СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Атина следи със загриженост дейностите на Турция от Марица през Егейско море до Кастелоризо

Kathimerini: Атина следи със загриженост дейностите на Турция от Марица през Егейско море до Кастелоризо

Атина. Гърция следи със загриженост дейностите на Турция в морето между сухопътната граница на река Марица и остров Кастелоризо през последните дни, пише електронното издание на Kathimerini.От една страна Атина наблюдава придвижванията на турския хидрографски кораб „Чешме“, коейто е активен в центъра на Егейско море, макар и в международни води, на дати, подобни на тези на ко...

2 Март 2021 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Шарл Мишел: ЕС ще дебатира за отношенията с Турция през март

Шарл Мишел: ЕС ще дебатира за отношенията с Турция през март

Брюксел. Стратегическият дебат за Източното Средиземноморие и отношенията между ЕС и Турция ще се проведе през март, според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Говорейки след среща на върха на лидерите на ЕС в петък, Мишел каза, че Турция е член на НАТО, но отбеляза, че (в отношенията с нея) през последните месеци има затруднения. Отношенията на Турция с членовете на ЕС Гърция и Кипър се влошиха значително от миналото лято заради енергийните залежи в региона и спора на Анкара за суверенните права на двете страни. Според гръцката агенция ANA-MPA Мишел e казал, че целта е, като се вземат предвид последните събития, да се вземе общоприемливо решение през март. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Февруари 2021 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Анкара. Турция е твърдо решена да защити правата си в „Синята родина“, заяви министърът на отбраната на страната Хулуси Акар в петък, визирайки доктрината, която предвижда турски контрол над водите на Източно Егейско море и голяма част от Източното Средиземноморие, пише Kathimerini. „Не претендираме за ничии земи или морета. Въпреки това няма да отстъпим от правата си“, каза Акар. „Ние сме решени и сме напълно способни да защитим правата си в „Синята родина“, както и в Кипър“, подчерта министърът. Акар също повтори твърденията, че гръцки изтребител е прелетял в опасна близост до турския изследователски кораб „Чешме“ в Егейско море - твърдение, отхвърлено от Атина. „За пореден път подчертавам, че подобно поведение далеч не е жест на добросъседски отношения“, каза той. Освен това турският министър на отбраната обвини Гърция, че се стреми да превърне споровете си с Турция в спорове между ЕС и Турция или дори между САЩ и Турция. „Това не е нито законно, нито морално. Това няма никаква практическа стойност“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

26 Февруари 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският изследователски кораб се изтегли в турски води

