СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Контрера, Дончева, Петков: Арх. Ян Геел градоустройства София, СОС - да адаптира за София, не за Дания

Контрера, Дончева, Петков: Арх. Ян Геел градоустройства София, СОС - да адаптира за София, не за Дания

София. Арх. Ян Геел градоустройства София, СОС - да адаптира за София, не за Дания. Това заявихаКарлос Контрера - СОС, ВМРО, арх. Николай Петков и Юлияна Дончева от ГБИ „Спаси Съборна“, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Канал 3” и “Радио К2”, съобщиха от екипа на предаването.ПодаръцитеНиколай Петков подари на в...

21 Септември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Лъчезар Борисов: България ще участва в проект на ЕК да идентифицират всички мерки за върховенство на закона и антикорупция

Лъчезар Борисов: България ще участва в проект на ЕК да идентифицират всички мерки за върховенство на закона и антикорупция

София. България ще участва в проект на ЕК да идентифицират всички мерки за върховенство на закона и антикорупция. Това каза Лъчезар Борисов, министър на икономиката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Канал 3” и “Радио К2”, съобщиха от екипа на предаването. Правителството и парламентарните избори; Финансиране на малкия и среден бизнес; БВП Беновска посрещна министъра на икономиката в студиото на предаването с поздрав върху мината. “Г-н Борисов, колко дни сте министър вече?” попита Беновска, а министърът уточни, че е на този пост около 2 месеца. “Ако редовните избори са март, от следваща година имате три месеца, от тази имате още 3, защото септември почти е изтекъл и 2 сега, значи - общо 8. Ще издържите ли Вие лично като министър 8 месеца? Ще остане ли това правителство докрая на мандата си?” попита водещата. Борисов отговори, че неговата цел е икономиката да издържи в този период, защото без нея няма приходи в бюджета, няма социална политика и изобщо политика. “Такъв апокалипсис пред българската икономика не стои” подчерта министърът. “Множество са оплакванията, че малкият и средният бизнес не получава финансиране. Докажете обратното, ако това не е вярно” призова Беновска. Министър Борисов съобщи, че през изминалите 2 месеца през Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” до малкия и средния бизнес са стигнали 110 милиона лева, през ББР 120 милиона, през мярката 60/40 близо 200 милиона, а подкрепените са били около 200 000 работни места. Министърът на икономиката подчерта, че има и друг голям икономически пакет, който е насочен както към хората, така и към бизнеса, с който се подпомага потреблението - добавки към пенсиите, към заплатите на лицата на първа линия. Борисов припомни, че най-слабото тримесечие на 2020 година е второто, когато се е усетила кризата. “Минавайки през всички фактори на икономическия растеж потреблението запази своите нива, а износът намаля с 19% в структурата на БВП, но имахме горе-долу толкова намаление на вноса. Най-значимо засягане в структурата на БВП имаме при инвестициите, които намаляват в реално изражение с около 14%. Именно заради това ние в момента инвестираме в икономиката, изпълняваме социално-икономическия пакет през бюджета, ускоряваме и то с доста сериозни темпове мерките, които са пряко към бизнеса, които са чрез финансиране, финансови инструменти и чрез грантови процедури. Разбира се, изпълняваме и един следващ пакет чрез частни инвестиции, които са много важни, защото казах, че това е един от сегментите, които са най-засегнати” каза министърът на икономиката. Осребряване на ценни книжа; Държавен резерв; Засегнатите от COVID сектори; Български и чуждестранни инвестиции “Това, може би, надхвърля Вашата компетентност, но Вие сте министър на икономиката - защо трябваше частният пакет да осребри 5 милиарда ценни книжа?” попита Беновска, а Борисов обясни, че това не е частният пакет, а се визира емисия на министерството на финансите, която трябва да бъде буфер във фискалния резерв и да покрие дефицита. Беновска подчерта, че има и частни инвеститори, а Борисов уточни, че по-голямата част от инвеститорите са частни и е добре, че международните финансови пазари и институции оценяват позитивизма на българската икономика, нейната здравина, финансовата стабилност, бизнес климатът и са били готови да предоставят своите средства в българската икономика и то на