Нино Парпулов: Килимарският занаят е огледало на цивилизационното ни развитие като хора през вековете

София. Килимарството е специфичен занаят, който всъщност е много наднационален. Този занаят е огледало на цивилизационното ни развитие като хора през вековете.
Това каза Нино Парпулов, собственик на цех за ръчно тъкани килими в Костандово, в интервю за Агенция „Фокус“.

Парпулов уточни, че най-старият запазен ръчен килим е намерен в област Пазирик (Русия) и е на над 2500 години, невероятно фин и с много орнаментика, фигури на животни – отразяващ начина на живот тогава или иначе казано снимка на времето.
„Тъкачеството на килими обаче най-вероятно датира много по-назад. В Родопите е намерен античен стан на около 5000 години. Това е като духа в лампата на Аладин, вечно търси начин да излезе и да се прояви в целия си блясък и да открие своите носители, търси чрез кой да го направи“, разказа той.

„В България е имало по-интензивно тъкачество през 60-те и 70-те години. Било е организирана държавна политика. Имало над 3000 тъкачки на ръчни килими само в района на Велинград. Те са били обучавани минимум 12 месеца и са били изцяло субсидирани от държавата. Всъщност няма друг начин да изградиш такива кадри, освен да им дадеш време, понякога и три години, за да усвоят майсторлъка, а това е много скъпо. Така идва неизбежно изводът, че ако не е целенасочена, осъзната политика, в един момент ще угасне и ще изчезне“, коментира той.

Парпулов разказа, че животът му е посветен и белязан от духа на килимарството. „Заварих съсипана държавна фирма с работници буквално на улицата и някак бях мотивиран този талант и умение да не се похаби“, допълни той и обясни, че денонощно е търсил външен инвеститор, като в крайна сметка е успял.

„Така, ентусиазирани и решени да работим, ни завари и сегашният ни партньор Дейвид Бамфорд, който търсеше място, където да се организира специфично и много по-различно от комерсиалното правене на килими. Това, което той видя, беше именно нашия ентусиазъм да се развиваме“, добави Нино Парпулов.

Мариела ЧЕПЕЛОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“