СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

Вашингтон. САЩ се надяват, че Турция няма да приеме на въоръжение руските зенитно-ракетни системи (ЗРК) С-400, в противен случай ще се сблъска със сериозни последствия. Това съобщи пред кореспондент на ТАСС ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Морган Ортaгус."Съединените щати ясно дават да се разбере, че системата С-400 не трябва да се приема на въоръж...

16 Октомври 2020 | 19:57 | Агенция "Фокус"
ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

16 Октомври 2020 | 16:52
Агенция "Фокус"
ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

16 Октомври 2020 | 16:52
Агенция "Фокус"

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Атина. Руското посолство в Атина чрез публикация в официалния си профил в „Туитър“ обяви твърдата си подкрепа за Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), с която се определя суверенното право на държавите на териториални води до 12 морски мили, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „Това важи и за Средиземно море“, става ясно от изявлението. Позицията на Русия е особено важна в момент, когато провокациите на Турция в Източното Средиземноморие с изследователския кораб „Оруч Рейс“ ескалират, отбелязва медията. Постът на руското посолство изрично гласи: „Позицията на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е следната: Ние считаме Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за „крайъгълен камък“ на международния морски режим. Конвенцията изрично предвижда суверенното право на всички държави за териториални води до 12 морски мили и определя принципите и методите за ограничаване на Изключителната икономическа зона. Това важи и за Средиземно море“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция заплаши Турция със санкции

Kathimerini: Франция заплаши Турция със санкции

Париж. Франция предупреди Турция, че може да се изправи пред санкции от страна на Европейския съюз заради своите "провокации", след като Анкара отново изпрати кораб за проучвателни дейности в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Изказвайки се в Париж след среща на френско-германско-полския „Ваймарски триъгълник“, френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан повтори позицията на ЕС, че освен ако Турция не покаже „уважение към териториалната цялост на Гърция и Кипър“, тогава Европейският съвет през декември ще помисли за налагане на санкции. "Принудени сме да отбележим, че има постоянни провокационни актове от страна на Турция, които не са приемливи, и затова наистина желаем Турция да изясни позициите си и да се върне към дух на диалог," каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Октомври 2020 | 19:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция заяви, че не е възпрепятствала прелитането на самолета на гръцкия външен министър

ТАСС: Турция заяви, че не е възпрепятствала прелитането на самолета на гръцкия външен министър

Анкара. Информацията, че Турция е държала гръцки правителствен самолет с външния министър Никос Дендиас на борда му над турско-иракската граница в продължение на 20 минути, не отразява реалността, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от TACC. "Новината, че самолетът на гръцкия външен министър Никос Дендиас е бил забавен, преди да навлезе във въздушното ни пространство, не отразява реалността. Самолетът е излетял от Ирак без план за полет, който се предава чрез системата на Евроконтрол. Тази система също потвърди, че планът не е бил предаден. Когато посоченият самолет пристигна във въздушното ни пространство, планът бе спешно поискан от иракските власти и след като получихме плана, самолетът извърши безопасен полет “, се казва в комюникето. По-рано гръцкият телевизионен канал ERT1 съобщи, че турските власти са държали гръцки правителствен самолет над турско-иракската граница северно от Мосул в продължение на 20 минути във въздуха в сряда вечерта, отказвайки да предоставят разрешение за полет, което те са одобрили малко по-рано. Коментаторите на телевизионния канал смятат, че тази стъпка показва, че Турция е раздразнена от посещението на гръцкия външен министър в Ирак. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Октомври 2020 | 16:57 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Атина. Турските провокации са преминали на друго ниво за пореден път, пише електронното издание на вестник Protothema, като информира, че Анкара е държала самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас във въздуха цели 20 минути при прибирането му от Ирак за Гърция. Според информацията на медията, самолетът е излетял от Ирак и турците 20 минути не са давали разрешение за навлизане във въздушното пространство на страната независимо от факта, че пилотите на самолета са получили необходимите разрешения от турските власти да летят по маршрута от Багдад до Атина през Турция. Така правителственият самолет Embraer с министър Дендиас е обикалял, докато пилотите са се опитвали да комуникират с турските власти. В крайна сметка, според информацията, след протести от гръцка страна и заплашителната ситуация с недостиг на гориво, турците са дали разрешение за междинна дестинация и по-късно за крайна дестинация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Атина. В сутрешните часове на деня един от трите турски сондажни кораби е бил забелязан да плава на юг от Кастелоризо, преминавайки пролива между Карпатос и Родос, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Кануни“ отплава от Месрин на югоизточното крайбрежие на Турция и се насочва към Истанбул, плавайки през чувствителната за Гърция територия. В същото време турският кораб за „Оруч Реис“ остава в зона в рамките на континенталния шелф на Гърция, което доведе до ново нарастване на напрежението между Анкара и Атина. Междувременно гръцкият министър без портфейл Иоргос Йерапетрис заяви, че Атина ще счита всяко преминаване на границата от 6 морски мили за нарушение на своите „червени линии“. „Националният суверенитет е червена линия и когато казваме национален суверенитет, очевидно имаме предвид националните териториални води, които днес се определят на 6 морски мили“, заяви Йерапетрис по телевизия Alpha. Припомня се, че днес започва двудневната среща на върха на Европейския съюз, на която Атина ще се стреми да получи твърд отговор от Брюксел на действията на Анкара. Пиемането на Кануни идва, когато Атина се стреми да осигури твърд отговор от Европейския съюз към подновената агресивна позиция на Анкара през последните дни на заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък и петък. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

Анкара. Първият доклад за сеизмичните данни от турския сондажен кораб „Оруч Рейс“, който се намира в Източното Средиземноморие се очаква по-късно вечерта, заяви в сряда министърът на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез, цитиран от “Анадолската агенция“ Говорейки на 26-тата международна конференция и изложение за енергетика и околна среда (ICCI 2020) чрез видеовръзка, Донмез каза, че корабът е достигнал определената зона на действие, където е започнал да инсталира 10-километровите сеизмични кабели в морето за първата фаза в неговия 10-дневен работен график. "Тестовете започнаха вчера и днес ще получим първите сеизмични данни", каза Донмез. Корабът "Оруч Рейс" отплава рано в понеделник, след като страната издаде 10-дневен навигационен телексx за Източното Средиземноморие. Корабът е способен да провежда геоложки, геофизични, хидрографски и океанографски изследвания. Плавателният съд също е един от най-добрите изследователски кораби в света и е оборудван за провеждане на двуизмерни сеизмични операции на дълбочини до 15 000 метра (50 000 фута) и дву- и триизмерни сеизмични, гравитационни и магнитни геофизични изследвания. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 19:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

