Преглед на основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")

Лондон/Вашингтон. Блокирането на Доналд Тръмп в „Туитър“ нарушение на свободата на словото ли е? Много републиканци мислят така. Определено може да го наречете „обезглавяване“: загуба на правото на изказване, правото си да публикувате в социалните медии или договора си за публикация на книга. Джош Хоули, републикански сенатор, заяви, че правата му съгласно Първата поправка на американскта конституция са били нарушени от “Саймън и Шустър“, когато са отказали да публикуват книгата му. Това твърдение поражда въпроси, защото се оказва, че „Саймън и Шустер“ също нарушава правото ми на свобода на словото, като отказва да публикува книгите ми. И всъщност правата на повечето амбициозни автори в света, пише британското издание The Spectator.

Първата поправка обаче изрично говори за приемането на закони от Конгреса, ограничаващи свободата на словото. Тя не позволява на правителството да наказва хората за мнението им. Това обаче не задължава „Саймън и Шустер“, „Туитър“ или The Spectator да го публикуват. Така обикновено се разглежда свободата на словото в традициите на западното Просвещение. Това е едно от правата на човека, което се зачита, когато не се намесваме в живота на другите.

Мислете за това като за разлика между отрицателните (осигуряване на свободата Ви и непосегателство върху Вас) и положителни права (неща, на които имате право). Тук е заимстван езикът на Адам Смит. „Истинската справедливост в повечето случаи е отрицателен благодетел, тя не ни позволява да нараним нашите съседи“, пише той през 1759 г. "Често можем да изпълним всички правила на справедливостта, като седим на едно място и нищо не правим." От гледна точка на Смит, отрицателните права гарантират свободата ви срещу злоупотреба и тормоз. Това обаче се различава от нещата, на които имате права, а именно платформите и обзорните статии, с които смятате, че трябва да повлияете на аудиторията си.

Правото на свобода на словото е отрицателно право. То гарантира, че Ви оставят на мира и ще имате право да говорите. Това обаче не задължава другите да ви предоставят своите печатни машини.

Есето на Исая Берлин от 1958 г. „Две концепции на свободата“ е най-известното описание на тази разлика. Той свързва концепцията за отрицателна свобода с Лок и Констан, а положителната с Платон и Русо. Когато след Втората световна война ЮНЕСКО анализира Декларацията на ООН за правата на човека, беше установено, че тя съдържа две противоположни теории за правата: отрицателна, основана на „предпоставките за неотменимостта на индивидуалните права“, и положителна, „базирана на принципите на марксизма“.

От гледна точка на разбирането на закона от страна на Русо, „Туитър“, като блокира Тръмп, нарушава правото на свобода на словото. „Туитър“ обаче е частна собственост. Предоставя ви мегафон, който не бихте имали, ако „Туитър“ не съществуваше. Ако той реши да ви отнеме мегафона, можете да продължите да говорите без него, или да намерите друг, или дори да създадете свой собствен.

Всичко това обаче не означава, че лишаването от слово е добра идея. От наша гледна точка свободата на словото не е достатъчна. За да процъфтява обществото и съзнанието ни да не се закостенява, имаме нужда от култура на отвореност, която ни позволява да изразим широк кръг идеи. Дори ако (и може би особено ако) тези идеи се считат за погрешни, глупави или вредни. В ада на кресливите има специален кръг за тези, които показват всеки туит, с който не са съгласни, на работодателя на автора да предприеме дисциплинарни мерки.

В такъв труден момент за Съединените щати може да бъде опасно да загубиш прозореца към душата на Доналд Тръмп, какъвто беше неговият акаунт в „Туитър“. Същото важи и за повечето от по-радикалните му последователи. Затиснат под земята, гневът рядко разведрява ситуацията.

От друга страна е ясна сложността на положението, когато събитията започват да придобиват насилствени форми и компаниите се оказват популяризатори на конспиративни теории и подбуждащи омраза.

