СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

Брюксел. Европейският съюз не участва в преки преговори с Русия за гаранции за сигурност поради вътрешни различия по отношение на собствената си отбранителна стратегия и липса на влияние във външната политика, се казва в статия на британския вестник The Financial Times.Припомня се, че следващата седмица руски официални лица ще проведат срещи с делегации на САЩ и НАТО, пренебр...

6 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

Москва. Министрите на отбраната на Руската федерация и Съединените щати Сергей Шойгу и Лойд Остин обсъдиха проблемите на сигурността по телефона. Това съобщиха пред репортери в четвъртък от руското военно ведомство, предава ТАСС. „На 6 януари 2022 г. бяха проведени телефонни преговори между министъра на отбраната на Руската федерация генерал от армията Сергей Шойгу и министъра на отбраната на Съединените американски щати Лойд Джеймс Остин. Бяха обсъдени въпроси от сферата на сигурността, представляващи взаимен интерес“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 16:35 | Агенция "Фокус"

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

Брюксел. Европейският съюз не участва в преки преговори с Русия за гаранции за сигурност поради вътрешни различия по отношение на собствената си отбранителна стратегия и липса на влияние във външната политика, се казва в статия на британския вестник The Financial Times. Припомня се, че следващата седмица руски официални лица ще проведат срещи с делегации на САЩ и НАТО, пренебрегвайки исканията на ЕС, че той също има право да участва в преговорите. Ето защо Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел предупреди Руската федерация и САЩ да не създават „сфери на влияние“ в Европа във връзка с предложенията на Москва за гаранции за сигурност, които биха променили структурата на отбраната на континента. Изданието обръща внимание и на позицията на Борел, който смята, че сега не е моментът за сделка като тази от конференцията в Ялта, сключена от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. Според него, както отбелязва вестникът, Брюксел в крайна сметка ще трябва да играе роля в консултациите с Москва. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. На 12 януари представители на Москва ще обсъдят опасенията си за сигурността в Европа, както и руски проекти, свързани с гаранции за сигурност, на заседание на Съвета НАТО-Русия в Брюксел, а на 13 януари - на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните-членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Вашингтон. Ръководството на Демократическата партия на САЩ отдавна се противопоставя на руския загопровод „Северен поток 2“ , но сега законодателите оставят своите притеснения настрана и ще подкрепят президента Джо Байдън, докато той води преговори в сферата на сигурността с Москва, пише Politico. Съгласно сведенията на изданието, демократите, които преди това се обявиха в подкрепа на новите ограничения за тръбопровода, „в сряда сигнализираха за промяна в позицията си“. Те, както се отбелязва в материала, заявиха, че „не искат да се намесват на [президента на САЩ Джо] Байдън във взаимодействието с Русия“ в светлината на изявленията на американската страна за възможността за конфликт между Русия и Украйна. Ако няма изненади, не се очаква законопроектът на Круз да премине прага от 60 гласа, пише вестникът, отбелязвайки, че демократите последователно подкрепят санкциите срещу „Северен поток 2“, но те няма да се противопоставят на президента, докато той води „опасни преговори“ с Русия. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За да накарат горната камара да приеме инициативата, републиканците трябва да привлечат подкрепата на поне 10 демократи. Документът също трябва да бъде одобрен от Камарата на представителите, преди да отиде за подпис от Байдън. „Да, на този етап, когато следим възможните действия на Русия в Украйна, за нас е много важно да работим заедно с нашите съюзници, а Германия е един от много важните съюзници за нас. Затова смятам, че това поправката е ненавременна“, заяви сенатор Жан Шахин (демократ от Ню Хемпшир) за инициативата на Круз. Сенатор Крис Мърфи (демократ от Кънектикът) каза пред репортери, че предприема действия срещу одобрението на споменатия законопроект. Според сенатора горната камара на Конгреса „трябва да покаже солидарност с администрацията в момент, когато се опитва да използва метода на моркова и тоягата, за да предотврати руска инвазия“. „Единствената причина, поради която могат да гласуват против, е ако вземат циничното решение да поставят партийната лоялност пред интересите на националната сигурност на САЩ“, каза Круз пред Politico, говорейки за позицията на демократите. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограничения, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. Според изданието демократите може да подкрепят друга законодателна инициатива, която по-рано беше внесена от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси). Той задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток 2“ само в случай на руска инвазия в Украйна. Строителството на „Северен поток 2“ беше напълно завършено на 10 септември 2021 г. Първоначално се планираше да бъде завършен до края на 2019 г., но строителството беше забавено заради санкциите на САЩ. Газопроводът се състои от две линии с общ капацитет 55 млрд. куб.м. м годишно, които преминават от бреговете на Русия през Балтийско море до Германия. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Вашингтон. Все още няма условия за разполагане на допълнителни американски сили в Източна Европа във връзка със ситуацията около Украйна. Това съобщи на брифинг говорителят на Пентагона Джон Кърби, предава TACC. „Зависи, както казахме по-рано, дали ще има ново нахлуване и дали някой съюзник на НАТО [разгръщане] ще поиска допълнителни способности. Ще разгледаме това искане“, каза Кърби. „Нито едно от тези две условия не е налице“, допълни говорителят на ведомството. Кърби каза още, че съюзниците на САЩ в НАТО все още не са се обърнали към Вашингтон за промени в позиционирането или посоката на допълнителни военни способности на фона на ситуацията около Украйна. „Няма да спекулирам с конкретни оръжия, но досега не е имало искания за позициониране или заявки за допълнителни военни способности от нашите съюзници от НАТО“, заключи говорителят. Превод и редакция: Тереза Герова

5 Януари 2022 | 08:29 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

Москва. Министерството на външните работи на Русия ще бъде представлявано на преговорите с НАТО на 12 януари в Брюксел от заместник-министъра Александър Грушко, пише „Взгляд“. „Делегацията се състои от представители на Министерството на външните работи и военните. Аз ще оглавя Министерството на външните работи“, каза Грушко. Той добави, че изявленията на НАТО за плановете за провеждане на спешна видеоконференция на външните министри ден преди заседанието на Съвета Русия-НАТО (СРН) говорят за опит на Северноатлантическия алианс да повиши напрежението около конфликта в Украйна. „Очакваме такива стъпки от Алианса. Обикновено СРН винаги е бил предшестван или от заседание на Комисията Украйна-НАТО, или от заседание на Северноатлантическия съвет. Това са някои сигнали, които НАТО ни изпраща, че са загрижени за предполагаемата концентрация на руски сили. Всичко това се вписва в тяхната линия, насочена към увеличаване на напрежението около вътрешната украинска криза, линията на позициониране на Русия като страна в конфликта. Тук няма нищо изненадващо“, обясни той. По-рано НАТО обяви, че на 7 януари ще се проведе извънредно заседание на външните министри на Алианса. Беше отбелязано, че министрите ще обсъдят „нарастването на руската военна мощ в и около Украйна, както и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Киев, САЩ и европейски страни твърдят, че Русия подготвя атака срещу Украйна. Съединените щати изразиха загриженост за маневрите на руските войски, които се провеждат близо до украинските граници. Русия многократно отхвърля оценките на САЩ за подготовката за инвазия. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2022 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Берлин. Газопроводът „Северен поток 2“ е важен за Европа и хипотетичното спиране на проекта крие рискове за енергийните доставки на Стария континент. Това предупреди главният изпълнителен директор на енергийната компания Uniper Клаус-Дитер Маубах в интервю за германския вестник Das Rheinische Post. „Северен поток 2“ е важен проект. Спирането му би било икономически риск за нас и риск за доставките на газ в Европа. Тези, които носят политическа отговорност, трябва да знаят това“, добави Маубах. „Германия покрива 90% от нуждите си от газ чрез внос, като половината идва от Русия“, припомни още ръководителят на компанията. Маубах подчерта също, че сертификацията на „Северен поток 2“ в Германия протича в съответствие с необходимите процедури и може да приключи до средата на годината. „Не виждам политическо влияние, Федералната мрежова агенция извършва проверки, както се очаква. До средата на 2022 г. сертифицирането може да бъде завършено“, каза той. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 16:22 | Агенция "Фокус"

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Вашингтон. Републиканците в Сената на САЩ са уверени, че през януари огромното мнозинство от членовете на тази камара ще гласуват в подкрепа на одобрението на законопроекта, предложен от техния съпартиец Тед Круз (от щата Тексас) за санкции срещу „Северен поток-2“, пише американският вестник Politico, позовавайки се на собствени източници. „Ще спечелим този вот с огромно мнозинство“, каза източникът. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За тази цел, за да бъде приета инициативата от горната камара, републиканците ще трябва да привлекат подкрепата на поне 10 демократи. Според Politico редица демократи подкрепят законопроекта. Инициативата ще трябва да бъде одобрена и от Камарата на представителите, след което ще бъде внесена за подпис от президента на страната. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограниченията, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. През декември американските сенатори се съгласиха да разгледат предложения от Круз законопроект за санкции за газопровода, който трябва да бъде гласуван в горната камара на Конгреса не по-късно от 14 януари. Въпреки това, поради пандемията и подобен законопроект от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси), разглеждането може да бъде отложено. Демократът представи инициатива, която задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток;2" само в случай на руска инвазия в Украйна. Процедурният правилник на Сената позволява на управляващата Демократическа партия да представи алтернативни законопроекти, които, въпреки че са представени по-късно, се разглеждат по-рано. Почти всички сенатори преди това подкрепиха налагането на санкции върху газопровода, като тези, посочени в законопроекта на Круз. Американският президент Джо Байдън обаче им отказа, така че подкрепата за инициативата на републиканците би била в противоречие с позицията на президента на демократите. Така, отбелязва Politico, одобрението на инициативата на Менендес ще спаси демократите. Точната дата на разглеждане и на двата законопроекта все още не е известна. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 08:53 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

Москва. Процесът на сертифициране на „Северен поток 2“ може да се проточи до лятото и Министерството на външните работи на Руската федерация не изключва в този период САЩ да въведат нови санкции срещу газопровода. Това подчерта заместник-министърът на външните работи на страната Александър Панкин, отбелязва вестник „Коммерсант“. „Регламентите на процедурата са такива, че позволяват забавяне (на процеса на сертифициране), а именно да се извърши разглеждане на първа, втора условна инстанция, разтягайки го в продължение на много месеци“, обясни Панкин пред медии. Той смята, че по време на сертифицирането на газопровода „интригите може да бъдат на всяка крачка“. „След това може да има американски чук – защо да не си представим, че американците ще кажат на германците да не купуват нито грам руски газ през „Северен поток 2“? Газопроводът може да бъде или да не бъде сертифициран. Те могат да прилагат всичко“, добави дипломатът. През лятото САЩ и Германия сключиха сделка за „Северен поток 2“. Вашингтон обеща да не налага санкции на оператора на тръбопровода, за да насърчи удължаването на транзитното споразумение с Украйна. На 29 декември втората нишка на „Северен поток 2“ беше напълнена с газ и сега газопроводът е готов за експлоатация. Русия очаква сертифициране на газопровода до края на първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:07 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

