Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

Брюксел. Европейската комисия е предпазлива със стремежите на държавите-членки на ЕС да издават едностранно сертификат, предлагащ привилегии за пътуване на ваксинираните, съобщиха източници от ЕС за EURACTIV, като вместо това Брюксел отново предлага общ подход, както е с ваксините.

Едностранните корона-паспорти „биха създали някои проблеми, тъй като в края на краищата всички сме в общото Шенгенско пространство“, каза източник от ЕС. „Не можем да получим облекчения за израелски и британски туристи, докато гражданите на Шенгенското пространство са изключени“, добави източникът.

За момента пътуването извън Съюза е до голяма степен ограничено.

„Тече политически дебат, но по никакъв начин подобна мярка не бива да предизвиква дискриминация“, добави източникът от ЕС.

В четвъртък (25 февруари) лидерите на ЕС ще обсъдят предложението на Гърция за издаване на удостоверение за пътуване за тези, които са получили ваксина срещу COVID-19. Подобен сертификат би спестил на пътниците неприятностите при преминаване през тестове за коронавирус или спазване на карантина при заминаване в чужбина.

Към момента обаче държавите-членки са разделени по въпроса.

Гръцкото предложение се подкрепя главно от държави, чиито икономики са силно зависими от туризма, като Кипър, Испания, Малта, Португалия и Италия. Естония също подкрепя идеята.

Сред противниците са Румъния, Германия и Франция, които изразиха несъгласието си поне засега, като заявиха, че Европа не може да издава сертификати за желаещите да пътуват, докато всички граждани на ЕС нямат равен достъп до ваксини. Тези страни също изразиха съмнения дали настоящите ваксини предлагат достатъчна защита спрямо новите варианти на COVID-19.

Брюксел настоява за общ подход

С цел да избегне загубата на още един летен сезон, Атина посочи, че ще наложи мярката едностранно, освен ако не бъде взето решение за целия ЕС.

Дипломатически източници разкриха пред EURACTIV, че технически всяка държава-членка на ЕС може да реши да действа едностранно, тъй като управлението на границите е главно национална компетентност.

Гърция вече е сключила сделка с Израел, докато съобщенията в гръцките медии предполагат, че има преговори и с Великобритания и Сърбия.

Днес лидерите на ЕС ще се споразумеят да възприемат общ подход по въпроса, казаха дипломатически източници.

„Призоваваме за продължаване на работата по общ подход към сертификата за ваксинация“, се казва в проектозаключенията на срещата на върха.

В опит да отмени ограниченията за пътуване, действащи в момента в цяла Европа, австрийският канцлер Себастиан Курц предложи да се въведе „зелен паспорт“ за тези, които не представляват риск за здравето.

Според Курц три категории хора ще получат такъв пропуск: тези, които вече са получили ваксината, тези, които вече са били заразени, и тези, които са били тествани съвсем наскоро.

Ако ЕС не започне работа по този проект за „зелен паспорт“, предупреждава Курц, Австрия ще приложи схемата на национално ниво.

Но други страни са против. Във Франция, както съобщава източник от Елисейския дворец пред EURACTIV.fr, поддържат позицията си на „двойна предпазливост“ по отношение на въпросите за защита на частните данни и неравенствата, които това може да създаде.

Въпреки това Париж посочи, че е отворен за обсъждане и счете за „уместно да започне техническа работа“ за оценка на този инструмент, въпреки че засега го смята за преждевременно.

Друг въпрос със сертификатите за ваксинация е свързан с видовете ваксини, които ще бъдат признати на ниво ЕС. Всъщност някои чужди държави може да са лекували хора с ваксини, които не са били одобрени от Европейската агенция по лекарствата.

Например Сърбия широко използва руската и китайската ваксини, а вече и Унгария.

„Това е въпрос, на който лидерите на ЕС трябва да отговорят“, каза източник от ЕС.
***
Берлин. Кризата, причинена от пандемията на коронавируса, не остави толкова голяма дупка в бюджета на Федерална република Германия, както се предполагаше първоначално, пише Die Welt: причината беше неочаквано силен икономически растеж в края на 2020 г. Крайният дефицит, според Федералната статистическа служба на Германия, възлиза на 139,6 милиарда евро, докато първоначалните прогнози бяха за 158,2 милиарда евро.

Статистическата служба отбеляза, че това е първият дефицитен бюджет на Германия от 2011 г. насам и най-големият дефицит след обединението на Германия. Отбелязва се обаче също така, че в края на 2020 г. германската икономика е нараснала с 0,3%, въпреки карантината. Така общият спад на БВП за цялата година не е толкова голям и възлиза на 4,9%. Въпреки това това все още е най-големият икономически спад след финансовата криза през 2009 г., отбелязва вестникът.

Както пише Die Welt общият бюджетен дефицит възлиза на 4,2% от БВП. Междувременно, според критериите от Маастрихст, бюджетният дефицит на държава от ЕС не трябва да надвишава 3%. Отбелязва се обаче, че този критерий не се взема предвид през 2020 и 2021 г. поради пандемията на коронавируса.

