СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Делегатите на Конференцията за климата в Глазгоу приеха заключително изявление

ТАСС: Делегатите на Конференцията за климата в Глазгоу приеха заключително изявление

Глазгоу. Делегатите от близо 200 държави, участващи в 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26), със закъснение от един ден, постигнаха съгласие по текстовете на заключителните документи на форума. Това съобщи в събота вечерта председателят на COP26, британският министър Алок Шарма, цитиран от TACC.„Извинявам се на всички де...

14 Ноември 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Участниците в Конференцията за климата използват неточни данни за емисиите на парникови газове

The Washington Post: Участниците в Конференцията за климата използват неточни данни за емисиите на парникови газове

Вашингтон. Много страни по света представят на ООН показателите за емисиите на парникови газове, които са подценени поради методологията, която използват, а всъщност много повече попадат в земната атмосфера - с 8,5-13,3 милиарда тона годишно, пише американският вестник The Washington Post. Вестникът сравнява докладите на 196 страни по света с данни от научни изследвания за съдържанието на парникови газове в атмосферата. В резултат на това се разкрива значителна разлика между декларираните и действителните обеми. Разминаването варира от 8,5 милиарда тона годишно, което е повече от емисиите на САЩ, до 13,3 милиарда тона годишно, което е близо до показателите на Китай. От това следва, че "планът за спасяване на планетата от негативните последици от изменението на климата" се основава на неточни данни, подчертава The Washington Post. „Ако не знаем точното ниво на емисиите, не можем да кажем дали мерките за намаляването им са достатъчни“, обяснява професорът от Станфордския университет Роб Джаксън. Подобно обстоятелство може да окаже значително влияние върху ефективността на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу и постигнатите там споразумения, пише вестникът. В ООН разликата между декларираните и реалните емисии се обяснява с използването на различни методи за изчисление от държавите, както и с непоследователност в прилагането им в момента на докладване. Изданието също така посочва като причина формирането на баланс на "емисии и отстраняване на парникови газове" на отделни богати на гори страни. Конференцията на ООН за климата се провежда в Глазгоу, Шотландия, от 31 октомври до 12 ноември. В работата й участват делегации от близо 200 държави. В най-големия град на Шотландия страните по конвенцията, след няколко неуспешни опита през предишни години, отново се опитват да се споразумеят за правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 12:54 | Агенция "Фокус"

EU Observer: Всички 27 страни от ЕС са подкрепили предложения на COP26 пакт срещу обезлесяването на горите

EU Observer: Всички 27 страни от ЕС са подкрепили предложения на COP26 пакт срещу обезлесяването на горите

Брюксел. Хърватия, Чешката република и Унгария се присъединиха към международния договор срещу обезлесяването, според актуализирана версия на списъка на подписалите страни, публикуван от организаторите на срещата на върха COP26 в Шотландия, предава EU Observer. По-рано медията съобщи, че страните не са подписали документа, защото не са фигурирали в списъка, публикуван веднага след обявяването на пакта в понеделник. Хърватското правителство категорично отрече доклада на EUobserver. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2021 | 15:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция планира да емитира зелени облигации през втората половина на 2022 година

Kathimerini (Гърция): Гърция планира да емитира зелени облигации през втората половина на 2022 година

Атина. Министърът на финансите на Гърция Христос Стайкурас представи в сряда плановете на ведомството за издаване на първите зелени облигации на страната, което ще се случи през втората половина на 2022 г., съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Презентацията беше направена по време на обръщението на министъра на закрито заседание на Алианса на министрите на финансите за действия в областта на климата, проведено по време на срещата на върха на ООН за изменението на климата в Глазгоу. Стайкурас също така представи действията на министерството за устойчива икономическа стратегия и включването на действията в областта на климата във фискалната политика на Гърция. В обръщението си финансовият министър каза, че COP26 е уникална възможност за по-голяма чувствителност към действията в областта на климата, както на глобално, така и на национално ниво. Но най-важното, отбеляза той, е „да се постигне споразумение за решителни действия за постигане на критични екологични цели и тяхното финансиране“. Той подчерта, че Гърция, „въпреки малкия си въглищен отпечатък, има амбицията да допринесе значително в глобалните усилия за зелен преход със значителни инициативи“. В тази рамка Гърция планира да издаде зелени облигации през втората половина на 2022 г., като ускори включването на действията по отношение на климата във фискалната политика и насърчава икономиката на климата, поясни министърът. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2021 | 08:53 | Агенция "Фокус"

El Pais (Испания): Глобалните емисии на въглероден диоксид ще скочат с 5% и ще се върнат към нивата преди COVID-19 – и за това е виновен Китай

El Pais (Испания): Глобалните емисии на въглероден диоксид ще скочат с 5% и ще се върнат към нивата преди COVID-19 – и за това е виновен Китай

Мадрид. След съобщенията и ангажиментите на международните лидери, участващи в срещата на върха на страните от Рамковата конвенция на ООН за климата (СОР26) в Глазгоу, за поставените цели до средата на века, идва време за жестоката реалност за случващото се: емисиите на въглероден диоксид, основният парников газ, нараснаха тази година и се очаква да се върнат обратно към нивата отпреди пандемията, пише испанският национален ежедневник El Pais. Горчивият привкус на усещането за пропусната възможност, с което започна срещата на върха за климата в неделя поради липсата на наистина зелено възстановяване след пандемията от коронавируса, се засилва с с данните, представени в четвъртък от Global Carbon Project, организация на група водещи учени в мониторинга на глобалните емисии на въглероден диоксид. Според техните изчисления въглеродният диоксид, изхвърлен от енергетиката, ще нарасне с 4,9% през 2021 г. спрямо предходната година. Има само един подобен прецедент за такова голямо увеличение: нарастването с повече от 5% през 2010 г. след голямата рецесия. През 2020 г. глобалната пандемия доведе до намаляване на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид с 5,4%, като очакваното възстановяване за тази година доведе до емисии, подобни на нивата от 2019 г.. И проблемът е, че непосредствените цели, с които повечето от световните правителства са се ангажирали , не водят до необходимия спад на емисиите през следващите няколко години, а до стагнация – при това в най-добрите случаи до 2030 г. Основната причина за глобалното възстановяване на емисиите през 2021 г. е увеличаването на използването на въглища за енергийния и промишления сектор в Китай, според анализа, представен по същото време, по което се провежда COP26. Емисиите от това изкопаемо гориво – водещият световен източник на въглероден диоксид – се върнаха до нивата отпреди пандемията. В момента не е така с петрола, чиито емисии остават под тези от 2019 г., тъй като секторите на автомобилния транспорт и авиацията не са се възстановили напълно. Математикът Пиер Фридлингщайн от Университета в Ексетър (Обединеното кралство) и координатор на изследването обобщава проблема и решението: „Бързият скок на емисиите, когато икономиките се възстановяват от пандемията, засилва необходимостта от действия и незабавен глобален отговор на проблема с изменението на климата“. Но засега плановете за стимулиране на икономиките за излизане от кризата с COVID-19 не са решението: по-малко от 20% от разходите, направени до първата половина на тази година, могат да се считат за зелени, т.е. ще послужат за намаляване на глобалните емисии, според скорошно проучване на ООН. Четири големи икономики - Китай, САЩ Европейският съюз и Индия - ще бъдат отговорни през 2021 г. за 59% от целия въглероден диоксид, изхвърлян от световния енергиен и промишлен сектор. Но Китай ще бъде на първо място с внушителните 31% от емисиите. След него ще се наредят САЩ с 14%, и ЕС и Индия с по 7%. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

The Daily Express: Разкритикуваха Трюдо заради обещанието Канада да намалии емисиите от нефтогазовата индустрия

The Daily Express: Разкритикуваха Трюдо заради обещанието Канада да намалии емисиите от нефтогазовата индустрия

Отава. В кулоарите на срещата на върха в Глазгоу на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP26) канадският премиер Джъстин Трюдо обяви намерението си да намали емисиите от нефтогазовата индустрия на страната и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., отбелязва британският ежедневник The Daily Express. Въпреки това Трюдо беше критикуван за инициативата: критиците се опасяват, че в резултат контролът върху световния енергиен пазар ще се окаже в ръцете на страни като Русия и Иран. Говорейки на 26-та конференция COP26 в Глазгоу, Трюдо обяви намерението си да намали емисиите на метан от нефтената и газовата промишленост със 75% до 2030 г. в сравнение с 2012 г., за да се постигне въглероден неутралитет през 2050 г. „Ние ще ограничим емисиите от нефтената и газовата индустрия и ще гарантираме, че те ще бъдат намалени със скорост и мащаб, необходими за постигане на нулеви емисии до 2050 г.“, обяви Трюдо. Канадският премиер отбеляза, че това „не е лесна задача“ за голяма страна производител на петрол и газ, но подчерта необходимостта от такива мерки.Трюдо сподели, че се надява този важен ангажимент да вдъхнови други богати на ресурси страни да последват примера на Отава и да намалят емисиите на парникови газове в името на борбата с изменението на климата. Не всички в Канада обаче са доволни от инициативата на правителството. Критиците на решението твърдят, че то ще доведе до засилване на контрола на Русия върху енергийния пазар. По-специално, министър-председателят на канадската провинция Албърта Джейсън Кенеди осъди решението, което според него правителството е взело, без да се консултира с провинцията, която „всъщност притежава огромното мнозинство от запасите на петрол и газ в Канада“. Кенеди припомни, че Албърта се нарежда на трето място по петролни запаси в света. „Надявам се, че федералното правителство разбира, че ако се опитват да ограничат фундаментално развитието на канадските ресурси, то просто прехвърлят глобалния енергиен пазар към страни като Иран, Саудитска Арабия, Венецуела и Русия на Путин. Това е лошо за околната среда и за целия свят“, категоричен бе той. Москва бе обвинявана за резкия скок на цените на газа, който отприщи енергийната криза в Европа. По-специално, Кремъл е обвинен в прекъсване на доставките на газ за Европа в опит да повлияе на одобрението на германските регулатори на газопровода „Северен поток 2“. Изданието отбелязва, че влиянието на Путин върху европейските цени на енергията е толкова голямо, че те са засегнати не само от действията, но и от вербалните изявления на руския лидер. Цената на газа на едро в Европа падна миналата седмица, след като Путин инструктира изпълнителния директор на „Газпром“ Алексей Милер да увеличи запасите на газ в Германия и Австрия. Според The Daily Express обаче предишните действия на руския президент показват, че ЕС има всички основания да се опасява, че Кремъл ще получи повече контрол върху енергийния пазар. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Ноември 2021 | 13:26 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Необходими са устойчиви инвестиционни фондове за подкрепа на зеления преход

Гръцкият премиер: Необходими са устойчиви инвестиционни фондове за подкрепа на зеления преход

Глазгоу. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че устойчивите инвестиционни фондове трябва да бъдат увеличени, за да подпомогнат успешния преход към зелена икономика, цитира думите Politico В светлината на текущите преговори за климата COP26 в Глазгоу, Мицотакис казва, че постигането на такава промяна в Европа изисква „по-иновативни подходи към финансирането и набирането на средства“. „Трябва да работим за подкрепа на интелигентна инфраструктура, която е оперативно съвместима през границите и е прозрачна, достъпна и съвместима с равни условия, когато става въпрос за конкуренция“, казва той. Мицотакис призовава за сътрудничество между частния сектор, правителствата и инвеститорите. „Трябва да отключим бариерите за разгръщане на капитал в международен план, като положително предвиждаме и подкрепяме бъдещите пазари и идеите зад зелените технологии и алтернативните горива“, казва той. „Това означава инвестиране във възобновяеми източници като вятърни централи в морето и проекти за научноизследователска и развойна дейност като новия изследователски институт на ЕС за устойчиво корабоплаване – където подкрепяме инкубацията на зелени технологични идеи за намаляване на бъдещия въглероден отпечатък на корабоплаването – и тези на островите Астипалея и Халки, където ние изграждаме 100 процента зелени и енергийно автономни устойчиви туристически дестинации с помощта на „Фолксваген“ и „Ситроен“, казва той. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Компаниите на Лондонската фондова борса ще трябва да представят екологични планове