Kathimerini: Турският изследователски кораб се изтегли в турски води

Атина. Турският хидрографски кораб „Чешме“ се изтегли в турски териториални води и извън зоната на навигационния телекс, където корабът беше изпратен преди няколко дни, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Беше планирано корабът да изследва зона между гръцките острови Лимнос, Скирос и Алонисос от 18 февруари до 2 март. Миналия вторник източници от турското национално министерство на отбраната се оплакаха, че гръцките бойни самолети са „заплашили“ "Чешме", докато той плава в международни води в Северно Егейско море, твърдение, ожесточено отречено от гръцки източници от Гръцкия щаб на националната отбрана(GEETHA). Същите източници на GEETHA казаха, че гръцките военновъздушни сили са провели учение с участието на 29 самолета в Централно Егейско море. Те заявиха, че известие за използване на въздушното пространство или (НОТАМ), обозначаващо района, е издадено на 9 февруари, пет дни преди незаконното, според Гърция, навигационно предупреждение на Турция (Навтекс). Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Февруари 2021 | 18:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Атина/Анкара. В изявлението си последното изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие, президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган нарече Егейско море“ „морето на островите“, като освен това осъди „гръцките провокации“ в региона. Думите на Ердоган съвпадат с тезата на бившия адмирал от Военноморските сили на Турция Джихат Яйджъ, един от идеолозите на доткрината „Синя родина“, която предполага разпространяване на турското влияниер върху обширни територии от региона на Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. По-рано Джихат Яйджъ е предлагал да се промени името на Егейско море, тъй като то е гръцко (турците го наричат „Еге“, което е съкратена версия на името „море на островите“. „Не трябва да има опасения за присъствието на Турция от Източното Средиземно море до Черно море, както и в Егейско море, което в стари времена наричаха„ морето на островите “, каза Ердоган на конгрес на управляващата му Партия на справедливостта и развитието в Истанбул. „Присъстваме там с цялата ни сила, с всичките ни възможности, и ще продължим да бъдем там“, заяви той, като добави, че Турция ще гарантира всички свои права „във всички води, които ни обкръжават“. По-нататък турският лидер посочи, че Анкара ще засили връзките „със своите братя в географски райони в рамките на нашия културен обсег“, от Балканите до Кавказ и от Централна Азия до Африка. Той припомни и принудителното изселване на хиляди гърци от Смирна (днешен Измир) по време на гръцко-турската война през 1922 г., отбелязва Катимерини. „Тогава разбихме техните (гръцки) мечти и ще направим същото с подобни сънища на нашите югоизточни граници“, обобщи Ердоган. Преди това Турция обяви, че ще проведе мащабни военноморски учения в Средиземно море и Егейско море от 25 февруари до 7 март. Сухопътните сили и военновъздушните сили на Република Турция също ще вземат участие в ученията „Синя родина 2021“. Ще бъдат привлечени 82 кораба, 5 военноморски патрулни самолета, 12 военноморски вертолета, както и безпилотни летателни апарати. На последния етап от учението се планира да се осъществи десант на значителни сили на брега - подразделения на морската пехота. Атина и Анкара имат дългогодишни противоречия, като се започне от разделения остров Кипър и се стигне до правата за проучване и експлоатация на енергийни ресурси в Егейско и Средиземно море. Напрежението ескалира през август миналата година, когато Турция изпрати своя сеизмичен кораб в региона на Източното Средиземноморие, за който претендира Гърция. Атина защитава своите териториални води и изключителна икономическа зона, по-специално около остров Кастелоризо, разположен в непосредствена близост до турското крайбрежие. Решението на Турция да проведе сеизмично проучване в Източното Средиземноморие на юг от Кастелоризо е сериозна ескалация на напрежението, което застрашава мира и сигурността в района, се казва в изявление на гръцкото външно министерство, публикувано на 12 октомври 2020 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Февруари 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Атина. Твърденията на Турция от вторник, че гръцки изтребители F-16 са тормозили хидрографския кораб "Чешме", се разглеждат в Атина като опит на Анкара да подкопае усилията за възстановяване на нормалния климат. Обвиненията, които Гърция категорично отрича, бяха подкрепени и от държавната турска „Анадолска агенция“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. След изпращането на „Чешме“ в северните части на Егейско море Атина се стреми да не ескалира нещата и се въздържа да постави под въпрос факта, че незаконният , според Гърция“ навигационен телекс на Анкара за дейностите на кораба изтича точно преди предложените дати за възобновяване на проучвателните контакти между двете държави. Опитът от вторник да обяви Гърция за агресор, а Турция - предполагаемата жертва, беше възприет като организирани и съгласувани усилия от турското министерство на отбраната и офиса за комуникация на турското председателство. Военни източници съобщиха във вторник, че гръцките военновъздушни сили са провели учение в по-широкия район на Централно Егейско море, за което съответното известие до въздухоплавателите агенции (№ 0350/21) е било издадено още на 9 февруари, пет дни преди Турция да издаде навигационен телекс за проучвателните дейности на „Чешме“. Според същите източници в учението са участвали общо 29 бойни самолета. Излетели са около 13.30 часа. и са приключили дейността си около 14.40 ч. Те категорично отрекоха да има самолети в близост до Чешме и подчертаха, че не се стремят към усложняване на обстановката в региона. По-конкретно, учението беше проведено между островите Агиос Ефстрациос и Кира Панагия и на юг близо до Псара, докато през цялото време на учението „Чешме“ плаваше в морската зона западно от остров Лимнос. Най-близкият гръцки самолет до „Чешме“ е бил на десет морски мили и на височина от 6 500 метра. „Твърденията, публикувани в турските медии, нямат връзка с реалността“, казват източниците. Анкара обаче настоява на своите твърдения, а турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди за „подходящ отговор“. Заплахите му дойдоха след подобна възпламенителна реторика през последните десет дни, включително от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други турски официални лица. Атина свързва неотдавнашната ескалация не само със стратегията на Турция по отношение на Гърция, но и с усилията да изрази недоволството на Анкара от Европейския съюз и главно от САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Февруари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Атина. Министерството на отбраната на Гърция отхвърли твърденията на турските си колеги, че гръцки изтребители са прелетели опасно над кораба за хидрографски изследвания „Чешме“ в северната част на Егейско море, като посочи, че авиацията на страната не е активна в този район, а провежда учения на няколко мили югозападно, съобщава Kathimerini. От ведомството са категорични, че нито един гръцки самолет не е прелетял над изследователския кораб, нито е имало отговор от турски изтребители в района. В понеделник „Чешме“ навлезе в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Източници от турското министерство на отбраната съобщиха в неделя, че корабът е започнал да извършва „хидрографски изследвания“ в северната част на Егейско море, които ще продължат до 2 март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 18:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Анкара/Атина. Турция продължава засилената си дейност в Егейско море и след като изпрати кораба „Чешме“ да прави хидрографски изследвания в спорните с Гърция води, сега обяви, че ще концентрира 87 военни кораба в района. Те трябва да вземат участие в широкомащабните маневри „Синя Родина 2021“ от 25 февруари до 7 март заедно с 27 самолета, 12 вертолета и десантни части, пише електронното издание на Protothema. Както информира вестникът, междувременно пресата в Турция обръща голямо внимание на пристигането на американски войски в района на гръцката провинция Еврос (Марица). Очаква се в пристанището на Александруполис да пристигнат американски транспортни кораби, превозващи хеликоптери и бронирани превозни средства, някои от които ще останат в Гърция за военни учения. В този контекст на първа страница „Йени Шафак“ пише: „За кого е тази подготовка?“, Докато „Хюриет“ публикува статия „Десант на американски сили в Александруполис“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

