СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Турция предупреди Атина: Гръцкият народ ще понесе най-големите щети от напрежението, подклаждано от Атина и последните инициативи на Гърция да засили армията си

Турция предупреди Атина: Гръцкият народ ще понесе най-големите щети от напрежението, подклаждано от Атина и последните инициативи на Гърция да засили армията си

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар предупреди, че гръцкият народ ще „„понесе най-много щети“ в резултат на напрежението, което, по думите му, се подклажда от Атина и от скорошните действия на Гърция за укрепване на въоръжените й сили, пише електронното издание на Kathimerini.Той също така повтори твърденията на Анкара, че гръцки бойни самолети са тормозили ...

1 Март 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"

Шарл Мишел: ЕС ще дебатира за отношенията с Турция през март

Шарл Мишел: ЕС ще дебатира за отношенията с Турция през март

Брюксел. Стратегическият дебат за Източното Средиземноморие и отношенията между ЕС и Турция ще се проведе през март, според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Говорейки след среща на върха на лидерите на ЕС в петък, Мишел каза, че Турция е член на НАТО, но отбеляза, че (в отношенията с нея) през последните месеци има затруднения. Отношенията на Турция с членовете на ЕС Гърция и Кипър се влошиха значително от миналото лято заради енергийните залежи в региона и спора на Анкара за суверенните права на двете страни. Според гръцката агенция ANA-MPA Мишел e казал, че целта е, като се вземат предвид последните събития, да се вземе общоприемливо решение през март. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Февруари 2021 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Анкара. Турция е твърдо решена да защити правата си в „Синята родина“, заяви министърът на отбраната на страната Хулуси Акар в петък, визирайки доктрината, която предвижда турски контрол над водите на Източно Егейско море и голяма част от Източното Средиземноморие, пише Kathimerini. „Не претендираме за ничии земи или морета. Въпреки това няма да отстъпим от правата си“, каза Акар. „Ние сме решени и сме напълно способни да защитим правата си в „Синята родина“, както и в Кипър“, подчерта министърът. Акар също повтори твърденията, че гръцки изтребител е прелетял в опасна близост до турския изследователски кораб „Чешме“ в Егейско море - твърдение, отхвърлено от Атина. „За пореден път подчертавам, че подобно поведение далеч не е жест на добросъседски отношения“, каза той. Освен това турският министър на отбраната обвини Гърция, че се стреми да превърне споровете си с Турция в спорове между ЕС и Турция или дори между САЩ и Турция. „Това не е нито законно, нито морално. Това няма никаква практическа стойност“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

26 Февруари 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Атина/Анкара. В изявлението си последното изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие, президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган нарече Егейско море“ „морето на островите“, като освен това осъди „гръцките провокации“ в региона. Думите на Ердоган съвпадат с тезата на бившия адмирал от Военноморските сили на Турция Джихат Яйджъ, един от идеолозите на доткрината „Синя родина“, която предполага разпространяване на турското влияниер върху обширни територии от региона на Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. По-рано Джихат Яйджъ е предлагал да се промени името на Егейско море, тъй като то е гръцко (турците го наричат „Еге“, което е съкратена версия на името „море на островите“. „Не трябва да има опасения за присъствието на Турция от Източното Средиземно море до Черно море, както и в Егейско море, което в стари времена наричаха„ морето на островите “, каза Ердоган на конгрес на управляващата му Партия на справедливостта и развитието в Истанбул. „Присъстваме там с цялата ни сила, с всичките ни възможности, и ще продължим да бъдем там“, заяви той, като добави, че Турция ще гарантира всички свои права „във всички води, които ни обкръжават“. По-нататък турският лидер посочи, че Анкара ще засили връзките „със своите братя в географски райони в рамките на нашия културен обсег“, от Балканите до Кавказ и от Централна Азия до Африка. Той припомни и принудителното изселване на хиляди гърци от Смирна (днешен Измир) по време на гръцко-турската война през 1922 г., отбелязва Катимерини. „Тогава разбихме техните (гръцки) мечти и ще направим същото с подобни сънища на нашите югоизточни граници“, обобщи Ердоган. Преди това Турция обяви, че ще проведе мащабни военноморски учения в Средиземно море и Егейско море от 25 февруари до 7 март. Сухопътните сили и военновъздушните сили на Република Турция също ще вземат участие в ученията „Синя родина 2021“. Ще бъдат привлечени 82 кораба, 5 военноморски патрулни самолета, 12 военноморски вертолета, както и безпилотни летателни апарати. На последния етап от учението се планира да се осъществи десант на значителни сили на брега - подразделения на морската пехота. Атина и Анкара имат дългогодишни противоречия, като се започне от разделения остров Кипър и се стигне до правата за проучване и експлоатация на енергийни ресурси в Егейско и Средиземно море. Напрежението ескалира през август миналата година, когато Турция изпрати своя сеизмичен кораб в региона на Източното Средиземноморие, за който претендира Гърция. Атина защитава своите териториални води и изключителна икономическа зона, по-специално около остров Кастелоризо, разположен в непосредствена близост до турското крайбрежие. Решението на Турция да проведе сеизмично проучване в Източното Средиземноморие на юг от Кастелоризо е сериозна ескалация на напрежението, което застрашава мира и сигурността в района, се казва в изявление на гръцкото външно министерство, публикувано на 12 октомври 2020 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Февруари 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Атина. Твърденията на Турция от вторник, че гръцки изтребители F-16 са тормозили хидрографския кораб "Чешме", се разглеждат в Атина като опит на Анкара да подкопае усилията за възстановяване на нормалния климат. Обвиненията, които Гърция категорично отрича, бяха подкрепени и от държавната турска „Анадолска агенция“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. След изпращането на „Чешме“ в северните части на Егейско море Атина се стреми да не ескалира нещата и се въздържа да постави под въпрос факта, че незаконният , според Гърция“ навигационен телекс на Анкара за дейностите на кораба изтича точно преди предложените дати за възобновяване на проучвателните контакти между двете държави. Опитът от вторник да обяви Гърция за агресор, а Турция - предполагаемата жертва, беше възприет като организирани и съгласувани усилия от турското министерство на отбраната и офиса за комуникация на турското председателство. Военни източници съобщиха във вторник, че гръцките военновъздушни сили са провели учение в по-широкия район на Централно Егейско море, за което съответното известие до въздухоплавателите агенции (№ 0350/21) е било издадено още на 9 февруари, пет дни преди Турция да издаде навигационен телекс за проучвателните дейности на „Чешме“. Според същите източници в учението са участвали общо 29 бойни самолета. Излетели са около 13.30 часа. и са приключили дейността си около 14.40 ч. Те категорично отрекоха да има самолети в близост до Чешме и подчертаха, че не се стремят към усложняване на обстановката в региона. По-конкретно, учението беше проведено между островите Агиос Ефстрациос и Кира Панагия и на юг близо до Псара, докато през цялото време на учението „Чешме“ плаваше в морската зона западно от остров Лимнос. Най-близкият гръцки самолет до „Чешме“ е бил на десет морски мили и на височина от 6 500 метра. „Твърденията, публикувани в турските медии, нямат връзка с реалността“, казват източниците. Анкара обаче настоява на своите твърдения, а турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди за „подходящ отговор“. Заплахите му дойдоха след подобна възпламенителна реторика през последните десет дни, включително от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други турски официални лица. Атина свързва неотдавнашната ескалация не само със стратегията на Турция по отношение на Гърция, но и с усилията да изрази недоволството на Анкара от Европейския съюз и главно от САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Февруари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Атина. Министерството на отбраната на Гърция отхвърли твърденията на турските си колеги, че гръцки изтребители са прелетели опасно над кораба за хидрографски изследвания „Чешме“ в северната част на Егейско море, като посочи, че авиацията на страната не е активна в този район, а провежда учения на няколко мили югозападно, съобщава Kathimerini. От ведомството са категорични, че нито един гръцки самолет не е прелетял над изследователския кораб, нито е имало отговор от турски изтребители в района. В понеделник „Чешме“ навлезе в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Източници от турското министерство на отбраната съобщиха в неделя, че корабът е започнал да извършва „хидрографски изследвания“ в северната част на Егейско море, които ще продължат до 2 март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 18:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Анкара/Атина. Турция продължава засилената си дейност в Егейско море и след като изпрати кораба „Чешме“ да прави хидрографски изследвания в спорните с Гърция води, сега обяви, че ще концентрира 87 военни кораба в района. Те трябва да вземат участие в широкомащабните маневри „Синя Родина 2021“ от 25 февруари до 7 март заедно с 27 самолета, 12 вертолета и десантни части, пише електронното издание на Protothema. Както информира вестникът, междувременно пресата в Турция обръща голямо внимание на пристигането на американски войски в района на гръцката провинция Еврос (Марица). Очаква се в пристанището на Александруполис да пристигнат американски транспортни кораби, превозващи хеликоптери и бронирани превозни средства, някои от които ще останат в Гърция за военни учения. В този контекст на първа страница „Йени Шафак“ пише: „За кого е тази подготовка?“, Докато „Хюриет“ публикува статия „Десант на американски сили в Александруполис“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

