Денят 14 януари в световната история

На 14 януари 2013 г. за първи път от началото на комунистическия режим на Фидел Кастро кубинците получават възможността да пътуват свободно в чужбина. В същия ден първата мащабна грипна епидемия през 21 век обхваща САЩ и Китай. На 14 януари 1969 г. се поставя се начало на космическата поща. На тази дата през 1690 г. в Нюрнберг, Германия, е изобретен кларинетът. Неговият изобретател е Йохан Кристоф Денер.
На 14 януари са родени: американска актриса Фей Дънауей, американският писател и публицист Джон Дос Пасос...
На 14 януари умират: Джордж Бъркли – ирландски философ, привърженик на идеалистическата школа, британският актьор Алън Рикман, английски астроном и геофизик Едмънд Халей и др.



2018 г.
Потъва иранският петролен танкер, който гори повече от седмица в Източнокитайско море. Танкерът "Санчи", който превозва 136 хил. тона кондензирани въглеводороди, се запалва на 6 януари след сблъсък с товарен кораб.


2018 г.
Калифорнийска двойка е обвинена, че е държала 13-те си деца оковани и недохранени в градчето Перис, на 100 км източно от Лос Анджелис. Децата са на възраст от 2 до 29 години.


2017 г.
Турският парламент одобрява две конституционни изменения, които разширяват правомощията на президента да назначи ново законодателство и да избере кабинета.


2016 г.
Полицейските управление в Мидайят и Синар, Диарбекир, са ударени от коли-бомби, при което загиват шестима души а са ранени 39. Никой не поема отговорност, но правителството обвинява бунтовниците от ПКК за нападенията.


2016 г.
Световната здравна организация обявява край на епидемията от вируса Ебола в Западна Африка.


2015 г.
Кабинетът на министър-председателя на Япония Шиндзо Абе одобрява рекорден бюджет за отбрана с планове да закупи разузнавателни самолети и изтребители F-35, за да подобри сигурността на необитаеми острови в Източнокитайско море, за чието владение претенции имат и Япония и Китай.


2015 г.
Тайван протестира срещу новите въздушни маршрути на Китай в близост до средната линия на Тайванския проток и заявява че ще увеличи наблюдението си на летателната активност.


2015 г.
Президентът на Италия Джорджо Наполитано подава оставка поради напреднала възраст.


2015 г.
„Ислямска държава“ разстрелва двама души за шпионаж в полза на Русия. По информация на руските власти в редовете на „Ислямска държава“ воюват между 800 до 1500 граждани на Русия.


2014 г.
Апелативният съд на САЩ отказва на Федералната агенция на съобщенията (FCC) правото да изисква от интернет провайдърите да съблюдават принципа на мрежова неутралност.


2013 г.
За първи път от началото на комунистическия режим на Фидел Кастро кубинците получават възможността да пътуват свободно в чужбина.


2013 г.
Първата мащабна грипна епидемия през 21 век обхваща САЩ и Китай.


2012 г.
Бомбена заплаха предизвиква евакуацията на служителите в сградата на Съвета на Европа в Брюксел.


2012 г.
При самоубийствен бомбен атентат срещу шиитски поклонници в Басра, Южен Ирак загиват 50 души, още 100 са ранени.


2012 г.
Действащият президент на Тайван Ма Инцзю спечелва отново президентските избори.


2012 г.
Четирима терористи смъртници атакуват полицейския участък на пакистанския град Дера Исмаил Хан.


2011 г.
Жертвите от наводнението в Бразилия достигат 550, а броят на изчезналите не е установен. Разрушени са къщи, пътища и улици. Най-значителни щети понасят трите общини северно от Рио Де Жанейро - Нова Фрибурго, Терезополис и Петрополис, са заринати с кални потоци след тридневните интензивни дъждове. Обстановката се описва в пресата като “най-голямото природно бедствие в страната", като “засегнатите от свлачища райони изглеждат като след силно земетресение".


2007 г.
Издигната е кандидатурата за президент на Никола Пол Стефан Саркози дьо Наги-Боча с гласовете на 98% от изразените вотове на управляваната от него партия (в интернет-гласуването са участвали около 69% от членовете на партията Съюз за народно движение). На 6 май 2007 г. е избран за 6-ти президент на Петата френска република. Встъпва в длъжност на 16 май 2007 г. и изпълнява тази функция до 15 май 2012 г., когато предава поста на Франсоа Оланд.
Преди избирането му за президент той е председател на партията Съюз за народно движение (Union de mouvement populaire). Той е министър на икономиката и финансите в правителството на Жан-Пиер Рафарен и министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен.


