Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")
Брюксел. Отказът на Унгария и Полша да следват принципите на върховенството на закона и неспособността на ръководството на Европейския съюз да ги принуди да се съобразят с основните принципи на членство в Блока отново вкарват Европа в задънена улица и я водят до разцепление, коментират в редакцията на френския национален ежедневник Le Monde. Досега всички опити на либералите да се противопоставят на авторитарните лидери само са допринесли за укрепването на националистическите идеи на континента и скоро те могат да проникнат в самото сърце на страните-основателки на ЕС, предупреждава вестникът.
На 21 юли 2020 г., след маратонската среща на върха, европейските лидери се почувстваха уморени, но щастливи: за първи път Блокът успя да постигне съгласие по бюджет от 1 074 млрд. евро, който обедини „алчните“ северняци, „безгрижните“ южняци и „амбициозния“ Брюксел и в допълнение разработиха план за стимулиране на икономиката в размер на 750 млрд. евро, припомня изданието.
В същото време лидерите на Източна Европа, предимно Унгария и Полша, заявиха, че в документите има „неяснота“ по отношение на изискванията за върховенство на закона, която според тях може лесно да бъде заобиколена, докато други европейски лидери твърдят точно обратното. Всичко това доведе наблюдателите до заключението, че одобреният текст е „един от онези абсурдни компромиси, които са отворени за всяко тълкуване“. По-късно Европейският парламент изясни ситуацията: наистина ще бъде създаден „механизъм“, който да свързва плащането на средства от различни фондове със зачитането на свободите на съдебната система, медиите, опозицията и гражданите.
Четири месеца по-късно Европа отново е в безизходица и разцепление: необходимо е да се преговаря отново, тъй като поне двама лидери продължават да отказват да им налагат очевидното, посочва вестникът. Става въпрос за гарантиране, че техните правителства се съобразяват с член 2 от Договора за Европейския съюз, който гласи, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата ".
През годините унгарският и полският „режим“ никога не са спирали да осъждат „фарса“ и „конспирациите“ на Европейската комисия, що се отнася до призоваването им към демократичен ред, припомнят от редакцията. При липсата на необходимите инструменти обаче Европейската комисия се провали, тъй като изисква единодушно решение за наказване на излязлата от рамки държава. По този начин е достатъчно страната да намери един-единствен съюзник, който да блокира този процес, обяснява вестникът.
Що се отнася до Европейския съвет и Франция, те никога не са полагали сериозни усилия наистина да накажат унгарските и полските лидери, отбелязва изданието. Без да предвидят, че ще възникне много по-сериозен конфликт, те вярваха, че проявата на сила ще бъде достатъчна, за да ги дискредитират.
Както отбелязва обаче Анаис Вой-Жили от Френския институт по геополитика, тези политически сили, напротив, са се възползвали от проникването на своите идеи не само дълбоко в собствените си страни, но и в цялото европейско общество. Резултатите от последните европейски избори несъмнено показаха отличната способност на прогресистите да се противопоставят, но основно потвърдиха офанзивата на поддръжниците на консервативната революция, посочва вестникът.
Проблемът с миграцията, разочарованието от демокрацията, тероризма, недоверието към елитите - всичко това помогна на нелибералните лидери да постигнат целите си, отбелязва вестникът. Те всъщност се превърнаха в първата опозиционна сила в Европа и „успяха да отхвърлят социалния въпрос в полза на националния“, казва Вой-Жили. Внимателните - или недалновидни - европейски структури и лидери на страните-основателки на ЕС, които се стремят преди всичко да запазят образа на вече несъществуващо единство, всъщност дават пълна свобода на действие на ултраконсерваторите, които днес са убедени в близостта си до победата в идеологическата битка, твърди вестникът.
Изданието напомня за последните думи на американския професор Даниел Келемен за „авторитарния капан“, в който може да попадне Европейският съюз, лишен от необходимите средства за наказване на противниците на демокрацията за „ексцесии“. Тревожно е, че утре „нелибералното" отклонение може да стигне до самия център на страните основателки на ЕС, което, както знаете, вече не е изключено, заключава вестникът.
***
София. България се присъеди към групата на неудобните в Европа, отбелязва британският ежедневник The Financial Times в обширен материал, посветен на проблемите на официална София.