За да предотврати още по-силна рецесия, германското правителство прилага програми за икономическа помощ, пише вестникът. Що се отнася до следващата година, правителството очаква икономиката да нарасне с 3% през 2021 година. В същото време връщане към предкризисното ниво се очаква едва в средата на 2022 година.
***
Берлин/Париж. Резултатите от неотдавнашна анкета показват колко непопулярен е стилът на управление на Макрон сред французите, пише германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. Пандемията на коронавируса засили общественото недоволство. В същото време, идеите на критичната към Европа Марин Льо Пен получават все повече и повече одобрение.

Както отбеляза говорителят на френското правителство Габриел Атал, той мечтае за избори без Марин Льо Пен, но в действителност всичко е различно: 52-годишният кандидат за френски президент има всички перспективи да влезе в решаващия кръг за гласуване следващата пролет. Пандемията на коронавируса унищожи последните остатъци от оптимистичния дух, излъчван от Еманюел Макрон, когато встъпи в длъжност през 2017 г.

Здравната криза показа колко много французи сега споделят идеите на Льо Пен за ограждане, защита и връщане към националистически мироглед. Институтът за изследване на общественото мнение Opinionway проведе мащабно проучване във Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство по поръчка на мозъчния тръст Cevipof, показвайки как пандемията е повлияла на общественото мнение. Резултатите за Франция бяха частично тревожни, пише германският вестник. „Здравната криза отново засили структурната политическа криза на доверието във Франция“, каза политическият анализатор Бруно Котрец от Cevipof.

Още протестите на „жълтите жилетки“ разкриха кризата на представителната демокрация. Оттогава Макрон не е в състояние да намали съмненията за това. За разлика от подобни правителства в страни, сравними с Франция, френският президент до голяма степен управлява държавата, заобикаляйки парламента. Важни решения се вземат от тесния кръг на Съвета за защита от коронавируса, пише Frankfurter Allgemeine.

Заседанията се провеждат в атмосфера на „военна тайна“, дори членовете на кабинета нямат достъп до протоколите от заседанията. Освен това Франция обяви извънредна ситуация в здравеопазването, което дава още повече изпълнителна власт. 55% от анкетираните във Франция критикуват принципите на демокрацията в своята страна. Сред германците броят на недоволните от демокрацията е 32%.

Целта за етично и морално обновяване след идването на правителството на Макрон не беше постигната. 65% от французите смятат политиците в тяхната страна за корумпирани. За сравнение, 42% от германците споделят подобно мнение. „Франция преживява криза на доверието от цяло десетилетие. Надеждата, че Макрон ще укрепи доверието с обновяването на политическата сцена, не се сбъдна“, каза експертът Бруно Котрец.

Пандемията обаче насърчи французите да се доверяват повече на публични институции като болници или центрове за ваксинация. Като цяло обаче резултатите от социологическите проучвания са тревожни за предизборната стратегия на Макрон, подчертава изданието. Само малка част от французите искат повече отвореност и интеграция с ЕС и световната световна икономика. 44% са за по-голямо затваряне на стран ата към света. 19% искат повече прозрачност. Сред германците 51% подкрепят отвореността към света в икономическата сфера.

В други области курсът на Льо Пен също е по-съобразен със светогледа на нейните сънародници, отбелязва Frankfurter Allgemeine. 62% от французите смятат исляма за заплаха за страната. Наскоро френският вътрешен министър по телевизията укори Льо Пен, че е твърде „вяла“ по отношение на ислямизма. Льо Пен не се остави да бъде разтревожена. Тя призна, че е била прекалено агресивна в телевизионния си дуел с Макрон през 2017 година.

Тя очевидно залага, че французите вече са идентифицирали в нея борец срещу ислямизацията, докато Макрон все още трябва да изясни профила си, отбелязва германският вестник. Народното събрание прие на първо четене закон, укрепващ републиканските принципи, с който Макрон иска да отговори на притесненията на своите съграждани относно „ислямисткия сепаратизъм“. Ориентираният към Европа курс на президента година преди изборите насърчава по-малко сънародници на Макрон. Още на европейските избори неговата партия изоставаше от партията на Льо Пен.

Членството в ЕС се счита за „нещо добро“ от 45% от французите, продължава германският вестник. Политическият анализатор Каутерец оценява резултатите от проучването като изключително тревожни. Че членството в ЕС е добро заявиха и 43% от анкетираните във Великобритания. Фактът, че Франция в този аспект на практика е наравно с Великобритания, кара човек да се замисли. В Германия 52% от германците оценяват положително членството на страната си в ЕС.

Според статията проучването показва и отхвърлянето на „вертикалния, често авторитарен стил на управление“ на Макрон. 64% са на мнение, че страната се нуждае от децентрализиран и по-близък до гражданите процес на вземане на решения. Недоволството от липсата на политическо участие в живота на страната може да е от полза за Льо Пен, която ловко действа като защитник на всички „забравени“ и се възползва от това, отбелязва Frankfurter Allgemeine.
***
Лондон. Лондон изпревари Ню Йорк като мястото с най-висока концентрация на доларови милионери в света. Това се доказва от доклад, който показва колко пари са спечелили най-богатите хора в света по време на пандемията на коронавируса, пише The Guardian.

