СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Welt am Sonntag: Генералният секретар на НАТО призова Русия да намали напрежението около Украйна

Welt am Sonntag: Генералният секретар на НАТО призова Русия да намали напрежението около Украйна

Брюксел. НАТО остава отдадена на диалога с Русия, който е особено ценен във време на напрежение, но в същото време ще продължи да подкрепя Украйна. Това заяви генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг в интервю, публикувано в събота за германския вестник Welt am Sonntag.Според него НАТО "остава бдителен" и следи отблизо ситуацията по украинската гран...

27 Ноември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Намерението на Байдън да се изправи срещу Путин за Украйна е изпълнено с много рискове

The Guardian: Намерението на Байдън да се изправи срещу Путин за Украйна е изпълнено с много рискове

Вашингтон. Джо Байдън се подготвя за виртуална среща на върха с Владимир Путин, като възнамерява да елиминира заплахата от поредната руска инвазия в Украйна, пише британският вестник The Guardian. Срещата на върха беше обявена от Кремъл. Белият дом не я потвърди, но говорителят Джен Псаки каза, че "дипломацията на високо ниво е приоритет за президента" и посочи срещата му чрез видеовръзка с китайския лидер Си Дзинпин през ноември. Залогът е по-висок от всякога. Китай заплашва Тайван, докато Русия изгражда групировка от сили и оборудване около Украйна. И в двата случая Съединените щати могат да бъдат въвлечени в конфликта, а това е изпълнено с катастрофални последици. Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Буданов каза пред Military Times в събота, че Русия е разположила повече от 92 000 войници на границата с Украйна и се готви да започне офанзива през януари или февруари. Други казват, че заплахата не е толкова сериозна и че Русия ще загуби много, ако атакува Украйна. Въпреки това почти никой от експертите не изключва напълно възможността за инвазия. В спора между Байдън и Путин за Украйна всякакви варианти за действие на американския президент са изпълнени с риск. Говорейки в сряда с изявление за Голодомора в Украйна в началото на 30-те години на миналия век, Байдън повтори своята „непоколебима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Подобни изявления за подкрепа имат възпиращ ефект, но винаги, когато се изказват, възниква въпросът какво ще направи Байдън, ако Путин го хване да блъфира. „Честно казано, загрижен съм, че ако Съединените щати продължат да дават силни обещания на Украйна, може да се окажем в ситуация, в която ще трябва да я защитаваме. И ако откажем да я защитим, това ще се счита за срамна слабост ситуацията ще бъде много трудна за нас “, каза професорът по политически науки в Градския университет на Ню Йорк Раджан Менон. Според CNN в администрацията има интензивен дебат дали да се увеличи доставката на оръжия за Украйна, като противотанковите системи „Джевлин“ и ракети „Стингър“. Някои от администрацията смятат, че подобно оръжие ще увеличи разходите на Русия в случай на военна инвазия и следователно ще повлияе на изчисленията на Путин. Други твърдят, че това е опасна ескалация, която засилва страха от нападение на САЩ или НАТО, което е в основата на агресивните военни намерения на Русия. „Ако го направим, ще бъдем проклети, ако не го направим, пак ще бъдем проклети“, каза Фиона Хил, която преди това беше старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност. Хил помогна за подготовката на срещите на върха на Доналд Тръмп с Путин и предостави съвети на екипа на Байдън преди първата му среща с руския лидер като президент през юни. Новите преговори са изключително важни и спешно необходими, каза тя, но може да има клопки, които Байдън трябва да избягва. „Проблемът сега е, че Русия представя украинския проблем като много неприятен избор: САЩ или капитулират по въпроса за украинския суверенитет, действайки над главите на Украйна и Европа, или рискуват пълномащабна война“, каза Хил. Тя добави, че Кремъл отдавна иска да се върне към схемата на Студената война, когато двете суперсили седнаха на масата за преговори и разграничиха сфери на влияние. Едно от предложените решения е както следва. За да се успокои Русия, е необходимо да се изключи възможността за присъединяване на Украйна към НАТО, както и да се наложат ограничения на нейния военен потенциал. Хил обаче казва, че в този случай украинският суверенитет се превръща в пълна глупост и възниква опасен прецедент. „Можем да проведем виртуална среща на върха. Можем да има преговори между САЩ и Русия. Но Украйна не може да бъде обект на договаряне. Можем да говорим за стратегическа стабилност, но не можем да пожертваме Украйна. И това се отнася не само за Съединените щати. Европейците също трябва да приемат това сериозно “, каза Хил. Раджан Менон, който е съавтор на книгата „Конфликтът в Украйна през 2015 г.: Създаването на реда след Студената война, той смята, че заплахите са преувеличени. Според него много преди настоящата криза в съседните на Украйна региони е била разположена групировка руски войски с численост 87 000 души, като тези региони са много обширни. Част от войските в момента се намират на повече от 700 километра от границата. „Дори ако приемем, че Русия може да вкара всичките 100 000 души в битка, тя няма да има числено превъзходство (в офанзива трябва да бъде три към едно), за да победи украинската армия, която въпреки всичките си недостатъци днес е по-добре подготвена и оборудвана, отколкото през 2014 г., и нейният морал е много по-висок“, каза Менон. „Освен това, колкото повече се движи на запад Русия, толкова повече пътищата за доставка и евакуация ще се удължават, толкова повече саботажи ще бъдат извършвани за нарушаване на доставките и сигурността и толкова повече нейната армия ще се изправя срещу враждебни украинци. А Путин, в случай на нахлуване в Украйна, ще изгори всички мостове със Запада. В преобладаващите интерпретации на руската инвазия всички тези въпроси се игнорират или не се вземат предвид." Но това не означава, че Путин няма да атакува, ако червените линии на Русия бъдат нарушени, казва Менон. „Когато казват, че няма да позволят на Украйна да се присъедини към НАТО, това не трябва да се приема като празен блъф. Не мисля, че изобщо блъфират.” Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Ноември 2021 | 20:23 | Агенция "Фокус"

The Hill: Нервите на САЩ са „на предела“ заради маневрите на руските войски

The Hill: Нервите на САЩ са „на предела“ заради маневрите на руските войски

Вашингтон. Въпреки че в американската столица цари затишие заради празненствата за Деня на благодарността, администрацията на Байдън трябва по някакъв начин да отговори на съобщенията, че близо 100 000 руски войници в момента са разположени на различни точки по западната граница на Русия и засега няма индикации, че броят им намалява, пише американският вестник The Hill. Напрежението достигна толкова високо ниво, че в сряда, 24 ноември, посолството на САЩ в Украйна предупреди за "необичайна дейност на руските въоръжени сили" по източната граница на Украйна и на анексирания Кримски полуостров, като призова американските граждани временно да спрат да пътуват към тази страна. „Напомняме на гражданите на САЩ, че условията за сигурност по границата могат да се променят практически без никакво предупреждение“, казаха от посолството. Предупрежденията идват, когато Украйна, стратегически съюзник на Съединените щати, обяви публично тази седмица, че Русия може да нахлуе на нейната територия още през януари или началото на февруари и да действа по същия начин, както постъпи, когато през 2014 г. тя анексира Кримския полуостров и подкрепи сепаратистките милиции в източната част на страната. Повече от 14 хиляди души вече са загинали в този военен конфликт. Подобно завземане на територии, което може да бъде второ за по-малко от 10 години, ще доведе до глобални последици и може да се превърне в мащабен военен конфликт, както и в остра геополитическа борба между Русия и западните страни. „Притесняваме се, че Русия може да направи сериозна грешка, като се опита да повтори това, което направи през 2014 г., когато съсредоточи сили по границата (с Украйна), нахлу в суверенната територия на Украйна, като същевременно твърди, че е била провокирана. Това каза по-рано през ноември държавният секретар Антони Блинкен. Американските служители обаче възнамеряват да не допуснат подобна военна операция да ги завари неподготвени. Блинкен каза в събота, че администрацията се готви за всякакви агресивни руски маневри. „Знаем за такива методи като препратка към провокация, независимо дали от Украйна или друга страна, която след това ще бъде използвана като претекст за извършване на действията, които Русия е планирала от самото начало“, каза Блинкен по време на пътуване до Сенегал. Тази седмица също се появиха доклади, че администрацията на Байдън обмисля различни варианти за сдържане на Кремъл, включително изпращане на военни съветници и нови оръжия в Киев. Този пакет за военна помощ може да включва доставка на хеликоптери и минохвъргачки, системи за противовъздушна отбрана „Стингър“ и нови противотанкови ракетни системи „Джевлин“. Съобщава се, че американски служители са провели дискусии с европейските си съюзници относно нов пакет от санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна. Служителите на Държавния департамент не са споменали публично плановете за изпращане на оръжия или новия пакет от санкции, но един служител на американското дипломатическо ведомство каза пред The Hill във вторник, 23 ноември, че администрацията „е демонстрирала, че Съединените щати са готови да използват редица инструменти в отговор на зловредни действия на Русия и ние няма да се поколебаем да прилагаме тези и други инструменти в бъдеще." За да не бъдат хванати неподготвени, служителите на администрацията предават данни на американското разузнаване на своите европейски съюзници. В понеделник, 22 ноември, говорителят на Белия дом Джен Псаки каза пред репортери, че „през последните няколко седмици“ администрацията „работи в тясно сътрудничество с европейските съюзници и партньори, включително Украйна“. Тя добави, че САЩ "също участват в дискусии с руски официални лица по въпроса за Украйна и руско-американските отношения като цяло". Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Ноември 2021 | 14:25 | Агенция "Фокус"

Rizospastis (Гърция): В ход е мащабна операция по прехвърляне на американска военна техника в Александруполис

Rizospastis (Гърция): В ход е мащабна операция по прехвърляне на американска военна техника в Александруполис

Атина. Според гръцкия вестник Rizospastis в последните дни е в ход мащабна операция за прехвърляне на американска военна техника в пристанището на Александруполис. Повече от 120 хеликоптера и 1000 бойни превозни средства ще бъдат транспортирани през пристанището в съответствие с наскоро актуализираното споразумение за отбрана между Гърция и САЩ. Първата партида хеликоптери от държавите от Източна Европа пристигна на 17 ноември на летище Димокритос в Александруполис, където ще бъдат подготвени за товарене на кораб, който се очаква да остане на котва в периода между 28 ноември и 1 декември. Плавателният съд ще разтовари нови хеликоптери, които ще бъдат разположени в различни точки по Източния фланг на НАТО, включително в Гърция, както и танкове, които ще бъдат транспортирани до България и Румъния по железопътен и шосеен път. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Мицотакис отбеляза значението на пристанището Александруполис за силите на САЩ и НАТО

The Washington Post: Мицотакис отбеляза значението на пристанището Александруполис за силите на САЩ и НАТО

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис изрази задоволство от Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната със САЩ и отбеляза значението на пристанището Александруполис за прехвърлянето на войски на НАТО към Източна Европа. Съответното изявление Мицотакис направи в интервю за американския вестник The Washington Post, откъси от което бяха разпространени от пресслужбата на гръцкия премиер. Говорейки за Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната със САЩ, Мицотакис изрази задоволство от Гърция и подчерта значението на новите американски бази, като „пристанището Александруполис, разположено в североизточната част на Гърция, много близо до Турция“. „Това е естествена входна точка за войските на САЩ или НАТО в региона на Източна Европа“, отбеляза премиерът на южната ни съседка. На въпрос за датата на предстоящото му официално посещение в САЩ, Мицотакис отговори, че „ще може да посети САЩ през първата половина на 2022 г.“. „Президентът [Джо] Байдън познава много добре нашия регион и е много близък до гръцко-американската общност“, обясни ръководителят на гръцкото правителство. На 5 октомври 2019 г. Гърция и САЩ измениха Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната, което беше сключено през 1990 г. Документът разглежда разширяването на американската военноморска база в залива Суда на остров Крит, използването на въздушна база близо до град Лариса, армейска авиационна база в Стефановикио (област Магнезия) и пристанището Александруполис в североизточната част на Гърция. В документа се предвижда също, че след консултация с Атина американците може да използват всяко друго военно съоръжение на територията на страната. На 14 октомври 2021 г. САЩ и Гърция подписаха във Вашингтон втори протокол за изменение на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната. Според подписаните документи, четири нови съоръжения ще бъдат добавени към списъка с четирите действащи американски военни бази. Това са военният лагер Янули в Александруполис, военноморската база на Крит, стрелбището Литохоро (район Пиерия) и лагерът Георгула (Йоргула) (недалеч от авиобаза Лариса). Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2021 | 07:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Румъния и Полша са обсъдили ситуацията в Черно море и миграционната криза

ТАСС: Външните министри на Румъния и Полша са обсъдили ситуацията в Черно море и миграционната криза

Букурещ. Министрите на външните работи на Румъния и Полша Богдан Ауреску и Збигнев Рау, който е на работна визита в Букурещ, са провели консултации, след които изразиха загриженост от руската заплаха на границата с Украйна и в Черно море, предава ТАСС. „Обезпокоени сме от заплашителното разполагане на руски сили близо до Украйна и в Черно море“, каза ръководителят на румънското външно министерство. „Изключително важно е да се разгледа източният фланг на НАТО в неговата цялост, да се увеличи военното присъствие на Алианса в региона и да не се позволява на трети играчи да използват Черно море като инструмент за влияние и дестабилизация“, продължи той. Ауреску каза, че Полша, Литва и Латвия са „изправени пред безпрецедентна и неприемлива хибридна заплаха от режима на [белоруския президент Александър] Лукашенко, с манипулирането на мигрантите, което създава многостранна криза на сигурността по външната граница на ЕС и НАТО и води до хуманитарна криза“. Миграционната криза, твърди Рау, е „част от по-широка операция, в която последните събития в Украйна играят важна роля“. „Ние [Рау и Ауреску] се опитахме да намерим общ знаменател за тези събития и веднага се съгласихме, че те са вдъхновени и, разбира се, контролирани от Москва“, каза той. Руският президент Владимир Путин по-рано нарече обвиненията срещу Русия за предполагаема намеса в ситуацията с мигрантите на границата на Беларус и ЕС опити за прехвърляне на проблемите „от болната глава към здравата“. Според него Русия няма нищо общо с това, а западните страни търсят виновните, за да се освободят от отговорност за събитията. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2021 | 07:37 | Агенция "Фокус"