Анкара. В сряда Турция обеща да даде на своя съюзник от НАТО Гърция "отговора, който заслужава" във връзка със споровете между двете страни за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. "Ще продължим да даваме на Гърция и гръцко-кипърската администрация - които не изпълняват обещанията си на платформите на ЕС и НАТО - отговора, който заслужават на място," заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в реч пред парламента. САЩ и Германия, също съюзници на Турция, определиха мисията на кораба „Оруч Рейс“ край гръцкия остров Кастелоризо за проучване на газ като „провокация“ и призоваха Анкара да изтегли кораба. Ердоган каза, че сондажният кораб "Явуз" също ще се върне в Източното Средиземноморие след извършени ремонти. Той предупреди, че плановете, които пренебрегват интересите на Турция и отцепилия се Северен Кипър, няма да успеят. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ възобнови сеизмично-проучвателните си дейности в Източното Средиземноморие, независимо от критиките от страна на редица западни държави. Това съобщи в сряда министърът на природните ресурси и енергетиката на Турция Фатих Донмез, цитиран от ТАСС. „Оруч Рейс е в района на операциите. Изследванията започнаха вчера, днес ще започнем да получаваме първите сеизмични показания“, съобщи той. Турският сондажен кораб ще извършва сеизмични проучвания в Източното Средиземноморие през следващите 10 дни. Това съобщиха пред агенция Reuters на 11 октомври от ВМС на Турция. Турските кораби „Атаман“ и „Ченгиз хан“ ще продължат да работят в региона до 22 октомври, съобщиха от ВМС. Редица западни страни, включително САЩ, Германия и Гърция, разкритикуваха този ход на Турция, възприемайки го като ескалиращ напрежението в Средиземно море. Те също така призоваха републиката да се откаже от изследванията, провеждани от „Оруч Рейс“. Но в Анкара считат, че именно Гърция и Кипър „увеличават напрежението в Егейско и Средиземно море“. Това лято Гърция подписа споразумения с Италия и Египет за делимитация на морските зони, които потвърждават правото на гръцките острови на морски шелф и изключителна икономическа зона. Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение и изпрати „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби, за сеизмични проучвания във водите край остров гръцкия остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави въоръжените си сили в бойна готовност и заяви, че ще защити своите суверенни права. На 13 септември корабът се върна в турското пристанище Анталия за планиран преглед на техническата изправност, но Турция заяви, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 11:41 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Брюксел. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел изрази съжалението си от решението на Турция да изпрати обратно сондажния кораб „Оруч Рейс“ в спорните води с Гърция и заяви, че европейските лидери ще обсъдят отново въпроса за наказателни мерки срещу Анкара на срещата на върха в края на тази седмица, пише Euractiv. „Това ще доведе до ново напрежение, вместо да допринесе за усилията за деескалация, за които призовавахме на последния Европейски съвет,“ каза Борел след среща на външните министри на ЕС в Люксембург. „Считаме, че Турция трябва да се ангажира активно в намирането на решения, а не в негативно поведение“, добави той. Оттеглянето на „Оруч Рейс“ в Анталия миналата седмица е помогнало за деескалацията на нарастващото напрежение между Гърция и Турция. Поради тази причина лидерите на ЕС избягваха да използват думата „санкции“ в официалните заключения на срещата си на 1 октомври. Вместо това те решиха да настояват за диалог между двете страни, като едновременно отправят предупреждение в стила на „моркова и тоягата“ към Турция и дадат на Анкара срок до декември, за да покаже добра воля за трайна деескалация на кризата. С последното развитие обаче разговорите между двете страни изглеждат по-малко вероятни. Запитан за възможността за провеждане на проучвателни разговори в светлината на новия ход на Турция, Борел каза, че не може да прогнозира какво ще се случи, но изрази надеждата си, че контактите ще продължат въпреки новата ескалация на Турция. Гръцкото министерство на външните работи излезе със силно изявление, в което заяви, че Анкара е доказала, че не иска „искрен диалог“. Въпросът ще бъде отново на масата на следващата среща на върха на ЕС на 15 октомври, каза Борел и добави, че лидерите на ЕС трябва да вземат решение за следващите стъпки. Но вече е ясно, че Борел не може да постигне необходимото единодушие за налагане на санкции срещу Турция. На срещата на върха на 1 октомври лидерите на ЕС преговаряха девет часа относно формулировката на заключенията, тъй като редица страни изразиха съпротива срещу добавянето на думата „санкции“. EURACTIV беше информиран, че Германия, с мълчаливата подкрепа на Италия и Испания, е отхвърлила предложението на Гърция за активиране на автоматични санкции, когато Турция предприеме нови провокативни действия. Освен това Германия твърди, че е посочила механизъм за деескалация между Гърция и Турция, създаден под егидата на НАТО по време на срещата на върха, като адекватна мярка в случай на нова гръцко-турска конфронтация. Атина се опасява, че нейните партньори от ЕС ще настояват този механизъм на НАТО да се справи с двустранните морски спорове и ще бъде принудена да води диалог с Турция, докато турските военни кораби присъстват във водите, за които претендира. В интервю за гръцкия вестник "Катимерини" Манфред Вебер, бившият лидер на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, се нахвърли срещу Турция, заявявайки, че Съветът на ЕС трябва да изпрати ясно послание. „С повторното изпращане на сондажния кораб „Оруч Рейс“ Турция отново подкопава усилията за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Призоваваме Европейския съвет да изпрати ясно послание до Ердоган: извикайте кораба обратно до пристанището и започнете преговори или се изправете пред санкции“, подчертава баварският политик. „Ако има нови проучвания за газ в спорните морски райони на Източното Средиземноморие, това ще е сериозен неуспех на усилията за десскалация“, заяви министърът на външните работи на Германия Хайко Маас преди посещението си в Кипър и Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 08:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Тихановска получи „наградата Маккейн“ от Международния републикански институт

ТАСС: Тихановска получи „наградата Маккейн“ от Международния републикански институт

