СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Greek City Times: Компании от САЩ приватизират пристанищата в Кавала и Александруполис, превръщат ги в портал към Западните Балкани

Greek City Times: Компании от САЩ приватизират пристанищата в Кавала и Александруполис, превръщат ги в портал към Западните Балкани

Александруполис. Пристанището на Александруполис вече е със значително увеличени възможности благодарение на сътрудничеството в рамките на сигурността между Вашингтон и Атина, а две американски компании са кандидати за приватизацията на портовите съоръжения в Кавала и Александруполис, които ще се превърнат в портали на САЩ към Западните Балкани, пише The Greek City Times. Тов...

4 Декември 2021 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Hurriyet: Турция следи отблизо действията на американските войски в Александруполис

Hurriyet: Турция следи отблизо действията на американските войски в Александруполис

Анкара. Турция следи отблизо военната мобилизация на американските войски в гръцкото пристанище Александруполис, но не става дума за разполагане, съобщава вестник Hurriyet, като се позовава на информация от Министерството на отбраната в Анкара. Събеседниците на изданието уверяват, че САЩ изпращат единици техника в рамките на операция Atlantic Resolve, и допълват, че това са стратегически трансферни и логистични дейности, които се извършват от 2014 г. насам. „Дейностите, които се извършваха над Балтийско море, наскоро бяха извършени през Дедеагач (Александруполис). Това са стандартни дейности, които включват ротация на собствените логистични и бойни елементи на САЩ към Европа, за да допринесат за европейската сигурност, като ги обучават за определен период от време и след това ги връщат обратно“, поясняват източниците. В този контекст няма струпване на сили, допълват източниците. Същите източници отговориха на въпроса относно заявката на Турция за F-16 от САЩ: „Предадохме нашата заявка F-16 на САЩ. Тя е в процес на оценка. Ще видим заедно как ще се развие този въпрос, когато бъде предаден на Конгреса“, казаха те. 15 самолета F-15E, принадлежащи на ВВС на САЩ, пристигнаха в авиобаза в Гърция в подкрепа на многонационално тренировъчно събитие в навечерието на подписването на актуализирания нов протокол от Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (MDCA) между Атина и Вашингтон. Самолетът ще подкрепя операцията Castle Forge, която ще се проведе в рамките на военното сътрудничество в Черноморския регион. Учението Castle Forge има за цел повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците от НАТО във връзка със стратегията за колективна отбрана на САЩ в Черноморския регион и подобряване на способността на съвместните сили да реагират гъвкаво по време на криза, се казва в изявление на гръцките военновъздушни сили. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 16:42 | Агенция "Фокус"

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Талин. Британският външен министър Лиз Тръс по време на посещението си в Естония се качи на танк на заснежен полигон. Както пише The Daily Telegraph, това е било позиране за пред пресата с удачен ракурс, който е бил предназначен да покаже на Владимир Путин, че Великобритания се отнася сериозно към защитата на Украйна от агресия на източната й граница. Според източник от правителството, Тръс „искаше да види нашите войски на фронтовата линия на НАТО, да разбере как те се обучават и подготвят за агресия и да им благодари за работата, която вършат, за да защитят източния фланг на Алианса“. Тя предупреди Владимир Путин срещу „действия, насочени към подкопаване на свободата и демокрацията в нашите партньорски страни“, заявявайки, че нахлуването в Украйна би било „стратегическа грешка“. „Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, за да гарантираме тяхната сигурност и да засилим икономическата им устойчивост“, каза тя. Тръс отрече твърденията, че съсредоточаването на руските войски на границата с Украйна е отговор на провокацията на страните от НАТО, и обеща да „подкрепи нашите приятелски демокрации“ в борбата срещу „злонамерените“ дейности в региона. Както отбелязва вестникът, гледката на Лиз Тръс, возеща се в танка Challenger 2 в естонския град Тапа, напомня за противопоставянето на Запада срещу друг руски лидер Михаил Горбачов. Преди 35 години тогавашният министър-председател Маргарет Тачър беше снимана да се вози в подобна позиция в по-ранна модификация на същия танк на полигон на НАТО близо до западногерманския град Фалингбостел. Тогава Тачър изстреля тренировъчен шестфунтов снаряд от танка, използвайки лазерна система за насочване. По-късно тя каза, че й харесва. Както отбелязва вестникът, за разлика от Маргарет Тачър, външният министър не е стрелял от танково оръдие. Превод и редакция: Иван Христов

1 Декември 2021 | 12:39 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

Рига. Обединеното кралство ще защитава и подкрепя стабилността на Западните Балкани и Украйна, обяви британският министър на външните работи Елизабет Трас в навечерието на сесията на дипломатическите ръководители на страните-членки на НАТО в Рига, пише белградската „Политика“. „Всяко действие на Русия, насочено към подкопаване на свободите и демокрацията в страните, които са наши партньори, би било стратегическа грешка. Искаме мир, в който свободата и демокрацията не само оцеляват, но и процъфтяват. За тази цел ние ще бъдем на страната на нашите демократични партньори, противопоставяйки се на руската злонамерена агресия. Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, ще запазим тяхната сигурност и ще укрепим икономическата им стабилност“, каза Трас. Киев и западните страни наскоро изразиха загриженост относно предполагаемото засилване на „агресивните действия“ от страна на Русия близо до границите на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия придвижва войски на нейна територия и по свое усмотрение. Според него това не заплашва никого. От своя страна, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров припомни, че Съединените американски щати обграждат Русия от всички страни с военните си бази и непрекъснато предизвикват истерия по руските граници. „Фактът, че Америка ни е обградила със своите военни бази от всички страни, е факт, който може би всеки студент знае.„Тази истерия непрекъснато се разпалва (по границите на Русия)“, каза Лавров. Северноатлантическият алианс прехвърля военна техника до руските граници, заяви във вторник министърът на външните работи. По повода във вторник се изказа и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че „„Русия ще плати висока цена, ако отново използва сила срещу независима нация Украйна“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще информира 29-те си колеги от НАТО за разузнавателните данни, с които разполагат Съединените щати, за случващото се в Източна Украйна. „Ще се консултираме със съюзниците от НАТО и нашите партньори през следващите дни дали ще предприемем други стъпки като съюз, за да засилим отбраната, устойчивостта и капацитета“, каза Блинкен. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 18:47 | Агенция "Фокус"

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

Рига. Латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс смята, че Рига не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Вашингтон. Той заяви това във вторник на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, цитиран от TACC „САЩ поеха много силни ангажименти да гарантират нашата сигурност и честно казано, нямаме нужда от нови ангажименти, защото това, което имаме, вече е много силно — присъствието на (САЩ) на ротационен принцип, воденият от САЩ батальон нa (НАТО) в Полша, което държавният секретар вече спомена," заяви Ринкевичс В понеделник министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс каза пред Reuters, че Латвия се нуждае от постоянно военно присъствие на САЩ, за да сдържа Русия, а също така иска да укрепи своя отбранителен потенциал с помощта на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. В същото време, както добави Ринкевичс, Латвия и САЩ ще продължат да си сътрудничат тясно в борбата срещу киберзаплахите. „Съгласихме се да продължим тясно сътрудничество не само във военната сфера, но и по въпросите на киберсигурността, включително 5G мрежите, противодействието на кибератаки, както и на дезинформацията“, добави Ринкевичс. Държавният секретар на САЩ пристигна в Рига, където ще участва в срещата на външните министри на НАТО в Рига на 30 ноември и 1 декември. В рамките на посещението си в Латвия Блинкен се срещна и с министър-председателя на републиката Кришянис Каринш. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 15:28 | Агенция "Фокус"

Associated Press: Столтенберг изключи система за изваждане на страни от НАТО

Associated Press: Столтенберг изключи система за изваждане на страни от НАТО

Рига. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза във вторник, че има малък шанс военната организация някога да въведе система за изключване на страни от своите редици, на фона на напрежението между редица от 30-те страни членки, предава Associated Press. „НАТО няма никакъв механизъм за изгонване на членове. И няма да препоръчам това да бъде въведено в нашия учредителен договор“, каза Столтенберг в Рига, преди двудневната среща на външните министри на организацията. „Дори и да го препоръчам, това никога няма да се случи, защото се нуждаем от консенсус, за да го направим“, каза той, визирайки необходимостта от единодушие при вземането на решения в НАТО, което дава на всяка страна членка де факто вето. Турция разгневи няколко членове на Алианса, като закупи руски ракетни системи, както и заради проучванията за въглеводороди в спорни средиземноморски води. Миналата година турските военни кораби също влязоха в противопоставяне с френските военноморски кораби, които контролираха оръжейното ембарго на ООН за Либия. Френският президент Еманюел Макрон заяви през 2019 г., че Алиансът е в „мозъчна смърт“ поради липсата на американското лидерство. Той се оплака от решението на администрацията на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, без да се консултира със съюзниците. Макрон, който също беше ядосан от споразумението между САЩ и Великобритания с Австралия тази година, което прекъсна многомилиардния контакт на Канбера с Париж за изграждане на подводници, поиска преразглеждане на начина, по който НАТО функционира политически. Министрите ще обсъдят предложенията на Столтенберг за преразглеждане на „Стратегическата концепция“ на НАТО, която по същество представлява мисията и пътната карта на организацията за адаптиране към съвременните предизвикателства за сигурността. Последният датира от 2010 г. и не отчита Китай или изменението на климата. Лидерите на НАТО трябва да одобрят окончателния текст на срещата си в Мадрид на 29-30 юни 2022 година Не е ясно как Алиансът ще се справи с авторитарните подходи на някои от членовете си или как ще управлява проблемите, които възникват, когато една страна бойкотира действията на НАТО, например Унгария, която блокира срещите на високо ниво с Украйна заради правата на унгарското малцинство там . Столтенберг каза, че смята, че изключването на членове не е отговорът. „Мисля, че е по-добре да използваме НАТО като платформа, както и да водим честни и откровени дискусии, когато сме загрижени дали всички съюзници отговарят на демократичните стандарти“, каза той. „Ако тези страни бъдат изгонени, тогава тази платформа вече няма да съществува. Така че мисля, че е по-добре да запазим НАТО с всичките му членове." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса

Йенс Столтенберг: НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса

Рига. НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса, но не и на страните партньори, включително Украйна, на които Алиансът предоставя само помощ. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция във вторник в латвийската столица при пристигането си на срещата на външните министри на НАТО, цитиран от TACC „Трябва да разберем разликата между една страна от НАТО, например Латвия, Полша, Румъния, и нашия близък и много ценен партньор Украйна, на която ние предоставяме само подкрепа, помощ при обучение на войски, оборудване. Но за страните членки на НАТО, имаме гаранции за сигурност по член 5 (от Вашингтонския договор, който разглежда колективната отбрана на алианса – бел. ТАСС), каза Столтенберг. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Ръководителят на MI-6: Западът не се опитва да обгради Руската федерация и да подкопае нейните интереси

Ръководителят на MI-6: Западът не се опитва да обгради Руската федерация и да подкопае нейните интереси