Time (САЩ): Какво е замислил Путин на Украйна

Time (САЩ): Какво е замислил Путин на Украйна

Вашингтон. През последните седмици Русия е разположила над 100 000 войници на украинската граница. Страхувайки се от атака, украинското правителство се обърна за помощ към Европа и САЩ. Говорител на Кремъл твърди, че Русия не е заплаха за никого, но нейното нахлуване в Крим през 2014 г. и продължаващата материална подкрепа за сепаратистките бунтовници в Донбас (докато отрича и двата факта) накараха европейски и американски служители да бъдат нащрек, пише американското списание Time в материал, представен без редакторска намеса. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен твърди, че ЕС и САЩ "напълно подкрепят териториалната цялост на Украйна". Страните публично обсъждат ответни мерки, ако Русия премине границата – основно санкции. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече евентуална руска инвазия "сериозна грешка", а също така се съобщава, че САЩ са изпратили на Украйна около 80 тона боеприпаси в подкрепа на Киев. Какво прави Владимир Путин? През последните години руският президент се насочи изцяло към антизападна реторика и действия в стила на Студената война, отчасти за да подкрепи спадащия си рейтинг. Октомврийско проучване на московския Левада център (неправителствена организация) показа, че доверието на руснаците в Путин е спаднало до 53%, което е най-ниското ниво от 2012 г. Историята учи: ако не друго, винаги можете да започнете битка с Украйна. Самият Путин твърди, че руските войски отговарят само на западните провокации в Черно море, където НАТО наскоро проведе необявени военни учения. И се чуди защо Русия трябва да игнорира враждебното присъствие на американски и европейски военни кораби и изтребители толкова близо до нейния бряг? Възможно е също така Путин по този начин да предупреждава украинския президент Владимир Зеленски за опитите да повиши собствения си падащ рейтинг чрез военна агресия срещу бунтовниците в Донбас през следващите месеци. Въпреки всичко това обаче руска инвазия в Украйна остава малко вероятна. Преди седем години, когато Путин превзе Крим в отговор на политически вълнения в Киев, довели до бягството на проруския президент, неговите войски влязоха в единствената част на Украйна, където по-голямата част от гражданите са етнически руснаци. Това гарантираше предимно приятелско посрещане. В същото време имаше елемент на изненада от страна на Кремъл. Последващата руска подкрепа за украинските сепаратисти в Донбас също се развива главно на приятелска територия. С агресията си обаче Путин завинаги отрови отношението към Москва на десетки милиони украинци. Ето защо нова атака срещу украинска територия ще струва изключително скъпо за Русия. Украйна няма да победи Русия на място и НАТО няма да води военни действия, но тежките загуби на Русия и финансовите разходи за задържане на враждебната територия са твърде големи от политическа гледна точка и руският президент вече не е толкова популярен по старому. Друго допитване на Левада център показа, че макар руснаците да са склонни да обвиняват Запада за проблемите в Украйна, те не вярват, че "пълномащабна война" с Украйна по някакъв начин ще засили вътрешната позиция на Путин. Всичко това предполага, че Украйна не е в състояние да игнорира внезапното увеличаване на руското военно присъствие по границата си, а американските и европейските служители са също наясно, че недостатъчно силно изявление в подкрепа на [Украйна] заплашва да увеличи вероятността от враждебни руски действия. Рискът от война остава малък, но никой няма да се отпусне, докато руските войници не се оттеглят, завършва изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Ноември 2021 | 15:47 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Част от европейските страни не вярват на САЩ за предстоящо нахлуване на Русия в Украйна

The Wall Street Journal: Част от европейските страни не вярват на САЩ за предстоящо нахлуване на Русия в Украйна

Вашингтон. САЩ не са успели да убедят част от европейските страни в достоверността на информацията за подготовка на Русия за нахлуване на територията на Украйна, съобщава The Wall Street Journal. „Новата информация, последната от поредица от скорошни брифинги от американски официални лица, засили разбирането на европейските столици за сериозността на натрупването на руски сили“, казаха двама [европейски] дипломати, но някои страни не са убедени, че Русия планира атака срещу Украйна", пише WSJ... За кои държави става дума не се уточнява. Източници на вестника отбелязват също, че целта на предоставянето на „нова информация“ е била „да се повиши нивото на безпокойство“ на европейците относно Москва, тъй като след изявленията в началото на ноември „подозренията им са се успокоили“. В същото време обаче, според дипломати, анализаторите на западното разузнаване не са сигурни в оценките си за „истинските намерения на Кремъл“. Bloomberg публикува статия, позовавайки се на източници, според които американското разузнаване е разкрило плановете на Русия да атакува Украйна в началото на 2022 г. Изданието отбелязва, че в операцията могат да бъдат замесени около 100 хиляди войници. В отговор на това във вторник прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков посочи, че Русия не крои никакви агресивни планове срещу Украйна. „Американските и украинските медии твърдят, че Русия се готви за агресия срещу Украйна, за атака, а ние твърдим, че Украйна планира агресивни действия срещу Донбас, ЛНР и ДНР, това е нюанс, който трябва да бъде правилно разбран и правилно интерпретиран. Многократно е заявявано на различни нива, че Русия няма да атакува никого, не крои никакви агресивни планове. Съвсем погрешно е да се твърди обратното, напълно погрешно е да се свързват всякакви движения на въоръжените сили на РФ през територията на страната ни с подобни планове. Това не е така“, каза Дмитрий Песков. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2021 | 13:42 | Агенция "Фокус"

CNN: САЩ обмислят изпращането на военни съветници в Украйна

CNN: САЩ обмислят изпращането на военни съветници в Украйна

Вашингтон. САЩ обмислят да изпратят свои военни съветници, както и допълнителни оръжия в Украйна на фона на предполагаемото струпване на руски военни сили близо до границите на страната, съобщава американският новинарски канал CNN, позовавайки се на източници. Според разпространената информация американските власти обмислят да изпратят в Украйна противотанкови ракетни комплекси и минохвъргачки Javelin. Освен това украинските военни може да получат от САЩ партида преносими зенитно-ракетни системи Stinger, както и закупени от американците руски хеликоптери Ми-17, които първоначално са били предназначени за афганистанската армия. Както отбелязва каналът, някои представители на американската администрация са загрижени, че подобни доставки може да бъдат възприети от Москва като опит на САЩ да предизвикат забележима ескалация на ситуацията, следователно, въпреки готовността си да предоставят на Украйна и военни съветници , САЩ не са сигурни, че някой от тях ще може да отиде в страната. По-рано Bloomberg, позовавайки се на няколко източника, съобщи, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън са провели брифинг за европейските си колеги, на който са изразили опасенията си относно възможната подготовка на Русия за инвазия в Украйна. Предполага се, че оценките на плановете на Русия от страна на САЩ, според агенцията, се основават на някакъв вид класифицирана информация, притежавана само от Вашингтон. В същото време американците все още не са разкрили информацията на своите европейски партньори. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Ноември 2021 | 08:16 | Агенция "Фокус"

Украинският външен министър: Украйна не планира настъпателни действия в Донбас

Украинският външен министър: Украйна не планира настъпателни действия в Донбас

Киев. Министерството на външните работи на Украйна реагира на обвинения за концентрация на сили и средства на въоръжените сили на Украйна на границата с Русия и Беларус. Той заяви, че Украйна не планира настъпателна военна операция в Донбас. Киев се ангажира да търси политическо и дипломатическо решение на конфликта. Това заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от украинското издание “Страна“. „Руската федерация засили интензивността на дезинформацията, включително фалшиви обвинения срещу Украйна, че предполагаемо се готви за военна атака в Донбас. Официално: Украйна не планира настъпателна военна операция в Донбас. Ние сме ангажирани да намерим политическо и дипломатическо решение за конфликта", написа в „Туитър“ Кулеба. Според него Украйна продължава да работи за „възраждане“ на Нормандския формат, а украинската дипломация е насочена към укрепване на отбранителните способности на Украйна за противодействие на Руската федерация. "Украйна продължава да работи усилено за съживяване на Нормандския формат заедно с Германия и Франция като посредници. Призоваваме Руската федерация да вземе конструктивно участие в дипломатическите усилия за мирно уреждане, вместо да ги подкопава", написа Кулеба. Припомняме, по-рано в Службата за външно разузнаване на Русия отрекоха подготовката на офанзива на Руската федерация в Украйна и обвиниха въоръжените сили на Украйна в подготовката на офанзива в Донбас. Преди известно време "Страна" съобщи, че американското разузнаване е уверено в подготовката на Русия за атака срещу Украйна през 2022 г. Атаката се подготвя от три страни - от полуостров Крим, от руско-украинската граница и от територията на Беларус, според информация от Bloomberg, позовавайки се на източници в специалните служби. Също в неделя ръководителят на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов каза, че Руската федерация е съсредоточила 92 хиляди войници на границата с Украйна и може да започне вероятно настъпление от юг и изток. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 17:43 | Агенция "Фокус"

Американски експерт: Наближава голяма война между Русия и Украйна, защото Путин знае, че Байдън ще отстъпи

Американски експерт: Наближава голяма война между Русия и Украйна, защото Путин знае, че Байдън ще отстъпи

Вашингтон/Лондон. По време на тестовете на противоспътниково оръжие Кремъл свали спътник, като го взриви на 1500 отломки и принуди астронавтите на НАСА на МКС да се скрият в своите космически кораби. Междувременно Русия създава проблеми и на Земята. Близо 100 000 руски войници са разположени на руско-украинската граница, което поражда опасения от неизбежна инвазия. Авторът на книгата „Завладяване на космоса: Как Америка да остане суперсила Брандън Дж. Вайхерт вярва, че инцидентите са свързани. Той казва, че в близко бъдеще ще има драматични последици, цитира думите му британският вестник Daily Express. Вайхерт каза пред изданието: „Бих описал (руския президент Владимир) Путин като майстор на стратегията, който използва всички инструменти на държавната власт, за да постигне целите си“. „Зашеметяващата демонстрация на противосателитни оръжия беше форма на радикално сплашване и възпиране. Путин казва: „Хей, слушайте, знам, че смятате, че можете да спрете руската инвазия в Украйна, като напрегнете мускулите си. Но какво ще стане, ако прережа сухожилията на тези Ваши мускули? Какво ще стане, ако Ви хвърля пясък в очите и Ви отрежа ушите, докато показвате мускулите си? А, американци?" Вайхерт продължи: „Чрез отслабване или демонстриране на желанието си да отслаби жизненоважната, но изключително уязвима спътникова констелация на САЩ в орбита в самото начало на агресивните действия срещу Украйна, Путин се надява, че ще успее да накара Запада да се оттегли и не му пречи за постигане на целите си." „Съдейки по паническата и объркана реакция на (САЩ) на опасните антисателитни тестове, Путин е наясно, че Байдън и западният алианс ще се оттеглят, когато руски танкове зелени човечета се втурнат през границата“, добави той. "А те ще се втурнат, защото няма кой да ги спре. Припомнете си действията на Съветския съюз в Унгария. Русия ще направи същото с Украйна през 2021 или 2022 г." „Въпросът ще бъде: какви загуби е готова да понесе Америка под ръководството на администрацията на Байдън и нейните съюзници в името на страна като Украйна, която Западът няма да може да защити, ако не посмее да влезе в третата световна война, за да спре Русия?" „Най-вероятният отговор е никакви. Няма да поеме такъв риск и Путин залага на това." Напрежението между Русия и Украйна рязко ескалира през последните месеци, когато Путин намали потока на транзитен газ през украинска територия. Той обвини Киев, че използва газопровода "Северен поток 2" като инструмент за натиск. Надявайки се да избегне европейските мита и да ускори процеса на сертифициране, Путин прекъсна доставките на газ за Европа по други тръбопроводи. Но този ход предизвика негативна реакция, тъй като германските регулатори спряха сертифицирането и поискаха частта от тръбопровода, която минава през Германия, да бъде предмет на германското законодателство. Няма съмнение, че Путин е бесен от този ход. Ръководителят на украинския газов гигант "Нафтогаз" Юрий Витренко предупреди миналия месец, че действията на Путин по "Северен поток 2" могат да доведат до тотална война. Той каза тогава пред изданието: „Най-лошият сценарий е изпомпването на газ през Украйна да бъде спряно, което ще позволи на Путин да я изнудва и което може да доведе до пълномащабна война. Например, забравете за Крим, върнете Донбас, окупираните територии, но при условията на Путин, и тогава всъщност цяла Украйна ще стане част от руския свят." През май Байдън отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток-2" и ако Вайхерт е прав, САЩ няма да се намесват в региона, коментира вестникът. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