The Telegraph: Компаниите на Лондонската фондова борса ще трябва да представят екологични планове

Лондон. Всяка компания, листвана на Лондонската фондова борса (LSE), ще бъде законово задължена да представя годишни планове за подобряване на своята екологичност след няколко години, пише британският вестник Daily Telegraph, позовавайки се на шефа на министъра на финансите на Обединеното кралство Риши Сунак. Фирмите ще трябва да изготвят редовни „планове за преход“ към по-екологична деятелност, за да „помогнат на Обединеното кралство“ да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Това се отнася предимно за компании, занимаващи се с добив на полезни изкопаеми, нефтени сондажи, изгаряне на въглища за производство на електроенергия и други въглеродноемки дейности. Те "ще трябва да докажат, че планират да бъдат екологично чисти", отбелязва вестникът. Контролът върху изпълнението на подобни изисквания ще бъде поверен на Управлението за финансово регулиране и надзор (FCA), а при липса на екологични планове, съответните компании могат да бъдат глобени или изгонени от британските фондови пазари. Тези правила ще засегнат пряко всички финансови институции и учреждения в Обединеното кралство, преди всичко банки и пенсионни фондове, които ще трябва да преминат към „зелени инвестиции“. Новите правила, според вестника, може да бъдат приети още през 2023 г., след публикуването на резултатите от консултациите и началото на преговорите с FCA. По-рано беше обявено създаването на център за изменение на климата към Лондонската фондова бора в съответствие с инициативата „The Transition Pathway Initiative“ (TPI) за оценка на „напредъка на компаниите в прехода към нисковъглеродна икономика“. Той ще започне работа в началото на 2022 г. Според ръководителя на центъра Адам Матюс новият център ще се превърне в "инструмент за общо благо и ще даде възможност на всички инвеститори да предприемат действия и да оценят климатичните показатели през една и съща призма". Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Белият дом: САЩ, ЕС и Великобритания се застъпват за развитието на инфраструктура с отчитане на факторите на климата

Белият дом: САЩ, ЕС и Великобритания се застъпват за развитието на инфраструктура с отчитане на факторите на климата

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и британският премиер Борис Джонсън подчертаха необходимостта да се вземат предвид съображенията за изменението на климата при реализирането на инфраструктурни проекти. Това се казва в изявление, разпространено във вторник от Пресслужбата на Белия дом. Според документа Байдън, Фон дер Лайен и Джонсън „подкрепиха пет ключови принципа за развитие на инфраструктурата“. Те подчертаха, че „инфраструктурата трябва да бъде устойчива на климата и климатично чувствителна“. Страните заявиха, че се ангажират да „изграждат устойчиви, нисковъглеродни и безвъглеродни инфраструктурни системи“. Те също така обявиха намерението си да поддържат сътрудничество, насочено към тази цел, включително с частния сектор. „Инфраструктурата трябва да се финансира, изгражда, развива, експлоатира и поддържа в съответствие с високи стандарти“, се казва в документа. Както се отбелязва, ще са необходими трилиони долари, за да се постигне целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид до нула до 2050 г. Това изисква "нова парадигма за финансиране на климата, включително както публични, така и частни източници", казват представителите на САЩ, ЕС и Обединеното кралство. Според Байдън, Фон дер Лайен и Джонсън „чувствителното към климата развитие на инфраструктурата има важна роля за стимулиране на икономическото възстановяване“ и създаването на работни места. В изявлението се уточнява, че президентът на САЩ и председателят на ЕК организираха дискусия на 26-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Глазгоу по въпроси, свързани с инициативата Build Back Better World, за която беше обявено на срещата на Г-7 на върха през юни. Сред участниците в дискусията, освен Джонсън, бяха канадският премиер Джъстин Трюдо, японският премиер Фумидо Кишида, индийският премиер Нарендра Моди, колумбийския президент Иван Дуке, както и лидерите на няколко други държави. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Ноември 2021 | 18:59 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС и САЩ обявяват инициатива за намаляване на глобалните емисии на метан с 30% до 2030 г.

ТАСС: ЕС и САЩ обявяват инициатива за намаляване на глобалните емисии на метан с 30% до 2030 г.

Глазгоу. Над 80 страни по света, включително 27 държави от ЕС и САЩ, обявиха намерението си да намалят емисиите на метан с 30% до 2030 г. Това заяви във вторник ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изказвайки се на 26-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, където тя представи съвместна инициатива със САЩ за емисиите на метан, предава TACC. „Метанът е един от видовете газ, чийто емисии можем да намалим на първо място“, каза тя. „Радвам се да съобщя, че 80 държави вече се присъединиха към инициативата ЕС-САЩ за намаляване на емисиите с 30% до 2030 г. Според Фон дер Лайен, когато става въпрос за намаляване на емисиите на метан, то, „това е плодът, висящ на нисък клон“ или най-достъпната цел. „Метанът допринася за глобалното затопляне 80 пъти повече от въглеродния диоксид, така че трябва да действаме спешно“, каза тя. Според нея намаляването на емисиите на метан ще има значителен ефект в краткосрочен план, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса от прединдустриалната ера. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Ноември 2021 | 17:34 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Над 400 частни самолета са кацнали в Глазгоу за Конференцията за климата

„Российская газета“: Над 400 частни самолета са кацнали в Глазгоу за Конференцията за климата

Глазгоу. Световният политически и икономически елит се застъпва за устойчиво развитие и иска да ускори опазването на климата. Но политиците летяха до конференцията на ООН в Глазгоу с реактивни самолети. През двете седмици на форума се очаква да пристигнат над 400 частни самолета. Според най-консервативните оценки в атмосферата ще бъдат изхвърлени до 13 хиляди тона въглероден диоксид. Това е сравним с годишните емисии, произведени от 2600 швейцарски граждани, според швейцарското списание Blick, цитирано от “Российская газета“. Гостите продължават активно да пристигат във форума. Британският вестник Daily Mail публикува карта, според която само в неделя 52 частни самолета са летели до Глазгоу. Сред тях беше основателят на Amazon Джеф Безос, който пристигна със своя луксозен лайнер Gulfstream G650ER. Той долетя от Турция, където отпразнува с яхта рождения ден на Бил Гейтс, който навърши 66 години. Безос кацна на яхтата с хеликоптер, без да мисли за чистотата на въздуха, въпреки че редовно изнася лекции за изменението на климата. Принц Чарлз също долетя за Глазгоу от срещата на върха на Г-20 в Рим, очевидно не с търговски полет. "Негово кралско височество лично пое ангажимент да премине към екологично чисто гориво. Отсега нататък то ще се използва навсякъде, където е възможно", коментира представител на кралското семейство. Според научното списание Nature, почти 60% от 92 запитани учени предполагат, че до края на века Земята ще бъде по-топла с поне три градуса в сравнение с периода преди индустриализацията. Около 20% смятат, че целта за ограничаване на глобалното затопляне до максимум два градуса все пак ще бъде постигната. А 4% от експертите дори предлагат възможна граница от 1,5 градуса. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Ноември 2021 | 17:17 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Преходът към зелена икономика ще създаде 30 милиона работни места

Джо Байдън: Преходът към зелена икономика ще създаде 30 милиона работни места

Глазгоу. Глобалният преход към въглеродно неутрална икономика може да създаде 30 милиона нови работни места в развитите и развиващите се страни. Това мнение изрази президентът на САЩ Джо Байдън по време на речта си на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Глазгоу (COP26), предава TACC. „Глобалният преход към въглеродно-неутрална икономика се основава на 30 милиона нови работни места до 2030 г.“, каза Байдън, коментирайки социално-икономическия план на САЩ и другите страни от Г-7 „Създаване на по-добър свят“. Според него трансформациите в икономиката във връзка с усилията за предотвратяване на изменението на климата представляват отлична възможност за създаване на нови работни места и развитие на иновативни индустрии. Президентът на САЩ отбеляза, че при изграждането на нова инфраструктура трябва да се даде приоритет на усилията за борба с изменението на климата. С други думи, новите инфраструктурни съоръжения не трябва да допринасят за изменението на климата. Той посочи ключовото значение на прозрачността във финансовите транзакции при инвестиране в подобни проекти в развиващите се страни. Според Байдън демократичната система е една от най-добрите гаранции за ефективното изпълнение на различни инициативи. Американският лидер отбеляза, че участниците в инициативата Build Back Better World няма да диктуват своите условия на развиващите се страни, а ще си сътрудничат с тях. Развитите страни могат да привлекат "трилиони долари" частни инвестиции, добави Байдън. Западните страни възнамеряват да включат представители на гражданското общество в обсъждането на проекти. Байдън потвърди, че Съединените щати, заедно със своите европейски партньори, ще помогнат на Република Южна Африка (РЮА) да премине от въглища към чисти енергийни източници. Според него в момента РЮА е на първо място по емисии на парникови газове в Африка. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Ноември 2021 | 15:13 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис на COP26: Гърция може да допринесе значително за зе ления преход

Кириакос Мицотакис на COP26: Гърция може да допринесе значително за зе ления преход

Глазгоу. В рамките на провеждащата се в Глазгоу 26-а конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP-26_ министър-председателят на южната ни съседка Кириакос Мицотакис отбеляза, че Гърция произвежда ниски нива на въглеродни емисии и може да допринесе значително за зеления преход, предава държавната информационна агенция ANA-MPA. За тази цел, отбеляза Мицотакис, Гърция е предприела няколко инициативи, включително насърчаване на замяната на изкопаеми горива в корабната индустрия на страната, превръщане на гръцките острови в напълно зелени дестинации, създаване на вятърни паркове и завършване на постепенното премахване на зависимостта от лигнит за производство на електроенергия до 2028г. Средиземноморският регион е особено засегнат от изменението на климата, подчерта премиерът на Гърция пред британската телевизия Sky News. В интервю той описа подробно как изменението на климата се отразява на страната му, какви действия преприема Атина за по-зелено бъдеще и как може тя да се превърне в енергиен център на региона. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Ноември 2021 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Грета Тунберг към световните лидери: Лицемери, само се преструвате, че правите нещо за климата

Грета Тунберг към световните лидери: Лицемери, само се преструвате, че правите нещо за климата

Глазгоу. Грета Тунберг заяви на преотестиращите, че политиците, присъстващи на Климатичната среща на върха на ООН, се „преструват, че приемат бъдещето ни сериозно“, в хода на протест в Глазгоу в първия ден от срещата на върха COP26, пише London Evening Standard. 18-годишният шведски климатичен активист взе участие в митинг във фестивалния парк в Глазгоу в понеделник следобед, докато световните лидери се събраха в близкия конферентен център, за да обсъдят мерките за справяне с изменението на климата. Срещата, на която присъства г-жа Тунберг, беше една от десетките, които се провеждаха в целия град. Тя каза на колеги активисти от „Петъци за бъдещето“, че промяната „няма да дойде“ от политици на срещата на върха, а от хора, които показват лидерство. Говорейки в понеделник пред други активисти, обществеността и медиите, Тунберг се включи на конференцията на ООН за изменението на климата, като каза, че конференцията в Глазгоу е точно като „предишните климатични срещи на върха“. Тълпата ръкопляскаше и аплодираше, докато, говорейки през микрофон, тя критикува политиците, че „се преструват, че приемат бъдещето ни сериозно“. Тя каза: „Този COP26 досега е точно като предишните COP - и това ни доведе до никъде, те ни доведоха до никъде. В COP те са просто политици и хора на власт, които се преструват, че приемат сериозно нашето бъдеще, преструвайки се, че приемат сериозно настоящето на хората, които вече са засегнати днес от климатичната криза. Промяната няма да дойде отвътре. Това не е лидерство, това е лидерство. Ето как изглежда лидерството. Ние казваме, че няма повече бла-бла-бла, няма повече експлоатация на хората, природата и планетата. Без повече експлоатация, няма повече бла-бла-бла. Няма повече каквото и да правят там вътре. Писна ни от това и ще направим промяната, независимо дали им харесва или не. Това продължава твърде дълго и ние няма да им позволим повече да се измъкнат – ние не сме, защото кои сме ние?“ Тълпата отговори: „Петъци за бъдещето“. Тогава тя попита тълпата: „Какво искаме?“ Тълпата отговори: „Справедливост по отношение на климата“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2021 | 09:07 | Агенция "Фокус"