Вашингтон. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская във вторник спечели годишната награда „Джон Маккейн“, която се връчва от американския неправителствен Международен републикански институт. Церемонията се състоя онлайн, предава ТАСС. „Насилието трябва да спре и трябва да започне мирен преход към свободен Беларус. Това е нашата отговорност и единственият път напред“, каза Тихановская. Заедно с нея тази година наградата получиха и държавният секретар на САЩ Майк Помпео, представители на протестното движение от Хонконг, както и угандийският парламентарист и музикант Боби Вайн (с истинско име - Робърт Киагулани Сентаму), който превърна речта си на церемонията в музикално изпълнение на реге. Международният републикански институт е организация с нестопанска цел, която прокламира целта си да помогне на отделните държави да изградят демокрация. Негов директор беше бившият републикански сенатор Джон Маккейн, който почина през 2018 г. Организацията работи в тясно сътрудничество с Държавния департамент на САЩ и няколко фондации, които финансират проамерикански политически сили по целия свят. През 2016 г. Генералната прокуратура на Руската федерация взе решение да признае дейността на организацията в Русия за нежелана. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Атина. След като турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ се завърна в спорните води около гръцкия остров Кастелоризо, министерството на външните работи на Турция излезе с изявление в „Туитър“, в което описва стъпките на Гърция, довели до ескалация в региона на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Туийтът“, в който са тагнати Държавният департамент на САЩ, Европейската служба за външна дейност, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и Европейския съвет, подчертава „Ескалационните стъпки на Гърция в Източното Средиземноморие и Егейско море от 12 септември 2020 г. “ В него се казва, че след като корабът за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се е върнал в пристанището на Анталия на рутинни операции по поддръжка и снабдяване, сега се е върнал заедно с морските активи, които са го придружавали за целите на самозащитата, в своя рутинен график на операциите. В него се казва, че от септември Гърция не се е въздържала от милитаризиране на Източното Егейско море и е се очертава поредица от гръцки действия в този смисъл - „в нарушение на демилитаризирания статут на Източните егейски острови“. След изброяването на тези събития в документа заключава, че „сега е очевидно, че Гърция е страна, която ескалира ситуацията в Източното Средиземноморие. Тези събития показват скритите мотиви на Гърция в навечерието на проучвателните разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Лидерът на опозицията в Беларус постави ултиматум на Лукашенко - да подаде оставка до 13 дни

РИА Новости: Лидерът на опозицията в Беларус постави ултиматум на Лукашенко - да подаде оставка до 13 дни

Минск. Бившият кандидат за президент на Беларус и настоящ лидер на опозицията в страната Светлана Тихановска постави ултиматум на държавния глава Александър Лукашенко, предава РИА Новости. Тихановска бе категорина, че до 25 октомври властите в Минск трябва да изпълнят исканията на опозицията. „Изминаха два месеца политическа криза, насилие и беззаконие - и вече ни стига. <...> Режимът има 13 дни, за да изпълни три задължителни изисквания: Лукашенко трябва да обяви оставката си. Насилието на улицата трябва да спре напълно. Всички политически затворници трябва да бъдат освободени <...> Имаме 13 дни, за да се подготвим и през цялото това време беларусите ще продължат своя мирен и упорит протест“, написа Тихановска в своя канал в социалната мрежа „Телеграм“. В противен случай, в страната ще има масови протести, национална стачка във фабриките, блокади на пътищата и колапс на продажбите в държавните магазини, предупреди Тихановска. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Атина. Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица като част от непрекъснатите усилия за подновяване на диалога между трите страни преди срещата на върха на Европейския съвет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В неотдавнашна видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган германският канцлер Ангела Меркел призова за „бързи стъпки“ към програма за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Турция и отново подчерта необходимостта от деескалация на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Октомври 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

AFP: България, Чехия и Словакия изтеглиха посланиците си от Беларус

AFP: България, Чехия и Словакия изтеглиха посланиците си от Беларус

София. България, Чехия и Словакия заявиха, че изтеглят своите посланици от Минск, след подобни действия на други страни от ЕС - Полша и балтийските държави заради оспорваните и непризнати президентски избори в Беларус и последваите след тях събития, предава AFP. Съобщенията дойдоха ден след като Естония и Латвия заявиха, че извикват „за консултации“ своите посланици, докато Литва и Полша направиха това в понеделник, след като правителството в Минск отзова своите посланици във Вилнюс и Варшава. Беларус, който също призова Литва и Полша да намалят броя на техните дипломати в посолствата, разположени в страната, предприе стъпката след санкциите на ЕС срещу белоруски служители, обвинени в изборни измами и нарушаване на човешките права. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Октомври 2020 | 21:28 | Агенция "Фокус"

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Гърция Мевлют Чавушоглу и Никос Дендиас се срещат в четвъртък за първи път след ескалацията на напрежението около енергийните ресурси в Източното Средиземноморие през изминалото лято, предава Reuters. Двамата дипломати се срещат в кулоарите на Глобалния форум по сигурността в Братислава и ще обсъдят „двустранни и регионални“ въпроси, както посочва турската държавна „Анадолска агенция“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция обяви нови учения в Егейско море

Kathimerini: Турция обяви нови учения в Егейско море

Анкара. Турция издаде два навигационни телекса (НАВТЕКС), с които резервира райони в Централно и Югоизточно Егейско море за учения с жива стрелба, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Издадените късно в сряда навтекси резервират зона между островите Скирос, Прарон, Евия и Хиос от 26 до 28 октомври, както и зона между Родос и Кастелоризо в международни и турски води, в петък и събота. Навигационните телекси бяха публикувани на уебсайта на турския офис за навигация, хидрография и океанография. И двете са за „стрелкови упражнения“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Приемането на Тихановска от Меркел е „знаково събитие“, това характеризира Германия от най-добрата й  страна

Die Welt: Приемането на Тихановска от Меркел е „знаково събитие“, това характеризира Германия от най-добрата й страна

