложим по време на този преговорен процес. Аз не виждам нищо лошо тук“, каза Путин, визирайки предложението на РФ за гаранции за сигурност. В същото време президентът отбеляза, че Русия има опасения, че всяко предложение от наша страна ще бъде използвано, за да се запълни с „разрушителна работа по създаване на заплахи за нас в съседните ни страни, на тяхна територия“. „Те ще говорят безкрайно, безкрайно ще говорят за необходимостта от преговори и няма да правят нищо, освен да напомпват съседната страна с модерни оръжейни системи и да увеличат заплахата за Руската федерация., с която трябва да направим нещо, някак си да живеем“, каза Путин. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Путин говори за отговора на Русия на разширяването на НАТО на изток

„Московский Комсомолец“: Путин говори за отговора на Русия на разширяването на НАТО на изток

Москва. Ако НАТО продължи да се разширява на изток, тогава отговорът на Русия може да бъде много различен, каза руският президент Владимир Путин. Според него всичко зависи от предложенията на руските военни експерти, цитира думите му руският вестник "Московский Комсомoлец“. В ефира на телевизионния канал „Россия 1" Путин отбеляза, че Москва е предложила стратегически гаранции за сигурност на САЩ и НАТО, за да се постигне "резултат от дипломатически преговори". Според него предложенията са направени с цел "постигане на резултат от дипломатически преговори", който да бъде гарантиран юридически, в рамките на "документите, които сме предложили". Преди това прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков коментира изявленията на официалния представител на Белия дом Джен Псаки относно преговорите между Москва и Вашингтон за организацията на системата за сигурност. Според него Путин вече е говорил "за нашата готовност да започнем преговори възможно най-скоро". По-рано Псаки каза, че преговорите ще се проведат през януари, но подробностите все още не са договорени. Тя отбеляза също, че САЩ ще се съгласят с някои от руските предложения, но не са готови да отстъпят пред изискванията на Русия към НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Reuters: Германия не споделя увереността на САЩ в намерението на Русия да нахлуе в Украйна

Reuters: Германия не споделя увереността на САЩ в намерението на Русия да нахлуе в Украйна

Берлин. Германските власти не споделят увереността на САЩ, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, предава Reuters, позовавайки се на източници в германското правителство. Както отбелязаха събеседниците на агенцията, Берлин е заинтересован от намаляване на напрежението. Освен това източниците отбелязаха, че целта на Германия остава бързото възобновяване на преговорите в „Нормандския формат“. Reuters информира също, че съветникът по външната политика на германския канцлер Олаф Шолц Йенс Пьотнер и заместник-началникът на кабинета на президентската администрация на Русия Дмитрий Козак са се договорили да се срещнат в началото на януари, за да обсъдят конфликта около Украйна по време на телефонен разговор в четвъртък. По-рано за това съобщи и агенция DPA. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 09:10 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ може да предоставят разузнавателни данни на Украйна, за да се противопостави на руската инвазия

The New York Times: САЩ може да предоставят разузнавателни данни на Украйна, за да се противопостави на руската инвазия

Вашингтон. Съединените щати работят по план за предоставяне на Украйна на разузнавателна информация, която ще помогне на Киев да се противопостави на предполагаемо планирана руска инвазия, пише американският вестник The New York Times, позовавайки се на високопоставени представители на американската администрация. Сред мерките, обсъждани от Белия дом, Пентагона и Държавния департамент, са пренасочването на по-рано предвидени за Афганистан военни хеликоптери и друго военно оборудване към Украйна. Освен това американската администрация обмисля изпращането на допълнителни експерти по кибервойна. Според изданието САЩ и Великобритания вече са изпратили редица специалисти в тази област в случай на „киберудар по Украйна“ Вестникът твърди, че американската разузнавателна информация може да включва изображения, които биха могли да определят дали руските войски се движат в посока украинската граница, за да могат украинските военни да предотвратят атака. Според източници на вестника американските разузнавателни служби вече предоставят на Украйна достъп до много по-голямо количество материали, отколкото преди натрупването на руската армия около украинските граници. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Декември 2021 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Капитал (Украйна): Украинците се боят от руска инвазия

Капитал (Украйна): Украинците се боят от руска инвазия

Киев. Относително мнозинство от украинците (39,2%) смятат, че приемането на исканията на руския президент Владимир Путин да не се приема Украйна в НАТО ще отслаби сигурността на страната им, тъй като само ще разпали агресивността на руския държавен глава към Украйна, според проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено на 13-16 декември, пише украинският вестник “Капитал“. В същото време 29,7% от анкетираните смятат, че приемането на подобно изискване ще подобри сигурността на Украйна, защото ще отслаби агресивността на Путин към страната, а други 31,1% от анкетираните не са взели решение за мнението си. 49,2% от анкетираните смятат за реална заплахата от нахлуването на Русия на територията на Украйна. 41,4% от анкетираните обаче не очакват инвазия. 57,8% от анкетираните смятат, че дипломатическите и отбранителни усилия на властите за предотвратяване на нахлуването в Руската федерация са недостатъчни, а 27,1% ги смятат за достатъчни. В случай на референдум преобладаващото мнозинство от респондентите биха подкрепили присъединяването на Украйна както към ЕС, така и към НАТО. В случай на референдум за присъединяването на Украйна към НАТО 59,2% от всички анкетирани биха гласували за присъединяване към Алианса, 28,1% против. В случай на референдум за присъединяване към ЕС 67,1% от всички анкетирани биха гласували за, 21,6% - против. Останалите респонденти не биха гласували или не са решили . В същото време КМИС отбелязва, че като правило тези категории респонденти в резултат на това не участват в референдуми. Така от тези, които биха участвали в референдума, 67,8% биха подкрепили присъединяването на Украйна към НАТО, 75,7% - към ЕС. Преобладаващото мнозинство от жителите на западната и централната част на Украйна подкрепят както членството в ЕС, така и в НАТО. На юг и изток подкрепата за евроатлантическата интеграция е по-ниска. В случай на присъединяване към ЕС обаче мнозинството от населението на южните и източните райони на референдума би подкрепило подобно решение, а в случай на присъединяване към НАТО гласовете „за“ и „против“ биха били разделени по равно. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Декември 2021 | 14:55 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Украинската армия в Донбас отработва настъпателна тактика

