СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не се кани да използва насилие и няма нужда от война. Той все пак ще спечели раздаването: ще отслаби Украйна, ще се наслади на безсилието на Европейския съюз и ще принуди американския президент Джо Байдън да седне на масата за преговори, пише Йозеф Йозе в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel.Това „разпол...

21 Април 2021 | 11:51 | Агенция "Фокус"

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

Анкара. Великобритания е уведомила официална Анкара, че през май един от военните кораби на кралството ще премине през Босфора към Черно море, съобщава турският телевизионен канал NTV, като се позовава на информация от медиите на Острова. В същото време телевизионният канал не посочва датата на преминаване на британския военен кораб. От външнополитическото ведомство в Анкара все още не са коментирали информацията. По-рано The Times съобщи, че през май два британски военни кораба ще навлязат в Черно море в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два разрушителя в Черно море, за да предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението в региона. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Април 2021 | 13:32 | Агенция "Фокус"

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

Мадрид. В антируските си санкции, правителството на Байдън се спря на „ядрения вариант“, както го наричат на Уол стрийт: да забрани на американските банки да купуват националния дълг на тази страна както в рубли, така и в друга валута. Вашингтон обаче реши да „отслаби“ „атомната бомба“ и забрани на американските банки да участват само в търговията с държавен дълг. Това означава, че американските компании ще могат да продължат да работят на вторичния пазар, където купуват и продават вече издадени облигации, пише испанското издание El Mundo в материал, представен без редакторска намеса. Този ход е удар за Русия, която, подобно на други страни в света, е зависима от емитирането на дългове през последната година за борба с икономическия спад, причинен от Covid-19. В случая на Москва икономическият спад се влоши от спада на цените на петрола, основата на руския износ. Русия, заедно със Саудитска Арабия, е основният доставчик на суров нефт в света. Именно продажбата на петрол е един от основните лостове на Кремъл във външната политика. Реакцията на пазара беше слаба. На сутринта руският държавен дълг и рублата паднаха. Това обаче продължи само до момента, в който търговците осъзнаха, че американските банки могат да продължат да купуват и продават облигации на вторичния пазар, което гарантира ликвидност в системата. Освен това Русия изобщо няма голям държавен дълг. Той представлява само 20% от БВП дори след 2020 г. За сравнение, САЩ имат държавен дълг от 131 процента, а Испания - 120 процента. Освен това 80 процента от руските дългови задължения са закупени от руски компании, което намалява зависимостта на страната от чуждестранния капитал. Мярката, обявена в четвъртък, е най-значителната от поредица санкции, наложени от правителството на Джо Байдън в отговор на поредица от агресивни действия, в които Вашингтон обвинява Москва. Наред с други неща, САЩ обвиняват Москва, че е плащала на талибаните награди за убийството на американски войници и техните съюзници (включително испанци) в Афганистан, разкриха мащабен цифров шпионаж в края от миналата година в правителството и някои американски компании и намеса в изборите в САЩ миналия ноември. Една от жертвите е „готвачът на Путин“ Санкциите засягат пряко и руския бизнесмен Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, чиито наемници служат като телохранители на венецуелския диктатор Николас Мадуро от 2019 г. Частната военна компания „Вагнер“ на Пригожин изигра ключова роля за намесата на Русия в Сирия, където дори защити столицата на страната Дамаск, когато жизнеспособността на режима на Башар Асад беше под сериозна заплаха. Освен това вагнерците нахлуха в Украйна, където подкрепиха проруските сепаратисти, действащи в източната част на страната, както и в Централноафриканската република, за да спрат напредъка на фундаменталистките ислямски групи. Правителството на Джо Байдън взема решения срещу Владимир Путин за втори път от шест седмици. На 2 април САЩ предприеха поредица от целенасочени мерки срещу Русия във връзка с опита да отровят лидера на руската демократична опозиция Алексей Навални. Отказ от двустранната среща на върха с Байдън Повечето от новите мерки следват модела, който САЩ следват близо десетилетие срещу Русия: експулсирането на дипломати, обвинени в шпионаж (този път десет) и санкции срещу 32 лица и организации, които включват както публични, така и частни предприятия. Вашингтон обаче не включи нови лица в санкционния списък. Всичко изглежда показва, че правителството на Байдън иска да увеличи натиска върху Путин, но само до определено ниво, така че животът на руския диктатор да не стане твърде труден. Между другото, във вторник, по време на телефонен разговор между двамата президенти, Байдън предложи Путин да проведат двустранна среща на върха, но Путин отказа. Освен това Вашингтон отмени изпращането на два военни кораба до Черно море, на брега на което, в близост до границата с Украйна, Русия е съсредоточила голям брой войници и военна техника. И двете мерки изглежда са насочени към предотвратяване на ескалация на напрежението, което би затворило каналите за комуникация между двете държави. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

Лондон. Два британски военни кораба ще влязат в Черно море през май. Както неделното издание на вестник The Times съобщи, позовавайки се на източници от Флота на кралството, този жест има за цел да изрази подкрепа за Украйна и НАТО в региона на фона на ситуацията на руско-украинската граница. Според вестника става дума за разрушител и фрегата. Корабите ще се отделят от базираната в Средиземно море ударна група на британските ВМС и ще преминат през Босфора към Черно море. Вестникът обяснява, че решението е взето в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два миноносеца в Черно море, за да предотврати по-нататъшно напрежение в региона и да не провокира Русия. Отбелязва се, че в случай на заплаха от Руската федерация Великобритания е готова да изпрати друга военна техника в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Април 2021 | 09:08 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

Москва. В отговор на новите американски санкции Русия реши да изгони 10 американски дипломати и да постави в черния списък осем бивши и настоящи високопоставени служители на САЩ. Това съобщи пред репортери късно в петък вечерта руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от TACC. Според него помощникът на руския президент Юрий Ушаков също e препоръчал на посланика на САЩ в Москва Джон Съливан да отпътува за Вашингтон "за консултации". Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, който се завърна в родината си в средата на март, засега ще остане в Руската федерация, каза министърът. В близко бъдеще десет американски дипломати ще напуснат Русия. По-рано САЩ решиха да изгонят 10 служители на руското посолство във Вашингтон, сред които според САЩ има „представители на руските разузнавателни служби“. Москва също ще затегне правилата за работа в американските дипломатически мисии. По-специално, ще бъде прекратена практиката за наемане на граждани на Руската федерация и трети страни в тях, а също така ще сведе до минимум пътуванията на служители на Държавния департамент в краткосрочни командировки за работа в дипломатически мисии на руска територия, ограничавайки издаването на съответните визи до 10 души годишно въз основа на реципрочност. Освен това Русия денонсира Меморандума за разбирателство относно пътуванията по суша, което предполага необходимостта да се уведомяват властите на приемащата държава за пътуване на дълги разстояния от определени категории дипломати през нейна територия (извън радиуса на 25 мили около Москва, където се намира мисията). Москва сега "вероятно ще подхожда към пътуванията на дипломати извън градовете, където те се намират, на индивидуална основа." Външният министър каза още, че Русия ще спре дейността на американските фондове, които се намесват във вътрешната политика на страната. В същото време Москва си запазва "в резерв" правото на "болезнени мерки за американския бизнес" , каза министърът. Шестима настоящи и двама бивши американски служители попаднаха в черния списък за забрана за влизането в Русия. Той включва министъра на правосъдието на САЩ и главен прокурор Мерик Гарланд, министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, директора на ФБР Кристофър Рей и директора на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс, директора на Федералното бюро на затворите Майкъл Карвахал и съветника на президента по вътрешната политика Сюзън Райс. . Освен това се забранява влизането в Русия на бившия американски съветник по националната сигурност Джон Болтън, който заемаше този пост при Доналд Тръмп, и Робърт Улси, който беше директор на Централното разузнаване (и ръководеше ЦРУ) при Бил Клинтън. Както уточни руското външно министерство, тези мерки са отговор на американските санкции, наложени на 2 март поради ситуацията около Алексей Навални. Тогава САЩ добави седем служители към своя черен списък, по-специално директора на ФСБ Александър Бортников, първия заместник-началник на кабинета на администрацията на руския президент Сергей Кириенко и главния прокурор Игор Краснов. В четвъртък САЩ наложиха санкции срещу Русия, първите по рода си при администрацията на Джо Байдън. Вашингтон мотивира решението си, наред с други неща, с обвинения за участие на руското разузнаване в хакване на софтуера на компанията SolarWinds, както и намеса в президентските избори в САЩ, което Москва многократно отхвърля. Съединените щати решиха да експулсират 10 руски дипломати, а също така забраниха на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ. Сред тях беше по-специално първият заместник-ръководител на президентската администрация Алексей Громов, който вече е в черния списък. Санкциите включват и шест компании и организации, за които се твърди, че са помагали на руските специални служби, и осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката и генералния директор на Мостотрест Леонид Риженкин. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

Прага/Виена. След поканата на американския президент Джо Байдън към държавния глава на Руската федерация Владимир Путин за провеждането на лична среща на неутрална територия, няколко държави предложиха услугите си наведнъж, пише EurActiv. След Хелзинки, Прага и Виена също предложиха да бъдат домакини на събитието. И двете столици вече имат опит в организирането на срещи между лидерите на САЩ и Русия. В сряда първият вицепремиер на Чешката република и до неотдавна изпълняващ длъжността външен министър Ян Хамачек призова посланиците на страната в Москва и Вашингтон да предложат Прага като домакин срещата на върха. Чешките официални лица настояват за добри отношения както със САЩ, така и с Русия. През април 2010 г. бившият ръководител на Белия дом Барак Обама се срещна с бившия руски президент Дмитрий Медведев в чешката столица. Както вестникът отбелязва, срещата е била успешна - страните са подписали споразумение за мерки за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Междувременно австрийският външен министър Александър Шаленберг заяви, че Виена винаги е готова да осигури място за евентуална среща между Путин и Байден, ако страните решат да организират такава на австрийска територия. По време на Студената война Австрия, подобно на Финландия, където Путин и бившият американски лидер Доналд Тръмп се срещнаха през 2018 г., беше считана за неутрална държава. На 18 юни 1979 г. бившият генерален секретар на ЦК на КПСС и бившият президент на САЩ на среща във Виена подписват Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Както припомня EurActiv, по време на телефонен разговор с Путин, Байдън „предложи да се обмисли възможността за провеждане на лична среща на върха в обозримо бъдеще“. На следващия ден Кремъл отбеляза, че е твърде рано да се говори за възможна среща между Путин и Байдън в обозримо бъдеще, но добави, че Москва ще проучи предложението. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 21:07 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Москва  спира наемането на руснаци и граждани на трети държави за американските дипломатически мисии

Сергей Лавров: Москва спира наемането на руснаци и граждани на трети държави за американските дипломатически мисии

Москва. Москва стартира процедура, която ще сложи край на практиката за наемане на граждани на Русия и трети държави от американски дипломатически мисии в страната. Това съобщи в петък на пресконференция руският външен министър Сергей Лавров, предава TACC. „Стартираме процедура в съответствие с Виенската конвенция за дипломатически отношения, в съответствие с руското законодателство, включително трудовия кодекс, която има за цел да сложи край на практиката за наемане на руски граждани и граждани на трети държави в американските дипломатически мисии в Русия“, обясни Лавров. Той подчерта, че Москва отдавна посочва на американската страна „недопустимото неравенство“ в броя на дипломатическите мисии. „Тази тема се обсъжда в продължение на много години. САЩ, вместо да търсят компромисни, общоприемливи решения, само ожесточиха условията за работа на нашето посолство, консулствата и представителството ни в ООН“, отбеляза руският външен министър. Според него по този въпрос Русия, за да постигне паритет със САЩ, е прибегнала до практиката, която американската страна използва отдавна. „Тази практика е доста широко разпространена, тя се използва широко от американците. Ние нямаме такава практика, така че въвеждаме паритет по този въпрос“, заключи Лавров. Москва спира практиката на неограничено пътуване за служители на Държавния департамент и други американски ведомства в рамките на краткосрочни командировки за работа в американски дипломатически мисии в Руската федерация“, обяви още Лавров. „Прекратяваме практиката на неконтролирано, неограничено краткосрочно пътуване на служители на Държавния департамент и други американски ведомства за работа в американски дипломатически мисии в Русия. Ще предложим тук да се установи паритет, така че годишно, да речем, 10 такива служители да могат идват от Русия в САЩ и от САЩ в Русия“, каза министърът. По думите му поради тази практика е създадено друго несъответствие в условията на работа на дипломатите на Руската федерация и САЩ. Лавров обясни, че в допълнение към редовния си персонал в дипломатическите мисии, САЩ ежегодно изпращат няколкостотин души „на стража за краткосрочни мисии“. „По този начин те, разбира се, значително - два или дори повече пъти - укрепват способностите си за работа в Руската федерация, чиито цели далеч не винаги са благонамерени. Ние знаем това добре“, подчерта ръководителят на руското външно министерство . Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 19:46 | Агенция "Фокус"