Анкара. Четири изтребителя F-16 от военновъздушните сили на Гърция са прелетели на опасно растояние от турския изследователски кораб „Чешме“ в северната част на Егейско море, който провежда проучвания за нефт и газ в спорните между Анкара и Атина води, съобщава „Анадолската агенция“, като се позовава на изявления от турското министерство на отбраната. Според информацията, един от четирите изтребителя, намирайки се на разтояние 2 морски мили от турския съд, е задействал диполни отразители (chaff). Турското министерство на отбраната съобщи, че е бил даден подходящ отговор на провокацията на гръцките самолети и поясняват, че корабът ще остане в района до 2 март. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че опасното приближаване на гръцките самолети до „Чешме“ е поредната провокация на Атина. „Гръцката страна често прави подобни провокации. В съответствие с правилата беше даден правилен отговор на провокацията“, каза министърът. Той отбеляза, че позицията на Анкара относно провокациите на гръцката страна е много ясна. „Нашата реакция и следващите стъпки са очевидни. Нека никой не се съмнява“, заяви Акар. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Атина. Турският изследователски кораб „Чешме“ в понеделник плава в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос, съобщава Kathimerini. Източници от турското министерство на отбранта са заявили в неделя, че корабът е започнал „хидрографско проучване“ в северната част на Егейско море, което ще продължи до 2 март. Дейността на „Чешме“ се наблюдава отблизо от гръцката брегова охрана. Според информацията на Protothema, към 10:30 сутринта в понеделник корабът вече 12 часа е курсирал със скорост 4-5 възела в района между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Върху района претенции има Атина и от вестника посочват, че концесии за съответния район може да издава само гръцкото правителство. С „Чешме“ засега не са забелязани придружаващи бойни кораби. Гръцкият флот също остава в пристанищата извън катерите, закачени да следят дейността на „Чешме“. Въпросът, както пише изданието, е в това, какво може да предизвика евентуално потвърждаване на сеизмични дейности на турския кораб? „Ще използва ли Турция планираното посещение на гръцкия министър на националната отбрана и началника на Гръцкия национален отбранителен щаб в Абу Даби, където фрегата „Хидра” вече доплава по повод изложението IDEX, като предлог за „провокационния акт“ за започване на изследвания в центъра на Егейско море?“ – пише Protothema. Според вестника, Анкара може да е решила да затвърди претенцията си, че Турция има юрисдикция на изток от 25-ия меридиан, която минава през центъра на морето. Изследователската зона, за която турците предупредиха, че ще се движи „Чешме“, се простира само на 7 мили от Лемнос и Агиос Евстратиос и завършва на около 10 мили източно от Скирос. С този метод Анкара индиректно заявява, че не признава правото на Гърция на крайбрежна зона от 12 морски мили около островите, както е предвидено в Конвенцията по морското право, която обаче Турция не е ратифицирала. Превод и редакция: Иван Христов

