Die Welt: Гигантско цунами е превърнало Британия в остров

Брадфорд. Това напомня за една от версиите на легендата за прочутата Атлантида: в средата на морето имаше голям остров. Поради мекия климат и полегатия релеф, жителите му живееха там лесно и удобно. За тях беше еднакво лесно да използват даровете на морето и да си набавят храна в хълмистите равнини във вътрешността на острова, пише германският вестник Die Welt

Тази земя се наричала Догерландия. Тя е заемала огромни части от днешното Северно море. Но преди около 8000 години я е сполетяла апокалиптична катастрофа. Островът, равен по размер на провинция Мекленбург-Предна Померания, изчезва в морето (сухопътната площ на Федерална провинция на Германия Мекленбург-Западна Померания е 23 293 км² - ред.).

Група британски учени от университета в Брадфорд вече няколко години се опитват да разберат как се е случило това. В същото време те изследват т. Нар. „Свлачище Щурег“, което предизвика гигантско цунами преди около 8000 години. Учените наскоро представиха предварителни резултати от своята работа в специализираното списание Geosciences.

Те са анализирали сондажни проби, както и резултатите от сонарното картографиране на морското дъно и пробите, събрани от изследователски кораб от морското дъно край източния бряг на Англия. Намерените в седиментната скала фрагменти от растения и животни дадоха възможност, от една страна, да се създаде представа за географията на Догерландия, а от друга, да се определи съвсем точно тяхната възраст.

Очевидно е ставало дума за зелен хълмист пейзаж с обширни равнини, плодородна земя, широки реки и езера, които а се появили след края на последното заледяване преди около 15 хиляди години. По това време реките Емс, Елба и Рейн са протичали много по-различно, отколкото днес. Темза не се е вливала в Северно море, а в Рейн, който от своя страна в района на днешния полуостров Бретан се влива в Атлантическия океан. Широк провлак е свързвал Англия с европейския континент.


Догерландия също не е била остров в началото. Но водата от топящите се ледници постепенно е покривала все повече и повече части от сушата и в резултат на това тази земя беше заобиколена от морето. Анализите на цветен прашец, открит в сондажите, показват, че растителността на тундрата от ледниковия период в Догерландия отдавна е заменена от смесени гори, обитавани не само от елени, но и от такива големи бозайници като вълнести носорози, турове и глигани. Ето защо Догерландия е била чудесно място за ловци и събирачи от средния палеолит.

Но около 6200 г. пр.н.е. този зелен рай е застигнат от гигантско бедствие. Около 450 квадратни километра от континенталния шелф на Щурег край бреговете на днешна Норвегия са се откъснали на 150 до 400 метра навътре в сушата. Според културния историк Линда Мария Колбау, 1780 кубически километра утаечна почва, скали и скални отломки на няколко етапа са се плъзнали в морските дълбини на площ с дължина 200 километра.

Това е предизвикала поредица от вълни цунами, които са поразили обширните територии на Северно и Норвежкото море и са достигнали бреговете на Гренландия. Геоложките отлагания сочат, че височината на вълната е достигала 10-12 метра и дори 20 метра при Фарьорските и Шетландските острови. В същото време, както се предполагаше досега, водата е заляла Догерландия и е отнесла всички живи същества от повърхността му.

Но сега учените от Брадфорд и техните колеги са се заели да опровергаят този сценарий. Следите от седиментни скали в югозападната част на Догерландия показват по-скоро, че цунамито не е наводнило целия остров. Вероятно атаката на цунамито е била задържана от гори и високи терени.

„Данните, които събрахме, показват, че ландшафтът първо се е възстановил от наводнението. Тоест окончателното изчезване на Догерландия е настъпило само известно време след свлачището в Щурег “, казва участникът в изследването Винсент Гафни от университета в Брадфорд. Анализите показват, че има следи от нова флора и фауна над хаотичния скален слой, оставен от цунамито.

Учените изчисляват, че бедствието в Щурег е убило около една четвърт от жителите на Догерландия за един ден. Останалите са оцелели, но условията им на живот се влошават значително. Оттеглящото се море е опустошило огромни части на острова и е довело до засоляване. Обширни райони са се превърнали в блата. Изчезнали са множество гори, а заедно с тях и животните.

Останките от черупки и дървета в сондажите са показателни за бедствие. Но горните слоеве на почвата показват, че животът на острова е продължил още няколко века. Трудно е да се каже какъв точно е бил бита на местните- има твърде малко археологически следи от селища. Скелети, открити в съседна Ютландия, позволяват само да се заключи, че борбата за все по-оскъдни живи ресурси в края на мезолита вече е била водена с насилствени методи.

В резултат на топенето на последните големи ледници нивото на водата около 5500 г. пр. н. е. се издигна толкова много, че последните части на Догерландия са били залети с вода. От него са останали само скалите на Хелголанд. А Англия, загубила последния си провлак, се е превърнала в остров.

Превод и редакция: Юлиян Марков