СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„ТВ 24“ (РСМ): Ще се проведе заседание на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси

„ТВ 24“ (РСМ): Ще се проведе заседание на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси

Скопие. Очаква се протоколите от десетата среща, учебниците за седми клас у нас, както и въпросът за характера и делото на Гоце Делчев да бъдат теми за дискусия в четвъртък и петък на 12-то заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България. Срещата ще се проведе онлайн поради пандемията, а официални...

25 Февруари 2021 | 14:55 | Агенция "Фокус"

Българският посланик в Скопие: С малки крачки ще върнем доверието между София и Скопие

Българският посланик в Скопие: С малки крачки ще върнем доверието между София и Скопие

Щип. Българският посланик в страната Ангел Ангелов заяви днес, че е оптимист, че преговорите между Скопие и София скоро ще бъдат отблокирани и че двете страни трябва да продължат да работят в тази посока, цитира думите му македонската редакция на Радио „Свободна Европа“ „Оптимист съм и трябва да продължим да работим в посока, за която говори специалният пратеник на правителството на Република Северна Македония Владо Бучковски, за да възстановим доверието с малки стъпки и когато възстановим доверието, ще намерим формула, по която ще продължим напред. С малки стъпки, тук ще повторя още веднъж. Ние работим много тясно с г-н Бучковски. Знаете, че той е бил в България няколко пъти, срещал се е с министър Захариева и ние се опитваме да вървим напред с малки стъпки, за да си върнем доверието. "Когато възстановим доверието, ще има напредък", каза Ангелов по време на днешното посещение в Щип. Посланикът посочи, че сигналите, дадени от българското правителство, са за намаляване на емоциите и от двете страни и, както той каза, двете страни да влязат в прагматичен диалог, който ще сложи край на речта на омразата. България наложи вето на преговорната рамка между ЕС и Македония миналия декември, заявявайки, че Скопие не зачита Споразумението за добросъседство. София също настоява Македония да признае българските си корени, припомня редакцията. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Февруари 2021 | 16:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в понеделник ще оглави правителствена делегация до Кипър и Израел, която ще има за цел да обсъди последните развития около ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник Kathimerini. Посещението му в Никозия за разговори с президента Никос Анастасиадис се провежда преди неформалната среща на върха по кипърския въпрос в началото на март. В изявление говорителят на кипърското правителство Кириакос Кусиос заяви, че целта на посещението е „по-нататъшната координация на Никозия и Атина с оглед на неформалната конференция от пет страни, която генералният секретар на ООН възнамерява да свика“. След това Мицотакис ще пътува до Израел, където ще се срещне с израелския си колега Бенямин Нетаняху, за да обсъди по-тясно сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. Това включва поддръжката на три C-130 в Израел и интереса на Гърция за противотанковата ракетна система Spike/NLOS, наред с други въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Брюксел. Турция и Гърция са „ценни съюзници" и ролята на НАТО е да предостави платформа за преодоляване на различията между двете страни. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на онлайн уеб семинар, организиран от базирания във Великобритания мозъчен тръст Chatham House, съобщава турският вестник Daily Sabah. Разногласията могат да бъдат преодолени чрез „честни дискусии", допълни норвежкият политик. „И точно това направихме, когато става въпрос например за ситуацията в Източното Средиземноморие. Успяхме да установим в НАТО това, което наричаме механизъм за разрешаване на конфликта“. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията за морски граници, отправени от членовете на ЕС - Гърция и гръцко-киприотската администрация, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турската република в северната част на Кипър. Двете страни участваха в преговори за разрешаване на конфликти миналата година, инициирани от Столтенберг, които бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, която позволява разрешаване на конфликти по море и във въздуха. „Това всъщност е военен съюз на комуникациите, гореща линия, военно-технически разговори между гръцките и турските военни и персонал тук, в НАТО в Брюксел. И с това, намаляваме рисковете от инциденти между кораби и самолети в Източното Средиземноморие, идващи от Турция и Гърция", добави той. Столтенберг също подчерта, че намаляването на напрежението е важно, тъй като ще предотврати произшествия, които биха довели до жертви. Съгласно думите му, механизмът за разрешаване на конфликтите в НАТО „също е помогнал да се проправи път за Гърция и Турция да седнат и да рестартират онова, което те наричат проучвателни разговори за основните разногласия". „Така че, да, има опасения, но мисля, че най-важното нещо, което НАТО може да направи, е да се опита да намери начини да стъпка по стъпка, не само да се оплаква от опасенията и да изразява опасения, но също така да намери положителен подход, път напред. .. И през последните седмици или месеци видяхме някои важни стъпки в правилната посока, доказвайки, че НАТО играе важна роля и когато съюзниците не са съгласни, както например в Източното Средиземноморие", завърши Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

Скопие. Отношенията между Скопие и София се размразяват след европейската блокадата на България през декември. След като вчера беше договорено от март сателитният канал на Българската национална телевизия - БНТ 4, освен по оператора А1, да бъде ретранслиран по "Макс ТВ" на Македонски телеком, в който държавата има своя дял, а сателитният канал на македонската телевизия да се ретранслира по българските телевизионни оператори, се очаква още завършването на процедурите около документацията за излъчването на три частни български телевизии в Северна Македония. Освен това до края на февруари същото ще бъде направено и с 3-4 частни македонски телевизии за България. Освен това, този месец се очаква ректорът на Софийския университет, придружен от няколко декани, да посети Скопие и най-големия държавен университет в страната - Св. Кирил и Методий, както и други университети, за да се организира обмен на преподаватели и студенти от следващата учебна година, предава скопският телевизионен канал "Телма". Тази информация за Телма беше потвърдена от специалния представител на правителството за България Владо Бучковски, според когото студентският обмен може да започне дори по-рано - от летните семинари. Освен обмена на телевизионни канали и университетското сътрудничество, от днес македонската държавна информационна агенция има свой кореспондент от София, журналистът Николай Кръстев, а името на кореспондента на Българската телеграфна агенция от Македония все още се чака. Междувременно двете министерства работят по хармонизиране на плана за действие, който трябва да бъде приет на съвместна междуправителствена конференция. Неофициално македонската страна се надява, че това може да се случи и този месец. Говорител на македонското външно министерство заяви пред „Телма“, че те поддържат постоянна комуникация с българските си колеги относно плана за действие, но без повече подробности за процеса. Неофициално „Телма“ разбира, че македонската страна вече е обмислила българския отговор на македонския план за действие от януари и че отговорът от Скопие вече е оформен в проекто-окончателен вариант, на който София ще трябва да отговори дали е приемлив. Докато се полагат усилия за затопляне на отношенията между двете страни, днешното честване на 149-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев показа, че някои въпроси между двете страни далеч не са затворени. Така българският вицепремиер Красимир Каракачанов написа във „Фейсбук“, че Делчев е оставил костите си за свободата на българския народ в Македония и че спорът кой е Гоце Делчев е безмислен, защото той сам се е обявявал за български патриот. В Скопие пък по повод раждането на Делчев обявиха, че най-важна била заслугата му за създаването на Северна Македония. Премиерът Заев написа в профила си във Фейсбук: „Днес, 4 февруари, на рождения ден на великанът и вдъхновител на македонската национално-революционна дейност - Гоце Делчев, ние си спомняме и отдаваме почит към историческия му принос за създаването на македонската държавност“. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски също написа, че Гоце Делчев е „македонски герой, върху чието име, дело и жертва почива нашата борба за свобода и днешната държава Македония“. Македонското правителство, полагайки цветя на гроба му, посочи, че те отдават почит на делото на великия революционер Гоце Делчев за неговия исторически принос за създаването на македонската държавност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 17:36 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