„Независимая газета“: Украинската армия в Донбас отработва настъпателна тактика

Москва. Студовете в югоизточната част на Украйна не се превърнаха в пречка въоръжените сили да водят активна бойна подготовка. Според пресцентъра на щаба на Операцията на обединените сили (ООС), в сряда в Донбас за първи път са проведени практически бойни стрелби с преносимата противотанкова ракетна система (ПТРК) Javelin „Джевлин“-Копие-бел.ред.) . Основната особеност на тези стрелкови обучения е, че военнослужещите са упражнявали офанзивни действия. Офанзивната тактика вече беше практикувана от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) само преди седмица при организиране на учебно форсиране на река Северски Донец, пише руският вестник “Независимая газета“. Според украинските въоръжени сили в учението за форсиране на водната преграда са участвали танков батальон, както и части от 57-а мотопехотна и 79-та десантно-щурмова бригада. В украинските медии това събитие се представя като реакция на евентуална офанзива на руските войски в Донбас, за която САЩ и НАТО говорят повече от месец. По време на обстрела ПТРК „Джевлин“ на разстояние около 1,5 км се практикува и настъпателна тактика. Както се вижда от сюжетите, показани от украинските телевизионни канали, подразделенията, използвали тези американски противотанкови системи, не са използвали окопи, както е в отбрана, а изпълняват практически упражнения по стрелба (UUS) почти в пълен ръст, което е характерно за организиране на настъпателна битка. За същото свидетелства и самата цел – от пресцентъра на ООС съобщиха, че противотанковият комплекс е стрелял по „танк в окоп, намиращ се на разстояние около 1,5 км“. Унищожаването на танк в окоп се счита за един от трудните елементи при извършване на учебни стрелби с ПТРК. Най-трудната задача се счита за изстрелване с противотанкова ракета по движеща се цел, когато противникът напредва. Но нейните военни не са тренирали такива стрелби. На кадрите се вижда, че целта, по която е стреляна, е танк, допълнително оборудван с решетъчни метални екрани под формата на пасивна защита на купола. След войната в Карабах такива екрани вече се монтират не само на бронираната техника от арменската армия, но и от въоръжени формирования в Донбас. Екраните водят до преждевременна детонация на кумулятивния заряд на противотанкова ракета или дрон, спасявайки бронираната машина от повреди. Очевидно представители на въоръжените сили на Украйна са оценявали как такава система за защита на окопан в земята танк ще може да го предпази от „Джевлин“-ите. Съдейки по представените видеокадри, екраните са били пробити с ПТРК, въпреки че редица източници твърдят, че не всички американски ракети са поразили целта. Но това е в реда на нещата - в условия, когато не се използва намеса срещу „Джевлин“-ите, точността им е около 70-90%. „В Киев кроят планове за военен реванш в Донбас и вероятно в Крим. Това се доказва от стъпките, предприети от групата на ООС за отработване на настъпателни действия “, казва военният експерт, полковник от запаса Шамил Гареев. Според експерта, използвайки открити данни, въоръжените сили на Украйна вече разполагат с най-малко 70 пускови установки „Джевлин“ и над 500 ракети за тях. „Тези ракети са достатъчни, за да нанесат значителни щети на потенциален враг и при определени обстоятелства да пробият отбраната на опълчението на Донбас“, казва Гареев. Той припомни: в края на ноември главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни каза, че украинските военни са разработили нова тактика за използване на американските ракети „Джевлин“ и турските дронове „Байрактар“ на полигона Широкий Лан в Николаевска област. „Сега явно е ред на Донбас, където в часа Х е възможна агресията на подразделенията на въоръжените сили на Украйна (ВСУ)“, смята Гареев. Той разглежда докладите за формирането на сили за териториална отбрана в страната, провеждането на учения с резервисти и регистрацията на жени в 35 военни специалности (лекари, психолози, сигналисти, програмисти, професионални шофьори и др.) ". На този фон действията на Русия, която организира редица военни учения в югоизточно стратегическо направление, изглеждат обясними (според изданието-бел.ред.). Според Министерството на отбраната на Руската федерация повече от 1000 военнослужещи, въпреки студеното време, едновременно провеждат учения с бойна стрелба на седем военни полигона в районите на Воронеж, Белгород, Курск, Брянск и Смоленск. А в Крим и Краснодарския край започнаха маневри с участието на 1200 руски парашутисти. „Ще се практикува бойна стрелба на десантни, артилерийски части и части на войските за радиационна, химическа и биологична защита, както и разминиране на участък от терена и прикриване на войски от средства за въздушно нападение и безпилотни летателни апарати. Военнослужещите ще изпълняват огневи задачи и ще поразяват цели на различни разстояния“, казаха от военното ведомство. Въздушнодесантните части ще отработят десантни операции с хеликоптери, за да блокират превзетата зона и да осигурят бързо настъпление на основните сили на съединението, пише руският вестник. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2021 | 17:30 | Агенция "Фокус"

FAZ: Бъдещият лидер на ХДС смята за легитимно искането на Украйна за доставка на отбранително оръжие

FAZ: Бъдещият лидер на ХДС смята за легитимно искането на Украйна за доставка на отбранително оръжие

Берлин. Бъдещият председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц смята за легитимно искането на Украйна за доставяне на отбранително оръжие. Това заяви самият той в интервю, публикувано в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Искането на Украйна да й бъдат предоставени отбранителни оръжия в светлината на значителното натрупване на руски войски на източната й граница без съмнение е легитимно“, аргументира се Мерц. Той призова за "ясен, твърд отговор" на действията на Москва. Политикът каза, че "Русия трябва да се придържа към решенията, приети на срещата на ОССЕ през 1999 г. в Истанбул". "Тогава на всички участници, включително Украйна, беше обещан свободен избор на съюзи. И Русия одобри това", аргументира се той. „Никой обаче никога не е обещавал на Русия, че държавите от Източна Европа няма да бъдат приети в НАТО“, каза Мерц, който се очаква да бъде потвърден за председател на ХДС през януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2021 | 17:10 | Агенция "Фокус"