22 Февруари 2021 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Атина/Анкара. Изказване на Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II, че ислямът не е религия, а политическа партия, а последователите му са хора на войната възпламени поредния дипломатически скандал между Гърция и Турция. Предстоятелят на Гръцката православна църква (ГПЦ) направи това изявление в телевизионно интервю в неделя по повод 200-годишнината от началото на революцията от 1821 година, довела впоследствие до създаването на модерната държава на южните ни съседи, съобщи електронното издание Greek City Times. Малко по късно Йероним потвърди и разясни изказването си за исляма пред журналисти, поискали коментар за спорното изявление. „Архиепископът и нашата Църква зачитат на практика всички известни религии“, заявиха от пресцентърът на Светата архиепископия в Атина. „С всичко, което благословеният архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним, каза за исляма, в контекста на неотдавнашното му телевизионно интервю за приноса на нашата църква за революцията от 1821 г., той нямапе предвид нищо повече от извращението на мюсюлманската религия от крайни фундаменталисти, които сеят ужас и смърт в цялата Вселена“, се казва в изявлението. Съобщението продължава: „Това са точно хората, които архиепископът имаше предвид, хора, които инструментализират исляма и го превръщат в смъртоносно оръжие срещу всички, които имат различно мнение от тях“. И накрая, както се подчертава: „както самият архиепископ, така и всички митрополити на гръцката църква, уважават на практика всички известни религии и се отнасят към всички свои верни с християнска любов и солидарност, която не познава дискриминация, чрез всичките им действия и инициативи, особено в социалната и благотворителната сфера“. Независимо от това Турция подложи на тежки критики предстоятелят на Гръцката църква, съобщава Greek Reporter. „Тези провокационни изказвания на архиепископ Йероним II, подтикващи обществото към враждебност и насилие срещу исляма, показват ужасяващо ниво на ислямофобия“, се казва в изявление на външното министерство на 18 януари. „Именно такива злонамерени идеи са отговорни за нарастването на расизма, ислямофобията и ксенофобията в Европа“. След турското дипломатическо ведомство, възмущението си изрази и Дианета (турската служба за религиозни въпроси). От там призоваха християните по целия свят да се противопоставят на този „болен манталитет“. Ръководителят на Дианета Али Ербаш заяви, че „този вид дискурс, насочен към маргинализирането на мюсюлманите, насърчава расистки възгледи срещу тях и води до атаки срещу техния живот и места за поклонение“. Според него изявленията на гръцкия архиепископ „провокират обществото и могат да доведат до увеличаване на омразата, враждебността и насилието срещу исляма“. Споровете за думите на Йероним II възникнаха седмица преди началото на преговорите между Гърция и Турция по уреждането на двустранните проблеми. Миналата седмица гръцкото външно министерство съобщи, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Атина и Анкара по териториални претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул. Турското външно министерство се опита да използва инцидента, твърдейки, че подобни изявления подкопават преговорния процес, отбелязва Greek Reporter. „Фактът, че подобно изявление се прави по време на подготовка за сондажни преговори, също има значение и е поредна досадна стъпка за подкопаване на процеса“, посочват от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Анкара. Турция призова Гърция да използва здравия разум и да действа отговорно. Съответното изявление бе направено в отговор на известие на летците (NOTAM) за военни учения, публикувано наскоро от Атина за обширна зона в Беломорието и източната част на Средиземно море, отбелязват в редакцията на вестник Daily Sabah. „Виждаме, че Гърция продължава своите провокативни и ескалационни стъпки в региона", заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.„Последният пример е NOTAM, обнародван от Гърция, с който тя декларира 15 зони за военни учения, включително островите с демилитаризиран статут, които блокират Егейско море през цялото време и много голяма част от Източното Средиземноморие, считано от 4 януари до 26 февруари 2021 г.", допълни Аксой. Той отбеляза, че позицията на Турция остава непроменена, що се отнася до съживяването на каналите за диалог с Гърция, особено проучвателните. „Призоваваме Гърция да действа на база здрав разум и отговорно, като допринася за усилията ни за укрепване на мира и стабилността в региона в рамките на добросъседските отношения", добави говорителят на турското МВнР. В друго изявление по време на посещението си в Либия в неделя министърът на отбраната Хулуси Акар заяви, че Турция иска да реши проблемите, свързани с Източното Средиземноморие, Беломорието и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право. Припомняйки, че Турция и Гърция са участвали в преговори за деконфликт в централата на НАТО, Акар заяви, че Анкара винаги е отворена за преговори, но че на усилията й не се отвръща. „За съжаление трети страни не успяват да видят това. Очакваме от тях да бъдат разумни и обективни. И все пак нашите гръцки съседи използват ситуацията при всяка възможност и прилагат провокативни, повишаващи напрежението методи“, заяви турският министър на отбраната. Акар отново подчерта, че Гърция избягва преговорите. Под егидата на НАТО Анкара и Атина провеждаха преговори за отслабването на напрежението, но последната поддържа каналите си за комуникация затворени, припомнят от редакцията. Създаден да намали риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, механизмът включва създаването на гореща линия между Атина и Анкара, за да се улесни разрешаването на конфликти в морето или във въздуха.Гърция обаче възпрепятства ръководения от НАТО механизъм, като отказа да присъства на преговорите – тя не не изпрати делегации на общо четири срещи, които трябваше да се проведат през октомври. На фона на неотдавнашното напрежение в региона, Гърция и администрацията на гръцките киприоти засилиха натиска си върху други членове на ЕС да наложат санкции срещу Турция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС на 11 декември, твърди вестникът. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията на Гърция и Никозия за морските граници, подчертавайки, че прекомерните претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турските киприоти. Анкара изпрати няколко военни кораба за проучване на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Севернокипърската турска република (призната единствено от Анкара). Турските лидери многократно подчертаваха, че Анкара подкрепя разрешаването на всички проблеми в региона чрез международно право, добросъседските отношения, диалога и преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за кораба „Оруч Реис“ за извършване на сеизмични изследвания в Източното Средиземноморие за период от още шест месеца - до 15 юни 2021 г., съобщава англоезичната гръцка медия GreekCityTimes. Два други плавателни съда, „Атаман“ и „Ченгиз хан“, ще придружават „Оруч Реис“. От картата става ясно, че обозначеният географски район на проучванията е в турски териториални води. Анализаторите виждат това като „жест на добра воля от Турция, който може да отвори вратата за възобновяване на преговорите с Гърция. На срещата на върха този месец лидерите на Европейския съюз се споразумяха да подготвят санкции срещу турски лица заради спора за проучванията за залежи с Гърция и Кипър, отлагайки всякакви по-строги стъпки до март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара иска да уреди различията в Източното Средиземноморие, Егейско море и Кипър чрез диалог и добросъседски отношения, като подчерта, че ще направи всичко, за да защити правата на турския народ, предава „Анадолската агенция“. По време на реч във военноморската база Аксаз в югозападната провинция Мугла, Акар обвини Атина, че се опитва да превърне разногласията си с Анкара в спор между ЕС и Турция. Акар също защити решението на Турция за придобиване на руската ракетна система С-400 като необходима стъпка за увеличаване на отбранителния капацитет на страната, добавяйки, че „някои дейности със САЩ и особено с НАТО ще бъдат засегнати отрицателно поради санкциите“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:36 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Анкара. Турски служител по отбраната, който попадна под санкциите на САЩ заради С-400 е уверен, че двустранните отношения няма да бъдат засегнати въпреки решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже окончателно Анкара за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Исмаил Демир, ръководител на турската агенция за военни поръчки, подчерта, че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, които ще продължат да работят заедно. Санкциите срещу Анкара част от американския закон, целящ да отблъсне руското влияние, припомня изданието. Анкара ядоса Вашингтон, като закупи и изпробва системата за противоракетна отбрана С-400. Тя оправда договора с Москва с отказа на Вашингтон за доставка на американските системи „Пейтриът“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

Анкара. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Турция (НРП) призовава управляващите страната да активират възможно най-скоро зенитно-ракетните системи С-400, заради придобиването на които Вашингтон наложи санкции срещу Анкара, предава TACC. „Придобиването на С-400, което стана причина за санкциите на САЩ, е суверенно решение на Турция, поради което не приемаме тази стъпка“, написа депутатът от НРП Унал Чевикез на страницата си в социалната мрежа „Туитър“. „Това, което трябва да се направи сега, е да се използват тези системи за 2,5 милиарда долара възможно най-скоро". На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху турския орган на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отгороври. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност". По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руските С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

Анкара. Турция няма да изостави правата и интересите си в Източното Средиземноморие поради възможни санкции или критики от Европейския съюз, заяви в понеделник външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на Kathimerini. На срещата на върха в петък лидерите на ЕС се споразумяха да подготвят ограничени санкции срещу турски граждани заради спорa с Гърция и Кипър за правата върху ресурсите в Източното Средиземноморие, но отложиха дискусиите за всякакви по-строги стъпки до март. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата на върха, че лидерите на Съюза планират да обсъдят износа на оръжия за Турция със съюзници във военния алианс на НАТО след гръцко настояване за оръжейно ембарго срещу Анкара. Отговаряйки на въпроси в парламента в рамките на годишните преговори за бюджета, Чавушоглу каза: „Не е възможно да се откажем от правата и интересите си в Източното Средиземноморие, защото ще се изправим пред санкции или ЕС ще ни критикуват“. По-рано в понеделник президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е разстроен от Съединените щати и ЕС, които продължават напред със санкционни процеси срещу Турция, заявявайки, че Турция очаква ЕС „да не го санкционира, а по-скоро да осъществи обещанието си за пълноправно членство (в ЕС)“ Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Анкара. Съветът на ЕС избягна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Следващият критичен момент за тези отношения изглежда е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития. На първо място е фактът, че новоизбраният президент Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство. Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“. Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400. Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“. Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море. „Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба„ Оруч Рейс “и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета. Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион. Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието. Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия. Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

