СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по меж...

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова Германия, Испания и Италия да преустановят износа на военна техника за Турция в писма, изпратени до неговите колеги, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В писмата външните министри на трите европейски страни Дендиас отбелязва „скорошните провокационни действия на Турция", които според него са насочени към постигане на конкретни резултати в Егейско море и Източното Средиземноморие чрез военни средства. Първият дипломат на Атина цитира решението на последния Европейски съвет, което включва задължението на държавите-членки на ЕС да преустановят износа на военна техника за трети страни, които използват оборудването за агресивни действия или за да предизвикат регионална дестабилизация, какъвто е случаят с Турция. В писмото си до германския външен министър Хайко Маас, Дендиас го призовава да не издава разрешителни за износ на подводници, фрегати, самолети и/или модернизацията им, както и за бронирани превозни средства за Турция. Превод и редакция: Иван Христов.

20 Октомври 2020 | 13:05 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

Анкара. Турция за първи път изпробва зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400, закупени от Русия, в учения в северната част на страната близо до град Синоп. Това съобщи пред ТАСС военно-дипломатически източник. "По време на учението са били изстреляни три ракетни комплекса за противовъздушна отбрана С-400. Всички те успешно са поразили определените им цели", каза той. На 14 октомври Службата по океанография на турските военноморски сили обяви намеренията на Анкара да проведе учения със стрелба през периода от 16 до 17 октомври. В петък Reuters съобщи, че по време на тях са извършени изстрелвания на ракети. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Октомври 2020 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Атина. Руското посолство в Атина чрез публикация в официалния си профил в „Туитър“ обяви твърдата си подкрепа за Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), с която се определя суверенното право на държавите на териториални води до 12 морски мили, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „Това важи и за Средиземно море“, става ясно от изявлението. Позицията на Русия е особено важна в момент, когато провокациите на Турция в Източното Средиземноморие с изследователския кораб „Оруч Рейс“ ескалират, отбелязва медията. Постът на руското посолство изрично гласи: „Позицията на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е следната: Ние считаме Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за „крайъгълен камък“ на международния морски режим. Конвенцията изрично предвижда суверенното право на всички държави за териториални води до 12 морски мили и определя принципите и методите за ограничаване на Изключителната икономическа зона. Това важи и за Средиземно море“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Атина. Турските провокации са преминали на друго ниво за пореден път, пише електронното издание на вестник Protothema, като информира, че Анкара е държала самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас във въздуха цели 20 минути при прибирането му от Ирак за Гърция. Според информацията на медията, самолетът е излетял от Ирак и турците 20 минути не са давали разрешение за навлизане във въздушното пространство на страната независимо от факта, че пилотите на самолета са получили необходимите разрешения от турските власти да летят по маршрута от Багдад до Атина през Турция. Така правителственият самолет Embraer с министър Дендиас е обикалял, докато пилотите са се опитвали да комуникират с турските власти. В крайна сметка, според информацията, след протести от гръцка страна и заплашителната ситуация с недостиг на гориво, турците са дали разрешение за междинна дестинация и по-късно за крайна дестинация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Атина. В сутрешните часове на деня един от трите турски сондажни кораби е бил забелязан да плава на юг от Кастелоризо, преминавайки пролива между Карпатос и Родос, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Кануни“ отплава от Месрин на югоизточното крайбрежие на Турция и се насочва към Истанбул, плавайки през чувствителната за Гърция територия. В същото време турският кораб за „Оруч Реис“ остава в зона в рамките на континенталния шелф на Гърция, което доведе до ново нарастване на напрежението между Анкара и Атина. Междувременно гръцкият министър без портфейл Иоргос Йерапетрис заяви, че Атина ще счита всяко преминаване на границата от 6 морски мили за нарушение на своите „червени линии“. „Националният суверенитет е червена линия и когато казваме национален суверенитет, очевидно имаме предвид националните териториални води, които днес се определят на 6 морски мили“, заяви Йерапетрис по телевизия Alpha. Припомня се, че днес започва двудневната среща на върха на Европейския съюз, на която Атина ще се стреми да получи твърд отговор от Брюксел на действията на Анкара. Пиемането на Кануни идва, когато Атина се стреми да осигури твърд отговор от Европейския съюз към подновената агресивна позиция на Анкара през последните дни на заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък и петък. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

Анкара. Първият доклад за сеизмичните данни от турския сондажен кораб „Оруч Рейс“, който се намира в Източното Средиземноморие се очаква по-късно вечерта, заяви в сряда министърът на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез, цитиран от “Анадолската агенция“ Говорейки на 26-тата международна конференция и изложение за енергетика и околна среда (ICCI 2020) чрез видеовръзка, Донмез каза, че корабът е достигнал определената зона на действие, където е започнал да инсталира 10-километровите сеизмични кабели в морето за първата фаза в неговия 10-дневен работен график. "Тестовете започнаха вчера и днес ще получим първите сеизмични данни", каза Донмез. Корабът "Оруч Рейс" отплава рано в понеделник, след като страната издаде 10-дневен навигационен телексx за Източното Средиземноморие. Корабът е способен да провежда геоложки, геофизични, хидрографски и океанографски изследвания. Плавателният съд също е един от най-добрите изследователски кораби в света и е оборудван за провеждане на двуизмерни сеизмични операции на дълбочини до 15 000 метра (50 000 фута) и дву- и триизмерни сеизмични, гравитационни и магнитни геофизични изследвания. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 19:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

