„Коммерсантъ“: Русия може да излезе от Договора за открито небе
Москва. Москва ще обяви преразглеждане на участието си в Договора за открито небе, което позволява на 33 участващи държави да извършват инспекционни полети над територията на всяка друга. САЩ се отказаха от споразумението миналата година, принуждавайки Русия да търси адекватен отговор на подобна стъпка. Според експерти Русия може не само да преустанови участието си в договора, но и да се оттегли напълно от него. Ако всичко върви по този сценарий, механизмът, изиграл важна роля за укрепване на доверието между Русия и Запада, ще бъде погребан, пише руският вестник “Коммерсантъ“
Руските власти обмислят дали си струва да останат в Договора за открито небе (ДОН). Няколко източника в държавните структури на Руската федерация казаха за "Коммерсантъ", че въпросът е узрял поради факта, че САЩ се оттеглиха от това споразумение през ноември.
Тогава Вашингтон заяви, че Русия не се е съобразила със споразумението и че участието в него вече не е в интерес на националната сигурност на САЩ. Москва отхвърли претенциите срещу нея, заявявайки, че САЩ търсят само оправдание, за да отхвърлят поредния договор, който им налага задължения в областта на контрола на оръжията.
Европейските съюзници на САЩ в НАТО призоваха Вашингтон да не напуска ДОН, припомняйки, че този договор играе важна роля за укрепване на сигурността, предвидимостта и доверието (например благодарение на него западните страни през 2014 г. успяха да се уверят, че, противно на слуховете, Русия не разполага значителни контингенти и оръжия на границата с Украйна). Но администрацията на Доналд Тръмп не послуша съюзниците.
През ноември руският външен министър Сергей Лавров посочи две условия, при които Русия е готова да остане в ДОН.
Първо, Москва поиска писмени гаранции от европейските държави, участващи в договора, че няма да прехвърлят на САЩ информация, събрана по време на полети над руска територия.
Второ, руската страна настоя европейците да я уверят писмено, че няма да забраняват на руските самолети да инспектират американски военни съоръжения, разположени на територията на техните страни.
Както "Коммерсантъ" съобщава по-рано, руските власти предадоха тези искания на своите партньори още през октомври. Тогава Москва не получи исканите гаранции. Досега европейските държави не са заявили желанието си да въведат изменения и допълнения, внесени от Русия в решението за защита на данните, прието от Консултативната комисия в рамките на ДОН през 2002 г. Москва предложи да се актуализира този документ, за да се предотврати изтичането на копия на въздушни снимки от оборудването за наблюдение извън кръга на участниците в ДОН.
На 3 януари германският вестник Sueddeutsche Zeitung, позовавайки се на източници в германското външно министерство, съобщава, че на 22 декември Русия отново се е обърнала към 32-те страни-партньори, останали в споразумението, с призив да отговорят на нейните искания. Твърди се, че последният краен срок за отговор в руската нота е 1 януари. В случай на отказ за спазване на изискванията руската страна, се казва в писмото, "ще се смята за принудена да започне процедурата за оттегляне от споразумението".
Тогава германското издание съобщава: външните министри на 16 европейски държави, включително Германия и Франция, изпратиха на Русия колективен отговор, отхвърляйки нейните искания. В писмото им се казва, че текстът на договора вече казва, че информацията, събрана по време на полети, може да бъде прехвърлена само на страните, участващи в ДОН и следователно не е необходимо да се потвърждава тази точка.
По отношение на гаранциите за прелитане на американски съоръжения, външните министри на европейските страни твърдят, че САЩ не изискват европейските държави от НАТО да ограничават прелитанията на техните бази.
Европейците смятат, че всички възникващи противоречия трябва да бъдат обсъдени в рамките на Консултативната комисия на ДОН, чието следващо заседание е насрочено за 25 януари (те обаче са готови да го свикат по-рано).
Русия не е доволна от тази позиция, която следва от коментарите на официални лица. „В текста на споразумението няма преки препратки към затворения характер на информацията, получена с помощта на оборудване за наблюдение, както и до ограничаването на достъпа до нея. Той също така не съдържа разпоредби, които да изискват от участващите държави гаранции да не прехвърлят резултатите от наблюдателните полети в „грешните ръце“, нито съдържа изисквания за гарантиране на безопасността на такива резултати “, каза ръководителят на руската делегация на разговорите във Виена за военната сигурност и контрол на оръжията Константин Гаврилов.
Превод и редакция: Юлиян Марков
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
ТАСС: Русия започва процеса по излизането си от Договора за открито небе
Москва. Русия започва вътрешни процедури за излизането си от Договора за открито небе. Това се посочва в изявление, публикувано от Министерството на външните работи на Руската федерация, предава TACC.„Поради липсата на напредък в премахването на пречките за продължаване на Договора за открито небе при новите условия, руското външно министерство е упълномощено да обяви началот...
„Независимая газета“: Договорът за открито небе загуби своя смисъл
TAСС: Русия предупреди страните по Договора за открито небе да не предоставят ра...
