СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The National Interest: Как да бъде възстановена истинската дипломация между Армения и Азербайджан

The National Interest: Как да бъде възстановена истинската дипломация между Армения и Азербайджан

Вашингтон/Степанакерт. Как да бъде възстановена истинската дипломация между Армения и Азербайджан, коментира американското списание The National Interest в материал, представен без редакторска намеса.Катедралата „Покров на Пресвета Богородица“ в Степанакерт, който е най-големият град в Нагорни Карабах и столица на самопровъзгласилата се република Арцах (наричана още Републик...

24 Ноември 2020 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Der Tagesspiegel: Путин и Ердоган са сключили съюз срещу Запада

Der Tagesspiegel: Путин и Ердоган са сключили съюз срещу Запада

Берлин. Руският президент Владимир Путин и неговият турски колега Реджеп Тайип Ердоган поддържат тесни партньорски отношения, на които другите държави гледат с подозрение, пише Der Tagesspiegel. Те са създали един вид „съюз срещу Запада“, към който изпитват неприязън. Наскоро обаче в този съюз започнаха да се появяват „пукнатини“. Отношенията са охладени, но лидерите на двете страни все пак успяват да намерят общ език, отбелязва авторът на статията. За Турция Русия е основният доставчик на природен газ, както и строител на първата турска атомна електроцентрала. На свой ред Анкара има голямо стратегическо значение за Москва в областта на енергийната политика поради проекта „Турски поток“, който всъщност е южният аналог на „Северен поток“. Сътрудничеството на Ердоган с Путин му позволява да води независима външна политика, тоест да игнорира традиционните си партньори в САЩ и Европа. По отношение на икономическите отношения Москва има голямо влияние върху Анкара, тъй като вносът от Турция в Русия през миналата година възлиза на $ 21 млрд., Докато в другата посока са отишли стоки само за $ 3 млрд. Също така, в туризма Турция е много зависима от Кремъл. Но през 2015 г., когато Москва се включи във войната в Сирия, Путин и Ердоган се оказаха от противоположните страни на фронта. Москва искаше да задържи сирийския лидер Башар Асад на власт. Анкара искаше да го свали. Доста бързо се стигна до конфронтация: турските ВВС свалиха руски бомбардировач. След това на Путин и Ердоган им отне доста време да се помирят. И това се случи, защото турският президент се нуждаеше от подкрепа при провеждането на военна операция срещу кюрдите в Северна Сирия. Ръководителят на Кремъл видя това като възможност за изтласкване на САЩ от региона и даде съгласието си. В Идлиб обаче Русия и Турция не успяха да примирят различните си интереси. Путин иска Асад да освободи провинцията, докато Ердоган се противопоставя, обяснява вестникът. В Либия Москва и Анкара също се оказаха от противоположните страни на барикадата. Турция се опитва да разшири влиянието си в Средиземно море и подкрепя Правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи, докато Русия помага на лидера на Либийската национална армия Халифа Хафтар. Свалянето на полковник Муамар Кадафи беше болезнен удар за руските финанси, тъй като Москва му предостави заем от 4,5 млрд. долара за добив на нефт и газ и изграждане на железопътна линия. След смяната на властта Турция сключи подобни договори с новото правителство и Русия изведнъж се оказа ненужна. Но до известна степен руско-турското сътрудничество работи и в Либия. В конфликта около Нагорни Карабах Анкара и Москва също подкрепиха различни страни, продължава вестникът. Ердоган е за Азербайджан, а Путин е за Армения. Дълго време не беше възможно да се постигне примирие, но „въпреки сериозните противоречия в геополитическите интереси на Русия и Турция, постоянно е възможно да се постигне изненадващо високо и стабилно ниво на сътрудничество“, констатира авторът. „Нашите държави и лидери са намерили оптимален алгоритъм за взаимодействие, който ни позволява да се съсредоточим предимно върху общите си интереси и да разгледаме различията от такава гледна точка, която като правило ни позволява проблемите да бъдат премахнати от дневния ред, срещайки се на половината път“, - обясни руският посланик в Анкара Алексей Ерхов. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2020 | 13:41 | Агенция "Фокус"