Neue Zurcher Zeitung: Г-20 очерта границите на политическите възможности в борбата с глобалното затопляне и пандемията

Neue Zurcher Zeitung: Г-20 очерта границите на политическите възможности в борбата с глобалното затопляне и пандемията

Цюрих. На срещата на върха в Рим държавните и правителствените ръководители на Г-20 не можаха да се споразумеят за по-амбициозни цели в областта на климата, но потвърдиха по-ранните си ангажименти, пише Neue Zürcher Zeitung. Резолюцията за резултатите от преговорите обаче не задължава членовете на клуба да правят нищо. Политиците се съгласиха да ограничат растежа на глобалното затопляне до +2 ℃, както и да намалят колективните емисии на парникови газове до нула до средата на този век, но не беше определена конкретна времева рамка. В тази връзка срещата на върха очерта границите на политически възможното в момента, отбелязва авторът на статията. Още през следващата година държавите ще трябва да спрат финансирането на електроцентрали, работещи с въглища в чужбина. В рамките на държавите това все още може да се направи. Отказът от въглища ще бъде труден за много страни, не само за Китай, Индия и Русия, допълва вестникът. Субсидирането на добива на изкопаеми енергийни източници също ще продължи. Нямаше споразумение за увеличаване на фонда за климата за развиващите се страни, за да им се улесни достъпът до по-зелени технологии. Въпреки това, членовете на Г-20 одобриха минимална ставка на корпоративния данък от 15%. Сега концерните няма да отиват в други страни, за да не плащат високи данъци, обяснява вестникът. Също така подкрепата на държавите получи изискването на Световната здравна организация, според което до края на тази година е необходимо да се ваксинират 40% от световното население и 70% до края на следващата година. Богатите страни преди това се съгласиха да осигурят финансиране за кампании за ваксинация в бедните страни. Не беше възможно обаче да се постигне споразумение за премахването на патентите за ваксини срещу COVID-19. По темата за пандемията говориха и председателят на Китайската народна република Си Дзинпин и ръководителят на Кремъл Владимир Путин, които отсъстваха от срещата на върха. Китайският лидер поиска да не се „политизира“ търсенето на причините за пандемията, а руският президент поиска световно одобрение на руската ваксина Спутник V. Двустранните срещи в кулоарите дадоха възможност на редица държави да разрешат конфликтите си. По-специално, САЩ и ЕС най-накрая биха могли да се споразумеят за безмитен внос на европейска стомана и алуминий в Америка. В същото време ще се обърне специално внимание на това да се гарантира, че китайските продукти не влизат по този начин в Съединените щати. На свой ред британският премиер Борис Джонсън успя да се споразумее с френския президент Еманюел Макрон относно правата за риболов в Ламанша, заключава вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2021 | 08:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Повече от 50 световни лидери ще се изкажат на втория ден от климатичната среща на върха на ООН в Глазгоу

ТАСС: Повече от 50 световни лидери ще се изкажат на втория ден от климатичната среща на върха на ООН в Глазгоу

Глазгоу. Повече от 50 държавни и правителствени ръководители ще представят визията си за справяне с глобалното затопляне във вторник по време на втория и последен ден от 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, предава ТАСС. Според програмата, разпространена от организаторите на форума, сутринта се очакват речи по-специално на принца на Монако Албер II, президента на Сърбия Александър Вучич, президента на Киргизстан Садир Джапаров, президента на Аржентина Алберто Фернандес, министър-председателя на Дания Мете Фредериксен, президентът на Колумбия Иван Дуке и на президента на Армения Армен Саркисян. В заключителната част на срещата на върха думата ще бъде дадена и на президента на Финландия Саули Нинесто и министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович. Както съобщиха за ТАСС организаторите на COP26, след резултатите от двудневната среща на върха може да бъде прието съвместно изявление на лидерите, но в момента подобен изход от срещата изглежда малко вероятен. Като цяло преговарящите по климата от национални делегации ще работят в Глазгоу до 12 ноември – на този ден се очаква публикуването на окончателните документи на конференцията. Дневният ред на срещата не прави впечатление на климатичните активисти които започнаха мащабни, но подчертано мирни действия по улиците на Глазгоу много преди конференцията. Шведската студентка Грета Тунберг, която пристигна в Шотландия в неделя и се превърна в икона на протестите срещу климата през последните години, взе активно участие в тях и говори със своите поддръжници в понеделник, заявявайки, че политиците по принцип не са в състояние да се справят с проблема с изменението на климата на Земята и постигане на решителна промяна Мерки трябва да бъдат взети от обществото. Обръщайки се към тълпата, тя посочи имената на повече от 120 държавни и правителствени глави, събрани в Глазгоу, включително британския премиер Борис Джонсън и президента на САЩ Джо Байдън, който говори на конференцията в понеделник, лицемери и си позволи да използва няколко обидни израза по техен адрес. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2021 | 07:46 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Джо Байдън обеща САЩ да бъдат за пример в борбата с климатичните промени

The Guardian: Джо Байдън обеща САЩ да бъдат за пример в борбата с климатичните промени

Глазгоу. Джо Байдън предупреди, че климатичната криза представлява „екзистенциалната заплаха за човешкото съществуване, каквото го познаваме“ и призова другите световни лидери да се ангажират с преход към чиста енергия, докато остават въпроси относно способността на президента на САЩ да изпълни тази визия в собствената му страна, пише британският вестник The Guardian . Байдън, обръщайки се към аудиторията в рамките на Конференцията на ООН за климата, заяви, че форумът трябва да действа като „начало на десетилетие на амбиции и иновации, за да запазим нашето общо бъдеще“. Президентът добави: „Срещаме се с погледа на историята. Ще направим ли необходимото? Или ще осъдим бъдещите поколения на страдание?" Администрацията на Байдън се опитва да потвърди доверието в САЩ след решението на Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата и отричането му от науката за климата. Учените предупредиха, че светът се е отклонил много от пътя, за да избегне катастрофалното изменение на климата, като лидерите на по-бедни, уязвими страни използват преговорите, за да предупредят населението си за задаващ се катаклизъм. „Ще демонстрираме на света, че Съединените щати не само се завръщаме на масата, но се надяваме, че ще водим със силата на нашия пример. Знам, че не е така, поради което моята администрация работи извънредно, за да покаже, че нашият ангажимент за климата е действие, а не думи. „В момента не успяваме, но нямаме време да се отдръпнем, да седнем на оградата или да спорим помежду си“, продължи президентът. „Това е предизвикателството на нашия колективен живот, екзистенциална заплаха за човешкото съществуване, каквото го познаваме и всеки ден, в който отлагаме, цената на бездействието се увеличава. Байдън каза, че богатите, големи замърсители като САЩ имат „огромна отговорност“ да помогнат на по-малките страни, които се борят да се справят с нарастващите наводнения, пожари и горещи вълни, предизвикани от глобалното затопляне. На съпътстващо събитие Байдън също ефективно се извини за своя предшественик. „Предполагам, че не трябва да се извинявам, но се извинявам за факта, че Съединените щати – последната администрация – се оттеглиха от Парижките споразумения и ни поставиха някак най-отзад“, каза Байдън. Байдън е атакуван заради нежеланието на администрацията му да намали драстично сондажите за нефт и газ в САЩ. Думите на президента за „лидерство в областта на климата“ противоречат на ежедневните страдания на общностите на „фронтовата линия“ на производството на газ и петрол в САЩ, твърдят активисти. През първите шест месеца на администрацията на Байдън бяха разрешени около 2500 нови разрешителни за нефт и газ - цифра, за която администрацията на Тръмп се нуждаеше от година, за да достигне. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2021 | 19:47 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Големите икономики трябва да увеличат ангажиментите си за намаляване на емисиите

Джо Байдън: Големите икономики трябва да увеличат ангажиментите си за намаляване на емисиите

Глазгоу. Големите световни икономики трябва да увеличат ангажиментите си за намаляване на емисиите на парникови газове. Това мнение изрази президентът на САЩ Джо Байдън, изказвайки се в понеделник на едно от събитията в рамките на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, предава TACC. Американският лидер припомни, че Парижкото споразумение прокламира целта за намаляване на емисиите на парникови газове и предотвратяване на превишаването на глобалната средна годишна температура на планетата с повече от два градуса по Целзий от прединдустриалните нива до 2100 г. и предприемане на мерки за поддържане на затоплянето на 1,5 градуса. . "Тази математика обаче ще работи само ако всяка държава играе своята роля и тези страни, които нямат материални възможности, получават необходимата помощ. Според мен всяка голяма икономика трябва да повиши целите си съгласно Парижкото [споразумение] до нива, които ще дръжат решението в обсега и след това да продължи да вдига летвата“, каза Байдън. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2021 | 19:30 | Агенция "Фокус"

Норвежкият премиер в Глазгоу: Избирам да бъда оптимист

Норвежкият премиер в Глазгоу: Избирам да бъда оптимист

Глазгоу. Докато световните лидери се събират на Конференция за климата на ООН в Глазгоу (COP26), премиерът на Норвегия избра обнадеждаващ тон за бъдещето на планетата, тъй като „алтернативата е много лоша“, цитира думите му “Анадолската агенция“. „Мисля, че знаем какво е необходимо. Необходим е постоянен ангажимент за намаляване на емисиите“, каза Йонас Гар Стоер пред агенцията по време на брифинг в кулоарите на COP26. „Необходима е готовност да се защитят горите, за да се намали метана, да се помогне за финансирането на развиващите се страни, така че те да могат да направят прехода си, без да използват въглища, а да се насочат към възобновяеми източници“, каза той, като даде знак за амбицията на страната си за намаляване на емисиите. „Ние идваме на тази конференция с воля и амбиция“, подчерта Гар Стоер, като твърди, че постигането на всички тези цели в областта на климата би било възможно. Според Международната агенция по енергетика Норвегия се нарежда съответно на 13-о и осмо място по добив на нефт и природен газ в световен мащаб, причинявайки замърсяване на околната среда в Арктическия регион и оставяйки голям въглероден отпечатък в света. Страната депозира по-голямата част от приходите си от въглеводороди в богатство за бъдещите поколения. Отговаряйки на въпрос относно отсъствието на Китай и Русия в преговорите за климата, Стоер каза: "Те са тук, но не с лидерите. Това е техен избор. Мисля, че отговорността на всички лидери трябва да бъде да дадат своя принос." „Ще слушаме какво казват и ще очакваме да участват и да допринесат.“ Срещата на върха на ООН за изменението на климата COP26 започна в Глазгоу с участието на близо 25 000 делегати от 200 държави, които трябва да изложат конкретни стъпки за намаляване на емисиите на парникови газове по цялата планета. Срещата на върха се счита за краен срок за държавите да представят актуализирани и по-амбициозни планове за действие в областта на климата, като се очакват по-широки стъпки от нациите, които допринасят най-много от емисиите по целия свят, включително САЩ, Китай, Индия и Русия. Въпреки това президентите на Русия и Китай - две от петте страни, които са най-големи източници на емисии в света - потвърдиха, че няма да присъстват на събитието. Домакинът на срещата на върха, британският премиер Борис Джонсън каза в неделя, че „ако Глазгоу се провали, всичко се проваля“. Той каза, че споразуменията за въглищната енергия, преминаването към електрически превозни средства, подкрепата за развиващите се страни и залесяването ще бъдат от решаващо значение на срещата на върха. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2021 | 16:13 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Британският премиер откри Конференцията за климата в Глазгоу, използвайки сравнение с Джеймс Бонд