Скопие. „Паузата политическите преговори с България до изборите им през април се изпълва тези дни с различни предложения от професори, посланици, анализатори за това как да се разреши спорът с България - да се потърси помощ от ООН, двете правителства да седнат и да отворят всички въпроси, да се спрат преговорите, да се търсят посредници, да се разговаря, докато не се постигне компромис и т.н.“, пише вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. Вчера президентът Стево Пендаровски изрази мнение, че „не е лошо за въпроса между Скопие и София да присъства и някой от европейците, защото двама балканци трудно могат да постигнат решение сами без външна помощ, както показа спорът с Гърция“ и обясни настоящата позиция на държавното ръководство на Република Северна Македония, което е за разговори за връщането на доверието. Според президента през този период трябва да се обсъждат външни, второстепенни въпроси като инфраструктура, енергийна свързаност, сътрудничество в образованието, медиите и др., но българската страна не мисли така. „В нашия план за действие, за онези елементи, където буквално нямаше нищо - име, фамилия, самоличност и т.н. - българската страна отговори по всички точки, по отношение на железопътната линия, Коридор 8, но също така постави старите изисквания. Моята позиция е, че до изборите в България трябва да останем ангажирани само с този набор от въпроси“, каза Пендаровски пред „ТВ24“. От друга страна, българският външен министър Екатерина Захариева е категорична по темите, които ще бъдат обсъдени, и отново подчерта, че България няма да прави компромиси с националните интереси. Според нея нерешените двустранни въпроси с Македония трябва да бъдат решени преди влизането на страната ни в ЕС. „България продължава да подкрепя европейската перспектива на Западните Балкани и твърденията, че България влиза в „белградски“ и „чужди сценарии“, спиращи пътя на РС Македония към членство в ЕС, са неверни. Не сме доволни, че трябваше да кажем „не“, но не можем да толерираме това, което се случва там“, каза Захариева вчера. Според Пендаровски е добре да изчакаме два или три месеца, за да намалим напрежението и да седнем и да говорим със студени глави, „което не означава, че чакаме друго правителство след изборите“. Той казва, че македонската страна изисква, но българската страна не е съгласна само историците да говорят за периода преди 1944 г., а политиците да се посветят на настоящето. По отношение на предложението на гръцкия външен министър Никос Дендиас да бъде посредник в преговорите с България, президентът каза, че българите ще имат проблем с това, тъй като гръцките политици са критични към българските позиции към нас. „За да бъде някой приет за посредник, и двете страни трябва да са уверени в неговата независимост. В типичен балкански спор, какъвто е наложения от София, се съмнявам, че трета балканска държава може да се възприеме като независим посредник. Най-добрите посредници в балканските дела са мощните и далечни страни. Двигателите на Европа след Брекзит са Германия, Франция, Нидерландия, както и Полша, които трябва да поставят този въпрос на масата“, каза Пендаровски. Той добави, че е добре, че РС Македония и целите Западни Балкани са в списъка от общ интерес за САЩ и Германия. „Хубаво е да бъдете под зоркото им око. Нямам илюзия, страх или резерва, че Германия и Америка могат да ни наложат недемократично решение“, каза Пендаровски. Захариева повтори вчера кои проблеми очаква да бъдат преодолени. Тя заяви, че откриването на сръбски културен център е вътрешен проблем ба РСМ, но София иска да има български културен център. Тя оцени, че между двете страни няма нормална пътна и железопътна линия и се създават административни пречки за българските компании. „Единствената нация в учебниците по история в РС Македония, която е представена като фашистка, е българската. Българският народ не е фашистки народ. Тогава италианците и албанците също трябва да бъдат идентифицирани като фашисти, защото и те бяха съюзник в онзи исторически момент на Германия“, каза Захариева. Тя благодари на властите в Скопие за затварянето на групи във Facebook с реч на омразата срещу България и заяви, че „най-важното е да успокоим емоциите и ако не разрешим проблемите, двете страни ще загубят“. Наскоро обществеността чу различни предложения за бъдещето на преговорите с България. Според Тито Петковски ЕС не е в състояние да разреши спора в съответствие с международното право, така че РС Македония трябва да потърси помощ от ООН и да осъди България за намеса във вътрешните работи. Професор Любомир Фръчкоски вярва, че проблемът ще бъде решен едва след като двете правителства, а не комисиите, отворят всички въпроси на масата и трябва бързо да се постигне компромис по две или три теми, а въпросите за идентичността трябва да останат настрана. Подобно предложение направи и проф. Скендер Асани да сформира правителствени комисии за преговори, които да действат непрекъснато и да третират проблема като процес, а не като историческа тежест. Бившият външен министър Денко Малески пише, че членството ни в НАТО изисква мирно решение чрез преговори и компромиси, с участието на съседни държави. Междувременно бившият посланик Ристо Никовски предлага преговорите на историческата комисия да бъдат прекратени и Договорът за приятелство да бъде отменен поради българското вето и искането за преразглеждане на македонската идентичност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 10:12 | Агенция "Фокус"

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Скопие. Коалиционният партньор на СДСМ в македонското правителство – зелените от ДОМ – чрез Лиляна Поповска изразиха категоричното си несъгласие „с българската пропаганда в РСМ“, пише „Вечер“. „Не може българска телевизия в Македония, имате ли ум, бе хора?? Внасяте официална антидържавна пропаганда, като Екзархията през XIX век?? Но тогава сме били в Османска Турция, а сега в независима държава това да си го правим? Това е национално самоубийство“, пише Поповска. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 09:01 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

Скопие. На среща между представителя на правителството на Република Северна Македония (РСМ) за преговорите с България и нашия посланик в Скопие, директора на АВМУ и Телеком е договорено от 1 март в югозападната ни съседка да започне излъчване на Българската национална телевизия чрез оператора „Телеком“, пише вестник „Вечер“. Срещата се е провела в сряда и решението бе съобщено от Костадин Филиповски във „Фейсбук“. Изданието припомня, че вече част от операторите в Северна Македония излъчваха част от програмите на БНТ на територията на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Анкара. Преди неформалната петстранна конференция по кипърския въпрос в началото на следващия месец турският външен министър Мевлют Чавушоглу подчерта, че най-важният въпрос е начинът, по който се споделят природните ресурси на острова, разкривайки крайните цели на Анкара в региона, коментира гръцкото издание Kathimerini. „Ако в Кипър успеем да намерим начин за споделяне на приходите (от природните богатства), тогава ще сме решили 50% от въпроса за Източното Средиземноморие“, каза той след срещата с кипърско-турския лидер Ерсин Татар в т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК). В съвместна пресконференция с Татар Чавушоглу също потвърди подкрепата на Анкара за решение за две държави на острова, за разлика от двуобщностното федерално решение, което е в основата на преговорите за обединението на острова в продължение на повече от четири десетилетия. „За федералното решение се договаряме цели 52 години. Всеки път преговорите водеха до провал поради отношението на кипърските гърци, както се случи с плана на (бившия ген. сек. На ООН Кофи) Анан и други планове“, каза той и добави: „Това вече е изчерпано“. „Сега трябва да се проведат преговори за еднакъв суверенитет. Така че, ако има равен суверенитет, тогава може да има две суверенни държави“, каза той и се позова на „фактическата ситуация“, която се установи на острова, след като бе разделен по етническата линия след турската интервенция през 1974 година. „Днес в Кипър има две общности, два народа, две държави. Тоест, има фактическа ситуация дори ако те не я признават. Този факт трябва да се вземе предвид“, каза той. Татар заяви, че ще отиде на преговори през март с позицията да се стреми „към равен суверенитет“. „Тоест съществуването на две държави една до друга“, каза той. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас се позова на историческите отношения между Гърция и Обединеното кралство по време на контактите си в Лондон с колегата си Доминик Рааб и заместник-държавния секретар по европейското съседство и Америка Уенди Мортън. Той каза, че са обсъдили предстоящата среща за Кипър, като се има предвид, че и двете страни са гаранти на някогашната островна република. Гърция, каза той, очаква Обединеното кралство да допринесе - като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и с основните си възможности - за създаването в Източното Средиземноморие на рамка за прилагане на правилата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) (т.е. Гърция да разшири териториалните си води в Егейско море и Източното Средиземноморие до 12 мили – което Турция многократно е посочвала като casus belli). Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Християн Мицковски: Македонската страна не трябва да приема, че Гоце Делчев е българин

Християн Мицковски: Македонската страна не трябва да приема, че Гоце Делчев е българин

Скопие. По отношение на преговорите с Република България лидерът на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски подчерта, че македонската преговаряща страна, т.е. преговорният екип, не трябва при никакви обстоятелства да приема, че Гоце Делчев е българин. Подобно нещо ще унищожи македонската държавност и ще покаже голяма слабост пред света, цитира думите му македонският вестник “Денешен“ „Всички трябва да сме наясно, че от имената на Гоце Делчев, Груев, Питу Гули и други, ние всъщност изградихме държава. Името и държавата се основават на тези постулати. Македонската страна трябва да спазва тези основни положения и няма значение дали ще се оказва натиск от вътре или отвън, това не трябва да се позволява,“ добави Мицковски. „Ако някой на масата ми даде предложение да приема, че (Гоце) Делчев е българин, повярвайте ми, ще направя дипломатически скандал от световен мащаб, за който ще се говори дълго и чак тогава ще бъдат инициирани различни процедури. "Това е нещо немислимо и мисля, че не може да има такъв човек, който да го приеме," каза Мицковски. „Всички сме наясно, че Зоран Заев е човекът, който, без да усеща никакъв натиск, продава всичко, което е македонско и нищо не му е мило, но не трябва да го допускаме, защото Македония не е Зоран Заев, а Македония представляват нейните граждани от всички етнически общности,“ заключи Мицковски. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Януари 2021 | 12:42 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“(РСМ): Българското вето скоро няма да попадне под американската лупа