Вашингтон. Председателят на комисията по разузнаването на Камарата на представителите на САЩ Адам Шиф, който е и един от лидерите на Демократическата партия, предупреди за високата вероятност от руска инвазия в Украйна, която може да бъде спряна само с помощта на тежки санкции, пише The Guardian. „Страхувам се, че Путин вероятно ще нахлуе. Честно казано, все още не разбирам цялата мотивация защо прави това сега, но той определено е решен да го направи, ако не успеем да го убедим в противното“, коментира американският конгресмен в неделя вероятността от руска инвазия в Украйна. За да бъде убеден руският президент Владимир Путин „в обратното“, според Шиф, няма да помогне „нищо друго освен такова ниво на санкции, което Русия никога не е виждала“. Политикът отбеляза, че одобрява и идеята за въвеждане на лични ограничения срещу руския лидер, но подчерта важността на „секторните санкции“. В същото време ръководителят на разузнавателния комитет призова американските съюзници да действат като единен фронт със Съединените щати по въпроса за антируските санкции. „Русия трябва да разбере, че сме единни в това“, добави политикът. В допълнение към санкциите, според Шиф, нахлуването в Украйна може да доведе до това, което Москва се опитва да предотврати – разширяването на Северноатлантическия алианс до руските граници. „Трябва да разберат, че ако те нахлуят, НАТО не само няма да се отдалечи от нея, а напротив, ще се приближи“ и това, според конгресмена, е „мощен възпиращ фактор“. Както припомня The Guardian, по-късно в неделя Белият дом съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е провел телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски. „Президентът Байдън даде да се разбере, че Съединените щати и техните съюзници и партньори ще отговорят решително, ако Русия нахлуе в Украйна в бъдеще“, каза Джен Псаки, говорител на Белия дом. Междувременно Киев смята, че преговорите „доказват специалния характер на отношенията“ с Вашингтон. На своята страница в Туитър Зеленски отбеляза, че по време на разговора лидерите са обсъдили съвместни действия на Украйна, САЩ и партньори „за поддържане на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшно нарастване на напрежението, реформи и деолигархизация“, подчертавайки, че Украйна цени „непоклатимата подкрепа“ на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 11:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски е обсъдил в неделя по време на телефонен разговор с американския лидер Джо Байдън съвместни действия за гарантиране на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшна ескалация на напрежението, както и въпроси от вътрешната политика в Киев. Той публикува съответното съобщение на страницата си в „Туитър“, предава ТАСС. „Обсъдихме съвместните действия на Украйна, САЩ и партньори за запазване на мира в Европа и предотвратяване на по-нататъшна ескалация, реформи и деолигархизация“, написа Зеленски. Той подчерта, че оценява „непреклонната подкрепа“ за страната си от президента на САЩ и нарече отношенията им специални. „Първият международен разговор за годината с Байдън доказва специалния характер на нашите отношения“, каза украинският лидер. От своя страна пресслужбата на Белия дом информира, че главите на двете държави са обсъдили предстоящите контакти с Русия по гаранциите за сигурност. Отбелязва се, че Байдън и Зеленски „изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [американско-руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаване] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия , както и в ОССЕ“. Президентът на САЩ е уверил, че въпросите, които засягат Украйна, няма да бъдат решени без нейно участие. Той е изразил на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на по-нататъшно руско нахлуване в Украйна“, а също така е посочил подкрепата на Вашингтон за мерки за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас. Както припомня ТАСС, на 30 декември Байдън разговаря с руския президент Владимир Путин. Разговорът продължи 50 минути. Малко преди началото на вторите преговори между двамата лидери през декември прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че разговорът е иницииран от ръководителя на руската държава. След разговора между Путин и Байдън, прессекретарят на президента на Украйна Сергей Никифоров каза, че кабинетът на Зеленски очаква, че след телефонния разговор с руския лидер Байдън ще се свърже с украинския си колега. Последният разговор между президентите на Украйна и САЩ се състоя на 9 декември - два дни след телеконференцията между лидерите на Руската федерация и САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обсъди предстоящите контакти с Русия относно гаранциите за сигурност в телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски в неделя. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом след разговора, предава ТАСС. „Лидерите изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [САЩ-Руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаващ] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия, както и в ОССЕ.Президентът Байдън подчерта ангажимента на Съединените щати към техните съюзници и партньори и принципа „нищо за вас без ваше участие“, отбеляза Белият дом. Ръководителят на администрацията на Вашингтон също изказа на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на руска инвазия в Украйна“. Освен това Байдън посочи подкрепата на Вашингтон за мерките за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас, както и „активна дипломация за напредък на Минските споразумения в подкрепа на Нормандския формат“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:21 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

Москва. По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили руските предложения за гаранции за сигурност, ситуацията в Закавказието, Сирия и Либия, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от РИА Новости „Бяха засегнати и международни теми, включително добре познатите предложения за разработване на юридически формализирани споразумения, гарантиращи сигурността на Руската федерация, ситуацията в Закавказието, въпросите за уреждане на конфликтите в Сирия и Либия“, се казва в съобщението. Освен това руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонен разговор са потвърдили намерението си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция, съобщи пресслужбата на Кремъл. „След като си размениха поздравления по повод Новата година, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган обобщиха основните резултати от двустранното сътрудничество и потвърдиха ангажимента си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция“, се казва в съобщението. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Януари 2022 | 15:04 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

Киев. Закон за забрана руски кораби да влизат във вътрешните води на Украйна влезе в сила от 1 януари 2022 г. Съответният документ, приет от Върховната Рада на 3 декември 2020 г., е публикуван на сайта на парламента, предава РИА Новости. Според текста му кораби, плаващи под флага на "държава-агресор" (както наричат Русия в Украйна – бел.ред.) вече не могат да превозват пътници и товари между речните пристанища. Подобна мярка е въведена и по отношение на товарни превози във вътрешните води на страната. Освен това документът въвежда забрана за регистриране в Държавния корабен регистър на Украйна на плавателни съдове, собственост на руски граждани. Вътрешните речни водни пътища в Украйна включват реки като Днестър, Дунав, Днепър и др. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжия за Украйна заради възможна военна ескалация. Думите й се цитират от пресслужбата на германското външнополитическо ведомство, пише руският вестник “Известия“. Според министъра сега международната общност е изправена пред важна задача, която е да предотврати по-нататъшна ескалация. В интервю за агенция DPA тя подчерта, че "по-нататъшната военна ескалация няма да донесе допълнително за сигурността на Украйна". Ръководителят на ведомството припомни и позицията на страните от Г-7 и Европейския съюз, според които по-нататъшното влошаване на ситуацията на границата с Украйна ще доведе до „огромни политически и икономически последици за Русия“. По-рано, на 29 декември, руският посланик в Германия Сергей Нечаев разкритикува дискусиите за доставката на оръжие за Украйна. Според него „военното развитие на Украйна е абсолютно вредно и неподходящо“. Той посочи контрапродуктивността на подобни стъпки. Руската страна, във връзка със западните разсъждения за доставките на оръжие за Украйна, изисква гаранции за сигурност във формата, която е заложена в международното право, каза Нечаев. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

„Страна“ (Украйна): Какво решиха Байдън и Путин за Украйна преди Нова година

„Страна“ (Украйна): Какво решиха Байдън и Путин за Украйна преди Нова година

Киев. В четвъртък се проведе телефонен разговор между президентите на САЩ и Русия. Този път инициатор беше Владимир Путин - обикновено преди Джо Байдън се обаждаше пръв, пише украинското издание “Страна“ в материал, представен без редакторска намеса. Предмет на разговора бяха Украйна и предложенията на Русия за деескалация с НАТО. Изданието анализира разговора на двамата президенти. Позиция на САЩ Първо, Белият дом издаде кратко съобщение. В него се казва, че Русия трябва „да спре нахлуването“ в Украйна, в противен случай от САЩ ще последва „решителен отговор“. Но след това Байдън приветства предстоящите преговори през януари и каза, че е необходима деескалация. По-късно даде брифинг прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Тя конкретизира много точки. Според нея Байдън е очертал два сценария на Путин. „Единият е дипломатически път, водещ до деескалация на ситуацията, а другият е път, който е по-фокусиран върху сдържането, включително сериозни разходи и последици, ако Русия реши да продължи инвазията си в Украйна. Те включват икономически мерки, увеличаване на броя на силите на НАТО в съюзническите страни, както и допълнителна помощ за Украйна, която да й позволи да продължи да защитава себе си и своята територия“, каза Псаки.. С други думи, Америка няма да се бие за Украйна, което за пореден път беше потвърдено от Байдън с думите „да се защитава сама“. Американците, в унисон с руснаците, обявиха, че предстоящите преговори през януари трябва да бъдат ориентирани към резултатите. Но Байдън каза, че ще обсъди всички ключови моменти със своите съюзници - към което Путин, според Белия дом, се отнася с разбиране. По-нататък са били засегнати предложенията на Русия към САЩ и НАТО. "И двамата лидери признаха, че има области, в които могат да постигнат значителен напредък, както и области, в които вероятно е невъзможно да се постигне споразумение. Предстоящите преговори ще определят по-точно контурите на всяка от тези категории", каза Псаки. Има още десет дни за изясняване на тези въпроси преди началото на преговорите по същество. През това време страните ще свършат подготвителна работа, съобщиха от администрацията на Байдън. Очевидно това е била основната цел на сегашния разговор на президентите – да се определи кръгът от въпроси, които преди всичко ще бъдат обсъдени между Русия и САЩ в Женева. Поне това предположение има много по-практично значение, отколкото поредните заплахи за санкции или напомняне за „червените линии“. Псаки също потвърди това: „Основната цел на разговора беше да се даде един вид тон и да се определи същността на предстоящите дипломатически срещи“. И да се определи какви въпроси ще се разглеждат на различни платформи за преговори: между Русия и САЩ и между Москва и НАТО и ОССЕ. Характерно е, че въпросите и по трите писти бяха разпределени от Путин и Байдън. Тоест ролята на американците тук, въпреки уверенията за консултации със съюзниците, ще бъде ключова. Позицията на Кремъл Путин също така казва, че настоящият разговор е в подготовка за януарските преговори относно предложенията на Русия. „Резултатът от съвместната работа трябва да бъдат твърди правни гаранции, които изключват разширяването на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници“, каза Кремъл. Байдън, според руската страна, е казал в този контекст, че „Вашингтон няма намерения да разгръща нападателни ударни оръжия на територията на Украйна. Русия потвърди, че Байдън е заплашил със санкции, ако ситуацията около Украйна ескалира. На което Путин „дава изчерпателен отговор“, че „това би било сериозна грешка, заплашваща на практика с пълен разрив на руско-американските отношения“. Освен официалното прессъобщение, обяснения за разговора даде помощникът на Путин Юрий Ушаков. Той уточни, че преговорите не може да продължат дълго. „Преговорите за гаранции не трябва да се превръщат в бърборене, ние не чакаме самия процес, а резултатите, ще изчакаме 2-3 рунда и тогава ще направим изводи“, каза Ушаков. Освен това Путин, каза той, е казал на Байдън, че Русия ще се държи така, както ще се държат Съединените щати по въпросите на сигурността на своите граници. Американският президент пък каза на руския, че не трябва да се допуска ядрена война, която „не може да бъде спечелена“. Важен момент – преките преговори с американците в Женева се смятат за ключови в Русия. Съдейки по тоналността никой не очаква особена конструктивност от консултациите с НАТО и ОССЕ. Пет извода 1. Целта на този разговор е да се проведе дипломатическа подготовка за предстоящите преговори през януари. Те трябва да се съсредоточат върху теми, които имат перспективи. И трябва да се разпредели това, което ще се обсъжда между американците и руснаците директно, и това, което ще се обсъжда чрез НАТО и ОССЕ. 2. Сред най-реалистичните теми вече е възможно да се отдели отказът за разполагане на ударни оръжия в Украйна, както заяви Байдън според версията на руската страна. Очевидно този въпрос ще бъде един от ключовите на преговорите през януари. 3. Много важен момент е диалогът за санкциите при нападение срещу Украйна. Байдън каза, че в случай на инвазия те ще наложат икономически ограничения на Русия и ще започнат да увеличават групировката на НАТО близо до нейните граници. Но отговорът на Путин е характерен: Кремъл заплаши САЩ с прекъсване на отношенията. 4. В същото време диалогът все още не е отхвърлен. САЩ потвърдиха, че в руските предложения има приемливи точки, които ще бъдат обсъдени в преговорите. Може да се предположи, че ако наистина има напредък в тази посока, заплахата от ескалация рязко ще намалее. 5. Този път страните не казаха нищо за Минските споразумения - въпреки че на предишната среща тази тема беше една от основните. Но това едва ли означава, че въпросът за уреждането в Донбас е поставен на пауза. Спирането на усилията на САЩ тук би било очевиден сигнал за Москва, че американците наистина не са готови за разведряване. И това би обезсмислило останалите преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Путин и Байдън са се договорили да продължат диалога след Нова година