нива, които са много по-ниски от това, което се е случило с много други държави-членки. Министърът каза, че през 2020 година има 22 емисии от други държави-членки, които са търсили финансиране на същите пазара, а България се е справила по-добре от всички тях и специално за 10-годишната емисия по отношение на лихвения купон страната ни се е справила почти 10 пъти по-добре спрямо други страни-членки. “Много научно звучи това. Хайде, на човешки. Хората си казват - аз, моите деца, моите внуци ще изплащат 30 години заеми по тази емисия, или 10 години, различните падежи. За какво е нужно това?” попита Беновска. Борисов обясни, че е нужно да има буфер в централния бюджет и да може да се покрие евентуален дефицит в края на тази година. “Това е резерв, който е неприкосновен за българската държава, което означава, че в края на година, ако приходите в бюджета не стигнат, на нас ще ни е необходим ресурс да изпълняваме функциите на държавата, да изплащаме пенсии, да изплащаме заплати, но това не е ресурс, който ще бъде похарчен в рамките на тази година. Тъй като държавата не предвижда следващи емисии, това е ресурс, който ще е използва и през следващата година при нужда, ако има нова пандемия” обясни министърът на икономиката. “Тоест, това не е предизборен буфер, предизборна ракета носител на ГЕРБ да изкара до следващите избори, а това е един резерв, който екстраполира и в следващото управление, независимо чие е то” каза Беновска. Борисов подчерта, че това е резерв, който държавата винаги трябва да има и има 22 подобни емисии, които са направени за 10-годишни книжа, за 30-годишни книжа, облигации. Водещата попита министъра дали не отбягва да ѝ отговори на въпроса дали този резерв ще бъде употребяван и от следващо правителство, независимо чие е то. Борисов потвърди, че ще бъде употребяван и в следващото правителство и подчерта, че това не е резерв, който ще бъде използван през тази година. Водещата попита министъра дали този резерв не запълва дупки в икономиката и отсъствие на приходи, защото самият той е казвал, че много от производствата, които са били силни в България, след COVID-19 някои от тях не са се възстановили в пълния си обем на работа, а други от тях се дръпнаха изцяло. “Разбира се, че е така. Това отново може да бъде видяно във второто тримесечие в структурата на БВП. Изследвайки отделните сектори по брутна добавена стойност, има някои сектори, които почти не са засегнати, някои, които бяха най-силно засегнати, са туризма, транспорта и частично преработващата промишленост и именно заради това в момента мерките са насочени натам” коментира Борисов и добави, че и автомобилният сектор, машиностроенето и електрониката също са засегнати сектори, защото българската икономика е между 50 и 75 % свързана с европейската и когато там намаляват поръчките българите също са засегнати. “Търсим абсолютно всички варианти да стимулираме нашата икономика, но понеже докоснахте инвестициите - в момента се намираме в седмиците на инвестициите. Има един важен показател, който поддържаме само ние в министерството на икономиката и това са сертифицираните инвестиционни проекти по закона за насърчаване на инвестициите и от началото на годината към момента ние достигнахме над 710 милиона инвестиции, които са договорени не само с чуждестранни, но и с български компании, за които ние сме издали сертификати за инвестиции, които ще се създадат над 3200 работни места и тук това е важното, че по време на кризата тези предприемачи, инвеститори продължават да инвестират в България, защото те имат доверие в нея” обясни министърът на икономиката. Лъчезар Борисов съобщи, че тази седмица са излезли данните от платежния баланс на БНБ за преките чуждестранни инвестиции, които са достигнали 1,4 милиарда до юли месец, с 53 % ръст в сравнение със същия период на предходната година. Той смята, че това е добър знак, че международните финансови пазари и институции оценяват случващото се в страната не само по отношение на държавната емисия, а и по отношение на бизнес средата и на частните инвеститори. “Винаги съм казвал, че този показател е доста условен, защото той показва само финансовата страна на процесите. Първият показател показва тези компании, които остават и ние виждаме техните заводи” каза Борисов, а Беновска допълни, че в този показател се включват и