Politico: Настоящият подход на САЩ към Украйна не работи

Politico: Настоящият подход на САЩ към Украйна не работи

Вашингтон. Тревожната новина, че Русия натрупва войски по границата с Украйна, може да изглежда като дежа вю. Вестниците също бяха пълни с подобни заглавия миналата пролет, а след подписването на така нареченото мирно споразумение Минск II през 2015 г. периодично избухват боеве между враждуващите страни по линията на съприкосновение в спорния Донбас, пише американският вестник Politico. Ако тактиката на Русия изглежда като повторение на миналото, същото може да се каже и за подходите на САЩ към нестабилната ситуация в Украйна. Политиката на САЩ беше главно да предлaгат тояга на Москва и морков на Киев. Последните американски администрации се опитаха да използват принудителни инструменти - предимно санкции или заплахата за тях - за да накарат Русия да изтегли войските си от контролираните от бунтовниците райони на Донбас и да предотвратят по-нататъшни нахлувания. Успоредно с това Вашингтон подкрепи Киев икономически, политически и военно. В същото време в Америка, очевидно, изхождат от факта, че Съединените щати могат да принудят Русия да отстъпи, заплашвайки я с последствия, като същевременно укрепват отбраната на Украйна и я обвързват със Запада. Този подход беше очевиден миналата седмица, когато държавният секретар Антъни Блинкен покани украинския си колега да подпише ново споразумение за стратегическо партньорство между Съединените щати и Украйна, обещавайки „силен ангажимент към суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и предупреждавайки Русия срещу „сериозни грешки“. " Но сегашното натрупване на военни сили на Москва беше придружено през последните месеци от нейната много по-твърда реторика, което предполага, че този път Кремъл подхожда различно. Президентът Владимир Путин, съдейки по всичко, вярва, че Украйна е в повратна точка и че е време да се вдигнат залозите. А рискът от голяма война изглежда достатъчно реален, за да наложи нови подходи на САЩ. Сегашната политика на заплаха на Русия с наказание и подкрепа на Киев може да е морално оправдана, но е малко вероятно да промени изчисленията на Путин. Администрацията на Байдън трябва да приеме неприятната реалност, че вероятно няма да успее да накара Путин да деескалира ситуацията, ако е решен да действа. Възможностите за въздействие на Америка в този случай са много ограничени. За сметка на това Съединените щати имат значителни лостове за влияние върху Украйна, но тези лостове остават до голяма степен неизползвани. Вместо да се фокусира само върху принудата срещу Русия, администрацията на Байдън също трябва да накара Киев да предприеме действия, за да изпълни ангажиментите си по Минск II, което Украйна не желае да прави от подписването на споразумението преди шест години до сега. Именно стъпките на Украйна за прилагане на споразумението, колкото и погрешни да са те, всъщност могат да доведат до деескалация от страна на Русия и да съживят бавния мирен процес. Заплахата за Украйна, съдържаща се в натрупването на руски войски на границата, е морално осъдима и противоречи на международните задължения на Москва. Но единствената надежда е САЩ да убеди Киев да направи първата стъпка, за да избегне войната. Минск II е светът на победителя, на практика наложен от Русия на Украйна с оръжие. Украинските въоръжени сили по същество бяха победени, докато Германия и Франция настояваха за прекратяване на кръвопролитието. Условията на сделката призоваваха Киев да делегира значителни политически правомощия на контролираните от Русия бунтовнически райони на Донбас и дори да преговаря с тези бунтовници за „нова конституция“, която да гарантира техния специален статут. В замяна руските войски трябваше да се изтеглят от региона и да предадат контрола на границата. Въпреки че подробностите на споразумението са специфични за Донбас, неговите условия предполагаха широко политическо уреждане: Украйна получава мир, но трябва да осигури конституционно гарантиран лост за влияние на бунтовническите проруски сили, които Москва може да използва, за да попречи на Киев да се отклони изцяло на запад. Но тази сделка така и никога не бе изпълнена на местно ниво. Украйна се противопостави на исканията за спазване на политическите разпоредби на Минск II. Например, вместо да приеме нова конституция, кодифицираща нови правомощия за съюзниците на Русия в Донбас, украинският парламент прие конституционна поправка, затвърждаваща стратегическата цел за членство в НАТО и ЕС. А Русия умело се възползва от летаргията и пуфтенето от страна на Украйна, за да оправдае постоянния отказ да изпълни своята част от сделката. Конфликтът, който тлее почти седем години, сега сякаш достигна някакво стабилно равновесие. Нито една от страните не получи това, което иска, но нито една от страните не беше готова да ескалира, за да наложи решение на проблема. Междувременно Украйна значително задълбочи интеграцията си с Европейския съюз и НАТО. Въпреки че нито един от тези блокове не е готов да предложи на страната пълноправно членство, и двата де факто са закотвили Украйна в своята орбита. Президентът Владимир Зеленски, въпреки кампанията си за прекратяване на войната, зае твърда позиция, дори призова за преразглеждане на Минск II и настоява за конкретни обещания относно членството на Украйна в НАТО. Сега сигналите от Москва показват, че Кремъл вече не е готов да толерира такова статукво. През последните шест месеца и Путин, и бившият руски президент Дмитрий Медведев публикуваха силно провокативни статии за Украйна. Първият постави под въпрос основанията за създаването на независима украинска държава, докато вторият саркастично отхвърли сегашното украинско ръководство като „невежо и ненадеждно“. За Москва конфликтът в Донбас винаги е бил средство за постигане на най-важната цел: да има лост за влияние върху Украйна, за да ограничи нейната интеграция със Запада. Както каза един бивш високопоставен руски служител, „да получиш Донбас, но да загубиш Украйна би означавало поражение на Кремъл“. Сегашното натрупване предполага, че сега Москва вярва, че поражението е възможно - освен ако не влоши ситуацията. Сега Русия може да е готова да атакува много по-дълбоко в украинска територия и има военни способности за това. Последиците от това могат да бъдат катастрофални. Украинските въоръжени сили, разположени на изток, вероятно ще понесат тежки жертви, а цивилното население ще пострада както пряко от военни действия, така и косвено от неизбежния икономически колапс на страната. Европейската сигурност ще бъде сериозно компрометирана и съюзниците от НАТО вероятно ще поискат допълнителни гаранции на САЩ и разполагане на допълнителни американски войски. И без това ограничените перспективи за сътрудничество на САЩ с Русия по всеки важен за Байдън въпрос – от киберпрестъпленията до изменението на климата – ще изчезнат напълно. Може да не е твърде късно администрацията на Байдън да предприеме дипломатически и посреднически усилия, за да предотврати войната. Но за да направи това, тя трябва да преосмисли основната формула за морков и тоягата, която досега е характеризирала съответните подходи на Америка. Реалността е, че Украйна е напълно зависима от политическа, дипломатическа, икономическа и военна подкрепа от Запада и особено от Съединените щати. В ключови моменти Вашингтон използва това влияние – например през 2016 г. тогавашният вицепрезидент Байдън осигури отстраняването на корумпирания главен прокурор на Украйна – епизод, който стана известен по време на първия импийчмънт на президента Доналд Тръмп. Но САЩ все още не са използвали влиянието си, за да постигнат напредък в конфликта в Донбас. Например, те биха могли да поискат от Киев да извърши общата амнистия, вписана в Минск II, или да прокарат конституционните поправки в парламента, където са заседнали от 2018 г. Вашингтон разбираемо не е бил склонен да прави това в миналото – в края на краищата Минските споразумения са руски условия, наложени чрез въоръжена агресия. Принуждаването на жертвата - добър приятел на Съединените щати - да се подчинява на заповедите на агресора е против американските принципи. Ако обаче Украйна предприеме видими стъпки към прилагане на тези споразумения, което досега отказва да предприеме, това ще постави тежестта на деескалацията на конфликта върху Москва, принуждавайки я да изтегли военните си сили от границата и да се върне към преговорите. За Путин използването на сила не е самоцел: ако той може да получи това, което иска без война, той вероятно ще го направи. Ако Русия не отстъпи след отстъпките на Украйна, ще се появи поне по-силен консенсус на Запада в подкрепа на Киев срещу Москва – и самите отстъпки може да бъдат отменени. Това не би разрешило напълно по-широкия конфликт, но би могло да смекчи настоящата криза и да предотврати потенциална катастрофа. Това би могло също да засили процеса на разрешаване на конфликта, особено ако Съединените щати бяха по-пряко ангажирани заедно с Франция и Германия. Ако принуждаването на Русия да отстъпи беше възможно, тогава подобни съмнителни компромиси не биха били необходими. Но това не е така и тези компромиси са необходими. Русия показа, че е готова да стигне далеч в Украйна – много по-далеч от САЩ или ЕС. Без желание да подтикнат украинците да играят с топката на споразумението от Минск от тяхна страна, настоящата политика на САЩ за увеличаване на заплахите срещу Москва и подкрепа на Киев може да не е достатъчна, за да спре войната. Може да се наложи Байдън да подтикне Украйна към някои болезнени за нея стъпки и компромиси, за да спаси тази страна от катастрофа, завършва Politico. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2021 | 14:27 | Агенция "Фокус"

Украински генерал: В Украйна очакват нападение от Русия през януари или февруари 2022 година

Украински генерал: В Украйна очакват нападение от Русия през януари или февруари 2022 година

Киев. Русия е "концентрирала" над 92 000 войници близо до границите на Украйна и се "готви да я атакува" в края на януари или началото на февруари 2022 година, каза в интервю за американското военно издание Military Times генерал Кирил Буданов, ръководител на военното разузнаване на републиката. „Такава атака вероятно ще включва въздушни удари, артилерийски и танкови атаки на изток, последвани от въздушни удари в Одеса и Мариупол“, заявява генералът. Също така, според него, територията на Беларус ще бъде използвана за "нахлуване" в Украйна. До този извод генералът заявява, че стигнал след проведените тази година руско-белоруски учения „Запад – 2021“. Буданов каза, че последствията от хипотетична атака ще бъдат по-пагубни за Украйна от въоръжения конфликт в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 16:34 | Агенция "Фокус"

CBS: Американското разузнаване отново предупреди за предполагаемата руска инвазия в Украйна

CBS: Американското разузнаване отново предупреди за предполагаемата руска инвазия в Украйна

Вашингтон. Американското разузнаване предупреди европейските съюзници за нарастващата заплаха от руска инвазия в Украйна с настъпването на зимата, съобщи американския телевизионен канал CBS. „Нашествието зависи от времето, но може да се случи в рамките на седмици, ако няма западна намеса“, са заявили информирани служители пред CBS. Източниците отбелязват, че предполагаемото натрупване на войски на Руската федерация на границата с Украйна наскоро надхвърли предишните подобни действия на руските власти. „За разлика от натрупването на сили през пролетта, което се разглеждаше като демонстрация на сила, служители на американското разузнаване предупреждават, че сегашното може да бъде подготовка за действителна инвазия в Донбас в Източна Украйна“, се казва в изявлението. Каналът припомня, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е казал в петък, че Алиансът следи отблизо "голямата и необичайна концентрация на руски войски" близо до границата с Украйна. След среща с германския канцлер Ангела Меркел той каза, че е наложително Русия „да демонстрира прозрачност по отношение на това военно натрупване, деескалация и намаляване на напрежението“. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Кремъл призова НАТО да прекрати провокациите край руските граници

„Известия“: Кремъл призова НАТО да прекрати провокациите край руските граници

Москва. НАТО трябва да прекрати провокативните действия в близост до руските граници, за да се намери изход от настоящата напрегната ситуация в отношенията между Руската федерация и Запада, заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, цитиран от руския вестник “Известия“. „НАТО трябва да прекрати приближаването на своята политическа и военна инфраструктура към нашите граници. Съединените щати и техните съюзници трябва да спрат да концентрират военния юмрук по нашите граници“, каза Песков в ефира на телевизионния канал „Россия-1“. Говорителят на Кремъл също така изрази мнение, че под прикритието на ученията на НАТО в Черно море Украйна най-вероятно търси нов опит да започне военно решение на вътрешния си проблем. „И ще се опита най-вероятно под прикритието на същите тези учения на НАТО, кораби на НАТО в Черно море - американски, британски войници в региона, които стават все повече и повече <...> И това, разбира се , е сърцераздирателен спектакъл. Защото това ще доведе до най-сериозни последици “, посочи той. Според него самите САЩ са изпратили въоръжените сили зад океана, но обвиняват Русия в необичайна военна дейност на нейна територия. Песков подчерта, че това е нелогично и неприлично. Говорителят на руския лидер подчерта, че страните от НАТО трябва да спрат да напомпават Украйна с модерни оръжия, тъй като подобни стъпки вдъхновяват Киев да действа безумно. По-рано, на 19 ноември, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия няма да си затваря очите за грубите провокации от страна на НАТО и ЕС. Той отбеляза, че западните демокрации не могат и нямат право да декларират своето превъзходство пред всички. На 18 ноември руският президент Владимир Путин обвини НАТО в разрушаване на механизма за диалог. Той добави, че Алиансът показва подчертано конфронтационно отношение към Русия, като "упорито" приближава военната си инфраструктура до руските граници. В същия ден официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че ученията на САЩ и НАТО в Черно море, близо до границите на Русия, са „провокация“. Според нея случващото се увеличава сериозно риска от ескалация на напрежението. В същото време на 21 октомври германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер призова Северноатлантическия алианс да демонстрира на Русия готовността си да използва оръжие, ако е необходимо. Според нея Руската федерация непрекъснато нарушава въздушното пространство на балтийските държави и в Черно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 13:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Песков не изключи провокации, за да бъдат оправдани обвиненията за заплахата от руска инвазия в Украйна

ТАСС: Песков не изключи провокации, за да бъдат оправдани обвиненията за заплахата от руска инвазия в Украйна

Москва. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков не изключва опити за провокации за оправдаване на изявленията на Запада относно предполагаемата заплаха от нахлуването на Русия в Украйна, предава TACC. „Това не може да бъде изключено“, каза говорителят на Кремъл по телевизионния канал „Россия-1“ в програмата „Москва. Кремъл. Путин“, отговаряйки на въпроси на журналиста Павел Зарубин. Така Песков коментира предположението, че изявленията, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, карат човек да се замисли за възможността за провокация. Според говорителя на Кремъл „тази истерия се раздухва изкуствено“. "Онези, които са извели въоръжените си сили зад океана, ни обвиняват в някаква необичайна военна дейност на наша територия. Тоест Съединените американски щати. Е, това не е съвсем логично и не е съвсем прилично", каза той. Песков добави, че опитите за насилствено разрешаване на кризата в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици. "Украйна най-вероятно търси нов опит да започне военно решение на собствения си проблем. За да създаде ново бедствие за себе си и за всички в Европа", каза говорителят на Кремъл. Така той отговори на Зарубин, какво цели Украйна с изявления за последствията за Русия в случай на инвазия. Според Песков Украйна „постига това най-вероятно под прикритието на точно онези учения на НАТО, кораби на НАТО в Черно море, американски и британски войници в региона, които стават все повече и повече“. "Това е към което се стреми Украйна. И това, разбира се, е сърцераздирателен спектакъл. Защото ще доведе до най-сериозни последици", убеден е говорителят на Кремъл. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

The Spectator: Анексията на Украйна е в ход

The Spectator: Анексията на Украйна е в ход

Лондон. НАТО и ЕС се опасяват от руска инвазия в Източна Украйна. И те имат всички основания да се тревожат, защото Русия може да започне ескалация и няма да й мигне окото, а Западът все още се опитва да намери подходящ отговор. Брюксел и Вашингтон преминаха към гасене на огъня, докато Русия избира кога и къде ще гори. Междувременно анексията на изток вече е в ход - не само със сила, но чрез граждански и икономически връзки. На този фон военната мобилизация изглежда второстепенна – тя е само отклонение от бавното анексиране на квазинезависимите непризнати републики в Източна Украйна. Проруските Донецка и Луганска област обявиха независимост от Киев през 2014 г., но Украйна естествено не ги е признала, пише Вoлфганг Мюнхау - бивш съредактор naFinancial Times Deutschland и директор на сайта Eurointelligence, базиран във Великобритания на страницата на британското списание The Spectator в материал, представен без редакторска намеса. Стотици хиляди украинци вече са получили руско гражданство. Много от тях гласуваха на изборите за Дума - независимо дали онлайн или организирани с автобуси до близките руски региони. Някои видни украинци дори получиха мандати в Думата. Тази седмица Владимир Путин подписа указ, позволяващ на стоки от тези „републики“ да се продават в Русия без ограничения, включително по държавни поръчки. Официално указът се счита за изключение - хуманитарна помощ - и ще остане в сила, докато ситуацията се изясни политически. И това е само последното от дълга поредица от мерки. Всичко започна през 2015 г. с разрешение за използване на рублата като валута, през 2017 г. бяха признати паспортите на „републиките“, а през 2019 г. процесът на натурализация вече започна. Междувременно ЕС е изправен пред нови разногласия относно това как да разреши кризата на границата с Беларус. Разговорът на Ангела Меркел с Александър Лукашенко не се хареса на онези, които смятат това за легитимация на режима му, дори ако Меркел се обръща към него изключително с „господин Лукашенко“. Омид Нурипур, говорител по външната политика на германските Зелени, смята, че Меркел е нарушила ясния консенсус на ЕС да не признава Лукашенко за легитимен президент на Беларус. В същото време Нурипур призова Германия и ЕС да приемат мигрантите, блокирани на границата - обаче вероятните партньори на неговата партия в коалицията, Свободната демократична партия на Германия (FDP), която води тристранни преговори със Зелените и Социалдемократите (СДП) са категорично против това. Във външната политика тези страни от „светофарната коалицията " са най-отдалечени една от друга. Ако всичко приключи с оттеглянето на Зелените от масата за преговори, Москва ще бъде доста щастлива. Другите два критични гласа са Полша и Литва. Те искат да знаят какво ще се случи след това. Еманюел Макрон също надхвърли всякакъв мандат на ЕС. По време на почти двучасов телефонен разговор с Владимир Путин в понеделник Макрон директно му напомни, че Франция е готова да защитава териториалната цялост и суверенитета на Украйна, дори и с военни средства. Лидерът на социалистите Жан-Люк Меленшон обаче смята, че Макрон ще се нуждае от парламентарен мандат за това. В напрегнатия разговор Макрон засегна широк кръг от конфликти, докато Путин извади обичайния си трик с обвинения: той просто обърна всичко с главата надолу. Така в отговор Путин се оплака на Макрон от агресията на полските граничари срещу мигрантите, провокативните маневри в Киев и военното присъствие на САЩ в Черно море. Времето работи за Путин и той знае как да раздели ЕС. Ето „Разделяй и владей“ в най-добрия вид. Превод: Юлиян Марков