Лондон. Великобритания и Западът трябва да дадат ясно да се разбере на Москва, че не се стремят да подкопаят нейните интереси или да я обградят с бази на НАТО. Това заяви във вторник в интервю за BBC ръководителят на службата за външно разузнаване на Обединеното кралство MI-6 Ричард Мур. „(Ситуацията на украинската граница) изисква много внимателно наблюдение на случващото се и много ясно да се разбере от руснаците каква цена ще трябва да платят в случай на (военна) намеса <...>, – каза Мур. - Честно казано, в същото време е необходимо да се покаже много ясно, че не насърчаваме дневен ред за конфронтация. Ние не се опитваме да обградим Русия или да й попречим да преследва своите законни интереси." Мур каза, че има "хроничен проблем около Украйна". Той обърна внимание на редовния характер на възникването на „т.нар кризи,“ свързани със ситуацията в Украйна и увеличаването на руското военно присъствие близо до нейните граници. Наричайки Русия "най-остра заплаха" за британската сигурност, Мур каза също, че съществува дългосрочна стратегическа заплаха от Китай, който създава "цифрови и дългови капани" по целия свят. Според него Пекин използва данните, събрани с помощта на китайски технологични решения, като лост за оказване на натиск, както и финансовите възможности на Пекин, които позволяват на китайския бизнес активно да придобива дялове в западни предприятия. Той подчерта необходимостта както от сътрудничество с Китай в редица важни глобални области, така и от „състезание, където е необходимо“. Освен Руската федерация и Китай, ръководителят на MI-6 включи Иран и заплахата от международен тероризъм в приоритетните области на работата на разузнавателната общност на "голямата четворка". Той също така подчерта факта, че Китай и други западни конкуренти инвестират значителни ресурси в технологии като „изкуствен интелект, квантови изчисления и синтетична биология“. "В борбата за власт и влияние в 21-ви век, тези, които притежават ключови технологии, ще имат предимство. Затова е наложително нашите западни страни да не изостават и да запазят способността си за иновации", каза той и добави, че според него свободното общество и "предприемаческият дух" дават предимство на Запада в конкурентната борба срещу "авторитарните режими". Мур също отбеляза, че в съвременния свят MI-6 трябва да се откаже от обичайните начини за решаване на някои проблеми. Така например, според него, сега разузнавателната служба трябва да си сътрудничи все повече с IT индустрията, за да се справи с технологичните заплахи, докато в миналото MI-6 разчиташе основно на собствените си сили. Сега, според него, е просто невъзможно да се чака година и половина, необходими, за да се провери задълбочено биографията на обещаващ нов служител, който би могъл да помогне на разузнавателната служба да се справи с едно или друго IT предизвикателство. През последните години MI-6 като цяло промени подхода си към набирането на служители, казва Мур, и сега се взимат хора от всички сфери на живота в британското общество и има възможност да се кандидатства за свободни позиции, публикувани на уебсайта на разузнавателната служба. Мур също отбеляза, че с личен пример той се опитва да промени образа на MI-6 в очите на хората, заобиколени от воала на тайната. Той стана първият ръководител на външното разузнаване, който създаде акаунти в социалните мрежи и започна да се появява публично и в предавания на живо в медиите на Обединеното кралство. Според него картината на заплахите, която се оформи в съвременния свят парадоксално изисква разузнавателните служби да бъдат по-отворени. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 14:48 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ непрекъснато разпалват истерия по руските граници

Сергей Лавров: САЩ непрекъснато разпалват истерия по руските граници

Москва. Съединените щати обградиха Русия от всички страни с военни бази и разпалват истерия, каза руският външен министър Сергей Лавров на 30 ноември пред участниците в годишната научна и образователна програма „Диалог за бъдещето“, цитиран от “Российская газета“. Според него „фактът, че САЩ са обградили Русия от всички страни със своите военни бази, вероятно вече е нещо, което всеки ученик знае, и въпреки това тази истерия непрекъснато се раздухва по руските граници“. Той засегна и ситуацията в Азиатско-Тихоокеанския регион. "В Азиатско-тихоокеанския регион, където доскоро преобладаваха положителни, конструктивни, обединяващи тенденции, тенденции за търсене на консенсус и компромис, се въвеждат схеми на открита конфронтация за сдържане на някои страни от други страни", каза руският външен министър. Освен това "идеята за срещата на върха на демокрациите", насрочена за 9-10 декември, повдига въпроси, каза руският външен министър. „Сега президентът на САЩ Джо Байдън свиква среща на върха „на демокрациите“. Абсолютно самоволно дефинира списъка от 110 държави... това повдига огромен брой въпроси, като идеята за самата среща на върха на демокрациите, която предполага... самоприсвоеното право от Вашингтон да определя кой е демократ и кой не. Защо точно демокрацията в американския смисъл трябва да се разглежда като идеалната форма на социална организация?“, каза Лавров. В същото време, отбеляза министърът, срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева може да стане пример за целия свят. "В Женева се проведе руско-американска среща на върха, имаше и конструктивен, и честен разговор. Ако такъв разговор даде пример за всички други действия на нашите западни партньори на международната арена, светът ще има само полза", каза Лавров. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Delfi (Латвия): НАТО има готовност да прехвърли над 40 хиляди войници в Латвия

Delfi (Латвия): НАТО има готовност да прехвърли над 40 хиляди войници в Латвия

Рига. Ако е необходимо, над 40 хиляди войници могат да бъдат изпратени в Латвия за кратко време, потвърди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след среща с президента на страната Егилс Левитс, пише латвийското издание Delfi. Говорейки за това дали Северноатлантическият алианс е готов да разгледа възможността за увеличаване на присъствието си в Латвия, предвид събитията от последните седмици и нарастващото напрежение по външната граница на Европейския съюз, Столтенберг подчерта, че НАТО значително e увеличило присъствието си в последно време заради агресивното отношение на Русия към Украйна и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., както и по-нататъшни провокации от страна на Русия, насочени към дестабилизиране на ситуацията в Източна Украйна и подкрепа на сепаратистите в региона на Донбас. „Ние непрекъснато преследваме най-голямото разширение на цялостната отбранителна система след Студената война. Бойни групи са разположени в балтийските държави и Полша. Засилихме присъствието си както в морето, така и във въздуха. Ние също така работим в тясно сътрудничество със съюзниците в областта на обучението, което има за цел да предотврати всякакви заплахи за съюзниците, особено на източния фланг на Алианса - в Балтийския регион“, заяви генералният секретар на НАТО. Той също така подчерта, че за да се предотврати всяка възможна конфронтация, непрекъснато се анализира необходимостта от активиране и промяна на присъствието. Столтенберг отбеляза, че НАТО ще осигури присъствието на съюзнически войски в Балтийския регион, за да предотврати по-нататъшно влошаване на ситуацията на границата на Латвия, Литва и Полша. Генералният секретар на НАТО каза, че ще бъдат изпратени специалисти както в Литва, така и в други страни, за да се справят със ситуацията по външните граници на ЕС и с мигрантите. Той също така припомни, че заедно с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен той посети не само Латвия, но и Литва, за да покаже, че и НАТО, и ЕК са обединени в борбата срещу хибридна атака, ръководена от Беларус срещу страните от Северноатлантическия алианс. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 12:15 | Агенция "Фокус"

ТАСС: НАТО обещава на Руската федерация политически и икономически последици в случай на агресия срещу Украйна

ТАСС: НАТО обещава на Руската федерация политически и икономически последици в случай на агресия срещу Украйна

Рига. За Русия ще има "политически и икономически последици" в случай на агресия срещу Украйна, предупреди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в Рига, предава TACC. „Всяка бъдеща агресия срещу Украйна ще има висока цена за Русия и политически и икономически последици“, аргументира се той. Столтенберг отново отбеляза, че НАТО отчита „необичайна концентрация на руски сили“ на границата с Украйна и „следи отблизо ситуацията“. „Призоваваме Русия да деескалира и да намали напрежението“, добави той. По-рано прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Руската федерация вижда информационна кампания от западни страни с цел да се представи Москва като заплаха за процеса на уреждане на конфликта в Украйна. Той не изключи, че тази кампания е камуфлаж за прикриване на „агресивни мисли, които може да зреят в Киев“. Постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя подчерта, че няма напрежение по границата с Украйна, а руските войски се движат изключително на национална територия. От своя страна пресбюрото на Службата за външно разузнаване на Руската федерация отбеляза, че според постъпващи данни Държавният департамент на САЩ по дипломатически канали предава на своите съюзници и партньори абсолютно невярна информация за предполагаемата концентрация на сили на руска територия за военна инвазия в Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Ноември 2021 | 18:57 | Агенция "Фокус"

Александър Грушко: Русия едва ли ще възстанови представителството си в НАТО

Александър Грушко: Русия едва ли ще възстанови представителството си в НАТО

Москва. Руският заместник-министър на външните работи и бивш постоянен представител на Русия в НАТО Александър Грушко изключи възможността да бъде възстановено представителството на страната му в НАТО в Брюксел. Русия обяви прекратяването на мисията си в НАТО в средата на октомври в отговор на решението на Северноатлантическия алианс да отнеме акредитацията на осем служители на постоянната мисия на Русия към организацията. Прекратена е и работата на информационното бюро на НАТО и на военната мисия за връзка в Москва, припомня руският вестник “Коммерсантъ“. „Всичко се развива по такъв начин, че едва ли ще се върнем там“, каза Грушко по време на дискусия в клуб „Валдай“, отговаряйки на въпроса на домакина дали Русия ще се върне в Брюксел. В началото на октомври секретариатът на НАТО уведоми руската страна за решението на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг да отнеме акредитацията на осем служители на Постоянното представителство на Руската федерация от 1 ноември 2021 г., както и да намали общия брой на дипломатическата мисия до 10 души . Според Столтенберг изгонените дипломати са били "необявени разузнавачи". Руският президент Владимир Путин, коментирайки прекратяването на диалога с НАТО, заяви, че самият Северноатлантически алианс е виновен за закриването на постоянната мисия на Русия към организацията. Руският президент отбеляза, че Москва "така или и иначе не иска" да си сътрудничи с НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Ноември 2021 | 17:42 | Агенция "Фокус"

Protothema: Гигантски военно-транспортен кораб на САЩ се разтоварва в Александруполис

Protothema: Гигантски военно-транспортен кораб на САЩ се разтоварва в Александруполис

Атина. Впечатляващият американски военно-транспортен кораб ARC Independence акостира в пристанището на Александруполис в събота, съобщава Protothema. Пристигането му е в подкрепа на голямото военно учение Atlantic Resolve и транспортира хеликоптери и превозни средства, които ще започнат да се разтоварват в следващите дни. В същото време персоналът на кораба ще качи военна техника, както и хеликоптери, които вече са пристигнали в пристанището на Александруполис от Румъния и вече са разглобени, както и превозни средства, за да бъдат транспортирани до САЩ. Това не е единственият товарен кораб, който ще пристигне в пристанището на Александруполис, за да разтовари и след това натовари военно оборудване на американските въоръжени сили. Ще последват още, тъй като, както заяви американският посланик в Атина Джефри Пайет, най-голямото пристигане на военна техника в пристанището на града ще се случи през следващия период. Събитието, което ще се проведе в Александруполис, в присъствието на г-н Пайет и министри от правителството, е насрочено за 3 декември. Превод и редакция: Иван Христов

29 Ноември 2021 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Предложението за провеждане на среща на Съвета НАТО-Русия остава в сила

Йенс Столтенберг: Предложението за провеждане на среща на Съвета НАТО-Русия остава в сила

Вилнюс. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Алиансът не възнамерява да намалява военното си присъствие в региона близо до границите на Русия и подчерта, че предложението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия остава в сила, предава TACC, като отбелязва, че съответното изявление норвежецът е направил в рамките на посещение във Вилнюс. „Ние се стремим към диалог. Предложението, направено от Алианса преди 18 месеца за провеждане на среща на Съвета Русия-НАТО, остава в сила. Очакваме отговора на Русия“, цитира агенцията думите на Столтенберг. В същото време той подчерта, че НАТО не възнамерява да намалява военното си присъствие в региона край границите на Руската федерация. „Алиансът ще продължи да изпълнява мисията си за възпиране. Ние сме готови да осигурим защитата на Латвия, Литва, Полша и Естония и да отблъснем всякакви заплахи“, увери генералният секретар на организацията. От 2017 г. консолидирани батальони на Алианса са разположени в трите балтийски страни и в Полша „за укрепване на източния фланг на НАТО“. В Литва Германия пое командването на частта. Батальонът включва 1,2 хиляди военнослужещи от няколко страни от НАТО. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Ноември 2021 | 15:09 | Агенция "Фокус"