Анкара. В сряда Турция обеща да даде на своя съюзник от НАТО Гърция "отговора, който заслужава" във връзка със споровете между двете страни за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. "Ще продължим да даваме на Гърция и гръцко-кипърската администрация - които не изпълняват обещанията си на платформите на ЕС и НАТО - отговора, който заслужават на място," заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в реч пред парламента. САЩ и Германия, също съюзници на Турция, определиха мисията на кораба „Оруч Рейс“ край гръцкия остров Кастелоризо за проучване на газ като „провокация“ и призоваха Анкара да изтегли кораба. Ердоган каза, че сондажният кораб "Явуз" също ще се върне в Източното Средиземноморие след извършени ремонти. Той предупреди, че плановете, които пренебрегват интересите на Турция и отцепилия се Северен Кипър, няма да успеят. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ възобнови сеизмично-проучвателните си дейности в Източното Средиземноморие, независимо от критиките от страна на редица западни държави. Това съобщи в сряда министърът на природните ресурси и енергетиката на Турция Фатих Донмез, цитиран от ТАСС. „Оруч Рейс е в района на операциите. Изследванията започнаха вчера, днес ще започнем да получаваме първите сеизмични показания“, съобщи той. Турският сондажен кораб ще извършва сеизмични проучвания в Източното Средиземноморие през следващите 10 дни. Това съобщиха пред агенция Reuters на 11 октомври от ВМС на Турция. Турските кораби „Атаман“ и „Ченгиз хан“ ще продължат да работят в региона до 22 октомври, съобщиха от ВМС. Редица западни страни, включително САЩ, Германия и Гърция, разкритикуваха този ход на Турция, възприемайки го като ескалиращ напрежението в Средиземно море. Те също така призоваха републиката да се откаже от изследванията, провеждани от „Оруч Рейс“. Но в Анкара считат, че именно Гърция и Кипър „увеличават напрежението в Егейско и Средиземно море“. Това лято Гърция подписа споразумения с Италия и Египет за делимитация на морските зони, които потвърждават правото на гръцките острови на морски шелф и изключителна икономическа зона. Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение и изпрати „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби, за сеизмични проучвания във водите край остров гръцкия остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави въоръжените си сили в бойна готовност и заяви, че ще защити своите суверенни права. На 13 септември корабът се върна в турското пристанище Анталия за планиран преглед на техническата изправност, но Турция заяви, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 11:41 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Брюксел. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел изрази съжалението си от решението на Турция да изпрати обратно сондажния кораб „Оруч Рейс“ в спорните води с Гърция и заяви, че европейските лидери ще обсъдят отново въпроса за наказателни мерки срещу Анкара на срещата на върха в края на тази седмица, пише Euractiv. „Това ще доведе до ново напрежение, вместо да допринесе за усилията за деескалация, за които призовавахме на последния Европейски съвет,“ каза Борел след среща на външните министри на ЕС в Люксембург. „Считаме, че Турция трябва да се ангажира активно в намирането на решения, а не в негативно поведение“, добави той. Оттеглянето на „Оруч Рейс“ в Анталия миналата седмица е помогнало за деескалацията на нарастващото напрежение между Гърция и Турция. Поради тази причина лидерите на ЕС избягваха да използват думата „санкции“ в официалните заключения на срещата си на 1 октомври. Вместо това те решиха да настояват за диалог между двете страни, като едновременно отправят предупреждение в стила на „моркова и тоягата“ към Турция и дадат на Анкара срок до декември, за да покаже добра воля за трайна деескалация на кризата. С последното развитие обаче разговорите между двете страни изглеждат по-малко вероятни. Запитан за възможността за провеждане на проучвателни разговори в светлината на новия ход на Турция, Борел каза, че не може да прогнозира какво ще се случи, но изрази надеждата си, че контактите ще продължат въпреки новата ескалация на Турция. Гръцкото министерство на външните работи излезе със силно изявление, в което заяви, че Анкара е доказала, че не иска „искрен диалог“. Въпросът ще бъде отново на масата на следващата среща на върха на ЕС на 15 октомври, каза Борел и добави, че лидерите на ЕС трябва да вземат решение за следващите стъпки. Но вече е ясно, че Борел не може да постигне необходимото единодушие за налагане на санкции срещу Турция. На срещата на върха на 1 октомври лидерите на ЕС преговаряха девет часа относно формулировката на заключенията, тъй като редица страни изразиха съпротива срещу добавянето на думата „санкции“. EURACTIV беше информиран, че Германия, с мълчаливата подкрепа на Италия и Испания, е отхвърлила предложението на Гърция за активиране на автоматични санкции, когато Турция предприеме нови провокативни действия. Освен това Германия твърди, че е посочила механизъм за деескалация между Гърция и Турция, създаден