Javan (Иран): Защо Русия не трябва да играе турска табла  в Кавказ

Javan (Иран): Защо Русия не трябва да играе турска табла в Кавказ

Техеран. Може само да се завижда на сръчността и ловкостта, с които Русия влезе в конфликта в Карабах: без да се замесва във военната конфронтация на нечия страна, той все пак принуди двамата противоположни играчи да играят по правила, благоприятни за нея и през цялото време контролираше събитията, без да се замесва в тах. В същото време Русия отлично се възползва от факта, че потънала в раздори и вечните си разправии, свързани с изборите, Америка няма време за външна политика, пише иранският вестник Javan, официален орган на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Очевидната трудност за нея обаче възникна, защото в мечтата си да отдели Турция от НАТО, Русия твърде много се отстъпи на Анкара и в крайна сметка се съгласи, че ролята на Турция в Кавказ е нараснала значително. Цената на тази политика на снизхождение към Турция е, че за Русия съществува риск от намаляване на собствената й роля в Кавказкия регион, както и забележим риск от повтаряща се „ИДИЛИЗАЦИЯ” * (ИДИЛ „Ислямска държава“, терористична организация - бел. Ред.) на Кавказ, особено във вече засегнатите Чечения и Дагестан. Русия пое такива рискове дори в навечерието на идването на Барак Обама на власт в Америка. Надявайки се на изпълнението на предизборните си обещания, свързани с "презареждането" на отношенията с Русия, последната демонстрира твърде голяма готовност за взаимодействие със САЩ: определен преводач на тази готовност беше появата на Дмитрий Медведев за определен период начело на страната (Русия) с неговото възхищение от „напредналите“ западни технологии. През кратките години на президентството си, Медведев въпреки това успя да „отвори вратите“ за всякакви прозападни социални и политически институции да влязат в руската политическа среда. Цената на това беше известна загуба на вътрешнополитическата стабилност - появиха се редица заплахи за националната сигурност на страната. В същото време течаха преговори по иранския ядрен въпрос и Иран се превърна в своеобразен „разменна монета“ - Русия, надявайки се отново на въображаемо затопляне в отношенията със Запада, се съгласи на редица строги искания на западните страни към Иран, за да направи възможна „прословутата“ ядрена сделка. Русия до известна степен повтори иранския политически опит - който също, надявайки се на лоялността на Запада към себе си, отвори твърде широко вратите за всякакви публични либерални институции. Това беше не само известна самоизмама, но и измама на хората, надяващи се, че икономическата ситуация в страната, която дълги години носи непоносима тежест под формата на западни санкции, веднага ще се подобри благодарение на вдигането на санкциите. В резултат се стигна до сделка със Запада и беше подписано ядрено споразумение, но на твърде висока цена - страната (Иран) беше погълната от протести, организирани от същите либерали, които като цяло не се интересуват от съдбата на хората: хората също са разменна монета за тях в конфронтацията им с властите. Русия, надявайки се да включи Турция в орбитата на своята политика, даде на последната твърде широко поле на дейност в традиционните й сфери на влияние, в Кавказ и Централна Азия. Анкара, използвайки активно идеите на неоосманизма и пантюркизма в своята външна политика, се опитва сама да постигне това. В резултат на това ето какво се случи: Русия, осъзнавайки какви заплахи ще трябва да срещне в непосредствена близост до границите си, спря тези игри на табла със Запада, но Кавказ по това време вече се бе превърнал в някакъв пръстен, в който Турция се разпорежда доста безцеремонно. Турция се нуждае само от едно - Съединените щати да не я лишат напълно от подкрепата си и Байдън да не й се разсърди твърде много, когато най-накрая получи властта в свои ръце, заради някаква упоритост, която Ердоган допусна в отношенията със Запада и САЩ, търсейки възможността да придобие от Руски високотехнологични комплекси С-400. Очевидно е също така, че за Турция стабилните и естествени отношения с нейните съседи (независимо дали Русия или Иран) са просто разменна монета, която тя винаги ще бъде готова да използва при договаряне със Запада: без неговата подкрепа, всички нейни планове за неоосманизма с примес на пантюркизъм нямат голяма стойност. Това, за което Турция копнее в конфликта в Карабах и в конфронтацията между Азербайджан и Армения, е само да укрепи позициите си в региона с цената на отслабване на позициите на Русия тук. Турция очаква, че след като е постигнала целта си в Закавказието, тя ще може да пренасочи транзита на регионални енергийни ресурси по по-изгодни маршрути за нея, която в същото време е изгодна за Израел, който също се надява да спечели добри пари от транзита на закавказки петрол през Източното Средиземноморие. Тази тръбопроводна геополитика на Турция напълно се вписва във всички външнополитически стратегии на САЩ, които винаги са насочени към едно - ограничаване и пробив в позициите на Русия в Закавказкия регион. В същото време САЩ се надяват да създадат бариера за Иран, като контролират стратегически важния коридор Азербайджан-Нахичеван. Очевидно е, че азербайджанско-нахичеванският коридор, с присъединяването към него на турската връзка, заедно с включването на Израел, е категорично неизгоден за Иран. Освен това Армения също е малко вероятно да позволи на традиционните си противници да използват нейната територия, за да постигнат своите планове. Това обстоятелство може да промени традиционно неутралния подход на Иран към регионалните проблеми (свързан с Нагорни Карабах - ред). (Иранските) противници ще продължат докрай, за да предотвратят активната иранска роля в този конфликт. Освен това Русия напълно усети експанзионистичните планове на Турция в Сирия и едва се съпротивлява да не влезе в пряк сблъсък с Анкара. В същото време трябва да се има предвид, че за да постигне своите експанзионистични цели, Ердоган или ще трябва изцяло да подчини външната си политика на бъдещата администрация на Байдън, или да търси компромис с други политически сили в Турция, които несъмнено ще станат по-активни на предстоящите президентски избори в страната. И сред тези сили има и такива, които категорично не споделят авантюризма на Ердоган в политиката му за Близкия изток. В тази връзка Русия не бива да поставя плодовете на своята кавказка политика на олтара за взаимодействие с регионалните сили, чиито интереси са пряко противоположни на нейните цели, както и не бива да отрежда на тези сили някаква специална роля в уреждането на Карабахския конфликт, което дори е предвидила в своите изявления. направени след подписването на примирието. Този регион е твърде чувствителен за външната сигурност на Русия, за да позволи или възможната му „ИДИЛИЗАЦИЯ“ *, или присъствието и влиянието на НАТО и неговите партньори тук. Част от упоритостта на Ердоган към предишната администрация на Тръмп може много бързо да се превърне в сервилност към Байдън, когато той стане пълноправен господар на Белия дом и когато неговият екип и съветници започнат да създават нов съюз срещу Русия в Южен Кавказ и Близкия изток. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2020 | 16:04 | Агенция "Фокус"

“Московский Комсомолец“: Путин обясни защо Русия не  е помогнала на Армения за Нагорни Карабах

“Московский Комсомолец“: Путин обясни защо Русия не е помогнала на Армения за Нагорни Карабах

Москва. Руският президент Владимир Путин обясни подробно в телевизионното предаване „Москва. Кремъл. Путин „защо Русия не е предоставила пряка военна помощ на Армения, въпреки факта, че тя е член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Путин обясни, че Азербайджан започва война срещу Нагорни Карабах, битки се водят само на тази територия, но самият Ереван не признава Република Нагорни Карабах, пише руският вестник “Московский Комсомолец“ "От гледна точка на международното право това означава, че Нагорни Карабах и прилежащите територии са били и са част от Република Азербайджан", каза Путин. Не е имало агресия срещу територията на Армения, никой не е посегнал на нея. Следователно Русия и ОДКС нямаха право да участват в конфликта. Що се отнася до военно-техническото сътрудничество с Ереван, Армения получи цялата необходима помощ. Москва направи всичко възможно, за да попречи на Армения да се чувства изоставена и забравена. Путин също подчерта, че Ереван е имал възможност да сключи споразумение за прекратяване на огъня още през октомври. Тогава Путин убеди Алиев да прекрати войната и той беше готов да го направи. Но Пашинян настоя, че боевете трябва да продължат. Всичко това доведе до превземането на Шуша от азербайджанските войски, което отвори пътя за Степанакерт. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2020 | 14:43 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: В Ереван и Баку отиде почти цялото руско правителство