„Слободен печат“(РСМ): Българското вето скоро няма да попадне под американската лупа

Скопие. В следващия период се очаква САЩ да повлияят на разрешаването на спора, който България налага на Македония преди преговорите за членство в ЕС, като Македония се надява на подкрепа, а в България се страхуват от натиск. Преди три дни Германия съобщи, че канцлерът Ангела Меркел и президентът Джо Байдън са поставили Западните Балкани в шестте неотложни общи приоритета, но според местните анализатори не трябва да се очаква нищо съществено от САЩ през първата половина на годината, пише македонският вестник „Слободен печат“ Александър Кържаловски, директор на Македонския център за международно сътрудничество, казва, че новата администрация на САЩ със сигурност ще подкрепи Скопие, но не бива да се очаква твърде много. Кържаловски вярва, че Байдън първо ще се заеме с големите проблеми у дома, като кризата с коронавируса и икономическата криза, и ще се посвети на възстановяването на отношенията с други страни и позицията на Америка в света, т.е. първоначалният период ще бъде изразходван за поправяне на щетите от ходовете на предшественика му Доналд Тръмп, като връщането в Парижкото споразумение за климата, членството в СЗО, ядреното споразумение с Иран и др. „В този смисъл Македония ще бъде далеч от фокуса на вниманието. Съединените щати обаче са нашият стратегически партньор и със сигурност ще имаме подкрепа, която вече е забележима, както и изявленията на посланик Кейт Бърнс и бившия посланик Филип Рийкър. Изявлението на Джеймс Пардю също беше добро, въпреки че е донякъде жалко, че повечето опитни дипломати излизат с подобни изявления за подкрепа дълго след непосредствения си ангажимент, така че въпросът е колко важно е това от гледна точка на настоящите американски и европейски политици. Разбира се, от време на време ще има подобни изявления и вероятно конкретни стъпки от съответните участници от САЩ и ЕС, но изглежда поне през първата половина на годината ще има затишие в областта на разширяването на ЕС и по нашия случай," каза Кържаловски пред "Слободен печат." Професорът по сигурност Марян Гюровски казва, че през първите месеци от своя мандат президентът на САЩ Байдън му предстои много „гасене на пожари“, проблеми у дома и с големи партньори, както и в отношенията с Китай и Русия, и в първия период няма да бъде силно ангажирани в Западните Балкани, освен ако не е принуден да го направи. „Вярвам, че президентът на САЩ Байдън и Демократическата партия са заинтересовани от по-бързото развитие на страните от Западните Балкани и присъединяването им към Западна Европа и следователно може да се очаква натиск от Вашингтон за разрешаване на спора между София и Скопие. Може да се очаква натиск от САЩ върху енергийните проекти в региона, включително руските, особено по отношение на транзита на газ, както и върху спирането на проекта за атомна електроцентрала „Белене“. В крайна сметка трябва сами да разрешим македонско-българския спор, не знам доколко би имала ефект политиката на сплашване в този случай,“ казва Гюровски. През последните два месеца няколко видни американски дипломати, като Мадлин Олбрайт, Филип Рийкър, Джеймс Пардю и дори посланик в Македония Кейт Бърнс, осъдиха ветото на България върху преговорите на Македония с ЕС и заявиха, че историческите аргументи не трябва да се използват като инструмент за изнудване на Северна Македония. Връщането на сръбския език в училищата в Република Северна Македония отхвърля твърденията, че връзките със Сърбия и Русия са прекъснати, заяви вчера българският вицепремиер и външен министър Екатерина Захариева, без да обясни защо Македония е трябвало да прекъсне връзките си с която и да е държава, коментира изданието. „Македонизмът сам по себе си е геополитическа идея, създадена от Белград и Москва. За съжаление не съм изненадана от това решение на македонските власти. „Завръщането към сръбския език означава, че всички партии, независимо от техните политически различия, са единодушни по този въпрос, както и по темата за отношенията с България“, каза Захариева пред БТВ. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Януари 2021 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Първан Симеонов, „Галъп Интернешънъл“: България не бива да се хваща на всяка провокация от Скопие, но има провокации, които не могат да бъдат подминати

Първан Симеонов, „Галъп Интернешънъл“: България не бива да се хваща на всяка провокация от Скопие, но има провокации, които не могат да бъдат подминати

София. На битово ниво връзките на съвременна Северна Македония с бившето югославско пространство са по-силни, отколкото връзките с България. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“. Според него реакциите на вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева по повод решението на правителството на Северна Македония да възстанови факултативното обучение по сръбски език в държавните училища и да бъде открит сръбски културен център в Скопие са очаквани. „Това е знаков акт от страна на премиера Зоран Заев. Той едва ли го е направил без ясното съзнание, че ще последва реакция от официална София и тази реакция не закъсня. На битово ниво връзките на съвременна Северна Македония с бившето югославско пространство са по-силни, отколкото връзките с България и това бих казал е една от историческите последици на вековни процеси. Една от историческите последици, които България в годините не успя да преодолее, защото политиката на България по македонския въпрос в последните три десетилетия не беше активна или не беше в тази посока, която да донесе близост. В Скопие вероятно биха могли да интерпретират по различен начин тези изказвания и вероятно в контекста на обострените отношения ще се намерят и силно критични нотки, но културната близост на Скопие с бившето югославско пространство и културната близост на Скопие със София са почти несъизмерими. Бих казал за съжаление, защото България и Македония имат обща история. Напомням, че този договор е в сила и с него Македония призна очевидния факт, че историята й с България е обща“, допълни Първан Симеонов. Според политолога курсът на България спрямо Северна Македония трябва да бъде основно в две направления – задълбочаване на сближаването в европейски и евроатлантически контекст, както и последователност на отстояваните в момента позиции. „Не бива България да се хваща на всяка провокация от Скопие, но има провокации, които не могат да бъдат подминати, особено когато съществуваха поредица тези, включително пропагандни тези и в България, че едва ли не българската позиция е спусък за по-нататъшно сближаване на Скопие и Белград. Такива тежнения има, но те са в устата на самия премиер Заев и това не е особена изненада на фона на столетната близост, волна или неволна, на Македония с бившето югославско пространство. И без твърда позиция от страна на България, както се вижда в десетилетията назад, културната близост, която елитът в Северна Македония търси, е по-скоро с югославското минало, отколкото с българската обща история“, подчерта Първан Симеонов. България трябва да действа твърдо, последователно и да покаже, че Северна Македония е неин приоритет, допълни той. Цоня СЪБЧЕВА

29 Януари 2021 | 20:15 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Никола Димитров иска европеизация на преговорите с ЕС, а не тяхната балканизация

„Сител“ (РСМ): Никола Димитров иска европеизация на преговорите с ЕС, а не тяхната балканизация

Скопие. Вицепремиерът на Северна Македония Никола Димитров иска европеизация на преговорите с Европейския съюз, а не тяхната балканизация. Това заяви отговорникът за европейските въпроси на скопското правителство на онлайн конференцията „Ролята на медиите и гражданските организации в процеса на европейската интеграция“, предава местната телевизия „Сител“. Той иска от страните-членки на Съюза да помогнат да се вземе „европейско решение“ за започване на преговорите със Скопие. „Ние сме посветени на това, да започнем процеса на присъединяване. И ние ще останем упорити в търсенето на достойно европейско решение на предизвикателството, пред което сме изправени. Политическата воля е от решаващо значение и мисля, че трябва да се опитаме като общество, като нация, не само държава, преди всичко правителството, медиите и гражданското общество да постигнем напредък в европеизацията, независимо от факта, че не сме в процеса на присъединяване към момента“, заяви Димитров. Той посочи, че е изключително важно рамката за преговори да се фокусира върху напредъка на реформите, а не историята да заема централно място в нея. „Рамката за преговори е въпрос, по който все още няма консенсус между страните-членки заради съседна България. За да европеизира присъединителният процес е изключително важно преговорната рамка да се фокусира върху напредъка в реформите. Ако историята получи централно място в преговорната рамка, тогава въпросът е дали и в каква степен един такъв процес ще европеизира, или пък ще балканизира“, обяснява Димитров. Следователно според него е много важно приятелите на Скопие в Брюксел и в държавите-членки да помогнат този процес на присъединяване да се основава наистина на заслуги и наистина да означава приемането на европейските принципи и стандарти в Северна Македония. „Нашият напредък от бъдещата рамка на преговорите трябва да зависи от това доколко успешно пренасяме у дома европейските директиви и ги прилагаме, колко успешно се борим с корупцията, колко свободни са нашите медии, а не от това, например споменах историята, колко и как работи комисията по исторически и образователни въпроси между нас и отсрещната страна, в случая с България. Защото ако напредъкът зависи от това, тогава въпросът е дали и какво сме направили от процеса на присъединяване по отношение на инструмент за реформа. Мисля, че е време да покажем, че можем, всъщност ако вземете предвид политическите критерии, ние дори сме малко по-напред по отношение на цялостната готовност и напредък, дори по отношение на държавите, които са в процес на присъединяване от години“, продължава вицепремиерът по европейските въпроси на югозападната ни съседка. По отношение на неотдавнашното посещение в Брюксел, заедно с външния министър Буяр Османи, Димитров подчерта, че те са опреснили позициите на Скопие. „Мисля, че е полезно от време на време да опресняваме позициите си. Има съвместна инвестиция, има огромен интерес в Брюксел за успех тази година, надявам се, че заедно ще успеем да намерим европейско решение и да преодолеем това предизвикателство и това е добре за нас и за България, и региона, и целия Европейски съюз“, каза Димитров. Той повтори, че правителството на РСМ не само се бори за македонската идентичност, но в същото време се бори за идентичността на ЕС като общност на ценности, културно и езиково многообразие на европейския континент. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 18:55 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: Първо договор с България, а после преговори с Брюксел