Welt am Sonntag: Генералният секретар на НАТО призова Русия да намали напрежението около Украйна

Welt am Sonntag: Генералният секретар на НАТО призова Русия да намали напрежението около Украйна

Брюксел. НАТО остава отдадена на диалога с Русия, който е особено ценен във време на напрежение, но в същото време ще продължи да подкрепя Украйна. Това заяви генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг в интервю, публикувано в събота за германския вестник Welt am Sonntag. Според него НАТО "остава бдителен" и следи отблизо ситуацията по украинската граница. „Ще продължим да подкрепяме Украйна политически и практически, за да може страната да се защити от агресия“, каза генералният секретар, без да дава подробности. "Призовавам Русия да намали напрежението. В същото време ние оставаме отворени за диалог с Русия. Диалогът е по-важен, когато напрежението е високо", каза той. Коментирайки информацията за предполагаемо струпване на руски войски близо до границата, Столтенберг каза, че не е готов да разглежда това "само като блъф". Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

Сергей Наришкин: Руска инвазия в Украйна няма да има, това е американска пропагандна акция

Сергей Наришкин: Руска инвазия в Украйна няма да има, това е американска пропагандна акция

Москва. Сергей Наришкин, директор на Руската служба за външно разузнаване (СВР), увери, че няма да има руско нахлуване в Украйна и че всичко, което се говори по тази тема, е „злонамерена пропагандна акция от Държавния департамент на САЩ“, цитира думите му TACC. „Да, трябва да успокоя всички, нищо подобно няма да се случи“, каза той, отговаряйки на съответния въпрос в интервю за телевизионния канал „Россия-1“, коментирайки въпроса за предполагаемата предстояща руска инвазия в Украйна през следващите седмици. „Като цяло всичко, което се случва сега по тази тема, разбира се, е някаква злонамерена пропагандна акция от Държавния департамент на САЩ. Държавният департамент напомпва тези фалшификати, тази лъжа и техните съюзници, и ръководителите на медиите, и лидерите на политическите научни центрове на Съединените американски щати, така че те да умножават, умножават и умножават тази лъжа. И надуха доста голям балон около нея“, добави Наришкин. Той подчерта, че Русия трябва да запази сдържаност и да засили отбраната си на фона на желанието на САЩ да накара Украйна да възобнови конфликта в Донбас. „Целта (на действията на Вашингтон) е да се опита да накара едно такова слабо контролирано правителство в Киев с нова сила да разпали конфликта, който съществува в Източна Украйна. Освен това за Съединените американски щати Украйна е обикновен консуматив във всичко, в цялата тази история, но (те имат) желание да разпалят конфликта, да го разпалят с нова сила. Ние, разбира се, трябва да запазим сдържаност и да укрепим отбранителната способност на страната ни", каза директорът на СВР. Отговаряйки на въпроса дали това означава, че американската страна подтиква Киев да атакува Донбас, като разпространява слухове за предполагаема инвазия на Украйна от Русия, Наришкин каза: „Очевидно е така“. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2021 | 11:57 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Намерението на Байдън да се изправи срещу Путин за Украйна е изпълнено с много рискове

The Guardian: Намерението на Байдън да се изправи срещу Путин за Украйна е изпълнено с много рискове

Вашингтон. Джо Байдън се подготвя за виртуална среща на върха с Владимир Путин, като възнамерява да елиминира заплахата от поредната руска инвазия в Украйна, пише британският вестник The Guardian. Срещата на върха беше обявена от Кремъл. Белият дом не я потвърди, но говорителят Джен Псаки каза, че "дипломацията на високо ниво е приоритет за президента" и посочи срещата му чрез видеовръзка с китайския лидер Си Дзинпин през ноември. Залогът е по-висок от всякога. Китай заплашва Тайван, докато Русия изгражда групировка от сили и оборудване около Украйна. И в двата случая Съединените щати могат да бъдат въвлечени в конфликта, а това е изпълнено с катастрофални последици. Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Буданов каза пред Military Times в събота, че Русия е разположила повече от 92 000 войници на границата с Украйна и се готви да започне офанзива през януари или февруари. Други казват, че заплахата не е толкова сериозна и че Русия ще загуби много, ако атакува Украйна. Въпреки това почти никой от експертите не изключва напълно възможността за инвазия. В спора между Байдън и Путин за Украйна всякакви варианти за действие на американския президент са изпълнени с риск. Говорейки в сряда с изявление за Голодомора в Украйна в началото на 30-те години на миналия век, Байдън повтори своята „непоколебима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Подобни изявления за подкрепа имат възпиращ ефект, но винаги, когато се изказват, възниква въпросът какво ще направи Байдън, ако Путин го хване да блъфира. „Честно казано, загрижен съм, че ако Съединените щати продължат да дават силни обещания на Украйна, може да се окажем в ситуация, в която ще трябва да я защитаваме. И ако откажем да я защитим, това ще се счита за срамна слабост ситуацията ще бъде много трудна за нас “, каза професорът по политически науки в Градския университет на Ню Йорк Раджан Менон. Според CNN в администрацията има интензивен дебат дали да се увеличи доставката на оръжия за Украйна, като противотанковите системи „Джевлин“ и ракети „Стингър“. Някои от администрацията смятат, че подобно оръжие ще увеличи разходите на Русия в случай на военна инвазия и следователно ще повлияе на изчисленията на Путин. Други твърдят, че това е опасна ескалация, която засилва страха от нападение на САЩ или НАТО, което е в основата на агресивните военни намерения на Русия. „Ако го направим, ще бъдем проклети, ако не го направим, пак ще бъдем проклети“, каза Фиона Хил, която преди това беше старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност. Хил помогна за подготовката на срещите на върха на Доналд Тръмп с Путин и предостави съвети на екипа на Байдън преди първата му среща с руския лидер като президент през юни. Новите преговори са изключително важни и спешно необходими, каза тя, но може да има клопки, които Байдън трябва да избягва. „Проблемът сега е, че Русия представя украинския проблем като много неприятен избор: САЩ или капитулират по въпроса за украинския суверенитет, действайки над главите на Украйна и Европа, или рискуват пълномащабна война“, каза Хил. Тя добави, че Кремъл отдавна иска да се върне към схемата на Студената война, когато двете суперсили седнаха на масата за преговори и разграничиха сфери на влияние. Едно от предложените решения е както следва. За да се успокои Русия, е необходимо да се изключи възможността за присъединяване на Украйна към НАТО, както и да се наложат ограничения на нейния военен потенциал. Хил обаче казва, че в този случай украинският суверенитет се превръща в пълна глупост и възниква опасен прецедент. „Можем да проведем виртуална среща на върха. Можем да има преговори между САЩ и Русия. Но Украйна не може да бъде обект на договаряне. Можем да говорим за стратегическа стабилност, но не можем да пожертваме Украйна. И това се отнася не само за Съединените щати. Европейците също трябва да приемат това сериозно “, каза Хил. Раджан Менон, който е съавтор на книгата „Конфликтът в Украйна през 2015 г.: Създаването на реда след Студената война, той смята, че заплахите са преувеличени. Според него много преди настоящата криза в съседните на Украйна региони е била разположена групировка руски войски с численост 87 000 души, като тези региони са много обширни. Част от войските в момента се намират на повече от 700 километра от границата. „Дори ако приемем, че Русия може да вкара всичките 100 000 души в битка, тя няма да има числено превъзходство (в офанзива трябва да бъде три към едно), за да победи украинската армия, която въпреки всичките си недостатъци днес е по-добре подготвена и оборудвана, отколкото през 2014 г., и нейният морал е много по-висок“, каза Менон. „Освен това, колкото повече се движи на запад Русия, толкова повече пътищата за доставка и евакуация ще се удължават, толкова повече саботажи ще бъдат извършвани за нарушаване на доставките и сигурността и толкова повече нейната армия ще се изправя срещу враждебни украинци. А Путин, в случай на нахлуване в Украйна, ще изгори всички мостове със Запада. В преобладаващите интерпретации на руската инвазия всички тези въпроси се игнорират или не се вземат предвид." Но това не означава, че Путин няма да атакува, ако червените линии на Русия бъдат нарушени, казва Менон. „Когато казват, че няма да позволят на Украйна да се присъедини към НАТО, това не трябва да се приема като празен блъф. Не мисля, че изобщо блъфират.” Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Ноември 2021 | 20:23 | Агенция "Фокус"

The Hill: Нервите на САЩ са „на предела“ заради маневрите на руските войски

The Hill: Нервите на САЩ са „на предела“ заради маневрите на руските войски

Вашингтон. Въпреки че в американската столица цари затишие заради празненствата за Деня на благодарността, администрацията на Байдън трябва по някакъв начин да отговори на съобщенията, че близо 100 000 руски войници в момента са разположени на различни точки по западната граница на Русия и засега няма индикации, че броят им намалява, пише американският вестник The Hill. Напрежението достигна толкова високо ниво, че в сряда, 24 ноември, посолството на САЩ в Украйна предупреди за "необичайна дейност на руските въоръжени сили" по източната граница на Украйна и на анексирания Кримски полуостров, като призова американските граждани временно да спрат да пътуват към тази страна. „Напомняме на гражданите на САЩ, че условията за сигурност по границата могат да се променят практически без никакво предупреждение“, казаха от посолството. Предупрежденията идват, когато Украйна, стратегически съюзник на Съединените щати, обяви публично тази седмица, че Русия може да нахлуе на нейната територия още през януари или началото на февруари и да действа по същия начин, както постъпи, когато през 2014 г. тя анексира Кримския полуостров и подкрепи сепаратистките милиции в източната част на страната. Повече от 14 хиляди души вече са загинали в този военен конфликт. Подобно завземане на територии, което може да бъде второ за по-малко от 10 години, ще доведе до глобални последици и може да се превърне в мащабен военен конфликт, както и в остра геополитическа борба между Русия и западните страни. „Притесняваме се, че Русия може да направи сериозна грешка, като се опита да повтори това, което направи през 2014 г., когато съсредоточи сили по границата (с Украйна), нахлу в суверенната територия на Украйна, като същевременно твърди, че е била провокирана. Това каза по-рано през ноември държавният секретар Антони Блинкен. Американските служители обаче възнамеряват да не допуснат подобна военна операция да ги завари неподготвени. Блинкен каза в събота, че администрацията се готви за всякакви агресивни руски маневри. „Знаем за такива методи като препратка към провокация, независимо дали от Украйна или друга страна, която след това ще бъде използвана като претекст за извършване на действията, които Русия е планирала от самото начало“, каза Блинкен по време на пътуване до Сенегал. Тази седмица също се появиха доклади, че администрацията на Байдън обмисля различни варианти за сдържане на Кремъл, включително изпращане на военни съветници и нови оръжия в Киев. Този пакет за военна помощ може да включва доставка на хеликоптери и минохвъргачки, системи за противовъздушна отбрана „Стингър“ и нови противотанкови ракетни системи „Джевлин“. Съобщава се, че американски служители са провели дискусии с европейските си съюзници относно нов пакет от санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна. Служителите на Държавния департамент не са споменали публично плановете за изпращане на оръжия или новия пакет от санкции, но един служител на американското дипломатическо ведомство каза пред The Hill във вторник, 23 ноември, че администрацията „е демонстрирала, че Съединените щати са готови да използват редица инструменти в отговор на зловредни действия на Русия и ние няма да се поколебаем да прилагаме тези и други инструменти в бъдеще." За да не бъдат хванати неподготвени, служителите на администрацията предават данни на американското разузнаване на своите европейски съюзници. В понеделник, 22 ноември, говорителят на Белия дом Джен Псаки каза пред репортери, че „през последните няколко седмици“ администрацията „работи в тясно сътрудничество с европейските съюзници и партньори, включително Украйна“. Тя добави, че САЩ "също участват в дискусии с руски официални лица по въпроса за Украйна и руско-американските отношения като цяло". Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Ноември 2021 | 14:25 | Агенция "Фокус"

