Денят 26 ноември в българската история

На тази дата най-голямото висше военно учебно заведение - Националният военен университет “Васил Левски” отбелязва своя празник. През 1878 година учебната рота от Военното училище, открито в Пловдив шест месеца след края на Руско-турската освободителна война, е преместена в столицата.
Българската армия влиза в Струга през Първата световна война, ден след като българските войски превземат Охрид. През октомври и ноември 1915 г. Първа българска армия атакува сръбската войска по линията от устието на река Тимок до Трън, завладява Източна Сърбия и превзема последователно Ниш, Зайчар, Пирот, по-късно Битоля, Охрид, Струга.
На 26 ноември е роден Александър Георгиев Вазов - български кинорежисьор и сценарист. На 26 ноември умира митрополит Панарет Пловдивски.



2007 г.
Вълчо Камарашев е удостоен от президента на Р България с Орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.


2007 г.
Евгений Желев Желев напуска длъжността – кмет на Стара Загора, който заема от 16 октомври 1999 г. След това заема поста министър на здравеопазването (24 април 2008 г. – 27 юли 2009 г.). Избран е за народен представител от БСП/Коалиция за България в 41-вото Народно събрание (14 юли 2009 - 14 март 2013). На 7 март 2014 г. е изключен от партията.


2004 г.
Изпълнителният комитет на МОК препоръчва изключването на Иван Славков.
Иван Славков-Батето е роден е на 11 май 1940 г. в гр. София. Завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене“ в ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в отбора на „Септември“, после е състезател в ЦСКА и „Академик“ (София), играе в националния отбор (1959 - 1964).
През 1966 г. остава вдовец, а през 1969 г. се жени за Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков.
През 1982 г. става председател на Българския олимпийски комитет (БОК), през 1987 г. - пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК).
През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г., а през същата година е преизбран и за председател на БОК.
Славков е носител на званието „доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление в Киевския университет. Награден е с орден „Стара планина“ първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет за приноса му за развитието на физическата култура и спорта по предложение от спортния министър Васил Иванов - Лучано с указ на президента Георги Първанов от 23 октомври 2003 г. През февруари 2004 г. е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на летните олимпийски международни федерации.
Славков получава световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го заснема през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“, за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването на BBC „Панорама“, във филма „Да купиш Игрите“.
На 7 август с.г. президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. Предложението за изключването му е одобрено единодушно от всичките му 15 членове. На 24 май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, при което изключването му е подкрепено от 84 от членовете при 12 против и 5 въздържали се.
Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври с.г. Славков изгубва и поста на президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов. Умира след тежко боледуване в София на 1 май 2011 г.


2003 г.
Президентът Георги Първанов приключва официалната си визита в Узбекистан, чиято официална цел е „стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави“.


2001
Между 26 и 27 ноември председателят на БСП Георги Първанов и председателят на Българската евролевица Александър Томов участват в заседание на Съвета на Социалистическия интернационал в Доминиканската република.


1998 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на Пребен Сайерсен – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия в България.


1956
Състои се премиера на първия български цветен филм „Точка първа" на режисьора Боян Дановски и сценариста Валери Петров. Това е поетичен разказ, свързващ в едно актуалните теми за опазването на мира и за детството. Филмът е представен на Международния кинофестивал в Кан.


1944 г.
В София е открита първата военна художествена изложба, а в Пловдив – първата художествена антифашистка изложба.


1944 г.
Учреден е Славянски комитет в България.


1915 г.
В хода на Първата световна война българските войски влизат в Струга (14 ноември 1915 г. по стар стил).
На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след Междусъюзническата война.
На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и др. помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.


1878 г.
Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив. Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив.
През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия - пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.



На тази дата са родени:
1900 г.
Роден е Александър Георгиев Вазов – български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино. Умира на 20 август 1972 г.



На тази дата умират:
1971 г.
Умира Неофит Видински със светско име Никола Митев Караабов - български висш духовник. Става монах през 1891 г. Завършва Петербургската духовна семинария (1896 г. ) и Петербургската духовна академия (1900 г.). В периода 1900-1902 г. е протосингел в Сливен, през 1902-1905 г. във Видин, а през 1905-1906 г. в Св. Синод в София. Ректор е на Софийската духовна семинария от 1906 г. до 1912 г. През 1909 г. Неофит Видински е ръкоположен за епископ. Той е един от редакторите на "Църковен вестник". Избран е за видински митрополит през 1914 г. Председателства Църковно-народния събор (1922-1923 г.). От 1921 г. до смъртта си е член на Светия синод, от 1930 г. до 1944 г. е негов наместник-председател. Обявява се в защита на евреите в България по време на Втората световна война. Автор е на богословски съчинения и книгата "Видинска епархия" (1924 г.).


1923 г.
Умира Иван Георгиев Куюмджиев – български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Роден е на 25 май 1870 г. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г. Съратник е на Г. Делчев и Я. Сандански. Помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918 г.) е активен член на БЗНС, сътрудник на ЦК и на Емигрантския комунистически съюз. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит.


1883 г.
Умира Панарет Пловдивски (Петър Мишайков Иванов) - висш духовник, участник в църковно-националната борба. Роден е през 1805 г. Учи в гимназиите в Битоля и Атина и в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. През 1851 г. е назначен за ксантийски митрополит, а през 1861 г. - за пловдивски. През 1872 г. е избран за пловдивски екзархийски митрополит. Бори се за църковно единство на българския народ.



За изготвянето на историческата справка на Агенция „Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия „България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия „Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия „Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща „Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща „Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща „Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща „Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство „Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на „The New York Times”;
Исторически бюлетин – на „The History Channel”;
Исторически бюлетин – на „World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция „Фокус” - отдел „Архив и бази данни” и други.