активи, които практически не създава нови работни места и не плаща работни заплати. Министърът подчерта, че това е част от платежния баланс. Индустриалните зони “Индустриалните зони - това е една от големите гордости на правителството, кабинет Борисов-3. Какво се случва там? Очевидно не очакваме бурно развитие, но намаляват ли работните места там?” попита Беновска. Министърът на икономиката заяви, че няма сигнали от държавните индустриални зони за намаляване на работните места, а напротив - част от новите проекти са свързани с нови инвестиции в зони и по-важното е, че се очаква развитие в тази посока по линия на новия закон за индустриалните зони, който е вече в парламента и дава по-широка рамка за развитие на тези зони. Борисов сподели, че има селекция от индустриални терени, които биха могли да попаднат в обхвата на този закон и отново да бъде насърчена българската индустрия, както и да бъдат привлечени големи инвестиции в страната. Беновска призова министъра на икономиката при следваща среща или на пресконференция да представи числа и информация, защото не става ясно как върви безработицата сред инвеститорите. Министърът обясни, че най-голямата действаща индустриална зона е в Божурище и е държавна, Тракия Икономическа Зона е частната зона, която почти е част от екипа на министерството на икономиката. “През идната седмица сертификат за инвестиция в тази зона ще получи още една компания, която е от хранително-вкусовата промишленост и ще подпишем договора с кмета на община Пловдив за насърчаването на инвестиция, която сме сертифицирали през миналата година. Размерът на инвестицията в хранително-вкусовата промишленост е над 20 милиона лева и немалко работни места” каза Борисов и обясни, че когато се сертифицира един проект по закона за инвестициите, инвеститорът е задължен да направи инвестицията в срок от 3 години, но повечето от проектите са готови и реалното изпълнение ще е докрая на годината, може би. Комитетът по наблюдение; Процедури за подкрепа на бизнеса “Тази седмица беше и заседанието на Комитета по наблюдение. Какви решения взеха и какво означава този комитет за България, изобщо?” попита Беновска. Министърът на икономиката обясни, че това, което прави през последните месеци, е винаги да постига съгласие и синхрон с всички заинтересовани страни - с работодателските организации, със синдикатите. Борисов съобщи, че на заседанието са били предопределени следващите мерки, които преди това са дискутирани със синдикатите и работодателите. Борисов обясни, че Комитетът за наблюдение е орган, който взима решенията по отношение на европейските средства, които минават през Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. “Следващите стъпки са свързани с две нови процедури за подкрепа на бизнеса - едната е по отношение подобряване на работните места, а и изобщо на бизнеса в условия на COVID, било насочено само към конкретните работни места или към икономическите процеси, които текат в предприятията. Втората процедура отново е в тази сфера и има една трета процедура, за която взехме тежко решение след доста дискусии с бизнеса - това е наддоговарянето по една от съществуващите процедури за производство на капацитет, където 67 милиона лева ще бъдат инвестирани в налични проекти, но важното е, че чрез тези проекти ще подкрепим този забавящ се фактор в структурата на БВП, а именно инвестициите в дълготрайни материални активи, в производствен капацитет, в активи, които ще създават по-високи нива на добавена стойност, което ни е важно за излизането от кризата” коментира Борисов. “Проблемът при решаването на наддоговарянето не беше ли отново в това, че големите пак искаха да вземат връх над малките?” попита Беновска. Министърът отговори, че темата на наддоговарянето е била къде да бъде поставен акцентът - върху по-иновативните или върху по-друг сегмент от компании, които не са толкова иновативни и имат капацитет за създаване на високи нива на добавена стойност, но се е постигнал консенсус с работодателите да се запази режимът и както е отворена процедурата, така да бъде довършена, при ясните начални правила и параметри. Лъчезар Борисов подчерта, че са взели решение за този сегмент от компании, които са били пропуснати при първите две процедури за малки и средни предприятия, които са компании с оборот над 500 000 лева годишни