Министър Десислава Ахладова: Трябва да се преосмисли дали отказите на т. нар. "разследващ прокурор" да се проверява главният прокурор биха могли да подлежат на съдебен контрол
София. Трябва да се преосмисли дали отказите на т. нар. "разследващ прокурор" да се проверява главният прокурор биха могли да подлежат на съдебен контрол. Това каза министърът на правосъдието Десислава Ахладова в предаването „Преди всички“ по БНР.
Относно това какво се случва с промените в Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс, свързани с прокурор, разследващ главния прокурор, Ахладова коментира:, „Доколкото съм запозната, от сайта на НС, е увеличен срокът, съответно за предложение, той изтича утре в 17.00 часа. Това означава, че депутатите биха могли да направят други предложения“. „Обсъждаше се всеки прокурор да може да се кандидатира за така наречената длъжност "разследващ прокурор". Следва да се обсъди и преосмисли дали именно Прокурорската колегия да е органът, който да предлага този разследващ прокурор, с оглед влиянието на главния прокурор в тази колегия, или това да бъде Пленумът“, обясни Ахладова. Тя заяви, че очаква до утре да има нови предложения по този законопроект, след което да бъде изпратен в цялост на Венецианска комисия.
На въпрос дали Министерство на правосъдието би подкрепило предложение не Прокурорската колегия, а Пленумът да има по-широк кръг от номинации, Ахладова отговори: „Считам, че не Прокурорската колегия, а Пленумът, който следва да извършва и изборът, следва да има възможност да предлага така нареченият разследващ прокурор. Трябва да се преосмисли и обстоятелството дали актовете на този "разследващ прокурор" биха могли да подлежат на съдебен контрол, което предстои да бъде дебатирано. Като цяло, с някои корекции, този законопроект е отговарящ на европейските изисквания“. Министър Десислава Ахладова уточни, че под актове има предвид да се проверяват и отказите да се проверява главният прокурор, което е едно от изискванията на Съвета на Европа.
На въпрос за неофициално съобщение, дошло от участник, представител на Венецианската комисия, в Комисията по граждански свободи на ЕП (LIBE), където е било изразено съмнение, че това е отговорът, който се очаква от България, Ахладова коментира, че наш представител на срещата от българска страна е бил зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. По думите ѝ срещата е била закрита и няма как да се предоставя информация. „Не би следвало предварително да се изказват становища, преди законопроектът да бъде обсъден подробно от Венецианската комисия“, допълни тя.
Във връзка с видеосрещата на министърът с еврокомисарят по правосъдие Дидие Рейндерс, Ахладова поясни, че двата са говорили подробно за създаването на Европейската прокуратура. „Комисарят изрази абсолютно задоволство от това, че нямаме забавяне в процедурата. Декември бяха приети правила за този избор, беше започната процедура по избор по допускането на кандидати, тече едномесечният срок за допускането им. Ние сме една от малкото държави, които до края на февруари ще успеят да приключат процедурата за избор на европейски делегирани прокурори“, каза министър Ахладова. Тя посочи, че са обсъдили и плана за действие, където е предвидено законодателна инициатива по отношение на разследващия прокурор.
„Основен приоритет на ЕК в следващия доклад ще бъде електронното правосъдие. Обяснихме и какви проекти предвижда България по Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на електронното правосъдие и какво надгражда по него“, каза още тя.
Относно това, че България няма официална оценка по прокурор, разследващ главен прокурор нито от Венецианската комисия, нито от ЕК
Относно оставащото време на правителството и дали ще има раздвижване по плана, приет в отговора на първия доклад на ЕК, или предизборната кампания ще замрази всичко, Ахладова посочи: „Планът се изпълнява в момента в работни групи в Министерство на правосъдието, започнали са работа по законопроект за лобизма“. „Има още две работни групи, които касаят дейността на Инспектората към ВСС и законодателни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Продължава работата по всички мерки, като до голяма степен до края на това правителство ще бъдат изпълнени краткосрочните. Ще останат и някои дългосрочни мерки, които и след месец април ще бъдат изпълнявани“, поясни министърът. По думите ѝ критиките, че нищо не се прави по актуализираната стратегия, а довели до това, че в съдебната система се е въвела единна-деловодна информационна система, въведен е и единен портал за електронно правосъдие, чрез който гражданите могат да бъдат призовавани по електронен път, въведе се регистър на вещите лица, както и регистър на запорите . „Хората има големи изисквания към съдебната система, това е правилно, полагат се всички усилия“, каза още Ахладова.
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Министър Десислава Ахладова: Правителството е задължено да въведе фигурата на прокурор, разследващ главния, макар тя да е екзотична за част от хората
София. Съгласна съм с тезата, че наистина в ЕС няма такава фигура. Това каза министърът на правосъдието Десислава Ахладова в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. „Министерството на правосъдието се опита да направи анализ къде в ЕС е въведена такава фигура. Трябва да отчетем, че Съвета на Европа, ЕК каза на България, че ще бъде открита наказателна процедура, ако...
Министър Десислава Ахладова: Много ясно искам да заявя, че механизъм за разследв...
Министър Десислава Ахладова: В новото предложението за т. нар. "разследващ ...