Политическите трудности на българския премиер Бойко Борисов повдигат трудни въпроси пред Брюксел и други страни от Европейския съюз. От редакцията припомнят за инцидента, при който опозиционният политик Христо Иванов излъчваше на живо в социалната мрежа „Фейсбук“ от вила на брега на Черно море, когато трима неизвестни потопиха него и други двама активисти във водата. Българският опозиционен политик продължи да снима, когато агенти на тайните служби заплашиха, че ще потопят лодката, довела участниците в кампанията до имота, за който е известно, че се използва от Ахмет Доган, една от водещите фигури в страната. Хиляди гледаха в реално време как полицията разпитва групата, оглавявана от Иванов.
Видеото, откакто е гледано от повече от 1,2 милиона души, предизвика седмици на протести в цялата страна срещу политическия елит. Противниците на правителството на Бойко Борисов твърдят, че това е микрокосмос на българските проблеми с корупцията и върховенството на закона, почти 14 години след присъединяването на страната към ЕС.
Политическите трудности на Борисов повдигат и трудни въпроси пред Брюксел и други страни от ЕС. Критиците твърдят, че не са успели да окажат достатъчен натиск върху София за подобряване на управлението. През последните седмици напрежението се повиши допълнително, защото България блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, пораждайки опасенията, че може да се присъедини към Унгария и Полша в честите им битки с Брюксел и други страни-членки по ключови въпроси за Общността.
България е получила милиарди евро от ЕС, откакто се присъедини към Съюза през 2007 г. Симеон Дянков, български икономист и старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, казва, че парите, които са изтекли към все още най-бедната държава в ЕС, всъщност са част от проблема.
„Еврофондовете всъщност увеличиха корупцията“, казва Дянков, който беше министър на финансите по време на първия мандат на Борисов от 2009 до 2013 г. „По-специално те бяха използвани за закупуване, директно или чрез проекти, на много медии и по този начин осигуриха прикритие за политиците".
Когато България се присъедини към ЕС заедно с Румъния, и двете страни бяха подложени на специален мониторинг на управлението. Първоначално Букурещ постигна силен напредък в борбата с корупцията, но през 2018 г. предизвика силна критика от Брюксел за посегателство срещу съдебната независимост от управляващите тогава социалдемократи в страната. Проблемите на България привлякоха по-малко внимание, като някои дипломати предположиха, че Брюксел не иска да критикува едновременно двете новоприсъединили се към Общността членки.
„България и Румъния в продължение на много години получаваха карт бланш“, уверен е Дянков. Той добави, че поради финансовата криза от 2008 г. и миграционната от 2015 г. „никога не е имало време ЕС наистина да мисли за проблемите“.
Говорител на Комисията заяви, че доклад от миналата година установява, че „България е постигнала достатъчен напредък, за да изпълни ангажиментите си при присъединяването към ЕС“. Говорителят обаче отбеляза, „също толкова стана ясно, че все още има недовършна работа“.
Но след смяната на правителството в Букурещ през 2019 г. - и на фона на нарастващото безпокойство относно авторитарната вълна в Централна и Източна Европа - светлината на прожекторите се насочи към София. В неотдавнашен доклад за върховенството на закона в България Европейската комисия изрази загриженост относно непрозрачната собственост върху медиите, натиска върху журналистите и новия законопроект за чуждестранно финансиране на НПО. През юни Европейският съд установи, че подобен закон в Унгария е несъвместим с основните права на ЕС.
Комисията докладва също, че „предстои да бъде установен солиден опит в окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво“. Освен това той отбеляза, че „липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г.“.
България е страна от ЕС с най-нисък рейтинг в индекса за възприемане на корупцията на Transparency International и рядко пада надалу в класацията за свобода на медиите от присъединяването си към Общността насам. Четири пети от гражданите виждат корупцията като широко разпространена практика.
Съобщава се, че прокурорите в испанския регион Каталуния разследват дело за пране на пари с възможни връзки с Борисов, който е служил като бодигард на бившия комунистически лидер Тодор Живков, преди да влезе в политиката. Българският премиер отрече обвиненията срещу него. Наскоро се появиха снимки на нощното му шкафче, на които се вижда пистолет и пачки от 500 евро банкноти на обща стойност около 1 млн. евро. Борисов признава, че притежава пистолет, но казва, че снимките са били манипулирани.
Междувременно правителството на Борисов също е подложено на натиск заради неотдавнашното си противопоставяне на Северна Македония, която се опитва да започне преговори за присъединяване към ЕС.