Посланикът на ЕС в Скопие: Първо договор с България, а после преговори с Брюксел

Скопие. Посланикът на Европейския съюз в Скопие Дейвид Гир заяви в петък, че преговорите с Брюксел ще започнат тогава, когато има договор с България, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“. Освен това той подчертава, че това не трябва да бъде причина да не се продължи с прилагане на реформите. „Сигурно е, че преговорите ще започнат тогава, когато има договор, но междувременно няма причина да се чака и да не се прилагат реформите, защото това само ще ускори пътят напред и е в интерес на всички граждани. Колкото повече напредвате в реформите, толкова по-близо ще бъде държавата до Европейския съюз“, заяви Гир на онлайн конференцията „Ролята на медиите и гражданските организации в процеса на интеграция“. Гир подчерта, че разбира нетърпеливостта по отношение на дискусиите за преговорната рамка, защото знае, че хората искат движение напред и да възможно най-скорошно отваряне на преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 18:49 | Агенция "Фокус"

ИА REX: Гърция иска да помири България и Северна Македония „по всякакъв възможен начин“

ИА REX: Гърция иска да помири България и Северна Македония „по всякакъв възможен начин“

Атина. Гърция възнамерява да помогне за разрешаването на разногласията между Република Северна Македония и България, която блокира началото на преговорния процес за присъединяването на страната към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в интервю за Euronews, цитирано от руската агенция ИА REX. Дендиас подчерта, че като приятел на България и Северна Макадония, Гърция ще се опита да им помогне да разрешат разногласията си по всякакъв възможен начин. Според ръководителя на гръцката дипломация страната му поддържа европейската перспектива на региона. „Гърция твърдо вярва в европейската перспектива на Западните Балкани. И тъй като сме приятели както на България, така и на Северна Макадония, ще се опитаме да улесним разрешаването на техните разногласия. Ние вярваме, че имаме общо бъдеще с всички страни на Балканите“, категоричен бе Дандиас. Той отново подчерта, че всички въпроси трябва да се разглеждат по-широко, за да се види общата картина, а голямата картина е бъдещето на Балканите в Европейския съюз. България блокира преговорния процес за присъединяването на РС Македония към ЕС. Една от причините е липсата на напредък в работата на двустранната историческа комисия, която трябва да разреши сложни въпроси от общата история на държавите. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев се надява, че спорните въпроси с България, които не позволяват започването на активната фаза на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ще бъдат разрешени. Той изрази пълната готовност на страната му да си сътрудничи с България. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 14:25 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Политиците от България реагираха остро на поздрава на Заев към сърбите в Северна Македония

„Слободен печат“ (РСМ): Политиците от България реагираха остро на поздрава на Заев към сърбите в Северна Македония

Скопие/София. Политиците в България реагираха силно на изялвението на премиера на Северна Македония Зоран Заев, който поздрави сърбите в страната за празника Свети Сава, и обяви, че сръбският език ще се преподава отново в началните училища от трети до шести клас, а в центъра на Скопие бъде открит сръбски културен център, отбелязва електронното издание на проправителствения вестник „Слободен печат“. Най-силно осъждане направи вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който чрез социалната мрежа „Фейсбук“ поиска в Северна Македония да се отбелязва честването на 3 март, защото „ако сърбите в днешна Македония са около 30 000, българските граждани там са над 120 000, а много от тях са партийни активисти, лидери, журналисти, министри и т.н.". Реагира и евродепутатът Андрей Ковачев, който попита дали Заев ще поздрави по същия начин българите в Северна Македония за празника, както и евродепутатът Андрей Джамбаски, който написа, че не познава друг министър-председател, който да поздравява окупаторите и колонизаторите на собствената си държава. Заев поясни, че община Център е приключила всички предишни процедури и Сръбският културен център ще започне да се строи тази година, едновременно с изграждането на Македонския културен център в Белград. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също изпрати поздравително съобщение за сръбския празник, което Каракачанов коментира като индикатор, че политическият елит на РС Македония все още има консенсус по някаква тема. Той обвини Заев в увеличаване на сръбското влияние в Македония. „С откриването на Сръбския културен център ще се запомни ли окупацията на тогавашната Вардарска Македония през 1913 г. от Кралство Сърбия? Ще напомни ли за принудителната смяна на окончанията на фамилните имена? Приятелю Заев, тази тъжна част от историята на Македония част ли е от културните връзки със Сърбия и ще я празнуваш ли? Колега Мицкоски, как се чувства лидер на партия, която носи светото име ВМРО, която прославя и чества онези, срещу които ВМРО се е борила през цялата си история?“, написа още Каракачанов. Той пита дали ще бъде отбелязано като част от общата история на Сърбия и Македония, че хиляди учители, интелектуалци, свещеници и търговци са прогонени като българи в периода от 1913 до 1941 г. и добавя, че в България днес има повече от два милиона наследници на изгонените македонски българи. „Ще бъдат ли споменати двете въстания срещу сърбите през 1913 г., в Тиквеш и в Охридско-Дебърския регион, във Вардарска Македония, които сръбското правителство преименува на Южна Сърбия и Сръбска Бановина? Ще настоява ли Скопие, че това е част от това, което те наричат „споделена история“ със съседните нации? Приятелю Заев, питахте ли за Вашата инициатива албанското население в Македония, което пострада жестоко и беше подложено на геноцид под „приятелското“ присъствие на сърбите от 1913 до 1991 г.“, пита Каракачанов. Евродепутатът Джамбаски, наред с други неща, пише, че сърбите имат окупационна и колонизационна роля във Вардарска Македония след 1903 г., където населението е предимно българско. Според Джамбаски точно онези македонци, които пречат на добрите отношения между народите на България и Северна Македония, са потомци на тези сръбски колонизатори. Българският политик и водещ Велизар Енчев коментира в социалните мрежи, че Северна Македония е троянският кон на Сърбия. „Изучавайки сръбския език в македонските училища, Заев показа истинската същност на страната като троянски кон на Сърбия. Това не само засилва българското вето върху членството на Македония в ЕС, но също така излага РС Македония пред ЕС и САЩ като сръбска марионетка на Балканите. Надяваме се, че тази новина ще достигне по-скоро до Брюксел и Вашингтон, които притискат София за бързото присъединяване на Скопие към ЕС“, написа Енчев. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 10:10 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): ВМРО-ДПМНЕ поиска замразяване на преговорите с България

„Телма“ (РСМ): ВМРО-ДПМНЕ поиска замразяване на преговорите с България

Скопие. Депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поискаха от премиера на Република Северна Македония Зоран Заев да съобщи публично кого и за какво е притискал сред членовете на смесената историческа комисия, да се обяви мораториум на преговорите с България и всички политически партии да постигнат национален консенсус за спора със София, предава скопският телевизионен канал „Телма“. Министър-председателят отрече да е притискал членове на комисията. Договорът на историка Александър Литовски не е бил продължен, защото лично го е поискал по семейни причини. Преговорите с България ще продължат и никой не може да оспорва македонския език и идентичност, отговори Заев. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 09:11 | Агенция "Фокус"