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Пекин. Във вторник държавният глава на Руската федерация Владимир Путин проведе телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън по покана на Белия дом. Те обсъдиха подробно текущото състояние на двустранните отношения и актуални въпроси от международния дневен ред. Това беше вторият телефонен разговор между двамата лидери, припомнят в редакцията на китайския англоезичен вестник Global Times в статия, публикувана под заглавие: „Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно“. В съвременния свят руско-американските отношения са много важни. През последните години те бяха трудни и неприветливи. Това е ясно свързано с идеологическите идеи на Вашингтон за Москва. САЩ, от администрацията на Барак Обама до тази на Джо Байдън, последователно провеждат политика на сдържане спрямо Русия. Разликата между Байдън и предшественика му Доналд Тръмп е в това, че той се опитва да се противопостави на Русия заедно със съюзниците на САЩ от Европейския съюз и в НАТО. Русия обаче отдавна защитава основните си интереси и няма да отстъпи. САЩ и Западът не са в състояние да разрешат редица глобални проблеми без участието на Москва. Русия играе критична роля в решаването на въпроси като борбата с тероризма, Близкия изток, реформите в ООН и преодоляването на пандемията COVID-19. По този начин, канейки Путин на разговор, Байдън все пак се стреми да облекчи напрежението. Поради дългосрочната политика на сдържане, провеждана от Запада, Русия също има нужда от комуникация със САЩ и други западни страни. Тонът на съобщението на Белия дом за разговора беше много по-суров от този на Кремъл. Кабинетът на американския президент заяви, че САЩ ще „защитават твърдо своите национални интереси“ в отговор на руските „кибератаки и намеса в изборите“. Руското изявление не казва това. Там в по-голяма степен акцентът е върху общите позиции на двете страни. Както винаги, САЩ играят с картата за „кибератака и намеса в изборите". Но Русия все още иска да облекчи напрежението със САЩ и други западни страни, защото е изправена пред определени предизвикателства. Що се отнася до националната икономика, производството и стабилността в Близкия изток и други взривоопасни региони, Москва се стреми да намали напрежението със Запада, тъй като това е изпълнено с непредсказуеми последици. По време на телефонния разговор Байдън изрази интерес към сътрудничество с Русия по актуални въпроси като „осигуряване на стратегическа стабилност и контрол на оръжията, иранската ядрена програма, ситуацията в Афганистан, глобалните климатични промени“, съобщиха от Кремъл. Двете страни имат стимули за преговори по тези въпроси. Вашингтон се нуждае от сътрудничество с други водещи световни сили, защото за САЩ е трудно да решат сами такива проблеми. Русия също се надява да играе по-важна роля в тези важни международни дела. Но ако големите геополитически конфликти между двете страни не бъдат разрешени, ще им бъде трудно да постигнат споразумение на високо ниво. По време на разговора Байдън предложи през следващите месеци да се проведе среща на върха в трета държава, за да се обсъди „пълният набор от проблеми“, пред които са изправени САЩ и Русия, обявиха на свой ред от Белият дом. Но дори и да се проведе такава среща, не бива да се очакват големи резултати, защото между двете страни остават остри и основни различия. Например Вашингтон подкрепя много от действията на Украйна. Според изявлението на Белия дом Байдън е подчертал „непоколебимия ангажимент на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и е изразил загриженост от „внезапното струпване на руски войски в окупиран Крим и на границата с Украйна“. На 7 април Кремъл обяви, че Русия ще остави войските си близо до границата с Украйна и може да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо. САЩ и Русия са в конфликт заради украинския проблем и позицията на Вашингтон в рамките на проведения телефонен разговор не се е променила. САЩ могат лесно да „разпалят“ украинския въпрос, като „задействат“ руско-украинския конфликт по всяко време. Тъй като украинският въпрос засяга основните интереси на Русия, Москва никога няма да отстъпи от позицията си. Ако Украйна се присъедини към НАТО, Москва ще я счете за сериозна заплаха за сигурността си, тъй като войските на НАТО ще се доближат до руските граници, което е недопустимо. Предлагайки на Путин лична среща, Байдън би могъл да в възприеме като дипломатически метод за решаване на кризата. Но страните трудно ще постигнат значителни резултати, тъй като се нуждаят от по-задълбочен обмен и дискусии. Руско-американските отношения обаче все още не са достигнали до такова ниво. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 19:03 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

Киев. Вашингтон ще увеличи военното си присъствие в Украйна, ако възникне такава необходимост. Това заяви временно повереният в делата на САЩ в Киев Кристина Куин на съвместен брифинг с украинския премиер Денис Шмигал, предава РИА Новости. Дипломатът припомни, че в момента в страната има контингент от 160 американски военнослужещи, разположен за постоянно. „Ако според нашите оценки нуждите се увеличат и ще е необходимо (броят на военните) да се повиши, ние ще разгледаме този въпрос“, добави Куин. Тя подчерта, че САЩ и техните партньори наблюдават отблизо ситуацията в Украйна. Шмигал от своя страна призова Вашингтон да разшири програмата за обучение на украински войници. Според него разширяването на военно-техническото сътрудничество е „фактор за възпиране на агресора“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 18:26 | Агенция "Фокус"

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Брюксел. САЩ са информирали предварително Европейския съюз за подготовката на последния си пакет от санкции срещу Русия. Това разкри източник от Съвета на ЕС пред репортери, предава TACC. „Американската администрация ни информира предварително за подготовката на санкции срещу Русия, консултирахме се за това, това е положителна разлика спрямо предишната администрация на САЩ“, цитира агенцията анонимния източник. В същото време той отбеляза, че не знае дали отделни държави от ЕС работят по нови санкционни пакети срещу Русия, тъй като – съгласно думите му – това е извън неговата компетентност. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Берлин. Ако Европа демонстрира готовност за диалог, в дългосрочен план Русия ще прояви интерес към нея като партньор, пише бившият германски посланик в Русия Рюдигер фон Фрич в статия за националния ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, озаглавена „Решителност и готовност за диалог спрямо Москва“. Според дипломата обаче докато този момент не настъпи, Европа трябва да даде да се разбере, че за всяко нарушение на правилата Русия ще трябва да „плати висока цена“. През последните дни европейската общественост обърна малко внимание на реалната военна опасност в източната част на континента - „пренасочването на руските войски към Крим и украинската граница“, пише в статия бившият германски посланик в Русия, като припомня, че подобна ситуация не е наблюдавана от 2014-2015 г. насам. Фон Фрич твърди, че реториката на руската страна не се е променила: Москва отрича всякакви злонамерени намерения, но не може да наблюдава мълчаливо тормоза над руски граждани в Донбас, където Москва „щедро раздава паспорти“ поне от 2019 г. насам. Фон Фрич предполага, че руският президент Владимир Путин е поел по пътя към изостряне на ситуацията, защото смята, че Зеленски го провокира с действията си срещу проруските олигарси, защото според него САЩ за пореден път са го унижили, защото европейците „не са безразлични към съдбата на руските правозащитници“ и защото изборите за Думата ще се проведат през есента. А Крим се „сблъска“ с големи трудности поради „водната блокада“. Цялата тази го подтиква да действа. Какво цели Путин? Готов ли е да поеме риска от голяма война? „Едва ли“, категоричен е Фон Фрич. Последствията биха били неизбежни, а разходите за Русия - огромни. Освен това Путин знае, че Западът ще направи всичко възможно, за да предотврати подобна развръзка. Но точно това е част от изчисленията на Москва. Руснаците искат да разберат: как биха реагирали европейци и американци на ограничени военни действия? Според бившия посланик моделът на външнополитическите действия на Русия се откроява отново: той е подчинен не толкова на основна стратегия, колкото на краткосрочни тактически варианти. Не бива да се забравя, че действията на Русия се определят не на последно място от това как реагират другите. Решителната реакция на Запада и обявяването на още по-строги мерки предотвратиха по-нататъшната ескалация през 2014-2015 г., твърди дипломатът. Фон Фрич смята, че международната позиция на Москва се е променила от 2014 г. насам. Конфронтацията със Запада ескалира. САЩ отново действат по-решително и насочват своя фокус преди всичко към Китай. Русия е заплашена от загуба на международни позиции. Например в регионални конфликти в Сирия Москва постигна успехи, защото Западът се двоумеше и остави вакуум. Дипломатът твърди, че икономическият модел на Русия е „неперспективен“, обявените реформи „потъват в корупция и прекомерна бюрокрация“, а „частната инициатива се задушава“. И Москва е наясно, че в дългосрочен план залогът ще е върху Китай. Икономика, по-слаба от тази на Италия, не може да създаде съюз на равна нога с мощно развиваща се империя. Вече Русия е „обект на китайските планове“ в рамките на инициативата „Новия път на коприната“, а не неин съавтор. Дори ако Москва никога не го признае, в дългосрочен план, в условията на засилена глобална конкуренция, Русия ще се интересува от Европа като партньор, пише Фон Фрич. Дотогава европейската политика трябва да се води от три неща: първо, търпение и предвидливост, защото промяната няма да дойде утре. Второ, Европа трябва решително да се противопостави на всяко нарушение на правилата от страна на Русия. В същото време трансатлантическото сближаване трябва да играе съществена роля. Ако Кремъл по някакъв начин се опита отново да се обърне срещу Украйна, ще трябва да плати висока цена за това. Според Фон Фрич Европа има няколко възможности. Русия се възползва от факта, че Западът е готов да купи руски държавни облигации; малка група руски „олигарси, които имат милиарди долари заради близостта си до властта“, ще бъдат нещастни, ако бъдат лишени от възможността да се насладят на лукса на Запада; без международната система SWIFT руските финансови институции няма да могат да участват пълноценно в международните отношения. Освен това Фон Фрич предлага да не се пренебрегва „Северен поток 2“. В същото време, ако бъдат наложени санкции в енергийния сектор, Европа трябва да вземе предвид всички тръбопроводи и втечнен газ и да вземе предвид интересите на всички купувачи. Спад в приходите на Русия от продажба на енергийни ресурси би причинил максимални щети не само на Русия, но и на световната икономика. „Това трябва да се вземе предвид“, повтаря бившият посланик. Третият елемент на политиката спрямо Русия задължително трябва да бъде готовността за диалог. Вземайки предвид събитията от миналите години и настоящата ескалация, такова търсене изглежда „донякъде наивно“. В този случай обаче Русия отново ще се интересува от по-тесни отношения с Европа. Европейците трябва да се подготвят за това и „да се присъединят към изтощеното гражданско общество на тази велика държава“, което е „по-близо до тях, отколкото властите в Кремъл са принудени да си мислят“, обобщава Рюдигер фон Фрич. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:42 | Агенция "Фокус"