Rizospastis (Гърция): В ход е мащабна операция по прехвърляне на американска военна техника в Александруполис

Rizospastis (Гърция): В ход е мащабна операция по прехвърляне на американска военна техника в Александруполис

Атина. Според гръцкия вестник Rizospastis в последните дни е в ход мащабна операция за прехвърляне на американска военна техника в пристанището на Александруполис. Повече от 120 хеликоптера и 1000 бойни превозни средства ще бъдат транспортирани през пристанището в съответствие с наскоро актуализираното споразумение за отбрана между Гърция и САЩ. Първата партида хеликоптери от държавите от Източна Европа пристигна на 17 ноември на летище Димокритос в Александруполис, където ще бъдат подготвени за товарене на кораб, който се очаква да остане на котва в периода между 28 ноември и 1 декември. Плавателният съд ще разтовари нови хеликоптери, които ще бъдат разположени в различни точки по Източния фланг на НАТО, включително в Гърция, както и танкове, които ще бъдат транспортирани до България и Румъния по железопътен и шосеен път. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Мицотакис отбеляза значението на пристанището Александруполис за силите на САЩ и НАТО

The Washington Post: Мицотакис отбеляза значението на пристанището Александруполис за силите на САЩ и НАТО

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис изрази задоволство от Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната със САЩ и отбеляза значението на пристанището Александруполис за прехвърлянето на войски на НАТО към Източна Европа. Съответното изявление Мицотакис направи в интервю за американския вестник The Washington Post, откъси от което бяха разпространени от пресслужбата на гръцкия премиер. Говорейки за Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната със САЩ, Мицотакис изрази задоволство от Гърция и подчерта значението на новите американски бази, като „пристанището Александруполис, разположено в североизточната част на Гърция, много близо до Турция“. „Това е естествена входна точка за войските на САЩ или НАТО в региона на Източна Европа“, отбеляза премиерът на южната ни съседка. На въпрос за датата на предстоящото му официално посещение в САЩ, Мицотакис отговори, че „ще може да посети САЩ през първата половина на 2022 г.“. „Президентът [Джо] Байдън познава много добре нашия регион и е много близък до гръцко-американската общност“, обясни ръководителят на гръцкото правителство. На 5 октомври 2019 г. Гърция и САЩ измениха Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната, което беше сключено през 1990 г. Документът разглежда разширяването на американската военноморска база в залива Суда на остров Крит, използването на въздушна база близо до град Лариса, армейска авиационна база в Стефановикио (област Магнезия) и пристанището Александруполис в североизточната част на Гърция. В документа се предвижда също, че след консултация с Атина американците може да използват всяко друго военно съоръжение на територията на страната. На 14 октомври 2021 г. САЩ и Гърция подписаха във Вашингтон втори протокол за изменение на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната. Според подписаните документи, четири нови съоръжения ще бъдат добавени към списъка с четирите действащи американски военни бази. Това са военният лагер Янули в Александруполис, военноморската база на Крит, стрелбището Литохоро (район Пиерия) и лагерът Георгула (Йоргула) (недалеч от авиобаза Лариса). Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2021 | 07:27 | Агенция "Фокус"

Анджей Дуда: Предложих на Столтенберг да обмисли разширяването на НАТО по Източния фланг

Анджей Дуда: Предложих на Столтенберг да обмисли разширяването на НАТО по Източния фланг

Варшава. Държавният глава на Полша Анджей Дуда предложи на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да разшири военното присъствие на Алианса на Източния фланг на фона на ситуацията в Украйна. Съответното изявление той направи съвместна пресконференция със Столтенберг, предава TACC. „Предложих на генералния секретар да повиши готовността на силите на НАТО в тази част на Европа на Източния фланг на НАТО“, каза той и допълни, че по-специално е предложил „да се обмисли разширяване на военното присъствие там“. Превод и редакция: Тереза Герова

25 Ноември 2021 | 15:51 | Агенция "Фокус"

Politico: Сенатори предложиха САЩ да отпуснат още 50 милиона допълнителна военна помощ за Украйна

Politico: Сенатори предложиха САЩ да отпуснат още 50 милиона допълнителна военна помощ за Украйна

Вашингтон. Американските сенатори Роб Портман (републиканец от Охайо) и Джийн Шахин (демократ от Ню Хемпшир) предлагат да се включи в проектобюджета за отбрана за следващата фискална година (която започна на 1 октомври) разпоредба, която предвижда отпускане на допълнителни 50 милиона долара за Украйна чрез Пентагона, съобщава изданието Politico. Двамата сенатори искат „увеличение на финансирането от Пентагона за въоръжението на Украйна с още 50 милиона долара като една от разпоредбите на проектобюджета за отбрана, който се обсъжда в Сената“. Както посочва вестникът, все още не е ясно дали тези поправки ще бъдат включени в окончателния текст на документа. Досега съответните споразумения не са постигнати. Възможно е законодателите да нямат време да направят това, тъй като се обсъждат и много други инициативи. В текста на проектобюджета за отбрана, който преди това беше одобрен от Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, беше отбелязано, че през следващата фискална година Украйна може да получи около 300 милиона долара от САЩ по военната линия. Общата сума е със 100 милиона долара повече от поисканото от американския президент Джо Байдън, отбелязва вестникът. Тези пари ще отидат за оръжия, минималният размер на средствата, отпуснати за оръжия за разрушително действие ще бъдат увеличени от 75 милиона на 125 милиона. Както отбелязва вестникът, посочената допълнителна помощ за Украйна може да се намери от онези средства, които преди това са били предназначени за афганистанските сили за сигурност. Предвиждаше се тези средства да бъдат отпуснати за нуждите на афганистанските военни преди завземането на контрола в страната от талибаните. В края на септември Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри проектобюджета за отбрана за следващата фискална година в размер на 778 млрд. долара. Очаква се Сенатът да разгледа своя собствена версия на проектобюджета за отбрана, различна от одобрената в долна камара. След одобрението на документа от сенаторите ще бъде свикана комисия, която да съгласува детайлите по двата проекта. И двете камари ще трябва да гласуват за съгласувания документ, след което той ще бъде изпратен на държавния глава за подпис. Превод и редакция: Тереза Герова

25 Ноември 2021 | 07:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Румъния и Полша са обсъдили ситуацията в Черно море и миграционната криза

ТАСС: Външните министри на Румъния и Полша са обсъдили ситуацията в Черно море и миграционната криза

Букурещ. Министрите на външните работи на Румъния и Полша Богдан Ауреску и Збигнев Рау, който е на работна визита в Букурещ, са провели консултации, след които изразиха загриженост от руската заплаха на границата с Украйна и в Черно море, предава ТАСС. „Обезпокоени сме от заплашителното разполагане на руски сили близо до Украйна и в Черно море“, каза ръководителят на румънското външно министерство. „Изключително важно е да се разгледа източният фланг на НАТО в неговата цялост, да се увеличи военното присъствие на Алианса в региона и да не се позволява на трети играчи да използват Черно море като инструмент за влияние и дестабилизация“, продължи той. Ауреску каза, че Полша, Литва и Латвия са „изправени пред безпрецедентна и неприемлива хибридна заплаха от режима на [белоруския президент Александър] Лукашенко, с манипулирането на мигрантите, което създава многостранна криза на сигурността по външната граница на ЕС и НАТО и води до хуманитарна криза“. Миграционната криза, твърди Рау, е „част от по-широка операция, в която последните събития в Украйна играят важна роля“. „Ние [Рау и Ауреску] се опитахме да намерим общ знаменател за тези събития и веднага се съгласихме, че те са вдъхновени и, разбира се, контролирани от Москва“, каза той. Руският президент Владимир Путин по-рано нарече обвиненията срещу Русия за предполагаема намеса в ситуацията с мигрантите на границата на Беларус и ЕС опити за прехвърляне на проблемите „от болната глава към здравата“. Според него Русия няма нищо общо с това, а западните страни търсят виновните, за да се освободят от отговорност за събитията. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2021 | 07:37 | Агенция "Фокус"

Time (САЩ): Какво е замислил Путин на Украйна

Time (САЩ): Какво е замислил Путин на Украйна

Вашингтон. През последните седмици Русия е разположила над 100 000 войници на украинската граница. Страхувайки се от атака, украинското правителство се обърна за помощ към Европа и САЩ. Говорител на Кремъл твърди, че Русия не е заплаха за никого, но нейното нахлуване в Крим през 2014 г. и продължаващата материална подкрепа за сепаратистките бунтовници в Донбас (докато отрича и двата факта) накараха европейски и американски служители да бъдат нащрек, пише американското списание Time в материал, представен без редакторска намеса. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен твърди, че ЕС и САЩ "напълно подкрепят териториалната цялост на Украйна". Страните публично обсъждат ответни мерки, ако Русия премине границата – основно санкции. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече евентуална руска инвазия "сериозна грешка", а също така се съобщава, че САЩ са изпратили на Украйна около 80 тона боеприпаси в подкрепа на Киев. Какво прави Владимир Путин? През последните години руският президент се насочи изцяло към антизападна реторика и действия в стила на Студената война, отчасти за да подкрепи спадащия си рейтинг. Октомврийско проучване на московския Левада център (неправителствена организация) показа, че доверието на руснаците в Путин е спаднало до 53%, което е най-ниското ниво от 2012 г. Историята учи: ако не друго, винаги можете да започнете битка с Украйна. Самият Путин твърди, че руските войски отговарят само на западните провокации в Черно море, където НАТО наскоро проведе необявени военни учения. И се чуди защо Русия трябва да игнорира враждебното присъствие на американски и европейски военни кораби и изтребители толкова близо до нейния бряг? Възможно е също така Путин по този начин да предупреждава украинския президент Владимир Зеленски за опитите да повиши собствения си падащ рейтинг чрез военна агресия срещу бунтовниците в Донбас през следващите месеци. Въпреки всичко това обаче руска инвазия в Украйна остава малко вероятна. Преди седем години, когато Путин превзе Крим в отговор на политически вълнения в Киев, довели до бягството на проруския президент, неговите войски влязоха в единствената част на Украйна, където по-голямата част от гражданите са етнически руснаци. Това гарантираше предимно приятелско посрещане. В същото време имаше елемент на изненада от страна на Кремъл. Последващата руска подкрепа за украинските сепаратисти в Донбас също се развива главно на приятелска територия. С агресията си обаче Путин завинаги отрови отношението към Москва на десетки милиони украинци. Ето защо нова атака срещу украинска територия ще струва изключително скъпо за Русия. Украйна няма да победи Русия на място и НАТО няма да води военни действия, но тежките загуби на Русия и финансовите разходи за задържане на враждебната територия са твърде големи от политическа гледна точка и руският президент вече не е толкова популярен по старому. Друго допитване на Левада център показа, че макар руснаците да са склонни да обвиняват Запада за проблемите в Украйна, те не вярват, че "пълномащабна война" с Украйна по някакъв начин ще засили вътрешната позиция на Путин. Всичко това предполага, че Украйна не е в състояние да игнорира внезапното увеличаване на руското военно присъствие по границата си, а американските и европейските служители са също наясно, че недостатъчно силно изявление в подкрепа на [Украйна] заплашва да увеличи вероятността от враждебни руски действия. Рискът от война остава малък, но никой няма да се отпусне, докато руските войници не се оттеглят, завършва изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Ноември 2021 | 15:47 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Част от европейските страни не вярват на САЩ за предстоящо нахлуване на Русия в Украйна