РИА Новости: Британският премиер откри Конференцията за климата в Глазгоу, използвайки сравнение с Джеймс Бонд

Глазгоу. Британският премиер Борис Джонсън откри срещата на върха за климата в Глазгоу, Шотландия, с предупреждение за наближаващ апокалипсис, ако не се предприемат действия за справяне с изменението на климата, сравнявайки световните лидери с Джеймс Бонд, който спасява света, предава РИА Новости. 26-тата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP26), организирана от Обединеното кралство в партньорство с Италия, се провежда от 31 октомври до 12 ноември в Глазгоу. В сесията участват представители на около 200 държави, включително световни лидери, експерти и активисти. Срещата на световните лидери се провежда на 1-2 ноември. По това време се планира приемането на редица документи за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на въглеродна неутралност. „Добре дошли в Глазгоу, Шотландия, чийто най-известният син в света е човек на име Джеймс Бонд, който често се оказва обвързан с машина на Страшния съд във филмите си, отчаяно се опитва да разбере какъв цветен проводник да прекъсне, за да го изключи, докато като електронен часовник безмилостно отброява минутите до експлозията, която ще сложи край на човечеството. Ние, скъпи световни лидери, днес сме в почти същата позиция като Джеймс Бонд", каза Джонсън. Той подчерта, че единствената разлика е, че „това не е филм“, „машината на Страшния съд е истинска“ и часовникът тиктака с неистова скорост на стотици милиарди бутала, турбини, пещи и двигатели, които изпомпват продуктите от горенето (на въглеводороди) в атмосферата. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2021 | 15:58 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руското правителство одобри стандарти за въглеродна неутралност

„Российская газета“: Руското правителство одобри стандарти за въглеродна неутралност

Москва. Одобрената от правителството стратегия за социално-икономическо развитие на Русия с ниски емисии на парникови газове ще позволи на страната да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. с икономически растеж от 3% годишно. Това съобщиха от пресслужбата на руското Министерството на икономическото развитие, цитирана от “Российская газета“. „Реализирането на климатичните проекти ще започне още през следващата година“, отбеляза премиерът на Русия Михаил Мишустин. „Необходимо е не само да се въведат по-екологични решения, но и да се увеличи усвояването на парникови газове от нашите гори и други естествени екосистеми , преработката на въглероден диоксид“. Стратегията съдържа два сценария - инерционен и целеви (интензивен), като вторият се счита за основен. Планът за действие за изпълнение на стратегията на Министерството на икономическото развитие ще бъде представен през пролетта. Сценариите се различават по наборите от мерки за декарбонизиране на руската икономика. „Русия трябва да постигне международно признание на принципа на технологична неутралност с нисковъглеродно развитие“, каза ръководителят на Министерството на икономическото развитие Максим Решетников. „Това е изключително важно за нашата страна, тъй като ние считаме, че ядрената енергия е нисковъглеродна. Ние също така считаме за изключително важно да се постигне взаимно признаване на въглеродните единици, които се емитират в различни страни, както и да има оборот на тези единици, защото от наша гледна точка това отваря най-ефективния начин за прилагане на политиката в областта на климата. " Макроикономическите условия на целевия сценарий предполагат изпреварващи темпове на растеж на неенергийния износ (до 4.4% годишно), обясниха от Министерството на икономическото развитие. За устойчивия растеж на икономиката ще допринесат както изпреварващите темпове на растеж на инвестициите в дълготрайни активи (3,7% годишно), така и стабилният растеж на реалния разполагаем доход (2,5% годишно). В същото време се очаква по-умерен спад на износа на енергия от 2030 г., отколкото при инерционния сценарий, включително поради преориентацията към продукти с висока добавена стойност и прилагането на мерки за повишаване на конкурентоспособността на руския енергиен износ на външните пазари. „В резултат на това годишните темпове на икономически растеж остават над средните за света до 2050 г. (до 3% годишно)“, казаха от министерството. Изпълнението на целевия сценарий ще изисква инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове в размер на около 1% от БВП през периода 2022-2030 г. и до 1,5-2% от БВП през 2031-2050 г., допълват от Министерството на икономическото развитие. Сред мерките за декарбонизация е декларирано предоставянето на мерки за подкрепа във връзка с въвеждането, възпроизвеждането и мащабирането на ниски и безвъглеродни технологии, стимулиране използването на вторични енергийни ресурси, промяна на данъчната, митническата и бюджетна политика, развитие на „зеленото“ финансиране, мерки за запазване и увеличаване на абсорбционния капацитет на горите и други екосистеми, подкрепа на технологиите за улавяне, използване и оползотворяване на парникови газове. В резултат на това при целевия сценарий икономическият растеж се декларира с намаляване на емисиите на парникови газове: до 2050 г. с 60% от нивото на 2019 г. и с 80% от нивото от 1990 г., а постигането на въглеродна неутралност се планира за 2060 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2021 | 14:19 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън обвини Русия и Китай за „несбъднатите надежди“ за срещата на върха на Г-20

The Hill: Байдън обвини Русия и Китай за „несбъднатите надежди“ за срещата на върха на Г-20

Вашингтон. В края на срещата на върха на лидерите на страните от Г-20 в Рим държавният глава на САЩ Джо Байдън заяви, че е разочарован от нерешителността на Русия и Китай в борбата срещу изменението на климата, пише вестник The Hill. Въпреки това той изтъкна „значителния напредък“, постигнат на форума в Рим, като отделно отбеляза споразумението за „прекратяване на субсидиите за въглища“. „Русия и Китай по същество не успяха да се покажат по отношение на ангажиментите за климата. И има причини да бъдете разочаровани от това. Самият аз съм разочарован“, каза Байдън на пресконференция след срещата на Г-20. Американският лидер обаче подчерта специално приетото споразумение за „прекратяване на субсидиите за въглища“ и по-широките преговори, които – по думите му, ще направят срещата на върха на COP26 по климата по-продуктивна. „Мисля, че ще видите, че постигнахме значителен напредък и има още много да се направи, но ще трябва да продължим да се фокусираме върху това, което Китай не прави, какво не прави Русия, какво не прави Саудитска Арабия“, добави американският президент. The Hill отбелязва, че след срещата на върха в Рим лидерите на страните от Г-20 излязоха с изявление, в което се ангажираха да постигнат нулеви емисии до около 2050 г. Въпреки това екоактивисти нарекоха тази цел недостатъчно амбициозна, за да предотврати сериозните последици от изменението на климата. „Въпреки че приветствам ангажимента на Г-20 към глобалните решения, напускам Рим с несбъднати надежди, но поне те не са погребани“, каза на свой ред генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в края на срещата на върха. По-мека позиция на фона на критиките зае италианският премиер Марио Драги, чиято страна организира двудневната среща на върха на Г-20, която приключи в неделя. „Уверихме се, че мечтите ни са не само живи, но и се сбъдват. Лесно е да се предложат трудни неща. Много, много е трудно реално да се реализират“, цитира изданието думите на италианския лидер. The Hill напомня, че нито руският президент Владимир Путин, нито китайският лидер Си Дзинпин присъстват лично на срещата на върха COP26, която се откри в неделя в Глазгоу. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Ноември 2021 | 12:44 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Претенциите на Байдън за лидерство на САЩ по въпросите за климата е малко вероятно да намерят подкрепа на COP26 в Глазгоу

The Wall Street Journal: Претенциите на Байдън за лидерство на САЩ по въпросите за климата е малко вероятно да намерят подкрепа на COP26 в Глазгоу

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън отиде на срещата на върха за климата COP26 в Глазгоу, Шотландия, за да демонстрира, че Вашингтон ще заеме лидерска позиция в борбата срещу глобалното затопляне, но на практика няма конкретни аргументи, за да привлече международна подкрепа и да започне прилагането на строгите мерки, за които настояват учените, коментират в редакцията на американското издание The Wall Street Journal. Лидерството на САЩ е крайъгълният камък на политиката на Байдън, но по времето, когато пристига в Глазгоу, американският лидер не е успял да убеди Конгреса да одобри плана му на стойност 555 милиарда долара за намаляване на емисиите на парникови газове. И всичко това въпреки факта, че от един от ключовите елементи на този план - програми на стойност 150 милиарда долара за стимулиране на преминаването на комуналните услуги към зелена енергия на стойност - Байдън трябваше да се откаже под натиска на сенаторите. Сега американският президент е изправен пред задачата да убеди други страни да инвестират в решаването на този глобален проблем. За тази цел обаче той ще трябва да преодолее съмненията на други държави, че САЩ, които постоянно променят позицията си по въпроса за климата, като цяло може да играят ролята на лидер в тази област, твърди изданието. Според The Wall Street Journal американските служители са убедени, че през последните години Вашингтон е успял да постигне сериозен напредък в разрешаването на климатичната криза и основната им задача в Глазгоу е „поддържане на същото темпо“, отбелязвайки, че в навечерието на срещата на върха повече от 140 различни държави, включително такива лидери по отношение на емисиите, както Япония, така и Бразилия, са си поставили много по-амбициозни цели за намаляването им. В същото време бивши дипломати заявиха пред вестника, че обещанията са сериозен проблем за всички световни лидери, тъй като те се опитват да успокоят обществеността, разочарована от бездействието на властите. Междувременно за срещата на върха в Глазгоу не бяха поставени конкретни цели за рязко намаляване на емисиите, за които участниците биха могли да се договорят - което означава, че лидерите няма да имат какво да представят като „пробив“, предупреждава вестникът. Убеждавайки други страни да намаляват по-активно емисиите, Байдън по-рано даде пример с политиката на американските власти, които харчат все по-сериозни средства за съответните цели и си поставят все по-амбициозни задачи. И така, тази година президентът на САЩ обеща да надгради успеха на Америка в областта на намаляването на емисиите: ако в момента страната е успяла да намали техния обем с 20% в сравнение с 2005 г., тогава – по думуте му - до 2025 г. намалението ще стигне до 50%. Въпреки това страната едва ли ще успее да постигне дори по-скромните цели, които Барак Обама бе поставил по-рано - и със сигурност няма да постигне целите на Байдън, освен ако не бъдат взети допълнителни мерки на федерално ниво, категорични са от редакцията. Междувременно активистите вече започнаха да правят паралели между срещата на върха в Глазгоу и Конференцията на ООН за изменението на климата COP15, състояла се в Копенхаген, която стана първата за Барак Обама. В крайна сметка споразуменията, сключени на COP15, доведоха само до минимален напредък, което на свой ред предизвика голямо разочарование сред природозащитниците. Те определиха срещата на върха като провал - и сега има малка надежда, че COP26, за разлика от срещата на върха в Копенхаген, ще доведе до голям пробив, обобщават в публикацията. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Ноември 2021 | 12:15 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Русия и Китай ще са виновни за климата, защото не искат да се откажат от въглищата

Джо Байдън: Русия и Китай ще са виновни за климата, защото не искат да се откажат от въглищата