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

Лондон. Предполагаше се, че той ще се превърне в новия Бил Клинтън, демократ-центрист, който ще възстанови опетнената репутация на американската република, връщайки я към славата й отпреди мандата на Доналд Тръмп. Разбира се, ще има изместване наляво при Джо Байдън, но избирането му не е някакъв революционен момент - то ще отбележи връщане към нормалното, пише Алистър Хийт в статия за британския национален ежедневник The Telegraph. Байдън ще управлява достойно, ще подкрепя декарбонизацията на икономиката, ще харчи повече за възстановяване на разрушената инфраструктура на Америка и ще се конфронтира с Русия. Той ще следва технологичен дневен ред, основан на идеите, обсъдени на форума в Давос, както уверяваха доверчивите дясноцентристки коментатори. Най-важното е, че той никога няма да позволи на социалистическо-нихилистичното крило на Демократическата партия да се доближи до лостовете на властта. В някои области Байдън, привърженик на идеята за „изграждане на мостове“, ще продължи политиката на Тръмп, но ще го направи на много по-професионално ниво. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съвсем основателно нарече преследването на уйгурите от китайските власти „опит за извършване на геноцид“. Доналд Тръмп първи съобщи за изтеглянето на американската армия от Афганистан. Макaр някои от решенията на Байдън да се оказаха разумни, повечето не са. Три месеца след встъпването в длъжност на Байдън, неговата администрация постепенно се превръща в най-лявата след тази на Франклин Делано Рузвелт. Поради своята слабост или липса на концентрация, Байдън даде твърде много свобода на действие на радикалите в своята партия. Последиците от това ще бъдат пагубни не само за Америка, но и за Великобритания. Живеем в глобализиран свят, в който политиката се превърна в международно признание за модата. Идеологическите концепции лесно надхвърлят границите, поне когато става въпрос за показно добродетелни, прекалено добре образовани висшисти, отчаяни да следват последните тенденции. Идеите с произход от Вашингтон бързо проникват в нашия парламент, министерствата и улиците ни. Ние също ще трябва да платим за грешките на Байдън, битката на Америка също ще се превърне в наша битка, въпреки че не би трябвало да бъде такава. Първата сериозна грешка на Байдън е, че той даде твърде много свобода на прогресивните революционери. Тяхната идеология е смесица от постмодернизъм, марксизъм, фроидизъм, теория на критичната раса, джендър изследвания, теория на интерсекционната дискриминация и др. Такава смес е токсична, експлозивна и потенциално фатална за западната демокрация и капитализъм. Тя отхвърля рационалността, върховенството на закона и дори презумпцията за невинност. Тя се корени в мания за раса и пол, предполага съществуването на непрекъсната и продължаваща експлоатация, твърди, че напредъкът е невъзможен, и отхвърля либералния, меритократичен и безпристрастен подход, който е от ключово значение за подобряване на обществото и борбата с расизма от 1950-те години насам. Привържениците на тази идеология настояват, че вярват в „социалната справедливост“, но отхвърлят самата концепция за функционална политическа структура и вероятността за обективна, просветена правосъдна система. Тази идеология диктува, че свободата на словото е една от формите на насилие и че всички несъгласни са виновни за „фалшиво съзнание“, са опасни еретици и съответно заслужават да бъдат унищожени. Тази идеология вече унищожава американските университети и сега заплашва да отслаби позициите на американския бизнес. Следващата й цел са американските градове, където кметовете-идиоти насърчават престъпността. Правилният подход за справяне със срамния расизъм и насилие, разпространен в американското правоприлагане, е да се реформират тези сили и да се изкоренят отвратителните практики. Междувременно прогресивното лоби предпочита да настоява за пълното премахване на полицията - абсурден, напълно утопичен подход, активно популяризиран от влиятелния конгресмен Александрия Окасио-Кортес и други като нея. Байдън не е фен на Окасио-Кортес, но се бори да устои на тази прогресивна левица. Понякога дори подклажда това движение. Неговото решение бе създаването на специална комисия, която да обмисли евентуално увеличаване на броя на съдиите на Върховния съд – т.е. премахването на консервативното мнозинство във Върховния съд - е напълно неприемлива отстъпка. Това би било равносилно на конституционен преврат - както и на друго все по-популярно предложение на демократите - за предоставяне на Вашингтон и Пуерто Рико статут на отделни щати, за да се увеличи броят на демократите в Сената. Всичко това отразява убеждението на прогресивната левица, че консервативното мнозинство е нелегитимно и че изкривяването на механизмите на демокрацията с цел премахване на това мнозинство е напълно приемлив подход. В това отношение позицията на Байдън е толкова вредна, колкото и презрените опити на Тръмп да отмени резултатите от демократичните избори миналата година. Всяка атака срещу Върховния съд или Сената ще отрови американската политика за десетилетия напред. И защо Русия и Китай трябва да се стремят към демокрация, когато пред очите им ултралеви активисти се подиграват с Конституцията на САЩ? Имаме голям късмет, защото правителството на Борис Джонсън е най-антипрогресивното правителство в англоговорящия свят. Поведението на Америка обаче ще накара нашите културни институции, университети и големи компании да отправят предизвикателства към нашето правителство. Байдън завива далеч наляво по икономическите въпроси, вдигайки данъци както за големите корпорации, така и за обикновените граждани. Неговите съюзници сред демокраите на окръжно и щатско ниво правят същото. Кумулативният ефект заплашва да ескалира в мащабни смущения в доставките. Ню Йорк и Калифорния вече преживяват този удар и много компании, както и богати американци, бягат в Тексас и Флорида. И този кошмар вече се разпространява по света. Драматичното, разрушително увеличение на корпоративния данък върху доходите на Великобритания беше мотивирано от това, че Америка го направи. Също така ще почувстваме отрицателното въздействие на решението на Байдън да увеличи разходите. Повечето от тези разходи не са свързани с инфраструктурата, но това ще доведе до по-голямо съвкупно търсене, след като икономиката започне да се възстановява от кризата с коронавируса. Инфлацията и лихвените проценти в САЩ може да започнат да се увеличават, което ще се отрази на цената на заемите в Обединеното кралство - лоша новина за Риши Сунак. Друго катастрофално място за Байдън е Иран. Байдън постави възраждането на злополучната иранска ядрена сделка, подписана от президента Обама, сред един от приоритетите си. В тази връзка той рискува в най-добрия случай да провокира нова ядрена надпревара, а в най-лошия - ужасяваща война. Не може да се вярва на манипулативния ирански режим, който, когато не преследва членове на религиозни и сексуални малцинства, жени, младежи и дисиденти, активно подкрепя терористите, финансира войни срещу арабските си съседи и открито заплашва Израел с ядрено унищожение. Иран вече е уведомил Международната агенция за атомна енергия, че иска да увеличи обогатяването на уран до 60 процента. Защо Байдън проявява такова безразличие към риска от разпространение на ядрените оръжия? Отново това ще окаже влияние върху цялата ни политика: безсмислените опити на Байдън да успокои Иран ще зарадват нашето външно министерство и Европейския съюз. Повечето тори във Великобритания бяха доволни от Байдън. Но сега, когато е ясно, че ключовите приоритети на неговата политика ще имат негативни последици за Обединеното кралство, те трябва да спрат да бъдат толкова наивни и да се научат да игнорират приливната вълна на лудостта, която извира от Америка. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Москва/Вашингтон. Въпреки че новият пакет от санкции на САЩ срещу Русия се превърна в един от най-обширните за последните няколко години, той има за цел да ограничи щетите върху отношенията между двете страни, пише Bloomberg. Както отбелязва агенцията, в Русия ограниченията, въведени от Белия дом, се считат за доста неутрални и се надяват, че те и последващите ответни мерки няма да попречат на планираната среща на Владимир Путун с американския президент Джо Байдън. Дори когато Русия обеща „неизбежно“ да отговори на американските санкции, Кремъл показа, че е готов да минимизира щетите и все още е отворен за предложението на Белия дом за организирането на среща на върха между държавните глави на двете страни. „Реакцията на Русия не трябва да пречи на провеждането на срещата на върха. Хората разбраха, че санкциите са неизбежни“, казва Андрей Кортунов, генерален директор на руския Съвет за международни отношения. Въпреки това руските власти публично реагираха на санкциите „с гняв“. „Такова агресивно поведение със сигурност ще бъде силно отхвърлено. Вашингтон трябва да осъзнае, че цената деградацията на двустранните отношения ще трябва да бъде платена“, каза Мария Захарова, официален представител на руското външно министерство. Bloomberg от своя страна нарича пакета от мерки, който беше обявен в четвъртък, един от най-обширните през последните няколко години. Въпреки това агенцията подчертава, че санкциите все още имат за цел да ограничат щетите върху и без това пострадалите отношения. Според американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан целта на Байдън е „да даде смислен и достоверен отговор, но не и да влоши нещата“. Администрацията на Байдън посочва, че президентът възнамерява да се срещне с руския лидер, за да предотврати по-нататъшно влошаване на отношенията между двете страни. Агенцията не смята забраната за американски банки и инвестиционни фондове от 14 юни да купуват нови облигации за болезнено, тъй като вероятно това няма да наложи Централната банка на Русия да ускори нарастването на лихвените проценти за стабилизиране ситуацията на пазара. Важно е забраната да не се прилага за закупуване на облигации на вторичния пазар. Освен това новите наказателни мерки не се отнасят за големия руски бизнес или предприемачи, както се опасяваше Москва. Въпреки това Bloomberg отбелязва, че подобряването на отношенията в такава среда ще бъде обезсърчаваща задача, която новите санкции очевидно не улесняват. Агенцията стига до този извод поради наличието на „широк спектър от огнища на напрежение - от хакерски атаки и намеса в изборите до натиска на Кремъл върху съседите му и предполагаемото отравяне на един от опонентите му“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 15:27 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия не поставя условия за провеждането на среща Путин – Байдън

Кремъл: Русия не поставя условия за провеждането на среща Путин – Байдън

Москва. Руският президент Владимир Путин, засягайки темата за инициативата за разговор с американския си колега Джо Байдън, не е говорил за каквито и да било условия за провеждането й, заяви в петък пред репортери Дмитрий Песков, прессекретарят на руския държавен глава, предава ТАСС. Той припомни, че първоначално предложение за такава среща е дошло от руския лидер. „Президентът Путин говори за провеждане на среща през следващите няколко дни или по всяко време по-късно. Той не говори за никакви условия“, подчерта Песков, отговаряйки на съответстващ въпрос. Говорителят на Кремъл заяви още, че пристрастяването на САЩ към въвеждането на санкции е неприемливо за Москва. „Ясно е, че те [гледните точки на президентите на Русия и Съединените щати] не съвпадат в частта как да се изграждат взаимоотношения на взаимноизгодна основа и как да се вземат предвид интересите един на друг. Тук нямаме съвпадение на позициите. И, разбира се, за нас остава неприемливо пристрастяването към санкциите на нашите американски колеги“, отговори Песков на молба да коментира изказването на Байдън, че има готовност за деескалация на отношенията. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 13:11 | Агенция "Фокус"

Американските медии за новите санкции: Целят да нанесат по-тежък удар върху руската икономика

Американските медии за новите санкции: Целят да нанесат по-тежък удар върху руската икономика

Вашингтон. Наложените от президента на САЩ Джо Байдън нови санкции срещу Русия на 15 април имат за цел да нанесан по-силен удар върху руската икономика, отколкото предишните опити, отбелязват американските експерти. Агенция „Фокус“ представя оценките на няколко от авторитетните медии в САЩ за наложените ограничителни мерки. The Washington Post цитира изявление на представители на Белия Дом, които твърдят, че налагането на санкции има за цел „да насърчи Путин да сътрудничи в някои области“. САмият Байдън в телефонния си разговор с Путин от 13 април е заявил, че „политиката на САЩ ще включва комбинация от натиск и търсене на пътища към сътрудничество“. Според авторите на публикацията на The Washington Post на теория подобна „двойственост“ в политиката има смисъл: може би това ще принуди Путин да смекчи собствената си политика. Например, ако той изтегли войските от украинските граници и освободи Навални, както призоваха САЩ и техните съюзници, инициативата за налагане на санкции ще се счита за успешна. Ако руският лидер се откаже от тези мерки и „продължи да подкопава икономиката и политическата система на САЩ“, администрацията на Байдън ще трябва да бъде подготвена за нови санкции - „дори по-строги“. The New York Post отбелязва, че новите санкции имат за цел да ударят по-силно руската икономика от предишните опити. Ограниченията на държавния дълг засягат способността на страната да привлича деноминирани в долари облигации, тъй като кредиторите се страхуват да бъдат откъснати от американските финансови пазари. В същото време Русия има относително малък дълг, което я прави потенциално по-малко уязвима към тези тактики. А покачването на цените на петрола ще бъде от полза за икономиката на страната, посочват авторите на статията. Онлайн изданието Axios отбелязва, че самите САЩ са много активни в кибер шпионажа, като същевременно обвиняват Русия в атаките срещу сървърите на SolarWinds. Изданието цитира и анонимен високопоставен източник от администрацията на Байдън, който заяви, че е „жизненоважно“ Путин и Байдън да се срещнат през следващите месеци, за да постигнат разбирателство“. „Нямаме желание да влизаме в цикъл на ескалация с Русия“, каза източникът, добавяйки, че САЩ си запазват правото да реагират на всякакви руски действия. Колумнистът на NBC News Дейвид Енделман заяви, че санкциите са „стъпка в правилната посока“, но не са достатъчни. Според него е необходимо да се обърне внимание на „руската агресия в близост до границите на Украйна“. „Време е да започнем да се отнасяме към Украйна като към истински съюзник. Петият член на договора за колективна сигурност на страните от НАТО гласи, че нападение срещу една от страните от Алианса трябва да се счита за нападение срещу всички страни от общността. Ето как САЩ трябва да се отнасят към Украйна след дълги години реторична подкрепа, която до този момент се изразяваше само в предлагането на оръжия“, уверен е Енделман. На 15 април Съединените щати наложиха ограничения на 32 юридически и физически лица от Русия, които според президентската администрация на САЩ са се опитали да повлияят на президентските избори в САЩ през 2020 г., както и за други актове на дезинформация и намеса. Освен това САЩ забраниха на компаниите си да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на Руската Федерация след 14 юни 2021 г. Също така бяха въведени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на полуострова. Освен това стана известно за експулсирането на 10 служители на руската дипломатическа мисия във Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

