СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Десислава Ахладова: Трябва да се преосмисли дали отказите на т. нар. "разследващ прокурор" да се проверява главният прокурор биха могли да подлежат на съдебен контрол

Министър Десислава Ахладова: Трябва да се преосмисли дали отказите на т. нар. "разследващ прокурор" да се проверява главният прокурор биха могли да подлежат на съдебен контрол

София. Трябва да се преосмисли дали отказите на т. нар. "разследващ прокурор" да се проверява главният прокурор биха могли да подлежат на съдебен контрол. Това каза министърът на правосъдието Десислава Ахладова в предаването „Преди всички“ по БНР.Относно това какво се случва с промените в Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс, свързани с прокурор, разследващ главния ...

18 Януари 2021 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Министър Десислава Ахладова: Считам, че по-удачният вариант е независимият прокурор, който да разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на ВСС

Министър Десислава Ахладова: Считам, че по-удачният вариант е независимият прокурор, който да разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на ВСС

София. Считам, че по-удачният вариант е независимият прокурор, който да разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това заяви министърът на правосъдието Десислава Ахладова в предаването „Офанзива“ по „Канал 3“ във връзка с внесените законопроекти, предвиждащи независим прокурор да може да провежда разследване в случай на законови нарушения, извършени от главния прокурор. „Идеята за разследване на главния прокурор от независим прокурор не е нова, тя е от 2009 г. Вие знаете, делото „Колеви“ срещу България, когато всъщност беше установено, че следва да има независим орган, който да разследва главния прокурор. Мисля, че и с двата законопроекта, които в момента са в Народното събрание, се дава една възможност да има наистина едно такова независимо разследване, като вторият законопроект, който беше внесен от депутати, предвижда изборът на този независим прокурор да се извършва от Пленума на Висшия съдебен съвет. В първия си вариант той се извършваше от Прокурорската колегия, във втория – от Пленума на Висшия съдебен съвет. Считам, че това е по-удачният вариант – от Пленума на Висшия съдебен съвет, където участват и членове, избрани от съдии, и също така и политическа квота, която е от Народното събрание, тоест – има по-голяма представителност в Пленума, така че смятам, че този законопроект е по-добър и би следвало да намери своето място“, посочи тя. „Във втория законопроект номинациите се правят от Прокурорската колегия. Разбира се, може да се обмисли и следната идея – дали не е добре всеки прокурор сам да може да се кандидатира. Това също е един разумен вариант“, коментира министър Ахладова. Тя каза още, че в случаите, в които главният прокурор извърши някакво престъпление, независимият прокурор ще може да извърши цялостно разследване прокурор. „Разбира се, през този мандат, който му предстои, тези седем години, няма как този човек само да чака главният прокурор да извърши престъпление. През останалото време ще извършва и останалите свои дейности“, допълни министърът на правосъдието. „Мандатът е седем години, както на тримата големи в съдебната система, както и на главния прокурор, както и на председателя на Върховния касационен съд“, каза също Десислава Ахладова. „От една страна този по-дълъг мандат дава една независимост. От друга страна независимост има и в това, че този човек, приключвайки кариерата си след седем години, ако не е в една степен по-нагоре, тоест – прокурор във Върховна касационна прокуратура, той, при негово желание може да се върне във Върховна касационна прокуратура, което всъщност означава, че той кариерно няма да е зависим от главния прокурор“, поясни тя. Министър Ахладова отбеляза още, че Конституционният съд съвсем ясно и точно е постановил в своето решение от месец юли, че когато се разследва главният прокурор, разследващият не е длъжен да изпълнява неговите указания. „Тоест, никой не може да бъде съдия на себе си. Така че, в този случай трябва да държим сметка и за това, че имаме една конституционна рамка. Тоест, ние не можем да вземем някакъв външен орган, който в Конституцията няма разследващи функции, и да го направим разследващ главния прокурор. В България по Конституция разследване се извършва от Прокуратурата. Именно затова тази фигура е прокурор, а не съдия, адвокат или от някоя друга област“, посочи тя и допълни, че това реално би било нарушение на Конституцията.

12 Декември 2020 | 21:54 | Агенция "Фокус"