„Коммерсантъ“: В Ереван и Баку отиде почти цялото руско правителство

Москва/Ереван/Баку. В събота Армения и Азербайджан бяха посетени от представителна междуведомствена делегация от Русия - двама вицепремиери, четирима министри, ръководител на федералната агенция. Високопоставените гости от Москва обсъдиха с ръководствата на двете страни по-нататъшни стъпки за прилагане на тристранните мирни споразумения от 9 ноември. Руската делегация направи специален акцент върху недопустимостта на опитите за пренаписване на мирния план от нерегионални държави, предимно западни, пише руският вестник “Коммерсантъ“. Армения и Азербайджан никога не са виждали подобно представително посещение от Русия. Първи пристигнаха силите за сигурност - министърът на отбраната Сергей Шойгу и министърът на извънредните ситуации Евгений Зиничев. Те бяха последвани от Ил-96 с цивилна междуведомствена делегация, водена от външния министър Сергей Лавров. Колко впечатляващ беше съставът й, стана ясно видимо, когато на летището в Баку гостите бяха помолени да направят експресен тест за COVID-19. Двама вицепремиери (Александър Новак и Алексей Оверчук), министърът на здравеопазването Михаил Мурашко, ръководителят на „Роспотребнадзор“ Анна Попова, директорът на Руските железници Олег Белозеров, високопоставени представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите и редица други ведомства и корпорации се наредиха на опашка, за да бъдат тествани. Посещението им имаше за цел да покаже, че Москва е отговорна за повишената си роля в региона и е готова да подкрепи активно Ереван и Баку в изпълнението на мирните споразумения от 9 ноември. Някои от точките, договорени в онзи ден (или по-точно онази нощ) от лидерите на трите държави, са изпълнени или се изпълняват. Примирието е в сила от 10 ноември. Регионът на Агдам, контролиран преди това от арменските сили, беше върнат на Азербайджан на 20 ноември. В близко бъдеще Армения ще прехвърли контрола върху още два региона на Азербайджан. Руските миротворци са разположени по линията на контакт в Нагорни Карабах и Лачинския коридор. Сергей Шойгу заяви в събота, че те са заели 23 поста. Създава се мироопазващ център за наблюдение на прекратяването на огъня. Има размяна на военнопленници и телата на мъртвите. Повече от седем хиляди жители, които преди това са напуснали домовете си, са се завърнали в Степанакерт от Армения. Вътрешно разселените лица постепенно се връщат към прехвърлените към Азербайджан територии. На 9 ноември страните също се договориха да отблокират всички икономически и транспортни връзки. Както каза Сергей Лавров в събота, Москва смята този момент за особено важен: „В този регион се пресичат жизненоважни маршрути, включително Север-Юг, Изток-Запад. В тях участват както турската страна, така и иранските съседи на Азербайджан и Армения. Тук всъщност, когато всички ограничения, които съществуват от почти 30 години, са премахнати, перспективите са много, много впечатляващи. " Но изпълнението на тази точка е все още далеч, но засега хуманитарната и социално-икономическата ситуация в региона остава много плачевна. Според Сергей Лавров около 90 000 цивилни от арменска страна и 45 000 от азербайджанска страна се нуждаят от помощ в резултат на конфликта в Нагорни Карабах. Голяма част от гражданската инфраструктура е унищожена. Регионът има много сложна епидемиологична ситуация. Русия изпрати хуманитарна помощ до Нагорни Карабах и създава там Междуведомствен център за хуманитарен отговор. Но по време на разговорите в Ереван и Баку Сергей Лавров подчерта: Москва се надява на „мобилизиране“ на международни структури - Червения кръст, който работи в региона от началото на 90-те години, и организации от системата на ООН (Служба на върховния комисар за бежанците, Световния хранителен фонд, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други). Преди това структурите на ООН в зоната на конфликта не са проявявали забележима активност - до голяма степен поради опасната ситуация, както и поради неуредения статут на региона. Но предвид примирието и под закрилата на руските миротворци, институциите на ООН, както се надява Москва, ще бъдат по-склонни да овладеят и тази точка. Изброените организации, както каза Сергей Лавров в събота, реагираха положително на призива на страните, подписали декларацията от 9 ноември, да засилят дейностите в Нагорни Карабах. Междувременно САЩ и Франция, които заедно с Русия, също обявиха намерението си да окажат помощ на засегнатото население, са съпредседатели на Минската група на ОССЕ по уреждането на Нагорни Карабах. Сега отношенията в тази тройка не са лесни. Вашингтон и Париж са недоволни от факта, че в търсене на уреждане на конфликта Москва е действала, без да погледне към тях. В същото време Сергей Лавров повтори в събота: всичко, за което Русия, Армения и Азербайджан се договориха на 9 ноември, съответства на мирния план, по който работи Минската група. Като цяло това е вярно, с изключение на две точки. Първо, плановете на Минската група не включват участието на Турция в уреждането. И тя, според изявлението, подписано на 9 ноември от президентите на трите държави, ще следи за спазването на примирието от територията на Азербайджан. Второ, в Минската група, говорейки за евентуална миротворческа операция, те по-скоро имаха предвид многонационална мисия (например под егидата на ООН). САЩ и Франция не се отказаха от тази идея дори след като миротворческият контингент на Руската федерация влезе в Нагорни Карабах. В тази връзка Сергей Лавров заяви на среща с Владимир Путин в петък, че Русия наблюдава опитите да бъде променено естеството на миротворческата операция и да се забави прилагането на тристранните споразумения. Президентът отговори на това: „Хората, които се опитват да направят това, трябва да разберат, че алтернативата може да бъде само една - войната“. „И ако, не дай Боже, това се случи, тогава кръвта на жертвите ще бъде по ръцете им - тези, които се опитват да торпилират споразуменията“, предупреди той. По време на брифинг след разговорите в Ереван и Баку Сергей Лавров уверено заяви, че „опитите за оспорване на споразуменията от 9 ноември няма да бъдат увенчани с успех“. Според него Русия се стреми да спре кръвопролитията възможно най-скоро и няма да допусне разпад на примирието „поради нечии геополитически амбиции“. От изявленията на руския външен министър следва, че арменските и азербайджанските събеседници също смятат мирния план за безспорен. По време на откритата част на преговорите властите на Армения и Азербайджан не поставиха под съмнение споразумението на 9 ноември. Но ако в Ереван говориха повече за него като принудителна мярка, то в Баку - като постижение. В същото време на двете места не се умориха да благодарят на Русия за съдействието за постигане на примирие. Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че гражданите на страната му "са усетили подкрепата на Русия в труден период, особено през последните месеци". Той изрази надежда за задълбочаване на сътрудничеството между Ереван и Москва, включително във военно-техническата сфера. „В първите дни на военните действия Армения знаеше, че усилията на руското ръководство и лично на Владимир Путин са насочени към прекратяване на военните действия. Това още веднъж доказва, че истинското приятелство се проявява в трудни времена “, отбеляза арменският президент Армен Саркисян, приемайки гости от Москва. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев нарече тристранното изявление по въпроса за Карабах "важна стъпка за установяване на траен и дългосрочен мир в региона". И той подчерта, че не би било възможно да се сключи без посредничеството на президента на Руската федерация: „Владимир Путин взе активно и ползотворно участие в подготовката на текста на споразумението и успешното прилагане на това споразумение до голяма степен зависи от факта, че текстът е подписан от президента на Руската федерация“. Настроението по улиците на Ереван и Баку обаче беше малко по-различно. В столицата на Армения в събота се проведе поредният митинг с искане за оставката на премиера Пашинян. Опозицията е уверена: с подписването на тристранния мирен план той предаде интересите на арменската държава. Знамената на Армения и непризнатата Нагорно-Карабахска република са окачени навсякъде в града. Руските знамена не се забелязват. В Баку, където споразуменията на 9 ноември, напротив, бяха посрещнати с масови тържества, руският трикольор също не се вижда. Но там, до азербайджанските знамена, на много места висят турски. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Ноември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