Брюксел. Министрите на външните работи от Европейския съюз ще обсъдят ескалацията на напрежението в Донбас на плановата си видеоконференция на 19 април, но въпросът за налагане на санкции срещу Москва не е в дневния ред, заяви пред ТАСС в петък дипломатически източник от Брюксел. „Последното изостряне на ситуацията в Източна Украйна ще бъде разгледано на заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри на 19 април“, заяви събеседникът на агенцията. „Не е планирано да се обсъждат нови ограничителни мерки срещу Русия“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 11:21 | Агенция "Фокус"

NBC: След санкциите Байдън потвърди желанието си за среща с Путин и подчерта, че САЩ не искат да поставят началото на ескалационен цикъл и конфликт с Русия

NBC: След санкциите Байдън потвърди желанието си за среща с Путин и подчерта, че САЩ не искат да поставят началото на ескалационен цикъл и конфликт с Русия

Вашингтон. След налагането на нови антируски санкции президентът на САЩ Джо Байдън призова за деескалация на напрежението с Русия и предложи да организира среща с Владимир Путин това лято, съобщава NBC. „Съединените американски щати не възнамеряват да поставят началото на цикъл на ескалация и конфликт с Русия. Искаме стабилна, предсказуема връзка“, каза Байдън. „Ако Русия продължи да се намесва в нашата демокрация, аз съм готов да предприема допълнителни ответни мерки. Това е моя отговорност като президент на Съединените щати“. Байдън отбеляза, че в началото на седмицата е провел „откровен“ и „уважителен“ разговор с Путин. Според президента на САЩ по време на разговора той е предложил да проведе среща с Владимир Путин в Европа. Той каза още, че представители на двете държави вече обсъждат планове. „Сега е моментът за деескалация. Пътят напред минава през обмислен диалог и дипломатически процес и САЩ са готови да се придвижат конструктивно към този процес“, каза Байдън. Според него страните имат области, в които „могат и трябва да работят заедно“. В четвъртък сутринта Байдън подписа указ за налагане на санкции срещу Русия. В съответствие с това постановление Министерството на финансите на САЩ постави в черния списък 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаема намеса на Русия в американските избори. Освен това бяха наложени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с действията на Русия в Крим, включително членове на правителството на полуострова. Освен това Вашингтон заяви, че изгонва от страната 10 служители на руското посолство във Вашингтон, включително служители на руските специални служби, съобщава NBC. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 09:59 | Агенция "Фокус"

Владимир Зеленски: Дойде моментът НАТО и ЕС да приемат Украйна

Владимир Зеленски: Дойде моментът НАТО и ЕС да приемат Украйна

Париж. Президентът на Украйна Владимир Зеленски вярва, че НАТО и Европейският съюз трябва да приемат Украйна за членка. „Не можем да останем завинаги в коридора на ЕС и НАТО“, каза Зеленски в публикувано в петък интервю пред френското издание Le Figaro. Разговорът се състоя в навечерието на преговорите между украинския лидер и френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец. Зеленски смята, че „е дошъл моментът да преминем към ново ниво на отношения и да поканят Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО“. „Ако ЕС и Еманюел Макрон наистина ни считат за членове на европейското семейство, тогава те трябва да действат по съответстващ начин. Време е да преминем от преговори към решения“, каза украинският лидер. Зеленски изрази съжаление, че Макрон има „по-добри отношения“ с руския президент Владимир Путин, отколкото с него. „И това се случва в момент, когато Украйна особено се нуждае от европейска подкрепа“, каза той. Отговаряйки на въпроса дали нормандският формат на преговорите е „мъртъв“, Зеленски каза: „Мисля, че Еманюел Макрон е в състояние да поддържа съществуването му чрез изкуствено дишане. Но, честно казано, вярвам, че този процес е спрял“. „Част от този организъм вече не иска да върви напред, тъй като Русия блокира всичко. <...> Основният въпрос сега е дали Русия иска да прекрати войната“, подчерта украинският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Русия изпитва НАТО с украинската криза

Le Figaro: Русия изпитва НАТО с украинската криза

Париж. Конфликтът в Украйна продължава от седем години на самите граници на Европа, и НАТО не знае как да реагира на него, пише Le Figaro. След анексирането на Крим от Русия тази криза подсилва напрежението в отношенията между Русия и Запада. Според автора на статията Москва не е могла да допусне Киев да се сближи със Северноатлантическия алианс и Русия да загуби черноморското си пристанище. И тя е изразила такова предупреждение още при кризата в Грузия през 2008 година. А Западът направи подобно предложение за присъединяване и на Грузия. И сега, само три месеца след влизането на Джо Байдън в Белия дом, Владимир Путин изглежда отново е решил да изпита способността на НАТО за действие. Към момента тя не изглежда твърде голяма. НАТО дори предаде контрола върху конфликта на дипломати - Берлин, Париж и ОССЕ. Но сега в Донбас отново напрежението е високо: страните показват сила и във военно, и в дипломатическо отношение. Владимир Зеленски от своя страна поиска от НАТО да ускори процеса на приемане на Украйна, за да изпрати сигнал до Русия. Москва отговори, като обвини НАТО, че е превърнал бившата съветска република в буре с барут. А вербалната ескалация заплашва да се превърне в реални действия, страхува се авторът на статията. В същото време западните дипломати заплашват Русия с последствия за агресивните й действия срещу Украйна, а генералният секретар на НАТО заяви: „Алиансът е до Украйна“, припомняйки статута на партньор на Киев. Той обаче не каза нищо за приемането на Украйна в НАТО. Авторът на статията припомня как веднъж Тръмп зададе въпроса кой би бил готов да изпрати войници да се бият за Черна гора - и същият въпрос може да се отнася и за Украйна. Русия се опитва да премести „червените линии“ и да ограничи НАТО, да го изпита. Москва изглежда пита: готов ли е Алиансът да диктува правилата на играта, да влезе във военна конфронтация с Русия? Но НАТО все още няма отговор на това. Русия също иска да скрие собствените си слабости по този начин. Според автора на статията от военна гледна точка Западът има достатъчно сила да отблъсне руските удари, а за Москва конфронтацията би била изпълнена с големи щети. Но Путин очевидно иска да играе на разделението на Запада. И така Байдън първи се обади на Путин, като предложи да се организира среща на върха. В крайна сметка НАТО е и дипломатическа сила, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС изключва налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия по примера на САЩ

ТАСС: ЕС изключва налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия по примера на САЩ

Брюксел. В момента Европейският съюз отхвърля налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия след подобно решение на САЩ. Това съобщи пред ТАСС в четвъртък дипломатически източник от постоянната мисия на една от държавите от ЕС в Брюксел. „Въпросът за санкциите срещу руския държавен дълг не е на дневен ред в институциите на ЕС, той не се обсъжда сега и нито една държава от ЕС не е предложила такива мерки“, каза той. „За такива строги мерки е необходима много сериозна причина САЩ обвиняват Русия в намеса в американските избори, но Русия не е предприемала нищо подобно срещу ЕС. Не трябва да очакваме от ЕС да следва буквално САЩ в тяхната санкционна политика“. По неговите думи, трябва да се случи „нещо необичайно, за да се реши ЕС на такава мярка“. „ЕС прие икономически секторни санкции срещу Русия само веднъж - през юли 2014 г.“, каза дипломатът, „и това беше отговор на свалянето на малайзийския Боинг. Тези санкции остават в сила и до днес и се удължават на всеки шест месеца, като условие за премахването им ЕС посочи изпълнението на Минските споразумения“. Службата за външна политика на ЕС в четвъртък отказа да даде коментари пред ТАСС относно възможността за нови санкции на ЕС в подкрепа на новия пакет санкции на САЩ. Те подчертаха, че институциите на ЕС „не коментират санкционните мерки, докато не бъдат напълно одобрени“. В същото време външният министър на ЕС Жозеп Борел излезе с изявление, в което изрази солидарност със САЩ. По-специално той отбеляза, че ЕС „ще продължи да разследва злонамерените кибер дейности с цел приемане на устойчиви, съвместни и координирани мерки за предотвратяване, потискане, възпиране и реагиране на такова злонамерено поведение в киберпространството, включително чрез тясно сътрудничество с нашите международни партньори“. Брюксел смята липсата на мерки срещу изграждането на газопровода „Северен поток 2“ в последния пакет санкции на САЩ като положително развитие за Германия, каза източникът. „Набива се в очи фактът, че последният пакет от санкции на САЩ не включва ограничителни мерки срещу „Северен поток 2“. Това е положително развитие за Германия, която продължава да полага значителни усилия за завършването на този проект“, подчерта той. „Може да се предположи, че увеличавайки натиска върху Русия в други посоки, администрацията на САЩ е избрала да не усложнява отношенията с Берлин заради „Северен поток 2“, който, предвид степента на неговата готовност и парите, инвестирани от европейския бизнес, е малко вероятно да бъде спрян“, каза събеседникът на агенцията. Според него подобна стъпка от страна на Вашингтон „може да се тълкува като готовност да се вземат предвид интересите на европейските съюзници“. „Този положителен сигнал е покана за европейските държави да предприемат още една стъпка към Съединените щати, включително по въпроса за сдържането на Русия“, добави дипломатът. В същото време той изрази увереност, че ЕС няма да наложи строги мерки срещу Руската федерация, като санкции срещу националния дълг, но не изключи приемането на символични мерки под формата на включване на още няколко Руските граждани в черния списък като част от европейския санкционен механизъм за кибератаки. На 15 април президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ за налагане на санкции срещу Русия. По-специално, САЩ забраняват на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за богатство или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с намесата на Русия в американските избори. Също така бяха въведени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката. Представителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Москва ще действа във взаимоотношения с Вашингтон, налагайки санкции, ръководейки се от принципа на реципрочност. Според него новите ограничения на САЩ няма да улеснят срещата между руския президент Владимир Путин и американския му колега Байдън, предложена от Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 07:43 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: МО на Русия прехвърли части от 58-а армия в Крим

„Московский комсомолец“: МО на Русия прехвърли части от 58-а армия в Крим

Москва. Министерството на отбраната на Руската федерация прехвърли формированията от 58-ма общовойсковата армия на Южния военен окръг (ЮВО) за учения в обединения легион Опук в Крим, съобщава вестник „Московский комсомолец“, като се позовава на изявление от пресслужбата на ЮВО. Подчертава се, че в хода на тактическите учения военнослужещите са демонстрирали способността да решават задачи на свързани с тях единици. На учението е присъствал командирът на ЮВО, генералът от армията Александър Дворников. Той е подчертал нестандартния подход при изпълнението на тактическите задачи. Подразделенията на 58-ма общовойскова армия са дислоцирани в Северен Кавказ. Щабът на армията се намира във Владикавказ. По-рано руски и чужди медии обсъдиха въздействието на руските учения в Черно море върху решението на САЩ да не изпраща свои военни кораби в региона, които вече бяха в готовност да преминат през Босфора и Дарданелите. Някои предполагат, че решението на Пентагона има връзка с разговора между президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 21:40 | Агенция "Фокус"