The Wall Street Journal: Част от европейските страни не вярват на САЩ за предстоящо нахлуване на Русия в Украйна

Вашингтон. САЩ не са успели да убедят част от европейските страни в достоверността на информацията за подготовка на Русия за нахлуване на територията на Украйна, съобщава The Wall Street Journal. „Новата информация, последната от поредица от скорошни брифинги от американски официални лица, засили разбирането на европейските столици за сериозността на натрупването на руски сили“, казаха двама [европейски] дипломати, но някои страни не са убедени, че Русия планира атака срещу Украйна", пише WSJ... За кои държави става дума не се уточнява. Източници на вестника отбелязват също, че целта на предоставянето на „нова информация“ е била „да се повиши нивото на безпокойство“ на европейците относно Москва, тъй като след изявленията в началото на ноември „подозренията им са се успокоили“. В същото време обаче, според дипломати, анализаторите на западното разузнаване не са сигурни в оценките си за „истинските намерения на Кремъл“. Bloomberg публикува статия, позовавайки се на източници, според които американското разузнаване е разкрило плановете на Русия да атакува Украйна в началото на 2022 г. Изданието отбелязва, че в операцията могат да бъдат замесени около 100 хиляди войници. В отговор на това във вторник прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков посочи, че Русия не крои никакви агресивни планове срещу Украйна. „Американските и украинските медии твърдят, че Русия се готви за агресия срещу Украйна, за атака, а ние твърдим, че Украйна планира агресивни действия срещу Донбас, ЛНР и ДНР, това е нюанс, който трябва да бъде правилно разбран и правилно интерпретиран. Многократно е заявявано на различни нива, че Русия няма да атакува никого, не крои никакви агресивни планове. Съвсем погрешно е да се твърди обратното, напълно погрешно е да се свързват всякакви движения на въоръжените сили на РФ през територията на страната ни с подобни планове. Това не е така“, каза Дмитрий Песков. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2021 | 13:42 | Агенция "Фокус"

CNN: САЩ обмислят изпращането на военни съветници в Украйна

CNN: САЩ обмислят изпращането на военни съветници в Украйна

Вашингтон. САЩ обмислят да изпратят свои военни съветници, както и допълнителни оръжия в Украйна на фона на предполагаемото струпване на руски военни сили близо до границите на страната, съобщава американският новинарски канал CNN, позовавайки се на източници. Според разпространената информация американските власти обмислят да изпратят в Украйна противотанкови ракетни комплекси и минохвъргачки Javelin. Освен това украинските военни може да получат от САЩ партида преносими зенитно-ракетни системи Stinger, както и закупени от американците руски хеликоптери Ми-17, които първоначално са били предназначени за афганистанската армия. Както отбелязва каналът, някои представители на американската администрация са загрижени, че подобни доставки може да бъдат възприети от Москва като опит на САЩ да предизвикат забележима ескалация на ситуацията, следователно, въпреки готовността си да предоставят на Украйна и военни съветници , САЩ не са сигурни, че някой от тях ще може да отиде в страната. По-рано Bloomberg, позовавайки се на няколко източника, съобщи, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън са провели брифинг за европейските си колеги, на който са изразили опасенията си относно възможната подготовка на Русия за инвазия в Украйна. Предполага се, че оценките на плановете на Русия от страна на САЩ, според агенцията, се основават на някакъв вид класифицирана информация, притежавана само от Вашингтон. В същото време американците все още не са разкрили информацията на своите европейски партньори. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Ноември 2021 | 08:16 | Агенция "Фокус"

Украинският външен министър: Украйна не планира настъпателни действия в Донбас

Украинският външен министър: Украйна не планира настъпателни действия в Донбас

Киев. Министерството на външните работи на Украйна реагира на обвинения за концентрация на сили и средства на въоръжените сили на Украйна на границата с Русия и Беларус. Той заяви, че Украйна не планира настъпателна военна операция в Донбас. Киев се ангажира да търси политическо и дипломатическо решение на конфликта. Това заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от украинското издание “Страна“. „Руската федерация засили интензивността на дезинформацията, включително фалшиви обвинения срещу Украйна, че предполагаемо се готви за военна атака в Донбас. Официално: Украйна не планира настъпателна военна операция в Донбас. Ние сме ангажирани да намерим политическо и дипломатическо решение за конфликта", написа в „Туитър“ Кулеба. Според него Украйна продължава да работи за „възраждане“ на Нормандския формат, а украинската дипломация е насочена към укрепване на отбранителните способности на Украйна за противодействие на Руската федерация. "Украйна продължава да работи усилено за съживяване на Нормандския формат заедно с Германия и Франция като посредници. Призоваваме Руската федерация да вземе конструктивно участие в дипломатическите усилия за мирно уреждане, вместо да ги подкопава", написа Кулеба. Припомняме, по-рано в Службата за външно разузнаване на Русия отрекоха подготовката на офанзива на Руската федерация в Украйна и обвиниха въоръжените сили на Украйна в подготовката на офанзива в Донбас. Преди известно време "Страна" съобщи, че американското разузнаване е уверено в подготовката на Русия за атака срещу Украйна през 2022 г. Атаката се подготвя от три страни - от полуостров Крим, от руско-украинската граница и от територията на Беларус, според информация от Bloomberg, позовавайки се на източници в специалните служби. Също в неделя ръководителят на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов каза, че Руската федерация е съсредоточила 92 хиляди войници на границата с Украйна и може да започне вероятно настъпление от юг и изток. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 17:43 | Агенция "Фокус"

Американски експерт: Наближава голяма война между Русия и Украйна, защото Путин знае, че Байдън ще отстъпи

Американски експерт: Наближава голяма война между Русия и Украйна, защото Путин знае, че Байдън ще отстъпи

Вашингтон/Лондон. По време на тестовете на противоспътниково оръжие Кремъл свали спътник, като го взриви на 1500 отломки и принуди астронавтите на НАСА на МКС да се скрият в своите космически кораби. Междувременно Русия създава проблеми и на Земята. Близо 100 000 руски войници са разположени на руско-украинската граница, което поражда опасения от неизбежна инвазия. Авторът на книгата „Завладяване на космоса: Как Америка да остане суперсила Брандън Дж. Вайхерт вярва, че инцидентите са свързани. Той казва, че в близко бъдеще ще има драматични последици, цитира думите му британският вестник Daily Express. Вайхерт каза пред изданието: „Бих описал (руския президент Владимир) Путин като майстор на стратегията, който използва всички инструменти на държавната власт, за да постигне целите си“. „Зашеметяващата демонстрация на противосателитни оръжия беше форма на радикално сплашване и възпиране. Путин казва: „Хей, слушайте, знам, че смятате, че можете да спрете руската инвазия в Украйна, като напрегнете мускулите си. Но какво ще стане, ако прережа сухожилията на тези Ваши мускули? Какво ще стане, ако Ви хвърля пясък в очите и Ви отрежа ушите, докато показвате мускулите си? А, американци?" Вайхерт продължи: „Чрез отслабване или демонстриране на желанието си да отслаби жизненоважната, но изключително уязвима спътникова констелация на САЩ в орбита в самото начало на агресивните действия срещу Украйна, Путин се надява, че ще успее да накара Запада да се оттегли и не му пречи за постигане на целите си." „Съдейки по паническата и объркана реакция на (САЩ) на опасните антисателитни тестове, Путин е наясно, че Байдън и западният алианс ще се оттеглят, когато руски танкове зелени човечета се втурнат през границата“, добави той. "А те ще се втурнат, защото няма кой да ги спре. Припомнете си действията на Съветския съюз в Унгария. Русия ще направи същото с Украйна през 2021 или 2022 г." „Въпросът ще бъде: какви загуби е готова да понесе Америка под ръководството на администрацията на Байдън и нейните съюзници в името на страна като Украйна, която Западът няма да може да защити, ако не посмее да влезе в третата световна война, за да спре Русия?" „Най-вероятният отговор е никакви. Няма да поеме такъв риск и Путин залага на това." Напрежението между Русия и Украйна рязко ескалира през последните месеци, когато Путин намали потока на транзитен газ през украинска територия. Той обвини Киев, че използва газопровода "Северен поток 2" като инструмент за натиск. Надявайки се да избегне европейските мита и да ускори процеса на сертифициране, Путин прекъсна доставките на газ за Европа по други тръбопроводи. Но този ход предизвика негативна реакция, тъй като германските регулатори спряха сертифицирането и поискаха частта от тръбопровода, която минава през Германия, да бъде предмет на германското законодателство. Няма съмнение, че Путин е бесен от този ход. Ръководителят на украинския газов гигант "Нафтогаз" Юрий Витренко предупреди миналия месец, че действията на Путин по "Северен поток 2" могат да доведат до тотална война. Той каза тогава пред изданието: „Най-лошият сценарий е изпомпването на газ през Украйна да бъде спряно, което ще позволи на Путин да я изнудва и което може да доведе до пълномащабна война. Например, забравете за Крим, върнете Донбас, окупираните територии, но при условията на Путин, и тогава всъщност цяла Украйна ще стане част от руския свят." През май Байдън отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2" и ако Вайхерт е прав, САЩ няма да се намесват в региона, коментира вестникът. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