Кремъл: Путин и Байдън са се договорили да продължат диалога след Нова година

Москва. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън ще продължат диалога след Нова година, като точната дата на следващата среща на лидерите ще зависи от ситуацията в преговорите за сигурността. Това каза пред репортери помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков след телефонния разговор между президентите, предава ТАСС. „Президентите, което е много важно, се съгласиха диалогът да продължи след Нова година“, каза Ушаков. По думите му, настоящият разговор „беше добър, градивен, откровен“, както и делови и смислен. „Струва ми се, че това създава не лош, дори повече, добър фон за началото на преговорите [между Руската федерация и Съединените щати] в Женева на 9-10 януари“, каза помощникът на руския лидер. Като цяло преговорите ще се проведат по три направления - след консултациите в Женева това ще са контактите в Брюксел по линията Русия-НАТО на 12 януари и във Виена по линията Русия-ОССЕ на 13 януари. „Страните ще се отнасят сериозно към двустранните разговори. И процесът на преговорите в Женева ще върви под личния надзор и контрол на двамата президенти“, каза Ушаков, като подчерта, че лидерите са се „разбрали да поддържат телефонен контакт“ по този въпрос. . Ушаков отбеляза, че освен консултациите в Женева, президентите ще „следят и преговорите по другите линии“. „И ако е необходимо, те ще общуват помежду си и ще дават своите ценни инструкции на преговарящите екипи. Съвсем естествено е, че беше постигнато такова споразумение. Но кога точно, в кой ден [следващият] разговор [на Путин и Байдън] ще се проведе, не знам и никой не знае, това ще зависи от ситуацията“, обясни Ушаков. Според него, ако се наложи разговор на президентско ниво веднага след 10 януари, „напълно е възможно президентите да се съгласят да организират този разговор“. „Ако не, то след някое друго време. Но основното е, че беше договорено да се поддържа близък контакт по този въпрос между президентите“, каза представителят на Кремъл. „Диалогът ще продължи през администрацията, което ще тласне преговорния процес, който ще се проведе по три направления (в Женева, Брюксел и Виена – ТАСС)“, каза помощникът на руския президент. „Президентът Путин каза, че ние отдаваме голямо значение на тези преговори, но преговорите не трябва да се превръщат в бърборене. Затова, на първо място, ние не чакаме самия преговорен процес, а чакаме конкретни резултати в съответствие с нашите опасения, изразени включително на хартия“, каза Ушаков. Говорейки за времето колко дълго могат да продължат консултациите, говорителят на Кремъл отбеляза, че руската страна „ще разгледа как ще продължат преговорите, ще разгледа един, два, три рунда и ще направи заключения по-нататък“. Ушаков отбеляза, че Кремъл смята за важно да продължи диалога между Москва и Вашингтон, а президентът Байдън от своя страна обеща, че ще бъде така. „Той (Байдън), разбира се, каза, че Съединените щати ще се консултират, ще се консултират отблизо със своите съюзници по време на преговорния процес [с Руската федерация]. Ние казахме, че, разбира се, третираме това с разбиране, но е важно Москва и Вашингтон да продължат откровения двустранен диалог“, каза Ушаков. Той заяви, че с думи за важността на диалога „Байдън потвърди, че ще изгради своя собствена линия в бъдеще“ с Москва. Кремъл е доволен от телефонния контакт между президентите на Руската федерация и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън, като цяло фокусът на разговора беше конструктивен, подчерта Ушаков. „По принцип сме доволни от контакта, от проведените разговори, защото бяха откровени, смислени и конкретни. Мога да кажа, че като цяло фокусът на този разговор беше доста конструктивен“, каза Ушаков. Той потвърди съобщението от американска страна, че разговорът е продължил 50 минути. Говорителят на Кремъл добави, че президентите са били добре подготвени за разговора и той се е оказал „наистина сериозен, въпреки че е съвсем естествено лидерите се поздравиха взаимно за новогодишните празници и си пожелаха успех на руския и американския народ“. „Но специално бих искал да подчертая, че това не беше някакъв чисто новогодишен разговор, някакво коледно събиране. Бих казал, че точно един ден преди Нова година се състоя една наистина важна акция, в която изиграха своята роля нашият и американският президенти“, заключи той. „Важно е, че американската страна демонстрира желание да разбере логиката и същността на руските опасения, които бяха изложени в <...> два документа, които, както знаете, бяха предадени във Вашингтон и централата на НАТО“, посочи още Ушаков. Отговаряйки на въпроса дали е възможно да се каже, че президентите са постигнали напредък в постигането на компромис, помощникът на руския лидер отбеляза, че „все още не е ясно какво е компромис“. „За нас, естествено, преговорният процес означава, че ще вземем предвид някои съображения на американската страна или като цяло на нашите партньори сред западните страни. Това е същината на нашата позиция, ние ще се стремим към това“, обобщи Ушаков. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Reuters: „Сериозен“ разговор между Байдън и Путин подготви сцената за дипломация

Reuters: „Сериозен“ разговор между Байдън и Путин подготви сцената за дипломация

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън и руският президент Владимир Путин в четвъртък размениха предупреждения относно Украйна, но предадоха известен оптимизъм, че дипломатическите преговори през януари могат да облекчат натрупалото се напрежение, информира Reuters. В 50-минутен разговор, вторият за този месец, Байдън каза, че иска Русия да намали натрупването на военни сили близо до Украйна, докато Путин каза, че санкциите, с които заплашват Вашингтон и съюзниците, могат да доведат до скъсване на връзките. Разговорът беше поискан от Путин. „Президентът Байдън повтори, че съществен напредък в тези диалози може да се случи само в деескалирана среда, а не на ескалация“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Помощникът на Кремъл Юрий Ушаков каза, че разговорът създава „добър фон“ за бъдещи преговори. Обменът на лидерите постави основата за ангажиране на по-ниско ниво между страните, включително среща за сигурност на САЩ и Русия на 9-10 януари, последвана от сесия Русия-НАТО на 12 януари и по-широка конференция, включваща Москва, Вашингтон и други европейски държави, насрочени за 13 януари. Въпреки разговорите за дипломация, тонът на разговора беше описан от официални лица и от двете страни като „сериозен“. И нито една от двете страни не посочи подробно значителен напредък към резолюция или очертанията на каквато и да е сделка. От своя страна Байдън повтори заплахата си за безпрецедентни санкции, ако Русия избере да нахлуе в Украйна. „Байдън изложи два пътя“, включително дипломация и възпиране, както и„сериозни разходи и последици“, каза висш служител на администрацията. „И двамата лидери признаха, че има вероятност да има области, в които можем да постигнем значителен напредък, както и области, в които споразуменията може да са невъзможни, и че предстоящите преговори ще определят по-точно контурите на всяка от тези категории“. Помощниците казаха, че възможностите включват мерки, които ефективно биха откъснали Русия от глобалната финансова система, като същевременно допълнително въоръжат НАТО. Ушаков каза, че Путин „незабавно е отговорил“, че всякакви санкции сега или по-късно „могат да доведат до пълно скъсване на връзките между нашите страни“. Той добави: „Нашият президент също така спомена, че ще бъде грешка, която нашите потомци ще видят като огромна грешка“. Кремъл каза, че Байдън изглежда е съгласен с твърдението на Путин, че Москва се нуждае от някои гаранции за сигурност от Запада, както и че той е казал, че Съединените щати не възнамеряват да разполагат нападателни оръжия в Украйна. Говорител на Белия дом не отговори веднага на искане за коментар относно съобщението на Кремъл за забележките на Байдън. Путин сравнява сегашното напрежение с кубинската ракетна криза от ерата на Студената война през 1962 г. Вашингтон разглежда много от исканията му, включително ограниченията за разширяване на НАТО, като неприемливи. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Западът ще даде решителен отговор ако Русия нахлуе в Украйна

Джо Байдън: Западът ще даде решителен отговор ако Русия нахлуе в Украйна

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън в телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин обяви готовността на Вашингтон и неговите съюзници за решителен отговор, ако Русия „нахлуе в Украйна“. Това се казва в писмено изявление, разпространено в четвъртък от прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, предава ТАСС. „Президентът Байдън призова Русия да деескалира напрежението с Украйна. Той даде да се разбере, че Съединените щати и техните съюзници и партньори ще дадат решителен отговор, ако Русия нахлуе в Украйна в бъдеще“, пише тя. Настоящият телефонен разговор беше вторият разговор между двамата президенти през последния месец. На 7 декември Путин и Байдън проведоха разговори под формата на видеоконференция, които продължиха два часа. Преобладаваща тема беше ситуацията около Украйна, а лидерите обсъдиха и двустранните отношения, киберсигурността и иранската ядрена сделка. Инициативата за новия разговор дойде от Путин. Както по-рано каза пред репортери прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, целта на разговора е да продължи обсъждането на въпроси, които бяха в дневния ред на предишните преговори между лидерите, както и на предстоящите разговори през януари 2022 г. Представителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Емили Хорн от своя страна каза, че Байдън очаква да обсъди редица теми с Путин, включително предстоящите дипломатически контакти с Руската федерация. Както отбеляза Псаки, Байдън изрази подкрепа за дипломатическите контакти с Руската федерация в рамките на диалога за стратегическа стабилност, както и чрез Съвета Русия-НАТО и ОССЕ. В същото време той подчерта, че счита, че осезаем напредък е възможен само в условия на деескалация на напрежението. „Президентът Байдън също изрази подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат в началото на следващата година с двустранен диалог за стратегическа стабилност, в рамките на НАТО чрез Съвета Русия-НАТО, както и в рамките на ОССЕ“, каза Псаки. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. Освен това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведат разговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник-държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Експерт: Путин може да предупреди Байдън за недопустимостта на провокации преди преговорите в Женева

Експерт: Путин може да предупреди Байдън за недопустимостта на провокации преди преговорите в Женева

Москва. Руският президент Владимир Путин в предстоящия телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън може да го предупреди за недопустимостта на провокативни действия, включително от страна на Украйна, преди насрочените за 10 януари консултации в Женева относно руските предложения за правно закрепени гаранции за сигурност. Това мнение изрази пред ТАСС в четвъртък Андрей Бистрицки, председател на управителния съвет на Фондациятa за Mеждународния дискусионен клуб „Валдай“. Анализаторът обърна внимание на "сериозния информационен ентусиазъм", предшестващ разговора на президентите. „Може би преди началото на тези общи разговори през януари руският лидер иска да очертае ясно детайлите на своята позиция. Може би, за да предупреди по чист, интелектуален и безпристрастен начин за недопустимостта на всякакви противоречиви, провокативни действия от страна на Украйна, особено от страна на Украйна в навечерието на преговорите, които биха могли сериозно да усложнят хода им“, каза Бистрицки. Според него инициативата на Путин за телефонен разговор с Байдън може да е свързана и с необходимостта от "ясно дефиниране на границите" на предстоящите преговори през януари. „Това е необходимо, за да могат нашите партньори в тези преговори до 10 януари да разберат какво си струва да се направи и за какво си струва да се говори“, обясни специалистът. В същото време събеседникът на агенцията не вижда проблем в доста напрегнатите срокове на подготовката за преговори за гаранции за сигурност. "Понякога просто трябва ясно да разберете какво искате. Много често важните неща не отнемат много време, просто трябва да приемете някои неща и да продължите да действате", обобщи той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 18:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

