Православната църква отбелязва деня на св. Ана - майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца. Бездетството в древността се е считало за Божие наказание и такива семейства, освен личната си тревога трябвало да понасят и обществения укор. В малкия градец Назарет, където те живеели, бездетството не се посрещало със съчувствие.

Естествено, молитвата и надеждата на двамата била за дете. Някои обясняват с тези тревоги и вълнения името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария, означава "надежда" и е близко до Мара името, с което свекървата на Рут - Ноемин, искаше да бъде наричана след нещастията, които преживя, тъй като Мара означава "горчивина" или "изпълнена с горчивина".

Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна - общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.

Счита се, че името Анна е второто по разпространение в християнския свят. Носещите това име честват именния си ден на празника "Зачатие на св. Анна" - 9 декември. Несъмнено от изброените празници, посветени на паметта на бабата и дядото на Христа, този е с най-светло настроение.

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от известния автор на църковни молитви и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:"Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше." Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.

Днес имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Анета, Анелия, Аница, Аня, Янко и Янка.