Ню Йорк. Турция е съюзник на САЩ от 1952 г. Военната авиобаза „Инджирлик“ изигра важна роля в борбата срещу тероризма. Турците са помогнали на хиляди сирийски бежанци. В продължение на няколко десетилетия Турция работи за създаването на общество, отворено за хора от всички религии и се противопоставя на руската агресия. Но този ценен съюзник изведнъж тръгна в грешната посока, пишат американските сенатори Линдзи Греъм и Джеймс Ленкфорд на страниците на The Wall Street Journal САЩ се съгласиха да продадат 100 изтребителя F-35 на Турция и да включат турски компании в програма за производство на части за тези самолети. Но преди три години Анкара реши да закупи руския зенитно-ракетен комплекс С-400, който беше проектиран да сваля изтребители F-35. Разрешаването на руски „съветници“ да действат в непосредствена близост до F-35 и разполагане на системи С-400, така че тези американски „невидими“ изтребители да попаднат в техния радар, е просто неприемливо. Дипломати, Пентагонът и сенаторите, включително и ние, предупредихме турските държавни служители за последиците от тяхното решение. Сега американският президент трябва да се съобрази с изискванията на закона и да наложи санкции срещу турските компании. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции изисква налагане на санкции срещу всяка страна, която участва в „значителен оборот“ на отбранителни активи с Русия, Иран или Северна Корея. Президентът Тръмп показа готовността си да постави интересите на Америка на първо място. И президентът даде на Турция възможност да си сътрудничи с НАТО. Конгресът, с двупартийна подкрепа, включи клаузи относно ангажимента на Турция в миналогодишния Закон за бюджета на националната отбрана. Наказването на Турция за избора на Русия пред САЩ е ясно предупреждение. Други държави трябва да решат кой е най-подходящият търговски партньор за тях - САЩ, които представляват над 20% от глобалната икономика, или Русия, чиято икономика е по-малка от икономиките на някои американски щати. Междувременно неспазването на това ще изпрати сигнал, че САЩ не искат да вземат трудни решения. Хората в Турция все още са ни приятели. Но турското ръководство реши да се откаже от хилядите работни места, свързани с F-35, които ще изчезнат, когато производството спре през 2022 г., и бъдат наложени санкции на и без това отслабващата турска икономика. Това не трябваше да се случва. Независимо от това турското ръководство продължава да следва своята линия и по-рано тази година, според съобщенията, е провело огневи тестове на тази руска зенитно-ракетна система. Съединените щати носят отговорност да защитават американските интереси от заплахи от страна на Иран, Русия и Северна Корея. И Турция трябва да осъзнае последиците от своите решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никозия. С продължаващите си действия в Източното Средиземноморие Турция „заплашва мира, сигурността и стабилността“ в региона, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на атинския вестник Kathimerini „От една страна, тя се опитва да създаде прецеденти, а от друга се опитва да избегне предприемането на мерки срещу нея“, каза Дендиас на съвместна пресконференция с кипърския си колега Никос Христодулидис по време на посещение в Никозия. Визитата на Дендиас в Кипър, която включваше и разговори с президента на Кипър Никос Анастасиадис, се провежда в седмицата преди лидерите на Европейския съюз да обсъдят възможни санкции срещу Турция, която през последните месеци ескалира ожесточени спорове с Гърция и Кипър за морските граници и проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие. „Това се случва в един наистина критичен момент за елинизма, но и за Европа като цяло, бих могъл да кажа. Незаконното и провокативно поведение на Турция е общият знаменател “, каза Дендиас. „Кипър и Гърция, както и преобладаващото мнозинство от страните-членки на Европейския съюз, осъзнавайки сериозността на събитията, имат общи подходи, чиято цел е да създадат условия, които да повишат сигурността, стабилността и сътрудничеството в особено важното, за ЕС също, Източно Средиземноморие”, каза Христодулидис. На срещата на върха на ЕС следващата седмица ще бъдат взети решения относно Турция, но все още не е решен обхватът на мерките, съобщава AFP, която цитира европейски служители. Въпреки многократното осъждане на продължаващите „едностранни действия“ на Анкара и „враждебната реторика“ в Източното Егейско море Европейският съюз все още е разделен по въпроса как да накаже това поведение, коментира агенцията Неназованите европейски служители заявиха, че ще трябва да се изчака позицията на Германия и Полша. Срещата на върха на ЕС ще се проведе в Брюксел, като лидерите ще се срещнат лице в лице за първи път от началото на втората вълна на коронавирусната пандемия в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Конгресът на САЩ възнамерява да спре изтеглянето на войските от Германия и да разшири санкциите срещу Северен поток-2

Die Welt: Конгресът на САЩ възнамерява да спре изтеглянето на войските от Германия и да разшири санкциите срещу Северен поток-2

Вашингтон. Американският конгрес възнамерява да блокира планираното изтегляне на американски войски от Германия, пише Die Welt, позовавайки се на нов проект на пакет от закони за американския бюджет за отбрана, съгласуван както от демократите, така и от републиканците. Според изданието в законопроекта се посочва, че Конгресът смята Германия за силен партньор в НАТО, а присъствието на 34 500 американски войници на германска територия е важен елемент за ограничаване на руската военна агресия и експанзионистични стремежи в Европа. Освен това в документа се подчертава, че войските, разположени в Германия, играят важна роля в подкрепа на военните операции на САЩ в Близкия изток, Африка и Афганистан. Доналд Тръмп обяви частично изтегляне на американските войски от Германия през юни, припомня Die Welt: той обясни това решение с недостатъчния принос на Берлин към НАТО. Американският контингент в Германия беше планиран да бъде намален с 12 хиляди души. Веднага след това тогавашният министър на отбраната на САЩ Марк Еспър обяви, че оттеглянето ще бъде осъществено възможно най-скоро, но оттогава нищо не е направено. Както отбелязва Die Welt, Конгресът планира да приеме нов пакет от закони в бюджета за отбрана по-късно тази година. Изданието също така съобщава, че Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток 2“, след консултация с европейски партньори. В същото време не се предвижда налагане на санкции срещу правителствата на Германия и други европейски държави. Известно е, че и двете камари на Конгреса подкрепят разширяването на санкциите срещу газопровода. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2020 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Никозия. Специалният пратеник на ООН Джейн Хол Лют се срещна по отделно с лидерите на двете кипърски общности, които заявиха, че са отворени за евентуална неформална петстранна среща, но изразиха диаметрално противоположни виждания за решаването на кипърския въпрос, пише кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini. Според местните медии Лют се e срещнала с президента Никос Анастасиадис , който е изразил желание да се присъедини към неформалната среща, но отбелязва, че трябва да се вземат предвид резолюциите на ООН, като по същество страните се придържат към федералната рамка. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш поиска от Лют да изслуша всички страни по кипърския проблем, преди да може да реши дали ще свика петстранна среща между кипърските гърци и кипърските турци, към които също се присъединиха трите страни гаранти - Гърция и Турция и Великобритания. Външният министър Никос Христодулидис, който беше гост по държавното радио в сряда сутринта, заяви, че Анастасиадис е дал ясно да се разбере на Лют, че кипърската гръцка страна очаква Гутериш да вземе предвид редица резолюции и изявления, които призовават за федерално решение по време на петстранната среща . Докато Анастасиадис заяви, че ще се присъедини към петстранни преговори „без предварителни условия“, той също така каза, че отхвърля идеята за решение с две държави, предложение, подкрепено от новоизбрания кипърски турски лидер Ерсин Татар. Кипърският турски лидер се срещна по-рано през деня с Лют, като Татар каза след срещата, че е помолил пратеника на ООН да съдейства на Гутериш в свикването на неформална конференция по кипърския проблем, ход, подкрепен и от Анкара. Татар каза още, че Лют разбира позицията му, че нов процес ще изисква нова основа, като кипърският турски лидер се върна към идеята си за суверенно равенство и ефективно призовава за решение на две държави. Медийни източници заявиха, че Гутериш е готов да свика неформална среща, но не и ако има ранни признаци, че преговорите ще се провалят. Лют ще докладва на Гутериш след пътуване до Атина, Лондон и Анкара през следващите дни и седмици. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Декември 2020 | 12:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Лидерът на турците киприоти иска нова посока на преговорите за Кипър – решение за две държави

Kathimerini: Лидерът на турците киприоти иска нова посока на преговорите за Кипър – решение за две държави