Politico: Настоящият подход на САЩ към Украйна не работи

Politico: Настоящият подход на САЩ към Украйна не работи

Вашингтон. Тревожната новина, че Русия натрупва войски по границата с Украйна, може да изглежда като дежа вю. Вестниците също бяха пълни с подобни заглавия миналата пролет, а след подписването на така нареченото мирно споразумение Минск II през 2015 г. периодично избухват боеве между враждуващите страни по линията на съприкосновение в спорния Донбас, пише американският вестник Politico. Ако тактиката на Русия изглежда като повторение на миналото, същото може да се каже и за подходите на САЩ към нестабилната ситуация в Украйна. Политиката на САЩ беше главно да предлaгат тояга на Москва и морков на Киев. Последните американски администрации се опитаха да използват принудителни инструменти - предимно санкции или заплахата за тях - за да накарат Русия да изтегли войските си от контролираните от бунтовниците райони на Донбас и да предотвратят по-нататъшни нахлувания. Успоредно с това Вашингтон подкрепи Киев икономически, политически и военно. В същото време в Америка, очевидно, изхождат от факта, че Съединените щати могат да принудят Русия да отстъпи, заплашвайки я с последствия, като същевременно укрепват отбраната на Украйна и я обвързват със Запада. Този подход беше очевиден миналата седмица, когато държавният секретар Антъни Блинкен покани украинския си колега да подпише ново споразумение за стратегическо партньорство между Съединените щати и Украйна, обещавайки „силен ангажимент към суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и предупреждавайки Русия срещу „сериозни грешки“. " Но сегашното натрупване на военни сили на Москва беше придружено през последните месеци от нейната много по-твърда реторика, което предполага, че този път Кремъл подхожда различно. Президентът Владимир Путин, съдейки по всичко, вярва, че Украйна е в повратна точка и че е време да се вдигнат залозите. А рискът от голяма война изглежда достатъчно реален, за да наложи нови подходи на САЩ. Сегашната политика на заплаха на Русия с наказание и подкрепа на Киев може да е морално оправдана, но е малко вероятно да промени изчисленията на Путин. Администрацията на Байдън трябва да приеме неприятната реалност, че вероятно няма да успее да накара Путин да деескалира ситуацията, ако е решен да действа. Възможностите за въздействие на Америка в този случай са много ограничени. За сметка на това Съединените щати имат значителни лостове за влияние върху Украйна, но тези лостове остават до голяма степен неизползвани. Вместо да се фокусира само върху принудата срещу Русия, администрацията на Байдън също трябва да накара Киев да предприеме действия, за да изпълни ангажиментите си по Минск II, което Украйна не желае да прави от подписването на споразумението преди шест години до сега. Именно стъпките на Украйна за прилагане на споразумението, колкото и погрешни да са те, всъщност могат да доведат до деескалация от страна на Русия и да съживят бавния мирен процес. Заплахата за Украйна, съдържаща се в натрупването на руски войски на границата, е морално осъдима и противоречи на международните задължения на Москва. Но единствената надежда е САЩ да убеди Киев да направи първата стъпка, за да избегне войната. Минск II е светът на победителя, на практика наложен от Русия на Украйна с оръжие. Украинските въоръжени сили по същество бяха победени, докато Германия и Франция настояваха за прекратяване на кръвопролитието. Условията на сделката призоваваха Киев да делегира значителни политически правомощия на контролираните от Русия бунтовнически райони на Донбас и дори да преговаря с тези бунтовници за „нова конституция“, която да гарантира техния специален статут. В замяна руските войски трябваше да се изтеглят от региона и да предадат контрола на границата. Въпреки че подробностите на споразумението са специфични за Донбас, неговите условия предполагаха широко политическо уреждане: Украйна получава мир, но трябва да осигури конституционно гарантиран лост за влияние на бунтовническите проруски сили, които Москва може да използва, за да попречи на Киев да се отклони изцяло на запад. Но тази сделка така и никога не бе изпълнена на местно ниво. Украйна се противопостави на исканията за спазване на политическите разпоредби на Минск II. Например, вместо да приеме нова конституция, кодифицираща нови правомощия за съюзниците на Русия в Донбас, украинският парламент прие конституционна поправка, затвърждаваща стратегическата цел за членство в НАТО и ЕС. А Русия умело се възползва от летаргията и пуфтенето от страна на Украйна, за да оправдае постоянния отказ да изпълни своята част от сделката. Конфликтът, който тлее почти седем години, сега сякаш достигна някакво стабилно равновесие. Нито една от страните не получи това, което иска, но нито една от страните не беше готова да ескалира, за да наложи решение на проблема. Междувременно Украйна значително задълбочи интеграцията си с Европейския съюз и НАТО. Въпреки че нито един от тези блокове не е готов да предложи на страната пълноправно членство, и двата де факто са закотвили Украйна в своята орбита. Президентът Владимир Зеленски, въпреки кампанията си за прекратяване на войната, зае твърда позиция, дори призова за преразглеждане на Минск II и настоява за конкретни обещания относно членството на Украйна в НАТО. Сега сигналите от Москва показват, че Кремъл вече не е готов да толерира такова статукво. През последните шест месеца и Путин, и бившият руски президент Дмитрий Медведев публикуваха силно провокативни статии за Украйна. Първият постави под въпрос основанията за създаването на независима украинска държава, докато вторият саркастично отхвърли сегашното украинско ръководство като „невежо и ненадеждно“. За Москва конфликтът в Донбас винаги е бил средство за постигане на най-важната цел: да има лост за влияние върху Украйна, за да ограничи нейната интеграция със Запада. Както каза един бивш високопоставен руски служител, „да получиш Донбас, но да загубиш Украйна би означавало поражение на Кремъл“. Сегашното натрупване предполага, че сега Москва вярва, че поражението е възможно - освен ако не влоши ситуацията. Сега Русия може да е готова да атакува много по-дълбоко в украинска територия и има военни способности за това. Последиците от това могат да бъдат катастрофални. Украинските въоръжени сили, разположени на изток, вероятно ще понесат тежки жертви, а цивилното население ще пострада както пряко от военни действия, така и косвено от неизбежния икономически колапс на страната. Европейската сигурност ще бъде сериозно компрометирана и съюзниците от НАТО вероятно ще поискат допълнителни гаранции на САЩ и разполагане на допълнителни американски войски. И без това ограничените перспективи за сътрудничество на САЩ с Русия по всеки важен за Байдън въпрос – от киберпрестъпленията до изменението на климата – ще изчезнат напълно. Може да не е твърде късно администрацията на Байдън да предприеме дипломатически и посреднически усилия, за да предотврати войната. Но за да направи това, тя трябва да преосмисли основната формула за морков и тоягата, която досега е характеризирала съответните подходи на Америка. Реалността е, че Украйна е напълно зависима от политическа, дипломатическа, икономическа и военна подкрепа от Запада и особено от Съединените щати. В ключови моменти Вашингтон използва това влияние – например през 2016 г. тогавашният вицепрезидент Байдън осигури отстраняването на корумпирания главен прокурор на Украйна – епизод, който стана известен по време на първия импийчмънт на президента Доналд Тръмп. Но САЩ все още не са използвали влиянието си, за да постигнат напредък в конфликта в Донбас. Например, те биха могли да поискат от Киев да извърши общата амнистия, вписана в Минск II, или да прокарат конституционните поправки в парламента, където са заседнали от 2018 г. Вашингтон разбираемо не е бил склонен да прави това в миналото – в края на краищата Минските споразумения са руски условия, наложени чрез въоръжена агресия. Принуждаването на жертвата - добър приятел на Съединените щати - да се подчинява на заповедите на агресора е против американските принципи. Ако обаче Украйна предприеме видими стъпки към прилагане на тези споразумения, което досега отказва да предприеме, това ще постави тежестта на деескалацията на конфликта върху Москва, принуждавайки я да изтегли военните си сили от границата и да се върне към преговорите. За Путин използването на сила не е самоцел: ако той може да получи това, което иска без война, той вероятно ще го направи. Ако Русия не отстъпи след отстъпките на Украйна, ще се появи поне по-силен консенсус на Запада в подкрепа на Киев срещу Москва – и самите отстъпки може да бъдат отменени. Това не би разрешило напълно по-широкия конфликт, но би могло да смекчи настоящата криза и да предотврати потенциална катастрофа. Това би могло също да засили процеса на разрешаване на конфликта, особено ако Съединените щати бяха по-пряко ангажирани заедно с Франция и Германия. Ако принуждаването на Русия да отстъпи беше възможно, тогава подобни съмнителни компромиси не биха били необходими. Но това не е така и тези компромиси са необходими. Русия показа, че е готова да стигне далеч в Украйна – много по-далеч от САЩ или ЕС. Без желание да подтикнат украинците да играят с топката на споразумението от Минск от тяхна страна, настоящата политика на САЩ за увеличаване на заплахите срещу Москва и подкрепа на Киев може да не е достатъчна, за да спре войната. Може да се наложи Байдън да подтикне Украйна към някои болезнени за нея стъпки и компромиси, за да спаси тази страна от катастрофа, завършва Politico. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 14:27 | Агенция "Фокус"

Украински генерал: В Украйна очакват нападение от Русия през януари или февруари 2022 година

Украински генерал: В Украйна очакват нападение от Русия през януари или февруари 2022 година

Киев. Русия е "концентрирала" над 92 000 войници близо до границите на Украйна и се "готви да я атакува" в края на януари или началото на февруари 2022 година, каза в интервю за американското военно издание Military Times генерал Кирил Буданов, ръководител на военното разузнаване на републиката. „Такава атака вероятно ще включва въздушни удари, артилерийски и танкови атаки на изток, последвани от въздушни удари в Одеса и Мариупол“, заявява генералът. Също така, според него, територията на Беларус ще бъде използвана за "нахлуване" в Украйна. До този извод генералът заявява, че стигнал след проведените тази година руско-белоруски учения „Запад – 2021“. Буданов каза, че последствията от хипотетична атака ще бъдат по-пагубни за Украйна от въоръжения конфликт в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 16:34 | Агенция "Фокус"

CBS: Американското разузнаване отново предупреди за предполагаемата руска инвазия в Украйна

CBS: Американското разузнаване отново предупреди за предполагаемата руска инвазия в Украйна

Вашингтон. Американското разузнаване предупреди европейските съюзници за нарастващата заплаха от руска инвазия в Украйна с настъпването на зимата, съобщи американския телевизионен канал CBS. „Нашествието зависи от времето, но може да се случи в рамките на седмици, ако няма западна намеса“, са заявили информирани служители пред CBS. Източниците отбелязват, че предполагаемото натрупване на войски на Руската федерация на границата с Украйна наскоро надхвърли предишните подобни действия на руските власти. „За разлика от натрупването на сили през пролетта, което се разглеждаше като демонстрация на сила, служители на американското разузнаване предупреждават, че сегашното може да бъде подготовка за действителна инвазия в Донбас в Източна Украйна“, се казва в изявлението. Каналът припомня, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е казал в петък, че Алиансът следи отблизо "голямата и необичайна концентрация на руски войски" близо до границата с Украйна. След среща с германския канцлер Ангела Меркел той каза, че е наложително Русия „да демонстрира прозрачност по отношение на това военно натрупване, деескалация и намаляване на напрежението“. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Кремъл призова НАТО да прекрати провокациите край руските граници

„Известия“: Кремъл призова НАТО да прекрати провокациите край руските граници

Москва. НАТО трябва да прекрати провокативните действия в близост до руските граници, за да се намери изход от настоящата напрегната ситуация в отношенията между Руската федерация и Запада, заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, цитиран от руския вестник “Известия“. „НАТО трябва да прекрати приближаването на своята политическа и военна инфраструктура към нашите граници. Съединените щати и техните съюзници трябва да спрат да концентрират военния юмрук по нашите граници“, каза Песков в ефира на телевизионния канал „Россия-1“. Говорителят на Кремъл също така изрази мнение, че под прикритието на ученията на НАТО в Черно море Украйна най-вероятно търси нов опит да започне военно решение на вътрешния си проблем. „И ще се опита най-вероятно под прикритието на същите тези учения на НАТО, кораби на НАТО в Черно море - американски, британски войници в региона, които стават все повече и повече <...> И това, разбира се , е сърцераздирателен спектакъл. Защото това ще доведе до най-сериозни последици “, посочи той. Според него самите САЩ са изпратили въоръжените сили зад океана, но обвиняват Русия в необичайна военна дейност на нейна територия. Песков подчерта, че това е нелогично и неприлично. Говорителят на руския лидер подчерта, че страните от НАТО трябва да спрат да напомпават Украйна с модерни оръжия, тъй като подобни стъпки вдъхновяват Киев да действа безумно. По-рано, на 19 ноември, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия няма да си затваря очите за грубите провокации от страна на НАТО и ЕС. Той отбеляза, че западните демокрации не могат и нямат право да декларират своето превъзходство пред всички. На 18 ноември руският президент Владимир Путин обвини НАТО в разрушаване на механизма за диалог. Той добави, че Алиансът показва подчертано конфронтационно отношение към Русия, като "упорито" приближава военната си инфраструктура до руските граници. В същия ден официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че ученията на САЩ и НАТО в Черно море, близо до границите на Русия, са „провокация“. Според нея случващото се увеличава сериозно риска от ескалация на напрежението. В същото време на 21 октомври германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер призова Северноатлантическия алианс да демонстрира на Русия готовността си да използва оръжие, ако е необходимо. Според нея Руската федерация непрекъснато нарушава въздушното пространство на балтийските държави и в Черно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 13:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Песков не изключи провокации, за да бъдат оправдани обвиненията за заплахата от руска инвазия в Украйна