19 Ноември 2021 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Опит на Киев да реши проблемите в Донбас със сила ще бъде крачка към поредна катастрофа

Кремъл: Опит на Киев да реши проблемите в Донбас със сила ще бъде крачка към поредна катастрофа

Москва. Опит на украинските власти да разрешат конфликта в Донбас със сила би бил стъпка към нова катастрофа. Това заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в ефира на Първи канал, предава ТАСС. Той обърна внимание на факта, че сега „тече процес на придвижване на военната инфраструктура на НАТО“ към руските граници. В същото време, както отбеляза говорителят на Кремъл, Украйна е „напомпана с оръжия от НАТО“: САЩ и други страни от Алианса изпращат там най-новите оръжейни системи. „Всичко това вдъхновява горещите глави в Украйна да се замислят как да се опитат да решат проблема с Донбас със сила в условията на пропадане на Минските споразумения, тоест да направят още една крачка към нова катастрофа“, подчерта Песков. За Русия всичко това са „червени линии“, обясни той. И Москва предприема „доста решителни мерки“ на този фон, които ясно са отчетливо фикисирани от нейните противници, обобщи прессекретарят на президента на Руската федерация. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2021 | 07:42 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Според Путин, кризата в Украйна далеч не е разрешена

„Взгляд“: Според Путин, кризата в Украйна далеч не е разрешена

Москва. Руският президент Владимир Путин заяви, че кризата в Украйна е далеч от разрешена, Германия и Франция не оспорват значението на Минските споразумения, но на дело подкрепят курса на Киев за демонтаж на договора, а това води в преговорите до задънена улица, пише „Взгляд“. „Не трябва да забравяме, че Минските споразумения са приели формата на международно право, съответното решение беше взето от Съвета за сигурност на ООН. Но в действителност, за съжаление, това удовлетворява начина на сегашното киевско ръководство да ги демонтира. Което води преговорите и саморегулирането до застой. Въпреки това е важно да се продължат посредническите усилия в контактната група и в „Нормандския формат“, тъй като няма други механизми за влияние върху вътрешно украинско уреждане. Тъй като няма алтернатива за пълното изпълнение на самите споразумения от Минск“, добави Путин. По-рано руският външен министър Сергей Лавров заяви, че самопровъзгласените ДНР, ЛНР, както и Русия като участник в Нормандския формат и преговорите в Контактната група са единствените, които са готови да изпълнят Минските споразумения. Борис Гризлов, пълномощник на Русия в Контактната група за разрешаване на ситуацията в Източна Украйна, обвини Киев в ескалация на напрежението в Донбас, за да отклони вниманието на украинците от енергийната криза, която избухна в страната. В края на октомври Москва не изключи по-нататъшно влошаване на ситуацията в Донбас поради умишленото нарушаване на прекратяването на огъня от украинските сили за сигурност. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 19:12 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Действията на Запада в Черно море "излизат извън определни рамки"

Владимир Путин: Действията на Запада в Черно море "излизат извън определни рамки"

Москва. Действията на западните страни в Черно море „излизат извън рамките“, заяви президентът на Русия Владимир Путин, цитиран от ТАСС. „Що се отнася до Черно море, последното излиза извън определени граници: стратегически бомбардировачи летят на разстояние 20 км от нашата държавна граница, за тях се знае, че носят много сериозни оръжия“, каза държавният глава на разширена среща на Министерството на външните работи в четвъртък. Путин обърна внимание на факта, че действията на западните страни изострятситуацията и не се извършват само в Черно море, но и в други региони, близки до границите на Руската федерация. „Да, ние постоянно изразяваме опасенията си за това, говорим за червени линии, но, разбира се, разбираме, че нашите партньори са много особени и, меко казано, се отнасят към всички наши предупреждения и разговори за червени линии много повърхностно“, заяви президентът. Руският лидер припомни как НАТО се е разширил на изток. „Въпреки факта, че отношенията между Русия и нашите западни партньори, включително Съединените щати, бяха просто уникални, нивото на отношенията беше почти съюзническо, нашите опасения и предупреждения относно разширяването на НАТО на изток бяха напълно игнорирани“, каза Путин и добави, че е имало „няколко вълни на разширяване“ на НАТО. „А сега да видим къде се намира военната инфраструктура на блока на НАТО: точно пред нашите граници, а системите за противоракетна отбрана вече са разположени в Румъния и Полша, които могат лесно да бъдат използвани в резултат на факта, че има пускови установки МК-41, като ударни системи“, каза президентът на Руската федерация. Според него „смяната на софтуера е само въпрос на няколко минути“. Руската федерация ще отговори адекватно на военната дейност на НАТО в близост до нейните граници, каза руският президент. „НАТО пое инициативата си да разбие всички механизми на диалог. Ние, разбира се, ще реагираме адекватно на военната активност на членовете на НАТО по периметъра на руските граници“, подчерта той. Президентът подчерта, че Русия не се нуждае от конфликти по западните си граници. „Нашите неотдавнашни предупреждения [към западните страни] все още се усещат и произвеждат известен ефект. Там се появи известно напрежение“, каза той. „Трябва това тяхно състояние да се задържи възможно най-дълго, за да не им хрумне да ни уредят някакъв конфликт по западните ни граници, който не ни е нужен. Не ни трябват конфликти“, подчерта Путин. Той отбеляза, че Русия трябва да търси сериозни гаранции за сигурността си от Запада. „Наложително е да се повдигне въпросът <...>. Сергей Викторович, необходимо е да се постави въпросът за стремеж към предоставяне на Русия на сериозни, дългосрочни гаранции за осигуряване на нашата безопасност в тази област“, обърна се държавният глава към външния министър Сергей Лавров на заседание на управителния съвет на Министерството на външните работи. Като цяло Путин е загрижен за нарастващия брой конфликти по света. „За съжаление, броят на [регионалните] конфликти и кризисни ситуации в света се увеличава многократно и това изисква повече внимание и бърза реакция“, каза държавният глава. На 10 ноември кораби от ВМС на САЩ пристигнаха в Черноморския регион за участие в многонационалните учения, провеждани от съвместното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа. Според Министерството на отбраната на Руската федерация подобни действия се превръщат в дестабилизиращ фактор в региона, една от целите им е военното развитие на територията на Украйна. Руските въоръжени сили непрекъснато следят ситуацията, увериха от Министерството на отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 17:20 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия разполага ново парашутно поделение в Крим

Reuters: Русия разполага ново парашутно поделение в Крим

Москва. Русия заяви в сряда, че ще разположи ново парашутно поделение в Крим до началото на декември и се оплака от британско споразумение за сътрудничество с военноморските сили на Украйна, което според нея показва, че британските военни действия в близост до нейните граници се разширяват, предава Reuters. Руските военни заявиха, че ще установят новия полк на полуострова, анексиран от Русия от Украйна през 2014 г., като завърши прегрупирането на силите, обявено от министъра на отбраната Сергей Шойгу през март. В същото време Москва изрази възраженията си срещу рамково споразумение, според което Украйна ще използва британското финансиране за подобряване на военноморските си способности, което й позволява да купува ракети и да строи ракетни кораби и военноморска база в Азовско море. „Виждаме този факт като последното практическо доказателство за увеличаване на британската военна активност в държавите, граничещи с Русия, по-специално в Украйна“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на седмичен брифинг. Нейните коментари допълниха модела на изявления през последните седмици, в които Русия изразяваше все по-яростно противопоставяне на западната военна подкрепа от всякакъв вид за Украйна, да не говорим за възможността тя да се присъедини към НАТО. Украйна и страните от НАТО изразиха загриженост относно придвижването на руски войски в близост до границите на Украйна, докато Москва от своя страна обвини Украйна, САЩ и техните съюзници в дестабилизиращо поведение, включително в Черно море. Министерството на отбраната на Украйна съобщи в сряда, че нейните въоръжени сили са провели учения близо до границите на Крим. Коментирайки британско-украинската сделка, министрите на отбраната на двете страни заявиха в сряда: „Нашите правителства нямат желание да бъдат враждебни или да се стремят по някакъв начин да обграждат или подкопават Руската федерация. Загрижени сме от натрупването (на сили) и дейността на Русия около границите на Украйна“. Русия отговори на подобни опасения, като отрече, че заплашва някого, разкритикува „алармистки“ новинарски репортажи и потвърди правото си да разполага войските си, както пожелае, на собствената си територия. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2021 | 12:39 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Джонсън предупреди Европа - руско гориво или Украйна

The Guardian: Джонсън предупреди Европа - руско гориво или Украйна

Лондон. Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън отправи предупреждения към Европа срещу нарастващата зависимост от руските въглеводороди, като алармира, че Москва може сериозно да ограничи енергийните доставки, ако Западът покаже намерението си да защити Украйна, цитира думите му британският вестник The Guardian. Освен това Джонсън обвини белaруския президент Александър Лукашенко, че се опитва да подкопае европейското единство с помощта на миграционната криза на границата с Полша. Според Джонсън в близко бъдеще Европа ще бъде изправена пред избор между зависимостта от доставките на руско гориво и подкрепата за Украйна на фона на напрежението по границите в Източна Европа. Говорейки на банкет, организиран от кмета на Лондонското Сити, Джонсън се обърна към европейските страни, които са силно зависими от руския газ. Премиерът предупреди, че руският президент Владимир Путин може да подходи сериозно към ограничаването на енергийните доставки, ако Западът покаже намерението си да защити Украйна. „Надяваме се, че нашите приятели ще разберат, че скоро ще трябва да направят избор между доставянето на все повече руски въглеводороди през гигантски нови тръбопроводи и защитата на Украйна и отстояването на каузата за мир и стабилност, ако ми позволите да се изразя по този начин“, заяви Джонсън. В понеделник британското правителство изрази загриженост относно струпването на руски сили по границата с Украйна. Москва отрече обвиненията за подготовка за инвазия, след като украинското министерство на отбраната съобщи, че общият брой на руските войници близо до границата е 90 000 души. Независимо от това, говорител на премиера излезе с изявление, в което подчерта, че Обединеното кралство „ще продължи да подкрепя Украйна пред лицето на руската враждебност“. По време на речта си Джонсън обвини и „руския съюзник“ Александър Лукашенко, че се опитва да провокира миграционна криза на границата с Полша, за да подкопае европейското единство. Британският лидер отбеляза, че когато Варшава се е обърнала към Лондон за помощ, за да „се справят с изкуствено създадената криза на границата“, те веднага са реагирали. Джонсън също се възползва от възможността да коментира срещата на върха COP26 за климата в Глазгоу. Според The Guardian, премиерът е признал, че е „разочарован“, че обещанието за постепенно отказване от употребата на въглищата е било заменено с обещание за „поетапно спиране“ на използването на изкопаеми горива. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Ноември 2021 | 21:23 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Русия трябва да понижи напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна

Йенс Столтенберг: Русия трябва да понижи напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна

Брюксел. НАТО призовава Русия да намали напрежението и да избягва ескалации на границата с Украйна. Това съобщи във вторник генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг при пристигането си на срещата на министрите на отбраната на ЕС в Брюксел, предава ТАСС. „Много е важно да изпратим ясен сигнал към Русия с призив за намаляване на напрежението, за да се избегне всякаква ескалация в Украйна и около Украйна“, каза той. Столтенберг каза, че НАТО вижда „необичайна концентрация на руски сили близо до украинската граница“. „Ще продължим да наблюдаваме отблизо и да оказваме подкрепа на Украйна. Ние сме в тесен контакт и консултации с Украйна, наблюдаваме ситуацията в региона“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Сергей Рябков: Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион

Сергей Рябков: Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион

Москва. Политиката на САЩ води до засилване на напрежението в Черноморския регион. Това мнение изрази заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков, цитиран от “Российская газета“. Според него Вашингтон не иска да чуе аргументите на Москва за ситуацията в Украйна, в Черноморския регион. „Ние дори на пръв поглед нямаме усещане, че искат да ни слушат и чуват“, каза дипломатът. Както посочва Рябков, това "увеличава рисковете, включително от потенциални сблъсъци, с възможност за ескалация". Заради позицията на западните страни Киев се държи все по-безразсъдно и провокативно. „Като цяло такава негативна настройка на Съединените щати и техните съюзници и съответно подопечните им в Киев стават все по-безразсъдни. Все по-малко рационални идеи могат да бъдат открити в това. То е наситено както с провокативна реторика към нас, така и с материалното съдържание - твърде много, много провокативно "- каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация. Той оцени контактите между Русия и САЩ като "имитация на дейност" от американска страна. Според Рябков Вашингтон "има ясно намерение" да покаже както на вътрешната, така и на международната публика засилването на диалога с Русия, но в същото време да продължи политиката на сдържане. Продължаващият диалог не води до решаване на съществуващи проблеми. „Затова не виждам никакво размразяване. Ние сме дори в състояние не на размразяване на вечната замръзналост, а на нейното разширяване до известна степен. Противно на декларациите, които понякога се чуват от Вашингтон“, каза дипломатът. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Ноември 2021 | 17:51 | Агенция "Фокус"

Reuters: Путин е спрял учение в Черно море, за да не ескалира напрежението с НАТО

Reuters: Путин е спрял учение в Черно море, за да не ескалира напрежението с НАТО

Москва. Руският президент Владимир Путин е заявил в интервю, излъчено в неделя, че е отхвърлил предложението на министерството на отбраната да проведе внезапни военни учения в Черно море в отговор на дейността на НАТО, защото не иска да ескалира напрежението в региона, предава Reuters. Агенцията отбелязва, че Русия напоследък се оплаква от опасно увеличаване на военната активност от страна на Съединените щати и техните съюзници в Черноморския регион с по-голяма активност на западните шпионски самолети, повече полети на стратегически бомбардировачи и присъствието на два военни кораба на САЩ. Напрежението е високо и заради това, което американските власти определиха като тревожно натрупване на руска армия близо до Украйна и изпращане на мигранти презБеларус към границите на Европейския съюз. В интервю за държавна телевизия, публикувано на сайта на Кремъл Путин каза, че не иска да подклажда напрежението в района на Черно море. „Трябва да кажа, че нашето министерство на отбраната имаше предложение да проведем свои собствени внезапни учения в тези води. Но смятам, че това би било безсмислено и че няма нужда да се увеличава допълнително напрежението там“, каза Путин. „Така че министерството на отбраната се ограничава до ескортиране на самолети и кораби (на НАТО)“, каза Путин пред канала „Россия-1“. Съединените щати заявиха, че техните военни кораби са в Черно море, за да засилят сътрудничеството със съюзниците от НАТО в региона. „Съединените щати и техните съюзници от НАТО наистина провеждат непланирани, искам да го подчертая, непланирани учения във водите на Черно море“, каза Путин. „...Това е сериозно предизвикателство за нас“. Превод и редакция: Иван Христов

15 Ноември 2021 | 11:37 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Черно море се връща във времената на Студената война