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок и германският канцлер Олаф Шолц постигнаха споразумение за пускането в експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Това заяви тя в интервю за германския седмичник Die Zeit. „Въпреки че не е тайна, че подхождаме към този въпрос от различни ъгли и федералният канцлер [Олаф Шолц], и аз дадохме да се разбере, че настоящият процес на одобрение прилага законодателството на ЕС в областта на енергетиката“, каза Бербок, отговаряйки на въпросът дали властите на ФРГ имат обща позиция относно пускането на „Северен поток 2“. Тя обаче допълни, че наскоро заверката е била спряна именно поради неуредени някои правни въпроси. „В нашите политически и икономически интереси е енергията да не се използва като оръжие за дестабилизиране на Европа“, подчерта германският външен министър и добави, че поради тази причина Европейският съюз е преразгледал своята газова директива. „Въпросът за енергийната сигурност също ще играе роля в по-нататъшната оценка [на проекта]“, заключи тя. Изграждането на газопровода приключи напълно на 10 септември 2021 г. За да бъде пуснат, трябва да получи регистрация на независим транспортен оператор. Такава регистрация е необходима, за да може проектът да отговаря на Газовата директива на ЕС. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2021 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Daily Express: НАТО и ЕС нямат значение в украинския въпрос, ще се договарят Вашингтон и Москва

Daily Express: НАТО и ЕС нямат значение в украинския въпрос, ще се договарят Вашингтон и Москва

Лондон. На фона на струпването на руски войски на границата с Украйна и съобщенията, че Москва планира инвазия още през следващия месец, нарастват страховете от потенциална война, пише Daily Express. Според изданието по време на скорошната си виртуална среща президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън не са успели да неутрализират напълно кризата. В ексклузивно интервю за Daily Express професорът по руска и европейска политика в университета в Кент Ричард Саква казва, че с поведението си западните страни само наливат масло в огъня. Отговаряйки на въпроса за основните причини за изостряне на украинския въпрос, експертът отбеляза: „Последното изостряне е изцяло обвързано с дипломацията. Москва вярва, че нейните опасения за сигурността са били пренебрегнати фактически от 1991 г. (това настроение беше споделено от Елцин), и сега вярва, че е настъпил решаващият момент“. Според Саква в условията на „безотговорно и опасно въоръжаване на Украйна“ страните трябва да действат сега, за да стигнат най-накрая до някакви нови споразумения в областта на сигурността. Москва усеща това и затова миналата седмица излезе с два документа - проектоспоразумения със САЩ и НАТО, които, наред с други неща, включват прекратяване на ученията на Алианса близо до руските граници и всъщност забрана за присъединяване на Украйна към блока. Според професора, в случай на реален конфликт на границата, „пълноценна инвазия“ на Русия е „крайно малко вероятна“ – „освен ако самата Украйна не предприеме определени действия, което също е малко вероятно“. „Москва иска да се върне към споразумения от типа, които действаха в края на Студената война“, каза анализаторът. Връщайки се към потенциалния конфликт и наказателните мерки срещу Русия, Саква подчерта, че санкциите, като изключване от системата за международни финансови плащания SWIFT, различни ембарго и други, ще бъдат сурови, но ще имат отрицателно въздействие върху световната икономика. „И имайте предвид, че всякакви действия ще бъдат предприети съвместно с китайците“, добави експертът. Говорейки за перспективите за присъединяване на Украйна към НАТО, за което Киев настоява, професорът предупреди: „Мисля, че повечето експерти са съгласни, че членството на Украйна в НАТО не се обмисля в близко бъдеще. Въпреки това, всяка двустранна сделка със Съединените щати може да има същия дестабилизиращ ефект. Струва ми се, че САЩ сега разбират това - оттук и неотдавнашното избухване на дипломатическа активност“. Според Саква при разрешаването на кризата между Москва и Вашингтон „в крайна сметка НАТО и ЕС нямат значение“ – всичко ще бъде решено от американската администрация, „въпреки че ще трябва да спечели своите съюзници и Конгреса“. Но ако Русия и САЩ не успеят да постигнат споразумение, може би алтернативата ще бъде войната, казва професорът. Той сравнява ситуацията с кризата в Карибите, в която „всяка страна е измислила начин да запази лице и да се отдалечи от ръба“, а говоренето за умиротворение „е равносилно на самоубийство“. Както обръща внимание Daily Express, Русия също прави все по-остри изявления напоследък. Но западните страни разчитат на дипломацията, за да помогне за предотвратяване на катастрофа. „Ако грешат, украинците се надяват, че перспективата за кървава и продължителна война все пак може да накара руския президент да помисли два пъти“, заключава вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 14:02 | Агенция "Фокус"

Politico (САЩ): Пентагонът отрече да подготвя провокация с химическо оръжие в Украйна

Politico (САЩ): Пентагонът отрече да подготвя провокация с химическо оръжие в Украйна

Вашингтон. Пентагонът отрече категорично обвиненията на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че частна американска военна компания вкарва химикали в Източна Украйна, с които да извърши провокация, пише американската редакция на Politico. Коментарите на Шойгу дойдоха по време на среща в Москва във вторник с висшите военни служители на страната и президента Владимир Путин, които отправиха нови заплахи срещу НАТО, ако Aлиансът продължи с неуточнени „агресивни стъпки“. Предположението, че американски контрагенти пренасят контрабандно „цистерни с неидентифицирани химически компоненти“ в украинския регион Донецк, беше посрещнато с бърз отговор от Пентагона, където говорителят Джон Кърби каза, че „тези изявления на министър Шойгу са напълно неверни“. „Това, което САЩ правят в Украйна, е на прага ни“, каза Путин, „и те трябва да разберат, че няма къде повече да се оттеглим. Смятат ли, че просто ще гледаме безучастно? Ако агресивната линия на нашите западни колеги продължи ще предприемем адекватни военно-технически мерки за реакция и ще реагираме остро на недружелюбни стъпки“. Заплашителните думи на Путин се основават на коментарите на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков този месец, че Москва може да обмисли разполагането на ядрени ракети със среден обсег на действие в Европа. Министърът цитира неясни индикации, че САЩ обмислят да направят същото след оттеглянето на администрацията на Тръмп от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО). Договорът забранява ракетите с обхват между 500 и 5000 км. Русия разглежда повторното активиране през ноември на 56-то артилерийско командване на американската армия в Германия като индикация, че САЩ отново ще базират оръжия със среден обсег в Европа. Командването, което е действало от 1986 до 1991 г., е дезактивирано в резултат на ДРСМО, който забранява ракетите. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 13:42 | Агенция "Фокус"