Вашингтон. През март 2014 г. президентът Барак Обама предупреди Владимир Путин да не използва руски войски срещу Украйна и му каза, че ако пренебрегне предупреждението, срещу Русия ще бъдат наложени болезнени икономически контрамерки. Две седмици по-късно Путин нареди на специалните си части да превземат Кримския полуостров, а след това обяви, че това е руска територия, припомня американският вестник The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса. Сега е ред на президента Байдън да премине теста, който руският лидер му дава. Днес залогът е още по-висок. Руските войски са съсредоточени на украинската граница и изглежда са готови да я атакуват веднага щом получат заповед. Путин свали всички карти на масата. Той настоява, че за да премахне заплахата от въоръжен конфликт, Организацията на Северноатлантическия договор трябва да се ангажира да не приема Украйна за пълноправен член, както и да изтегли войските и военното оборудване, разположени в Полша, балтийските държави и други съседни страни които не граничат с Русия. Путин не е глупак. Той знае, че САЩ и НАТО не могат да се съгласят с неговите искания. Следователно остават две възможности. Или ще използва отхвърлянето на Запада като претекст за нахлуване, или ще използва заплахата от нахлуване като лост за постигане на дипломатически отстъпки, които по друг начин не може да постигне. Най-вероятно руският лидер не иска да нахлуе. Неговите войски със сигурност ще победят украинските въоръжени сили за няколко седмици или дори дни. Но това няма да свърши дотук. За да контролират Украйна след инвазията, руските войски ще бъдат принудени да останат там, а възмутените украинци ще започнат партизанска война. Войниците ще се връщат в Русия в ковчези и това ще се отрази негативно на популярността на Путин. Общественото мнение в цяла Европа ще бъде против Русия, призивите за строги икономически санкции срещу нея ще се засилят, а военните разходи на НАТО ще се увеличат. Въпреки това, ако Путин бъде преитиснат в ъгъла, той може да реши да нахлуе, нежелаейки да отстъпи без резултат. За да сведе шансовете за това до минимум, Байдън трябва да направи всичко възможно, за да запази цената на инвазията непосилно висока. Той трябва ясно да демонстрира на Русия и американските съюзници, че всички преговори сега ще се водят със сериозни ограничения. За да бъде тежко възмездието за инвазията, администрацията на Байдън трябва да обяви сурови контрамерки възможно най-скоро. В икономиката това ще бъде отказа от газопровода „Северен поток-2“, положен от Русия до Германия, изключване на Русия от международната банкова система, налагане на санкции срещу олигарси, близки до Путин, чрез които той вероятно крие богатството си. Във военната сфера Съединените щати трябва да увеличат и ускорят доставките на отбранителни оръжия за Украйна, включително хеликоптери, преносими противотанкови и зенитно-ракетни системи и противокорабни ракети, които могат да унищожават руски кораби, които прехвърлят войски и военно оборудване до украинския бряг. Такива стъпки трябва да се предприемат незабавно. Ако инвазията започне, от тях няма да има голяма полза. Освен това администрацията на Байдън трябва да даде да се разбере, че е готова да въоръжи и оборудва украински партизани, които ще се противопоставят на руската окупация. Президентът изключи използването на американски войски, а НАТО също се отказа от пряката военна намеса. Както изтъкна изследователката от института „Брукингс“ Констанце Стелценмюлер, Германия трябва да играе важна роля в международните усилия за ограничаване на руската инвазия с наказателни икономически мерки. Всяка значителна стъпка, било то санкции срещу руски олигарси и финансови институции, изключване на Русия от световната финансова система или временно или окончателно спиране на „Северен поток-2“, ще струва скъпо на новото германско правителство финансово и политически, казва тя. Но ако администрацията на Байдън не успее да убеди канцлера Олаф Шолц в необходимостта от деклариране на германска подкрепа за тези мерки преди инвазията, всички западни усилия за ограничаване на агресията ще загубят тежестта си. Ако сдържането не даде резултат, работата ще се измести в равнината на дипломацията. Съответните параметри за дискусии с Русия са ясни и администрацията на Байдън трябва да се увери, че Путин ги разбира. НАТО не може да даде официална гаранция, че Украйна никога няма да бъде приета в нейно членство. Освен това Алиансът няма да премахва бази и военна техника от своите държави-членки. Съединените щати не признават границите, променени със сила, а Европейският съюз се съгласи да не прави това, като подписа Акта от Хелзинки. Русия и САЩ могат да водят двустранни дискусии, но Украйна трябва да седне на масата за преговори, когато се обсъждат въпроси за нейната сигурност и държавна структура. Никоя държава или група държави нямат право да налагат своите решения на законно избраното украинско правителство. Споразумението от Ялта, сключено през февруари 1945 г. между членовете на Голямата тройка, доведе до поробването на Полша от Съветския съюз. Путин търси "нова Ялта", за да създаде сфера на влияние за страната си през 21-ви век. Администрацията на Байдън трябва да се увери, че Русия няма да го получи този път. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

Москва. Изключването на Русия от SWIFT би довело до спиране на плащанията на ЕС за доставките на петрол, гориво и газ, така че ако бъде взето такова решение, то ще се превърне в "общо главоболие", каза финансовият министър на Русия Антон Силуанов, цитиран от “Российская газета“. "Кой би имал полза от прекъсването на връзката със SWIFT? Никой. Така да се каже ще навредят на себе си", каза той в интервю за телевизионния канал "Россия 24". Министърът припомни, че руските компании изнасят въглеводородни суровини за Европа, както и неенергийни стоки, така че финансовото министерство не разбира „как ще търгуваме с европейците, които влияят на решенията – да ни включат или изключат от SWIFT“. В същото време Силуанов смята, че европейците, в случай на такъв радикален избор, „разбира се, няма да се откажат“ от руски стоки. „Ще трябва ли да се пресмята? Трябва ли. Ще си създават ли проблеми? Разбира се. Не разбирам тези, които говорят за това. Това, разбира се, може да се направи, но тогава всички заедно ще намерим инструменти как да предоставяме информация за тези транзакции един на друг“, заключи Силуанов. Международната банкова система SWIFT осигурява трансфера на информация и плащания между 11 хиляди от най-големите организации в света, включително руски компании. Изключването на Руската федерация от тази система беше многократно споменавано през последните няколко години, последният път, когато дискусията беше подновена в края на тази година. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън възнамерява да накара Европейския съюз да договори широк пакет от санкции срещу Русия, който включва клауза за прекъсване на връзката със SWIFT, пише Bloomberg, но засега самите инициатори на евентуални санкции наричат тази мярка "изключително проблематична." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:57 | Агенция "Фокус"

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Москва. Предстоящият в четвъртък телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън има за цел преди всичко да даде тласък на преговорите между Москва и Вашингтон за гаранции за сигурност на 10 януари в Женева. Това мнение изрази в интервю за ТАСС Фьодор Лукянов, директор по научната дейност на Международния дискусионен клуб „Валдай“. „Преди дипломатическите преговори е необходим импулс на най-високо ниво. Сега като цяло цялата дипломация зависи от най-високото ниво. Преди това дипломатите подготвяха дневния ред, а след това се срещаха държавните глави, но сега, напротив, Държавните глави се споразумяват за нещо, а дипломатите вече се подготвят“, каза той... Съединените щати, както посочи специалистът, са готови на редица отстъпки по руските предложения за гаранции за сигурност, тъй като не ги отхвърлиха веднага. „Ясно е, че има редица позиции, които са неприемливи и няма да бъдат приети, но за това са преговорите, за да се обсъди целия набор и да се разбере къде е възможно да се сближим“, продължи експертът. „Дипломацията е изкуството на маневриране и размяна. Мисля, че някакъв резултат е възможен, но не е гарантиран." Според събеседника на агенцията САЩ не могат напълно да приемат предложенията на Руската федерация, тъй като не е солидно Байдън да влиза в разговор само по руския набор от предложения. „Той трябва да предложи нещо в замяна, а след това идват и уменията за преговори“, каза Лукянов. В четвъртък в 23:30 часа московско време (22:30 часа българско време) е насрочен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:39 | Агенция "Фокус"

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

Киев. Екипът на украинския президент Владимир Зеленски смята, че партньорите на Киев са непоследователни по газопровода "Северен поток 2". Това каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк в интервю за киевското издание „Факти“. Подоляк каза, че екипът на Зеленски, наред с други неща, се притеснява от „непоследователността на външните партньори“. „Един от примерите, а има много от тях, е „Северен поток-2“, който значително укрепи глобалната позиция на Руската федерация“, като даде пример за такава „непоследователност“. Сред другите въпроси, които засегна кабинета на украинския лидер, са конфликтът в Донбас и проблема със сигурността като цяло, свързвайки го с Русия. "Безспорно, тревожат ни ключови предизвикателства. Първото е все още незавършената война, неопределеността с позицията на Русия по отношение на глобалните пазари, тоест европейската сигурност като цяло." Като други проблеми той посочи „енергийните монополи в страната“ и „изкривяването на медийното пространство“. По-специално Подоляк се оплаква, че украинските медии „не поставят положителен дневен ред“, който според него би отразявал „това, с което Украйна може да се гордее стратегически“. Отговаряйки на въпроса дали украинците са започнали да живеят по-добре през изминалата година, Подоляк каза, че „хората са подложени на силен негативен медиен натиск, поради което не са обективни при оценката на нивото си на качество на живот“. „За съжаление, общата нервозна ситуация, създадена от този натиск, не дава на хората усещането, че всичко в страната е стабилно и трябва да продължим напред“, каза той. В същото време той се опита да увери, че екипът на Зеленски контролира всички процеси. „Разбираме накъде върви държавата стратегически“, казва той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: Кремъл обяви, че разговорът между Путин и Байдън няма да има публична част

„Коммерсанть“: Кремъл обяви, че разговорът между Путин и Байдън няма да има публична част

Москва. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков каза, че разговорът между Владимир Путин и държавния глава на САЩ Джо Байдън няма да съдържа публична част. По думите му, е бил необходим нов разговор, за да се изяснят позициите на страните в навечерието на междудържавните преговори за сигурност, насрочени за началото на януари. Обаждането ще се проведе по инициатива на Владимир Путин, пише руското издание „Коммерсанть“. Телефонният разговор между президентите ще започне днес, 30 декември, в 22:30 ч. българско време. „Инициативата беше на Путин, времето е съвсем нормално предвид разликата във времето. Ето защо тук няма проблеми, знаете, че късното време никога не е било проблем за руския президент, особено след като той понякога все още е много активен по това време“, каза Дмитрий Песков по време на пресконференция. Той подчерта, че този път говорим за обикновен телефонен разговор без публична част. „Това е продължение на дискусията, която започна на видеоконферентната връзка, плюс обсъждане на редица актуални въпроси, свързани с преговорите, които ще се проведат“, добави Песков. Прессекретарят обясни необходимостта от нов разговор между президентите с важността на предстоящите преговори между Русия, САЩ и НАТО. „Това е много сложна субстанция. Въпросите, които са на дневен ред, след последния разговор руската страна, както обеща президентът Путин, е формулирала своята позиция, която е изложена в двата проектодокумента, които бяха представени на вниманието както на Вашингтон, така и на редица европейски столици“, каза Песков. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

Москва. Анкара би могла да има позитивен принос за отношенията между Москва и НАТО, ако подкрепи предложенията на Русия за предоставяне на гаранции за сигурност. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС. „Подкрепата на последните руски предложения за гаранции за сигурност може да бъде реален принос за подобряване на отношенията между Русия и НАТО“, каза тя, коментирайки изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара е готова да даде положителен принос за отношенията между Русия и НАТО . „Решени сме да поддържаме контакт с нашите турски партньори в интерес на създаване на необходимата политическа и дипломатическа атмосфера и насърчаване на диалога по въпросите на сигурността в евроатлантическото пространство“, добави дипломатът. Чавушоглу каза в понеделник, че Турция ще продължи да се опитва да даде положителен принос за разрешаването на ситуацията в отношенията между Русия и НАТО. Според него Анкара отдава голямо значение на предстоящата среща на върха Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:36 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжие за Киев и предупреди Русия срещу „военна ескалация по украинските граници“. „Нова военна ескалация няма да донесе повече сигурност на Украйна“, каза министърът в интервю, публикувано в четвъртък от агенция ДПА, отговаряйки на въпрос за възможността за доставка на оръжие. Бербок твърди, че Г-7 и ЕС „дадоха много ясно да се разбере“, че по-нататъшното изостряне на ситуацията и най-вече нарушаването на международното право и суверенитета на Украйна ще има широкомащабни политически и икономически последици за Русия. „Ако комбинираме нашите възможности, това ще бъде дълъг списък [от санкции]“, каза Бербок. Според нея обаче в момента „е важно е да не се допуска нова ескалация“. „Това е възможно само чрез дипломация – в рамките на Нормандския формат, но и в рамките на Съвета Русия-НАТО и ОССЕ“, каза Бербок. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Сергей Рябков и Уенди Шърман ще представляват Русия и САЩ на преговорите в Женева

Reuters: Сергей Рябков и Уенди Шърман ще представляват Русия и САЩ на преговорите в Женева

Москва. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман ще водят преговори за сигурността в Женева на 10 януари, съобщи руското външно министерство в четвъртък на фона на нарастващото напрежение около Украйна, предава Reuters. След това Русия трябва да проведе разговори с НАТО в Брюксел на 12 януари, преди по-широка среща, включваща Русия, САЩ и други европейски страни на 13 януари, която руското външно министерство каза, че ще се проведе във Виена. Русия разтревожи западните страни, като натрупа десетки хиляди войници близо до границата си с Украйна през последните два месеца, припомня британската агенция. Москва отрича да е планирала да атакува Украйна и казва, че има право да движи войските си на собствена земя, както намери за добре. Москва, притеснена от това, което според нея е превъоръжаването на Украйна от страна на Запада, заяви, че иска правно обвързващи гаранции от военния алианс на НАТО за неговото неразширяване на изток и неразполагане на опасни за Русия оръжия, отбелязва още Reuters. „По време на разговорите ще търсим твърди правни гаранции за сигурността на Русия от страна на САЩ, а именно, че НАТО няма да се движи на изток и че оръжейни системи, заплашващи Русия, няма да бъдат разположени близо до нашите граници“, каза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство на брифинг в четвъртък. В преговорите на 13 януари ще участва базираната във Виена Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която включва Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и Русия, Украйна и други бивши съветски държави. Руският президент Владимир Путин и неговият колега от САЩ Джо Байдън трябва да проведат телефонен разговор в 22:30 в четвъртък. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 12:52 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