Белият Дом: Байдън обяви извънредна ситуация в САЩ във връзка с зловредната дейност на Русия

Белият Дом: Байдън обяви извънредна ситуация в САЩ във връзка с зловредната дейност на Русия

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обяви извънредна ситуация в страната във връзка със зловредната дейност на правителството на Руската Федерация, съобщава официалният уебсайт на Белия Дом. https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/04/15/a-letter-on-blocking-property-with-respect-to-specified-harmful-foreign-activities-of-the-government-of-the-russian-federation/ Ето и писмото му до Конгреса, предадено без редакторска намеса: Съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия (50 USC 1701 и сл.) (IEEPA), с настоящото докладвам, че съм издал изпълнителна заповед, с която се обявява извънредно положение на национално равнище по отношение на необичайната и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика, и икономиката на Съединените щати, породена от конкретни зловредни външни дейности на правителството на Руската федерация. Установих, че определени вредни чуждестранни дейности на правителството на Руската Федерация - по-специално усилията за подкопаване на провеждането на свободни и честни демократични избори и демократичните институции в Съединените щати и техните съюзници и партньори; да осъществява и да подпомага злонамерени кибер дейности срещу САЩ и техните съюзници и партньори; да насърчава и използва транснационална корупция за въздействие върху чужди правителства; да осъществява екстериториални дейности срещу дисиденти или журналисти; да подкопава сигурността в страни и региони, важни за националната сигурност на Съединените щати; и да нарушават добре установени принципи на международното право, включително зачитането на териториалната цялост на държавите - представляват необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика и икономиката на Съединените щати. Прилагам копие от изпълнителната заповед, която съм издал. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 21:17 | Агенция "Фокус"

Politico: Пентагонът се е отказал от изпращането на военни кораби в Черно море в опит да избегне ескалацията

Politico: Пентагонът се е отказал от изпращането на военни кораби в Черно море в опит да избегне ескалацията

Вашингтон. Министерството на отбраната на САЩ се е отказало от решението да изпрати два военни кораба в Черно море, както беше планирано по-рано, за да се предотврати по-нататъшното нарастване на напрежението в региона, съобщава изданието Politico, позовавайки се на източници от американската администрация. Според събеседника на изданието, „беше решено да се въздържим от изпращане, за да се избегне ненужната ескалация на ситуацията“, цитира изданието думите на източника. Други подробности не се съобщават към момента. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 20:08 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ ще продължат да укрепват отбранителния потенциал на Украйна

Пентагонът: САЩ ще продължат да укрепват отбранителния потенциал на Украйна

Вашингтон. САЩ ще продължат да укрепват дългосрочните отбранителни способности на Украйна. Това заяви Лора Купър, заместник-помощник на министъра на отбраната на САЩ по въпросите за Русия, Украйна и Евразия, говорейки в рамките на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, предава TACC. „САЩ са все по-загрижени от натрупването на руски сили на границата с Украйна и в Крим. Русия извършва най-сериозната концентрация на сили на границата от 2014 г. насам“, увери Купър, като допълни, че Вашингтон е непоклатим „в подкрепа на украинския суверенитет, териториална цялост и евроатлантически стремежи“. „Ние също така ще продължим да поддържаме дългосрочните отбранителни способности на Украйна и ще предоставяме помощ за сигурността й, за да помогнем на украинската страна да се защити срещу руската агресия“, добави представителят на Пентагона. Според нея Вашингтон, в контакти с Москва, е заявил, че „Русия трябва да се въздържа от ескалация на границата“. Както по-рано заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Руската федерация не бива да притеснява други държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали. Ситуацията в Донбас ескалира в края на февруари; почти всеки ден се регистрират престрелки в региона, включително с използване на миномети и гранатомети. Страните се обвиняват взаимно за изострянето на ситуацията. На 30 март руският президент проведе видеоконференция с френския си колега Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Наред с други неща, той изрази загриженост от дестабилизацията на ситуацията в Донбас от страна на Киев, припомня ТАСС. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 19:11 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Блинкен подчерта възможността за разширяване на санкциите срещу Русия

„Известия“: Блинкен подчерта възможността за разширяване на санкциите срещу Русия

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен подчерта, че указът на американския президент Джо Байдън за въвеждането на нови санкции срещу Русия предвижда възможност за разширяване на ограниченията срещу Москва. Това се казва в изявление, публикувано на официалната интернет страница на Държавния департамент на САЩ, съобщава вестник „Известия“. Блинкен отбеляза, че новият указ на Байдън ще разшири обхвата на американските санкционни органи. „В съответствие с този нов указ, Министерството на финансите на САЩ издава директива, забраняваща на американските финансови институции да участват в придобиването на руски рубли и ценни книжа, издадени след 14 юни 2021 г. Указът също така дава право на правителството на САЩ да разшири санкциите срещу държавния дълг на Русия“, се казва в изявлението на първия дипломат на Вашингтон. Според него САЩ ще „действат уверено в отговор на руските действия, които носят щети“ на САЩ, техните съюзници и партньори. В същото време Блинкен отбеляза, че САЩ ще търсят възможности за сътрудничество с Русия „с цел изграждане на по-стабилни и предвидими отношения в съответствие с американските интереси“. С нов указ Байдън въведе санкции срещу 32 юридически и физически лица, както и срещу шест руски технологични компании. Тези мерки, посочват от Белият дом в изявление, са отговор на САЩ на „намесата на Москва в изборите през 2020 г.“ и „кибератаки чрез SolarWinds и други“. Според Байдън тези ограничения са продиктувани от „заплахата за националната сигурност“, произтичаща от Руската федерация. САЩ също обявиха, че гонят от страната 10 руски дипломати. Руското външно министерство обеща да отговори на решението на Вашингтон. Както отбеляза официалният представител на външнополитическото ведомство в Москва Мария Захарова, „такова агресивно поведение“ от страна на САЩ „ще получи решителен отпор“. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия привика американския посланик за „труден“ разговор

„Коммерсант“: МВнР на Русия привика американския посланик за „труден“ разговор

Москва. Министерството на външните работи на Руската федерация привика американския посланик в страната Джон Съливан, след като Вашингтон наложи нови санкции на Москва, съобщава вестник „Коммерсант“. Изданието цитира думите на официалния говорител на външнополитическото ведомство в Москва Мария Захарова, според която разговорът с американския дипломат ще бъде „труден“. „Бих искала също да кажа, че посланикът на САЩ е призован в руското външно министерство. Ще споделим с вас допълнителна информация за резултатите от този разговор, който ще бъде труден за американската страна“, заяви Захарова на брифинг. По-рано през деня държавният глава на САЩ Джо Байдън подписа указа за въвеждането на нови санкции срещу Русия. САЩ ще изгонят от страната 10 руски дипломати, които според Вашингтон работят в страната като разузнавачи под прикритие. Освен това Министерството на финансите на САЩ налага санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с намесата на Русия в изборите в страната. В тази връзка Захарова предупреди, че действията на САЩ повишават конфронтационния градус в руско-американските отношения. Вашингтон е изцяло отговорен за деградацията в двустранните отношения, допълни Захарова, като подчерта, че реакцията на Москва ще бъде неизбежна. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 16:10 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Санкциите на САЩ повишават конфронтационния градус в руско-американските отношения

Мария Захарова: Санкциите на САЩ повишават конфронтационния градус в руско-американските отношения

Москва. Санкциите на САЩ повишават конфронтационния градус в руско-американските отношения. Това предупреди официалният говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, предава TACC. Съгласно думите на Захарова, Вашингтон е изцяло отговорен за деградацията в двустранните отношения. Тя бе категорична, че реакцията на Москва ще бъде неизбежна. По-рано през деня стана ясно, че държавният глава на САЩ Джо Байдън е подписал указа за въвеждането на нови санкции срещу Русия. САЩ ще изгонят от страната 10 руски дипломати, които според Вашингтон работят в страната като разузнавачи под прикритие. Освен това Министерството на финансите на САЩ налага санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с намесата на Русия в изборите в страната. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 16:02 | Агенция "Фокус"

The Hill: Блинкен пристигна на изненадващо посещение в Афганистан след съобщението за изтегляне на американските войски

The Hill: Блинкен пристигна на изненадващо посещение в Афганистан след съобщението за изтегляне на американските войски

Кабул. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен направи изненадващо посещение в Афганистан, часове след като президентът Байдън обяви ангажимента си да изтегли американските войски от страната до есента, съобщава вестник The Hill. На срещата си с афганистански лидери в Кабул, Блинкен потвърди ангажимента на САЩ да подпомогнaт на правителството в разкъсаната от войната страна след изтеглянето на войските. „Исках да покажа с посещението си постоянния ангажимент на САЩ към ислямската република и народа на Афганистан. Партньорството се променя, но продължава“, цитира изданието думите на първия дипломат на Вашингтон. В сряда Байдън заяви, че е време да прекрати най-дългата война на Америка. „Вярвах, че нашето присъствие в Афганистан трябва да бъде съсредоточено върху причината, поради която отидохме там: на първо място да гарантираме, че Афганистан няма да бъде използван като база, от която да атакуват нашата родина отново. Направихме това, постигнахме тази цел. Заключих, че е време да сложим край на най-дългата война на Америка. Време е американските войски да се приберат у дома“. Сред лидерите, присъстващи на срещите в Кабул в четвъртък, бе президентът на Афганистан Ашраф Гани, който приветства решението на Байдън. „Гордите сили за сигурност и отбрана на Афганистан са напълно способни да защитят своя народ и държава, което правят през цялото време“, увери Гани. Някои републиканци обаче предупредиха, че планът на Байдън да изтегли американските войски може да създаде възможност за разширяване на терористичните клетки в страната и повишаване на заплахите срещу западните държави. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

Gazeta.ua: Русия затваря Керченския пролив до октомври

Gazeta.ua: Русия затваря Керченския пролив до октомври

Киев. Русия затваря Керченския проток заради военни учения от 24 април. На чуждите кораби ще бъде забранено преминаването до октомври 2021 г., съобщава Gazeta.ua, като се позовава на украинския военен журналист Андрей Цаплиенко. „Според информацията, получена от службата на пристанищното управление, от Русия е изпратена морска заповед за забрана на преминаването на кораби под чужд флаг и военни кораби на чужди държави в Керченския проток в посока Азовско море от април 24 във връзка с руските военни учения“, съобщава журналистът. Според него като дата за отмяна на предписанието е посочен месец октомври 2021 година. „Освен че получават пълен военен контрол над Азовско море, те убиват икономически морското пристанище Мариупол, което живее от търговията на стоки с чужди кораби“, посочва още Цаплиенко. Украинските кораби също спадат към чуждите кораби, тъй като Керченският пролив след връщането на Крим в състава на Руската федерация е вътрешна водна артерия на Русия. Предполага се, че действията на Москва се дължат на голямата вероятност от военен конфликт в Донбас и дори в Крим. Според ръководителя на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев украинската армия може да се реши на въоръжена провокация срещу полуострова. Освен това, според редица военни експерти, за Мариупол могат да се развият ожесточени битки, във връзка с които Киев може да се опита да прехвърли подкрепления в Азовско море. Украинското пристанище в Мариупол играе важна роля във външната търговия на Украйна. Това е градообразуващо предприятие, чрез което се осъществява износът на украински въглища, дървен материал, както и зърно и плодове и зеленчуци. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 15:22 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Байдън подписа указа за въвеждането на санкции срещу Русия

Белият дом: Байдън подписа указа за въвеждането на санкции срещу Русия

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън подписа указа за въвеждането на нови санкции срещу Русия. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом, предава TACC. САЩ ще изгонят от страната 10 руски дипломати, които според Вашингтон работят в страната като разузнавачи под прикритие. Освен това Министерството на финансите на САЩ налага санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с намесата на Русия в изборите в страната. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 15:11 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: САЩ ще изгонят 10 дипломати и ще наложат санкции срещу шест компании от Русия

The Washington Post: САЩ ще изгонят 10 дипломати и ще наложат санкции срещу шест компании от Русия