под егидата на НАТО по време на срещата на върха, като адекватна мярка в случай на нова гръцко-турска конфронтация. Атина се опасява, че нейните партньори от ЕС ще настояват този механизъм на НАТО да се справи с двустранните морски спорове и ще бъде принудена да води диалог с Турция, докато турските военни кораби присъстват във водите, за които претендира. В интервю за гръцкия вестник "Катимерини" Манфред Вебер, бившият лидер на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, се нахвърли срещу Турция, заявявайки, че Съветът на ЕС трябва да изпрати ясно послание. „С повторното изпращане на сондажния кораб „Оруч Рейс“ Турция отново подкопава усилията за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Призоваваме Европейския съвет да изпрати ясно послание до Ердоган: извикайте кораба обратно до пристанището и започнете преговори или се изправете пред санкции“, подчертава баварският политик. „Ако има нови проучвания за газ в спорните морски райони на Източното Средиземноморие, това ще е сериозен неуспех на усилията за десскалация“, заяви министърът на външните работи на Германия Хайко Маас преди посещението си в Кипър и Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 08:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Атина. След като турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ се завърна в спорните води около гръцкия остров Кастелоризо, министерството на външните работи на Турция излезе с изявление в „Туитър“, в което описва стъпките на Гърция, довели до ескалация в региона на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Туийтът“, в който са тагнати Държавният департамент на САЩ, Европейската служба за външна дейност, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и Европейския съвет, подчертава „Ескалационните стъпки на Гърция в Източното Средиземноморие и Егейско море от 12 септември 2020 г. “ В него се казва, че след като корабът за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се е върнал в пристанището на Анталия на рутинни операции по поддръжка и снабдяване, сега се е върнал заедно с морските активи, които са го придружавали за целите на самозащитата, в своя рутинен график на операциите. В него се казва, че от септември Гърция не се е въздържала от милитаризиране на Източното Егейско море и е се очертава поредица от гръцки действия в този смисъл - „в нарушение на демилитаризирания статут на Източните егейски острови“. След изброяването на тези събития в документа заключава, че „сега е очевидно, че Гърция е страна, която ескалира ситуацията в Източното Средиземноморие. Тези събития показват скритите мотиви на Гърция в навечерието на проучвателните разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Атина. Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица като част от непрекъснатите усилия за подновяване на диалога между трите страни преди срещата на върха на Европейския съвет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В неотдавнашна видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган германският канцлер Ангела Меркел призова за „бързи стъпки“ към програма за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Турция и отново подчерта необходимостта от деескалация на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Октомври 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Гърция Мевлют Чавушоглу и Никос Дендиас се срещат в четвъртък за първи път след ескалацията на напрежението около енергийните ресурси в Източното Средиземноморие през изминалото лято, предава Reuters. Двамата дипломати се срещат в кулоарите на Глобалния форум по сигурността в Братислава и ще обсъдят „двустранни и регионални“ въпроси, както посочва турската държавна „Анадолска агенция“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение, съгласно което унгарският закон за университетите, финансирани от чужбина, е в разрез с правото на Общността, предава AFP. Така решението за затварянето на Центравоевропейския университет в Будапеща, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, е определено като „незаконно“. „Условията, въведени от Унгария, за да могат чуждестранните висши учебни заведения да извършват дейността си на нейна територия, са несъвместими с правото на ЕС“, се казва в заключението на Съда. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Бейрут/Ерусалим. Ливан и Израел ще проведат преговори с посредничеството на ООН за демаркация на техните сухоземни и морски граници, каза председателят на ливанския парламент Набих Бери, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съединените щати ще играят ролята на посредник в преговорите, които ще се проведат в град Накура, Южен Ливан, поясни Набих Бери по време на пресконференция, без да споменава конкретни дати. От своя страна израелският енергиен министър Ювал Щайниц обяви, че Израел и Ливан ще проведат преговори за прекратяване на спора за демаркация на границите между двете страни, които официално са във война. Израелският министър подчерта, че преговорите ще бъдат с посредничеството на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:07 | Агенция "Фокус"