Берлин. Заместник-канцлерът, министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек не изключи налагането на санкции срещу Северен поток 2 в случай на военен конфликт между Русия и Украйна, като същевременно подчерта, че правителството не възнамерява да се намесва в процеса на одобрение на проекта. Това заяви той в ефира на телевизионния канал ZDF, откъси от който агенция DPA цитира в четвъртък. „Ние сме правова държава и разрешенията се издават в съответствие със закона. Политиците трябва да се съсредоточат върху политическата сфера“, каза Хабек. Въпреки това той твърди, „в светлината на ситуацията в Източна Украйна и натрупването на руската армия там, [може да се наложи] да се вземе политическо решение какви санкции да се наложат при определени обстоятелства, ако се стигне до горещ конфликт отново“. Вицеканцлерът приветства планираните двустранни преговори между Москва и Вашингтон за Украйна на 10 януари. „Ако Съединените щати и Русия говорят помежду си, това е само добре“, каза той. В същото време Хабек призова Европа да „използва собствените си формати, собствените си шансове“ за диалог с Руската федерация. Сред тях той посочи Нормандския формат и Съвета Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 11:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Телефонният разговор между Путин и Байдън ще се проведе малко преди полунощ

ТАСС: Телефонният разговор между Путин и Байдън ще се проведе малко преди полунощ

Москва. Телефонният разговор между лидерите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин е насрочен за 23:30 часа българско време, става ясно от графика на американския президент, разпространен от Белия дом, предава TACC. „Президентът [Байдън] ще проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, за да обсъди редица теми, включително предстоящото дипломатическо взаимодействие с Руската федерация“, се казва в документа. Подчертава се, че разговорът ще се проведе в затворен режим за пресата. В сряда говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом (SNB) Емили Хорн каза, че Байдън очаква да проведе телефонен разговор с Путин в четвъртък и възнамерява да обсъди редица теми, включително предстоящи дипломатически контакти с Руската федерация. Лидерът на Белия дом иска да проведе разговор с Путин, „защото вярва, че по отношение на Русия нищо не може да замени директния диалог между лидерите“, обясни Хорн. Дмитрий Песков, говорител на руския лидер, потвърди пред ТАСС, че е договорено провеждането на разговор между двамата лидери – втори за последния месец. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Декември 2021 | 08:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл потвърди планирания телефонен разговор между Путин и Байдън

ТАСС: Кремъл потвърди планирания телефонен разговор между Путин и Байдън

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин ще проведе телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън в четвъртък вечерта. Това потвърди за ТАСС прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. „Действително, телефонен разговор между Путин и президента на САЩ е насрочен за късно утре вечер“, поясни Песков. По-рано американският телевизионнен канал CNN, позовавайки се на официалния представител на Съвета за национална сигурност към Белия дом Емили Хорн, съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън планира да проведе телефонен разговор с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин в четвъртък, 30 декември. Лидерът на Белия дом иска да проведе разговор с Путин, „защото вярва, че по отношение на Русия нищо не може да замени директния диалог между лидерите“, обясни Хорн. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Декември 2021 | 19:50 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

Москва. Газопроводът „Северен поток 2“ е напълно готов за експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на руския енергиен гигант „Газпром“ Алексей Милер по време на среща с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, пише вестник „Ведомости“. „Днес, в 12:58 часа московско време, „Газпром“ завърши пълненето на второто разклонение на газопровода „Северен поток 2“ с природен газ. И сега и първата, и втората нишка на тръбопровода са напълно готови за експлоатация“, увери Милер в ефира на телевизионния канал „Россия 24“. По думите на Путин стартирането на доставките на газ по този маршрут ще окаже влияние върху цените на синьото гориво в Европа. „Сега, разбира се, всичко зависи от нашите партньори, потребители в Европа, във Федералната република Германия. Веднага щом решат да започнат работа, големи допълнителни обеми руски газ веднага ще започнат да постъпват към Европа“, каза Путин. На 16 ноември Федералната мрежова агенция на Германия обяви временното спиране на сертифицирането на оператора на газопровода Nord Stream 2 AG. Обяснявайки решението си, регулаторът се позова на германското законодателство, според което операторът може да бъде сертифициран, само когато е „организиран в правна форма в съответствие с германското законодателство“. Официален Берлин поясни, че докато централата на Nord Stream 2 AG се намира в град Цуг, Швейцария, следователно, за да управлява частта от газопровода, разположена на германска територия, операторът трябва да създаде дъщерно дружество в страната. „Северен поток 2“ е с капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно и преминава от Русия към Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки балтийските държави, Полша и Украйна. Последните, заедно със САЩ, се противопоставят на газопровода, наричайки го „политически“ проект. Русия, от друга страна, многократно е подчертавала неговия търговски характер. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Декември 2021 | 18:53 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: САЩ ще преговаря с Русия въпреки обещанието да не изключва европейските съюзници от преговорите за европейската сигурност

Washington Examiner: САЩ ще преговаря с Русия въпреки обещанието да не изключва европейските съюзници от преговорите за европейската сигурност

Вашингтон. Представители на САЩ и Русия ще се срещнат за двустранен „стратегически диалог за сигурността“ през януари, точно преди няколко по-широки срещи, които ще включват европейските съюзници, желаещи да възпрепятстват по-широка война между Русия и Украйна, докато Кремъл настоява за спиране на експанзията на НАТО, пише Washington Examiner. „Опитвахме се да обединим алианса зад две направления: сдържане и дипломация“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс във вторник. „Ние сме обединени, като алианс на НАТО, относно последствията, пред които Русия ще бъде изправена, ако нахлуе в Украйна. Но ние също така сме единни в нашата готовност да се ангажираме с принципна дипломация с Русия“. Тази среща на 10 януари може да предвещава облекчаване на геополитическия натиск, натрупан през последните месеци, докато руските сили се струпват около украинските граници. Но това също така поставя европейските служители в позицията да очакват актуална информация за резултатите от среща, която може да засегне тяхната сигурност – макар и такава, която ще бъде последвана от свикване на съвета НАТО-Русия на 12 януари и на 13 януари асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. „Европейците ще бъдат [на срещата] на 12 януари ... но все пак срещата между САЩ и Русия редизвиква учудване“, каза европейски служител. Екипът на президента Джо Байдън обеща, че ще откаже да обсъжда „европейската сигурност без европейци в стаята“, както се изрази висш служител на администрацията на 17 декември, а форматът на преговорите има символично значение за всички страни. „Руснаците не се интересуват от същността на срещата (освен ако Западът не направи немислимо омиротворение)“, каза европейският служител. „Основната им цел е да проведат двустранна среща със САЩ относно европейската сигурност и да ескалират украинския въпрос до такова ниво, така че Западът да забави процеса на интеграция на Украйна“. Прайс се опита да успокои всяко възникващо безпокойство по този въпрос - въпреки предстоящата двустранна дискусия. „Принципът е неприкосновен — нищо за тях, без тях“, каза той пред репортери по време на телефонен брифинг в Държавния департамент. „Разбира се, това е канал, който съществува от известно време. Това е двустранен канал с Руската федерация за обсъждане на въпроси на стратегическата стабилност — въпроси, които са от голямо значение за Съединените щати, но също така и от голямо значение за нашите съюзници от НАТО. И така, в хода на воденето на преговорите за стратегическа стабилност, ние винаги сме информирали напълно и задълбочено нашите съюзници след факта, за да изясним какво точно се стремим да постигнем“. Двама висши руски служители побързаха да определят „двустранните руско-американски консултации“ като стъпка в преговорния процес между бившите съперници от Студената война. „Днес ние съсредоточаваме усилията си върху постигането на максимална ефективност при отстояването на тази политическа линия, отстояването на нашите интереси и отхвърлянето на едностранните отстъпки, които не се коренят в баланса на интересите“, каза руският външен министър Сергей Лавров във вторник. „Това е духът, който ни ръководи, когато се подготвяме за преговорите, предимно със Съединените щати“. Прайс подчерта, че последвалите срещи на НАТО и ОССЕ ще демонстрират, „че Съединените щати са обединени с нашите съюзници от НАТО, с нашите украински партньори, както и с нашите по-широки европейски съюзници и партньори“. И той определи диалога от 10 януари като обикновено упражнение в подготовката за тези разговори. „Нашата задача във всичко това е да определим къде може да има някакъв потенциал за диалог и дискусия и някои области, които заслужават тази дискусия – отново заедно с нашите съюзници и партньори“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"

Newsweek: Ще е лудост САЩ да защитават Украйна

Newsweek: Ще е лудост САЩ да защитават Украйна

Вашингтон. Отношенията между САЩ и Русия изглеждат зле. И не се подобряват. Около 94 хиляди руски войници са разположени сега по източните граници на Украйна. Президентът Джо Байдън заплаши Русия с нови санкции и каза, че няма да спазва „червените линии“, които тя маркира. Разширяването на НАТО към Украйна се превърна в основен въпрос в дневния ред, както заяви руският президент Владимир Путин в открит текст по време на последната си среща с президента Байдън, пише американското списание Newsweek в материал, представен без редакторска намеса. Но тук е необходимо да зададем важен въпрос: какви точно са интересите на националната сигурност на САЩ в Украйна? Отговорът обикновено е, че всичко е свързано със защита на авторитета на Съединените щати и доверието на техните съюзници. Коментирайки настоящата криза в Украйна, Тоомас Хендрик Илвес и Дейвид Дж. Крамер заявиха, че отстъпките към Путин и Русия ще подкопаят доверието на съюзниците в бъдещите обещания и ще подтикнат Русия да продължи да се държи по същия агресивни начини. Фредерик Каган потвърди, че военната сила е най-добрият начин да се предотврати превземане на Украйна от Русия. Говореше се също, че отказът да се конфронтира с Русия е равносилен на опит за помирение с Путин. Ако перифразирам Кристофър Лейн, помирението е проклятие от устните на американските политици. По същество тези аргументи предполагат, че Съединените щати и Западът трябва да се противопоставят твърдо срещу руските маневри в Украйна, за да може Русия да не събере смелост да атакува други страни. Но струва ли си цялата тази защита на украинския суверенитет да се отприщи война с участието на САЩ или НАТО като цяло? Моят отговор е - съжалявам, украинци - не. Аргументите за необходимостта на защита на доверието в Америка не предполагат критичен поглед върху непредвидените последици от това. Усещаната необходимост от непрекъснато доказване на своята надеждност отдавна е и ще бъде проблем за Съединените щати. Войната във Виетнам е един от случаите, когато това се доказа на практика. По същество САЩ останаха във Виетнам, за да демонстрират на Съветския съюз, че са решени да попречат на Съветите да се осмелят да предизвикат САЩ. Всъщност смъртта на 58 000 американци и повече от 500 000 виетнамци, падането на Сайгон през 1975 г., последвано от никакъв международен кръстоносен поход, воден от Съветския съюз, направиха войната във Виетнам безсмислена и трагична. По-скорошен пример на проява на тази борба за авторитет и статут на надежден партньор са протестите срещу изтеглянето на САЩ от Афганистан. Критиците твърдят, че американското изтегляне от Афганистан ще насърчи Русия и Китай и че съюзниците ще загубят доверие в американските обещания. Тези хора обаче не предлагат алтернативно решение на изтеглянето на войските. Те предполагат, че САЩ трябва да останат в Афганистан за неизвестно време? Смъртта на 2448 американски войници, 47 245 афганистански цивилни и разходът от около 2,3 трилиона долара само за да превземат талибаните отново страната около 20 години по-късно, доказват абсурда да останеш в Афганистан. Както стана ясно от Робърт Дж. Макмеън, цената на желанието на САЩ да докажат, че може да им се има доверие в контекста на някакъв несъществен ангажимент, не си струва. В случая с Украйна тези непредвидени последици вероятно ще включват още по-голяма война за украинците и надпревара във въоръжаването за Съединените щати и Русия. Да не забравяме, че Договорът между САЩ и Русия за ракетите със среден обсег на действие вече не съществува. Всъщност увеличаването на ангажиментите на САЩ към Украйна вероятно ще тласне Русия още повече и ще прокара пътя й – класическа версия на дилемата за сигурността. Смисълът на дипломацията е да се отстояват националните интереси, да се търсят възможности за съвместна работа с други сили, а не постоянно да се бодат болните места на друга държава. Нещо повече, това виждане за Украйна като последна крепост на Съединените щати срещу руската агресия не отчита реакцията на други съседни страни, включително Полша и Румъния, на евентуална руска инвазия в Украйна. Полша и Румъния почти сигурно ще започнат активно да изграждат военната си мощ, за да предотвратят по-нататъшна руска агресия. Както показа Стивън М. Уолт, национализмът е една от най-мощните сили в международните отношения. Западното посегателство върху Украйна само ще направи руснаците още по-големи националисти, агресивни към Украйна и Съединените щати. САЩ имат свободна дипломатическа власт да подобрят ситуацията. До този момент американските политици говореха много за факта, че Русия трябва да спре да изгражда военната си мощ близо до Украйна. Въпреки това, като се имат предвид разходите за защита на техния авторитет и доверието във Вашингтон, американските политици трябва да се запитат: готови ли са да преминат от хубави думи към дела по украинския въпрос? Бенджамин Гилтнър е завършил студент в Училището за управление и държавна служба Джордж У. Буш в Тексаския университет A&M. Специализира национална сигурност и дипломация, а също така се интересува от международна политика и национална стратегия, конфликти и развитие. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Forbes: САЩ вдигнаха двата най-добрите си разузнавача над Украйна