Сергей Шойгу: Опитите на Запада да изолира Русия са обречени на провал

Сергей Шойгу: Опитите на Запада да изолира Русия са обречени на провал

Москва. Всички опити на западните страни да изолират Русия на международната арена са обречени на провал, заяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу на разширеното заседание на управителния съвет на руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „[Руското] министерство на отбраната си сътрудничи с въоръжените сили на 109 държави. Това демонстрира безполезността на опитите на западните страни да изолират Русия на международната арена“, каза той. Според Шойгу продължава развитието на отношенията с ОДКБ, ОНД и ШОС. „Тази година извършихме третия съвместен въздушен и първия морски патрул с Народноосвободителната армия на Китай. Ще продължим тази работа“, каза той. Министърът на отбраната също така подчерта, че Китай, Индия, Алжир, Египет, Виетнам и Мианмар остават партньори на Русия в областта на военното сътрудничество. През юни се проведе 9-та Московска конференция по международна сигурност с участието на делегати от 109 държави. „Това е най-многобройното военно-политическо събитие в света по брой участници“, отбеляза Шойгу. Според него годишният Армейски форум допринася за засилване на международното военно сътрудничество. В него взеха участие делегации на 117 чужди държави, а броят на посетителите надхвърли 1 700 000 души. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 13:19 | Агенция "Фокус"

Die Welt: НАТО повиши бойната си готовност заради концентрацията на руски войски край Украйна

Die Welt: НАТО повиши бойната си готовност заради концентрацията на руски войски край Украйна

Берлин. Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) повиши бойната готовност на своите 40 000 сили за бързо реагиране във връзка с предполагаемото струпване на руски войски близо до границите на Украйна. Това съобщи в сряда вестник Die Welt позовавайки се на високопоставен дипломат от НАТО. Обединената оперативна група за много висока готовност (VJTF) на НАТО, която е част от силите за бързо реагиране, „трябва да бъде готова да се разположи в зоната на кризата в рамките на пет дни вместо седем, както беше преди“. В момента командването на VJTF се ръководи от Турция. През 2023 г. ще премине към Германия. В същото време, както посочва Die Welt, други части от силите за бързо реагиране на НАТО, включително специални части и логистици, също са приведени в повишена бойна готовност. Съответното решение, според вестника, е взето миналата седмица от Северноатлантическия съвет, в който са представени всички държави, които съставляват Алианса. Освен това, според изданието, целта за повишаване на бойната готовност на НАТО е и засилване на защитата на страните членки от Източна Европа (Полша, Румъния, балтийските страни). Говорител на НАТО отказа да потвърди публично тази информация. „Съюзниците от НАТО ясно дадоха да се разбере, че [действията на Русия] трябва да бъдат прозрачни, Русия трябва да намали напрежението, а ние също така дадохме да се разбере, че всяка по-нататъшна агресия ще има цена и последствия. Политиката на НАТО спрямо Русия остава последователна: отбрана и диалог“, каза представителят на алианса. В събота Der Spiegel съобщи, че върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтърс, е предложил на съюзниците да разширят присъствието на Алианса на източния фланг, а именно в България и Румъния, в отговор на предполагаемото струпване на руски войски близо до границите на Украйна. Според Уолтърс увеличаването на контингента би било сигнал за Москва, че НАТО не възнамерява да наблюдава действията на Руската федерация близо до границите на Украйна, без да предприеме никакви мерки. Той твърди, че според него това не представлява провокация, а е необходимо за „презастраховане“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ проучват мерки за контрол на износа срещу Русия в случай на „инвазия“ в Украйна

Reuters: САЩ проучват мерки за контрол на износа срещу Русия в случай на „инвазия“ в Украйна

Вашингтон. Властите на САЩ обмислят възможността за въвеждане на „строг експортен контрол“ срещу Русия в случай на предполагаема „инвазия в Украйна“, съобщава Reuters, като се позовава на източник от Белия дом. По-специално се проучва възможността за ограничаване на вноса на смартфони, авио- и авточасти. Според агенцията този пакет от мерки е в допълнение към икономическите санкции и ще бъде обсъден на среща на високопоставени представители на САЩ на 21 декември. Гореспоменатите ограничения може да блокират достъпа на Русия до широк спектър от технологии, предназначени за масовия потребител и индустрията. Източник от администрацията каза още, че потенциалните мерки ще бъдат „безпрецедентни“ за Русия. Той добави, че Вашингтон планира тесни консултации с ключови партньори в Европа и Азия, които може да бъдат засегнати от тези ограничения. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 09:35 | Агенция "Фокус"

The Times: След САЩ и Великобритания изпрати специалисти по кибератаки в Украйна

The Times: След САЩ и Великобритания изпрати специалисти по кибератаки в Украйна

Лондон. Британски експерти по киберпрестъпленията са изпратени в Украйна заедно с американски колеги, за да овладеят потенциални атаки от Русия, съобщава вестник The Times. Според изданието експертите трябва да осигурят защитата на важни инфраструктурни съоръжения в Украйна на фона на предполагаемо планираното руско нахлуване на територията на съседната й страна. В началото на седмицата американският вестник The New York Times съобщи, че САЩ са изпратили екип от специалисти по киберсигурност в Украйна. През последните седмици както в Киев, така и в западните страни се отправят твърдения за подготовката на руска инвазия в Украйна. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков нарече подобна информация необоснована и безпочвена ескалация на напрежението. Той подчерта, че движението на руските въоръжени сили през територията на Руската федерация не трябва да предизвиква безпокойство, тъй като Москва не представлява заплаха за никого. В същото време той не изключи възможността за провокации с цел оправдаване на подобни изявления и предупреди, че опитите за насилствено разрешаване на кризата в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Белият Дом: Само НАТО и Киев могат да решават за членството на Украйна в Алианса