Атина. Лидерът на турците киприоти Ерсин Татар заяви, че усилията за разрешаване на етническото разделение на Кипър трябва да започнат отначало и да целят постигане на споразумение между две държави, тъй като десетилетия преговори за споразумение, основано на федерация, не са стигнали до никъде, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Татар заяви, че регионалното „ново състояние на нещата“, което отчита откриването на значителни газови находища край Кипър, създава необходимост от споразумение между две държави, съгласно което гърците и туриците в Кипър могат да живеят „рамо до рамо“. Кипърските гърци отхвърлят идеята за две държави. Татар говори след среща с пратеника на ООН Джейн Хол Лют, който пристигна на островната държава, за да се опита да възобнови мирните преговори, които са в задънена улица от 2017 г. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е готов да бъде домакин на неформална конференция, включваща двете страни, както и „гарантите“ на Кипър - Гърция, Турция и бившия колониален владетел Великобритания - с надеждата да се съживят мирните преговори. Подходът на Татар, известен като праволинеен десен политик, който победи левицата в т.нар. Турска република Северен Кипър през октомври, заплашва да наруши споразумението от 1977 г. двете страни да преговарят за федерация. Кипър е разделен през 1974 г., когато Турция се намесва преврат, целящ съюз с Гърция. Международно признатото правителство на острова се намира на юг, докато само Турция признава северната република на турците киприоти. Мнозинството в южната част на острова отхвърлят сделка за създаване на две държави или всяка друга договореност, която санкционира законно разделението на страната, като дава признание на отцепило се образувание. Лют се срещна късно във вторник с кипърския гръцки президент Никос Анастасиадис, който изрази готовността си да вземе участие в конференцията с надеждата да възобнови мирните преговори, заяви правителственият говорител Кириакос Кушос. Лют ще пътува до Гърция в сряда и до Турция по-късно този месец за повече разговори. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2020 | 09:05 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): В навечерието на срещата на върха на ЕС: „Оруч Реис“ се завърна в пристанището в Анталия

Protothema (Гърция): В навечерието на срещата на върха на ЕС: „Оруч Реис“ се завърна в пристанището в Анталия

Атина/Анталия. След 49 дни сеизмични проучвания в обширна морска зона, включваща гръцкия континентален шелф, турският изследователски кораб „Оруч Реис“ се завърна в пристанището на Анталия, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Турският кораб пусна котва в пристанището на Анталия, след като плава в продължение на 49 дни в регионите на изток от Родос и на юг от Кастелоризо, където е извършил - според турците - сеизмични проучвания в зона, обхващаща гръцкия континентален шелф. Завръщането на кораба в Анталия не може да се тълкува като прекъсване на изследователската му дейност, нито трябва да се разглежда като жест на добра воля от Ердоган, тъй като турските министри на енергетиката, отбраната и външните работи бяха заявили от самото начало, че планираните проучвания на кораба ще продължат три месеца. Ясно е, че турските власти не са се отклонили от своето решение. Завършването на дейностите на „Оруч Реис“ съвпада с предстоящата среща на върха на ЕС на 10 и 11 декември в Брюксел, където Гърция и голяма част от европейски държави ще настояват Германия да предложи по-строги икономически мерки срещу Анкара. Вече е ясно, че се очаква Реджеп Тайип Ердоган да се опита да представи завръщането на кораба в Анталия като жест на добра воля, за да блокира налагането на санкции от страна на ЕС. Атина многократно е казвала, че няма да се поддаде на натиск от силни партньори и съюзници за незабавно и безусловно започване на пълноценен диалог с Анкара, и се опитва да очертае санкциите, които голяма група европейски държави иска да наложи на Турция за агресията й в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция и Република Кипър ще се присъединят към Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) за провеждането на военноморски маневри в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Съвместните учения ще се проведат във водите край египетското пристанище Александрия и ще продължат до 6 декември, съобщават от Министрерството на отбраната на Република Кипър.

Преди това, в събота гръцката и египетската флоти са провели съвместно учение в района на юг от кипърския полуостров Карпатос, съобщава Protothema. PASSEX (преминаващо учение), под егидата на Генералния щаб на гръцките въоръжени сили (HNDGS) и Генералния щаб на египетските въоръжени сили е трябвало да допринесе за повишаване на нивото на оперативна готовност, боеспособност и сътрудничество на подразделенията на двете държави. Всичко това трябва да изпрати ясно послание на Турция, срещу чиито териториални претенции в Източното Средиземноморие се противопоставят Гърция, Република Кипър, Франция, Египет, ОАЕ и Израел, който не взе участие в последните маневри, но участва във всички формати на енергийно и отбранително сътрудничество с тези държави. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Анкара. Турските прокурори започнаха разследване за претърсването на турски търговски товарен кораб от екипажа на германска фрегата, участваща в мисията на Европейския съюз за налагане на оръжейно ембарго на Либия, пише турското англоезично издание Daily Sabah В кратко изявление, обявяващо за началото на разследването си, Главната прокуратура в Анкара заяви, че претърсването е проведено без „разрешение на Турция и в разрез с международните разпоредби“. Не се очаква разследването да доведе до арести или екстрадиция на служители, участващи в издирването. Турция протестира срещу инцидента в Средиземно море, настоявайки, че екипажът на германската фрегата „Хамбург“ е извършил неправомерно претърсване на пътуващия към Либия товарен кораб „Розелин A“ на около 200 километра северно от либийския град Бенгази на 22 ноември. Германия отхвърли протеста на Турция , като се аргументира, че екипажът на фрегатата е действал правилно. „Германската фрегата "Хамбург", която участва в операция "Ирини", незаконно спря и претърси търговски турски товарен кораб, превозващ хранителни продукти и бои за Либия в Източното Средиземноморие“, съобщиха турски източници в понеделник. Кадри, получени от операцията, показват въоръжени войници, които се качват на кораба по начин, наподобяващ антитерористична операция. В сряда турският Съвет за национална сигурност (MGK) осъди инцидента и потвърди решимостта на страната да предприеме необходимите стъпки срещу него. Заседанието на Съвета, председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган, изрази неодобрението и осъждането от страна на Турция от „едностранното“ действие на кораба от мисия „Ирини“, вярвайки, че то противоречи на „международното право“ и „отношенията на Алианса“, се казва в изявление, публикувано след срещата. В понеделник турското външно министерство също протестира срещу предполагаемото незаконно претърсване. „Операция„ Ирини “е едностранна операция. Това е операция, която има за цел да накаже легитимното либийско правителство и не инспектира доставките на оръжие на Халифа Хафтар и е замесена в спорни практики“, заяви говорителят на министерството Хами Аксой в понеделник. Според морското право трябва да се получи съгласието на държавата, под чийто флаг е кораба, за да може плавателния съд да бъде претърсен. Въпреки предупрежденията, войниците от фрегатата „Хамбург“ са претърсили търговския товарен кораб, който превозваше хуманитарна помощ, храна и боя. Германските власти заявиха, че заповедта за качване на „Розелин А“ идва от централата на мисията в Рим и че Турция е възразила, когато инспекционният екип е бил на товарния кораб. Турция заяви, че издирването е "неразрешено и проведено насила" и настоява, че възраженията й преди претърсването са игнорирани. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Атина. Турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ се доближи на 7 морски мили (около 13 километра) от гръцкия остров Кастелоризо късно в четвъртък, преди постепенно да напусне гръцкия континентален шелф, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Анализаторите очакват, че турският кораб ще плава предимно извън контурите на континенталния шелф на Гърция и на по-голямо разстояние от Кастелоризо, до неделя, когато навигационният телекс на Турция (Навтекс) ще изтече. В неделя се очаква „Оруч Рейс“ да се върне в пристанището на Анталия за рутинна поддръжка, след като работи в морската зона между Родос и Кастелоризо за период от около месец и половина. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента, при който късно в неделя кораб на Анкара бе спрян край либийското крайбрежие за проверка от германски войници, действащи от името на мисия на Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Въпреки провокациите на Гърция и гръцко-кипърската администрация [Република Кипър] по въпроса за Източното Средиземноморие, ние реагирахме с търпение и сдържаност“, заяви Ердоган пред депутати от управляващата партия. „Въпреки нашето търпеливо и сдържано отношение те нахлуха в нашия товарен кораб, който превозваше товари до Либия. Това не беше в съответствие с международното морско право. За пореден път капитанът на кораба, провел операцията, беше гръцки гражданин“, допълни турският президент. Ердоган каза, че турските власти разполагат с кадри от операцията, които ще бъдат препратени, когато настъпи подходящият момент. Анкара протестира в понеделник, след като германски командоси, участващи в мисията на ЕС „Ирини", натоварена с налагането на ембарго на ООН срещу Либия, се качиха и претърсиха кораба, заподозрян в контрабанда на оръжие за Либия. Превод и редакция: Иван Христов.

