Православната църква чества един от най-големите си празници - деня на свети Никола, покровителя на моряците, рибарите и банкерите.

Далеч назад в историята - продължава борбата на българите за самостойна църква през Възраждането... Само ден след като жителите на Велес се отделят от гръцката Патриаршия, същата 1868 година във видинския храм “Свети Великомъченик Димитрий" митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не споменава името на патриарха. Година по-късно и всички неврокопски общини вземат решение за скъсване с Цариградската патриаршия.

Българското главно командване взема решение за атака на Одринската крепост - една от най-добре укрепените в Европа. Годината е 1912, а атаката приключва с успех три месеца по-късно през март следващата година.

На 6 декември са родени писателят Павел Матев и Милен Гетов - български режисьор. На тази дата умира Ефрем Каранов - български книжовник.

2006 г.

Ратифициарният от Франция Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС е депозиран при италианското правителство

2006 г.

Народното събрание приема Закон за защита при бедствия, обнародван в Държавен вестник — бр. 102 От 19 декември 2006 г.

2006 г.

С гласовете на управляващата коалиция, се приема Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и сектори в Служба "Военна информация“ към министерство на отбраната (МО) и шефовете на отдели или секции в Национална разузнавателна служба (НРС) след 16 юли 1991, няма да се установява принадлежност към органите на бившата ДС

2005 г.

Камара на представителите на чешкия парламент ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС със 155 за, 0 против, ?? въздържал се.

2003 г.

Започната е българоезичната Уикипедия е разновидност на Уикипедия на български език. Първата статия е Григориански календар в превод от френски език, като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език.

2002 г.

Върховната касационна прокуратура спира процедурата по продажба на БТК, тъй като Агенцията за приватизация не е следвала стратегията по приватизацията й, приета от парламента.

1990 г.

България установява дипломатически отношения с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана.

1948 г.

Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). Сталин налага мнението си, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на "диктатурата на пролетариата". На тази среща Сталин изненадващо обвинява Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ" св. Климент Охридски", изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) - от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник". Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г., след което до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация. Посмъртно е удостоен с почетно звание "Герой на социалистически труд" (1963 г.).

Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на МС в правосъдието ( от 31 март 1946 г. - до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март 1946 г. - до 22 ноември 1946 г. В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на МС и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 г. до 11 декември 1947 г.

Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на МС и председател на Правителствения комитет за стопански и финансови въпроси при МС от 11 декември 1947 г. - до 31 март 1949 г.

1947 г.

Влиза в сила Конституцията на Народна република България, приета от Шестото Велико народно събрание на 4 декември 1947 година.

Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Конституцията утвърждава промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната.

1915 г.

Сформирана е Моравска военноинспекционна област със седалище Ниш. Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война 1914-1918 г. От 9 юли 1918 г. щабът й се дислоцира в София. Разформирована е на 31 декември 1918 г.

1912 г.

Българското главно командване взема решение да се извърши подготовката за атака на Одринската крепост през Балканската война /1912-1913 г./.

След подписването на протокол за временно примирие на 20 ноември и неясния изход от предстоящите преговори за мир в Лондон българското главно командване решава да продължи военните действия. На 6 декември то взема решение да се подготви атаката на Одринската крепост. Тежестта по изпълнението на отговорната задача – превземането на признатата за една от най-силните в Югоизточна Европа крепости – пада върху 2-ра армия с командващ генерал Никола Иванов. Започва сериозна подготовка на план за превземане на крепостта, който след три месеца / март 1913 г./ се увенчава с успех.

1912 г.

Изпратено е послание на ЦК на ВМРО до цар Фердинанд I против насилията на гръцката и на сръбската армия над македонските българи.

1903 г.

Проведен е Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди смъртта му. Приети са първите устав и програма.

Демократическата партия е основана през 1896 година от каравелисткото течение в Либералната партия. Нейни лидери са: П. Каравелов, А. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, А. Гиргинов, С. Савов. Демократическата партия е сред учредителите на Съюза на демократичните сили. Парламентарно представена е в VII Велико народно събрание, ХХXVI Народно събрание; ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание - в коалиция с БЗНС под името Народен съюз. Демократическата партия е член на Европейския християндемократически съюз и асоцииран член на Европейската народна партия. Печатен орган - в. "Знаме".

1880 г.

Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският и облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Международните актове – договори, конвенции и други, които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.

1877 г.

Руски отряд освобождава с. Златарица, Великотърновско.

Войната водена между Османската империя и Русия (1877 - 1878 г.) е предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание, 1876 г.), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското правителство правят войната неизбежна. През април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) заедно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от руския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. През юни главните сили на руската армия начело с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), преминава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска дружина водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза заедно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), предприема атаки за превземането на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и достига линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 януари 1878). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 3 март е подписан Санстефанският прелиминарен договор, чрез който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.

1876 г.