2005 г.
Сондата Хюгинс каца на спътника на Сатурн - Титан. Наречена на името на холандския астроном Кристиян Хюгинс, сондата Хюгинс е космически апарат с форма на чиния, създаден от Европейската космическа агенция, за да кацне на повърхността на Титан, най-голямата луна на планетата Сатурн. Изстреляна е от апарата в орбита Касини на 24 декември 2004 г. и се приземява на Титан на 14 януари 2005 г. Касини и Хюгинс са разработени като част от международен проект между европейски и американски учени, започнал през 1997 г. Целта на проекта е чрез изучаването на атмосферата на Титан да се хвърли светлина върху произхода на живота на Земята.


2004 г.
След избирането на Михаил Саакашвили за президент е приет новият вид на Националното знаме на Грузия. То замества предишното знаме на страната, използвано между 1990 и 2004 г.


1972 г.
Кралица Маргрет ІІ Датска се възкачва на трона. Тя е първата кралица на Дания от 1412 г. и е първият датски монарх, който не се казва Фредерик или Кристиян, от 1513 г. насам. Маргрет ІІ е родена през 1940 г. и е най-голямата дъщеря на крал Фредерик ІХ и кралица Ингрид, дъщеря на шведския крал Густавус VІ. Правото на принцеса Маргрет за възкачване на трона се създава през 1953 г. чрез новата конституция, която позволява женското наследяване на престола. Маргрет става член на Държавния съвет през 1958 г. През 1968 г. се омъжва за французина Сомт Анри дьо Лаборд дьо Монпеза и става майка на двама синове. Със смъртта на баща й през 1972 г. Маргрет става първата датска кралица след Маргрет І, управлявала в края на ХІV и началото на ХV век.


1970 г.
Еисаку Сато е избран за трети път за министър-председател на Япония. Сато Еисаку е японски политик, министър-председател в периода 1964-1972 г., брат е на Набосуке Киши. Роден е през 1901 г. След взимането на диплома по право в Имперския университет на Токио през 1924 г. започва работа в министерството на железниците. През 1947 г. е назначен за заместник-министър на транспорта. През 1948 г. напуска министерството и влиза в политиката като либерален демократ-член на долната камара на Диета. Заема множество министерски постове в следващите няколко правителства – министър на строежите (1952-53 г.), министър на финансите (1958-60 г.), министър на науката и технологиите (1963-64 г.). През 1964 г. заема поста министър-председател от Хаято Икеда, подал оставка поради здравословни причини. Чрез неговите преговори през 1965 г. е подписано споразумение, което нормализира отношенията на Япония с Южна Корея, а през 1969 г. подписва договор със САЩ, който довежда до възстановяването на японския суверенитет на Окинава през 1972 г. Сато не предвижда общественото недоволство от клауза в договора, според която американски войски имат право да останат на територията на острова, което става причина за оставката на Сато през 1972 г. скоро след като договорът влиза в сила. Сато получава Нобелова награда за мир през 1974 г.


1969 г.
Поставя се начало на космическата поща. За начало на Космическата поща в историята на пощенските съобщения се смята кореспонденцията (писма и вестници), доставена на борда на космическия кораб “Союз-4” на летеца космонавт на СССР В. Шаталов от летците космонавти Евгений Хрумов и Алексей Елисеев с космическия кораб “Союз-5”. Писмото, доставено на “Союз-4”, е подпечатано със специално клеймо с дата 14 януари 1969 г. През същата година американските космонавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин доставят писмо на Луната, подпечатано със специален печат. България има космическа поща от 1979 г., осъществена от първия български космонавт Г. Иванов.


1938 г.
Областта “Кралица Мод” в Антарктика става владение на Норвегия. Владението на Норвегия е обект на Антарктическия договор, но не е признато официално. “Кралица Мод” се намира между ледниците Стенкъмб-Уилс и Шинан в Антарктика. Площта й е приблизително 2.5 милиона кв. км, покрита е с ледена покривка. Земята е наречена на името на Мод Шарлот Мери Виктория, внучка на кралица Виктория, по-късно кралица на Норвегия (като съпруга на крал Хаакон VІІ).


1900 г.
В Рим се състои премиерата на операта “Тоска” от Джакомо Пучини.
Пучини е италиански композитор, роден на 22 декември 1858 г. в Лука. Решава да започне да пише опера, след като чува Аида на Верди през 1876 г. Учи в Миланската консерватория. Първата му опера Le villi (1883 г.) е поставена благодарение на спонсорството на приятелите на композитора и се радва на огромен успех. Втората, Едгар (1889 г.) няма успех, но “Манон Леско” (1893 г.) донася международно признание на композитора. Пучини е автор на оперите - "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Турандот" (завършена от Ф. Алфано, поставена е през 1926 г.).