25 Ноември 2020 | 13:23 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Не бе открито нищо незаконно на турския кораб

„Анадолска агенция“: Не бе открито нищо незаконно на турския кораб

Анкара. След противоречиво претърсване на кораб под флага на Турция, превозващ хуманитарна помощ за Либия, ЕС заяви, че операция "Ирини" "не е открила доказателства за незаконни материали на борда", предава “Анадолската агенция „ Говорителят на ЕК Петер Стано твърди в изявление, че служители на ръководената от Гърция операция "Ирини" е заподозряла нарушения на оръжейното ембаргото на ООН за Либия поради курса на товарния кораб "Розелина А". Стано твърди, че преди инспекцията операция „Ирини“ е изпратила четиричасово предизвестие до турското външно министерство като държава-собственик и се е съгласила да удължи известието с час по искане на турското посолство в Рим, където се намира седалището на операцията , каза Стано. "След като не получи отговор от Турция след изминалото време, операция „Ирини“ се качи на кораба и го инспектира в съответствие с международно договорени процедури, включително процедури на НАТО," каза той. "Инспекцията беше преустановена по-късно, когато Турция официално и със закъснение уведоми операция „Ирини“ за отказа си да даде разрешение за инспекция на кораба. Дотогава инспекцията не откри доказателства за незаконни материали на борда и на кораба беше разрешено да продължи неговия маршрут", добави той. Моторен кораб „Розелина А“ е прихванат от германския кораб „Хамбург“ на югозапад от Пелопонес, за да бъде претърсен товара му от неделя вечерта до ранните часове на понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Kathimerini: Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Измир. Турция е издала три навигационни телекса (НАВТЕКС), обхващащи големи части от Егейско море, заявявайки, че това е в отговор на милитаризацията от страна на Гърция в източните егейски острови Хиос, Самос, Самотраки, Лемнос, Икария и Патмос, пише електронното издание на гръцкия вестник Kahimerini. В телексите, издадени от Службата за навигация, хидрография и океанография в Измир, се твърди, че милитаризацията на островите в близост до турските брегове нарушава Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Анкара твърди, че това представлява заплаха за нейната национална сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Атина. Продължаващото войнствено поведение на Турция в Източното Средиземноморие и експанзионистичните й политика принудиха Гърция да отговори, като увеличи способностите си за възпиране в опит да възстанови баланса на силите във въздуха и по море и така да парира заплахата, идваща от „съюзника“ й в НАТО, пише гръцкото издание Protothema в материал, представен без редакторска намеса. Разгромената гръцка икономика не позволява нова надпревара във въоръжаването с Турция, което означава, че придобиването на нови оръжия изисква най-голямо внимание, така че съотношението между разходите и ползите да е възможно най-добро, оръжията да са в експлоатация възможно най-скоро и тяхните ефективността за защита на страната може да продължи през следващите две десетилетия. Според плановете и настоящата времева рамка, очакваните 15 милиарда евро, които ще бъдат изплатени през следващото десетилетие, ще бъдат изразходвани за три ключови проекта: вече сигурното придобиване на 18 френски изтребителя Rafale, закупуването на четири фрегати и планираната покупка от 18-24 американски изтребителя F-35. Планът за снабдяване с ескадрила от американски „стелт“ самолети обаче зависи от това дали той може да бъде изпълнен незабавно, още през 2021 г., предвид ограниченията, определени от Държавната главна счетоводна служба за сделка, която се очаква да достигне 3,5 -4 милиарда, като се има предвид, че Вашингтон почти сигурно ще поиска авансово плащане на програмата. С предполагаемото придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно с покупката на 18 Rafale, Гърция не само ще постигне баланс на силите с Турция във въздуха, но дори би могла да вземе надмощие. Ако обаче споразумението за придобиване на F-35 не бъде сключено сега, Турция ще запази предимството си, тъй като евентуално обръщане на Реджеп Тайип Ердоган към САЩ може да върне Турция в програмата за F-35. Тази перспектива неизбежно ще остави Гърция да се бори, за да навакса новото статукво. Според текущата времева рамка подписването на споразумението за покупка на френския изтребител Rafale е планирано за декември. Веднага след формализирането на договора, първите четирима гръцки пилоти от гръцките военновъздушни сили , които ще бъдат обучени в от френските военновъздушни сили и ръководители на строителната компания Dassault, ще заминат за Франция. От 18 Rafale, 12 ще бъдат леко използвани, а останалите 6 нови. 6 от 12-те използвани двумоторни френски изтребители трябва да бъдат доставени на гръцките военновъздушни сили в началото на лятото на 2021 г. Договорено е това да са 6 Rafale F3R, които ще пристигнат в Гърция с пълно въоръжение, ракети Meteor и Exocet, докато Rafale ще може да носи както ракетите въздух-въздух Mica, така и стратегическото ракетно оръжие Scalp, което вече е в неговия арсенал и ще бъде сертифицирано директно от френските производители за удължаване на експлоатационния им живот. Очаква се покупката на 18-те френски Rafale да струва 2,4 милиарда евро (около 2 милиарда за двумоторни изтребители и още 400 милиона евро за техните оръжия). На брега на морето нещата стоят по различен начин, тъй като експертите изразиха загрижеността си относно решението да изберат остарелите и широко считани за неуспешни фрегати MMSC пред френските фрегати от класа Belharra. „Военноморските сили ще кажат „да“ на каквато и да е фрегата, която му кажете да придобие, защото сега използва кораби от 1980 година“, каза пенсиониран офицер пред THEMA. Решението за построяване на четири MMSC фрегати, на бюджетна цена от 4 милиарда евро, включително пакет с така нареченото „преходно решение“ на фрегатите за периода от 7-8 години до изграждането на нови фрегати предизвика мрънкане в гръцките ВМС. Мнозина посочват, че без търг е решено да се придобие платформата Multi-Mission Surface Combatant (MMSC), базирана на кораба на американския флот „LCS Freedom“. Платформата LCS се счита за почти провалена програма. Първоначално през следващите десетилетия беше планирано да бъдат построени 355 (!) кораба, но програмата беше отменена през 2014 г. и бяха построени само 16 плавателни съда. През последните 24 часа, поради осъзнаването от Министерството на националната отбрана, че корабите, предлагани като междинно решение, са остарели, се прави опит да се върнат в дискусията американските фрегати Arleigh Burke, които са горещо желание на офицерите от флота. Въпросът е дали е направена сравнителна оценка на американското предложение със съответната френска за фрегатите от класа Belharra. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Либия. Анкара за пореден път не е позволила на военноморската мисия на Европейския съюз за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия да провери подозрителен товарен кораб край бреговете на разкъсваната от война северноафриканска държава, съобщава Der Spiegel. Според информацията на изданието, участващата в операцията „Ирини“ германската фрегата „Хамбург“ се е опитала да провери заподозрян за контрабанда на оръжия турски товарен съд на около 200 километра от либийския бряг. Според Der Spiegel, операцията е спряна по настояване на правителството в Анкара. Преди това, през юни, турски военен кораб възпрепятства друга европейска проверка на товарен кораб и тогава избухна шумен скандал между Турция и Франция. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Анталия/Ираклион. Турция издаде нов навигационен телекс, или Навтекс, за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Навтексът, който беше издаден от станцията в Анталия, запазва зона, простираща се само на 6 морски мили южно от остров Кастелоризо. "Оруч Рейс" ще продължи дейността си заедно с други два кораба "Атаман" и "Ченгиз Хан", се казва в документа. Изследователският кораб трябваше да приключи работата си до 23 ноември. Гърция издаде противоположен Навтекс в отговор на съобщението, публикувано от Турция по-рано в събота, което удължавайки проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември. В Навтекса, издаден от станция Ираклион в Крит се казва, че „неоторизирана станция“ е излъчила съобщение Навтекс в гръцката зона за отговорност за Навтекс, отнасящо се до „незаконна дейност в район, включително гръцки териториални води“. В него се добавя, че зоната, определена от турския Навтекс, също припокрива континенталния шелф на Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Атина. Негативното настроение в Европейския съюз по отношение на Анкара беше потвърдено по време на телеконференцията на външните министри на блока в четвъртък, като върховният представител на ЕС Жозеп Борел подчерта, че поведението на Турция „разширява пропастта“, отделяйки я от Европа и че връщането към позитивния дневен ред предполага „фундаментална промяна в отношението“ от нейна страна, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Считаме, че неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър, са в противоречие с резолюциите на Обединените нации и допълнително разпалват напрежението“, каза той. Борел подчерта, че времето изтича, отбелязвайки, че евро-турските отношения се доближават до крайъгълен камък, позовавайки се на срещата на върха на ЕС от 10 до 11 декември. „Няма положителни сигнали“ от Анкара, каза той. Подобно послание, а именно, че ако Турция продължи провокациите в Източното Средиземноморие ще бъдат наложени санкции, ще бъде обсъдено на Европейския съвет през декември, направи германския външен министър Хайко Маас. „От Турция зависи какво решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември“, каза той. Според дипломатически източници държави-членки, които обикновено държат ниско мнение по въпроса за Турция (включително Естония, Ирландия и Холандия), също са заели по-строга позиция на телеконференцията в четвъртък. От своя страна Никос Дендиас подробно говори за продължаващите незаконни провокативни турски действия в Източното Средиземноморие и в окупирания град Вароша в окупирания от Турция Северен Кипър, които пряко нарушават условията, поставени на срещата на върха на Европейския съвет на 1-2 октомври за подобряване на отношенията. „За съжаление по вина на Анкара изглежда няма място за положителен диалог“, каза Дендиас пред колегите си. „Тя трябва незабавно да подготви и приеме подходящите мерки, които ще принудят Турция да спазва международното право“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 08:35 | Агенция "Фокус"

