Преди 20 години публикувах статия, в която официално групирах развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия и Китай и въведох термина БРИК. Твърдях, че тъй като брутният вътрешен продукт на тези страни продължава да расте бързо през следващото десетилетие, ние спешно трябва да им предоставим по-голямо глобално управление. Тъй като Франция, Германия и Италия са в постоянен икономически и паричен съюз, предложих да се обединят местата им в Г-7, МВФ и Световната банка в едно европейско представителство и да дадем възможност на страните от БРИКС да се присъединят към леко разширената Г-7, пише Джим О'Нийл - бивш главен икономист в Goldman Sachs и министър на финансите на Обединеното кралство в правителството на Дейвид Камерън на страниците на британския вестник Financial Times в материал, представен без редакторска намеса от името на автора.

През 2003 г. моят екип публикува друга статия, озаглавена "Мечтата на БРИКС“. В него изказахме хипотезата, че икономиките на тези четири страни като цяло могат да надминат страните от "Голямата шесторка“ (същите, с изключение на Канада). Моментът беше добър и съвпадна с бума на глобализацията, благодарение на който много международни компании започнаха да правят бизнес в страните от БРИК.

Няколко години по-късно финансовата криза предизвика дългосрочна промяна в глобалното управление. Съветът ми за обединяване на големите континентални икономики в един офис така и не се осъществи. Но в отговор на пазарните сътресения тогавашният президент на САЩ Джордж Буш свика Г-20 през 2008 г., което включваше и четирите страни от БРИК. Когато тогавашният британски премиер Гордън Браун пое разширената група в Лондон година по-късно, тя засили ключовата си роля в глобалните икономически и финансови въпроси.

Стартирането през 2009 г. на Форума за финансова стабилност, по-късно преименуван на Съвета за финансова стабилност, и ребалансирането на правата на глас и собствеността в МВФ и Световната банка също се оказаха значителни стъпки. И двете събития ми се сториха важни етапи по пътя към споделения просперитет и по-представителна форма на глобално управление в бъдеще.

И какво разочарование - след цяло десетилетие, през ноември 2021 г., абсолютно нищо не се е променило! Задължителната петгодишна ревизия на специалните права на тираж, която със сигурност ще подобри справедливото представяне на ключовите нововъзникващи валути и ще отрази нарастващата им сила, беше отложена. Заради съперничеството между САЩ и Китай Г-20 се раздели. Усеща се, че почти нищо не се прави.

Това е особено тревожно, защото въпреки че МВФ прогнозира, че развитите икономики няма да понесат значителни щети от пандемията, растежът на нововъзникващите икономики, освен Китай, ще се забави значително в сравнение с прогнозите.

Г-20 не само не успя да се споразумее за справедлив план за разпределянето на ваксината срещу коронавирус, но и се противопостави на създаването на нов Глобален съвет по финанси и здраве, за да засили глобалната устойчивост към бъдещи предизвикателства. Но най-тревожният от всичко е пълният провал да се демонстрира лидерство и да се постигнат целите за климата - на срещата на върха COP26 този месец не беше възможно да се постигне съгласие как да се предотврати глобалното затопляне от повече от един и половина градуса.

Както знаете, лидерите на БРИК сформираха свой собствен икономически и политически клуб през 2009 г., като поканиха Южна Африка да се присъедини към техните редици, което добави към популярността на новата абревиатура БРИК буквата С (South Africa). Но освен създаването на още една банка за развитие, страните почти не са координирали политиките си за стимулиране на колективни икономически усилия. Нито пък са дали конструктивен принос към Г-20 за общото благо. Това също е много жалко.

Единствената страна от БРИК, която надминава прогнозите за растеж, е Китай, а Индия не е далеч. Но поради мрачното второ десетилетие, нито бразилският, нито руският БВП не е нараснал в доларово изражение от 2001 г. Остава нерешен въпросът как тези страни могат да постигнат по-високи нива на социално благосъстояние.

Южна Корея остава единственият ярък пример за страни, които искрено се стремят към тази цел. В цялата ми кариера това е единствената страна, която е развила икономиката си до ниво на просперитет, както в Южна Европа. Останалите страни с население над 45 милиона души все още са далеч от тази цел.

Страни като Бразилия, Русия, Индонезия, Нигерия и Виетнам трябва да подражават на икономическия успех на Сеул. Това ще направи техните народи по-богати и вероятно по-щастливи, а също така ще засили равенството в целия свят.

Превод и редакция: Юлиян Марков