Белият Дом: Само НАТО и Киев могат да решават за членството на Украйна в Алианса

Вашингтон. Съединените щати смятат, че само страните членки на НАТО и Киев трябва да вземат решение относно евентуалното членство на Украйна в Северноатлантическия алианс. Това съобщи в понеделник на редовен брифинг за журналисти прессекретарят на Белия дом Джен Псаки, цитирана от ТАСС. След като прочете изявление, разпространено от Белия дом относно телефонните разговори между съветниците на руския и американския президент Юрий Ушаков и Джейк Съливан относно гаранциите за сигурност на Москва, тя добави: „Това е в съответствие с нашата текуща работа и взаимодействие с Русия, Украйна и Европа в рамките на случилото се през изминалата седмица“. „Що се отнася до членството в НАТО или влизането в НАТО, <...> тогава, по отношение на тяхното [руското] предложение, от гледна точка на президента [на САЩ Джо Байдън] и администрацията, правото на суверенните държави е да избират своите партньорства и съюзи е един от основните принципи на европейската сигурност“, каза тя, като добави, че този подход си остава американската политика. „Подкрепяме стремежите на страните да се присъединят към НАТО и да изпълнят специфичните изисквания [за членство в Алианса]. Отношенията на НАТО с Украйна са въпрос, който трябва да се решава само от Украйна и нейните 30 съюзници в НАТО“, добави Псаки. Както каза по-рано в понеделник прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков, Ушаков и Съливан „продължиха дискусията в контекста на добре познатите руски предложения, изложени в два проектодокумента и преди това предадени на американска страна“. Той отбеляза, че преговорите са били „от делови и прагматичен характер“, а президентските помощници „са се договорили да продължат контактите“. На 17 декември руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано беше съобщено, че Ушаков е казал на Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по проектите на тези документи. Русия ще бъде представена на консултациите от заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност на Русия. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като западните колеги не са изпълнили съответните си устни задължения. Превод и редакция: Иван Христов

21 Декември 2021 | 11:10 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Продължаваме да наблюдаваме значително средоточие на руски войски край Украйна

Пентагонът: Продължаваме да наблюдаваме значително средоточие на руски войски край Украйна

Вашингтон. Пентагонът продължава да твърди, че САЩ наблюдават значително средоточие на руски войски близо до границата с Украйна. Съответното изявление направи в понеделник говорителят на американското министерство на отбраната Джон Кърби, цитиран от ТАСС. „Все още има значително руско военно присъствие на границата с Украйна“, аргументира се той. По думите му САЩ продължават да следят ситуацията и продължават да изразяват безпокойство. Освен това Кърби каза, че американските самолети ще продължат да летят над Черно море, както е разрешено от международното право. „Ще продължим да летим, да ходим и да провеждаме операции, където международното право ни позволява да го правим“, каза говорител на Пентагона. Превод и редакция: Иван Христов

21 Декември 2021 | 08:47 | Агенция "Фокус"

The Independent: Mалко вероятно е Великобритания да изпрати войски, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреди Бен Уолъс

The Independent: Mалко вероятно е Великобритания да изпрати войски, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреди Бен Уолъс

София. Малко вероятно е Великобритания или нейните съюзници да изпратят войски в Украйна, ако тя бъде нападната от съседната й Русия. Това предупреди министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, цитира думите му британският вестник The Independent. Американското разузнаване твърди, че Русия е разположила около 70 000 войници близо до границата с Украйна и е започнала да планира евентуална инвазия в началото на следващата година. Уолъс и украинският министър на отбраната Алексей Юрийович Резников издадоха съвместно изявление на 16 ноември, в което заявиха, че са „загрижени“ от струпването на руски военни край границите на страната. „Обединеното кралство стои рамо до рамо с народа на Украйна и ще продължи дългогодишната си решимост да го подкрепя“, бе добавено в изявлението. Но в интервю за Spectator Уолъс заяви, че Киев „не е член на НАТО, така че е много малко вероятно е някой да изпрати войски в Украйна, за да предизвика Русия“. „Не бива да се шегуваме с хората. Украинците са наясно с това“, добави той в коментар, цитиран от The Times преди публикуването на интервюто. Попитан дали това означава, че Украйна е сама, Уолъс отговори: „Всички можем да помогнем за изграждането на капацитет, но до известна степен Украйна не е в НАТО и затова правим всичко възможно дипломатично да кажем на Путин да не прави това“ (да влиза в Украйна). По-рано министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън заплаши руския президент Владимир Путин със „значителни последици“ за Москва, ако нейните военни нахлуят в Украйна. Премиерът говори по телефона с Путин в понеделник, за да потвърди ангажимента на Обединеното кралство към териториалната цялост на Украйна и да предупреди, че всяко дестабилизиращо действие на Москва би било „стратегическа грешка“. Кремъл отрече да подготвя инвазия и обвини правителството в Киев, че подклажда напрежението в региона чрез разполагане на нови оръжия. Двете страни са в противоречие от 2014 г., когато руските сили анексираха Кримския полуостров и подкрепиха сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Превод и редакция: Тереза Герова

18 Декември 2021 | 16:28 | Агенция "Фокус"

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

Берлин. Вицеканцлерът и министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек смята, че проектът „Северен поток-2“ е геополитическа грешка на Германия. Той направи това изявление в интервю, публикувано в събота за вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „„Северен поток-2“ беше геополитическа грешка. Всички европейски страни, с изключение на Германия и Австрия, винаги са били против него "- каза Хабек." Сега газопроводът е изграден. Не е ясно дали той ще може да заработи. По този въпрос трябва да се вземе решение в съответствие с европейското и националното законодателство“, каза той. Хабек припомни, че газопроводът трябва да отговаря на правилото за така нареченото отделяне или разделяне на компании. Смисълът му е, че компаниите, които се занимават с добив на ресурси, нямат право да ги транспортират - тези два процеса изискват различни фирми. „Това условие не е изпълнено“, каза министърът. „При старото правителство на Германия имаше голям политически натиск по въпроса за пускането на „Северен поток-2“ и въпреки това той не беше пуснат в експлоатация“, каза вицeканцлерът. Хабек също заплаши Москва с тежки последици в случай на военен конфликт между Русия и Украйна и допусна възможността при подобно развитие на ситуацията „Северен поток 2“ да не бъде пуснат. „Федералната мрежова агенция взема решения въз основа на законодателството. Друг е въпросът какво ще се случи, ако Русия отново наруши териториалната цялост на Украйна и ситуацията ескалира. Всяка нова военна агресия не може да остане без тежки последици. Не може да има забрани по отношение на обмисляне на (едни или други мерки)“, каза Хабек, отговаряйки на въпроса дали плановете за пускане на газопровода „Северен поток-2“ могат да се провалят. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Декември 2021 | 13:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи (ДОПЪЛНЕНА)