Forbes: САЩ вдигнаха двата най-добрите си разузнавача над Украйна

Киев. В понеделник няколко от най-добрите американски разузнавателни самолета прелетяха над Източна Украйна на по-малко от 70 километра от територия, контролирана от проруските сепаратисти, пише Forbes. Двойката от ВВС на САЩ, състоящи се от самолет за наземно наблюдение E-8C и самолет за радиоразузнаване RC-135V, изпълниха една от първите полетни мисии във въздушното пространство на Украйна - поне що се отнася до мисии, които стават известни обществено. В същото време офицери от американското разузнаване се вдигнаха във въздуха за първи път девет месеца, след като Русия разположи мощна военна групировка на украинската граница. Тази конфигурация има 100 хиляди войници, 1200 танка и голям брой друга военна техника. В същото време, въпреки факта, че само преди няколко дни Русия върна част от войските си в местата за постоянна дислокация, тя все още разполага с достатъчно сили, за да започне настъпление. В същото време дипломатическото решение все още е напълно осъществимо: след телефонен разговор между президента на САЩ Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин, по време на който Байдън предупреди Путин за потенциални икономически санкции в случай на нахлуване в Украйна, Москва и Вашингтон се договориха за нови преговори, насрочени за 10 януари. В същото време Вашингтон започна активно да подкрепя Киев. По-специално, наскоро САЩ дариха на Украйна радари, патрулни лодки и противотанкови ракети на стойност милиарди долари. Сега американците събират разузнавателна информация в украинското въздушно пространство и очевидно ги споделят с Киев. E-8C и RC-135V се допълват перфектно: ако E-8C открива движещи се цели на земята с радар, благодарение на който може да проследява в реално време наземна групировка, то RC-135V е самолет за радиоразузнаване. Първият самолет засича танкове и друга наземна техника, вторият прихваща комуникацията им. В резултат на това този дует може да даде на Съединените щати понятие за руските сили. Въпреки това подобни дейности са изпълнени с рискове, тъй като по-рано руският външен министър Сергей Лавров предупреди администрацията на Байдън, че разполагането на сили на НАТО в непосредствена близост до руските граници ще доведе до най-сериозните последици. Белият дом обаче не се уплаши от тази заплаха. В същото време самолетите E-8 и RC-135 обикновено са видими за широката публика само когато летят с включени транспондери. На теория американските военновъздушни сили биха могли да наредят на екипажите да изключат своите транспондери, за да могат да изпълнят тази полетна мисия, без да привличат излишно внимание. Американското ръководство обаче реши да не прави това. Целта на този полет беше не просто наблюдение на руските войски, а изпращане на сигнал до „режима на Путин“. В същото време този полет също предполага, че Съединените щати притежават колкото съвременни, толкова и нестабилни методи за разузнаване. Това се дължи на факта, че ВВС на САЩ ще изоставят по-голямата част от такова оборудване, тъй като големите и бавни E-8 е малко вероятно да оцелеят близо до вражеската противовъздушна отбрана в случай на война. „Въпреки това, полетът в украинското въздушно пространство за разузнаване е значимо събитие. В същото време през следващите години Пентагонът може да се окаже по-трудно да повтори това постижение“, обобщава Forbes. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 10:08 | Агенция "Фокус"

AP: САЩ оставят самолетоносача „Хари Труман“ в Средиземно море заради ситуацията в Украйна

AP: САЩ оставят самолетоносача „Хари Труман“ в Средиземно море заради ситуацията в Украйна

Ню Йорк. Американското военно ръководство нареди да се остави ядрения самолетоносач USS Harry S. Truman в Средиземно море във връзка със ситуацията около Украйна. Това съобщи във вторник Associated Press (AP), цитирайки неназован говорител на Пентагона. По думите му, преди това плановете са били самолетоносачът от типа „Нимиц“ в състава на ударна група от пет кораба на ВМС на САЩ да се отправят към Близкия Изток. Маршрутът им обаче беше променен поради необходимостта да се осигури „постоянно присъствие в Европа“. Представителят на военното ведомство уточни, че ръководителят на Пентагона Лойд Остин е дал заповед „Труман“ временно да напусне ударната група във водите на Средиземно море, където се намира в момента. „Това е необходимо, за да се осигури подкрепа на съюзниците и партньорите на САЩ в региона“, цитира AP говорител на американското министерство на отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Условията на Русия за гаранции за сигурност са неприемливи

Жозеп Борел: Условията на Русия за гаранции за сигурност са неприемливи

Берлин. Върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че представените от Русия условия за предоставяне на гаранции за сигурност са ненприемливи и предупреди, че преговорите по тях не могат да се проведат без участието на представители на блока. Той изложи позицията си в публикувано в сряда интервю пред Die Welt. "Всеки, който иска да преговаря за бъдеща архитектура на сигурността в Европа, разбира се, трябва да говори с европейците. Европейската сигурност е нашата сигурност, става въпрос за нас“, аргументира се Борел. „Само две държави не могат да преговарят за това, тоест САЩ и Русия или НАТО и Русия, дори Москва да си го представя по този начин“, каза той. „Сега не е следвоенният период. Има някои европейски държави, които не са членки на НАТО. Не трябва да има Ялта-2 (има предвид Ялтинската конференция на съюзническите сили през 1945 г.) и ако [се стигне до преговори], тогава това трябва да бъде Хелзинки-2“, смята ръководителят на дипломацията на ЕС. „Ако Москва, както беше обявено, възнамерява да обсъди архитектурата за сигурност в Европа и гаранциите за сигурност от януари, то това е въпрос, който засяга не само Америка и Русия. ЕС трябва да участва в тези преговори, такива преговори имат смисъл само ако ще ще се проведат в тясно сътрудничество и с участието на ЕС“, каза той. „Не искаме и не трябва да бъдем безразличен зрител, зад чийто гръб се взимат решения“, добави Борел, като отбеляза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен споделя това мнение. Ръководителят на дипломацията на ЕС заяви, че Москва от своя страна се стреми към преговори само между САЩ и Русия. „Двама играчи, които споделят сфери на влияние помежду си. Русия иска да говори за европейската архитектура за сигурност, без да включва ЕС - това е абсурд. Ние не приемаме това“, каза той. Борел каза, че „за първи път руската страна представи своя дневен ред в писмен вид, а именно под формата на този договор“. „Преди това никога не се е случвало. Това правят само победителите - казват, че това са моите условия“, каза той. „Изискването на гаранции за сигурност и прекратяването на разширяването на ЕС и НАТО на изток е чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия, особено по отношение на Украйна“, аргументира се Борел. Той отбеляза, че ако преговорите, както е планирано, се проведат, тогава те трябва да обсъдят не само Украйна и разширяването на Алианса. „Трябва да говорим за всички нарушения на договора след приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Не сме съгласни с много събития в руската външна политика и някои събития, които Москва смята за своя вътрешна работа“, каза ръководителят на дипломацията на ЕС. Сред такива събития той посочи въпроса за спазването на правата на човека в Руската федерация и ситуацията около Алексей Навални. „Такива въпроси също трябва да бъдат повдигнати по време на преговорите с Москва“, каза Борел. Позовавайки се на възможните отстъпки към Русия, той каза, че „ще се види“. „Но не можем да правим компромис за фундаментални принципи. Териториалната цялост и правото на суверенна държава да решава сама за себе си въпроса за сътрудничеството с други държави – тези принципи не подлежат на договаряне“, каза Борел. На 17 декември руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Русия с надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като по-рано западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2021 | 09:20 | Агенция "Фокус"

Руски военен експерт: Можем да разстреляме Полша от където и както поискаме

Руски военен експерт: Можем да разстреляме Полша от където и както поискаме

Москва. Русия може спокойно и безпрепятствено „да разстреля“ Полша от където и както поиска. Цялата територия на тази страна е много уязвима. Това заяви пред вестник „Взгляд“ военният експерт Константин Сивков. По-рано в Полша обявиха, че могат да победят Русия и без помощта на НАТО, стига Москва да не използва ядрените си оръжия. „Русия има огромно предимство пред Полша. Макар и само защото я превъзхожда елементарно по численост на въоръжените сили, и то няколко пъти“, обясни д-р на военните науки Константин Сивков. Според него полската армия е оборудвана с остарели танкове – Leopard 2, модификация А4. „В случай на пряк боен сблъсък те дори няма да могат да се конкурират с нашия модернизиран Т-72Б3. А „седмата“ версия на Leopard от поляците все още не са получили от западните партньори“, припомня събеседникът на изданието. Експертът добавя, че полските сили за противовъздушна отбрана се състоят от американските системи за противовъздушна отбрана Patriot, но във всички отношения те са по-лоши от руските системи за противовъздушна отбрана. „Освен това в Полша има малко от тях. Така че те няма да защитят територията на Полша от руски ракетни удари“, обяснява анализаторът. „Няма какво да говорим за нашето превъзходство в авиацията – както технически, така и количествено, Въздушно-космическите сили на Русия дори не могат да се сравняват с военновъздушните сили на Полша“, подчерта той. Сивков отбеляза, че Вашингтон може да е прехвърлил оперативно-тактически ракетни системи ATACMS във Варшава, но няма информация за това. „Вероятно единственото нещо, в което Полша превъзхожда Русия, е петото поколение противотанкови ракетни системи Javelin, отново предоставени от американците. Нашите „Корнети“ са ПТУР от второ поколение. Но е смешно дори да се каже, че това предимство може да реши изхода в повече или по-малко важен военен конфликт“, каза експертът. Сивков каза още, че когато се сравнява военната мощ на въоръжените сили на Русия и Полша, дори не си струва да се споменава флота и наличието на хиперзвуково оръжие у Москва. „Като цяло можем спокойно и свободно да разстреляме Полша, както искаме и откъдето искаме. Цялата територия на Полша е абсолютно уязвима от руските тактически ракетни комплекси „Искандер“, хиперзвукови ракети „Кинжал“, крилати ракети „Калибър“, подчертава събеседникът на „Взгляд“. Освен това, според него, от голямо значение е и дълбочината на оперативно-стратегическото формиране на групировките войски. „За Русия тази дълбочина е до хиляда километра, Полша няма такава територия. Между другото, в пряк военен сблъсък Полша ще бъде „разкатана“ и от Беларус, който има предимство в танковете, авиацията и системите за противовъздушна отбрана“, обобщи Сивков. По-рано полският експерт по геополитика Яцек Бартосяк каза в интервю за wPolityce, че Полша е в състояние да спечели военна победа над Русия, ако Москва откаже да използва ядрено оръжие и полската армия бъде реформирана. Той добави, че при хипотетичен конфликт със съвременните въоръжени сили на Полша руската армия много бързо ще вземе превес. В същото време Бартосяк изрази опасения, че Русия е в състояние да се намеси в плановете на Варшава за създаване на боеспособни войски. „Може би това вече се случва, защото те поискаха САЩ да се съгласят на взаимни гаранции в Европа, което всъщност ще блокира развитието на полската армия в посоката, в която бихме искали. Това всъщност предполагат руските изисквания към американците“, подчерта експертът. Миналата седмица руският президент Владимир Путин на пресконференция, отговаряйки на въпрос на журналист от Skynews за „възможността за атака“ от страна на Русия срещу Украйна, каза, че Москва не заплашва никого, за разлика от западните страни. Той припомни продължаващото разширяване на НАТО на изток, до руските граници, и призова за гарантиране на „безусловна“ сигурност за страната. Малко по-рано полският президент Анджей Дуда каза, че страните от НАТО в никакъв случай не трябва да се поддават на „шантаж“ от Русия Алиансът да спре да подкрепя бившите съветски републики. Той е сигурен, че отговорът на това може да бъде само контра ултиматум. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Какво може да се договорят Москва и Вашингтон на преговорите по сигурността