Анкара. Четири изтребителя F-16 от военновъздушните сили на Гърция са прелетели на опасно растояние от турския изследователски кораб „Чешме“ в северната част на Егейско море, който провежда проучвания за нефт и газ в спорните между Анкара и Атина води, съобщава „Анадолската агенция“, като се позовава на изявления от турското министерство на отбраната. Според информацията, един от четирите изтребителя, намирайки се на разтояние 2 морски мили от турския съд, е задействал диполни отразители (chaff). Турското министерство на отбраната съобщи, че е бил даден подходящ отговор на провокацията на гръцките самолети и поясняват, че корабът ще остане в района до 2 март. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че опасното приближаване на гръцките самолети до „Чешме“ е поредната провокация на Атина. „Гръцката страна често прави подобни провокации. В съответствие с правилата беше даден правилен отговор на провокацията“, каза министърът. Той отбеляза, че позицията на Анкара относно провокациите на гръцката страна е много ясна. „Нашата реакция и следващите стъпки са очевидни. Нека никой не се съмнява“, заяви Акар. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Егейско и Средиземно морета между 25 февруари и 7 март

Kathimerini: Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Егейско и Средиземно морета между 25 февруари и 7 март

Анкара/Атина. Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Източното Средиземноморие и Егейско море в периода между 25 февруари и 7 март, предава Kathimerini, като се позовава на публикации в азербайджанските медии от понеделник. Преди това от Министерството на отбраната на Турция вече обявиха, че се планират военноморските учения „Синя родина 2021“. Освен флота, в маневрите ще се включат и части на военновъздушните и сухопътните сили на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Февруари 2021 | 18:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Атина. Турският изследователски кораб „Чешме“ в понеделник плава в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос, съобщава Kathimerini. Източници от турското министерство на отбранта са заявили в неделя, че корабът е започнал „хидрографско проучване“ в северната част на Егейско море, което ще продължи до 2 март. Дейността на „Чешме“ се наблюдава отблизо от гръцката брегова охрана. Според информацията на Protothema, към 10:30 сутринта в понеделник корабът вече 12 часа е курсирал със скорост 4-5 възела в района между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Върху района претенции има Атина и от вестника посочват, че концесии за съответния район може да издава само гръцкото правителство. С „Чешме“ засега не са забелязани придружаващи бойни кораби. Гръцкият флот също остава в пристанищата извън катерите, закачени да следят дейността на „Чешме“. Въпросът, както пише изданието, е в това, какво може да предизвика евентуално потвърждаване на сеизмични дейности на турския кораб? „Ще използва ли Турция планираното посещение на гръцкия министър на националната отбрана и началника на Гръцкия национален отбранителен щаб в Абу Даби, където фрегата „Хидра” вече доплава по повод изложението IDEX, като предлог за „провокационния акт“ за започване на изследвания в центъра на Егейско море?“ – пише Protothema. Според вестника, Анкара може да е решила да затвърди претенцията си, че Турция има юрисдикция на изток от 25-ия меридиан, която минава през центъра на морето. Изследователската зона, за която турците предупредиха, че ще се движи „Чешме“, се простира само на 7 мили от Лемнос и Агиос Евстратиос и завършва на около 10 мили източно от Скирос. С този метод Анкара индиректно заявява, че не признава правото на Гърция на крайбрежна зона от 12 морски мили около островите, както е предвидено в Конвенцията по морското право, която обаче Турция не е ратифицирала. Превод и редакция: Иван Христов