Близо 875 хиляди лондончани са доларови милионери, тъй като имат активи на стойност над 720 хиляди британски лири.Източник на тази информация е годишно проучване, проведено от консултанти по недвижими имоти Knight Frank.

Оказва се, че всеки десети жител на британската столица е доларов милионер, което само подчертава социалното неравенство, преобладаващо в нея. В действителност, според правителството, над 2,5 милиона (или 28%) от жителите на града са категоризирани като „бедни“, подчертава The Guardian.

Докладът показва, че 874 354 души в Лондон имат над 1 милион долара активи, включително имущество, което ги прави така наречените High Wealth Owners (HNWI). За сравнение, в Ню Йорк, който е на второ място, има 820 хиляди души, които могат да се похвалят с подобно състояние.

Проучването показва, че Лондон има най-голям брой „първокласни“ домове от всички градове в света, с над 68 000 жилищни единици на стойност над 2 милиона британски лири всяка. Пандемията отбеляза скок в супер скъпите продажби на недвижими имоти, тъй като богати чуждестранни инвеститори се възползваха от отслабването на паунда и данъчните облекчения от Брекзит, обяснява вестникът.

Лондон също се нарежда на върха сред градовете, които привличат богати хора със своя начин на живот. Според изследванията на Knight Frank, сред изискванията на богатите в тази категория са ресторанти, със звезди на Мишлен, опери и театри, университети, спортни и търговски центрове.

Предполага се, че Лондон се е възползвал отчасти от притока на богати хонконгци. Много от тях напуснаха бившата британска колония на фона на опасенията, че Китай може да затегне политиката си в региона.

Според отделно проучване на адвокатска кантора Bates Wells броят на така наречените златни визи, издадени миналата година на хора от Хонконг, се е увеличил с 68%. Получателят на такъв документ трябва да инвестира най-малко 2 милиона британски лири в икономиката на Обединеното кралство.

Междувременно, според Министерството на труда и пенсиите, столичният район изпреварва останалата част на Великобритания по броя на семействата с ниски доходи. 28% от жителите на столицата са класифицирани като „бедни“, в сравнение с 22% средно за страната. Тази цифра нараства до 32% за тези, които живеят във вътрешния Лондон.

Според официалната статистика 800 000 (39%) лондонски деца живеят в бедност. Това е най-високото ниво от началото на събирането на информация през 1994 г., отбелязва The Guardian.

Според доклада на Knight Frank, икономическите затруднения, причинени от пандемията, са засегнали милиони хора със скромни доходи. В същото време тези, които вече са били много богати, са успели да увеличат състоянието си.

Повече от 6000 души се присъединиха към редиците на супербогатите през 2020 г., тъй като тези от най-добрите 0,1% успяха да умножат своите и без това огромни състояния въпреки пандемията. Броят на „лицата със свръхвисоко ниво на собствен капитал“ (UHNWI), т.е. с активи на стойност над 30 милиона долара, през този период се е увеличил с 2,4% до 520 хиляди.

Най-богатите хора в света се страхуват, че нарастващото неравенство може да накара правителствата да наложат данъци върху богатството. Такива мерки вече са предприети в Аржентина, Боливия и Мароко.

Трима видни британски икономисти препоръчаха събиране на еднократна сума от всички граждани, чиито активи, включително имущество, надвишават 500 хил. британски лири. Според експерти, ако събирате 1% данък върху тези хора за пет години, можете да съберете 260 милиарда лири, които ще са достатъчни, за да покрият всички годишни разходи на Националната здравна служба на Обединеното кралство, отбелязва The Guardian.
***
Будапеща. Унгария в сряда стана първата държава в Европейския съюз, която започна да ваксинира населението срещу коронавирус с китайската инжекция Sinopharm, пише европейската редакция на Politico.

„Днес започваме ваксинацията с китайски партиди“, заяви премиерът Виктор Орбан в съобщение във „Фейсбук“.

Унгария е единствената държава от ЕС, която е одобрила употребата на ваксината на 29 януари и е поръчала общо 5 милиона дози.

Наскоро страната изпрати своя държавен самолет до Пекин, Китай, за да събере първата си пратка от 550 000 дози. Унгарски експерти също са изследвали мястото на производство на ваксината на държавното предприятие.

Един токсиколог обаче изрази загриженост относно употребата й в Унгария. В онлайн презентация Габор Захер каза, че има широка група пациенти, които не трябва да получават ваксината, включително такива с „нестабилно хронично заболяване, остър пристъп на хронично заболяване или анамнеза за свръхчувствителност“, заяви той. „Това е голяма кошница“, добави Захер.

Sinopharm разработи две ваксини срещу COVID-19. И двете са били прилагани на високорискови групи в Китай в продължение на няколко месеца по програмата за спешна ваксинация в страната.

Една от ваксините е одобрена за обществено ползване в Китай през декември, докато другата е била подадена за лиценз днес, според Reuters, заедно с ваксина от китайската CanSinoBIO.

От докладите не става ясно коя от двете ваксини на Sinopharm използва Унгария.