1690 г.
В Нюрнберг, Германия, е изобретен кларинетът. Неговият изобретател е Йохан Кристоф Денер. Музикалният инструмент се състои от цилиндрична дървена тръба и е наследник на по-стар инструмент, наречен “шалюмо”, първият истински единичен дървен духов инструмент. Йохан Кристоф Денер заедно с помощта на сина си Якоб подобряват този инструмент, като добавят два ключа и увеличават диапазона му с повече от две октави. Също добавят елемент за уста и подобряват края на инструмента, като по този начин създават съвременния кларинет. През 1843 г. кларинетът е допълнително подобрен, когато Клозе прилага флейтови ключове в кларинет. Моцарт е първият композитор, който ползва кларинета в симфония.


1650 г.
По заповед на кардинал Мазарини е арестуван лидерът на френската опозиция принц Конде.
Джулио Раймондо Мазарини е френски политик и държавник, кардинал от 1641 г., доктор по право; италианец по произход. Пръв министър (1643-1661 г.) по време на непълнолетието на Луи XIV. Постига политическа хегемония на Франция в Европа.


1601 г.
В Рим по заповед на католическата църква са изгорени еврейските книги.



На тази дата са родени:
1941 г.
Родена е Фей Дънауей - американска актриса. Създава поредица от запомнящи се женски образи: "Бони и Клайд" (1967 г.), "Споразумението" (1969 г.), "Малък голям човек" (1970 г.), "Тримата мускетари" (1973 г.), "Ад под небето" (1974 г.), "Трите дни на Кондора" (1975 г.), "Очите на Лора Марс" (1978 г.), "Порочната лейди" (1982 г.), "Казанова" (тв, 1987 г.), "Христофор Колумб" (1991 г.), "Луди шофьори" (1991 г.), "Аризонска мечта" (1992 г.), "Темпо" (1993 г.), "Дон Хуан Де Марко" (1995 г.), "Пияници" (1996 г.), "Хотел “Дънстън Чикс" (1996 г.), "Албинос алигатор" (1996 г.), "Аферата Томас Краун" (1999 г.), "Жана Д’Арк" (тв, 1999 г.), "The Yards" (2000 г.), "Жълта птица" (2001 г.), "Проповедта" (2001 г.), "Mid-Century" (2002 г.), "El Padrino" (2003 г.).


1896 г.
Роден е Джон Дос Пасос - американски писател, публицист. Първите му романи - "Посвещение на един млад човек" (1920 г.) и "Трима войници" (1921 г.) - го приближават до "изгубеното поколение" (формулировка на Г. Стайн). Начало на формалистични експерименти в творчеството му е романът "Манхатън" (1925 г.). Най-значителното му произведение е трилогията "САЩ" - "42-ри паралел" (1930 г.), "1919" (1932 г.) и "Големите пари" (1936 г.), която представя панорама на живота в САЩ от 20-те години на ХХ в. След Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) скъсва отношенията си с левите кръгове. Автор е на трилогията "Щат Колумбия" (1939-1948 г.), романа "В средата на века" (1961 г.), на автобиографичната книга "Добрите времена" (1966 г.).


1875 г.
Роден е Алберт Швайцер - изследовател на философията на културата. Получава образование в университетите на Страсбург, Берлин и Париж. От 1899 г. е д-р по философия, от 1900 г. д-р по теология и през 1913 г. - д-р по медицина. В 1928 г. е удостоен с франкфуртската Гьотева награда, през 1952 г. получава Нобелова награда за мир. Известен е и като концертиращ органист и музиковед. Неговите изследвания върху творчеството на Бах помагат за възраждане на интереса към музиката му и оказват влияние върху съвременния стил на изпълнението й. Занимава се с анализ на критерия за оценка на индивидуалния стил на художника и проблемите при взаимодействието на различните видове изкуства. Светогледът му се формира под влияние на “философията на живота” и на учението на Шопенхауер за състраданието. В учението му етиката органично се слива с философията на културата. Като критерий за развитието на културата приема равнището на хуманизма, достигнато от обществото.


1684 г.
Роден е Жан Батист ван Ло, френски портретист и художник. Роден в Екс-ен-Прованс, ван Ло е обучаван в техниките на изобразителното изкуство от баща си Абраам ван Ло. В ранна възраст ван Ло прави няколко рисунки, с които украсява църквата и няколко обществени сгради в Екс, по-късно в Тулон. Учи в Рим под ръководството на Бенедето Лути. Рисува “Бичуване на Христос” в църквата Санта Мария в Монтичели. В Торино рисува Шарл Еманюел ІІ, дук на Савоя. След като се премества в Париж става член на Кралската академия по рисуване и скулптура. В Париж ван Ло създава няколко олтара и възстановява творбите на Франческо Приматичио във Фонтенбльо. През 1737 г. се премества в Англия, където създава портрета на Коли Сибър и Оуън МакСуайни. Ван Ло рисува още сър Робърт Уолпол, както и принца и принцесата на Уелс. Поради влошаващото се здраве художникът прекратява престоя си в Англия и се връща първо в Париж през 1742 г. и по-късно в Екс, където умира на 19 декември 1745 г.