Рим. Президентът на САЩ Джо Байдън обвини Русия и Китай за всяко разочарование от нивото на ангажираност на лидерите на Г-20 за борба с изменението на климата, пише европейската редакция на Politico. „По отношение на разочарованието, разочарованието е свързано с факта, че… не само Русия, но и Китай по принцип не се съгласиха по отношение на ангажиментите за справяне с изменението на климата“, каза Байдън на пресконференцията си в края на втория ден от срещата на върха на лидерите в Рим. „И има причина хората да бъдат разочаровани от това“, добави Байдън. „Намерих го за разочароващо“. Лидерите на страните от Г-20, включително руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин, колективно се ангажираха с по-силни действия от всякога за ограничаване на глобалното затопляне. Но те не успяха да сключат споразумение за постепенното премахване на въглищата поради съпротивата на малка група държави, включително Русия и Китай. Байдън призна напредъка, но също така изтъкна името на Саудитска Арабия сред страните, които според него все още не правят достатъчно. „Представихме тук редица неща, за да прекратим субсидирането на въглищата“, каза Байдън. „Поехме ангажименти тук от всички страни, всички ние, по отношение на това, което ще донесем на Г26“. Всъщност той имаше предвид климатичната конференция COP26 в Шотландия, която започна в неделя и където много лидери се отправиха директно от Рим. „Трябва да се направи повече“, каза Байдън. „Но това ще изисква от нас да продължим да се фокусираме върху това, което Китай не прави, какво не прави Русия и какво не прави Саудитска Арабия“. Окончателното комюнике на лидерите на Г-20 остави много място за тълкуване на това кой трябва да понесе тежестта. След края на срещата китайските държавни медии съобщиха, че Си е казал на колегите си лидери, че по-богатите страни носят отговорността за по-бързото намаляване на емисиите. Пекин разочарова западните правителства миналата седмица, като пусна нов набор от климатични цели, които не изместиха значително позицията на страната от предварително обявените цели. Руският президент Путин, участвайки в срещата на върха на Г-20 чрез видеоконферентна връзка, настоя, че страната му изпълнява всички свои ангажименти. „Русия, подобно на други страни, изпитва — наистина изпитва — негативното влияние на глобалното затопляне и ето защо: ние сме изправени пред опустиняване и ерозия на почвата и сме особено загрижени от размразяването на вечната замръзналост, която представлява значителна част от територията на Русия“, каза Путин, според стенограма на речта му, публикувана от Кремъл. „Естествено, нашата страна енергично участва и поема водеща роля в международните усилия за смекчаване и стабилизиране на климата“, добави той. „Ние спазваме вярно всички наши задължения по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение“. Русия има относително минимални ангажименти по международните споразумения за климата заради свиването на икономиката й след разпадането на Съветския съюз. Превод и редакция: Иван Христов

1 Ноември 2021 | 08:21 | Агенция "Фокус"

Заключителната декларация на срещата на Г-20 в Рим: Въглеродна неутралност до средата на века и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий

Заключителната декларация на срещата на Г-20 в Рим: Въглеродна неутралност до средата на века и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий

Рим. Лидерите на страните от Г-20 приеха заключителна декларация след двудневната среща на върха в Рим, в която признават необходимостта от постигане на глобална въглеродна неутралност „до или около“ средата на века, а също така призовават за действия за ограничаване на нарастването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, предава TACC. „Ние признаваме необходимостта от постигане на глобални нетни нулеви емисии на парникови газове или въглероден неутралност до или около средата на века“, се казва в документа. Освен това държавите от Г-20 призовават за действия за ограничаване на нарастването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. „Ние признаваме, че въздействието на изменението на климата при 1,5 градуса по Целзий е много по-ниско, отколкото при 2 градуса. Поддържането на [затоплянето] на 1,5 градуса ще изисква смислени и ефективни действия и ангажираност от всички страни“, уверяват участниците във форума. Глобални предизвикателства Лидерите на страните от Г-20 ще се изправят пред глобалните предизвикателства, засягащи техните икономики, включително избягване на прекъсвания на веригата за доставки.„Ние оставаме бдителни за глобалните предизвикателства, които засягат нашите икономики, като прекъсвания на веригата за доставки. Ще работим заедно, за да идентифицираме и адресираме тези проблеми, докато нашите икономики се възстановяват и поддържат стабилността на световната икономика“, става ясно от документа. Участниците във форуам подчертават и решаващата роля на инвестициите в качествената инфраструктура за възстановяването от пандемичната криза.„Признаваме критичната роля на инвестициите в качествена инфраструктура по време на фазата на възстановяване. Ние осъзнаваме, че устойчивите, правилно финансирани, добре поддържани и оптимално управлявани системи са от съществено значение за запазване на инфраструктурните активи през целия им жизнен цикъл, минимизиране на загубите и прекъсванията, гарантиране на безопасни и сигурни доставки и висококачествени инфраструктурни услуги“, се казва в документа. В същото време се посочва, че страните от Г-20 ще продължат да развиват по-нататъшно сътрудничество между публични и частни инвеститори за мобилизиране на частен капитал. Дигитална икономика Лидерите на Г-20 признават важността на публичните политики за създаване на отворена и справедлива цифрова икономика. „Разбираме важността на политиките, насочени към създаване на приобщаваща, отворена, справедлива цифрова икономика, която насърчава новите технологии, позволява на бизнеса и предприемачите да процъфтяват, и предоставящи защита на потребителите. В същото време подобна политика трябва да реши проблеми, свързани с поверителността [на личните данни], защитата на данните, интелектуалната собственост“, се подчертава в декларацията. Страните отбелязват и необходимостта от подкрепа на дигитализацията на малките и средните предприятия, значението на развитието на цифровите умения и компютърната грамотност сред купувачите и производителите. Превод и редакция: Тереза Герова

31 Октомври 2021 | 15:43 | Агенция "Фокус"

Reuters: Страните от Г-20 ще спрат държавното финансиране на чуждестранни въглищни електроцентрали

Reuters: Страните от Г-20 ще спрат държавното финансиране на чуждестранни въглищни електроцентрали

Рим. Страните от Г-20 се ангажираха да прекратят международното правителствено финансиране за чуждестранни въглищни електроцентрали до края на 2021 г. Това съобщава Reuters, позовавайки се на едно от официалните лица, присъстващи на форума, който се провежда в Рим. Според него в заключителното изявление на срещата на върха ще бъде отбелязано, че страните от Г-20 ще предоставят технологична подкрепа на развиващите се страни, за да им помогнат „колкото е възможно“ да се откажат от въглищната енергия. Превод и редакция: Тереза Герова

31 Октомври 2021 | 15:16 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: Средната температура в Русия се повишава по-бързо от световната, призна Путин

„Коммерсант“: Средната температура в Русия се повишава по-бързо от световната, призна Путин

Москва. Русия, според експерти, е сред лидерите на глобалната декарбонизация. В същото време обаче в страната средната температура се повишава по-бързо от световната: за 10 години тя е нараснала с половин градус. Това обяви държавният глава на Руската федерация Владимир Путин, като допълни, че въглеродната неутралност в страната ще бъде постигната до 2060 г., съобщава вестник „Коммерсант“. „Според международни експерти Русия е сред лидерите в процеса на глобална декарбонизация. През последните 20 години въглеродната интензивност на нашата икономика е намаляла годишно средно с 2,7% и това е повече, отколкото в света като цяло и дори повече, отколкото в страните от Г-7“, се казва в съобщение от пресслужбата на Кремъл, в което са цитирани думите на президента. Според Путин въглеродната неутралност на Русия трябва да бъде осигурена до 2060 г., а делът на безвъглеродните източници в Русия, като се вземе предвид използването на газ, вече е около 86%. „Средната годишна температура в Русия расте повече от 2,5 пъти по-бързо от световната. За 10 години се е увеличила с повече от половин градус“, добави Владимир Путин. Руският президент бе категоричен, че намаляването на емисиите на парникови газове не е достатъчно. „Бих искал също така да подчертая, че според нас не е достатъчно просто да се намалят емисиите, за да се реши проблемът с глобалното затопляне. Необходимо е да се увеличи усвояването на парникови газове и тук Русия, както и редица други страни, има колосални възможности“, каза той. По-рано беше съобщено, че на двудневната среща на върха в Рим лидерите на страните от Г-20 ще обявят засилване на усилията за борба с изменението на климата. Те ще декларират целта си да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий годишно, както и да постигнат нулеви въглеродни емисии до средата на века. Превод и редакция: Тереза Герова

31 Октомври 2021 | 14:44 | Агенция "Фокус"

ANSA (Италия): Страните от Г-20 постигнаха споразумение за ограничаване на затоплянето с не повече от 1,5 градуса

ANSA (Италия): Страните от Г-20 постигнаха споразумение за ограничаване на затоплянето с не повече от 1,5 градуса

Рим. Участниците в срещата на върха на Г-20 в Рим успяха да постигнат споразумение за ограничаване на затоплянето на климата до не повече от 1,5 градуса. По Целзий Това съобщи италианската информационна агенция ANSA, позовавайки се на дипломатически източници. Крайният срок за постигане на нулеви емисии на въглероден диоксид, който е принципно важен за спиране на повишаването на температурата, засега в проекта за заключителната декларация е определен за „средата на века“. Според източници на срещата на върха на Г-20 е било възможно да се консолидира и да се установи по-строга граница за затопляне на планетата, отколкото в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., където 1,5 градуса фигурират само като желана цел. Парижкото споразумение прокламира цели за намаляване на емисиите на парникови газове, предотвратяване на повишаването на средната глобална температура с повече от два градуса по Целзий от прединдустриалните нива до 2100 г. и предприемане на мерки за поддържане на затоплянето в рамките на 1,5 градуса. По отношение на нулевите емисии, срокът за постигането на които е различен за всяка страна - от 2030 г. (ЕС) до 2060 г. (Китай) - беше взета предвид „разликата в позициите“ на държави като Китай, Индия и Индонезия, разкри източник на ANSA. Превод и редакция: Тереза Герова

31 Октомври 2021 | 14:06 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Макрон настоява светът да се откаже от въглищата