EA Daily: В Нагорни Карабах обявиха, че са ликвидирали три хиляди азербайджански войници

EA Daily: В Нагорни Карабах обявиха, че са ликвидирали три хиляди азербайджански войници

Степанакерт. В непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) обявиха огромни загуби на азербайджанската армия за една седмица боеве, предава EA Daily. Съответното изявление беше публикувано във „Фейсбук“ от прессекретаря на президента на НКР Вахрам Погосян с позоваване на данни от разузнаването. Според него тези загуби надхвърлят три хиляди души. В същото време от текста може да се заключи, че говорим само за убитите, чиито тела азербайджанската страна е оставила на бойното поле. „Данните от разузнаването показват, че броят на азербайджанските жертви вече надхвърля три хиляди. Повечето тела са в неутралната зона и не са предприети стъпки за отстраняването им“, пише той. Погосян обвини азербайджанското ръководство за смъртта на техните войници и добави, че може би само психолозите могат да обяснят „убийството на свои хора“. Въоръжени сблъсъци в Нагорни Карабах (Арцах) започнаха на 27 септември. Страните се обвиниха взаимно в ескалация на конфликта. Азербайджан заяви, че е окупирал седем села, които са били под контрол на врага. Армения отрича тази информация. В същото време президентът на непризнатата НКР Арайк Арутюнян призна загубата на част от позициите в района на Талиш и в южната посока. По-рано EADaily съобщи, че на 2 октомври азербайджанските въоръжени сили са нанесли три ракетни удара по столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) Степанакерт. Според Министерството на отбраната на Армения сред цивилното население има много ранени, а в града има разрушения. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:00 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров и иранският му колега Мохамад Джавад Зариф разговаряха по телефона в петък и изразиха загриженост относно участието на сирийски и либийски бойци в конфликта за Нагорни Карабах, съобщи руското външно министерство, цитирано от Reuters. Преди това двама независими източници от редиците на сирийските бунтовници са потвърдили пред британската агенция, че бойци са изпратени в подкрепа на Азербайджан. Нещо, което и Анкара, и Баку отричат. Президентът на Франция Еманюел Макрон също преди това обвини Турция, че изпраща сирийски джихадисти в региона. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Анкара/Брюксел. Решенията на Европейския съюз за Турция, публикувани в петък, не се основават на реалността, въпреки че имат някои положителни моменти, каза турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah. "Изявлението е пример за това как някои страни от ЕС искат да подобрят връзките с нашата страна, докато други са взети като заложници от Гърция и кипърските гърци," заяви външното министерство. Подчертавайки, че позоваването на проучвателните разговори с Гърция е положителен момент, външното министерство коригира изявлението на ЕС, като повтори, че разговорите не са за очертанията на морските граници, а за всички проблеми, които Турция и Гърция имат помежду си. "Фактът, че в решенията няма споменаване на кипърските турци или справедливо разпределение на въглеводородните ресурси между двете страни, показва, че манталитетът на ЕС да пренебрегва кипърските турци се възобновява", добави министерството. Министерството също така повтори, че докато кипърската криза не бъде разрешена, адресатът на кипърските гърци са кипърските турци, а не Турция. "Затова ЕС трябваше да призове кипърските гърци да проведат преговори с кипърските турци, а не с Турция," се казва в него. Освен това Министерството заяви, че не е конструктивен подход от страна на ЕС да нарича действията на Турция за защита на нейните права в региона "незаконни". „ЕС трябва сега да осъзнае, че не може да достигне никъде с такава реторика“, каза Министерството. Напрежението нараства от седмици в Източното Средиземноморие, тъй като Гърция оспорва проучванията на Турция за енергийни ресурси. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие - изпрати бойни кораби, за да търси въглеводороди в континенталния си шелф, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Турската република Северен Кипър (ТРСК). За да намали напрежението, Анкара призова за диалог и преговори, за да се гарантира справедливо споделяне на ресурсите в региона. По време на съвместна пресконференция с италианския си колега Луиджи Ди Майо в Рим външният министър Мевлют Чавушоглу също разкритикува ЕС за решението му. "Въпреки че показахме добро намерение за решаване на кризата в Източното Средиземноморие, ние сме решени да защитим правата си в региона", каза той. "Решението на ЕС за Източното Средиземноморие е проблематично. Турция няма да отпразнува факта, че ЕС не е наложил никакви санкции", подчерта Чавушоглу. В разговор с агенция Reuters след изявленията турски служител, поискал анонимност, заяви, че Турция ще бъде още по-твърдо решена да защити своите териториални права в Източното Средиземноморие, ако ЕС реши в петък да й наложи санкции заради офшорни проучвания. Източникът заяви, че санкциите няма да възпрепятстват Турция и предложи, че те биха могли да нарушат планирания веднага този месец диалог между Анкара и Атина относно спорните морски граници и правата върху петрола и газа. Но "ако ЕС приложи санкции, това няма да ни възпре. Напротив, това би увеличило нашата решителност и би било негативна позиция от страна на Европейския съюз", каза той. "Ще продължим офшорната си програма, както правехме. Санкциите не са правилният начин (и) няма да ни възпрат да защитим правата си върху континенталния шелф, както и правата на кипърските турци," добави той. ЕС използва двупосочна стратегия Лидерите на ЕС излязоха с декларация, в която предупреждават Турция, че трябва да прекрати дейностите по проучване