„Независимая газета“: Черно море се връща във времената на Студената война

Москва. Британски стратегически разузнавателен самолет RC-135 от авиобаза на гръцки остров Крит, разузнавателен самолет E-8C на американските ВВС от американската база Рамщайн в Германия, италиански патрулен самолет P-8A Poseidon от Сицилия и накрая френски разузнавателен самолет C-160G Габриел от Румъния. Във водата - групировка сили и техника на НАТО, водена от американския команден кораб „Маунт Уитни“, в която участват танкерът „Джон Лентхол“ и разрушителят „Портър“с крилати ракети „Томахоук“ на борда. Такива сили бяха събрани от САЩ и техните съюзници миналата седмица в Черно море,пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Руското министерство на отбраната негодува. Президентът Владимир Путин небрежно отбелязва: докато „гледаме през бинокъл“, но можем да го гледаме и „през прицела“. Ракетният крайцер „Москва“ и фрегатата „Адмирал Есен“ бяха изпратени в открито море. Говорителят на Пентагона Джон Кърби повтаря, че „като член на НАТО и независимо, Съединените щати ще продължат да провеждат операции в международното въздушно и морско пространство съобразно обстоятелствата“. Формално той е абсолютно прав: не нарушава никакви закони и разпоредби. Въпросът е: какво правят американските самолети и кораби близо до границите на Руската федерация? Отговорът е на повърхността: миналата седмица на фона на изявленията на украинската страна за готовността й да реши проблема с Донбас със сила, се появиха обвинения, че Москва предислоцира оръжие и военна техника към границите. Това се превърна в информационно прикритие за създаване на благоприятна обстановка за провеждане на „непланирани учения” в Черно море. Те вече се представят като подкрепа на партньорите на блока - Украйна и Грузия. Отговорът на Русия не закъсня. „Една от целите е военното развитие на територията на Украйна. Предвид факта, че в учението се предвижда освен ВМС на САЩ да участват и тактическа, патрулна и стратегическа авиация, както и контингенти от въоръжените сили на България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна, има проучване на предполагаемия театър на военните действия, в случай че Киев подготви военно решение на югоизток“, съобщиха в Министерството на отбраната. И изпратиха два стратегически ракетоносни бомбардировача Ту-160 в Беларус с мирна мисия. Военните заявиха, че полетът е извършен "с цел осигуряване на военната сигурност на съюзната държава и не е насочен срещу трети страни". Както в случая с действията на НАТО в Черно море, звучи безобидно, но подобно на разрушителя „Портър“, бомбардировачът Ту-160 е въоръжен със стратегически крилати ракети. Може да носи до 12 ракети Х-555, оборудвани с ядрени бойни глави с обхват на полета 2500 км. Четейки британския вестник The Times, откривате, че британците са загрижени за съдбата на най-модерния си самолетоносач „Куин Елизабет“. Както се оказа, тези дни той и нидерландската фрегата „Евертсен“ са били взети на прицел край бреговете на Оман от руския разузнавателен кораб "Килдин". На среща в Сочи с Владимир Путин министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че в Русия се създава нова ракетна система С-550. Няма подробности. Но, очевидно, става дума за мобилна стратегическа система за противоракетна отбрана. За разлика от А-135, който сега е в бойна готовност около Москва и осигурява защита на Централния икономически район - това са 13 съставни единици на Руската федерация с население от над 32 милиона души - С-550 може да бъде разположен във всеки регион за гарантиране на сигурността, например в Крим. Смята се, че Вашингтон не възнамерява да започва трета световна война, а лидерът на САЩ Джо Байдън се опитва да преразгледа политиката за използване на ядрени оръжия, която остава непроменена от Студената война. Американският лидер иска да премахне от дневния ред възможността за превантивното му използване и да намали интензитета на страстите при обсъждането на възможен ядрен конфликт с Руската федерация. Но в действителност е вярно обратното. Играта на мускули по руските граници показва, че военното лоби в Съединените щати измества конфронтацията на „руската агресия“ към Студената война. Тогава такъв натиск беше една от формите на доказателство за превъзходството на капиталистическата система над социалистическата. Последното отдавна го няма, но суверенна Русия съществува. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Ноември 2021 | 16:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министърът на отбраната на САЩ  нарече ученията в Черно море „ключови компоненти от стратегията за сдържане“

ТАСС: Министърът на отбраната на САЩ нарече ученията в Черно море „ключови компоненти от стратегията за сдържане“

Вашингтон. Ученията на румънските, американските, турските и украинските военноморски сили в Черно море са ключов компонент на интегрираната стратегия за сдържане, заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин в „Туитър“. „Често говоря за концепцията за „интегрирано сдържане“ като начин за възпиране на бъдещи военни заплахи. Един от ключовите компоненти на една наистина интегрирана стратегия за възпиране е тясното сътрудничество със съюзници и партньори по целия свят чрез съвместни наземни, въздушни и морски учения. “, каза ръководителят на Пентагона. Той приложи към съобщението си материала на пресслужбата на ВМС на САЩ за ученията, които се проведоха в Черно море. Седем военни кораба на ВМС на Румъния, САЩ, Турция и Украйна проведоха учения в петък в международни води край румънското крайбрежие на Черно море. Американски военни кораби ще бъдат разположени в румънското пристанище Констанца на 12-14 ноември, където са насрочени срещи на командващия Шести американски флот вицеадмирал Юджийн Блек с високопоставени представители на румънското министерство на отбраната. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Ноември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

Министерство на отбраната на Руската федерация: Действия на американски кораби и самолети на НАТО се провеждат в северозападната част на Черно море

Министерство на отбраната на Руската федерация: Действия на американски кораби и самолети на НАТО се провеждат в северозападната част на Черно море

Москва. Активните действия на американските кораби и разузнавателните самолети на НАТО се изместиха към северозападната част на Черно море. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Руската федерация, цитирани от TACC. „Министерството на отбраната на Русия продължава да следи агресивната военна дейност от страна на САЩ в Черноморския регион. Активните действия на военноморската група на ВМС на САЩ и разузнавателните полети на НАТО са изместени и се провеждат в северозападната част на Черно море“, се казва в съобщението. Също така, според руското военно ведомство, стратегическият разузнавач U-2S от ВВС на САЩ е провел разузнаване близо до границата на Руската федерация от въздушното пространство на Украйна. „Стратегическият разузнавателен самолет U-2S на ВВС на САЩ, който излетя от авиобаза Акротири на остров Кипър, извърши разузнаване от въздушното пространство на Украйна и северозападната част на Черно море“, се казва в съобщението. Освен това, според Министерството на отбраната на Руската федерация, „през изминалото денонощие от радарните системи са засечени четири полета на разузнавателни самолети на страните от НАТО във въздушното пространство над Черноморския регион и те са придружени на ВВС на Русия и Черноморския флот." От ведомството съобщиха още, че американският разрушител „Портър“ и щабният кораб „Маунт Уитни“ са провели съвместни учения с кораби от Турция, Румъния и Украйна в района на румънското пристанище Констанца. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Ноември 2021 | 15:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин нарече непланираните учения на САЩ в Черно море „сериозно предизвикателство“

ТАСС: Путин нарече непланираните учения на САЩ в Черно море „сериозно предизвикателство“

Москва. Извършването на маневри в Черно море в отговор на ученията на НАТО там е неуместно, няма нужда от ескалация на ситуацията. Това мнение изрази президентът на Руската федерация Владимир Путин в интервю с водещия на предаването "Москва. Кремъл. Путин" Павел Зарубин по руския телевизионен канал „Россия-1“, цитиран от TACC. „Трябва да кажа, че нашето Министерство на отбраната също имаше предложение за провеждане на собствени непланирани учения в тази акватория, но смятам, че това е неуместно и няма нужда от ескалация на ситуацията там. Затова руското Министерство на отбраната се ограничава само до ескортиране на самолети и кораби“, каза Путин. Той обърна внимание на факта, че сега САЩ и техните съюзници от НАТО провеждат непланирани учения в Черно море. Освен това, продължи Путин, не само има "формирана доста мощна военноморска групировка, но и авиация, включително стратегическа, се използва в хода на тези учения". „Това отчасти е отговорът на предишния Ви въпрос, къде и как летят нашите стратегически ракетоносци“, добави президентът на Руската федерация. Използва се самолети B-51. Това са доста стари самолети, но въпросът не е в носителите, а въпросът е, че имат на борда стратегически бойни оръжия. Това е сериозно предизвикателство за нас." Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Ноември 2021 | 11:16 | Агенция "Фокус"

Ердоган заплаши директно Атина: Ако отворим границите си, не зная какво ще стане  с Гърция

Ердоган заплаши директно Атина: Ако отворим границите си, не зная какво ще стане с Гърция

Анкара. „Ако отворим границите си, не зная какво ще стане с Гърция“, заяви турският президент Реджеп Таийп Ердоган в директна заплаха към Атина на съвместна пресконференция с унгарския премиер Виктор Орбан в Анкара, пише Protothema. „Неблагодарно е да се каже, че Турция е източникът на проблема, докато страната ни е домакин на 5 милиона бежанци. Ако отворим границите си, не знам какво ще стане с Гърция. Освен това Гърция е страната, която потапя лодки за бежанци в Егейско и Средиземно море и ги осъжда на смърт, като пробива надуваемите им лодки. Мицотакис и неговите сътрудници прекарват дните си в лъжа и нечестно поведение, поради което не вдъхват доверие в региона“, заяви турският лидер. Protothema обяснява изказването с притеснения от военните споразумения на Гърция със САЩ и Франция, както и спада на популярността му в Турция, чиято икономика е в криза. „Разочарованието на турския президент от последните събития е отразено в крещендото на провокативните изявления и заплахи, които той направи през този период. Този път той казва, че гърците „осъждат бежанците на смърт“, отбелязва гръцкото издание. Превод и редакция: Иван Христов

12 Ноември 2021 | 09:44 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: „Защо румънците имат зъб на Русия?“

„Взгляд“: „Защо румънците имат зъб на Русия?“

Москва. „Румъния иска да се превърне в плацдарм за американската армия в Черно море, предоставяйки своята територия и акватория на Пентагона за разполагане на допълнителни контингенти и въоръжения. Заявената цел на Румъния е „сдържане на Русия“. Защо тази страна се превърна в средоточие на русофобия, въпреки че се появява на световната карта благодарение на усилията на руснаците?“ - пише Дмитрий Бавирин в материал за вестник „Взгляд“, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. Желанието на Букурещ да помогне на Вашингтон във военно-политическата конфронтация с Москва в много отношения е комично и дори усещане на съчувствие към американците. Всъщност по време на Втората световна война най-малко боеспособните части, независимо от техния произход, се наричат „румънци“ – препратки към това могат да бъдат намерени както в руски, така и в немски източници. Дори и да не считаме подобни споменавания като причина за обобщения, Румъния пак ще влезе в челото на класацията на най-лошите съюзници. Независимото румънско кралство, създадено през 1878 г. благодарение на руската воля и руската кръв, без да се отказва от ролята на „православна крепост“ край османците, веднага започва да участва в германски и австрийски интриги срещу Петербург. През Първата световна война Букурещ (за разлика например от неблагодарната българска София) все пак се присъедини към страната на Антантата, но румънците се биеха отвратително: бяха бити, загубиха столицата си - и в резултат на това Русия трябваше значително да разтегне фронтовата линия, за да спаси бъдещия съюзник... Когато с подписването на срамния Брестски мирен договор болшевиките извадиха Русия от войната, румънците подписаха не по-малко срамния Букурещки мирен договор с германците и техните съюзници. И веднага забиха нож в гърба на Русия, превзеха Бесарабия, тоест това, което сега наричаме Молдова. Най-позорното в Букурещкия мир, може би, е това, че той е скъсан от румънците един ден преди края на войната. Румъния влиза сред силите победителки като „заек” – не по заслуги и не по пагони, а от геополитически съображения, страните от Антантата й позволиха да го направи. Румънците влизат в следващата световна война - Втората - на 22 юни 1941 г., атакувайки СССР едновременно с нацистите. Те успяват да стигнат до Сталинград, където губят 18 от 22 части, а на Източния фронт загиват общо половин милион румънски граждани. Като една от причините за Сталинградското поражение, което, както знаете, се превръща в повратна точка за цялата война, историците посочват действията на румънците – те се оказват най-слабото звено в нацистката военна машина. След Сталинград румънският крал Михай I се решава неестествен за монарха съюз с комунистите, отстранява от власт ултрадесния диктатор Йон Антонеску и преминава на страната на антихитлеристката коалиция. За това той получава орден „Победа“ от Москва и почти уважителния прякор „Комсомолски крал“, докато през 1947 г. нов държавен преврат на „червените“ го праща на боклука на историята. Така Букурещ се превърна в един от стълбовете на просъветския ОВД блок, но това не продължи дълго. През 1958 г. съветските войски са изтеглени от Румъния, приблизително по същото време местният комунистически лидер Георге Георгиу-Деж започва да се държи настрана от ОВД. След смъртта му и възкачването на трона на Николае Чаушеску, Букурещ започва да противоречи открито на Москва и предизвикателно да провежда независима от нея външна политика. Тоест той отново се превърна в най-лошия европейски съюзник на Москва, в същото време най-малко ефективен икономически и най-изостаналия политически. Съвременна Румъния е ориентирана твърдо към САЩ, въпреки че развитието си (впрочем доста динамично; българите са много по-зле) дължи основно на Европейския съюз. В същото време Букурещ е част от неформалния „русофобски блок” на ЕС, заедно с Полша, Швеция и балтийските републики. Въз основа на всичко казано по-горе можем да предположим, че тя е и „най-слабото звено“ в този блок. Но това е диагноза и в случая е интересна анамнезата: как се стигна дотам, че румънците да искат така неистово да навредят на Русия, въпреки че съвместната ни история с тях, макар и двусмислена, все пак е освободена от бремето на оплакванията, които поляци, балти и дори шведи имат (ако приемем, че все още се вълнуват от Великата северна война). Но те наистина имат голяма злоба към Русия. Може да е невъзможно руснаците в Румъния да се сблъскат с ежедневна ксенофобия, но дори със слаби познания по румънски лесно може да забележите русофобските заглавия в медиите, както и странните представи на румънците за собствената им история. Обикновеният румънец на улицата лесно ще обвини руснаците за неща, в които изобщо не са участвали, но според местния агитпроп те невидимо са застанали зад гърба на изпълнителите - българи, унгарци, германци, украинци, румънски комунисти. Но това пристрастие трябва да бъде отделено от ориентацията към САЩ, която произтича главно от румънското национално его. То наистина е безгранично: румънците се смятат за наследници на Римската империя, а през комунистическия период това самочувствие само нараства - сгради с чудовищни размери се превръщат в архитектурния облик на Букурещ при Чаушеску. Но в Европа на румънците е отредена ролята на провинция с цигански катуни, а Брюксел не се интересува особено от мнението на Букурещ като едно от проблемните „деца на ЕС“, въпреки че говорим за почти 20-милионна държава и един от лидерите по икономически растеж. В рамките на НАТО Румъния е потенциален район за базиране, тоест не държат там нищо особено важно (с изключение на авиобазата Михаил Когалничану), но при необходимост може да разположат. Оттук и комплексът на недолюбеното дете и желанието да бъде специален партньор, поне за САЩ. Румънците първи доброволно приемат елементи от американската система за противоракетна отбрана, а сега базата за противоракетна отбрана Aegis Ashore в Девеселу е най-ценната част от Румъния в очите не само на САЩ, но и на НАТО. Сега Букурещ иска да даде 245 километра от контролираното от него черноморско крайбрежие, за да укрепи позициите на Вашингтон. В същото време той гледа към руския Крим, но явно има предвид и Турция, на която САЩ вече не вярват. За Русия това е значително предизвикателство. Но нашата реакция не притеснява Букурещ - те вече съвсем официално смятат Русия за враг и с удоволствие се възползват от факта, че антируската и проамериканската политика сега често са едно и също нещо. Това не винаги е било така. Например през лятото на 2003 г. руският президент Владимир Путин и румънският му колега Йон Илиеску подписаха договор „За приятелски отношения и сътрудничество“. Отношенията между Москва и Вашингтон тогава вече бяха сложни, а Илиеску беше абсолютен атлантист и изобщо специфична личност, ако говорим например за ролята му в свалянето на бившия патрон (Чаушеску) и установяването на собствен режим в страната (обвинение за престъпления срещу човечеството в резултат на тези събития срещу експрезидента бяха повдигнати още през 2019 г., но оттогава съдът не се е придвижил напред). Експрезидентът обаче не поощряваше русофобията в страната - не виждаше нужда от това. Но неговият заместник на поста - Траян Бъсеску - видя. Всъщност преходът на Букурещ към изключително антируска позиция се случи именно при него и поради единствената причина, че манията на Бъсеску остава обединението с Молдова в една държава. За това, че обединението още не се е случило, той обвиняваше и обвинява изключително Русия и нейния „сателит“ - Приднестровието. Заради тази мания Бъсеску отдавна прекрачи всички „червени линии“ – не му пукаше какво мислят за него в Москва или Брюксел. Например, той се опита да убеди Кишинев да се обедини с Букурещ, след като беше взето принципно решение за приемане на Румъния в ЕС – „заедно да се присъединим към ЕС“. Той не постигна съгласие за това предложение със самия Европейски съюз, защото вече знаеше, че те не са готови да приемат „допълнителен товар“ под формата на Молдова, но „си струваше да опитаме“. В нашия случай Бъсеску дори посегна на светая светих - Великата отечествена война, като веднъж обяви, че на мястото на Антонеску щеше да направи същото, тоест щеше да атакува СССР в съюз с Хитлер в името на Бесарабия и Северна Буковина. За тези думи вдигнаха оръжие срещу него не само в Москва, но и в множество еврейски организации (Антонеску е активен участник в Холокоста), но Бъсеску не се интересуваше много и от еврейските организации. Той дори нарече бившия крал Михай I приживе „руски лакей“ – заради факта, че „царят-комсомол“ е изтеглил Букурещ от антихитлеристката коалиция. Беше невъзможно да се намери държавен глава по целия свят, който да се застъпва за преразглеждане на резултатите от Втората световна война толкова ревностно, колкото Бъсеску. При това държава от страната на „оста“ на Хитлер, но чрез позата на „жертва на пакта Молотов-Рибентроп“. И това дори има своя логика – Букурещ е принуден да отстъпи пред териториалните искания както на Сталин (за връщането на Бесарабия и Северна Буковина, присвоени през 1918 г.), така и на Хитлер (за прехвърлянето на част от румънските територии на Унгария и България). Всъщност след това румънският крал Карол II загуби всякаква власт и предаде властта на сина си, но тя беше взета а от диктатора Антонеску, който вкара страната под крилото на Третия райх. Бъсеску вече седем години е в пенсия, отношението към него в Румъния е предимно негативно, но семената на русофобията, които хвърля през всичките десет години от президентството си, са поникнали обилно. Това се превърна в добър тон за медиите и блогърите, а от тогавашните „деца“ - днешните „бащи“ се предаде на сегашните: румънските младежи и хора на средна възраст се отнасят най-зле към Русия и руснаците всички по-възрастни хора са много по-дружелюбни. Този копнеж по изгубените земи (и дори не свои, а такива, които са били откраднати от исторически съюзник двадесет години по-рано) може да се поддържа дълго време от румънското его, което, припомняме, е огромно. Но ние няма с какво да го зарадваме в този смисъл. Обединението на Румъния с Молдова означава поглъщане на Молдова от Северноатлантическия алианс, което е много по-малко болезнено, отколкото в случая с Украйна, но все пак неприемливо за Русия – и заради Приднестровието. Увеличаването на американското присъствие в Черно море в този смисъл няма да промени нищо - с изключение на факта, че Румъния вече ще трябва да се разглежда като потенциален театър на военни действия, а морската й инфраструктура - като потенциални цели за руските оръжия. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2021 | 20:29 | Агенция "Фокус"