Вашингтон. САЩ ще изгонят от страната 10 дипломати на Москва, а новите санкции ще засегнат шест руски компании, които според Вашингтон поддържат някакъв вид операции, свързани с кибератаки, съобщава изданието The Washington Post, позовавайки се на източници от американската администрация. От страната ще бъдат изгонени 10 „разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие“ в САЩ, пояснява вестникът. Европейският съюз и НАТО ще подкрепят новите ограничения на САЩ, но те не планират да въвеждат отделни санкции, уточнява още изданието. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Украинският посланик в Германия: Западът трябва да ни помогне да се въоръжим, може би да помислим и за ядрен статут

Украинският посланик в Германия: Западът трябва да ни помогне да се въоръжим, може би да помислим и за ядрен статут

Берлин. В интервю за германското национално радио Deutschlandfunk посланикът на Украйна във ФРГ Андрей Мелник призова западните държави да помогнат на страната му да се въоръжи, като същевременно подчерта, че „може отново да помислим за ядрен статут“. Коментирайки „най-мащабното движение на руските войски от годините на Втората световна война“, което се наблюдава по границата с Украйна, Мелник изрази увереност, че Москва извършва подготовка за въоръжен конфликт. Ето защо, съгласно думите му, от Запада е необходимо нещо повече от „хубави думи“. „Нуждаем се от военна подкрепа“. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си „играе“ със страховете на европейците. „Той знае, че всички тук в Европа, естествено, искат да предотвратят пожара. Това е важно и правилно. Но ние сме в ситуация, която наистина е изключително опасна и трябва да видим какво се прави. Украйна няма избор. Или сме част от алианс като НАТО и също така помагаме да направим тази Европа по-силна, така че тя да стане по-уверена в себе си, или имаме само една възможност - да се въоръжим, може би отново да помислим за ядрен статут. Как иначе можем да гарантираме нашата защита?“, категоричен бе Мелник. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Новите санкции няма да допринесат за среща между Путин и Байдън

Кремъл: Новите санкции няма да допринесат за среща между Путин и Байдън

Москва. Москва санкционното устремление на Вашингтон и ще отговори на принципа на реципрочност, за да осигури най-добре своите интереси. Това съобщи в четвъртък прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Осъждаме всякакви санкционни стремежи и ги считаме за незаконни. . Във всеки случай принципът на реципрочност по този въпрос е в сила, за да можем най-добре да гарантираме нашите интереси“, каза говорителят на Кремъл. Той смята, че съобщенията в американските медии за нови санкции срещу Москва вероятно са „изтичане“ на информация, като добави, че „няма дим без огън“. „Засега няма да коментираме вестникарски новини. Ще изчакаме да бъдат обявени конкретни решения на официален Вашингтон. Разбира се, не бихме искали нашите отношения да се развиват по ленинската формула – „една крачка напред - две назад“, заяви Песков. Песков каза още, че вероятните нови санкции на САЩ няма да улеснят срещата между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. „Със сигурност, обсъжданите, вероятни санкции по никакъв начин няма да допринесат за такава среща“, заяви говорителят на Кремъл. „А дали те ще попречат или не, това ще реши президентът на Русия“. През следващите няколко седмици няма да е възможно да се уреди двустранна среща, добави той. „Двустранна среща, разбира се, няма да може да бъде организирана толкова бързо. Този въпрос все още е в процес на анализ“, каза Песков. Той добави, че най-вероятно „говорим за климатична среща на върха, насрочена за следващата седмица“. Във вторник Путин и Байдън проведоха втори телефонен разговор по инициатива на Вашингтон, откакто новият американски лидер встъпи в длъжност. Според Кремъл лидерите са обсъдили задълбочено състоянието на двустранните отношения и редица международни въпроси. Белият дом информира, че Байдън е предложил на Путин да проведат лична среща „в трета държава“. По-късно американската страна заяви, че САЩ, поради плановете за провеждане на срещата на върха, не променят позицията си за оказване на натиск върху Руската федерация. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че Байдън е предложил среща на върха през следващите седмици. По-рано Bloomberg съобщи, че новите американски антируски санкции могат да засегнат няколко десетки физически и юридически лица и ще включват и ограничения, свързани с държавния дълг на Руската федерация. Според агенцията, новите ограничения може да бъдат обявени още в четвъртък. По-специално ще бъде въведена забрана за закупуване на дългови ценни книжа от американски финансови институции директно от Централната банка на Руската федерация, Министерството на финансите на Руската федерация и нейния суверенен фонд. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

Reuters: Балтийските страни и Украйна осъдиха Русия за военната ескалация

Reuters: Балтийските страни и Украйна осъдиха Русия за военната ескалация

Киев. Министрите на външните работи на Украйна, Литва, Латвия и Естония осъдиха „военните ескалации на Русия в Източна Украйна“ и призоваха Москва да деескалира ситуация в региона и да се върне към преговорите, информира Reuters. По думите на Дмитро Кулеба, първият дипломат на Киев, сега е необходимо да се покаже, че ескалацията на напрежението в Донбас ще има „много болезнени“ последствия за Москва. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 12:41 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Чавушоглу потвърди отказа на САЩ да изпратят кораби в Черно море

РИА Новости: Чавушоглу потвърди отказа на САЩ да изпратят кораби в Черно море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу потвърди, че САЩ са се отказали официално да изпращат кораби през Босфора в Черно море. Както по-рано съобщи източник от Анкара пред РИА Новости, американското посолство в страната е предупредило, че преминаването на двата кораба на ВМС на САЩ през проливите е отменено. „(САЩ) ни казаха устно, че преминаването на корабите е отменено. Ако обаче размислят, имат още три дни, за да използват предишното уведомление и да изпратят корабите - уведомлението ще остане валидно. Ако корабите не преминат в рамките на три дни, тогава те отново ще трябва да направят уведомление 15 дни преди очакваното преминаване“, каза Чавушоглу в ефира на NTV. По неговите думи, в последно време САЩ са изпратили 14 уведомления за преминаването на свои военни кораби към Черно море, от които пет по-късно са отменени. По-рано източник от турското външно министерство каза пред РИА Новости, че Вашингтон е уведомил Анкара за преминаването на два военни кораба от ВМС на САЩ през Босфора към Черно море, където те ще бъдат разположени от 14-15 април до 4-5 май. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, операциите на американски военни кораби в Черно море са „рутинни“, САЩ координират тези действия с турските власти по конвенцията от Монтрьо. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 10:59 | Агенция "Фокус"

МВнР на Франция предупреди Зеленски преди да пристигне в Париж: Подкрепата на ЕС за Киев не означава, че Украйна ще влезе в ЕС

МВнР на Франция предупреди Зеленски преди да пристигне в Париж: Подкрепата на ЕС за Киев не означава, че Украйна ще влезе в ЕС

Париж. Подкрепата на Европейския съюз за Киев срещу Москва не означава, че Украйна ще влезе в ЕС. Това заяви в четвъртък министърът по европейските въпроси на Франция Клеман Бон, цитиран от ТАСС. „Може да имаме добри отношения с Украйна, може да я подкрепяме. Правим всичко това в сложна ситуация в отношенията с Русия, но това не означава, че ще влезе в ЕС“, заяви Бон в ефира на местна радиостанция. През 2020 г. президентът на Украйна Владимир Зеленски в интервю за словашкото издание Gospodarske Noviny заяви, че „Украйна трябва да получи специфичен сигнал от Европейския съюз за възможността страната да се присъедини към организацията“ и че „украинският народ може да даде много на Европа“. На 16 април френският президент Еманюел Макрон ще приеме украинския си колега за работна закуска. Според прессекретаря на украинския лидер Юлия Мендел, Зеленски възнамерява да повдигне въпроса за ситуацията в Донбас и концентрацията на руските войски близо до границата на Украйна в Париж. От края на февруари тази година ситуацията в Донбас започна да се влошава, въпреки споразумението за допълнителни мерки за осигуряване на прекратяването на огъня на 22 юли 2020 г. По контактната линия са възобновени интензивни схватки с убити и ранени от двете страни. Украйна обвини за ескалацията Донбаските републики, а Донецк и Луганск заявиха, че причината за това е неспазването на юлските споразумения от страна на Киев. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 10:47 | Агенция "Фокус"

CNN: Новите антируски санкции на САЩ са в координация с ЕС

CNN: Новите антируски санкции на САЩ са в координация с ЕС

Вашингтон. Новите санкции, които САЩ възнамеряват да наложат на Русия, са подготвени в координация с европейските съюзници на Вашингтон, съобщава в четвъртък CNN, като се позовава на свои източници. В сряда Bloomberg съобщи, че САЩ възнамеряват да наложат санкции срещу Русия във връзка с подозренията, че руската страна стои зад кибератаката SolarWinds и предполагаемата намеса в изборите за американски президент. По-рано Reuters съобщи, че новите ограничителни мерки ще засягат руския държавен дълг. Както подчертава вестник The New York Times, американският президент Джо Байдън ще подпише указ, според който ограниченията за работата на американските банки с руски дългови ценни книжа ще бъдат разширени. По-специално ще бъде въведена забрана за закупуване на дългови ценни книжа от американски финансови институции директно от Централната банка на Руската федерация, Министерството на финансите на Руската федерация и нейния суверенен фонд. Според вестника ограничителните мерки могат да влязат в сила на 14 юни. Белият дом, Държавният департамент и Министерството на финансите на САЩ все още не са отговорили на искане да потвърдят тази информация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 10:24 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Меркел и Байдън искат от Русия да изтегли войските си от украинската граница, за да деескалира ситуацията

Euractiv: Меркел и Байдън искат от Русия да изтегли войските си от украинската граница, за да деескалира ситуацията

Берлин/Вашингтон. Германският канцлер Ангела Меркел и президентът на САЩ Джо Байдън призоват Русия да изтегли войските си от границата с Украйна, за да деескалира ситуацията в региона, съобщават пресслужбата на германското правителство, цитирани от Euractiv. Съюзниците на САЩ и НАТО са разтревожени от голямото струпване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Киев през 2014 г. Русия и Украйна проведоха едновременни военни учения в сряда, когато министрите на външните работи и на отбраната на НАТО започнаха извънредни дискусии по въпроса. В телефонното си обаждане Меркел и Байдън обсъдиха последните събития в Източна Украйна и призоваха Русия да избягва всякаква по-нататъшна ескалация. „Канцлерът и президентът се споразумяха, че Русия трябва да намали последните подкрепления на войските, за да деескалира ситуацията“, заяви говорителят на правителството Щефан Зайберт. Белият дом заяви, че Байдън и Меркел „изразиха загриженост от концентрацията на руски войски по украинските граници и в окупирания Крим и потвърдиха подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза, че Байдън е разговарял с руския президент Владимир Путин във вторник, за да подчертае последиците от дейността на Русия. Турски дипломатически източници съобщиха в сряда, че САЩ са отменили изпращането на два военни кораба в Черно море. Миналата седмица Анкара обяви, че е информирана по дипломатически канал, че два американски военни кораба „ще преминат към Черно море“ и ще останат в региона до 4 май. Няма потвърждение от Вашингтон нито за планираните разполагания, нито за тяхната отмяна. Вашингтон е длъжен да уведоми Анкара най-малко 15 дни преди да изпрати военни кораби през проливите Босфор и Дарданели съгласно условията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Условията на договора позволяват на чуждестранни военни кораби да останат в Черно море в продължение на 21 дни. Корабите на американските военноморски сили редовно действат в региона в подкрепа на Украйна, която се бори с подкрепяните от Русия сили на изток от преврата през 2014 г., с който бе свален проруският украински президент Виктор Янукович. Преди известието за американските военни кораби руският флот в сряда учения със стрелби по наземни и въздушни цели. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Москва във вторник да прекрати концентрацията на силите си. Турският президент Таип Ердоган призова „тревожните“ събития в региона на Донбас в Източна Украйна да бъдат прекратени. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 10:19 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ ще наложат санкции върху руския суверенен дълг