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Абу Даби. Гърция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната и енергетиката в рамките на ново стратегическо партньорство, което бе обявено в резултат на двустранни срещи на високо равнище днес, 19 ноември, предава телевизионният канал Al Arabiya. Новото партньорство ще включва „сближаване по регионални въпроси от взаимен интерес“ и изправяне пред „съвместни предизвикателства, които застрашават регионалния и международния мир, сигурност и стабилност“, съобщава емиратската държавна агенция WAM. Експерти от двете страни посочват, че сближаването на Атина и Абу Даби е фундамент за формиращ се тесен съюз между двете страни, създаден преди всичко във връзка с изключително трудните отношения на двете столици с Анкара по редица регионални въпроси. За Атина това са действията на Турция в Източното Средиземноморие, където тя оспорва правата на Гърция и Кипър в техните изключителни икономически зони. ОАЕ от своя страна са в тежка конфронтация с Турция в Либия, като освен това имат сериозни разминавания с нея при оценката на ситуацията в Сирия, Ливан и зоната на Персийския залив. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед ал-Нахян и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на събитието в рамките на посещението на ръководителя на правителството на южната ни съседка, на което беше обявено стратегическото партньорство на двете държави. „Нашите страни имат еднавква гледна точка за проблемите в Източното Средиземноморие“, заяви Мицотакис в свое заявление миналия четвъртък. В края на август двете членки на НАТО Гърция и Турция проведоха военноморски маневри в Източното Средиземноморие, в района между островите Кипър и Крит, което стана кулминация на противопоставянето им в този регион. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, което подписа с признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в онези райони на Средиземно море, където Турция се опитва да проведе сондажи в търсене на нови нефтени и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 19:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Брюксел. Реториката на Турция по отношение на Кипър задълбочава напрежението с Европейския съюз и Анкара трябва да разбере, че поведението й продължава да я отдалечава от 27-членния блок, заяви в четвъртък ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, цитиран от Reuters. „Считаме неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър за противоречащи на резолюциите на Обединените нации и те разпалват допълнително напрежението“, каза Борел на пресконференция след среща на външните министри на ЕС. „Считаме, че е важно Турция да разбере, че нейното поведение я отдалечава още повече от ЕС ... За да се върнем към позитивен дневен ред, както желаем, ще е необходима фундаментална промяна в отношението от турска страна“, обясни върховният представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност. Той визира коментари на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който призова за справедливо решение за „две държави“ в Кипър по време на посещение в т.нар. Турска република Северен Кипър в началото на тази седмица. Ердоган каза още, че Турция и Северен Кипър вече няма да толерират това, което той нарича „дипломатически игри“ в международния спор за правата върху офшорните енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Британската агенция припомня, че Турция все още е официален кандидат за членство в ЕС. Кипър е разделен по етнически признак след турската интервенция през 1974 г., предизвикана от гръцки преврат на острова. Само Анкара признава Северен Кипър за независима държава и няма дипломатически отношения с правителството на Кипър, което е член на ЕС. Кипър нарече посещението на Ердоган „провокативно и незаконно“. ЕС заплаши да наложи санкции на Турция заради незаконните проучвания за енергоресурси, когато лидерите му се срещнат следващия месец. „Времето тече и ние наближаваме преломен момент в отношенията ни с Турция“, каза Борел. ЕС не успя да убеди Анкара да спре да проучва във водите, за които претендират Гърция и Кипър, но досега не успя да наложи санкциите, за които настояват Атина, Париж и Никозия. Германия, която води дипломатическите преговори с Анкара, иска да даде шанс на диалога поради тясните търговски връзки между ЕС и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис засегна ситуацията с действията на Турция по време на речта си в началото на 66-тата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, пише електронното издание на вестник Protothema. „Гърция се сблъсква с предизвикателства, които подкопават единството на НАТО“, отбеляза министър-председателят. „Съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадистки групи. Те не могат да правят изптания на С-400. Тези практики подкопават ценностите на НАТО и подкопават солидарността, плотеността, единството и ефективността на Алианса като политическа и военна организация, като същевременно подкопават собствените цели и интересите на НАТО“, каза той. „Успехът на НАТО се крие в колективната солидарност. Нашият съюз не само укрепва силата на Америка, но и осигурява защитата на Европа. Самата Гърция е приела предизвикателствата пред сигурността, които всъщност подкопават единството на НАТО. През 2020 г. това единство беше поставено на много сериозно изпитание поради турските предизвикателства и едностранни действия“, отбеляза Мицотакис, като добави: „През март се сблъскахме с използването на мигрантски потоци като оръжие (...) През лятото трябваше да поставим въоръжените си сили в повишена готовност поради действия срещу нашия суверенитет и суверенните ни права в морето. По този начин две съюзни военноморски сили бяха в сблъсък помежду си в продължение на 35 дни. Ситуация, която застраши сигурността и стабилността на южното крило на Алианса. През този период призовах президента Ердоган да развие дух на екстровертност, да обърне поглед към Европейския съюз и Запада, да се ангажира и разреши различията ни в дух на сътрудничество. Както казах много пъти тази година, Гърция и Турция ще трябва да разговарят и - ако не се съгласим - тогава ще трябва да уреждаме споровете си, като обжалваме пред международния съд и нека върховенството на закона надделее. Искрено се ангажираме да водим диалог добросъвестно. Отдавна чакаме демонстрацията на дух на реципрочност. Ако обаче нашите призиви останат без отговор, тогава ще бъде неизбежно за Европейския съюз да предприеме стъпки за защита на своите стратегически интереси и интересите на своите държави-членки“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Атина. Последните действия на Турция "противоречат на духа" на деескалация в Източното Средиземноморие, за който настоява Европейският съвет през октомври, заяви високопоставен европейски служител пред гръцкия вестник Kathimerini при условие за анонимност. Поведението на Турция в Източното Средиземноморие и решението да се отвори отново част от Вароша, бивш курорт, ограден и изоставен в ничия земя в североизточната част на Кипър след инвазията на Турция през 1974 г. на острова, ще бъдат обсъдени по време на видеоконференцията на Съвета по външни работи в петък, каза чиновникът, добавяйки, че въпросът ще бъде обсъден и от външните министри на блока на 7 декември. Той заяви, че до срещата на върха на Европейския съюз на 10-11 декември ще се реши как блокът да реагира на „недружелюбните“ действия на Турция. Очаква се в петък гръцкият външен министър Никос Дендиас да информира колегите си от ЕС за най-новия навигационен телекс на Турция. Междувременно кипърският външен министър Никос Христодулидис ще ги запознае с последните събития по отношение на Вароша. По време на посещението в бившия курорт в неделя турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за решение на кипърския проблем с „две държави“. Заключенията на Европейския съвет от 1 октомври категорично осъдиха нарушенията на суверенните права на Република Кипър и призоваха Турция да приеме поканата на Кипър за диалог. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 19:15 | Агенция "Фокус"