Ердоган: С базата в Александруполис, Гърция се превръща във форпост на САЩ

Ердоган: С базата в Александруполис, Гърция се превръща във форпост на САЩ

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че Гърция се превръща в един вид форпост на САЩ, предава ТАСС. „Създаването на американска военна база в гръцкия Александруполис, предполага, че самата Гърция се е превърнала в един вид форпост на САЩ“, каза той на пресконференция в Анкара в четвъртък. Съединените щати и Гърция подписаха втори протокол във Вашингтон на 14 октомври за изменение на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната от 1990 г. Според споразуменията, подписани във Вашингтон, четири нови съоръжения ще бъдат добавени към списъка с четири действащи американски военни бази. Това са военният лагер Янули в Александруполис, военноморската база на Крит, стрелбището в Литохоро (район Пиерия) и лагерът Георгула (недалеч от авиобаза Лариса). Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2021 | 20:05 | Агенция "Фокус"

The Hill: САЩ се опасяват, че Русия може да повтори инвазията в Украйна от 2014 година, вече са дали 400 милиарда долара на Киев

The Hill: САЩ се опасяват, че Русия може да повтори инвазията в Украйна от 2014 година, вече са дали 400 милиарда долара на Киев

Вашингтон. Държавният секретар Антъни Блинкен заяви, че САЩ са загрижени, че Русия може да започне инвазия в Украйна и да се опита да заграби земя, подобно на „военното превземане на Кримския полуостров през 2014 г.“, пише The Hill. По-нататък секретарят подчерта, че администрацията на Байдън стои до Киев в лицето на агресията на Москва. „Нямаме яснота относно намеренията на Москва, но знаем каква игра играе“, заяви Блинкен до външния министър на Украйна в Държавния департамент. „Нашата загриженост е, че Русия може да направи сериозната грешка, опитвайки се да повтори това, което предприе през 2014 г., когато събра сили по границата, премина на суверенна украинска територия и направи това, твърдейки – невярно – че е провокирана“, добави той. Забележките на Блинкен идват, след като служители на администрацията на Байдън са повдигнали директно пред Кремъл въпроса, че всяка увеличена заплаха за Украйна има потенциални последици. Държавният секретар отбеляза, че САЩ са предоставили на Украйна повече от 409 милиарда долара обща помощ от 2014 г. насам и че Конгресът се е съгласил с искането на администрацията за почти 400 милиона долара помощ за сигурност на Киев за фискалната 2022 г. „Ще работим с конгреса, за да гарантираме, че ще продължим да осигуряваме помощта в отбраната, от която Украйна се нуждае, включително смъртоносни оръжия за защита срещу всякаква руска агресия“, подчерта Блинкен. Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба каза, че изявленията за ангажиментите на Вашингтон към Киев са важни пред руската агресия и изрази благодарност за уверенията за разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. „Най-добрият начин за възпиране на агресивната Русия е да се даде ясно да разбере на Кремъл, че Украйна е силна, но също така, че има силни съюзници, които няма да я оставят сама пред лицето на все по-нарастващата агресивност на Москва“, каза Кулеба. Срещата между висшите дипломати на Украйна и САЩ във Вашингтон беше организирана, за да поднови Комисията за стратегическо партньорство между двете страни след последното й заседание през 2018 г. Блинкен каза, че администрацията възнамерява да направи тези срещи по-редовни, за да поддържа и задълбочаването на отношенията между Вашингтон и Киев. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2021 | 14:12 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ и Украйна подписаха харта за стратегическо партньорство

Reuters: САЩ и Украйна подписаха харта за стратегическо партньорство

Вашингтон. Съединените щати следят за признаци, че Русия може да използва енергията като политически инструмент в енергийната криза в Европа, заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в сряда, добавяйки, че Вашингтон е решен да предприеме съответстващи действия, заедно с Германия, ако Москва тръгне по този път, съобщава Reuters. Блинкен и украинският външен министър Дмитро Кулеба се срещнаха в Държавния департамент и подписаха харта за стратегическо партньорство. Дискусиите се фокусираха върху съседката на Украйна Русия, която според Кулеба вече използва доставките на газ като оръжие. Блинкен каза, че Вашингтон също е обезпокоен от съобщенията за „необичайна руска военна дейност“ в близост до границата на Русия с Украйна, като предупреди, че ескалационни или агресивни действия ще предизвикат безпокойство в САЩ. „Ако Русия се опита да използва енергията като оръжие или да извърши по-нататъшни агресивни действия срещу Украйна, ние сме ангажирани и Германия е ангажирана с предприемането на съответстващи действия“, каза Блинкен, добавяйки, че Вашингтон „следи много внимателно за признаци“, дали Русия използва енергията като оръжие, както в миналото. Русия беше обвинена, че задържа доставките на енергия на фона на рекордно високите цени на газа, но Путин обвини енергийната политика на ЕС и каза, че Русия може да увеличи доставките за Европа, след като газопроводът „Северен поток 2“ бъде сертифициран. „Русия може и трябва да предприеме стъпки за облекчаване на енергийната криза чрез увеличаване на доставките на газ“, каза Блинкен. Вашингтон се противопоставя на газопровода на стойност 11 милиарда долара, който в момента е към завършване, който минава под Балтийско море, за да пренася газ от руския арктически регион до Германия. Администрацията на Байдън се отказа от санкциите срещу оператора на газопровода и постигна споразумение с Германия през юли. Берлин се съгласи да предприеме действия, ако Русия използва енергията като оръжие в отношенията си с Украйна, но пактът не предоставя конкретни критерии за това как ще бъде оценявано това. „Това, което виждаме, е, че Русия вече използва газ като оръжие“, каза Кулеба, добавяйки, че Украйна иска Германия да използва своя „лост“ върху Русия „Русия трябва да получи много силно послание не само от Съединените щати и други столици, но и от Берлин, че това не е играта, която ще бъде от полза за Русия“. В хартата, подписана в сряда, Съединените щати обещаха да подкрепят усилията на Украйна за противодействие на въоръжената агресия, икономически и енергийни смущения и злонамерена киберактивност от страна на Русия, включително чрез запазване на санкциите срещу Русия и прилагане на други подходящи мерки. Вашингтон поема ангажимент да помага на Украйна в провеждането на упорити учения и повтори, че подкрепя усилията на Киев да разшири статута си до партньор на НАТО с разширени възможности. Кулеба подчерта важността на подкрепата от Съединените щати и добави, че Украйна ще се възползва от всяко потенциално сътрудничество в областта на отбраната, което би засилило нейните способности, включително обмен на разузнавателна информация или системи за противовъздушна отбрана. „Ние сме в ситуация, в която не можем да позволим да губим или пропиляваме време и с нетърпение очакваме да работим със Съединените щати в тази област“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2021 | 13:49 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Ердоган заведе дело срещу гръцки вестник за обида

Greek City Times: Ердоган заведе дело срещу гръцки вестник за обида

Анкара/Атина. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заведе дело срещу гръцкия всекидневник „Демокрация“ в прокуратурата в Анкара, пише Greek City Times. Делото е конкретно срещу директора на вестника, двама главни редактори и журналист, отбелязва в съобщение изданието. „Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съди вестник „Демокрация“ [Dimokratia] и иска да осъди четирима от служителите му на лишаване от свобода до пет години в Турция. Това е първият случай, когато чуждестранен държавен глава съди гръцки вестник и то по политически причини, както става ясно от текста на иска, изпратен от прокуратурата на Анкара“, добавя „Демокрация“. Причината за това правно действие „е заглавието на първата страница на вестника от 18 септември 2020 г. „Siktir Git“, което изрази възмущението на мнозинството гърци от поредица от обидни реплики както от самия Ердоган, така и от неговите министри или съветници през периода на незаконни морски проучвания, извършени от кораба Оруч Рейс“, обяснява „Демокрация“. „Демокрация отказва да участва в съответните съдебни производства въз основа на пародийния иск на Ердоган и счита за чест, че турското ръководство характеризира нашия вестник като пречка за неговите експанзионистични и опасни планове“, заключава изданието. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2021 | 12:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ и Румъния възнамеряват да разширят сътрудничеството по сигурността в Черно море

ТАСС: САЩ и Румъния възнамеряват да разширят сътрудничеството по сигурността в Черно море

Вашингтон/Букурещ. САЩ и Румъния се стремят към задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността и възнамеряват да продължат да засилват съвместните си усилия в рамките на НАТО, със специален акцент върху Черноморския регион. Това следва от съвместното изявление на двете страни, разпространено от Държавния департамент на САЩ след преговорите, проведени във Вашингтон в рамките на седмия кръг на двустранния стратегически диалог, предава TACC. „Сътрудничеството в областта на сигурността е неразделна част и ключов компонент от стратегическото партньорство между САЩ и Румъния. Заедно страните ще продължават да развиват значителни постижения като системата за противоракетна отбрана в Девеселу, и ще продължат да засилват съвместните усилия на НАТО за изпълнение на своите ангажименти за отбрана и възпиране, като насочат специално внимание към Черноморския регион“, се казва в документа. Представители на двете страни също се договориха да работят за укрепване на трансатлантическите отношения „във всички формати на сътрудничество“. „Страните изразиха своя ангажимент за системни и всеобхватни консултации и координация по политически мерки и инициативи, които допринасят за трансатлантическата стратегическа устойчивост, за да намалят зависимостта от участници, които не споделят ценностите и интересите на трансатлантическата общност. <.. .> По-специално, САЩ и Румъния ще работят в тясно сътрудничество по бъдещата стратегическа концепция на НАТО с цел укрепване на Алианса при изпълнение на мисията му като гарант на мира и сигурността в Европа“, се казва още в изявлението. Освен това страните са обсъдили въпроси, свързани с инфраструктурата, инвестициите, търговията, енергетиката, технологиите, киберсигурността и противодействието на разпространението на дезинформация. Решено е следващата среща в рамките на диалога да се проведе в Букурещ през 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

11 Ноември 2021 | 08:19 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Как може НАТО да предотврати „смъртоносната спирала“ по границите на Русия

The National Interest: Как може НАТО да предотврати „смъртоносната спирала“ по границите на Русия

