На 8 декември Ангела Меркел напуска поста германски канцлер. Част от живота на централноевропейците ще отиде с нея, пише унгарският премиер Виктор Орбан в 14-ото си есе от поредицата "Самиздат“, публикувано на miniszterelnok.hu, предадено без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Ние я разбрахме, тя ни разбраше. Съветска инвазия, комунистическа диктатура, съпротива и народни движения през 1988-89 г., победа, свобода, обединение и основателят на новата държава, Хелмут Кол, канцлерът.

Като министър-председател на Унгария през 1998 г. имах възможността да изпълнявам длъжността няколко месеца едновременно с канцлера Хелмут Кол, скъп, стар приятел, брат християнин и лоялен покровител на народите от Централна Европа.

Години наред Меркел и аз трябваше да понасяме заедно трудностите да бъдем в опозиция. Първо тя стана канцлер, след това се върнахме на власт пет години по-късно. Ние управлявахме финансовата криза през 2010 г., бяхме партньори в борбата за поддържане на единен Европейски съюз и заедно наблюдавахме безпомощно и без притеснение европейската трагедия от избухването на руско-украинската война.

Лоялните и дисциплинирани германци, непокорните и безразсъдни унгарци стояха заедно за обща цел: Европа, в която всички нации могат да се чувстват като у дома си.

И тогава дойде скъсването, или по-скоро фрактурата, откритата фрактура от 2015 г., миграционната инвазия. Видът нараняване, от който движението на спортиста вече няма да е това, което беше преди. Възстановява се, опитва се, бори се, но повече от чест. Той знае и след известно време признава, че не може да си върне старата форма.

Миграционната криза сама по себе си беше голямо изпитание. Тя се превърна в Рубикон, защото разкри дълбоките философски, политически и емоционални различия между нас относно концепцията за нациите, за свободата и за ролята на Германия.

Тя разкри, че за унгарците и другите централноевропейци родината е от съществено значение. Нацията е произходът, без патриотизъм не може да има здравословен емоционален живот. Оказва се, че германците са на другия път на европейската цивилизация, към един вид постхристиянска и постнационална държава.

Ние, унгарците, разбрахме, че германците не смятат това за проблем. Те не смятат това за цивилизационна болест, която трябва да се лекува, а за естествен, дори желан и дори морално превъзходен резултат. Тъканта на европейското единство се разплиташе и нямаше как да го спре. Миграция, джендър, федерализиран Европейски съюз, дехуманизацията на Европа. Възстановяването на европейското сътрудничество ще изисква свръхчовешки усилия в постсекуларната ера.

Ангела Меркел отвори ли вратата на неприятностите? Или, напротив, тя се опита да стои твърдо, но натискът отляво я отблъсна? Днес все още не знаем отговора на този въпрос. Поглеждайки към дневния ред на новото ляво германско правителство за имиграция, про-джендър политика, федерализация, прогерманска Европа, са възможни и двата отговора на мистерията на Меркел. Времето ще покаже. Единственото ми съжаление като бивш съратник е, че делото на живота й и 16 години като канцлер не дадоха отговори дори на нас, нейните колеги. Едно е сигурно: ерата на неяснотата, стелт политиката и дрифтинга приключи с Меркел. Сега се подготвяме за битка с широко отворени очи.

Превод и редакция: Иван Христов