22 Февруари 2021 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Атина. След месеци на засилено напрежение с Атина и Никозия, Съветът за национална сигурност на Турция настоя в четвъртък, че подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите с двете страни в по-широкия регион, отбелязват в редакцията на електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В изявление, публикувано след срещата, председателствана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Съветът „подчерта още веднъж, че Турция подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите на Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър“. Той отбеляза обаче, че Турция „е решена да защити правата и интересите, произтичащи от международното право и международните споразумения“. Изявлението бе направено след възобновяването на проучвателните контакти между Гърция и Турция в понеделник в Истанбул след петгодишна пауза. Гърция настоява, че единственият въпрос за дискусия се отнася до демаркацията на морските зони между двете страни, докато Турция иска разговорите да бъдат по цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови в Егейско море до мюсюлманското малцинство на Гърция в Тракия. Междувременно тази седмица стана ясно също така, че в началото на март в САЩ ще се проведе неформална среща на петте страни по кипърския въпрос под егидата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Двустранна среща между гръцкия външен министър Никос Дендиас и турския му колега Мевлют Чавушоглу, първата след възобновяването на проучвателните контакти, също се очаква да се проведе в кулоарите на конференцията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Гръцкото искане за спиране на продажбата на шест германски подводници на Турция отново срещна категоричен отказ от страна на федералното правителство в Берлин, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Според „надеждна“ информация, с която разполага Protothema, в телефонен разговор с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер в сряда, гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос е повторил искането на Атина от Берлин да прекрати строителната програмата за строителството на шест подводници за Турция с аргумента, че те ще бъдат използвани от режима на Ердоган за провеждане на експанзионистична турска политика в Беломорието и Източното Средиземноморие. Според съобщенията германският министър на отбраната е отговорила, че програмата за изграждане на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна или дори забавена, тъй като производителят Thyssen е обвързан с договори, подписани от 2002 г. насам. Категоричният отказ от правителството на канцлера Ангела Меркел разкрива отношението, което Берлин заема към Атина и Анкара, но и безразличието, с което германското правителство се справя с реакциите на германската политическа опозиция в страната, твърди изданието. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Атина/Анкара. Изказване на Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II, че ислямът не е религия, а политическа партия, а последователите му са хора на войната възпламени поредния дипломатически скандал между Гърция и Турция. Предстоятелят на Гръцката православна църква (ГПЦ) направи това изявление в телевизионно интервю в неделя по повод 200-годишнината от началото на революцията от 1821 година, довела впоследствие до създаването на модерната държава на южните ни съседи, съобщи електронното издание Greek City Times. Малко по късно Йероним потвърди и разясни изказването си за исляма пред журналисти, поискали коментар за спорното изявление. „Архиепископът и нашата Църква зачитат на практика всички известни религии“, заявиха от пресцентърът на Светата архиепископия в Атина. „С всичко, което благословеният архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним, каза за исляма, в контекста на неотдавнашното му телевизионно интервю за приноса на нашата църква за революцията от 1821 г., той нямапе предвид нищо повече от извращението на мюсюлманската религия от крайни фундаменталисти, които сеят ужас и смърт в цялата Вселена“, се казва в изявлението. Съобщението продължава: „Това са точно хората, които архиепископът имаше предвид, хора, които инструментализират исляма и го превръщат в смъртоносно оръжие срещу всички, които имат различно мнение от тях“. И накрая, както се подчертава: „както самият архиепископ, така и всички митрополити на гръцката църква, уважават на практика всички известни религии и се отнасят към всички свои верни с християнска любов и солидарност, която не познава дискриминация, чрез всичките им действия и инициативи, особено в социалната и благотворителната сфера“. Независимо от това Турция подложи на тежки критики предстоятелят на Гръцката църква, съобщава Greek Reporter. „Тези провокационни изказвания на архиепископ Йероним II, подтикващи обществото към враждебност и насилие срещу исляма, показват ужасяващо ниво на ислямофобия“, се казва в изявление на външното министерство на 18 януари. „Именно такива злонамерени идеи са отговорни за нарастването на расизма, ислямофобията и ксенофобията в Европа“. След турското дипломатическо ведомство, възмущението си изрази и Дианета (турската служба за религиозни въпроси). От там призоваха християните по целия свят да се противопоставят на този „болен манталитет“. Ръководителят на Дианета Али Ербаш заяви, че „този вид дискурс, насочен към маргинализирането на мюсюлманите, насърчава расистки възгледи срещу тях и води до атаки срещу техния живот и места за поклонение“. Според него изявленията на гръцкия архиепископ „провокират обществото и могат да доведат до увеличаване на омразата, враждебността и насилието срещу исляма“. Споровете за думите на Йероним II възникнаха седмица преди началото на преговорите между Гърция и Турция по уреждането на двустранните проблеми. Миналата седмица гръцкото външно министерство съобщи, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Атина и Анкара по териториални претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул. Турското външно министерство се опита да използва инцидента, твърдейки, че подобни изявления подкопават преговорния процес, отбелязва Greek Reporter. „Фактът, че подобно изявление се прави по време на подготовка за сондажни преговори, също има значение и е поредна досадна стъпка за подкопаване на процеса“, посочват от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел повтори критиките си към решението на Анкара да отвори отново част от брега на Вароша, курорт, изоставен след нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В отговор на писмо от леви депутати в Европейския парламент по инициатива на евродепутата от турските киприоти Ниязи Кизилюрек, Борел призова Турция да отмени едностранните си действия, подчертавайки, че този ход е в противоречие с резолюциите на ООН за етнически разделения остров. Испанският политик също така потвърди готовността на Блока да поеме активна роля в преговорите с посредничеството на ООН за обединение на острова. Устойчивата и сигурна среда в Източното Средиземноморие и развитието на взаимноизгодни отношения между играчите в региона е в полза на стратегическия интерес на ЕС, допълни Борел. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Никозия. Кипър и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписаха първото си споразумение за военно сътрудничествов рамките на усилията на островната държава да укрепи отношенията си с близките страни в Близкия изток, пише Kathimerini. Кипър вече имаше военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, а въоръжените му сили провеждат учения със силите на тези страни. Нацията също е подписала сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия. Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. Министърът на отбраната на Кипър Хараламбос Петридес приветства споразумението като начало на дълга, мощна и стратегическа връзка между министерствата на отбраната на двете страни и въоръжените сили. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември. Френски, гръцки, египетски и кипърски персонал също участваха в маневрите с кодово име „Медуза“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 10:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