Берлин. Приемът на лидера на белоруската опозиция Светлана Тихановская от канцлера е „знаово събитие“, пише Die Welt. В края на краищата тя представлява не само стотици хиляди нейни съграждани, които без страх от „побои, арести и изтезания“ излизат в знак на протест за честни избори, но и правото на цял народ на самоопределение, обяснява авторът на статията Робин Александър. „Когато хора като Тихановска или опозиционери от Венецуела, Зимбабве или Куба виждат Германия и нейния канцлер като естествени съюзници, това характеризира страната ни от най-добрата страна“, убеден е германският журналист. И това не е нещо, което се разбира от само себе си. След като Германия започна да преосмисля диктаторското си минало, дълго време тя не беше безусловен приятел на онези, които искаха същото за своята страна. Християндемократическата партия и Християнсоциалният съюз развиха приятелски отношения с много автократи и расисти само защото бяха на страната на Запада в Студената война. Германските социалдемократи се сближиха с комунистическите режими от Източния блок. Полските борци за свобода от Солидарност и дисиденти от Централна Европа бяха в контакт със Зелените. В началото на управлението си Ангела Меркел направи „забележителна стъпка“, като покани духовния водач на тибетския народ Далай Лама. В онези години това разгневи не само Пекин, но и бившия външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Ръководителят на външнополитическия отдел нарече това поведение „демонстративна политика“. По-късно, ако Меркел се застъпваше за дисиденти, тя го правеше тихо. Например вдовицата на китайския писател и активист за правата на човека и лауреат на Нобелова награда за мир Лиу Сяобо „не случайно“ успя да се премести в Германия. Съвсем наскоро Меркел преоткри изкуството на демонстративните жестове, отбелязва Александър. Първо тя посети руския блогър Алексей Навални в клиника „Шарите“ в Берлин. Сега се срещна с Тихановска. Остава впечатлението, че тя е променила отношението си към Русия и Беларус. Може би канцлерът вярва, че режимите в тези страни са довели техните държави до такъв „упадък“, че те ще могат да задържат властта изключително насила. В този случай дипломатическите канали и надеждите за реформи няма да помогнат. Но е възможно да се привлече международното внимание към опозицията, заключава авторът. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 08:45 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Франция и Германия ще предложат на ЕС да наложи санкции срещу Русия по „случая Навални“

РИА Новости: Франция и Германия ще предложат на ЕС да наложи санкции срещу Русия по „случая Навални“

Париж. Франция и Германия ще предложат на европейските страни да наложат санкции срещу Русия във връзка със „случая Навални“, се казва в съвместно изявление на външните министри на двете страни, предава РИА Новости. „Тези предложения ще бъдат срещу хора, които се считат за отговорни за това престъпление и нарушение на международните норми, предвид официалните им функции, както и срещу лица, участващи в програмата „Новичок“, се казва в комюникето на Жан-Ив льо Дриан и Хайко Маас. Отбелязва се, че Франция и Германия многократно са призовавали Русия да хвърли светлина върху обстоятелствата около предполагаемото отравяне на Навални и тези, които са го извършили. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 18:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Русия обявиха Светлана Тихановска за издирване

ТАСС: В Русия обявиха Светлана Тихановска за издирване

Москва. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска е обявена за междудържавно издирване на територията на Русия, предава ТАСС, като се позовава на информация от базата данни на Министерството на вътрешните работи на страната. На свой ред източник на руската агенция в правозащитните органи поясни, че тя е обявена за издирване в Беларус, но то ще се осъществява и в Русия, тъй като става дума за междудържавно издирване. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 17:07 | Агенция "Фокус"

AFP: Германия предупреди – санкциите срещу Русия са „неизбежни“, ако Москва не хвърли светлина върху отравянето на Навални

AFP: Германия предупреди – санкциите срещу Русия са „неизбежни“, ако Москва не хвърли светлина върху отравянето на Навални

Берлин. Германия предупреди, че санкциите срещу Русия са „неизбежни", ако Москва не сътрудничи и хвърли светлина върху предполагаемото отравяне на опозиционния на Кремъл политик Алексей Навални, предава AFP. „Беше извършено сериозно нарушение на международното право, подобно нещо може да остане без последствия", подчерта германският външен министър Хайко Маас пред депутатите. „Ясно е, че ако събитията не бъдат изчистени, ако не бъде предоставена необходимата информация, тогава ще бъдат неизбежни целенасочени и пропорционални санкции срещу отговорните от руска страна“. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Навални изисква ЕС да удари със санкции главния диригент на Мюнхенската филхармония, бил привърженик на Путин

Euractiv: Навални изисква ЕС да удари със санкции главния диригент на Мюнхенската филхармония, бил привърженик на Путин

Берлин/Брюксел. Руският опозиционер Алексей Навални изиска от Европейския съюз в сряда да предприеме категорични действия срещу близките до Кремъл олигарси. Блогерът продължава да се възстановява в Берлин след предполагаемото си отравяне с „Новичок“ по време на полет над Сибир, предава Euractiv. От Берлин заявиха във вторник, че обсъждат с партньорите си какви действия ще предприемат, след като Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) също потвърди „Новичока“ в кръвта на Навални, а освен това уточни, че става дума за нов и непознат досега вариант на нервно-паралитичното вещество. Няколко западни правителства заявиха, че Русия, която отрече обвиненията на Навални, че е участвала в отравянето, трябва да помага при разследвания или да се изправи пред последствия. „Санкциите срещу цялата страна не работят. Най-важното е да се наложат забрани за влизане на спекулантите от режима и да се замразят активите им“, каза Навални пред най-продавания немски всекидневник Bild. „Те присвояват пари, крадат милиарди и през почивните дни летят до Берлин или Лондон, купуват скъпи апартаменти и седят в кафенета“, каза той. Той изтъкна Валери Гергиев, главен диригент на Мюнхенската филхармония, като цел за санкции, като заяви, че е привърженик на руския президент Владимир Путин. Вариантите за действие включват целенасочено замразяване на активи или забрани за пътуване на руснаци, за които се смята, че са замесени в случая Навални, икономически санкции и спиране на газопровода „Северен поток 2“, който се изгражда за пренос на газ директно от Русия до Германия. Освен това той е бесен, че Русия не била помогнала в разследването. „Няма дори опит да изглежда така, сякаш разследват“, каза Навални пред Bild, като повтори мнението си, че отравянето му е пряка заповед на Путин. Блогерът разкритикува и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, приятел на Путин и лобист на руските енергийни компании, като го нарече „момче за поръчки на Путин, което защитава убийците“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Reuters: И ОЗХО намери „Новичок“ в кръвта на Навални

Reuters: И ОЗХО намери „Новичок“ в кръвта на Навални

Амстердам. В кръвните проби, взети от руския опозиционер Алексей Навални, има наличие на неврно-паралитично вещество от забраненото семейство „Новичок“. Това обяви във вторник Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в съобщение, цитирано от Reuters. Според изявлението, биомаркерите в кръвта и урината му имат „подобни структурни характеристики като токсичните химикали, принадлежащи към групата „Новичок“. Констатациите потвърждават резултатите, публикувани от Германия, където се лекува Навални, след като състоянието му се влоши по време на полет в Сибир на 20 август. Берлин поиска от ОЗХО да вземе проби от Навални и да ги тества, след като германските лекари стигнаха до заключението, че е бил отровен с „Новичок“. Западните правителства призоваха за налагане на санкции срещу Москва по случая. Русия отрича каквото и да било участие и заяви, че се съмнява, че Навални въобще е бил отровен. „Няма съмнение, че е използван „Новичок“, за да бъде отровен Алексей Навални“, обявиха от британската делегация в ОЗХО чрез „Туитър“. „Всяко използване на забранено химическо оръжие предизвиква голяма загриженост“. Британската агенция припомня, че страните-членки на ОЗХО решиха да забранят „Новичок“ преди една година във връзка със „случая Скрипал“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 18:39 | Агенция "Фокус"