и за тях ще има ресурс от 78 милиона лева. “Разплащаме за микро предприятията и се надявам докрая на месеца до постигнем максималния ефект и да бъдат разплатени всички средства, които са 200 милиона. Приключи и кандидатстването за средни предприятия - 200 милиона, което прави 400 милиона. Договореният ресурс от ББР с банките партньори по линия на физическите лица и по линия на малкия и средния бизнес са 800 милиона и отделно договорени лимити с Фонда и неговите подизпълнители - над 300 милиона, тоест, този ресурс е изцяло на разположение на бизнеса” подчерта Лъчезар Борисов. Картографиране на бизнеса; Административен произвол; Проверки на компании “Много пъти споменахме синдикати и бизнес, аз даже обърках Комитета за наблюдение с института, който Вие създадохте, или по-скоро го прокламирахте по нов начин след като станахте министър на икономиката. Вие постигнахте съгласие със синдикатите и работодателите да наблюдавате от близо като институция, като министерство, чрез нарочен имейл и нарочен телефон - нарушенията в сферата на икономиката. В тази връзка направихте и картографиране на бизнеса. Бяхме говорили с Вас преди предаването да се опитаме във връзка с внезапни проверки, които могат да бъдат направени на случаен избор на фирмите, да го направим тук пред очите на зрителите, без обаче да съобщаваме имената, за да може да видим резултатът какъв ще бъде” каза Беновска. Борисов подчерта, че са в готовност да се осъществи това и обясни, че по телефона и по имейла очакват сигнали при евентуално недобро отношение от страна на администрацията. Министърът на икономиката сподели, че са изпратили писмо до всички работодателски организации, синдикати и до над 200 компании, избрани на случаен принцип с призив да се потърсят начини за подобряване на бизнес средата, отворена е и темата за мълчаливото съгласие и специално са запитани за липса или наличие на административен произвол от страна на администрацията към бизнеса. Борисов сподели, че сигналите тепърва започват да постъпват, има доста оплаквания за административни пречки, които са попречили на компаниите да бъдат класирани в процедурата за микро предприятия, но с решение на министерски съвет са изменили стратегията така, че тези, които са били възпрепятствани от административни пречки, отново да бъдат преразгледани. Беновска помоли да се покаже на плазмата линкът към картографираните фирми. “Как се работи с това? Какво трябва да изберем?” попита водещата. “Имаме 14 сектора, които покриват една голяма част от българската икономика, започвайки от автомобилния сектор, преминавайки през машиностроене, текстилна промишленост, IT секторът и най-важното и образованието е вътре. Тази карта ще бъде изключително полезна, защото от една страна - събира цялата информация на ниво бранш, сектор или клъстър да го наречем, от друга страна - тя ще бъде полезна за нашите търговски представители в чужбина, когато търсят някакъв продукт или съдействие. Може да бъде използвана и от инвеститорите, за да видят къде е концентрацията на съответния тип инвестиции, къде могат да се клъстеризират с поддоставчици. И работната ръка е вътре, имаме обороти и брой работници, заети по съответните сектори и не на последно място - важното, че вътре е показано и образованието като един от секторите, така че това е една много важна връзка, която ще търсим между бизнес и образование” обясни Борисов. Беновска помоли да се избере къде да бъде направена една съвместна проверка между министерството на икономиката, “Канал 3” и “Радио К2”. Избраха сектор Машиностроене. Министърът на икономиката каза, че може да се избере компания на случаен принцип и да се допитат до тях без намесата на министерството на икономиката какво им е отношението за бизнес средата и какво трябва да се подобри. Беновска каза, че се ориентират към Машиностроението, избрала си е регион и едно малко населено място. ББР и ПИБ; Инициатива “Три морета”; Общо събрание на ПИБ “Какво се случва с ББР? Няколко пъти я споменахте. Искам да питам чисто технически - Върховният административен съд отхвърли жалба, в която няколко физически лица бяха оспорили това, че ББР инвестира в покупка на нови емитирани акции на Първа инвестиционна банка” попита Беновска. Лъчезар Борисов обясни, че ББР е една от банките с най-висок капитал, адекватност и ликвидност