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи (ДОПЪЛНЕНА)

Вашингтон. Властите на САЩ са готови да преговарят с Руската федерация по нейните предложения за сигурност, но смятат, че в тях има неприемливи елементи. Това съобщи високопоставен представител на администрацията на Вашингтон в петък на специален брифинг за ситуацията между Русия и Украйна, предава ТАСС. „Както казахме, ние сме готови да ги обсъдим, но има някои точки в тези документи, които, както знае РФ, ще бъдат неприемливи. <...> Но има други елементи, с които сме готови да работим, които заслужават дискусия“, каза тя. Съединените щати ще представят на Русия още следващата седмица своите конкретни възгледи за преговорите за сигурността в Европа в отговор на предложенията на Москва в тази област. „И ние ще се върнем към тях с конкретни предложения в някакъв момент следващата седмица“, каза служителят. „Ние сме в дискусии с нашите европейски съюзници и партньори и скоро ще се свържем с руското правителство относно следващите стъпки“, каза тя. Тя беше помолена да коментира публикуването от Москва на проект на споразумение между Русия и САЩ за гаранции за сигурност. „За разлика от Руската федерация, ние не виждаме никакви предимства в провеждането на тези преговори публично: нито тези, които водим с нашите съюзници и партньори, нито тези, които ще водим с Русия. Вярваме, че ако има шанс дипломацията да работи, тогава това трябва да се направи на конфиденциална основа“, каза представителят на администрацията. В петък руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Русия с надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като по-рано западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения. Както каза пред репортери прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, помощникът на Путин Юрий Ушаков е казал на съветника на американския лидер по националната сигурност Джейк Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по проектодокументи за гаранции за сигурност. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков ще представлява Русия на консултациите. Освен това САЩ са готови да използват двустранните връзки с Руската федерация и Украйна за уреждане на конфликта в Донбас, но смятат „нормандския формат“ за централен. „Фокусирани сме върху това как Съединените щати биха могли да подкрепят изпълнението на споразуменията от Минск и да подкрепят съюзниците от Нормандския формат Франция и Германия в усилията им в тази област. Искам да подчертая, че „нормандският формат“ остава централният формат за преговори по споразуменията от Минск, Съединените щати са готови да използват нашите двустранни канали за комуникация с Москва и Киев, за да подкрепят [тези преговори], ако можем“, каза представителят на администрацията на Вашингтон и подчерта, че Съединените щати, „подобно на страните от „нормандския формат“, са особено заинтересовани от коледното примирие [в Донбас] и размяната на пленници“. „Това се обсъжда сега“, подчерта тя. Руският посланик във Франция Алексей Мешков каза по-рано, че френските власти са доста скептични относно присъединяването на САЩ към „нормандския формат“, но не може да се изключи американският фактор за уреждането на вътрешния украински конфликт. Нормандският формат съществува от юни 2014 г. Тогава, по време на честването на 70-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия, лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия обсъдиха за първи път уреждането на конфликта в Донбас. Оттогава се проведоха пет срещи на върха, последната на 9 декември 2019 г. в Париж. Съединените щати заплашват Русия заради ескалацията на ситуацията около Украйна с икономически санкции, а не с военна сила, потвърди служител на американската администрация. „Струва ми се, че достатъчно ясно дадохме да се разбере, че пакетът от мерки, по който работим, и ЕС казва същото, ще включва сериозни икономически и финансови последици, политически последици и така нататък“, каза американският служител. Тя отговори на въпроса дали Вашингтон обмисля потенциално използване на военна сила в случай на агресивни стъпки на Русия към Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 20:43 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи

ТАСС: САЩ изразиха готовност да обсъдят въпроси на сигурността с Русия Вашингтон. Властите на САЩ са готови да преговарят с Руската федерация по нейните предложения за сигурност, но смятат, че в тях има неприемливи елементи. Това съобщи високопоставен представител на администрацията на Вашингтон на специален брифинг за ситуацията между Русия и Украйна, предава TACC. „Както казахме, ние сме готови да ги обсъдим, но има някои точки в тези документи, които, както знае РФ, ще бъдат неприемливи. <...> Но има други елементи, с които сме готови да работим, които заслужават дискусия“, цитира агенцията думите на говорителя на американската администрация. САЩ ще предадат на Русия своите конкретни предложения за преговори за сигурност следващата седмица. Те не искат да работят за публиката, обсъждайки предложенията на Руската федерация в областта на сигурността, смятат, че Москва сега е ангажирана с това. Освен това САЩ са готови да използват двустранните връзки с Руската федерация и Украйна за уреждане на конфликта в Донбас, но смятат Нормандския формат за централен. „Фокусирани сме върху това как САЩ биха могли да подкрепят изпълнението на Минските споразумения и да подкрепят съюзниците от Нормандския формат Франция и Германия в усилията им в тази област. САЩ са готови да използват двустранни канали за комуникация с Москва и Киев, за да подкрепят [тези преговори], ако може“, каза представителят на администрацията на Вашингтон. Освен това САЩ са провели добри преговори с новите германски власти за газопровода „Северен поток 2“ на фона на напрежението около Украйна. „Имахме добри дискусии с новото германско правителство. Имаше някои много силни изявления от тяхна страна относно „Северен поток 2“ и тяхната постоянна подкрепа за споразумението [за тръбопровод], което сключихме [по-рано тази година]“. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 19:40 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Държавата Украйна е напълно загубена за Русия

