СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Движението на необвързаните страни излезе с декларация в подкрепа на Азербайджан

Движението на необвързаните страни излезе с декларация в подкрепа на Азербайджан

София. Държавите-членки на Движението на необвързаните страни категорично осъждат възобновяването на военните действия в конфликта между Армения и Азербайджан и изразяват съжаление за жертвите и пострадалите сред цивилното население.Министерската среща на Движението на необвързаните страни потвърждава своята подкрепа в уреждането на конфликта между Армения и Азербайджан въз основа на...

20 Октомври 2020 | 19:39 | Агенция "Фокус"

Председателят на турския парламент: Минската група на ОССЕ е в мозъчна смърт

Председателят на турския парламент: Минската група на ОССЕ е в мозъчна смърт

Анкара. Председателите на Минска група на ОССЕ Съединените щати, Русия и Франция са в мозъчна смърт, каза председателят на турския парламент Мустафа Шентоп, като подчерта, че войната на Баку в Нагорни Карабах е легитимната, защото представлява усилие за освобождение на земите от окупация, пише турското издание Hurryiet. Шентоп говори пред азербайджанския парламент на третия ден от посещението си в стрната, където беше придружен от голяма парламентарна делегация, за да окаже подкрепа на Азербайджан в продължаващия конфликт с Армения за Нагорни Карабах. „Минската група не прояви воля за решаване на проблема. Освен това, един от тези съпредседатели, който не знае напълно за член 51 от Хартата на ООН, който предвижда правото на самозащита, обвини Турция и Азербайджан в нападение над Нагорни Карабах, част от азербайджанските територии. Ако случаят е такъв, точно както описанието му на други организации, Минската група е в мозъчна смърт“, каза Шентоп пред азербайджански депутати в очевидна препратка към френския президент Еманюел Макрон, който обяви мозъчната смърт на НАТО миналата година. Франция е един от съпредседателите на Минската група от 1994 г., но азербайджански официални лица изразяват отказа си от ролята на Париж поради очевидната подкрепа на Армения. Конфликтът в Нагорни Карабах се превърна в остър проблем поради непримирителното отношение на Армения, каза Шентоп, обвинявайки Ереван, че се опитва да институционализира окупацията си на азербайджански земи чрез държавната си политика. „Тази терористична държава, престъпна държава, както я дефинира международното право, продължи своите атаки срещу цивилни въпреки хуманитарното примирие, постигнато в Москва“, каза той, посочвайки тези действия като военни престъпления. Шентоп повтори, че единственото решение на проблема е изтеглянето на арменските войски от азербайджанските територии и призова международните сили, които подкрепят Ереван, да се откажат от „опасната игра“ в Кавказ. „Турция ще продължи да застава до своите братя в законната им кауза и защита на тяхната родина, както до днес“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 15:20 | Агенция "Фокус"

Business Standard: Френският сенат може да признае Република Нагорни Карабах

Business Standard: Френският сенат може да признае Република Нагорни Карабах

Париж. Френският депутат Валери Бойер казва, че ще внесе предложение до Сената за признаване на самопровъзгласената Република Нагорни Карабах (Република Арцах), където в края на миналия месец бяха възобновени военните действия между Азербайджан и Армения, информира порталът Business Standard. „Да се изправим срещу придвижването на Азербайджан в Нагорни Карабах означава също да се противопоставим на експанзията на турския ислям в Европа. Тази седмица ще внеса текст за признаването на Нагорни Карабах и осъждане на действията на Турция и Азербайджан в Сената“, напоиса Бойер в понеделник в „Туитър“. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви пред в. „Фигаро“ миналата седмица, че Франция трябва да заеме балансирана позиция по конфликта в Нагорни Карабах. Турция обеща подкрепа за Азербайджан след възобновяването на военните действия в Нагорни Карабах в края на септември. Непризнатата Република Арцах обяви независимост от Баку след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години. На 9 октомври в Москва се проведоха разговори между външните министри на Армения, Азербайджан и Русия с цел постигане на споразумение за прекратяване на огъня на Нагорни Карабах. Срещата в Москва доведе до прекратяване на огъня, което влезе в сила на 10 октомври, но въпреки това не успя да се задържи. След това бе договорено ново примирие. То влезе в сила в 20:00 часа в събота, 17 октомври, но и двете страни съобщават за нарушения. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 14:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Баку съобщиха за продължаващи боеве в три направления

ТАСС: В Баку съобщиха за продължаващи боеве в три направления

Баку. Министерството на отбраната на Азербайджан докладва за продължаващите военни действия през изминалия ден и през нощта в три направления в зоната на конфликта около Нагорни Карабах, предава TACC "През деня на 19 октомври и през нощта срещу 20 октомври военните действия продължиха с различна интензивност в районите на Агдере-Агдам, Физули-Гардут-Джебраил и Губалдъ-Зангилан по фронтовата линия. Врагът стреля по отбранителните позиции на азербайджанската армия със стрелково оръжие, миномети и оръдия." - се казва в съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на отбраната. Според ведомството азербайджанските въоръжени сили са унищожили значително количество военно оборудване на арменските въоръжени сили, включително два танка Т-72, четири ракетни системи „БМ-21 Град“ и пет превозни средства. "Азербайджанските войски контролират оперативната обстановка по целия фронт", заяви Министерството на отбраната. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Октомври 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Турция се превърна в общ проблем за непримиримите геополитически противници