и е в много добро финансово състояние. “Банката на база на съответните решения на министерски съвет, за които Вие цитирате, че са обжалвани в съда и имаме определение от 11 септември, беше отхвърлена жалбата - да, банката участва в увеличението на капитала на ПИБ, с което покри последното изискване за членството на България в Банковия съюз и Валутния механизъм 2, които позитиви вече черпим по линия на това, което се случи с държавната емисия, облигации и тези добри показатели по нея, както и с потока от преки чуждестранни инвестиции, защото България ще изглежда много по-финансово стабилна на международните пазари. Банката изпълнява възложените ѝ антикризисни мерки и още нещо важно за банката, което не се знае - през изминалите две седмици Министерски съвет взе решение, след което и общото събрание на банката, съответно и органите на управление на банката, България чрез ББР да участва в инициативата “Три морета”, което е една доста сериозна инициатива и това го направи ББР” обясни Борисов. “Какъв ще бъде обемът, който ще се ангажира?” попита Беновска, а министърът на икономиката отговори, че решението е банката да участва в тази инициатива с 20 милиона евро и освен акцентът за кредитиране и подпомагане на бизнеса, банката може да участва и в по-важни инициативи за българската икономика и енергетика. “Кога ще бъде общото събрание на ПИБ, не видях никъде в сайта им да е обявено, в което и ББР трябва да участва?” попита водещата. Борисов обясни, че трябва да се види вписването в книгата на акционерите на ББР, защото има съответните нормативни срокове. “ПИБ е както банка, така и публично дружество, така че оттам нататък позицията на ББР, която вече е изявена писмено, е че ние ще имаме желанието да участваме и в контролните органи на ПИБ, но това е решение, което предстои да бъде гледано на общото събрание на ПИБ” каза Борисов. Беновска попита министъра дали ще огласят събранието, защото обикновено общите събрания се свикват през сайтовете и много журналисти, както и тя, са си купили акции от ПИБ, за да могат да присъстват на събранието. Борисов подчерта, че дружеството е длъжно да го направи както на сайта си, така и на сайта на Българска фондова борса и каза, че ще провери кога се предвижда свикване на общо събрание. Стамен Янев - новият председател на надзорния съвет; Позицията на АИКБ за държавата и частния бизнес; Проект на ЕК “Вече Стамен Янев встъпи във функцията си председател на надзорния съвет на Ваше място, нали така?” попита Беновска, а Борисов потвърди този факт. “Нещо специално, което искате да кажете, финално изречение?” призова Беновска. “Продължаваме с ускоряването на нашата работа по изпълнение на антикризисните пакети от мерки. Важното е да търсим тази синергия, за която винаги повтарям - това е обединение с всички заинтересовани страни, с работодатели и синдикати, защото по този начин като министерство оставаме най-добре информирани, усещаме пулса на икономиката, когато разговаряме с тях и съвместно да взимаме решенията” каза министърът на икономиката. “Работодателите излязоха с една позиция, че няма да позволят, перифразирам го по смисъл, намеса на държавата в частния бизнес. Това беше позиция на АИКБ преди около 2 седмици, мисля” каза Беновска. Борисов съобщи, че са провели разговори с тях и по-скоро държавата не трябва да се меси в бизнеса, а да дава среда, в която да работи бизнеса. Водещата попита дали поводът е бил участието на един бизнесмен, собственик на верига за играчки в протестите. “Затова ние питаме бизнеса дали има административен произвол, в който ние да се намесим. Аз считам, че някакъв такъв мащабен няма, но затова правим това проучване и разбира се нито държавата няма работа да пречи на бизнеса, нито пък бизнесът трябва да участва в подобен тип инициативи, напротив, трябва да търсим тази синергия и съвместна работа” отговори Борисов. Министърът на икономиката сподели, че с министерството на финансите през изминалата седмица са се договорили, че България ще участва в проект на ЕК и заедно с тях да идентифицират всички мерки за върховенство на закона, антикорупция и да се докаже в едно общо изследване какво е нивото в страната. Така завърши разговорът между Лъчезар Борисов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Канал 3” и “Радио К2” на 20-ти септември 2020 година.