на газ във водите, заявени от Гърция и гръцко-кипърската администрация, и я призовават да се ангажира с разговори. Изявлението беше договорено от всички 27 лидери на ЕС след седем часа пазарлъци, като Гърция и Кипър настояваха за по-строга линия, докато други страни се обявиха за по-помирителен подход към Турция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви рано в петък, че блокът се е съгласил да приеме двупосочна стратегия спрямо Турция и иска да даде шанс за конструктивен политически диалог, но предупреди, че всички варианти са на масата, ако случаят не е такъв. По време на пресконференция след срещата на върха на лидерите на ЕС Мишел каза, че основните дискусии на срещата са фокусирани върху текущата ситуация в отношенията в Източното Средиземноморие и между ЕС и Турция, както и санкциите срещу Беларус. Той каза, че ЕС насърчава политическия диалог, основан на общи интереси, но добави, че ЕС предлага пълна подкрепа за Гърция и Кипър и отбеляза, че блокът очаква Анкара да предприеме положителни стъпки. Според Мишел ЕС по-скоро би имал положителни отношения с Турция, която очаква да не предприема едностранни стъпки. Той каза, че Европейският съюз също подкрепя усилията за установяване на диалог между Атина и Анкара и подновяването на преговорите в Кипър под егидата на ООН. Като заяви, че лидерите, участващи в събитието, предлагат създаването на многостранна конференция за разрешаване на споровете в Източното Средиземноморие, той добави, че Европейският съвет ще наблюдава развитието и ще преразгледа въпроса още веднъж през декември. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също говорейки на пресконференцията, заяви, че Европейският съюз призовава за сътрудничество с Турция въз основа на позитивен подход, но тя повтори, че ЕС подкрепя Гърция и кипърските гърци. Тя приветства началото на надежден диалог между Атина и Анкара, но отбеляза, че ЕС съжалява за отношението Анкара към Кипър, който тя не признава. Фон дер Лайен предупреди, че ЕС ще използва всички инструменти и възможности, ако Турция предприеме едностранни действия, но блокът не предпочита това, тъй като положителните отношения ще бъдат от полза и за двете страни. Тя отбеляза, че актуализирането на митническия съюз, подобряването на търговските отношения и сътрудничеството по отношение на миграцията трябва да бъдат на дневен ред както на Турция, така и на ЕС, особено в момент, когато пандемията COVID-19 нанесе тежък удар върху международната търговия. Според изявлението на ЕС относно срещата на върха, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел е помолен да организира многостранна конференция за Източното Средиземноморие, на която ще бъдат обсъдени множество въпроси като областите на морската юрисдикция, сигурност, енергетика, миграция и икономическо сътрудничество. Тепърва ще се договарят участниците, форматът и датата. Меркел: ЕС подкрепя диалога с Турция По-късно в петък германският канцлер Меркел заяви, че ЕС иска да има конструктивен диалог и позитивен подход към Турция. „Срещата на върха на ЕС е„ прозорец на възможностите “за тясно сътрудничество с Турция, предстоящи преговори, насочени към модернизиране на Митническия съюз и либерализация на визовия режим“, каза Меркел и добави, че въпросът за либерализацията на визите ще бъде обсъден през декември. През март 2016 г. Анкара и Брюксел подписаха споразумение за намаляване на броя на мигрантите, поели по опасния път през Егейско море към Европа, и за намиране на решение за притока на бежанци, насочени към страните от ЕС. Според сделката на Турция бяха обещани общо 6 милиарда евро (6,77 милиарда долара) финансова помощ, която първоначално беше проектирана да бъде предоставена на страната на два етапа и да бъде използвана от турското правителство за финансиране на проекти за сирийски бежанци. Свободата на визите за турските граждани също беше част от споразумението. Освен това митническият съюз между Турция и ЕС трябваше да бъде актуализиран. В замяна на тези обещания Турция пое отговорността за ограничаване на миграцията през Егейско море, като взе по-строги мерки срещу трафикантите на хора и подобри условията на сирийските бежанци, живеещи в Турция. Въпреки значителните събития, контролиращи миграционния трафик, ЕС не изпълни ангажиментите си, посочени в сделката. Гърция приветства решението на ЕС Междувременно гръцкият премиер заяви в петък, че е "абсолютно доволен" от изявлението на върха на ЕС. Кириакос Мицотакис заяви, че ЕС е изпратил "послание за единство, солидарност и решителност", което остави Турция без съмнение, че трябва да спре своите "едностранни действия". "Той също така изцяло изясни последиците, които ще настъпят, ако Турция продължи агресивното си поведение," каза той. "Гърция е абсолютно доволна от резултатите от срещата на върха." Мицотакис заяви, че Гърция очаква с нетърпение възобновяването на проучвателните разговори, които са в застой от 2016 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства резултатите от срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, включително предупреждението към Турция, че ще търпи санкции, освен ако не спре „агресивното си поведение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Абсолютно доволни сме от заключенията на срещата на върха“, каза Мицотакис на пресконференция в края на двудневната среща в петък. Той заяви, че ЕС е дал ясно да се разбере, че „ако Турция продължава едностранното си, агресивно поведение, ще има последствия“. „В този случай ЕС ще използва всички инструменти, с които разполага, за да защити своите интереси“, каза той. „Развитието ще бъде наблюдавано. Всички решения ще бъдат взети до края на декември “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция счита за неискрен призива на Минската група за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах

