Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция „Фокус“)

Париж. Не трябва да се забравя, че повече от 400 джихадистки наемници бяха изпратени от Турция да се бият в Азербайджан, след като бяха вербувани в Северна Сирия в контролирани от Турция територии и преминаха полеви тренировки в Турция, пише френският портал AgoraVox в материал, представен без редакторска намеса.

За Турция е свойствена подобна политика на етнически чистки и демофрафски манипулации. Демографските трансформации са в арсенала на Турция от хиляди години, те продължават по време на основаването на Турската република от Ататюрк и се извършват през последните години. Достатъчно е да дадем пример за последователния геноцид над арменци, понтийски гърци, гърци от други региони на Мала Азия, източни християни и т.н.

През последните години Турция предприе методична колонизация на северната част на Кипър, която тя незаконно окупира от 1974 г. След завладяването през същата година тя изгони всички жители на Кипър (около 200 хиляди души) от региона. След това тя доведе и настани на тяхно място турски колонисти (около 200 хиляди души), като по този начин пое контрола над изразяването на волята на кипърските турци, които станаха малцинство в сравнение със заселниците. Тази политика се провежда с цел утвърждаване на окупацията като необратим процес.

Съвсем наскоро Турция приложи същия метод в кантона Африн, разположен в северната част на Сирия, който заема от началото на 2018 г. След като експулсира кюрдското население на територията, тя преселва сирийските сунитски араби тук.

Днес, само две седмици след подписването на мирното споразумение за Арцах (Нагорни Карабах), Турция използва подобен метод за окупиране на територии, като ги населява с колонисти. Изглежда ясно, че тези колонисти ще се борят за възможността да останат на тези територии с подкрепата на Турция.

Също така си струва да припомним, че бригадата „Султан Мурад“ е създадена през 2013 г. Състои се от туркменски бунтовници и е формирана след унищожаването на Джабхат Ахфад ал-Султан. Командир на тази бригада е полковник Ахмед Отман, който дезертира от сирийската армия през 2012 година. Тази бунтовническа група набира нови попълнения в Северна Сирия, главно в провинция Алепо, измежду туркмените, значителен брой от които живеят в крайбрежната част на провинцията. Те са доверени лица на Турция, която ги въоръжава и подкрепя от началото на сирийската криза.

Бригадата Сюлейман Шах също е туркменско опълчение от Сирия, кръстено на първия султан от Османската империя от XIV век.

И двете милиции, които са част от СНA (Сирийската национална армия срещу Асад), бяха в челните редици на агресията срещу кюрдите в Африн през януари 2018 г. и по-нататък в Североизточна Сирия през октомври 2019 г.

В края на 2019 г. тези милиции бяха вербувани и от Анкара и разположени в Либия, за да се бият под егидата на Турция срещу армията на маршал Хафтар, която постепенно беше изтласкана от западната част на страната.

Виждаме привличането на ресурси на трети страни, тъй като обръщайки се към наемници, Турция по този начин спасява живота на своите войници. В същото време наемниците й са фанатици, готови да направят всичко, за да разпространят мракобесните си вярвания и създаващи за себе си по пътя, може да се каже, „място под слънцето“.

Набирането на сирийски наемници става чрез милицията, към която принадлежат: те сключват „частно“ споразумение с организация за сигурност, която служи за прикритие на турските разузнавателни служби. Кандидатите са много: предложеното възнаграждение е десет пъти по-голямо от сумите, изплатени им в Сирия. Наемниците, като правило, се транспортират с граждански полети и едва след това се прехвърлят в зоната на активни военни действия, където поне 5% от тях загиват.
***
Вашингтон. Избраният президент на САЩ Джо Байдън заяви, че би се срещнал с настоящия държавен глава Доналд Тръмп в Белия дом, ако бъде поканен, пише Washington Examiner.

„Разбира се, че бих, стига той да поиска“, отговори Байдън на съответсващ въпрос на журналистите.

Обичайно е напускащият президент да покани новоизбрания в Белия Дом в дните след изборите. . Тръмп посети президента Барак Обама в Белия дом само два дни след изборите през 2016 г. Последният път, когато действащ президент беше победен, през 1992 г. президентът Джордж Х.В. Буш се срещна с избрания тогава президент Бил Клинтън около две седмици след изборите.

Тръмп обаче отказа да признае побдата на изборите на Байдън или да го покани в Белия дом с аргумента, че резултатите не са окончателни въпреки провала на повече от 30 дела за измами и нередности в изборните резултати в ключови колебаещи се щати като Мичиган.

В понеделник администрацията на Тръмп започна процеса по предаване на властта на Байдън, когато администраторът Емили Мърфи, след седмици, в които беше критикувана за забавяне, изпрати писмо до Байдън, в което го уведомява, че ще му бъде разрешен достъп до държавни ресурси и информация, за да се подпомогне процеса на преход.