Reuters: САЩ ще наложат санкции върху руския суверенен дълг

Вашингтон. Новите американски антируски санкции ще включват ограничения, свързани с държавния дълг на Руската федерация, съобщава Reuters, като се позовава на свои източници. Както подчертава вестник The New York Times, американският президент Джо Байдън ще подпише указ, според който ограниченията за работата на американските банки с руски дългови ценни книжа ще бъдат разширени По-специално ще бъде въведена забрана за закупуване на дългови ценни книжа от американски финансови институции директно от Централната банка на Руската федерация, Министерството на финансите на Руската федерация и нейния суверенен фонд. Според вестника ограничителните мерки могат да влязат в сила на 14 юни. Белият дом, Държавният департамент и Министерството на финансите на САЩ все още не са отговорили на искане да потвърдят тази информация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 09:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: В Кабул се опасяват, че изтеглянето на НАТО ще предизвика нова гражданска война

„Анадолска агенция“: В Кабул се опасяват, че изтеглянето на НАТО ще предизвика нова гражданска война

Кабул. В случай на изтегляне на американските сили от Афганистан, в страната може отново да избухне гражданска война. Съответното предупреждение направи председателят на афганистанския парламент Мир Рахман Рахмани, обръщайки се към парламента, предава „Анадолската агенция“. Според него чуждестранният контингент е пристигнал в Афганистан със специфична цел и присъствието им е било свързано със специална мисия. „Настоящата ситуация в Афганистан не позволява изтеглянето на чуждестранния контингент от страната. В момента в Афганистан продължава насилието и оттеглянето през такъв период може да доведе до влошаване на ситуацията“, каза Рахмани. „Оттеглянето на чуждестранния контингент от страната в близко бъдеще може да доведе до това, Афганистан отново да се превърне в крепост на международния тероризъм. Вярваме, че изтеглянето на чуждите войски ще зависи от благоприятни условия за това, включително обезпечаване на сигурност, стабилност, мир и демокрация. В противен случай болезненото преживяване от миналото може да се повтори“, добави той. По-рано високопоставен американски служител, който поиска да остане анонимен, заяви пред репортери, че след задълбочен анализ на ситуацията президентът (Джо) Байдън е решил да изтегли войските от Афганистан и накрая да прекрати войната на САЩ в Афганистан. Процесът на изтегляне на американските войски от Афганистан ще бъде уточнен до 1 май, а пълното изтегляне на американските войски от тази страна се планира преди 11 септември, каза източник от Вашингтон. Съединените щати постигнаха мирно споразумение с талибаните на 29 февруари 2020 г., а междуафганистанските преговори започнаха миналия септември в столицата на Катар. Втората фаза на междуафганистанските преговори, които започнаха на 6 януари в катарската столица Доха, беше спряна, след като делегация на талибаните проведе турне в региона на 26 януари. Преговорите бяха възобновени на 22 февруари. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ, Франция, Германия, Италия и Великобритания призоваха Русия да деескалира ситуацията в Украйна

ТАСС: САЩ, Франция, Германия, Италия и Великобритания призоваха Русия да деескалира ситуацията в Украйна

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външните министри на Франция, Германия, Италия и Великобритания на среща в Брюксел са обсъдили ситуацията на границата между Русия и Украйна и са се обединили около мнението, че там „трябва да се понижи напрежението“, съобщава пресслужбата на Държавния департамент, цитирана от ТАСС. „Те потвърдиха подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, похвалиха сдържаността на Украйна пред руските провокации <...>. Те подчертаха необходимостта Русия незабавно да намали напрежението [в ситуацията] с Украйна“, се казва в изявлението. Освен това страните са обсъдили и други „общи приоритети“, включително Афганистан, Иран и Йемен. През последните дни западните държави многократно изразиха загриженост относно изявленията на украинските военни за натрупването на руски сили по границата с Украйна. Както каза по-рано прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Руската федерация не бива да притеснява други държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали. Ситуацията в Донбас се усложни в края на февруари; почти всеки ден се регистрират стрелби в региона, включително с използване на миномети и гранатомети. Страните се обвиняват взаимно за влошаване на ситуацията. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: САЩ са отменили изпращането на кораби в Черно море

РИА Новости: САЩ са отменили изпращането на кораби в Черно море

Анкара. Американското посолство в Анкара е уведомило Турция за отмяна на преминаването на два кораба от Военноморските сили на САЩ през Босфора към Черно море, съобщава пред РИА Новости източник от турското външно министерство. Първоначално беше съобщено, че двата американски разрушителя „Рузвелт“ и „Доналд Кук“ трябва да влязат в Черно море на 14 и 15 април и да останат там до 4 и 5 май. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби операциите на американските военни кораби в Черно море са „рутинни“, САЩ координират тези действия с турските власти според конвенцията от Монтрьо. Както руският външен министър Сергей Лавров заяви на свой ред, преминаването на американски кораби в Черно море е придружено от агресивна реторика, Москва не разбира какви точно цели преследва Вашингтон. Конвенцията от Монтрьо, приета през 1936 г., запазва свободата на преминаване през Босфора и Дарданелите за търговски кораби на всички страни, както в мирно, така и във военно време. Режимът на преминаване на военните кораби обаче е различен по отношение на черноморските и нечерноморските държави. Военните кораби на държави, които нямат достъп до Черно море, могат да останат във водната му зона не повече от 21 дни и за тях има сериозни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 08:10 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ ще наложат нови санкции на Русия са намеса в изборите и кибератаки

Bloomberg: САЩ ще наложат нови санкции на Русия са намеса в изборите и кибератаки

Ню Йорк. Съединените щати възнамеряват да наложат санкции срещу Русия във връзка със съмнения, че руската страна стои зад кибератаката срещу софтуера SolarWinds, както и предположенията, че се е намесила в президентските избори в САЩ, съобщава Bloomberg, позовавайки се на няколко отделни източника. Според информацията на американската агенция, санкциите могат да засегнат около десетима руснаци, включително „представители на властите и разузнаването“. Освен това ограниченията могат да засегнат около 20 юридически лица, сред които според източниците на Bloomberg, са медии, контролирани по мнението на американската страна от руското разузнаване, както и чуждестранни компании, за които се твърди, че „действат в интерес на Москва . „Уточнява се, че ограничениято може да бъдат въведени още в петък. В същото време, според Reuters, санкциите могат да засегнат до 30 юридически лица. Преди това Русия многократно отхвърля на високо ниво заключенията на Вашингтон относно участието на Москва в кибератаката на САЩ чрез софтуера SolarWinds, както и твърденията на американската страна за намеса на Русия в изборите в САЩ. В сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви в интервю за „Първи канал“, че възможните нови антируски санкции на САЩ биха показали, че думите на американската страна са в противоречие с делата. Президентът на САЩ Джо Байдън се обади на руския президент Владимир Путин във вторник. Според пресслужбата на Кремъл американският лидер предлага да се обмисли възможността за провеждане на лична среща в обозримо бъдеще, а също така е изразил интерес към нормализиране на двустранните отношения и осигуряване на стратегическа стабилност. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 07:47 | Агенция "Фокус"

DPA: НАТО реши официално да стартира процеса на изтегляне на войски от Афганистан

DPA: НАТО реши официално да стартира процеса на изтегляне на войски от Афганистан

Брюксел. НАТО официално започва процеса на изтегляне на войски от Афганистан. Това решение е взето в сряда вечерта в рамките на видеоконференция на министрите на външните работи и отбраната на страните от Алианса, предава DPA, като се позовава на свои източници. Решението на НАТО бе взето, след като САЩ обявиха намерението си да изтеглят американските войски от Афганистан в срок до 11 септември. Великобритания също заяви за изтеглянето на военнослужещите си от страната. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Април 2021 | 21:40 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Срещата на върха между Путин и Байдън може да помогне за стабилизиране на отношенията

Белият дом: Срещата на върха между Путин и Байдън може да помогне за стабилизиране на отношенията

Вашингтон. Вашингтон иска да стабилизира отношенията с Москва и среща между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън може да помогне за това. Това заяви на редовен брифинг за журналисти прессекретарят на Белия дом Джен Псаки, предава TACC. „Нашата задача в САЩ е да имаме предсказуеми отношения с Русия, да стабилизираме тези отношения и, разбира се, провеждането на дискусия, провеждането на среща на върха би било възможност да обсъдим области, в които сме съгласни помежду си и можем да работим заедно“, обясни Псаки. Според американската страна Байдън е провел конструктивен разговор с Путин във вторник. „Ще кажа, че президентът Байдън направи конструктивен призив вчера“. Съгласно думите на Псаки, разговорът с руския лидер е един от случаите, в които САЩ „трябва да водят трудни преговори“. Според Псаки по време на този разговор Байдън „не се въздържа да изказва въпроси, които го притесняват, включително подчертавайки, че [за Руската федерация] ще има последствия за предприетите действия“. Байдън се е обадил на Путин с цел, по-специално, да обсъди действията на Русия, които Вашингтон смята за враждебни, и техните последствия, както и ситуацията в Украйна. „Целта на тази покана беше до известна степен да се обсъди фактът, че действията на руските лидери през последните няколко месеца, започвайки от миналата година, ще имат определени последици, както и да се отбележи нашата непоклатима ангажираност към суверенитета и териториалната цялост на Украйна, да се посочат опасения относно това, което смятаме за агресивно поведение на границата, както и да се очертае възможността за среща, за да се премине към по-предсказуеми и стабилни отношения - всичко това беше част от активния дневен ред“, обясни говорителят на Белия дом. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Април 2021 | 21:15 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: Защо му е на Байдън рандеву с убиец?

„Московский комсомолец“: Защо му е на Байдън рандеву с убиец?