ТАСС: Турция счита за неискрен призива на Минската група за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах

Анкара. Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар отхвърли призивите на Минската група на ОССЕ за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах като "неубедителни и неискрени", предава TACC. "Призивите за прекратяване на огъня, изразени от страни, които от години не могат да намерят справедливо уреждане на конфликта в Нагорни Карабах, са убедителни и искрени. Турция ще подкрепи до последно братски Азербайджан в справедлива борба за освобождението на родните им земи", заяви министърът на отбраната на републиката Това е първата официална реакция на Анкара след съвместното изявление на президентите на Русия, САЩ и Франция Владимир Путин, Доналд Тръмп и Еманюел Макрон относно ситуацията в Нагорни Карабах. На 1 октомври президентите на Русия, САЩ и Франция, като ръководители на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, приеха изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах. Лидерите подчертаха, че "осъждат по най-категоричен начин ескалацията на насилието, която се осъществява по контактната линия в зоната на конфликта в Нагорни Карабах". Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 14:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Баку съобщи за ракетен обстрел на азербайджански селища, Армения съобщи, че е свалила азербайджански боен самолет

ТАСС: Баку съобщи за ракетен обстрел на азербайджански селища, Армения съобщи, че е свалила азербайджански боен самолет

Баку/Ереван. Министерството на отбраната на Азербайджан съобщи в петък за ракетно нападение от територията на Армения по населено място в района Шамкир в западната част на страната, предава TACC. "Врагът изстрелва ракети по населеното място Сабиркенд в района Шамкир от територията на Армения", се казва в съобщението. Също така се съобщава за ракетно нападение от контролираните от арменците територии по село Гузанли в района на Агдам, в съседство с Нагорни Карабах. Системите за противовъздушна отбрана на отбранителната армия на непризнатата Нагорно-Карабахска република са свалили боен самолет на азербайджанските ВВС в югоизточната посока на фронтовата линия. Прессекретарят на арменското министерство на отбраната Шушан Степанян написа за това на страницата си във „Фейсбук“ "Арменските системи за противовъздушна отбрана в югоизточната посока на Арцах (непризнатата НКР) свалиха вражески самолет в 12:15 часа (11:15 часа българско време), както и два безпилотни летателни апарата в северната посока. Водят се боеве в различни части на фронта, жива сила и бронирани превозни средства, по-специално танкове на противника бяха унищожени", каза тя. В петък сутринта арменското военно министерство заяви, че самолет и безпилотен самолет на азербайджанските въоръжени сили са били свалени в североизточната посока на контактната линия. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: В преговорите се ръководим от нормите на международното право, арменските войски трябва да напуснат азербайджанските територии

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: В преговорите се ръководим от нормите на международното право, арменските войски трябва да напуснат азербайджанските територии

София. В преговорите за мир се ръководим единствено от основните норми и принципи на международното право, арменските войски трябва да напуснат всички азербайджански територии. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България. „ООН и по-конкретно резолюциите на Съвета за сигурност предвиждат много добра правна и политическа основа за ангажиране в преговорите, насочени към резултатите. Нашият президент беше много категоричен. Той заяви, че Азербайджан чака вече 30 години. Международната общност не упражнява никакъв натиск върху Армения и не я принуждава да напусне нашите територии. Между другото, 20% от земите ни са окупирани. И нека попитам: България склонна ли е да даде 1% от земите си на някой съсед – мисля, че не. Тогава защо Азербайджан да го прави? Така че 4-те резолюции на Съвета на сигурност на ООН остават ключова основа за преговорите. Азербайджан участва в преговорите с разбирането, че споразумението за прекратяване на огъня бе постигнато през 1994 година. Армения и Азербайджан поеха ангажимент да участват в съставянето на политически документ, който да осигури мир в региона, но Армения полага максимални усилия да саботира необратимо мирния процес“, поясни тя. Н. Пр. Наргиз Гурбанова каза още, че след изтеглянето на арменските войски вътрешно разселените лица ще се върнат по домовете си, а азербайджанската и арменската общност в региона Нагорни Карабах ще живеят заедно. Териториалната цялост на Азербайджан никога няма да бъде предмет на предварителни условия или преговори, добави посланикът. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 10:20 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