Вашингтон. Мирът и просперитетът на трансатлантическата общност са застрашени както от Русия, така и от Китай. Най-належащата заплаха обаче не идва от Пекин, а по-скоро от Москва; говорим по-специално за натиска й върху Украйна, Грузия и Молдова. Следователно, ако САЩ не могат ефективно да отговорят на този натиск, източният фланг на НАТО рано или късно ще рухне, пише The National Interest. Руският президент Владимир Путин е „геополитическият Майкъл Майърс“, обсебен от идеята да защити своя периметър за сигурност от външни заплахи, които не съществуват в действителност. Машинациите на Путин са насочени преди всичко срещу колективната сигурност на НАТО, а без НАТО няма трансатлантическа сигурност. И Москва, и Пекин искат да спечелят битката между великите сили без бой: нито една от тях не се нуждае от катаклизмична война със Запада. Вместо това те планират да постигат целите си на етапи, записвайки успехи, които в крайна сметка ще подкопаят трансатлантическата общност като цяло. Точно това се случва на границата на Европа. Украйна, Грузия и Молдова са на границата на Европа и НАТО, но не са включени нито в първия, нито във втория клуб. Поради тази причина те изглеждат по-предпочитани мишени за Москва. В същото време за тези страни е общото, че всички те са до известна степен окупирани от Русия. Москва превзе Приднестровието от Молдова; откъсна Абхазия и Южна Осетия от Грузия и Крим и Донбас от Украйна. В резултат на това окупацията и на трите от тези страни навлезе в етапа на замразен конфликт, който се проточи не толкова поради етнически различия, колкото поради желанието на Москва да държи тези територии като заложници. Освен това всяка от тези страни се обърна към Запада, виждайки го като потенциален военен и икономически партньор, способен да ги защити от по-нататъшна руска агресия. И НАТО, и ЕС реагираха положително на това: и на трите страни беше казано, че ако просто извършат необходимите реформи, ще бъдат приети и в двата клуба. В резултат на това популярността на Запада сред населението на Молдова, Украйна и Грузия нарасна до небесата. В тази връзка Русия даде да се разбере, че ще положи всички усилия да възпрепятства европейската интеграция. Освен това руснаците настояват, че замразените конфликти могат да бъдат разрешени само при условията на Москва. С течение на времето САЩ и Европа започнаха да губят ентусиазма си поради липсата на напредък; имат и други притеснения. Те не виждаха как е възможно да се измъкнат от задънената улица. Въпреки че западните официални лица периодично насърчават тези страни, всички тези знаци на подкрепа са по-скоро символични. Жителите на тези страни все повече стигат до извода, че желанието им за интеграция със Запада не води до никъде. Някои хора смятат, че е по-добре да се върнат в лоното на Москва; някои - че е време да се присъединят към Пекин. „Изглежда, че низходящата спирала никога няма да свърши“, отбелязва списанието. Всъщност Путин няма да прекъсне този цикъл, докато не получи това, което иска. Отправната точка е Молдова. Окупацията на Приднестровието излиза много по-скъпо, отколкото е в действителност, но тук нещата не опират само до този регион. Руският лидер се надява да наложи споразумение на Молдова, което ще постави смел кръст върху независимостта на страната. По-специално Путин настоява, че ако Кишинев иска реинтеграция, тогава той трябва да поеме дълговете на Приднестровието. Така той разпространи дълговия капан, с който Русия ще управлява тази държава. Освен това Путин настоява Приднестровието да получи пълни политически права, като там е останало само проруско настроено население. Това ще доведе до това, че в Молдова ще се избират само проруски правителства – отсега нататък и завинаги. Чрез установяване на контрол над Молдова Путин ще може да твърди, че Приднестровието е прецедент и модел за уреждане на кримския въпрос. И тогава той ще се обърне към грузинците и ще им докаже, че са останали напълно сами и нямат друг избор, освен да се върнат в обятията на Москва. И дори ако Украйна и Грузия не се съгласят да уредят своите замразени конфликти при условията на Путин, Москва ще може да използва Молдова като трамплин за дестабилизиране на Украйна и Румъния, а след това да погълне и Грузия. В резултат на това южният фланг на НАТО ще бъде уязвим. Но как може Западът да обърне ситуацията? Вместо да търси политически формули за размразяване на замразените конфликти, той трябва да се съсредоточи върху подпомагането на тези три държави, които показаха, че могат да устоят на руското влияние. Помощта в борбата с корупцията, насърчаването на доброто управление и поддържането на върховенството на закона ще бъдат полезни. Същото може да се каже и за икономическия просперитет и политическата стабилност. „Няма прости отговори в борбата за свобода, сигурност и просперитет в Грузия, Молдова и Украйна, но подкрепата на тези усилия чрез набор от подходящи, реалистични и приложими мерки е най-добрият начин да извадим тези страни от катастрофалния водовъртеж и да се покаже на Русия и Китай, че нашата воля за победа в дългосрочната борба за свобода не е по-слаба от тяхната воля за угнетяване“, заключава The National Interest. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2021 | 20:49 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Украйна реши отново да изпрати кораби през Керченския проток

„Взгляд“: Украйна реши отново да изпрати кораби през Керченския проток

Киев. Кабинетът на министрите на Украйна реши да прехвърли кораби на украинските военноморски сили от черноморските пристанища в Азовско море, съобщи депутатът от Върховната Рада, член на фракцията „Европейска солидарност“ Алексей Гончаренко, пише „Взгляд“. „Ще се извърши преместването на военни части, лодки и кораби за доставка на ВМС на Украйна. По-специално до Бердянск (пристанище в Азовско море) от Одеса, Николаев и Очаков, както и до Нови Беляри (пристанище Южни) в Одеска област от Одеса“, написа той в своя Телеграм. Депутатът публикува и документ, в който се посочва, че военното поделение от Николаев ще бъде преразпределено в Бердянск. Освен това в това пристанище от Одеса ще пристигнат корабът за търсене и спасяване „Донбас“, малките бронирани артилерийски катери Лубни, Кременчуг, Вишгород и Акерман, а от Очаков в Николаевска област - морският буксир Корец. На територията на Одеска област ще бъде пребазирана военна част, както и американски патрулни катери от типа Айленд – Славянск и Старобелск. Украйна планира да създаде голям флот до 2035 г., „способен да отблъсне всеки“, каза президентът Владимир Зеленски в четвъртък. Според него Украйна не може да чака 20 години за появата на инфраструктура за пълноценно корабостроене, следователно изграждането на флота ще започне в други държави. „В същото време ние изграждаме инфраструктура в Украйна, за да подхванем този процес“, добави Зеленски. Той твърди, че в украинския флот „ще има корвети, ще има военни лодки, ще има малки подводници“. Президентът на Украйна увери, че ще бъдат създадени и военноморски бази, скоро ще започне изграждането на първата в Бердянск. В този проект Украйна разчита на помощта на ЕС и САЩ и вече получи подкрепата на Обединеното кралство, каза Зеленски. Той обяви началото на изграждането на две бази едновременно на Черно море още през октомври 2020 г. В същото време, както отбелязаха експерти, Украйна няма нито подходящи заливи за изграждане на такива бази, нито средства. При изучаването на военната програма за корабостроене на страната се налага изводът – корабостроителният капацитет, който Украйна наследи от СССР, е напълно унищожен. Чуждестранните партньори ще могат да доставят на Украйна кораби, достатъчни за създаване на скромен крайбрежен флот, но това ще струва на Киев непропорционално висока цена. През 2020 г. поради просрочени заплати Николаевската корабостроителница фалира, където през съветския период се сглобяват, включително ракетни крайцери и разрушители. Две години по-рано Черноморската корабостроителница (ЧСЗ) в същия Николаев - най-голямата корабостроителница в Украйна, където бяха сглобени всички самолетоносещи крайцери на ВМС на Съветския съюз, фалира. След 2005 г. ЧСЗ само е отдавал площи под наем и от 40 хиляди работници и инженери са останали по-малко от две хиляди служители. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2021 | 20:38 | Агенция "Фокус"

Haber7/Protothema: САЩ превръщат Александруполис във форпост на Балканите: изпращат 120 вертолета и хиляда единици военна техника

Haber7/Protothema: САЩ превръщат Александруполис във форпост на Балканите: изпращат 120 вертолета и хиляда единици военна техника

Анкара/Атина. Александруполис се превръща във форпост на САЩ в региона. Така гръцките медии коментират военните доставки, които Вашингтон се готви да осъществи в гръцкото пристанище Александруполис, информира турският телевизионен канал Haber 7, като посочва, че това е повод за безпокойство и за Русия. След подновяването на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между Съединените щати и Гърция миналия месец, Вашингтон се готви да отправи най-голямата си военна пратка до Северна Гърция досега. Вестник „Прототема“ съобщава за събитията под заглавие „Александруполис: голям американски десант на Балканите“. В северното гръцко пристанище ще бъдат изпратени над 120 вертолета и хиляда единици военна техника. Подчертава се, че прехвърлянето се извършва за засилване на военното присъствие на САЩ на Балканите и в Черно море. Освен това са дадени и подробностите за доставката, която ще се осъществи в следващите дни. Съобщава се, че по-късно това оборудване ще бъде изпратено в Румъния и други европейски страни. Москва реагира на последните новини за дейността на САЩ и НАТО в Източна Европа. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че Съединените щати са заинтересовани от създаването на военноморски бази в Румъния и България и каза: „Това предполага нарушение на фундаменталния акт Русия-НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2021 | 19:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: НАТО е увеличило значително военното си присъствие край руските граници в Черно море

ТАСС: НАТО е увеличило значително военното си присъствие край руските граници в Черно море

Москва. Разузнавателните самолети на страните от НАТО през изминалото денонощие са увеличили значително броя на полетите в близост до границите на Руската федерация в Черноморския регион, съобщава руското министерство на отбраната в сряда, цитирано от ТАСС. „През изминалото денонощие разузнавателните самолети на страните от НАТО значително увеличиха интензивността на полетите в близост до границите на Руската федерация в Черноморския регион“, гласи изявлението на военното министерство. От ведомството припомнят, че на 9 ноември над Черно море разузнавателният самолет E-8C на ВВС на САЩ е бил придружен от радиотехническите средства на зенитно-ракетните войски на ВКС на Русия. „Също през изминалото денонощие руските зенитно-ракетни войски над Черно море съпроводиха три разузнавателни самолета на страните членки на НАТО“, съобщават още от министерството. Стратегическият разузнавателен самолет на ВВС на САЩ RC-135 е излетял от авиобаза на остров Крит в Гърция и се е приближил до държавната граница на Руската федерация на разстояние 30 км; базовият патрулен самолет P-8A Poseidon на ВМС на САЩ е излетял от авиобаза на остров Сицилия в Италия и се е приближил до държавната граница на Руската федерация на разстояние 70 км; Разузнавателният самолет C-160G Gabriel на Френските космически сили, който е излетял от авиобаза в Румъния, се е приближил до държавната граница на Русия на 30 км. „Друг стратегически разузнавателен самолет U-2 на ВВС на САЩ, който излетя от територията на Великобритания, беше засечен и придружен от радарно разузнавателно оборудване над територията на Украйна“, съобщиха от министерството. Този самолет се е приближил до руската граница на разстояние 60 км. Кораби на НАТО Министерството подчертаwa, че руският ракетен крайцер Москва и фрегатата Адмирал Есен, които изпълняват планови задачи от 30 октомври в югоизточната част на Черно море, проследяват действията на ВМС на САЩ в Черно море, които са пристигнали. за извънпланово многонационално учение. Сутринта на 10 ноември в 8:56 ч. разрушителят на американските ВМС с управляеми ракети „Портър“ е напуснал грузинското пристанище Батуми. В 9:20 щабният кораб на ВМС на САЩ е напуснал Батуми. Танкерът Джон Лентъл на ВМС на САЩ се намира в югозападната част на Черно море“, съобщиха от министерството. „Действията на американския флот, заедно с разузнаването и стратегическата авиация в Черно море, потвърждават истинската цел на извънплановото многонационално учение: развитието на предполагаемия театър на военните действия и по-специално на територията на Украйна в случай, че Киев подготвя военно решение на югоизток“, подчертава руското министерство на отбраната. По-рано руското военно ведомство излезе с изявление, според което САЩ формират многонационална групировка от въоръжени сили в непосредствена близост до руската граница. От Министерството на отбраната на Руската федерация обясниха, че корабите на ВМС на САЩ са пристигнали за участие в многонационалните учения, провеждани от съвместното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа в Черноморския регион. В ученията, провеждани от съвместното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа, сега участват ракетният разрушител „Портър“, танкер „Джон Лентъл“ и щабният кораб на ВМС на САЩ „Маунт Уитни“, съобщават от министерството, като подчертават, че става дума за непланирани действия на американските сили, които създават многонационална групировка от въоръжени сили в непосредствена близост до руската граница. В изявлението се казва, че подобни действия са дестабилизиращ фактор в региона, една от целите на които е военното усвояване на територията на Украйна. Руското министерство на отбраната отбеляза, че руските въоръжени сили непрекъснато следят ситуацията. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Защо САЩ създават военна групировка до южните граници на Русия

„Российская газета“: Защо САЩ създават военна групировка до южните граници на Русия

Москва. Министерството на отбраната на Русия направи много остро изявление за ситуацията в Черно море, което САЩ и техните съюзници и партньори се опитват да превърнат в платформа за реални заплахи за сигурността на Русия, пише “Российская газета“. „Черноморският флот извършва комплекс от мерки за контрол на действията на корабите на ВМС на САЩ в Черно море“, заяви генерал Игор Конашенков, официален представител на Министерството на отбраната на Русия. Той припомни, че от 30 октомври разрушителят на ВМС на САЩ с управляемо ракетно оръжие „Портър“ се намира в Черно море. Американският танкер „Джон Лентхол“ влезе там на 3 ноември, а командният кораб на Шести американски флот „Маунт Уитни“ пристигна на 4 ноември. На 6 ноември, с цел подобряване на методите за използване на стратегическата бомбардировачна авиация над Черно море, два стратегически бомбардировача B-1B на ВВС на САЩ прелетяха на разстояние около 100 км от руската държавна граница. „Корабите на ВМС на САЩ пристигнаха за участие в многонационалните учения в Черноморския регион, провеждани от съвместното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа“, каза генералът. Той обърна внимание, че това не са обикновени учения, които са били подготвени предварително и за които Москва да е била уведомена предварително. Става дума за непланирани действия на американските сили, които създават многонационална групировка от въоръжени сили в непосредствена близост до руската граница. „Подобни действия са дестабилизиращ фактор в Черноморския регион, една от целите на който е военното развитие на територията на Украйна“, подчерта Конашенков. Като се има предвид факта, че освен американските военноморски сили се предвижда използването на тактическа, патрулна и стратегическа авиация, както и контингенти от въоръжените сили на България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна, има проучване на предполагаемият театър на военните действия в случай, че Киев подготви военно решение на югоизток“. Известно е, че сега разрушителят „Портър“ и командният кораб „Маунт Уитни“ се намират в грузинското пристанище Батуми, а танкерът „Джон Лентхол“ е в югозападната част на Черно море. "Руските въоръжени сили непрекъснато наблюдават ситуацията", каза говорителят на руското Министерство на отбраната. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Ноември 2021 | 21:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министърът на външните работи на Румъния призова САЩ да разширят военното си присъствие в Черно море

ТАСС: Министърът на външните работи на Румъния призова САЩ да разширят военното си присъствие в Черно море

