Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция „Фокус“)

Москва. На два пъти през изминалата седмица Джо Байдън се изказа във видеоформат като лидер, обединяващ Запада срещу външни врагове - Китай и Русия. На форума на Г7 той призова за колективен отговор на предизвикателствата от Пекин, а на Мюнхенската конференция по сигурността говори повече за това как да се сдържи Кремъл. В Пекин стремежите на САЩ се възприемат като опит за започване на нова студена война, в която основният враг няма да бъде СССР, а КНР. Според китайски експерти САЩ няма да могат да качат Германия и Япония на своя кораб, пише руската „Независимая газета“.

Както каза говорителят на Белия дом Джен Псаки, на срещата на върха на Г7 Байдън говори за това как съвместно да се укрепят способностите за противопоставяне на нарастващото влияние на КНР. На първо място се имат предвид опитите му да наложи своите търговски правила на света и да стане доминираща сила в областта на високите технологии.

Британският премиер Борис Джонсън председателстваше срещата на върха.

На срещата в Мюнхен акцентът беше поставен върху задачата за формиране на единен западен фронт срещу заплахи за демокрацията от Русия и Китай. В същото време, според Джереми Шапиро, директор на научните изследвания в Съвета на Европа по международни въпроси, Байдън показва необичайно ястребов подход към Русия, разглеждайки я в същия пакет с Китай и определяйки условията на нова глобална студена война срещу авторитаризма.

За да убеди останалата част от Г7 да го последва, Байдън се опита да възстанови щетите, нанесени от администрацията на бившия президент Доналд Тръмп върху отношенията между Вашингтон и основните столици на Европа.

Както New York Times напомня, президентът предприе много стъпки за помирение и възстановяване на единството с Европа. Той се върна към Парижкото споразумение за климата, реши да даде приоритет на защитата на правата на човека и дори обеща да се върне към „ядрената сделка“ от 2015 г. с Иран.

Но суровостта на Байдън към Москва и Пекин обезпокои европейските лидери. И досега, както отбелязва Шапиро, няма признаци на ентусиазъм за тази линия на Белия дом на европейския континент.

И в Пекин определено приеха новата мисия, която президентът на САЩ пое върху себе си, с враждебност. Според Чен Фенгинг, сътрудник от Китайския институт за съвременни международни отношения, „когато Демократическата партия на САЩ и Байдън призовават за отговор на предизвикателствата на Китай, те в действителност искат да го обсадят и да създадат антикитайски съюз. Идеологически съюз, подобен на НАТО. Но НАТО беше насочен срещу Русия, а сега острието на групата е насочено към Китай“.

Китайският държавен вестник Global Times пише също за опит за създаване на съюз срещу Китай, основан на Г7. Но този опит е нереалистичен. Въпреки че държавите от Г7 имат предимство в технологиите и международното разделение на труда, те представляват само част от световната икономика и тази част се свива. Понастоящем страните от Г7 представляват 33% от световния БВП, а преди 30 години те са представлявали около 70%. Междувременно Китай е произвел 18,6% от световния БВП през 2020 г. Следователно говоренето за икономическо възстановяване от пандемия, без да се включва Китай в него, е „като плаване по моретата без компас“.

Възгледите на Байдън и други лидери от Г-7 за Китай може да са коренно различни. Това се отнася предимно за Германия и Япония. Китай за Германия е основният пазар за автомобили. Япония също има огромен търговски оборот с Китай. Дали тези две държави ще решат да отслабят връзките си с Китай, само за да успокоят САЩ, пита китайският вестник.

Александър Ломанов коментира пред „Независимая газета“: „Общ интерес на американците и европейците е да има лост за сдържане на Китай. По-скоро инструмент за договаряне. При европейците тази мотивация е много силна, те не искат да изглеждат слаби. Изглежда, че алиансът ще бъде създаден на ниво разговори, изявления за правата на човека. Но това няма да е истински съюз, способен да нанесе икономически или военно-политически щети на Китай. В крайна сметка европейците не искат да губят печалба поради съкращаването на икономическите връзки с Китай“.

Според експерта сега се оформя нова конфигурация на модела от Студената война. „Икономическото взаимодействие между двете страни ще продължи. Високотехнологичният сектор обаче все повече се изолира от това взаимодействие. Превръща се в забранена зона. Това е моделът, който ще бъде създаден през следващото десетилетие“, заключи Ломанов.
***
Вашингтон. Говорителят на Белия дом Джен Псаки и говорителят на Държавния департамент Нед Прайс коментираха изявленията на китайския външен министър Ван И за отношенията между двете страни, пише „Взгляд“.

Псаки нарече отношенията между Вашингтон и Пекин „интензивна конкуренция“, а американските власти възнамеряват да „подходят към тези отношения от позицията на силата“. Съединените щати ще „се координират тясно с партньорите и съюзници по целия свят, включително европейските партньори“ в азиатско-тихоокеанския регион. Белият дом обмисля дали да се запазят митата, наложени от предишната администрация на Доналд Тръмп.

Прайс обвини Китай в „прехвърляне на вината за своите хищнически икономически практики, липса на прозрачност, неуважение към международните споразумения и преследване на универсалните човешки права“. Държавният департамент обеща, че САЩ „ще продължат да се застъпват“ за правата на човека в Китай и ще разглеждат отношенията с Китай „през призмата на позицията на силата“. На действията на Китай, каза той, трябва да се „съпротивляваме заедно“ със „съюзниците и партньорите“. „Хищническите практики, инструментите, които Китай използва, са технологичен авторитаризъм“, каза Прайс.

Преди това външният министър на Китай Ван И заяви, че отношенията между Китай и САЩ са се влошили, тъй като „предишната администрация на САЩ, изхождайки от собствените си политически интереси, сериозно изврати пътя на Китай към бъдещето и политиката към него“. Първият дипломат на Пекин призова САЩ да „спрат да очернят китайската комунистическа партия и политическата система на КНР“. Освен това от САЩ се изисква да „спрат да насърчават и дори да подкрепят погрешни изявления и действия на сепаратистки сили, които защитават независимостта на Тайван“, и „да спрат да подкопават суверенитета и сигурността на Китай във вътрешните му дела в Хонконг, Синдзян и Тибет.“