Анкара. Анкара и Вашингтон са създали работна група за разрешаване на ситуацията около придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400 от Турция, съобщи в сряда външният министър на югоизточната ни съседка Мевлют Чавушоглу, цитиран от ТАСС. „Бе създадена съвместна работна група със САЩ по С-400, започнаха технически преговори“, заяви първият дипломат на Анкара. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „ще прилагат изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Таип Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от страна на Вашингтон и Алианса като цяло. САЩ не спират да се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. През октомври Ердоган заяви, че Анкара не възнамерява да се откаже от С-400, въпреки натиска от Вашингтон. Той също така отхвърли заплахите за санкции и предложи на Съединените щати да се опитат да ги наложат в действителност. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2020 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Анкара. Турция призова Гърция да използва здравия разум и да действа отговорно. Съответното изявление бе направено в отговор на известие на летците (NOTAM) за военни учения, публикувано наскоро от Атина за обширна зона в Беломорието и източната част на Средиземно море, отбелязват в редакцията на вестник Daily Sabah. „Виждаме, че Гърция продължава своите провокативни и ескалационни стъпки в региона", заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.„Последният пример е NOTAM, обнародван от Гърция, с който тя декларира 15 зони за военни учения, включително островите с демилитаризиран статут, които блокират Егейско море през цялото време и много голяма част от Източното Средиземноморие, считано от 4 януари до 26 февруари 2021 г.", допълни Аксой. Той отбеляза, че позицията на Турция остава непроменена, що се отнася до съживяването на каналите за диалог с Гърция, особено проучвателните. „Призоваваме Гърция да действа на база здрав разум и отговорно, като допринася за усилията ни за укрепване на мира и стабилността в региона в рамките на добросъседските отношения", добави говорителят на турското МВнР. В друго изявление по време на посещението си в Либия в неделя министърът на отбраната Хулуси Акар заяви, че Турция иска да реши проблемите, свързани с Източното Средиземноморие, Беломорието и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право. Припомняйки, че Турция и Гърция са участвали в преговори за деконфликт в централата на НАТО, Акар заяви, че Анкара винаги е отворена за преговори, но че на усилията й не се отвръща. „За съжаление трети страни не успяват да видят това. Очакваме от тях да бъдат разумни и обективни. И все пак нашите гръцки съседи използват ситуацията при всяка възможност и прилагат провокативни, повишаващи напрежението методи“, заяви турският министър на отбраната. Акар отново подчерта, че Гърция избягва преговорите. Под егидата на НАТО Анкара и Атина провеждаха преговори за отслабването на напрежението, но последната поддържа каналите си за комуникация затворени, припомнят от редакцията. Създаден да намали риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, механизмът включва създаването на гореща линия между Атина и Анкара, за да се улесни разрешаването на конфликти в морето или във въздуха.Гърция обаче възпрепятства ръководения от НАТО механизъм, като отказа да присъства на преговорите – тя не не изпрати делегации на общо четири срещи, които трябваше да се проведат през октомври. На фона на неотдавнашното напрежение в региона, Гърция и администрацията на гръцките киприоти засилиха натиска си върху други членове на ЕС да наложат санкции срещу Турция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС на 11 декември, твърди вестникът. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията на Гърция и Никозия за морските граници, подчертавайки, че прекомерните претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турските киприоти. Анкара изпрати няколко военни кораба за проучване на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Севернокипърската турска република (призната единствено от Анкара). Турските лидери многократно подчертаваха, че Анкара подкрепя разрешаването на всички проблеми в региона чрез международно право, добросъседските отношения, диалога и преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за кораба „Оруч Реис“ за извършване на сеизмични изследвания в Източното Средиземноморие за период от още шест месеца - до 15 юни 2021 г., съобщава англоезичната гръцка медия GreekCityTimes. Два други плавателни съда, „Атаман“ и „Ченгиз хан“, ще придружават „Оруч Реис“. От картата става ясно, че обозначеният географски район на проучванията е в турски териториални води. Анализаторите виждат това като „жест на добра воля от Турция, който може да отвори вратата за възобновяване на преговорите с Гърция. На срещата на върха този месец лидерите на Европейския съюз се споразумяха да подготвят санкции срещу турски лица заради спора за проучванията за залежи с Гърция и Кипър, отлагайки всякакви по-строги стъпки до март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара иска да уреди различията в Източното Средиземноморие, Егейско море и Кипър чрез диалог и добросъседски отношения, като подчерта, че ще направи всичко, за да защити правата на турския народ, предава „Анадолската агенция“. По време на реч във военноморската база Аксаз в югозападната провинция Мугла, Акар обвини Атина, че се опитва да превърне разногласията си с Анкара в спор между ЕС и Турция. Акар също защити решението на Турция за придобиване на руската ракетна система С-400 като необходима стъпка за увеличаване на отбранителния капацитет на страната, добавяйки, че „някои дейности със САЩ и особено с НАТО ще бъдат засегнати отрицателно поради санкциите“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:36 | Агенция "Фокус"