Джордж Сорос: Решението на Европейския съд идва твърде късно за завръщане на ЦЕУ в Будапеща

Джордж Сорос: Решението на Европейския съд идва твърде късно за завръщане на ЦЕУ в Будапеща

Будапещ. Американският милиардер Джордж Сорос приветства решението на Европейския съд, с което се отменя решението на унгарските магистрати, принудило Централноевропейския университет в Будапеща да се премести във Виена, но отбеляза, че то е дошло „прекалено късно“, предава AFP. „Решението идва твърде късно за (Централноевропейския университет)“, заяви Сорос в изявление. „Не можем да се върнем в Унгария, защото нейните преобладаващи закони не отговарят на изискванията за академична свобода“, се отбелязва още в текста. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Иво Христов: Брюксел бе принуден да признае тежката криза на демокрацията в България

Евродепутатът Иво Христов: Брюксел бе принуден да признае тежката криза на демокрацията в България

Брюксел. Снощният дебат в Европейския парламент е закъсняло признание от страна на Брюксел, че в България има тежка криза на демокрацията. Европа също носи отговорност за тази криза със своето съглашателство и снизходително отношение към премиера Бойко Борисов. Това заяви в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП), съобщиха от пресофиса на евродепутата. По думите му дебатът е победа за хилядите българи, "които не се умориха да протестират три месеца срещу беззаконието и мафиотизираната държава. Брюксел най-сетне бе принуден да признае, че България е в тежка криза на демокрацията. Достойните наши сънародници, които си износиха подметките по софийските павета, постигнаха тази етапна победа". "За съжаление, дебатът показа и цялата безпомощност на европейските институции, които дори не могат да формулират избистрено мисълта си, защото робуват на брюкселския език. На европейския жаргон покварата, провалите, погазването на закони и демокрацията се наричат с евфемизма "предизвикателства", а различните законови актове, с които нашите власти извращават препоръките на Комисията, се наричат "напредък". Чиновническият манталитет, компромисният дух, обтекаемите формулировки са отнели на Брюксел способността да изрича истината. В този смисъл - нашите свобода, демокрация, честни избори зависят от мобилизацията на протеста в България. Ние сами трябва да изречем истините, които президентът, хората от протеста, политици от опозицията, като г-жа Корнелия Нинова и г-н Христо Иванов, вече изричат. Културната общност също, макар и със закъснение, се подписа под тези истини. Европа е абстрактен коментатор, който все още се радва на старите си лаври на еталон на демокрацията и обича да се произнася върху проблемите в трети страни, но често премълчава своите - както в случая с България", коментира още Иво Христов. Критиките на Европейската комисия (ЕК) относно безотчетния главен прокурор, зависимите медии, неясната медийна собственост и "злополучната завера на ГЕРБ да си напише конституция" българският евродепутат коментира така: "Неприятното е, че тези пороци се знаят отдавна. Европа, в частност Германия, също носи отговорност за тази криза с наивната си, понякога и користна подкрепа за режима на Борисов. Да речем, мониторингът на българското правосъдие не само не го подобри, а задълбочи упадъка му - заради формалния и политизиран начин, по който се провеждаше. През годините той се превърна в инструмент за политическа подкрепа за режима в България срещу покорно поведение от страната ни в рамките на Европейския съвет". Според Христов празната пленарна зала и клишетата на лидера на Групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер в защита на Борисов ще стимулират много евроскептични настроения у нас и това е напълно разбираемо. "Чест прави на хора като евродепутатите Клеър Дейли и Даниел Фройнд, които изрекоха истините за България от трибуната. Европейският жаргон и компромисният дух, този чиновнически манталитет са скопили Брюксел. Той е неспособен да изрече отчетливо едни очевидности", каза Христов пред Българското национално радио (БНР). Той допълни също така, че се надява резолюцията да бъде одобрена. "Инак Европа ще покаже обидна липса на интерес към събитията в България, което няма да спре процеса на промяната у нас, тъй като той е дълбинен; той е в ход. Икономическата криза у нас се задълбочава и е неизбежна, инвестиции вече няма, премиерът работи в странен режим, без да се появява пред хората. Ясно е, че това не може да продължава дълго и дано Европа го осъзнае своевременно", каза още Иво Христов. Той коментира и изказвания на български евродепутати, които определиха резолюцията за България като "клевета" и "тюрлюгювеч". "Това е нелепо ехо от журналистиката на Гочоолу и Дочоолу - ползват се ефектни думи, хвърлят се, гърмят. Разбира се, че това е една реалистична резолюция, която в голямата си част изрича онова, което всички българи знаем за режима в България. Естествено е застъпниците на властта да търсят да я дамгосат с подобни високооктанови определения", изтъкна евродепутатът. Иво Христов бе категоричен, че не е усетил разединение в рамките на БСП по отношение на резолюцията или политическия прочит на ситуацията в България. "Политическата задача пред България е демонтирането на мафиотския управленски модел на ГЕРБ и това повелява да се затворят вътрешните фронтове в цялата демократична общност", каза той. Присъствието на редица други теми в текста на резолюцията Христов коментира така: "Еврокухнята е такава, че почива на много широк компромис между всички държави членки и всички политически чувствителности, които присъстват в парламента. В този смисъл, всички документи на Европейския парламент са много разляти и много нефокусирани. За съжаление, това дава храна на популисти, които изместват фокуса от конкретния повод за една резолюция и поставят акцент върху традиционно присъстващи напомняния като Истанбулската конвенция, политиката към малцинствата и т.н. Те по никакъв начин не могат да поставят под въпрос решението на българския Конституционен съд, който обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на нашето законодателство". Иво Христов отбеляза, че ЕК вече е заявила по-реалистична позиция, отколкото по времето на Жан-Клод Юнкер. "Не е изключено и да се активизира повече, тъй като новите механизми, които обвързват европейските фондове с върховенството на закона, дават достатъчно аргументи на Комисията да лиши България от тези средства. Такъв механизъм е на път да бъде въведен и ще видим кой ще бъде засегнат от неговото прилагане, при положение че актуалният дебат е дебатът за България. Напълно възможно е България да бъде засегната. Лошото е, че следващите управляващи, които и да са те, ще плащат греховете за десет години съглашателство на Европейската комисия с режима на Борисов", заяви той. На въпрос дали ще се повтори сценарият от 2013 г., когато по времето на Пламен Орешарски бяха блокирани еврофондове, Христов отговори: ?е бяха блокирани не заради конкретни грехове на България, а тъй като бяха използвани като инструмент за санкциониране на една нова власт, която не беше по вкуса на Брюксел, за да дойде друга, с която Брюксел се погажда добре - на гърба на българските граждани. Приемането на резолюцията, това, че външните фактори осъзнават наличието на голям проблем в България, би било една първа стъпка към оздравяването на българската обществена и политическа среда".