Министър Десислава Ахладова: Считам, че по-удачният вариант е независимият прокурор, който да разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на ВСС
София. Считам, че по-удачният вариант е независимият прокурор, който да разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това заяви министърът на правосъдието Десислава Ахладова в предаването „Офанзива“ по „Канал 3“ във връзка с внесените законопроекти, предвиждащи независим прокурор да може да провежда разследване в случай на законови нарушения, извършени от главния прокурор. „Идеята за разследване на главния прокурор от независим прокурор не е нова, тя е от 2009 г. Вие знаете, делото „Колеви“ срещу България, когато всъщност беше установено, че следва да има независим орган, който да разследва главния прокурор. Мисля, че и с двата законопроекта, които в момента са в Народното събрание, се дава една възможност да има наистина едно такова независимо разследване, като вторият законопроект, който беше внесен от депутати, предвижда изборът на този независим прокурор да се извършва от Пленума на Висшия съдебен съвет. В първия си вариант той се извършваше от Прокурорската колегия, във втория – от Пленума на Висшия съдебен съвет. Считам, че това е по-удачният вариант – от Пленума на Висшия съдебен съвет, където участват и членове, избрани от съдии, и също така и политическа квота, която е от Народното събрание, тоест – има по-голяма представителност в Пленума, така че смятам, че този законопроект е по-добър и би следвало да намери своето място“, посочи тя. „Във втория законопроект номинациите се правят от Прокурорската колегия. Разбира се, може да се обмисли и следната идея – дали не е добре всеки прокурор сам да може да се кандидатира. Това също е един разумен вариант“, коментира министър Ахладова. Тя каза още, че в случаите, в които главният прокурор извърши някакво престъпление, независимият прокурор ще може да извърши цялостно разследване прокурор. „Разбира се, през този мандат, който му предстои, тези седем години, няма как този човек само да чака главният прокурор да извърши престъпление. През останалото време ще извършва и останалите свои дейности“, допълни министърът на правосъдието. „Мандатът е седем години, както на тримата големи в съдебната система, както и на главния прокурор, както и на председателя на Върховния касационен съд“, каза също Десислава Ахладова. „От една страна този по-дълъг мандат дава една независимост. От друга страна независимост има и в това, че този човек, приключвайки кариерата си след седем години, ако не е в една степен по-нагоре, тоест – прокурор във Върховна касационна прокуратура, той, при негово желание може да се върне във Върховна касационна прокуратура, което всъщност означава, че той кариерно няма да е зависим от главния прокурор“, поясни тя. Министър Ахладова отбеляза още, че Конституционният съд съвсем ясно и точно е постановил в своето решение от месец юли, че когато се разследва главният прокурор, разследващият не е длъжен да изпълнява неговите указания. „Тоест, никой не може да бъде съдия на себе си. Така че, в този случай трябва да държим сметка и за това, че имаме една конституционна рамка. Тоест, ние не можем да вземем някакъв външен орган, който в Конституцията няма разследващи функции, и да го направим разследващ главния прокурор. В България по Конституция разследване се извършва от Прокуратурата. Именно затова тази фигура е прокурор, а не съдия, адвокат или от някоя друга област“, посочи тя и допълни, че това реално би било нарушение на Конституцията.
Министър Десислава Ахладова: Внесли сме законопроект, предвиждащ независим прокурор, който да разследва главния
София. Внесли сме законопроект, предвиждащ независим прокурор, който да разследва главния. Това каза министърът на правосъдието Десислава Ахладова в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия по повод евродоклада за върховенството на закона. „Докладът е обективен и на пресконференцията ми в Министератво на правосъдието не си позволих нито една интерпретация на термини от доклада. Съвсем обективно изложих становището на Европейската комисия по какво сме работили, какво считат от ЕК, че сме постигнали дотук и какво остава да направим“, посочи тя. „Критиката е освен на ЕК и на Съвета на Европа. България има внесен през 2019 г. един законопроект за изменение на НПК и Закона за съдебната власт. Слд това той е консултиран с Венецианската комисия. След това имаме отново внесен законопроект, имаме конституционно решение и сега ще поискаме становище на Венецианската комисия, която може да ни каже колко независим може да е главният прокурор. Всички са запознати със законопроекта на Министерство на правосъдието, който внесохме. Там се предвижда независим прокурор, който да разследва главния. Трябва да се има предвид, че критиките са за това доколко този прокурор ще бъде независим от главния. Трябва да се измислят механизми, по които този независим прокурор ще може кариерно и след приключването на мандата му да бъде независим. Законопроектът е внесен в Народното събрание, но трябва да видим и какви предложения ще даде Венецианската комисия. Предложили сме един законопроект, който искаме напълно да бъде изчистен около тази независимост“, каза още Ахладова. „Увеличаването на мандата на този разследващ прокурор, който да не съвпада с този на главния прокурор, е една от темите. Той ще бъде изцяло независим по отношение на главния прокурор. Другата тема, която трябва да бъде обсъдена, е дали той трябва да работи по други дела, или може да се занимава и с други дела, които не касаят само главния прокурор. Според мен той трябва да работи само по дела, които касаят главния прокурор и неговите заместници“, допълни тя.