„Те смятаха, че Борисов ще ръководи този процес“, каза Весела Чернева, директор на местния клон на Европейския съвет по външни отношения в България. „Това излага европейския проект на риск тук по безпрецедентен начин“.
Венецианската комисия също наскоро алармира по отношение на подготвяните конституционни промени, подкрепени от партия ГЕРБ на Борисов, които ще увеличат правомощията на главния прокурор и ще намалят тези както на президента, така и на министъра на правосъдието. Главният прокурор Иван Гешев се смята за близък сътрудник на Борисов. Президентът на България Румен Радев навлезе в конфонтация с двамата мъже.
Дянков казва, че Брюксел осъзнава опасността, породена от корупцията, твърде късно. „Брюксел трябва да бъде убеден, че ако нещо не бъде направено сега, България и Борисов ще се присъединят към редиците на [полския премиер Ярослав] Качински и [унгарския министър-председател Виктор] Орбан и ще бъде проблем. Това осъзнаване е закъсняло с много години“.
Иванов заяви пред изданието, че Борисов е успял да просперира на европейско ниво, защото е останал в консервативното русло - ГЕРБ принадлежи към дясноцентристката група в Европейския парламент. Той не използва нелибералната реторика като тази на Будапеща и Варшава. Но сега, твърди Иванов, България започва да се разглежда като „част от по-голям модел на корупция и популизъм, който си проправя път твърде добре през вените на европейското вземане на решения“.
***
Прага. След извънредно заседание на кабинета в неделя, чешкото правителство обяви, че повечето ограничения срещу COVID-19 ще бъдат облекчени от четвъртък, пише европейската редакция на Politico.
Ще могат да отворят врати всички ресторанти и кръчми, с ограничени места на закрито. Несъществени магазини и фитнес центрове също ще отворят отново, стига да има само един човек на 15 квадратни метра. Религиозните служби могат да бъдат възобновени и нощният комендантски час ще бъде отменен.
Освен това правителството увеличи броя на хората, които имат право да се събират на открито, от шест на 50 и отмени забраната за консумация на алкохол публично. Ще бъде запазена заповедта за носене на маски във всички закрити пространства и на избрани обществени места.
Решението дойде, след като министрите решиха единодушно да намалят оценката за риска в страната на основата на спад на новите заразявания и хоспитализации.
Междувременно повечето училища ще отворят отново, със задължително носене на маски и седмични редуващи се класове, за да се запази размерът на класа малък, считано от 7 декември.
Въпреки това министърът на здравеопазването Ян Блатни предупреди чехите да не очакват повече облекчения на режима през тази година.
„Изключително малко вероятно е до края на годината да достигнем по-ниско [рисково] ниво“, каза Блатни.
Чешката република влезе във втората си блокировка през октомври, след като случаите на глава от населението и смъртността скочиха до нива, които бяха сред най-високите в света.
Към неделя Чешката република е регистрирала 518 649 случая, или близо 5 процента от населението, и 8 054 смъртни случая. Според 567 случая на 100 000 души средният процент на инфекция за 14 дни е в средния слой на европейските страни, показват данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
***
Берлин. Измина една година от спирането на строителството на газопровода „Северен поток 2“, пише Der Spiegel. И сега през декември 2021 г. то ще бъде подновено. Това заяви говорителят на консорциума от инвеститори в проекта.
Според наличната информация, Управлението на водните пътища и корабоплаването в Щралзунд е информирало капитаните на корабите, че имат зелена светлина да започнат строителните работи на юг от плитките води на Адлергрунд в Балтийско море. Именно в този район трябва да бъде довършена тръбата, свързваща германската комуна Лубмин и руското крайбрежие.
Съпротивата на САЩ не може да бъде избегната, отбелязва вестникът. Американците искат по всякакъв начин да спрат проекта. През декември 2019 г. строителните работи бяха прекъснати поради факта, че швейцарската компания за полагане на тръби се изплаши от санкционния натиск на Вашингтон. Преди това Конгресът на САЩ прие „Закон за защита на енергийната сигурност на Европа“ и той бе подписан от президента Доналд Тръмп въпреки критиките на Москва и Берлин. А бъдещият американски държавен глава Джо Байдън също е противник на тръбопровода, подчертава Der Spiegel.
САЩ се опасяват, че европейските им партньори ще станат твърде зависими от Русия. Те също така искат да доставят от собствения си втечнен природен газ в Европа. В това отношение Вашингтон има подкрепата на източноевропейските държави, например Полша и балтийските страни.
***