Завършват предварителните дебати между представителите на шестте велики сили - Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия, които се провеждат в Цариград. Целта на дебатите е да се постигне взаимноприемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. Българският въпрос е в центъра на дискусиите, като най-благоприятен за българите е проектът на ген. Николай Игнатиев, предвиждащ създаване на автономна българска област, в която да се включат всички територии, заселени с българи. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.

1869 г.

В църквата на с. Гайтаниново, Неврокопско, се провежда казалийски събор, на който присъстват представители на всички общини от Неврокопско. Взето е решение за окончателно скъсване с Патриаршията.

1868 г.

Васил Левски пристига в Турну Мъгуреле и се свързва с Данаил Попов и Тодор Ковачов. С тяхна помощ той подготвя преминаването си на юг от р. Дунав.

1868 г.

Във Видинската църква “Св. Великомученик Димитрий" видинският митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не споменава името на патриарха.

Антим I е духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 г. Учи в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.

1861 г.

Софийският митрополит Доротей разпорежда да острижат брадата и косите на един български протойерей, който отказал да му се поклони, след което го изхвърля на улицата. Инцидентът предизвиква широко недоволство сред българското население и пред църквата се събира голямо множество, което иска да изгони митрополита от града. Турските власти се намесват и поставят въоръжена охрана пред митрополитския дом.

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Георги Данчев – литературовед и поет. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" през 1952 г., след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 г. Той е преподавател и един от основателите на ВТУ. Чете лекции по "Старобългарска литература" и по "Старобългарска книжнина". Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с проучвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с изследване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна църква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца.

1925 г.

Роден е Милен Гетов - български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредица от спортни филми. През 1996 г. е назначен за главен художествен експерт в БНТ. Водещ и съавтор е на предаването "Минаха години" заедно с Др. Тенев по БНТ. Най-известният му документален филм е: "Непобедимият Дан Колов" (1971 г.). Снима игралните филми: "Един наивник на средна възраст" и “Реквием за една мръсница" (тв, 1976-1977 г.), "Умирай само в краен случай" (тв, 1978 г.), "Тайфуни с нежни имена" (тв, 1979 г.), "Юмруци в пръстта" (1979-1980 г.), "Петият от карето" (тв, 1981 г.).

1924 г.

Роден е Павел Матев - писател и поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски" през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем". Стихотворенията му са преведени на много езици. На руски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове" (1951 г.), “Дълг" (1955 г.), “Човешка тревога" (1960 г.), “Време, родина, любов" (1962 г.), “Родословие" (1963 г.), “Чайките почиват на вълните" (1965 г.), “Неоскърбени светове" (1969 г.), “Натрупани мълчания" (1973 г.), “Внезапни паузи" (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно" (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни" (1982 г.), “Сърдечни затишия" (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат" (1987 г.), “Ти сън ли си" (1989 г.), “Ехо от олтара" (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж" (1994 г.), “Бдения" (стихосбирка, 1996 г.), “Любов - магическа реалност" (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време" (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани произведения" (1998 г.), “Елегични изповеди", (стихосбирка, 1999 г.) и др.

1913 г.

Роден е Николай Михайлович Амосов - украински хирург, академик в Украинската Академия на Науките от 1969 г. Член-кореспондент на АМН (1961 г.); лауреат на Ленинска премия (1961 г.); герой на социалистическия труд (1973 г.). С името му е свързан един от най-големите скандали в историята на БНТ, когато на 25 декември 1988 г. дава интервю за "Всяка неделя", в което заявява, че най-омразният лозунг за него е "Да живее диктатурата на пролетариата". В резултат предаването е спряно. Основните му трудове са по сърдечно-съдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и медицинска кибернетика. Автор е на книгата "Мисли и сърце" (1965 г.) и на много други. Умира на 12 декември 2002 г. в Киев.

1871 г.

Роден е Иван М. Манолев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. В 1891 година завършва българската гимназия в Солун, след което учи във Висшето училище в София, където в 1896 година завършва славянска филология. От 1898 до 1899 година е учител в Гевгели. Влиза във ВМОРО и става член на околийския революционен комитет в града. В 1901 година е спътник на Гоце Делчев при обиколката му из Костурско.

1856 г.

Роден е Никола Марков Рясков е български военен деец, генерал-майор, известен като създател на българската артилерия.

На тази дата умират:

1944 г.

Умира Елена Снежина - актриса. Родена е на 14 март 1881 г. в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздава образите на Бистра от "Когато гръм удари" и на Амели от "В полите на Витоша" на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина" на Чехов, Катерина от “Буря" на Островски, Ирена от “Морската жена" на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка" на Молнар, Анисия от “Силата на мрака" на Толстой и др. Снима се във филмите "Дяволът в София" (1921 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Грамада" (1936 г.) и др.

1927 г.

Умира Ефрем Каранов - български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 г. в Карлово. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително движение. Основател и уредник е на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор е на етнографски и фолклористични студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени". Превежда поезия от руски език.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.