„360 степени“ (РСМ): ВМРО-ДПМНЕ иска замразяване на преговорите с България

„360 степени“ (РСМ): ВМРО-ДПМНЕ иска замразяване на преговорите с България

Скопие. Поради изнудването и ветото, преговорите на Историческа комисия с България трябва да бъдат замразени и да се постигне национален консенсус между всички партии по македонските червени линии, заяви от парламентарната трибуна депутатът от ВМРО-ДПМНЕ, Благица Ласовска в парламентарен въпрос към премиера Зоран Заев, цитирана от македонското електронно издание “360 степени“ Тя обвини, че върху експертите в Комисията се оказва натиск, като посочи, според нея тайното уволнение на историка Александър Литовски. „Достойнството и идентичността на всеки македонец е застрашена. Споразуменията с Гърция и България повдигнаха много опасни въпроси, за които предупредихме. Научната мисъл трябва да бъде независима и не трябва да бъде обвързана с нуждите на политиката. Членовете на комисията са експерти, Вие като политик не трябва да оказвате влияние върху работата им, някои от тях се оплакаха от обществения натиск за решаване на тези трудни въпроси. Правителството трябва да свали ръцете си от Комисията. "Поради изнудването и ветото, преговорите трябва да бъдат замразени, за да можем да формираме общественото мнение по правилния начин и да създадем национален консенсус между всички партии по този въпрос," каза Ласовска. Тя също така заяви, че е необходимо да се приеме декларация с червени линии, които, както каза тя каза, биха били отправна точка за преговори. Премиерът Зоран Заев от своя страна подчерта, че македонската идентичност и език нито са договорени, нито ще бъдат договаряни. Той казва, че е в ход обмен на идеи и че няма отстъпка от червените линии. „Оказа се, че това правителство не разпродава нищо, ние публично твърдим, че не се нуждаем от членство в ЕС, което да не признава нашата идентичност и език, защото не вярваме в такъв ЕС. Можем да получим още 100 ултиматума, още 10 пъти вето и блокада, няма да обсъждаме тези въпроси. Очаквам от България ясно признаване на македонската идентичност и език .. Продължаваме да разговаряме, обменяме идеи, но не искаме замразяване на преговорите. Предлагате да замразим - какво да замразим? Години наред бяхме замръзнали и замръзнали останахме последни на опашката на Балканите, сега сме пример за приятелство, защита на самоличността и езика, членове сме на НАТО. Ще говорим и ще продължим да говорим и ще постигнем споразумение. И аз мога да изляза с „мускули“ и да говоря за това как съм защитник и други подобни, но само осъждам народа да бъде забравен и изолиран. Нито се е преговаряло, нито се е разговаряло за идентичността и за езика. Ще продължим да се опитваме да отваряме перспективи за нашия народ," каза премиерът. Коментирайки уволнението на Литовски, Заев повтори мнението, че договорът му приключва и самият той не иска да го удължава. „Литовски беше публичен поддръжник на Заев и СДСМ, но по този въпрос той беше и критик и това дава свободата, която беше немислима в миналото. Някой, който получава заплата от правителството да критикува премиера, знаете какво щеше се случи, той щеше бъде уволнен незабавно, но днес всеки е свободен да говори така, както си мисли. Той даде да се разбере, че има свои собствени семейни проблеми, с които иска да се справи и не иска договорът му да бъде продължен. Влияние върху Комисията дори не ни е хрумвало. Те са експерти по тези въпроси и до ден днешен не е имало и няма да има влияние. Нека историята бъде оставена на историците," каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2021 | 20:00 | Агенция "Фокус"

Рамуш Харадинай: Не ни трябва позволение от Сърбия, за да се обединим с Албания

Рамуш Харадинай: Не ни трябва позволение от Сърбия, за да се обединим с Албания

Прищина. Бившият премиер на Косово и настоящ председател на „Алианса за бъдещето на Косово“ (ААК) Рамуш Харадинай заяви, че обединението на Косово с Албания не е свързано със споразумението, което трябва да бъде постигнато с Белград, а че това е вътрешно решение на Прищина, пише местното издание Gazeta Express. По неговите думи, обединението трябва да се случи по същия начин, по който бе създадена армията на Косово, бе национализиран металургичния комбинат „Трепча“ и както бе обявена незаивимостта на страната през 2008 година. Според Харадинай обединението на Косово с Албания зависи от няколко неща. „Ако пречките, поставени от Сърбия и част от международната общност по отношение на нашето признаване или членство в НАТО, останат, тъй като сигурността е приоритет, нямаме друг избор, освен да отидем на референдум за обединение с Албания“, каза Харадинай. Той обясни, че въпросът за обединението между Тирана и Прищина е по-различен от миналото, защото преди ЕС е трябвало да получи одобрение от Сърбия, а сега това не е така. Харадинай добави, че ако не стане президент на Косово, ще бъде намерено друго решение, което ще бъде постигнато с консенсус между институциите и партиите. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 14:05 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (РСМ): "Българите ги заболя глава от честитката на Заев за „Свети Сава“

Deutsche Welle (РСМ): "Българите ги заболя глава от честитката на Заев за „Свети Сава“

Скопие. „Поздравленията на премиера Заев към гражданите на сръбската общност в Северна Македония по случай празника на Свети Сава вдигнаха температурата на някои политици в София“, пише македонската редакция на Deutsche Welle в материал, представен без редакторска намеса. Обект на критиките стана съобщението на Заев, че сръбският език се връща като незадължителен предмет в учебните програми от трети до шести клас, а учебните програми за седми, осми и девети клас са в процес на одобрение. В същото време Заев съобщи, че процедурите за изграждане на сръбски културен център в община Център са завършени, което ще започне да се строи тази година, когато в съседна Сърбия ще бъде реализиран идейният проект за македонски културен център в Белград . Отношенията между Сърбия и Северна Македония, две съседни държави, са подложени на контрол от съседна България: към кого е наклонено повече Скопие - Белград или София? Сръбските медии съобщиха позицията на Велизар Енчев, български политик и водещ, който коментира в социалните мрежи, че троянският кон на Сърбия е бил разкрит. „С изучаването на сръбския език в македонските училища, Заев показа истинската си същност на троянски кон на Сърбия. Това не само засилва българското вето върху членството на Македония в ЕС, но също така показва ЕС и САЩ, че Заев сръбска марионетка на Балканите. Надяваме се, че тази новина ще достигне по-скоро до Брюксел и Вашингтон, които притискат София за бързото присъединяване на Скопие към ЕС. С какво ли е задължен Заев на Сърбия, че да прибягва до толкова компрометираща акция“, поше Енчев. Най-голямо внимание обаче привлече българският евродепутат Андрей Ковачев, който след като Заев обяви, че сръбският език ще бъде незадължителен предмет, попита „дали такова ще бъде поздравлението на премиера Заев към българите в Македония по повод Български празник?“ По примера на поздрава на Заев към сръбските граждани, евродепутатът също направи скица на поздрава „за националния ден на българите в Република Северна Македония, който се чества в деня, посветен на един от най-ярките и свещени хора в историята на българският народ - Гоце Делчев“. Отношенията София - Белград са отлични От страна на София настоящата македонска политика все още се интерпретира и третира като рецидив на югославското/сръбското влияние, с наложеното схващане, че страната никога не е могла да прекъсне пъпната връв с Белград. Докато подобни съобщения оставят впечатлението, че „сръбският колониализъм и неоколониализмът“ в Македония е главният враг на България за връщането й към отношенията със Скопие на правилните основи (и корени), на практика София не отразява никакви проблеми в отношенията с официален Белград. Българският премиер Бойко Борисов поддържа изключително приятелски отношения със сръбските власти, особено с президента Александър Вучич. Преди седмица Борисов изпрати подарък на Вучич, картина от посещението му в България миналия юни, когато двамата инспектираха изграждането на Балкански поток. Подаръкът бе връчен по време на посещение в София от сръбския външен министър Никола Селакович. Тогава се стигна до заключението, че „отличните отношения между президента на Сърбия и министър-председателя на България са от голямо значение за двустранното сътрудничество между двете страни“. Българският външен министър Екатерина Захариева също определи разговора със своя сръбски колега като „конструктивен, ориентиран към резултатите диалог“. „Имаме близки и прагматични отношения със Сърбия. Успяваме да реализираме важни инфраструктурни проекти, които са важни за целия регион. Факт е, че дори по времето на Covid-19 поддържахме динамиката на отношенията. Разбрахме се да продължим да работим за улесняване на връзките между хората и бизнеса чрез засилване на работата по изграждането на друг граничен пункт, северно от Стара планина“, написа Захариева във „Фейсбук“. Тя съобщи, че до края на годината те ще работят по изграждането на магистралата от София до границата, което допълнително ще стимулира туристическите връзки със Сърбия и ще продължат добрите практики, изградени между двете страни в началото на пандемията - зелени коридори за товарен транспорт и бърз граничен контрол. „Говорихме и за българското национално малцинство в Сърбия, което е мост и стимул за нашите отношения. Необходимо е нашите сънародници да имат пълен достъп и условия, като им бъдат предоставени учебници за изучаване на родния им език. „Разбрахме се да подкрепим оперативния контакт, за да разрешим бързо всички повдигнати въпроси, свързани с българското национално малцинство“, написа Захариева. Тези съобщения не предизвикаха вълна от иронични писма от българските евродепутати. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 12:29 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас пред Euronews: Ще се опитаме да улесним уреждането на разногласията между София и Скопие

