The Washington Post: Политиката на новия президент на Молдова няма да се хареса на Русия
Кишинев. Малката Република Молдова, разположена между Румъния и Украйна, проведе втори тур на президентските избори на 15 ноември. Избирателите свалиха действащия проруски президент Игор Додон и избраха прозападния бивш министър-председател Мая Санду, завършила в Харвард, пише американският вестник The Washington Post
Санду става първата жена президент на тази бивша съветска република с 3,5 милиона души население. Какво й помогна да спечели и какво означава тази победа? Ето какво трябва да знаете.
В Молдова има дълбоко политическо разделение
През последните години в молдовската политика цари разногласия по три важни въпроса, като корупцията оглавява списъка. Санду организира антикорупционно движение, което се противопостави на олигархичната власт на бизнесмена Владимир Плахотнюк, който почти изцяло контролира държавата до 2019 г., когато беше изгонен оттам след колективната политическа намеса на САЩ, Европейския съюз и Русия. Движението на Санду даде сила на образованите класи в Молдова и молдовската диаспора в Европейския съюз, които гласуваха масово.
Второ, в Молдова от няколко години се водят спорове относно националността. Много жители на страната се смятат за румънци. Например румънското правителство подкрепя дипломатически и политически дейността на Плахотнюк, който е румънски гражданин. Други претендират за молдовска национална идентичност.
Корените на този разкол се връщат към молдовската история. Три четвърти от молдовците говорят румънски. Останалата част от населението е смесица от руснаци, украинци и гагаузи, тюркски народ, приел християнството. Молдовската национална идентичност се формира в Съветския съюз, който през 1940 г. анексира този регион от Румъния в съответствие с пакта Молотов-Рибентроп и решава да го отдели от Румъния.
Трето, разделението на самоопределението отразява настоящите геополитически течения. Поддръжниците на Русия, включително напускащият президент, се смятат за молдовци и се застъпват за силни връзки с Москва. Хората, които се наричат румънци - а това са предимно длъжностни лица и образованият елит, включително Санду - се стремят да приближат страната до Румъния, Европейския съюз и Запада. Някои се интересуват главно от икономически въпроси. Тази група хора е по-склонна към връзки с ЕС, считайки го за по-щедър икономически партньор от Москва.
Санду стартира предизборната си кампания на антикорупционна платформа, свързана с Плахотнюк, който все още играе важна роля в молдовската политика. Плахотнюк и неговата Демократическа партия подкрепиха президента Додон на предишни избори. Додон не беше политически съюзник на олигарха, но много молдовци го виждат като член на корумпирания истеблишмънт. Например в едно видео той признава, че неговата Социалистическа партия получава от Русия 600-700 хиляди долара на месец. Прокуратурата на Молдова все още разследва този факт. В Молдова е незаконно финансирането на политически партии от чужбина.
По време на предизборната кампания Санду стана жертва на дезинформация, а проруските медии помогнаха на действащия президент да доминира в ефира. Независимо от това, Санду успя да мобилизира градските избиратели и диаспората, която запазва правото си да гласува на молдовските избори.
Санду опроверга прогнозите на социологическите агенции и на 1 ноември в първия тур тя излезе напред с 3,5%. Тъй като никой от кандидатите не получи мнозинството от гласовете, две седмици по-късно в Молдова се проведе втори тур, в който Санду спечели убедителна победа с 57,7% от гласовете. Силната подкрепа на молдовската диаспора в страните от ЕС изигра ключова роля.
Напускащият президент продължава да се ползва с политическа подкрепа
Молдова има полупарламентарна политическа система. Това означава, че по-голямата част от изпълнителната власт е в ръцете на министър-председателя. Настоящият премиер Йон Kику е член на партията на Додон, която сега има 51 от 101 места, което означава, че има минимално мнозинство в законодателната власт. Санду вече говори за възможното провеждане на предсрочни парламентарни избори. Ако нейната политическа коалиция спечели, тя може да сформира нов кабинет и да приложи мащабна програма за реформи.
С избирането на Санду отношенията на Молдова със САЩ, ЕС и Румъния могат да се подобрят. Румънският президент Клаус Йоханис вече обяви, че възнамерява да посети официално Кишинев скоро след встъпването в длъжност на Санду.
Отношенията с Русия могат да се променят и влиянието на Москва върху външната и вътрешната политика на Молдова в този случай ще отслабне. Настина, Санду се опитва да не предизвиква враждебност към Русия. Тя обеща да развива отношения с Москва, като същевременно приближи страната си до Запада.
Русия ще запази известно влияние в Молдова, тъй като Москва по същество контролира отцепения регион на Приднестровието, който обяви независимост от Молдова през 1992 г. Молдова може да бъде въвлечена в замразения конфликт в Украйна, с която споделя 930-километрова граница, или да бъде въвлечена в някои мащабни руски действия в този регион.
Разбира се, Русия може да се държи по непредсказуем начин, както предупреждават някои анализатори. Нейните съседи, като Грузия, Украйна и балтийските държави, се доближиха до Запада през последните години. Беларус остава една от малкото проруски крепости в региона, чиито граждани активно протестират срещу измамите с избори повече от три месеца.
Превод и редакция: Юлиян Марков
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
„Взгляд“: Молдова преподаде на Украйна урок за отношенията с Русия
Москва. Избраният президент на Молдова Мая Санду призова за изтеглянето на руските военни от Приднестровието. Но след това тя направи уточнение: това може да случи със съгласието на самата Москва. Санду не смята Русия за "държава агресор" и иска да установи силни икономически връзки с нея. Тя посъветва Украйна да прекрати войната и да седне на масата за преговори с Донецката народна ...