6 Октомври 2020 | 16:19 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Румен Петков, АБВ: Хора като Туск и Вебер поставят под съмнение европейската ценностна система, те легитимират корупцията в най-уродливия &#1117; вид

Румен Петков, АБВ: Хора като Туск и Вебер поставят под съмнение европейската ценностна система, те легитимират корупцията в най-уродливия ѝ вид

София. Хора като Туск и Вебер поставят под съмнение европейската ценностна система, те легитимират корупцията в най-уродливия ѝ вид. Това каза на пресконференция председателят на ПП АБВ Румен Петков относно темата за борбата с корупцията, коментирана в Доклада на ЕК от 30.09.2020 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Днес трябва да кажем, че Европарламентът вчера се показа в най-унизителната светлина, в която може да се види. Европейската народна партия забрани на един от своите представители да говори на микрофона и не знам тези хора утре за каква свобода на словото, за каква свобода на медиите, на човешкия избор биха имали морално право да говорят“, каза още той. „Туск легитимира чек между 7 милиона евра, когато се видя с Бойко Борисов. Този човек е срам за Европа“, каза още лидерът на АБВ. Той обясни, че не трябва да чакаме Европа да решава нашите въпроси. „Тези хора няма интерес от динамично развитие на нашата държава, в този смисъл и на Европа. Те не се безпокоят от това, че министър-председателят на държава член на Европейския Съюз разпорежда на прокурор, заплашва евродепутат, заплашва и гази бизнесмен. Тях това не ги тревожи и за тях тази уродливост очевидно е приемлива. От сблъсъка за върховенството на закона в България, вчера станахме потърпевши ние в България от един политически сблъсък между ЕНП и ПЕС“, заяви той. Румен Петков каза още, че в ситуацията, в която се намираме, мониторингът не бива да бъде свалян. „Въпросът за върховенството на закона в България почти не беше коментиран. Хора тип Туск, тип Вебер са загубили елементарното чувство за човещина, те поставят под съмнение европейската ценностна система, те легитимират корупцията в най-уродливия и вид. За това ние от АБВ считаме, че решението е тук при нас. Да, мониторингът трябва да продължи, за него кой ли не ни лъга че е преустановен, говоря за България и Румъния, специално в частта му за България“, допълни той, като призова протестът да продължи и всички да бъдат на Площада. Габриела ГАНЕВА

6 Октомври 2020 | 14:39 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Срещата на върха на ЕС доведе Гърция и Турция една крачка по-близо до война – ето защо

Protothema (Гърция): Срещата на върха на ЕС доведе Гърция и Турция една крачка по-близо до война – ето защо