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара. Турция не възнамерява да отстъпва по въпроса с придобиването на руските зенитно-ракетни системи С-400, независимо от това, че САЩ са наложили санкции на Анкара по този въпрос, заяви в четвъртък министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в интервю пред местна телевизия, предава ТАСС. „Ще продължим да предприемаме стъпки, за да направим нашата отбранителна индустрия по-независима. Няма да отстъпим назад по темата със С-400. Санкциите са погрешно решение, ще предприемем [реципрочни] стъпки“, подчерта той. Чавушоглу също така нарече санкциите „едностранна стъпка“ от страна на САЩ, нарушаваща „суверенните права“ на Турция. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „изцяло прилагат CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Ведомството също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Реджеп Таийп Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор в НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Атина. Решението на Вашингтон да наложи санкции на Турция заради закупуването на руска система за противоракетна отбрана беше „необходимо“ като средство за подчертаване, че Анкара е „преминала границата“ не само с придобиването на С-400, но и с поведението си в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на Kathimerini. Изказвайки се на конференция по регионални въпроси, Дендиас отново подчерта, че Гърция е готова да участва в „конструктивен диалог“ с Турция, при условие че Анкара спре провокациите в Егейско море и Източното Средиземноморие. Той също така подчерта, че единственият спор за обсъждане е делимитацията на морските зони и континенталния шелф. Дендиас изрази убеждението, че санкциите, наложени от Съединените щати, заедно с предупрежденията, издадени на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, могат да доведат до това, което той определи като „период на затишие“, който ще позволи да започнат проучвателни разговори. Гръцкият външен министър призна, че Атина би искала по-твърда позиция по отношение на турските нарушения от страна на своите партньори от Европейския съюз, но добави, че въпреки това третират Турция като европейски проблем, а не като държава, която просто има различия с две страни-членки. Дендиас говори по време на втората конференция за Югоизточна Европа и Източна Европа, организирана от Икономическия форум в Делфи, съвместно с гръцко-американския съвет за лидерство. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Der Standard:  Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Der Standard: Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Виена. Нова глава започна в дългогодишния конфликт между партньорите от НАТО, САЩ и Турция, пише Der Standard. Вашингтон прие санкции срещу Анкара заради закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу го нарече „голяма грешка“ и заплаши да отмъсти. Но в същото време Анкара се опитва да покаже спокойствие. Може би за да се даде време на САЩ да поправят тази „грешка“, казват наблюдатели. Също така турците се надяват по този начин да установят дипломатически контакт с новия американски президент Джо Байдън. В същото време напускащият американски президент Доналд Тръмп дълго време отказваше да предприеме наказателни мерки срещу Турция. Възможно е сега той да е решил да предприеме такава стъпка, за да предотврати въвеждането на по-строги санкции от Конгреса. В тази ситуация американците имаха 12 възможности за действие и избраха, може би, петте най-меки. Вашингтон реши да замрази активите в своята страна и да забрани влизането в САЩ на няколко турски служители и ръководители на отбранителната индустрия. Също така Анкара ще загуби възможността да получава лицензии за износ за доставка на оръжия за САЩ. В тази връзка Турция беше много по-ощетена от изключването си от програмата за развитие на F35, продължава изданието. Анкара вече е инвестирала в него над милиард долара, но американците остават непреклонни. Пентагонът се опасява, че радарна инсталация на С-400 може да „освети“ американския изтребител. За Москва санкциите на САЩ срещу Турция не бяха изненада, продължава изданието. „Това е поредната проява на арогантно отношение към международното право, използването на незаконни едностранни принудителни мерки, които САЩ използват от много години и дори десетилетия наляво и надясно“, каза руският външен министър Сергей Лавров. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря по телефона с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, по искане на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мишел информира Ердоган за заключенията на Съвета на лидерите на ЕС за Източното Средиземноморие (10-11 декември), който осъди действията на Турция в региона. Председателят на Съвета на ЕС е подчертал необходимостта от последователна и задълбочена деескалация на напрежението, както и от подновяване на проучвателните преговори с Гърция, съобщава европейски дипломатически източник. Мишел също призова за подновяване на преговорите под егидата на ООН за разрешаване на кипърския въпрос. И двамата лидери се съгласиха комуникационните канали да останат отворени. Превод и редакция: Иван Христов