TACC: Сергей Шойгу разговаря с президента и министъра на отбраната на Азербайджан

TACC: Сергей Шойгу разговаря с президента и министъра на отбраната на Азербайджан

Баку. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу е уверен, че режимът на прекратяване на огъня, който е в сила в Нагорни Карабах, ще продължи да се спазва. Той заяви това на среща с президента и с министъра на отбраната на Азербайджан Илхам Алиев и Закир Хасанов, цитиран от TACC. „Мисля, че не е минало много време от историческото изявление [на лидерите на Русия, Армения и Азербайджан], но мироопазващите сили вече заеха определените позиции на 23 поста. Завръщането на бежанците започна. Цялата свършена до момента работа естествено дава резултати. През това време се спазва прекратяването на огъня и съм уверен, че ще продължи да бъде така ", каза руският министър на отбраната. По време на срещата Илхам Алиев оцени високо напредъка по изпълнението на тристранното изявление на ръководителите на Русия, Армения и Азербайджан от 9 ноември, като подчерта усилията на Русия за стабилизиране на ситуацията, както и действията на руските миротворци. "Ще обсъдим въпроси, свързани с изпълнението на тристранното изявление, подписано от президентите на Русия, Азербайджан и министър-председателя на Армения. Според нас разпоредбите на изявлението се прилагат успешно и това за пореден път демонстрира готовността както на азербайджанската, така и на арменската страна да сложат край на дългосрочния конфликт и да влязат в политически диалог “, каза държавният глава на Азербайджан. Илхам Алиев също изказа благодарност към президента на Русия и лично към Сергей Шойгу за активното му участие в подготовката и приемането на този важен документ. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 14:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Ереван се провежда протест срещу Никол Пашинян

ТАСС: В Ереван се провежда протест срещу Никол Пашинян

Ереван. Привържениците на опозицията в центъра на Ереван провеждат протест, настоявайки за оставката на премиера Никол Пашинян, съобщи кореспондент на ТАСС. Опозицията организира митинг на площада на Свободата в центъра на Ереван. Хората скандират „Никол, махай се“. "Правителството може да има само един дневен ред - да предаде властта без сътресения. Ние знаем какви предателски действия са извършени от това правителство. Опитвайки се да останете на власт, вие само влошавате ситуацията. Напуснете!" - каза заместник-председателят на парламента, член на опозиционната партия " Просперираща Армения "Вахе Енфиаджан. За разлика от предишните дни на протести, протестиращите не блокират пътищата в Ереван. Движението на автомобили в столицата е свободно. Опозицията на Армения изисква оставката на Пашинян, тъй като смята, че съвместното изявление, което той подписа на 9 ноември с президентите на Русия Владимир Путин и Азербайджан Илхам Алиев, относно пълното прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах, всъщност е капитулация. Те също така държат министър-председателя отговорен за вътрешните икономически и социални проблеми на републиката. Самият Пашинян заяви, че след падането на град Шуша борбата за арменската страна губи смисъла си, тъй като от този момент Ереван вече не може да постигне повратна точка във военните действия. Миналия понеделник, в обръщението си към народа, арменският президент Армен Саркисян призова за предсрочни парламентарни избори, а преди тях властта да се поеме от правителство на националното съгласие. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 13:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Никол Пашинян заяви, че Армения и Русия имат общи виждания за стратегическото бъдеще

ТАСС: Никол Пашинян заяви, че Армения и Русия имат общи виждания за стратегическото бъдеще

Ереван. Арменският премиер Никол Пашинян на среща с руския външен министър Сергей Лавров заяви, че двете страни имат общи виждания за стратегическото бъдеще. Това съобщи пресслужбата на арменското правителство, цитирана от TACC. „Мисля, че трябва да съгласуваме нашите стратегически визии по отношение на близкото и стратегическото бъдеще и съм сигурен, че по този въпрос имаме общо мнения, общи планове и въз основа на резултатите от днешните разговори трябва да заявим това“ отбеляза Пашинян. Според Пашинян въпросът за връщането на бежанците в Нагорни Карабах е приоритетен въпрос за арменското правителство. "Разбира се, най-важният ни проблем е ситуацията в Нагорни Карабах. Основният е хуманитарната страна на въпроса. Разбира се, трябва да осигурим връщането на хората от Арцах (непризнатата Нагорно-Карабахска република - ТАСС) в домовете им. Вече се отбелязва по-добра динамика на завръщането на жителите на Арцах в домовете им ", каза той. Премиерът на Армения отбеляза, че въпросът за безопасността на завръщането на жителите на някои региони на Нагорни Карабах все още не е решен. "Има въпроси, които не са разрешени, които остават отворени. Как ще осигурим използването на правото на жителите на няколко области да се връщат в бъдеще. Кой ще гарантира безопасността на нашите сънародници, как ще бъде приложено това? Това естествено са въпроси, които са в нашия дневен ред и ние трябва да ги обсъдим и да вземем решения по тези въпроси ", каза Пашинян. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 12:18 | Агенция "Фокус"

AFP: Арменският премиер призова за по-силни военни връзки с Русия

AFP: Арменският премиер призова за по-силни военни връзки с Русия

Ереван. Арменският премиер Никол Пашинян призова за по-силно военно сътрудничество с Русия, ден след като азербайджанските войски бяха разположени в район, по-рано контролиран от арменските сепаратистки сили, предава AFP "Надяваме се, че можем да засилим сътрудничеството с Русия не само в сектора на сигурността, но и във военното и техническо сътрудничество", каза той, цитиран от пресслужбата си. "Разбира се, имаше трудни времена преди войната, но ситуацията днес е още по-трудна." Пашинян говори по време на среща в Ереван с руския министър на отбраната Сергей Шойгу, ден след като азербайджански войски поеха контрола върху Агдамския район, граничещ с Нагорни Карабах и контролиран пред 27 септември от арменските сепаратисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Сергей Шойгу: Русия има намерение да предотврати по-нататъшно кръвопролитие в Нагорни Карабах

Сергей Шойгу: Русия има намерение да предотврати по-нататъшно кръвопролитие в Нагорни Карабах