Последният път, когато резултатите от изборите бяха спорни, през 2000 г., Върховният съд разреши спора до 12 декември. Бил Клинтън се срещна с тогавашния новоизбран президент Джордж Буш на 19 декември същата година, един ден, след като Изборната колегия гласува да направи Буш президент.

Байдън и Тръмп проведоха последния си известен личен разговор извън президентските дебати през април, когато двамата мъже обсъдиха пандемията на коронавируса след дни на политически пози.

Този разговор се случи, след като съветникът от Белия дом Келиан Конуей заяви в интервю, че вместо да критикува Тръмп отстрани, бившият вицепрезидент може „да се обади в Белия дом днес и да предложи известна подкрепа“.
***
Вашингтон. Намаляването на американското военно присъствие в Близкия изток по инициатива на Доналд Тръмп ще бъде подарък за Русия и Турция, които в последно време все повече разширяват контингентите си в региона, смята американският политически анализатор Дов Захайм. Подобна политика е неприемлива, тъй като поддържането на сигурността в Близкия изток е от голямо значение не само за самите САЩ, но и за техните партньори, отбелязва авторът в статия за американското издание The Hill.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда е решен да изтегли възможно най-много американски войски от Близкия изток, преди да напусне Белия дом, уверен е старши съветникът от Центъра за стратегически и международни изследвания. По-специално, той планира да намали военното присъствие в Ирак и Сомалия, а американските самолетоносачи, които преди това бяха на постоянно бойно дежурство в Източното Средиземноморие, сега биват разполагани в района само от време на време, отбелязва анализаторът.

„Вакуумът“, който Америка оставя след себе си, се запълва от две страни, „желаещи да съживят имперското си минало“ - Русия и Турция, подчертава експертът. Например от 2017 г. Турция е създала няколко военни бази в Близкия изток: през 2017 г. откри база в сомалийската столица Могадишу, през 2019 г. укрепи контингента си в Катар, където сега има 5000 турски войници, и скоро, според турски източници, тя ще създаде и втората си база в Персийския залив - в Оман.

Анкара не се изчерпва само с тези дейности - Турция е създала две бази в Либия, където продължава гражданската война, и планира да изгради три т.нар. „временни" бази в Северен Ирак, където вече са разположени нейните специални части, които се борят срещу кюрдските групировки. И накрая, турските власти поддържат присъствие в северната част на Кипър.

Турция в никакъв случай не е единствената страна, която при оттеглянето на американските войски ще изгради свои собствени сили в Близкия изток, припомня авторът. Според анализатора Русия, която някога е имала само едно опорно място в Близкия изток - в сирийското пристанище Тартус, нае съоръжението за 99 години и ще похарчи 500 милиона долара за модернизацията му. Освен това Москва успя да наеме сирийската авиобаза Хмеймим също за 99 години и създаде летище за хеликоптери в Северна Сирия.

Този месец Русия подписа споразумение със Судан за създаване на морски логистичен център и корабостроителница. Базата ще може да побере до четири руски военни кораба, включително ядрени крайцери, което означава, че Москва за първи път от няколко десетилетия е успяла да създаде военно присъствие в Червено море и Източна Африка, а флотът й отново е получил статут на световен и океански, посочва Захайм.

Разбира се, Америка не напуска напълно региона - тя ще запази щаба на Петия флот на САЩ в Бахрейн и авиобазата Ал Удейд в Катар, признава експертът. Освен това Вашингтон поддържа въздушна база в Абу Даби, седем бази на сухопътни сили и друга военновъздушна база в Кувейт, няколко военни обекта в Оман и експедиционна база в Джибути. И все пак постоянното желание на Тръмп да изтегли сили, които „се борят срещу терористи, които заплашват както Европа, така и САЩ“, обезпокоява американските съюзници в НАТО, предупреждава анализаторът.

За щастие на Вашингтон, два от мощните му съюзници - Великобритания и Франция - поддържат присъствие в региона. През 2018 г. Лондон създаде военноморски пункт за подкрепа в Бахрейн и нова постоянна съвместна база в Оман, а Франция има военноморска военновъздушна база в Абу Даби, която служи като подкрепление за нейните сили в Реюнион и другата й база в Джибути, обяснява Захайм.

Администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън несъмнено ще се опита да забави темпото на изтегляне на американските войски, но само това няма да е достатъчно, убеден е анализаторът. Според автора новата администрация ще трябва да даде да се разбере, че САЩ по никакъв начин няма да напуснат Близкия изток, тъй като стабилността в региона е не само в интерес на Вашингтон, но също така играе огромна роля за сигурността на неговите съюзници и партньори.
***