16 Декември 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Техеран. Последният ход на САЩ срещу Турция е поредната демонстрация на тяхната „пристрастеност към санкциите и презрение към международното право“, заяви иранският външен министър във вторник, цитиран от Yeni Safak. „Ние категорично осъждаме неотдавнашните санкции на САЩ срещу Турция и подкрепяме нейния народ и правителство“, заяви Джавад Зариф в „Туитър“, използвайки хаштага „#NeighborsFirst“. Критиката на Техеран дойде след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Турция заради закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400. Санкциите, попадащи в рамките на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA), са насочени към Турското управление на отбранителните индустрии (SSB), включително неговия ръководител Исмаил Демир и трима други служители. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в изявление, че SSB съзнателно се е ангажирала със значителна сделка с „Рособоронекспорт“, основната организация за износ на оръжия в Русия, като е набавила ракетната система С-400. „Санкциите включват забрана за всички американски лицензи за износ и разрешения за SSB и замразяване на активи и визови ограничения за д-р Исмаил Демир, президент на SSB, и други служители на SSB“, добави той. Турция яростно осъди решението на Вашингтон, като висши служители потвърдиха решимостта на Анкара да постигне целите си в отбранителната индустрия. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви във вторник, че санкциите, които САЩ наложиха на Анкара за покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, са разклатили всички основи на съюза между двете страни и призова за възобновяване на сътрудничеството между партньорите в НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции срещу Турското управление на отбранителната индустрия (SSB), неговият директор и трима други служители. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди, че санкциите на САЩ в отговор на закупуването от страна на Анкара руската зенитно-ракетна система С-400 са разклатили всички ценности в техния съюз и призова за подновяване на сътрудничеството между съюзниците от НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции, насочени към отбранителната индустрия в Турция. „Това решение за санкции разклати всички ценности в съюза между нашите страни. Връщането към сътрудничество и солидарност със САЩ... ще осигури важен принос за регионалния и глобалния мир и сигурност“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Анкара. Турски служител по отбраната, който попадна под санкциите на САЩ заради С-400 е уверен, че двустранните отношения няма да бъдат засегнати въпреки решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже окончателно Анкара за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Исмаил Демир, ръководител на турската агенция за военни поръчки, подчерта, че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, които ще продължат да работят заедно. Санкциите срещу Анкара част от американския закон, целящ да отблъсне руското влияние, припомня изданието. Анкара ядоса Вашингтон, като закупи и изпробва системата за противоракетна отбрана С-400. Тя оправда договора с Москва с отказа на Вашингтон за доставка на американските системи „Пейтриът“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

Анкара. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Турция (НРП) призовава управляващите страната да активират възможно най-скоро зенитно-ракетните системи С-400, заради придобиването на които Вашингтон наложи санкции срещу Анкара, предава TACC. „Придобиването на С-400, което стана причина за санкциите на САЩ, е суверенно решение на Турция, поради което не приемаме тази стъпка“, написа депутатът от НРП Унал Чевикез на страницата си в социалната мрежа „Туитър“. „Това, което трябва да се направи сега, е да се използват тези системи за 2,5 милиарда долара възможно най-скоро". На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху турския орган на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отгороври. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност". По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руските С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

Анкара. Турция няма да изостави правата и интересите си в Източното Средиземноморие поради възможни санкции или критики от Европейския съюз, заяви в понеделник външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на Kathimerini. На срещата на върха в петък лидерите на ЕС се споразумяха да подготвят ограничени санкции срещу турски граждани заради спорa с Гърция и Кипър за правата върху ресурсите в Източното Средиземноморие, но отложиха дискусиите за всякакви по-строги стъпки до март. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата на върха, че лидерите на Съюза планират да обсъдят износа на оръжия за Турция със съюзници във военния алианс на НАТО след гръцко настояване за оръжейно ембарго срещу Анкара. Отговаряйки на въпроси в парламента в рамките на годишните преговори за бюджета, Чавушоглу каза: „Не е възможно да се откажем от правата и интересите си в Източното Средиземноморие, защото ще се изправим пред санкции или ЕС ще ни критикуват“. По-рано в понеделник президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е разстроен от Съединените щати и ЕС, които продължават напред със санкционни процеси срещу Турция, заявявайки, че Турция очаква ЕС „да не го санкционира, а по-скоро да осъществи обещанието си за пълноправно членство (в ЕС)“ Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Атина. В неделя вечерта турският флот издаде три навигационни предупреждения (Navtex) с искане за демилитаризация на гръцките острови Самотраки, Лемнос, Хиос, Самос, Тилос и Халки, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Миналата седмица лидерите на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за налагането на санкции срещу Турция заради действията й в Източното Средиземноморие, припомня вестникът. Междувременно медии съобщиха, че изследователският кораб „Оруч Реис“ е напуснал пристанището на Анталия и е поел по югозападен курс в рамките на турските териториални води. Превод и редакция: Иван Христов.

14 Декември 2020 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Анкара. Съветът на ЕС избягна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Следващият критичен момент за тези отношения изглежда е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития. На първо място е фактът, че новоизбраният президент Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство. Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“. Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400. Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“. Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море. „Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба„ Оруч Рейс “и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета. Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион. Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието. Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия. Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Атина. Лидерите на ЕС изпратиха строго предупреждение към Турция за нейните сондажни дейности в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, добавяйки, че Анкара със сигурност ще бъде изправена пред санкции, освен ако не се откаже от "провокативното си поведение", цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Мицотакис говори по време на пресконференция, след като лидерите на блока се съгласиха в четвъртък да подготвят ограничени санкции срещу турски физически и юридически лица заради проучвания за въглеводороди, във води, оспорвани от Гърция и Кипър. Но евентуални по-строги стъпки могат да бъдат предприети след месец март 2021 година. „Санкциите (срещу Турция) не са самоцел“, каза Мицотакис, добавяйки обаче, че ЕС ще отговори с тях, „ако Турция настоява да продължи с това провокативно поведение“. „Очаква се Турция да промени своето поведение и стана ясно, че Европа се движи, макар и със свои собствени темпове, но тя е обединена, подкрепя Гърция и Кипър, тя е тук“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се споразумеят за санкции срещу турски лица в четвъртък заради спора за енергийните проучвания с Гърция и Кипър, но ще отложат всякакви по-строги стъпки до март, се казва в нов проект на изявление за срещата на върха на европейските лидери, съобщава Reuters. Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър. ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари. Турция казва, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи. Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда. „Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък. Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект. Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби. През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване. Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех. Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

