The Hill: Визията за Русия

Вашингтон. След като тази седмица в Москва беше задържан антикорупционният активист Алексей Навални, новата администрация на Байдън веднага бе изправена пред сериозен избор на стратегия към Кремъл. В тази ситуация новият подход на САЩ е предизвикан от самата криза около Навални, когото главорезите (думата е използвана от автора-бел.ред.) на Владимир Путин неуспешно се опитаха да убият преди няколко месеца със забранено химическо оръжие. Този подход трябва да се основава на недвусмислената подкрепа за руския народ, който все повече настоява за върховенството на закона, политическата свобода и икономическите възможности, пише американският вестник The Hill в материал, представен без редакторска намеса.

Подобна политика би означавала рязко отклонение от най-новата история. През последните 20 години американските президенти предпочитаха да игнорират вътрешната политика на Русия. Вместо това те продължиха да работят с Кремъл по въпроси от стратегически интерес, било то в борбата с тероризма, намаляването на ядрените оръжия или опитите да ограничат възхода на Китай.

Това отношение илюстрира разочарованието на Вашингтон от перспективите за демокрация в Русия. След хаоса от 90-те години мнозина на Запад бяха склонни да признаят, че може би руснаците са просто предразположени към деспотизъм поради своята култура и история. От тази гледна точка консолидацията на властта на Путин не е трагична превратност на съдбата, а отражение на истинския национален характер на страната му.

Както показва обаче нарастващата популярност на Навални лично и на неговото движение като цяло, подобна интерпретация е фундаментално погрешна. Освен това самият Путин очевидно се опасява от желанието на народа си за демократични промени - до степен, в която той и членовете на неговото правителство дори отказват да споменат името на Навални. Поради тази причина Кремъл се бори толкова яростно, за да унищожи демокрацията в Украйна и потуши неотдавнашното въстание срещу диктатурата в Беларус.

Кремъл обаче така и не успя да убие Навални, а последващото изобличаване на глупавите (думата, която използва авторът-бел.ред.) агенти, отговорни за атентата, подчертава, че режимът на Путин, въпреки сложната демонстрация на власт, в никакъв случай не е всемогъщата сила, за каквато се опитва да се представи. Всъщност той е прогнил навсякъде и и поразен от некомпетентност (преценка на автора-бел.ред.).

В крайна сметка съдбата на Русия зависи от руснаците, а не от външни лица. Противно на конспиративната теория на Путин, истинската движеща сила на размириците в Русия не е конспирацията на Запада, а корупцията на неговия клептократичен режим, потискането на универсалните свободи и недостатъците в управлението.

САЩ не трябва да стоят настрана. Нека увеличим усилията си за разкриване на корупцията в Кремъл и нарушенията на човешките права. Нека да затръшнем вратата за пране на пари, откраднати от обикновени руснаци. Най-важното е, нека активно и всеобхватно се свържем с руснаците чрез най-новите цифрови комуникации, насърчавайки техните искания за достойно правителство, което ще им осигури по-добър живот.

Политиката на САЩ трябва да се ръководи от смел поглед към перспективите на Русия за либерална демокрация - с реални избори, свободна преса и върховенство на закона. Това ще бъде просперираща Русия, която си сътрудничи конструктивно със Запада. Нашата цел е да съживим тази перспектива.

Тази перспективна политика на свобода, възможности и върховенство на закона би се съчетала добре с призивите на президента Байдън за среща на върха на демокрациите за „подновяване на духа и споделената цел на народите от свободния свят“ и „борба с корупцията, защита срещу авторитаризма и насърчаване на правата на човека“ Това ще бъде съвсем в духа на междупартийните усилия като Закона „Магнитски“, който наказва нарушенията на правата на човека и носи името на руския борец за правосъдие Сергей Магнитски, убит от главорезите (дума, използвана от автора-бел.ред.) на Путин.

Внезапният разпад на Съветския съюз напомня колко погрешно е да се подценява възможността за бърза политическа промяна в Русия. Както през 80-те и 90-те години, недоволството нараства - протестите не спират не само в Москва, но и в далечни градове като Хабаровск. Почти половината от руснаците на възраст от 18 до 24 години казаха на социолозите, че искат да емигрират - от разочарование, стагнация и широко разпространена корупция.

Реалистичният подход изисква американските политици да осъзнаят, че истинската стабилност в отношенията с Русия е невъзможна, докато гражданите на Русия не постигнат фундаментална промяна. С наша подкрепа тези промени биха могли да се осъществят дори по-рано, отколкото си представят Вашингтон или Москва.

Превод и редакция: Юлиян Марков