Кремъл: Държавата Украйна е напълно загубена за Русия

Москва. Държавата Украйна в момента е напълно загубена за Русия като партньор и съюзник, заяви в петък представителят на Кремъл Дмитрий Песков в интервю пред RTVI. „Загубена ли е Украйна като партньор, съюзник и така нататък на този етап, да, напълно“, каза той, отбелязвайки „враждебността на украинските власти към Русия“. В същото време руснаците и украинците ще останат братски народи, въпреки промиването на украинските граждани от техните власти, подчерта той. Песков отбеляза също, че с усилията на Запада Украйна се превръща в опасен и непредвидим противник: „Това е много лошо за нас, защото по този начин военната инфраструктура на НАТО неизбежно ще започне да се отклонява към нашите граници. Дори и без членството на [Украйна] в НАТО, сега виждаме как Алиансът постепенно започва да поглъща и нахлува в Украйна. Пълзящата инвазия на НАТО в Украйна вече се извършва и Русия не може да остане безразлична към това“. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 19:22 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Москва представи на Вашингтон списък с искания за гарантиране на сигурността й

The Guardian: Москва представи на Вашингтон списък с искания за гарантиране на сигурността й

Лондон. Русия представи „силно противоречив“ списък с гаранции за сигурност, които според нея са необходими за намаляване на напрежението в Европа и разрядка на кризата около Украйна, пише The Guardian. Както отбелязва вестникът, документът включва много точки, които вече са отхвърлени от Запада. Исканията на Москва включват отказ от влизане на Украйна в НАТО и ограничаване на разполагането на войски и оръжия на източния фланг на НАТО, което предполага реалното връщане на силите на НАТО на позициите, където са били разположени през 1997 г. - преди разширяване на изток , отбелязва вестникът. Както припомня изданието, проектът на споразумение от осем точки беше публикуван от руското Министерство на външните работи в момент, когато руските войски бяха съсредоточени в близост до границите на Украйна. По-рано Москва обеща, че пренебрегването на нейните интереси ще доведе до „военен отговор“, подобен на кубинската ракетна криза от 1962 г., подчертава авторът на статията. Владимир Путин поиска Западът да предостави на Русия „правни гаранции“ за нейната сигурност, но „агресивните предложения“ на Кремъл вероятно ще бъдат отхвърлени на Запад и разглеждани като опит за формализиране на руска сфера на влияние в Източна Европа, прогнозира The Guardian. Тези искания, за първи път изложени в целия им обем от Москва, бяха предадени на Съединените щати тази седмица. Сред тях е и молба към НАТО да не разполага нови войски или оръжия в страни, присъединили се към Алианса след 1997 г., тоест в по-голямата част от Източна Европа, включително Полша, бившите съветски републики Естония, Литва, Латвия и балканските страни. Русия също така поиска НАТО да изключи възможността за по-нататъшно разширяване, включително присъединяването на Украйна към Алианса, и да не провежда учения без предварителното съгласие на Русия в Украйна, Източна Европа, кавказките страни като Грузия или Централна Азия. Руският документ също така призовава Русия и САЩ взаимно да се откажат от разполагането на ракети със среден и по-малък обсег с наземно базиране в зони, способни да поразяват цели на територията на Русия и страните-членки на Северноатлантическия алианс. Предложенията на Москва вероятно ще бъдат възприети изключително негативно от страните от НАТО - в частност Полша и балтийските страни, смята вестникът. Те вече предупредиха, че Русия се опитва да възстанови сферата си на влияние в региона и разглеждат документа като доказателство, че Москва се стреми да ограничи техния суверенитет, обяснява вестникът. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по-рано отхвърли всякакви споразумения, които биха лишили Украйна от правото да се присъедини към военен съюз, заявявайки, че това зависи от Украйна и 30 страни от НАТО. Въпреки това има сериозни пречки за влизането на Украйна в Алианса, включително териториалния й спор с Русия за Крим, отбелязва The Guardian. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза в петък, че няма краен срок за приключване на преговорите, но Русия иска те да започнат без забавяне или протакане. „Можем да отидем на всяко място по всяко време, буквално от утре“, каза той. На въпрос дали смята исканията на Русия за неоснователни, Рябков отговори отрицателно. Според него направените предложения не са ултиматум, но не бива да се подценява тяхната сериозност. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 18:07 | Агенция "Фокус"