Ереван. На среща в Ереван с арменския премиер Никол Пашинян и арменския министър на отбраната Вагаршак Аратюнян руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че Русия възнамерява да предотврати по-нататъшно кръвопролитие в Нагорни Карабах. Фрагмент от срещата беше публикуван в събота на уебсайта на министър-председателя на Армения, предава TACC. "Освен това има много работа за, надявам се, установяване на спокоен живот в Карабах и от наша страна, разбира се, основната задача е да се предотвратят кръвопролитията. Това е задачата, която върховният ни главнокомандващ ни постави и със сигурност сме решени да я изпълним ", - каза Шойгу. „Дойдохме с голям план, надяваме се да го изпълним“, каза министърът. "След подписаното изявление ние спешно прехвърлихме целия миротворчески контингент тук, завършихме тази работа в петък. През тези дни всъщност се разгърнахме на цялата територия на Карабах, бяха поставени 23 поста. Ние контролираме пътя към Степанакерт, Лачинския коридор, разбира се, ние гарантираме напредъка и връщането на бежанците, които са напуснали там ", каза Шойгу. По данни на руския министър на отбраната досега в Нагорни Карабах са се завърнали над седем хиляди бежанци. В събота в Ереван пристигна междуправителствена делегация от Русия, в която влизат руският министър на отбраната Сергей Шойгу, външният министър Сергей Лавров, вицепремиерът Алексей Оверчук, здравният министър Михаил Мурашко и ръководителката на Роспотребнадзор Анна Попова. Руският президент Владимир Путин заяви в петък, че Русия ще изпрати делегация в Азербайджан и Армения, състояща се от ръководители на редица министерства и ведомства. Руският лидер подчерта, че нейната задача ще бъде да разгледа най-належащите въпроси от изпълнението на тристранното изявление относно Нагорни Карабах от 9 ноември, включително хуманитарните въпроси. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 11:34 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руска министерска делегация е на посещение в Ереван

ТАСС: Руска министерска делегация е на посещение в Ереван

Ереван. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу, руският външен министър Сергей Лавров, вицепремиерът Алексей Оверчук, министърът на здравеопазването Михаил Мурашко и ръководителят на Роспотребнадзор Анна Попова са част от руската делегация, която пристигна на визита в Ереван в събота, съобщава ТАСС. Както съобщиха пред руската агенция от арменското правителство, членовете на междуведомствената делегация ще се срещнат в събота с арменския премиер Никол Пашинян. Руският президент Владимир Путин заяви в петък, че Русия ще изпрати делегация в Азербайджан и Армения, състояща се от ръководители на редица министерства и ведомства. Руският лидер подчерта, че нейната задача ще бъде да разгледа най-належащите въпроси от изпълнението на тристранното споразумение относно Нагорни Карабах от 9 ноември, включително хуманитарните въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

21 Ноември 2020 | 10:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Азербайджанската армия получи Агдамския район от Армения

AFP: Азербайджанската армия получи Агдамския район от Армения

Баку. Армията на Азербайджан заяви в петък, че е влязла в окръг Агдам, първият от трите, върнати от Армения като част от мирното споразумение с посредничество на Русия за прекратяване на боевете в региона Нагорни Карабах, предава AFP. „Поделенията на азербайджанската армия влязоха в района на Агдам на 20 ноември“, заявиха министерството на отбраната на Азербайджан за областта, която бе под контрола на арменските сили от близо 30 години. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 07:54 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Макрон иска да се приемат мерки за защита на населението на Нагорни Карабах

РИА Новости: Макрон иска да се приемат мерки за защита на населението на Нагорни Карабах

Париж. Френският президент Еманюел Макрон проведе разговори чрез видеовръзка с азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян, заяви желанието си да предприеме мерки за защита на религиозното и културното наследство на Нагорни Карабах, съобщи Елисейският дворец, цитиран от РИА Новости. "Президентът на републиката проведе видеоконференция днес с президента на Азербайджан Илхам Алиев, а след това и с премиера на Армения Никол Пашинян," се казва в комюникето. "Президентът на републиката обсъди с тях приоритетите на Франция след прекратяването на огъня на 9 ноември. Краят на военните действия трябва да позволи възобновяване на добросъвестните преговори за защита на населението на Нагорни Карабах и осигуряване на връщането в безопасност на десетки хиляди хора , напуснали домовете си през последните седмици," се казва в комюникето. Макрон говори още "за усилията на Франция да предостави хуманитарна помощ и желанието да се предприемат стъпки за защита на религиозното и културното наследство на региона". Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Ноември 2020 | 21:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС отпуска три милиона евро помощ за населението на Нагорни Карабах

ТАСС: ЕС отпуска три милиона евро помощ за населението на Нагорни Карабах

Брюксел. Европейският съюз отпусна три милиона евро спешна помощ за населението на Нагорни Карабах, засегнато от конфликта между Азербайджан и Армения, предава TACC, като се позовава на официално изявление. „Европейската комисия обяви допълнителни 3 милиона евро хуманитарна помощ за предоставяне на жизненоважна помощ на цивилни лица, най-засегнати от конфликта в и около Нагорни Карабах. Това финансиране е в допълнение към 900 000 евро, отпуснати от началото на октомври, когато започнаха бойните действия", се казва в съобщението. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 10:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сенатът на Франция ще разгледа резолюция за признаване на независимостта на Нагорни Карабах

ТАСС: Сенатът на Франция ще разгледа резолюция за признаване на независимостта на Нагорни Карабах

Париж. Сенатът на Франция ще разгледа резолюция, в която парламентаристи призовават властите на страната да признаят независимостта на Нагорни Карабах. Това написа в „Туитър“ в четвъртък председателят на групата на „Републиканците“ в Сената Брюно Ретайо, предава ТАСС. „На 25 ноември Сенатът ще разгледа резолюция за признаването на Република Арцах от Франция. Само нейната независимост може надеждно да гарантира правата и свободите на населението на Нагорни Карабах пред лицето на турския ислямистки експанзионизъм“, каза сенаторът. Резолюциите на френския сенат имат консултативен характер и изпълнителната власт може да ги вземе под внимание, но не е длъжна да ги спазва. По-рано руският президент Владимир Путин припомни, че „никой, дори Армения, не е признала независимостта на Карабах“. Според него, от гледна точка на международното право, в наскоро приключилия военен конфликт Азербайджан е върнал териториите, които цялата световна общност счита за азербайджанска територия. Той каза също, че в този контекст е трудно да се обвини Турция в нарушаване на международното право, тъй като „Азербайджан имаше право да избере всеки съюзник, който му предоставя известна помощ“. На 9 ноември руският президент Владимир Путин, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян подписаха съвместно изявление относно пълното прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах. Според споразумението азербайджанската и арменската страни ще спрат на заетите позиции, а в региона ще бъдат разположени 1 960 руски миротворци. В сряда руският външен министър Сергей Лавров и съпредседателите на Минската група на ОССЕ Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция) и Андрю Шафер (САЩ), както и личният представител на действащия председател на ОССЕ Анджей Каспържич, обсъдиха ситуацията в Нагорни Карабах и обсъдиха координацията на по-нататъшните усилията за посредничество на трите държави. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 07:31 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Путин предупреди Армения, че отказ от споразумението за Карабах ще е „самоубийство“