Така че, в някои случаи блокирането може да има смисъл. Когато обаче стигне твърде далеч, това подкопава разнообразието, което прави тези платформи ценни. Може би това е ужасна грешка, която ще доведе до обратен резултат. Каквото и да е обаче, това не е нарушение на правото на свобода на словото. Ако го разбираме поне в просветителската традиция на Лок.

Все още можете да крещите „Пожар“ но не в претъпкан театър, моля Ви!
***

Лондон. Въпреки скорошния пристъп на слабост, доларът остава силен. Нека да разгледаме индекса на „БигМак“, нашия „шеговит“ валутен рейтинг. Всички 20 валути на търговски партньори, прегледани от Министерството на финансите на САЩ, са се повишили спрямо зелените пари от юли, но всички с изключение на швейцарския франк все още са евтини. Това дава на новата администрация на Байдън - а тя се ангажира да предприеме „агресивни принудителни мерки по търговските правила“ срещу валутните манипулатори - повод за размисъл, пише британското списание The Economist.

Идеята зад нашия индекс „БигМак“, че цените се изравняват в дългосрочен план и една и съща кошница стоки навсякъде струва еднакво. Чрез преобразуване на цените в долари по текущия обменен курс ние определяме дали курсът на дадена валута е надценен или, напротив, подценен. За да избегнем объркване относно хората, които купуват от различни места, сравняваме цените за един продукт: „БигМак“ на МакДоналдс. Бургерите от различни страни са малко по-различни, например, в индийската "махараджа мака" няма говеждо, но като цяло съставът им е доста стабилен. Следователно, ако конвертирате цената му в долари при преобладаващия обменен курс, се оказва, че бургер в Тайланд струва 25% по-малко, отколкото в Америка, което показва подценена стойност на тайландския бат.

Тъй като обаче заплатите са по-ниски в бедните страни, „БигМак“ може да бъде по-евтин там. Следователно все пак правим корекция за БВП на глава от населението. И тогава се оказва, че тайландският бат в никакъв случай не е по-евтин от долара. Оказва се, че има само единадесет търговски партньори с подценена валута.

Как се съотнася индексът „БигМак“ с новата американска политика по отношение на валутните манипулатори? Всъщност те имат различни критерии. Нашият индекс измерва резултатите. От друга страна, политиците се опитват да накажат държави, които умишлено подценяват своята валута. Министерството на търговията на САЩ казва, че не одобрява само валути, които са евтини поради действията на правителството. Министерството на финансите се интересува от манипулация, а не цената сама по себе си, поради което търсят признаци на намеса и постоянни търговски дисбаланси.

Въпреки това, като се има предвид колебанията в обменните курсове през последната година, „БигМак“ може да се счита за вид кръстосана проверка на американската политика. Когато епидемията Сovid-19 започна за първи път, инвеститорите се втурнаха към долара, но скоро Федералният резерв заля пазарите с ликвидност и тенденцията се обърна. И така, от колебанията на мексиканското песо в нашия индекс се оказва, че през първата половина на 2020 г. той е нараснал от подценяване от 53% спрямо долара до 61%, докато растежът му е спрял. А обменният курс на виетнамския донг през първата половина на миналата година, напротив, се е променил спрямо долара с по-малко от половин процент.

Съответно Мексико избягва глоби от министерствата на финансите и търговията, докато Виетнам не. На 16 декември Министерството на финансите обяви страната за валутен манипулатор, като се позова на огромния си излишък от суровини със САЩ и намесата на валутните пазари. Министерството на търговията рязко намали митата върху вноса на гуми от Виетнам с мотива, че потиснатият донг работи като субсидия за производителите.

В други области обаче последните действия на Америка се различават от нашия индекс. Например Министерството на финансите обяви Швейцария за манипулатор, като наред с другото се позова на валутна интервенция в размер на около 100 млрд. долара (14% от БВП) за периода до юни. И двете версии на нашия индекс показват, че швейцарският франк е надценен спрямо долара.

Министерството на търговията също обясни митата върху вноса от Китай с валутни манипулации. Може би новата администрация ще бъде любопитна да знае, че когато се коригира за БВП по нашия индекс, изглежда, че юанът всъщност е надценен спрямо долара с 2,5%. Ето малко храна за ума.