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Вашингтон. Европа не може да стои встрани от назряващата криза между Русия и Украйна и да позволи на американския президент Джо Байдън сам да предотврати война, която заплашва да се развие точно на прага на ЕС, пише американският вестник Politico Европейският съюз разполага с инструменти, които ще помогнат на Киев не само да се защити, но и да развие икономиката си. Въпреки говоренето за стратегическа автономия обаче, на Европа й липсва политическа воля да приложи пълния набор от инструменти. Със своето дрънкане на оръжия руският президент Владимир Путин иска да пренапише Парижката харта от 1990 г., която гарантира свобода, сигурност и просперитет на страните от Централна и Източна Европа. Той се стреми да направи ЕС и НАТО безсилни. Миналата година Европа прекъсна войната между членовете на Източното партньорство Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах и позволи на Русия да вземе активно участие в преговорите за примирие и след това да наблюдава неговото прилагане. ЕС не трябва да се държи толкова пасивно с Украйна, защото не само се намира точно на нейните граници, но и сключи обещаващо споразумение за асоцииране с нея. Ето как всъщност трябва да реагира ЕС. Първо, ЕС трябва да даде да се разбере какво ще струва на Русия военна офанзива срещу Украйна. Работейки паралелно с Вашингтон, европейските правителства биха могли да повлияят на изчисленията на Москва, ако, разбира се, искат да изяснят какви допълнителни санкции заплашват Русия в случай на агресия, включително такива решителни стъпки като намаляване на вноса на руски въглеводороди. Например, ако Кремъл започне офанзива срещу Украйна, Берлин ще бъде притиснат да затвори газопровода „Северен поток-2“. От страна на канцлера Олаф Шолц би било разумно да изпреварим събитията и да поеме инициативата. Германия може да се сблъска с недостиг на енергия, но да даде ясен сигнал, че бъдещето на проекта виси на косъм, ще накара Путин да помисли два пъти. Европейците биха могли да направят повече за Киев по отношение на сигурността и икономическата подкрепа, като принудят и двете страни да изпълнят Минските споразумения в Източна Украйна. ЕС трябва да включи договор за сигурност в Източното партньорство, поне за така нареченото асоциирано трио: Украйна, Грузия и Молдова. Договорът трябва да обхваща, наред с други неща, военното обучение, реформата на разузнаването и борбата срещу кибер- и хибридните войни. За тази цел ЕС би могъл също така да разшири мандата на консултативната мисия относно реформата на сектора на гражданската сигурност в Украйна. Германия се притисна в ъгъла със свои собствени правила, които й пречат да доставя оръжия до горещи точки, въпреки че това не й попречи да обучава и въоръжава формираните от иракските кюрди части пешмерга за борба с „Ислямска държава“ (ИД). Франция и Италия не са си налагали подобни ограничения и следователно биха могли да помогнат на украинските военни, както вече правят САЩ, Великобритания и Турция. Предвид факта, че САЩ инвестират малко и се отнасят сдържано към китайските интереси, само ЕС може да предложи на Черноморския регион просперитет и икономически стабилно бъдеще. Брюксел трябва да се съсредоточи върху финансирането на региона и върху политическия и дипломатически диалог. ЕС трябва да насочва средства от зараждащия се Global Gateway Infrastructure Fund за развитие на транспортни, енергийни и цифрови коридори. Блокът трябва да свърже своите съседи от Източна Европа с такива големи проекти като водородната енергия, с възможност за сътрудничество с Русия, ако се откаже от военни заплахи за Украйна. ЕС трябва да прехвърли опита си от трансгранично сътрудничество и взаимодействие между хората в балтийските страни към укрепването на икономическите и човешките отношения в Черноморския регион. Тъй като САЩ се фокусират повече върху Китай и чакат ЕС най-накрая да изпълни амбициите си, като поеме повече отговорност, кризата в Украйна е истински тест за блока. Европа трябва да демонстрира способността си да стабилизира ситуацията у своите съседи, а новото германско правителство трябва да демонстрира желанието си най-накрая да погледне трезво на заплахите за сигурността. Това е и тест за нови форми на сътрудничество между ЕС и НАТО, като и двете трябва да приемат нови стратегически насоки през следващите месеци. В същото време се появи възможност за Европейският съюз за превръщане на Черноморския регион в център на подновено стратегическо взаимодействие с Турция. Анкара изгради близки отношения с Москва и Киев и съвместна инициатива ЕС-Турция ще помогне да се избегне конфронтация, ако Путин го направи. ЕС винаги е бил разделен по отношение на Русия. Германия, Франция и Италия се противопоставят на твърде суровия натиск върху Москва, защото искат да запазят двустранните отношения и да защитят икономическите си интереси, докато страните от Централна Европа пречат на всеки конструктивен диалог и сътрудничество между ЕС и Русия, особено ако са замесени техните съседи... Но те трябва да забравят за разногласията за известно време. Само чрез универсални усилия ЕС ще може да постигне устойчив мир в Черноморския регион. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2021 | 12:49 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Песков: Русия ще продължи огледално своите контрамерки срещу европейските санкции

Дмитрий Песков: Русия ще продължи огледално своите контрамерки срещу европейските санкции

Москва. В отговор на решението на срещата на върха на ЕС за удължаване на икономическите санкции срещу Москва с шест месеца, Русия ще удължи своите контрамерки, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от TACC. "Не ние въведохме първи санкции и не е наша задача да повдигаме този въпрос. Знаете, че имаме и прилагаме цял набор от контрамерки. Те също ще бъдат удължени от наша страна по огледален начин", каза той. Говорителят на Кремъл подчерта, че Москва все още смята наложените от ЕС санкции за незаконни от гледна точка на международното право. И основното е, че никъде санкциите не са довели до това инициаторите на тези санкции да постигнат целите си“, каза още Песков. В същото време прессекретарят на президента припомни, че Русия „перфектно се е приспособила към съществуващите икономически условия“ и се е научила да се възползва от тях „по отношение на развитието на собствено производство, заместване на вноса и т.н.“. През 2014 г. Европейският съюз наложи санкции на Руската федерация във връзка със събитията в Украйна и обединението на Крим с Русия. Ограничителните мерки бяха разширявани и удължавани няколко пъти. Преговорите за безвизов режим и ново основно споразумение за сътрудничество бяха преустановени, беше въведена забрана за влизане в страните от ЕС за длъжностни лица от Руската федерация, а активите им бяха замразени. Бяха въведени и ограничителни мерки от търговски, финансов и военен характер. В отговор Русия наложи забрана за внос от страните от ЕС на редица хранителни продукти. На 16 декември лидерите на 27-те страни от ЕС единодушно решиха да удължат икономическите санкции срещу Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Пресконференция на Столтенберг и Петков: Генералният секретар на НАТО призова „да се подготвим за най-лошото“ в ситуацията в Украйна

Пресконференция на Столтенберг и Петков: Генералният секретар на НАТО призова „да се подготвим за най-лошото“ в ситуацията в Украйна

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че по отношение на ситуацията в Украйна Алиансът „се надява на най-доброто, но трябва да се подготвя за най-лошото“, цитира думите му РИА Новости. „Това, което сега виждаме около Украйна, е значително, последователно и непрекъснато укрепване на руското военно присъствие... Няма яснота относно целите на такова струпване... Разбира се, трябва и се надяваме на най-доброто, но трябва да сме подготвени за най-лошото“, заяви Столтенберг на съвместна пресконференция в Брюксел с министър-председателя на България Кирил Петков. Столтенберг обясни, че НАТО „следи много внимателно какво прави Русия“. „Разширяваме нашите разузнавателни способности, за да наблюдаваме това увеличение“. „Ние също така трябва да сме сигурни, че сме готови да защитим всички наши съюзници. Не виждаме пряка заплаха за нито един от членовете на Алианса, но виждаме нарастване на напрежението и това на първо място засяга нашите членове в региона, в частност България“, заключи Столтенберг. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"