Атина. „Европейският съюз и това, което широко се възприема като „Запад“, просто отказва да се поучи от грешките си. Заключенията от последната среща на върха на Общността доближават Гърция и Турция с още една голяма стъпка по-близо до войната“, пише електронното издание на атинския ежедневник Protothema в статия, в която се опитва да обясни защо твърдението е вярно. Срещата на върха на ЕС, която беше завършена в петък сутринта, беше дипломатическо поражение за Гърция и Кипър и, разбира се, за ЕС. Брюксел за пореден път отложи всякакви действия срещу турската агресия за в бъдеще. Всъщност лидерите на Общността нямаха смелостта да запишат дори думата „санкции“ в заключителното комюнике и неясно споменаха за „всички инструменти и възможности, с които разполага“. Гърция и Кипър нямаха друг избор, освен да декларират, че са „доволни“ от заключенията на срещата на върха на ЕС, но го направиха главно по вътрешнополитически причини в опит да представят дипломатическото поражение в триумф. Тяхнаха цел, особено на Кипър, първоначално беше ЕС да наложи санкции на Анкара, но сега те са щастливи, че Брюксел поне споменава очевидното – че е неприемливо Турция да прави такива „лоши“ неща... Атина беше изтласкана малко в ъгъла от факта, че Турция се преструваше, че подкрепя диалога, тъй като предстоят предварителни преговори между двете страни. Така че налагането на вето върху санкциите срещу Беларус като средство за натиск за по-твърдата позиция от името на ЕС срещу Анкара към този момент не беше опция. Никозия, от друга страна, отново остава „прецакана“, тъй като нарушенията на нейната ИИЗ продължават, докато ЕС просто призовава Турция да се... „въздържа“. Кипър се поддаде на огромния натиск, който европейското „семейство“ оказа върху него. Но ЕС отново доказа защо никога няма да бъде възприет сериозно от международната общност по неикономически въпроси и защо цялата „мечта“ на някои политически кръгове за политическа „интеграция“ и т.нар. Европа абсолютно не е на хоризонта. Европа всъщност отказа да направи каквото и да било, макар и дипломатически, да защити държава-членка, чиито права - оттук и правата на ЕС - са очевидно нарушени. Още по-лошото е, че постави въпроса за държава (нейните приоритети), която не е членка – този за Беларус, по-високо в дневния ред, независимо от факта, че проблемът там е строго вътрешен въпрос и не представлява никаква – пряка или сериозна - заплаха за европейските интереси. Никой не казва, че Александър Лукашенко не е проблем. Аргументът, че Европа трябва стриктно и активно да се противопоставя на лидери, които „малтретират“ собствения си народ и управляват страната си по недемократични начини, е слаб, тъй като изглежда ЕС не се интересува толкова много от недемократичния авторитарен режим, който Ердоган е установил в Турция. Турция иска от Гърция и Кипър неща, за които знае, че никой гръцки политик никога няма да посмее да помисли да приеме. Турските министри, а не някои крайни екстремисти, от които никой не се интересува, говорят за острови, които Гърция „незаконно окупира“ и в същото изречение призовават за тяхната демилитаризация. Това е като крадец, който иска да се промъкне в дома ви, оплаквайки ви се от вашия питбул и алармената система, която сте инсталирали, защото те затрудняват работата му... Турските претенции не са тактика за преговори, като да поискате 10 неща, а да получите 7. Турците искат всичко, за което претендират. Освен това те са изгорили мостовете зад себе си, тъй като начинът, по който са представили претенциите си пред турския народ, не им оставя място да се оттеглят дипломатически към нещо по-малко от това, което са обещали. И това става особено важно сега, когато вътрешният натиск, дължащ се на огромните икономически проблеми на страната, се засилва, карайки Ердоган да търси победа, която да обърне психологическото и социално напрежение в негова полза. Вече няма какво да губи, така че за него това е „двойно или нищо“. Трябва да разберем, че претенциите и провокациите на Турция имат цел. Анкара всъщност иска да приключат „сделката“ в даден момент и да вземе това, което желае. Особено сега, когато изкопаемите горива постепенно започват да намаляват, докато светът се обръща към „по-екологични“ енергийни решения, Турция отчаяно иска да спечели колкото се може повече от петрола и природния газ, открити в дълбините на Източното Средиземноморие и Егейско море, докато все още има търсене. Но не само икономическата част от въпроса е важна за Ердоган. Цялата идея за възстановяването на новата Османска империя може да изглежда налудничава за останалия свят, но неоосманските стремежи на ориентираната към исляма Турция на Ердоган са много реални и добре документирани. В края на краищата те са декларирали, че до 2023 г. (100-годишнината от основаването на новата турска държава) те ще имат границите, които са имали в края на османската държава през 1923 г. И не се заблуждавайте: Турция не блъфира. В исторически план Турция винаги прави - или поне се опитва да направи - това, което според нея трябва да направи. Не трябва да се забравят и личните причини, поради които Ердоган би искал да реализира плановете си на всяка цена. Той знае, че няма да го има завинаги и би искал да види как това, за което се е борил, се оформя, дори частично, докато все още е на власт. Това е характеристика на неговата личност, която е съвсем ясна за всеки, който си записва какво казва или прави турският президент. Прозорецът на възможностите за Турция няма да бъде отворен завинаги, но сега все още е такъв... Има някои инциденти, които подкрепят аргумента, че Турция ще избере военното „решение“, което да затвори повечето, ако не и всички отворени въпроси с Гърция и най-вероятно – с Кипър. 1. Азербайджан, близък съюзник на Турция, атакува арменските сили в Нагорни Карабах пет дни преди срещата на върха на ЕС. В следващите дни беше доказано, че се използват и тестват нови оръжейни системи, произведени от Турция, като въоръжени БпЛА, нещо безценно за развитието и подобряването на самите системи и съответните им тактики и оперативни процедури. 2. Марица е река точно на гръцко-турските граници и е район, където големите горски пожари са изключително редки за разлика от други части на страната. През последното десетилетие се случиха пет такива; при това - само през последните два месеца... И всички пожари избухнаха в райони със специално военно значение за гръцките въоръжени сили близо до границите. Последният гореше по време на срещата на върха на ЕС... 3. Турция, въпреки че не е склонна да тества мощта на ракетната система за противовъздушна отбрана С-400, която е закупила от Русия, действие, което би означавало, че системата е достигнала статут на пълна оперативна способност, планирано да продължи напред с изпитанията в периода до 16 октомври. Въз основа на всички горепосочени факти и с доказаното в момента повторно потвърждение на нежеланието на Европа да упражнява някакъв значителен натиск върху Анкара, Турция има „палци нагоре“ да продължи първоначалния си план: да вземе със сила това, което иска. За тази цел Гърция ще бъде „влачена“ към масата за преговори след военна конфронтация. ЕС, както прави Западът от доста десетилетия насам, отново предаде грешно послание на Анкара, че нищо, което Турция е направила досега, не е достатъчно лошо, за да се изправи срещу някакви значими последици. И Анкара получи съобщението високо и ясно. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Елена Йончева: От това кога и какво ще предприеме Европейската комисия зависи дали България ще продължи по този авторитарен път

Евродепутатът Елена Йончева: От това кога и какво ще предприеме Европейската комисия зависи дали България ще продължи по този авторитарен път

Брюксел. Обръщам се към Европейската комисия – от това кога и какво ще предприемете зависи дали България ще продължи по този авторитарен път. Обръщам се към немското председателство с един въпрос – докога Съветът ще чака и ще мълчи? Това заяви Елена Йончева, член на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, по време на дебатите за върховенството на закона и основните права в България, съобщиха от пресофиса на евродепутата. „Днес гласът на българските граждани се чува ясно в цяла Европа. Това е глас, който призовава за незабавно връщане към демокрацията и принципите на върховенството на закона в страната", каза още тя. Йончева посочи: „Господин Борисов за повече от десетилетие на власт позволи на определени лица и групи да обсебят ползите от членството на България в ЕС, за сметка на българския народ. Година след година неговото управление води само до повече злоупотреба с власт, повече бедност, повече липса на медийна свобода. Гражданите са унижени, без чувството за справедливост“. Евродепутатът припомни, че резолюцията, която предстои Европейският парламент да гласува, е резолюция за бъдещето на България, болката на България, е болка на целия Европейски съюз. Михаел Рот, министър по европейските въпроси на Германия и представител на Съвета на ЕС, който държавата председателства, обяви, че през ноември върховенството на закона в България ще бъде обсъждано отново. „Съветът не мълчи, той поема своята отговорност“, заяви в края на дебатите Рот. Той каза още, че хора, които демонстрират за европейски ценности, заслужават респект и солидарност, и отхвърли някои от аргументите, които се чуха в залата в Брюксел, че дебатите „опетняват“ България. През ноември ще разгледаме отново ситуацията и ще видим какво можем да направим. Ще използваме всички налични инструменти за България“, каза и еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. Зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова припомни, че за България продължава да е в сила механизмът за сътрудничество и проверка. Ще продължим да работим по него, искаме да видим осезаеми резултати и устойчив положителен ефект в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията, заяви тя. „Ще запазим механизмът, защото виждаме, че българският народ го иска, българските граждани нямат доверие в правосъдната система“, каза Йоурова, която, като част от Европейската комисия, отговаря за ценностите и прозрачността. Тя припомни, че скоро започва работа Европейската прокуратура, която ще даде много добър принос към борбата с корупцията. Резолюцията за България, която трябва да бъде гласувана от Европейския парламент на 8 октомври, в четвъртък, беше приета в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент. Инициативата за нея е на Елена Йончева, която още през май инициира среща с председателя на комисията Хуан Фернандо Лопес Агилар и колеги евродепутати, за да ги запознае за пореден път със ситуацията в България.