Ню Йорк. Турция е съюзник на САЩ от 1952 г. Военната авиобаза „Инджирлик“ изигра важна роля в борбата срещу тероризма. Турците са помогнали на хиляди сирийски бежанци. В продължение на няколко десетилетия Турция работи за създаването на общество, отворено за хора от всички религии и се противопоставя на руската агресия. Но този ценен съюзник изведнъж тръгна в грешната посока, пишат американските сенатори Линдзи Греъм и Джеймс Ленкфорд на страниците на The Wall Street Journal САЩ се съгласиха да продадат 100 изтребителя F-35 на Турция и да включат турски компании в програма за производство на части за тези самолети. Но преди три години Анкара реши да закупи руския зенитно-ракетен комплекс С-400, който беше проектиран да сваля изтребители F-35. Разрешаването на руски „съветници“ да действат в непосредствена близост до F-35 и разполагане на системи С-400, така че тези американски „невидими“ изтребители да попаднат в техния радар, е просто неприемливо. Дипломати, Пентагонът и сенаторите, включително и ние, предупредихме турските държавни служители за последиците от тяхното решение. Сега американският президент трябва да се съобрази с изискванията на закона и да наложи санкции срещу турските компании. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции изисква налагане на санкции срещу всяка страна, която участва в „значителен оборот“ на отбранителни активи с Русия, Иран или Северна Корея. Президентът Тръмп показа готовността си да постави интересите на Америка на първо място. И президентът даде на Турция възможност да си сътрудничи с НАТО. Конгресът, с двупартийна подкрепа, включи клаузи относно ангажимента на Турция в миналогодишния Закон за бюджета на националната отбрана. Наказването на Турция за избора на Русия пред САЩ е ясно предупреждение. Други държави трябва да решат кой е най-подходящият търговски партньор за тях - САЩ, които представляват над 20% от глобалната икономика, или Русия, чиято икономика е по-малка от икономиките на някои американски щати. Междувременно неспазването на това ще изпрати сигнал, че САЩ не искат да вземат трудни решения. Хората в Турция все още са ни приятели. Но турското ръководство реши да се откаже от хилядите работни места, свързани с F-35, които ще изчезнат, когато производството спре през 2022 г., и бъдат наложени санкции на и без това отслабващата турска икономика. Това не трябваше да се случва. Независимо от това турското ръководство продължава да следва своята линия и по-рано тази година, според съобщенията, е провело огневи тестове на тази руска зенитно-ракетна система. Съединените щати носят отговорност да защитават американските интереси от заплахи от страна на Иран, Русия и Северна Корея. И Турция трябва да осъзнае последиците от своите решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток-2“ и „Турски поток“

ТАСС: Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток-2“ и „Турски поток“

Вашингтон. Проектът, съгласуван от двете камари на Конгреса на САЩ, в рамките на военния бюджет на страната за фискалната 2021 г. (стартирала на 1 октомври) включва разширяването на санкциите по газопроводите "Северен поток-2" и "Турски поток", предава TACC "Законопроектът на Камарата на представителите съдържа разпоредба, която допълва подраздела на Закона за обезпечаване на европейската енергийна сигурност от 2019 г. за изясняване и разширяване на санкциите срещу проектите за изграждане на газопроводи" Северен поток-2 "и" Турски поток ". Изменението на Сената съдържа същата разпоредба", се казва в изявлението. "Сенатът оттегля поправка, която позволява на президента да се откаже от санкции срещу дадено физическо или юридическо лице, ако това е в национален интерес на САЩ." Проектът "Северен поток-2" включва изграждането на две тръби с общ капацитет 55 милиарда кубически метра годишно от руското крайбрежие през Балтийско море до Германия. Към днешна дата газопроводът е завършен на 93%. Спирането на проекта се дължи на факта, че в края на декември 2019 г., поради санкциите на САЩ, швейцарската компания Allseas спря работата по изграждането на газопровода и изтегли корабите си. „Турски поток“, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от територията на Русия до крайбрежието на Турция. Освен това има сухопътна транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България, Северна Македония. В бъдеще (след приключване на строителството на цялата инфраструктура) газът ще достигне до Сърбия и Унгария. Пропускателната способност на газопровода от 930 км е 31,5 милиарда кубически метра. метри газ годишно. През лятото първо контролираната от демократите Камара на представителите, а след това и Сенатът, където републиканците са мнозинство, одобриха техните версии на проекта за военен бюджет за фискалната 2021 година. След това от представители на двете камари беше сформирана комисия за съгласуване на подробностите по тези два документа. Сега конгресмените и сенаторите отново ще трябва да гласуват за договорения документ. Окончателният проектобюджет ще бъде изпратен на държавния глава за подпис. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:58 | Агенция "Фокус"