27 ноември е дата, която за Българската армия е много черна, много трагична дата, защото се пречупва гръбнакът на една силна, не само силна духом, но на една много респектираща на Балканите армия, която никой е нямал интерес да съществува като противник негов. Това каза военният историк и преподавател полк. от резерва Мишо Йорданов, в интервю за предаването "За честта и славата на България“ на Радио "Фокус“ по повод 102 години от подписването на Ньойския диктат. "Затова и англичаните казват, че "В една бъдеща война ние трябва да действаме така, че българите да бъдат наши съюзници, а не наши противници“. Това е истината за тази жестока разправа с българското войнство, за това жестоко орязване както на материалната база, така и на личния състав. Да не говорим, че тук е сложена ръка и върху българското офицерство. След като се съкращават полкове, след като се съкращават дивизии, българските офицери остават без работа, т.е. много от тях са съкратени. Много от талантливите български пълководци дори след тази злополучна, да не кажем… ньойска авантюра са били съдени и това определя и формирането на различни военни съюзи, които са се формирали в защита на българското офицерство, за това то да не бъде унищожавано толкова драстично, защото ще бъде нужно в една бъдеща война, каквато между другото и силите на Антантата, и Централните сили са очаквали“, посочи Йорданов.

"Пророчески се оказват думите и на немския генерал, подписа в Компиенската гора примирието между Франция и Германия, който казва "Довиждане, господа, до след 20 години“. И точно 20 години след това, разбира са, започва Втората световна война като реванш на силите на победените страни за тази загуба в Първата световна война и тези договори. Защо Турция, която също подписва един унизителен договор – Севарския, но не го спазва, и победата й в турско-гръцкия конфликт й осигурява това незачитане на клаузите на Севарския договор, успява да съхрани армията си и върху нея ударът, върху армията, е малко по-лек, отколкото за Българската армия. Турците по принцип са победена страна също, те са наши съюзници в Първата световна война, но на тях им е много важно да запазят земите, които Османската империя е имала преди. И това, което гърците са направили, е да се разширят колкото се може повече за сметка на тези земи. И затова турците начело пак с Кемал Ататюрк са успели да се противопоставят на клаузите още след подписването на Севарския мир, което пък им дава възможност по-нататък да стъпят върху тази армия и да не отстъпват повече от състоянието на своите въоръжени сили“, заяви той.

"Сега, без външна намеса, без външен натиск, изключително от вътрешни фактори и от недалновидни решения ние направихме онова, което нашите противници през 1918-1919 г. направиха с тоя Ньойски диктат. Когато говорим за наборната армия – действително наборната армия през годините, когато беше обсъждано дали да продължим с наборна войска или не, беше армия, която нашата икономика не можеше да издържа. Тя беше намалена първо на 75 000. След това на 45 000, след това на 30 000, каквато даже и Ньойският договор не ни беше поставил. Но това беше едно решение, взето повече на емоционална основа, по моему. Това решение за съкращаване на наборната армия беше недалновидно. Но още по-недалновидно е изоставянето на подготовката на младежите. За това нихилистично отношение на сегашната младеж, особено на младежите от мъжки пол, е показателно. Те не желаят да служат в армията, те смятат, че армията е пристан за мързеливите, те смятат, че армията е загуби-време, което за мен е по-страшната последица от това унищожаване на наборната ни армия“ допълни Йорданов.