Financial Times: Макрон настоява светът да се откаже от въглищата

Лондон. Президентът на Франция Еманюел Макрон предупреди, че енергийната криза заплашва възстановяването на световната икономика. Той призова лидерите на срещата на върха на Г-20 в Рим този уикенд да работят заедно за възстановяване на взаимните доставки на стоки. В интервюто си френският президент призова и за повече отговорност в борбата срещу глобалното затопляне. Президентът Макрон каза тези думи в навечерието на срещата на върха за климата в Глазгоу. Той специално подчерта необходимостта светът да се откаже от използването на въглища, цитира думите му британският вестник Financial Times. Г-20 ще трябва да координира усилията, от една страна, на страните производителки на енергия, а от друга страна на страните, които консумират енергия. Целта на координацията е да се предотврати енергийна криза тази зима. Криза, която „заплашва да създаде огромен стрес както в икономически, така и в социален план“, каза Макрон. „През следващите седмици и месеци трябва да търсим по-голяма прозрачност в ценообразуването на енергията, за да не възникват рискове и несигурност. Те могат да застрашат глобалното възстановяване“, каза Макрон пред Financial Times. „Това, което очакваме (от срещата на върха), е координация, за да се избегне рязкото покачване на цените. Глобалните разходи за енергия нараснаха тази година, създавайки трудности за индустрията и удряйки потребителите с по-високи цени. Инфлацията в еврозоната през октомври беше най-високата за последните 13 години, като скочи с 4,1%. Това показват данните от Статистическата служба на ЕС, публикувани в петък. „Не мисля, че ще можем бързо да свалим цените предвид напрежението от страна на търсенето“, каза Макрон. „Но ето какво трябва да се опитаме да избегнем: всякакво прекъсване на доставките и допълнителни скокове на цените. Това е особено важно сега, когато в северното полукълбо навлизаме в зимата." Макрон продължи: „Бързото икономическо възстановяване тласна цените твърде бързо, което може да окаже по-голям натиск върху бизнеса и домакинствата“. Според Макрон Франция и много други страни от ЕС са се притекли на помощ на засегнатите, разпределяйки милиарди под формата на пряка икономическа помощ или под формата на замразяване на цените. Появи се обаче нов източник на притеснения: има много големи опасения, че именно руският производител на газ „Газпром“, който се радва на подкрепата на държавата, създава трудности. Има опасения, че именно „Газпром“ умишлено поддържа нивото на резервите в подземните газови хранилища в Западна Европа, засилвайки страховете за доставките и по този начин увеличавайки цените. На въпрос дали Русия е виновникът за високите цени на енергията в Европа, Макрон каза: „Не разполагам с доказателства или данни, че е имало манипулиране на цените и не обвинявам никого. Това са отношения между продавача и купувача. Те не трябва да се използват за геополитически цели." На въпрос дали „Газпром“ доминира в Европа, Макрон отговори: „Въпросът не е дали сме твърде зависими от тази или онази голяма компания. Въпросът е как ние самите създаваме алтернативи на (твърде мощните компании)]. И единствените алтернативи, които са реални за нас сега, са да имаме собствени европейски възобновяеми енергийни източници и, разбира се, европейска ядрена енергия." В момента Франция е най-големият потребител на ядрена енергия в Европа. Това контрастира с Германия и някои други страни от ЕС, които, напротив, преминават от ядрена енергия към други източници. При тези обстоятелства Макрон призова Европа да диверсифицира доставките на газ за своите пазари, както и да ускори прехода от въглеродни горива. Това, каза той, във всеки случай ще трябва да се направи, за да се спре повишаването на температурите и за смекчаване на изменението на климата, причинено от глобалното затопляне. „Това, което се случва сега, може да бъде обект на много ироничен поглед. Ние изграждаме система, в която в средносрочен и дългосрочен план въглеродните горива и енергията, която произвеждат, ще бъдат по-скъпи и ние самите искаме да го направим – за да се борим с изменението на климата. От друга страна, ние трябва да помогнем на индустрията и домакинствата да преминат през този енергиен преход – в противен случай няма да можем да направим този преход необратим и устойчив в бъдеще.” Френският президент, на когото му предстоят избори през април, е силен привърженик на многостранното сътрудничество. Той лобираше за сътрудничество както в световен мащаб, така и в рамките на ЕС - включително по въпроси като международното данъчно облагане и глобалното затопляне. На фона на кризата във веригата за доставки и продължаващата пандемия, Макрон обяви, че в това се крие голяма отговорност: всички страни от Г-20 са длъжни да работят заедно по редица въпроси и особено трябва да помагат на страните с ниски доходи. Макрон призова лидерите на Г-20, събрани в Рим, да работят заедно, за да изработят план за по-бързо доставяне на ваксини на развиващите се страни. „Франция винаги е подчертавала важността на поддържането на многостранното сътрудничество, но днес също така трябва да получим конкретни резултати от него възможно най-скоро“, каза той. Лидерите на Китай, Русия и Япония предварително обявиха, че няма да участват лично в срещата на върха в Рим поради опасения заради Covid-19 и изборите в Япония. Макрон подчерта, че срещата на Г-20 се провежда в навечерието на срещата на върха за климата в Глазгоу. И двете срещи на върха, от гледна точка на Макрон, предлагат шанс за разработване на по-амбициозни планове за борба с изменението на климата. „На срещата в Рим, основното предизвикателство ще бъде да гарантираме, че членовете на Г-20 могат да дадат значителен принос към работата на срещата на върха в Глазгоу, за да направим тази среща на върха по въпросите на климата успешна“, каза Макрон и добави: „Резултатът от Срещата на върха в Глазгоу е невъзможен за прогнозиране. Нищо не може да се счита за вече решено. Но Г-20 има много конкретна цел - да ускори отдалечаването от въглищата като източник на енергия." Макрон също така призова богатите страни, най-вече Съединените щати, да направят повече, за да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си за смекчаване на изменението на климата. Макрон също така настоява Китай да измести годината, в която страната планира да достигне пикова консумация на енергия от 2030 г. на 2025 г. „За да не губим повече време, трябва да направим всичко възможно, за да изпълним плановете за финансиране [за изменението на климата] и да убедим Конгреса на САЩ да предостави финансирането." Друг въпрос, който тревожи Макрон, е как да накараме различните страни да изпълнят обещанията си за намаляване на емисиите, достигайки въглероден неутралитет в различни години от 2030 до 2050 г. „Нашата цел е да постигнем максимални резултати от всички страни. И това е възможно, въпреки че е сериозно предизвикателство за нас. Това ще бъде най-трудно за страните, които се развиват и които, едновременно с проблемите с климата, ще трябва да решат проблема с възстановяването от кризата, предизвикана от пандемията. В тези условия Макрон призова Г-20 да направи повече, за да ваксинира целия свят срещу Сovid-19. Г-20 трябва да сложи край на забраните за износ на ваксини, да увеличи броя на дозите, давани на бедните страни като дарения, и да подкрепи производството на ваксини в Африка. „Вече всеки французин е дарил средно една доза ваксина на хората в най-бедните страни в света“, каза Макрон, имайки предвид 60-те милиона дози, които Франция дари на инициативата Covax на Световната здравна организация (СЗО). „Ако всяка страна от 20-те можеше да направи това, което ние вече направихме, 20 процента от световното население щеше да бъде ваксинирано. А това е жизненоважно“, подчерта Макрон. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Октомври 2021 | 13:16 | Агенция "Фокус"

CNN: Лидерите на Г-20 хвърлиха монети във фонтана „Треви“

CNN: Лидерите на Г-20 хвърлиха монети във фонтана „Треви“

Рим. Лидерите на Г-20 се събраха за снимка пред прочутия фонтан „Треви“ в неделя сутрин, където съгласно традицията хвърлиха монети във водата, предава CNN. Фонтанът „Треви“, построен през 1762 г., е един от най-известните туристически обекти в Рим и е доминиран от гигантска фигура на морския бог Нептун на крилата колесница. Фонтанът често се представя във филми, включително кинематографичната класика La Dolce Vita, в която актрисата Анита Екберг гази през водите му в запомняща се сцена. Легендата разказва, че като хвърли монета във фонтана, собственикът й със сигурност ще се върне в Рим. Президентът на САЩ Джо Байдън не участва във фотосесията. Той прекара сутринта в квартирата си, резиденцията „Вила Таверна“ на посланика на САЩ в Италия. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Октомври 2021 | 12:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ разрешиха спора с ЕС относно митата върху стоманата и алуминия

ТАСС: САЩ разрешиха спора с ЕС относно митата върху стоманата и алуминия

Рим. Вашингтон и Брюксел решиха един от най-належащите въпроси в отношенията по между им, преодолявайки различията относно митата на САЩ върху стоманата и алуминия от ЕС и ответните ограничителни мерки. Това съобщи в събота пред репортери в Рим, където се провежда срещата на върха на Г-20, съветникът на президента на САЩ по национална сигурност Джейк Съливан. Текстът на речта му беше разпространен от пресслужбата на Белия дом, предава TACC. Според Съливан в Рим страните са "постигнали споразумение за митата върху стоманата и алуминия и реципрочните мита, наложени от ЕС". Както той подчерта, това "отстранява един от най-големите дразнители в двустранните отношения между САЩ и ЕС". Предишната администрация на САЩ, водена от Доналд Тръмп, въведе мита върху вноса на стомана и алуминий от ЕС съответно на 25% и 10% на 1 юни 2018 г., за да защити американската индустрия. ЕС наложи ответни тарифни мерки върху вноса от Съединените щати. Съливан подчерта, че новите споразумения между Вашингтон и Брюксел са насочени към решаване на проблеми, свързани със „прекомерното предлагане от Китай и интензивността на емисиите на въглероден диоксид при производството на стомана и алуминий“. „Това показва, че можем да преодолеем климатичната криза и в същото време да защитим по-надеждно интересите на нашите работници“, добави съветникът на президента на САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Октомври 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: На лидерите на Г-20 им предстоят тежки преговори за климата

Reuters: На лидерите на Г-20 им предстоят тежки преговори за климата

Рим. Лидерите на Групата на 20-те големи икономики (Г-20) ще заседават във втория ден на преговори в неделя, изправени пред трудната задача да преодолеят различията си относно това как да се борят с глобалното затопляне преди решаваща среща на върха на ООН за изменението на климата в Глазгоу, която също започва в неделя , предава Reuters. Първият ден от срещата на върха в Рим - първата среща на лидерите лице в лице от началото на пандемията, беше фокусирана главно върху здравеопазването и икономиката, докато климатът и околната среда са в центъра на дневния ред в неделя. Учените по климата и активистите вероятно ще бъдат разочаровани, освен ако не бъдат направени късни пробиви, като проектите на окончателното комюнике на лидерите на Г-20 показват малък напредък по отношение на новите ангажименти за ограничаване на замърсяването. Блокът Г-20, който включва Бразилия, Китай, Индия, Германия и Съединените щати, произвежда около 80% от глобалните емисии на парникови газове, които според учените трябва да бъдат рязко намалени, за да се избегне климатична катастрофа. Поради тази причина събирането този уикенд се разглежда като важна стъпка към срещата на ООН за климата „COP26“, на която присъстват почти 200 държави, в Глазгоу, Шотландия, и за където повечето от лидерите на Г-20 ще летят директно от Рим. „Последните доклади са разочароващи, с чувство за спешност пред лицето на екзистенциалната извънредна ситуация“, каза Оскар Сория от активистката мрежа Avaaz. "Вече няма време за неясни списъци с желания, имаме нужда от конкретни ангажименти и действия." Петият проект на окончателното изявление на Г-20, видян от Reuters в събота, не втвърдява езика за действията в областта на климата в сравнение с предишните версии, а в някои ключови области, като необходимостта от постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., дори го смекчава. Избирането на средата на века е цел, която според експертите на ООН е необходима, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, което се разглежда като граница за избягване на драматично ускоряване на екстремни събития като суши, бури и наводнения. Експерти на ООН казват, че дори ако сегашните национални планове за ограничаване на емисиите бъдат изпълнени напълно, светът се насочва към глобално затопляне от 2,7 градуса по Целзий. Най-големият източник на въглеродни емисии на планетата Китай, се стреми към въглеродна неутралност през 2060 г., докато други големи замърсители като Индия и Русия също не са се ангажирали с крайния срок от средата на века. Министрите на енергетиката и околната среда от Г-20, които се срещнаха в Неапол през юли, не успяха да постигнат споразумение за определяне на дата за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и прекратяване на производството на енергия от въглища, като поискаха от лидерите да намерят решение на срещата на върха този уикенд. Въз основа на последния проект те са постигнали малък напредък, обещавайки „да направият всичко възможно“, за да спрат изграждането на нови въглищни електроцентрали преди края на 2030-те години и заявявайки, че постепенно ще премахнат субсидиите за изкопаеми горива „в средносрочен план“. От друга страна, те обещават да спрат финансирането на производството на електроенергия от въглища в чужбина до края на тази година. Някои развиващи се страни не са склонни да се ангажират с рязко намаляване на емисиите, докато богатите нации не изпълнят обещанието, дадено преди 12 години, да предоставят 100 милиарда долара годишно от 2020 г., за да им помогнат да се справят с последиците от глобалното затопляне. Това обещание все още не е спазено, което допринася за "недоверието", за което генералният секретар на ООН Антонио Гутериш говори в петък, което затруднява напредъка в преговорите за климата. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Октомври 2021 | 10:13 | Агенция "Фокус"