На тази дата умират:
2016 г.
Умира Алън Рикман - британски актьор и театрален режисьор роден в Лондон, Англия. Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 г. Амплоа, което затвърждава и в образа на шерифа на Нотингам от „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), за който получава награда БАФТА. Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп. Рикман е също така и именит театрален актьор в съвременни и класически постановки и бивш член на кралската Шекспирова трупа.


1970 г.
Умира Уйлям Фелер - американски математик. Член е на Националната академия на науките на САЩ. Завършва Загребския университет през 1925 г. Доктор по философия е на Гьотингенския университет от 1926 г., преподавател е в Принстънския университет (професор е от 1950 г.). Създава трудове по теория на вероятностите и нейните приложения в генетиката, физиката, икономиката. Получава ценни резултати от изследвания в областта на пределните теореми на теорията на вероятностите и теорията на дифузните случайни процеси. Автор е на популярен учебник по теория на вероятностите.


1924 г.
Умира Арне Гарборг – норвежки писател, представител на либералното културно движение "Млада Норвегия". Поддържа движението за национален език. Автор е на реалистичния роман "Селски студенти" (1883 г.), "Уморени души" (1891 г.), "При мама" (1810 г.). Превежда "Одисея" на норвежки език (1918 г.).


1912 г.
Умира Ото Либман - германски философ, представител на ранното неокантианство. Доцент е в Тюбинген от 1865 г., професор е в Страсбург от 1872 г. и Йена от 1882 г. В съчинението си "Кант и епигоните" (1865 г.) призовава за връщане "назад към Кант". Отхвърляйки понятието "вещи в себе си", строи своя философия върху тези положения на Кант, които смята за непреходни - априоризма и феноменализма. Основното в идеалистическата система на Либман, е идеята за иманентните закономерности на съзнанието, които определят целия свят на човешкото познание.


1909 г.
Умира Зиновий Рожественски – руски морски офицер, вицеадмирал (от 1904 г.), генерал-адютант (от 1904 г.). Завършва Морско училище през 1870 г. и Михайловската артилерийска академия през 1873 г. Участвува в Руско-турската война от 1877-1878 г. Заедно със С. О. Макаров (също бъдещ адмирал) създават минното оръжие и миноносците като бойни кораби и ги използват във войната от 1877 г. Рожественски е един от създателите на българската военна флотилия в Русе. След войната служи в Балтийския флот. Началник е на Главния морски щаб от 1903 г. Командващ е на Втора Тихоокеанска ескадра от април 1904 г., извършила поход от октомври 1904 г. до май 1905 г. В Цушимското сражение (1905 г.) действа твърде пасивно, което е една от причините за разгрома на Втора Тихоокеанска ескадра. В сражението е ранен тежко и пленен от японците. След завръщането в Русия е съден от военноморски съд, оправдан и пенсиониран (1906 г.).


1905 г.
Умира Ернст Абе – немски физик оптик. Създател е на технологията в основните клонове на оптико-механичната промишленост. Професор е по теоретична физика в Йена от 1870 г.; директор на астрономическата обсерватория в Йена (1877-1890 г.). Създава теорията на микроскопа (1872 г.) и разработва конструкцията на много оптически устройства, носещи неговото име. Работи заедно със собственика на оптическата фабрика Карл Цайс, след чиято смърт през 1888 г. наследява предприятието.


1753 г.
Умира Джордж Бъркли – ирландски философ, привърженик на идеалистическата школа. Според неговата теория за “субективния идеализъм” или “имматериализма” човек може да знае директно единствено усещанията и идеите за предметите, но не и абстракции като “материя” например. Най-значителните му философски произведения са: "Опит за нова теория на зрението" (1709 г.), "Трактат върху принципите на човешкото знание" (1710 г.), "Три диалога между Хилас и Филонус" (1713 г.) и др.


1742 г.
Умира Едмънд Халей - английски астроном и геофизик, член на Лондонското Кралско дружество от 1678 г. Учи в Оксфордския университет, професор е по математика в Оксфорд през 1703 г., от 1720 г. е назначен за директор на Гринуичката обсерватория. През 1676-1678 г. съставя първия телескопен каталог на звездите в Южното небесно полукълбо. През 1682 г. открива първата периодична комета (Халеева комета) и предсказва нейното завръщане през 1758 г., открива собственото движение на звездите (1718 г.), някои отклонения в движението на Луната и планетите (1720-1738 г.). В резултат на експедицията през 1698-1700 г. съставя първата подробна геомагнитна карта (1701 г.). Със собствени средства издава “Математически начала на натуралистическата философия” на И. Нютон. Превежда от арабски език и издава през 1710 г. математическите трудове на Аполоний Пергски.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.