Министър Десислава Танева: Издадени са 28 предписания от БАБХ на заведения за нарушения от 1 март досега

София. Издадени са 28 предписания от БАБХ на заведения за нарушения от 1 март досега. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия по повод проверките в заведенията след тяхното отваряне на 1 март. „Отвориха заведенията. Всички бяхме свидетели на дебата за тяхното отваряне. БАБХ за тези няколко дни от отварянето им до 5 март включително е извършила над 1 500 проверки в заведенията за спазване на противоепиденичните мерки. Издадени са 28 предписания. Получени са едва 6 сигнала за нередности. Докато те бяха затворени, но работиха с храна за вкъщи, БАБХ не е спирала контрола на тяхната дейност“, посочи Танева.

„Противоепидемичните мерки се спазват като цяло от заведенията. Открити са нарушения, свързани с липса на графици за дезинфекция на помещенията, за липса на табели с указания за измивания на плодове и зеленчуци и липса на дезинфектанти. Хората са положили усилия за спазване на мерките. Не са установени храни с изтекъл срок на годност. В последните две години имахме най-засиления контрол по отношение на допускането на пазара на плодове, зеленчуци и храни от животински произход. За първите два месеца - януари и февруари, сме спрели над 990 тона храни, половината от които са мандарини заради завишени стойности на остатъци от пестициди. Над 2100 тона храни сме конфискували по тази причина през миналата година. Конфискували сме 991 тона за януари и февруари 2021 г. Най-често нарушение се намира при сладкия пипер. Завишенията контрол на границата дава своите резултати. Контролът на БАБХ е на най-високите нива, на които е бил“, заяви тя.

„За миналата година страната беше разделена на две – Източна България беше засегната от суша, а в Западна България имаше добри добиви. Имахме по-малък добив на пшеница, но ние сме толкова добър износител на зърнени култури, че сушата не можа да повлияе на производството на хляб. Над 1.9 млн. тона са запасите от пшеница и царевица към 1 март. Това е в пъти повече от нуждите на местното население. Добивите бяха много добри за една част от производителите. Ние сме голям нетен износител и повече от половината от произведеното у нас го изнасяме. Международният пазар определеня ценовите нива и имаме едни от най-високите цени на зърнени култури. Това увеличение на цените, което е от около 20% при пшеницата, оказа влияние на цените на хляба у нас, но не в същия процент. Има малко поскъпване и това повишение на цената на суровините доведе до малко поскъпване на някои основни продукти“, каза още Танева.

„Зърнопроизводството ни като сектор е най-пазарно ориентирания, най-напред като конкуретноспособност и най-финансово устойчив. Направихме всичко, което е по силите ни да намерим инструменти за подкрепа и да ги подкрепим в сушата. Осигурихме подкрепа по de minimis заради сушата в размер на близо 18 млн. лв. в края на годината. Възползвахме се и от всички възможности, които ЕК предостави за подкрепа на земеделските производители заради пандемията“, допълни тя.

„За сектор „Пчеларство 2020 г. беше рекордна за подкрепа. За 2019 и 2020 г. данните показват, че 2020 се запазват добрите нива на експорт на сектора. Имаме изключително експортно ориентиран отрасъл. Няма намаление на цените в тази насока. Трудностите, с които се сблъска секторът, са обичайните. Въведохме и система за известяване на пчеларите за пръскане с препарати, за да е много по-ясно кой каква отговорност носи“, посочи Танева.