Марио Драги: Самостоятелното действие по проблема с климата не е опция

Марио Драги: Самостоятелното действие по проблема с климата не е опция

Рим. Италианският премиер Марио Драги предупреди лидерите на 20-те най-големи икономики в света, че „самостоятелното действие просто не е опция“, на срещата на върха, на която те ще се опитат да постигнат споразумение за целите за борба с глобалното изменение на климата, пише британският вестник Financial Times Срещата на върха на Г-20 в Рим ще даде тон за срещата на COP26 в Глазгоу следващата седмица, като все още остават значителни разделения между страните относно това доколко са готови да признаят заплахата от изменението на климата и какви допълнителни ангажименти ще поемат за борба с нея. „Многостранността е най-добрият отговор на проблемите, пред които сме изправени днес. В много отношения това е единственият възможен отговор“, каза Драги при откриване на срещата на върха. „От пандемията, до изменението на климата, до справедливото данъчно облагане, да действаме самостоятелно просто не е опция. Трябва да направим всичко възможно, за да преодолеем различията си.” Надеждата за това, което може да се постигне в Рим, беше помрачена от отсъствието на няколко лидери от първата среща на Г-20 лице в лице от две години - китайския президент Си Дзинпин и руския Владимир Путин, които участват в преговорите чрез видеоконферентна връзка. Министри от Китай, Русия, Япония, Южна Африка и Мексико трябваше да позират за откриващата „семейната снимка“ на мястото на своите лидери. Страните, които съставляват Г-20, са отговорни за приблизително 80% от глобалните въглеродни емисии и без тях не е възможен напредък в многостранните решения за глобалното затопляне. Един от най-спорните въпроси този уикенд е дали да се включи обещание за отказ от въглищата в окончателното комюнике, ход, срещу който се противопоставят някои зависими от въглищата страни като Индия, Русия и Австралия. Лидерите също обсъждат как да увеличат финансирането за климатични проблеми. Една от опциите на масата е ограничаване на част от специалните права на тираж (СПТ) на МВФ за проекти, свързани с климата или въглищата. МВФ издаде 650 милиарда долара в СПТ, подобен на пари инструмент, за да помогне за възстановяването от пандемията, като по-богатите страни заявиха, че ще преразпределят своите СПТ към по-бедните страни, но все още не са решили как. Тъй като преговорите по комюникето се проточиха в събота, параграфите за климата все още не са договорени. „Текстът за климата и енергията е единствената част от комюникето, която все още е широко отворена“, каза източник, близък до преговорите. Осигуряването на подкрепата на индийския министър-председател Нарендра Моди се разглежда като критично за резултата от Г-20 за въглищата, което е висок приоритет за италианските домакини. Индия не е представила нови обещания за климата преди COP26 и остава твърдо обвързана с въглищата. По-рано през деня Борис Джонсън, британският премиер, който ще бъде домакин на COP26 в Глазгоу, предупреди, че ще бъде „много, много трудно да постигнем споразумението, от което се нуждаем“. Климатът е начело на дневния ред в първата присъствена среща след двегодишно прекъсване. Лидерите на Г-20 в събота одобриха, както се очакваше, глобално споразумение за минимален данък, договорено от почти 140 държави в ОИСР, което да влезе в сила до 2023 г. Преди съботните разговори френският Еманюел Макрон каза пред Financial Times, че се надява Г-20 да се съгласи да „ускори излизането от въглищната енергия“ и богатите страни да се ангажират повече финансово, за да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си за климата. Окончателно комюнике, което ще покаже степента на ревизираните ангажименти на Г-20 за климата, ще бъде публикувано в неделя следобед. Срещата на върха в Рим също така предостави на световните лидери възможността да проведат важни двустранни срещи. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Reuters: Лидерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция ще обсъдят ядрената сделка с Иран

Reuters: Лидерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция ще обсъдят ядрената сделка с Иран

Рим. Лидерите на Съединените щати, Германия, Франция и Великобритания ще се съберат в кулоарите на срещата на Г-20 в Рим по-късно в събота, за да обсъдят продължаване на преговорите с Иран относно неговата ядрена програма, предава Reuters. Преговорите на Иран с шестте световни сили, насочени към възобновяване на ядреното споразумение от 2015 г., трябва да бъдат възобновени в края на ноември, каза в сряда главният преговарящ по ядрените въпроси на Иран. Германският канцлер Ангела Меркел, президентът на САЩ Джо Байдън, британският премиер Борис Джонсън и френският президент Еманюел Макрон, които присъстват на срещата на върха на Г-20, ще се срещнат, за да обсъдят въпроса. Високопоставен служител на администрацията на САЩ каза пред репортери, че срещата е по инициатива на Меркел и ще даде възможност на лидерите да разгледат темата преди наближаващ критичен период. „Това ще бъде сериозна възможност да проверим сигналите, докато се насочваме към наистина жизненоважен период“ по този въпрос, каза служителят. През април Техеран и шестте сили (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) започнаха да обсъждат начини за спасяване на договора от 2015 г., който бившият президент на САЩ Доналд Тръмп изостави преди около три години. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Г-20 предвижда въвеждане на минимален корпоративен данък

ТАСС: Г-20 предвижда въвеждане на минимален корпоративен данък

Рим. Лидерите на страните от Г-20 изразиха подкрепа за редица инициативи, включително въвеждането на глобално минимално данъчно облагане за големите компании и създаването на глобална работна група по здравеопазване и финанси. Това съобщи дипломатически източник, цитиран от TACC. „По време на първата работна сесия „Световна икономика и глобално здравеопазване“ беше изразена широка подкрепа за постигнатото споразумение в хода на работата по минимално глобално данъчно облагане“, каза източникът. В същото време се уточнява, че особено задоволство са изразили САЩ, Бразилия, Франция и Южна Корея. „Много държави също подкрепиха италианската инициатива за създаване на глобална работна група по здравеопазване и финанси, която да координира взаимодействието на тези области“, добави източникът. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обяви на 8 октомври, че нейните страни-членки са постигнали споразумение за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15% за фирми с приходи от 750 милиона евро. Държавите възнамеряват да подпишат многостранна конвенция през 2022 г., валидна от 2023 г. Друго споразумение включва преразпределение на данъчните приходи от големи международни компании. Става дума за прехвърляне на плащането на част от данъците от страните, където се намира централата, към тези страни, където те работят и печелят. Ръководителите на финансовите министерства на страните от Г-20 одобриха план за реформиране на данъчното облагане на транснационалните компании. Принципно споразумение беше постигнато на среща на съответните министри във Венеция през юли, а след това консолидирано на съвместна среща на финансовите министри и ръководителите на централните банки през октомври във Вашингтон, в рамките на есенната сесия на управителните органи на Международният валутен фонд и Световната банка. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Xinhua: Си Дзинпин предложи глобална инициатива за сътрудничество в областта на ваксините на срещата на Г-20

Xinhua: Си Дзинпин предложи глобална инициатива за сътрудничество в областта на ваксините на срещата на Г-20

Пекин/Рим. Китайският президент Си Дзинпин, говорейки в събота на срещата на върха на Г-20 чрез видеовръзка, предложи инициатива за глобално сътрудничество в областта на ваксините срещу коронавирус, предава агенция Xinhua. „Си Дзинпин стартира инициатива за глобално сътрудничество в областта на ваксините“, съобщава агенцията. Китайският президент призова за насърчаване на взаимното признаване на ваксините срещу коронавирус, визирайки списъка на Световната здравна организация с ваксини за спешна употреба. „Необходимо е да се третират справедливо различните ваксини“, каза Си Дзинпин. „Разчитайки на списъка на СЗО с ваксини за спешна употреба, трябва да се насърчава взаимното признаване на ваксините“, добави той. Президентът на Китайската народна република призова Г-20 да се придържа към откритостта, взаимноизгодното сътрудничество и да защитава принципа на многостранност. „В лицето на безпрецедентните промени в света за последните сто години и пандемията от коронавируса, Групата на двадесетте, като основен форум за международно икономическо сътрудничество, трябва да се ангажира за бъдещето на човечеството и благосъстоянието на народите, трябва да се придържа към принципите на откритост, толерантност и взаимноизгодно сътрудничество и да прилагат в практиката истински мултилатерализъм“, каза Си Дзинпин. Китайският лидер предложи да се проведе международен форум за стабилността на производството и веригите за доставки. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Путин пред Г-20: Увеличението на бюджетните дифицити носи риск от висока инфлация

Путин пред Г-20: Увеличението на бюджетните дифицити носи риск от висока инфлация

Москва/Рим. Увеличаването на бюджетните дефицити по света крие рискове от висока глобална инфлация, заяви руският президент Владимир Путин по време на срещата на Г-20 чрез видеоконферентна връзка, предава TACC. "Прекомерното стимулиране се превърна в обща нестабилност, покачване на цените на финансовите активи и стоките на определени пазари - енергия, храни и т.н. Основната причина за тези явления е сериозния бюджетен дефицит в развитите икономики. Това е основната причина", каза Путин. . Тяхното запазване (на бюджетните дефицити-бел.ред.) създава риск от висока глобална инфлация в средносрочен план, което не само увеличава рисковете от спад на бизнес активността, но и консолидира и задълбочава неравенството“, подчерта руският държавен глава. Руският лидер заключи, че „прекомерното стимулиране е довело до обща нестабилност, покачване на цените на финансовите активи и стоки на определени пазари – енергия, храни и т.н.“. Ето защо, според него, е важно да се предотврати развиването на спиралата на стагфлация, а да се работи за нормализиране на бюджетната и паричната политика, да се подобри качеството на управление на структурата на търсенето в икономиката, да се определят икономически приоритети, на първо място най-вече за преодоляване на проблемите на неравенството и повишаване на благосъстоянието на гражданите. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 15:21 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Путин заяви на срещата на върха на Г-20, че Русия има бюджетен излишък

РИА Новости: Путин заяви на срещата на върха на Г-20, че Русия има бюджетен излишък

Москва. Русия нормализира икономическата си политика, бюджетът на страната ще има излишък, каза Владимир Путин на срещата на върха на Г-20 по видеовръзка, цитиран от РИА Новости. Президентът отбеляза, че през 2020 г. на фона на мащабни мерки за подкрепа на населението, малкия и средния бизнес и здравната система дефицитът на държавния бюджет нарасна до четири процента. Това позволи, наред с други неща, да се постигне възстановяване на пазара на труда. "Тази година нормализирахме макроикономическата си политика, така че бюджетът да бъде в излишък. Ние не само постигнахме това, но и затегнахме паричната политика", добави Путин. Той уточни, че цялостната ситуация в страните от Г-20 е малко по-различна. „Искам да отбележа, че 40 процента от бюджетния дефицит на всички страни от Г-20 за 2020-2021 г. ще падне върху Съединените щати. Говоря за това, защото всички прекрасно разбираме, че целият свят зависи от ситуацията в тази икономика. " Според президента свръхстимулацията е довела до обща нестабилност, покачване на цените на финансовите активи и стоки на определени пазари. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 15:06 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Италианския премиер откри срещата на Г-20

ТАСС: Италианския премиер откри срещата на Г-20

Рим. В италианската столица Рим започна срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Групата на двадесетте (Г-20) в конгресния център „Новула“ в римския квартал EUR, съобщава кореспондентът на ТАСС. Домакинът на срещата, италианският премиер Марио Драги, приветства участниците, - държавни и правителствени глави, както и ръководители на международни организации, включително ООН. Лидерите на международни организации, включително Световната търговска организация (СТО), Световната здравна организация (СЗО), Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), бяха първите, които минаха по червения килим. Поздравът на Драги с президентите на Бразилия и Турция Жаир Болсонаро и Тайип Ердоган изглеждаше много приятелски. Последен пристигна президентът на САЩ Джо Байдън, който имаше двустранна среща с Драги предния ден. Без маски, но при спазване на дистанцията, беше направена обща снимка преди началото на работната сесия. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Reuters: Страните от Г-20 ще осигурят стабилни енергийни доставки в отговор на повишаването на цените