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Атина. Гърция изпрати официално искане до САЩ за придобиване на 18-24 стелт многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35, като доставката трябва да започне през 2021 г. Това съобщи в понеделник гръцкият вестник Protothema, позовавайки се на информация от гръцкото министерство на отбраната. Според информацията на изданието след решението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис да закупи 18 (шест нови и 12 използвани) френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство официално е поискало от Вашингтон незабавна покупка на американски изтребители F-35. Както стана известно, официално писмо за интерес (Letter of Request - LOR), изготвено от гръцкото Министерство на националната отбрана, е било изпратено до администрацията на САЩ на 6 ноември. „Решението за включване [на Гърция] в програмата F-35 Joint Strike Fighter ще се основава на различни фактори, като програмата на изтребителите, плана за изплащане, конфигурацията на самолета и възможната комбинация за общо 18-24 самолета (нови или използвани във военновъздушните сили на САЩ, ако има такива)“, се казва в писмото за интерес на Министерството на отбраната. „Ще Ви бъдем благодарни за незабавния отговор“, се казва в това съобщение, подписано от генералния директор за въоръженията и инвестициите Теодорос Лагиос. „Поради вътрешните финансови договорености и други приложими правила в рамките на бюджета и изискванията на ЕС за дефицита, е много важно първите F-35 да бъдат доставени през 2021 г. От наша страна ще направим всичко възможно да изпълним тази амбициозна програма“, се казва в документа. Генералният директор по въпросите на въоръженията и инвестициите, като отговорник на Министерството на националната отбрана за придвижване на въпроси, свързани с технологиите и оръжията, покани компетентни американски служители да посетят Гърция възможно най-скоро, за да продължат дискусията относно придобиването на ескадрила с от 18 до 24 изтребители F-35. „Бихме искали да отговорите на това искане с възможно най-голяма спешност, защото имаме прозорец за възможността за придобиване на F-35 в най-близко бъдеще“, подчерта гръцкото министерство на отбраната. Наличност на самолети и данни за цените Както се съобщава в официалното писмо - заявка за закупуване на F-35, гръцкото правителство вече е получило данни за наличността и цените на изтребителите, които САЩ биха могли да продадат на Гърция. „С незабавното придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно със закупуването на 18 френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство се стреми да установи баланс на силите с Турция. Тъй като руската зенитно-ракетна система С-400, закупена от турците, може да създаде проблеми при ежедневните операции Гръцките военновъздушни сили. Атина бързо се придвижва към придобиването на F-35 от тип Стелт, за да се комбинират с покупката на френски изтребители Rafale за постигане на превъзходство в Егейско море. Очаква се доставката на френските изтребители Rafale да започне в началото на 2021 година с темп по един самолет на месец, така че до края на първата половина на следващата година първите шест малко използвани Rafale трябва да се присъединят към арсенала на ВВС“, пише изданието. На свой ред официалният представител на кабинета на министрите Стелиос Пецас, отговаряйки на журналистически въпроси на брифинг в понеделник, припомни изявелнието на гръцкия премиер в Солун през септември, че Гърция продължава да засилва сдържащия потенциал на страната чрез нови програми за въоръжаване. „Ще направим съответните изявления, когато постигнем съгласие“, заяви Пецас. Укрепване на въоръжените сили на Гърция Гръцкият министър-председател, в хода на прогрмана реч на 12 септември в Солун, заяви, че Гърция ще придобие 18 нови френски многофункционални изтребителя Rafale, четири най-нови многофункционални фрегати и четири фрегати MEKO, които вече се присъединиха към гръцкия флот. Заедно с новите кораби ще пристигнат четири военноморски хеликоптера ROMEO. Арсеналът на клоновете на въоръжените сили ще бъде попълнен с противотанкови оръжия за армията, свръхмощни торпеда за флота и управляеми оръжия за ВВС, а персоналът на въоръжените сили ще бъде увеличен с приемането на 15 хиляди души, каза Мицотакис. Отбранителната индустрия на страната също ще бъде укрепена и ще бъдат инвестирани средства за защита на информацията, предавана от военните, от хибридни кибератаки, каза той. Гърция е принудена да засили отбраната си на фона на напрежението с Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, отбелязва вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 17:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Атина. Министерството на отбраната на Гърция продължава с усилването на военновъздушните сили с френски Rafale и американски изтребители F-35, както и безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи за защита от дронове, вероятно в рамките на 2021 година, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В същото време поддържането и модернизирането на съществуващите системи напредва бързо, което ще облекчи тежестта за поддържане на баланса в Егейско и Източно Средиземноморие спрямо Турция. Крайната цел е създаването на условия за трансформиране на гръцките ВВС в сила, която в допълнение към доказаната стойност на своите човешки ресурси ще бъде в състояние да поддържа значителен набор от операции в цялото Източно Средиземноморие. Ако тези планове се осъществят, балансът между гръцките и турските ВВС ще се промени след относително кратко време. На практическо ниво гръцката авиация ще има достъп до оборудване и технологии от три различни държави, САЩ, Франция и Израел. Според източници, запознати с въпроса, министърът на отбраната Никос Панайотопулос вече има готово предложение за САЩ за придобиване на шест изтребители от пето поколение F-35 с малко летателни часове, които дори могат да бъдат доставени до Гърция в рамките на 2021 година. Атина ще осъществи плана за придобиване на още 18 нови самолета от този тип в кратък срок, така че гръцките ВВС ще се окажат с общо 24 F-35. Що се отнася до доставките на френските самолети Rafale, въпросът се очаква да стигне в парламента през декември. Междувременно първите шест използвани самолета се очакват през първата половина на 2021 година. В същото време 114-то бойно крило в Танагра, известно още като „гнездото“ на Mirage 2000, непрекъснато се надгражда, като броят на френските бойни самолети нараства бързо. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"