21 Септември 2020 | 07:48 | Агенция "Фокус"

Беновска ще пита от 16.16 часа след обед.: Кой и на какво основание Иска, но и Може ли да управлява България?

Беновска ще пита от 16.16 часа след обед.: Кой и на какво основание Иска, но и Може ли да управлява България?

София. Беновска ще пита в неделя от 16.16 часа след обед: Кой и на какво основание Иска, но и Може ли да управлява България? Това съобщиха от екипа на предаването "Беновска пита" по "Канал 3" и Радио "К2". В предаването под надслов "Политиката, глупако!" ще отговарят: 16.16—16.40 ВНС ще възтържествува или Машината на протестите ще го изяде? Ще отговарят: Петьо Блъсков – в. Труд, Нидал Алгафари – анализатор и ПР, Цветозар Томов -социолог р 17.00 —17.05 Моята молитва за България Коментар на Илиана Беновска р 17.07—17.32 „Икономиката, Бъгарио!“ Ще отговаря: Лъчезар Борисов, министър на икономиката р 17.34—18.00 ГЕРБ - устоява или оставка? Ще отговаря Димитър Главчев, експредседател на 44 НС 18.00—18.10 Новини р 18.12—18.30 С ВОЛЯ или с неволя? Веселин Марешки, заместник-председател на „“ НС, лидер на ПП ВОЛЯ р 18.32—18.56 Кой и от кого иска да спаси „Съборна“ и България? Ще отговарят Карлос Контрера - СОС, ВМРО, арх. Николай Петков и Юлияна Дончева от ГБИ „Спаси Съборна“ Повторението гледайте по Канал 3 и слушайте по Радио К2 в неделя вечер от 23.15 часа. Пишете на benovskapita@gmail.com

20 Септември 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Илиана Беновска: Президент Радев, отдайте част на родината България! Защото – и вие „ще минете“ на народа!

Илиана Беновска: Президент Радев, отдайте част на родината България! Защото – и вие „ще минете“ на народа!

София. Президент Радев, отдайте част на родината България! Защото – и вие „ще минете“ на народа! Това е въпросът на журналиста Илиана Беновска в коментара й към днешното издание на предаването „Беновска пита“ по „Канал 3“ и Радио „К2“, съобщиха от екипа на предаването. Г-н Главнокомандващ, генерал, макар и от резерва, Радев, знаете ли как се е зародило отдаването на чест с козируване?! Рицарите, синоним на: смелост, мъжество, справедливост, чест, благородство, вярност, милосърдие, щедрост, надежда, благоразумие, изтънченост са сваляли шлемовете си, първо: за да погледнат в очите хората и второ: когато стискат ръка на противника си - очите им да подпечатат честността на думата им. Без симпатия или антипатия ще отбележа ,че под вашия „президентски шлем“ не виждаме очите ви. Виждаме само капризно, амбициозно присвитите ви „президентски“ устни на субект, опиянил се, че властта неочаквано му е кацнала на носа -да не забравяме, обаче, че това се случи след уравновесяващ политиката /както винаги през последните 30 години / държавнически размах на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Но! Президент Радев! ДПС, което ви избра за президент на 2-ри тур , вече ви посочи вратата, като ви поиска оставката. Доган ви даде знак, че знае древната история: „Имало Баща и Син. Бащата съветвал Сина за всичко, за да се справя с живота. -Сине, за когато вече няма да ме има, съм ти оставил 2 кутии – синя и червена. Ако нещата са зле - отвори синята , ако са добре - отвори червената. Работите на сина тръгнали на зле. Той отворил синята кутия и видял пергамент с написано: „И това ще мине!“ Нещата се оправили и щастлив ,Синът, отворил червената кутия. Там, на пергамент, отново било написано: „И това ще мине!“ Всичко минава , г-н Президент. Ще „минете“ и вие, за България, като президент. Ще си вземете голямата пенсия. И понякога ще си спомняме за летящите павета, за свития ви юмрук, за коремните ви възземания… И вашата съратница, Корнелия Нинова, „ще мине“. Ще бъде забравена от БСП. „Ще мине“ и нейното избиране за 2-ри път председател на БСП. Ще ожени сина си, ще стане баба и ще си приглажда снимката, яхнала черна кобила… Само че, ще запомним от вас, Радев и Нинова, в трудни моменти да не се отчайваме. Но! И в моменти на възход да не се самозабравяме… Защото: всичко минава… Но! България е вековна! Аз съм Беновска. И питам.

20 Септември 2020 | 12:34 | Агенция "Фокус"