ТАСС: Песков не изключи провокации, за да бъдат оправдани обвиненията за заплахата от руска инвазия в Украйна

Москва. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков не изключва опити за провокации за оправдаване на изявленията на Запада относно предполагаемата заплаха от нахлуването на Русия в Украйна, предава TACC. „Това не може да бъде изключено“, каза говорителят на Кремъл по телевизионния канал „Россия-1“ в програмата „Москва. Кремъл. Путин“, отговаряйки на въпроси на журналиста Павел Зарубин. Така Песков коментира предположението, че изявленията, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, карат човек да се замисли за възможността за провокация. Според говорителя на Кремъл „тази истерия се раздухва изкуствено“. "Онези, които са извели въоръжените си сили зад океана, ни обвиняват в някаква необичайна военна дейност на наша територия. Тоест Съединените американски щати. Е, това не е съвсем логично и не е съвсем прилично", каза той. Песков добави, че опитите за насилствено разрешаване на кризата в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици. "Украйна най-вероятно търси нов опит да започне военно решение на собствения си проблем. За да създаде ново бедствие за себе си и за всички в Европа", каза говорителят на Кремъл. Така той отговори на Зарубин, какво цели Украйна с изявления за последствията за Русия в случай на инвазия. Според Песков Украйна „постига това най-вероятно под прикритието на точно онези учения на НАТО, кораби на НАТО в Черно море, американски и британски войници в региона, които стават все повече и повече“. "Това е към което се стреми Украйна. И това, разбира се, е сърцераздирателен спектакъл. Защото ще доведе до най-сериозни последици", убеден е говорителят на Кремъл. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

The Spectator: Анексията на Украйна е в ход

The Spectator: Анексията на Украйна е в ход

Лондон. НАТО и ЕС се опасяват от руска инвазия в Източна Украйна. И те имат всички основания да се тревожат, защото Русия може да започне ескалация и няма да й мигне окото, а Западът все още се опитва да намери подходящ отговор. Брюксел и Вашингтон преминаха към гасене на огъня, докато Русия избира кога и къде ще гори. Междувременно анексията на изток вече е в ход - не само със сила, но чрез граждански и икономически връзки. На този фон военната мобилизация изглежда второстепенна – тя е само отклонение от бавното анексиране на квазинезависимите непризнати републики в Източна Украйна. Проруските Донецка и Луганска област обявиха независимост от Киев през 2014 г., но Украйна естествено не ги е признала, пише Вoлфганг Мюнхау - бивш съредактор naFinancial Times Deutschland и директор на сайта Eurointelligence, базиран във Великобритания на страницата на британското списание The Spectator в материал, представен без редакторска намеса. Стотици хиляди украинци вече са получили руско гражданство. Много от тях гласуваха на изборите за Дума - независимо дали онлайн или организирани с автобуси до близките руски региони. Някои видни украинци дори получиха мандати в Думата. Тази седмица Владимир Путин подписа указ, позволяващ на стоки от тези „републики“ да се продават в Русия без ограничения, включително по държавни поръчки. Официално указът се счита за изключение - хуманитарна помощ - и ще остане в сила, докато ситуацията се изясни политически. И това е само последното от дълга поредица от мерки. Всичко започна през 2015 г. с разрешение за използване на рублата като валута, през 2017 г. бяха признати паспортите на „републиките“, а през 2019 г. процесът на натурализация вече започна. Междувременно ЕС е изправен пред нови разногласия относно това как да разреши кризата на границата с Беларус. Разговорът на Ангела Меркел с Александър Лукашенко не се хареса на онези, които смятат това за легитимация на режима му, дори ако Меркел се обръща към него изключително с „господин Лукашенко“. Омид Нурипур, говорител по външната политика на германските Зелени, смята, че Меркел е нарушила ясния консенсус на ЕС да не признава Лукашенко за легитимен президент на Беларус. В същото време Нурипур призова Германия и ЕС да приемат мигрантите, блокирани на границата - обаче вероятните партньори на неговата партия в коалицията, Свободната демократична партия на Германия (FDP), която води тристранни преговори със Зелените и Социалдемократите (СДП) са категорично против това. Във външната политика тези страни от „светофарната коалицията " са най-отдалечени една от друга. Ако всичко приключи с оттеглянето на Зелените от масата за преговори, Москва ще бъде доста щастлива. Другите два критични гласа са Полша и Литва. Те искат да знаят какво ще се случи след това. Еманюел Макрон също надхвърли всякакъв мандат на ЕС. По време на почти двучасов телефонен разговор с Владимир Путин в понеделник Макрон директно му напомни, че Франция е готова да защитава териториалната цялост и суверенитета на Украйна, дори и с военни средства. Лидерът на социалистите Жан-Люк Меленшон обаче смята, че Макрон ще се нуждае от парламентарен мандат за това. В напрегнатия разговор Макрон засегна широк кръг от конфликти, докато Путин извади обичайния си трик с обвинения: той просто обърна всичко с главата надолу. Така в отговор Путин се оплака на Макрон от агресията на полските граничари срещу мигрантите, провокативните маневри в Киев и военното присъствие на САЩ в Черно море. Времето работи за Путин и той знае как да раздели ЕС. Ето „Разделяй и владей“ в най-добрия вид. Превод: Юлиян Марков

19 Ноември 2021 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Опит на Киев да реши проблемите в Донбас със сила ще бъде крачка към поредна катастрофа

Кремъл: Опит на Киев да реши проблемите в Донбас със сила ще бъде крачка към поредна катастрофа

Москва. Опит на украинските власти да разрешат конфликта в Донбас със сила би бил стъпка към нова катастрофа. Това заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в ефира на Първи канал, предава ТАСС. Той обърна внимание на факта, че сега „тече процес на придвижване на военната инфраструктура на НАТО“ към руските граници. В същото време, както отбеляза говорителят на Кремъл, Украйна е „напомпана с оръжия от НАТО“: САЩ и други страни от Алианса изпращат там най-новите оръжейни системи. „Всичко това вдъхновява горещите глави в Украйна да се замислят как да се опитат да решат проблема с Донбас със сила в условията на пропадане на Минските споразумения, тоест да направят още една крачка към нова катастрофа“, подчерта Песков. За Русия всичко това са „червени линии“, обясни той. И Москва предприема „доста решителни мерки“ на този фон, които ясно са отчетливо фикисирани от нейните противници, обобщи прессекретарят на президента на Руската федерация. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2021 | 07:42 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Според Путин, кризата в Украйна далеч не е разрешена

„Взгляд“: Според Путин, кризата в Украйна далеч не е разрешена

Москва. Руският президент Владимир Путин заяви, че кризата в Украйна е далеч от разрешена, Германия и Франция не оспорват значението на Минските споразумения, но на дело подкрепят курса на Киев за демонтаж на договора, а това води в преговорите до задънена улица, пише „Взгляд“. „Не трябва да забравяме, че Минските споразумения са приели формата на международно право, съответното решение беше взето от Съвета за сигурност на ООН. Но в действителност, за съжаление, това удовлетворява начина на сегашното киевско ръководство да ги демонтира. Което води преговорите и саморегулирането до застой. Въпреки това е важно да се продължат посредническите усилия в контактната група и в „Нормандския формат“, тъй като няма други механизми за влияние върху вътрешно украинско уреждане. Тъй като няма алтернатива за пълното изпълнение на самите споразумения от Минск“, добави Путин. По-рано руският външен министър Сергей Лавров заяви, че самопровъзгласените ДНР, ЛНР, както и Русия като участник в Нормандския формат и преговорите в Контактната група са единствените, които са готови да изпълнят Минските споразумения. Борис Гризлов, пълномощник на Русия в Контактната група за разрешаване на ситуацията в Източна Украйна, обвини Киев в ескалация на напрежението в Донбас, за да отклони вниманието на украинците от енергийната криза, която избухна в страната. В края на октомври Москва не изключи по-нататъшно влошаване на ситуацията в Донбас поради умишленото нарушаване на прекратяването на огъня от украинските сили за сигурност. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 19:12 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Действията на Запада в Черно море "излизат извън определни рамки"

Владимир Путин: Действията на Запада в Черно море "излизат извън определни рамки"

Москва. Действията на западните страни в Черно море „излизат извън рамките“, заяви президентът на Русия Владимир Путин, цитиран от ТАСС. „Що се отнася до Черно море, последното излиза извън определени граници: стратегически бомбардировачи летят на разстояние 20 км от нашата държавна граница, за тях се знае, че носят много сериозни оръжия“, каза държавният глава на разширена среща на Министерството на външните работи в четвъртък. Путин обърна внимание на факта, че действията на западните страни изострятситуацията и не се извършват само в Черно море, но и в други региони, близки до границите на Руската федерация. „Да, ние постоянно изразяваме опасенията си за това, говорим за червени линии, но, разбира се, разбираме, че нашите партньори са много особени и, меко казано, се отнасят към всички наши предупреждения и разговори за червени линии много повърхностно“, заяви президентът. Руският лидер припомни как НАТО се е разширил на изток. „Въпреки факта, че отношенията между Русия и нашите западни партньори, включително Съединените щати, бяха просто уникални, нивото на отношенията беше почти съюзническо, нашите опасения и предупреждения относно разширяването на НАТО на изток бяха напълно игнорирани“, каза Путин и добави, че е имало „няколко вълни на разширяване“ на НАТО. „А сега да видим къде се намира военната инфраструктура на блока на НАТО: точно пред нашите граници, а системите за противоракетна отбрана вече са разположени в Румъния и Полша, които могат лесно да бъдат използвани в резултат на факта, че има пускови установки МК-41, като ударни системи“, каза президентът на Руската федерация. Според него „смяната на софтуера е само въпрос на няколко минути“. Руската федерация ще отговори адекватно на военната дейност на НАТО в близост до нейните граници, каза руският президент. „НАТО пое инициативата си да разбие всички механизми на диалог. Ние, разбира се, ще реагираме адекватно на военната активност на членовете на НАТО по периметъра на руските граници“, подчерта той. Президентът подчерта, че Русия не се нуждае от конфликти по западните си граници. „Нашите неотдавнашни предупреждения [към западните страни] все още се усещат и произвеждат известен ефект. Там се появи известно напрежение“, каза той. „Трябва това тяхно състояние да се задържи възможно най-дълго, за да не им хрумне да ни уредят някакъв конфликт по западните ни граници, който не ни е нужен. Не ни трябват конфликти“, подчерта Путин. Той отбеляза, че Русия трябва да търси сериозни гаранции за сигурността си от Запада. „Наложително е да се повдигне въпросът <...>. Сергей Викторович, необходимо е да се постави въпросът за стремеж към предоставяне на Русия на сериозни, дългосрочни гаранции за осигуряване на нашата безопасност в тази област“, обърна се държавният глава към външния министър Сергей Лавров на заседание на управителния съвет на Министерството на външните работи. Като цяло Путин е загрижен за нарастващия брой конфликти по света. „За съжаление, броят на [регионалните] конфликти и кризисни ситуации в света се увеличава многократно и това изисква повече внимание и бърза реакция“, каза държавният глава. На 10 ноември кораби от ВМС на САЩ пристигнаха в Черноморския регион за участие в многонационалните учения, провеждани от съвместното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа. Според Министерството на отбраната на Руската федерация подобни действия се превръщат в дестабилизиращ фактор в региона, една от целите им е военното развитие на територията на Украйна. Руските въоръжени сили непрекъснато следят ситуацията, увериха от Министерството на отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 17:20 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия разполага ново парашутно поделение в Крим