Вашингтон. Румънският външен министър Богдан Ауреску смята, че американското военно присъствие трябва да се засили в Черноморския регион, а не само в Румъния. Това каза във вторник ръководителят на румънската дипломация, който е на посещение във Вашингтон, участвайки в диалога "Сигурност и сътрудничество в Черно море", организиран от Атлантическия съвет на САЩ, предава TACC. „По време на срещата си с държавния секретар (Антони) Блинкен вчера изразих готовността на Румъния да участва в разработването на стратегията на САЩ в Черноморския район и вече представих няколко предварителни идеи, каза той. „Мисля, че многостранният подход към сигурността в Черно море е важен.Това не е класически подход към военните средства и сигурността <...> Мисля, че американското военно присъствие в региона, както войски, така и техника, трябва да се увеличи не само в Румъния, но и в южната част на източния фланг 9на НАТО)." Според Ауреску "това, което се случва в Черно море <...> оказва значително влияние върху трансатлантическите отношения като цяло". "От историческа гледна точка регионът винаги е бил на кръстопътя на различни интереси - имперски амбиции, противоположни идеологии, различни търговски интереси", каза румънският външен министър. "Той е и мост между Азия и Европа " „През последните три десетилетия Черно море беше зона на конфликт“, подчерта Ауреску. „И виждаме, че тази тенденция продължава, за съжаление, ако погледнете какво се случи, например, тази година, през април, когато станахме свидетели на масово разполагане на руски сили, може би най-голямото подобно разполагане в региона след Студената война, с оръжията, които остават там, - аргументира се дипломатът. - <...> Тези тревожни неща трябва да ни засягат всички, не само страните от региона, но и всички страни от НАТО." Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Ноември 2021 | 20:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ и Румъния се договориха да противодействат на руската агресия в Черно море

ТАСС: САЩ и Румъния се договориха да противодействат на руската агресия в Черно море

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и румънският външен министър Богдан Ауреску в понеделник на среща във Вашингтон се договориха за сътрудничество за гарантиране на сигурността в Черноморския регион и противодействие на руската агресия, предава ТАСС. „Държавният секретар похвали Румъния като верен съюзник в НАТО, те се съгласиха да си сътрудничат по въпросите на сигурността в Черно море, както и в светлината на руската агресия срещу Украйна и други [държави] от източния фланг на НАТО“, съобщи Държавният департамент в изявление, публикувано след консултациите. Освен това страните обсъдиха стратегическото партньорство между Вашингтон и Букурещ за „укрепване на връзките в областта на отбраната и енергетиката, противодействие на общите заплахи и предизвикателства“ и „потвърдиха желанието си да засилят енергийната сигурност на Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

9 Ноември 2021 | 07:28 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия е готова за всякакви провокации от страна на НАТО

Сергей Лавров: Русия е готова за всякакви провокации от страна на НАТО

Москва. Руската федерация е готова на всякакви провокации от страна на НАТО. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след разговора с венецуелския му колега Феликс Пласенсия, цитиран от ”Российская газета“. „В отношенията с НАТО сме свикнали от много години да се подготвяме за всякакви провокации“, отбеляза руският външен министър и добави, че Русия е напълно подготвена за подобно развитие на събитията. В същото време министърът свърза ученията на НАТО в Черно море с желанието на САЩ и техните съюзници да засилят политиката на сдържане на Руската федерация. Както посочи Лавров, те се провеждат в нарушение на основополагащият акт Русия-НАТО. Руският външен министър припомни, че по силата на това споразумение Северноатлантическият алианс се ангажира да не мести военната си инфраструктура на изток. Въпреки това този акт е напълно нарушен в ключовата си част и продължава да се нарушава, отбеляза Лавров, визирайки интереса на САЩ от създаване на военноморски бази в Румъния и България, въпреки факта, че, според него, всички са похвалили документа като модел за мирно съвместно съществуване и изграждане на партньорство между Руската федерация и НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 14:38 | Агенция "Фокус"

Сергей Шойгу: Чуждестранните военни кораби в Черно море се опитват да проверят защитата на южните граници на Руската федерация

Сергей Шойгу: Чуждестранните военни кораби в Черно море се опитват да проверят защитата на южните граници на Руската федерация

Москва. САЩ, НАТО и други страни извън черноморския регион, които влизат в Черно море с кораби, снабдени с високоточно оръжие с голям обсег, се опитват да изпробват защитата на Черноморското крайбрежие и Южна Русия, заяви руският министър на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу, цитиран от TACC. „Е, знаете ли, разбира се, ние разбираме: когато кораб на извънрегионална сила влезе в Черно море, когато разберем, че на борда има високоточно оръжие с голям обсег, когато разберем, че това оръжие се намира там, тоест не отива на туристическа разходката, разбира се, ние го наблюдаваме, придружаваме го и разбираме, че всяка провокация е възможна по всяко време, във всеки един момент, както се случи не толкова отдавна с британски кораб и, разбира се, не трябва да допускаме такива неща", каза той в ефира на телевизионния канал "Россия-1" в предаването "Москва. Кремъл. Путин", отговаряйки на въпрос на журналиста Павел Зарубин . „Но за да бъдем по-точни, тогава, разбира се, това е, знаете ли, един почти постоянен опит да ни проверяват, да проверяват колко сме готови, колко добре сме изградили цялата система по Черноморието, като цяло в южната част на страната ни“, продължи министърът. Шойгу подчерта, че „те не са сами в това, в такива проверки и в подобни кампании“. "Тогава, както разбирам, те ще имат учения, учения с нашите съседи, учения с грузинския флот и учения с украинския флот. Е, ние също провеждаме учения и ще продължим да ги провеждаме", добави Шойгу. В момента в Черно море има два кораба на ВМС на САЩ - командният кораб „Маунт Уитни“ и разрушителят с управляемо ракетно оръжие „Портър“, чиито действия се следят от силите и средствата на Черноморския флот. По-рано Шести флот на САЩ съобщи, че корабите са се отправили към Черно море за съвместни операции със съюзниците и партньорите на НАТО в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2021 | 13:18 | Агенция "Фокус"

The Hill: САЩ и НАТО трябва да се противопоставят на доминацията на Русия в Черно море

The Hill: САЩ и НАТО трябва да се противопоставят на доминацията на Русия в Черно море

Вашингтон. „Покрай повишеното напрежение в Тайванския пролив и всеобхватните насоки в политиката за национална отбрана на САЩ, които поставят най-висок приоритет на Китай, посещенията на министъра на отбраната Лойд Остин миналата седмица в страни от бившия съветски блок припомнят на американците, че трябва да балансират този фокус с необходимото внимание към реваншиста Владимир Путин и руската принуда на съседни държави в Черно море“, пише Брайън Харингтън в материал за вестник The Hill, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“. Наземната война в Грузия през 2008 г. и превземането на Крим от Украйна през 2014 г. оставиха западно-ориентираните бивши съветски нации да се справят с кризата с минимална подкрепа. Масовата мобилизация на Русия по източната граница на Украйна тази пролет показа ограничените възможности за възпиране на бъдеща агресия в региона. Потвърждението на секретаря Остин за подкрепа за Украйна, споразумението за обучение с Грузия и преговорите с Румъния трябва да бъдат последвани от осезаеми усилия за противопоставяне на Русия в Черно море. Руските ракети „Бастион“ и „Калибър“ включват усъвършенствани варианти на противокорабни круизни и далечни наземни нападения и осигуряват на Русия страхотна способност за нанасяне на удари. С тази система, разгърната в окупирания от Русия Крим и на борда на значителния Черноморски флот, Русия може да използва същата тактика срещу достъп/отказ на зона (A2D2) в Черно море, каквато Китай прилага в Южнокитайско море. Освен това руските самолети последователно оспорват съюзническото присъствие в Черно море – последно на 19 октомври, когато според съобщенията Су-30 е ескортирал американски бомбардировачи в международното въздушно пространство. Сега приетата норма е, че военните кораби на САЩ и НАТО в Черно море ще бъдат плътно засенчени от руски военни кораби и над тях ще прелитат ударни самолети. Командирите правилно са проявили сдържаност в потенциално опасни ситуации на прелитане, при които тактическите погрешни изчисления могат да имат стратегически последици. Провокативните руски действия обаче са сериозен повод за безпокойство. Адм. Робърт Бърк, старши военноморски офицер в Европейския театър, заяви това лято, че „няма да иска от своите командващи офицери да нанесат първия удар по брадичката“ и бяха предприети стъпки за по-добър отговор при евентуална криза. Четирите базирани на ротационен принцип американски разрушителя (DDG) са заменени със защитни средства, включващи най-новата бойна система AEGIS, за да осигурят най-способните платформи за операции в Черно море. През юни военният кораб на британския кралски флот HMS Defender демонстрира решимост от нашите съюзници, когато беше тормозен от руски самолети и вероятно имаше изстреляни предмети по пътя му. Може би най-важното е, че септемврийската среща на президента Байдън с украинския президент Владимир Зеленски и посещенията на секретаря Остин повишават видимостта на ангажимента към региона. Въпреки това може да се направи повече за укрепване на тази позиция. Операциите, включващи демонстрации на военна сила от висок клас и оперативна съвместимост, издигат самото присъствие до достоверно сдържане. Конвенцията от Монтрьо ограничава тонажа на военните кораби, които всяка нация има в Черно море в даден момент; въпреки това, група от нации с единомислие могат да създадат значителна сила за преодоляване на това ограничение, както демонстрира учението Sea Breeze. Многонационалните учения, ръководени от САЩ и Украина, завършиха 21-то си повторение през миналото лято и се разшириха, за да включват десантни операции и учения с стрелба с жив огън. По същия начин морските групи на НАТО (SNMG) първа и втора с ротационно участие и ръководството на целия Алианс могат да изпратят обединено послание на НАТО в подкрепа на свободата в Черно море. Въпреки това, трябва да има непрекъснат растеж, за да се добави съдържание към това присъствие. Formidable Shield, многонационално учение в северноевропейския театър, завърши с прехващане на жива балистична цел, изпълнено от холандците, завършено от САЩ. Демонстрациите на по-висок клас способности с нашите съюзници и партньори в Черно море биха противодействали по-добре на честите тестови изстрели на Русия от Крим, при които те запазват големи оперативни зони и използват като оправдание за тормоз на кораби, опериращи в международни води. По-драстичен начин за оформяне на бойното пространство на Черно море е наличието на крилати ракети за брегова отбрана (CDCM) с обхват и количество, които да застрашат руското господство. Румъния е посветен член на НАТО, който надвишава минималните вноски за отбрана, приема повече от 1000 ротационни американски войници и разполага с единственото оперативно съоръжение Aegis Ashore, осигуряващо защита от балистични ракети на Европа. Това моделно поведение за Алианса несъмнено е свързано с не толкова далечния спомен на Румъния за авторитарното управление и пряката заплаха, която руската агресия в Черно море представлява за техния достъп до световните морета. През май Румъния засили позицията си, като се ангажира да закупи Naval Strike Missile. Тази система за брегова отбрана със сигурност ще усложни изчисленията на Путин в Черно море, когато започне да функционира до 2024 г. Сами по себе си обаче те са недостатъчен противовес за тези в Крим. Съединените щати и НАТО трябва да търсят допълнителни възможности за Румъния, България и Турция, за да изложат на риск Черноморския флот да влезе в дейности, припокриваща се с обсега на крилатите ракети за брегова охрана. Брайън Харингтън е научен сътрудник по въпросите на националната сигурност в института Хувър на Станфордския университет и офицер лейтенант-командир на сухопътните сили във ВМС на Съединените щати. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2021 | 17:52 | Агенция "Фокус"

The Daily Express: В САЩ се опасяват от руска инвазия в Украйна „без предупреждение“

The Daily Express: В САЩ се опасяват от руска инвазия в Украйна „без предупреждение“

Вашингтон. Властите в САЩ са обезпокоени и от появата на нови 90 хиляди руски войници по границата с Украйна, пише The Daily Express. Разполагането на повече от 90 000 войници накара президента на САЩ Джо Байдън да изпрати директора на ЦРУ Бил Бърнс на рядко пътуване до Москва тази седмица. Сателитни снимки, публикувани в понеделник, разкриха драматично военно присъствие в руския град Елня, отбелязва британското издание. Тези снимки, предоставени от американската космическа компания Maxar Technologies, показват около 1000 военни превозни средства на 250 километра северно от украинската граница. Директорът на ЦРУ беше натоварен със задачата да информира руснаците, че американски служители следят военните им движения. Прессекретарят на Пентагона Джон Кърби каза в петък, че мащабът и времето на натрупване са „необичайни“ за Русия. Той добави: „Продължаваме да наблюдаваме това отблизо и както вече казах, всякакви ескалационни или агресивни действия от страна на Русия биха били от голямо безпокойство за Съединените щати“. Длъжностни лица в Белия дом казаха пред CNN, че смятат, че Русия може да се готви за предстояща инвазия. Един американски служител каза: „Би било глупаво да не обмисляме възможността за инвазия или нахлуване“. Помощник в Държавния департамент на САЩ добави: „Това със сигурност е безпрецедентно натрупване и ако Русия иска да нахлуе в Украйна, тя има способността и капацитета да победи украинските сили. С толкова голямо натрупване Путин може да нареди инвазия по всяко време и няма да има почти никакво време за реакция. Според информации от Украйна, Русия е продължила да придвижва още повече военно оборудване към граничния регион. В отговор на сателитните кадри говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше предизвикателен: „Преместването на нашата военна техника или армейски части през територията на Руската федерация е изключително наша работа“. Това идва в момент, когато самият Владимир Путин усили натиска върху Украйна, след като отбеляза Деня на националното единство на Русия в главния град на Крим - Севастопол. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2021 | 17:36 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Крим е територия на РФ, имаме право на каквато искаме военна дейност там

МВнР на Русия: Крим е територия на РФ, имаме право на каквато искаме военна дейност там

Москва. Руското военно присъствие в Черно море, Закавказието и Крим спомага за стабилизиране на ситуацията в региона и не излиза извън границите, необходими за осигуряване на отбраната на страната. Това заяви пред руски журналисти в петък заместник-постоянният представител на Русия при ООН и други международни организации в Женева Андрей Белоусов, предава ТАСС. „Отново се опитаха да ни обвинят в агресия, окупация. Не беше само Украйна, но и Грузия“, каза той. „Бяхме обвинени в прекомерна военна активност в Крим и прилежащите води на Азовско и Черно море. Отново говориха, че военното присъствие в този регион – Крим и водите на Азовско и Черно море – сериозно подкопава регионалната и субрегионалната сигурност, европейската сигурност и дори представлява заплаха за глобалната сигурност“. Белоусов подчерта, че подобни обвинения са абсолютно безпочвени. „За всички здравомислещи и разбиращи държави е очевидно, че военното присъствие на Русия в Крим е абсолютно легитимно, тъй като Крим е територия на Руската федерация и ние имаме правото, като всяка друга държава, да провеждаме на наша територия всякакви военни дейности, които са необходими, за да защитим нашите граждани, за да обезпечим дейността на държавата. В тази дейност, естествено, ние се ръководим от принципа на отбранителната достатъчност. Ние не извършваме там никаква дейност, която надхвърля нуждите ни в това за задачите, които очертах“. Както посочи руският дипломат, „руското военно присъствие в Крим и прилежащите води на Черно и Азовско море и Закаквазието е стабилизиращ фактор“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2021 | 15:56 | Агенция "Фокус"