Reuters: Страните от Г-20 ще осигурят стабилни енергийни доставки в отговор на повишаването на цените

Рим. Лидерите на страните от Г-20 се договориха да осигурят стабилно и непрекъснато снабдяване с енергoзточници в отговор на скока в цените на енергията, предава Reuters, позовавайки се на проект на комюнике след срещата на върха на Г-20 в Рим. Освен това, според агенцията, страните от Г-20 също „възнамеряват да направят всичко възможно, за да спрат създаването на нови мощности за използване на енергия от въглища през 2030 г.“. По отношение на глобалното затопляне страните членки на групата възнамеряват да увеличат усилията си за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5 градуса по Целзий. Освен това се планира да се защитят поне 30% от земите и океаните в света от замърсяване. Лидерите на Г-20 признаха важността на постигането на нулеви въглеродни емисии до средата на 21-ви век. По отношение на помощта за развиващите се страни, членовете на групата смятат, че е необходимо да се изпълни ангажимента за ежегодно отпускане на средства в размер на 100 милиарда долара за тези страни до 2025 г. Срещата на върха на лидерите на Г-20 се провежда в Рим на 30-31 октомври. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 13:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Рим започна срещата на върха на Г-20

ТАСС: В Рим започна срещата на върха на Г-20

Рим. В италианската столица започна срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Групата на двадесетте (Г-20). Лидерите започнаха да пристигат в събота сутринта в конгресния център „Нувола“ в римския квартал EUR, съобщава кореспондентът на ТАСС. Председателят на срещата на върха, италианският премиер Марио Драги приветства участниците - държавните и правителствени ръководители на страните, както и на международни организации, включително ООН. Руският президент Владимир Путин ще участва в срещите на върха чрез видеовръзка. Неговото представяне се очаква в две сесии: "Глобалната икономика и глобалното здраве" и "Промяната на климата и околната среда". Дистанционно ще вземат участие и китайския президент Си Дзинпин и японския премиер Фумио Кишида. Представителите на страни, които представляват 60% от световното население, 80% от световния БВП и 75% от износа, ще обсъдят неотложни въпроси като климата, здравеопазването и устойчивото развитие. Взети са специални мерки за сигурност. Властите наредиха затваряне на въздушното пространство над Рим по време на срещата на върха. Охраната се осигурява от около десет хиляди служители на реда. За контрол на територията се използват дронове. Под засилена охрана бяха взети районите на посолствата и хотелите, където са настанени делегациите, както и всички дворци и вили, където се организират вечери и приеми. По време на срещата на лидерите на страните от Г-20 са затворени 14метростанции в града, а достъпът до някои археологически обекти и музеи е ограничен. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 11:46 | Агенция "Фокус"

Борис Джонсън: Светът може да повтори съдбата на Римската империя, ако не реши проблема с климата

Борис Джонсън: Светът може да повтори съдбата на Римската империя, ако не реши проблема с климата

Рим. Британският премиер Борис Джонсън каза, че светът може да свърши като Римската империя, ако не бъде постигнато споразумение за климата. Той изрази това мнение в интервю, публикувано в италианския вестник La Repubblica, в деня на откриването на срещата на върха на Г-20 в Рим, на която изменението на климата ще бъде една от централните теми за дискусия. "Човечеството, цивилизацията, обществото могат да се върнат назад много бързо. След разпадането на Римската империя нивото на образование, способността за творчество, красивите вили бяха загубени. Същото може да се случи и с нас, ако не вземем мерки да спрем изменение на климата. Оставяйки на нашите деца, внуци и бъдещи поколения свят, в който прекомерното затопляне ще доведе до колосална миграция, липса на храна и вода, много конфликти. Няма време за губене, трябва да ограничим повишаването на температурата до 1,5 градуса", каза Джонсън. Той направи сравнения с падането на Римската империя, "легендарен и катастрофален пример" за това как цивилизацията може да деградира за кратко време, ако не отговори на новите предизвикателства. „Рим с неговите руини е отлично място за среща на Г-20, защото ни напомня, че ако не вземем всички необходими мерки срещу изменението на климата, тогава всичко може да рухне много бързо“, добави премиерът на Великобритания. В неделя повечето от световните лидери ще пътуват от Рим до Глазгоу, където започва 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP-26), съпредседателствана от Италия. Целта както на срещата на Г-20, така и на COP-26 е да консолидират ангажимента за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 10:43 | Агенция "Фокус"

ANSA (Италия): Екоактивисти се опитаха да блокират улица, водеща към мястото на срещата на лидерите на Г-20

ANSA (Италия): Екоактивисти се опитаха да блокират улица, водеща към мястото на срещата на лидерите на Г-20

Рим. Около 50 екоактивисти блокираха движението в събота сутринта в седяща среща на улица Христофор Колумб, водеща до конгресния център „Нувола“ в квартал EUR в Рим, където ще се проведе предстоящата среща на върха на лидерите на Г-20, съобщи италианската агенция ANSA. Според информацията силите на реда вече са освободили централното платно, но протестиращите се опитват да заемат страничните платна, заплашвайки да „блокират града, ако ситуацията (с климата) не се промени“. Кварталът EUR е напълно затворен от петък вечерта, въведен е режим "червена зона" на площ от 10 кв. км около срещата на лидерите. В небето летят хеликоптери, движението в зоната за сигурност е затворено. Минувачите се проверяват за документи, достъп е разрешен само на местни жители и работещи в района. Властите наредиха затваряне на въздушното пространство над Рим по време на срещата на върха. Охраната се осигурява от около 10 хиляди служители на реда. За контрол на територията се използват дронове. Под засилена охрана бяха взети районите на посолствата и хотелите, където са настанени делегациите, както и всички дворци и вили, където се организират вечери и приеми. По време на срещата на лидерите на страните от Г-20 в италианската столица са затворени 14 метростанции, достъпът до някои археологически обекти и музеи е ограничен. По-рано представители на различни движения, включително Fridays For Future („Петъци за бъдещето“), обявиха намерението си да проведат шествието в първия ден от срещата на върха на Г-20. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 10:31 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Рим започва срещата на върха на Г-20

ТАСС: В Рим започва срещата на върха на Г-20

Рим. Лидерите на страните от Групата на двадесетте (Г-20) се срещат в Рим, където в събота и неделя ще се проведе последната среща в рамките на италианското ротационно председателство. Представители на страни, които представляват 60% от световното население, 80% от световния БВП и 75% от износа, ще обсъдят неотложни въпроси като климата, здравето и устойчивото развитие, предава ТАСС. Двудневната работа е разделена на три сесии, посветени на тези теми. Според италианската страна обаче те са доста взаимосвързани и разклонени. Освен това италианското председателство от самото начало се опитва да изведе Г-20 извън периметъра на изключително икономически решения и да му придаде по-голяма политическа тежест. Ето защо в окончателната съвместна декларация темите, обсъждани на ниво ресорни министерства през годината, ще бъдат консолидирани с политическа воля. Това включва инвестиции в здравеопазването, укрепване на националните здравни системи за предотвратяване на бъдещи пандемии, финансиране на програми за опазване на климата и екологичен преход, въвеждане на единно данъчно облагане за глобалните интернет гиганти, ангажимент за ваксиниране на световното население и предоставяне на ваксини на развиващите се страни. Италианската страна е доста доволна от постигнатите резултати през годината на нейното председателство, въпреки че не всички решения могат да бъдат превърнати в конкретни цифри и условия. Известно е, че в рамките на Г-20 има разногласия относно подходите и времето за изоставяне на въглеводородните енергийни източници, постигане на нулеви емисии на парникови газове в атмосферата и ограничаване на повишаването на температурата в света. Италия показва разбиране за "различни икономически системи и национални интереси", но подчертава, че има единодушие между всички членове на Г-20 в разбирането на общите предизвикателства и необходимостта от преодоляването им чрез съвместни усилия. Италия, като член на Г-7 и НАТО, които не са много приятелски настроени към Русия и Китай, постоянно изтъква, че решаването на глобалните проблеми без активното участие на тези страни е невъзможно. Лично и виртуално присъствие Някои лидери избраха задочния формат на участие чрез видеовръзка, като например руския президент Владимир Путин, който не е единственият лидер, който ще участва във форума чрез видеовръзка. В същия формат беше обявено участието на китайския президент Си Дзинпин и японския премиер Фумио Кишида. Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор изпрати външния министър на срещата. Много наблюдатели отбелязаха, че без личното присъствие на руския и китайския лидери срещата на върха губи известна тежест. Джейк Съливан, съветник на президента на САЩ по национална сигурност, дори заяви, че фокусът ще бъде върху Съединените щати и страните от Европа. Според някои експерти посещението на президента на САЩ Джо Байдън, който вече проведе важна двустранна среща с френския президент Еманюел Макрон, има за цел да демонстрира, че „Америка се завръща“ след обратния завой на неговия предшественик Доналд Тръмп. Съединените щати и европейските страни ще синхронизират часовниците си по иранското досие. Италианската страна увери, че позициите на абсолютно всички държави ще бъдат изцяло представени и взети предвид. Има лидери, които ще си доведат и наследника. Германският канцлер Ангела Меркел, която напуска поста след 16 години на власт и ще използва възможността да въведе вероятния си наследник Олаф Шолц в кръга на лидерите. Като изпълняващ длъжността министър на финансите на Федерална република Германия той участва в проведената в навечерието среща на министрите на икономиката и здравеопазването. Подобна съвместна среща също се провежда за първи път във формата на Г-20 и набляга на взаимосвързаността на основните въпроси от дневния ред. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2021 | 09:39 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен в статия за Das Handelsblatt: Конференцията за климата в Глазгоу ще бъде момент на истината за световната общност

Урсула фон дер Лайен в статия за Das Handelsblatt: Конференцията за климата в Глазгоу ще бъде момент на истината за световната общност

Брюксел. Конференцията за климата в Глазгоу (COP-26) ще бъде момент на истината за световната общност да направи повече за борбата с глобалното затопляне. Това написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в статия, публикувана в германския вестник Das Handelsblatt. „Климатичната криза е екзистенциална заплаха. Това десетилетие е за всичко или нищо“, пише Фон дер Лайен, като допълва, че „конкретните цели трябва да бъдат подкрепени от конкретни проекти“. Фон дер Лайен отбелязва, че Европа си е поставила за цел да стане първият климатично неутрален континент на Земята до 2050 г. „За да направим това, ще намалим емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г.“, обеща председателят на ЕК. Освен това ЕС ще отпусне до 30 милиарда долара на най-бедните страни до 2027 г. за прилагане на мерки за опазване на климата, обяви председателят на ЕК. „За съжаление, други големи индустриални страни понякога изостават значително в постигането на глобалните цели. Очакваме нашите партньори да се увеличат и техните финансови ангажименти“, пише още Фон дер Лайен. Двуседмичната климатична конференция COP-26 ще започне на 1 ноември в Глазгоу, Великобритания. Тя трябваше да се проведе миналата година, но бе отложена с една година заради пандемията. Около 20 хиляди души ще пристигнат в Глазгоу, за да участват в работата, включително държавните и правителствени ръководители на повече от 120 държави. Очаква се на нея да бъде обсъден въпросът за увеличаване на ангажиментите на страните за борба с емисиите на парникови газове. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Октомври 2021 | 18:50 | Агенция "Фокус"