Никос Дендиас пред Euronews: Ще се опитаме да улесним уреждането на разногласията между София и Скопие

Атина. „Като държава, която поддържа приятелски отношения с България и Северна Македония, ще се опитаме по всякакъв начин да улесним уреждането на техните разногласия“, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в интервю пред Euronews. Първият дипломат на Атина потвърди подкрепата на страната му за европейската перспектива на Западните Балкани. „Според Солунския дневен ред, Гърция е силен поддръжник на европейската перспектива на Балканския полуостров и разбира се на Западните Балкани, и особено в конкретния случай на Северна Македония и Албания. И като държава, която поддържа приятелски отношения с България и Северна Македония, ние ще се опитаме по всякакъв начин да улесним разрешаването на техните разногласия. И съм сигурен, че всеки ще оцени това“, каза Дендиас. На въпрос дали Гърция ще предприеме конкретни инициативи, гръцкият външен министър отговори, че „инициативата е много силна дума“ и добави, че в Атина са приятели с всички и се опитват да помогнат на всички. „Но отново трябва да кажа, че трябва да видим общата картина и голямата картина е бъдещето на Балканите в Европейския съюз“, каза гръцкият външен министър в интервю за Euronews. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 11:17 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): „Българските партии са коя от коя по-закоравели към македонците“

„Слободен печат“ (РСМ): „Българските партии са коя от коя по-закоравели към македонците“

Скопие. „Пет политически партии със сигурност ще влязат в следващия български парламент, според последното проучване на общественото мнение в България преди изборите на 5 април, но който и да е начело на следващото правителство, това няма да има голямо влияние върху отношенията с Република Северна Македония. Наскоро премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски на югозападната ни съседка заявиха, че очакват напредък в преговорите с официална София след изборите в страната, но след ветото на България върху европейската интеграция на Скопие, тяхната позиция е подобна на тази на повечето анализатори – че политиката на България към Македония е константна от десетилетия и не зависи от избори“, пише вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. В България води ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, за когото биха гласували 27,6 процента от гласоподавателите, следван от опозиционната Българска социалистическа партия, която има 24,9 процента подкрепа, а новата „Има такъв народ“ на шоумена радикал Слави Трифонов е с 11.8. Турската партия ДПС има 10,3% подкрепа, следвана от Демократична България с 6%. Прагът за влизане в парламента е 4% и според агенция „Тренд“, която е направила изследването, тези пет партии със сигурност ще спечелят депутати, а „Изправи се.бг“ с рейтинг от 4,1% и коалиция „Обединени патриоти“, в която е ВМРО-БНД на вицепремиера Красимир Каракачанов, с 4 процента, имат шанс. Изборите не променят нищо Според политолога Благойче Атанасоски партийно-политическото отношение към т.нар македонски въпрос в България не се е променило през последните три десетилетия и се корени във времето на комунистическия лидер Тодор Живков. „За съжаление в България всичко може да се промени, но възприятието на Македония, нейния език и нейната история до 1944 г. - не! От всички партии, които се очаква да преминат прага и да бъдат представени в новото Народно събрание, няма нито една с принципна позиция за не отричане на македонските атрибути, във всичките им производни форми! Разлика има само в тона, словесната реторика и наглостта в изказванията. Обединените патриоти са най-радикалните, което усещаме на кожата си, но ястребите от ГЕРБ също са радикални, като министъра Екатерина Захариева и евродепутата Андрей Ковачев. Слави Трифунов, който може да е фактор за формирането на бъдещото коалиционно правителство, е ултрапопулярна обществена фигура с изключително негативно отношение към Македония! Само левицата, водена от БСП и центристката коалиция Демократична България, може да имат по-мек дипломатически и риторичен подход, да не дават официални обидни тонове, т.е. да се използва културно-дипломатическа реторика, но те също са в унисон с добре познатите официални български възгледи, които присъстват както в медиите, така и в научните среди (БАН). Изключение правят десетки университетски преподаватели и писатели, които признават македонските позиции, но те са маргинализирани, за съжаление, с незначителен принос“, обяснява Атанасоски. Байдън ще пита за РС Македония Промяна в българската политика може да се очаква под натиск от новата администрация на САЩ, предупреди българският експерт от Балканите Владимир Владимиров, който вярва, че президентът Джо Байдън „ще попита за ветото на България“. „Президентът Байдън е изключително добре запознат със ситуацията в Източна Европа и на Балканите. Една от точките, върху които ще се съсредоточи новата администрация на Белия дом, ще бъде укрепването на източните и южните крила на НАТО и ЕС. Със сигурност ще бъде повдигнат въпросът за ветото на България върху РС Македония. Ще има много дипломатически разговори за това дали стратегическите интереси на региона трябва да бъдат заложници на вътрешнополитическите игри и дали Каракачанов ще влезе в следващия парламент“, каза Владимиров пред българската ТВ+. Той очаква по-ясни и по-силни послания от новата администрация на САЩ. Много важен момент е РС Македония, която е една от малкото европейски държави, които имат споразумение със САЩ за стратегическо партньорство, включително военна подкрепа, преди да стане член на НАТО. „Един от интересите, които САЩ ще преследват и ще помогнат, е евроатлантическата интеграция на РС Македония“, каза Владимиров. Той добавя, че темата за Скопие е много важна както за Сърбия, така и за България и че „ако България оттегли подкрепата си за Косово, тогава Сърбия може да й помогне в спора за Македония“. По-рано бившият началник на Националната разузнавателна служба на България генерал Димо Гюров предупреди, че очаква натиск от САЩ за разрешаване на спора със Скопие, и призова служителите да се аргументират добре за позицията си, „защото американците разбират аргументите и ясна позиция“. ПАСЕ: В България все още има нетърпимост към македонците Все още има нетърпимост към македонците в България, каза докладчикът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в доклада си за това колко наблюдаваните държави са изпълнили задълженията си през миналата година. България не е постигнала напредък в ключови области като корупция на високо равнище, свобода на медиите и човешките права на малцинствата, включително македонците. Докладът отбелязва със загриженост „ендемична нетърпимост към малцинствени групи, особено роми, мюсюлмани, мигранти и търсещи убежище, както и граждани, които се идентифицират като етнически македонци“. В България се появиха враждебни действия срещу малцинствата, включително престъпления от омраза и поредица от анти-ромски митинги. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 10:10 | Агенция "Фокус"

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Скопие. За да постигнем споразумение, трябва да има желание и от двете страни, не само в правителството, но и в цялата страна, трябва да разрешим проблема, ако имахме само половината от (енергията на) българска страна, ще решим проблема , заяви министърът на отбраната Радмила Шекеринска по време на гостуване в "Дневник на Сител", отговаряйки на въпрос за позицията й по отношение на България и грубите изказвания на Каракачанов, дори споменавайки семейството й, съобщава македонският телевизионен канал “Сител“ „Горда съм и съм уверена в себе си, в идентичността си и в оригиналната си македонска идентификация и няма какво да обсъждам с Каракачанов коя съм и каква съм, ако иска да бъде македонец, нека той да заповяда. Нашето право е наше право, много от тези твърдения не ни носят полза. Който е уверен в себе си, в своята идентичност и езика си, не се нуждае толкова много да се пени и обяснява. Показваме много по-умно и уверено мислене от другата страна," каза Шекеринска. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2021 | 21:49 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (РСМ): Зоран Заев строи Сръбски културен център в центъра на Скопие и връща изучаването на сръбски език в училищата в РСМ

„Фактор“ (РСМ): Зоран Заев строи Сръбски културен център в центъра на Скопие и връща изучаването на сръбски език в училищата в РСМ

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев честити на сръбската общност в страната националния й празник – Деня на Свети Сава и обяви, че в центъра на Скопие ще бъде построен Сръбски културен център. В друг жест към Белград, той анонсира връщане в учебните програми изучаването на сръбски език и култура, предава скопското електронно издание „Фактор“. „С нашите съграждани от Сърбия насърчаваме традиционно добрите отношения с Република Сърбия и в тази посока в община Център ще бъдат завършени всички предишни процедури за изграждане на сръбски културен център, който ще започне да се строи тази година, а по същото време в съседна Сърбия ще се реализира и идейния проект за Македонския културен център в Белград. Отиваме една крачка напред и връщаме учебните програми за изучаване на сръбски език и култура, за които са одобрени учебните програми от трети до шести клас, а учебните програми за седми, осми и девети клас са в процес на одобрение, за разлика от времето когато ВМРО-ДПМНЕ през 2007 г. премахна възможността за изучаване на сръбски език като изборен предмет“, заяви Заев. „Изпращам най-топлите си поздравления по случай националния ден на сърбите в Република Северна Македония и нека името и славата на Свети Сава да бъдат вечни, под чието духовен покровителство се чества този ден“, каза още той в поздравлението си. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2021 | 11:25 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“: Националните телевизии на РСМ и България ще си разменят кореспонденти, още не са се договорили за съвместни продукции и обмен на програми