София. Турция трябва да излезе от конфликтната ситуация в Нагорни Карабах и да остави на други да се справят с нея. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. „Призивът на Армения към международната общност е да осъди категорично агресията на Азербайджан и да настоява, че конфликтът няма военно решение. Армения е готова да си сътрудничи тясно със съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за установяване и поддържане на мира и сигурността в региона. На 29 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН показаха загриженост във връзка със съобщенията за мащабните военни действия по линията на контакт в Карабахската зона на конфликт и изразиха съжаление за загубата на животи и последствията за цивилното население. Членовете на СС на ООН изразиха подкрепа за призива на генералния секретар на ООН към страните да спрат незабавно военните действия, да деескалират напрежението и незабавно да се върнат към съществени преговори без забавяне. Те изразиха пълната си подкрепа за централната роля на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и решиха да работят тясно с тях за спешно възобновяване на диалога без предварителни условия“, уточни той. Н. Пр. Армен Едигарян каза още, че сигурността и статутът на Нагорни Карабах е един от ключовите проблеми в преговорния пакет. Според него въпросът трябва да се реши чрез преговори и компромиси. Докато проблемът със статута на Нагорни Карабах не бъде разрешен, не можем да говорим за стабилно и дългосрочно решение на конфликта, добави посланикът на Армения у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 10:19 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

София. Армения е отговорна за нарушаване на примирието, за иницииране на тази серия от агресия срещу Азербайджан, точно както направи през юли тази година, както и през последните 30 години. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България. Тя призова българските медии да не спекулират с участие на трети страни в конфликта. „Виждам, че акцент тук е да се отклони вниманието на международната общност от истинската причина за ескалацията. А каква е тя? Отговорът е недвусмислен: истинската причина е продължаващата окупация на азербайджански територии. Регионът Нагорни Карабах не е единствената територия, окупирана от Армения. Около Нагорни Карабах се намират 7 области, които не са били обитавани от арменци. Населението там винаги е било азербайджанско. През 1993 година Съветът за сигурност на ООН прие 4 резолюции. Конфликтът е между Армения и Азербайджан, както потвърждава и международната общност. В тези резолюции се заявява в прав текст, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, че другите окупирани територии принадлежат на Азербайджан. Резолюциите отново потвърждават териториалната цялост на моята страна, неприкосновеността на нейните международно признати граници, най-вече пълното безусловно и незабавно оттегляне на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан. Въпреки това наблюдаваме продължаващата арменска агресия срещу Азербайджан“, обясни тя. Н. Пр. Наргиз Гурбанова повтори, че конфликтът е между Армения и Азербайджан и няма трета държава на страна на Азербайджан. Има обаче много причини да вярваме, че арменски въоръжени групировки, базирани в Ливан и Сирия вече са се придвижили и в момента се бият в окупираните територии на Азербайджан на страната на Армения, добави азербайджанският посланик у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

София. Има безспорни факти, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. Последната агресия на Азербайджан срещу Нагорни Карабах има два аспекта, отбеляза той. „Първо – Азербайджан публично отхвърли мирния процес на ниво президент на републиката и формулира цел да се разреши Нагорнокарабахския конфликт чрез военни средства. Второ – Азербайджан получи широкомащабна политическа и военна подкрепа от Турция. А именно, Турция подкрепя Азербайджан в контекста на Нагорнокарабахския конфликт от 90-те, когато наложи блокада на Република Армения. Освен това турската подкрепа за тази агресия и за подготовката за агресията премина през качествени промени. Това се характеризира с пряко присъствие на бойното поле. Турските военни експерти се бият рамо до рамо с азербайджанците, а освен това се използват турски оръжия, включително дронове и военни самолети. Според достоверни източници Турция набира и транспортира чуждестранни терористи в Азербайджан. В същото време Турция дава пълна политическа и пропагандна подкрепа на Азербайджан на най-високо държавно ниво“, поясни посланикът. Според Н. Пр. Армен Едигарян от години Азербайджан нарушава тристранното споразумение от 1994 година за установяване на режим на примирие, което няма времеви лимит. Освен това Азербайджан отхвърля предложенията на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за създаване на механизми за разследване на нарушенията на примирието и за засилване на мониторинга върху режима на прекратяване на огъня, както и ограничаването на възможностите за прилагането на сила, припомни той. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Армения отзова посланика си в Израел заради продажба на оръжие на Азербайджан

ТАСС: Армения отзова посланика си в Израел заради продажба на оръжие на Азербайджан

Ереван. Арменското външно министерство реши да отзове посланика си от Израел за консултации във връзка с доставката на израелско оръжие за Азербайджан. Това заяви на брифинг Анна Нагдалян, прессекретар на външното министерство на републиката, цитирана от TACC. "Разбира се, фактът, че Израел доставя оръжия за Азербайджан, е неприемлив за нас. Армения многократно е информирала Израел за това чрез дипломатически методи. Позволете ми да подчертая, че този факт е особено неприемлив, когато Азербайджан с помощта на Турция извършва мащабна военна агресия срещу Армения и Арцах (непризнатата Нагорно-Карабахска република) Въз основа на тази ситуация външното министерство реши да отзове арменския посланик от Израел за консултации“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 21:35 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