The Guardian: Путин предупреди Армения, че отказ от споразумението за Карабах ще е „самоубийство“

Лондон/Москва. Владимир Путин заяви, че за арменското правителство отхвърлянето на споразумението за прекратяване на огъня във войната в Нагорни Карабах, сключено с помощта на Русия, би било „самоубийство“. В Ереван опозицията протестира заради примирието, сключено преди седмица, и иска оставката на премиера Никол Пашинян, пише британското издание The Guardian. В интервю за руската държавна телевизия във вторник вечерта Путин беше попитан дали новото правителство, което идва на власт, може да се откаже от сделката. „Това би било огромна грешка“, предупреди той. Съгласно условията на споразумението Азербайджан получава значителни териториални отстъпки след шестседмични кървави боеве. В Армения това решение беше възприето като капитулация, срещу правителството на Пашинян започнаха бурни протестни акции. Президентът на страната поиска предсрочни избори, а външният министър подаде оставка заради противоречивото споразумение. Миналата седмица арменските служби за сигурност докладваха за предотвратяването на заговор за убийство на Пашинян от опозиционен политик и ветеран от войната. „Намирайки се във война или в опасност от подновени военни действия, каквато е била винаги ситуацията през последните години, страната все пак не може да си позволи да се държи по такъв начин, включително в сферата на организиране на властта, за да разцепи обществото отвътре. Струва ми се, че това е абсолютно неприемливо, контрапродуктивно и изключително опасно“, каза Путин. Пашинян заяви, че няма да напуска поста си, и в сряда предложи на правителството план за действие за преодоляване на кризата, за да „осигури демократична стабилност в Армения“. В плана има 15 точки, включително помощ за ранените по време на войната, разпоредби за връщането на арменски бежанци в Нагорни Карабах и планове за модернизация на армията. Всички тези стъпки са адресирани до онези, които твърдят, че правителството не е направило достатъчно, за да защити региона и жителите му от Азербайджан. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2020 | 19:59 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Руското разузнаване твърди, че Западът се опитва да предотврати мира в Нагорни Карабах

РИА Новости: Руското разузнаване твърди, че Западът се опитва да предотврати мира в Нагорни Карабах

Москва. Западът се опитва да провокира арменските и азербайджанските националисти да развалят примирието в Нагорни Карабах. Това заяви директорът на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин, цитиран от РИА Новости. „Опитват се да убедят арменците, че мирът в Нагорни Карабах е поражение за Ереван. Налага се идеята за необходимостта от „война до победен край“. На азербайджанците, обратното, казват, че Кремъл „е откраднал победата им“, когато армията им е била на крачка да вземе Степанакерт“, обяснява Наришкин. По неговите думи, действията на Запада са доказателство, че „САЩ и техните европейски приятели, както винаги, решават задачите си за сметка на интересите на обикновените хора, този път – азерите и арменците“. „Американците и европейците не се притесняват, че провокациите им могат да доведат до ново кръвопролитие и тласнат региона в тежък военен конфликт“, счита той. Както припомня руската агенция, в края на септември в Нагорни Карабах избухна въоръжен конфликт, за който Армения и Азербайджан се обвиняват взаимно. За месец и половина страните направиха три неуспешни опита да прекратят огъня. В нощта на 10 ноември Москва, Ереван и Баку подписаха четвъртия документ. Според него азербайджанските и арменските военни прекратяват бойните действия, спират на заетите позиции и обменят пленници. Ереван трябва да върне районите Келбаджар, Лачин и Агдам на Баку. Според споразумението в Карабах са разположени руски миротворчески сили. Те ще контролират линията на контакт, както и Лачинския и Нахичеванския коридори. Контингентът, който ще се базира на подразделенията на мироопазващата 15-та отделна мотострелкова бригада на Централния военен окръг, включва 1960 военнослужещи, 90 бронетранспортьори, 380 единици автомобилна и специална техника. Освен това в Азербайджан е създаден руско-турски център за наблюдение, чиято задача е да следи за спазването на режима на прекратяване на огъня. Превод и редакция: Иван Христов

18 Ноември 2020 | 17:48 | Агенция "Фокус"

AFP: Франция призовава Русия да изчисти „неяснотите“ около примирието в Карабах

AFP: Франция призовава Русия да изчисти „неяснотите“ около примирието в Карабах

Париж. Франция призова Русия да изчисти "неяснотите" относно прекратяването на огъня в Нагорни Карабах, особено ролята на Турция и чуждестранните бойци, предава AFP. Руският президент Владимир Путин посредничи за прекратяването на огъня между Азербайджан и Армения, което позволи на Азербайджан да затвърди завоеванията в спорната територия след няколкоседмични боеве. Но в преговорите не участваха Франция или други западни държави. "Трябва да премахнем неяснотите по отношение на бежанците, разграничаването при прекратяването на огъня, присъствието на Турция, завръщането на чуждестранните бойци и началото на преговорите за статута на Нагорни Карабах," заяви френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан пред парламента. Льо Дриан заяви, че проблемите ще бъдат обсъдени на среща в Москва на дипломати от т. нар. Минска група – Франция, Русия и САЩ, която се опитва да намери решение на конфликта. Държавният департамент на САЩ подкрепи гледната точка на Франция, като заяви, че все още има въпроси, които руснаците трябва да изяснят относно сделката, "и които включват ролята на турците" в нея. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео при посещение в Грузия, която граничи с двете страни в конфликта, заяви, че прекратяването на огъня е само първата стъпка към създаването на мирно споразумение. Той призова всички страни да започнат разговори под егидата на Минската група. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 21:12 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин заяви, че статутът на Нагорни Карабах ще бъде определен в бъдеще