„Слободен печат“: Националните телевизии на РСМ и България ще си разменят кореспонденти, още не са се договорили за съвместни продукции и обмен на програми

Скопие. Директорът на националната телевизия на Република Северна Македония МРТВ Мариан Цветковски заяви, че наскоро е провел среща с колегите си от БНТ, на която е продължено редовното сътрудничество. По неговите думи, те не са се договаряли за съвместни продукции, нито за размяна на програми, а само за изпращане на кореспонденти в двете централи, пише вестник „Слободен печат“. „Това беше среща за продължаване на сътрудничеството в рамките на редовното сътрудничество с публичните служби и ЕБУ и няма нищо общо с текущите политически събития. Разбрахме се да подпишем нов меморандум за сътрудничество, тъй като предишният е изтекъл. Сътрудничеството се планира на ежедневна информационна база, по отношение на обмен на информация, записи на текущи ежедневни събития и след това отваряне на кореспонденция. Ние ще изпратим наш журналист в София, а те свой в Скопие. Няма да изпращаме оператори, но кореспондентите ще използват ресурсите на националните телевизии. Така че се прави същото, каквото и по-рано“, заяви Цветковски пред изданието. Миналия месец директорът на БНТ Кошлуков написа във „Фейсбук“, че ще напише писмо, за да предложи сътрудничество на колегите си в Скопие, защото вярва, че тяхната роля е да допринесат за взаимното разбирателство чрез съвместни продукции, съвместни предавания и връзки. „Надявам се, че ще успеем да обменяме програми, филми, да се договорим за съвместни продукции. Ще предложим една българска седмица там, както и една на Северна Македония тук, и на двете ни телевизии. Благодарим на режисьора Мариан Цветковски за неговата достъпност, очакваме скоро нашите македонски колеги в София. Вярвам, че ако знаем повече един за друг, ще живеем по-добре заедно. Телевизията може да помогне за това“, пише той. Професор Ивайло Дичев от Софийския университет в своя публикация приветства идеята на Кошлуков и предложи сериалът „Преспав“ да се гледа в България, а „Под прикирите“ в Северна Македония, защото „живата съвременна култура е начинът да се доближим до нашите съседи“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2021 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел след среща с Османи и Димитров: Скопие има ясна и неприкосновена европейска перспектива

Жозеп Борел след среща с Османи и Димитров: Скопие има ясна и неприкосновена европейска перспектива

Скопие. Република Сееверна Македония има ясна и неприкосновена европейска перспектива и трябва да има решение за деблокиране на процеса, заявиха от канцеларията на върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел пред скопската „ТВ 24“. След срещата на Димитров и Османи с вицепредседателя на ЕК Хосеп Борел, ТВ 24 се свърза с неговия офис, за да помоли за коментар за разговора с двамата македонски дипломати и дали европейската врата за Скопие ще се отвори през следващите 6 месеца? Оттам заявиха: „Борел повтори ясната и неприкосновена перспектива за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Той проведе честна и открита дискусия с вицепремиера Димитров и външния министър Османи относно намирането на решение за деблокиране на преговорите за присъединяване“, казват от кабинета на върховния представител по външните работи Жозеп Борел. От два дни Димитров и Османи търсят подкрепа от европейски дипломати в Брюксел за началото на преговорите на РСМ с ЕС. Положителни сигнали бяха изпратени от специалния представител на ЕС за Западните Балкани Мирослав Лайчак, както и от португалския външен министър Аугусто Сантош Силва. Португалия е ротационен председател на ЕС за 6 месеца, а Сантош Силва обясни, че ще направи всичко по силите си за официално начало на преговорите на Скопие с ЕС. Но трябва ли да се търси подкрепа извън границите на ЕС - от новата администрация на Байдън в САЩ, която се очаква да окаже по-голям натиск върху разрешаването на спора между Скопие и София. „Трябва да представим на американците нашите позиции, тоест кои са онези червени линии, от които не можем да се отклоним, които не можем да преминем и в рамките на някои общоприети международни правила и норми, да обясним, че не можем да правим компромиси по проблемите с идентичността“, казва Иван Стефановски, директор на „Евротинк“. Експертите съветват македонското правителство да приложи плана за действие с България, но само в частта за инфраструктурата, образованието, културатата и бизнеса. По този начин, казват те, ще се създаде образ, че РСМ си сътрудничи със съседна България и международните партньори няма да се оправдават с обвинения, че Скопие спира процеса. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 19:13 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Прищина: Американските войници не загинаха за Велика Албания или Велика Сърбия

Посланикът на САЩ в Прищина: Американските войници не загинаха за Велика Албания или Велика Сърбия

Прищина. Посланикът на САЩ Косово Филип Коснет реагира гневно на изявленията на някои граждани, които „се отказаха от косовския си паспорт“, когато са коментирали националистическите изявления на политиците в Прищина за присъединяване на страната към Албания. Дипломатът бе категоричен, че американските войници не са загинали за създаването на Велика Албания или Велика Сърбия, цитира думите му македонското електроннно издание МКД. „Коментарът ми за присъединяването към Албания е непроменен. Американските войски не се биха и не загинаха, за да създадат Велика Албания или Велика Сърбия на Балканите. Бих искал да насоча вниманието към Конституцията, която призовава за мултиетническо общество с религиозна свобода за всички. САЩ са мултиетническа държава и дори след почти 250 години все още се борим за изграждане на общество, в което има равенство пред закона, равни възможности за всички, в което етническите групи и раси живеят в хармония“, заяви Коснет. Той добави, че не би искал хората от Косово да се отказват от създаването на демократична мултиетническа общност. „Мисля, че Косово се възползва от това, че е мултиетническо, мултирелигиозно общество и че разговорите за Велика Албания, разговорите за Велика Сърбия на Балканите биха били предателство, провал и мисля, че това не е отговорът на проблемите на страни в региона", допълни американският дипломат. По-рано кандидатът за президент от „Алианс за бъдещето на Косово“ Рамуш Харадинай заяви, че Косово не може да чака, докато другите станат в настроение да затворят множеството отворени теми, важни за най-младата държава на Балканите. Той обяви, че след четири или пет години може да се стигне до ситуация, в която гражданите на Косово да бъдат призовани да гласуват на референдум за присъединяване към Албания. „Ще отидем на референдума за обединение с Албания, не защото искаме, а защото в продължение на 20 години казваме на Запада, че искаме да спазваме обща визия за евроатлантическо Косово за присъединяване към ЕС, за присъединяване към НАТО , да станем член на ООН, Сърбия да ни признае", бяха думите на Харадинай. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Скопие. Като създател на съвременния македонски литературен език, Блаже Коневски заслужава най-голяма почит и благодарност. Той заслужава, един век след рождението му, 2021 г. да бъде година в негова чест. Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в обръщението си чрез видео съобщение при откриването на Зимното училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура, който започва днес и е първата дейност за отбелязване на този юбилей, предава скопската „Нова ТВ“. „Имам специалната привилегия и чест да ви поздравя за началото на първото зимно училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура. Вярвам, че удовлетворението на всички ни е още по-голямо, че това събитие се случва точно в годината, в която отбелязваме век от рождението на великана на македонската филология, лингвистика и литература, академик Блаже Конески“, отбеляза държавният глава. Пендаровски уточни, че 2021-ва е обявена за година в чест на Блаже Конески и всички съответни институции в областта на културата, науката и образованието ще бъдат включени в изпълнението на дейности и проекти, свързани с тази „важна годишнина“. „В период, когато за съжаление по политически причини съществуването на македонския език отново се отрича, макар че отдавна е потвърден от световната лингвистична наука, именно работата на Конески е най-атакувана. В този смисъл една от най-силните крепости в защитата срещу неаргументираните и често ирационални атаки е Международният семинар по македонски език, литература и култура, който има традиция от пет десетилетия и половина с повече от петстотин участници от шестдесет държави от цял свят“ подчертава президентът на югозападната ни съседка. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 14:09 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