ТАСС: САЩ напуснаха Договора за открито небе
Вашингтон/Москва. Съединените щати ще престанат да бъдат страна по Договора за открито небе (ДОН) в неделя, 22 ноември, когато изтичат шест месеца, откакто американската администрация изпрати известие за оттегляне до депозитарите на ДОН (Канада и Унгария) и останалите страни, участващи в него. Основната причина за тази стъпка неизпълнение на договора от Русия, според американската страна, предава TACC. По този начин Съединените щати вече няма да могат да летят над която и да е територия на страните по споразумението, за да наблюдават военната дейност, както и да имат достъп до данни, получени по време на полетите. В изявление на държавния секретар Майкъл Помпео от 21 май се казва, че Вашингтон може да бъде готов да преразгледа решението си за оттегляне, ако Русия „демонстрира връщане към пълно съответствие с този договор за изграждане на доверие“. Тогава президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви шанса за постигане на ново споразумение. През последните шест месеца американската страна не е обявила никакви споразумения с Русия. Държавният департамент не предостави никаква информация по искане на кореспондент на ТАСС за коментар по този въпрос. Москва от своя страна многократно подчертава неприемливостта на условията, предложени от Вашингтон за отмяна на решението, определяйки ги като ултиматуми. Перспективи след януари Демократът Джо Байдън, който според американските медии е спечелил президентските избори в САЩ, по време на предизборната кампания на 22 май, коментира решението на Тръмп, който се кандидатира за втори мандат, по ДОН. Той нарече този ход недалновиден, като отбеляза, че това ще увеличи напрежението между Запада и Русия, както и ще увеличи риска от грешни изчисления и конфликти. Дори ако САЩ искат отново да станат страна по договора, това няма да е лесно. Олег Бушуев, ръководител на отдела за контрол на конвенционалните оръжия на Департамента за неразпространение и контрол на оръжията на руското външно министерство, отбеляза на 7 юли, че след това САЩ ще трябва да се съгласят с всички решения, взети в тяхно отсъствие. Не в интерес на САЩ Вашингтон многократно е споменавал, че се е консултирал тясно със съюзниците във връзка с решението за оттегляне от ДОН. В същото време редица западни държави призоваха американските си колеги да преразгледат тази стъпка. Демократите в Конгреса на САЩ обвиниха администрацията в нарушаване на разпоредбите на военния бюджет за финансовата 2020 година, която призовава да уведоми депутатите 120 дни преди очакваната дата на прекратяване на участието в ДОН. Елиът Енгел, нюйоркски демократ, председател на комисията по външни отношения на парламента, посочи, че ръководителите на Пентагона и Държавния департамент не са изпратили такова съобщение. Набор от претенции Същността на претенциите на САЩ срещу Русия се свежда до предполагаемите ограничения или откази за провеждане на наблюдателни мисии. Според американската страна Руската федерация "отказва наблюдателни полети в 10-километров коридор по границата си" с Абхазия и Южна Осетия, създала е летище за зареждане с гориво в рамките на ДОН в Крим, "незаконно наложи ограничения на дължината на полети над Калининград". Според Помпео, през 2019 г. Русия "необосновано отказа да проведе съвместен американо-канадски полет за наблюдение" над района на "мащабни руски военни учения". Освен това държавният секретар приписва на Русия използването на изображенията, получени по силата на договора, в интерес на агресивната нова руска доктрина за нанасяне на удари върху критична инфраструктура в САЩ и Европа с помощта на високоточни конвенционални боеприпаси. Огледални мерки Руският външен министър Сергей Лавров обясни, че отказът да се извършват полети в 10-километрова зона близо до границите на Абхазия и Южна Осетия се дължи на факта, че тези държави не са страни по документа. Според него твърденията на Вашингтон за ограничаване на обхвата на полетите над Калининградска област също са несъстоятелни: режимът на полетите, установен от Руската федерация съгласно споразумението, е напълно огледален на подобен режим над Аляска. По-специално, в един наблюдателен полет можете да получите изображение на около 98% от района на Калининград, а полет над Аляска ще ви позволи да инспектирате не повече от 3% от територията, уточни Лавров. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков нарече „нелепи“ изявленията на американската страна, че руските самолети, участващи в договора, са "използвани като изчислители за ракетно-артилерийски огън". Трансфер на данни Според руската страна САЩ искат съюзниците от НАТО да подпишат документи за трансфера на данни, получени по време на полети над Русия. Освен това Вашингтон изисква да отхвърли исканията на РФ за провеждане на мисии за наблюдение над американски военни обекти в трети страни. Лавров нарече това „грубо нарушение на договора“. "Ако те искат да запазят договора в сила и ако искат да останем в него, ние ще поискаме от нашите партньори писмено, законно да ни потвърдят, че първо, те няма да забраняват полети над която и да е част от тяхната територия. Дали има или няма там американски бази, това е тяхната територия, територията на западните държави, останали в Договора “, подчерта външният министър. Многостранният Договор за открито небе, подписан на 24 март 1992 г. в Хелзинки от представители на 23 държави-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, беше разработен с активното участие на Москва. На практика документът предоставя на участващите държави правото да летят над всяка една от друга територия, за да наблюдават военни дейности в съответствие с договорените и съгласувани квоти за наблюдателни мисии. Споразумението регламентира провеждането на полети, определя механизъм за наблюдение на спазването на разпоредбите, съдържа изисквания за въздухоплавателното средство, ограничения върху състава и техническите параметри на оборудването за наблюдение. Към момента 33 държави са страни по договора. Превод и редакция: Юлиян Марков