„Експерт“ (Русия): Какво може да се договорят Москва и Вашингтон на преговорите по сигурността

Москва. „На Запад не стихва възмущението около руските предложения в сферата на сигурността, които бяха предадени на американците под формата на два проектодокумента (споразумение с НАТО и договор със САЩ). Те вече бяха осъдени като ултиматуми - и то такива, които със сигурност ще бъдат отхвърлени от Запада, което уж ще развърже ръцете на Владимир Путин за нахлуване в Украйна“, пише водещият външнополитически анализатор на руското офизиозно издание „Експерт“ Геворг Мирзаян в материал, представен без редакторска намеса. В действителност обаче руските проекти не са някакви ултиматуми. Всъщност това не са проекти в чист вид, а по-скоро списък с теми, по които Русия иска да говори със Запада, както и позициите на Москва по тези теми. Неслучайно документите, предложени от Владимир Путин, съдържат фрази, започващи със „САЩ/НАТО трябва”, „Русия и САЩ/НАТО трябва”, но нито един елемент от поредицата „Русия трябва”. Очаква се САЩ да добавят последните точки, когато подготвят своя списък по предложените от Русия теми. И дори по-нататък в процеса на преговорите страните могат да стигнат до общи знаменатели. От тази гледна точка думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, че „и двата текста не са съставени на принципа на меню, където можете да избирате едното или другото, но те се допълват и трябва да се разглежда като комплекс” трябва да се тълкува не буквално – като изискване към държавите да приемат всички руски условия. По-скоро този принцип се отнася до теми, по които трябва да се намери компромис. В крайна сметка, ако някои руски предложения са повече или по-малко приемливи за Съединените щати, то за други нито Америка, нито НАТО по принцип са готови да се съгласят с редица искания. Иронията на ситуацията е, че повечето точки, по които Америка не е готова да направи отстъпки, не са критични за Русия. Например Вашингтон принципно не е готов да се откаже от разполагането на ядрени оръжия извън националната територия и да върне вече разположените оръжия в Съединените щати. В крайна сметка става дума не само за изоставянето на отбранителните системи в Източна Европа и Източна Азия, но и за носители (включително тези, които не са междуконтинентални), които се намират по целия свят. Всъщност Москва също не се нуждае от това - Русия се нуждае само от липсата на ядрени оръжия на САЩ в Европа. Въпреки че и тук има една тънкост – например в Германия има само американски ядрени бомби, които не представляват стратегическа заплаха за Руската федерация, но в същото време са източник на постоянно напрежение в германо-американските отношения. Освен това американците няма да се съгласят да върнат войниците си у дома – тоест да откажат „да разположат своите въоръжени сили и оръжия, включително в рамките на международни организации, военни съюзи или коалиции, в области, където такова разполагане би било възприето от друга страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такова разполагане в рамките на националните територии на страните. Това означава изоставяне на амбициите за глобално лидерство, тъй като за Русия всяко разполагане на американски войски в Европа, Азия или Близкия изток може и ще бъде заплаха. В най-добрия случай тук е възможно да се договорим за някакъв аналог на ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа). При това именно в Европа, тъй като Америка има нужда от близкоизточните контингенти на САЩ, за да сдържа Иран и турските амбиции, а в Източна Азия - срещу Китай. Изтеглянето на американските и западноевропейските членове на НАТО от територията на източноевропейските членове (т.е. присъединилите се към Алианса след 1997 г.) също се разглежда като абсолютно нереалистично. Това искане подкопава самата основа на сигурността на Алианса – все едно американците искат от Русия да не разполага войски в страните членки на ОДКБ или (ако гледаме на Запада като колективна единица) в района на Смоленск. Следователно тази клауза първоначално се използва за обмен или ще се трансформира в същия ДОВСЕ. Колкото и да е странно, Алиансът не може да се откаже от принципа „да не се разглеждат един друг като противници“. НАТО се нуждае от Русия именно като противник, тъй като в противен случай възниква резонен въпрос: „Защо ни е нужен НАТО сега?“ Не може да съществува съюз от такъв мащаб, за да се бори с интернет актьори като ислямските терористи. Той се нуждае от истински, осезаем враг. Държавите не искат да разпускат НАТО - те използват структурата на Алианса, за да контролират външната и отбранителната политика на европейските държави. И накрая, Алиансът не е готов да приеме „задължения, които изключват по-нататъшното разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави“. В крайна сметка тогава ще се окаже, че Русия изцяло диктува дневния ред на НАТО. Факт е обаче, че Москва всъщност няма нужда това изискване да бъде изпълнявано. Всъщност в същия проектодоговор с Вашингтон това изискване звучи различно: „Съединените американски щати се задължават да изключат по-нататъшно разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор в източна посока, да откажат да приемат държавите, които преди това са били част от Съюза на съветските социалистически републики в съюза“. Тоест, неразширяването на НАТО на Изток е важно за Кремъл, а приемането на условната Босна и Херцеговина предизвиква протест до голяма степен само защото събужда апетита на Алианса към Изтока. И ако Вашингтон и Москва разработят такива формулировки на споразумението, които, от една страна, няма да унижат американците, посочвайки факта на руско влияние върху външната политика на НАТО, а от друга страна, ще дадат на руското ръководство гаранции за неекспанзия на изток, тогава Руската федерация като цяло ще бъде доволна. Ако говорим за осъществими точки, това е например отказът за разполагане на „ракети със среден и малък обсег с наземно базиране извън националната територия, както и в онези райони на нейната национална територия, на които такива оръжия са в състояние да поразяватцели на националната територия на другата страна“. Кремъл всъщност предлага да се върнем към принципите на ДРСМО, оттеглянето на американците от което предизвика критики не само от Русия, но и от европейските партньори на Вашингтон. Освен това е изпълнима точката за документираната готовност за разреждане на напрежението. „Страните не предприемат действия и не извършват дейности, засягащи сигурността на другата страна, не участват в тях и не ги подкрепят. Не прилага мерки за сигурност, предприети от всяка страна поотделно или в рамките на международна организация, военен съюз или коалиция, които биха подкопали основните интереси на сигурността на другата страна“. Тук, разбира се, основната пречка ще бъде дефинирането и координацията на тези много фундаментални интереси на сигурността - всяка страна ще се опита да вдигне залога. Американците, например, могат да кажат, че ситуацията в Грузия или Украйна засяга фундаменталните интереси на Вашингтон - т.е. условно бъркат Грузия с щата Джорджия. Следователно Москва е изправена пред дълъг процес за намаляване на апетитите на Вашингтон. Теоретично клаузата за ограничаване на военните действия на САЩ в постсъветското пространство също е постижима. Като част от руските изисквания, Съединените щати не трябва да „създават военни бази на територията на държави, които преди това са били членове на Съюза на съветските социалистически републики и не са членове на Организацията на Северноатлантическия договор, да използват тяхната инфраструктура за каквато и да е военна дейност или развиват двустранно военно сътрудничество с тях“. Разбира се, ако изтрием от него „двустранно военно сътрудничество“ и просто установим таван за това сътрудничество. Факт е, че постсъветското пространство не е приоритетен регион за Съединените щати (с изключение на Централна Азия, където американците така или иначе няма да бъдат допуснати от Русия, Китай и Турция, които споделят влияние върху държавите там) . Следователно американците могат да ограничат присъствието си там и да изпълнят клаузата за отказ за създаване на бази. Но именно за ограничаване - следователно искането на Русия към НАТО „да се откаже от провеждането на всякаква военна дейност на територията на Украйна, както и на други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия“ е неосъществимо и трябва да бъде коригирано. Освен това клаузата за намаляване на военната активност на границата на Руската федерация и Алианса е доста реалистична. „За да се изключи възникването на инциденти, Руската федерация и участниците, които са държави членки на Северноатлантическия договор, не провеждат военни учения и други военни дейности над нивото на бригада в ивица с договорена ширина и конфигурация на всяка страна на граничната линия на Руската федерация и държавите, които са във военен съюз с нея, както и участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия договор“, се казва в него. Това включва също и отхвърлянето на демонстративни военни полети и преминаване на кораби в близост до границата, както и отхвърлянето на използването на „територия на други държави за целите на подготовка или извършване на въоръжена атака срещу другата страна, или други действия, засягащи основните интереси на сигурността на другата страна“. В крайна сметка разумни хора има и в Москва, и във Вашингтон. Които разбират, че конфликтните отношения между държавите не могат да бъдат незабавно изкоренени, но могат да бъдат управлявани. Включително чрез разработване на компромисни решения. Алтернативата на споразумението е военна ескалация, включително ядрена ескалация. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 17:29 | Агенция "Фокус"

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Берлин. Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок смята, че газопроводът „Северен поток 2“ има геостратегически характер и подчерта, че за нея той е повече от частен икономически проект, както по-рано го определи канцлерът Олаф Шолц, съобщава DPA. „Последните няколко години, дори като се имат предвид различните възприятия [на проекта] в Европа, ясно показаха геостратегическата роля на Северен поток 2“, каза Бербок. Процесът на сертифициране за Северен поток 2 е от чисто административен характер и Регулаторът на ФРГ взема решения, без изобщо да се ръководи от политика, тъй като това е търговски проект“. Бербок има подобна позиция като Шолц по отношение на сертифицирането на Северен поток 2. „Спазването на законодателството на [ЕС] в момента се извършва от Федералната мрежова агенция. Олаф Шолц и аз използвахме различни думи, за да опишем тази ситуация", обобщи тя. Германският външен министър припомни и споразумението между Германия и САЩ за Северен поток 2. Дори предишното правителство на Германия, заедно с администрацията на САЩ, даде да се разбере, че енергийните ресурси не могат да се използват като оръжие и че това би имало значителни последици. И това също има сила“, заключи Бербок. За да започне да изпомпва газ, операторът на Северен поток 2 трябва да получи одобрение от германския регулатор, който проверява проекта за съответствие с Газовата директива на ЕС. Преди това е необходимо да се съгласува въпроса с Европейската комисия и да се получи становище от съответното министерство на Федерална република Германия за липсата на заплахи за сигурността на доставките на газ за Германия и други европейски страни в случай на сертифициране на оператора. На 26 октомври Министерството на икономиката на Федерална република Германия обяви, че е изпратило становището си за сертифицирането на Северен поток 2 до регулатора и смята, че издаването на лиценз няма да представлява заплаха за доставките на газ за Европа . Сертифицирането в момента е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Германският регулатор предполага, че решението за сертифициране е малко вероятно да бъде взето през първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: В контактите със САЩ Русия ще се придържа към линията за отказ от едностранни отстъпки

Сергей Лавров: В контактите със САЩ Русия ще се придържа към линията за отказ от едностранни отстъпки

Москва. В преговорите със САЩ по гаранциите за сигурност Русия възнамерява да се придържа към твърда линия за отстояване на националните интереси и отказ от едностранни отстъпки. Това увери първият дипломат на Москва Сергей Лавров на първото заседание на комисията на „Единна Русия“ за международно сътрудничество и подкрепа на сънародници зад граница, предава TACC. „Сега сме ангажирани с твърда линия, насочена към защита на нашите интереси и отказ да правим отстъпки, които ще бъдат едностранни и не отчитат баланса на интересите. Именно от това изхождаме сега, когато се подготвяме за преговори, преди всичко със САЩ“, цитира агенцията думите на Лавров. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Декември 2021 | 12:12 | Агенция "Фокус"

AFP: Русия и САЩ ще проведат разговори за сигурността и ситуацията около Украйна на 10 януари