ТАСС: Путин заяви, че статутът на Нагорни Карабах ще бъде определен в бъдеще

Москва. Статутът на Нагорни Карабах ще бъде определен в бъдеще, докато сега ще се запази статуквото, заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от TACC Споразумението за Нагорни Карабах дава възможност за нормализиране на ситуацията в бъдеще, отбеляза той. Путин смята, че прекратяването на кръвопролитията в Нагорни Карабах е основният резултат от споразуменията, постигнати на 9 ноември от лидерите на Русия, Азербайджан и Армения. "Най-важното нещо, което е направено, е да се спре кръвопролитието", каза руският лидер. Той отбеляза, че по време на боевете в Карабах, по официални данни, са убити над 4 хиляди души. „Всъщност мисля, че са повече“, каза Путин и подчерта, че „това не е филм, това е трагедия, която се случва в живота на конкретни хора, конкретни семейства“. "Следователно прекратяването на кръвопролитията е основният резултат", обясни руският президент. Азербайджан сам ще определи къде точно на неговата суверенна територия ще се намира Съвместният център за наблюдение на примирието (в който ще има и турски представители-бел.ред.), каза руският лидер. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 19:33 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Миротворческите мисии на Русия остават уязвими

„Независимая газета“: Миротворческите мисии на Русия остават уязвими

Москва. Нагорни Карабах от седмица живее без война. Руските миротворци са разположили всички наблюдателни пунктове по линията на контакт Лачинския коридор. Командният пункт на Миротворческите сили (МС) се намира в Степанакерт. Миротворческият контингент на Руската федерация, формиран от 15-та мотострелкова бригада на Централния военен окръг на руското министерство на отбраната, е представен от 1960 военнослужещи, 90 бронетранспортьори и 380 единици специална техника и превозни средства. Групата е в състояние да защити населението на непризнатата република, като запази мира в Карабах поне през следващите пет години, пише руският вестник “Независимая газета“ За да не се повтори инцидентът със сваления над Донбас малайзийски "Боинг", в зоната за сигурност е разрешено да летят само руски военни самолети. Инсталираните съвременни системи за противовъздушна отбрана позволяват на МС да следи цялото въздушно пространство до турската граница и да контролира подхода на всеки самолет, включително безпилотни летателни апарати. Работата на миротворците обаче може да бъде усложнена от Грузия, която отвори небето над нея по време на прехвърлянето на МР на РФ в Нагорни Карабах. Преди това, за да доставят товари до руската база в арменския град Гюмри, руските пилоти трябваше да летят през Азербайджан и Иран. След затварянето на въздушния коридор от Грузия за руските MC ще бъде необходимо да се стига до Степанакерт по същия начин. Миротворците, които служат в Приднестровието от 1992 г., добре знаят какво означава да бъдеш блокиран. Те също спряха войната там по силата на споразумение, подписано от президентите на Русия и Молдова в присъствието на тогавашния лидер на непризнатата Приднестровска република. Но през 2015 г., по искане на Молдова, Украйна затегна режима на преминаване на границата с Приднестровието и затвори небето за руските самолети. Целта на подобни действия е блокирането на оперативната група на руските войски (ОГРВ), дислоцирана в Приднестровието. Но блокадата засегна и миротворците, чийто батальон се формира измежду служителите на ОГРВ. Днес е невъзможно дори да се извърши ротация на войниците в МС на Днестър; забранено им е да бъдат довеждани войски от Русия. Попълването се извършва за сметка на приднестровците - граждани на Руската федерация. Доставката на стоки от Русия за миротворци също е прекратена. Едновременно със санкциите срещу ОГРВ и руските миротворци, точката за стратегическите отношения с Руската федерация беше изключена от програмата на молдовското правителство. Той беше заменен от друг - за стратегически диалог със САЩ. Над Донбас - небето е затворено и за руски самолети. То се контролира от Украйна. В случай на евентуално влизане на руските миротворци в ЛНР и ДНР, те също ще имат проблеми. Но наличието на граница с Русия прави ситуацията в Донбас различна от тази на Карабах и Приднестровието. Миротворческата мисия се изпълнява и в Сирия - от военната полиция на Руската федерация. Положението там е стабилно, но в случай на евентуално блокиране на Босфора от Турция, руските кораби и военни също ще бъдат блокирани от към морето. По този начин не само контингентите на руските МС, но и местата на тяхното разполагане изглеждат уязвими. Вярно е, че в случай на пълна блокада на Нагорни Карабах или друга гореща точка, под опеката на Руската федерация, може да се припомни опитът на Южна Осетия. Но по-добре е такова развитие да бъде избегнато. Остава да се надяваме, че руските военни са взели предвид всички възможни сценарии в зоните на отговорност на Министерството на отбраната на РФ и са разработили план за подходящи действия. Междувременно САЩ предлагат да споделим възможните рискове в Нагорни Карабах. Държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео заяви, че Минската група на ОССЕ трябва да служи като рамка за действия за разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах. Както е известно, съпредседатели в нея са представители на Руската федерация, Франция и САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 18:35 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: САЩ и Франция очакват обяснения от Русия относно ролята на Турция в споразумението за Карабах

„Коммерсанть“: САЩ и Франция очакват обяснения от Русия относно ролята на Турция в споразумението за Карабах

Вашингтон/Москва. Русия трябва да изясни някои въпроси по споразумението за прекратяване на войната в Карабах, заяви говорител на Държавния департамент след разговорите между държавния секретар Майк Помпео и френския външен министър Жан-Ив Льо Дриан. Според него сред тези въпроси е ролята на Турция в примирието. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не намери време да се срещне с г-н Помпео, когато беше на посещение в Турция, пише руското издание „Коммерсанть“. Говорителят на Държавния департамент каза, че ръководителите на американското и френското външно министерство са говорили подробно за Нагорни Карабах. „Като съпредседатели (на Минската група на ОССЕ) те споделиха обща гледна точка - че ние продължаваме да сме ангажирани с ролята си на съпредседатели на процеса на Минската група ... признавайки действията, предприети от Русия ... Но ние също така признаваме, че остават много въпроси, които руснаците трябва да изяснят, като параметрите на споразумението, включително ролята на Турция“, заявиха от Държавния департамент пред журналистите. Освен това от там казват, че Реджеп Таийп Ердоган и турският външен министър Мевлют Чавушоглу не са намерили време да се срещнат с г-н Помпео, когато е бил в Турция. В същото време представителят на външното министерство смята, че турците са искали разговори, норещата не се е състояла поради промяна в графика на турския президент. Те „не се вписваха в параметрите, които поставихме в основата на посещението на държавния секретар“. По-рано г-н Ердоган изпрати указ за разполагането на турските войски в Азербайджан за одобрение до парламента. Предполага се, че те ще работят заедно с руските военни в общ наблюдателен център. На 9 ноември между Азербайджан, Армения и Русия беше подписано споразумение за прекратяване на войната в Нагорни Карабах. Значителна част от територията на Карабах и няколко съседни региона са прехвърлени на Азербайджан. Русия въвежда миротворци, а Армения изтегля войските си. Превод и редакция: Иван Христов