6 Октомври 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Минската група няма ясен план за разрешаване на ситуацията в Нагорни Карабах

Мевлют Чавушоглу: Минската група няма ясен план за разрешаване на ситуацията в Нагорни Карабах

Баку. Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) няма ясен план за разрешаване на ситуацията в Нагорни Карабах. Това заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който е на работно посещение в Азербайджан, предава TACC. Анкара е готова да окаже всякаква подкрепа на Баку, ако Азербайджан има нужда от нея, увери Чавушоглу. От официално изявление на турското МВнР, разпространено по-рано, стана ясно, че първият дипломат на Анкара ще бъде приет за среща с държавния глава на страната Илхам Алиев. Двамата ще обсъдят ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:40 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Иво Христов: Надявам се Резолюцията за България да бъде приета, иначе Европа ще покаже обиден безинтерес към събитията в страната

Евродепутатът Иво Христов: Надявам се Резолюцията за България да бъде приета, иначе Европа ще покаже обиден безинтерес към събитията в страната

София. Надявам се Резолюцията за България да бъде приета, иначе Европа ще покаже обиден безинтерес към събитията в страната. Това каза Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент в интервю за предаването „12+3“ по БНР по повод вчерашния дебат в Брюксел за върховенството на закона. „Празната зала и клишетата на Манфред Вебер в защита на режима на Борисов ще стимулирам много евроскептични настроения у нас и това е напълно разбираемо. Чест прави, че в ЕП има и хора, които изрекоха истините за България от трибуната. Европейският жаргон и компромиският дух са скопили Брюксел и Брюксел е неспособен да изрече отчетливо едни очевидности. Истината е, че сесиите и работата в ЕП са организирани така, че залата трудно може да бъде пълна, освен при големи ключови пленарни заседания и при гласувания. Факт е, че България не е приоритетна тема“, посочи Христов. „Това е една реалистична резолюция, която в голямата си част изрича това, което всички българи знаят за режима в България. Естествено е застъпниците на властта да търсят високооктанови определения. В четвъртък е гласуването в зала. Не мога да гадая, но се надявам Резолюцията да бъде приета, иначе Европа ще покаже обиден безинтерес към събитията в България. Това няма да спре процеса на промяната в България. Той е в ход – икономическата криза се задълбава, а министър-председателят работи в странен режим без да се появява пред хората. Това не може да продължава дълго и се надявам Европа да го осъзнае своевременно. ЕК вече заявява по-реалистична позиция, но дали ще се активизира повече – не е изключено. Новите механизми, които обвързват европейските фондове с върховенството на закона дават достатъчно аргументи на ЕК да лиши България от тези фондове. Не мога да кажа, че очаквам блокиране на фондове, но такъв механизъм е на път да бъде въведен и при положение че в момента актуален е дебатът за България, е възможно България да бъде засегната. Лошото е, че следващите управляващи ще плащат греховете за 10 години съглашателство на ЕК с режима на Борисов. Нищо не изключвам“, каза още Христов. По думите му международният имидж на страната ни е в криза от много години и не е ласкав. „България винаги е имала реномето на вносител на престъпност, трафик, контрабанда, страна с корупция и очевидно несъществуваща свобода на словото. Това са вече клишета, свързани с България. Надявам се Резолюцията да бъде приета. Това би било една първа стъпка към оздравяването на българската обществена и политическа среда и това, че външните фактори осъзнават наличието на проблем в България“, допълни той.

6 Октомври 2020 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Иво Христов: Дебатът в Брюксел показа цялата безпомощност на европейските институции, да се очакват отчетливи действия от Европа е нереално

Евродепутатът Иво Христов: Дебатът в Брюксел показа цялата безпомощност на европейските институции, да се очакват отчетливи действия от Европа е нереално

София. Дебатът в Брюксел показа цялата безпомощност на европейските институции, да се очакват отчетливи действия от Европа е нереално. Това каза Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент в интервю за предаването „12+3“ по БНР по повод вчерашния дебат в Брюксел за върховенството на закона. „Дебатът най-напред е победа за хилядите българи, които не се умориха да протестират 3 месеца срещу беззаконието. Брюксел най-сетне бе принуден да признае, че България е в тежка криза на демокрацията. Достойните наши сънародници, които си износиха подметките по софийските павета постигнаха тази етапна победа. Критиката на ЕК относно безотчетния главен прокурор, зависимите медии, неясната медийна собственост и злополучната завера на ГЕРБН да си напише Конституция повтарят тезите на протеста в София. Тези пороци се знаят отдавна. Европа и в частност Германия също носи отговорност за тази криза с наивната си и понякога и користна подкрепа на Борисов. Мониторингът на българското правосъдие не само не го подобри, но и задълбочи упадъка му заради формалния и политизиран начин, по който се провеждаше. През годините се превърна в инструмент за политическа подкрепа за режима в България срещу покорно поведение на страната ни в рамките на Европейския съвет“, посочи той. „Дебатът показа и цялата безпомощност на европейските институции, които дори не могат да формулират искрено мисълта си, защото робуват на Брюкселския език. На европейския жаргон покварата, провалите и погазването на закона и демокрацията се наричат предизвикателства, а различните законови актове, с които нашите власти извращават препоръките на ЕК се наричат напредък“, каза още Христов. „Чиновническият манталитет, компромисният дух и обтекаемите формулировки са отнели на Брюксел способността да извлича истината. В този смисъл нашата свобода, демокрация и честни избори зависят от мобилизацията на протеста в София. Ние трябва да изречем сами истините, които хората от протеста, президентът опозицията и г-жа Корнелия Нинова и културната общност. Европа е абстрактен коментатор, който още се радва на старите си лаври на еталон на демокрацията и обича да се произнася по проблеми на трети страни, но често премълчава своите като тези в България. Европа няма и тези правомощия да поиска оставката на Борисов, но да се очакват отчетливи действия от Европа е нереално. Нашата демокрация е наша рожба и ние трябва да бдим над нея и да ѝ върнем правилата“, допълни той.

6 Октомври 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение, съгласно което унгарският закон за университетите, финансирани от чужбина, е в разрез с правото на Общността, предава AFP. Така решението за затварянето на Центравоевропейския университет в Будапеща, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, е определено като „незаконно“. „Условията, въведени от Унгария, за да могат чуждестранните висши учебни заведения да извършват дейността си на нейна територия, са несъвместими с правото на ЕС“, се казва в заключението на Съда. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 11:00 | Агенция "Фокус"