Reuters: Русия разполага ново парашутно поделение в Крим

Москва. Русия заяви в сряда, че ще разположи ново парашутно поделение в Крим до началото на декември и се оплака от британско споразумение за сътрудничество с военноморските сили на Украйна, което според нея показва, че британските военни действия в близост до нейните граници се разширяват, предава Reuters. Руските военни заявиха, че ще установят новия полк на полуострова, анексиран от Русия от Украйна през 2014 г., като завърши прегрупирането на силите, обявено от министъра на отбраната Сергей Шойгу през март. В същото време Москва изрази възраженията си срещу рамково споразумение, според което Украйна ще използва британското финансиране за подобряване на военноморските си способности, което й позволява да купува ракети и да строи ракетни кораби и военноморска база в Азовско море. „Виждаме този факт като последното практическо доказателство за увеличаване на британската военна активност в държавите, граничещи с Русия, по-специално в Украйна“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на седмичен брифинг. Нейните коментари допълниха модела на изявления през последните седмици, в които Русия изразяваше все по-яростно противопоставяне на западната военна подкрепа от всякакъв вид за Украйна, да не говорим за възможността тя да се присъедини към НАТО. Украйна и страните от НАТО изразиха загриженост относно придвижването на руски войски в близост до границите на Украйна, докато Москва от своя страна обвини Украйна, САЩ и техните съюзници в дестабилизиращо поведение, включително в Черно море. Министерството на отбраната на Украйна съобщи в сряда, че нейните въоръжени сили са провели учения близо до границите на Крим. Коментирайки британско-украинската сделка, министрите на отбраната на двете страни заявиха в сряда: „Нашите правителства нямат желание да бъдат враждебни или да се стремят по някакъв начин да обграждат или подкопават Руската федерация. Загрижени сме от натрупването (на сили) и дейността на Русия около границите на Украйна“. Русия отговори на подобни опасения, като отрече, че заплашва някого, разкритикува „алармистки“ новинарски репортажи и потвърди правото си да разполага войските си, както пожелае, на собствената си територия. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 12:39 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Джонсън предупреди Европа - руско гориво или Украйна

The Guardian: Джонсън предупреди Европа - руско гориво или Украйна

Лондон. Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън отправи предупреждения към Европа срещу нарастващата зависимост от руските въглеводороди, като алармира, че Москва може сериозно да ограничи енергийните доставки, ако Западът покаже намерението си да защити Украйна, цитира думите му британският вестник The Guardian. Освен това Джонсън обвини белaруския президент Александър Лукашенко, че се опитва да подкопае европейското единство с помощта на миграционната криза на границата с Полша. Според Джонсън в близко бъдеще Европа ще бъде изправена пред избор между зависимостта от доставките на руско гориво и подкрепата за Украйна на фона на напрежението по границите в Източна Европа. Говорейки на банкет, организиран от кмета на Лондонското Сити, Джонсън се обърна към европейските страни, които са силно зависими от руския газ. Премиерът предупреди, че руският президент Владимир Путин може да подходи сериозно към ограничаването на енергийните доставки, ако Западът покаже намерението си да защити Украйна. „Надяваме се, че нашите приятели ще разберат, че скоро ще трябва да направят избор между доставянето на все повече руски въглеводороди през гигантски нови тръбопроводи и защитата на Украйна и отстояването на каузата за мир и стабилност, ако ми позволите да се изразя по този начин“, заяви Джонсън. В понеделник британското правителство изрази загриженост относно струпването на руски сили по границата с Украйна. Москва отрече обвиненията за подготовка за инвазия, след като украинското министерство на отбраната съобщи, че общият брой на руските войници близо до границата е 90 000 души. Независимо от това, говорител на премиера излезе с изявление, в което подчерта, че Обединеното кралство „ще продължи да подкрепя Украйна пред лицето на руската враждебност“. По време на речта си Джонсън обвини и „руския съюзник“ Александър Лукашенко, че се опитва да провокира миграционна криза на границата с Полша, за да подкопае европейското единство. Британският лидер отбеляза, че когато Варшава се е обърнала към Лондон за помощ, за да „се справят с изкуствено създадената криза на границата“, те веднага са реагирали. Джонсън също се възползва от възможността да коментира срещата на върха COP26 за климата в Глазгоу. Според The Guardian, премиерът е признал, че е „разочарован“, че обещанието за постепенно отказване от употребата на въглищата е било заменено с обещание за „поетапно спиране“ на използването на изкопаеми горива. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Ноември 2021 | 21:23 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Русия трябва да понижи напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна

Йенс Столтенберг: Русия трябва да понижи напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна

Брюксел. НАТО призовава Русия да намали напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна. Това съобщи във вторник генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг при пристигането си на срещата на министрите на отбраната на ЕС в Брюксел, предава ТАСС. „Много е важно да изпратим ясен сигнал към Русия с призив за намаляване на напрежението, за да се избегне всякаква ескалация в Украйна и около Украйна“, каза той. Столтенберг каза, че НАТО вижда „необичайна концентрация на руски сили близо до украинската граница“. „Ще продължим да наблюдаваме отблизо и да оказваме подкрепа на Украйна. Ние сме в тесен контакт и консултации с Украйна, наблюдаваме ситуацията в региона“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Сергей Рябков: Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион

Сергей Рябков: Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион

Москва. Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион. Това мнение изрази заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков, цитиран от “Российская газета“. Според него Вашингтон не иска да чуе аргументите на Москва за ситуацията в Украйна, в Черноморския регион. „Ние дори на пръв поглед нямаме усещане, че искат да ни слушат и чуват“, каза дипломатът. Както посочва Рябков, това "увеличава рисковете, включително от потенциални сблъсъци, с възможност за ескалация". Заради позицията на западните страни Киев се държи все по-безразсъдно и провокативно. „Като цяло такава негативна настройка на Съединените щати и техните съюзници и съответно подопечните им в Киев стават все по-безразсъдни. Все по-малко рационални идеи могат да бъдат открити в това. То е наситено както с провокативна реторика към нас, така и с материалното съдържание - твърде много, много провокативно "- каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация. Той оцени контактите между Русия и САЩ като "имитация на дейност" от американска страна. Според Рябков Вашингтон "има ясно намерение" да покаже както на вътрешната, така и на международната публика засилването на диалога с Русия, но в същото време да продължи политиката на сдържане. Продължаващият диалог не води до решаване на съществуващи проблеми. „Затова не виждам никакво размразяване. Ние сме дори в състояние не на размразяване на вечната замръзналост, а на нейното разширяване до известна степен. Противно на декларациите, които понякога се чуват от Вашингтон“, каза дипломатът. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Ноември 2021 | 17:51 | Агенция "Фокус"

Reuters: Путин е спрял учение в Черно море, за да не ескалира напрежението с НАТО

Reuters: Путин е спрял учение в Черно море, за да не ескалира напрежението с НАТО

Москва. Руският президент Владимир Путин е заявил в интервю, излъчено в неделя, че е отхвърлил предложението на министерството на отбраната да проведе внезапни военни учения в Черно море в отговор на дейността на НАТО, защото не иска да ескалира напрежението в региона, предава Reuters. Агенцията отбелязва, че Русия напоследък се оплаква от опасно увеличаване на военната активност от страна на Съединените щати и техните съюзници в Черноморския регион с по-голяма активност на западните шпионски самолети, повече полети на стратегически бомбардировачи и присъствието на два военни кораба на САЩ. Напрежението е високо и заради това, което американските власти определиха като тревожно натрупване на руска армия близо до Украйна и изпращане на мигранти презБеларус към границите на Европейския съюз. В интервю за държавна телевизия, публикувано на сайта на Кремъл Путин каза, че не иска да подклажда напрежението в района на Черно море. „Трябва да кажа, че нашето министерство на отбраната имаше предложение да проведем свои собствени внезапни учения в тези води. Но смятам, че това би било безсмислено и че няма нужда да се увеличава допълнително напрежението там“, каза Путин. „Така че министерството на отбраната се ограничава до ескортиране на самолети и кораби (на НАТО)“, каза Путин пред канала „Россия-1“. Съединените щати заявиха, че техните военни кораби са в Черно море, за да засилят сътрудничеството със съюзниците от НАТО в региона. „Съединените щати и техните съюзници от НАТО наистина провеждат непланирани, искам да го подчертая, непланирани учения във водите на Черно море“, каза Путин. „...Това е сериозно предизвикателство за нас“. Превод и редакция: Иван Христов

15 Ноември 2021 | 11:37 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Черно море се връща във времената на Студената война

„Независимая газета“: Черно море се връща във времената на Студената война

Москва. Британски стратегически разузнавателен самолет RC-135 от авиобаза на гръцки остров Крит, разузнавателен самолет E-8C на американските ВВС от американската база Рамщайн в Германия, италиански патрулен самолет P-8A Poseidon от Сицилия и накрая френски разузнавателен самолет C-160G Габриел от Румъния. Във водата - групировка сили и техника на НАТО, водена от американския команден кораб „Маунт Уитни“, в която участват танкерът „Джон Лентхол“ и разрушителят „Портър“с крилати ракети „Томахоук“ на борда. Такива сили бяха събрани от САЩ и техните съюзници миналата седмица в Черно море,пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Руското министерство на отбраната негодува. Президентът Владимир Путин небрежно отбелязва: докато „гледаме през бинокъл“, но можем да го гледаме и „през прицела“. Ракетният крайцер „Москва“ и фрегатата „Адмирал Есен“ бяха изпратени в открито море. Говорителят на Пентагона Джон Кърби повтаря, че „като член на НАТО и независимо, Съединените щати ще продължат да провеждат операции в международното въздушно и морско пространство съобразно обстоятелствата“. Формално той е абсолютно прав: не нарушава никакви закони и разпоредби. Въпросът е: какво правят американските самолети и кораби близо до границите на Руската федерация? Отговорът е на повърхността: миналата седмица на фона на изявленията на украинската страна за готовността й да реши проблема с Донбас със сила, се появиха обвинения, че Москва предислоцира оръжие и военна техника към границите. Това се превърна в информационно прикритие за създаване на благоприятна обстановка за провеждане на „непланирани учения” в Черно море. Те вече се представят като подкрепа на партньорите на блока - Украйна и Грузия. Отговорът на Русия не закъсня. „Една от целите е военното развитие на територията на Украйна. Предвид факта, че в учението се предвижда освен ВМС на САЩ да участват и тактическа, патрулна и стратегическа авиация, както и контингенти от въоръжените сили на България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна, има проучване на предполагаемия театър на военните действия, в случай че Киев подготви военно решение на югоизток“, съобщиха в Министерството на отбраната. И изпратиха два стратегически ракетоносни бомбардировача Ту-160 в Беларус с мирна мисия. Военните заявиха, че полетът е извършен "с цел осигуряване на военната сигурност на съюзната държава и не е насочен срещу трети страни". Както в случая с действията на НАТО в Черно море, звучи безобидно, но подобно на разрушителя „Портър“, бомбардировачът Ту-160 е въоръжен със стратегически крилати ракети. Може да носи до 12 ракети Х-555, оборудвани с ядрени бойни глави с обхват на полета 2500 км. Четейки британския вестник The Times, откривате, че британците са загрижени за съдбата на най-модерния си самолетоносач „Куин Елизабет“. Както се оказа, тези дни той и нидерландската фрегата „Евертсен“ са били взети на прицел край бреговете на Оман от руския разузнавателен кораб "Килдин". На среща в С