17 Ноември 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Die Welt : Стратегическото партньорство помага на Русия и Турция да се договарят

Die Welt : Стратегическото партньорство помага на Русия и Турция да се договарят

Берлин. Арменците загубиха войната заради Нагорни Карабах и обвиняват за това своя премиер Никол Пашинян, пише Die Welt. Но всъщност резултатът от военната конфронтация беше предопределен, защото „зад кулисите Анкара и Кремъл дърпаха конците“, казва авторът на статията Алфред Хакенсбергер. Азербайджан нямаше да може да спечели без модерните безпилотни самолети, изпратени на фронта от Турция, военни съветници и наемници от Сирия, както и ако Русия не беше бездействала. Армения и Нагорни Карабах са станали жертви на „геополитическата борба за власт“ на руския президент Владимир Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган, пише германският журналист. И двамата са доволни от нейните резултати. Руският президент успя да увеличи влиянието си в Армения, като се утвърди в стратегически важен регион, богат на нефт и природен газ. Анкара също е постигнала последното. И за двете страни, Нагорни Карабах се превърна в поредното „парче от пъзела“, който те сглобяват, за да „установят своята хегемония“. Турция и Русия създават впечатление за „непримирими конкуренти“, които се борят на световната сцена, но в действителност те винаги са готови да правят компромиси и да споделят властта в конфликтните региони, при условие че техните политически и икономически интереси се зачитат. Ердоган нарича тези отношения с Кремъл "стратегическо партньорство", основано на икономически връзки. Например такива големи проекти като газопровода „Турски поток“ и атомната електроцентрала „Аккую“. Миналата година търговският оборот между страните възлиза на 22,26 млрд. евро, а инвестициите на турски компании в Русия достигат 64 млрд. евро. Освен това Анкара закупи руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Икономическият аспект на отношенията между двете държави е важна причина, поради която те успяват да преодолеят външнополитическите различия, въпреки факта, че подкрепят различни страни на конфликтите, например в Сирия и Либия, и в същото време не се колебаят да използват сила, обяснява Хакенсбергер. Досега Путин и Ердоган винаги са успявали да сдържат въоръжената конфронтация, преди тя да излезе извън контрол. Държавните глави призовават и изпращат дипломати на преговори, за да постигнат компромис. На многобройни конференции те успяха да се договорят за примирие, да създадат така наречените „пътни карти“ и зони за сигурност. Отношенията между Москва и Анкара се изграждат на принципа „дай, за да получиш“: една сделка следва друга, продължава изданието. Например в Сирия Турция дава на Русия регионите, контролирани от бунтовниците, а в замяна получава зелена светлина за провеждане на операция срещу кюрдите. „Стратегическото партньорство на Турция и Русия във външната политика прилича на луда игра на монопол. Те обменят градове и региони, разделяйки цели държави“, пише Хакенсбергер. „Това е съвременна интерпретация на исторически формирания дипломатически танц на Турция и Русия“, посочва Николас Херас, американски експерт по сигурността. По думите му отношенията между двете страни непрекъснато преминават от партньорство към вражда и обратно и сега всичко продължава в същия дух. Анкара и Москва са готови да си сътрудничат, ако това направи възможно ограничаването на сферата на влияние на САЩ и Европа в Близкия и Средния изток, обяснява експертът. Те правят компромиси, защото нито една от страните няма решаващо предимство. Херас обаче е убеден, че в дългосрочен план Русия и Турция няма да могат да координират своите геополитически интереси. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 08:34 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Кои са главните грешки на американското разузнаване за Нагорни Карабах

The National Interest: Кои са главните грешки на американското разузнаване за Нагорни Карабах

Вашингтон. САЩ ще разследват неуспехите на разузнаването за Нагорни Карабах, пише американското издание The National Interest Авторите на материала посочват, че първата грешка в разузнаването е, че обострянето в Карабах изненада Вашингтон, увлечен по това време от предизборната борба. Факт е, че в края на март заместник-държавният секретар на САЩ Стивън Бигън подписа споразумение с Азербайджан, че Баку ще използва само дипломатически методи за разрешаване на конфликта в Карабах. Това позволи на САЩ да продължат да доставят оръжие на Азербайджан. По същото време Баку започна преговори с Анкара за планове в Карабах зад гърба на САЩ и поиска военна помощ. Втората грешка е, че САЩ не са предвидили възможността за въвеждане на руски миротворци в Нагорни Карабах. Предишният път Русия не успя, освен това Москва работеше в тясно сътрудничество по този въпрос в рамките на Минската група на ОССЕ. Щом Путин обаче видя възможността за появата на руски войски в Нагорни Карабах, той се възползва веднага от нея. Третата грешка е, че американското разузнаване не успя да разбере подробности от закритите преговори между президентите на Русия и Турция. Сега експертите смятат, че там е обсъждано разделението на сферите на влияние и извън пределите на Нагорни Карабах. Изданието смята, че Ердоган се е съгласил да засили присъствието на Русия в Идлиб в замяна на съгласието на Путин за допускане на Анкара в мироопазващия процес в Нагорни Карабах. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Ноември 2020 | 15:56 | Агенция "Фокус"

„Азертадж“ (Азербайджан): Путин призова за съхраняване на християнските светини в Нагорни Карабах

„Азертадж“ (Азербайджан): Путин призова за съхраняване на християнските светини в Нагорни Карабах

Баку. Президентът на Руската федерация Владимир Путин разговаря по телефона с президента на Азербайджанската република Илхам Алиев, съобщи азербайджанската национална информационна агенция “Азертадж“. По време на телефонния разговор страните обсъдиха практическите аспекти на прилагането на споразуменията, фиксирани в тристранното изявление по Нагорни Карабах. Страните изразиха удовлетворение от спазването на режима на прекратяване на огъня и от факта, че ситуацията на линията за контакт е доста спокойна. По време на телефонен разговор руският президент отбеляза, че християнски църкви и манастири се намират в регионите, които са върнати на Република Азербайджан в съответствие с тристранната декларация. В тази връзка той подчерта значението на гарантирането на безопасността и нормалното функциониране на тези светини. Президентът Илхам Алиев от своя страна заяви, че Азербайджан е многонационална и многоконфесионална държава, където правата и свободите на представители на всички народи и последователи на всички религии са изцяло гарантирани. На територията на Азербайджан са разположени древни мюсюлмански и християнски светилища, които са под закрила на държавата. Президентът Илхам Алиев заяви, че християнските църкви в азербайджанските територии, които са върнати на Азербайджан в съответствие с тристранната декларация, също ще бъдат надлежно защитени от държавата. Християните от Азербайджан ще имат достъп до тези храмове. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Ноември 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"