„Експерт“ (Русия): Турция се превърна в общ проблем за непримиримите геополитически противници

Москва. Външнополитическата дейност на Турция в Средиземно море и Кавказ получава все по-активни критики от ЕС и САЩ. Думите, изречени в Брюксел и Вашингтон, обаче не притесняват особено Анкара и турците продължават да търсят границите на позволеното, пише руското издание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. Турция възобнови геоложките проучвания в Средиземно море на шелфа на гръцките острови, които по-рано бяха прекъснати под натиска на Франция и Австрия. Турските геоложки проучвания бяха спрени малко преди срещата на върха на ЕС на 2-4 октомври. Но европейските лидери не успяха да вземат решение за санкции срещу Турция. Те издадоха само с декларация, че санкциите ще бъдат наложени, ако Анкара продължи да се държи лошо в бъдеще. Основният „гълъб на мира“ по отношение на Турция е Германия, или по-скоро нейният канцлер Ангела Меркел, която настоява да се поддържа диалог с Анкара. Трудно е да се каже какво мотивира германския лидер: нежелание да разваля отношенията с внушителната турска диаспора в Германия и страх от нова бежанска вълна (с която Анкара изнудва Европа) или пацифизъм, насаден в младостта й в ГДР. Известно е само едно: турският президент Реджеп Тайип Ердоган възприема всякакви призиви за диалог като проява на слабост и продължава да налага своята линия. Лидерите на ЕС, които се събраха за следваща среща на върха на 15-16 октомври, изглежда забравиха собственото си обещание да накажат Турция и отново призоваха за спиране на геоложките проучвания и „работа за облекчаване на напрежението на постоянна и устойчива основа“. По този начин ситуацията може да се върне към състоянието от август тази година, когато Франция проведе съвместни военни учения с Гърция в Средиземно море, което накара Турция да разбере, че нейната демонстрация на мускули няма да остане без отговор. Сравнително грубо изявление за Турция направи Европейската комисия, която заяви, че преговорите с Турция за присъединяването на страната към Европейския съюз са в задънена улица. Но Анкара отдавна е разбрала, че няма да бъде допусната до ЕС и това изявление само констатира отдавна известен факт за всички. По-рано френският президент Еманюел Макрон, който има дългогодишна антипатия към Реджеп Таийп Ердоган, реши да разсъждава за дейността на Турция не само в Средиземно море, но и в Кавказ. Френският лидер заяви, че Турция изпраща сирийски джихадисти в Нагорни Карабах. По-предпазливо, но подобно изявление направи на 14 октомври държавният секретар на САЩ Майк Помпео. „Виждаме как Турция започна да усилва Азербайджан. Помолихме всички международни играчи да стоят далеч от региона, за да не задълбочават проблема“, каза той. По този начин позицията на САЩ относно ролята на Турция във военния конфликт в Нагорни Карабах бавно, но сигурно се движи към френската. Планът на Турция да стане съпредседател на Минската група по Нагорни Карабах заедно с Русия, САЩ и Франция и по този начин де юре да стане влиятелна политическа сила в Кавказ започна да се проваля. Иран също е недоволен от дейността на Турция в Нагорни Карабах: по-рано неговият президент Хасан Рухани вече беше заявил, че арменско-азербайджанският военен конфликт в Нагорни Карабах може да се превърне в регионална война и предупреди „някои лица“ срещу „транспортиране на терористи от Сирия и други места в региона и до нашите граници“. На 15 октомври иранското външно министерство излезе с декларация, че не възнамерява да търпи обстрел на територията си от зоната на конфликта в Нагорни Карабах (няколко ракети случайно паднаха на иранска територия). В купчината на близкоизточните проблеми на Турция може да се добави смелото, но очевидно странно изявление на Ердоган, направено от него на 1 октомври, че „Ерусалим принадлежи на Турция“. Като основание турският президент посочи факта, че Османската империя е притежавала този град, който тя „трябваше да остави в сълзи по време на Първата световна война“. Неприязънта на Ердоган към Израел и желанието му да стане лидер на ислямския свят са добре известни на всички, но такова изявление отива твърде далеч дори по неговите стандарти. Отношенията между Москва и Анкара са още по-сложни: въпреки успешното политическо и икономическо сътрудничество между двете страни в миналото, войната край границите на Русия явно зачерква всякакви възможни ползи. Освен това никой не може да даде гаранции, че Ердоган ще се успокои в случай на победа на Азербайджан в Нагорни Карабах и няма да отиде по-на север, за да „помага” на мюсюлмани и турци. Желанието на Ердоган да играе на противоречията между световните лидери, н