Атина/Скопие. Активиране на парламентарната група за приятелство между Република Северна Македония и Гърция и провеждане на тематични срещи в областите, представляващи най-голям интерес за двете съседни държави. За това настояха депутатите от СИРИЗА в писмо до председателя на групата, депутатът от „Нова демокрация“ Йоргос Влахос и председателят на гръцкия парламент Константинос Тасулас, предава скопският телевизионен „Канал 5“. Писмото е от вицепрезидента на групата за приятелство между РСМ и Гърция, депутатът от СИРИЗА Никос Папас и бившият гръцки външен министър Йоргос Катругалос, който също отговаря за външната политика в опозиционната партия, и е подписано от общо 17 депутати от СИРИЗА , членове на групата за приятелство между двете държави. „За да укрепим още повече същественото сътрудничество между двете страни, ви молим да предприемете инициативи за укрепване както на дипломатическите, така и на парламентарните отношения между Гърция и РСМ и настояваме за незабавно „активиране“ на групата за приятелство и провеждане на тематични срещи в областите на най-голям интерес за двете съседни държави“, пишат народните представители, като подчертават, че те ще подкрепят всякакви инициативи. Групата за приятелство е създадена през март миналата година, но досега не е проведено заседание, въпреки че, както пишат депутатите от СИРИЗА, Преспанският договор „отваря нова глава в дипломацията, външната политика и икономическото сътрудничество между двете държави“. „Тази нова реалност вече е приета от правителството на Нова демокрация, което заявява, че гарантира и зачита Преспанския договор, твърди, че то трябва да се спазва изцяло и самото правителство признава огромните и многобройни ползи, които получава страната ни от прилагането от това историческо споразумение“, пишат в писмото депутатите от СИРИЗА. Групата за приятелство между РСМ и Гърция има 23 членове в гръцкия парламент, включително един президент, един заместник-председател и секретар. Президентът е депутатът от Нова демокрация Йоргос Влахос, негов вицепрезидент е Никос Папас от СИРИЗА, а секретар е депутатът от Комунистическата партия Йоанис Делис. Останалите 20 членове са 15 народни представители от СИРИЗА и петима от „Нова Демокрация“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:33 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

Скопие. Португалското председателство на Европейския съюз ще направи всичко по силите си, за да внесе динамика в диалога по рамката за преговори и официално да започне преговори за присъединяване между Република Северна Македония и ЕС, заяви португалският външен министър Аугусто Сантош Силва на снощната среща с външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров в Брюксел, пише вестник „Нова Македония“. На срещата са обсъдени програмата и приоритетите на португалското председателство и е отворено европейското досие на Македония, за което двете страни обмениха мнения за възможни и стъпки, както съобщи пресслужбата на скопското правителство. Срещата се проведе в кулоарите на вчерашния Съвет по външни работи на ЕС, на който присъстваха външните министри на страните членки. По време на посещението си в Брюксел, Димитров и Османи трябва да се срещнат днес с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел, специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак, както и с представители на Генералната дирекция на ЕК за съседството и преговорите за разширяване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:27 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

Скопие. Президентът на югоизточната ни съседка Стево Пендаровски не очаква промяна в позицията на България спрямо Северна Македония след изборите на 4 април, отбелязва електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“. Държавният глава заяви, че за съжаление новините от България говорят за „твърда позиция както на опозицията, така и на правителството към страната ни, така че който и да дойде на власт след изборите, няма да има значителна промяна". Той обаче се надява, че с помощта на, както заяви Пендаровски - „нашите европейски приятели в Брюксел, ще се намери формулировка, която няма да отрече нашето основно право за това как се чувстваме и декларираме и по този начин ще можем да започнем преговори с ЕС". Запитан за позициите на София относно идентичността, езика и съществуването на македонското малцинство в България, Пендаровски каза, че не трябва да се навлиза в искания, свързани със самоопределението. „Тяхната теза е, че трябва да се откажем от опитите за „инсталиране“ на македонско малцинство в България. Принципът номер едно в международните отношения, особено след 1945 г., е ненамесата във вътрешните работи на други държави. Следователно не трябва и не искаме да се намесваме във вътрешния ред на България. Ако обаче някой поотделно се обяви за македонец и потърси правото си в Съвета на Европа или други организации, занимаващи се с правата на човека, това не означава, че някой от Скопие го е инструктирал и му е платил. Имаме хора, които се декларират като македонци и в Гърция. В Преспанското споразумение ние не се отказваме от тях“, припомни Пендаровски. Президентът на РСМ също така очаква засилен ангажимент на САЩ в Западните Балкани след победата на Джо Байдън, тъй като в администрацията му има хора, които имат пряк опит в региона. „Сред тях е Виктория Нюланд, която има лични отношения с нас, със Северна Македония, но и с региона“, подчерта Пендаровски. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев представи няколко провокативни тези относно Преспанското споразумение и Договора за приятелство и добросъседство с България, като заяви, че са „недостойни“ за гражданите на Северна Македония. Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „център за регионална дестабилизация“ в резултат на геополитическите игри на великите сили, които я превръщат в поле на своеобразен експеримент. Ако към това се добави и вътрешнополитическата суматоха, тогава, заключава Коцарев, корабът, наречен Македония, потъва бавно, но сигурно. „Значението на Преспанското споразумение, според някои автори, има няколко измерения. Първо, за САЩ основната цел на Преспанското споразумение беше да демонстрира агресивна дипломация спрямо Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (кокто е навлязъл икономически в региона), като същевременно игнорира ефектите, независимо дали умишлено или не, относно политиката за разширяване на ЕС. Второ, „решението“ на спора за името е мотивирано от геополитическа „спешност“, т.е. от необходимостта от укрепване на НАТО на Балканите в контекста на евентуална нова Студена война и трябваше да послужи като увертюра за разглеждане на много по-важен геополитически проблем - отношенията Белград -Прищина. Трето, очевидното пренебрегване на негативните ефекти от Преспанското споразумение върху македонското общество предполага, че Западът (особено САЩ) е готов да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, дори ако това означава да се разпадне страната. За съжаление Македония, през последните няколко години, постепенно, но окончателно, през 2020 г., се превърна в център на регионална дестабилизация. Това се е случи до голяма степен поради вътрешнополитически сътресения, липса на върховенство на закона, некомпетентност и арогантност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и алчност, но също така отчасти поради подобни явления и поведение в някои страни от ЕС. Резултатите от дестабилизацията вече са видими в Македония всеки ден, например, меко казано, в дивотиите, които се случват в много институции и на много нива... След всичко, което Македония направи, от независимостта до днес, нека си спомним, бяхме първите в региона по много въпроси, горчивият вкус остава, че Македония се възприема само като геополитическа лаборатория, в която големи международни „играчи" тестват своите „рецепти" за стабилизация, съжителство , и институционална трансформация“. „В доминиращия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се разглеждат в контекста на членството в ЕС. За съжаление доминиращият стереотип е, че този процес стабилизира и мотивира демократичната, икономическата, социалната и защитната трансформация на Македония. От друга страна, през последните десетилетия регионът, не само Македония, включително страните, които вече са в ЕС, въпреки политиката на разширяване, постигна малък, почти незначителен напредък в ключовите области на ЕС. Може би няколко десетилетия е малък период, но впечатлението на мнозина, включително и на мен, е, че корабът, наречен Македония, с всяка изминала година бавно, но сигурно потъва все повече и повече. Ако в процеса на интеграция с ЕС, Македония се сблъсква с изисквания и/или реформи, които не се изпълняват от много други страни от ЕС, ако някои от напредналите западни демокрации са загубили авторитет да кажат какви са демократичните ценности, когато самите те не ги уважават, ако Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и абсурдно изнудване, какво остава за нас?“, пита академикът. По отношение на договора с България, Коцарев коментира: „Без да навлизам в текста на споразуменията, в (не) научните аргументи на предлаганите решения, ще говоря за това другаде, това, което искам да кажа тук, е, че и двете споразумения са недостойни за гражданите на Македония“. Според много изследвания моралните избори са възможни, „но хората са склонни да подкрепят професионални" и (не) етични „кодекси на абстрактната държавна машина", продължава председателят на МАНИ. „Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки индивид, гражданин, академик, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в много документи. Това са например Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата по отношение на реформите в образованието. Моралният избор на държавата Македония е ясен. За това съм говорил много пъти: за държавата Македония македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, от векове, вътре и извън територията на нашата страна. Такъв избор няма да означава несправедливост към държавата Македония или да нанесе каквито и да е щети, а напротив, това ще означава по-голямо уважение от другите страни. За нас, македонците, такъв подход ще означава само мир и достойнство. Ще направя подробен анализ на разпоредбите на двете споразумения, със специално позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които вече създават синергия, която не е била предвидена или е била пренебрегвана по време на подписването на двете споразумения. Тук искам само да отбележа, че професор Виктор Фридман говори за тази връзка още през 2019 г. Неговите мисли, през 2021 г., ще бъдат публикувани от известното английско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „Македония и политиката за идентичност след Преспанското споразумение“, в която ще бъде публикувана работата му „Наполовина пълна чаша или чаша пълна с отрова? Преспанското споразумение и съвременният македонски език". Според Фридман, „ако формулировката се тълкува по този начин или ако Северна Македония бъде принудена от ЕС да приеме българските твърдения за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското споразумение ще бъде по-скоро отровна чаша". Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и