Москва. „Първо грубо обидете своя колега, един от световните лидери – Владимир Путин - по телевизията, на живо, а след това, сякаш нищо не се е случило, му се обадете и му предложете да се срещнете - добре дошли в „прекрасния нов свят“ на американската дипломация в стил Байдън“. Така започва редакционна статия на руския вестник „Московский комсомолец“, публикувана под заглавие: „Защо му е на Байдън рандеву с убиец: фон на желанието да се срещне с Путин“. Материалът е представен без съкращения и редакторска намеса, с уточнението, че той представя позицията на автора й – Михаил Ростовский. Ако оставим настрана емоциите, тогава телефонната, а още повече личната комуникация между президентите на САЩ и Руската федерация определено е добра. Дипломацията съществува не само и не толкова за изграждане на мостове с тези, с които вече имате добри отношения. Приятели и приятели за това, че при контактите си помежду си те могат да се справят без дипломатическа учтивост и „китайски церемонии“. Но страните, между които има обективни противоречия и взаимно напрежение, е съвсем друг въпрос. Тук близките дипломатически контакти - дори и да не водят до някакъв пробив - са абсолютно необходими. Русия и Америка не са длъжни да постигнат споразумение помежду си. Но те трябва да се разбират много добре. В противен случай сегашната лоша ситуация в света може да стане едновременно отвратителна и дори просто непоносима. Например, потенциален пряк военен конфликт между Москва и Киев, който де факто отдавна е послушен американски сателит, може да стане много реален. Поради тези причини, когато чух за обаждането на Байдън до Путин, почувствах облекчение. Но това е първата ми реакция. И ето реакцията, която се формира малко по-късно - в резултат на по-подробно размишление върху ситуацията. Без да се избягват контактите с американското ръководство и без да се опитва да се обгради тази комуникация с умишлено неизпълними предпоставки - „нека първо се извини публично“ - Москва не трябва да играе по правилата, които Вашингтон усърдно й налага при настоящия президент на САЩ. Никога не съм мислил или предполагал, че по въпроси на руско-американските отношения имам шанс, дори за секунда, да бъда по-голям „ястреб“ от секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Но въпреки това настъпи този „момент на слава“. В скорошно интервю за „Коммерсант“ Патрушев коментира причините, които подтикнаха Байдън да направи обидната си реплика: „Не може да се изключи, че американският президент умишлено е бил провокиран към подобно изявление от кръгове, заинтересовани от нарастващото напрежение в двустранните отношения“. Николай Платонович, който е много уважаван от мен, разбира се, има много повече информация от мен. Но, от моя гледна точка, не бива да търсим оправдания за постъпката на Байдън и да се отдадем на илюзии в духа на „американският цар е добър, но американските боляри около него са лоши“. Настоящият президент на САЩ не се нуждае от никаква външна провокация. Самият той ще провокира всеки. Поне по отношение на Русия Байдън винаги е действал на принципа „каквото виждам, това и пея“. И тъй като той е видял и вижда държава, която категорично не му подхожда, трябва ясно да разберем: „американският цар“ е лош за нас, много лош. Дълго време думите „нищо лично“ можеха да се считат за неформално мото на американската външна политика. Но при Байдън САЩ искат да действат под малко по-различен девиз по отношение на Русия - „и личен също“. Америка копнее за себе си и „селективно сътрудничество“ с Русия по онези въпроси, които я интересуват, и пълна свобода на маневриране по отношение на абсолютно некоректно и недружелюбно поведение спрямо страната ни. Винаги съм се възхищавал от нивото и обхвата на американската амбиция. Ще им се възхищавам и този път. Но възхищението в този случай не е причина да смятаме подобна ситуация за правилна и нормална. Не искам да бъда груб. Но в главата ми упорито се върти версия на поговорката, която започва с думите „и вълкът сит“. Не трябва да се конкурираме с американците в областта на публичната политическа грубост. Но в същото време не бива да свеждаме глава, щом американците ни „размахат пръст“, като предлагат среща на върха. Кремъл трябва да намери правилния баланс между необходимостта от прагматична ангажираност със САЩ и това да запазим самочувствието си. Искат ли американците да обсъдят с нас набор от теми, които са важни за тях? Трябва да сме готови да обсъждаме с тях само набора от теми, които са важни и интересни за нас. Очевидно Кремъл разбира това. След разговора между Путин и Байдън, американският посланик в Москва Джон Съливан беше поканен в администрацията на Кремъл с цел да му внушат: „Ако американската страна, на фона на думите на Байдън за намерението си да подобри отношенията с Русия, предприеме нови недружелюбни действия под формата на санкции, руската страна ще реагира по най-решителния начин“. Странни новини. Защо помощникът на Путин да казва нещо на американския посланик, ако самият Путин имаше пълната възможност да каже всичко това на най-важния и главен американски началник? Вероятно тази странност се обяснява с факта, че американската дипломация при Байдън обикновено се държи много странно и нелогично. Защо, например, американците поканиха китайските лидери на външната политика на среща на върха в Аляска и се опитаха да им организират публично бичуване там? Наистина ли янките се надяваха, че Пекин ще се подчини и обещае да се „подобри“? Като цяло какъв е стратегическият смисъл на политическия курс, който предвижда едновременен мощен натиск срещу Русия и Китай? Разбира се, този курс е много добър за нас. Заедно е много по-приятно да се противопоставяме на натиска. Ако Байдън започне политически флирт с Пекин сега, нашата позиция ще бъде дори по-неудобна, отколкото е. Но все пак повтарям въпроса си: къде е логиката? Реагирайки на новината за предложението на Байдън да се срещне с Путин, авторитетното списание „Россия в глобальной политике“ хвърли тази мисъл в публичното пространство: „От старите спомени вярваме, че една среща, особено на най-високо ниво, трябва да намали напрежението и нивото отношения. Но защо обратното е невъзможно? Демонстрация на превъзходство и увереност, преди всичко за собствената им аудитория, която трябва да се насърчава“. Не мисля, че трябва да се страхуваме от нещо подобно. Ако Байдън сериозно очаква да „покаже своето превъзходство“ над Путин по време на разговор лице в лице със самия него, тогава давайте напред - и с песен. Дори съм готов да продам билети за това шоу. Но все пак има нещо в мислите на колегите. Формулата на Рейгън „доверявай се, но проверявай“ вече не отговаря на отношенията на Москва с Вашингтон. „Не се доверявайте и проверявайте седем пъти“ - това е по-скоро в съответствие с текущата ситуация. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Април 2021 | 20:48 | Агенция "Фокус"

Директорът на ЦРУ: Русия може да нахлуе в Украйна

Директорът на ЦРУ: Русия може да нахлуе в Украйна

Вашингтон. Директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) Уилям Бърнс смята, че концентрацията на руските сили на границата с Украйна може да доведе до ограничена инвазия. Бърнс говори в сряда на изслушване пред комисията по разузнаване на Сената на Конгреса на САЩ, предава ТАСС. Според ръководителя на ЦРУ, като посланик в Русия (от 2005 до 2008 г.), той е научил, че руското ръководство не бива да се подценява. „Военното натрупване на Русия в Крим, по протежение на границата с Донбас, е обект на сериозно безпокойство. Мисля, че това може да са редица методи за сплашване на украинското ръководство, за изпращане на сигнал до САЩ“, каза Бърнс. „Това трябва да се приеме сериозно не само от САЩ, но и от нашите съюзници“. Ръководителят на ЦРУ заяви, че заедно с директора на американското национално разузнаване Аврил Хейнс наскоро е участвал в много разговори с американски съюзници, по време на които е била обменяна информация. „Президентът на САЩ Джо Байдън в телефонен разговор с [руския президент Владимир] Путин ясно изрази нашата сериозна загриженост [относно концентрацията на руските сили]“, каза той. Американският лидер се обади на руския президент във вторник. Според пресслужбата на Кремъл Путин е очертал пред Байдън подходите за политическо уреждане в Украйна, основано на Минските споразумения. Както каза по-рано прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Руската федерация не бива да притеснява други държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали. Ситуацията в Донбас се усложни в края на февруари; почти всеки ден се регистрираха престрелки в региона, включително с използване на миномети и гранатомети. Страните се обвиняват взаимно за влошаване на ситуацията. Превод и редакция: Иван Христов

14 Април 2021 | 20:25 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Приемането на Украйна в НАТО би било ужасна грешка

The Telegraph: Приемането на Украйна в НАТО би било ужасна грешка

Лондон. Като се има предвид, че около 85 000 руски войници са съсредоточени в близост до източните граници на Украйна, не е изненадващо, че интересът на Киев към алианса на НАТО се пробуди. В телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Владимир Зеленски, украински комик, станал президент, предполага, че изявление на НАТО в подкрепа на страната му ще обезсърчи Кремъл от нападение, пише британският вестник The Telegraph. Уви, съдейки от най-новата история на региона, подобен ход на лидерите на НАТО вероятно ще има обратен ефект върху руския президент Владимир Путин и само ще го подтикне да заеме още по-агресивна позиция, която лесно ще доведе до открит конфликт. В крайна сметка вълнението от флирта на Киев с НАТО накара Кремъл през 2014 г. да нахлуе и анексира Крим, където е базиран Черноморският флот на Москва, и да подкрепи сепаратистките бунтовници в Донбас. За Русия перспективата Украйна, бивша съветска република, която Москва отдавна нарича „Малка Русия“, да се присъедини към НАТО е просто немислима. Виждайки, че НАТО поглъща една по една повечето бивши сателитни на СССР държави, Кремъл припомни, че има споразумение, че Алиансът няма да се разширява по-на изток към руските граници. Ето защо Русия реагира гневно на инициативата на бившия президент на САЩ Джордж Буш да примами както Грузия, така и Украйна в НАТО: ход, провокирал руското военно нашествие в грузинските региони Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. и продължаващата намеса на Кремъл в Украйна. Въпреки всичко, западните лидери са все по-враждебни към последните актове на военна агресия от страна на Путин, така че е съвсем естествено, че положението на Украйна изисква изявления за подкрепа. След като преди това определи Путин като "убиец", Джо Байдън изпрати два американски военни кораба в Черно море, за да предотврати по-нататъшните заплахи от Русия. Великобритания, която подписа ново споразумение за стратегическо партньорство с Украйна миналата година, продължава да обучава украинските военни и да провежда съвместни учения. Външните министри на страните от Г-7 - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ - тази седмица в съвместно изявление осъдиха "продължаващото голямо натрупване на руски сили по границите на Украйна и в незаконно анексирания Крим. " При такива обстоятелства Зеленски има всички основания да очаква стремежите на Киев за членство в НАТО да бъдат възприети благоприятно, особено в Европа. Но въпреки несъмнения прилив на съчувствие към тежкото положение на Киев, отговорът на призива на Зеленски да подкрепи плана за действие за членство на Украйна - първата официална стъпка към присъединяването - беше неокуражителен. Част от ограниченията произтичат от дълбоки разделения, които пречат на европейските лидери да говорят като единен фронт пред Русия. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон отговориха, като директно разговаряха с Путин за разрешаване на кризата, което е малко вероятно да вдъхне на Киев доверие. Друг важен аргумент за противопоставяне на желанието на Украйна за членство в НАТО е, че въпреки неотдавнашните опити на Зеленски да се справи с корумпираната политическа система на Киев, страната остава втората най-корумпирана държава в Европа след Русия. Решението на Зеленски от миналия месец да лиши водещия проруски олигарх от три телевизионни канала се смята за една от причините, поради които Путин, който е свикнал да разпространява чрез тях пропаганда на Кремъл да организира неотдавнашното пренасочване на войски и въоръжение. И все пак Украйна трябва да извърви дълъг път, преди да достигне дълбочината и широтата на демократичните институции, необходими за присъединяване към НАТО. Готовността на НАТО да се примири с членове със съмнителна демократична репутация вече създаде много проблеми за алианса. По-специално страни като Турция, които по времето на президента Реджеп Тайип Ердоган са участвали в появата на ислямистки терористични групи, имат същия статут като напълно работещите западни демокрации. Ако НАТО наистина иска да демонстрира своята стойност през 21-ви век, ще бъде в най-добрия интерес да сключи съюзи с други съмишленици по света, а не с провалени квазидържави като Украйна. Защитата на териториалната цялост на Украйна в лицето на руската агресия е важен принцип, особено когато Китай доминира в Южнокитайско море и заплашва Тайван. Въпреки това лидерите на НАТО, ръководени от защитата на международното право, не могат да предоставят членство на друга държава със съмнителна демократична репутация. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Април 2021 | 19:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ заяви, че ще поддържа преговорите на афганистанските власти с талибаните

ТАСС: САЩ заяви, че ще поддържа преговорите на афганистанските власти с талибаните

Вашингтон. Американската администрация ще подкрепя афганистанското правителство в преговорите с талибаните, въпреки предстоящото изтегляне на американските войски от Афганистан. Това се посочва в откъсите от речта на американския президент Джо Байдън, разпространени в сряда от Белия дом, относно съобщението за скорошното изтегляне на американския военен контингент от Афганистан, цитирана от TACC Предвижда се ръководителят на американската администрация да произнесе тази реч през следващите няколко часа. "Ще подкрепим мирните преговори между афганистанското правителство и талибаните с посредничеството на ООН", ще заяви американският лидер. Той също така уверява, че Вашингтон не възнамерява да спре да предоставя помощ на Кабул. "Въпреки че няма да останем военно ангажирани в Афганистан, нашата дипломатическа и хуманитарна работа ще продължи. Ще продължим да подкрепяме афганистанското правителство", обещава Байдън. Според него САЩ ще продължат да оказват „помощ на афганистанските национални сили за отбрана и сигурност“. „Заедно с нашите партньори ние обучаваме и екипираме почти 300 хиляди души (в тези сили)“, припомня стопанинът на Белия дом. От негова гледна точка няма смисъл САЩ да продължават да поддържат военно присъствие в Афганистан, надявайки се с времето да се появят условия, които да са по-благоприятни за изтеглянето на тези сили. „Не можем да продължим цикъла за удължаване или разширяване на военното си присъствие в Афганистан, надявайки се да създадем идеални условия за нашето оттегляне, разчитайки на различен резултат“, убеден е президентът. Той припомня, че е четвъртият ръководител на Белия дом, при който се провежда военната операция на САЩ в Афганистан. "Няма да предам тази отговорност на петия. <...> Време е да се сложи край на най-дългата американска война. Време е американските войски да се върнат у дома", каза Байдън. Високопоставен служител на американската администрация заяви във вторник, че Байдън ще обяви изтеглянето на американските войски от Афганистан до 11 септември тази година. Оттеглянето ще стане "без никакви условия", заяви служителят, който говори на специален брифинг за журналисти относно решението на Байдън за военната операция в Афганистан. "Отидохме в Афганистан заради ужасяващата атака, извършена преди 20 години (терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г.-ТАСС). Това не обяснява защо трябва да останем там през 2021 г.", каза Байдън. Според него Вашингтон "трябва да се съсредоточи върху предизвикателствата," засягащи позицията на САЩ на световната сцена, включително бъдещето ", а не да се връща към войната с талибаните. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Април 2021 | 18:36 | Агенция "Фокус"