Брюксел. В Брюксел започна двудневна извънредна среща на върха на Европейския съюз, предназначена да реши или очертае контурите на решения на многото проблеми, с които Обединена Европа се сблъска наскоро. Сред обсъжданите въпроси - Нагорно Карабах, Беларус, ситуацията във връзка с отравянето на Алексей Навални, кризата в отношенията с Турция и Великобритания, борбата с пандемията. Намирането на общ език за 27-те лидери на страните от ЕС няма да бъде лесно. По редица въпроси позициите им се различават диаметрално, пише руският вестник “Независимая газета“ Дори преди да започне двудневната среща, тя не върви по план. Срещата на върха беше насрочена за 24-25 септември.Охранител, който е бил в контакт с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, е диагностициран с коронавирус. Затова ръководителят на Европейския съвет влезе в карантина, спазвайки изискването на белгийското министерство на здравеопазването. Възможно е това да е било само причина за отлагане на срещата на върха и всъщност ръководството на ЕС е искало да спечели време. То беше необходимо преди всичко, за да убеди властите на Кипър. Тази държава блокира приемането на санкции срещу белоруските власти, докато ЕС не се споразумее за подхода към Турция. Официална Анкара не възнамерява да изостави изследователската работа в Източното Средиземноморие в шелфа, който Кипър счита за свой. „Турският въпрос“ на срещата на върха на ЕС трябва обаче да се разглежда и в друга перспектива: От 27 септември продължават военните действия между Армения и Азербайджан. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ясно очерта позицията на страната си в този конфликт: тя е проазербайджанска и антиарменска. Преди да направят оценка на действията на Армения, Азербайджан и всъщност на Турция, страните от ЕС трябваше да изчакат становището на страните-съпредседатели на Минската група на ОССЕ, които Съветът за сигурност на ООН упълномощи да се справят с проблема с Карабах: Франция, САЩ и Русия. Срещата на върха беше предшествана от телефонни разговори между Владимир Путин и Еманюел Макрон. Според пресслужбата на Кремъл разговорът е воден по инициатива на френската страна и в резултат и двамата лидери призовават страните за свовременно прекратяване на огъня. А в деня на срещата на върха на ЕС бе направено тристранно изявление от Путин, Макрон и Доналд Тръмп. То осъди "ескалацията на насилието", изрази съболезнования на семействата на загиналите и ранените и призова за незабавно прекратяване на военните действия. Страната, виновна за развихрянето на насилието, не беше посочена. Това освободи ЕС от необходимостта да обсъжда санкции срещу някоя от страните в конфликта. Кипърско-гръцкото противоречие предизвика повече трудности за Европейския съюз. Преди срещата на върха в Брюксел кипърският президент Никос Анастасиадис се срещна с Шарл Мишел. След резултатите от нея, както и в първия ден на срещата на върха, при условие за анонимност, кипърските дипломати информираха репортери, че няма да има отклонения от предишната им позиция. От гледна точка на Кипър ЕС трябва да накаже Турция. Тоест, да се наложат санкции, ако не срещу властите на страната, то поне срещу турски частни компании, участващи в работата на спорната зона на шелфа. В противен случай Кипър не възнамерява да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус. Само Франция от водещите страни в ЕС е готова да се скара с Турция. Германските власти, където парламентарните избори трябва да бъдат догодина, едва ли са готови да изострят отношенията с голямата турска диаспора. Междувременно, както Reuters съобщи, позовавайки се на източници в Белия дом, САЩ решиха да не налагат собствени санкции срещу беларуските власти, докато ЕС не го направи. Така че цената на споразумението с островната държава по "турския въпрос" се е увеличила. Но друг проблем беше решен лесно и без проблеми. В началото на срещата на върха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще съди Великобритания, тъй като е нарушила условията на споразумението за напускане на Европейския съюз. Това е законопроект за вътрешния пазар, който се разглежда в британския парламент. Според него стоки от Северна Ирландия трябва да се доставят свободно в кралството. Това е изрично забранено от споразумението за Брекзит. Сред въпросите без отговор е и „случаят Навални“. Източник от кабинета на министрите на Федерална република Германия заяви пред журналисти, че се предлага само да бъде осъдено отравянето на руския политик. Не се говори за нови санкции срещу Руската федерация. Те могат да бъдат въведени само след като се появят заключенията на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО). Нейните функции включват разследване на случаи на употреба на забранени химически бойни агенти, включително от групата „Новичок“. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Тежки бомбардировки сеят разрушения в нагорнокарабахския град Мартуни

AFP: Тежки бомбардировки сеят разрушения в нагорнокарабахския град Мартуни

Степанакерт. Взривове на артилерийски снаряди разтърсиха малкото градче Мартуни в сепаратисткия регион Нагорно Карабах, където обстрелът разруши покриви, оставяйки развалини и изпочупени стъкла, предава AFP Макара и градът да се намира на около 20 километра от фронтовата линия на тежките боеве, въоръжените сили на Азербайджан започнаха да бомбардират централни улици и сградата на местната власт с ракетни установки „Град“. В резултат на обстрела са ранени двама френски журналисти от вестник Le Monde и двама арменски журналисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 20:44 | Агенция "Фокус"