AFP: Русия и САЩ ще проведат разговори за сигурността и ситуацията около Украйна на 10 януари

Москва/Вашингтон. Представители на Русия и САЩ ще проведат разговори на 10 януари за ситуацията около Украйна, сигурността в Европа, както и за контрола върху въоръженията, съобщава AFP, позовавайки се на говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом. „САЩ очакват с нетърпение диалога с Русия“, увери представителят на Вашингтон. Според думите му, на 12 януари може да се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари - преговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. „Когато седнем на масата за преговори, Русия може да заяви своите опасения, а ние нашите, включително от дейността й“, подчерта източникът на агенцията. Двустранните разговори на 10 януари ще се проведат в рамките на диалога за стратегическата сигурност. Според представителя на Съвета по национална сигурност форматът на разговорите ще бъде посветен преди всичко на контрола върху въоръженията, а на срещата ще бъде разгледана и ситуацията на руско-украинската граница. На следващите срещи на 12 и 13 януари ще бъде обсъдена ситуацията около Украйна. Всички споразумения с Русия ще вземат предвид интересите на Украйна, добави американският служител. „Подходът на президента [Джо] Байдън към Украйна е ясен и последователен: да обедини Алианса около два фронта - сдържане и дипломация. Ние сме обединени като съюз относно последствията, пред които Русия ще бъде изправена, ако нахлуе в Украйна“. Събеседникът на агенцията добави, че членовете на НАТО „също са обединени в ангажимента си да водят принципна дипломация с Русия“. Към настоящия момент не е известно кой точно ще участва в преговорите на 10 януари. Белият дом и Държавният департамент на САЩ все още не са отговорили на искането за коментар на информацията. В понеделник руският външен министър Сергей Лавров каза, че основният кръг от преговорите между Русия и САЩ за гаранции за сигурност ще се проведе веднага след новогодишните празници. Министърът добави, че времето на преговорите е от значение за Москва, като отбеляза, че те не могат да бъдат проточени, въпреки факта, че Руската федерация не поставя ултиматуми по този въпрос. Лавров подчерта още, че в тази връзка Вашингтон е основният преговарящ за гаранции за сигурност с Русия. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Декември 2021 | 09:11 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Преговорите със САЩ по въпросите на сигурността ще продължат след новогодишните празници

Сергей Лавров: Преговорите със САЩ по въпросите на сигурността ще продължат след новогодишните празници

Москва. Основният кръг от преговори между Русия и САЩ за гаранциите за сигурност ще се проведе веднага след новогодишните празници. Това поясни министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в ексклузивно интервю с Владимир Соловьов за YouTube канала Soloviev Live, предава TACC. „Със САЩ ще имаме голям кръг [преговори по сигурността], който ще се проведе веднага след края на новогодишните празници“, обяви Лавров. Други подробности по темата не се съобщават. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Декември 2021 | 16:39 | Агенция "Фокус"

Рамзан Кадиров: Готови сме да влезем в Украйна, чакаме заповед

Рамзан Кадиров: Готови сме да влезем в Украйна, чакаме заповед

Грозни. Ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров е уверен, че руският президент Владимир Путин няма да позволи на западните страни да разположат военни бази в Украйна и заяви, че хората са готови да излязат и „да изпълнят заповедта, без проблем“, предава ТАСС. „Ако Киев съществува, ще има място Западът да създаде там военни бази и да диктува условия на държавата ни. Сигурен съм, че нашият президент няма да допусне това. А ние, пехотата, сме готови да излезем и да изпълним заповедта, абсолютно никакъв проблем“, каза Кадиров. Той отбеляза, че Киев води антируска политика. „Украинският проблемен въпрос дори не е на нивото на президента, а на по-ниско ниво. Ако трябваше аз да се произнеса, отдавна да бях решил. Или щях да присъединя Украйна към Чеченската република, или щях да я взема отдавна, решавайки въпроса още там. Все пак има държавни регулаторни и правни споразумения, които не позволяват вземането на такива решения. Но моето убедено мнение е, че ако г-н [президентът на Украйна Владимир] Зеленски и неговият екип се държат по този начин, то Украйна отдавна трябва да бъде присъединена към страната ни“, добави Кадиров, подчертавайки, че изразява личното си мнение. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Daily Express: Лондон готви път за евакуация на военните си от Украйна в случай на руска агресия

Daily Express: Лондон готви път за евакуация на военните си от Украйна в случай на руска агресия

Лондон. Британските военни, заедно с полските, американските и канадските, играят ролята на инструктори и съветници в Украйна. И сега, според Daily Express, след изявлението на британския министър на отбраната Бен Уолъс, че е „крайно малко вероятно“ британците да се бият с руснаците на украинска земя, властите подготвят сценарии за тяхното ранно изтегляне от там. Напрежението около Украйна расте, пише вестникът, сателитни снимки показват, че в руската военна база в Крим има стотици танкове и бронирани машини. Освен това Русия прие нов закон, който позволява загиналите войници да бъдат погребвани в масови гробове, а не да се доставят в родината им. Както отбелязва авторът на статията, мнозина видяха това като сигнал, че Русия крои планове за военна намеса. В същото време Москва, напротив, обяви, че изтегля 10 хиляди войници от границата. Но експертите смятат, че това е само част от въоръжените сили, разположени в региона. Британските военни лидери трябва да извършат пълен анализ на условията на работа в Украйна, за да гарантират, че техните войници могат да бъдат изтеглени безопасно, ако Москва премине в настъпление, пише авторът на статията. По-голямата част от британските военни се намират близо до град Яворов и в случай на опасност те ще отидат до полската граница, която е недалеч от там. По-малка група британски офицери е в столицата на Украйна, които също могат да отидат към границата. Военноморските сили, които обучават моряци в Одеса, сега са на почивка във Великобритания. Решението за евакуация ще бъде взето от ръководителя на отдела за съвместни операции Чарлз Стрикланд. Неговият персонал ще бъде в повишена готовност през празниците, за да следи атмосферата, а самият той ще получава актуализации за състоянието два пъти на ден. Както отбелязват в британските въоръжени сили, британските войници не трябва да бъдат хванати в капан в Украйна. Обединеното кралство предоставя на Украйна краткосрочна помощ в рамките на пакета за международна помощ след конфликта от 2014 г. След него, според вестника, в източната част на Украйна се появиха „мини държави“: ДНР и ЛНР. Оттогава Обединеното кралство провежда медицинско, планиране, логистика и обучение на пехотата с над 21 000 украински военни. През 2019 г. операцията беше удължена до 2023 г. и разширена, за да включи военноморски части за подготовка на украинските военни за справяне със заплахите в Азовско море, пише Daily Express. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 12:05 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Москва не блъфира с изисканите гаранции за сигурност

МВнР на Русия: Москва не блъфира с изисканите гаранции за сигурност

Москва. Руската страна не блъфира, излагайки предложения на САЩ и НАТО за гаранции за сигурност и ще направи всичко възможно, за да внедри това разбиране на Запад. Това каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков в интервю за списание International Affairs. „Ние не блъфираме, когато казваме абсолютно твърдо и категорично, че изискваме официално оттегляне на решението от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО <...>, когато казваме, че по-нататъшното разширяване на НАТО трябва да бъде изключено по принцип, когато казваме, че инфраструктурата на НАТО и всякакви мероприятия, които са провокативни за Русия, трябва да бъдат върнати към позициите, които съществуваха по време на подписването на фундаменталния акт Русия-НАТО през 1997 г. Това са нашите реални предложения. Това трябва да се внедрява (на Запад) с всички сили и ние ще го направим“, каза той. Преговорите между Русия и Запада за гаранции за сигурност може да се водят по различни пътища, но това не трябва да променя същността на предложенията на Москва, отбеляза Рябков. „Не изключваме други линии [на преговорите за сигурността], мисля, че в близко бъдеще тук ще има яснота. ]“, каза той. Рябков отбеляза също спешността на обсъжданията между Руската федерация и Запада по въпросите за сигурността, като подчерта необходимостта от гарантиране на сигурността на Русия и ненапредването на НАТО на изток. „Въпросът е спешен, ескалацията е сериозна, проблемите са големи, трябва да сложим край на напредъка на НАТО, инфраструктурата на НАТО, способностите на НАТО и още на изток“, добави Рябков. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2021 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Путин: По въпросите на сигурността  няма накъде да отстъпваме

Путин: По въпросите на сигурността няма накъде да отстъпваме

Москва. Руският президент Владимир Путин каза, че по въпросите на сигурността Русия е била „поставена“ на такава линия, от която няма накъде да отстъпи, цитира думите му руският вестник “Российская газета“. „Искам на всички да стане ясно, както у нас, така и в чужбина, на нашите партньори, за да е ясно: това дори не е границата, която не искаме някой да преминава. Въпросът е, че вече няма къде да отидем, "- каза той в интервю за програмата „ Москва. Кремъл. Путин“ по телевизионния канал „Россия-1“ Президентът отбеляза, че след като Западът достави ракетни системи на Украйна, те ще стигнат за четири до пет минути до Москва. "Е, къде да отидем тогава? Просто ни докараха до такова състояние, че трябва да им кажем: Спрете! Това е целият смисъл", каза Путин. Президентът подчерта, че отговорът на Русия на разширяването на НАТО на изток може да бъде много различен. Окончателното решение зависи от предложенията на руски военни експерти, каза президентът. Но основната цел на Руската федерация е да постигне споразумения със Запада за гарантиране на сигурността на страната. "Нашето предложение е открито и разбираемо. Искахме обществеността както на Русия, така и на Украйна, и обществеността на Европа, Съединените щати, да разберат каква е нашата идея, какво бихме искали да приложим по време на този преговорен процес. Аз не виждам нищо лошо тук“, каза Путин, визирайки предложението на РФ за гаранции за сигурност. В същото време президентът отбеляза, че Русия има опасения, че всяко предложение от наша страна ще бъде използвано, за да се запълни с „разрушителна работа по създаване на заплахи за нас в съседните ни страни, на тяхна територия“. „Те ще говорят безкрайно, безкрайно ще говорят за необходимостта от преговори и няма да правят нищо, освен да напомпват съседната страна с модерни оръжейни системи и да увеличат заплахата за Руската федерация., с която трябва да направим нещо, някак си да живеем“, каза Путин. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Путин говори за отговора на Русия на разширяването на НАТО на изток

„Московский Комсомолец“: Путин говори за отговора на Русия на разширяването на НАТО на изток

Москва. Ако НАТО продължи да се разширява на изток, тогава отговорът на Русия може да бъде много различен, каза руският президент Владимир Путин. Според него всичко зависи от предложенията на руските военни експерти, цитира думите му руският вестник "Московский Комсомoлец“. В ефира на телевизионния канал „Россия 1" Путин отбеляза, че Москва е предложила стратегически гаранции за сигурност на САЩ и НАТО, за да се постигне "резултат от дипломатически преговори". Според него предложенията са направени с цел "постигане на резултат от дипломатически преговори", който да бъде гарантиран юридически, в рамките на "документите, които сме предложили". Преди това прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков коментира изявленията на официалния представител на Белия дом Джен Псаки относно преговорите между Москва и Вашингтон за организацията на системата за сигурност. Според него Путин вече е говорил "за нашата готовност да започнем преговори възможно най-скоро". По-рано Псаки каза, че преговорите ще се проведат през януари, но подробностите все още не са договорени. Тя отбеляза също, че САЩ ще се съгласят с някои от руските предложения, но не са готови да отстъпят пред изискванията на Русия към НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Reuters: Германия не споделя увереността на САЩ в намерението на Русия да нахлуе в Украйна

Reuters: Германия не споделя увереността на САЩ в намерението на Русия да нахлуе в Украйна

Берлин. Германските власти не споделят увереността на САЩ, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, предава Reuters, позовавайки се на източници в германското правителство. Както отбелязаха събеседниците на агенцията, Берлин е заинтересован от намаляване на напрежението. Освен това източниците отбелязаха, че целта на Германия остава бързото възобновяване на преговорите в „Нормандския формат“. Reuters информира също, че съветникът по външната политика на германския канцлер Олаф Шолц Йенс Пьотнер и заместник-началникът на кабинета на президентската администрация на Русия Дмитрий Козак са се договорили да се срещнат в началото на януари, за да обсъдят конфликта около Украйна по време на телефонен разговор в четвъртък. По-рано за това съобщи и агенция DPA. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Декември 2021 | 09:10 | Агенция "Фокус"